Лекции По Микробиология 1 Изчистен

Лекции по микробиология
2018/2019
ОТ ЦВЕТОМИР ПЕТКОВ
1.Тема Предмет, задачи на микробиологията,
основни групи микроорганизми.
 Микроорганизми
+Клетъчни
-Еукариоти-протозоа и фунги
-Прокариоти-бактерии
+Безклетъчни- вируси, вироиди, приони
 Клетъчни и безклетъчни микроорганизми

Таблица
Критерии Клетъчни Безклетъчни(вируси)
Структура Ядро и цитоплазма Кор
Метод на репликация Просто делене Липса на просто делене
Природа на НК Едновременно ДНК и РНК Или ДНК или РНК
 Вироиди
-Съставени са само от малки едноврижни циркулярни РНК молекули
-Не притежават протеинова обвивка, причиняват заболявания при растенията
 Приони
-Представляват малки протеинов частици
-Не притежават нуклеинови киселини
-Причиняват дегенеративни заболявания на ЦНС
 Еукариотни клетки(Еу истинско ядро)

-Ядро
Множество хромозоми, ядрена мембрана, митотичен апарат
-Мембранно-свързани органели(митохондрии)
-80S рибозоми
-Липсва пептидогликян
-Клетъчна мембрана със стероли
-Срещат се при всички организми(изключваме бактерии)
 Прокариотни клетки(Pro, примитивно ядро)

-Нуклеоид-единична циркулярна ДНК молекула, липсва ядрена мембрана, липсва митотичен апарат
-Липсват митохондрии
-70S рибозоми
-Клетъчна стена с пептидогликан
-Клетъчна мембрана без стероли(Mycoplasma species)
-Прокариотните клетки включват всички (и само) бактерии!
 Обща характеристика на бактериите

-едноклетъчни организми
1|С т ран ица Цветомир Петков
-Размножават се чрез просто делене
-Независима метаболитна активност
-Развиват се върху изкуствени хранителни среди
-Само някои видове са вътреклетъчни паразити(Chlamidya и Riketsia)
-Малки размери(0,5-5-6 um)
-Наблюдават се със светлинен микроскоп(1000х)
- Прокариотите клетки включват само бактерии
-Спори при бактериите не служат за размножаване, а за оцеляване на неблагоприятни
условия!
 Форма на бактериалните клетки

-Детерминира се от ригидната(неподлежаща на огъване) клетъчна стена
-Важен критерий при идентификацията на бактериите
-Стабилен белег
-Вариабилна(плеоморфна, когато варира формата)форма при някои бактерии(например
Myciplasma species)
-Полиморфен-варира размера на бактериите
 Трите основни морфологични групи:

1.Кълбовидни бактерии(коки)
2.Пръчковидни
3.Извити бактерии
 Коки:
-Единични сферични клетки
-На двойки (диплококи)
- Във верижки (стрептококи)
-Гроздовидни струпвания(стафилококи)
-Тетради (по 4 клетки)
 Пръчковидни бактерии:
-Къси пръчици(кокобацили)
-Дълги пръчици
-Леко заоблени краища
-Отсечени краища
-Заострени краища
-Разклонени форми
 Извити бактерии:
-Под формата на запетая (Vibrio spp)
-С една извивка
-С много извивки

 Основни компоненти на бактериалната клетка
+Цитоплазма
-Аморфен матрикс съдържащ огромен брой рибозоми, гранули, метаболити и йони
-Нуклеоид
+Клетъчна обвивка
-Цитоплазмена мембрана
-Клетъчна стена
 Специализирани структури извън клетъчната стена(само при някои

бактерии):
-Капсула(по вирулентни)
-Ресни
-Пили(Фимбрии)
 Съществени(есенциални) компоненти на бактериалната клетка

-Клетъчна стена
-Цитоплазмена мембрана
-Рибозоми
-Нуклеоид
-Мезозома
 Несъществени(неесенциални) компоненти на бактериалната клетка

-Капсула
-Пили(фимбрии)
-Ресни(флагели)
-Спори
-Плазмиди
-Гранули(вътреклетъчни включвания)
-Гликокаликс

 Антибиотици инхибиращи протеиновия синтез
+На ниво 30S субединица
-Аминогликозиди
-Тетрациклини
+На ниво 50S субединица
-Амфениколи
-Макролифди
-Линкозамиди
-Стрептограмини
-Оксазолидинони
 Гранули(Вътреклетъчни включвания)
-Резервни хранителни вещества
-Гликоген и липиди
-Полифосфати
-Полифосфатни гранули(волунтинови или метахроматични телца)
-При corynebacterium spp. (Дифтерия)
-Диагностичен критерии
2.Тема Морфология,структура на бактериалната

клетка.Рибозоми. Нуклеоид Цитоплазмена
мембрана
 Рибозоми
Различия между прокариотните и еукариотните рибозоми:
+Размер
-Бактериални рибозоми 70S(50S+30S субединици)
-Човешки рибозоми 80S(60S+40S субединици)
-Рибозомни РНК
-Рибозомни протеини
 Нуклеоид(еквивалент на еукариотното ядро)
-Съдържа бактериалната хромозома(само една!)
-Липсва ядрена мембрана, което улеснява протеиновия синтез

-Липсва митотичен апарат
-Липсват хистони
 Бактериалната хромозома
-Единична циркулярна "гигантска" ДНК молекула
-Дължината на разгънатата ДНК е приблизителни 1mm(бактериалната клетка е 1-2-5
микрометра)
-ДНК е в суперспирализирана форма
-Суперспирализацията се осъществява със специални ензими ДНК-гирази
-Флуорохиноните са лекарства инхибиращи ДНК-гиразите
1.Цитоплазмена мембрана (клетъчна мембрана)

-Типична трислойна “сандвич“ структура
-Подобна на еукариотната клетъчна мембрана
-Състои се от 2 слоя фосфолипиди и протеини
-Не съдържа стероли (изключваме-Mycoplasma spp.)
 Функции на цитоплазмената мембрана:
-Селективна пропускливост и активен транспорт
-Участие в генерирането на енергия чрез окислително фосфорилиране
-Синтез на прекурсори на клетъчната стена
-Екскреция на хидролитични еними и токсини
-Участие в клетъчното делене чрез мезозомата
 Антибактериални агенти, действащи на ниво цитоплазмена мембрана
-Детергенти(сапуни)-разрушават мембраната
-Полимискини(антибиотици)-селективно увреждат структурата на мембраната
-Йонофори(дезинфектанти)-селективно увреждат функцията на мембраната
3.Тема Клетъчна стена.Пептидогликан.тейхоеви

киселини. Специални компоненти на G-\G+
 Клетъчна стена
-Най-външен компонент
-Абсолютно необходима за всички бактерии
-Скелет на бактериалната клетка
-Протекция срещу повишеното осмотично налягане
-Участва в клетъчното делене
 Според това каква им е клетъчната стена бива:
Грам-положителни-По-дебел, многослоен пептидогликан, слой тейхоева киселина при някои
бактерии
Грам-отрицателни-По-тънък единичен пептидогликан, външна мембрана, периплазмено пространство
Клетъчна стена при грам-положителни и грам-отрицателни бактерии

-(Поради малките каналчета, които притежава стената на грам-отрицателните бактерии те са
природно резистентни към антибиотици, и могат да причиняват ендотоксичен шок)
 Пептидогликан(муреин или мукопептид)
-Уникална структура на прокариотната клетка
-Състои се от 3 части: Гликанен скелет, тетрапептидни странични вериги, пептидни напречни мостове
-Лизозимът разрушава гликанната верига(Лизозимът е един от факторите на естествената
резистентност)
-Мишена е за действие на много антибиотици- бета-лактамни антибиотици, гликопептидни
антибиотици
 Специални компоненти при Грам-положителните бактерии-Тейхоеви
киселини
-Локализирани са във външния слой на клетъчната стена
-Полимери на глицеролфосфата и рибитолфосфата
-Стенни тейхоеви киселини и мембранни тейхоеви киселини(липотейхоеви кислеини)
-Функции: Повърхностни антигени, подпомагат адхеренцията
 Специални компоненти при Грам-отрицателните бактерии-Външна
мембрана
-Асиметрична мембрана- вътрешен фосфолипиден слой и външен липополизахариден слой
-Пермеабилитетна бариера или молекулярно сито-специални канали(порини)
-Преминават само хидрофилни молекули с ниско молекулно тегло
 Специални компоненти при Грам-отрицателните бактерии-
Липополизахарид(ЛПЗ),Ендотоксин
-Интегрална част от клетъчната стена
-Три области: Фосфолипид(липид А); Коров (сърцевинен) олигозахарид; Външен полизахарид(О-
антиген)
-Стимулиране на вродени и имунни отговори
-Важен патогенетичен фактор-в тежки случаи води до ендотоксичен шок
 Специални компоненти при Грам-отрицателните бактерии-Периплазмено
пространство
-Пространството между цитоплазмената и външната мембрана
-Съдържа: пептидогликанен слой, много ензими-хидролитични, литични вирулентни фактори, бета-
лактамази
 Оцветяване по Грам- G+ са сини G- са червено оцветени
-Подпомага диагностиката
-Различия в чувствителността към АБ между Грам(+) и Грам(-) бактерии
-Подпомага избора на антибиотици за инициална терапия
-На препарат по Грам може да видим бактерии само ако тяхната концентрация е над 105 на
милилитър

4.Тема- Капсула, гликокаликс, Флагели, пили, Спори
Специални структури извън клетъчната стена : Капсула и гликокаликс, ресни и пили
 Капсула
-Добре очертан желатинозен слой
-Състои се от полизахариди (Изключваме Bacillus anthracis)-капсулни антигени(К-антигени),
детерминират серологични типове( 84 серотипа при Streptococcus pneumonia); Използват се като
антигени в някои ваксини
-Фактор на вирулентността- има антифагоцитарна активност, подпомага адхезията
 Гликокаликс (Слайм)
-Хлабаво прикрепена, аморфна, екстрацелуларна маса от полизахариди
-Подпомага адхерирането на бактериалните клетки към различни структури-кожа, сърдечни клапи и
катетри (Staphylococcus epidermidis) , Зъбен емайл(Streptococcus mutans)
 Ресни(Флагели)
-Дълги(3-12 микрометра)филаментозни повърхностни израстъци( дебели 20-30 нанометра)
-Три части- филамент изграден от пилин, кука, Базално телце
-Н-антигени
-Придвижват бактериите в отговор на атрактантни и репелентни така наречен химиотаксис
 Подвижни бактерии
-Само някои подвижни бактерии са подвижни
-Коките са неподвижни
-Флагелоподобната структура (аксиален филамент)при сирохетите
-Определен брой и локализация на ресните: Монотрихи, Лофотрихи, Амфитрихи, Перитрихи
 Пили(Фимбрии)
Изключително тънки нишковидни израстъци, изградени от пилим
-По-къси и по-прави от ресните
-Предимно при Грам отрицателните бактерии
-Биват 2 типа:
Обикновени пили-къси, голям брой, адхезивни
Секс пили-дълги, малък брой, фактор на конюгацията
 Спори(Ендоспори)
-Спорообразуването(спорулиране) при изчерпване на хранителните вещества
-Спорулирането не е начин на размножаване
-Преживяват в „спящо“ състояние десетки години
-Само два рода със значение образуват спори:Bacillus и Clostridium
 Основните компоненти на спората са :
-Кор
-Спорова стена
-Кортекс
-Дебела кератиноподобна обвивка
 Спорулиране
-1.Аксиален хроматинов филамент
-2.Преспорув септум
-3.Споров протопласт
-4.Кортекс

-5.Спорова обвивка
-6.Узряване на спората
-7.Отделяне на ендоспората
 Медицинско значение на спорите
-Имат изключителна резистентност към топлина, химически агенти и радиация дължаща се на
кератиноподобната обвивка и калциев дипиколинат
-Не може да се постигне стерилизация чрез изваряване
-Специални методи за стерилизация-Автоклавиране
5 .Тема-Класификация на бактериите.Таксономия.
Подходи в таксономията. Номенклатура
 Таксономия(наука за класификацията)
-Идентификация- Идентификацията е определяне на принадлежността на един новоизолиран
микроорганизъм
-Номенклатура-Номенклатурата е даване на наименованието на един микроорганизъм
-Идентификация- Класификация е подреждането на микроорганизмите в таксономични групи
 Официални таксономични категории

-Царство
-Отдел
-Клас
-Разред
-Семейство
-Род
-Вид
 Бактериалният вид(Species) е основната таксономична категория

-Той е група от бактерии с висока степен на сходство на фенотипните и генотипните белези
-Бактериалния щам е единичният изолат на един бактериален вид
 Бактериалните видове могат да се подразделят на:

-Биотипове(На базата на биохимичните свойства)
-Серотипове (На базата на антигенните свойства)
-Фаготипове (НА базата на чувствителността към бактериофаги)
 Определят на Бърджи включва:

-Класификасия на известните бактерии
-Схеми за тяхната идентификация
 Подходи при таксономията

1.Числена таксономия
2.Филогенетична таксономия
3.Полифазен подход
1.Числена таксономия(Компютърна таксономия)

-Базира се на количествена оценка на сходството на голям брой белези(50 -100)
-Морфологични, Културелни, Биохимични, Чувствителност към антибиотици

-Първоначално се определя коефициента на сходство (процента на сходство) между сравняване на
бактерии
-Построява се така наречената дендрограма (Матрица на сходство)
-В нея отделните щамове са обособени в групи( Clusters) на базата на техния коефициент на сходство
2.Филогенетична таксономия
-Определяне на ДНК родство между даден бактериален щам и познат бактериален вид на базата на
-1.РАзмер на генома- при еубактериите той е от порядъка на 1*109-8*109 далтона(измерен като
молекулно тегло)
-2.Определяне на моларен процент G+C при бактериите ДНК G+C варира от 25% до 75%, този процент
е специфичен за определяне на бактериален вид
-3.Опеделяне на ДНК родството при оптимални условия за ДНК реасоциация
-Определя се чрез реасоциация на ss ДНК от два различни бактериални вида в хетероложна
(хетеродуплексна) ds ДНК
-Типична темпеатурозависима реакция
-Оптималната температура за ДНК реасоциацията е 23-30 градуса по ниска от денатуриращата
температура
-При тези условия само много близко родствените ДНК последователности могат да се реасоциират
-4.Определяне на термостабилността на ДНК-дуплексите-Всеки 1% на некомплементарни
нуклеотидни последователности в двойноверижната ДНК снижава с 1% нейната термостабилност
3.Полифазен подход
-Първа фаза-Фенотипно групиране на щамовете на базата на биохимични и антигенни свойства
-Втора фаза-Тестване на фенотипните групи за ДНК родство
-Трета фаза-Допълнително проучване на биохимичните свойства в ДНК родствените групи
 Номенклатура
Научното наименование на бактериалният вид се състои от 2 думи:
-1.Наименование на рода: Винаги започва с главна буква
-2.Видов епитет-Винаги започва с малка буква
-Примери- Escherichia coli, Staphylococcus aureus
6.Тема-Класификация на бактериите с важно

медицинско значение
 Класификация на важните за медицинската практика бактерии
-Основен критерии пи тази класификация е природата на клетъчната стена:
-Ригидна
-Флексибилна
-Липсваща
 Бактериите с ригидни дебели стени се делят на:
-Свободно живеещи бактерии
-Облигатни интрацелуларни паразити
Свободно живеещите бактерии се делят в зависимост от: форма и оцветяване, нужда от
кислород, спорообразуване
 Бактериите с флексибилни, тънки стени (спирохетите) и тези без клетъчни стени
(микоплазмите) образуват отделни групи

Характеристика Род Най-чести заболявания
I.Бактерии с ригидна, дебела клетъчна
стена
А.Свободно живеещи
(Екстрацелуларно) бактерии
1.Грам+ Streptococcus Пневмония, фарингит,
а.Коки Целулит
Абцеси на кожата и други органи
Staphylococcus
б.Спорообразуващи пръчици
(1) Аероби Bacillus
(2) Анаероби Clostridium
в. Неспорообразуващи пръчици
(1)Нефиламентозни Corynebacterium Дифтерия
Listeria Менингит
(2)Филаментозни Actinomyces Актиномикоза

Norcadia Нокардиоза
2.Грам- Neisseria Гонорея менингит
а. Коки
б. Пръчици
(1) Факултативни анаероби
(а)Прави
(I)Респираторни бактерии Haemophilus Менингит
Bordetella Коклюш
Legionela Пневмония
(II)Причинители на зоонози Brucella Бруцелоза

Francisella Туларемия
Pasteurella Целулит
Yersinia Чума
(III)Чревни и сродни бактерии Esherichia UTIs, Диария

Enterobacter UTIs,
Serratia Пневмония,UTIs
Klebsiella Пневмония,UTIs
Salmonella Ентероколит,Коремен тиф
Shigella Дизентерия
Proteus UTIs
(б) Извити Campylobacter Ентероколит

Vibrio Холера
(2) Аеробни Pseudomonas Пневмония,UTIs
(3) Анаеробни Bacteroides Перитонит

3.Киселинно-устойчиви Mycobacterium Туберкулоза
Лепра
Б. Облигатни вътреклетъчни паразити Rickettsia

Петнист тиф, Ку треска
Chlamydia
Уретрит,Трахома,Пситакоза
II.Бактерии с флексибилна,тънка Treponema Сифилис
клетъчна стена Borrelia Лаймска болест
Leptospira Лептоспироза
III.Бактерии без клетъчна стена Mycoplasma Пневмония

10 | С т р а н и ц а Цветомир Петков
7.Тема- Растеж на микроорганизмите. Растежна крива
-Бактериите се размножават чрез напречно делене
-Репликацията на бактериалната хромозома инициира деленето
-Образуване на септум- 2 мембранни слоя и 2 слоя пептидогликан, участие на транспептидази
-Една родителска се дели на 2 дъщерни клетки, бактериите претърпяват
експоненциален(логаритмичен)растеж
 Генерационно време- времето необходимо за разделяне на една бактериална клетка

-Генеационното време при 37 градуса е:
-20 минути за E.coli
-10 часа за клетките на бозайниците
-24 часа за Mycobacterium tuberculosis
-Генерационното време варира в зависимост от: Бактериалният вид, количеството хранителни
вещества, температурата, Пх, Други външни фактори
 Растежен цикъл при бактериите в течна среда: (Схема)
 1.Лаг-фаза
-Бактериите се адаптират към новата среда
-Повишена метаболитна активност
-Клетките не се делят
-Може да продължи от няколко минути до няколко часа
 2.Лог-фаза(логаритмична или експоненциална)

-Бързо клетъчно делене в геометрична прогресия
-Постоянна скорост на делене
-Тя се определя от бактериалния вид и условията на средата
 3.Стационарна фаза
-Броят на новообразуваните живи клетки е равен на броя на отмиращите клетки
 4.Фаза на отмиране
-Броят на живите клетки намалява поради отмиране
-Върху твърда хранителна среда, всяка бактериална клетка образува колония

-Бактериалната колония представлява потомството на единична, жизнеспособна бактериална,
родителска клетка.
-В течни хранителни среди растежът е дифузен
8.Тема- Метаболизъм при бактериите
Метаболизъм-Съвкупност от биохимични реакции протичащи в бактериална клетка
-Дисималационни реакции-Разграждане на субстратните молекули, генериране на енергия
-Асимилационни-Синтезиране на клетъчни компоненти
Основни физиологични групи микроорганизми

Физиологична група Необходими компоненти на бактериалния растеж
Източник на С Източник на N Източник на енергия
Хетеротрофи Органичен Органичен или Окисление на
(Химиоорганотрофи) неорганичен органични съединения
Автотрофи CO2 Неорганичен Окисление на
(химиолитотрофи) неорганични
съединения
Фототлитотрофи CO2 Неорганичен Слънчева светлина
 Хетеротрофни бактерии
-Включват всички патогенни бактерии
-Получават енергия от окислението на органични съединения: въглехидрати, липиди, протеини
Хетеротрофен метаболизъм-Биологично окисление на органични съединения

-Резултат от биологичното окисление-Синтез на АТФ, образуване на прекурсорни молекули за
биосинтетични реакции
Дишане при бактериите-пълно окисление на органичните съединения до въглероден

диоксид и вода
То бива два вида:
-Аеробно-кислородът е краен акцептор на електрони
-Анаеробно-Други съединения са краен акцептор на електрони
Пълно окисление на глюкозата

-Гликолитичен път
-Цикъл на Кребс
-Мембранно-свързани електронно-транспортни окислителни процеси спрегнати с окислително
фосфорилиране
За разлика от еукариотите при бактериите окислението на глюкозата може да стане

чрез повече от един пътища.
 Основни пътища за десимилация на глюкозата при бактериите

-Гликолитичен път-Облигатни анаероби; Факултативно-анаеробни бактерии
-Път на Етнер-Дуодороф- Облигатни анаеробни бактерии
-Оксидатен пентозо-фосфатен път- Съществува едновременно с гликолитичния и пътя на етнер-
дуодороф
Пируват-Краен продукт от дисимилацията на глюкоза в гликолитичните пътища
Цикъл на Кребс-Функционира по един и същ начин при бактериите и еукариотните клетки, по-големи
различия има във функционирането при различните бактерии
Глиоксалатен цикъл (Шънт)- Това е модификация на цикъла на Кребс; Ацетил-КоА се образува от

окислението на мастни киселини, среща се при бактериите и растенията но не и при животните.
Електронен транспорт и окислително фосфорилиране- Краен етап при дишането, серия от

окислително-редукционни реакции, дихателните ензими са разположени в цитоплазмената мембрана
Електронно-транспортни вериги-Показват някои различия в сравнение с еукариотите включват

флавинин нехеминови железни съединения и няколко цитохроми, крайният пренос не електрони е
между цитохромите и кислорода. Бозайниците имат само един цитохром, докато бактериите имат
няколко цитохрома (Цитохромооксидази), които могат да се докажат чрез оксидазна проба
-От грам-отрицателните бактерии оксидаза-отрицателни са Enterobacteriaceae, а оксидаза-
положителни са Pseudomonas spp.
Анаеробно дишане- това е уникален начин на дишане, краен акцептор на електрони са някои
съединения, а не кислорода. Бактериите с анаеробно дишане се развиват при анаеробни условия,
като в средата задължително трябва да присъстват-органичен фумарат, NO3, SO4, CO2
Нитрат-редуциращи бактерии-имат анаеробни дишане, в анаеробна атмосфера използват

нитрати, като краен акцептор на електрони, редукция на нитрати в нитрити(има тест за тяхната
идентификация
Ферментация-Като краен акцептор на електрони са органични съединения, които се образуват при

анаеробното разграждане на глюкозата, като е непълно биологично окисление
-Образуват се крайни органични продукти, които се екскретират в средата под формата на алкохол
или киселина и се генерира енергия
Дисимилация на глюкозата-Гликолитичен път-Пируват, ацеталдехид, Ацетил-КоА- Редукция НАДН+Н-

Етанол- Екскреция от клетката.
Газгангренни бактерии (Clostridium perfringens, hystoliticum, septicum)- те са анаеробни бактерии,

използват комплекс от ферментации, продуцират киселини , алкохоли и газове като причиняват
обширна некроза на тъканите
 Има 3 групи бактерии на базата на тяхната поносимост към кислород-Облигатни анаероби,

Факултативни анаероби, Облигатни аероби
-Облигатни аероби- Изискват кислород като краен акцептор на електрони(Mycobacterium tuberculosis)
-Факултативни анаероби- генерират енергия чрез дишане в присъствие на кислород, използват
ферментационни пътища в отсъствие на кислород. Повечето бактерии са факултативни анаероби, като
могат да се развиват в присъствие или отсъствие на кислород (Всички чревни бактерии)
-Облигатни анаероби- не могат да растат в присъствие на кислород (липса на супероксид-дисмутаза
или каталаза), имат известни различия в толерантността си към кислорода-аеротолерантни
анаероби(Bacteroides fragilis) и стриктни анаероби(Clostridium tetani)
-Микроаерофилни бактерии- Развиват се при по-ниски концентрации на кислород(Campylobacter
jejuni)
9 Тема- Аеробни и анаеробни бактерии. Пътища на
биосинтез. Синтез на пептидогликан.
 3 групи бактерии:
 Облигатни анаероби
 Факултативни анаероби
 Облигатни аероби
-Облигатни аероби
Изискват О2 който е акцептор на електрони и Н – mycobacterium tuberculosis
-Факултативни анаероби
-Използват О2 за генериране на О2 чрез дишане ,ако той присъства в средата
-Използва ферментационни пътища в отсъствие на достатъчно О2
Пример- Escherichia Coli
-Облигатни анаероби
-не могат да растат в присъствие на О2 поради липса на SOD и каталаза
-известни различия в тяхната толерантност към О2
аеротолерантни анаероби – bacteroides fragilis
стриктни анаероби – clostridium tetani
микроаерофилните микроорганизми растат най-добре при по – ниски концентрации на O2,но
също могат да растат и без O2 – camphylobacter jejuni
 Биосинтетични пътища
Синтез на пептидогликани
-пептидогликанът е синтез за действие на много АБ
-жизнеността на клетката зависи от пептидогликана в клетъчната стена.
3 стадия в синтеза на пептидогликан, протичащи в различни области на клетката.
I стадий:
-протича в цитоплазмата
-синтезират се УДФ деривати на N – ацетил – глюкозамин и N-ацетил- мурамовата к-на
-cycloserine инхибира инкорпорирането на d-аланина в пентапептид.
II стадий:
-във вътрешната повърхност на цитоплазмента мембрана
-пренасяне на ацетил мурамил пептида в/у липоиден носител
-образуване на една насцентна пептидогликанна субединица
-пренасяне на насцентна пептидогликанна субединица на външната част на цитоплазмената
субединица
III стадий:
- във външната повърхност на цитоплазмената мембрана
- полимеризиране на пептидигликанните субединици чрез трансгликолизиране
- възстановяване на липидния носител – транспептидация
- vancomycin, teicoplanin – инхибират трансгликозилирането
- bacitracin
- β-галактамните инхибират трипептидацията.
10 Тема-Микробна генетика. Генетичен материал при
бактериите. Бактериална хромозома и плазмиди.
Бактериофаги.Транспозони
Генетичен материал при бактериите
 ДНК е генетичен материал при бактериите
 Репликация и експресия на основни функции на генетичен материал
 Репликацията на бактериалната ДНК е полуконсервативна
 Експресията на генетичната детерминанта е резултат от еднопосочен поток на информация
Организация на генома
 репликоните са ДНК молекули които се реплицират самостоятелно
 при някои щамове хромозомата е единственият репликон
 др. щамове притежават допълнителни репликони (плазмиди и бактериофаги).
Бактериална хромозома
- бактериите са хаплоидни и имат една единствена хромозома
- бактериалната хромозома при бактериите представлява:
- една единствена циркулярна молекула ДНК, която има капацитет да кодира около 2000 белтъка
 Кодира 2000 протеини
 Дължина – над 1 мм
 ДНК е в суперспирализирана форма
Репликация на хромозомата
 започва от специфичен начален участък
 тече двупосочно
 новата репликация стартира преди приключване на предишната
Плазмиди
 екстрахромозомни,двойноверижни,циркулярни ДНК молекули
 способни да се реплицират автономно
 в някои случаи са интегрирани в бактериална хромозома
 много по – малки в сравнение с бактериалната хромозома
 съдържа от 5 до над 100 кв
 различен брой копия на плазмиди в една клетка
 Биват трансмисивни и нетрансмисивни:
Трансмисивни плазмиди
 могат да се пренасят от една бактериална клетка в друга чрез конюгация
 големи плазмиди
 съдържат гени,кодиращи синтез на sex пили
 обикновено присъстват малко 1-3 копия на плазмида в една клетка
Нетрансмисивни плазмиди
 не могат да се пренасят самостоятелно от една клетка в друга
 малки плазмиди
 не съдържат гени,кодиращи синтез на sex пили
 обикновено много копия 10 – 60 на плазмид в една клетка
При деленето на бактериалната клетка

- големите плазмиди се разпределят по равен брой в дъщерните клетки
- малките плазмиди се разпределят неравномерно
- плазмидите притежават Грам +/- бактерии
- няколко типа плазмиди могат да съществуват в една клетка
Mного плазмиди кодират важни св-ва на патогенни бактерии:
 резистентност към един или повече АБ
 продукция на токсини
 синтез на повърхностни клетъчни структури,необходими за адхеренцията и конюгацията
R – плазмиди детерминират резистентност към АБ
Токсини кодирани от плазмидни гени:
 Термостабилен и термолабилен ентеротоксин на E.Coli
 Ексфолиативен токсин на staphylococcus aureus
 Тетаничен токсин на clostridium tetani
Бактериофаги
-инфекциозни частици които се реплицират в бактериите
-състоят се от:
 Структура:
-Кор(сърцевина)- ДНК или РНК едно- или двуверижна
-Капсид(протеинова обвивка)
 Има три морфологични вида фаги
-Ипосаедрични (20 стени, всяка от които е равностранен триъгълник)
-Филаментозни
--Комплексни
 Главичка-съдържа фагова НК
 Опашка- куха чрез нея, при нейното свиване, фагът инжектира НК в засегнатата клетка
-фаговата НК може да бъде ds ДНК, ssДНК или ssРНК
Голямата опашка се състои от:
-канал
-контрактилна обвивка
-голям брой фибрили,които разпознават специфични рецептори за свързването
Бактериофаги (на базата на начина на размножаване)

 Видове, в зависимост от тяхното поведение
-вирулентни (литични фаги)
-умерени (лизогенетични фаги)
- вирулентните фаги винаги лизират техните хазяи
- умерени фаги
1. могат да съществуват в спящо състояние в бактериална клетка
2. могат да претърпяват литичен цикъл
Литичен цикъл на вирулентните фаги

 I стадий
-адсорбция на фага към специфични рецептори
 II стадий
-пенетрация на фага
-капсидът остава върху клетъчната повърхност
-фаговата НК навлиза в клетката
 III стадий
-период на затъмнение
-фаговата НК се реплицира
-образуват се фагови протеини
 IV стадий
-сглобяване на фаговите частици в цитоплазмата на бактериалната клетка
 V стадий
-освобождаване на фаговите частици чрез лизис на инфектираните бактериални клетки
-приблизителен брой на фаговите частици,образувани във всяка инфектирана клетка варира от
50 до няколко стотици
 Инфекция с умерени фаги
-може да доведе до:
-лизогения
-литичен цикъл
- лизогенията е специфичен тип на латентна вирусна инфекция,при която флаговият геном съществува
като профаг
Профаги
 интегрира се в бактериална хромозома
 реплицира се като част от бактериална хромозома
 остава физически независим от бактериалната хромозома
 реплицира се като екстрахромозомен плазмид
1. бактериите които носят профаги се наричат лизогенни

2. при лизогенните бактерии не се експресират гените,които детерминират литичен фагов цикъл
3. Литичен фагов цикъл възниква или спонтанно или с третиране с агенти,които увреждат ДНК
4. В някои умерени фаги същесвуват гени които кодират важни характеристики на бактериалната
клетка
5. Експресията на тези гени се нарича фагова конверсия (лизогенна конверсия)
Фактори на вирулентността при бактерии, кодирани в генома на умерени фаги:

-продукция на дифтериен токсин от Corynebacterium diphtheriae
-продукция на еритрогенен токсин от streptococcus pyogenes (скарлатина)
-продукция на ботулинов токсин от clostridium botulinum
-продукция на подобни токсини от E.coli
Фаготипиране
-тестване на щамове от определени бактериален вид за тяхната чувствителност към набор от
специални бактериофаги
-данните за чувствителността към набор бактериофаги дава информации за евентуална връзка между
различни клинични изолати
-тази информация е полезна за епидемиологични цели
Транспозони (скачащи гени)

-представляват малки късчета ДНК,които притежават необичайната способност да скачат:
- от един локус на една ДНК молекула на друг локус на същата ДНК молекула
- от една ДНК молекула на друга (от хромозомна на плазмид или фагова ДНК или обратно)
-могат да кодират продукция на:
-ензими,инактивиращи АБ
-токсини
-метаболитни ензими
-могат да причиняват:
-мутация в гена, в който се инкорпорират
-промяна в експресията на съседни гени
-не са способни на самостоятелна репликация и се реплицират като част от реципиентната
хромозома
-повечето транспозони могат да се реплицират в една ДНК
Инсерционни последователности :
 тип транспозони
 изградени от малко азотни бази
 кодират само функците свързани с тяхното пренасяне
11 Тема- Бактериални мутации. Пренос на ДНК между
бактериалните клетки. Конюгация.
Мутации
 промяна в последователността на базите в ДНК
Мутациите може да се дължат на:
 базова субституция ,при която една база се включва на мястото на друга база
 мутация с преместване рамката на четене поради инсерция или делеция на повече бази
 интегриране на транспозони или инсерционни последователности
I. Базова субституция:
 възниква при репликацията на ДНК
 може да се дължи на грешка във функцията на ДНК полимеразата или промяна във
водородните връзки
 В резултат на субституцията:
- генериране на кодон за друга аминокиселина
- генериране на терминален кодон който спира синтезата на ППВ
II. Мутация с преместване рамката на четене

-инкорпориране на грешни аминокиселини
III. Интегриране на транспозони или инсерционни последователности

 води до промяна в гена в който се включва
Спонтанни и индуцирани мутации

-мутациите могат да възникнат спонтанно или да бъдат индуцирани от мутагенни агенти
- честотата на мутацията на различни гени варира от 10 на -2 до 10 на -8
-спонтанните мутации при бактериите са твърде рядък феномен
-мутагенните агенти са химични и физични агенти,които притежават мутагенна активност и
предизвикват повишена честота на мутациите
Химични мутагенни агенти

 променят една съществуваща база така, че да се свърже с H – връзка с грешната база
 включва се на мястото на една нормална база тъй като са базови аналози
 свързват се със съществуващи ДНК бази и предизвикват мутации с изместване рамката на
четене( бензпирен в тютюновия дим)
Физични мутагенни агенти

 йонизираща радиация
 UV – лъчи
Условни зависими летални мутации

-експресират се само при определени цели
-Специфичен интерес за медицината, тъй като могат да се използват за ваксина
- температурно зависим мутант на грипния вирус
-не се развива при 37° и не може да инфектира белите дробове
-развива се при 35° в носа и индуцира ИО
-използван е като експериментална ваксина с/у грипа.
Пренос на ДНК м/у бактериалната клетка

-само относително малко ДНК фрагменти се пренасят
-донорната ДНК
-може да се интегрира в ДНК на реципиентната клетка
-може са съществува като независим репликон.
-най-важната последица от преноса на ДНК е разпространение м/у бактериите на гените,кодиращи
резистентност към АБ
-преносът на ДНК може са се осъществи чрез:
-конюгация
-трансдукция
-трансформация
Конюгация
-процес на пренасяне на ДНК от донорната към реципиентната клетка чрез непосредствен контакт
м/у двете клетки
-донорна способност на клетката
-детерминира се от специфичен конюгативен плазмид наречен F- плазмид или F- фактор
-F- факторът носи гени които са необходими за продукцията на протеини при конюгация
-щамове с екстрахромозомен F-плазмид се наричат и функционират като донорни клетки
-щамове които не притежават F – плазмид са F –
Стадии на конюгация
1.прикрепване на sex пилуса на F + донорна клетка към специфичен рецептор на повърхностна F –
реципиенти
2.образуване на цитоплазмен мост м/у2 гамети
3.срязване на едната ДНК – верига на F-фактора от ензима ендонуклеаза
4.преминаване на срязаната верига през конюгационния мост в реципиентната клетка
5.синтезиране на комплементарна верига за възстановяване на ds копие на F- плазмида в донорна и
реципиентни клетки
 F+ донори при които F- факторът е интегриран в бактериална хромозома
 При конюгация се пренасят F-фактора и части от бактериална хромозома
 Пренесената ДНК може да рекомбинира с реципиентна ДНК и да стане стабилна част от
генетичния материал
12 Тема- Трансдукция. Трансформация
Трансдукция - пренасяне на бактериална ДНК от една бактериална клетка в друга
чрез бактериофаг.
1.при развитие на литичен цикъл в лизогенни бактерии, лизогенната ДНК се фрагментира
2.новите фагови части се сглобяват чрез пакетиране на фаговата ДНК във фаговите капсиди на
прицелна „случайна среща”
3.възможна е грешка в пакетирането с инкорпориране на бактериална ДНК във фагови капсиди
4.фагът се превръща в трансдуцираща частица и може да инжектира друга бактериална ДНК
5.при литичен цикъл са възможни 2 типа грешки,водещи до 2 типа трансдукция:
-генерализирана трансдукция
-специализирана трансдукция
Генерализирана трансдукция
-развива се литичен цикъл и бактериалната ДНК се фрагментира
-сегменти от бактериалната ДНК се инкорпорират във фаговите капсиди
-честотата на инкорпориране на бактериалната ДНК е 10 на -3
-фагът може да носи сегмент от която и да е част от бактериалната хромозома
Специфична трансдукция
-фаговата ДНК се интегрира в бактериална хромозома като профаг
-някои фактори могат да индуцират литичен фагов цикъл:
-фаговата ДНК се изрязва със съседната част на бактериалната ДНК
-умерените фаги се интегрират в специални локуси на бактериална хромозома и
трансдуциращите се бактериални гениса специфични за тези гени
Трансформация – представлява пренос на фрагмент ДНК от една

бактериална клетка в друга
Трансформация в природата
 сегмент от ДНК от умиращи бактерии може да бъде приет от реципиентната клетка
 съществува само при някои Грам +(-) бактерии
Трансформация в лабораторията
 много видове не са способни на естествена трансформация, но могат да бъдат изкуствено
индуцирани
 трансформират се само малки фрагменти ДНК
 клетките на реципиента не са винаги способни да се трансформират
 способността на бактериите да приемат ДНК и да се трансформират се нарича компетентност
 при Грам+ бактерии компетентността може да бъде индуцирана от малък протеин ,наречен
фактор на компетентността
 при Грам – бактерии компетентността се индуцира от протеин
 факторите на компетентността са непознати при Грам – бактерии
 Ca и Mg могат да индуцират компетентност при Грам –
Етапи на трансформация
1. свързване на трансформационна ДНК към специализирани фактори
2. Навлизане на трансформационна ДНК в реципиентна клетка
 При Грам + бактерии се пренасят само едната верига през цитоплазмената мембрана
 При Грам – бактерии се пренася ds структура през цитоплазмената мембрана
3.Инкорпориране на трансформационна ДНК в генома на реципиентната клетка
-само едната ДНК се инкорпорира формирайки хетеродуплекс в хомоложния участък
Съдба на пренесената ДНК

1. Може да бъде разпозната като чужда и да бъде подлежаща на разрушаване от
ендонуклеазите на реципиента
2. може да бъде инкорпорирана е генома на реципиентната клетка чрез рекомбинация
3. може да съществува автономно в реципиентната клетка като плазмид или дефектен фаг
13 Тема- Патогенеза на бактериалната инфекция.

Фактори на вирулентност при бактериите.
1.Инфекция
-Инфекция, инфекциозен процес-биологичните взаимодействия, които се извършват при проникване
и размножаване на микроорганизмите(um) в човешкото тяло независимо дали се развива или не
заболяване.
-Инфекциозно заболяване-клинична проява на инфекцията
-Инфекциите се причиняват от инфекциозни агенти-бактерии, вируси, гъбички, паразити
-Специфични препарати за лечение-антибактериални,антивирусни, антифунгални,антипротозойни,
антихелминтни
2.Инфекцията се определя от:

А/Свойствата на микроорганизмите
Б/Състоянието на микроорганизма
В/Условията на външната среда
А/Свойства на микроорганизмите:
 Инфекциозност-способността на микроорганизмите да предизвикват инфекция
 Патогенност-способността на микроорганизмите да причиняват инфекциозни заболявания
 Вирулентност-степен на патогенност, измерва се количествено
 Контагиозност-способността на микроорганизмите да преминават от един индивид към друг.
Изразява се с така наречения контагиозен индекс-%на заболелите от влезлите в контакт с
източника на инфекция.
 Патогенност
Според способността си да причиняват заболяване микроорганизмите биват:
-Патогенни-заболяване в здрави хора(причинители на чумата, холерата, коремния тиф и други)
-Условно-патогенни-заболяване при специални условия: дисбактериоза, снижен имунитет, попадане в
области, където те нормално не присъстват(част от човешката микрофлора)
-Непатогенни(сапрофитни)-не причиняват заболяване (Lactobacillus spp)(Живеещи в природата или
човека)
-Опортюнисти, сапрофитни микроорганизми от околната среда-инфекции при лица с изразен имунен
дефицит
 Вирулентност-Измерва се чрез:
-Dosis letalis media(LD50)-количеството микроорганизми което убива 50% от заразените опитни
животни.
Вирулентността може да се повишава или намалява под влияние на физични, химични и биологични
фактори.
-Намалена вирулентност се използва за производството на ваксини
 Инфекциозна доза-най-малкото количество микроорганизми, което предизвиква инфекция.

Варира в зависимост от вида на микроорганизмите:
-Например:-100 Shigella клетки за шигелоза
-100000000 V. Cholerae клетки за холера
Зависи от факторите на вирулентност на микроорганизмите и входната врата на инфекцията
3.Входна врата на инфекцията

-Респираторен тракт
-Гастроинтестинален тракт
-Урогенитален тракт
-Кожа
 Механизъм на предаване-при екзогенни инфекции:

-Въздушно-капков път(кашляне кихане и др.)
-Фекално-орален път(контаминирана вода, храна, ръце и др.)
-Вътрешнопокривен път (сексуален контакт, наранявания и др.)
-Трансмисивен път(кръвопреливане, замърсени спринцовки, насекоми)
-Трансплацентарен път (майка-плод)
 При ендогенни инфекции:
-От места с нормална микрофлора към стерилни телесни органи
4.Характеристики на инфекциозните болести:

-Предизвикват се от специфични причинители
-Заразни са и със склонност към епидемично разпространение.
-Развиват се след инкубационния период
-Манифестират се с определен симптомокомплекс
-След преболедуване-имунитет или инфекциозна алергия
5.Патогенеза на бактериалната инфекция -механизмът по който се развива инфекцията:

-Определя се от механизмите на предаване на инфекцията и факторите на вирулентност на
микроорганизмите.
6.Фактори на вирулентност:
А.Фактори на адхеренцията и колонизацията
Б.Фактори на инвазията
В.Фактори за избягване на имунния отговор
Г.Токсини
А.Фактори на адхеренцията и колонизацията
-Адхезивност-способността на микроорганизма да се прикрепва към клетките на макроорганизма.
-Структурни компоненти с адхезивни свойства:
-Пили-(E. coli, N. gonorrhoeae)
-Липотейхови киселини-(S. Aureus)
М протеин-(S. Pyogenes)
-Ензими: IgA протеаза(разагражда IgA) след прилепване на микроорганизми към лигавиците(N.
Gonorhoeae, N. Meningitis, H. Influenzae)
Б.Фактори на инвазията
-Инвазивност-способност на микроорганизма да прониква и да се размножава в тъканите на
макроорганизма. Свързва се с производството на бактериални ензими като:
-Хиалуронидаза
-Неураминидаза
-Колагеназа
-Фибринолизин
Свързани с навлизането на бактериите в тъканите.
-Коагулаза(коагулира фибрина)- Коагулаза(коагулира фибрина)-фибриновият вал предпазва
микроорганизмите от Фагоцитоза(S. Aureus)
 Бактериите са 3 групи въз основа на инвазивните им свойства:

-Облигатни интрацелуларни патогени-развиват се само вътреклетъчно. Не се култивират в
хранителни среди. Само някои бактерии-Chlamidia, Ricketsia
-Факултативни интрацелуларни патогени-развиват се вътре и извън клетките. Култивират се в
хранителни среди. Много бактерии са такива-Mycobacterium, Legionella,Neiseria, Salmonella..
-Екстрацелуларни патогени-развиват се само извънклетъчно, някои от тях произвеждат токсини.
Култивират се в хранителни среди. Представители са повечето бактерии: Streptoccocus,
Sthaphylococus, Mycoplasma,E. Coli.
В.Фактори за избягване на имунния отговор

 Капсули-блокират активиращите системата на комплимента биополимери на клетъчната стена
-ЛПЗ и ПГ
-Предпазват бактерията от фагоцитоза(S. Pneumoniae, N. Meninginidis, H. Influenzae)
 Aнтигенна мимикрия-някои бактериални антигени имитират антигени на макроорганизма.
Тези антигени ме могат да бъдат разпознати от имунната система и следователно не се
индуцира имунен отговор.
Пример: E. coli K1 кореспондиращ антиген ембрионален мозък
Г.Токсини-бактериални компоненти или продукти, които директно увреждат тъкните или отключват
деструктивни биологични процеси.
1. Видове:
-Екзотоксини-отделят се от G+ и G- бактерии
-Ендотоксини-компонент на клетъчната стена на G- бактерии
-Други компоненти на клетъчната стена с токсично действие
Екзотоксини Ендотоксини
От G+ и G- бактерии Само при G- бактерии
-Протеини -ЛПЗ
-Гените-локализирани в бактериофаги или -Гените-локализирани в бактериална хромозома
плазмиди
-Термолабилни-инактивират се при 60 градуса Термостабилни-при 100 градуса,1 час
(стафилококовия ентеротоксин)
-Висока токсичност -Ниска токсичност
-Селективно действие -Нямат селективно действие
-Нямат пирогенен ефект -Пирогенен ефект
Силни антигени следователно индуцират -Слаби антигени
протективни Ат(антитоксини), които се използват
за лечение на ботулизъм, тетанус и дифтерия
Ваксини-при обработване с формалдехид- -Няма ваксини
анатоксини9Губят токсичност но запазват
антигенност)
2. Ендотоксин-ЛПЗ-структурен компонент във външната мембрана на G- бактерии

3 субединици:
-Липид А -ендотоксин
-R сърцевиден олигозахарид
-О специфичен полизахарид
-Биологични ефекти на ендотоксина
Грам-отрицателен сепсис-често води до септичен шок и смърт. Септичният шок се характеризира с
висока температура, хипотензия и нарушена перфузия на вътрешните органи, Дисеминирана
интравазална коагулация(ДИК),тромбоза, петехиален или пурпурен обрив и тъканна исхемия, висок
леталитет.
3. Откриване на ендотоксини
-Ендотоксините в интравенозните разтвори могат да доведат до пирогенни реакции при пациентите.
-По време на автоклавирането на бактериите загиват но техните ендотоксини остават като трябва да
се стерилизират чрез филтрация.
Разтворите могат да бъдат замърсени и след стерилизация ако неправилно се съхраняват и прилагат.
-Тест за откриване ин витро-лимулудов тест(При наличие на минимални количества липид А, желира
се лизат от амебоцити на рачето Limulis polyphemus. Използва се за откриване на ендотоксин с
телесните течности. Използва се за откриване на ендотоксин в телесни течности, лекарствени
разтвори и др.
4. Други компоненти на клетъчната стена с токсични свойства. Някои компоненти в клетъчната
стена на G+ бактерии изявяват активност подобна на ендотоксина и стимулират пирогенни
реакции: Пептидогликанът и неговите разпаднати продукти.
14 Тема- Етапи на типичната, остра инфекциозна болест.
Видове бактериални инфекции. Постулати на Кох.
1.Стадии на типичното остро инфекциозно заболяване:
-Инкубационен период(ИП)-времето от навлизането на микроорганизма(или токсина) до появата на
първите клинични симптоми. ИП-от няколко часа до няколко дни, седмици или месеци.
-Продромален период-неспецифични симптоми(температура, отпадналост, загуба на апетит и др.)
-Специфични клинични симптоми
-Рековалесцентен период-симптомите отзвучават и настъпва възстановяване.
2.Форми на инфекция
Форми Описание
Екзогенна Микроорганизмите постъпват отвън
Ендогенна Микроорганизмите са от нормалната човешка
микрофлора
Локализирана В определена област или орган(фурункул)
Генерализирана Разпространена в различни органи
Мономикробна Причинява се от 1 Микроорганизъм
Полимикробна(смесена) Причинява се от 2 или повече
Микроорганизми(анаеробен абсцес)
Първична Първата клинично проявена инфекция
Вторична Следва след първичната инфекция(бактериална
пневмония след вирусна инфекция
Асимптоматична(инапарантна) Без клинични симптоми, но лабораторните тестове са
позитивни и микроорганизмите могат да бъдат
доказани(например асимптоматична гонорея при
жени)
Симптоматична С клинични симптоми
 Типична Типични
 Атипична Атипични
-Амбулаторна -Протича леко, прекарва се на крака
-Фулминантна -Започва внезапно, развива се бързо и тежко
Носителство Наличие на микроорганизми, без клинични и
лабораторни данни за инфекцията
Остра Започва бързо и продължава кратко-дни,
седмици(дифтерия)
Хронична Продължава дълго-месеци, години(туберкулоза)
Латентна Протича скрито(туберкулоза)
3.Форми на повторна инфекция

Форми Описание
Реинфекция След оздравяване, инфекция със същия
микроорганизъм попаднал отвън
Рецидив Възобновяване на болестта след оздравяване
вследствие активиране на останалия в организъм
жив микроорганизъм
Коинфекция Едновременна инфекция с 2 микроорганизма
Суперинфекция Повторно заразяване отвън със същият
микроорганизъм, преди да се е стигнало до
оздравяване
4."Постулати на Кох"
Роберт Кох(1884 г) предлага критерии, които определят ролята на микроорганизмите като
причинители на инфекциозни заболявания.
1.Микроорганизмът трябва да се открива във всички случаи на даденото заболяване
2.Микроорганизмът трябва да св изолира от организма на заболелите в чиста култура върху
хранителна среда.
3.С изолираната чиста култура трябва да е възможно възпроизвеждане на заболяването във
възприемчиви опитни животни.
-Микроорганизмът трябва да предизвиква специфичен имунен отговор.
15 Тема-Естествена резистентност. Неспецифична защита.
Физически бариери. Фагоцитиращи клетки.
.Имунна система
-Защитава организма от микроорганизми други частици, носители на чужда генетична информация
-При нарушена регулация се стига до автоимунни заболявания или снижен имунитет
-Обхваща факторите на вродения и придобития имунитет
Неспецифична защита
-Еволюционно по-стара форма
-Първа линия на защита-реагира веднага
-Неспецифично действие- срещу микроорганизми, но ефикасността може да бъде абсолютно или
релативна
-Генетично детерминира защити спрямо някои видове микроорганизми:N. gonorrhoeae, T. pallidum, S.
typhi, Shigella spp. (инфектират само хората)
-Обхваща много тъкани и органи, базирайки се на техните физиологични функции
 Включва:
 физични бариери (защитни бариери на макроорганизма)
 фагоцитна клетка
 Нормална микробна флора
 Хуморални фактори- лизозим, острофазови протеини, интерферони, комплемент
 Клетъчни фактори- Полиморфонуклеарни левкоцити, мастоцити, тромбоцити,
ендотелни клетки,макрофаги, дендритни клетки
1.Полиморфонуклеарни левкоцити
- съставляват 50 – 70 % от циркулярните
- напускат кръвообращението и се концентрират в мястото на инфекцията
- при инфекция техния брой в кръвта се увеличава
- главна фагоцитарна защита срещу бактериални инфекции
2.Макрофаги
 3 функции
- фагоцитоза на бактерии, вируси и други чужди частици
- представлява антиген на Т – клетката за иницииране на специфичен имунитет
- секретиране на лимфокини за активиране и усилване на имунния и
възпалителния отговор
3.Естествени килъри
- убиват инфектираните с вируси клетки и туморните клетки чрез секретиране на цитокини
- активни са без да е необходима предшестваща инфекция с даден вирус
- убиват без участието на антигена
Протеини
1. Система на комплемента
 състои се приблизително от 20 протеина ,които се намират в серума
 някои от тях са проензими,които могат да се превърнат в ензими
 активира се чрез
 класически път
 алтернативен път
 двата пътя водят до образуване на C3b молекули
 C3b молекулата е ключовата молекула в системата на комплемента
 Комбинира се с други компоненти от системата и образува атакуващ мембранен
комплекс
 Опсонизира бактериите
 Крайният ефект от активацията на комплемента е лизиране на бактериални клетки
 Биологични ефекти на системата на комплемента
- Цитолиза на бактерии, туморни клетки и еритроцити
- Тя е резултат от действието на атакуващ мембраните комплекс. Който разрушава
клетъчните мембрани
- Опсонизация
- C3b молекулата действа като опсонини
- Опсонизираните бактерии се поглъщат по – лесно от фагоцитната клетка
- Хемотаксис
- C5a и C567 комплекс привличат неутрофилите
- Анафилатоксините C3a ; C4a , C5a причиняват дегранулацията на мастоцитите
 Отделяне на медиатори
 Съдов пермеабилитет
 Спазъм на гладката мускулатура
2. Лизозим
 катализира хидролизата на пептидогликан в клетъчната стена
 намира се в:
 сълзи
 носни секреции
 телесни течности
 лизозомни гранули
3. Интерферони
 гликопротеини образувани от човешки или животински клетки след вирусна
инфекция и след експозиция на други медиатори
 инхибират репродукцията на вирусите чрез блокиране транслацията на
вирусните протеини
 три групи на базата на клетки от които се образува
 алфа – интерферони ( образуват се от левкоцити)
 бета – интерферони ( образуват се от фибробласти)
 гама – интерферони ( образуват се от лимфоцити )
 видовоспецифични
 алфа и бета – интерфероните са специфични за животинския вид, от който се
продуцират или в който действат
 по тази причина животните не могат да бъдат използвани като източник за
интерферони за лечение на хора
16 Тема- Неспецифична защита. Кожа и мукозни мембрани.
Възпалителен отговор и фагоцитоза.
Бариерна функция на кожа и лигавица
1.Кожа
- интактната кожа е първата линия за защита
- физическа бариера за много микроорганизми
- мастни киселини, секретирани от мастни клетки, имат антибактериална и антифунгална
активност
- ниското ρH на кожата има антимикробно действие
2.Лигавица
- Респираторен тракт
 Слузните секреции протектират мукозния епител от адхерирането на
микроорганизми
 Вдишаните по – едри частици попадат в слъзните секреции и се изтласкват навън
чрез ресничките на цилиндричния епител
 Вдишаните по – малки частици се фагоцитират от Маphs
 Лизозимът лизира бактерии
 Лактоферинът в слюнката свързва Fe и се конкурира с микроорганизмите за него
 Кашличният рефлекс изтласква бактериите навън от белите дробове
- Очи
 Сълзи- измиващо действие, голямо количество лизозим
- Гастроинтестинален тракт
 Хидролитични ензими в слюнката, каталаза и измиващо действие
 Кисело ρH на стомаха
 Смилателните ензими, жлъчката, нормална микрофлора и протеази в тънките
черва
- Уринарен тракт
 Кисела среда в пикочния мехур и бъбреците
 Потокът на урината има измиващо действие
- Вагина
 Кисело ρH , поддържано от Lactobacillus
3.Нормална флора на кожа, оро- и назофаринкс, колон, и вагина

