101.

Вируси – природа и свойства

1. Характеристика
- Субмикроскопични облигатни вътреклетъчни паразити
- Изключително малки размери (преминават през бактериалните филтри)
 Вириони – зрели вирусни частици: стадий на вирусно развитие или форма,
приспособена да устои на неблагоприятните условия вън от организма; нямат
признаци на живот
-когато попаднат в организма, във възприемчиви клетки, преминават в стадий на
вегетация – сложен процес на разможаване, при което съставките на вириона се
репродуцират поотделно вътре в клетката хазаин и накрая от тях се формират нови
дъщерни, зрели форми(вириони)

 Строеж на вирионите:
-капсид – белтъчна обвивка, съставена от отделни субединици –капсомери
(кристалообразни белтъчни структури)
-нуклеоид – състои се от нуклеинова киселина (ДНК или РНК) !!но никога и двете
заедно; две форми – едноверижна и двуверижна
-нуклеокапсид – капсид + НК
-суперкапсид – втора повърхностна обвивка (липопротеинова)
- При някои вируси НК е включена в капсида, който има формата на спирала – винтов тип
симетрия
- При други вируси НК е затворена в капсид с форма на кутия – кубичен/изометричен тип
симетрия
- Вирусните белтъци предпазват НК и също така обуславят антигенните и ензимните свойства
на вируса

2. Размножаване
- Извършва се в
жива
възприемчива
клетка
- Вирионът се
поглъща от
въприемчивата
клетка чрез
пиноцитоза (най-
често) и там
вирусната НК се
освобождава от
белтъчната
обвивка
- След попадането на вирусната ДНК (без белтъчната обвивка) в клетката нормалните обменни
процеси рязко се потискат
- Процесът на размножаване започва със синтеза на ранни белтъци (ензими, ръководещи
репликацията)
- След ранните белтъци се синтезират късни – участват в строежа на белтъчните обвивки на
дъщерните вирусни частици
- Отделните части на вириона се синтезират и се натрупват в различни части на клетката, след
което настъпва сглобяването – съединяването им в зрели вирусни частички, което става по
принципа за комплементарност

 РНК(+) вируси
-сем. Picornaviridae, Caliciviridae, Togaviridae, Coronaviridae
-НК има свойствата на иРНК – транслира се директно в рибозомите – означават се
като РНК(+) верига
-след навлизане в клетката и освобождаване на РНК, тя се свързва директно с
рибозомите и се синтезират ранни белтъци (репликаза)
-репликазата транскрибира изходната РНК в комплементарни (-)РНК вериги –
образува се комплекс от двойноверижна (+) и (-) РНК, наречен репликативна
интермедиерна форма

 РНК (-) вируси

-Ortho- и Paramyxovirus, Rhabdovirus, Filovirus, Bunyavirus, Arenavirus
-РНК не е инфекциозна(не заразява кл.култури)
-няма свойства на иРНК, не се свързва с рибозомите
-с помощта на вирусната репликаза се синтезира (+) верига, образува се
двойноверижна репликативна интемедиерна форма

 Ретровируси
-HIV
-притежават едноверижна РНК с характера на РНК (+) верига
-първоначално вирусната РНК се транскрибира чрез обратна транскриптаза до (-)
ДНК верига, като двете остават сързани в хибрид ДНК/РНК, от който РНК се
отстранява
-чрез ДНК-полимераза се синтезира (+) ДНК верига, след което двойната верига се
нагъва с помощта на гираза до псевдопръстеновидна форма – в тази форма
междинната вирусна ДНК се интегрира в генома на заразената клетка (провирус –
така той може да персистира дълго време, без да се синтезират зрели вирусни
частици)
-синтезата на зрели вирусни частици може да се осъществи след активиране на
интегрирания вирус и синтез върху вирусната ДНК на иРНК, върху която да се
синтезират ензимите, необходими за изграждане на генома и обвивките на зрелите
вириони

 ДНК вируси
-HBV
-имат двойноверижна циркулярна ДНК, ДНК-полимераза и обратна транскриптаза
 -след навлизането в клетката вирусната частица се освобождава от обвивката
-в ядрото на клетката от нуклеокапсида, посредством ДНК-полимеразата се
синтезира липсващата ДНК и се получава пълна (+) ДНК верига
-някои от получените ДНК-и се интегрират в генома на хепатоцитите, а други
съществуват свободно в цитоплазмата (това осигурява продължителна
персистенция на вируса)

3. Методи за изолиране и култивиране

 Култивиране чрез инокулиране на възприемчиви опитни животни
-заразяването се извършва подкожно, мускулно, интрацеребрално, интравенозно и
др.
-у заразените животни се наблюдават клиничните прояви на експерименталната
инфекция, изходът от нея, анатомичните промени при аутопсията, търсят се
антитела в кръвта
 Култивиране в развиващи се кокоши ембриони
-наличието на репродукция на вируса се установява по видимите патохистологични
промени в ембриона или с помощта на хемаглутинационни и др. реакции
 Култивиране в клетъчни култури
-първично трипсинизирани (човешки или животински тъкани се нарязват на малки
парчета и се обработват с трипсинов разтвор за дезинтегриране до клетъчна
суспензия, след което се култивират при 37С докато полепнат по повърността на
съда и се получи равномерен плътен клетъчен монослой)
-клетъчни щамове (еднослойни клетъчни култури от кожно-мускулна или
белодробна тъкан, коиго могат да се пасират в определен брой пасажи и са
диплоидни)
-клетъчни линии (еднослойни клетъчни култури, които могат да се пасират
неограничено – безсмъртни)
- Всяка клетъчна култура е чувствителна към определен брой вируси
- При рамножаването си повечето вируси предизвикват дегенеративни промени в клетките –
цитопатичен ефект(ЦПЕ), при което монослоят придобива характерни визуални промени

4. Устойчивост
- Въздействие с физични/химични/биологични фктори: малка устойчивост
- Загиват бързо при стайна Т (изкл. полиомиелитните вируси, коксаки-вируси, хипатитни А и В
вируси)
- При загряване (100С за 1мин) загиват
- УВ лъчите ги убиват за 10-30мин, като запазват техните антигенни и имуногенни свойства (УВ
ваксини)
- Дезинфекционните разтвори ги унищожават
- Вирусите имат външна липидна обвивка, което ги прави чувствителни към етанол