3.

клетъчно увреждане – роля на свободните радикали

1. При въздействие на увреждащи фактори, клетката може да се адаpтира, да се увреди

обратимо, да се увреди необратимо и да загине. Това зависи от една страна от
характеристиките на увреждащия фактор (вид, интензитет, времетраене), а от друга -от
характеристиките на клетката (вид, функ ционално състояние, адаптивност). В
зависимост от увреждащия фактор, клетъчната адаптация се осъществява чрез
хипертрофия (увеличение на размера на клетките), хиперплазия (увеличение на броя
на клетките), регенерация (при загуба на клетки-производство на нови клетки до дости-
гане на нормалния брой), атрофия (намаление на размера на клетките), метаплазия
(заместване на един тип клетки с друг тип, с различаващи сe структурни и
функционални характеристики).
- Адаптивният отговор е обратим след елиминиране на предизвикващия фактор .
Ако въздействието надхвърли адаптационните възможности, възниква клетъчно
увреждане - структурно и функционално, или дори клетъчна смърт.
- При увреждане на клетките се засяга и екстрацелуларния матрикс (клетъчно-
тыканни лезии).
2. ЕТИОЛОГИЯ НА КЛЛЕТЪЧНОТО УВРЕЖДАНЕ
- Клетъчно увреждане се причинява от разнообразни екзогении и ендогенни
фактори:
 Недостиг на кислород- неадекватна доставка на кислород за клетките
(хипоксия, исхемия).
 Физични фактори-механични травми, електрически ток, ради- ация,
екстремни промени в температурата и атмосферното налягане.
 Химични фактори -лекарствени вещества, токсини, отрови.
 Биологични фактори- инфекциозни агенти (приони, вируси, рикетсии,
бактерии, гъбички) и паразити. Те увреждат клетките директно или чрез
отделяне на ендо-и екзотоксини.
 Имунни фактори-имунни реакции спрямо екзогенни и ендо- генни
антигени.
 Генетични фактори- генетични дефекти (наследствени или в резултат на
мутация), водещи до липса или недостиг на определен продукт(протеин),
или до синтез на продукти с абнормна активност.
 Недостиг/дисбаланс на хранителии вещества белтьчен дефицит, недостиг
на витамини, излишьк на холестерол.
3. ПАТОГЕНЕЗА НА КЛЕТЪЧНОТО УВРЕЖДАНЕ
- Независимо от вида на етиологичния фактор, в патогенезата участват следните
механизми:
 Енергиен дефицит (намаляване на продукцията, или изчерп- ване на АТФ).
Най-често това е резултат от исхемично или токсично ув- реждане на
клетката, засягащо окислителното фосфорилиране и/или анае- робната
гликолиза . Нарушават се всички основни енерго-зависи- ми клетъчни
процеси- мембранен транспорт, белтъчен синтез, липогенеза,
 фосфолипиден обмен. Изчерпването на АТФ до 5-10% от нормалното ниво
води до следните функционални и структурни промени:
 Намаляване активността на натриевата помпа в плазмената мембрана
(уaбаин-сензитивната Na,'K*-АТФ-аза). Нарушава се активният мембранен
транспорт, което води до вътреклетъчно натрупване на Na , - намаляване
активността на натриевата помпа в плазмената последвано от изоосмотична
задръжка на вода, клетъчен оток и дилатация на ендоплазмения ретикулум
 -засилване на гликогенолизата и анаеробната гликолиза и повишаване
нивото на млечната киселина, водещо до вътреклетьчна ацидоза, при което
се понижава активността на клетъчни ензими
 - потискане на калциевата помпа (Са"Mg"-AТР-аза), което води до навлизане
на Са* в цитозола, с увреждащ ефект върху клетъчни прюцеси и компоненти
 -намаляване на синтеза на протеини вследствие на структурни промени в
клетката -отделяне на рибозомите от гранулирания ендоплазматичен
ретикулум и дисоциация на полизомите.