- не позволяват размножавнето на патогенни микроорганизми в тези области
- Продуцира бактериоцини
- Стимулира имунната система
Възпалителен отговор и фагоцитоза (втора линия за защита)

1.Остро възпаление
- Функции
 Ограничава инфекцията
 Предотвратява нейното разпространение от началния фокус
 Задейства последващи специфични имунни отговори
- Включва 3 главни събития:

 Разширяване на капилярите и повишава кръвотока
 Повишен пермеабилитет на микроваскуларната структура,която позволява
излизане на течности, плазмени протеини и левкоцити
 Излизане на левкоцити от капилярите и акумулирането им в мястото на
навлизане на микрорганизмите
- Два типа възпаление

 пиогенно – неутофилите са доминиращи клетки
 коките са най – важните пиогени бактерии
- Грануламатозно
 макрофагите убият повечето бактерии, но някои преживяват и се
размножават в макрофагите и грануломата
 най – важни грануломатозни бактерии принадлежат към родове –
Mycobacterium; Legionella; Brucella ; Listeria
2.Фагоцитоза
- Включва четири етапа
 миграция на фагоцити
 прикрепване на бактерии
 поглъщане на бактерии
 смилане на бактерии
- Миграция на PMNs към мястото на попадане на микроорганизми
 дължи се на хемотаксични фактори като C5a фракция на комплемента
 C3a и C5a водят до повишен пермеабилитет на капилярите като позволява,
миграция на PMNs през стената на капилярите и придвижване до бактериите
 Прикрепване на бактериите към фагоцитната клетка
- Медиира се от
 Рецептори на бактериални въглехидрати
 Рецептори на опсонини
 Рецептори на Fc – фрагмента на антитялото
- Поглъщане на бактерии
 Чрез инвагинация на клетъчната мембрана на PMNs и образуване на фагозома
 Убиване на бактерии
 Сливане на лизозомите с фагозома
3.Лизозоми
- По – големи лизозоми
 съставляват около 15 % от всички лизозоми
 съдържат
 миелопероксидази
 лизозим
 други разграждащи ензими
- По – малки лизозоми
 съставляват около 85% от всички лизозоми
 съдържат
 лактоферон
 протеази
 нуклеази
 липази
4.Убиване
- Кислород – зависим механизъм
 активира се чрез силен окислителен взрив с образуване на водороден пероксид
 водородният пероксид и миелопероксидазата трансформират хлорни йони в
хипохлорни йони, които убиват бактерии
- Кислород – независим механизъм
 протича в анаеробни условия чрез действие на лактоферин,лизозим, катионни
протеини и ниско pH
Фагоцитоза чрез макрофаги

- макрофагите не притежават миелопероксидаза, но образуват водороден пероксид и
супероксидни аниони чрез окислителен взрив
- някои бактерии се поглъщат преимуществено от макрофаги и могат да останат в тях
жизнеспособни и дори да се размножават
Треска
- при инфекция се повишава телесната температура
- високата температура е резултат от отделяне на ендогенен пироген от макрофагите
- вирусите и някои бактерии се размножават по – бавно при висока температура
Придобити механизми от микроорганизми чрез които се избягва действие на

комплемента и фагоцитоза
1. Механизъм чрез който се избягва действие на комплемента
I. Невъзможност да се активира комплемента поради обвиване на микроорганизма с Ig A
или наличие капсула
II. Протекция на бактериалната мембрана от действието на атакуващия мембраната
комплемент
III. Чрез полизахаридни вериги на липополизахариди
IV. Чрез отстраняване на атакуващия комплекс
2. Механизъм чрез който се избягва фагоцитоза

I. Отделяне на токсин който убива фагоцитите
II. Предотвратяване на взаимодействие между опсонизиращото антитяло и фагоцита
III. Предотвратяване на контакта на бактериалната клетка на фагоцита
IV. Инхибиране сливането на лизозомите с фагозомата
3. Излизане на микроорганизма от фаголизозомата в цитоплазмата

4. Резистентност към убиването чрез продукция на антиоксиданта
17 Тема-Специфичен имунитет. Активно и пасивно придобит
имунитет. Имуногени, антигени и епитопи. Клетъчни основи
на имунната система.
Специфичен имунитет
- Естествен имунитет
- Придобит имунитет
 активен придобит
 пасивно придобит
Естествен имунитет
- съществува в макроорганизма който не е бил в контакт с определен микроорганизъм
- специфичен за даден вид срещу определен микроорганизъм
- известни са расови различия в резистентността към инфектирана с някои микроорганизъм
Придобит имунитет
1. Активен придобит имунитет
I. Възниква в резултат на експозицията на макроорганизма на определен микроорганизъм
под формата на инфекция или ваксина
II. Възниква по – бавно и трае по – продължително време в сравнение с пасивния имунитет
III. Характеризира се с бърз анамнестичен (вторичен) отговор с голямо количество антитела
срещу определен антиген
IV. Медиира чрез:
A. Имуноглобулини
i. Неутрализира токсини
ii. Лизират бактерии в присъствие на комплемента
iii. Опсонизират бактерии и улесняват фагоцитозата
iv. Възпрепятстват адхеренцията на бактериите и вирусите към клетъчната
повърхност
B. Т – клетки
i. Медиират цитотоксичната деструкция на инфектирани с вируси клетки и
бактерии
ii. Активиране на макрофаги
iii. Забавена свръхчувствителност
iv. Подпомагат B-ly при продукцията на антитела
2. Пасивно придобит имунитет

A. Осигурява временна защита ( 1 месец) срещу определен микроорганизъм
B. Придобива се при инжектиране на серум съдържащ готови антитела образувани в друг
човек или животно
3. Естествена пасивна имунизация

A. Преминаване на антитела от мъжа към детето през плацентата и чрез майчината кърма
(Ig A).
4. Пасивно – активен имунитет
A. Едновременно получаване на готови антитела и ваксина
B. Антителата осигуряват незабавна защита докато ваксината дава по – продължителна
защита
C. Пример : профилактика на тетанус при нараняване и на бяс при ухапване от бясно
животно
Имуногени, антигени и епитопи

 Имуногенът е чужд протеин или въглехидрат, който може да имунизира имунен отговор
 Антигенът е молекула, която се разпознава от специализирани антитела или Т – клетки като
чуждо тяло
 Епитопът (антигенна детерминанта ) е специфична молекулна структура
 Имуногените могат да съдържат повече от един антиген
 Антигенът и имуногените обикновено съдържат няколко епитопи
 Протеините са най – добрите имуногени
 Въглехидратите са по – слабо имуногенни
 Липидите и НК са лоши имуногени
 Хаптените не могат да инициират имунен отговор, но могат да бъдат разпознати от специални
антитела или Т – ly
 Хаптените могат да станат имуногени чрез присъединяване към белтъчни носители
 При имунизация се използват адюванти за усилване на имунния отговор
 Адювантите спомагат за по – бавното отделяне на антигена в тъканите
 По време на ембрионалното развитие се развива имуногенна толерантност към собствени
антигени
Антигени
1. Тимус – независими
I. Големи повтарящи се субединици
II. Активират B-ly самостоятелно да образуват антитела без участие на Т-ly
III. Стимулират продукция само на IgM
IV. Не се наблюдава втори имунен отговор
2. Тимус зависими
I. обикновено са протеини
II. растежът и диференцирането на B-ly в зрели изисква участие на лимфокини, образувани
от T-ly
III. повишена продукция на петте класа Ig
IV. повишен вторичен ИО
3. Типът на ИО, типът на антителата се определя:

I. Структура на антигена
II. Неговото количество
III. Начини на навлизане на антигена
Клетъчни основи на ИС
- всички Т-ly имат CD3, затова тяхното разделяне е на базата на CD4 и CD8
- T-ly
 CD4 T-ly
 CD8 T-ly
CD4 T-ly
- представлява 60 % от периферни Т-ly
- преобладават в тимуса; тонзили и кръвта
- изпълняват следни помощни функции:
 подпомагат диференциацията на B-ly в плазматични клетки
 подпомагат CD8 T-ly да се превърнат в цитотоксични T-ly
 подпомагат макрофагите в ефекторната им функция при забавена свръхчувствителност
- в зависимост от лимфокините които секретират се разделят на:
 CD4 T-ly
 Th0
 Th1
 Th2
Th1 – отговор възниква в началото когато антигенът е в изобилие и се представя на макрофагите;

усилва локалните възпалителни реакции
Елиминиране на интрацелуларните микроорганизми
Тh2 – отговорът възниква по – късно, свързано с образуване на антитела и паметни клетки
CD8 T-ly
Цитотоксични Т-ly
- участват в Th1 – отговора и са важни за елиминиране на инфекции с вирус или на туморна
клетка
T-супресори
- осигуряват антиген – специфична регулация на функцията на Th – ly
B-ly
- две функции
- диференцират се в плазматична клетка и образуват антитяло
- антиген – представящи клетки
Макрофаги
Три основни функции
1. Фагоцитоза – поглъщат бактерии, вируси и други чужди частици
2. Главни антиген – представящи клетки на T-ly
a. Чуждите частици се поглъщат и преработват
b. Фрагменти на антигена се представят на повърхност на макрофагите
3. Продукция на цитокини
a. IL 1
b. TNF
18 Тема-Антитела. Хуморален имунитет
Антителата, наричани и имуноглобулини (означавани в медицината като Ig), са серумни
гликопротеини, които се образуват след проникване на антиген в организма и могат специфично да се
свързват с него. Антителата принадлежат към гама-глобулините. Те се синтезират и секретират от
активираните B-лимфоцити - плазмоцити в отговор на антигенно стимулиране. Съдържат се в кръвния
серум, в лимфата, в минимални количества в междуклетъчните пространства или урината.
Установяват се и на повърхността на циркулиращи В-лимфоцити.
Видове
-Има 5 класа имуноглобулини (Ig) – IgA, IgD, IgE, IgG и IgM.
Типове и реакции
 Антитоксини – неутрализират токсините на инфекциозните агенти;
 Аглутини – предизвикват аглутинация (слепване) на чужди клетки;
 Опсонини – правят инфекциозните агенти по-чувствителни на фагоцитоза;
 Лизини – разрушават инфекциозните агенти чрез разтваряне (лизис);
 Преципини – преципитират (пресичат) чужди вещества
Строеж
Имуноглобулините са гликопротеини, които имат характерна четвъртична структура. Основната
структура на антителата от всички класове е димер от две идентични субединици, състоящи се от
полипептидни вериги – една лека (light) – L -верига и една тежка (heavy) – H -верига. Двете вериги са
свързани с дисулфидни мостове и различни нековалентни връзки между тежките вериги. От своя
страна леките вериги биват:
 капа (κ) L вериги
 ламбда (λ) L вериги
Тежките вериги се подразделят на 5 типа:
-мю (µ) вериги (IgM)
-гама (γ)вериги (IgG)
-алфа (α) вериги (IgA)
-делта (δ) вериги (IgD)
-епсилон (ε) вериги (IgE)
Във всеки клас Ig има молекули с κ-леки и молекули с λ-леки вериги, но никога молекули и с двата
типа заедно.
Специфичната свързваща част на антитялото (паратоп) се свързва строго специфично с определена
част от антигена (епитоп), довел до образуването на антитялото. Чрез това свързване
имуноглобулинът оказва ефекта си.
Синтез
-Осъществява се само след антигенна стимулация.
-Всяка от L и H веригите се състои от вариабилен (V) и константен (C) участък.
-Синтезата започва от N-края като най-напред се изгражда вариабилната част.
-Синтезът на леката верига продължава около 30s, а на тежката верига – 50s.
-Свързването на леките и на тежките вериги се осъществява в полизомите.
-Свързването на четирите полипептидни вериги става на етапи. Най-напред с дисулфидни мостове се
свързват H- и L- веригите, след това и H-веригите на два комплекса H-L. Целият синтез завършва за по
малко от 10 min. (За да се секретира имуноглобулиновата молекула е нужно присъединяването на
специфични белтъчни комплекси което удължава времето до 20-25 min.) Една плазматична клетка
секретира от 3 до 30000 молекули имуноглобулин за 1 s.
19 Тема-Клетъчно медииран имунитет. Антибактериален
отговор. Вроден отговор. Антиген-специфичен отговор
 Придобитият имунитет се осъществява от три основни типа имунни клетки - В-лимфоцити, Т-
лимфоцити и антиген-представящи клетки.
 Съществуват два типа придобит имунитет
- Хуморален и клетъчно-медииран.
- Хуморалният имунен отговор се осъществява от серумни белтъци (антитела), докато
клетъчно-медиирания имунитет се реализира от Т-лимфоцитите. Терминът клетъчно-медииран
имунитет (CMI) се отнася до защитни механизми, които не се характеризират с образуването на
антитела.
Докато хуморалният отговор основно предпазва от извънклетъчни патогени и токсини, клетъчният
имунитет е отговорен за откриването и унищожаването на вътреклетъчни патогени (например клетки,
заразени с вируси или бактерии), както и за отхвърляне и разрушаване на туморни клетки и
реализация на реакциите на свръхчувствителност от забавен тип.
Хуморалните и клетъчно-медиираните отговори са сходни, тъй като и двете притежават вродени и
специфични имунни компоненти. Сред общите вродени компоненти са антиген-представящите клетки
(макрофаги, дендритни клетки и В-лимфоцити), които взаимодействат с Т-хелперните клетки, за да
инициират имунния отговор.
-Клетъчният имунитет се реализира благодарение на Т-лимфоцитите, които за разлика
от В-лимфоцитите не се активират от свободни антигени. За да се активират антигенът трябва
да бъде обработен и представен от антиген-представящите клетки. Т-лимфоцитите са три типа:
 Т-хелпери (помощници, Th);
 Т-цитотоксични клетки (Tc);
 Т-супресорни клетки (Ts).
Т-хелперите регулират имунната функция чрез секреция на лимфокини, такива са интерлевкини IL2,
IL3, IL4, IL5 и IL6.Стимулирането на IL-2 рецептора индуцира Th-клетката да:
1. Привлича макрофаги и неутрофили към мястото;

2. Активира макрофаги, които фагоцитират патогена;
3. Стимулира Тс-клетките да пролиферират.
 Tc-клетките разпознават чужд антиген, представен на непрофесионални антиген-представящи

клетки (всички ядрени клетки в тялото) и атакуват патогени, експресиращи антигена, чрез
освобождаване на различни протеази или лизини за унищожаване на клетката.
 Цитотоксичните Т-клетки директно убиват техните прицелни клетки, прицелни биват тези
клетки, които са заразени с вирусни агенти, туморни или трансплантирани алогенни клетки.
Цитотоксичният ефект се реализира от молекули, наречени порфирини. Те се отделят от Т-
клетката и се свързват с мембраната на клетката мишена като по този начин образуват пори и
увеличават клетъчната пропускливост. Супресорните Т-клетки предпазват от развитието на
изключително силни имунни реакции като потискат цитотоксичните Т-клетки.
 Клетъчно-медиирания и хуморалният имунитет могат да съществуват в изолация - някои
химикали предизвикват контактна чувствителност, проява на клетъчно-медиирания имунитет,
но не индуцират производството на антитела, а някои антигени могат да стимулират
производството на антитела при видимото отсъствие на Т-лимфоцити. Въпреки този факт
клетъчно-медиирания и хуморален имунитет обикновено се развиват едновременно in vivo,
като двата отговора често действат синергично.
 Клетъчно-медиираният имунитет е до голяма степен управляван от Т-клетки, като се използват
подвидове Th1 (CD4 +) и Тс-клетки (CD8 +) и участва в реакциите към вирусна инфекция,
отхвърляне на присадката, хронично възпаление и туморен имунитет. Активираните Т-клетки
могат да инициират клетъчно-медиирана атака след излагане на нов антиген в рамките на
няколко дни, но паметовите Т-клетки реагират бързо, ако са подготвени от предишната
експозиция.
Клонална селекция и клонова експанзия
-По време на ранната диференциация на наивни Т-лимфоцити в тимуса, всеки Т4-лимфоцит и всеки
Т8-лимфоцит става генетично програмиран да направи Т-клетъчен рецептор или рецептор с уникална
форма чрез серия от генни транслокации, молекули от този специфичен рецептор се поставят на
неговата повърхност, за да функционират като негов епитопен рецептор. Когато антиген се сблъска с
имунната система, епитопите от протеинови антигени, свързани с МНС-I или МНС-II клас молекули
реагират с наивен Т4- и Т8-лимфоцит и CD4 или CD8 молекули на неговата повърхност. Този процес е
известен като клонова селекция.
-Цитокините, произведени от ефекторни Т4-помощни лимфоцити, позволяват на активирания Т4- и Т8-
лимфоцит бързо да се размножи, за да произведе големи клонове от хиляди идентични Т4- и Т8-
лимфоцити. Това се нарича клонова експанзия. Тези клетки след това се диференцират в ефекторни
Т4-лимфоцити и цитотоксични Т-лимфоцити.
В допълнение, Th1-клетките:
Стимулират Ig-продуциращите В-клетки да пролиферират;

подготвят В-клетки от паметта, които реагират бързо на патогена при бъдещо излагане.
 Собствените клетки или АРС, показващи чужди антигени, се свързват с Т клетки.

 Интерлевкини (секретирани от АРС или помощни Т-клетки) стимулират активирането на Т-
клетките.Ако МНС-I и ендогенните антигени са показани на плазмената мембрана, Т-клетките
пролиферират, продуцирайки цитотоксични Т-клетки. Цитотоксичните Т клетки разрушават
клетки, показващи антигените.
 Ако МНС-II и екзогенни антигени са показани на плазмената мембрана, Т-клетките
пролиферират, продуцирайки хелперни Т-клетки.
 Хелперните Т клетки освобождават интерлевкини (и други цитокини), които стимулират В
клетките да произвеждат антитела, които се свързват с антигените и стимулират неспецифични
агенти (NK и макрофаги) за унищожаване на антигените.
20 Тема-Свръхчувствителност.Свръхчувствителност от бърз
тип. Анафилактичен шок. Цитотоксична свръхчувствителност.
Свръхчувствителност
- Свръхчувствителността представлява свръх – реакция на имунния отговор,която води до
нежелани вредни ефекти за макроорганизма
- Тези реакции обикновено възникват при повторен контакт със специфичния антиген (алерген).
- След първоначалния контакт с антигена се развива сензибилизация на макроорганизма
4 основни типа реакции на свръхчувствителност

- антитяло – медиирани
 тип 1
 тип 2
 тип 3
- клетъчно – медиирани
 тип 4
- всеки от тези типове може да се дължи на микробни и немикробни антигени
Антитяло – медиирана Тип 1 свръхчувствителност:Анафилактична

свръхчувствителност (незабавна)
- тъканните реакции възникват в рамките на минути след свързване на антигена със
специфичното антитяло
 Първоначален контакт с антигена
 индуцира се синтез на Ig E антитела
 Ig E антителата се свързват с рецептори на повърхността на базофилните и
мастоцитните клетки
 Повторен контакт със същия антиген
 Антигенът се фиксира към клетъчно – свързаните Ig E молекули
 Освобождаване на медиатори от клетката в рамките на минути
 Хистамин
 Вазодилатация
 Повишен капилярен пермеабилитет
 Контракция на гладката мускулатура
 Простагландини
 Бронхоспазъм
 Дилатация и повишен пермеабилитет на капилярите
 Тромбоксани
 Агрегация на тромбоцитите
Клинични манифестации
- уртикария
- ринит
- дерматити
- конюнктивит
- системна анафилаксия (анафилактичен шок; тежък бронхоспазъм и хипотензия)
Анафилактоидни реакции
- клинични подобни на анафилактичните реакции
- не са Ig E медиирани
- предизвикват се от лекарства или йодирани контрастни вещества, които директно индуцират
отделяне на медиатори от базофилите и мастоцитите
Анафилаксия и атопия
- бързите анафилактични реакции,които възникват, в който и да е индивид се наричат
анафилаксия.
- Бързите анафилактични реакции, които възникват в някои предразположени индивиди се
наричат атопия
 Предразположените индивиди имат повишени концентрации на Ig E.
Лекарствена свръхчувствителност
- някои антибиотици (като пеницилин) са честа причина за реакции на свръхчувствителност
 метаболитен продукт от антибиотика действа като хаптен и се свързва с телесен протеин
 образуване на антитела
 антитялото може да се свързва с хаптена или интактния антибиотик
 обриви, повишена температура,локална или системна анафилаксия.
- Кожният тест с пеницилоил – полилизин е полезен за откриване на алергия към пеницилина.
Десензибилация
- когато масивна доза антиген взаимодейства с Ig E молекули на много мастоцити
- изведнъж се освобождават големи количества от медиаторите
- развива се системна анафилаксия
Системната анафилаксия може да се предотврати чрез десензибилация

- Остра десензибилация
 приемат се много малки количества от антигена на 15 – минутни интервали
 освобождаване на малки количества медиатори,които не са достатъчни за
предизвикване на силна реакция
- Хронична десензибилация
 продължително приемане на антигена с едноседмични интервали
 образуване на Ig G – блокиращи антитела в серума
 те не позволяват на антигена да достигне Ig E върху мастоцитите
Тип 2 свръхчувствителност-Цитотоксична свръхчувствителност

- развива се в резултат на свързване на антитялото с антиген върху клетъчната повърхност с
последващо активиране на комплемента и лизис на клетката
- антитялото свързва антигена чрез Fab – фрагмента и действа като мост за комплемента чрез Fc
– фрагмента.
- Комплементът предизвиква лизис на клетката
 Хемолитична анемия
 Хемолиза при преливане на несъвместима кръв
 Rh хемолитична болест при новороденото.
21 Тема- Свръхчувствителност от бърз тип, дължаща се на
имунни комплекси. Свръхчувствителност от забавен тип-
клетъчно медиирана.
 Реакциите на свръхчувствителност от III тип се осъществяват от циркулиращи имунни

комплекси и активиране на системата на комплемента. По тази причина те се наричат
още възпаление, медиирано от имунни комплекси. Циркулиращите комплекси се
депонират в различни органи (най-често в кожата, бъбреците, ставите, кръвоносните
съдове, белите дробове), където причиняват съответната патология.
Патофизиология
-След първоначалната среща на организма с алергена, в кръвта остават големи количества IgM или
IgG. След сенсибилизацията, при ново постъпване на алергена в тялото се образуват имунни
комплекси, които циркулират в кръвта. Нормално съдбата на така образуваните имунни комплекси е
фагоцитоза, но въпреки това някои от тях остават и се депонират в различни тъкани. По време на
циркулацията имунните комплекси минават през всички части на кръвоносната система. В капилярите
(най-малките кръвоносни съдове) те се задържат, поради ниската скорост на кръвния ток и тесния
лумен на съда. Това задържане е ключовият фактор за възникване на алергична реакция от III тип. Тя
си прилича с тази от тип II, но се различава по това, че имунните комплекси не са свързани с клетките,
а свободно циркулират в кръвта. Задържането им в лумена на капилярите предизвиква съдово
възпаление, наречено васкулит.
Имунните комплекси активират системата на комплемента и левкоцитите, като по този начин
предизвикват тъканно увреждане и отделяне на различни биологично активни вещества.Факторите,
които определят продължителното съществуване (персистиране) на имунните комплекси са:
 размер на комплекса – големите имунни комплекси бързо активират системата на
комплемента и се транспортират до черния дроб, където се унищожават с помощта на
Купферовите клетки. Те се елиминират най-бързо в сравнение с малките и средните имунни
комплекси, които остават в циркулацията по-продължителен период от време;
 продължителност на действието на антигена – броят на образуваните имунни комплекси
зависи от продължителността на действие на антигена. Хроничното му присъствие води до
продължително образуване на имунни комплекси. В клинични условия се наблюдават примери
за заболявания, основаващи се на този факт, като хепатит В, бактериален ендокардит и някои
автоимунни заболявания;
 отговор на организма – индивидуалната реактивност (способността на организма да изменя
своята жизнена дейност под влияние на различни дразнители) има значение за образуването и
очистването на имунните комплекси. Хора, които синтезират нискоафинитетни антитела,
образуват малки или средни имунни комплекси, чието елиминиране е по-трудно. При други се
наблюдава дефицит на компонентите за активиране на системата на комплемента по
класическия път, което също затруднява очистването на комплексите;състояние на тъканите –
локалните фактори като кръвно налягане, турбуленция и филтрация също оказват влияние на
образуването на имунни комплекси. Например при хипертонично кръвно налягане се
наблюдава увеличена скорост на гломерулната филтация, което създава условия за натрупване
на имунни комплекси в бъбреците.
Алергичните реакции от III тип са в основата на артифициалния феномен на Артюс, серумната
болест и автоимунните имунокомплексни болести. Феномен на АртюсФеноменът на Артюс е за
пръв път описан от М. Артюс при експериментални животни (зайци), неколкократно имунизирани
с антиген, което е предизвикало отделяне на голямо количество антиген IgG.
 Първоначално се е смятало, че тази реакция засяга малките кожни кръвоносни съдове, но
по-късно става ясно, че засяга и тъканите. Въз основа на този феномен се наблюдават
заболявания на гломерулите, паренхимните органи и съединителната тъкан. Образуването
на имунни комплекси с излишък от антитела, води до активиране на комплемента и
привличане на полиморфоядрени левкоцити в периваскуларната тъкан. Освобождават се
лизозомни ензими от засегнатите тъкани, което води до отток и хеморагия, което клинично
се проявява като зачервяване и некроза. Пример за този локален имунопатологичен
феномен е болестта „фермерски“ бял дроб (алергичен алвеолит).
 Това заболяване се развива при повторна и продължителна експозиция на определен
алерген (най-често животински и растителен прах). Различават се три вида алергичен
алвеолит: остър, подостър и хроничен.
 Симптомите включват треска, мускулни болки, общо неразположение, болка и стягане в
гърдите, суха кашлица и недостиг на въздух. Рискови групи са хората с професии,
занимаващи се с животни и растения.
 Алергичните реакции от III тип са в основата и на серумната болест. Тя се е наблюдавала в
пре-антибиотичната ера, когато инфекциите са се лекували с имунни серуми.
 Серумната болест се развива от 7 до 21 след първата експозиция на лекарството.
Симптомите включват треска, общо неразположение, сърбеж, болки в ставите и обрив.
 Съществуват и автоимунни заболявания с имунокомплексен механизъм. Те са обединени
под общото понятие колагенози. Към групата на колагенозите спадат ревматоиден артрит,
системен лупус еритематозус, постстрептококов гломерулонефрит.
 Лечение за реакциите на свръхчувствителност от III тип не съществува. Прилагат се
различни медикаменти (стероиди) с цел облекчаване на симптомите.
Тип-IV свръхчувствителност от забавен тип е клетъчно-медиирана имунна реакция.

 С други думи, това не включва участието на антитела, а се дължи главно на
взаимодействието на Т-клетки с антигени. Реакциите от този вид зависят от
присъствието в циркулацията на достатъчен брой Т клетки, способни да разпознават
антигена. Специфичните Т-клетки трябва да мигрират към мястото, където се намира
антигенът. Тъй като този процес отнема повече време от реакциите, включващи
антитела, реакциите от тип-IV свръхчувствителност от забавен тип първо се отличават с
тяхното забавено начало. Те не само се развиват бавно - реакции се появяват около 18
до 24 часа след въвеждането на антиген в системата, но в зависимост от това дали
антигенът продължава или е отстранен, те могат да бъдат удължени или сравнително
преходни.
 Забавената свръхчувствителност е основен механизъм на защита срещу различни

интрацелуларни патогени, включително микобактерии, гъбички и някои паразити, и се
наблюдава при отхвърляне на трансплантат и туморен имунитет. Централната роля на
CD4 + Т клетките при забавена свръхчувствителност е илюстрирана при пациенти със
СПИН. Поради загубата на CD4 + клетки, отговорът на гостоприемника срещу
вътреклетъчни патогени като Mycobacterium tuberculosis е значително понижен.
Бактериите се поглъщат от макрофаги, но не се убиват.
 Класическият пример за тип-IV свръхчувствителност от забавен тип е туберкулиновата

реакция, която се получава чрез интракутанно инжектиране на туберкулин - протеино-
липополизахариден компонент на туберкулозния бацил. При предишно
сенсибилизирано лице, зачервяване и оток на мястото се появяват в рамките на 8 до 12
часа, достигат пик за 24 до 72 часа и след това бавно се понижават.
22 Тема- Имунопрофилактика и имунотерапия на
инфекциозните болести
 Целта на имунопрофилактиката е създаването на траен имунитет към конкретни инфекциозни
причинители, което се постига чрез въвеждането на ваксини, имуномадулатори или имунни серуми в
организма на здрави лица. Имунотерапията представлява лечението на заболяване чрез активиране
или потискане на имунната система.
 Съществуват различни направления на имунотерапията - имунотерапиите предназначени да
предизвикат или усилват имунният отговор се класифицират като активиращи имунотерапии, докато
имунотерапиите, които намаляват или потискат имунната система - като супресивни. Имунотерапиите,
използващи имунната система при борбата със злокачествените новообразувания, се означават като
биологична терапия.
 Имутерапията модифицира имунната система така, че да устои на атаките на чужди за
организма субстанции и неопластични клетки, които водят до развитието на различни
заболявания.
 Имунопрофилактичното и имунотерапевтичното лечение могат да бъдат приложени по
различни начини в зависимост от желания ефект (подсилване или супресия на имунната
система) и избрания метод. Имунопрофилактиката е ключов фактор в борбата с инфекциозните
заболявания, благодарение на имунопрофилактичните дейности голяма част от
животозастрашаващите и фатални в миналото инфекции могат да бъдат предотвратени и
избегнати.
 Имунопрофилактиката се основава на въвеждането на ваксини или имунни серуми в човешкия
организъм с цел предпазване от развитие на инфекциозен процес. Имунизацията е
жизненоважна част от общественото здравеопазване и превенцията на заболяванията.
 Болестите, които веднъж са били отговорни за значителната заболеваемост и смъртност, вече са
станали напълно изкоренени благодарение на въвеждането на ваксините. Ваксината е
фармакологично съединение, което подобрява имунитета към дадена болест. Когато бактерията
или вирусът причиняващ заболяване навлезе в човешкото тяло имунната система разпознава
материала като чужд чрез откриване на специфични протеинови части известни като антигени.
 Ваксините съдържат форма на болестотворен агент, независимо дали това е отслабена или
убита форма на самия микроб, инактивирана версия на неговите токсини или протеин от
неговата повърхност. Ваксината представя антигена на имунната система, позволявайки му да
разпознае антигена като чужд и да развие антитела и Т-лимфоцити срещу този антиген. Това
позволява по-бърз и адекватен имунен отговор.
 Пасивната имунизация се осъществява с трансфера на антигени до предварително формирани
антитела към неимунизирано лице.
 Профилактичната имунотерапия се разделя на три основни вида:Пасивна имунотерапия
(серотерапия) - използваща готови антитела, получени от животни или от хора. В зависимост от
своя произход имунните препарати се разделят на хетероложни (от животни) и хомоложни (от
хора);
 Активна имунотерапия;
 Имуностимулираща терапия.Пасивната имунизация може да възникне естествено или
изкуствено. Отлични примери за естествена пасивна имунизация са преминаването на
майчините антитела през плацентата към фетуса и преминаването на тези майчини
антитела към новороденото през коластрата и млякото.
 Пример за изкуствена пасивна имунизация е администрирането на човешки имунен гама
глобулин.Активната имунизация се осъществява при излагане на неимунизирано лице на патогенен
агент. След това имунната система на този индивид започва процеса на развиване на имунитет към този
агент. За разлика от пасивната имунизация, активната имунизация обикновено създава дългосрочен
имунитет, дължащ се на стимулирането на имунната система на индивида.
Имунотерапия
 Имунотерапията, прилагана при борбата със злокачествени новообразувания, се нарича още
биологична терапия и е вид лечение на рак, което стимулира естествената защита на организма.
Имунотерапията осъществява своите ефекти чрез:
1. Спиране или забавяне на растежа на раковите клетки;
2. Спиране на разпространението на рака в други части на тялото;
3. Подпомагане на имунната система да работи по-добре при унищожаването на раковите клетки.
4. Основната цел на имунотерапията при борбата с рака е да подпомогне имунна система на
пациента, така че отново да е способна да стартира продължителни атаки срещу туморните
клетки.
 Широка гама от подходи за имунотерапия средства са доказали своята ефективност.
1. Моноклоналните антитела показват значителна антитуморна активност при заболявания
като:злокачествен меланом;рак на белия дроб;рак на пикочния мехур;Хочкинов лимфом.
2. Ваксини могат да бъдат прилагани на пациентите, за да индуцират техния имунитет срещу
съществуващ или новооткрит тумор.
3. Многобройни проучвания също демонстрират мощния капацитет на Т-клетките да убиват
растящи тумори.
4. Някои от тези подходи предизвикват широко активиране на имунната система, докато други
имат по-тесен обхват на действие.
5. Благодарение на напредъка в областта на клиничната имунология са открити множество
механизми на анормална имунна регулация, която е в основата на много имуномедиирани
нарушения. Имунните заболявания обикновено се характеризират с депресирани клетъчни
имунни отговори и хиперактивен хуморален имунитет. Корекцията на имунните дефекти чрез
потискане на хиперактивните отговори или усилване на депресираните имунорегулаторни
отговори представлява имуномодулацията, която се оказва в основата на съвременните методи
за имунотерапия.
 В зависимост от терапевтичното приложение на средствата за имуномодулация
различаваме:Имуностимулаторни средства;Имуномодулатори;Имуносупресори;Биологични
препарати за заместващо лечение при имунообусловени болести.Към групата на имуностимулаторните
средства се отнасят всички препарати, стимулиращи имунния отговор. В зависимост от своя произход
имуностимулаторите се разделят на бактериални препарати, цитокинови препарати, комбинирани и
фармакопрепарати. Бактериалните препарати са най-често прилаганите имуностимулатори, получените
съединения представляват имуностимулатори за имунопрофилактика и имунотерапия на различни по
етиология инфекции.
 Пример за такъв препарат е БЦЖ ваксината, която освен за създаването на имунитет при
профилактика на туберкулозата се използва и като имуностимулатор.
 Някои цитокинови препарати като интерферон алфа притежават плейотропни
биологични действия и намират приложение в медицинската онкология при лечението
на:мултиплен миелом;левкемия;Нехочкинови лимфоми;хемангиоми в детската възраст.
 Комбинираните имуностимулиращи препарати се прилагат при лечение на болни със
злокачествени новообразувания.Към групата на фармакопрепаратите принадлежат
витамин А и 13-цис-ретиноидната киселина.
 Имуномодулаторите представляват отделна група имуностимулиращи средства с
регулиращ ефект върху имунния отговор, докато имуносупресивните лекарства се
използват за модифициране на автоимунните процеси.
 Редица лекарства са широко използвани и са издържали изпитанието на времето. Те
включват кортикостероиди, цитотоксични лекарства като циклофосфамид, метотрексат,
интравенозни имуноглобулини и анти-лимфоцитни глобулини. Те се оказват
благоприятни при редица хематологични, бъбречни, неврологични и злокачествени
заболявания.Ключово място в групата на биологичните препарати за заместващо
лечение при имунообусловени болести заемат имуноглобулиновите препарати, те се
прилагат като заместваща терапия при първични имунодефицитни състояния, като
специфични антитела при бактериални и вирусни инфекции и като неспецифични
средства за неспецифична хипосенсибилизация на имунната система.
23 Тема- Антимикробна химиотерапия. Необходими
свойства на антимикробните средства. Механизми на
действие на АБ.
Селективна токсичност на антимикробните средства
- селективно потискане или убиване на микроорганизмите без тяхното увреждане
- базира се на различие между бактериалните и човешките клетки (пептидогликан, устройство на
рибозомите , ДНК – гирази ).
- 4 основни таргентни области в бактериалната клетка
Клетъчна стена
Рибозоми
НК
Клетъчна мембрана
Антимикробни средства
-Антибактериални
-Антимикотични
-Противовирусни
-Противопаразитни
Антимикробни средства
 Антибиотици- Химично субстанции продуцирани от МО
 Химиотерапевтици-Химични субстанции продуциран чрез чист химичен синтез
-Естествени антибиотици
-Продуцират се от гъби
-Бактериите развиват по-бързо резистентност
-Полусинтетични препарати
-Химически променени естествени съединения
-По-слаба токсичност и по- висока ефективност
-Синтетични препарати
-Изцяло химически синтезирани
-Висока ефективност и слаба токсичност
-Желани антимикробни свойства на АБ

 селективна токсичност
 широк спектър на активност
 бактерицидна активност на антибактериалните и антимикотичните АБ
Желани фармакологични свойства на АБ

 нетоксичност за микроорганизми
 дълъг плазмен полуживот
 добро тъканно разпространение включително в ЦНС
 слабо свързани с плазмени протеин
 орални и парентерални форми
 липса на взаимодействие с други лекарства
Антибактериален спектър
- спектърът на активност на един АБ
 широкоспектърни АБ
 потискат голям брой Грам +/- бактерии
 тесноспектърни АБ
 потискат ограничен брой бактериални видове
Бактериостатична и бактерицидна активност

 бактерицидните АБ убиват бактерии
 бактериостатичните АБ потискат растежа на бактериите, предотвратяват
нарастването на бактериалните популации
Желани фармакологични свойства на АБ
1.Нетоксичност за макроорганизма
2.Дълъг плазмен полуживот
3.Добро тъканно разпределение, включително в ЦНС
4.Слабо свързване с плазмените протеини
5.Орални и парентерални форми
6.Липса на взаимодействие с други лекарства
-Бактерицидните АБ убиват бактериите

-Бактериостатичните АБ потискат растежа на бактериите
 Предотвратяват нарастването на бактериалната популация
 Защитните механизми на макроорканизма се справят със статичната популация
Основни механизми на действие на антибактериални и антимикотични АБ

- инхибиция на синтез на клетъчните стени
- инхибиция на синтез на протеиновия синтез
- инхибиция на синтез на НК
- нарушаване функцията на Ц.П.М
Инхибитори на синтез на клетъчната стена

I.Инхибиция на транспептидацията при синтез на пептидогликан
II.Инхибиция на други стъпала в синтеза на пептидогликан
III.Инхибиция на синтеза на клетъчната стена на микобактериите
24 тема- Бета-лактамни АБ
I.Инхибитори на транспептидацията при синтеза на пептидогликан
Бета – лактамни АБ
1. Пеницилини
2. Цефалоспорини и цефаломицини
3. Карбапенеми
4. Монобактами
5. Комбинирани от инхибитор на бета – лактамази,бета – лактамен АБ
- Свързват ензими, наречени пеницилин, свързващи протеини ПСП→активиране на автолитични
ензими→разграждане на пептидогликан→смърт на бактериалната клетка
- Притежават бета-лактамен пръстен
- Бактерицидни,но само върху растящи клетки
Механизми на резистентност към бета - лактамни АБ

- разрушаване на бета-лактамен пръстен от ензими (бета-лактамази)
- промени в ПСП
- създаване на пермеабилитетна бариера за АБ
Продукция на бета – лактамази

- при Грам + бактерии се секретират в средата
- при Грам – бактерии са разположени в периплазмено пространство
- над 200 различни типа
- пеницилинази
- цефалоспоринази
- бета- лактамази с разширен спектър
- основни продуценти(klebsiella pneumonie,E. coli, Enterobacter spp.)
- карбапенемази
Инхибитри на бета – лактамазите

- пеницилинови аналози
- свързват се здраво с бета – лактамазите и ги инактивират
- използват се в комбинации с бета – лактамни АБ
- клинично използвани инхибитори
 клавуланова к-на
 сулбактам
 тазобактам (augmentin)
Промени в ПСП
- ПСП са всъщност транспептидази
- Модифицираните транспептидази не могат да свържат бета-лактамния АБ
- Отговорни са за:
 Res на streptococcus pneumoniae към пеницилин
 Res на staphylococcus aureus към пеницилиназа резистентни пеницилини
(метицилин – резистентни S. aureus – MRSA)
Създаване на пермеабилитетна бариера

- важен механизъм при Грам – бактерии (външна мембрана)
- дължи се на промени в пурините и външната мембрана
- отговорен за т. нар. Intrinsic Res на Грам – бактерии към широк кръг АБ
1.Пеницилини
-естествени пеницилини
-пеницилинази – резистентни пеницилини
-широкоспектърни пеницилини
Естествени пеницилини
- Benzylpenicilin (penicilin G)
- Phenoxymethylpenicilin (penicilin V)
Benzylpenicilin (penicilin G)
- основно съединение получено от плесента Penicilium chrysogenium
- състои се от G – аминопеницилинова киселина и бензилова странична верига
Penicilin G
- тесен спектър на активност
- активни срещу стрептококи,менингококи,повечето Грам + бактерии и treponema
pallidum
- ограничена активност срещу стафилококи
- слаба активност срещу Грам – бактерии
- инактивира се от стомашна киселина
- само парентерални форми
- мощно средство
Penicilin V
- по – резистентен към стомашната киселина
- орална форма на пеницилин
Пеницилиназа – резистентни пеницилини

- повишена активност срещу стафилококи
- лечение на стафилококови инфекции
- клинично използвани препарати
 methicilin – най - добър
 oxacilin – най – добър
 nafcilin
 cloxacillin
 dicloxacillin
Пеницилини с широк спектър на действие
-аминопеницилини
-карбоксипеницилини
-уреидопеницилини
Аминопеницилини
-активни срещу Грам +коки и някои Грам – бактерии (E.coli,proteus,H. influense
-клинично използвани препарати – ampicilin,amoxicillin
Карбоксипеницилини
- активни срещу повечето чревни бактерии
- по – малко активни срещу pseudomonas aeruginosa
 carbenicillin
 ticarcillin
Уреидопеницилин
- активен срещу повечето ентеробактерии
- активен срещу pseudomonas aeruginosa
 azlocillin
 mezlocillin
 piperacillin (най-активният пеницилинов препарат)
Пеницилини
- Нетоксични препарати
- Свръхчувствителност при 1-10% от пациентите
 Анафилкасия при 0,5% от пациентите,летален изход при 0.002%
 Кожни обриви
 Хемолитична анемия
 Нефрит
 Повишена температура
2.Цефалоспорини
- производни на 7 – аминоцефалоспоринова киселина (изолирана от плесента cephalosporinium)
 Цефамицини
- продукти на актиномицети от род streptomyces
- много подобни на цефалоспорините
- по – стабилни към действие на бета – лактамазите
- само 2 клинично използвани препарата
 cefoxitin
 cefotetan
 Цефалоспорини и цефаломицини
- добре поносими
- по- малко реакции на свръхчувствителност
- формират 4 групи или генерации от I-IV група
 По – ниски генерации (I и II )
- по – активни срещу Грам + бактерии
- по – малко активни срещу Грам – бактерии
 По- високи генерации (III и IV )

- повишена активност срещу Грам – бактерии
- снижена активност срещу Грам + бактерии
 Тесноспектърни цефалоспорини
- Активни срещу Грам + бактерии и някои Грам – бактерии (E.coli, Klebsiella spp. , P. mirabilis)
- Клинично използвани препарати
- Cefazolin
- Cephradine
- Cephalexin
 Цефалоспорини с разширен спектър

- активни срещу Грам +бактерии
- повишена активност срещу Грам – бактерии (E.coli, proteus spp.,enterobacter spp, haemophilus
influenzae)
- двата цефамицина cefotetan, cefoxitin са активни срещу анаеробни бактерии
 Цефалоспорини II-ра генерация

- Cefuroxime
- Cefoxitin
- Cefotetan
- Cefonicid
- Cefomandole
 Широкоспектърни цефалоспорини III – та генерация

- активен срещу повечето ентеробактерии
- по – малко чувствителен към бета-лактамазите
- ceftazimide е активен срещу P. aeruginosa
 Цефалоспорини III-та генерация

 cefotaxime
 ceftriaxone – за лечение на менингит
 ceftazimide – най – активен препарат
 cefixime
 cefoperazone
 Широкоспектърни цефалоспорини IV генерация
- високо активни срещу Грам +бактерии
- подобрена активност срещу Грам – бактерии
 Cefepime
 Cefpirome
-Активност срещу methicillin-res. S. aureus (MRSA)
-Активност срещу Vancomycin-res. S. aureus (VRSA)
-Активност срещу Vancomycin-res. Ентерококи (VRE)
3.Карбапенеми
- най-мощните широкоспектърни АБ
- активни срещу всички групи бактерии
- Грам+
- Грам-
- Анаеробни бактерии
- Добре поносими препарати
- Клинично използвани препарати
- Imipenem
- Meropenem – piramem
- Ertapenem (по – слабо активен)
- Doripenem
4.Монобактами
- тесноспектърни АБ
- активен само срещу Грам – бактерии
- Aztreonam
5.Инхибитор на бета – лактамазата

- бета – лактамазни инхибитори
 не притежават антибактериална активност
 свързват здраво бета - лактамазите→предпазват АБ от действието на бета -
лактамазите→бета лактамния инхибитор синтезира пептидогликана
 amoxicillin
 ampicillin
 piperacilin
 cefoperazone
 sulbactam
 sulbactam acid
 tazobactam acid
6.Инхибитори на други стъпала в синтеза на пептидогликана

1. Гликопептиди
2. Bacitracin
3. Cycloserine
А.Гликопептиди
- инхибират трансгликозилирането
- бактерицидни,тесноспектърни АБ
 неактивен срещу Грам – бактерии
 активни са само срещу някои Грам + бактерии
 токсични препарати
 механизъм на резистентност
 чрез промяна в прицелното място
Клинично приложение на гликопептидите

Лечение на инфекции причинени от :
- staphylococcus aureus
- clostridium difficile
- Грам + бактерии – резистентни към бета- лактамни
- 2 клинично използвани препарата
 Vancomycin
 Teicoplanin
Б.Bacitracin
- инхибира възстановяването на липидния носител
- бактерициден за Грам +бактерии
- много токсичен за системна употреба
- само локално приложение при лечение на повърхностни кожни бактерии
В.Cycloserine
- инхибира инкорпорирането на аланин в пептидогликан
- широкоспектърен АБ
- токсичен за ЦНС
- ограничена употреба за лечение на туберкулоза като препарат от втора линия
Инхибитори за синтеза на клетъчната стена на микобактериите

- блокират синтеза на миколовата киселина
- механизъм на резистентност
- намален пермеабилитет
- промяна в прицелното място
- използват се за лечение на микобактериални инфекции
Клинично използвани препарати

- isoniazid
- бактерицидно действие
- добра тъканна проницаемост
- най – важен противотуберкулозен препарат
- ethionamid
- препарат от втора линия за лечение на туберкулоза
 ethanbutal
- бактериостатичен препарат
25 тема- Инхибитори на протеиновия синтез

Инхибитори на 30 s субединица
- Аминогликозиди-Gentamicin,Tobramycin,Amicacin,Streptomycin,Neomycin
- Тетрациклини-Tetraciclin, Doxycyclin,Minocyclin
- Глицилциклини-Tigecycline
Инхибитори на 50 s субединица
- Амфениколи (chloramphenicol)
- Макролиди-Erythromycin, Azithromycin, Clarithromycin
- Кетолиди-Telitromycin
- Линкозамиди-Clindamycin, Lincomycin
- Оксазолидинони-Linezolid
- Стрептограмини-Quinupristin, Dalfopristin
1.Аминогликозиди
- свързват се невъзвратимо с 30 s рибозомните протеини→блокират функцията на иницииращия
комплекс и предизвикват грешно четене на РНК
- бактерицидни широкоспектърни АБ
- активни срещу
 Грам – бактерии – бактерии – P.aeruginosa
 Грам + бактерии
Недостатъци на аминогликозидите
- висока токсичност
 нефротоксичност
 ототоксичност
 кохлеарна токсичност
 вестибуларна токсичност
- лоша абсорбция в Г.И.Т и не могат да се прилагат перорално
 не са активни срещу анаеробите
Механизъм на резистентност към аминогликозидите

- ензимно модифициране на АБ
- промени в рибозомните протеини,с които се свързват АБ
- намален пермеабилитет за АБ
Клинично използвани аминогликозиди

- gentamicin
- tobramicin
- amikacin
- nethilmicin
- streptomycin
- neomycin
Gentamicin, Tobramycin
- инфекции причинени от повечето Грам – бактерии – P.aureginosa
- най-често използвани аминогликозиди
Аmikacin
- ефективен срещу микроорганизми,които са Res към gen,tob
Nethilmicin
- по – малко ототоксични от gen,tob,но по-слабо активен
Streptomycin
- туберкулоза,гуша,туларемия,бруцелоза
- ототоксични и нефротоксични
Neomycin
- предоперативна подготовка на червата
- токсичен за системна употреба
2.Тетрациклини
- блокират свързването на тРНК с рибозомата
- бактериостатични,широкоспектърни АБ
- активни срещу:
 Chlamydia spp.
 Mycoplasma spp
 Rickettsia spp
 Някои Грам+/- бактерии
 Слабо токсичен
Недостатъци на тетрациклините
- супресия на чревната микрофлора
 развитие на диария
 разрастване на Res към тези бактерии и гъбички
- кафяво оцветяване на зъбите
 резултат от отлагане на препарата в зъбния емайл
 контраиндицирани при бременни жени и деца
Механизъм на Res към тетрациклините

- ефлукс на АБ извън клетката
- промени в прицелното място
- ензимно модифициране
- намалено проникване

- Tetraciclin
- Doxyciclin
- Minocylin
Индикации за приложение на тетрациклините
- лечение на инфекции причинени от
 Chlamydia spp.
 Mycoplasma spp.
 Riskettsia spp.
3.Глицилциклини
-Полусинтетични тетрациклинови препарати
-Бактериостатични
-Спектър на действие:
 По-активни срещу Mycoplasma и Chlamydia spp. отколкото тетрациклините
 Грам+ бактерии (включително MRSA и VRE)
 Грам- бактерии
 Анаеробни бактерии
-Подобни странични ефекти на тетрациклините
-Клинично използвани препарати (Tigecyclone)
-Клинично приложение:
 Усложнени кожни инфекции
 Интраабдоминални инфекции; води до перитонит
 Нозокомиални инфекции причинени от Res микроорганизми
II.Инхибитори на 50 s субединица
1.Амфениколи-Chloramphenicol
- Блокира действието на пептидил – трансферазата и пептидната елонгация
- Бактериостатичен срещу:
 някои Грам +/- аеробни и анаеробни бактерии
- Бактерициден срещу:
 Haemophylus influenza
 Streptococcus pneumonia
 Neisseria meningitides
- Токсичен препарат (в известна степен инхибират протеиновия синтез в
митохондриите)
- Токсичен за костния мозък
 Доза зависима обратима супресия
 Апластична анемия (необратима и не е доза –зависима)
- Механизъм на Res
 продукции на инактивиращи ензими
Индикации за приложение на chloramphenicol

