Софийски универстет

„Св.Климент Охридски“-Биологически
факултет- София
Дисциплина: „Фаги и лизогения“

РЕФЕРАТ
ТЕМА: Лизогенно взаимодействие при фагите.
Механизми на интеграция в бактериалната хромозома
и индукция на профага. Свойства на лизогенните
бактериални култури

Изготвил: Маги Иванова; 6BL4300007, 1 курс,

магистър „Вирусология”-задочно обучение Проверил: гл.ас. д-р К.Шишкова…............

Съдържание

Използвани съкращения.........................................................................................................................2
Биология на бактериофагите.................................................................................................................3
Структура и таксономия на фагите......................................................................................................3
Анатомия на фагите.................................................................................................................................4
Лизогенно взаимодействие при фагите................................................................................................5
Интеграция в бактериалната хромозома и индукция на профага..................................................6
Свойства на лизогенните бактериални култури................................................................................8

1
 Използвани съкращения

ДНК- дезоксирибонуклеинова киселина

РНК- рибонуклеинова киселина
НК- нуклеинова киселина
ICTV- Международен комитет за таксономия на вирусите
UV лъчи- ултравиолетови лъчи

2
 Биология на бактериофагите
С понятието бактериофаги се означават вирусите, които се размножават в
прокариотните клетки, т.е. в бактериите. За първи път е въведено през 1917г. от канадския
учен Д`Ерел, който също така оценява неговото биологично значение. Той дава названието
бактериофаг, или накратно фаг, поради неговата способност да „изяждат” бактериите.
През 1921г. Борде и неговите сътрудници изолират фаги, които обитават бактериалните
клетки, без да ги лизират. Такива фаги се наричат умерени и се различават от лизиращите,
вирулентни фаги.
Всеки бактериофаг обитава определена клетка гостоприемник, или с други думи
казано имат специфичен спекър на действие.

Структура и таксономия на фагите

Бактериофагите са групирани в 15 семейства по данни на Международният
Комитет за Таксономия на Вирусите (ICTV). Групирането им е на база типът на НК,
формата на частици, наличие или отсъствие на енвелоп.
Относно своята морфология фаговите частици могат да бъдат систематизирани в
четири типа:
 с форма на попова лъжичка
 сферична форма
 филаментозна форма
 плеоморфна форма
Относно своето тегло фагите са най-дребните вируси.
Фагите, както всички останали вируси , извън клетката гостоприемник съществува
като инертна частица, т.е. като вирион. Вирионите нямат собствен метаболизъм, но са
способни да зарзяват чувствителни клетки. Фаговият вирион съдържда геном, хромозома,
която е представена от молекула НК. НК може да бъде както ДНК, така й РНК и според
това каква е тя, фагите се делят на ДНК или РНК съдържащи. В зависимост от вида на

3
бактериофага НК може да бъде едноверижна или двуверижна, линейна или циркулираща.
По-голямата част от бактериофагите са с двойноверижна ДНК. Едноверижните РНК фаги
могат да бъдат с положителен геном, когато веригата има характер на иРНК, и с
отрицателен геном, когато веригата няма характер на иРНК. Фаговата НК е опакована от
капсид, който се състой от идентични белтъчни капсомери. Фаговият капсид се нарича
глава.

Анатомия на фагите
На Фигура 1 е представена анатомията на бактериофагите.

Фигура 1.- Анатомия на бактериофага

 Глава на фага- носител на фаговата НК, където е защитена от
нуклеази Изградена е от белтъчни капсомери. Най-често има
икосаедрална форма, но може да бъде и с овална форма

4
  Фагова опашка- отговаря за прикрепянето на фага към
бактериалната клетка. При Т-четните фаги е представена от външен
калъф, вътрешно стъбло, базална пластина и опашни фибри
 Базална пластина- представена от зъбци и фибри, благодарение на
които фагът се прикрепя към бактериалната клетка и се осъществява
взаимодействието с бактериалните рецептори /реакция белтък-
белтък/