 - увреждане на пространствената структура на клетъчните протеини, на
митохондриалните и лизозомалните мембрани, което може да доведе до
клетъчна смърт (некроза).
4. Увреждане на митохондриите.
- Митохондриите могат да бъдат увредени от високо ниво на цитозолния Са", от
свободни радикали (реак- тивни форми на кислорода) - "оксидативен стрес", от
разградни продукти на фосфолипиди и сфингомиелин (свободни мастни киселини,
церамид). Митохондриалното увреждане води до две основни последици:
- формиране на канали с висока пропускливост в митохондриалната мембрана, т.
нар. митохондриални пери с променен пермеабилитет. Нали чието на такива пори
води до загуба на мембранния потенциал, потискане на окислителното
фосфорилиране и продукцията на АТФ, и вследствие на това до прогресиращо
клетъчно увреждане и клетъчна смърт (некроза);
- "изтичане" в цитозола на митохондриални компоненти от простран- ството между
вътрешната и външната митохондриална мембрани. Изти чането на цитотохром Св
цитозола активира програмираната клетъчна смърт (апоптозата).
5. Вътреклетъчно натрупване на Са*" и нарушения в калциева- та хомеостаза.
 Вътреклетъчният (цитозолният) свободен калций е в много ниска концентрация (0. I
мmol), в сравнение с екстрацелуларния калций (1.3 мmol). Основното количества
вътреклетъчен калций е секвестрирано в митохондриите и ендоплазмения ретикулум.
Исхемия и някои токсинипредизвикват повишаване на цитоплазмения калции
първоначално поради освобождаването му от митохондриите и едноплазмения
ретикулум , а по-късно и поради навлизането му през плазменатамембрана. Високото
ниво на калции в цитозола причинява клетъчно увреждане чрез следните механизми
- Формиране на митохондриални пори с променен пермеабилитет и потискане на
продукцията на атф.
- - активиране на редица ензими, като АТФ-ази (ускоряват изчерпването на АТФ),
фосфолипази (разграждат мембранните фосфолипиди), протеази (увреждат
мембранните и цитоскелетните протеини), ендонуклеази (предизвикват
фрагментация на ДНК и хроматина);
 - - индукция на апоптоза чрез директна активация на ензими (каспази) и чрез
повишаване на митохондриалния пермеабилитет.
6. Натрупване на реактивни форми на кислорода (reactive ox- ygen species, ROS).
 Peактивните форми на кислорода (О2 -, н2о2, Он-) са свободни радикали, които могат
да увредят липидите, протеините и нуклеиновите киселини. В организма се образуват и
други радикали, например азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2,), които
произхождат от L-aргинин.
 Свободните радикали са йони, молекули, или части от молеку- ли, притежаващи
несдвоени електрони, което ги прави силно реактивни. Те лесно взаимодействат
помежду си, или с някои макромолекули. Така възникват верижни самоподдържащи се
реакции, при което лавинообраз- но нараства количеството им и деструктивното им
действие.
 Дисбалансът между продукцията на ROS и тяхното инактивиране води до оксидативен
стрес, с който са свързани различни типове клетъчно увреждане (химическо,
радиационно, исхемично-реперфузионно, разрушаване на микроби от фагоцитите) и
патологични процеси -клетъчно стареене, неоплазия, дегенеративни заболявания
(Алцхаймер).
 Термините "реактивни форми на кислорода " (ROS) и "реактивни форми на азота" (RNS)
cа сборни термини, които включват не само радикали, но също и някои молекули с
нерадикалова природа. Образуване на свободни радикали участие във физиологичии и
защитни процеси.
 Кислородни радикали се образуват при всички метаболитни процеси, свързани с
участието на молекулен кислород. Вътрешната митохондриална мембрана
(електронно-транспортните вериги) постоянно генерира ROS, които участват в
механизма на действие на някои клетъчни ензими цито хром Р-450
моноаминооксидаза (ендоплазмен ретикулум), простагландин- синтетаза (мембрана).