- препарат на бедните страни
- използва се като алтернативен препарат при:
 бактериален менингит,причинен от чувствителен микроорганизъм при алергични от
пеницилин пациенти
 коремен тиф
 анаеробни инфекции
2.Макролиди
- блокират пептидната елонгация чрез обратимо свързване с 23 s РНК
- широк спектър на активност
- бактериостатични срещу
 някои Грам +бактерии:streptococcus spp.
 Някои Грам – бактерии:Camphylobacter spp.,Mycoplasma spp., Chlamydia spp., Спирохети
- Нетоксични препарати
- По – новите макролиди са с подобрени фармакологични свойства(Erythromycin – причинява
гадене и повръщане)
 Промени в таргетното място
 Продукция на инактивиращи ензими
Индикации за приложение на макролидите

- белодробни инфекции причинени от Mycoplasma spp,Legionella pneumaphilia,Chlamydia spp.
Инфекции причинени от camphylobacter spp

- коклюш
- като алтернатива на пеницилин при алергични към пеницилин бактерии
Клинично използвани макролиди

- Erythromycin
- Azithromycin
- Clarithromycin
3.Кетолиди:
-Полусинтетични производни на Erythromycin
-По-активни в сравнение с макролидите срещу респираторни патогени (включително Mycoplasma
pneumoniae; Chlamidophila pneumoniae)
-Клинично използвани препарати:
 Теlitromycin
-Приложение- за лечение на придобити в обществото респираторни инфекции
4.Линкозамиди
- блокира действието на пептидил трансферазата и пептидната елонгация
- бактериостатични срещу
 Грам+ аеробни коки
 Грам +/- анаеробни бактерии
 Промени в рибозомните протеини
 Продукция на инактивиращи ензими
- Недостатъци на clindamycin
 Развитие на псевдомембранозен колит
 Обичайно при лечение с клиндамицин
Разитие на псевдомембранозен колит
Потискане на нормалната флора в дебелото черво→разрастване на резистентност към него clostridium
defficile→секретиране на цитотоксин→образуване на псевдомембрани в колона→диария,стомашни
болки,повишена температура
Индикации за приложение на линкозамидите

- анаеробни инфекции
- алтернатива на пеницилина при алергични към пеницилин пациенти
Клинично използвани линкозамиди

- Clindamycin
- Lincomycin
5.Оксазолидинони
- блокират синтеза на иницииращи комплекс
- бактериостатични тесноспектърни АБ
- активни срещу Грам+ коки
 Staphylococcus spp
 Streptococcus spp
 Enterococcus spp
- Res ентерококи
Недостатъци на оксазолидиноните
- обратима супресия на костния мозък след повече от 2 седмици лечение
Клинично приложение на оксазолидиноните

- лечение на инфекции причинени от MRSA,VRE
- клинично използван препарат – Linezolid
6.Стрептограмини
- уникален клас АБ
- използват се комбинации от поне 2 стрептограмина,които действат синергистично
- клинично използван стрептограмини
Quinopristin/Dalfopristin (Synercid)
Dalfopristin – предизвиква конформационна промяна в 50 s субединица, която улеснява
свързването на Quinupristin
- Dalfopristin – блокира пептидната елонгация
- Quinopristin – инициира преждевременното отделяне на пептидната верига
- тесноспектърни бактерицидни АБ
- активни срещу Грам + коки
 Staphylococcus spp
 Streptococcus spp
 Enterococcus falcium
Недостатъци на Quinopristin/Dalfopristin
- флебит в мястото на инфекция
- артралгия и миалгия
- кожни реакции
- клинично приложение
 лечение на инфекции причинени от Vancomycin- Res E.falcium
26 тема- Инхибитори на синтез на нуклеиновите

киселини.
І.Инхибитори на синтез на ДНК

ІІ.Инхибитори на синтез на РНК
I.Инхибитори на синтез на ДНК

 Хинолони
 Мetronidazole
1.Хинолони(кинолони);quinolones
- инхибират бактериални ДНК- гирази, пречат на суперспирализацията на ДНК
- бактерицидни препарати
- Мех на Res към хинолоните
-промяна в таргентния ензим
-пермеабилитетна бариера
 Налидиксовата киселина е първият препарат

- тесен спектър на активност
- лоши фармакологични свойства
- лоша резорбция в храносмилателния тракт
 Нови хинолони
 Разширен спектър на активност
 Подобрени фармакологични свойства
Антибактериална активност на Флуорохинолоните

- Грам+/- коки
- P. Aeruginosa
- Mycoplasma spp.
- Rickettsia spp.
Недостатъци на хинолоните
- Гастроинтестинални смущения
- Симптоми от страна на ЦНС(главоболие,лека замяност,смущения в съня)
- Кожни алергични реакции
- Възможни токсични ефекти върху растящата хрущялна тъкан
Не трябва да се прилагат хинолони при:

- деца до 4 г
- бременни
- кърмачки
Клинично приложение на флорохинолоните
- UTIS
- Системни инфекции причинени от Грам – бактерии
- Сексуално преносими заболявания
- Гонококови инфекции
- Хламидиални инфекции
- Остеомиелит и инфекции на меките тъкани
- Инфекции на дихателни пътища
- Чревни инфекции

У нас се използват:
- Nalidixic acid
- Ciprodloxacin
- Levofloxacin
- Moxifloxacin
Други:
- Тenafloxacin
- Lomelofloxacyn
- Trovafloxacyn
- Enoxacyn
- Clinafloxacyn
- Sparfloxacyn
2.Metronidazole
- разкъсва бактериална ДНК
- активни са само срещу анаеробни бактерии
- бактерициден препарат срещу:
- анаеробни бактерии
- някои препарати
 Е. Hystolitica
 T. vaginalis
- Недостатъци
- Гастроинтестинални смущения
- Периферна невротоксичност
Клинично приложение на metronidazole

- анаеробни инфекции
- псевдомембранозен колит
- трохомониаза
- бактериални вагинози
- гиардиаза
- амебиаза
II.Инхибитори на синтез на РНК.Рифамицини
- свързват РНК полимеразата и блокират синтеза на РНК
- бактерицидни широкоспектърни АБ
- активни срещу някои Грам +/- коки
- Мех на Res
 Модификация на таргентния ензим
 Алергични кожни реакции
 Лекарствена треска
 Хепатоксичност
Клинично използвани Рифамицини

- Rifampin
- Rifabutin
Kлинично приложение на rifampin

- лечение на туберкулоза и др микобактерилни инфекции
- профилкатика на лица,които са в тесен контакт с болни от менингит причинени от Haemophylus
influezae тип Б и Neisseria meningitides
- екскретира се във всички концентрации в слюнката
Kлинично приложение на Rifabutin:
- лечение на инфекции причинени от Mycobacterium avium вътреклетъчен комплекс при
пациенти със СПИН
27 тема- Инхибитори на клетъчната мембрана.
Антибактериални и антимикотични средства.
І.Препарати с антибактериална активност
II.Препарати с антимикотична(антифунгална) активност
I.Препарати с антибактериална активност

1. Полимиксини
2. Липопептиди
1.Полимиксини
-Разрушават фосфолипидната структура на цитоплазмената мембрана
-Тесноспектърни препарати
-Активни срещу Г- бактерии (вкл. P. aeruginosa)
-Недостатъци:
 В известна степен са токсични за човешките клетъчни мембрани
 Силно невротоксични
Клинично използвани препарати:

 Polymixin B
 Polymixin E
Kлинично приложение:
 Инфекции на външното ухо
 Очни инфекции
 Кожни инфекции
2.Липопептиди
-Увреждат пермеабилитета на цитоплазмената мембрана
-Бактерицидни АБ
-Не преминават през външната мембрана на Г- бактерии

 Daptomycin
Kлинично приложение: лечение на инфекции, причинени от:

 VRE
 MRSA
 VRSA
II.Антимикотични(антифунгални) препарати
 ограничен брой
 прицелно място – клетъчна мембрана на фунгите
 мембраната на фунгите съдържа ергостерол
 човека съдържа холестерол
 бактериите не съдържат стероли
 препарати
1. полиени
2. азоли
3. ехинокандини
4. антиметаболити
5. алиламини
6. други
1.Полиени
- инхибират функцията на мембраната
Взаимодействие с ергостерол в мембраната→образуване на мери→повишена пропускливост на
мембраната→загуба на метаболизъм→смърт на клетката
 широкоспектърни срещу:
 Candida spp
 Cryptococcus spp
 Histoplasma spp
 Blastomyces spp
 Sporotrix spp
 Aspergilus spp
Механизъм на резистентност към полиените:

 Намалено съдържание на ергостерол в мембраната
 Снижен афинитет към ергостерол към полиените
Недостатъчност на полиените
 свързване с холестерола в клетъчната мембрана
 много токсични препарати
 треска
 повръщане
 нефротоксичност
 анемия
Клинично използвани полиени

 Amphotericin B
 Колоидно-диспергиран Amphotericin B (Amphotec)
 Nystatin
 Липидносвързани Ampho B препарати
 Липозомален Amphotericin B (AmBisome)
Amphotericin B
 Крайпътен камък в антифунгалната терапия
 Лечение на основни системни микози:
1. Кандидоза
2. Аспергилоза
3. Хистоплазмоза
4. Кокцидомикоза
5. Бластомикоза
6. Криптомикоза
7. Споротрикоза
Липидносвързани Ampho B препарати

 същите индикации като Ampho B
 по – слабо токсични
 много по – скъпи
Nystatin
 Локално лечение на кандидозата
 Вагинална
 Кожна
 Орофарингеална
2.Азоли
 инхибират синтеза на ергостерол
 фунгистатични препарати
 по – малко токсични от полиените
 недостатъци- Хепатотоксичност
Препарати:
 Имидазоли
-Ketoconazole
-Miconazole
-Uotrimazole
 Триазоли
-Itraconazole
-Fluconazole
-Voriconazole
А.Имидазоли
-Фунгистатични срещу- Blastomyces spp.; Candida spp.; Coccidoides spp.; Cryptococcus spp.;
Dematophytes spp.
-Недостатъци-хепатотоксичност
 По-токсични от триазите
 Само Ketonazole се прилага за системни инфекции
 Локално лечение на кожни и вагинални кандидози
-Кetoconazole е препарат от втора линип при леки екстраменингеални форми на:
 Бластомикоза
 Кокцидиодомикоза
 Хистоплазмоза
-Мiconazole
-Сlotrimazole
Б.Триазоли
 По-малко токсични от имидазолите
 Прилагат се при системни инфекции
 Форми на орални и перорално приложение
 Fluconazole
-Слабо токсичен
-Добри фармакологични свойства
-Лечение на:
 Системна и локална кандидоза
 Криптококов менингит
 Кокцидиодомикоза
 Itraconazole
-Лечение на:
 Кожно-лигавична кандидоза
 Дерматофитни инфекции
 Екстраменингеални форми на хистоплазмоза и бластомикоза
 Variconazole
-широкоспектърен препарат
-лечение на:
 инвазивна аспергиоза
 системна кандидоза
3.Ехинокандини
- инхибират синтеза на β-глюканите
- висока селективна токсичност за Candida spp
- активни срещу Fluconazole Res щамове от Candida spp.
- добри фармакологични свойства
- добре поносими
Клинично използвани ехинокандини:
 Caspofungin-системна кандидоза, инвазивна аспергилоза
4.Антиметаболити
-Възпрепятстват синтезата на ДНК,РНК, протеини
- активни срещу
-Candida spp
-Cryptococcus neoformans
Недостатъци
-хепатотоксичност
-костномозъчна супресия
-Чревна непоносимост
-Flucytosine- Винаги в комбинация с Amphotericin B и Fluconasole
-Лечение на криптококоза и системна кандидоза
5.Алиламини
- инхибират фунгални клетъчни мембрани
- широкоспектърни препарати
- активни срещу Candida spp;Aspergillus spp.; Dermatophytes, Cryptococcus neoformans; Trichosporon
spp.
- Terbinafine- перорален и локален за дерматомикози
- Naftifine- за локално приложение (вагинална кандидоза)
III.Инхибитори на нуклеотидния синтез

-инхибират синтез на фолиева киселина→блокират синтеза на пурини и други прекурсори на
нуклеотидния синтез
- бактериите синтезират сами дихидрофолиева киселина
- човешките клетки доставят дихидрофолиева киселина отвън
- 2 групи инхибитори на нуклеотидния синтез
-Сулфонамиди
-Trimethoprim
Сулфонамиди
- структурни аналози на ПАБК
- предотвратяват синтеза на дихидрофолиева киселина
Trimethoprim
- структувен аналог на дихидрофолиева киселина
- предотвратява синтез на тетрахидрофолиева киселина
Сулфонамиди
- Бактериостатични препарати срещу
 някои Грам+/- бактерии
 Nocardia spp
 някои Protozoa spp.
 Алергични кожни реакции
 GI смущения
 Супресия на костния мозък
- Клинично приложение на сулфонамидите
 Некомплицирани UTIS
 Нокардиоза
 Токсоплазмоза
- Клинично използвани сулфонамиди
 Sulfisoxasole
 Sulfadiazine
 Sulfamethoxasole
Trimethoprim
- бактериостатичен срещу повечето причинители на UTIS
- Мех на Res
- Бактериостатичен срещу
 Много Грам+/- бактерии
 Pneumocystis carinii
- Клинично приложение
 Чревни инфекции
28 тема- Резистентност на микроорганизмите към
антимикробни средства. Основни механизми на
резистентност.
I.Oпределение: резистентен е този микроорганизъм, който не се потиска или убива от
терапевтични концентрации на АБ
II.Терапевтична концентрация – достижима серумна и тъканна концентрация на АБ след
нормалната му дозировка
III.Резистентност:
 Eстествена
 бактериите не притежават прицелно място (мишена)
 АБ не може да проникне в бактериалната клетка (при Г- бактерии)
 Придобита
 Резултат от генетични промени и последващ селекциониращ процес под
действие на АБ
 Основни механизми на резистентност
1. Продукция на инактивиращи ензими

- Инактивиращи ензими
 бета-лактамази
 фосфорилиращи ензими
 аденилиращи ензими
 ацетилиращи ензими
 ацетилтрансфераза
- Антибиотици
 бета-лактами
 аминогликозиди
 хлорамфеникол
2. Синтез на модифицирани мишени срещу които АБ е неактивен

- Модифициращи мишени
 ПСП – пептид свързващ протеин
 РНК – полимераза
 ДНК – гираза
 Метилирана 23 S РНК
 Дихидрофолатредуктаза
 Променен синтез на ергостерол
- Антибиотик
 Бета-лактами
 Рифампин
 Хинолони
 Еритромицин
 Сулбронамиди
 Триметоприм
3. Намален пермеабилитет или увеличено излъчване на антибиотици, с които се
предотвратява достъпа до мишена
- Предотвратява достъпа до мишена

 промени в порите
 намален пермеабилитет
 повишен ефлукс на антибиотик
- Антибиотик
 бета-лактами
 аминозахари
 тетрациклини
А.Генетични основи на резистентността
1.Хромозомна
- спонтанна мутация в гени, които кодират прицелно място

- хромозомната резистентност може да възникне като резултат от:
 едностъпална мутация – една мутация в една бактериална клетка води до синтез на
променени протеини
 многостъпални мутации – серия от последователни мутации – ПСП
- антибиотиците действат само като селекциониращите агенти които потискат или убиват
чувствителните м.о. и по този начин благоприятстват развитието на резистентни към тях
микроорганизми
2.Екстрахромозомна резистентност (плазмидно-медиирана)
- дължи се на придобиването на плазмидили транспозон,които носят гени за резистентност

R-плазмид
- носят гени и кодират резистентност на един или повече антибиотици
- разпространени са сред повече бактерии и специално Грам – бактерии
- пренасят се с висока честота от един бактерии в друга клетка чрез конюгация и рядко чрез
трансдукция
- могат да се пренасят не само между клетките на един и същ вид, но също между различни
видове и родове
3.Транспозони
- наричат се скачащи гени
- те са интегрирани в хромозомата или в плазмидите
- пренасят се от хромозомата в плазмид или между различни плазмиди
29 тема-Приложение на антибиотиците.
Фактори определящи избора на АБ за индивидуална терапия:
1.Изолиране и идентифициране на инфектиращите микроорганизмите

- при спешни ситуации началната антибиотична терапия започва емпирично,тъй като
бактериалните култури се позитивират след 24-48 часа
- дори при спешни ситуации трябва да се вземе задължително кръв и други подходящи
материали за изследване преди започване на антибиотична терапия
- емпиричната терапия се базира на знания за вероятните инфектиращи микроорганизми и
тяхната чувствителност към АБ
- Прилага се презумптивна идентификация чрез оцветяване по грам, като се изисква да има
определен брой бактериални клетки 105
- Пациенти при, които се прилага терапия:
 Септични пациенти
 Пациенти с остър ендокардит
 Пациенти с менингит
 Пациенти с пневмония, UTIs или инфекции на жлъчните пътища
2.Чувствителност на инфектиращи микроорганизъм

- Антибиотикът ще бъде единствен, ако неговата серумна и тъканна концентрация превишават
неговата МПК за съответния микроорганизъм в мястото на инфекция
- Обикновено е невъзможно да се измерват тъканните концентрации на АБ, поради което е
прието, че той е ефективен когато неговата серумна концентрация повишава 2-8 пъти МПК.
3.Фактори от страна на пациента

А) Анамнестични данни за алергия
- алергия към пеницилин има особено важно значение
Б) Възраст на пациента
- някои антибиотици не се прилагат при деца
Пример – тетрациклини, хинолони
В) Бъбречна реакция
- при бъбречна недостатъчност се налага редуциране на дозата на антибиотика и се елиминират чрез
бъбречна екскреция
Г) Чернодробна функция
- при чернодробна недостатъчност се налага редуциране на дозата на антибиотика
- пример – Хлорамфеникол; Еритромицин; Рифампин; някои хинолони
Д) Бременност
- повечето антибиотици преминават през плацентата
- някои имат тератогенно действие
- АБ които се считат за безопасни при бременни – Penicilin; цефалоспорини
4.Анатомично място на инфекцията

- често определя не само избора на АБ, но също така дозата, начина на приложение и
продължителността на лечение
- пример: някои антибиотици не преминават през кръвно-мозъчната бариера
- концентрацията на АБ в костния мозък е често ниска и лечението на остеомиелита изисква
продължително приложение на АБ
5. Състояние на имунна защита на макроорганизма
- бактерицидните АБ са за предпочитане при пациенти с понижена имунна защита
Антибиотикова комбинация
- Синергични
 тяхната активност е по – голяма в сравнение със сумата от ефектите на отделните АБ
- Антиопистични
 активността на един АБ се снижава в присъствие на друг
- много инфекции могат и трябва да се лекуват с един антибиотик
- антибиотиковите комбинации се използват за:
1.Лечение на животозастрашаващи инфекции

2.Лечение на полимикробни инфекции, пелвични и интраабдоминални инфекции
3.Постигане на синергистичен ефект
- комбиниране на инхибитор на синтез на клетъчна стена с един аминогликозид за постигане на
бактерициден ефект
- пример: лечение на ентерококов ендокардит
- комбиниране на препарати които действат на различни стъпала на един метаболитен път
- комбиниране на инхибитор на бета лактамази и бета лактамен антибиотик
- пример:Amoxicillin/Клавуланова киселина
4.Предотвратяване проявата на резистентни микроорганизми
- пример: лечение на туберкулоза
5. Създаване на възмoжност за намаляване на дозата на единия препарат от комбинацията
- пример: комбинацията Amphotericin B и Flucitosin
- позволява снижаване на дозата на Amhotericin B
Постигане на синергистичен ефект

-Комбинация от инхибитор на клетъчната стена и аминогликозид за постигане на бактерициден ефект.
(Пример лечение на ентерококов ендокардид)
-Комбинация от широкоспектърни пеницилини или цефалоспорини и аминогликозид ( Пример
синергистична срещу Pseudomonas aerugnosa и Enterobacteriaceae)
- Комбиниране на препарати, които действат на различни стъпала на един метаболитен път.
-Комбиниране на инхибитор на бета-лактамазите и бета- лактамни АБ
Недостатъци на антибиотикови комбинации

1. повишен риск от развитието на свръхчувствителност и токсични ефекти
2. повишен риск от колонизация с резистентни микроорганизми
3. възможност за антагонизъм
-пример: Тетрациклин и Пеницилин
-тетрациклинът потиска растежа на микроорганизма и не позволява пеницилна да упражнява
бактерицидния си ефект
Продължителност на АБ терапия при някои инфекции
Диагноза Продължителност на терапията в дни
Meningococcal meningitis 7-10
Pneumococcal meningitis 10-14
Haemophilus influenzae type B meningitis 10-14
Streptococcal group A pharyngitis 10
Pneumococcal pneumonias Optimal
G- pneumonias 21
Mycoplasma pneumonia 14
Endocarditis (nonprostetic)
Viridans streptococci 28
Staphylococcal 28-42
Peritonitis 10-14
Osteomielitis (Acute) 28-42
Антибиотична профилактика-предпазване от специфична инфекция, когато рискът от инфекция е

много по – голям от неблагоприятния ефект от използване на антибиотик
I. Профилактика на нехирургически заболявания

- предпазване от :
1. менингококов менингит
2. менингит причинен от H. influenzae тип B
3. ревматизъм
4. бактериален ендокардит
5. туберкулоза
6. сериозни инфекции след спленектомия
7. рекурентни UTIs
II. Антибиотикови профилактики в хирургическата профилактика

- предпазване от развитие на постоперативни раневи инфекции
- антибиотикът трябва да присъства във вероятното място на инфекция по време на възможната
бактериална контаминация
- АБ се прилага обикновено 30 мин преди или по време на операция
- АБ трябва да потиска повече вероятни причинители на инфекции в съответната област
30 тема- Нормална микрофлора на човешкото тяло
1.Нормална микрофлора на човешкото тяло
 съставена е от микробна популация, която обитава кожата и лигавиците на здравите индивиди
 резидентна микрофлора
-относително постоянни типове микроорганизми
-редовно се намират определено място на определена възраст
 транзиторна микрофлора
-непатогенни или условно патогенни микроорганизми
-обитават кожата или лигавиците за часове, дни или седмици
2.Роля на нормалната микрофлора
-Благоприятни ефекти за макроорганизма
 Стимулира развитието на ИС
 Предотвратява колонизирането на кожата и лигавиците с патогенни бактерии
 Конкуренция за свързване със съответните рецептори на клетките на
макроорганизма
 Конкуренция за хранителни вещества
 Потискане чрез токсични продукти или бактериоцини
 Чревната микрофлора синтезира витамини от група В и витамин К
-Неблагоприятни ефекти за макроорганизма
 Могат да се разпространяват в стерилни телесни области и да причинят заболяване при:
 Перфорация на червата
 Нарушаване целостта на кожата
 Екстракция на зъб
 Потенциално патогенните представители могат да предизвикат заболяване
 При промени в състава на нормалната микрофлора
 Промяна в локалната среда
 При имунокомпрометирани и увредени пациенти – СПИН
3.Нормална микрофлора на кожата

 сухите области се обитават от малко количество микроорганизми,докато влажните области се
обитават от много големи популации
 повечето микроорганизми са локализирани повърхностно в стратум корнеум
 някои микроорганизми са локализирани в космените фоликули и възстановяват
повърхностната микрофлора след миене на ръцете
 анаеробните бактерии са разположени в по-дълбоките фоликули в дермата,където
парциалното налягане на О2 е ниско.
 Доминиращите представители на кожната микрофлора са Грам + коки и пръчици, по-
специално Staphylococcus epidermidis и дифтероидите
 S. epidermidis е доминиращият микробен вид
 Съставлява около 90 % от аеробите
 Неговата плътност е 10³-10 клетки /см²
 Дифтероидите включват:
 Аеробни бактерии от род Corynebacterium – намират се върху повърхността на
кожата
 Анаеробни бактерии от род Propionibacterium – Propionibacterium acnes – най-
разпространеният вид.Неговото количество се увеличава през пубертета и той
участва в развитието на Acnes Vulgaris
 Грам – бактерии присъстват върху кожата в по- малки количества

 Някои гъби включително Candida се срещат върху скалпа и около ноктите
 Рядко върху суха кожа
 Могат да предизвикат инфекция на влажната кожа
4.Нормална флора на дихателните пътища
I. Нос
 колонизиран е с различни видове стрепртококи и стафилококи
 S. Aureus е най-значимият вид (30% от здравите индивиди са носители).
II. Устна кухина и орофаринкс
 съотношението анаероби : аероби е 10-100 : 1
 относителният дял на отделните микроорганизми варира в различни анатомични места
 количеството на микроорганизми върху лигавицата на устната кухина е около 10¹¹ клетки/грам
тъкан
 най-чести анаеробни бактерии
 Peptostreptococcus spp.
 Veillonella spp.
 Actinomyces spp.
 Fusobacterium spp.
 Най-чести аеробни бактерии
 Streptococcus spp.
 Neisseria spp.
 Повечето м.о. са относително авирулентни (апатогенни) и могат са причинят инфекция само
ако се въведат в нормално стерилни области.Вадене на зъб – увреждане на сърдечните клапи
 Потенциално патогенните м.о. включват бета-хемолитични стрептококи гр. А Streptococcus
pneumoniae, Staphylococcus aureus ,Haemophilus influenzae и Neisseria meningitides.
III. Долни дихателни пътища
 ларинксът, трахеята и бронхите са обикновено стерилни

 възможна е транзиторна ( временна) колонизация след аспириране на секреции от горните
дихателни пътища
 хронично аспириране може да доведе до полимикробна инфекция с доминиране на
анаеробни бактерии.
5.Уши
 коагулаза – негативните стафилококи са най-честите м.о. във външното ухо
6.Очи
 конюнктивата може да бъде колонизирана с коагулаза негативно стафилококи,виридансови
стрептококи и Neisseria spp.
7.Нормална микрофлора на гастро – интестиналния тракт

 гастроинтестиналния тракт се колонизира с м.о. още при раждането
 всекидневно се въвеждат нови м.о. с храната,но популацията остава относително постоянна
 лечението с АБ нарушава баланса в микрофлората
Хранопровод
 възможна е транзиторна колонизация с бактерии и гъби от орофаринкса
Стомах
 съдържа солна киселина и пепсиноген и има ниско рH неблагоприятна среда
 могат да се открият малки количества киселинотолерантни бактерии като Lactobacillus
spp.;Helicobacter Pylori – може да причини гастрит и язва
 бактериалната популация е променена при пациенти с хипоацидитет- понижена секреция на
хр. Ензими
Тънки черва
 горните отдели на тънките черва на съдържат резидентна микрофлора
 терминалният илеум съдържа 10⁶-10⁸ клетки /МЛ
- Ентеробактерии
- Стрептококи
- Лактобацили
- Анаеробни бактерии
Дебело черво
 колонът съдържа най-високи концентрации м.о. в сравнение с която и да е друга област
- общото количество на м.о. е >10¹¹ клетки/грам съдържимо.
- Над 400 микробни вида
- 90% от бактериите са анаеробни
- Количеството на анаеробите е повече от 1000 пъти по – голямо от количеството на
аеробите.
-Доминиращ аероб -E. coli
8.Нормална микрофлора на урогениталния тракт

 само предната част на уретрата и вагината са перманентно колонизирани
 пикочният мехур може да бъде временно колонизиран с бактерии от уретрата.Той се изчиства
бързо чрез:
-бактерицидна активност на уроепителни клетки
-отмиващото действие на урината при изпразването на мехура
 по-горните етажи на пикочните пътища са стерилни
 Доминиращи микроорганизми
- Анаеробни
 Bacteroides fragilis
 Bifidobacteria spp.
 Eubacteria spp
 Clostridia spp.
 Анаеробни коки
- Аеробни
 Е.coli
 Ентерококи
 Стрептококи
 Ентеробактерии
 Лечението с АБ променя съотношението на отделните видове и води до пролифериране на
резистентни м.о.:
 Ентерококи
 Гъби
 Pseudomonas spp.
 Clostridium difficile
Предна уретра
 колонизирана е с бактерии, които се намират обикновено върху кожата

- коагулаза негативни стафилококи
- дифтероиди
 може да бъде транзиторно колонизирана с фекални бактерии – ентеробактерии, ентерококи –
инвазират пикочните пътища,размножават се в урината,причиняват инфекции.
Вагина
 вагиналната флора се влияе от хормонални фактори и по- специално от продукцията на

естрогени
 преди пубертета доминиращи м.о. са стафилококи,стрептококи,дифтероиди , E.coli
 по време на пубертета микробната флора се променя поради започване на продукция на
естрогени
 вагиналната флора на полово зрялата жена се състои главно от Lactobacillus spp – ферментация
на гликоген – образуване на киселина – ниско рH
 след менопаузата количеството на лактобацилите намалява и рH на вагината е високо
 лактобацилите (ниското рH ) пречат на развитието на м.о.
31 тема-Грам- положителни коки. Класификация. Род
Staphyloccocus. S. aureus. CNS
Грам положителни коки
- 16 рода
- Кълбовидна форма
- Неподвижни
- Не образуват спори
Клинично значими родове

-Род Staphyloccocus (каталаза +)
-Род Streptoccocus ( каталаза-)
Род Staphylococcus
-Таксономия
 35 вида, от които 16 се срещат при хората
 На базата на способността им да коагулират плазма
- коагулаза положителни - S. Aureus,
- коагулаза отрицателни CNS
S. Aureus
- Морфология
- грам + коки,подредени в гроздовидна форма
- рядко като единични клеки или вериги
- обикновено безкапсулни
- Физиология
-факултативно – анаеробни микроорганизми
-оптимална температура 37°C
-невзискателни м.о. , които се развиват добре върху обикновена необогатена среда
-Развиват се в присъствие на 10% NaCl
- Кръгли и гладки колонии
-S.Aureus-златисто жълто оцветени,заобиколени от β-хемолитична зона на кръвен агар
-Коагулаза негативни стафилококи- бели или сивкавобели колонии
-разграждат глюкозата и манитола при анаеробни условия
- Антигенна структура
-сложни
-повече от 30 антигена
-основна антигенова детерминанта е груповоспецифичната рибитолтейхоева киселина в
клетъчната стена
-протеин A е специфичен само за S.aureus.
Детерминанти на патогенността
1.Структурни компоненти
- Капсула – само при някои щамове – инхибира фагоцитозата и улеснява прикрепването към чужди
клетки
- Пептидогликан – ендотоксиноподобна активност
- Протеин А – инхибира антитяло медиираното очистяване чрез свързване с Ig G;
антикомплементарна активност
- Тейхоева киселина – медиира прикрепване към повърхността
2.Токсини
- Хемолизини 4 вида – α,β,γ,δ. , токсичен за еритроцити,левкоцити и други кръвни клетки
- Левкоцидин – токсичен за левкоцити
-Ексфолиативен токсин – разрушава гладките мускули на кръвоносните съдове и причинява
синдром на попарената кожа
- Токсин на токсичния шоков синдром
- действа като суперантиген чрез стимулиране освобождаването на IL1,IL2
- причинява токсичен шок при менструиращи жени,ползващи тампони или при индивиди с
раневи инфекции
- 6 имунологични типа
- Термоустойчиви и не се инактивират при краткотрайно загряване
- Причиняват повръщане и диария
3.Ензими
- Коагулаза
- превръща фибриногена във фибрин
- фибринът покрива бактериалната повърхност,предпазва от фагоцитоза
- Хиалуронидаза
- хидролизира хиалуроновата киселина в съединителната тъкан, с което улеснява
разпространението на стафилококите – основна при газовата гангрена
- фибринолизин – хидролизира фибриновите съсиреци и улеснява разпространението на
стафилококите
- Липази и хидролизират липидите и улесняват инвазията в кожата
- Нуклеази – хидролизира ДНК
- β- лактамази – хидролизират бета лактамите
Резистентност: по – резистентни към факторите на външната среда в сравнение с повечето

неспорообразуващи м.о.
Екология и епидемиология
 CNS са част от нормалната микрофлора на кожата, орофаринкса и урогениталния тракт
 Около 30 % от здравите индивиди са носители на S.aureus в носа, аксилите и перинеума
 Източници на инфекцията са пациенти със стафилококови лезии или носители
 Предаване на инфекцията:
 От човек на човек чрез директен контакт или чрез контакт с контаминиран
превързочен материал и белъо
 Аспириране на секреции от устната кухина
 Поглъщане на храна или млечни продукти,контаминирани с ентеротоксин –
продуциращи стафилококи
 Хематогенно разпространение (чрез кръвообръщението) от локализирана
инфекция до по-далечни области (сърце, костен мозък, стави)
Клинични синдроми
1. Инвазивни стафилококови инфекции
-локализирани кожни инфекции
 Импетиго (пиодермия)-изпълнени с гной мехурчета (везикули)
 Фоликулит- възпаление на космените фоликули (ечемик на окото)
 Фурункули- изпълнени с гной възелчета, големи и болезнени
 Карбункули- срастнали фурункули, разположени в по-дълбоката подкожна тъкан,
симптоми на системна инфекция;
 раневи инфекции
- бактериемия
- Стафилококова пневмония- склонност към образуване на абцеси и некроза, развитие на
емпием в около 10%
- Стафилококов остеомиелит- може да се развие след травма, резултат от хематогенно
разпространение, при децата се засягат дългите кости, а при възрастните- прешлените.
- септичен артрит
- емпиема
2.Токсично – медиирани стафилококови инфекции

Синдром на попарената кожа
 причинява се от щамове,които са продуценти на ексфолиативен токсин
 Две форми- генерализирана (засяга цялото тяло с големи кожни лезии по кожата) и
локализирана (импетиго)
Токсичен шок синдром
 причиняват се от щамове които продуцират TSST1
 характерни симптoми
 висока температура
 Хипотензия (хипотония)
 Дифузен макулозен обрив и десквамация по цялата кожа
 Мултиорганно засягане
 Висок леталитет
 Склонност към рекурентна инфекция (при 65% от пациентите)
 Хранителни интоксикации (отравяния)
 дължат се на поглъщане на ентеротоксин,който е предварително образуван от
бактериите в храната
 кратък инкубационен период (1-8 часа)
 Характерни симптоми
 обилно повръщане
 диария
 гадене
 коремни болки
Не съществува орган в човешкото тяло,който да не може да бъде засегнат от Staphylococcus aureus.
Коагулаза-негативни стафилококи (CNS). Staphyloccocus epidermidis

- не образуват токсини
- имат слаба патогенност
- Някои щамове образуват слайм, помага при адхеренцията към гладки изкуствени повърхности
- главни причинители на инфекции,свързани с имплантирани чужди тела
- S. epidermidis и S. saprophyticus са най – важните видове
S. epidermidis
- някои щамове екстрацелуларна субстанция, която улеснява адхезирането към гладки
изкуствени повърхности
- причинява инфекции на
 клапни протези
 вътресъдови катетри
 шънтове на ЦНС
 ставни протези
 биофилми
 субакутен бактериален ендокардит който се среща 2 месеца след сърдечна операция
S. saprophyticus
- причинява UTIs в млади сексуално активни жени
- резистентност към Новобиоцин
Микробиологична диагноза
1. Микроскопско изследване на директни препарати (храчка, аспират, кръв за хемокултура)
2. Посявка- върху кръвен агар за 24ч. на 37 градуса
Идентификация
-Тест с плазмакоагулаза за доказване на S. aureus
Лечение
- Резистентност към АБ
 Стафилококите развиха резистентност към пеницилина много скоро след неговото
въвеждане медицинската практика
 Понатоящем по – малко от 10% от щамовете са чувствителни към пеницилина, 90% са
RES
 Резистентността към пеницилина се дължи на пеницилиназа (бета лактамаза)
- Въвеждане на пеницилиназа – резистентни пеницилини
 стафилококите развиха бърза резистентност към тях
 понастоящем около 30 % от щамовете на S. Aureus са резистентни
 Около 50% от щамовете на CNS са резистентни
 резистентността се дължи на промени в ПСП
 MRSA и MRCNS са резистентни към
 Пеницилиназа – резистентните пеницилини
 Всички други бета – лактамази
 Други АБ
- Всички щамове MRSA и MRCNS са чувствителни към ВАНКОМИЦИН
- Лечение на стафилококови инфекции
 Пеницилин чувствителен – Penicillin G
 Пеницилин резистентен – пеницилиназа резистентни пеницилини
 MRSA/MRCNS – Vancomycin и Teicoplanin
 Ванкомицин – резистентен – Линезолид и Синерзин
Профилактики
- липсва ефективна ваксина
- при болни с хронични кожни инфекции се прилага автоваксина или стафилококов анатоксин
- разпространението на стафилококите от човек на човек се предотвратява чрез :
 често миене на ръце
 асептично третиране на лезиите
 локално прилагане на антимикробни препарати при носители
32 тема- Род Streptococcus. S. pyogenes
Таксономия
Три схеми за класификация на базата на:
- Видове хемолиза
 пълна (бета-хемолиза)- Група А (S.pyogenes), Група Б (S.agalactiae) и други
 непълна (алфа зеленееща хемолиза)-S. pneumoniae, Група Viridans
 липса – гама хемолиза
- Антигенни свойства – само за диференциране на бета – хемолитични, защото само те
притежават груповоспецифичен полизахарид
- Биологични свойства – за класифициране на алфа и гама хемолитични стрептококи
Морфология
- G+ сферични коки подредени във верижки
- Рядко по двойки
- Обикновено безкапсулни
- Факултативни анаероби
- Взискателни микроорганизми
- Растат в обогатени среди
Физиология
- факултативно анаеробни микроорганизми
- оптимална температура 37
- взискателни микроорганизми,растящи в обогатени хранителни среди (кръвен агар)
- малки колонии на кръвен агар с три типа хемолиза
 бета – хемолиза – ясна зона на хемолиза в резултат на пълен лизис на еритроцити
 алфа – хемолиза – зона на частична хемолиза със зеленеещ цвят
 гама – хемолиза – липса на хемолиза
Група А стрептококи
S. pyogenes
- антигенна структура
 груповоспецифичен полизахарид в клетъчната стена
 типовоспецифичен М протеин
 повече от 80 М серотипа
- детерминанта на патогенността
1. Структурни компоненти
 Капсула
 инхибира фагоцитозата
 състои се от хиалуронова киселина
 Протеин-М
 инхибира фагоцитозата
 антикомплементарна активност
2. Екзотоксини
 Еритрогенни (пирогенни) токсини
 продуцират се само от лизогенни щамове
 отговорни за обрива при скарлатината; шока и органната недостатъчност при
пациенти със тежки стрептококови инфекции
 Стрептолизин (хемолизини)
 лизират Лев;Тр,Ер
 Действат като антигени, срещу тях се образуват Ат. В клиничната практика се
използва AST реакция за доказване на стрептолизини. Про пациенти с
ревматизъм AST е винаги положителен.
 два типа:
- стрептолизин О – имуногенен
- стрептолизин S – неимуногенен
 Титърър на антистрептолизините се използва при диагноза на ревматизма
 Стрептокиназа
 втечнява кръвните съсиреци
 улеснява разпространяването на бактериите в тъканите
 ДНК – ази
 Хидролизира ДНК в гнойните материи
 Транзиторна колонизация на орофаринкса
 Около 10-15 % от децата и индивидите в млада възраст са носители
 Заболяванията се причиняват от скоро продобити щамове преди да са се образували
специфични антитела
 Предаване на инфекцията
 От човек на човек чрез аерозоли
 Контаминационен път
Предаване
-1/3 аерозолни частици ( кашляне, кихане)
-1/3 контакт при кожни инфекции
-1/3 контакт е контаминирани превързочни материали
Клинични синдроми:
1. Супуративни заболявания
- Стрептококов фарингит – характеризира се с:
 възпалено гърло
 висока температура
 отпадналост
 главоболие
 зачервен фаринкс с наличие на ексудат
 цервикален лимфаденит
 тонзиларни абсцеси
 мастоидит
 остеомиелит
 ревматизъм
- Скарлатина
 усложнения на стрептококов фарингит
 развива се само когато инфектиращи щам елизогенизиран, съдържа умерен фаг
 проявява се със симптоми на стрептококов фарингит и обрив, причинен от
еритрогенните токсини
- Импетиго-гнойно мехурче
- Пиодермия
 пурулентна инфекция на кожата – везикули – пустули – руптури – круспи
 предимно при малки деца с лоша хигиена
 по – честа в топлите и влажни страни
- Еризипел (Червен вятър)
 остра инфекция на кожата, обикновено на краката
 локална болка и възпаление, оток
 общи симптоми – висока температура
 обикновено се предшества от стрептококов фарингит или кожна инфекция
- Целулит
 типично въвлича по – дълбоките подкожни тъкани
- Некротизиращ фасцит
 обширна деструкция на мускули и мастна тъкан
 гангрена
 системна токсичност и мултиорганна недостатъчност
- Стрептококов токсичен шок синдром
 възпаление на меките тъкани
 некротизиращ фасцит
 висока температура, разтрисване,отпадналост,гадене
 бактериемия
- Бактериемия
2. Несупуративни заболявания
- характеризират се с възпалителен процес в орган,който не е инфектиран със стрептококи
- възпаление – процесът се развива няколко седмици след локална инфекция с група А
стрептококи
- Две заболявания: ревматизъм, остър гломерулонефрит
Ревматизъм
 1-4 седмици след стрептококов фарингит
 Възпалителен процес в съединителната тъкан, ставите, сърцето ,ЦНС
 Висока температура,мигриращ полиартрит и кардит
 Може да се увредят сърдечния мускул и сърдечните клапи
 Дължи се на кръстосани реакции между стрептококови антигени в ставите и сърдечната
тъкан
 Автоимунно заболяване
 АСАТ се покачва
Остър гломерулонефрит
 Развива се 2-3 седмици след кожна инфекция с определени М – серотипове
 Характеризира се с остро възпаление на бъбречните гломерули
 Едеми
 Хипертония
 Хематурия
 Протеинурия
 Имунитет
 Типовоспецифичен имунитет медииран от антитела срещу М – протеина
 Лабораторна диагноза- гърлен секрет, от кожни лезии, от възпалителни огнища,
кръв за хемокултура
 Лечение
Пеницилин е средство за избор,тъй като всички щамове са чувствителни към него
Макролид или перорален цефалоспорин при пациенти със алергия към
пеницилин
 Антибактериална терапия при пациенти с фарингит предпаза от развитието на
ревматизъм,ако започне в рамките на 10 дни след началото на заболяването
 Профилктика
 Незабавно лечение с пеницилин на фарингит причинен от Група А
стрептококипродължителна антибиотикова терапия с benzathine – penicillin за
преотвратяване на повторни пристъпи на заболяването при пациенти с
ревматизъм
S. pyogenes
33 тема- Род Streptococcus. S. agalactiae. Виридансови
стрептококи
Streptococcus agalactiae (Група B)-Колонизират вагината (10-30%). Долните участъци на ГИТ.
Може при раждане да инфектират новороденото и други инфекции.
Антигенна структура
 груповоспецифичен полизахарид в клетъчната стена
 типовоспецифичен капсулен полизахарид – 9 серотипа
- Детерминанти на патогенността
 капсули
 ензими
 хиалуронодаза
 хемолизини
 ДНК –аза
 Протеаза
- Екология и епидемиология
 Колонизира долните участъци на гастроинтестиналния тракт
 Транзиторно носителство във вагината при 10 – 30 % от жените
 Предаване от майката на новороденото чрез колонизиране
 От човек на човек чрез контакт с инфектирано новородено или майка
- Клинични синдроми
 Ранни неонатални инфекции
 Развива се през първата седмица след раждането – от раждането до 4 ден
 Бактериемия
 Късна неонатална инфекция
 От 7 ден до четвъртия месец след раждането
 Менингит
 Води до трайни невротични увреждания
 Заболяването при по – големите деца е резултат от заразяване на ендогенен
източник
 Инфекции при бременни жени , небременни жени и мъже

 Ендометрит
 Раневи инфекции
 Бактериемия
 UTIs
 S. agalactiae – най – често срещаният причинител на неонатален менингит. Преобладава
при млади жени с многобройни сексуални партнъори и най – вероятно инфектира
бебето преждевременно
- Имунитет
 Типовоспецифиен, медииран от антитела срещу капсулни полизахариди
 Децата имат лош имунен отговор срещу полизахаридните антигени
 Децата са предразположени към инфекции причинени от Група Б стрептококи
- Лабораторна диагноза
- Лечение, профилактика и контрол
 Penicillin G средство на избор
 Комбинация от пеницилин и аминогликозид се прилага при пациенти с тежки инфекции
 Ванкомицин се прилага при пациенти с алергия към пеницилин
 Профилктика при пациенти с висок риск
Виридансови стрептококи
- характерна хетерогенна група от алфа – хемолитични и нехемолитични стрептококи
- за разлика от бета-хемолитичните стрептококи те не могат да се класифицират чрез
груповоспецифичен полизахарид
- включват поне 15 вида
- най – разпространени видове
 S. salivarius
 S. mutans
 S. mitis
 S. sanguis
- Част от нормалната микрофлора на орофаринкса,гастроинтестиналния тракт и урогениталния
тракт
 Не притежават детерминанти на патогеността
 Неинвазивни опортюнисти, които обикновено се разпространяват интраваскуларно при
зъбни заболявания
 Субакутен бактериален ендокардит
 Засяга предварително увредени клапи
 Зъбен кариес
 Супуративни интраабдоминални инфекции
- Лечение , профилктика и контрол
 Лечението на субакутния бактериален ендокардит – комбинация от пеницилин G и
аминогликозид
34 тема-Род Streptococcus. Streptococcus pneumoniae
- ланцетовидни коки
- подредени по двойки или в къси вериги
- полизахаридна обща капсула при двойките
- взискателни микроорганизми растящи само в обогатени хранителни среди
- малки колонии
 хлътнал център и повдигнати краища
 алфа – хемолитични
- за разлика от виридансовите стрептококи
 лизират се от жлъчка
 растежът им се инхибира от оптохин
- видовоспецифичен въглехидрат в клетъчната стена
- капсулни натигени
 типовоспецифични
 90 различни серотипа
Детрминанта на патогенността
1. Структурни компоненти
- капсула
 антифагоцитарна активност
 само капсулните щамове са вирулентни
- тейхоева киселина и пептидогликан
 предизвикват възпалителни процеси
2. Токсин-пневмолизин О
3. Ензими
- неураминидаза – допринася за неинвазивността на микроорганизма
- IgА протеази
4. Автолизин – улеснява отделянето на пневмолизин и други токсични протеини от клетката
- 5 – 10 % от здравите индивиди носят пневмококи в орофаринкса
- Инфекцията се развива при нарушения на нормалните защитни бариери на респираторния
тракт
- Отделните серотипове притежават различна тсепен на инвазивност
- 12 серотипа са отговорни за около 80 % от инфекциите – те се включват във ваксината
- Предаване на инфекцията
 Ендогенно разпространение от колонизирания орофаринкс до други органи
1. бели дробове
2. синуси
3. уши
4. кръв
5. менинги
Kлинични синдроми
1. Бактериална пневмония при възрастните
-Усложнения
 плеврален излив
 гной в плевралната кухина
 синузит
 остра otitis media
 менингит
 бактериемия
 септичен артрит
 перитонит
 ендокардит
2. Пневмококов менингит -развива се след инфекция на ухо, синуси,

бактериемия. Засяга деца и възрастни. Протича тежко в сравнение с
другите менингити.
3. Бактериемия- 25-30% от пациентите с пневмония, >80% от пациентите с
менингит
Имунитет
 Типовоспецифичен
 Продължителен
Лабораторна диагноза
А. Методи за изследване – секрети от ухо, синуси, ликвор, кръв са хемокултура
-Микроскопско изследване на препарати оцветени по Грам, посявка върху кръвен агар, тест
оптохин наблюдава се стерилна зона от потискане на растежа им
Лечение, профилактика и контрол
 Резистентност
- повечето щамове са чувствителни към пеницилин
- част от тях са също резистентни към цефалоспорините, еритромицин и други АБ
- всички щамове са чувствителни към ванкомицин
 Лечение
- пеницилин е средство на избор при пеницилин – резистентни щамове
- трета генерация цефалоспорини при пеницилин резистентно щамове
- ванкомицин при пеницилин и цефалоспорин – резистентните щамове
Профилактика
- ефективна антикапсулна ваксина, съдържаща капсулни полизахариди
- прилага се при
 деца над 2 години
 възрастни
 изтощени индивиди
 имуносупресирани индивиди
35 тема- Род Enterococcus
- 18 вида
- Най – важните родове
 Е. faecalis – причинява 85 – 90 % от ентерококовите инфекции
 Е. faecium – 5 – 50 % от ентерококовите инфекции
- Грам + коки
- Подреждат се в двойки или къси вериги
- факултативно анаеробни м.о.
- невзискателни, различават се от St. Viridans
- колонии
 типично нехемолитични
 могат да бъдат α или β хемолитични
- за разлика от други Грам + и каталаза – отрицателни – толерантни са към 40% жлъчни соли,
хидролизират ескулин
- груповоспвцифичен Д антиген
- състои се от липотейхоева киселина
- притежават гени за резистентност и могат да преживяват при АБ терапия,не притежават
токсини или хидролитични ензими
- екология и епидемиология
- част от нормалната микрофлора на гастроинтестиналния и урогениталния тракт – червата и
предната уретра
- може да има предаване от човек на човек чрез контаминирани ръце и медицински
инструменти
- един от най – важните нозокомиални патогени на 90 – те години
- много изолати са напълно резистентни към всички конвенциално използвани използвани АБ
- причинител на нозокомиални инфекции: раневи, интраабдомианални, инфекции на жлъчите
пътища,бактериемия,ендокардит
Лечение, профилктика и контрол

- резистентност към АБ
- природно резистентни към
 цефалоспорини
 пеницилиназа резистентни пеницилини
 монобактами
 комбинирани препарати
- ниско ниво на резистентност към аминогликозиди
- придобита резистентност
 високо ниво на резистентност към аминогликозиди
 пеницилин
 ванкомицин
- ванкомицин – резистентни ентерококи VRE са резистентни към почти всички АБ
- някои щамове VRE са чувствителни към teicoplanin,sinercid
Лечение
- пеницилин и аминогликозидите не са бактерицидни срещу ентерококите
- комбинация от пеницилин (ампицилин) и един аминогликозид е синергична и убива
ентерококите
- лечение на тежки ентерококови инфекции
 пеницилин – чувствителни, аминоглокозид – чувствителен = пеницилин + гентамицин
 пеницилин – резистентни ,аминогликозид – чувствителен = ванкомицин + гентамицин
 Пеницилин – чувствителен = високи дози пеницилин
 Ванкомицин – резистентни = teicoplanin; lizonizid; sinerzid
36 тема- Грам-отрицателни коки. Род Neisseria. N.
gonorrheae.
Род Neisseria
- повече от 10 вида
- повечето видове са част от нормалната микрофлора на орофаринкса
- два вида (N. meningitidis, N. gonorrhoeae) са патогенни при човека
- Грам – коки
- Типично се подреждат по двойки (диплококи) обърнати с вдлъбнатите си
страни,наподобяващи кафеви или боневи зрънца
- Патогенните щамове са обикновено капсулни
- факултативни анаероби, изискващи CO2 в атмосферата
- оксидаза+
- каталаза+
- бързата презюмптивна диагноза се базира на типична морфология в препарат по Грам
- оксидаза и каталазна проба
- изолирането на N. gonorrhoeae е трудно.
- Взискателни м.о. растящи в специални хранителни среди (шоколадов агар)
Резистентност
- силно чувствителни към
 изсушаване
 охлаждане
 експозиция на слънчева светлина
- взетите материали трябва да се отнесат незабавно в лабораторията
Neisseria gonorrhoeae
- Антигенна структура
 протеини на пилите
 антигенна вариация на протеините
 фазова вариация при експресия на пилите – няма инунитет срещу тях
 външномембранни протеини
 ЛПЗ
 Капсула- антифагоцитарна активност
 Пили
 Медиират прикрепването към епителни клетки
 Подложени са на фазова вариация (превключване синтеза на протеините на
пилите)
 Показват антигенни вариации,които са отговорни за липсата на протекция срещу
последваща инфекция
 Външно мембранни протеини
 Медиират здраво прикрепване към епителните клетки и инвазия в клетките
 ЛПЗ
 Ендотоксинова активност
 Уврежда клетките на лигавиците
 Ig A протеази
 Разрушава Ig A1
 IgA 1играе ключова роля в инфекцията на лигавиците
 Причинява гонорея
 Само човекът боледува
 Предаване на инфекцита чрез сексуален контакт
 Основен резервоар на инфекцията са инфектираните безсимптомни индивиди
 Клинична картина
 Гонококите инфектират само цилиндричния епител на уретра,полиуретрални
жлези и дуктуси,цервикс,ректум и конюнктива
1.Генитална инфекция
-Уретрит
 гнойно течение от уретрата
 болезнено уриниране
 липса на симптоми при 10% от инфектираните мъже
 усложнения (рядко):
 епидидимит
 простатит
 периуретрални абсцеси
 уретрата задебелява
-Ендоцервицит
 гнойно течение от вагината
 болезнено уриниране
 липса на симптоми при 20-80% от инфектираните жени
 усложнения (при 10-20%)
 асцитна генитална инфекция
 салпингит
 тубоовариални инфекции в пелвична възпалителна болест
 стерилитет (при 1-3 % от инфектираните)
2.Дисеминирана инфекция
- септицемия
- инфекция на кожата – малък брой кожни лезии
3.Ophtalmia neonatorum (бленорея)

