МЕТАБОЛИЗЪМ.

АНАБОЛИТНИ ПРОЦЕСИ.
ФОТОСИНТЕЗА
 1. Метаболизъм
Съвкупността от биохимичните реакции, осигуряващи обмяната на веществата и
енергията в организмите, се нарича вътрешна обмяна или метаболизъм.

 Метаболизмът е един от основните белези на живата

материя и е свързан с растежа, развитието и
възпроизвеждането на организмите;

 Осъществява се с помощта на ензими. Чрез него се

реализират три основни функции на живите организми:

• осигуряване на енергия, която се получава чрез

трансформиране на слънчева енергия или при
разграждане на вещества;

• разграждане на молекулите на хранителните

вещества до малки молекули, които се използват от
клетката за изграждане на собствени макромолекули;

• синтезиране на макромолекули и клетъчни

структури.
1. Метаболизъм
 Метаболитните процеси са вериги от последователни
химични реакции. Тези вериги се наричат обменни
(метаболитни) пътища, а веществата, които участват в
тях – метаболити;

 Метаболити, които се включват и в други реакции в

клетката се наричат междинни метаболити;

 Метаболити, които се получават при разграждането на

много различни съединения (аминокиселини, мастни
киселини, пирогроздена киселина се наричат възлови
метаболити;

 Метаболити, които не участват в нови реакции в

клетката (напр. СО2, вода, амоняк, урея и пикочна
киселина) и са крайни продукти на метаболизма са
крайни метаболити.
 Метаболизмът се състои от две групи метаболитни процеси – на синтез (анаболитни) и на разграждане (катаболитни).

 Анаболизмът е съвкупност от биохимични реакции, метаболизъм = катаболизъм + анаболизъм

чрез които от малки молекули се синтезират
белтъци, нуклеинови киселини, въглехидрати и други
нискомолекулни и макромолекулни съединения;
 Катаболизмът е съвкупност от биохимични
реакции, чрез които сложните органични молекули
се разграждат до прости крайни продукти;
 Получените съединения организмите използват за
изграждане на собствени структури, за протичане на
различни процеси, както и за резерв на енергия;

 Катаболитните и анаболитните процеси са свързани

помежду си. Те са необратими, противоположни,
извършват се в определени клетъчни органели и се
регулират;

 Катаболитните процеси доставят химична енергия под

формата на АТФ и НАД.Н2. Тази енергия се използва при
анаболитните процеси за синтезиране на
макромолекулите от малки молекули.
 2. Типове обмяна на веществата в зависимост от анаболитните процеси.
Според източниците на енергия организмите се разделят на автотрофни и хетеротрофни.

 Организмите, които използват неорганични съединения като

изходни вещества за синтезирането на органични съединения, са
автотрофни.

 Според енергийния източник автотрофите се разделят на:

•хемосинтезиращи използват енергия от вътреклетъчно

окисление на нискомолекулни съединения;

•фотосинтезиращи ,които използват слънчева енергия. Към тях се

отнасят зелени растения, някои микроорганизми, цианобактерии,
първаци и др;

 Организми, които използват органични вещества, получени от

средата, като изходни вещества за синтезните процеси са
хетеротрофни организми. Към тях се отнасят животните, гъбите,
някои бактерии (сапрофитни и паразитни) и някои растения
(паразитни и насекомоядни);
 3. Фотосинтеза
 Анаболитен процес, при който в клетките на зелените
растения се синтезират органични съединения от
въглероден диоксид, вода и минерални соли за сметка
на енергията на светлината се нарича фотосинтеза;
 Сумарно процесът може да се представи със следното
уравнение:

светлина
6СО2 + 6Н2О С6Н12О6 + 602
хлорофил

 Фотосинтезата се осъществява в организми, които

притежават хлорофил — цианобактерии, някои
едноклетъчни и всички зелени растения;

 В резултат на фотосинтезата се синтезират 99% от

органичните вещества и цялото количество кислород на
Земята.
 Фотосинтезата протича в две последователни фази:
 светлинна фаза
 тъмнинна фаза

 В еукариотните фотосинтезиращи клетки реакциите на светлинната и тъмнинната фаза

протичат в хлоропластите.
А/ Светлинна фаза на фотосинтезата
 Светлинната фаза протича в структури на тилакоидните
мембрани на хлоропластите– фотосистема I (ФС I) и фотосистема
II (ФС II), които действат свързано;

 Всяка ФС се състои от светосъбиращ комплекс (ССК), който може

да поглъща светлинна енергия, и електронтранспортна верига
(ЕТВ), която пренася електрони.