 Свободни радикали се образуват при поглъщане на лъчиста енергия (ултравиолетова
светлина, Х-лъчи). Напр. йонизиращата радиация хидро- лизира водата до хидроксилен
(ОН) и водороден (Н) свободни радикали.
 Метали с променлива валентност като желязо и мед могат да отдават или приемат
свободни електрони и да катализират образуването на свободни радикали (напр. чрез
реакцията на Fenton: H2O2 + Fe2+= Fe3 + ОН + ОН.
 В ендотела на съдовете се произвежда азоен оксид (NO) (ендотелен релаксиращ
фактор) под действие на специфична азотен оксид-синтаза (NOS). NO и О2 участват в
регулиране на съдовия тонус. NO действа като свободен радикал (NO), особено след
като бъде конвертиран до силно pеактивен пероксинитритен анион (ONOO-).
 ROS могат да играят роля в клетьчната сигнализация и регулация като сигнални
молекули. Те осъществяват това чрез директна оксидативна мо- дификация на
сигналните протеини (рецентори, протеин-кинази, протеин- фосфатази и
транскрипционни фактори), или чрез модулиране на редокс- статуса и активността на
сигнални протеини (чрез промени в отношението редуциран/окислен глутатион). Н.О,
действа като клетьчен регулатор и вторичен посредник на сигнални пьтища в клетката,
напр. митоген-акти- вирания протеин-киназен (МАРК), фосфaтидилинозитол-3-киназен
(P1ЗК) и др. Посредством активиране на МАРК, ROS стимулират редица тран-
скрипторни фактори, включително NF-kВ, активиращия протеин АР-1. ROS модулират
 редица редокс-чувствителни процеси като пролиферация, диференциация,
хипертрофия и апоптоза.
 При възпаление активираните левкоцити (неутрофили, макрофаги, моноцити,
еозинофили) осъществяват антимикробното си действие, като генерират бързо
("взривно") големи количества ROS. Фагоцитиращите макрофаги произвеждат активни
кислородни форми (О, ), под действие на ензима NADPH-оксидаза. Неутрофилните
левкоцити по време на фагоци- тоза сыщо генерират О, , под действие на ензима
миелопероксидаза.
 Редица нефагоцитиращи клетки (ендотелни и съдови гнадкомускулни клетки,
фибробласти, кардиомиоцити) също произвеждат кислородни радикали. В съдовете,
под действие на цитокини, растежни фактори, ангиотензин 2, съдов (хемодинамичен)
стрес се увеличава продукцията на 02 с участието на ендотелната NAD(P)Н-оксидаза.
 Обезвреждане на свободните радикали. За намаляване на продукцията на кислородни
радикали способства понижаването на нивото на желязо и мед (катализират
образуването на свободни радикали) чрез свързването им с транснортни и депо-
протеини (трансферин, феритин, лактоферин, церулоплазмин).
 За неутратизиране и ИНактивиране на свободни радикали дЕйства система от
антиоксиданти:
 - неензимни антиоксиданти
 - аскорбинова киселина, алфа-токоферол, бета-каротен, убихиноли, урати,
биофлавоноиди, глутатион, тиоредоксин, мелатонин и др.
 Един от най-важните компоненти на антиоксидантната защита е глутатионът
(концентриран в цитоплазмата, митохондриите и ядрото). Редуцираният глутатион е
антиоксидант (кофактор на глутатион- трансферазата и др), който участва във
възстановяването на други антиоксиданти (алфа-токоферол, аскорбинова киселина) и в
поддържането на редокс-баланса в клетката. - антиоксидантни ензими- изоензимите на
митохондриалната (Mn- зависима) и цитозолна (Сu-Zn-зависима) супероксиддисмутаза,
пероксизомната каталаза, глутатионпероксидаза (Se-зависима), както и Se- независими
пероксидази, глутатионредуктаза и др.