- гноен конюнктивит
- конюнктивата се инфектира при преминаването на новороденото през родовия канал
4.Аноректална гонорея
- преобладава при хомосексулни мъже, но също се среща и при жени
- болезнена дефекация
- проктит
- констипация
5.Фарингеална гонококова инфекция

- повечето пациенти са безсимптомни
- гноен ексудат
• Имунитет
- основна защита срещу гоноккоките се медиира чрез антигена,комплемента
- повтарящите се гонококови инфекции са обичайни като резултат от антигенните
вариации на пилите
• Лабораторна диагноза
• Лечение, профилактика и контрол
Лечение
- схемите за лечение на гонореята се ревизират редовно от CDC
- пеницилинът трябва да се избягва поради високата резистентност към него
- препарат по избор
 Ceftriaxone+ Аzitromycin
Профилктика
- използване на кондоми
- бързо лечение на симптоматичните болни и контактите
- безсимптоматичи болни трябва да се индентифицират и лекуват
- локално tetracyclin , erythromycin
- АБ убива също chlamydic trachomatis (ако присъства).
37 тема-Род Neisseria. N. meningitidis
 Капсулни полизахариди
 13 серогрупи
 Серогрупи A,B,C,X,Y, W 135 обичайно причиняват инфекцията
 Външномембранни протеини
 Серотипова класификация
Детерминанта на патогенността
 Полизахаридна капсула
 Ендотоксин
 IgА протеаза – разрушава секреторните ИгА
 Пили
Екология и епидемилогия
 Боледува само човек
 Тразнзиторно и назофарингеално носителство
 При около 5% от индивидите
 Може да достигне 35 % при индивидите живеещи в тесен контакт
 Чрез аерозолни капчици
 От назофаринкса могат да навлизат в кръвообращението и да се разпространяват в
отдалечени органи
 По – често при малки деца под 5 годишна възраст и при войници
 Спорадични случаи в обществото и епидемии
Клинична картина
 Менингит
 Остро начало
 Главоболие
 Вратна ригидност
 Повръщане
 Повишено количество на PMNs в ликвора
 Леталитет
- 100 % нелекувани пациенти
- Под 10 % при пациенти с подходяща химиотерапия
Менингококцемия
 Септицемия с или без менингит
 Тромбоза на малките кръвоносни съдове
 Въвличане на много органи
 Waterhouse – Friderichson – синдромът е най- тежката форма, висока температура, шок,
надбъбречна недостатъчност
Имунитет
Груповоспецифичен
Медиира се чрез антитяло срещи капсулните полизахариди
Носителите образуват колективни антитела две седмици след колонизирането
-Лабораторна диагноза – латекс коагулаза – доказване на АГ
 Лечение профилактика и контрол
- Пеницилин G е средство на избор
- Цефалоспорини трета генерация са алтернатива на пеницилин G – Ceftriaxone
1.Химиопрофилактика-Rifampin-при контакт с болни лица
2.Ваксина- съдържа капсулни полизахариди- военнослужещи
38 тема- Семейство Enterobacteriaceae: обща
характеристика
- голямо семейство
- обитават колон на хората и животните
- повечето от тях са част от нормалната чревна флора
- само някои от тях са постоянно патогенни за хората
- Над 30 рода-Esherichia, Shigella, Salmonella, Klebsiella, Enterobacter, Serratia, Proteus, Providentia,
Morganella, Yersinia
- Над 120 вида
- Над 95 % от изолатите принадлежат към 10 рода и 26 вида
- G– пръчици
- Неспорообразуващи
- Подвижни перитрихи (изключение Shigella, Klebsiella са неподвижни)
- Само Klebsiella образува истинска капсула
- Другите родове образуват хлабав, слизестоподобен слой
- факултативни анаероби
- невзискателни
- за разлика от групата на т.нар. неферментиращи глюкозата Грам – бактерии, всички членове на
Enterobacteriaceae:
 ферментират глюкозата
 редуцират NO3 доNO2
 са оксидаза –
 колониите на различните видове не могат да бъдат разграничени
- капсулни К антигени-полизахариди
- ресничести H антигени:протеини, фазова вариация при Салмонела
- соматини О антигени
- Всичките Аг показват огромно разнообразие в резултат има голям брой серогрупи и серотипове
Фактори на патогенността
- Ендотоксин – токсична активност притежава липид А
- Ентеротоксини
 засягат тънките черва
 причиняват диария
 енетротоксин продуциращи щамове като E.Coli, Shigella, K. Pneumoniae, Salmonella
- шига-токсини и шига-подобни токсини
 потискат протеиновия синтез при бозайниците-развива се
 Шигела продуцира шига токсини
 Някои Е.Coli-щамове продуцират шига-подобни токсини
 Причиняват хеморагичен колит
 Причиняват хеморагично – уремичен синдром
Фактори на колонизацията
- Пили (фимбрии)
- О антигени
Res-сравнително добре устойчиви, преживяват дни седмици включително и в болничната среда
Екология
-Сем.Enterobacteriaceae – част от нормалната микрофлора
-Изключение-Shigella,Salmonella и Yersinia те не са част от нормалната микрофлора
Инвазивност
- характерна за Shigella и Salmonella
Епидемиология
-Обичайно ендогенни инфекции
-Екзогенни инфекции:Причинени от патогенни чревни бактерии, ВБИ причинени от представителите
на нормалната микрофлора
 Интестинални инфекции
-Гастроентерити
-Ентероколити
 Екстраинтестинални инфекции
- UTIs
- Инфекции на жлъчните пътища
- Бактериемия
- Интраабдоминални инфекции
- Раневи инфекции
- Пневмония
- Менингит
 Всички родове причиняват екстраинтестинални инфекции с изключение на Shigella
Лабораторна диагноза-Урина, жлъчка, ранев секрет, фецес, кръв за хемокултура, храчка, ликвор
-Микроскопско изследване
-Културелно изследване
 При извънчревна посявка- КА, Диференциираща среда
 При чревни инфекции-Диференцираща среда-Левин, Селективна среда
-Идентификация
 При извънчревни инфекции- само на базата на биохимична производителност
 При чревни инфекции на базата на биохимична производителност, доказване на
бактериални Аг чрез реакция аглутинация тип Грубер
Резистентност на Enterobacteriaceae към АБ
-Вариации в резистентността при щамове от един вид
-Избор на АБ на база ба дадените от изпитване на чувствителността
-Повечето щамове остават чувствителни към:
 Широкоспектърни пеницилини
 Цефалоспорини от 3 и 4 генерация
Лечение
- голям терапевтичен проблем
- поява на резистентни щамове
- подходящия АБ може да се избира на базата на чувствителността на изолата към АБ
39 тема- Род Escherichia

-G- пръчици, подвижни перитрихи
-Невзискателни
-Факултативни анаероби
- Лактоза +
Антигенна структура-Сложна
-С голям брой различни О-;К- и M- Аг
-И в резултат на комбинация тези се формират над 100 Аг- типа , наречени серотипове
-Някои серотипове причиняват диарийни заболявания
-Пили за прикрепване към епителни клетки
-Капсула- Аг К1, който е антигенно родствен на някои Аг в ембрионалната нервна тъкан, Имунната
система на новороденото не може да го различи (неонатален менингит)
-Екзотоксини- ентеротоксини (диария), шигаподобни токсини- инхибират протеиновия синтез,
причиняват хеморагичен колит (кървава диария), хемолитично-уремичен синдром
Резистентност на факторите на външната среда

-Добре устойчив
-Преминава между почвата и водата
-Индикатор за фекално замърсяване на водата
-Част от нормалната флора на червата
-Често причинява ендогенни инфекции
-Някои серотипове, причиняващи диария се предават екзогенно или по фекално-орален механизъм
 Извънчревни инфекции
-UTIs
-Септицемия
-Неонатален менингит К1
-Раневи инфекции
-Интраабдоминални инфекции
-Инфекции на жлъчните пътища
 Чревни инфекции-рядко
Чревните инфекции се причиняват от определени серотипове (5 групи)
1. Ентеропатогенни серотипове- ЕРЕС
-О111
-Причинява диария при деца до 3 години
2. Ентеротоксигенни-ЕТЕС
-Причиняват диария
3. Ентероинвазивни-EIEC
-Подобна на дизентерия диария
4. Ентерохеморагични-ЕНЕС
-Образуват шигаподобни токсини
-Взимат се- урина, кръв, раневи секрет, ликвор(менингит), жлъчка, фецес
 Микроскопско изследване се прави само при извънчревни инфекции
 Културелно изследване
-Извънчревни върху агар или диференцираща среда
-Чревни инфекции- диференциращи хранителни среди или селективна среда
 Идентификация
-Извънчревни инфекции- само на базата на биохимична производителност
-Чревни на базата на биохимична производителност, доказване на бактериални Аг чрез
аглутинация, пробна и степенна аглутинация тип Грубер.
Лечение
 На извънчревни
-Изпитване на чувствителността към АБ
-Активни АБ-Широкоспектърни пеницилини, цефалоспорини трета генерация,
Аминогликозиди, някои флуорохинолони
 Лечение на гастроентерит
-Възстановяване на водноелектролитния баланс
-АБ терапия:Флуорохинолони(Ciprofloxacin, Norfloxacin)
-TMP/SMX
-Широкоспектърно пеницилини
-Липсва ваксина
-Профилактика на UTIs- бързо отстраняване или смяна на мястото на интравазалните катетри
40 тема- Род Shigella
Бактериалната дизентерия се причинява от група бактерии от род Shigella , сем.
Enterobacteriaceae.
Родът се дели на четири подгрупи – А, В, С, D и към него се числят видовете:
- S. dysenteriae – Подгрупа А
- S. flexneri – Подгрупа B
- S. boydii – Подгрупа С
- S. sonnei – Подгрупа D
Те са грам (-) не образуват капсули и спори, не притежават ресни и са
неподвижни.Факултативни анаероби
Инвазивност
-Бактериите проникват в епителни клетки на дебелото черво, размножават се, преминават в
съседните клетки, образуват се микроабцеси в стената на колона, некротизира лигавицата на колона.
-Много рядко преминава в кръвния ток, по принцип не преминава.
Екзотоксини-само един серотип продуцира шигатоксин, който предизвиква хеморагичен колит и

хеморагично-уремичен синдром.
-Боледува само човека- инфекцията се предава по фекално-орален механизъм
Най-често засяга децата
-Ниска инфекциозна доза( 100 клетки)
Клиничен синдром
-Бактериална дизентерия (шигелоза)
Характеристика на заболяването
Дизентерията е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с ентероколитен синдром и
патологични изменения в дисталния отдел на дебелото черво. След инкубационен период от 1 до 5
дни заболяването започва остро с повишена температура, чести позиви на дефекация,болезнени
спазми на ректума,чести изхождания на диарични изпражнения с примеси на слуз и кръв.
Заболяването продължава 6-10 дни
-Протича с повишена температура
-Абдоминални крампи
-Тенезми
-Чести изхождания
- Примес на кръв във фецеса
-Спонтанно оздравяване след 2-7 дни
- соматичен О –Антиген
- микрокапсулни К – антигени инвазивна способност и продукция на токсин
Патогенеза:
- лошите санитарно-битови условия са главен фактор
- вектор за разпространение са мухите

- епидемиите имат предимно контактно-битов характер и по рядко – воден
- източник на заразата са само болният човек и заразоносителите
- причинителите се излъчват с фецеса, което определя фекално-оралния механизъм на
заразяване.
- входна врата е устната кухина, заразяването става чрез употреба на замърсени хранителни
продукти, вода, замърсени ръце, инфектирани инструменти
- бактериите достигат и колонизират в тънкото и д. черво,
лизират образуваните фаголизозоми, размножават се, убиват фагоцитите и освободените от тях
бактерии проникват през базалната мембрана в епителните клетки. Следва размножаване в тях като
засегнатите участъци от лигавицата се разязвява поради деструкцията на заразените клетки
- образуват ендотоксин
- Shiga токсин инхибиращ синтезата на белтъците
- изследват се фецес и анален секрет, хр. продукти, вода и материали от външната среда
- среда на левин среда на Ендо при 37
- върху диференциращите среди образуват кръгли полупрозрачни, лактозо – колонии
- върху селективните – кръгли,матови с цвета на средата колонии
Химиотерапия
Дезинтерията е самоограничаваща се инфекция и при повечето пациенти не се налага приложение на
антибактериална терапия. При по-тежки случаи – ципрофлоксацин, триметоприм-сулфаметоксазол,
ампицилин, хлорамфеникол.

41 тема- Род Salmonella
Салмонелите са подвижни перитрихи, Грам (-) пръчици, факултативни анаероби, ферментиращи
глюкоза. Те са облигатно патогенни за човека и множество диви и селскостопански животни.
Инфекциите, които причиняват се подразделят на 3 вида:
 Тифо-паратифни заболявания
1. S. typhi – коремен тиф при хората
2. S. paratyphi A – паратиф А
3. S. paratyphi B, C – паратиф В, С при човека и салмонелози при животните
 Салмонелни гастроентерити.
1. S. typhimurium
2. S. enteritidis
 Септицемии и локализирани инфекции – в индивиди с имунен дефицит извън гастро-
интестиналния тракт
Антигенна структура.
- соматични О –Антигени
- флагеларни Н –Антигени
- микрокапсулен Vi –Антиген (само при S.typhi , S.paratyphi)
Фактори на патогенност.
- каталаза и супероксид дисмутаза предпазваща ги от макрофагалните ензими
- наличието на плазмиди в бактериалната клетка
- цитотоксин
- ентеротоксин
- ендотоксин
-Причинява заболявания на почти всички животни и човека
-S.typhi и S.paratyphiпричиняват заболявания при човека
-Салмонелоза (хранителна токсоинфекция)
-Коремен тиф и тифо-паратифни заболявания
-Септицемия
Патогенеза на тифно-паратифни заболявания.

- най-тежко протичащите и най-опасни в еподемио- логично отношение салмонелози
- S. typhi причинява коремния тиф
- паратиф А и В наподобяват патогенезата и клиниката на коремния тиф, но протичат по-леко
и с по-нисък леталитет
- коремният тиф и паратиф А са антропонози
- болният отделя с фекалиите и урината тифни бактерии още в края на инкубационния
период, през цялото боледуване и 2-3 седмици през реконвалесцентния период
- до 80% от заболяванията се дължат на контакт със заразоносители
- фекално-орален механизъм на предаване
- фактори на предаване са хран. продукти, вода, замърсени ръце, замърсени предмети, мухи
- пътища на епидемиологично разпространение – хранителният, водният и контактно-
битовият
- входна врата на инфекцията е устната кухина и лигавицата на тънкото черво
- размножаването в макрофагите определят в голяма степен патогенезата
- по лимфен път бактериите достигат до мезентериалните лимфни възли, от там в ductus
thoracicus и в кръвоносната система. Развива се генерализирана салмонелоза, която
съвпада първата седмица на заболяването
- през втората седмица температурата е постоянно висока, общото състояние е тежко
дължащо се на ендотоксина, появява се диарията, характерния розеоло-петехиален обрив
- през третата седмица Пайеровите плаки и солитарните фоликули некротизират и кървят,
което може да доведе до перфорация на червото, перитонит и смърт. Леталитетът при
нелекувани е 2-10%
- през четвъртата седмица язвите заздравяват първично и температурата спада литично
-
Патогенеза на хранителните интоксикации (гастроентерити)-салмонелоза
- салмонелите причиняват много по-често хранителни токсикоинфекции
(гастроентерити)отколкото коремен тиф. Гастроентеритите са известни още като
салмонелози в тесен смисъл на думата
- салмонелозите са зоонози
- източник и резервоар на заразата са гризачите, дивите и селскостопански животни и птици,
кучета и др.
- салмонелите се отделят във външната среда с фекалиите
- основен механизъм на предаване е алиментарния, чрез консумация на различни хран.
продукти
- входна врата е устната кухина
- инфекциозният процес се развива в тънкото и д.черво
- диарията се дължи на повишения цАМФ в епителните клетки, в резултат на освободения от
бактериите простагландин
- целостта на лигавицата в леките случай не е нарушена, но при по-тежките - е и в
изпражненията се появява кръв
- клиничните симптоми се проявяват 6-48 часа след консумация на заразената храна.
Наблюдават се диария
повръщане, болки в корема и обща интоксикация
- обикновено е самоограничаваща се в рамките на 2-5 дни инфекция и не се налага лечение
Патогенеза на салмонелната септицемия

- характеризира се с остро начало
- треска
- рязко покачване и понижаване на температурата
- тежка ендотоксемия
- безапетитие
- анемия
- могат да се развият локални абсцеси във всички тъкани или локализирани инфекции
(пневмония, менингит, остеомиелит)
- локализираните салмонелози за чести при болни от рак и СПИН
Имунитет
-Дълготраен след коремен тиф
-Краткотраен при причинители на салмонелозите
Микробиологична диагноза за коремен тиф

- изследват се кръв за хемокултура, фекалии, урина, костен мозък, дуоденално съдържимо,
храчки, повърнати материи, промивни води
- от труп – чревна стена, съдържимо на тънкото черво, мезентериални лимфни възли (МЛВ),
жлъчен мехур, слезка, бъбреци, костен мозък
- посевки върху обогатени (селенитов бульон), селективни (апохолат-цитрат агар) и
диференциращи среди (Левин, МакКонки)
- серологично изследване реакция Видал
- за бърза микробиологична диагноза се използват още имунофлоресцентният метод,
реакция коаглутинация
Микробиологична диагноза за гастроентерити

- за изследване се взимат повърнати материи, фекалии, урина, промивни води от стомаха и
дуоденално съдържимо
- от труп – съдържимо на стомаха, дуоденума и тънкото черво, кръв от сърцето, късчета
паренхимни органи
- от външната среда – остатъци от храна консумирана от заболелите, питейни и отпадни
води, смивове от повърхности и предмети, съдове и прибори за хранене
- материали могат да се вземат и от селскостопански и диви животни и птици, фуражи,
хранителни продукти от животински произход
Профилактика и химиотерапия
- убита ваксина против коремен тиф, паратиф В и тетанус и диваксина против коремен тиф и
паратиф
- прилагат се подкожно
- в лечението на коремния тиф и септицемиите се използват ципрофлоксацин, триметоприм-
сулфаметксазол, хлорамфеникол, ампецилин, цефтриаксон, цефотаксим
- ентероколитите не се нуждаят от терапия понеже са самоограничаващи се инфекции
42 тема- Група Klebsiella-Enterobacter-Serratia. Група

Proteus-Providencia-Morganella
Група KES – Klebsiella – Enterobacter – Serratia
 Род Klebsiella
 4 вида K. pneumoniae
 Subspecies pneumoniae
 Subspecies ozaenue
 Subspecies rhinosceromatis
 Род Enterobacter
 12 вида Е. clooacae
 E. aerogenes
 E. agglomerans
 Род Serratia
 9 вида S. marcescens
 Грам – пръчици
 Enterobacter и Serratia са подвижни
 Klebsiella е неподвижна
 Klebsiella образува същинска капсула
 Невзискателни
 Klebsiella образува големи, влажни, мукозни колонии
 Serratia marcescens образува червено оцветени колонии, поради наличието на
червен неразтворим пигмент
 О – Аг
 К – Аг
 Н (с изключение на Klebsiella)
Детерминанти на патогенносттa
 Ендотоксин
 Капсулата при Klebsiella
 Фимбрии (без Klebsiella)
- Част от нормалната микрофлора на дебелото черво
- Инфекцията се предава едно и екзогенно, най- често ВБИ
- Също са разпространени в почвата и водата
- Свързани са с хоспитализация и по – специално с инвазивни процедури
 интравенозни/артериални катетри
 интубации
 манипулации в уринарния тракт
- предаване на инфекцията
 главно ендогенна
 възможно е предаване чрез контакт с ръцете на персонала и контаминиран
медицински инструментариум.
- обичайно са опортюнистични патогени
- само Klebsiella pneumoniae е важен патоген за респираторния тракт извън болницата
- причиняват нозокомиални инфекции
 UTIs
 Пневмония
 Раневи инфекции
 Бактериемия
 Менингит
- Трудно е само на базата на клиничните симптоми да се различават инфекциите, причинени от
тези м.о.
- K. ozaenae причинява атрофичен ринит със специфична зловонна миризма.
- K. rhinoscleromatis причинява деструктивна гранулома на носа и фаринкса.
Лечение
- множествено резистентни към АБ, някои произвеждат карбапенемази
- изборът за АБ зависи от данните за чувствителността
 цефалоспорин +аминогликозид
 Карбапенеми
 Флуорхинолони
-Липсва ваксина
-Мерки за предотвратяване на заразяване
 Асептични процедури
 Миене на ръце
 Смяна на мястото на интравенозните катетри
 Бързо отстраняване на уриналните катетри
 Подходящи грижи за апаратите за обдишване
Група РРМ – Proteus – Providentia – Morganella
- Род Proteus
 4 вида P. mirabilis
 P. vulgaris
- Род Providencia
 4 вида P. rettgeri
- Род Morganella
 Един вид M. morgani
- G-
- Подвижни
- Факултативно анаеробни м.о.
- Невзискателни
- Образуват ензимите
 фенилаланин дезаминаза
 уреази
- Пълзящ растеж върху кръвен агар
- О – Аг
- Н – Аг
- О – антигени на Proteus OX – 2, OX – 19 , OX – K
- Реагират кръстосано с някои антигени на Rickettsia prowazekii
- Могат да се използват като антигени в реакцията на Well – Felix за доказване на антитела срещу
R. Prowazekii
- Ендотоксин
- Продукция на уреаза
- част от нормалната флора на дебелото черво
- разпространени са също в почвата и водата
43 тема- Род Yersinia. Y. enterocolitica. Y. pestis

В рода са обхванати видовете Y.pestis, Y.enterocolitica, Y.pseudo-tuberculosis. Te са грам (-) и имат форма
на къси прави пръчици до кокобактерии. Не образуват капсули с изключение на Y.pestis. Те са
невзискателни факултативни анаероби и ферментират въглехидратите до киселина .
 Екология и Епидемиология
-Антропозооноза
-Причинява заболявания основно при гризачи, като те са източник и резервоар на инфекцията
-Инфекцията се предава чрез вектори (бълхи), може и от човек на човек
1.Yersinia pestis
В организма на заболелите както и в хранителни среди, образува капсули. Ресни и спори – не
образува. Има относително висока устойчивост. В трупове на гризачи остава жив до 140 дни. Лесно
загива от фенол, лизол и др.
- капсулни антигени
- соматични антигени
- протеинов антиген V
- липопротеинов антиген W
- протеинов капсулен антиген (антигенна фракция I)
Фактори на патогенност
- капсула
- V- и W- антигените и антигенната фракция I
- токсини
- ензими
- метаболитни продукти
Патогенеза на чумата
- природоогнищна инфекция
- трансмисивен механизъм на пренасяне, най-често чрез чумната бълха - Xenopsilla cheopsis
- при развитие на белодробна чума – и по въздушно капков
- огнища и резервоари са дивите гризачи
- входна врата на бактерия – кожа и лигавици след ухапване от заразен ектопаразит
- при леки форми инфекцията спира на ниво регионални лимфни възли (РЛВ)
- в повечето случаи преодоляват границата на РЛВ и през ductus thoracicus попадат в кръвния
ток – десеминации в слезката, ЦНС, белият и ч.дроб
- инкубационният период е 2-7 дни
- в зависимост от мястото на проникване могат да се развият 4 основни форми на чума
1. Бубонна форма – при ухапване от бълха

 Силно увеличаване и болезненост на РЛВ, които се превръщат в плътни пакети-
бубони
 Инкубационен период 2-5 дни
 Температура 39-40 °С
 Тежко главоболие
 Световъртеж и нарушения в съзнанието и халюцинации
 При нелечение леталитетът достига 20-90%
2. Белодробна форма – по въздушно-капков път
 Първична при заразяване по въздушно-капков път

 Протича като изключително тежка пневмония с кръвенисто пенести храчки и
цианоза
 При нелечение леталитетът достига 100%
4. Чревна форма – при консумация на месо от чумно болни животни
 При консумиране на продукти от болни животни
 Кървава диария
 Много тежка интоксикация
 При нелечение леталитетът достига 100%
3. Септична форма
 протича изключително тежки с кръвоизливи по кожата и лигавиците
 повръщания на кръв
 кръвотечения от червата и бъбреците
 при нелечение леталитетът достига 100%
- пункат от бубон, храчки, фецес, кръв
- трупни материали от хора и гризачи
- бълхи и кърлежи
- посевки върху кръвен агар, среда на МакКонки
- фаголитичен тест с чумен бактериофаг
- имунофлоресцентен метод
- контрол популацията на гризачите
- жива противочумна ваксина
- убита формализирана ваксина
- стрептомицин + тетрациклини
2.Yersinia enterocolitica
В културите на 37 °С, са без ресни, но при 30 °С имат перитрихиално разположени ресни. Не образуват
капсули и спори. Ферментира до киселина без газ глюкоза, малтоза, захароза, но не и лактоза.
Размножава се при ниски t° в хранителни продукти. След преболедуване се развива хуморален типово
специфичен имунитет
- О – антигени
- Н – антигени
- К – антигени
- протеините на външната мембрана
- термостабилен ентеротоксин
Патогенеза
- главен резервоар е Европа са свинете
- фекално-орален механизъм на предаване
- заразяването се осъществява чрез консумация на храни
- инфекцията обикновено стига до МЛВ
- при деца до 10 год. се развиват гастроентерити, ентероколити, мезентериален лимфаденит,
илеит

- при 10-30 годишни – терминален илеит, превдоапендисит
- при 40-50 годишни – моно- и полиартрити
- изследват се: фецес, МЛВ, ставен ескудат, ликвор, кръв, остатъци от храна
- културелно изследване върху агар на МакКокни, апохолатцитрат агар, среда на Левин,
високо селективна среда на Шиман.
- серологично изследване – аглутинационна реакция Видал
- специфична профилактика не се прилага
- несспецифична – общи санитарнохигиенни мерки
- в леките случаи не се налага химиотерапия
- при тежки ентероколити и при генерализирани инфекции – канамицин, тетрациклин,
хлорамфеникол

44 тема-Род Vibrio. V. Cholerae. V. parahaemolyticus и
други вибриони.
- повече от 34 вида
- 11 вида причиняват заболявания при човека
- извити с формата на запетая
- Грам – бактерии
- Подвижни монотрихи – една полярно разположена ресна,едни от най – бързо движещите се
бактерии
- факултативно анаеробни микроорганизми
- оптимална температура ба развитие 18-37 ºC
- могат да растат при високо рH 8-9 – могат да се развиват в крайбрежни морски води
- невзискателни
- оксидаза +
V. cholerae
-G- пръчици
-Форма на запетая
-Силно подвижен монотрих
-Аероб
-Невзискателен
-Оптимална температура 37 градуса, но се развива от 16-40 градуса
-pH 8,5-9,2 -алкално pH
- соматичен О – Аг
- ресничест Н – Аг
- 139 О – серогрупи
- 2 групи на базата О – Аг – те
- принадлежащи към О 1 група – причиняват класическа холера
- непринадлежащи към О1 група – понякога причиняват холерподобни спорадични заболявания
- някои от тях са абсолютно непатогенни
- принадлежащи към О1 група
 на базата на различия в биохимичните св-ва
Biotype cholerae
Biotype Еltor
1. Серотипове
a. Ogava
b. Inaba
c. Hikoshima
Детерминанта на патогенността – антропоноза

- Холера токсин – термолабилен – хромозомно кодиран
 ентеротоксин
 Аг сродство с LT – ентеротоксина на E. Coli
 Състои се от 2 субединици
- Адхерентни фактори
 Пили
 Нефимбринални адхезини
 Слайм
 Ресни
- Нуциназа
 Подпомага освобождаването на вибрионите от мъртвите епителни клетки на
чревната лигавица
 Холерата не е инвазивна инфекция
 Бактериите остават в тънките черва
 Вибрионите се прикрепват към микровилите на тънкото черво

 Размножават се и експресират токсин
 Субединица B се свързва към ганглиозидните рецептори на повърхността на
ентероцитите
 Субединица А навлиза в ентероцитите
 Стимулира активността на аденилатциклазата
 Повишена продукция на цАМФ
 Повишена секреция на хлориди и вода
 Профузна водничста диария
 Дехидратация,шок,ацидоза и в някои случаи летален изход
- В естествени условия вибрионите обитават и се размножават в устията на реките и крайбрежни
морски води – съществуват ендемични райони
- Преживяват и се размножават във вода с повишено солево съдържание
- Носителите са също важен резервоар на V. Cholerae в ендемични райони
- Основни животински резервоари – скариди, стриди
- Носителство в ендемичните области
- Идиопатична тропическа хипохлоридрия е може би основният фактор за разпространение на
холерата в ендемичните райони
- 2 типа носители

 Конвалесцентни носители
 При пациенти които се възстановяват от заболяването
 Отделят вибрионите в продължение на няколко месеца до 1 година след
заболяването
 Хронични носители
 Отделят вибрионите в продължение на няколко години след заболяването
 Вероятно вибрионите се намират в жлъчния мехур
Предаване на инфекцията
- основно чрез контаминирана вода и храна
- директно предаване от човек на човек е рядко поради висока инфектираща доза
- от 1817 – до сега – 7 пандемии
- Biotype cholerae за 5 и 6 – та пандемия
- V. cholerae е първият, принадлежащ към О1 серогрупа щам, който причинява епидемия от
холера
- Причинява холера
- Инкубационен период 2-3 дни
- От безсимптомна колонизация или лека диария до тежка фатална диария
- типична форма
 остро начало
 повръщане
 профузна водниста диария – тип оризова вода фекалии, слузни епителни клетки
и огромно количество вибриони
- симптоми, дължащи се на загубата на течности и електролити
 дехидратация
 хипокалиемия
 хиповолемичен шок – загуба на К
 метаболитна ацидоза – загуба на бикарбонати
 сърдечна аритмия
 бъбречна недостатъчност
Леталитет
 25-30 % при нелекувани пациенти
 По – малко от 1 % при своевременно лекуваните
Имунитет
 Стомашен сок и слюнка естествена резистентност
Лечение
 Незабавно вливане на течности и електролити
 АБ – лечение- Тетрациклини
 Редуцира продукцията на ентеротоксин
 По-бързо елиминиране на вибрионите
Пациент Препарат
Възрастни Doxycyclin
Tetracyclin
Бременни жени Furazolidone
Деца TMP/SMX

Профилактика и контрол
- убита холерна ваксина
 ограничено приложение
 не прекъсва предаването на инфекцията
 50 % ефективност за предаване от заболването за 3-6 месеца
- Санитарни мерки
 Канализация
 Пречистващи системи за елиминиране на контаминирана вода
 Предотвратяване на контаминацията с храната
Vibrio parahaemoliticus
- наподобява останалите вибриони по своите морфология и физиологични свойства
- за разлика от V. cholerae той е халофилен (обича сол) и може да се развива в присъствие на 8 %
NaCl
- морски микроорганизми
- намира се в устията на реките и крайбрежните води
- предаване на инфекцията
 чрез контаминирана морска храна
- патогенезата не е добре известна
 не образува ентеротоксин
 образува само хемолизин
- гастроентерит
 водниста диария
 гадене, повръщане
 абдоминални крампи
 самограничаващ се трае около 3 дни
- раневи инфекции
 при лица с контакт с контаминирана морска вода
Лечение
- при тежките случаи вливания на течности и електролити
- антибактериална терапия – Тетрациклин
Профилктика
- подходящо приготвяне на морската храна и съхраняване в хладилник
Vibrio vulnificus
- бързо прогресиращи раневи инфекции след експлоатация в контаминирана морска вода
 подуване
 еритема
 болка
 везикули или големи мехури
 тъканна некроза в някои случаи
- септицемия след консумиране на контаминирани сурови стриди
Лечение - Тетрациклин

45 тема-Род Campylobacter
-Подвижни, Грам (-) извити пръчици, микроаерофили.
-От 14 вида в рода, само някои могат да причинят заболявания в предимно имунокомпрометирани
хора – C.jejuni, C.coli, C.fetus, C.laridis.
-Силно взискателни.
-Не разграждат захарите.
-Преболедувалите образуват хуморален имунитет
Характеристика на заболяването
-Започва след инкубационен период от 1-7 дни.
-Започва с ентерит, протичащ първоначално с водниста, а по-късно и с кървава диария с наличие на
възпалителни клетки, придружена с фибрилитет и болки в корема.
-Може да има и екстраинтестинални инфекции като менингит, холецистит, уроинфекции.
- О – антигени
- Н – антигени
- при C.fetus – повърхностни S-протеини от микрокапсулата.
- екзотоксин – ентеротоксини и цитотоксин
- резервоар на бактериите е интестиналния тракт на голям брой домашни и диви животни и
птици
- заболяванията се предават по полов път при животните
- кампилобактерите са коменсали
1. C.jejuni
- на 2-ро място от причинителите на диарийни инфекции
- засяга по-често деца
- епидемични взривове се развиват след консумация на контаминирана вода, мляко и
др. хранителни продукти от заразени животни
- пренасяне на инфекцията от човек на човек по фекално-орален път
- пенетрира през ентероцитите до ламина проприя
- целостта на лигавицата в леките случаи е запазена, но при по-тежките е увредена и
се дефекира кръв
- може да расте при 42 ºC
- детска градина и семейни групи

2.C.festis ssp. Festis
 опортюнист
- причинява сепсис, менингит, тромбофлебит
- артрит, хепатит, плеврит, пневмония
- перикардит или ентерит при имунодефицитни пациенти и новородени
- микрокапсулата изградена от протеин S инхибира C3b от комплемента
- микроскопски се откриват ПМН
- изследва се най-често кръв и ликвор
- Гастроентеритите причинени от C.jejuni са самоограничаващи се инфекции и се третират само с
вливания на електролити и течности
- кампилобактерите са чувствителни на аминогликозиди, еритромицин, тетрациклини,
хлорамфеникол, хинолони.

46 тема- Род Helicobacter. H. pylori
-Грам (-), извити, спораловидни бактерии, микроаерофили с висока уреазна активност.
- H.pylori се приема за етиологичен агент на хроничния гастрит, пептичната язва и стомашния
аденокарцином.
- Подвижен с 4-6 полярни ресни.
- Капсули и спори не образува.
Образува каталаза, оксидаза, уреаза, алкална фосфатаза, ДНК-аза, не метаболизира захари.
- стуктурни съставки
- екзоензими – муциназа и протеиназа
- токсини
- ресните обуславят силната подвижност на бактерия
- увреждането на лигавицата се дължи на
1. директни цитотоксични ефекти
2. индиректно въздействие върху стомашната физиология
3. активиране възпалителните или имунопатологични процеси
4. уреазата разгражда уреята до амоняк, който неутрализира киселото рН и действа токсично
на епителните клетки на стомаха
- вакуолизиращ цитотоксин
- фосфолипаза лизираща млечните киселини в мембраните на епителните клетки
- алкохол-дехидрогеназа
- инхибира продукцията на соматостатин
- каталаза - срещу фагоцитоза
- супероксиддисмутаза – срещу фагоцитоза
- изолира се при 80% от болните с дуоденална и стомашна язва, гастрит
- носителството се увеличава 50% с възрастта
- предаването става по орално-орален и фекално-орален механизъм
- H. pylori причинява често хроничен гастрит, много често асимптоматичен
- Класифицира се като тип I карциноген
- биопсичен материал от дуоденална или стомашна язва получен чрез ендоскопия
- серологични реакции за доказване на антитела в серума
- наблюдение на хистологичен препарат по Гимза
- отпечатъков препарат оцветен по Грам
- тест за доказване на уреазна активност
- силно чувствителен към беталактамите, макролидите, метронидазола, нитрофураните и новите
хинолони
- препоръчва се комбинирана терапия от кларитромицин, метронидазол, омепразол и бисмутов
препарат
- НЕчувствителен към ванкомицин, триметоприм, сулфонамиди
47 тема- Неферментиращи Грам-отрицателни
бактерии. Род Pseudomonas.
Над 70 вида, Грам(-), неферментиращи аероби, обитаващи почвите, водите, растенията, болничната
среда. Опортюнистични инфекции може да педизвиква P.aerugenosa. Третият по честота при
пречиняване на ВБИ (след S.aureus, E.coli) в имунокомпрометирани. Причинител на фаталните случаи
при муковисцидоза, неопластични инфекции и изгаряния.
Морфология и физиология на P.aerugenosa
 Gram (-) пръчка
 силно подвижен монотрих
 продуцират слайм
 изключително адаптивен,невзискателен,бързорастящ
 продуцират синьо-зелен пигмент – пиоцианин
 често предизвикват бета-хемолиза на кръвен агар
 оксидаза и каталаза (+)
 сред най-устойчивите бактерии
 често са полиразистентни
 резистентен към дезинфектанти (с изключение на фенолите и глутаралдехида)
Антигенен строеж
 О-антигени – липополизахаридни
 Н-антигени – реснисти
 Слайм – антигенен характер
 Подвижни
 Гликокаликс предпазващ от фагоцитоза и свързване на антителата срещи О- и Н- антигените
 Пили
 Неураминидаза
 Ендотоксин който неутрализира действието на комплемента и фагоцитозата
 Екзотоксин А – блокира синтеза на белтъците (сходен на дифтерииния екзотоксин)
 Екзотоксин S – също инхибира протеин синтазата, препятства бактерицедията
 Хемолизини – термостабилна фосфолипаза С и гликолипид
 Протеази алкална фосфатаза и еластаза са фактори на инвазията
 Цитотоксин
 Ентеротоксин (незадължително)
 Пиоцианинът намалява подвижността на микровилите
 пиохелинът образува токсичния хидроксилен радикал
Епидемиология и патогенеза
 Причинява опортюнистични инфекции в имунокомпрометирани пациенти
 След изгаряния, травматични наранявания, хирургически интервенции, интубация
 Нормална микрофлора (дебело черво, кожа) в 10% от хората
 Бактерият често се предава чрез инструменти, катетри, интравенозни течности, дезинфектанти
 Обикновено се развива в зелените салати (маруля)
Клиника
 Може да причини инфекции практически на всички тъкани
 Често причинява локални инфекции при рани (изгаряния, травматични, хирургични)
 Могат да генерализират по хематогенен път и да причинят сепсиси фокални инфекции
 Пневмонията често се придружава от сепсис, характеризира се с висок леталитет

 При муковисцидоза P.aerugenosa е чест причинител на хронична или остра некротизираща
белодробна инфекция, която може да е летална
 Урологичните инфекции от бактерия са чести, особено при катетеризирани
 При порезни рани, изгаряния и кожни язви гнойта е характерна – синьо-зелена
 Ендокардит, остеомиелит, корнеални язви, тератоконюктивит
 Изследват се кръв за хемокултура, гноен, раневи, очен, ушен, трахеален секрет
 От труп: кръв от сърцето, органи
 Материали от болнична среда
 Посевки на кръвен агар
Лечение
 антибактериалната терапия е трудна и често неефективна поради полирезистентността на
бактерия
 повечето щамове са чуствителни към аминогликозиди, широкоспектърни пеницилини,
цефалоспорини (ceftazidime)
 от хинолоните – ципрофлоксацин
 Res към карбапенеми

48 тема-Род Burkholderia. Род Stenotrophomonas. Род
Acinetobacter. Род Moraxella.
Род Burkholderia
- 9 вида,първоначално класифицирани като Pseudomonas
- Само B.cepacia ; B. pseudomallei причиняват инфекции при човека
B. cepacia
- колонизира влажните повърхности в болничната среда
- основно причиняват нозокомиални инфекции
 инфекции на респираторния тракт
 UTIs при пациенти с уринарни катетри
 Септичен артрит
 Перитонит
 Други опортюнистични инфекции
- Чувствителни към
 Трета генерация цефалоспорини
 Карбапенеми
 TMP/SMX
- Активни препарати
 Цефалоспорини
 Аминогликозиди
 Флуорохинолони
- Профилктика и контрол
 Липсва ваксина
 Основни мерки
 Асептични процедури
 Миене на ръце
 Смяна на мястото на интраваскуларните катетри
 Бързо отстраняване на катетри
 Подходящи грижи на апаратурата за обдишване
B. pneumallei
- сапрофитен микроорганизъм в почвата, водата
- разпространен е главно в Азия,Африка,Индия,Австралия
- епидемично заболяване при хората
- предаване на инфекция чрез
 контаминиране на кожни охлузвания
 поглъщане с храната
 инхалиране
- инкубационен период
 от няколко дни до много години
- клинични синдроми
 4 форми на инфекция
- остра инфекция

 Остра форма
 образуване на абсцеси в почти всички органи
 летален изход при около 30% от случаите, независимо от приложената терапия
 Подостра форма
 пролонгирано протичане
 образуване на абсцеси в различни органи
 пневмония
 Хронична форма
 белодробна инфекция
 от лек бронхит до некротизираща пневмония
 хронична супуративна инфекция на кожата, мозъка и други органи при някои
пациенти
 Латентна форма
 може да се реактивира в симптоматична форма след много години
 реактивирането може да се дължи на развитие на карцином
 при реактивирането микроорганизмите се изолират от кръвта,храчките,различни
гнойни материали или урина
Лечение
 продължително от 8 до няколко месеца
 при пациенти с тежки системни увреждания – TMP/SMX + ceftazidine
 при пациенти с по – леки инфекции
 TMP/SMX
 Ceftrazidim
 Amoxicillin
 Tetracycline
 Chloramphenicol
 Tetracycline + chloramphenicol
Род Stenotrophomonas
S. maltophilia
- По – рано е класифициран като Pseudomonas maltophilia и доскоро като Xanthomonas
maltophilia
- Намира се в почвата и водата
- Често колонизира орофаринкса
- Вътреболнични взривове, свързани с контаминиране на
 дезинфекционни разтвори
 апарати за изкуствени дишане
 апарати за мониториране
- Инфекции при изтощени пациенти със снижена имунна защита
 бактериемия
 пневмония
 менингит
 раневи инфекции
 UTIs
- Резистентни към
 Антипсевдомонадните пеницилини
 Цефалоспорини
 Хинолони
- Антибиотична терапия
 TMP/SMX
 Ceftazidine
 Chloramphenicol
Род Acinetobacter
- 17 вида
- Най – важни
 A. baumannii
 A. wolfii
 A. haemoliticus
- Обичайно изглежда като кокобактерии или диплококи
- Поради това наподобяват найсериите
- Разпространени са в природата и болничната среда
- Преживяват върху влажни повърхности
 Апарати за изкуствено дишане
 Климатици
- Част от нормлната орофарингеална микрофлора в малки количества
- Опортюнистични патогени
- Нозокомиални инфекции, свързани обичайно с ползването на различни апарати
 Инфекции на дихателни пътища
 Раневи инфекции
 Септицемия
 UTIs
- Видовете Acinetobacter, специално A. baumanii са обичайно множествено резистентни
- Лечение
 На базата на данните от изпитването на чувствителност
 Ceftrazidine + аминогликозид
 Imipenem/meropenem + аминогликозид
Род Moraxella
- 6 вида
- M. catarrhalis е най важен
- Малки Грам – пръчици, коки или кокобактерии
- Част от нормалната флора на орофаринкса
- Обичайно причиняват
 Бронхит
 Бронхопневмония
 Синузит
 Otitis media
- Рядко причиняват
 Бактериемия
 Ендокардит
 Конюнктивит
 Менингит
- Повечето щамове образуват
- Бета лактамаза която инактивира ампицилин
- Чувствителни са към
 Цефалоспорини,еритромицин
 Amoxicillin
 TMP/SMX

49 тема- Род Haemophilus.
-Едни от най-малките пръчковидни Грам(-) коковидни бактерии.
-Не образуват ресни и спори.
-Някой видове от рода (H.infuenzae) могат да образуват капсули.
- Чувствителни към изсушаване, високи и ниски температури.
-Нужда от специални фактори за развитието си- X-factor (хемин) и V-factor (Никотин-амид)
-Взискателни към факторите на растежа
-Не се развиват само върху агар, а само върху шоколадов агар, обогатен със необходимите фактори X-
V-factors
-В лабораторната практика се използва така наречения феномен на саталитизъм
 Капсулен полизахарид, има антигенни свойства, 6 серотипа (в е най-важен)
 Ig A протеаза
 Имат пили
 Капсулата защитава микроорганизма от фагоцитоза
 Образува ендотоксин, който активира макрофаги
Епидемиология, патогенеза и клиника

 Нормални обитатели на горните дихателни пътища при повечето хора
 Причиняват: ринофарингит, ларинготрахеит, остър бактериален епиглотит (може да
предизвика смърт за 24 часа, изисква хоспитализация) , бронхит и пневмония при ХОББ,
конюктивит, синуит, менингит, остеомиелит, артрит, възпаление на средното ухо.
 Често причинява вторични инфекции на долните дихателни пътища
 H. ducreyi причинява предаваното по полов път венерическо заболяване мек шанкър
 децата до 4 мес. възраст имат пасивно придобит имунитет от майката.
 Той е вторият най – важен причинител на инфекции на средното ухо при деца
 Менингит до 6 годишна възраст при неваксинирани деца
 H. aegyptius причинява пурулентен конюнктивит.
Имунитет
-При безкапсулни щамове-нетраен
-При капсулните – по-продължителен
 Изследват се назофарингиален секрет, гной, храчки, ликвор, кръв
 Културелно изследване върху шоколадов или кръвен агар
 Чрез реакция коаглутинация и имунофлуоресцентния метод може да се постави бърза
диагноза
 Идентификация на базата на морфологични, биохимична производителност и изискванията
към факторите X и V
 X(hemin) и V (NAD) растежни фактори

 25% от щамовете са резистентни към Ampicilin
 При леки инфекции- Амоксициклин и клавуланова киселина, Ceftriaxon -при по сериозни
 Ваксина срещу серотип b от полизахаридния капсулен антиген
 Моноваксина, прилага се в комбинация с други ваксини, задължителна ваксина, прилага се 2
и 4 месец и бустер доза на 16-18 месец
 Деца до 4 год. възраст, които са имали контакт с болни се препоръчва химиопрофилактика с
рифампицин
 За лечение се използват ампицилин, хлорамфеникол, цефотаксим, тетрациклин.
H. ducrey
-Причинява мек шанкър (шанкроид)- язвички с меко дъно по половите органи, G- кокобактерии

50 тема- Род Legionella
Родът обхваща над 30 вида.
-Грам(-) пръчки, проявяват полиморфизъм и не образуват спори.
-Имат 1 или по-рядко 2 полярно или субполярно разположени ресни.
-Могат да имат пили.
-Много видове образуват микрокапсули.
-Силно всискателни към хран. среди – буфериран въглищно-дрождев екстракт агар с добавка L-
цистеин и алфа-кетоглутарат.
-Чуствителни към вискоки температури.
 термостабилни видовоспецифичи антигени
 термостабилни груповоспецифични антигени
 термолабилни реснисти антигени
 фимбрии
 микрокапсули – противодействат на фагоцитозата
 ендотоксин
 общ протеинов киселоразтворим токсин – потиска фагоцитозата
 ектрацелуларен цитотоксин и хемолизин
 каталаза +
 факултативен, вътреклетъчен паразит
 слаб Грам - бактерий
 естествена среда – сладките води, тиня, почва
 резервоар на причинителите – сладките водоеми
 фактори на разпространение на инфекцията – водоснабдителните системи, климатични
инсталации аерозолни препарати, овлажнители на въздуха
 не е доказано предаване на заразата между хората
Патогенеза и клиника
 входна врата – дисталните бронхиоли и алвеолите
 легионелите се поглъщат от мононуклеарните фагоцити, но инхибират фагоцитозата
 в макрофагите се размножават бързо и отделят екзотоксин
 клинично легионелозата се изразява в 2 основни форми:
1. Пневмотична форма
 инкубационен период 2-11 дни
 протича като тежка, бързо прогресираща едностранна или двустранна пневмония
 често се получават усложнения засягащи нервната система – атаксия, дизартрия,
парализа на погледа, менингит
 понякога перикардит, менингит
 при нелечение леталитетът достига 20-25%

2. Непневмотична форма (Понтиак-треска)
 инкубационен период 5-66 часа
 протича като остро грипоподобно заболяване
 заболяването отминава за 2-5 дни
 протича леко, не са отбелязани смъртни случаи
 материали от болни: храчки, транстрахеални аспирати, бронхиални промивни води, биоптати
 материали от починали: късчета от патологично изменена тъкан
 материали от външната среда: вода, смивове от утайки
 културелно изследване: в специално подготвена за тези организми среда
 за антигенен анализ се използват коаглутинация, имунофлуоресцентният метод, ELISA
 спец. профилактика не е разработена
 лечение: еритромицин (при непонасящи го – тетрацикин), римфампицин
 лечението е продължително – 3 и повече седмици

51 тема- Род Bordetella
-Малки, Грам(-) кокобактерии, които не образуват спори, но могат да образуват и да необразуват
ресни.
-Строги аероби.
-Към рода принадлежи причинителят на коклюша – B.pertussis. Той е Грам(-) къса пръчка, определяна
като кокобактерии. Капсула образува, за разлика от ресни и спори. Развива се върху агарова среда
съдържаща активен въглен и казеин. Мастните киселини инхибират растежа му.
-Аероб
-35-37 градуса
-Взискателни- среда на Борде-Жангу, бавен растеж 2-3 до 5 дена
-Малки колонии
 антигенния строеж се измена в хода на заболяването
 различават се 4 фази в състоянието на антигените му
 Филаментозен хемаглутинин
 Фимбриален аглутиноген – прикрепва бактерия върху епителните клетки на трахеята и
бронхите
 Капсула
 Пертусис токсин – екзотоксин отговорен за пристъпите на кашлица
 Аденилатциклазен токсин – потиска фагоцитната активност на неутрофилите
 Трахеален цитотоксин – убива специфично епителните клетки от лигавицата на трахеята
 Боледува само човека
 Източник на заразата са болните хора и здрави заразоносители
 Въздушно-капков път на предаване
 Входна врата на инфекцията са горни дих. пътища (ГДП)
 Причинителят се размножава бързо в/у епитела на трахеята и бронхите
 Продуцира няколко токсина, един от които действа върху центъра на кашлицата
-Причинява коклюш(магарешка кашлица), B.parapertusis- причинява подобно на коклюша заболяване,
което протича по леко
 Инкубационния период е 1-3 седмици
 Заболяването протича в 3 последователни етапа
1. Катарален стадий – продължава около 2 седмици протича с обичайните симптоми на катар
на ГДП – хрема, кашлица, повишена температура. Болните са най-заразни за околните.