Лизогенно взаимодействие при фагите

Репродукцията на бактериофагите е свързана с взаимодействие между фага с
бактериалната клетка гостопремник. В зависимост от вида на бактериофага при ефективен
контакт вирион-бактерия започва фагова инфекция, която протича по три различни
механизма. Първият механизъм е литичен цикъл, или още се нарича литична инфекция,
които се осъществява от вирулентните фаги (Т1-Т7), които след няколко последователни
етапа от заразяването лизират бактериалната клетка, като се освобождават зрели вириони.
Тези вириони могат да се адсорбират върху нови бактериални клетки и цикълът протича
отново. Вторият механизъм се нарича лизогенетичен цикъл, или още лизогенетична
инфекция. Осъществява се от умерените фаги (λ и др.) Тя не води до лизис на
бактериалните клетки. Третият механизъм е инфекция с филаментозни фаги, при която
вирионите напускат бактериалната клетка без да я лизират.
Когато бактериофагът, по време на лизогенния цикъл, вмъкне своята ДНК в
бактериалния геном, той става профаг. При този тип взаимодействие фагът е в
неинфекциозна форма в клетката госториемник и се предава от една генерация на друга.
Адсорбция (прикрепяне). Представлява специфично свързване на
рецепторите на вириона със съответния рецептор на бактериалния гостоприоемник
(реакция белтък-белтък). Този тип абсорбция се нарича още необратима, именно заради
наличието на взаимодействие между рецепторите.
Пенетрация (проникване) в бактериалната клетка. Фазата на
навлизането на НК и фукционалните протеини от фага в бактериалната клетка.
Белтъчната обвивка на фага остава отвън. Методът на проникване при различните фаги е

5
различен (чрез преминаване през бактериалната стена, чрез каналчетата на половите пили
и ли чрез инжектиране).
Навлязлата в клетката НК е нечувствителна към действието на
бактериалните нуклеази, което се постига чрез циклизиране на линейни молекули или
гликозилиране и метилиране на базите на ДНК.
В генома на умерените фаги има гени, които кодират специфични репресори, които
свързвайки се с фаговите оператори, блокират синтеза на късните белтъци, като по този
начин се предотвратява образуванто на зрели вириони и протичане на литична инфекция.
Геномът на умереният фаг (профаг) се размножава синхронно с бактериалната хромозома,
което позволява съхранението му за неограничено дълго време в популацията. Клетки,
които са носители на профаг, се наричат лизогенни, а самото явление е лизогения.
Понякога, спонтанно или при условия на стрес от околната среда, ДНК на вируса се
отделя от бактерията. При отделянето от бактериалния геном, вирусът иницира литичния
цикъл. Тази репродуктивна фаза на вируса ще доведе до разкъсване на бактериалната
клетка (лизис), което позволява освобождаването на нови копия на вируса.
Лизогенният цикъл се осъществява от различни групи умерени фаги. В първата
група влизат фаги като колифаг 1, известен още като λ и неговите подобни форми, които
интегрират своя геном в бактериалната хромозома и размножавайки се заедно с нея, се
предават в дъщерните клетки. Втора група фаги е например фага Mu, който се интегрира в
бактериалната хромозома посредством фагова транспоза /транспозон/. Трета група е фаг
Р1, чийто профаг не се интегрира в хромозомната ДНК. Той съществува като плазмид.
Фаги като например Р4 фага, могат да се интегрират или да останат в цитоплазмата като
плазмид.
Много подробно са изучени молекулярните механизми на лизогенния цикъл при λ фага.
След заразяването на бактериалната клетка с линейната двойноверижна ДНК на λ фага, тя
се превръща в циркулираща благодарение на лепливите краища. Тези лепливи краища са
следствие от това, че двата края на ДНК са едноверижни и именно те дават възможността
на линейната молекула да преминава в кръгова форма. Чрез серия от последователни етапи
с участието на ген int на λ фага, тази циркулираща ДНК се интергрира в бактериалната
хромозома в строго определено място, а то е именно между гените gal и bio гените, които
са отговорни са разграждането на галактозата и синтеза на биотин.

6
Интеграция в бактериалната хромозома и индукция на профага
След като проникне в бактериалната цитоплазма фаговата ДНК претърпява процес
на циркуляризация. Това дава възможност за самостоятелна репликация или интегриране в
хромозомата на бактериалната клетка. Процесърт на интегриране се осъществява с
помощта на ензима интеграза, който е продукт на гена int.Този ген отговаря за site-
специфична рекомбинация между две специфични области. att-P e едната област и тя е от
фаговата ДНК. Другата област е att-B и тя е в молекулата на бактериалната ДНК.
Тези области са изградени от централна част О, която в е специфичните области.
Централната част е изградена от 15 нуклеотидни двойки и рамена- Р и Р`-за фага, и В и В`-
съответно за бактериалната ДНК. Всяко рамо се състой от определен брой
последователности, които са специфични и именно тази специфичност обуславя тяхното
разпознаване от ензимите интеграза и ексцизионаза.
Процесът на интеграция на фаговата ДНК в бактериалната хромозома протича в два
етапа. Първият е етап е свързан с разкъсване на ДНК в att областта, а вторият процес е
свързан с кръстосаното свързване между комплементарните участъци на двете вериги.

