Първи принцип на термодинамиката в биологичните системи.

Закон на
Хес. Биокалориметрия и биотермогенеза.

Източници на енергия за живите организми

Най-важната особеност на живите организми е способността им да поглъщат
енергия, да я преобразуват в различни форми, да я натрупват и използват в
метаболитните процеси за осигуряване на растежа, развитието и размножаването.
Метаболитни процеси са окислително-редукционните процеси, синтезът и
хидролизата на макроергични съединения, транспортът на вещества през мембраните,
двигателната активност, фотосинтезата.
Слънчевото лъчение е първичния източник на енергия за живите организми на
земята. Фотосинтезиращите клетки на растенията поглъщат част от енергията на
слънчевото лъчение, която възбужда молекулите на хлорофила и се трансформира в
енергия на химични съединения– аденозинтрифосфат (АТФ) и никотин-
амидадениндинуклеотидфосфат (НАДФ). Синтезът на АТФ с участието на светлинната
енергия се нарича фотосинтетично фосфорилиране. С енергията на АТФ се синтезират
органични съединения - глюкоза, нишесте, целулоза и др. Организмите обаче могат да
използват енергията единствено след превръщането и в химична енергия на
макроергичните връзки на съединението АТФ. Синтезът на АТФ в митохондриалните
мембрани се нарича окислително фосфорилиране, а в цитоплазмата при гликолиза -
субстратно фосфорилиране. Енергията на макроергичните връзки е универсално
клетъчно гориво и се отделя при хидролизата на АТФ.
АТФ + Н2О  АДФ + Н+ + Фосфат + енергия
Енергията получена в живите организми при хидролиза на АТФ, дава
възможност в тях да се извършва механична работа - преместване на части, органи и
цялото тяло на живите организми против външни механични сили, химична работа -
синтез на различни високомолекулни съединения от нискомолекулни, както и други
химични реакции, изискващи външна енергия (ендергонни реакции), осмотична работа
- пренася вещества от област с ниска към по-висока концентрация – създават се
концентрационни градиенти, които са движещи сили на дифузията, електрична работа
- пренос на заредени частици (електрони, протони, йони) в електрично поле – активен
транспорт, извършва се от специфични мембранни структури, наречени електрогенни
помпи, работа за светене - излъчване на видима светлина от някои организми и свръх
слабото светене на тъканите на всички живи същества, т.н. биохемилуминисценция.
Всички видове работа в биологичните системи се извършват с отделяне на
топлина. Прието е топлината, получавана в живия организъм да се разделя на два вида
– първична или основна и вторична или активна. Първичната топлина се определя като
резултат от топлинно разсейване на енергията при обмяна на веществата поради
необратимостта на протичащите биохимични и биофизични процеси. Вторична
топлина – която се получава при извършване на всички видове работа в организма,
например такава е топлината получаваща се при мускулната дейност.
Топлината, която се отделя при работа на живите организми не е движеща сила
за тях. Тя е подобна на топлината, която се отделя при триене на частиците на една
машина, а не е като онази топлина която ги движи. Организмът може да се сравни с
работата на топлоцентрала, т.е. произвежда електроенергия, като същевременно
използва отделената при това топлина за отопление. Всичко това показва, че
организмът не е топлинна, а химична машина.
Биокалориметрия е съвкупност от методи за измерване на топлинните ефекти,
съпровождащи процесите на жизнената дейност. Понеже основното количество енергия
в организма постъпва във вид на химическа енергия на хранителните вещества,
количеството топлина, отделено от организма може да се измери посредством
количеството топлина, отделено от окислението на тези хранителни вещества извън
организма. Опитите с животни са потвърдили това и са показали, че общото количество
топлина, отделено в организма (при условие, че не извършва работа) е равно на
количеството топлина, получена при окислението на органичните вещества (захари,
белтъци, липиди) до СО2 и Н2О.
Първият принцип на термодинамиката е валиден и при опити с хора. Първата
демонстрация е направена още през 19 век от френските учени Лавоазие и Лаплас. Те
поставят морско свинче в изолирана термично камера. По време на опита то поглъща
храна с определена калоричност, измерена предварително. Отделеното количество
топлина се оказало само 20 кcal по-малко. Тази разлика организмът изразходва за
нарастване на масата.
Като обобщение трябва да кажем, че живите организми не са изолирани
системи. Всички процеси в тези системи в крайна сметка трябва да доведат до
състояние на термодинамично равновесие, което за живия организъм е равно на смърт
(термодинамично равновесие означава липса на каквито и да е процеси).
Първият принцип на термодинамиката е опитно доказан при живите организми,
като е доказано, че живият организъм не е източник на нова енергия. Една
формулировка на І-я принцип при тях е: Всички видове работа в организма се
извършват за сметка на еквивалентното количество енергия, отделящо се при
окислението на хранителните вещества.
Живите системи са отворени системи, които обменят вещество и енергия с
околната среда.
Топлинният ефект на сложни биохимични реакции в живите организми може да
бъде изчислен, като се използва законът на Хес , който е следствие на І-я принцип на
термодинамиката.
Закон на Хес – топлинният ефект на химичен процес, осъществен чрез редица
междинни стадии, не зависи от начина на прехода, а само от началното и крайно
състояние на система, в която протича.