2. Стадий на конвулсивна кашлица – продължава 4-6 седмици, спазматична кашлица имаща
пристъпен характер. Може и задух, цианоза, кръвотечение от носа, дори повръщане
3. Стадий на реконвалесценция (оздравяване) – продължава няколко седмици, пристъпите

стават по-редки и по-леки, общото състояние се подобрява.
 В хода на заболяването често се развиват усложнения – бронхити, бронхопневмонии
Имунитет-доживотен след преболедуване
 Материали за изследване са: секрет от назофаринкса, храчки, кръв за серологично изследване
 Основен метод за поставяне на диагнозата е културелното изследване – среди на Борде и
Жангу, казеиново-въглищен агар
 При серологичното изследване се търсят специфични аглутинини
 Бърза диагноза се поставя чрез прекия имунофлуресцентен метод
 Задължителна ваксина (безклетъчна)

 Прилага се в комбинация с дифтерииния и тетаничен токсин във ваксината Дифтеткок (ДТК)
 С висока ефективност е еритромицинът
 Могат да се прилагат и други макролиди както и полусинтетични беталактами

52 тема-Род Brucella
Родът е съставен от 6 вида.
-Те са Грам(-) кокобактерии или къси пръчки.
-Някои щамове образуват тънки капсули.
- Строги аероби и твърде взискателни към хранителни среди – с прибавки от кръв, серум, екстракт от
черен дроб.
- Растат и на триптиказно-сове агар.
-Развиват се бавно. Образуват амоняк и сероводород. Твърде устойчиви в почва и вода. Бързо загиват
при високи температури и дезинфектанти
 Термостабилни соматични А и М антигени
 Повърхностен термолабилен Vi aнтиген
 Могат да проникват в организма през интактна кожа
 Проникват и през лигавиците
 Ендотоксини
 Развиват се интрацелуларно, което ги прави трудно достъпни за хуморалните и кл. механизми
на защита
 Фагоцитозата е недостатъчно ефикасна
 Проявяват значителна резистентност към бактерицидния ефект на серума
 Бруцелозата е зооноза
 B. melitensis, B. abortus, B. suis, B. canis причиняват бруцелоза при човека. B. ovis, B. neotomae са
патогенни само за съответно овцете и горските плъхове
 Източник и резервоар са болни селскостопански животни
 Основните пътища на пренасяне на заразата: алиментарен, контактен, аерогенен
 След проникването на бруцелите през интактната кожа или лигавиците, те стигат до РЛВ по
лимфен път
 Преодоляват тази бариера и пред ductus thoracicus попадат в кръвния ток
 Разпространяват се в паренхимните органи – черен дроб, слезка, бъбреци, костен мозък
 В тези органи образуват грануломатозни възли, които могат да абсцедират
 Развитието на бруцелите в плацентата води до възпалението й, но до инфекционен аборт не се
стига
Клиника
 Инкубационния период е 1-6 седмици
 Заболяването започва с отпадналост, температура, болки в мускулите, изпотявания
 Лимфните възли се уголемяват и се развива спленомегалия
 Заболяването може да добие септичен характер и да хронифицира

 При тежки форми на бруцелоза се развиват артрити, нефрити, менингити, енцефалити, пиелит,
нефрит, орхит
 Леталитета при липса на антибиотична терапия е 8-15%
 B. melitensis предизвиква по-остро протичащи тежки инфекции
 B. suis – заболяванията проявяват тенденция към хронифициране
 B. abortus и B. canis причиняват по-леки форми на заболяване
 Изследват се кръв, костен мозък, ликвор, синовиална течност, урина, пунктати от лимфни
възли.
 При смъртни случаи – трупни материали – късчета от паренхимни органи
 Изследват се хранителни продукти
 За доказване на причинителите се използва културелно изследване
 От серологичните методи – реакция аглутинация на Райт и реакция на свързване на
комплемента
 Жива антибруцелозна ваксина
 За лечение се използват тетрациклини, ампицилин, стрептомицин
 Терапията трябва да е продължителна – 2-3 седмици

53 тема-Род Francisella
-Към рода се отнасят 2 вида: F.tularensis, F.novicida.
-Грам(-), много малки, полиморфни – коковидни, елипсовидни или пръчковидни.
-Могат да образуват тънка капсула.
-Облигатни аероби.
-Взискателни на хранителни среди – трябва да съдържат яйчен жълтък, кръв, глюкоза, цистин.
 Полизахариден антиген – предизвиква бърза еритематозна и уртикариална кожна реакция
 Комплексен клетъчностенен липополизахариден антиген – ендотоксична активност
 Повърхностен К-антиген
 Протеинов антиген – индуцира забавена свръхчувствителност
 Образуване на капсула
 Силно изразена инвазивност
 Ендотоксин
 Преживява интрацелуларно във фагоцитите като проявява резистентност към лизозомните
оксиданти
 Има 2 биологични разновидности на на туларемния бактерии
1. Американска (неарктическа) – среща се само в С.Америка и предизвиква тежки
заболявания
2. Европейско-азиатска (палеарктическа) – среща се в гризачи в Европа и Азия, предизвиква
леки заболявания
 Туларемията е зооноза
 Източник и резервоар са болните гризачи
 От човек на човек се предава по:
1. контактен път
2. трансмисивен път – ухапване от бълхи комари и др
3. алиментарен път
4. аерогенен път
Патогенеза и клиника
 Входни врати за инфекцията са кожата, конюктивата, лигавиците на храносмилателния път
 На мястото на проникването се развива възпалителна пулпа, която се разязвява
 Регионалните лимфни възли се уголемяват и може да некротизират
 Инкубационния период е 2-7 дни
 В зависимост от входната врата се развиват: язвено-бубонна, окуло-грандуларна, чревна и
белодробна
 При генерализиране на инфекцията се развива септична форма
 При липса на антимикробно лечение леталитетът е 5-10%

 Туларемийна първична и вторична инфекция може да се развие и в устната кухина
 Първичната се получава в случай на консумиране на месо, съдържащо причинителя – появяват
се язви подобни на тези при сифилис
 Вторичната инфекция се получава при достигане на причинителя по кръвен път до устната
кухина – сиви петна по бузите, езика, венците
 От съмнително болни се изследват: секрети от язви, пунктати от лимфни възли, конюктивален
секрет, храчки, кръв
 При смъртни случаи: парченца паренхимни органи
 За бързо поставяне на диагнозата се прилага имунофлуоресцентният метод
 Серологично изследване: аглутинация тип Видал, РСК, пасивна хемаглутинация
 За ранно и ретроспективно поставяне на диагноза: кожноалергична проба с туларин
 Жива противотуларемийна ваксина
 Лечение: стрептомицин, гентамицин, тетрациклин
 Продължителна терапия

54 тема- Род Corynebacterium. C. diphtheriae
-Родът включва голям брой коринебактерии
-Част от НМФ на горните дихателни пътища
-За човека патогенен е C. diphtheriae
-Грам(+) пръчки със задебелени краища, по двойки във формата на V или L. Съдържат интрацелуларни
метахроматични гранули
-При оцветяване по Найсер бактериалната клетка се оцветява в жълто, а телцето в синьо
-Аероби
-Развиват се в хранителни среди съдържа кръв или серум
Фактори на вирулентност
 Неинвазивни микроорганизми
 Образуват силен екзотоксин, който се кодира от умерен фаг, високо токсичен уврежда
сърдечния мускул, надбъбречните жлези и периферните нерви
 Екзотоксина се състои от 2 субединици – А и В. Субединица В прикрепва екзотоксина в/у
рецептори на повърхността на клетката
 Субединица А потиска протеиновия синтез и инхибира РНК транслоказата
 Може да се превърне в анатоксин при определени условия и да бъде използван като ваксина
 Силно контагиозен микроорганизъм
 Боледува само човека, като болните са източник
 Разпространява се по въздушно-капков път, по рядко по контактно-битов- входна врата са
дихателните пътища, наранена кожа, вулва
 На мястото на входната врата с образуват плътни сивобелезникави псевдомембрани от убити
клетки, фибрин и еритроцити
 Образува се възпалителен процес
 Причинителят остава на мястото на входната врата, а екзотоксина се разпространява в
кръвообращението и от там в целия организъм
 Блокира белтъчния синтез в клетката
Клиника
 Причинява дифтерия
 Започва със симптомите на фарингит и тонзилит
 Фаринксът е еритематозен и оточен
 Плътни сиви мембрани (фиброзни налепи) покриват тонзилите, мекото небце, орофаринкс,
назофаринкс, увула
 При засягане на ларинкса се развива дифтериен круп

 Миокардит – среща се при 60% от пациентите и се развива 1-2 седмици от началото на
 Ендокардит и ритъмни нарушения
Имунитет
-Траен след преболедуване и след ваксиниране
 Комбинация от изолирането на причинителя и доказване продукцията на екзотоксин
 Материали за изследване: оро-, назофарингиален секрет, секрет от мембраните и
подлежащите тъкани
 Културелно изследване: серумен агар (Льофлер). Образува 3 типа колонии gravis, mitis,
intermedius.
 Доказване продукцията на екзотоксина – преви се преди започване на антитоксичната терапия
 Ако нивото е високо това подпомага диагнозата дифтерия
 РСК – реакция
Профилактика и лечение
 Дифтериен анатоксин се използва за профилактика
 Той се прилага с тетаничния анатоксин и противококлюшната ваксина в кобинираната ваксина
ДТК (дифтеткок)
 Лечението има за цел потискане растежа предаването – penicillin, erythromycin
 Поддържаща терапия – лечение на кардиоваскуларната и неврологична симптоматика

55 тема- Род Listeria. L. monocytogenes
-Правилни, Грам (+), неспорообразуващи, подвижни пръчици.
-Аероби или макроаерофили, каталаза (+) и каталаза (-).
-Разграждат захарите ферментативно до киселина без газ. От 6-те вида в рода само L.monocytogenes е
условно патогенна за човека.
-Причинява червенката ( или червен вятър) при свинете и еризипелоид при хората.
-L.monocytogenes са кокобактерии или пръчици (могат да имат и нишковидни форми), полиморфни,
перитрихи с 4 ресни.
-Спори и капсули не образуват. Размножават се дори при 4 °С. Имат значителна устойчивост към
химични и физични фактори. Относително резистентни са към топлина.
- Ендотоксин подобна съставка
- Интерналин – мембранен протеин
- Фосфолипаза
- Повърхностни структури с антифагоцитно действие
- Хемолизин (листеролизин О)
- Разгражда фаголизозомите, което води до размножаване на листериите в цитоплазмата на
заразените клетки
- Екзотоксин блокиращ процеса на преработване и предаване на антигените от макрофагите
Епидемиология и Патогенеза
- Зооноза
- Сапрофитен бактерии живеещ в почвата и по растенията
- Резервоар – диви и някои домашни животни
- Фекално-орален механизъм на предаване
- Човек се заразява като консумира заразена храна
- От човек на човек се предава трансплацентарно или по време на раждане
- Заболяванията са редки и засягат само новородени или много възрастни, бременни и
имунокомпрометирани
- Входна врата на инфекцията е тънкото черво
- По лимфен и кръвен път бактерия попада във вътрешните органи и се размножава там. Може
да достигне и до ЦНС
Клиника
- Общи симптоми: температура, главоболие, болки в мускулите
- Инкубационния период е 2-4 седмици
- При най-възрастните се наблюдава менингит и сепсис
- При неонаталната листериоза се наблюдават 2 форми
1. Ранната листериоза
 Развива се до 5-тия ден след раждането
 Заразяването е трансплацентарно и води до преждевременно раждане
 Развива се тежък сепсис
 Висок леталитет

2. Късна листериоза
 Развива се след 5-тия ден и протича като неонатален менингит
 Заразяването е по време на раждането
 Нисък леталитет
- Гърлен и конюктивален секрет, ликвор, пунктат от лимфен възел
- Урина, кръв за хемокултура и серологично изследване
- При листериоза на новородени – кръв от пъпна връв, околоплодни води, плацента, мекониум
- Микроскопско изследване с препарати по Грам
- Културелно изследване – твърди хранителни среди обогатени с кръв
- Серологичната диагностика няма практическо приложение
- Профилактика не е разработена
- Пеницилин G, ампицилин, сами или в комбинация с аминогликозиди
- Като алтернатива при алергии – еритромицин и кларитромицин
- Цефалоспорините не са ефективни

56 тема- Род Mycobacterium. M. Tuberculosis
Класификация
- Сем. Mycobacteriaceae
- Род Микобактериум
 Съдържа 80 вида
- Обичайно патогенни за човека са:
 Mycobacterium tuberculosis (туберкулоза)
 Mycobacterium bovis (туберкулоза при говедата)
 Mycobacterium leprae (лепра)
- MOTT – атипични, разнородна група микобактерии, разпространени във външната среда, с

различна степен на патогенност за човека.
- Причиняват тежки инфекции при пациенти с имунен дефицит
- Много по-резистентни към АБ за тяхното лечение се използва комбинация от 6 и повече
средства
- G+, много липиди в клетъчната стена
- Киселинно – устойчиви – задържат карболфуксина и не се обезцветяват при третиране със
слаба киселина и алкохол (оцветяване по Цил-Нилсен), не се оцветяват по Грам
- Аеробни
- Тънки, прави или леко извити
Високо липидно съдържание в клетъчната стена до 70%,
- уникални дълговерижни МК, восък, фосфатиди
- обуславя
 киселинно устойчивостта
 лошото оцветяване по Gram
 развитие на свръхчувствителност от забавен тип
 относителна резистентност към фагоцитозата
- Аероб
- Взискателни
 Развиват се в специални хранителни среди на Льовенщайн-Йенсен
 Генерационно време- 24 часа
 Видим растеж с поява на колонии (4-6 седмици)
Основни характеристики на микобактериите

Видовата идентификация на микобактериите се основава на
- морфология на колониите (гладки, грапави – M.tuberculosis)
- пигментообразуване
- фотохромогенни
- скотохромогенни
- нехромогенни – непигментирани

- степен на растеж (бавно растящи – видим растеж след 7 мия ден, бързо растящи – до 7 мия
ден)
M. tuberculosis комплекс
- включва
 M. tuberculosis
 M. africanum
 M. bovis
 M. microti
- Последните три се считат за подвидове на M. Tuberculosis
Морфология и физиология на туберкулозни бактерии

- тънка, права или леко извита пръчица
- киселинно устойчив
- облигатен аероб
- расте бавно
- образува сухи, грапави, набръчкани колонии с вид на хлебни трохи или цветно зеле.
- Резистентен на изсушаване и химични дезинфектанти
- Корд фактор
 участва в образуването на гранулома
 имуноген
 обуславя характерно серпентинообразно подреждане на бацилите в бактерилни
култури
- Сулфатиди
 инхибират сливането на лизозомите с фагозомите
 роля в интрацелуларното преживяване на микобактериите в макрофагите
- M. tuberculosis не образува екзотоксини и не съдържа ендотоксин
- Интрацелуларен патоген
- Продуцира 2 типа лезии
 Ексудативни лезии
 Остър възпалителен отговор
 Главно в белите дробове
 Грануломатозни лезии – туберкули
 Израз на стремежа на микроорганизма да ограничи инфекцията
 Състоят се от централна зона на казеозна некроза,туберкулозни бактерии,
активирани макрофаги,ограничени от фиброзна тъкан
Източници на зараза и механизъм на предаване

- болният човек отделя бактерии главно чрез храчките, но също чрез слюнка,майчино
мляко,урина, фекалии
- домашни животни

- механизми на предаване:
 въздушно – капков,инхалация на аерозоли от туберкулозни бактерии отделени при
кашлица и кихане – 95%, причинява белодробната форма с образуване на каверни
 алиментарен 5% консумация на мляко от болни животни, води до развитие на чревната
форма- мезентериални лимфни възли
Първична туберкулоза
- имунокомпетентни
 асимптоматично
 туберкулите фиброзират или калцифицират
 спонтанно оздравяване
- имунокомпрометирани
 хематогенна расейка на туберкулозни бактерии
 метатстатични огнища в други органи
 дисеминирана милиарна туберкулоза
Вторична туберкулоза
- Хронично заболяване с изразена деструкция на засегнатите тъкани и прогресиращ характер
- Най-често при възрастни
- Години след първичната инфекция 2-10 г
- Резултат от активиране на латентна инфекция в огнища получени от разсейка през първия
стадий
- На фона на отслабени защитни сили на организма
 недохранване
 инфекциозни заболявания
 химиотерапия
 кортикостероиди
Стадии на първична туберкулоза
- Обикновено засяга белите дробове
- Инхалираните туберкулозни бактерии се фагоцитират от алвеоларните макрофаги, в които
преживяват и се размножават.Клетките се разрушават и освободените бактерии се фагоцитират
от други макрофаги
- След 2 седмици се развива т.нар. първичен афект – локална неспецифична възпалителна
реакция.По лимфен път бактериите достигат регионарните лимфни възли, в които също се
развива възпалителна реакция.
- Първичният ефект и засегнатите лимфни възли образуват т.нар. първичен комплекс.
 Развива се клетъчно медииран ИО и свръхчувствителност от забавен тип
 Активираните макрофаги ограничават бактериалния растеж.
 Неспецифичното възпаление – специфично образуване на туберкулозен
гранулом.Инфекциозния процес затихва.
 Настъпва спонтанно клинично оздравяване

Вторична туберкулоза
- може да засегне всеки орган
- разпространение на инфекцията по бронхогенен и хеатогенен път
- тъканните увреди са резултат на освободените от макрофагите:
 лизозомни хидролитични ензими
 IL 1
 Tumor necrosis factor
Белодробна туберкулоза
- 4 форми
 Пневмония
 Плеврит
 Хронична фиброкавернозна форма
 Милиарна генерализирана инфекция в резултат на хематогенна дисеминация на
вирулентни туберкулозни бактерии
Други локализации
- цервикален лимфаденит
- перикардит
- менингит
- инфекции на кожа ,кости,стави и вътрешни органи
Клинично протичане
- В зависимост от имунното сътояние на организма
 по правило – хронично
 при пълен срив на имунитета – остро
- разнообразно в зависимост от локализацията
- общи симптоми
 температура
 умора
 отпадналост
 нощни изпотявания
 безапетитие
 загуба на тегло
 продуктивна кашлица
 кръвохрак
Туберкулинов кожен тест

- Оценка състояние на имунитета по време на заболяване и след ваксинация
- Кожно – алергична реакция на забавена сръхчувствителност израз на КМИ срещу протеиновите
АГ на M. Tuberculosis
- Туберкулин – пречистен екстракт от протеините на M. Tuberculosis.
МБД на туберкулозата
- материали за изследване в зависимост от локализацията на инфекцията:
 храчки
 бронхоалвеоларен лаваж
 аспирати
 пунктати
 ликвор
 кръв за хемокултура
 урина
 биопсичен материал
- предварителна обработка на материала
- концентриране на течни материали чрез центрофугиране
- деконтаминиране и хомогенизиране на материали от нестерилни телесни области
- директна микроскопия
 оцветяване по Цил – Нилсен – червени пръчици на син фон
 флуоресцентно оцветяване с аурамин
- културелно изследване – посявките се инкубират 8 седмици
 среда на Lowenstein – Jensen – видим растеж най-рано 2-ра седмица
 сухи,набръчкани колонии
 идентификация:културелни характеристики и БХ тестове
- Молекулярни методи – PCR
Проба на Манту
- 5ME (0,1 ml)PPD – туберкулин пречистен екстракт се инжектират интрадермално на воларната
повърхност на предмишницата
- След 48-72 часа се измерва d на инфилтрата
- Тестът е положителен при инфилтрат с d 10 и повече mm.
Лечение
- продължително 6-9 месеца
- комбинирано включва поне 2 препарата:
 isoniazid
 rifampicin
 pyrazynamide
 ethambutol
- обуславя се от:
 интрацелуларна локализация на туберкулозните бактерии
 казеозната материя в туберкулите блокира пенетрацията
 наличие на метаболитно неактивни бактерии в туберкулите
 предотвратяване развитието на резистентност
- химиопрофилкатика с Isoniazid:
 асимптоматични пациенти с ТКТ
 деца контактни на болни с белодробна туберкулоза
 пациенти с имуносупресия
- имунопрофилактика
 BCG ваксина
 Рекомбинатна ваксина

57 тема- Mycobacterium leprae
-Подобен на туберкулозния бактерии.
-Грам(+), киселоустойчив.
-Оцветява се много добре по Цил-Нелсен.
-Голяма резистентност проявяват във външна среда, към химични и физични фактори
 притежава над 20 антигена
 само 7 са специфични за бактерия, другите за общи за всички микобактерии
 лепрата е антропоноза
 болният е контагиозен през цялото време на болестта
 причинителят може да се предаде при продължителен контакт с болния или по въздушно-
капков път
 при неувредена кожа, бактерият не преминава
 чрез замърсени ръце – по контактно битов път
 Лепрата (болест на Хансен) е хронично грануломатозно заболяване, което атакува
повърхностните тъкани и по-специално кожата и периферните нерви
 Инкубационния период е от 3-7 до 15-20 години
 Патогенезата е сходна с тази на туберкулозата
 Заболяването съществува в 2 форми:
1. Лепроматозна лепра
 характеризира се с анергия
 б кожните лезии и периферната кръв отсъстват Тh-лимфоцити
 бактериите се откриват дифузно в тъканите
 лезиите в кожата се проявяват като петна и нодуларни инфилтрати
 не се наблюдават висока температура и обща интоксикация
2. Туберкулоидна лепра
 лезиите са организирани в грануломи
 наподобява първичната туберкулоза
 засягат се кожата и периферните нерви
 в засегнатите области нервите са уголемени и болезнени
 развива се понижена до липсваща чуствителност мускулна атрофия
 Микроскопско изследване на препарати оцветени по Цел-Нилсен
 Материали за приготвяне на препарати са: материал от кожна биопсия, секрет от носна
лигавица, пунктат от лепрозни възли
 Вътрекожна алергична проба с лепромин
 Хистологична находна на задебелени нерви
 BCG ваксина
 ваксина от убити M.leprae
 лечение с диафенилсулфон (дапсон), клофазимин, депопрепарати – ацедапсон, рифампин
 лечебните курсове траят минимум 6 месеца
 общата продължителност на терапията е не по-малка от 5 години
 физиотерапия
58 тема- Атипични микобактерии
Основни характеристики на микобактериите
- Киселинно – устойчиви – задържат карболфуксина и не се обезцветяват при третиране със
слаба киселина и алкохол (оцветяване по Цил- Нилсен)
- Аеробни
- Тънки, прави или леко извити
- Условно патогенни
- Предизвикват заболявания при животните или са сапрофити
Клиника
 Някои могат да причинят кожни поражения
 Хронични белодробни заболявания, които клинично трудно се различават т туберкулозата
 M.avium и M. intracellilarae – чести причинители на белодробни инфекции, лимфаденит, сепсис
(особено при СПИН-ово болни)
 М.kansasii, M.simiae, M.szulgani и M.xenopi – предимно белодробни инфекции
 М.marinum и M.ulcerans – кожни инфекции
 М.fortuitum – абсцеси, остеомиелити
 M.scrofulaceum – лифаденит при деца и рядко белодробни инфекции
 М.smegmatis – нормална флора в предната част на уретрата и при двата пола
Mycobacterium avium – Intracellulare Complex
- рядко причинява заболяване при имунокомпетентни индивиди
- водещ причинител на дисиминирани – инфекции при пациенти със СПИН
- всеки орган може да бъде засегнат:
Диагноза-изолиране на MAC от кръв или тъкани
Терапия
- Високо резистентни
- 4-6 препарати в комбинация (вкл. Clarithromycin, quinolones)
M. kansasii
- Пулмонални и системни заболявания
- Инфектира стари туберкулозни белодробни лезии
- Терапия
- добра чувствителност към антитуберкулозни препарати
- комбинация от рифампин, изониазид и етамбутол
- хирургична резекция
M. ulcerans
- третият по честота сред микобактериите причинител на инфекции при човека
- кожни инфекции
- Buruli Ulcer широко разпространение в Западна Африка
- Терапия:
- Неуспешно лечение с АБ
- Хирургична ексцизия
- M. fortuitum Complex – причинява дисеминирани инфекции при болни с изкуствени клапи, стави
и имунокомпрометирани болни.

59 тема- Actinomycetes. Род Actinomyces
-Облигатно или факултативно анаеробни Грам(+) бактерии
-Сапрофити, живеещи свободно в почвата и вземащи активно участие в кръговрата на веществата.
-Полиморфни, върху твърди хранителни среди образуват мицел.
-Анаеробните видове са част от нормалната флора на устната кухина, чревния тракт, а при жената и на
урогениталния. А.israeli и А.naeslundii причиняват актиномикоза при човека

 Изолират се от зъбни плаки, кариозни зъби, тонзиларни крипти, фаринкс, материали от
чревния тракт и вагината при здрави хора
 Слабо патогенни
 Могат да причинят заболяване след травма, екстракция на зъб, хирургични интервенции,
засягащи мукозните бариери
 Причиняват актиномикоза
 Участват в етиологията на кариеса и периодонтитите
 Актиномикозата е типична ендогенна инфекция, с хронично гнойновъзпалително поражение на
различни системи
 На мястото на проникване се образуват абсцеси
 При нелекувана форма могат да фистулират към кожата
 От фистулите изтича кръвенисто-гноен секрет
 Областта на възпаление е заобиколена от грануломатозна тъкан
 В зависимост от локализацията актиномикозата бива: лицево-челюстна, лицево-шийна,
абдоминална, в малкия таз
 Инфекцията може да се разпространи към ЦНС
 Изследват се гной, храчка, фецес, биопсичен материал
 Прави се бактериално и културелно изследване
 Оцветява се по Грам и Цел-Нилсен
 Посевки се правят на течни (тиогликолатен бульон) и твърди ( кръвен агар) среди
 Култивират се аеробно и анаеробно
 Съчетава се с хирургични методи
 Прилага се продължително време пеницилин или тетрациклин, макролиди
 Бактериите са чувствителни и на тетрациклини, еритромицин, кларитромицин, клиндамицин

60 тема- Анаеробни неспорообразуващи бактерии
Анаеробни Грам(+) бактерии
Анаеробни Грам(+) коки и неспорообразуващи пръчковидни бактерии обитават кожата
и лигавиците. Принадлежат към следните родове:
1. Анаеробни коки: Peptostreptococcus
2. Анаеробни пръчки: Propionibacterium, Mobilincus, Lactobacilus, Bifidobacterium, Eubacterium,
Rothia
Род Peptostreptococcus
 P. magnus, P. micros, P. prevotii
 Нормална флора на кожата и лигавиците на устната кухина, дебелото черво и половите органи
 В асоциация с други анаероби причиняват синуити, мозъчни абсцеси, интраабдоминални
инфекции и сепсис
 Предоминират във вагината – възможни ендометрити
салпингити, бактериална вагиноза
 Гангрена, некротизиращ целулит
 Ендометрит, остеомиелит
Род Propionibacterium
 Полиморфни, подредени в къси верижки, каталаза(+)
 Част от флората на кожата, външното ухо, вагината, конюктивата, орофаринкса
 P. acnes участва в етиологията на акнето
 Причинява също инфекции в пациенти с простетични имплантанти
 P. propionicus причинява възпаление на слъзния канал
Род Mobiluncus
 подвижни със заострени краища
 много взискателни
 откриват се по лигавицата на половите органи, особено при жени с вагинит
Род Lactobacillus
 L.acidofilus, L. casei. L.vaginalis
 нормална флора на устната кухина, чревния тракт, уретрата, вагината
 имат много слабо патогенен потенциал
 резистентни са на ванкомицин
Анаеробни Грам(-) бактерии

В ГДП, гастроинтестиналния тракт, лигавицата на външните полови органи, живеят поне 8 рода
пръчковидни и 3 рода кълбообразни бактерии
Род Bacteroides
 Водещи причинители на анаеробни инфекции
 Полиморфни
 B. fragilis, B. calillosus, B. coagulans, B. putredinis, B. ureolyticus
 Инфекциите най-често възникват в резултат на контаминация с чревно съдържимо
 Притежават полизахаридна капсула
 Липополизахаридите от кл.стена имат по-слаба активност като ендотоксин
Род Prevotella
 Пръчки или кокобактерии
 Чести причинители на инфекции на ГДП, абсцеси в мозъка, емпием, възпаления в малкия таз
 Често са в асоциация с пептострептококи, фузобактериуми др.
 Porfiromonas sp. Могат да бъдат част от нормалната флора, изолират се при гингивити,
дентални инфекции, често при инфекции на гърдата и мъжките гениталии, в перианалната и
аксиларната област
Род Veillonella
 Коки обитаващи устната кухина, назофаринкса, чревния тракт
 Предизвикват инфекции в асоциация с други анаеробни бактерии
 Техния ендотоксин има биологична активност
 Вирулентността на бактерия зависи от наличието на пили, капсула, хемаглутинин, лектин,
протеази колагенази, неуранимидаза и др.
 Улесняващи адхезията към тъканите механизми
 Дисбактериоза създадена от аминогликозиди (гентамицин) предразполага развитието на
сепсис, и др. инфекции причинени от B.fragilis тъй като Bacteroides са резистентни
Епидемиология и клиника
 Причиняват ендогенни инфекции
 Те са резултат от попадане на нормална флора в стерилен орган след травма и др. интервенции
 Интраабдоминалните инфекции се причиняват от B.fragilis пептострептококи, факултативни
ана- и аероби
 Гинекологични инфекции – от абсцеси B.fragilis, P.bivia, P.desiens
 Инфекции на респираторния тракт – Prevotella, Porphyromonas, Fusobacterium, Bacteroides (без
B.fragilis)
 Инфекции на меките тъкани и кожата възникват след ухапване или контаминация на травма
 Същите варират от безсимптомни до животозастрашаващи мионекротични възпаления
 Анаеробните инфекции често са придружени с неприятен мирис, често се натрупва газ
 материалите за изследване могат да бъдат взети от нормално стерилни възпалени тъкани и
течности, като кръв за хемокултура, пунктати, секрети
 посевки на специални обогатени хранителни среди
 Хирургическо отваряне на раната (аериране)
 Всички анаероби са резистентни към аминогликозиди
 Пептострептокиките са чуствителни на пеницилин, цефалоспорини, имипенем, хлорамфеникол
 Повечето B.fragilis редица видове Prevotella, Porphyromonas, някои щамове Fusobacterium
продуцират бета-лактамаза и съответно са резистентни към пеницилини и много
цефалоспорини
 Широко приложение намира клиндамицинът
 Метронидазолът е активен срещу Bacteroides
 Анаеробните коки са чуствителни на пеницилин, цефалоспорини, хлорамфеникол,
клиндамицин, метронидазол
61 тема-Аеробни спорообразуващи бактерии. Род
Bacillus. B. anthracis. B. cereus
- Включва голям брой G+, които образуват спори
- Над 50 вида
- Повечето видове са сапрофити в почвата
- B. anthracis и B. cereus причиняват заболявания при човека
B. anthracis
- Големи Грам + пръчици с отсечени краища
- Подредени във верижка (капсулата е обща за цялата верижка)
- Образуват централно разположена спора, извън организма, при попадане във външната среда
- Аероби
- Невзискателни микроорганизми- развиват се върху обикновени хранителни среди
- Големи, грапави колонии без хемолиза, наподобяващи къдрава коса или лъвска грива
- Спорите могат да преживеят в почвата повече от 30-40 години
Аг- строеж
- Соматичен полизахариден Аг
- Капсулен Аг, който за разлика от други капсулни Аг е полипептид !
- Антракс-токсин ( 3 компонентен):
1. Протективен Аг
2. Летален фактор
3. Едема фактор-причинява оток на мястото на инжектирането
- спорите се намират в почвата и водата
- антраксът е преди всичко заболяване при копитните животни – зооноза
- хората се засягат рядко при консумация на заразени продукти, контакт с болно животно
Предаване на инфекцията
- инскулиране на инфекцията през кожата
 чрез контаминирана почва
 чрез инфектирани животински продукти
- инхалиране на спори
- поглъщане на инфектирани животински продукти – месо
Клинична картина на антракса(има четири клинични форми):
1. Кожен антракс(Pustula maligna)
 Неболезнена язвичка с черен некротичен център със синкава основа
 Нелекуваните случаи могат да доведат до бактериемия и летален изход
 Леталитет около 10 %
 Висока температура
 Влошено общо състояние
2. Белодробен антракс
 Пневмония – бързо протичане, кървави храчки
 Дихателна недостатъчност
3. Чревен антракс
 След консумиране на месо заразено с антраксни бактерии
 Мезентериален лимфаденит
 Хеморагия, кървави изпражнения
 Асцит
4. Септична форма
 Първична или вторична( при усложнение от кожна или чревна форма)
 Тежко протичане
 Висока температура
 Кръвоизливи от лигавиците
Имунитет
- Активен имунитет може да се индуцира с ваксина
- Нетраен след преболедуване
 Материали- съдържимо от пустулите, кръв, храчки, фецес
 Идентификаци на базата на биохимична производителност
Лечение, Профилактика и Контрол

- Лечение
 Penicilin G е средство на избор, но след използването на антракса като биологично
оръжие и Ciprofloxacin също е средство на избор
- Профилактика
 Ваксина за лица, изложени на висок риск и за животни в ендемични райони
 Изгаряне на инфектираните животни, строг ветеринарен контрол
Bacillus cereus
- термолабилен ентеротоксин
 причинява диария
- термостабилен ентеротоксин
 причинява обилно повръщане
- Спорите се намират в почвата
- Спорите върху различни зърна (ориз) преживяват варенето и бързото пържене
- Когато храната се съхранява на топло
- Спорите покълват
- Бацилите се размножават
- Освобождава се термостабилен ентеротоксин

62 тема-Анаеробни спорообразуващи бактерии. Род
Clostridium. Причинители на газовата гангрена.
-В рода се обединяват строго анеробни спорообразуващи бактерии. Грам(+), пръчковидни със
сферична или овална форма. Образуват ендоспори.
-Образуват перитрихиално разположени ресни и не притежават капсула с изключение на C.
perfringens, който не образува ресни и притежава капсула.
-Спорите се разполагат терминално (в единия край), субтерминално (близо до края), парацентрално
(около центъра)
-Взискателни са
От червата на животните и хората попадат в почвата, където образуват спори и с праха спорите се
разпространяват навсякъде
-В рода влизат 83 вида. Те са естествени обитатели на почвата, утайките на сладководните басейни,
храносмилателния тракт на животните и човека.
-В рода има редица патогенни за човека видове:
 C.tetani – причинител на тетануса;
 C.perfringens – заедно с др. видове предизвикват газовата гангрена;
 C.botulinum – причинител на ботулизма;
 C.difficile – причинител на псевдомембранозния колит
Устойчивост към факторите на външната среда

-Вегетативните клетки са слабо устойчиви и загиват при 60 градуса
-Спорите са високорезистентни към химични и физични фактори
-Не се убиват при изваряване
-Могат да се убият чрез автоклавиране за 30 мин 121 градуса и 1 атмосфера налягане
-Убиват се и в сухи стерилизатори за 2 часа -160-180 градуса
Clostridium perfringens – най-честия причинител на тежки раневи инфекции. Грам(+) пръчка,

неподвижен, образува капсула и спора, строг анаероб. Също C.novyi и C.septicum
 Соматични антигени
 Ресничести Н-антигени (без C.perfringens)
 17 екзотоксина (с хемолитични, некротични и протеолитични свойства), от които най-важните:
1. Алфа-токсин – лецетиназа (фосфолипаза С) – лизира еритроцити, миоцити, фибробласти,
тромбоцити и левкоцити. Хемолитична, летална и некротична активност
2. Тау-токсин – уврежда лимфоцити, поломорфно нуклеарни левкоцити, причинява съдова
деструкция, цитотоксичен и хемолитичен ефект
3. Капа-токсин (колагеназа) – улеснява бързото разпространение на некрозата чрез увреждане
на съединителната тъкан
 Ензими: хиалуронидаза, неураминидаза, колагеназа
 Образува и ентеротоксин като причинява хранителни токсикоинфекции

 резервоар и източник са тревопасните животни и човека – естествен обитетел в техните черва
 чрез изпражненията се отделя в почвата, където образува спори
 инфекцията възниква основно екзогенно, като за възникването й са неоходими 2 условия:
1. бактерията трябва да попадне в раната с частици почва, вода и др.
2. да се създадат анаеробни условия в раната
 инфекцията може да се получи не само пост-травматично, но и в следствие на други
заболявания
 ендогенно – от бацили, които живеят нормално в червата или вагината
Клиника
 Развива се в некротичните тъкани в анаеробни условия
 Патологичните промени в засегнатите тъкани са некроза, оток и образуване на газ
 Симптоми: силна болка, оток, крепитации в подкожната тъкан и мускулите, гнилостна миризма
от раната, температура
 Силно изразена обща интоксикация и шок
 Други инфекции причинени от C.perfringens
1. Гнойна инфекция и абсцес на жлъчен мехур, матка, маточни тръби
2. Локализиран целулит
3. Некротизиращ ентерит
4. Хранителна токсикоинфекция
 Материали за изследване: гной, раневи ексудат, некротична тъкан
 Изработва се препарат по Грам за микроскопско изследване
 Анаеробни течни и твърди среди за културелно изследване
 Върху кръвен агар се вижда двойна зона на бета-хемолиза
 За бърза диагноза се използват имунофлуоресцентния метод и газовата хроматография
 Доказване на лецетиназа (биохимична производителност)
 Профилактика се с навременна първична хирургична намеса
 Отстраняване на некротизиралата тъкан и широко отваряне на раната, за да се аерира добре
 Антибиотици във високи дози: пеницилин (венозно), клиндамицин, карбеницилин,
метронидазол
 Подаване на кислород под налягане към засегнатата тъкан, при по-тежки случай
 Липсва ваксина

63 тема-Род Clostridium. C. tetani
-Образуват перитрихиално разположени ресни и не притежават капсула с изключение на C.
perfringens, който не образува ресни и притежава капсула.
-Спорите се разполагат терминално (в единия край), субтерминално (близо до края), парацентрално
C.tetani
 Облигатен анероб, взискателен към хранителни среди
 Разлага бавно глюкозата и втечнява бавно желатина
 Притежава соматични и ресничести (Н-антигени)
 Спорите са изключително устойчиви
 В почвата могат да останат живи до 10 години
 Силен екзотоксин контролиран от плазмиден ген, протеин, термолабилен, чувствителен към
протеолитични ензими, разрушава се в присъствието на кислород и силни к-ни и основи
 Екзотоксина е от 2 компоненти: тетаноспазмин (невротоксично действие) и тетанохемолизин
(разрушаващ еритроцитите)
 Основен резервоар и източник са тревопасните животни
 Чрез техните изпражнения, попадат в почвата, където спорулират
 Тетанус се развива при попадане на причинител върху наранена кожа или лигавица
 Входни врати могат да бъдат дълбоки и повърхностни рани, при изгаряне, измръзване,
операционни и инжекционни рани, ухапвания от животни
 Инфекцията е екзогенна, но може и да е ендогенна
 Попадналите спори се превръщат във вегетативни клетки и се размножават само в
травматизираните тъкани, понеже не притежават инвазивни свойства
 Отделения екзотоксин предизвиква хиперактивност на моторните неврони, както и на
симпатикуса
Клиника
 Бацилът остава на входната врата
 Продуцира екзотоксин- разпространява се по хода на нервните влакна и по кръвен път
 Достига предните рога на гръбначния мозък
 Инкубационния период е обикновенно 6-14 дни до месеци
 Тетанусът се развива десцендентно
 Започва с ригидност и гърчове на дъвкателната мускулатура, след това на мимическата
(образува се характерна гримаса risus sardonicus)
 По-нататък обхваща мускулатурата на врата, гръдната стена, гръбначния стълб и крайниците
 Болните са в пълно съзнание
 Смъртта може да настъпи в следствие спастична парализа на мускулатурата на ларинкса и
диафрагмата
 Гръбнакът може да се извие като дъга
 След преболедуване се развива антитоксичен имунитет
 При генерализиран тетанус – 50% леталитет
 От съмнително болни се изследват: гной, некротична тъкан, секрети от кожни рани, влагалище
и цервикс, кръв
 От починали: кръв от сърцето, късчета ч.дроб, слезка
 От околната среда: почва, прах, смивове от медицински инструменти, превързочни материали
 Приготвят се препарати по Грам
 Доказване на екзотоксина чрез интрамускулно инжектиране на токсина на мишки
 Ваксина от тетаничен анатоксин (ДТК)
 Първичната ваксина се прилага чрез трикратно въвеждане пре 2-рия, 3-тия и 4-тия месец от
раждането
 Реваксинация на 24-тия месец след раждането, на 6-7 години, 11-12 години, 16-17 години, на
25 и на 35 години само с ДТ, на 45 и нагоре през 10 години
 При всяко по-сериозно нараняване се прави реваксинация
 За спиране на размножаването на причинителя и улесняващи развитието му аеробни
микроорганизми, в раната се използват широкоспектърни антибиотици (без аминогликозиди),
пеницилин
 Срещу пристъпите на тетанични гърчова се прилагат мускулни релаксанти и седативни средства
 Тетаничен имуноглобулин
 Тетаничен анатоксин
 Penicillin G

64 тема- Род Clostridium. C. botulinum. C. defficile
-Образуват перитрихиално разположени ресни и не притежават капсула с изключение на C.perfringens,
който не образува ресни и притежава капсула.
-Спорите се разполагат терминално( в единия край), субтерминално (близо до края), парацентрално
I.C.botulinum – има характерните за рода мофрология и физиолигия. Различават се 8 серотипа: А, В,

С-алфа, С-бета и от D до G.
-Силно устойчиви спори.
-Според различията в интензитета на захаро- и протеолитичната им активност се разделя на 4 групи:
1. Силно протеолитични
2. Силно захаролитични, но непротеолитични
3. Протеолитични, но незахаролитични
4. Непротеолитични, но захаролитични
 термостабилни соматични антигени
 термолабилни реснисти Н-антигени
 силни антигени са и неговите екзотоксини
 изключително силен екзотоксин – ботулин (счита се за най-силната отрова)
 минималната смъртна доза от него е 100-150 ng
 състои се от токсичен компонент (невротоксин) и нетоксични протеинови компоненти
 термостабилен, киселоустойчив, не се разрушав от протеолитичните ензими на стомашно-
чревния тракт
 четири серотипа са патогенни за човека: А, В, Е, F
 ботулиновият невротоксин блокира освобождаването на ацетилхолин в невромускулните
снинапси – вяли парализи
 Част от НМФ на хората и животните и от там в почвата
 Естествена среда на обитаване е почвата
 Спорите могат да попаднат по зеленчуците, плодове месо, където да се превърнат във
вегетативни клетки
Клиника
 при консумация на храни, съдържащи ботулин, се развива ботулинова хранителна
интоксикация
 Инкубацонния период е от 5 часа до 8 дни
 Тежест и болки в корема, главоболие и повръщане
 Парализа на очните мускули, разширяване на зениците, смущения в
акомодацията
 Смущения в гълтането и говоренето
 Смущения в уринирането, функциите на слъзните, потните и слюнчените жлези
 Дишането става повърхностно, неритмично, учестено
 Температурата е нормална
 Леталитетът е 40-70%
 Различават се 2 форми на ботулизъм, които се различават по механизма на възникването си от
хранителната ботулинова интоксикация:
1. Детски (бебешки или кърмачески) ботулизъм
 Развива се в бебетата на възраст 3-26 седмици
 Възниква при поглъщане на спори, които се превръщат във вегетативни клетки в
червата и продуцират екзотоксин
 Развиват се слабост, адинамия, признаци на вяли парализи
 Екзотоксинът може да се установи в изпражненията, но не и в кръвта
2. Раневи ботулизъм
 при контаминиране на рани със спори, превръщането им във вегетативни
клетки в травматичните тъкани и продукция на ботулин
 изявява се като невропаралитично заболяване
 След преболедуване се развива непродължителен, антитоксичен имунитет
 От съмнително болни: повърнати материи, промивни води, изпражнения, урина, кръв
 Изследват се хранителни продукти
 При смъртни случаи: кръв от сърцето, стомашно и чревно съдържимо, парченца черен дроб,
слезка, главен и гръбначен мозък
 За поставяне на диагнозата – доказване на екзотоксина
 Имунофлуоресцентният метод- за бързо доказване на клостридии
 Поливалентен противоботулинов серум (също е и избор при лечение)
 Не се препоръчва антибиотична терапия
 Гуандинхидрохлорид – увеличава освобождаването на ацетилхолин
 Поддържане функциите на дихателна и сърдечна дейност
C.defficile – характерните за рода морфология и физиология. Нетоксигенните щамове не причиняват

псевдомембранозен колит. Спорите му имат висока устойчивост във външната среда

 соматични и реснисти Н-антигени
 6 серогрупи
 екзотоксините А и В са силни антигени
 Токсин А – мощен ентеротоксин със слаба цитотоксичност
 Токсин В – силен цитотоксин
 Токсините могат да се установят в изпражненията на болните от псевдомембранозен колит
 Заболяването се развива след лечение с клиндамицин, който убива анаеробните бактерии в
дебелото черво, след което те причиняват възпалителен процес ц дебелото черво с образуване
на псевдо- мембрани

 Клостридият се изолира от почва
 Може да влиза в нормалната чревна флора при хората
 Заболявания от псевдомембранозен колит се развиват при лечение с широкоспектърни
антибиотици
 Те потискат растежа на нормалната микрофлора и това довежда до размножаване на C.defficile
и продукция на екзотоксин – той довежда до развитие на псевдомембранозен колит
 Псевдомембранозният колит се изявява с:
 Чести изхождания на воднисти, понякога кървави изпражнения
 Колики
 Повишена температура
 Признаци на дехидратация
 Левкоцитоза
 Ексудативни плаки в дебелото черво
 Под плаките се развива некроза на повърхността на чревната лигавица
 Микроабсцеси
 Леталитетът е 20-44%
 След преболедуване се установяват антитела срещу екзотоксините А и В
 Изследва се фецес след дефекация
 Материали от колоноскопия и сигмоидоспокия
 За изолирането се използва специална селективна среда – циклозерин-цефокситин-
фруктозов агар, с включени в него конска кръв и яйчен жълтък
 Установяване на екзотоксините във фецеса
 Няма разработена профилактика
 При развитие клиничните симптоми на псевдомембранозен колит незабавно се спира
антибиотичното лечение и едновременно с това започва лечение с метронидазол или
ванкомицин
 Резистентен е към клиндамицин
 Вливане на течности и електролити

65 тема- Спирохети. Род Treponema. T. pallidum
Спирохетите са разред бактерии, включващи 2 семейства и 3 рода, патогенни или

нормална човешка флора.
-Грам(-), тънки, подвижни, спирално извити, неспорообразуващи, подвижни, благодарение на
аксиални филаменти.
-Извършват ротационни движения, сгъване и разгъване, придвижване напред и назад.
-Род Treponema включва 15 вида. Патогенни за човека са:
 T.pallidum ssp.pallidum – сифилис,
 T.pallidum ssp.pertenue – тропическа болест,
 T.carateum – болестта пинта. Други трепонеми са част от микрофлората в устата и по
половите органи. Много чувствителни към външни въздействия
 Изключително взискателни микроорганизми
Т.pallidum-Причинител на сифилис (луес)

 Тя се наблюдава само на тъмно зрително поле
 Имат заострен край, който в процеса на заразяването се насочва към лигавицата
 Притежава микрокапсула
 Микроаерофил, за разлика от другите трепонеми, които са строги анаероби
 Извънредно взискателна за своето развитие
 Силно чувствителни, бързо загиват извън организма
 Синтезира хиалуронидаза, подпомагаща инвазията
 Бактериите се покриват с протеини на макроорганизма като се маскират антигенно
 Антигенния строеж не е добре изучен
 От сифилис боледува само човека
 Източник на заразата е болният човек
 Предава се предимно по полов път
 Интраутеринно заразяване от майката на плода
 Входна врата са лигавците на половите органи, ректума, устната кухина, очите, наранена кожа
 Мъжете боледуват по-често
 Първичните язви по ректума и половите органи са неболезнени
 Инкубационния период е 2-3 седмици, през него спирохетата достига по лимфен път достига
кръвта и лимфните възли
 Бактериите се размножават във, или извън, епителните клетки на малките кр.съдове
 Облитерация на артериолите и капилярите, в последствие – некроза

Клиника
 Сифилисът е хронично, циклично инфекциозно заболяване, протичащо в 4
стадия:
1. Първичен стадии
 На мястото на проникване на спирохетата се развива малка язвичка с твърдо
дъно покрито със серозна течност- Твърд шанкър
 Регионален лимфаденит
 Отпадналост, главоболие, температура
 След 5-6 седмици язвите зарастват
2. Вторичен стадии
 Започва веднага или след период от 2-3 месеца
 Обрив по кожата на влажни места и лигавиците
 По кръвен път бактерия се разпространява в целия организъм
 По кожата и лигавиците се развива макуло-папуло-пустулозен обрив
 Генерализиран лимфаденит
 Фибрилитет, главоболие и др. общи симптоми
 Особено характерни са кожните обриви по влажните места – папулите ерозират,
преминават в големи сиво-бели лезии – condylomata lata
 По лигавиците лезиите се наричат мукозни плаки
 В този стадии, болният е най-заразен
 Може да се развие глумерулонефрит и артрит
 Други усложнения са: менингит, хепатит, нефропатия, иридоциклит, алопеция
ареата и са резултат от генерализиране на инфекцията
 Стадия продължава 4-12 седмици, но може и по-малко
3. Латентен период
 При нелекуване на болестта следва затихване
 Ранният латентен период продължава до 4 години след втори стадии
 Късният – повече от 4 години или до края на живота
 Болният не е заразен
4. Третичен стадии (ГУМИ)
Настъпва най-често след 3 до 10 години след втори стадии
Тежки патологичноанатомични изменения
Образуване на гуми по кожата, лигавиците, костите, вътрешните органи
Гумите са грануломи изградени от гигантски епителоидни клетки, лумфоцити и
фибробласти
 В централната си част некротизират
 В зависимост от локализацията на гумите: хепатит, костни фрактури,
кардиоваскуларен сифилис
 Късният сифилис може да прогресира до невро-сифилис, който протича като
прогресивна парализа
 Създава се инфекциозен имунитет – не е възприемчив към повторно заразяване докато в
организма има живи бактерии
 След излекуване обаче е възможно повторно заразяване
 Хуморален имунитет – натрупват се комплемент свързващи антитела
 При ранния сифилис се потиска КМИ – лимфоцитите отказват да отговорят на антигените на
бактерия
 При вродения сифилис се характеризира с вродени аномалии на органите и поражения на
костите
 В зависимост от стадия на заболяването се изследват: секрет от язвите и пунктат от лимфните
възли през първичния стадии
 Материали от пораженията по кожата и лигавиците през вторичния стадии
 Материали от гумите и кръв през третичния стадии
 Микроскопски препарат на тъмно зрително поле
 Нетрепонемните тестове доказват антитела, които са срещи липидите на трепонемите
 Тест на Wassermann
 Флокулационният VDRL
 Трепонемни тестове – използват се като потвърдителни : флуоресцентният абсорбционен тест
и пасивна хемаглутинация
 Western blot тест с тепонемни лизати
 Имобилизационен метод на Нелсън-Майер
 Специфична профилактика не е разработена
 Средство на избор е пеницилин G ,при алергия еритромицин
 Лечението е ефективно преди навлизане в 3-ти стадии
 Курсът на лечение е 2-3 седмици
 В случаи на алергия към пеницилин се използва тетрациклини, еритромицин, цефалоспорини
 При невросифилиса ефективен е само пеницилина

66 тема- Род Borrelia. B. recurrentis
 Познати за 19 вида борелии.
 Дванадесет от видовете причиняват възвратен тиф пренасян от дрешната въшка.
 Други предизвикват Лаймска борелиоза пренасяна от кърлежи.
 Грам(-), спираловидни бактерии. Притежават 7-20 аксиларни филамента.
 Оцветяват се по Гимза. Силно взискателни. Бързо загиват извън макроорганизма или
преносителите.
 Силно променлива
 B.recurrents се изменя антигенно по време на инфекцията
 Имат общи антигени с останалите спирохети
B.recurrentis
-Високо взискателни
-Култивира се много трудно в среди, съдържащи късчета тъкан (течни среди)
Аг строеж:
-Силно изменчив в хода на заболяването
-Дължи се на антигенни вариации
 Първо се образува Ат срещу определени Аг и това води до затихване на симптомите, но Аг-
варианти се размножават и се получава нов пристъп на заболяването (от 3 до 10 пристъпа на
треска)
 От един пациент се изолират няколко Аг-щама

-Епидемична-пренася се от дрешната въшка
-Ендемична-пренася се от кърлежи , резервоар са гризачи
1. Въшков възвратен тиф

 Антропоноза
 Инфекцията се предава единствено чрез дрешната въшка
 тя смуче кръв, от болен човек, съдържаща бактерия
 болният е заразоносител в края на инкубационния период до 20 дни след оздравяването
 инфекцията възниква след размачкване на въшката в нараненото място на ухапване
 боят на пристъпите е 2-5
2. Кърлежов възвратен тиф
 зооноза
 ендемично разпространение между гризачи
 предаването на човек се осъществява чрез ухапване
 към края на 1-вата седмица се развива масивна бактериемия
 микроорганизмите се задържат и размножават първично в кръвоносната система
Клиничните симптоми са в следствие действието на ендотоксина
 Внезапно начало с разтрисане и висока температура
 Основният симптом са пристъпите на треска
 Първият – 3-12 дни след заразяването
 Ендотелните увреждания са повсеместни
 От 3 до 5 дни след пристъпа се появяват антитела и организма се изчиства
 След латентен период от 1 седмица настъпва 2-ри пристъп
 Броят на пристъпите е 15-20
 Обща интоксикация
 Общи симптоми
 Обриви, хепато- и спленомегалия
 Леталитетът при ендемично заболяване е 5%, а при епидемично 4-40%
 Имунитетът е хуморален
 Заболяването приключва след неколкократно индуциране на имунен отговор
 От болен: кръв взета по време на пристъп
 От труп: късчета черен дроб и слезка
 От околната среда: въшки, кърлежи
 Изследва се препарат на тъмно зрително поле
 Поради антигенната изменчивост серологичните методи са неефективни
 Най-ефективни са пеницилин, тетрациклини-доксициклин и еритромицин
 В първите часове след приложение на интибиотиците може да се очаква реакця на Jarish-
Herxheimer – шок, фебрилитет, левкопения, намалено кръвно налягане – дължащи се на
масивното отделяне на ендотоксин от убитите бактерии
B.burgdorferi
Лаймската болест се причинява от B.burgdorferi, B.afzelii, B.garinii