Фигура 2.- Схематично представяне на рекомбинацията между бактериален и фагов геном

От Фигура 2 става ясно, че се осъществява кръстосване(рекомбинация) между
фаговия и бактериалния геном в резултат, на което се наблюдава промяна в гените на
фаговият геном. В процеса на рекомбинация също така участие взимат и клетъчни
белтъци, които са кодирани от бактериалната хромозома.

7
 Интегрираното състояние на профага в бактериалната ДНК е стабилно до момента,
в който не се активира генa xis. Този ген е фагов и индуцира синтеза на ензима
ексцизионаза. При активирането на този ензим имаме съвместно действие на
ексцизионазата и интегразата в резултат, на което следва изрязване на профага от
бактериалния геном и възвръщането му в изходна позиция (кръгова форма). В резултат на
този процес се стига до фагово потомство и лизис на бактериалната клетка. Този процес на
освобождаване на профага и превключването към литичен цикъл се нарича индукция.
Нейното иницииране може да бъде осъществено под действието на различни фактори,
които могат да бъдат химични, биологични или физични.

Свойства на лизогенните бактериални култури

Свойствата, които притежават лизогенните бактериални култури са свързани с
имунитет към суперинфекция, индукция и фагова конверсия.
Опитно е установено, че даден щам на бактерия, който е лизогенен към определен фаг, не
може да се инфектира от други родствени фаги, или с други думи казано този щам
притежава имунитет към суперинфекция. Причина за този имунитет е следствие от
липсата на репликация на нуклеинова киселина, т.е. липсва вегетативния цикъл. Липсата
на този вегетативен цикъл се дължи на факта, че при лизогенните бактериални култури
гените, които отговарят за литичия цикъл се потискат от т.нар. фагов репресор и именно
репресията е отговорна за този имунитет към суперинфекция.
В някои случаи на лице може да бъде и т.нар. множественна лизогения, при която
в една бактериална хромозома се откриват няколко екземпляра на един и същи профаг.
Това може да бъде следствие както на наличието на няколко специфични места за
интеграция, така и на първоначално интегриране на две свързани молекули фагова ДНК.
Преминаването към литичен цикъл в лизогенните култури, който се свързва с
изрязването на профага от бактериалната ДНК, е спонтанен процес и именно поради тази
причина се открват и вирулентни фаги при лизогенните култури. Честотата на индуция
при лизогенните култури значително може да се увеличи при третирането им с различни
фактори като UV лъчи, митомицин С, кокултивиране на две или повече бактериални

8
култури. Индукцията, която се получава е следствие от елиминирането на действието на
фаговия репресор и последващата експресия на дерепресиращите гени, която се
осъществява с помощта с ензима Rec A. Той има протеазна активност и разрушава фаговия
репресор.
Същетсвуват случаи, при които индукцията на профага не водят до литичен цикъл и
последващ лизис на бактериалната клетка. Тук става въпрос за излекуване на
бактериалната клетка, т.е. нейното освобождаване от профага. Също така съществува и
зиготна индукция и тя се наблюдава тогава, когато профага премине към друга неимунна
клетка. В тази реципиентна клетка, която не е имунна, нямаме наличие на фагов супресор
в резултат, на което навлезлия профаг се индуцира и протича литичен цикъл.
Лизогенните бактерии, които придобиват нови свойства след процеса на лизогения
се характеризират с т.нар. фагова конверсия. Придобиването на новите свойства от
страна на бактериалните линии се дължи на придобиването на нови гени в бактериалната
клетка, които са носени от профага. Новите свойства, които могат да се придобият се
свързват с нови морфологични характеристики (промяна в антигенния състав на
бактериалната клетка, продукция на екзотоксини, антибиотици и др.).При процеса на
фагова конверсия може да се наблюдава и загуба на гени, защото при интегрирането на
профага могат да се инактивират бактериални гени. Процесът на фагова конверсия може
да се наблюдава и при литична инфекция.