7. Патологични ефекти на свободните радикали
 Големи количества ROS (O2-, , Н2О2, ОН-) и RNS (NO, OONO) се гене рират от различни
екзогенни (йонизираща радиация, ултравиолетови лъ- чения, цитотоксични
медикаменти, генотоксични ксенобиотици, висока околна температура, токсини,
хипероксия) и ендогенни фактори (възпа- лителни процеси, исхемия, хипоксия,
исхемия-реперфузи). Увреждащото им действие върху клетъчните структури и функции
се дължи на следните основни механизми:
 - Липидна пероксидация на полиненаситените мастни киселини от фосфолипидите на
плазмените мембрани и мембраните на клетъчните органели. Образуваните пероксиди
са нестабилни и високореактивни. Те предизвикват верижни реакции (пропагация) и
значително увреждане на мембраните (клетъчна, ядрена, митохондриални,
ендоплазматичен ретику- лум). Увреждането на клетъчната мембрана увеличавај
пропускливостта й за Н2О2, Na* и Са". Навлизането и натрупването на интрацелуларен
Са 2" допринася за увреждане на митохондриите.
 - Оксидативна модификауия на ензими и протеини. ROS и RNS окисляват
сулфхидрилните грути, образуват дисулфидни връзки и водят до конформационни
 промени в структурни протеини, инактивация на ензими, нарушения вьв функциите на
мембранни транспортни системи, канали, рецептори и регулаторни протеини.
Структурните промени в протеините могат да доведат до образуване на имуногенни
структури. Агрегацията на протеините, настЪпила под действие на ROS и RNS, може да
предизвика дегенерация и клетъчна смърт (болест на Алцхаймер).
 - Деполимеризация и фрагментация на полизахариди (гликоген, муко- полизахариди,
протеогликани). Това разрушава структурните компоненти на клетката и
екстрацелуларния матрикс и лишава клетката от складиран енергетичен материал
 - Лезии на ДНК. Хидроксилирането на пуриновите и пирамидиновите бази нарушава
структурата на ядрената и митохондриалната ДНК. Фрагментирането на ДНК под
действието на ROS и RNS води до инхибиране на синтеза на протеини, нуклеотиди и
мастни киселини. Оксидативното увреждане на ДНК може да предизвика малигнена
трансформация и туморст растеж. Митохондриалната ДНК е по-уязвима към
оксидативно уврежда в сравнение с нуклеарната, тьй като митохондриите tа не само
източния много чувствителни към оксидативен стрес. Образуването на големи
количества свободни радикали предиз тежки клетЪчни увреждания- стрес).
 Перманентното генериране на ROS и RNS предизвиква митохондриален оксидативен
стрес и митохондриална дисфункция, които играят роля в патогенезата на стареенето и
на невродегенеративни заболявания, (болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон,
амиотрофична склероза и др.). Умерената продукция на свободни радикали участва в
патогенезата на някои заболявания (исхемия/реперфузионно увреждане,
атеросклероза, хи- пертонична болест, инфаркт на миокарда, термична травма, шок,
тумори и др.).
8. Дефект в мембрявния пермеабилитет.
- Повечето форми на кле- тъчно увреждане (с изключение на апоптозата) се
характеризират с ранна загуба на селективната мембранна пропускливост. Засягат
се както плазме- ната мембрана, така и мембраните на клетъчните органели.
Мембранно ув- реждане може да бъде причинено директно от токсини, физични и
химични arенти, компоненти на системата на комплемента (т. нар. мембран-атаку-
ващ комплекс С5в-С9), перфорини. Индиректно увреждане се наблюдава при
исхемия, в резултат от изчерпването на АТФ и/или от Са2*-модулирана АКТИВНОСТ
НА ФОСФОЛИПАЗИТЕ.