 Изключително взискателни
 Култивира се изключително трудно

 Лаймската болест е зооноза
 Механизъм на предаване – трансмисивен
 Резервоар на инфекцията са дивите гризачи, птици, вълци, лисици, чакали, кучета
 Заразяването на човека се осъществява основно след ухапване от инфектиран кърлеж
 Входната врата е кожата
 На мястото на ухапването се появява възпалителен процес
 От там – до РЛВ и кръвта

 По кръвен път достигат и увреждат нервната, сърдечно-съдовата система, ставния апарат,
слезката, черния дроб
 Развива се ендотоксинемия
 Инкубационния период е между 3 и 30 дни
 Заболяването се развива 3 стадия:
- Първи стадий: Главния симптом е кожната еритема – Erythema migrans chronicum .
-На мястото на ухапването се появява макуло-папула, евентуално с некроза и
кръвоизлив.
-Обривът се задържа от няколко дни до няколко седмици.
-Треска, мускулни и ставни болки, вратна ригидност
- Втори стадий: След няколко седмици се развива артралгия.
 В 13% се засяга ЦНС – серозен менингит, поли-менинго-радикулит или хроничен
неврит. Възможни са ритъмни нарушения, миоперикардит.
 Периода продължава 4-6 седмици
 Дифузен еритем
 Менингит
 Увеличени лимфни възли
 Парализа на лицеви нерви
- Трети стадии: развива се след 4-5 месеца до няколко години след заболяването.
 Проявява се като прогресиращ енцефало-милелит, полиартрит, кожни
поражения, лимфаденопатия
 Изолирането на причинителя от болните е рядко постижимо
 Доказване на антитела в серума с ЕLISA, имуноблот за потвърждение
 PCR- доказване на борелийно ДНК в ликвор и ставна течност
 През първи стадии – Doxycyclin за 2-3 седмици е средство за избор
 Amoxicillin, Ceftriaxon
 При развитие на неврологични или ставни прояви – пеницилини или амоксицилин и
цефалоспорини от 3-та генерация
 Борба с кърлежите
 При ухапване от кърлежи се прилагат профилактично АБ

67 тема-Род Leptospira
 Спираловидно извити, Грам(-), с често завити краища.
 Оцветяват се добре по Гимза и имат розов цвят, подвижни, имат 2 аксиални филамента, строги
аероби, силно взискателни.
 В рода са включени 2 вида: L.interrogans и L.biflexa.
 Патогенните лептоспири притежават значителна резистентност към външни фактори.
 Те са силно чувствителни към ологодинамичното действие на металите.
 Източник на заразата са домашните и дивите животни
 Човек се заразява чрез водата, храната, почвата – замърсени с урина на болни животни
 Входна врата са лигавиците на устата, носа, конюктивата, микроранички на кожата
 Инкубационният период е 6-14 дни
 От входната врата по лимфен път, лептоспирите стигат до РЛВ, където се размножават
 Следва разпространение по кръвен път – достигат ликвора, черния дроб, бъбреците, като
продължават да се размножават
Клиника
 Клинично лептоспирите се делят на 2 групи:
1. Остра жълтенична лептоспироза (болест на Вайл-Василев)
 започва с втрисане и висока температура
 силна отпадналост, главоболие
 мускулни болки, световъртеж, повръщане
 към 10-тия ден температурата спада литично, но състоянието остава увредено
 в над 50% от случаите се развива жълтеница
 хепато- и спленомегалия
 леталитетът е 5-48%
2. Доброкачествани (нежълтенични) лептоспирози
 започва внезапно с повишена температура
 главоболие, хиперемирани лице, конюктива и гърло
 болки в мускулите
 не се появява жълтеница
 към 3-7-мия ден температурата спада и при леки форми на болестта -
приключва
 по-често след 1-3 дни се появява нова фебрилна вълна, придружена с органна
симптоматика
 Изследват се през острия период: кръв, ликвор и урина
 От труп: кръв, ликвор, органи
 От външната среда: хран.продукти, вода
 Препарати по Гимза
 Серологична проба за доказване на серотипа – лизисаглутинация
 Само на застрашени контингенти – ваксина от топлинно убити лептоспири
 При жълтеничните форми: венозно пеницилин или амоксицилин
 При доброкачествените: перорално доксициклин, амоксицилин, ампицилин
 Антибиотичната терапия има ефект, когато е започната през 1-вата седмица на заболяването
68 тема- Род Mycoplasma. Род Chlamydophila.
- Род Mycoplasma (над 100 вида)
- Род Ureaplasma ( над 6 вида )
- Повечето видове са част от нормалната микрофлора на човека и са условно патогенни.
- Облигатно патогенни при човека са:
 M. pneumoniae – причинява първична атипична пневмония ПАП и остри респираторни
заболявания (ринити, бронхити,бронхиолити)
 M. hominis, M.genitalium и U.urealiticum засягат предимно урогениталния тракт и
причиняват негонококови уретрити,сексуално предавани
заболявания,артрити,стерилитет и др.
Общи характеристики
- Mикоплазмите нямат клетъчна стена,поради което са плеоморфни
- Резистентни са на пеницилин и други АБ, действащи върху клетъчната стена и са чувствителни
на тетрациклин
- Лекуват се с доксициклин
- Размножават се в специални хранителни среди.Върху твърди хранителни среди образуват
микроскопични колонии със зърнеста структура или плътен център (имат вид на яйца на очи ), а
U. Urealiticum образува малки твърди колонии.
- Чрез електронномикроскопски проучвания е установено, че микоплазмите нямат клетъчна
стена (поради тази причина те не могат да се оцветяват по Грам )
- Имат наличие на цитоплазмена мембрана
- Наблюдават се сферични,пръчковидни,нишковидни и други форми
- Не образуват капсули и спори
- Не притежават ресни и са неподвижни (M. pneumoniae проявява подвижност чрез приплъзване
– издаване на израстък,прикрепване и придърпване на клетката).
- Много взискателни към хранителните среди
- Размножават се бавно в течни и твърди среди, 2-3 седмици са нужни за образуване на колонии,
с неправилна форма като къпина или яйца на очи
- Геномът на микоплазмите се състои от циркулярна двойноверижна ДНК с молекулна маса 500
МДа.
- Репликацията на ядрото се осъществява чрез бинарна фузия и не е строго синхранизирана с
деленето на клетката, поради което се образуват нишковидни, разклонени и други форми
- Микоплазмите изискват за синтез на мембраните наличие на холестерол, те са холестерол-
зависими.
- Факултативни анаероби ,изискващи CO2 в атмосферата (М . pneumoniae е стриктен аероб)
- В зависимост от метаболизма се делят на две физиологични групи:
 Ферментативни – набавят АТФ посредством гликолиза – М. Pneumoniae
 Неферментативни - посредством усвояване на аргинина по аргинин дихидролазния път
– М. Hominis
 U. urealiticum се отнася към ферментно инертни микоплазми

- чувствителни са към
 УВО ,високо осмотично налягане, липоразтворители
 При температура 40 градуса M.pneumniae се инактивира за няколко часа
 Съхраняват се в консервант
- Мембранни АГ – те са глоколипиди и протеини и индуцират образуването на антитела –
аглутинини, преципитини, комплементсвързващи), доказвани посредством аглутинация,
преципитация, РСК, ИФМ и други)
- Видови АГ – M. hominis притежава видовоспецифичен термолабилен и неразтварящ се в
липидоразтворители антиген)
- Висока имуногенна активност на М.pneumoniae и комплементсвързващите й св-ва се
определят от липопротеиновите фракции на антигена, а преципитиращата активност – от
полизахаридните структури
- Студови аглутинини от клас IgM срещу М. Pneumoniae, които аглутинират човешки еритроцити
от група О при 4 градуса.
- Причиняват остри, хронични и латентни инфекции при човека, животните и птиците
- За човешката патология най- важно значение имат М.
Pneumoniae,M.hominis,M.genitalium,U.urealiticum
 по въздушно капков път
 чрез сексуален контакт
- Основен резервоар на инфекцията са инфектираните индивиди, реконвалесцентните и
здравите заразоносители
- Безсимптомно носителство е по-често при момичетата, които се колонизират при раждането и
е краткотрайно
- След пубертета носителството зачестява при индивиди с повече сексуални партньори.
1.М.pneumoniae предизвиква у човека:
- Остри респираторни заболявания
- Огнищни интерстициални атипични или клинично изразени пневмонии
- Инкубационен период от 7 до 21 дни , средно 14 дни
- ПАП се характеризира с оскъдна физикална находка, но с масивни инфилтрати в единия или
двата бели дроба, които се откриват на рентген – ходеща пневмония
- Наблюдават се ВБИ с висока контагиозност, най – вече в затворени колективи – детски,
новобранци ,в семейството и други, предимно есенно – зимния сезон.
2.М. hominis ,M genitalium ,U. urealiticum причиняват у човека:

- Негонококови уретрити,простатити,генитални инфекции при жени
- Респиратовни и конюнктивални инфекции
- Уроинфекции
- Неонатални менингити
- Ставни заболявания (артрити), при болни със синдром на Райтер и др.

Имунитет
- важно значение има запазената цялост на лигавиците и други фактори на
естествената резистентност като комплемент и фагоцитоза
- имунитетът е нетраен и предимно хуморален
1.Материали за изследване
- при респираторни заболявания – храчка, гърлен секрет
- при урогенитални заболявания – уретрален, цервикален секрет,еякулат, урина и др
- кръв за серологична диагноза
2.Доказванен на АГ директно в материалите за изследване чрез ИФМ и ЕLISA
3.Посявки в специални хранителни среди
4.Култивиране в 12-13 дневни кокоши ембриони
5.Серологична диагноза
- количествено изследване на кръвен серум за наличие на антитела от клас ИгМ
- Проследяване в динамиката на титъра на антителата с две серумни проби
- Доказване на студови аглутинини в серума на болните
Лечение и профилактика
-Макролиди и тетрациклини
-Няма ваксина
-Понякога се препоръчва профилактика с тетрациклини

69 тема-Хламидии. Род Chlamydia. Род Chlamydophila.
- Четири вида
- От тях три вида ( C. Trachomatis; C. Psittaci; C. Pneumoniae) са патогенни при човека и
причиняват:
 C. trаchomatis
 C. trаchomatis серовари A,B,Ba, C – трахома
 C. trachomatis серовари D,E,F,G,H,I,J,K –
уретрити,цервицити,ендометрити,салпингити,конюнктивити вкл. при
новородени и др.
 C. trachomatis серовари L:1, L:2; L:3 – Lymphogranuloma venereum
 C. psittaci – 2 серовара – орнитоза (папагалска болест или пситакоза).
 C. pneumoniae – 1 серовар – интерстициална пневмония при деца и възрастни
хора,бронхити,фарингити и др.
Обща характеристика
- Хламидиите са облигатни вътреклетъчни паразити
- Размножават се само в живи еукариотни клетки
- Образуват вътреклетъчни включвания (телца) в заразените клетки
- Чувствителни са към тетрациклин,еритромицин и др АБ
- G- микроорганизми със специален цикъл
- Грам – кокобактерии
- Съществуват в две морфологично различни форми
 Елементарни телца- инфекциозни форми , специализирани да съществуват
извънклетъчно и да заразяват нови клетки
 Ретикуларни телца- не са инфекциозни, специализирани за вътреклетъчно
размножаване
- Не притежават ресни и пили и са неподвижни (притежават пръчковидни израстъци,
посредством които получават хранителни вещества от клетката-гостоприемник
- Геномът на хламидиите се състои от циркулярна двойноверижна ДНК с молекулна маса 660
кДа.
- Цикълът на развитие на хламидиите включва:
1. Прикрепването на ЕТ с помощта на микровили към мембраната на чувствителните епителни
клетки и проникване в клетката – гостоприемник чрез ендоцитоза
2. Преобразуване на метаболитно инертното ЕТ в метаболитно активно РТ
3. Размножаване на РТ в свързаните с мембраната вакуоли в цитоплазмата на клетката –
гостоприемник
4. Превръщане на инфекциозно РТ в инфекциозно ЕТ
5. Освобождаване на ЕТ и напускане на клетката гостоприемник
 при C. trachomatis чрез екзоцитоза, без да я убиват
 при C. psittacici чрез лизис на клетката
- чувствителни са към:
 химични фактори - дезинфектанти
 физични фактори – УВ – лъчи
- Родовоспецифичен антиген
 общ за род Chlamydia
 специфичен липополизахарид натиген локализиран във външната мембрана
 доказва се с РСК, ИФМ. ЕLISA
 открива се във всички фази от цикъла на развитие
 стимулира ИО
- Видовоспецифичен АГ
 локализирани са в главните протеини на външната мембрана
 използват се за диференциране на поне 18 антигена при C. trachomatis и на 15 антигена
при C. psittaci
 откриват се във всички фази от цикъла на развитие
 участват в индукцията на протективния имунитет
- Серотиповоспецифични АГ
 използват се за диференциране на C. trachomatis на три биологични варианта
 biovar trachoma
 biovar lymphogranuloma vemereum
 biovar mause
- Микровили – медиират прикрепване към епителните клетки
- Външномембранни протеини – медиират инвазия в клетките
- Липополизахарид – уврежда мембраната на заразената клетка
Екология е епидемиология
- Хламидиите причиняват заболявания, които засягат първично очите(трахома), урогениталния
тракт (уретрити,цервицити) и белите дробове (орнитоза, пневмония)
- Боледуват хора и птици
 от болен човек и болни птици
 от безсимтомни носители
 по ВКП
 по фекално орален път
 по полов път
- Основен резервоар на инфекцията са инфектираните индивиди и птици
- Наблюдават се спорадични, ендемични битови и вътрелабораторни инфекции
Chlamydia trachomatis
- причинява очни инфекции и инфекции на урогениталния тракт
 трахома
 конюнктивит с включвания
 урогенитални инфекции
 венерическа лимфогрануломатоза
 неонатална пневмония
1.Трахома
- Причинява се от biovar trachoma серотипове А,B,Ba,C
- Протича като хроничен кератоконюнктивит в ендемични райони в Азия и Африка

- Основен резервоар на инфекцията са децата от 3-месечна до 10 годишна възраст
- Входна врата на инфекцията са епителни клетки на конюнктивата,където се развива
възпаление и се образуват фоликули и папили
- По-късно корнеята е покрива с тънък слой гранулационна тъкан,появява се васкуларна
инвазия,известна като панус и улцерация на корнеята
- Трахомата предизвиква голям процент слепота сред болните
2.Конюнктивит с включвания
- Причинява се от biovar trachoma серотипове – от D – K
- Протича катоинклузионен конюнктивит
- Основен резервоар на инфекцията са болната майка с урогенитална хламидиаза, която
заразява новороденото и безсимптомни носители (чрез заразяване на водата в плувните
басейни,които не се хлорират)
- Входна врата на инфекцията са епителните клетки на конюнктивата,където се развива
възпаление, но никога не се засяга корнеата и не възниква слепота
3.Урогенитални инфекции
- предизвикват се от biovar trachoma серотипове от D – K
- наблюдават се по – често в индивиди с повече сексуални партнъори
- При жени
 до 80 % от инфектираните жени
 протичат с мукопуролентно течение
 проявяват се остро или субклинично
 протичат клинично под формата на
 уретрит
 цервицит
 салпингит
 бартолинит
 възпаления в дъгласовото пространство
 нарушен менструален цикъл
 акутен уретрален синдром – при жени с пиурия, без показателна
бактериурия,които не са имали уринарни инфекции през последните 2
години,но през последния месец преди заболяването са имали нов
партньор; и обикновено вземат орални противозачатъчни средства
- При мъже
 липса на симптоми до 25% от инфектираните мъже
 протичат с оскъдна гнойна секреция от уретрата
 протичат хронично със засягане на простатата и епидидима
 протичат клинично под формата на
 Простатит
 Епидидимит
 Негонококов уретрит при мъже до 35 г
 Постгонококов уретрит в резултат на коинфекция с гонококи
4.Lymphogranuloma venereum
- Причинява се от biovar trachoma L1;L2;L3
- Предаване на инфекцията по полов път
- Боледува само човекът
- Инкубационен период от 1 до 4 седмици
- Входна врата на инфекцията са половите органи, където се появяват папули,везикули или
ерозии ,които не са болезнени

- По-късно се развива възпалени на ингвиналните лимфни възли;които се уголемяват,могат да
загноят и да фистулизират
- Ако болните не бъдат лекувани, бубоните могат да персистират с месеци,заболяването може
да се хронифицира и да възникнат усложнения като елефантиаза на гениталните и ректалните
структури
5.Неонатална пневмония
- Причинява се от биовар трахома серотипове от Д до К
- Боледуват новородени деца,заразени в родовия канал на майки с урогенитална хламидиаза
- Пневмонията се развива 4 седмици до 6 месеца след разждането
- Протича като двустранна интерстициална пневмония с доброкачествен изход
Chlamydia psittaci
- Причинява респираторно заболяване (папагалска болест или пситакоза)
- Естествен резервоар и източник на инфекцията са домашни и диви птици
- Боледуват предимно хора които са в контакт с тях
- Инфекцията се предава по ВКП
- Инкубационен период от 7 до 15 дни
- C. psittaci се локализира първично в белодробната тъкан- преминава в кръвния ток – залавя се
от фагоцитите в органите на РЕС предимно в черния дроб и слезката – размножава се в тях –
предизвиква възпаление с фокална некроза и мононуклеарна инфилтрация – бактериите
инвазират отново белите дробове и др органи в които протича възпаление предимно с
мононуклеарна инфилтрация – в алвеолите се натрупва желатинозен инфилтрат с
мононуклеарна клетки
- Клинично заболяването протича като първична атипична пневмония, често хепато или
спленомегалия
Chlamydia pneumoniae
- Предизвиква респираторни инфекции в детски колективи и възрастни
- Причинява атипична пневмония
- Проучва се ролята й в развитието на атеросклерозата
Имунитет
- Имунитетът при трахома е нетраен, предимно локален и хуморален. Антителата имат защитна
роля
- участие в клетъчно – медииран имунитет
 рецидивите на заболяването се свързват с активиране на Ts – ly
 хронифицирането на заболяването се свързва с активиране на Th клетки
 развива се свръхчувствителност от забавен тип
 при тежки форми на трахома се активират автоимунни реакции
 имунитетът при орнитозата е нетраен и нестерилен
Лечение
- При трахома – лечение с тетрациклини и макролиди, приложени локално и системно
- При урогенитални инфекции – лечение с тетрациклини, еритромицин и нови макролиди
- При венерически – лечение с тетрациклин или хлоранфеникол и сулфонамиди
- При орнитоза – лечение с тетрациклини или макролиди
- При C. pneumoniae – лечение с тетрациклин или кларитромицин
Профлактика
- Проучват се живи и убити с формалин ваксини
- Програма за контрол на трахомата,която включва добра хигиена и добър стандарт на живот
70 тема- Род Rickettsia. Род Coxiella.
- Род Rickettsia
- Род Coxiella
- Повечето представители са патогенни за бозайниците
- Патогенните за човека рикетсии причиняват заболявания, наречени рикетсиози
 Rickettsia prowazekii – причинява епидемичния петнист тиф, който засяга само човека
 Coxiella burnetii – причинява Ку треска по хора, селскостопански и диви животни и
птиците
- Рикетсиите се пренасят чрез артроподи (кърлежи, въшки,бълхи)
- Инфекциите са предимно трансмисивни , но C. Burnetii може да се разпространява и чрез
нетрансмисивни механизми
- Рикетсиите са облигатни вътреклетъчни бактерии
- Рикетсиите са малки, полиморфни, Грам – бактерии
- Наблюдават се най – често коковидни, но могат да се наблюдават и пръчковидни и
нишковидни форми
- Имат клетъчна стена, състояща се от пептидогликан и външна мембрана с ЛПЗ (ендотоксин) в
нея.
- Клетъчната им стена съдържа до 40 % липиди
- Рикетсиите се оцветяват добре по Цил – Нелсен, Гимза – Романовски и др. Методи
- Не образуват спори и същинска капсула
- Притежават капсулоподобен слой
- Не притежават ресни и са неподвижни
- Притежават пили, наподобяващи секс – пилите на Грам – бактерии
- Таксономичмните проучвания на ДНК показват големи различия между отделните рикетсии
- Рикетсиите не растат в безклетъчни хранителни среди
- Рикетсиите се размножават само в живи клетки, в жлъчния сок на кокоши ембриони,клетъчни
култури,опитни животни и някои членестоноги
- По своя метаболизъм те са аероби
- Размножаването им се потиска от тетрациклин и хлорамфеникол
- рикетсиите са чувствителни на физични и химични въздействия
- всички рикетсии издържат при замразяване на – 70 или след лиофилизация
- C . burnetii се запазва в мляко до 45 дни, затова пастъоризацията му е средство за предпазване
на човека
- груповоспецифични антигени – локализирани са в капсулоподобния слой.Имат полизахаридна
природа и са тъждествени с О – антигена на Proreus OX 19; OXK;OX2
- типовоспецифични антигени – свързани с клетъчната стена
- R. prowazekii притежава :
 Специфичен антиген – термолабилен с белтъчна природа
 Общ антиген – за повечето видове рикетсии, термостабилен
- C. burnetii притежава
 Повърхностно разположен полизахариден антиген
 Антиген, разположен в дълбочината й.
 C. burnetii няма антигенна родственост с Proreus OX 19; 0XK; 0X 2
- Наблюдава се антигенна фазова вариация
 От боледуващи животни и хора се изолира антиген от фаза 1.Той инхибира
фагоцитозата и образуването на антитела.
 При пасиране на бактериите в кокоши ембриони, антигенът преминава във фаза 2.
- Рикетсиите адхерират към рецептори на клетката- гостоприемник, съдържащи холестерол
- Установява се наличие на слабо активен ендотоксин и хемолизин
- Рикетсиите притежават фосфолиазна активност, избягват образуването на фагозоми след
фагоцитирането им
- Coxiella притежават плазмиди, чиято функция се свързва с вирулентността и антигенния състав
на ЛПЗ антигени.
I.Петнист тиф
- Спада към групата на особено опасните инфекции – ООИ
- Единствен източник на заразата е болният човек
- Заболяването се пренася чрез дрешната въшка, която се заразява
 при хранене с кръв от болни от петнист тиф
 при всяко смучене на кръв въшката дефекира
 човек се заразява по механичен път чрез втриване на фекалии или размачкване на
инфектирани въшки в кожата при разчесване
II.Ку треска
- Източник на заразата са кърлежите,болните,селскостопански и диви животни и птиците
- Съществуват два вида ендемични огнища на инфекцията:
 природни огнища
 селскостопански огнища
- Инфекцията първоначално преминава в селскостопански животни от дивите
огнища,посредством кърлежи ,а по нататък се поддържа в тях по аерогенен път
- Човек се заразява по алиментарен път, при консумация на мляко и месо от болни животни и
по-рядко по аерогенен път от болен на здрав човек
1.R. prowazekii предизвиква у човека петнист тиф

- Характеризира се с тежък токсичен синдром от страна на нервната система: розеолопетехиален
обрив и тромбоваскулит на малките кръвоносни съдове
- Рикетсиите проникват през кожата или конюнктивата и белите дробове направо в кръвта

- Навлизат чрез фагоцитозоподобен процес в ендотелните клетки на артериолите, капилярите и
венулите, където се размножават
- Рикетсиите и техните токсини предизвикват набъбване,олющване и разпадане на ендотелните
клетки в лумена на съда и разпространение на причинителите по кръвен път
- Този цикъл се повтаря неколкократно
- Болестните признаци се свързват с образуването на грануломи,пръснати в съдовете на
различни органи
- Ендотоксинът причинява пареза на съдовете, дилатация, стаза и формиране на хиалинни
тромби и към 7-8 ден на основата на увредения от ендотоксина ендотел се формират
грануломи
- Инкубационния период продължава от 2 до 20 дни
- Заболяването започва внезапно с висока температура,главоболие, световъртеж; помрачаване
на съзнанието
- Хеморагичен обрив
- Леталитетът при нелекувания петнист тиф варира между 10 и 40 %
2.Болест на Брил – Цинсер

- развива се десетилетия след първична инфекция от петнист тиф
- предполага се ,че R. prowazekii персистира в ендотелните клетки на преболедувалия и при
отслабване на имунитета заболяването рецидивира
- протича значително по – леко, поради остатъчния имунитет от първата инфекция
- при наличие на въшки болният може да стане източник на разпространение на петнист тиф
3.C. burnetii предизвиква Q – треска

- инкубационният период е средно 8-15 до 26 дни
- от лигавиците рикетсиите се разпространяват по кръвен път
- те се фагоцитират и се размножават в макрофаги на органите на РЕС
- в черния дроб може да се в открият грануломи
- заболяването започва внезапно с главоболие, висока температура в продължение на няколко
дни
- в следващите дни се проявява кашлица и се развива атипична пневмония
- леталитетът е под 1 %
Имунитет
Петнист тиф
- преболедувалите придобиват доживотен имунитет
- по време на заболяването се развива забавена свръхчувствителност и се установява наличие на
клетъчно – медииран имунитет
- развива се хуморален имунитет – натрупват се опсонизиращи антитела за ефективна
фагоцитоза
- развитие на хуморален и клетъчен имунитет са от важно значение за оздравяването
Ку треска
- преболедувалите придобиват дълготраен и напрегнат имунитет, предпазващ само от C.
Burnetii, но не и от други рикетсии
- развива се хуморален имунитет- наличие на аглутинини и комплемнтсвързващи антитела

o високите титри на антителата в хронично болните водят до образуване на имунни
комплекси, които са причина за някои от симптомите на заболяването
- наличието на клетъчно – медииран имунитет има важно значение за оздравяването
1.Материали за изследване
- кръв
- храчка и урина
- биопсичен материал от кожни поражения
- при епидемиологични проучвания се изследват кръвосмучещи членестоноги
2.Доказване на антигени в биопсични проби от кожните обривни единици на болните чрез ИФМ
3.Изолиране на рикетсиите
- на лабораторни животни
- На клетъчни култури
4.Идентифициране на рикетсиите
- оцветяване на препарати по Макиавело
 рикетсиите при петнистия тиф са разположени обикновено в цитоплазмата и се
оцветяват рубиненочервено
 при коксиелите – в цитоплазмените вакулоли
- директен имунофлуоресцентен метод
5.Серологична диагноза
- реакция аглутинация на Вайл – феликс
- ELISA, индиректен ИФМ, латекс аглутинация
Лечение
-Tetracyclin
-Chlorampenicol
Специфична профилактика
-Жива и убита ваксина
-Прилага се при епидемични показания
-Борба с дрешните въшки

71 тема-Fungi. Обща характеристика. Причинители на
повърхностни, кожни, подкожни и дълбоки микози.
I.Морфология
 еукариоти
 не съдържат хлорофил
 обикновено сапрофити,разрушаващи мъртва органична материя
 наименованието включва две групи организми:
1.Дрожди
- едноклетъчни
- размножават се чрез пъпкуване или фузия
- гладки колонии с кремообразна консистенция
2.Плесени – филаментозни гъби

- Многоклетъчни или многоядрени структури
- Размножават се чрез спори – полово и безполово
- Пухкави,памукообразни колонии
- Клетките им се наричат хифи
- Съвкупността от хифи образува мицел
- Мицелът е субстратен и въздушен
- В краищата на хифите на въздушния мицел се намират асексуални спори
- Сексуалните спори се разполагат в субстратния мицел
 в зависимост от формата се различават три вида сексуални спори –
аскоспори,базидиоспори и зигоспори
 в зависимост от начина, по който растат върху изкуствени хранителни среди се различават:
A.Дрождеподобни гъби – бързорастящи

B.Филаментозни гъби – по – бавно растящи, винаги растат като плесени
C.Диморфни гъби – бавнорастящи в организма на човека и в хранителни среди при 37, а свободно при
25 като плесени.
 В зависимост от начина, по който се размножават:
А. Същински – полово и безполово
B. Несъвършени гъби – размножават се само безполово,имат голямо значение за медицинската
патология.
Особености в структурата на клетката

За разлика от бактериите ,гъбите са:
- Еукариоти
- Съдържат обособено ядро с ядрена мембрана
- В цитоплазмата има вакуоли,митохондрии,ретикуларен ендотел и други свързани с
цитоплазмената мембрана
- Мембраните им съдържат стероли
Клетките на гъбите приличат повече на животинските, отколкото на бактериите,за разлика от клетките
на бозайниците:
- Стеролите са ергостерол, а не холестерол
- Клетъчната стена е ригидна,съставена от полимер подобен на хитина
 Поради различията в строежа на клетката на бактериите – гъбите не са чувствителни на АБ –
лекарства.
 Поради сходството с клетките на бозайниците, лекарствата, които инхибират синтеза на
ДНК,РНК и белтъците в гъбите имат същите ефекти върху клетките на човека.
Клинична класификация
 Повърхностни микози – Malassesia furfar -
 Кожни микози – Trichophyton – дерматофитози
Microsporium spp.
Candida albicans
 Субкутанни микози – sporothrix schenkii – споротрихози
 Дълбоки микози – Blastomyces dermatidis – бластомикоза
 Дълбоки опортюнистични микози – Candida, criptococcus ,aspargillus spp.
Патогенеза и епидемиология
А.Фактори на патогенност
1.В организма на човека индуцират реакции на свръхчувствителност
2.При дълбоки микози се развиват грануломи с различна степен на некроза и образуване на абсцеси
3.Гъбите притежават висока метаболитна активност, която повишава възможността за инвазия в
тъканите
4.Възникването и тежестта на протичане на инфекцията зависят от инфекциозната доза и защитните
сили на хазяина
- В повечето случаи инфекциите са екзогенни
- Честотата на микозите нараства, поради нарастване броя на имунокомпрометираните и увеличено
прилагане на инвазивни хирургични техники
- Понякога инфекциите са ендогенни и се причиняват от гъбички, които са част от нормалната флора
на човешкото тяло.
 Директно микроскопско изследване на проби от пациента
- нативни препарати – 10-30% КОН
- ИФМ
- специални оцветители
 Доказване на гъбни АГ чрез латекс аглутинация
 Културелно изследване
- Специфични хранителни среди с АБ
- Култивиране до 30 дни
 Идентификация на колониите
 Индиректни методи
- кожно – алергични проби
- серологични реакции
Антимикотична терапия
1.Клетките на бозайниците нямат ензими, които могат да разрушават полизахаридите в стените на
гъбите, затова защитните механизми на хазяина не могат да ерадикират инфекциите
2.Повечето антимикотични препарати потискат синтеза на ергостерола или пречат на
интерпретирането му в мембраната на гъбите.
Основни групи антимикотични лекарства

 Полиени
- Представители - Nistatin , Amphotericin B
- Механизъм – разрушават клетъчната стена на гъбите, което води до изтичане на клетъчно
съдържимо и смърт на клетката,Фунгицидни в терапевтични дози.
- приложение – Nistatin има клетъчен ефект само срещу Candida albicans, не се резорбира при
перорално приложение.Прилага се само локално, само при кандидоза на стомашно – чревния тракт
- странични ефекти – температура,треска,хипертония,тромбофлебит
 Азоли
Представители – Fluconazole,Intraconazole,Ketonazole
- блокират ензими, участващи в междинни стъпала и синтез на ергостерол
Странични ефекти – гадене, повръщане, обрив по кожата.
Дълбоки микози
- Coccidioides immitis
 Коксидиоидомикоза
 САЩ; Мексико
 Белодробна – наподобява туберкулоза
 Инфекция на ЦНС – менингит
 Кожна инфекция
- Histoplasma capsulatum
 Хистоплзмоза
 САЩ; Охайо; мисисипи
 Белодробна – остра и хронична
 Ro – интерстициални инфлитрати билатерално
 Хепатомегалия
 Очни инфекции
- Blastomyces dermatitidis
 Бластомикоза
 Сев. Америка; Канада
 Белодробна – наподобява туберкулоза
 Кожна инфекция
Всички инфекции се лекуват с Amphotericin B

72 тема-Причинители на опортюнистични микози
Опортюнистични микози
- Причиняват от слабо патогенни гъбички,които са част от нормалната флора или сапрофити от
външната среда.
- Най-често се отнасят към родовете Candida; Aspergillus; Cryptococcus; Mucor и др.
- Причиняват инфекции у хора с отслабена имунна система
Предразполагащи състояния
- Нарушена функция на имунната система
 Първичен имунен дефицит, специално на клетъчно медиирания имунитет
 Вторичен имунен дефицит – СПИН, малигнизация
 Хронични заболявания на обмяната
- Терапевтични процедури
 Трансплантация на органи
 Отворена сърдечна хирургия
 Трайни венозни катетри; изкуствени сърдечни клапи
 Терапия с цитостатици, имуносупресори; кортикостероиди
 Приложение на широкоспектърни АБ
- Други състояния
 Изгаряния
 Диабет – поради високото ниво на глюкоза в тъканите
 Туберкулоза
 Продължителни венозни вливания
Candida spp. C.albicans; C. tropicalis.; C stelatoidea и др.
- Дрождеподобни гъби с овална форма
- Пъпкуващи се
- Могат да се наблюдават удължени, пъпкуващи се клетки във верижка или истински хифи
- C. albicans при неблагоприятни условия образува хламидоспори – двойно контурирани
образувания в края на псевдохифите
Културелни особености
- Аероби; изискващи среди с въглехидрати
- Най – често се култивират в средата на Сабуро; върху която за 24 часа образуват малки, сиво –
бели,плътни,кръгли колонии с кремообразна консистенция и мирис на хлебна мая
- В течни среди образуват ципа без да мътят средата
- Разграждат захарите с кисели и газ
Клиника – кандидомикозите са най-често ендогенни инфекции

Клинични форми

- Образуват се сиво – жълтеникави налепи по лигавицата на устната кухина или
влагалището.Околните тъкани са болезнени, налепите са оградени с възпалителен вал. Най –
често засяга кърмачета и възрастни хора.
- Кандидоза на вътрешни органи – пневмония, колит; холецистит; хепатит
- Кандидозен сепсис – генерализирана инфекция
- Материали за изследване – според локализацията
- Посявка – среда на Сабуро.От съмнителните колонии – преперати с метиленово синьо.Посявки
на оризов агар и среди за диференциране на отделни видове в рода
- Специфична профилктика – няма
Лечение – Amphotericin B; Nistatin имидазоли
Aspergillus spp; A. fumigatus, A. niger

- Високо устойчиви и широкосразпространени в природата
- Инфекциите при човека са екзогенни
- Най – чести – входни врати – бял дроб; стомашно – чревен тракт и кожа
Морфология и Физиология
- образуват дебели,разклонени; септирани хифи.Растат добре на Сабуро с бели ; жълто-зелени
до черни колонии
- Белодробна аспергиоза – протича като остър бронхит или бронхопневмония
 сапрофитна
 алергична
 инвазивна
- Кожна аспергиоза
 засяга роговия слой на кожата и ноктите
 възможно се дисеминиране във вътрешни органи
- Очна, генитална; сърдечно съдова аспергилоза
- Токсикози при контаминация на хранителни продукти
Лечение:Amphotericin B ; Itraconazole; Sapreconazole
Cryptococcus spp; C. neoformans
- Дрождеподобна гъбичка със сферична форма и дебела желатинозна капсула.Познати са четири
серотипа
- Посявки – среда на Сабуро – слузести; лъскави колонии
- Заразяване – аерогенно; алиментарно и по контактно – битов път
– белодробна, ЦНС – менингоенцефалит,кожа,кости,простата
Микробиологияна диагноза
– Тушов препарат по Бури – големи капсули около дрождеподобни клетки
Лечение
– Amphotericin B, Itraconazole; Fluconazole
73 тема-Обща характеристика на вирусите
Специфични характеристики
 Съдържат само един вид НК – ДНК или РНК
 Паразитират вътреклетъчно, като променят специфично метаболизма на клетката
 Размножават се само вътреклетъчно
 Най-малките инфекциозни агенти
 Не притежават органели
 Могат да се наблюдават само с ел.микроскоп
 Не са чувствителни на антибактериални и антимикотични антибиотици
 Чувствителни са към интерферон
 Вироидите са агенти патогенни за растенията, които съдържат само РНК
 Прионите са нискомолекулни белтъци
Структура на вирусите
 Преобладават 3 форми:
1. сферична – такива са повечето човешки вируси
2. пръчковидна – растителните вируси
3. сперматозоидоподобна – имат повечето фаги
 Големината варира от 20 до 300 nm
 Строеж:
1. винаги съдържат в централната си част НК, заедно с белтъци оформя ядрото на вируса –
нуклеоид
2. белтъчна обвивка – капсид изграден от мономери – капсомери, разположени
симетрично
3. външната обвивка (суперкапсид) – дву- или трислойналипопротеинова мембрана, по
външната й страна се наблюдават израстъци – спайкове с гликопротеинов състав
 Голи вируси – нямат външна обвивка
 РНК-ови – пикорна-, рео-, калици-
 ДКН-ови – адено-, парво-, папова-
 Облечени с надкапсидни обвивки
 РНК-ови – тога-, корона-, орто-, пара-, арена-, ретровируси
 ДНК-ови – херпресни, поксвируси
 Вирусни НК – не се различават от клетъчните, показват разнообразие в структурно и
функционално отношение
 Вирусни белтъци – синтезират се в цитоплазмата на заразените клетки, имат структурна и
рагулаторна функция
 Липиди и въглехирдати – имат предимно клетъчен характер, отстраняването на липидите води
до загуба на инфекциозност
Атипични вируси – подобни агенти

 Дефектни вируси – състоят се от нуклеинови киселини и протеини, не могат са се реплицират
без помощен вирус (напр. Хепатит D вирус)
 Псевдовируси – съдържат клетъчна вместо вирусна ДНК
 Вироиди – единична циркулярна РНК , без обвивка, причинява заболявания по растенията
 Приони – инфекциозен нискомолекулен протеин

Размножаване на вирусите
 Отделните вирусни компоненти се синтезират самостоятелно
 Вирионите се формират чрез сглобяване
 Използват клетъчните компоненти за размножаването си
 Продължителност на вирусния репродуктивния цикъл – часове при човешките вируси
 Основи етапи на вирусното размножаване:
I. Ранни събития
1. Прикрепване – специални кл.рецептори
2. Пенетрация – два механизма:
 Транслокация на вируса през кл.мембрана
 Ендоцитоза на вирусните частици
3. Разсъбличане и освобождаване на вирусната НК
 Вирионите се разсъбличат самостоятелно или с помощта на клетъчни
лизозоми
 Вирусните обвивки се разрушават
 Запазват се само НК и комплекса НК-протеин
II. Междинни събития
1. синтез на РНК
 транскрипция на иРНК от вирусната РНК
2. транслация на иРНК – чрез кл.компоненти
3. ДНК вирусите се реплицират в ядрото
III. Късни събития
1. Сглобяване на вирусните частици и пакетиране на вирусните НК в капсиди
2. Освобождаване на вирусните частици от инфектираната клетка
- Необлечените вируси чрез разрушаване на кл. мембрана
- облечените вируси чрез:
 Пъпкуване през външната кл. мембрана
 Нуклеокапсида взаимодейства със специфични области на
мембраната
 Образува се инвагинация на мембраната и вирионът се отделя

74 тема-Класификация на медицински важните вируси
Класифицирането на вирусите се определя от 35 показателя характеризиращи
структурата и свойствата на вириона, неговата НК и белтъци, размножителен цикъл,
антигени и др.
РНК- вируси
I. Picornaviridae – РНК-съдържащ вирус, необлечени, дребни с икосаедрална
симетрия
1. Enterovirus – чревни вируси
 Poliovirus, coxackivirus, echovirus – причиняват полиомиелитоподобни заболявания,
асептичен менингит
 Hepatitis A virus (HAV) – хепатит
2. Rhinoviruses – причиняват инфекциозен ринит (хрема) и други ОРЗ на ГДП
II. Caliciviridae – причинават гастроентерити

1. Horwalk virus – диария при деца в училищна възраст и при възрастни хора
2. Hepatitis E virus – хепатит
III. Reoviridae – двойноверижна РНК, причиняват “летен грип и диарии”, депресии,

асептичен менингит
IV. Togaviridae – РНК вирус

 Аlphavirus – тежки енцефалити
 Rubella virus – причинява рубеола, която може да протича като остра форма при деца,
неонатална форма(порок на сърцето глухота и слепота)
V. Flaviridae
 вирус на жилтата треска
 вирус на японския енцефалит
 вирус на енцефалита Сан-Луи
 денга вирус
VI. Bunyaviridae
 Заразяване чрез комари и кърлежи
 Причинават тежки енцефалити
 Nairovirus – причинява кримска хеморагична треска – оток на мозъка, кръвоизливи,
дегенерация на ч.дроб, често завършва летално
 Hentavirus – причинява хеморагична треска с бъбречен синдром
VII. Arenaviridae – тежки хеморагични трески
VIII. Coronaviridae
IX. Rabdoviridae – Rabies virus – бяс по животни и хора
X. Haloviridae
XI. Astroviridae
XII. Retroviridae носители на обратна транскриптаза, едноверижна диплоидна РНК

 Oncovirinae – причинява Т-клетъчна левкимия
 Lentivirinae – HIV-1, HIV-2 – причинява СПИН
 Spumavirinae
XIII. Orthomycoviridae – Influenza virus A,B, C – причиняват ОРЗ, грип
XIV. Paramyxoviridae
 едноверижна РНК
 парагрипни вируси – причиняват ОРЗ, фарингит, бронхопневмония, остри и
хронични заболявания на ЦНС
 V.parotitidis – причинява паротит (заушка)
 Morbilivirus – причинява морбили
XV. Toraviridae
ДНК-вируси
I. Parvoviridae – B-19 причинява инфекциозна еритема при дежа 4-11 год. и
възрастни – рубеолоподобен обрив, хемолитична анемия, остър артрит
II. Papovaviridae – кожни и генитални брадавици, мукозни туморни заболявания –

carcinoma coli uteri
III. Adenoviridae
 Adenovirus – фарингити, конюктивити, гастроентероколити, злокачествени
тумори
IV. Hepadnaviridae – циркулярна dsДНК, причинява увреждания на ч.дроб
V. Herpesviridae
 dsДНК
 Herpes simplex virus HSV-1 причинява лабиалния и очния херпес, HSV-2 причинява гениталния
и глутеалния хепрес
 Varicella virus – варицела при деца и херпес зостер при възрастни

 Cytomegalovirus – локални инфекции с поражения в слюнчените жлези и генерализирани
инфекции
VI. Poxviridae
 Variolla verrae – едра шарка
За лекаря е важна класификацията и клиниката причинени от:

 Респираторни – орто-, парамиксо-, корона-,рино-, аденовируси
 Чревни – пикорна-, рео-, калицивируси
 Хепатотропни – хепадина-, флави-, рео-, калици-, херпесвируси
 Невротропни- рабдо-, пикорна-, тога-, бунявируси
 Дерматотропни – покс-, херпесни
 Онкогенни – ретро-, папова-, поксвируси
 По полов път – HSV-2, HBV, HIV-1, HIV-2
 Чрез кръвосмучещи – тога-, флави-, буна-, арена-, реовируси

75 тема-Патогенеза на вирусните инфекции.
Неспецифична и специфична защита срещу вируси.
Вирусната инфекция е комплекс от процеси на взаимодействие между вируса и неговия
гостоприемник.
Вирусна инфекция на ниво клетка

 Скрито – абортивно развитие или размножаване, без деструктивни промени в клетките
 Манифестно
 с образуване на включения
 с наличие на СРЕ – наблюдават се структурно морфологични изменения на
инфектираната клетка, които се дължат на деструктивните промени от размножаването
на вируса
 трансформация на клетките – може да настъпи интеграция между вирусните и
клетъчните гени
 Литично – разрушаващо
Вирусна инфекция на ниво макроорганизъм

 Може да протече асимптомично
 Огнищно – инфекцията се локализира на мястото на първичното заболяване или в
чуствителните органи
 Генерализирано – в резултат на липсващи или недостатъчни имунни отговори
 Онкогенно – превръщане на нормалните клетки в ракови, след изменение на клетъчните гени
Характеристика на вирусното заболяване

 Инкубационен период
 Развитие на заболяването:
 остро – с отделяне на вируса в околната среда
 персистиращо – инфекцията бива:
1. Латентна – вирусът остава в организма в неактивна форма и не се отделя в
средата
2. Хронична – протича продължително с редуващи се периоди на ремисия и
обостряне, вирусът се отделя непрекъснато
3. Бавна – с дълъг инкубационен период, бавно но непрекъснато влошаване с
летален изход
 изход – оздравяване, хронифициране или смърт
 вирусната инфекция е взаимодействие между вируса и организма
 не всяка вирусна инфекция представлява вирусно заболяване
Противовирусен имунитет
 Има за цел да възстанови нарушената хомеостаза на вътрешната среда
 Включва следните фактори и механизми:
 Естествена резистентност – липса на вирусни рецептори и клетките стават неуязвими
 Неспецифична резистентност
1. Анатомичните бариери на организма
2. Левкоцитарният интерферон
3. Комплементът
4. Фагоцитарната система
5. Температурният фактор
 специфичен противовирусен имунитет
1. Развива се след прекарана вирусна инфекция или след имунизация
2. Той е хуморален и клетъчно-медииран
3. Първоначално се синтезират IgM, а после IgG
 изгражда се при комбинирано и последователно участие на неспецифичните и специфични
фактори на клетъчните и хуморални механизми

76 тема- Противовирусни средства. Интерферони.
Вирусни.
Противовурусни средства
 Принципите на специфична та химиотерапия изискват препаратите да подтискат вирусното
размножаване, без да засягат кл.механизми
 Инхибитори на биосинтезата на НК
1. Зовиракс (ацикловир) – нарушава синтезата на вирусната ДНК, потиска синтетичните
процеси, прилага се при очен и кожен херпес
2. Пандавир – български противохерпесен препарат на основата на нигерицин, подтиска
синтезата на ДНК и ензими, силен индуктор на интерферон, стимулира зарастването на
раните
3. Ганциклобир – структурно подобен на ацикловира и сходен по действие, препоръчва се
бъбречно- и костномозъчно трансплантирани
4. Фоксарнет – инхибира ДНК синтеза на херпесните вируси, препоръчва се при лабиален и
генитален херпес
5. Азидотимидин (ретробир) – аналог на тимидина, инхибира широк кръг вируси,
инхибира обратната транскриптаза и се ползва за СПИН-ово болни
6. Амантадин – активен спрямо грип А и др. човешки РНК вируси, но не потиска грип В,
нарушава събличането на вируса и инхибира ранните фази на транскрипция и транслация
7. Ремантадин – сходен препарат с горния
8. Рибавирин (виразол) – прилага се при грип, ОРЗ и особено при инфекции от
респираторно-синцитиален вирус
Интерферони
 Различните видове интерферони се прилагат в най-честия случай подкожно, по-рядко мускулно,
като дозировката се определя индивидуално, в зависимост от основното и придружаващите
заболявания, както и от индивидуалната имунологична резистентност на пациентите.
 Интерфероните притежават множество ефекти и висока биологична активност:
 Имуномодулираща активност : представляват модификатори на биологичния
отговор
 Противотуморна активност: пречат на деленето на раковите клетки и могат да
забавят растежа на тумора
 Противовирусна активност : подпомагат предотвратяването на навлизането на
вирусните клетки в клетките на гостоприемника, притежават директна противовирусна
активност (главно срещу хепатитен вирус В, хепатитен вирус С, херпес симплекс и други),
като в същото време активират сигналните механизми за наличие на чужди клетки и
подготовката на имунната система за борба с тях и отстраняването им
 Цитотоксична активност: убиват заразените клетки, активирайки програмираната
клетъчна смърт (апоптоза)антипролиферираща активност: потискайки ангиогенезата и
производството на нови кръвоносни съдове, необходими за туморния растеж,
предотвратяват нарастването на неопластичните новообразувания

 Интерфероните осъществяват своите ефекти по рецепторен механизъм, като в
зависимост от вида на рецептора, с който взаимодействат, се различават три основни
типа интерферони.
 Интерферон тип 1 се свързва към специфичен рецептор, разположен на
повърхността на клетките, известен като IFN-alfa/beta рецептор. Производството им
в организма стартира при идентифициране на навлезли вирусни частици, като се
активират молекули, потискащи вирусното възпроизводство.
 Интерферон тип 2 е известен още като имунен интерферон и се активира от
интерлевкин-12. Освобождава се от определен вид Т клетки (така наречените Т-
хелпери тип 1).
 Интерферон тип 3 е последният открит интерферон, като редица проучвания
показват ролята му в терапията на някои вирусни инфекции.
Вирусни ваксини
-Ваксините са група лекарствени препарати, които се прилагат за придобиване на
специфичен имунитет срещу някои заболявания. Вирусните ваксини служат за придобиване
на имунитет срещу заболявания, причинени от вируси.
 Според своята биологична и физична характеристика ваксините са разделят на 4
основни групи - живи, убити, химични и анатоксини.
-Прилагането на ваксините става според имунизационния календар на Република България.
Имунизационният календар е съобразен с физиологичните възможности на организма,
сезоните, биологичните препарати (ваксини) и тяхното едновременно, последователно или
комбинирано приложение. Нито една ваксина не е изцяло без странични ефекти, но рискът
от сериозни усложнения от ваксините е много по-нисък в сравнение с риска от естественото
преболедуване.
Ваксини против:
-Енцефалит
-Противогрипни ваксини Influenza vaccines
-Ваксини против хепатит Hepatitis vaccines
-Ваксини против морбили (дребна шарка) Measles vaccines
-Ваксини против епидемичен паротит (заушка) Mumps vaccines
-Ваксини против полиомиелит Poliomyelitis vaccines
-Ваксини против бяс Rabies vaccines
-Ваксини против диария, причинена от рота-вирус Rota virus diarrhea vaccines
-Ваксини против рубеола Rubella vaccines
-Ваксини против варицела/зостер Varicella zoster vaccines
-Ваксини против жълта треска (американска чума) Yellow fever vaccines
-Ваксини против папиломавирус Papillomavirus vaccines
-Други вирусни ваксини Other viral vaccines

77 тема-Семейство Adenoviridae
Семейство Adenoviridae обхваща голям брой вирусни агенти (над 50 типа), разделени според техния
естествен хазаин на два рода:
Mastadenovirus;
Aviaadenovirus.
Представителите на род Mastadenovirus предизвикват инфекции у млекопитаещите, а

Aviaadenovirus - у птици.
-Aденовирусите предизвикват in vitro цитолиза на гостоприемните клетки.
 Цитолизата представлява процес на клетъчно разрушаване. Аденовирусните инфекции са остри
инфекциозни заболявания, които протичат с поражения на дихателната система, конюнктивата,
лимфната тъкан и тънкото черво.
Структура и култивиране
-Аденовирусите са ДНК вируси с размери от 70 до 90nm и кубичен тип симетрия.
-Изградени са от 252 капсомера, всеки от които се състои от 6 субединици.
-По върховете на икосаедъра са разположени 12 допълнителни капсомера, притежаващи нишковиден
израстък.
-Нишковидните израстъци на капсомера участват в адсорбцията на вируса към клетката гостоприемник.
-В лабораторни условия аденовирусите се култивират в клетъчни култури от епителен произход, най-
подходящи са културите от човешки и маймунски произход, както и клетъчните линии HELA и KB. В
лабораторни условия е установено, че аденовирусите се размножават вътреядрено с формирането на
типични клетъчни включения и образуването на кристали.
-Предизвиканото от аденовирусите клетъчно разрушаване започва от периферията на клетъчния монослой,
като първият белег но този процес е появата на окръглени и силно пречупващи светлината клетки.
Постепенно процесът обхваща целия клетъчен пласт на клетъчната култура, като окръглените клетки се
подреждат гроздовидно.
 Аденовирусите притежават следните разтворими антигени:
 Хексонантиген - груповоспецифичен, разворим антиген. Той е общ за за всички типове
аденовируси, представлява субединици на капсомерите и предизвиква образуването на
комплементсвързващи антитела в организма на гостоприемника.
 Пентонантиген - познат още като "токсиноподобен антиген" заради способността си да
предизвиква отлепване на клетъчните култури от разтежната повърхност на стъло в лабораторни
условия. Токсиноподобният антиген произлиза от 12те капсомера, разположени по върховете на
икосаедричния вирион.
 Нишковиден антиген - представлява типовоспецифичен компонент на вирусната частица и
произлиза от нишките на пентон-антигена след обработката му с трипсин.
 Въз основа на своите биохимични и имунологични характеристики аденовирусите се разделят на 7
подгрупи - от A до G, а в зависимост от хемаглутинационната си способност (способност за слепване
и утаяване на червените кръвни клетки) вирусите се разделят на четири подгрупи.