 През тази фаза се поглъща светлинна енергия, за което е

необходим хлорофил;

 Хлорофилната молекула има способността да адсорбира

светлинна енергия, при което изпада във възбудено състояние и
отделя електрони;

 Тези електрони, след като отдадат енергията си, се връщат в

молекулата на хлорофила. Това е фотохимичен процес, при който
светлинната енергия се превръща в химична енергия;

 Когато под влияние на светлината от хлорофилната молекула се

отдели електрон, той преминава през верига от вещества (ЕТВ). Те
са разположени в тилакоидните мембрани на хлоропласта.
 Светосъбиращите комплекси поглъщат светлинна
енергия, която води до възбуждане на определена
хлорофилна молекула – реакционен център (РЦ) на
ССК;

 От РЦ на ФС I се отделят два електрона, които се

пренасят по ЕТВ до коензим (окислен), който се
редуцира (редуциран коензим). За редукцията се
използват протони от тилакоидната празнина;

 Под действие на светлината РЦ на ФС II преминава

във възбудено състояние и също отделя два
електрона (2е–), които, преминавайки по ЕТВ,
възстановяват електронния дефицит на ФС I;

 Възникналият дефицит във ФС II се възстановява от

молекулите на водата. Под действие на светлината
молекулата на водата се разлага до 2 е–, 2Н+ и О.
Този процес се нарича фотолиза на водата
 Протоните остават в тилакоидната празнина. Така
концентрацията на протоните в нея се увеличава от фотофосфорилране
фотолизата на водата и от внасянето на Н+ от
стромата в тилакоидната празнина; строма
 Преносът на протони е свързан с преноса на
електрони по ЕТВ;

 Отделеният при фотолизата кислород се отделя във

външната среда и има неорганичен произход;

 В тилакоидната мембрана се разполага белтъчен

комплекс, наречен АТФ-синтаза. Той има канал, през
който протоните се връщат обратно в стромата на
хлоропластите;

 Преминавайки през канала, те отделят енергия,

която се използва от АТФ-синтазата за образуване на
АТФ –фотофосфорилиране;

тилакоидна празнина
Фотофосфорилиране е процес, при който се
извършва синтез на АТФ, като се използва енергията
на слънчевата светлина.
През светлинната фаза на фотосинтезата се извършват следните процеси:
1. Получаване на редуктор НАДФН2
2. Фотофосфорилиране — получаване на АТФ.
3. Фотолиза на водата — отделяне на О2.

фотофосфорилиране

получаване на редуктор
Анимация – светлинна фаза на фотосинтезата
 Б/ Тъмнинна фаза на фотосинтезата

 Тази фаза протича в стромата на хлоропластите

и реакциите не се нуждаят от светлина;

 За осъществяването им са необходими
продуктите на светлинната фаза — АТФ и
НАДФН2, а също и СО2. Реакциите имат
цикличен характер и цикълът носи името на
своя откривател Мелвин Калвин – цикъл на
Калвин;

 Веществото, което играе ключова роля в този

цикличен процес е рибулозо -1,5 дифосфат.
Б/ Тъмнинна фаза на фотосинтезата
Тъмнинната фаза се осъществява в три етапа:
1. Фиксиране на СО2 /карбоксилиране /
През първия етап една молекула СО2 се свързва с молекула с 5
въглеродни атома (рибулозодифосфат) (5 С) и се получава молекула
с 6 въглеродни атома (6 С), която се разделя на две молекули
фосфоглицеринова киселина (ФГК), всяка с по три въглеродни
атома (3 С). Поглъща се една молекула вода.

2. Редукция на ФГК / хидрогениране/

През втория етап става редуциране на ФГК до въглехидрат –
глицералдехидфосфат (ГАФ). В този етап се използват получените в
светлинната фаза АТФ и редуциран коензим. Полученият ГАФ е
монозахарид (3 С). От него се получават други въглехидрати
(глюкоза, фруктоза), а от тях – скорбяла, белтъци, липиди.

3. Възстановяване на рибулозодифосфат
През третия етап става възстановяване (регенерация) на
молекулата акцептор на СО2 – рибулозодифосфат. Отново се
използва АТФ.
В/ Връзка между светлинната и тъмнинна фаза на фотосинтезата

 Двете фази на фотосинтезата са тясно свързани и се

извършват едновременно;

 През светлинната фаза енергията на слънчевата

светлина се натрупва в химичните връзки на две
съединения – АТФ и редуцирания коензим. С тяхна
помощ протича тъмнинната фаза, в която се
синтезират органични съединения.
 3. Значение на фотосинтезата
Без фотосинтезата животът е невъзможен. Фотосинтезата
осигурява:

• органични вещества за храненето на почти всички

организми на Земята;

• кислород за дишането на аеробните организми;

• енергийни запаси под формата на изкопаеми горива

(въглища, нефт, газ), образувани преди милиони години от
растенията;
ЗАДАЧА: Свържете елементите от двете колони в зависимост от откритите съответствия.
Обозначете схемата.