Резистентност и епидемиология
 Аденовирусите са устойчиви спрямо действието на факторите на околната среда и температурните
влияния. При стайна температура запазват жизнеспособността си в продължение на две седмици, но
при температури над 50 градуса загиват за 10 минути. Вирусите са устойчиви спрямо действието на
етер, но дезинфекциозните разтвори ги унищожават бързо.
 Аденовирусните инфекции предизвикани от род Mastadenovirus са антропонози - от тях боледува
единствено човека. Източник на заразата са болният човек и заразоносителите. Притежавайки 52
серотипа, аденовирусите са признати за етиологичен агент на различни синдроми. Предава се чрез
директно инокулиране на конюнктивата, по фекално-орален път, аерозолни капчици или излагане
на инфектирана тъкан или кръв.
 Вирусът е способен да инфектира множество органи и системи, но повечето инфекции протичат
безсимптомно. Аденовирусите често се култивират от фаринкса и изпражненията на
асимптоматични деца, а повечето възрастни имат измерими титри на анти-аденовирусни антитела,
което предполага предшестваща инфекция. Аденовирусът е известен като онкоген при гризачи, но
не и при хора.
 Аденовирусната инфекция обикновено засяга децата от ранна възраст до училищна възраст, но
могат да бъдат засегнати включително новородени. Наблюдава се повишена честота на инфекция
при военнослужещите до въвеждането на ефективна ваксина срещу серотип 4 (Ad4) и серотип 7
(Ad7) през 1971 г.
Патогенеза и клинична картина

 След попадане на вирусните частици в организма на гостоприемника идва ред на 4 до 7 дневният
инкубационен период. Увреждането на съдовият ендотел от аденовирусите предизвиква
образуването на налепи по видимите лигавици и тонзилите.
-В зависимост от механизма на попадане на вирусите в организма на гостоприемника, клинично
заболяването протича различно:
 Най-често инфекцията протича като остър фарингит, предизвиква се от серотипове 1, 2 и 3.
Аденовирусният фарингит се характеризира с болка при преглъщате, субфебрилна температура и
зачервено гърло.
 Втората по честота проява на аденовирусните инфекции е фаринго-конюнктивната треска, която е
клинично сходна с аденовирусния фарнгит, но към клиничката се добавя и появата на конюнктивит.
 Острите респираторни аденовирусни заболявания се предизвикват от серотипове 3, 4 и 7 и се
характеризират с появата на болка в гърлото, кашлица и главоболие. Възможното усложнение на
аденовирусните респираторни инфекции е развитието на аденовирусна пневмония у възрастните.
-Други заболявания, които аденовирусите предизвикват са:
 гастроентерит;
 менингит;
 енцефалит (изключително рядко).
Микробиологична диагностика
Изследват се:
 секрет от нос и гърло;
 конюнктивален секрет;
 кръв;
 фецес.
 Изолирането на вируса се извършва чрез заразяване на клетъчни култури, а микробиологичното

доказване на аденовирусната инфекция се извършва чрез реакция за свързване на комплемента.
Типовата принадлежност на вируса се изследва чрез провеждането на вируснеутрализираща
реакция.
Специфична профилактика и лечение
 Създаднети са живи атенюирани ваксини срещу най-често срещаните вирусни серотипове.
Лечението на аденовирусните инфекции е симптоматично, използват се антивирусни лекарства и
нестероидни противовъзпалителни средства
78 тема- Семейство Herpesviridae. Human herpesvirus 1,2.

- -Семейство Herpesviridae включва няколко от най-важните човешки вирусни патогени.
- Клинично, херпесните вируси причиняват широк спектър от заболявания. Някои от тях имат
широк обхват от клетки гостоприемници, а други по-тесен. Тяхната способност да се запазват в
латентно състояние допринася за развитието на дълготрайно персистиращи в организма на
гостоприемника инфекции.
- Реактивираната инфекция може да е клинично доста различна от заболяването, причинено от
първичната инфекция. Херпесвирусите притежават голям брой гени, някои от които се оказват
чувствителни към антивирусна химиотерапия. В семейството се включват повече от 100 типа
вируси.
- Семейство Herpesviridae се подразделя на три семейства - α, β и γ. В трите подсемейства се
разграничават обща 10 рода:
 Род Alphaherpesvirinae:Mardivirus;Simplexvirus;Varicellovirus;Iltovirus;
 Род Betaherpesvirinae:Cytomegalovirus;Muromegalovirus;Roseolovirus;
 Род Gammaherpesvirinae:Lymphocryptovirus;Rhadinovirus;Ictalurvirus.
- От тях, с най-голямо значение за човешката патология са:
 херпес симплекс вирус тип 1 и 2 (HSV-1, HSV-2);
 херпесни вируси 6, 7 и 8;варицела и херпес зостер вирус;
 цитомегаловирус (CMV);
 вирус на инфекциозната мононуклеоза.
Структура
 Големината на вирусите е от 150 до 200 nm.
 Всички херпесни вируси притежават двойноверижна ДНК, заобиколена от протеиново
покритие, което показва икосаедрична симетрия (капсид) изградено от 162 капсомера.
 Нуклеокапсидът е обграден от плик който е получен от ядрената мембрана на заразената
клетка и съдържа вирусни гликопротеини с дължина около 8 nm.
 Част от вирусния строеж е и една аморфна, понякога асиметрична структура разположена
между капсида и плика (envelop), която се обозначава с названието тегумента. Геномът на
херпес вируса е голям и кодира поне 100 различни протеина. От тях повече от 35
полипептида са участват в структурата на вирусната частица. Херпесвирусите кодират вирус-
специфични ензими, участващи в метаболизма на нуклеиновите киселини, ДНК синтезата,
генната експресия и регулирането на протеините (ДНК полимераза, хеликаза-примаза,
тимидин киназа, протеинови кинази).
 Обща характеристика на херпес вирусните заболявания
 Голямо разнообразие от заболявания се свързват с херпес вирусните инфекции.

 Първичната инфекция и реактивираното заболяване с даден вирус от семейството може да
засяга различни клетъчни типове и да предизвиква разнообразни клинични картини.HSV-1 и
HSV-2 инфектират епителните клетки и се установяват под формата на латентна инфекция в
невроните. Тип 1 е свързан с орофарингеални лезии и причинява обикновения херпес. Тип 2
заразява главно гениталната лигавица и е основно отговорен за гениталния херпес. И двата
типа 1 и 2 могат причиняват неонатални инфекции и инфекции при имунокопрометирани
пациенти, които често протичат по-тежко.
 Първичният генитален херпес може да бъде причинен както от HSV-1, така и от HSV-2, а
също така може да бъде асимптоматичен. HSV-2 има притежава тропизъм към гениталната
лигавица и традиционно е свързан с генитални инфекции.
 Клиничните характеристики на първичния генитален херпес причинени от HSV-1 и HSV-2 са
неразличими, но рецидивите са по-чести при HSV-2. Първичният генитален херпес се
характеризира с тежки и продължителни системни и локални симптоми. Проникващите
антитела срещу HSV-1 имат подобряващ ефект върху тежестта на инфекцията причинена от
HSV-2.Вирусите на варицелата и херпес зостер причиняват заболявания протичащи с
везикулозен обрив по кожата и лигавиците в различни части на тялото - варицела и херпес
зостер инфекция.
- Цитомегаловирусът причинява както безсимптомно протичащи инфекции, така и тежки
увреждания, водещи до прождевременно раждане, микроцефалия и дори смърт.
- Вирусът на Епщайн-Барр причинява инфекциозната мононуклеоза, която се характеризира с
ангина, хепатоспленомегалия и лимфонодулопатия. Повечето пациенти с инфекциозна
мононуклеоза са асимптоматични, но приблизително 90% показват серологични данни за
инапарентно прекарана EBV инфекция. Инкубационният период на инфекциозната
мононуклеоза е 1-2 месеца. Почти всички пациенти с инфекциозна мононуклеоза съобщават за
умора и продължително неразположение.
- Херпесвирус 6 причинява заболяването Exanthema subitum, позната още като Roseola infantum
или шеста болест.
- Херпесвирус 7 е имунологично различен от 6ти, той е етиологичния агент на заболяването
Pityriasis rosea.
- Human herpesvirus 8 е открит за първи път през 1994 г. в биопсичен материал от болен със
саркома на Kaposi и е етиологичния агент на това заболяване.
Лечение
- Употребата на валацикловир, ганцикловир, и фоскарнет показват успех при инфекции с
херпесни вируси 1, 2, 6, 7 и 8.
- За профилактика на варицелата съществува жива атенюирана ваксина, прилагаща се
подкожно.
- Най-добрият подход е да се определи честотата и тежестта на рецидивиращите инфекции с
херпесни вируси и предпочитанията на пациента за профилактика.
- Възможностите за дългосрочна потискаща терапия включват приема на ацикловир или
валацикловир перорално, два пъти дневно в рамките на една година с преоценка в края на
терапията.

79 тема- Varicella-zoster virus
Обща характеристика-Въпреки че се отличават по своята клинична картина, херпес зостер и
варицелата се причиняват от един и същ етиологичен агент, а именно Varicella zoster virus. Той
принадлежи към семейство Herpesviridae, подсемейство Alphaherpesvirinae, род Varicellovirus.
 Варицелата представлява силно инфекциозно вирусно заболяване и е позната още като

лещенка. Тя е проява на първична инфекция с Varicella zoster virus, среща се в детска възраст и
се характеризира със склонност към епидемично разпространение. Херпес зостер възниква
вследствие на активирането на латентната инфекция с варицела зостер вирус единствено при
лица предварително преболедували от варицела.
Структура
Varicella zoster virus е ДНК съдържащ вирус, морфологично и структурно идентичен с вируса на
herpes simplex.
 Размерите му варират от 120-150 nm и се състои от три компонента:

- централно разположена вирусна ДНК (нуклеоид);
- капсид, състоящ се от 162 капсомера;
- обвивка, изградена от ядрената мембрана на клетката гостоприемник.
Вирусните щамове, изолирани от пациенти с херпес зостер и варицела са имунологично идентични,
което в имунологично отношение ги прави хомогенна група. Доказано е наличието на
комплементсвързващ антиген, но въпреки това антигенната структура на вируса все още не е напълно
изучена.
Резистентност и eпидемиология
-Вирусът е термолабилен и загива дори при стайна температура. Не е патогенен за опитни животни и
се предава единствено от човек на човек. Не е известно съществуването на източник или вектор
животни или насекоми. Варицела и херпес зостер се срещат в световен мащаб, през цялата година, но
честотата на заболяването обикновено се увеличава през месеците март до май.

-Инкубационният период на инфекцията с вируса на варицела и харпес зостер е 14 до 16 дни. Вирусът
навлиза през дихателните пътища и конюнктивата. Смята се, че вирусът се реплицира на мястото на
навлизане в назофаринкса, както и в регионалните лимфни възли. Първичната виремия се появява 4
до 6 дни след заразяването и разпространява вируса в други органи, като черен дроб, далак и
сензорните ганглии. По нататъчната репликация се означава като вторична виремия и засяга кожата и
лигавиците под формата на характерен везикулозен обрив.

Първична инфекция с Varicella zoster virus
-Варицелата е силно контагиозна инфекция.
-Източник на вируса е болният през последните дни на инкубационният период и по време на обрива.
Механизмът на предаване е въздушно-капков, а входната врата са горните дихателни пътища.
-След кратък продормален период от 1-2 дни се развива енантема по лигавиците на устната кухина и
гърлото и характерен обрив по кожата. Обривът има полиморфен характер, смяната на макулозния,
папулозния и везикулозния стадии протича изключително бързо.
-Везикулите са малки (3-4mm), еднокамерни и изпълнени с бистра течност съдържаща вируса.
Кожният обрив се развива в продължение на 2 до 4 дни и обхваща лицето, шията и в по-голяма степан
туловището и крайниците.
- Към петият ден на заболяването настъпва фазата на бързо оздравяване.
Херпес зостер
-Заболяването засяга преболедували от варицела лица, в организма на които вирусът се е съхранил в
нервните ганглии и се намира в латентно състояние.
-Имунологичният механизъм, който контролира латентността вируса не е напълно изяснен.
-Факторите, свързани с рецидивиращи заболявания включват:
 стареене;
 имуносупресия;
 вътрематочна експозиция;
 развитие на варицела при деца под 18 месечна възраст.
-При имунокомпрометирани пациенти херпес зостер се разпространява, причинявайки
генерализирани кожни лезии и засягане на централната нервна система, белодробната и
чернодробна функция. Предполага се, че вирусът се разпространява от засегнатите нервни ганглии по
периферните сетивни нерви. Заболяването се характеризира с:
 поява на отделни, сливащи се везикули придружени от сърбеж и силни невралгични болки;
 повишена температура.
-Необходимо е изследването на везикулозна течност и кръв от болни и преболедували лица. Чрез
електронна микроскопия се доказват вирусните частици поради своята характерна морфология.
Прилага се и директна имунофлуоресценция, която има важно значение за диференциалната
диагноза.

-Ваксината срещу варицела е жива атенюирана вирусна ваксина, получена от щама Oka. Прилага се
подкожно. При варицела зостер инфекция се припоръчва и венозното приложение на човешки
имуноглобулин.

80 тема-Human cytomegalovirus
-Вирусът на цитомегалията (Human cytomegalovirus), известен още като Human (beta) herpesvirus 5,
принадлежи към семейство Herpesviridae, подсемейство Betaherpesvirinae.
-Понастоящем в подсемейството се срещат осем вирусни вида, включително човешкият
цитомегаловирус (човешки херпесвирус 5), който е вида причиняващ инфекция при човека.
 В рамките Betaherpesvirinae се включват родовете Muromegalovirus и Roseolovirus (HHV-6 и

HHV-7). Представителите на тези родове наподобяват други херпесни вируси в подфамилиите
на Alphaherpesvirinae, които включват вируса на херпес симплекс (HSV) -1 и -2 и варицела-
зостер вирус, както и подгрупа Gammaherpesvirinae, която включва вируса на Epstein-Barr.
 Много хора не знаят, че са негови носители, тъй като са безсимптомни носители (нямат
симптоми на инфекция).
 Повечето здрави хора нямат никакви симптоми и вирусът не представлява сериозна опасност
за здравето. Вирусът, който остава латентен в тялото, може да причини усложнения по време
на бременност и инфекция при хора с отслабена имунна система.
Структура
-Вирусът на цитомегалията не се отличава структурно от останалите представители на семейство
Herpesviridae - размерите му варират от 120 до 200 nm и се състои от три компонента:
 нуклеоид - двуверижна ДНК;

 капсид, заобикалящ нуклеоида;
 външна обвивка от гликопротеини.
-Вирусът се размножава добре в клетъчни култури от човешки фибробласти и диплоидни клетки. След
оцветяване на препарати от заразени клетъчни култури по метода на Гимза, се доказват
вътреклетъчни включения, които се разполагат странично от разрушеното клетъчно ядро.
-Инфекцията с Human cytomegalovirus е често срещана, но не се разпространява много лесно или чрез
случайни контакти. Предаването изисква пряк контакт с телесни течности (като слюнка, урина, кръв,
сперма, вагинални секрети или кърма) от заразено лице.
Инфектирането се осъществява чрез целувка, кърмене, сексуален контакт, кръвопреливане или
трансплантация на орган или костен мозък.
-Цитомегаловирусната инфекция е заразна за лица, които не са били изложени на вируса преди това,
но той притежава слаба контагиозност.
Заразяването се осъществява чрез директен контакт с телесни течности от инфектираното лице.
Повечето жени (около 30% от случаите), които имат кърмачета, заразени с цитомегаловирус преди
раждането, го пренасят на бебето, когато латентната (дремещата) им инфекция се "реактивира" (стане
активна в кръвта) по време на бременност. Само около 1% -7% от жените се заразени за първи път
(първична инфекция) по време на бременност, но 30% -40% от тях го предават на бебето (вродена
инфекция).
-Вродената цитомегаловирусна инфекция причинява повече усложнения по-рано през бременността.
Бебета, родени без симптоми, могат да развият глухота в месеците след раждането. Въпреки че

инфекциите са малка част от причините за спонтанен аборт или загуба на бременност, цитомегалията
е водещата инфекция, която причинява спонтанен аборт.

-Инкубационният период между момента на заразяване и времето, през което се развиват
симптомите, варира от 3 до 12 седмици в случаите на документирана цитомегаловирусна инфекция
след трансфузия на заразена кръв.
-По-голямата част от инфектираните лица не съобщават за симптоми или усложнения и не си
припомнят никакъв контакт със заразен човек.
-Острата цитомегалия може да имитира инфекциозната мононуклеоза, причинена от вируса на
Epstein-Barr или чернодробна инфекция от хепатит А, В или С. Симптоми могат да
включват:треска;уголемени лимфни възли;болки в гърлото;увеличен черен дроб;умора.
-Симптомите и признаците, подобни на хепатит, могат да включват загуба на апетит, иктер, гадене и
диария.При пациенти с потисната имунна система инфекцията може да атакува различни органи и да
причини замъглено виждане и слепота (ЦМВ ретинит), болезнено преглъщане (езофагит), диария
(колит), хепатит или енцефалит.
Бебетата с цитомегалия при раждане (вродена) нямат симптоми при раждането, но около 20% от тези
без симптоми при раждането развиват глухота. Само около 10% от кърмачетата показват признаци и
симптоми на инфекцията или развиват усложнения. Признаците и симптомите на ЦМВ инфекция при
раждането включват: глухота; жълтеница; преждевременно раждане; ниско тегло при
раждане;увеличен черен дроб и далак; микроцефалия. Приблизително 80% от кърмачетата с вродена
инфекция растат здрави без усложнения и не се нуждаят от лечение с антивирусни лекарства. Все пак,
всяко пето бебе, родено с ЦМВ инфекция развива трайна загуба на слуха.
-Когато човек е заразен с ЦМВ, анти-ЦМВ антитела се развиват и остават в тялото на гостоприемника.
Кръвен тест за откриване на антитела ще бъде положителен, ако пациента е имал цитомегаловирусна
инфекция. Ако тестът за антитела е отрицателен, лицето се счита за неинфектирано. Вирусът може да
се открие в телесни течности (като кръв, слюнка или урина) или телесни тъкани чрез култивиране
(размножаване) на вируса и доказване на специфичен протеин, наречен pp65 антиген чрез PCR
тестове.
Лечение
Пациентите с отслабена имунна система могат да бъдат лекувани с антивирусни лекарствени
препарати. Антивирусните лекарства биват:Ganciclovir е първото антивирусно лекарство, одобрено за
лечение на CMV инфекция. Foscarnet е активен срещу ЦМВ с различен механизъм от ганцикловир и се
използва за лечение на инфекции с ЦМВ, които са резистентни на ганцикловир. Това е терапия от
втора линия за пациенти, които не понасят лечението с ганцикловир. Foscarnet е токсичен за
бъбреците и може да причини гърчове, дължащи се на дисбаланс на минерали и електролити.

81 тема- Epstein-Barr virus
-Human (gamma) herpesvirus 4 (Epstein-Barr virus) принадлежи към род Lymphocytovirus, семейство
Herpesviridae.
-Подсемейство Gammaherpesvirinae понастоящем се разделя на два рода - Lymphocryptoviridae, към
който принадлежи Epstein-Barr вирусът (EBV или HHV4) и род Rhadinoviridae, който включва човешкия
херпесвирус 8, свързан със заболяването саркома на Kaposi (KSHV или HHV 8).
-Епщайн-Барр вирусът причинява заболяването инфекциозна мононуклеоза. EBV е най-честата
причина за инфекциозна мононуклеоза, но и други вируси могат да причинят това заболяване.
Обикновено тези вируси се разпространяват чрез телесни течности, особено чрез слюнка,
кръвопреливане или по време на сексуален контакт.
 Инфекцията с вируса Epstein-Barr (EBV) е често срещана в детска възраст. Въпреки че EBV може
да причини мононуклеоза, не всички, заразени с вируса се разболяват.
 В-лимфоцитите са основните мишени за причинителя на инфекциозната мононуклеоза.
 Симптомите на инфекциозната мононуклеоза обикновено са леки и самоограничаващи се, но
вирусът продължава да съществува в организма за цял живот. По този начин, здравите
заразоносители могат да разпространяват вируса чрез целувка или споделяне на храна и
прибори. Ето защо мононуклеозата се нарича още " болест на целувката".
Структура
-Херпесвирусите имат уникална четирипластова структура, състояща се от сърцевина, капсид,
капсомери или вертекс и двуслойна липидна обвивка. Сърцевината съдържа двойноверижна ДНК,
заградена от капсид, състоящ се от капсомери.
-Капсидът е заобиколен от аморфна протеинова обвивка, наречена тегумента. Той е обвит в
гликопротеин и двуслойна липидна обвивка.
-Вирусът Epstein-Barr (EBV) се среща в световен мащаб и е често срещана причина за вирусен фарингит
(инфекциозна мононуклеоза).
-Разпространява се по въздушно-капков и контактно-битов път. Рисковите фактори за развитие на
заболяването включват контакт с телесни течности (особено слюнка) и обекти, които са били
използвани от заразени хора.
-Вирусът се разпространява от човек на човек, пациентите са заразни по време на инкубационния
период и докато са налице симптомите на инфекцията.
-Инкубационният период е около четири до седем седмици.

-Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с ангина,
генерализирана лимфонодулопатия, хепатоспленомегалия и засяга предимно пациенти между 15 и 25
години.
-Циркулиращите В-клетки разпространяват инфекцията в цялата ретикуло-ендотелна система, т.е.
черен дроб, далак и периферни лимфни възли. EBV инфекцията на В-лимфоцитите води до хуморален
и клетъчен отговор към вируса.
-Хуморалният имунен отговор, насочен срещу структурните протеини на EBV, е основата за теста,
използван за диагностициране на EBV. Т-лимфоцитният отговор обаче е от съществено значение за
контрола на EBV инфекцията клетките естествените убийци (NK) и CD8 + цитотоксичните Т-клетки
контролират пролифериращите В-лимфоцити, инфектирани с EBV. Т-лимфоцитният клетъчен отговор е
изключително важен при определянето на клиничната експресия на EBV вирусната инфекция.
 Бързият и ефективен Т-клетъчен отговор води до контролиране на първичната EBV инфекция и

до пълното потискане на EBV. Неефективният Т-клетъчен отговор може да доведе до
прекомерна и неконтролирана пролиферация на В-клетки, което води до В-лимфоцитни
злокачествени образувания на (напр. В-клетъчни лимфоми).
 Имунният отговор към EBV инфекцията е треската, която се дължи на освобождаването на
цитокини след инвазия на В-лимфоцити от EBV. Лимфоцитозата се причинява от пролиферация
на инфектирани В-лимфоцити. Фарингитът, наблюдаван при EBV инфекциозната мононуклеоза,
е причинен от пролиферацията на EBV-инфектирани В-лимфоцити в лимфната тъкан на
орофаринкса.
 Повечето случаи на инфекциозна мононуклеоза на EBV са субклинични и единствената проява
на EBV инфекцията е серологичен отговор към повърхностен протеин на EBV, открит с EBV
серологични тестове.
 Електронната микроскопия, имунофлуоресценцията и преципитацията в агаров гел се
използват при доказването на Епщайн-Бар-вирусен антиген. Рутинният тест за диагностика на
инфекциозната мононуклеоза е тестът за доказване на хипертрофилни антитела на Paul-Bunnel.
За експресна диагноза се използват моно-спот тестът и имунофлуоресцентния тест.
Лечение
 Не съществува специфична терапия за лечение на инфекциозната мононуклеоза.
Антибиотиците не действат срещу вирусни инфекции. Лечението включва главно почивка и
прием течности. Понякога стрептококова инфекция придружава ангината при мононуклеоза.
При такива обстоятелства се налага лечение с антибиотици за съответните съпътстващи
бактериални инфекции.

82 тема- Семейство Poxviridae . Virus variolae
 Вирусът на вариолата (Orthopoxvirus variolae) принадлежи към род Orthopoxvirus на семейство
Poxvirinae и е част от подсемейството на поксвирусите при гръбначните животни -
Chordopoxvirinae. Поксвирусите (pox - пъпка) предизвикват заболявания при човека, животните
и птиците.
 Имат размери от 300-450 nm и в структурно и функционално отношение показват най-висша
форма на вирусна организация.
 Вариолата е особено опасно, тежко и остро заболяване, то е силно контагиозно и причинява
поражения главно по кожата и лигавиците.
 По своята морфология, химичен състав и резистентност вируса на вариолата не се различава от
вируса на ваксината (Vaccina virus).
Variola вирусът, който причинява едра шарка, вече не се среща в природата в нито една част на света.
Един от първите методи за контрол на разпространението на едрата шарка е използването на
вариация. Произлизащ от името на вируса (вариола вирус), вариацията е процес, чрез който материал
от едра шарка (пустули) се поставя на хора, които никога не са имали едра шарка. Това се извършва
или чрез издраскване на материала в кожата или чрез вдишване през носа. При вариацията хората
обикновено развиват симптомите свързани с едра шарка като треска и обрив. Въпреки това, броят на
смъртните случаи е бил много по-малък.
 Електронната микроскопия доказа, че вирусът на вариолата притежава формата на
паралелепипед с овални стени и заоблени ъгли. Вирусът на вариола е голям в сравнение с
други вируси, с размери от 300-450 nm. За сравнение, вирусът на грипа е с диаметър от около
30 nm. Variola вирусът притежава двойно верижна ДНК.
ДНК е свързана с протеини в нуклеопротеинов комплекс, наречен сърцевина, оформена като дъмбел
в центъра на вируса.
-Вирусът на вариолата притежава сложна антигенна структура. Установени са четири антигена -
разтворими (L, S) нуклеопротеиден антиген и хемаглутинини. L-антигена е термолабилен, а S-антигена
е термостабилен. Под въздействието на L- и S-антигените в организма се образуват
комплементсвързващи и преципитиращи антитела.
-Вирусът на вариолата притежава висока устойчивост спрямо факторите на околната среда. В
изсушено или замразено състояние се запазва в продължение на месеци. Дезинфекциозните разтвори
като лизол, хлорамин и формалин разрушават вирусните частици.
-Основният път на разпространение на вариолата е въздушно-капковият. Болният е контагиозен от
последните дни на инкубационният период до отпадането на крустите. Заразяването става чрез
контакт с болни лица или замърсени лични вещи. В редки случаи входна врата за вариолата може да
бъде кожата (при нарушаване на цялостта и), но основният път за проникване на вирусните частици са
горните дихателни пътища.

-Вирусът на Вариола прониква в организма на човека през горните дихателни пътища, пренася се чрез
фагоцитите до лимфните възли, където се извършва първичното му размножаване. От лимфните
възли достига до кръвния ток и чрез него се разпространява до черния дроб, костния мозък и
слезката, където усилено се размножава и отново се връща в кръвта (повторна виремия).
-Болестният процес продължава от 4 до 6 седмици, като преболедувалите получават доживотен
имунитет. Инкубационният период на вариолата е от 8 до 18 дни.
-Заболяването обикновено започва с общо неразположение, втрисане, повишена температура и
главоболие. Кръвното налягане се понижава и се развива състояние на инфекциозна токсикоза -
лицето и конюнктивите са зачервени, появява се характерна енантема по лигавиците на фаринкса и
устната кухина.
-Паралелно с обрива по лигавиците се наблюдава и еритемен или петехиален обрив по:
 долната част на корема;

 слабинната област;
 вътрешната страна на бедрата.
След преминаването на този продормален период температурата спада и общото състояние на
болния се подобрява. След 3-4 дни по окосмената част на главата и лицето, предмишниците и китките
се появяват бледорозови папули, които постепенно се разпространяват и до долните крайници.
Кожният обрив преминава през стадиите на:
 Mакула;
 Папула;
 Везикула;
 Пустула.
След настъпване на пустулозния стадий, при който се набюдава нагнояване на съдържимото на везикулите,
състоянието на болния повторно се влошава и температурата се повишава. След 10тия ден пустулите се
разкъсват и изтича секрет, който засъхва и се образува круста (коричка). Крустата в последствие отпада и на
мястото и се образува белег.
Имунитет
-Човекът е изключително възприемчив към вируса на вариолата, а преболедувалите и ваксинираните
придобиват доживотен имунитет. В организма на преболедувалите се доказват вируснеутрализиращи
антитела и хемаглутинини.
Необходимо е изследването на:
 съдържимо на кожните поражения във всеки от стадиите на развитие;

 гърлен секрет;
 кръв.
Методите за лабораторна диагностика биват:
1.микроскопиране на оцветени препарати;
2.електронно микроскопиране;
3.реакция преципитация в агаров гел;
4.реакция за свързване на комплемента;
5.доказване на антитела в серума на болния.
-След предложението на Е. Дженер през 1796г. живата противовариолна ваксина започва да се
прилага като профилактично средство при вариолата.
-Ваксината се е приготвяла чрез заразяване на телета, като на 5 тия ден по хода на скарификационните
линии се образува везкулозен обрив.
-Събраният от обрива материал съдържа голямо количество ваксинален вирус, дермоелементи,
нормална кожна микрофлора и се нарича още детрит.
- Детритът се пречиства, като в България се е разпространявал в лиофилизирано състояние. От 1977г.
вариолата е окончателно ликвидирана, блогодарение на приетата през 1958г. програма на СЗО.
83 тема- Хепатитни вируси

Hepatitis A virus (HAV)
 Класификация
 семейство Piconaviridae, род Heparnavirus
 Основни свойства
 икосаедрален нуклеокапсид без външна обвивка
 линеарна +ssРНК
 новообразуваните вириони се отделят чрез разрушаване на клетъчната мембрана
 Антигенни свойства – само 1 серотип
 Резистентност – относително резистентен към дезинфектанти и топлина
 Епидемиология
 болните хора са резервоар на HAV
 HAV се екскретира с фекалиите 2-3 седмици преди появата на жълтеница
 Клинична картина, вирусен хепатит
 основни симптоми без значение конкретния причинител: температура, безапетитие, гадене,
повръщане, жълтеница, тъмна урина
 HAV причинява остър хепатит
1. ИП 2-6 седмици
2. продължителност 2-4 седмици
3. не се развива хроничен хепатит
4. не предразполага към хепатоцелуларен карцином
 Имунитет – доживотен след HAV инфекцията
 Лабораторна диагноза
 доказване на антиген с ELISA и RIA
 Профилактика
 активна имунизация с убити ваксини
 пасивна имунизация с гамаглобулин
 подходяши санитарни и хигиенни мероприятия
 Лечение – липсва, прилага се само поддържаща терапия
Hepatitis B virus (HBV)

 семейство Hepatnaviridae, род Orthohepatnavirus
 Морфология
 частично двойноверижна ДНК
 ДНК зависима-ДНК-полимераза
 външна обвивка съдържаща HBsAg
 някои копия от вирусната ДНК могат да се интегрират в ДНК на хепатоцитите
 Антигенна структура
 HBsAg – hepatitis B surface antigen – във външната обвивка
 може да се асоциира и да образува сферични или филаментозни частици в серума
 HBcAg – hepatitis B core antigen – във вътрешната обвивка
 HBeAg – hepatitis B e antigen – във вътрешната обвивка
 предаване на инфекцията чрез инфектирана човешка кръв
 от майка на дете при раждането или при кърменето
 Клинична картина – ИП 10-12 седмици
 Лабораторна диагноза
 предимно серологична – ELISA, RIA
 маркери за доказване на антигени
1. HBsAg
a) открива се в серума при острия и хроничния хепатит
b) появява се през инкубационния период и се доказва през острата фаза на
c) изчезва през оздравителния период
d) продължителното му присъствие е индикатор за носителство и риск от развитие на
хроничен хепатит
2. анти- HBsAg
a) индикатор за оздравяване след остри инфекции
b) индикатор за протективен имунитет след имунизация
c) HBsAg изчезва
d) Индикатор за активна HBV инфекция
3. анти- HBcAg
a) откриват се при остра инфекция
b) персистират в продължение на няколко години след инфекцията
4. HBеAg
a) проявява се през инкубационния период
b) нормално се открива през ранната остра инфекция
c) индикатор за репликация на вируса
d) индикатор за висока инфектираща способност на болния
e) индикатор за активна инфекция – остра или хронична
5. анти-HBеAg
 Лечение
 само поддържаща терапия
 алфа-интерферон за лечение на хроничен хепатит
 активна инунизация с рекомбинантни ваксини (Recombivax B, Eagerix B)
 при индивиди с висок риск на инфекции, често изложени на контакт с кръв или кръвни
продукти
 изложени на чести хемотрансфузии или диализа
 с чести полово-преносими инфекции
 пасивна имунизация с хиперимунен хемоглобулин
 при новородено от HBsAg-положителна майка
 при медицински персонал

Hepatitis C virus (HCV)
 семейство Flaviviridae, род Hepatitis-C virus
 икосаедричен нуклеокапсид с външна обвивка
 много серотипове
 инфекцията се предава чрез инфектирана кръв
 чрез сексуални контакти
 от майка на дете
 Клинична картина
 ИП 5-10 седмици
 повечето инфекции са субклинични
 над 70% от инфектираните пациенти стават хронични носители
 около 10% от тях развиват хроничен хепатит с усложнения цироза и хепатоцелуларен
карцином
 Имунитет
 не е известно дали съществува доживотен имунитет
 Лабораторна диагноза – доказване на анти-HCV чрез ELISA
 Лечение
 поддържаща терапия
 липсва ваксина и хиперимунен серум
 задължително изследване на донорска кръв за анти-HCV
Hepatitis D virus (HDV, delta agent)

 семейство Cystoviridae, род Deltavirus
 дефектен вирус, не може да се реплицира сам
 не притежава гени, кодиращи синтеза на протеинов капсид
 реплицира се само в клетки предварително заразени с HBV
 геном изграден от циркулярни отрицателни ssРНК
 Клинична картина
 протича по-тежко в сравнение с пациентите инфектирани само с HBV
 развиват хроничен хепатит D
 Имунитет – не е доказан доживотен имунитет
 Лабораторна диагноза – ЕLISA или RIA
 доказване на делта-антиген
 доказване на анти-HDV
 Лечение
 поддържаща терапия
 Профилактика – имунизация срещу хепатит В

Hepatitis E virus (HEV)
 семейство Caliciviridae, род Hepervirus
 Мофрология
 икосаедрален нуклеокапсид без външна обвивка
 геном от положителна ssРНК
 подобна на епидемиологията на HAV
 причинява ендемичен и епидемичен хепатит
 водни епидемии в Африка, Азия, Южна Америка
 контаминирана вода е обичайната причина
 Лабораторна диагноза – липсват серологични и диагностични тестова, диагнозата се поставя
чрез изключване на останалите хепатити
 Лечение – поддържаща терапия
 Профилактика – липсва ваксина
Hepatitis G virus (HGV)

 семейство Flavaviridae
 далечно родство с HCV
 инфекция свързана с кръвопреливане
 причинява хроничен хепатит
 липсват серологични диагностични тестове
 липсва ваксина

84 тема-Human papillomavirus (HPV)
Човешките папиломни вируси (HPV) са малки ДНК-ови вируси с изразен тропизъм към епителните
клетки на кожата и орофарингеалната, езофагеалната и гениталната лигавици. Съществуват над 100
различни типа HPV, всеки от които се характеризира със собствена тъканна специфичност и се
асоциира с
различна клинична картина. Човешките папиломни вируси (HPV) са причинители на една от най-
разпространените полово пренасяни вирусни инфекции в света. Известни са над 30 типа HPV
предавани по полов път, от които 18 са с доказан онкогенен потенциал.
За диагностика на инфекция с HPV стандартно се прилага теста на ПАПАНИКОЛАУ, чрез който се
детектират специфични цитологични промени, съпровождащи инфекцията.
• Характеризира се с ниска чувствителност (60-70%).
• Осигурява индиректно доказателство за вероятно наличие на
инфекция, причинена от HPV.
• Често цитологичната находка PAP III се обуславя не от предракови лезии на епитела
вследствие HPV инфекция, а от възпалителни промени (трихомониаза, хламидийна инфекция,
бактериална вагиноза и др.).
• Не позволява идентифицирането на отделните типове HPV, поради което не може да бъде
определен индивидуалния риск за развитие на цервикални неоплазии или рак.
В съвременната диагностика на HPV се препоръчва успоредно с теста на
ПАПАНИКОЛАУ да се провежда и ДНК анализ:
• Осигурява максимална чувствителност (100%) и специфичност (100%).
• Тестът позволява откриването на минимални вирусни следи (около 10 вирусни частици) в
изследвания материал.
• Обезпечава надежността и точността на поставената диагноза, посредством директното
установяване на вирусната ДНК в изследваната проба.
• Определя типа на HPV, а с това и индивидуалния риск за развитие на цервикални неоплазии
или рак.
• Дава информация за статуса на пациента относно HPV инфекцията, което е от значение при
определяне на курса на лечение

85 тема- Human polioviruses
-Human poliovirus принадлежи към род Enterovirus на семейство Picornaviridae и е причинител на
острото инфекциозно заболяване - полиомиелит (детски паралич). Вирусната етиология на детския
паралич е доказана през 1909г. от К.Ландщайнер и Е.Попер, а през 1949г. Ж.Ендерс успешно
култивира полиовирусите в клетъчни култури.
-Вирусът на полиомиелита е един от най-малките вируси, с размери от около 28 nm.
-Вирусът притежава иксоаедрична симетрия, няма вирусна обвивка, но има капсид, който обгражда
неговия едноверижен положителен РНК геном с дължина около 7,500 нуклеотида.
-Капсидът е съставен от 60 копия на четири структурни протеина - VP1, VP2, VP3 и VP4. Структурните
протеини VP1, VP2 и VP3 съдържат антиген-свързващи места (известни също като епитопи).
-Четвъртият протеин, VP4, се намира изцяло вътре в капсида и не играе роля при индуцирането на
антитела. VP1 играе важна роля в имунния отговор при трите полиовирусни серотипа. VP1, както и
другите три вирусни протеина също участват в свързването на вируса с неговия рецептор, намиращ се
по повърхността на клетките на гостоприемника. И трите серотипа се свързват с един и същ рецептор
на клетъчната повърхност - CD155. Този рецептор присъства само в човешки епителни клетки, поради
което няма други резервоари за полиовируса.
 Най-широко приложение за култивиране на вирусът на детския паралич намират еднослойните
клетъчни култури от маймунски и човешки произход, върху тях полиовирусите предизвикват
характерни цитопатични промени, изразяваще се с дребнозърнеста клетъчна деструкция.
-Съществуват три серологични типа полиовируси - 1, 2 и 3. От трите серотипа на вируса серотип 2 е
изкоренен през 1999 г., докато останалите два серотипа (1 и 3) остават. Полиовирус тип 1 предизвиква
най-тежки паралитични форми и се изолира в 60-90% от случаите, докато останалите два типа в около
30%.
-Полиовирусите са едни от най-устойчивите спрямо действието на физични и химични въздействия
вируси. Във фецес, питейна вода и хранителни продукти могат да се запазят до 6 месеца, а в
замразено състояние се съхраняват с години. При нагряване до 100 градуса се унищожават
моментално. Особено чувствителни са към действието на хлор, хлорна вар, калиев перманганат и
други окисляващи вещества.
-В естествени условия животните не боледуват от полиомиелит, засяга се само човека. Единствени
източници на инфекцията са болните, пациентите в оздравителния период и транзиторните носители.
Вирусът с разпространява с фецеса, а заразяването се осъществява по алиментарен и контактно-битов
път. Въздушно-капковият механизъм е възможен, но не притежава голямо епидемиологично
значение.

-След попадане на вируса на детския паралич в човешкия организъм, той започва да се размножава в
сливиците, епителя на тънкото черво, пайеровите плаки и лимфните възли, от където попада в
кръвообръщението. По кръвен път вирусът може да достигне централната нервна система и да
засегне двигателните неврони в предните рога на гръбначния мозък. Това довежда до дегенаративно-
възпалителен процес и последващата поява на вяли парализи. Няколко дни преди появата на
симптомите на заболяването вирусът се отделя с гърления секрет, в ранния период (около 4ти ден) на
заболяването вирусът се открива в кръвта особено при апаралитичния полиомиелит. Виремията
(наличие на вируси в кръвта) изчезва за 1-2 дни, като 20 дни по-късно се появява парализата.
Началото на полиомиелитната инфекция се характеризира с:
 повишаване на температурата;
 главоболие;
 болка в гърлото.
Няколоко дни по-късно температурата се понижава и общото състояние на болния е подобрява, но този период
единствено предшества вторичният пристъп.Симптомите на вторичния пристъп включват:
 фибрилитет;
 повръщане;
 вратна ригидност;
 вяли парализи.
При засягане на нервната система полиомиелита може да заърши лeтално.Инфекцията също може да протече и
атипично - без възникване на парализи или асептичен менингит.
Имунитет и специфична профилактика

-Вируса на детският паралич притежава слаба контагиозност.
-Възприемчивостта на човека към вируса е около 80%, преболедувалите от полиомиелита, както и прекаралите
инапарентна инфекция придобиват траен, напрегнат, типовоспецифичен имунитет. -Характерна особеност на
полиомиелитния имунитет е образуването на местна резистентност в чревния тракт поради наличието на
локално секретиращи IgA антитела.
-Съществуват два вида полиомиелитна ваксина - инактивирана (прилагаща се инжекционно) и атенюирана -
прилагаща се перорално. В Бългрия имунизации срещу полиомиелит се извършват съгласно имунизационния
календар.
 фецес;
 ликвор;
 кръв.
Преди изследване е необходимо отстраняването на ненужната за изследването микрофлора. Това се постига
чрез обработката на материалите със стрептомицин и пеницилин. Изолирането на вируса се извършва върху
специфични клетъчни култури, най-подходящи от които са кожно-мускулната ембрионална тъкан и бъбречна
тъкан. За доказване на вирусните частици се използват вируснеутрализираща реакция или реакция
преципитация в агаров гел. Поради масовата имунизация против полиомиелит в серума на почти всички
подрастващи се съдържат антитела. Затова при диагностиката на полиомиелита се използва и реакция за
свързване на комплемента. При заболяване комплемент-свързващите антитела се появяват още в първата
седмица от заболяването.

86 тема -Human coxsackieviruses
 Коксаки-вирусите са подгрупа на род Enterovirus и принадлежат към семейство Picornaviridae.
 Коксаки-вирусите предизвикват разнообразни остри инфекциозни заболявания - от летен грип
и херпангина до вирусен менингит, везикулозен стоматит, екзантема по крайниците, менингит
и пневмония у новородени.
 Вирусите се разделят на две групи - A (CVA) и B (CVB), които се основават на тяхното
въздействие върху опитни мишки (coxsackievirus A води до мускулни увреждания, парализа и
смърт, coxsackievirus B води до органно увреждане, но по-малко тежки резултати.)
 При човека коксакивирусите от група А са склонни да инфектират кожата и лигавиците,
причинявайки херпагина, остър хеморагичен конюнктивит и шап. Група В - сърцето, плеврата,
панкреаса и черния дроб, причинявайки миокардит, перикардит и хепатит. Двете групи A и B
могат да причинят неспецифични фебрилни състояния, обриви, заболявания на горните
дихателни пътища и асептичен менингит.
Морфология и културелни свойства

 Коксаки-вирусите притежават РНК геном, големината им е около 28-30 nm, а формата им е
иксоедрична. Размножават се в клетъчни култури от човешки амнион и бъбреци. Те
предизвикват цитолиза на клетките (разрушаване) и могат да се докажат чрез
вируснеутрализираща реакция. Известни са поне 23 серотипа (1-22, 24) от група А и 6 серотипа
(1-6) от група В.
 Коксаки-вирусните инфекции имат световно разпространение. Те могат да бъдат изолирани
целогодишно в тропически климат, с намаляваща честота на заболявания и сезонност в райони
с по-голяма географска ширина. Избухванията на инфекция с вируса на Coxsackie B се появяват
главно през пролетта и лятото, когато ентеровирусите са най-разпространени.

 Коксаки-вирусите се предават главно по фекално-орален и въздушно-капков път.
 Вирусите първоначално се възпроизвеждат в горните дихателни пътища и епителя на
храносмилателния тракт. Откриват се в дихателните пътища до 3 седмици след първоначалната
инфекция и в изпражненията до 8 седмици.
 Установено е, че вирусите се реплицират в субмукозната лимфна тъкан и се разпространяват в
ретикулоендотелната система. По-нататъшно разпространение в целевите органи (гърло,
сърце, черен дроб, кожа) възниква след вторична виремия.
 Повече от 90% от инфекциите с коксакивируси са асимптоматични или причиняват
неспецифични фебрилни състояния. При новородените те са най-честата причина за
фебрилитет през летния и есенния период. При 13% от новородените с треска в първия месец
от живота се доказва ентеровирусна инфекция. Коксаки-вирусите могат да предизвикат:

Херпангина
 Предизвиква се от каксакивирус група А, серотип 16. Характеризира се с остро начало
фебрилитет, достигащ до 40 градуса, отпадналост,болки в гърлото, хиперемия и везикулозен
обрив на фаринкса. Продължава около 2-3 дни.
Везикулозен стоматит с екзантема

 Протича с везикулозен обрив по лигавицата на устата и кожата на дланите, китките, пръстите и
ходилата. Засяга предимно деца на възраст от 1 до 8 години.
Асептичен менингит
Пациентите с асептичен менингит могат да имат:
 Бърза или постепенна поява на повишена температура и студени тръпки;
 Гадене и повръщане;
 Главоболие;
 Вратна ригидност
 Чувствителност към светлина.
Кърмачетата на възраст под 3 месеца имат най-висока честота на клинично признат асептичен
менингит, при тях се проявява едниствено фебрилитет, раздразнителност и анорексия. Не се
наблюдават дългосрочни неврологични дефицити при кърмачета с асептичен менингит. Възрастните
могат да получат по-продължителен период на треска и главоболие в сравнение с бебета и деца.
Неврологични заболявания
 Рядко, коксакивирусите са замесени в допълнителни неврологични заболявания като
спорадични случаи на слаба моторна парализа, която много прилича на полиовирусна
инфекция.
 Смъртността, дължаща се на коксисаквирусна инфекция, е рядкост. Новородените и
имунокомпрометираните индивиди са изложени на най-голям риск от усложнения.
 фецес;
 везикулозна течност;
 кръв;
 ликвор.
-Предварителната подготовка на препаратите се състои в суспендиране в разтвора на Хенкс,
центрофугиране и обработка с антибиотици (за отстраняване на придружаващата микрофлора).
Изолирането на вирусите се извършва чрез инокулация на бели мишки, заразяване на клетъчни
култури и серологична диагностика.
Лечение
 Специфична профилактика не съществува, лечението е симптоматично

87 тема- Human echoviruses
 Ехо-вирусите (Enteric, cytopatogenic Human Orphan viruses) са членове на рода Ентеровирус от
семейство Picornaviridae.
 Те съставляват най-голямата подгрупа от ентеровируси, състояща се от 34 серотипа. Ехо-
вирусите причиняват редица заболявания - от незначителни фебрилни състояния до тежки,
потенциално фатални състояния като ентерити в детска възраст, асептичен менингит,
енцефалит, парализа и миокардит.
 Първоначално Ехо-вирусите са класифицирани в 34 серотипа. Ехо-вирус 10 е прекласифициран
като реовирус 1, а Ехо-вирус 28 като риновирус 1.
 Ехо-вирус 9 сега е разпознат като същият като коксисакивирус А23. Ехо-вирус 22 и 23 са
прекласифицирани като членове на рода пареховирус, а Ехо-вирус 34 е вариант на
коксакивирус A24.
 Структурата на ECHO-вирусите е подобна на другите ентеровируси - вирусните частици
притежават иксоаедрична симетрия и се състоят от РНК и протеини.
 Техният капсид е съставен от 60 субединици и е образуван от 4 протеина - VP1 до VP4. Тези
протеини играят важна роля в определянето на обхвата на гостоприемници и тропизма на
вируса.
 Еховирусите са инфекциозни в широк диапазон от рН 3 до 10 и са устойчиви спрямо
въздействието на етер и алкохоли. Най-благоприятни за вирусното размножаване са
еднойслойните клетъчни култури от човешки ембрионални трофобласти.
 Вирусните частици не са патогенни за опитни животни с изключение на някои щамове, които
се адаптират към новородени мишки.
 Познати са 34 серотипа Ехо-вируси, различаващи се помежду си единствено чрез реакция за
свързване на комплемента и вируснеутрализираща реакция. Някои вирусни щамове
притежават хемаглутинини, които аглутинират човешки еритроцити от кръвна група О.
 Резистентността на Ехо-вирусите спрямо факторите на околната среда е голяма, като във
външната среда се съхраняват с месеци. Чувствителни са към хлорните препарати като
хлорамин и хлорна вар.
 Естествен резервоар и източник е човекът. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков
и фекално орален механизъм.
 Повече от 90% от еховирусните инфекции са асимптоматични. Честотата на инфекциите варира
в зависимост от сезона, географското разположение и възрастта на популацията, като са по-
често срещани през лятото и началото на есента.
 Хората от всички възрасти са уязвими към инфекция с Ехо-вируси. Според Световната здравна
организация децата под 15-годишна възраст са най-податливи заразяване. Епидемии са
докладвани в Панама, Мексико, Швейцария, Куба, Съединените щати и Турция.

 Вирусната репликация на някои щамове се осъществява във фаринкса и след това се
разпространява до регионалните лимфни възли.
 Повечето вирусни частици по фекално-орален механизъм достигат до храносмилателната
система, където вирусът се свързва със специфични рецептори. След репликацията Ехо-
вирусите се разпространяват в регионалните лимфни възли и предизвикват субклинична
преходна виремия.
 По време на тази нискостепенна виремия вирусът се разпространява в черния дроб, далака,
костния мозък и далечните лимфни възли. Вторичните места на инфекция включват ЦНС, черен
дроб, далак, костен мозък, сърце и белите дробове.
 Най-често ECHO-вирусите предизвикват фебрилно състояние, респираторни и грипоподобни
заболявания, асептичен менингит, но 90% от пациентите с еховирусна инфекция са
асимптоматични. Най-често срещаното представяне е наличието на фебрилитет.
 Инфекцията може да бъде причинена от почти всеки ентеровирусен серотип и е клинично
неразличима от инфекцията с много други вирусни агенти.Ехо-вирусният менингит може да
има двуфазен модел - треска и миалгия с клинично обездвижване, последвано от повторно
появяване на треска и главоболие, бележат началото на асептичния менингит.Кожните обриви
са по-чести при еховирусните инфекции, отколкото при други ентеровирусни инфекции.
 Екзантемите могат да бъдат макулопапупозни, макуларни или папулопустулни.
 Изследват се:гърлен секрет;фецес;кръв;ликвор;смивове от предмети на болния.
 Задължителна е предварителната обработка с антибиотични средства на събраните проби, за
да се елиминира наличието на бактериална микрофлора.
 През първата седмица от ехо-вирусната инфекция вирусът се открива в гърления секрет, а през
следващите 3 до 5 седмици се доказва чрез микробиологично изследване на фецес. Вирусното
изолиране не осъществява чрез заразяване на клетъчни култури, а типизирането - с
вируснеутрализираща реакция.
 Вируснеутрализиращите антитела се появяват още през първата седмица от заболяването,
което прави възможно прилагането на серологична диагностика.

 До момента не са разработени специфични анти-еховирусни препарати. Лечението е
симптоматично.

88 тема- Семейство Orthomyxoviridae. Influenza virus
 Съществуват четири типа грипни вируси: A, B, C и D. Вирусите на човешкия грип A и B
причиняват сезонни грипни епидемии през есенно-зимния период. Инфекцията от тип C на
инфлуенца обикновено причинява леко респираторно заболяване и не се смята, че причинява
епидемии. Вирусите на грип D засягат главно едрия рогат добитък.
Структура и изменчивост
 Вирусът на грипа притежава сферична форма, неговият външен слой е изграден от липидна
мембрана, получена от клетката гостоприемник. Въведени в липидната мембрана са
"шпайковете", които са гликопротеини и се състоят от белтъци, свързани със захари - известни
като HA (хемаглутинин) и NA (неураминидаза). Това са протеините, които определят подтипа на
грипния вирус (например A / H1N1). Под липидната мембрана се намира вирусен протеин,
наречен М1 или матриксен протеин. Във вътрешността на вириона се намира вирусната РНК.
 Вирусите на грип А са разделени на подвидове на базата на два протеина на повърхността на
вируса: хемаглутинин (Н); неураминидаза (N).
Познати са 18 различни подгрупи хемаглутинин и 11 различни подвида на неураминидаза (H1 до H18
и N1 до N11).Вирусите на грипа А могат да бъдат разделени на различни щамове. Настоящите
подтипове вируси на грип А, открити при хората, са вирусите на грип A (H1N1) и грип A (H3N2). През
пролетта на 2009 г. се появи нов вирус на грип A (H1N1), който причинява заболяване при хората. Този
вирус е много различен от вирусите на човешкия грип А (H1N1). Новият вирус причини първата грипна
пандемия от повече от 40 години. Този вирус (често наричан "2009 H1N1") вече е заменил вируса
H1N1, който преди това е циркулирал при хората. Грипните В вируси не са разделени на подтипове, но
могат да бъдат допълнително разбити на родословие и щамове. Понастоящем циркулиращите грипни
вируси B принадлежат към един от следните подтипове - B / Yamagata или B / Victoria.Наименоването
на грипните вируси се осъществява спрямо приетият от СЗО алгоритъм през 1979г.Подходът използва
следните компоненти:
Антигенният тип (например, А, В, С);
 Гостоприемникът на произход (например едър рогат добитък, птици и др. За вируси от човешки
произход не се посочва обозначение за произход);
 Географски произход (например Денвър, Тайван);
 Номер на щам (например, 15, 7 и т.н.);
 Година на изолация (напр. 2001, 2009).
 За вирусите на грип А, описанието на хемаглутинин и неураминидаза се посочва в скоби
например, (H1N1), (H5N1).
Грипните вируси непрекъснато се променят. Те могат да се променят по два различни начина.
 Един от начините, по които те се променят, се нарича "антигенно отклонение". Това са малки
промени в гените на грипните вируси, които се случват непрекъснато във времето, когато
вирусът се реплицира. Тези малки генетични промени обикновено създават вируси, които са
доста тясно свързани един с друг, което може да бъде илюстрирано от тяхното
местонахождение, разположено близо на филогенетично дърво

 Другият вид промяна се нарича "антигенно изместване". Антигенното преместване е рязка,
значителна промяна в грипните вируси А, което води до нови хемаглутининови и/или нови
хемаглутининови и неураминидазни протеини в грипните вируси, които заразяват хората.
Изместването води до нов подтип на грип А или вирус с комбинация от хемаглутинин или
хемаглутинин и неураминидаза, който се е появил от животинска популация, която е толкова
различна от същия подтип при хората, че повечето хора нямат имунитет към новия вирус.
Подобна "промяна" се е появи през пролетта на 2009 г., когато се появи вирус H1N1 с нова
комбинация от гени, които инфектират хората и бързо се разпространяват, причинявайки
пандемия. Когато се случи смяната, повечето хора имат малка или никаква защита срещу новия
вирус.
Въпреки че грипните вируси се променят непрекъснато чрез антигенно пренасяне, антигенното
отместване се случва само от време на време. Видовете тип А претърпяват и двата вида промени,
грипните вируси тип В се променят само чрез постепенния процес на антигенно отклонение.
 Учените използват тест, наречен анализ за инхибиране на хемаглутинин (HI), за антигенно

характеризиране на грипните вируси. Тестът за HI работи, като измерва доколко антителата се
свързват с (и по този начин деактивират) грипните вируси.
 Учените използват HI теста за оценка на антигенното сходство между грипните вируси. Този
тест е особено полезен за подпомагане на избора на ваксинални вируси, използвани в
сезонната грипна ваксина. Резултатите от HI теста могат да ни кажат дали антителата,
разработени срещу ваксинирането с един вирус, са антигенно сходни достатъчно с друг
циркулиращ грипен вирус, за да се получи имунен отговор срещу този циркулиращ вирус.
Учените използват също HI теста за сравняване на антигенните промени в циркулиращите
грипни вируси с грипните вируси, които са се разпространявали в миналото.
Тестът за HI включва три основни компонента: антитела, инфлуенца вируса и червени кръвни клетки,
които се смесват заедно в микротитърната плака.
 В тропическите райони грипът се развива през цялата година. В северното полукълбо сезонът
на грипа обикновено започва в началото на есента, достига върхове в средата на февруари и
завършва в края на пролетта на следващата година. Продължителността и тежестта на грипните
епидемии обаче варират, в зависимост от вида на вирусния подтип.
 Според Световната здравна организация годишните грипни епидемии в световен мащаб водят
до около 3-5 милиона случая на тежко заболяване и около 250 000 до 500 000 смъртни случая.

 Грипните вируси се разпространяват основно чрез малки капчици, съдържащи грипния вирус.
Тези капчици се изхвърлят във въздуха, когато хората, заразени с грипа, кашлят, кихат или
говорят. Веднъж във въздуха, тези малки инфекциозни капчици могат да попаднат в горните
дихателни пътища. Вирусите се прикрепват към клетките в носните проходи и гърлото (т.е.
дихателните пътища).
 Повърхностните протеини на хемаглутинин (HA) на грипния вирус след това се свързват към
рецепторите на сиаловата киселина на повърхността на клетките на човешкия респираторен
тракт. Структурата на повърхностните протеини на грипния вирус е проектирана така, че да
отговаря на рецепторите на сиаловата киселина на човешката клетка.

 След като вирусните протеини се свържат с рецепторите на клетката-гостопремник започва
патогенезата на грипната инфекция.
Симптомите на грипа биват:

 треска / студени тръпки;
 кашлица;
 възпалено гърло;
 запушен нос;
 болки в мускулите;
 обща отпадналост.
Повечето пациенти с грип се възстановят след няколко дни до по-малко от две седмици, но някои
някои от тях могат да развият усложнения.
 Инфекциите на синусите и ушите са примери за умерени усложнения от грип, докато
пневмонията е сериозно усложнение на грипа, което може да бъде резултат както от инфекция
с грипен вирус, така и от коинфекция на грипния вирус и бактериални причинители. Други
възможни сериозни усложнения, предизвикани от грипа, могат да включват миокардит и
енцефалит. Грипът също може да влоши хроничните медицински проблеми. Пациентите с
астма могат да получат астматични пристъпи, докато имат грип.
 Грипът A (H1N1), A (H3N2) и един или два вируса на грип В (в зависимост от ваксината) са
включени във ваксината против грип всяка година. Прилагането на грипна ваксина може да
предпази от грипни вируси, които са еднакви или свързани с вирусите във ваксината. Сезонната
грипна ваксина не предпазва от вируси на грип C. Освен това, грипните ваксини не предпазват
от инфекции и заболявания, причинени от други вируси, които също могат да причинят
грипоподобни симптоми.
 За лечението на грип се използват противовирусните лекарства амантадин (amantadine),
римантадин (rimantadine) и други.

89 тема- Семейство Paramyxoviridae. Virus parotitidis
(Mums virus).
-Вирусът на епидемичния паротит принадлежи към семейство Paramyxoviridae, род Rubulavirus.
Изолиран е през 1934г. от К. Джонсън, а през 1955г. е култивиран успешно в клетъчни култури.
-Заушката е остро инфекциозно заболяване, което засяга околоушните слюнчени жлези, но в отделни
случаи протича със засягане на ЦНС и тестисите. Възпалението на тестисите се означава като орхит, а
когато вируса порази централната нервна система се развива менингит.
-Вирусът притежава овална форма, но са открити и вирусни частици с неправилна симетрия.
Размерите им варират от 150 до 220 nm, а диаметърът на нуклеокапсида е от порядъка на 18nm.
Вируса на епидемичния паротит притежава едноверижнен РНК геном.
 Обвивката (envelope) на вируса на паротида представлява двуслоен липиден слой. Всъщност,

липидите, намерени във вирусната обвивка, се получават от клетката гостоприемник.
 Мембранния F-протеин позволява на вирусния нуклеокапсид да се разпадне в чувствителни
области чрез сливане с клетъчната мембрана. HN (хемаглутинин-невраминидазен
гликопротеин) или прикрепящия протеин позволява на вируса да се прикрепи към клетките на
гостоприемника. Ако вирусът не може да се прикрепи към клетката-гостоприемник, той не
може да се слее с клетъчната мембрана и да навлезе в клетката. Свързващият протеин на
вируса на паротита е иманно хемаглутинин-невраминидазния гликопротеин. М-протеина или
матриксният протеин се свързва с нуклеокапсида и гарантира, че всички вирусни компоненти
са сглобени правилно, преди да напуснат клетката. М протеинът се свързва и образува област
върху плазмената мембрана, където могат да се прикрепят и опаковат други вирусни
компоненти.
 Паротидният вирус се размножава в голям набор от клетъчни култури. Репликацията на вируса
в клетъчните култури довежда до появата на характерни морфологични изменения -
образуване на гигантски многоядрени клетки и синцитиуми.
-Познат е само един серорогичен тип на паротидния вирус. Вирусната частица съдържа следните
антигени:
 Антиген S, който притежава способността да се свързва с комплемента;

 Антиген V - хемаглутинин и неураминидаза;
 Хемаглутинин, аглутиниращ човешки еритроцити от кръвна група О, както и еритроцити на
някои видове маймуни;
 Алерген, доказващ се чрез кожно-алергичен тест.

 Вируса е устойчив спрямо факторите на външната среда, при стайна температура запазва
жизнеспособността си за 4-8 дни. ПРи ниски температури се запазва с месеци. УВЛ го
инактивират за минути, а температурите над 60 °C - за 20 минути.
 Епидемичния паротит е антропоноза, което означава че в естествени условия инфекцията
поразява само човека. В лабораторни условия е доказано, че възприемчиви към вируса са и
някои видове маймуни.
 Източник на заушката са болният и заразоносителите. В 30% от случайте заразените лица
прекарват инфекцията инапарентно, но те също могат да разпространяват вируса. Заушката се
прадава по въздушно-капков път. Входна врата са лигавиците на конюнктивата и горните
дихателни пътища.
 След създаването на противопаротидната ваксина броят на случайте на заболяването
претърпява голям спад. Ваксината срещу заушка се използва само в 57% от държавите,
принадлежащи към Световната здравна организация (СЗО), предимно в страните с по-развита
икономика.

Съществуват две хипотези за патогенезата на заушката.
 Според първата, от входната врата вируса прониква в канала на околоушните слюнчени жлези,
размножава се и след това постъпва в кръвообръщението, достига тестисите, яйчниците,
ликвора, мозъка, панкреаса и други органи.
 Според втората теория вирусът се размножава в епителните клетки на респираторния тракт,
след което по кръвен път достига останалите органи.
Клинично заболяването протича с:

 висока температура;
 едностранно или двустранно увеличение на слюнчените жлези;
 болка при хранене или натиск.
Възможните усложнения са:
 паротиден менингит;
 менингоенцефалит;
 орхит;
 засягане сублингвалните и субмандибуларни слюнчени жлези.
Микробиологичната диагностика се извършва чрез:
Изолиране на вируса от кръв, урина, ликвор и гърлен секрет.
Серологична диагностига - ELISA, PCR.
Кожно-алергичен тест с паротиден алерген.
-За профилактика на заушката се използва триваксината морбили-паротит-рубеола. Масовото и
приложение понижава заболявоемостта многократко.

90 тема- Morbillivirus, morbillorum. (Measles virus).
 Причинителят на морбили - Morbillivirus morbillorum, принадлежи към семейство
Paramyxoviridae, род Morbillivirus. Останалите представители на рода са Peste des petits
ruminants virus (вирус на чумата по дребните преживни животни) и Canine distemper virus
(вируса на гана при кучета).
 Морбили е остро, силно инфекциозно заболяване, характеризиращо се с възпаление на
горните дихателни пътища, усложнение от страна на дихателната система и появата на
характерен макуло-папулозен обрив по кожата.
 Заболяването е известно от дълбока древност. Неговото откритие дава възможността за
пълното проучване на структурата на вируса и патогенетичния механизъм на морбилната
инфекция.
 Вирусът на морбили е с размери от 120 до 250 nm. Обикновено е сферичен, но се наблюдават и
нишковидни варианти.
 Неговият РНК геном е несегментиран и едноверижен.
 Aнтигенно монотипен вирус (повърхностните протеини запазват своята антигенна
структура) Значението за общественото здраве е, че ваксините срещу морбили, развити
срещу единствения щам на вируса на дребна шарка преди десетилетия, са ефективни и
до днес.
 Геномът кодира осем протеина, два, от които (V и C) са неструктурни протеини и са
транскрибирани от фосфопротеиновия (Р) ген. От шестте структурни протеина
нуклеопротеините P,L и N образуват нуклеокапсида, съдържащ вирусната РНК.
 Хемаглутининовият протеин (Н), слетия протеин (F) и матричният протеин (М) заедно с
липидите от мембраната на гостоприемната клетка образуват вирусната обвивка.
 Н-протеина взаимодейства с F, за да посредничи при сливането на вирусната обвивка с
мембраната на гостоприемната клетка.
 Основната функция на Н протеина е да се свърже с рецепторите по повърхността на клетката
гостоприемник. Двата идентифицирани рецептора са CD46 и CD150.CD46 е регулаторна
молекула на комплемента, експресирана върху всички ядрени клетки при човека. Сd150 се
експресира върху активираните Т и В лимфоцити и антиген представящите клетки. Други
вирусни морбили протеини участват във вирусна репликация. Р протеинът регулира
транскрипцията, репликацията и ефективността, с която N се сглобява в нуклеокапсидите.
 Вируса се размножава в голям брой клетъчни култури от епителен произход. Най-подходящи са
клетъчни линии от човешки и маймунски произход, в които вируса предизвиква образуване на
еозинофилни цитоплазмени и ядрени включвания. Цитопатичния ефект и образуването на
гигантски клетки завършва на 5-8 ден.
 Съществува само един серологичен тип на вируса на дребната шарка, той притежава сложен
антигенен строеж. Външната обвивка на вируса съдържа хемаглутинини, които аглутинират
(слепват) еритроцитите на примати, но не и на човека.

 Вирусът на брусницата е слабо устойчив спрямо факторите на околната среда.
 При стайна температура загива за 2 до 4 часа.
 Ултравиолетовите лъчи го инактивират за минути.
 Дребната шарка е антропоноза (в естествени условия от нея боледува само човека).
 Боледуват предимно деца след 6-месечна възраст, тъй като новородените до 6 месец
притежават трансплацентарно получен имунитет от майката.
 Въпреки преобладаването на заболяемостта в детската възраст, възприемчивостта на вируса е
всеобща и възрастните, които не са боледували не са защитени.
 Единствен източник на заразата е болният човек, който предава инфекцията по въздушно-
капков път.

 След попадане в лигавицата на горните дихателни пътища, вирусът се внедрява в
моноцито-макрофагеалната система и предизвиква увеличаване на лимфните възли,
слезката и сливиците.
 В следващият стадий се формират некротични огнища в моноцитно-макрофагеалната
система и вируса преминава в кръвта (първична виремия), след това се отделя и в урината и
носно-гърления секрет.
 Заболяването започва след инкубационен период от 7 до 21 дни. Най-често на 11 ден
започва повишаване на температурата и катарално възпаление на лигавицата на
дихателните пътища и конюнктивата.
 На 3-4 ден от началото на заболяването се появява характерният макуло-папулозен обрив
по кожата на лицето, торса и крайниците.
 Освен основните симптоми на заболяването се наблюдават и:
 Петна на Филатов-Коплик по лигавицата на бузите;
 адинамия;
 загуба на апетит;
 мускулни болки;
 зачервени очи;
 гърчове.
Имунитет
-Преболедувалите от дребна шарка придобиват доживотен имунитет. Повторното заболяване е
изключително рядко и протича леко.
 Изследват се: носно-гърлен секрет;кръв;урина.За бърза диагностика е използват отпечатъкови
препарати от носната лигавица.
 При микроскопиране в тях се откриват гигантски многоядрени клетки и цитоплазмени
включения.
 Наличието на вируса в урината се доказва чрез имунофлуоресценция.
 Специфична профилактика и лечениеКато профилактично средство се използва ваксината
против морбили,паротит и рубеола. Резултатът е придобиването на траен имунитет, който
предпазва от заразяване.
91 тема- Род Rotavirus
 Род Rotavirus принадлежи към семейство Reoviridae. Родът включва голям брой серотипове и
групи, едни от които предизвикват ротавирусен гастроентерит при деца, а други при други
класове животни и птици.
 Ротавирусът е най-честия причинител на вирусен гастроентерит при децата от 6 до 24 месечна
възраст. Въпреки че се среща най-вече при горепосочената възрастова група, по-големите деца
и възрастните също могат да боледуват от ротавирусна инфекция.
 Първата ваксина против ротавирус е лицензирана и препоръчана за рутинна детска
имунизация през 1998 г
 Ротавирусът се състои от двуслоен капсид и цилиндрични капсомери ирадииращи от
централната му сърцевинна част към външния слой на капсида, наподобяващи спици на
колело. Именно затова вирусът е наречен Rota- от латинската дума за колело.
 Вирусният геном се състои от двойноверижна РНК, изградено от 11 фрагмента.
 Ротавирусите се групират в 6 групи (от А до F). Единствено групите А, В и С инфектират човека.
В лабораторни условия ротавирусите могат да бъдат култивирани единствено в клетъчни култури от

чревна лигавица и ембрионални клетъчни линии.
 Ротавирусите се съхраняват до 7 месеца при стайна температура, трудно се инактивират от
дезинфекционни средства, формалин и водороден пероксид.
 Ротавирусната инфекция е антропоноза. Инфекцията се предава по фекално-орален път, като
основните фактори на предаване са замърсените ръце, вода и хранителни продукти. Източници
са както болните, така и базсимптомните заразоносители.
 Ротавирусът се среща в целия свят. Честотата на вирусния гастроентерит е сходна в развитите и
развиващите се страни, което предполага, че подобрената санитарна система сама по себе си
не е достатъчна за предотвратяване на инфекцията. Преобладаването на специфични
ротавирусни щамове варира в зависимост от географския район. Ротавирусът лесно се
разпространява сред бебета и малки деца.
 Резервоарът на вируса е стомашно-чревния тракт и изпражненията на заразените хора.
Въпреки че ротавирусна инфекция настъпва при много животински видове, предаването на
животински ротавируси на хора е изключително рядко и не води до клинично заболяване.

 След попадане на вирусните частици в чревния тракт те поразяват ентероцитите на
дванадесетопръстника и тънкото черво, като процесът може да обхване и дебелото черво.
Ротавирусите се размножават в тънкочревните клетки и предизвикват тяхната дистрофия и
отлющване. Инкубационният период на заболяването е от 12часа до 2 дни.
 Ротавирусният гастроентерит се характеризира с повръщане и водниста диария в продължение
на 3 до 8 дни. Възможна е и появата на болки в корема и повишена температура.
Допълнителните симптоми включват загуба на апетит и дехидратация.Дехидратацията при
бебета и малки деца предизвиква:
 намалено уриниране;
 сухота в устата и гърлото;
 сънливост или неспокойство.
 Преболедувалите придобиват траен имунитет.
 кръв;
 фецес.
-Наличието на ротавирус във фекалиите се доказва чрез латексаглутинация, ELISA или PCR.
Профилактика и лечение
-За профилактика на инфекцията е разработена ротавирусна ваксина. Понастоящем в света
съществуват две лицензирани ротавирусни ваксини. В България ваксината е част от списъка на
препоръчетилните ваксини.

92 тема- Арбовируси. Обща характеристка.
Класификация. Причинители на хеморагични трески.
Вирусните трансмисивни инфекции са остри заразни заболявания, с токсикоифекциозен синдром,
специфично увреждане на ЦНС (енцефалит), хеморагична диатеза, увреждане на различни органи и
системи или развитие на различни леки треаскави състояния. Абровирусните инфекции са зоонози и
се разпространяват трансмисивно.
Класификация
 Семейство Togaviridae
1. Alphavirus – пренасяни от комари, причиняват Американски конски енцефаломиелит
(Западен, Източен и Венецуелски) както и ХТ Чукунгуня
2. Rubivirus – включва само Rubella virus, причиняващ рубеола и патогенен само за човека, не
се разпространява чрез комари и кърлежи
 Семейство Flavaviridae – 65 вида вируси рапределени в:

1. Група вируси пренасяни чрез комари – към която спадат причинителите на жълтата треска,
Денгата, Японския енцефалит и др.
2. Група вируси пренасяни от кълежи – кърлежов енцефалит, двувълновия менинго
енцефалит, Османска хеморагична треска и др.
 Семейство Reoviridae
1. Кълежова треска Колорадо
2. Вирусна треска Кеморово
 Семейство Arenaviridae
1. Аржентинската и боливийската ХТ
2. Треска Ласса
 Семейство Filoviridae
1. ХТ Ебола и Мербург
 Семейство Rhabdoviridae – везикулозен стоматит
Мофология, антигенна структура и резистентност

 РНК вируси
 Имат сферична форма и кубична симетрия
 Външнен суперкапсид богат на липиди, върху който има структури подобни на хемаглутинина
 Хемаглутинацията за взеки вид се проявява при строго определени условия
 Хемаглутинините са гликопротеини и имат добра антигенна активност
 Имат комплементсвързващ антиген
 Термолабилни
 Чувствителни на липоразтворители

 Патогенните абровируси предизвикват заболявания на ЦНС, ХТ и остри фебрилни състояния
 Могат да протичат и безсимптомно
 Имат природноогнищен характер
 Механизъм на предаване: гръбначни живорни (хазаи) – преносител членестоного – гръбначни
животни
 Преносителите са различни видове комари, кълежи, папатациевата мушица
 Размножават се в тъканите на преносителите без да предизвикват заболяване при тях
 Абровирусите паразитират в бозайници, птици, студенокръвни, кърлежи, комари, папатаци
 При двувълновия менингоенцефалит, човек може да се зарази и перорално при консумация на
непреварено мляко от болни кози
 Заболяванията имат подчертано пролетно-есенна сезонност
 От болни: кръв взета през първите дни на заболяването
 От труп: късчета мозък, вътрешни органи и кръв, колкото се може по-бързо след смъртта
 Вирусите се идентифицират чрез изучаване на хемаглутинационната им активност
 Серологична диагноза: ВНР, РСК, РЗХА, ELISA
Профилактика и терапия
 Убити ваксини от мозъците на заразени новородени мишки
 Изработват се ваксини с вируси, получени от заразени животни. Вирусите се инактивират
използвайки 0,1 % формалин.

93 тема- Rubella virus
 Rubella virus принадлежи към семейство Togaviridae и е единствен представител на род
Rubivirus. Вирусът причинява острата антропонзна инфекция рубеола. Рубеолата е
разпространена в целия свят и е инфекция предимно на детската възраст, при инфектиране на
бременни довежда до ебриопатии (трайни увреждания на плода).
Структура и антигенен строеж

 Вирусът на рубеола е с кръгла или овална форма и диаметър 60 nm. Вирионът се състои от
капсидна сърцевина, съдържаща единично копие на геномната РНК.
 Външната мембрана е двойно липидна и съдържа специализирани гликопротеини (Е1 и Е2), за
които се смята, че отговарят за прикрепването на вируса към клетките-гостоприемници. Също
така, рН от 6,0 или по-ниско предизвиква конформационни промени в гликопротеините, които
правят прикрепването на вирусната обвивка към клетките по-ефективно. Вирусът на рубеола
навлиза в клетките чрез ендоцитоза. Веднъж в клетката, се появява конформационна промяна
в капсния корпус, освобождавайки генетичната информация в клетката. Репликацията е бавна с
период на латентност от 8-12 часа, като структурните протеини се появяват на 12-16 часа.
 Вирусът съдържа хемаглутинин и комплемент-свързващ антиген.
 Рубеолният вирус е слабо устойчив спрямо действието на факторите на външната среда,
физични и химечни средства. При температура от 56 градуса загива за около 30 минути, но в
замразено състояние може да се съхрани години наред.
 Рубеолата е антропоноза - в естествени условия от рубеола боледува само човекът. В
лабораторни условия експериментална инфекция може да се предизвика у маймуни и бели
мишки. Възприемчивостта към вируса е всеобща и абсолютна.
 Механизмът на предаване е въздушно-капков, а бременните жени предават вируса на плода
по трансплацентарен механизъм. Източник за инфекцията са болните, заразоносителите и
новороденото, боледуващо от конгенитална рубеола.
 Рубелата се среща в световен мащаб. Броят на съобщените случаи е висок в страни, където
рутинната имунизация с рубеола не е налична или е била въведена наскоро. В Европа честотата
на рубеола остава висока.

 Входна врата за инфекцията са лигавицата на дихателните пътища и конюнктивата.
 Вирусът се прикрепя и навлиза в дихателния епител. След това се разпространява хематогенно
(първична виремия) и се възпроизвежда в ретикулоендотелната система.
 Това е последвано от вторична виремия, която се проявява 6-20 дни след инфекцията. По
време на тази виремична фаза вирусът на рубеола може да се докаже клинично в кръвта,
лимфните възли, урината, цереброспиналната течност, конюнктивата, кърмата, синовиалната
течност и белите дробове.
 Заразеното лице започва да разпространява вируса по аерогенен път 3-8 дни след
експозицията и в продължение на 6-14 дни след появата на обрива. Инкубационният период на
рубеолата е 11 до 23 дни.
Конгенитална рубеола
 Заразяването на плода се извършва транплацентарно по време на майчината виремична фаза.
Вирусът причинява пряко увреждане на заразените клетки.
 Проучванията показват, че клетките, заразени с рубеола в ранния фетален период, имат
намалена митотична активност. Това може да е резултат от хромозомно разрушаване или от
производството на протеин, който инхибира митозата. Независимо от механизма, всяко
увреждане, засягащо плода през първия триместър (по време на фазата на органогенеза), води
до вродени аномалии.
 Клинично рубеолата се характеризира с:
 повишена температура;
 лимфаденит;
 поява на макуло-папулозен обрив по цялото тяло;
 Инфекцията у бременни довежда до спонтанен аборт, мъртво раждане, вродени
аномалии на новороденото.
Диагнозата се основава на клиничните данни, допълнени от вирусологични и серологични
изследвания. Изследват се:
 кръв;
 урина;
 фецес;
 амнионна течност.
-Изолирането на вируса се постига чрез заразяването на тъканни култури от човешки ембрионални
или бъбречни клетки.
-Извършва се ELISA и латекс аглутинация.
-На 13тия месец след раждането се извършва имунизация против рубеола. Имунизацията може да се
извърши самостоятелно като монопротиворубеолна ваксина или като три-ваксина срещу морбили,
паротит и рубеола. На 12 годишна възраст се извършва реимунизация.

94 тема-Rabies virus
 Семейство Rhabdoviridae включва шест рода - везикуловирус, лиза вирус, ефермервирус,
норвирхабдовирус, цитохебдовирус и нуклеорабидовирус. Два от вирусите заразяват човека -
вирусът на беса (RABV) и вирусът на везикулозния стоматит (VSV.). Тези два вируса са съответно
в родовете на лизавирус и везикуловирус.
 Вирусът на беса принадлежи към семейство Rhabdoviridae, род Lyssavirus и причинява
заболяването бяс. Бесът (Rabis) е остро инфекциозно заболяване на централната нервна
система, поразяващо човека и топлокръвните животни.
 Още от древността е известно, че вирусът на беса може да бъде предаден чрез ухапване от
животни.
 Луи Пастьор и Емил Руук - разработват първата ваксина срещу бяс през 1885 г. Тази ваксина е
използвана за пръв път на човек на 6 юли 1885 г.- на деветгодишния Йозеф Мейстер. Тяхната
ваксина се е състояла от проба на вируса, събрана от заразени (и задължително мъртви) зайци,
който бил отслабен поради факта, че събраните проби били подложени на изсушаване за 5 до
10 дни. Подобрен вариант на ваксината е направен през 1908 г.
 Вирусът на беса притежава пръчковидна или куршумообразна форма и е с размери от 80 nm в
диаметър и дължина от 200 nm.
 Съдържа едноверижен РНК геном и има спираловиден тип симетрия. Нуклеокапсидът е обвит с
двойна мембрана. В обвивката на вируса се съдържат белтъци, въглехидрати и липиди.
 Вирусът е патогенен за всички топлокръвни животни. Култивирането му се извършва в
клетъчни култури и диплоидни клетъчни щамове от опитни животни.
 Източник на беса са болните животни, а предаването на инфекцията се осъществява главно със
слюнката чрез ухапване. Заразяване е възможно и при попадане на слюнка върху наранена
кожа.
 От въвеждането на ваксината насам броят на смъртните случаи от бяс продължава да намалява
всяка година. Навсякъде по света повече от 15 милиона души се ваксинират, след като са били
ухапани от животни, за които се предполага, че носят вируса на бяс, което се очаква да спаси
стотици хиляди човешки животи всяка година.
 Болестта е по-разпространена в развиващия се свят, отколкото в индустриализираните страни.
 Неваксинираните кучета са основният резервоар за бяс.

Инкубационен период
 Инфектираният индивид остава безсимптомен през този период. Средната продължителност
на инкубацията е 20-90 дни.
 Рядко се съобщава инкубация от 7-19 дни. В над 90% от случаите инкубацията е с
продължителност по-малко от 1 година.
 Пациентите може да не помнят експозицията поради продължителния инкубационен период.
 Инкубационният период е по-кратък от 50 дни, ако пациентът е ухапан по главата или шията.
При човек с драскотина на ръката развитието на симптоми може да отнеме повече време,
отколкото ако е получил ухапване.
 Вирусът на бяс е сегрегиран от имунната система през този период и не се наблюдава антитяло
отговор.
От входната врата вирусът достига ЦНС по хода на периферните нерви, от там по nervus facialis достига
до слюнчените жлези и се отделя чрез слюнката. Наблюдават се три стадия на развитие:
1. Продромален стадий;
2. Стадий на възбуда;
3. Паралитичен стадий.
Продромален стадий
-Продължителността на този период е 1-3 денонощия. Появяват се неспецифични симптоми и
признаци. Паренето или мравучкането на мястото на ухапването са характерни за този период.
Симптомите на продромалния стадий биват:
 безпокойство;
 втрисане;
 гадене;
 загуба на апетит;
 възбуда;
 безсъние.
Остър неврологичен период

-Този период е свързан с обективни признаци на развитие на болестта. Продължителността е 2-7 дни.
Симптомите включват мускулни фасцикулации, повишена възбудимост на гълтателната и дихателната
мускулатура. Спазмите на гълтателната мускулатура правят гълтателнето невъзможно, от тук
произлиза хидрофобията, при която опитът за пиене предизвиква гърчове на гълтателната
мускулатура. Сетивността на болния е повишена, наблюдават се фотофобия и аерофобия.
Паралитичен стадий
През този период може да се развие буйната формата на бяс. Пациентите развиват:
 възбуда;
 хиперактивност;
 безпокойство;
 хапане;
 объркване;
 халюцинации.
След няколко часа до дни, състоянието става епизодично. Може да възникнат гърчове. Тази фаза
може да завърши със сърдечно- респираторен арест или да прогресира до парализа.
Друга форма на болестта е паралитичният бяс. Парализата възниква от самото начало, а треската и
главоболието са силно изразени. Комата възниква до 10 дни след началото на заболяването и е с
различна продължителност.
Диагностиката на бяс се осъществява в специализирани лаборатории, изследват се:
 мозъчна тъкан;
 слюнка;
 храчки;
 ликвор;
 урина;
 фецес.
-Съществуват различни тестове за бяс. При наличие на бяс, в натривки от мозъчна тъкан микроскопски
се доказват телцата на Бабеш-Негри, които представляват сферични или продълговати цитоплазмени
включения. След оцветяването им по метода на Селерс телцата се оцветяват в яркочервено.
Провеждат се и биологични проби върху опитни животни, но най-бързият и точен метод е
имунофлуоресценцията.
Специфична профилактика и имунитет

Най-сигурното профилактично средство е противобясната ваксина. В България се използва пречистена
лиофилизирана ваксина. При случай на ухапване ваксината се прилага заедно с човешки антирабичен
гама-глобулин. Антителата у имунизираните се образуват на 14-15 ден от имунизацията, достигат своя
максимум около 40 ден, след което понижават своите стойности и се съхраняват с години. В случай на
повторно ухапване се провежда нов курс на имунизация.

95 тема- Семейство Retroviridae. HIV-1 и HIV-2
 Изолират се при всички гръбначни от риба до човек
 Геномът им се състои от положителна РНК
 HTLV-1 първият ретровирус асоцииран със заболяване при хората изолиран от пациент с Т-
клетъчна левкимия
 Семейството се подразделя на 3 подсемейства:
1. Oncovirinae (HTVL-1, HTVL-2, HTVL-5)

a) HTVL-1 предизвиква Т-клетъчна лимфоцитна левкимия, предава се по полов път, с
кърмата, кръвни трансфузии
b) HTVL-2 изолиран от болни с косматоклетъчна левкемия
c) HTVL-5 – от болни с малигнена кожна лимфома
2. Lentivirinae (HIV-1, HIV-2) – предизвикват бавни инфекции и имунодефицитни състояния,

СПИН
3. Spumavirinae – непроучени
 Ендогенните ретровируси са провируси интегрирани в хромозомите на човека и животните,
загубили способността си да се реплицират в зрели вириони
 Механизъм на транскрипция– чрез обратна транскриптаза
 Репликацията на ретровирусите се осъществява последователно: цитоплазма-ядро-цитоплазма
Вируси на СПИН (HIV-1 и HIV-2)
Human immunodeficiency virus 1 и 2 (HIV) причиняват синдромът на продобитата имунна

недостатъчност – СПИН. Инфекциозно заболяване с нехарактерни оплаквания – температура,
увеличени лимфни възли, загуба на тегло, диария. Заболяването е резултата от необратимо
увреждане на имунната система с развитие на чести опортюнистични инфекции
История, морфология, биология и резистентност на HIV

 СПИН е описан за 1-ви път в САЩ през 1981 г. в млади мъже хомосексуалисти със саркома на
Капоши
 На заболяването е обърнато особено внимание след смъртта на тези болни от иначе лечими,
леки опортюнистични инфекции
 Имат сферична форма
 Нуклеокапсид от два идентични положителни РНК вериги, няколко десетки молекули обратна
транскриптаза и интеграза и капсиден белтък p23
 Липопротеинова обвивка с интегрирани в нея гликопротеини gp41 и спайкове от gp120
 Геномът съдържа 9 гена, от които главни са структурните гени кодиращи:
1. gag – капсидния белтък, който е груповоспецифичен
2. pol – обратна транскриптаза, интеграза и протеиназа
3. env – гликопротеините на външната обвивка
4. tat, nef, vif, rev, vpr – имат регулаторни функции

 Nef и vpr – намаляват количеството на CD-4 молекулите на Т-лимфоцитите, улесняват
освобождаването на вируса
 След навлизане в клетката РНК се транскрибира чрез обратна транскриптаза в едноверижна
ДНК, а после и в двойноверижна
 Получената двойноверижна ДНК е копие на вирусния геном и се интегрира в хромозомата на и
 Инфектираната клетка с помоща на интеграза
 В това състояние на провирус, HIV съществува години
 Активацията на заразените Тh активира вирусната репликация
 Вирусната ДНК се транскрибира в иРНК като един от гените на хромозомата
 HIV се размножава само в лимфоцити, макрофаги и микроглиални клетки (клетки с подходящи
CD-рецептори)
 HIV е слабо устойчив на факторите на външната среда
 Силно чувствителен на хлорни дезинфектанти
 HIV-1 е хетерогенна популация с основни различия в антигените в обвивката
 Разделени са няколко подтипа HIV-1 изолирани в повечето страни
 Най-важни антигени са типовоспецифичните гликопротеини gp41, gp120 и
груповоспецифичният сърцевиден антиген р24
 Генът кодиращ gp120 - env мутира лесно и бързо, което затруднява създаването на ваксина
 Причината за мутациите е, че обратната транскриптаза допуска относително много грешки при
репликацията 1 на 2000
 Най-големият и актуален медицински проблем в света
 Заразени с HIV към 2007 г. са приблизително 28 млн души
 СПИН се нарежда на 4-то място като причина за смъртност от инфекциозни болести
 Застрашени от инфекцията са хомо- и хетеросексуални хора в активна полова възраст, венозни
наркомани, хемофилици, новородени от HIV позитивни майки
 Основни пътища на разпространение:
1. Полов
2. Парантерален – кръвопреливане, медицински манипулации, инжекции, козметични
процедури, татуировки
3. Перинатален – трансплацентарен, постнатален (с кърмата)
 вирусът се открива в: кръв, сперма, ликвор, вагинален секрет, урина, кърма
Патогенеза, имунитет и клинична картина на СПИН

 При първоначалната масивна репликация на вирусът се развива интензивна виремия
 Макрофагите се заразяват още в началото на инфекцията
 Тя се разпространява с монноцитите от кръвния ток, макрофаги, както и CD-4 лимфоцити
 Намаляване на CD-4 лимфоцитите каквито са Th и Tdth определят естеството на имунния
дефицит
 Засягането на микроглиалните клетки, както и инфектираните моноцити освобождават
невротоксични субстанции и хемотаксични фактори
 СПИН преминава в няколко стадия
1. Започва остро с продължителност няколко дни или седмици с клиничната картина на
инфекциозна мононуклеоза или грипоподобно заболяване
2. Следва латентен период, който може да продължи години
3. При други след острия стадии се наблюдава генерализирана лимфаденопатия с лесна
уморяемост, изпотявания, рецидивираща треска, загуба на тегло, нощни изпотявания
4. С изчерпването на CD-4 лимфоцитите болния губи способността да развие ефективен
протективен имунен отговор и навлиза в стадия на опортюнистичните инфекции, неоплазии
и деменция
 заболяванията причинени от HIV-2, протичат по-леко от HIV-1
 Има за цел да:
1. Открие заразените, за да се започне лечение с антивирусни препарати
2. Да открие заразоносителите, за да се ограничи разпространението на инфекцията
3. Да повърти диагнозата и да проследи заболяването
 Масовата диагностика на СПИН е серологична – ELISA, РСR
 Потвърдителни методи са – Western-blot и имунофлуоресценция
 Културелни методи
Профилактика и терапия
 за сега не съществува ефективна ваксина срещу СПИН
 основните усилия са насочени към профилактика на СПИН
 разработени са антивирусни химиотерапевтици, които подтискат репликацията или
свързването на HIV:
1. нуклеазни инхибитори на обратната транскриптаза – терминират синтезта на ензима
a) Azidothymidin (AZT, zidovudine), Dideoxycytidine (ddC), Stavudine, Lamivudine
2. нуклеозидни инхибитори – свързват ензима и го блокират
b) Nevirapine, Delavirdine
3. протеазни инхибитори – пепядстват ензимното разцепване на gag и gag-pol
c) Saquinavir, Ritonavir, Indinavir, Nelfinavir

96 тема-Приони
Необичайни инфекциозни агенти, причиняващи инфекции с дългогодишен ИП и прогресивен ход на
заболяването, завършващо с деменция или смърт. Заболявания причинени от приони при човека са:
Куру, Болест на Кройцфелд-Якоб (БКЯ), Болест на Гертсман-Щройслер-Шайнкер (БГЩШ) и Фатална
фамилна инсомния (ФФИ)
Структура и биология
 Протеинови инфекциозни агенти
 Резистентни на формалдехид, протеази, йонизираща и ултравиолетова радиация
 Филаментозна форма
 В резултат на инфекцията в мозъчните тъкани се появяват фибрилерни белтъци PrPSc
 PrPSc се свързват към мембранните PrPC и индуцират превръщането им в PrPSc
 Последните се освобождават от клетката и агрегират в амилоид-подобни плаки в мозъка
 Клетката възстановява загубените PrPC и цикълът се повтаря

 Заболяванията се придобиват екзогенно, но БКЯ, БГЩШ и ФФИ са също наследствени
 Куру се разпространявала чрез погребален канибализъм на островите Паула и Нова Гвинея
 От куру боледували предимно жените и децата
 С прекъсване на канибализма заболяването е изкоренено
 Основен път на разпространение на прионите е алиментарният
 Прионите са резистентни на храносмилателните протеази
 Причинителят на БКЯ се разпространява инжекционно, чрез трансплантация или чрез заразени
медицински прибори
 ИП е повече от 30 години
 Заболяванията протичат с години и с симптомите след проявата на спонгиформената
енцефалопатия
 Загуба на мускулен контрол и координация, тремор, прогресивна деменция
 Смъртта настъпва в рамките на 1 година
 БКЯ може да се причини в следствие на консумация на заразени продукти от болни от луда
крава животни
Диагностика, профилактика и лечение

 Не съществуват методи за диагностика и лечение на инфекции, причинени от приони, при
хората и животните
 Сигурно инактивиране на прионите настъпва при едночасово автоклавиране при 15psi

СЪДЪРЖАНИЕ
1.Предмет и задачи на микробиологията. Основни групи микроорганизми. Клетъчни и безклетъчни
организми. Прокариоти и еукариоти. Обща характеристика на
бактериите.………………………………………………………………………………………………………………………………………….1
2. Морфология и структура на бактериалната клетка. Рибозоми. Нуклеоид. Цитоплазмена мембрана.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………4
3. Клетъчна стена. Пептидогликан. Тейхоеви киселини. Специални компоненти на Грамположителните
и Грам-отрицателните бактерии. …………………………………………………………………………………………………………5
4. Капсула, гликокаликс, слайм. Флагели. Пили. Спори. …………………………………………………………………….7
5. Класификация на бактериите. Таксономия. Подходи при таксономията. Номенклатура. ……………8
6. Класификация на бактерии с важно медицинско значение. ………………………………………………………….9
7. Растеж на микроорганизмите. Растежна крива. ……………………………………………………………………………..11
8. Метаболизъм при бактериите. Хетеротрофни бактерии. Пътища за разграждане на глюкозата.
Дишане. Ферментация. ………………………………………………………………………………………………………………………..12
9. Аеробни и анаеробни бактерии. Пътища на биосинтез. Синтез на пептидогликан.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….14
10. Микробна генетика. Генетичен материал при бактериите. Бактериална хромозома и плазмиди.
Бактериофаги. Транспозони. ……………………………………………………………………………………………………………….15
11. Бактериални мутации. Пренасяне на ДНК между бактериалните клетки. Конюгация. ……………..19
12. Трансдукция. Трансформация. ……………………………………………………………………………………………………..21
13. Патогенеза на бактериалнта инфекция. Фактори на вирулентност при бактериите: фактори на
адхезията и колонизацията; фактори на инвазията; фактори избягващи защитата на макроорганизма ;
токсинообразуване.…………………………………………………………………………………………………………………………….22
14. Инфекция. Етапи на типичната, остра инфекциозна болест. Видове бактериални инфекции.
“Постулати на Р. Кох”. …………………………………………………………………………………………………………………………14
15. Естествена резистентност. Неспецифична защита. Физически бариери. Фагоцитиращи
клетки.Протеини: система на комплемента, лизозим, интерферони. …………………………………………….28
16. Неспецифична защита. Кожа и мукозни мембрани. Възпалителен отговор и фагоцитоза.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..30
17. Специфичен имунитет. Активно и пасивно придобит имунитет. Имуногени, антигени и епитопи.
Клетъчни основи на имунната система. ……………………………………………………………………………………………33
18. Антитела. Хуморален имунитет. ………………………………………………………………………………………………….36
19. Клетъчно медииран имунитет. Антибактериален отговор. Вроден отговор. Антиген-специфичен
отговор. ………………………………………………………………………………………………………………………………………………37
20. Свръхчувствителност. Свръхчувствителност от бърз тип. Анафилактичен шок. Цитотоксична
свръхчувствителност. …………………………………………………………………………………………………………………………39
21. Свръхчувствителност от бърз тип, дължаща се на имунни комплекси. Свръхчувствителност от
забавен тип (клетъчно-медиирана). ………………………………………………………………………………………………..41
22. Имунопрофилактика и имунотерапия на инфекциозните болести.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….43
23. Антимикробна химиотерапия. Необходими свойства на антимикробните средства. Механизми на
действие на антибиотиците.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………45
24. Бета-лактамни антибиотици.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………47
25. Инхибитори на протеиновия синтез.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..53
26. Инхибитори на синтеза на нуклеиновите киселини.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..58
27. Инхибитори на клетъчната мембрана. Антибактериални и антимикотични средства
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..61
28. Резистентност на микроорганизмите към антимикробните средства. Основни механизми на
бактериалната резистентност. Генетични основи на резистентността.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………….………….67
29. Приложение на антибиотиците. Фактори, определящи избора на антибиотик за индивидуална
терапия. Антимикробни комбинации. Антибиотична профилактика.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……….69
30. Нормална микрофлора на човешкото тяло.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..…….72
31. Грам-положителни коки. Класификация. Род Staphylococcus. S.aureus.CNS.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……….76
32. Род Streptococcus. S. pyogenes
………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……….81
33. Poд Streptococcus.S. agalactiae. Виридансови стрептококи.
.………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….85
34. Род Streptococcus. S. pneumoniae.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….87
35. Род Enterococcus. ………………………………………………………………………………………………………………………89
36. Грам-отрицателни коки. Род Neisseria.N. gonorrhoeae.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….91
37. Род Neisseria. N. meningitidis.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….94
38. Семейство Enterobacteriaceae: обща характеристика.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….96
39. Род Escherichia. ………………………………………………………………………………………………………………………….98
40. Род Shigella. ……………………………………………………………………………………………………………………………….100
41. Род Salmonella. ………………………………………………………………………………………………………………………….102
42. Група Klebsiella-Enterobacter-Serratia. Група Proteus-Providencia-Morganella.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….105
43. Род Yersinia. Y. enterocolitica, Y. pestis.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….108
44. Род Vibrio. V. cholerae. V. parahaemolyticus и други вибриони.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….111
45. Род Campylobacter. …………………………………………………………………………………………………….……………..115
46. Род Helicobacter. H. pylori.
.…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………117
47. Неферментиращи Грам-отрицателни бактерии: Род Pseudomonas.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………118
48. Род Burkholderia. Род Stenotrophomonas. Род Acinetobacter. Род Moraxella.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………120
49. Род Haemophilus. ……………………………………………………………………………………………………………………..123
50. Род Legionella. …………………………………………………………………………………………………………….…………….125
51. Род Bordetella. ………………………………………………………………………………………………………………..………..127
52. Род Brucella. ……………………………………………………………………………………………………………………..……….129
53. Род Francisella. ……………………………………………………………………………………………………….………..………..131
54. Род Corynebacterium. C. diphtheriae.
.……………………………………………………………………………………………………………………………………………..…………..133
55. Род Listeria. L. monocytogenes.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..135

56. Род Mycobacterium. M. tuberculosis.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………137
57. Mycobacterium leprae.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..142
58. Атипични микобактерии.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..143
59. Actinomycetes. Род Actinomyces .
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..144
60. Aнаеробни неспорообразуващи бактерии.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..145
61. Аеробни спорообразуващи бактерии. Род Bacillus. B. anthracis. B. cereus.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………147
62. Анаеробни спорообразуващи бактерии. Род Clostridium. Причинители на газовата гангрена.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………….149
63. Род Clostridium. C. tetani.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..151
64. Род Clostridium. C. botulinum.C. difficile.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………..…………153
65. Спирохети. Род Treponema. T. pallidum.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………….……….156
66. Род Borrelia. B. recurrentis. B. burgdorferi.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………..……………159
67. Род Leptospira. …………………………………………………………………………………………………………………………162
68. Род Mycoplasma. Род Ureaplasma.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………163
69. Хламидии. Род Chlamydia. Род Chlamydophila.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………166
70. Род Rickettsia. Род Coxiella.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………170
71. Fungi. Обща характеристика. Причинители на повърхностни, кожни, подкожни и дълбоки микози.
……………………………………………………………………………………………………………………………………....…………………174
72. Причинители на опортюнистични микози.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………..………177
73. Обща характеристика на вирусите.
………………………………………………………………………………………………………………………………………..…………………179
74. Класификация на медицински важните вируси.
…………………………………………………………………………………………………………………………………..………………………181
75. Патогенеза на вирусните инфекции. Неспецифична и специфична защита срещу вируси.
…………………………………………………………………………………………………………………………………..………………………184
76. Противовирусни средства. Интерферони. Вирусни ваксини.
…………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………186
77. Семейство Adenoviridae.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………..……………188
78. Семейство Herpesviridae. Human herpesvirus 1, 2.
…………………………………………………………………………………………………………………………………..………………………190
79. Varicella-zoster virus. ……………………………………………………………..……………………………………………………192
80. Human cytomegalovirus.
………………………………………………………………………………………………………………………………………..…………………194
81. Epstein-Barr virus. ……………………………………………………………………….………………………………………………196
82. Семейство Poxviridae. Virus variolae. …………………………………………………………………………………………198

83. Хепатитни вируси. ………………………………………………………………………..…………………………….…….…………200
84. Human papillomavirus (HPV). …………………………………………………………………………………………..………..…204
85. Human polioviruses. ……………………………………………………………….…………………………………………….………205
86. Human coxsackieviruses. ………………………………………………………………………………………………………………207
87. Human echoviruses. …………………………………………………………..…………………………………………………………209
88. Семейство Orthomyxoviridae. Influenza virus. ……………………………………………………………………………211
89. Семейство Paramyxoviridae. Virus parotitidis (Mums virus).
………………………………………………………………………………………………………………………….………………………………… 214
90. Morbillivirus, morbillorum. (Measles virus).
……………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………216
91. Род Rotavirus. …………………………………………………………………………………………………………….…………………218
92. Арбовируси. Обща характеристика. Класификация. Причинители на хеморагични трески.
…………………………………………………………………………………………..…………………………………………………………..……220
93. Rubella virus. …………………………………………………………………………………………………………………………………222
94. Rabies virus. ………………………………………………………………………………………....………………………………………224
95. Семейство Retroviridae. HIV-1 и HIV-2. ……………………………………….…………………………….…………………227
96. Приони. ………………………………………………….………………………………………………………………….…………………230
Използвани източници:
Лекции на Проф. д-р Мария Петрова Георгиева-Средкова, д.м.
Медицинска енциклопедия по микробиология във framar.bg
Учебник по микробиология (АРСО 2000)

Лекции По Микробиология 1 Изчистен

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Лекции По Микробиология 1 Изчистен

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Лекции по микробиология

 Клетъчни и безклетъчни микроорганизми

 Еукариотни клетки(Еу истинско ядро)

 Прокариотни клетки(Pro, примитивно ядро)

 Обща характеристика на бактериите

 Форма на бактериалните клетки

 Трите основни морфологични групи:

2|С т ран ица Цветомир Петков

 Специализирани структури извън клетъчната стена(само при някои

 Съществени(есенциални) компоненти на бактериалната клетка

 Несъществени(неесенциални) компоненти на бактериалната клетка

3|С т ран ица Цветомир Петков

2.Тема Морфология,структура на бактериалната

4|С т ран ица Цветомир Петков

1.Цитоплазмена мембрана (клетъчна мембрана)

3.Тема Клетъчна стена.Пептидогликан.тейхоеви

Клетъчна стена при грам-положителни и грам-отрицателни бактерии

6|С т ран ица Цветомир Петков

7|С т ран ица Цветомир Петков

 Официални таксономични категории

 Бактериалният вид(Species) е основната таксономична категория

 Бактериалните видове могат да се подразделят на:

 Определят на Бърджи включва:

 Подходи при таксономията

1.Числена таксономия(Компютърна таксономия)

8|С т ран ица Цветомир Петков

6.Тема-Класификация на бактериите с важно

9|С т ран ица Цветомир Петков

(2)Филаментозни Actinomyces Актиномикоза

(II)Причинители на зоонози Brucella Бруцелоза

(III)Чревни и сродни бактерии Esherichia UTIs, Диария

(б) Извити Campylobacter Ентероколит

(3) Анаеробни Bacteroides Перитонит

Б. Облигатни вътреклетъчни паразити Rickettsia

III.Бактерии без клетъчна стена Mycoplasma Пневмония

 Генерационно време- времето необходимо за разделяне на една бактериална клетка

 Растежен цикъл при бактериите в течна среда: (Схема)

 2.Лог-фаза(логаритмична или експоненциална)

-Върху твърда хранителна среда, всяка бактериална клетка образува колония

Основни физиологични групи микроорганизми

Хетеротрофен метаболизъм-Биологично окисление на органични съединения

Дишане при бактериите-пълно окисление на органичните съединения до въглероден

Пълно окисление на глюкозата

За разлика от еукариотите при бактериите окислението на глюкозата може да стане

 Основни пътища за десимилация на глюкозата при бактериите

Глиоксалатен цикъл (Шънт)- Това е модификация на цикъла на Кребс; Ацетил-КоА се образува от

Електронен транспорт и окислително фосфорилиране- Краен етап при дишането, серия от

Електронно-транспортни вериги-Показват някои различия в сравнение с еукариотите включват

Нитрат-редуциращи бактерии-имат анаеробни дишане, в анаеробна атмосфера използват

Ферментация-Като краен акцептор на електрони са органични съединения, които се образуват при

Дисимилация на глюкозата-Гликолитичен път-Пируват, ацеталдехид, Ацетил-КоА- Редукция НАДН+Н-

Газгангренни бактерии (Clostridium perfringens, hystoliticum, septicum)- те са анаеробни бактерии,

 Има 3 групи бактерии на базата на тяхната поносимост към кислород-Облигатни анаероби,

При деленето на бактериалната клетка

Бактериофаги (на базата на начина на размножаване)

Литичен цикъл на вирулентните фаги

1. бактериите които носят профаги се наричат лизогенни

Фактори на вирулентността при бактерии, кодирани в генома на умерени фаги:

Транспозони (скачащи гени)

II. Мутация с преместване рамката на четене

III. Интегриране на транспозони или инсерционни последователности

Спонтанни и индуцирани мутации

Химични мутагенни агенти

Физични мутагенни агенти