Генетични фактори при

онкологичните
заболявания
Доц. Д-р Иванка Димова
Катедра по медицинска
генетика
 Основни въпроси
Ракът: Генетична болест

Онкогени

Тумор-супресорни гени

Генетични пътища при рака

 Ракът: Генетична
болест
Мутации в гените, които
контролират клетъчния растеж и
делене
летъчна пролиферация и диференциаци

Канцерогени  ДНК мутации

 Ракът
Ракът възниква при мутации в критични
гени, които причиняват нерегулирана
пролиферация на клетките.
Бързоделящите се клетки се натрупват
една над друга и формират тумор.
Когато клетките се отделят от тумора и
инвазират околните тъкани, туморът става
злокачествен и може да формира вторични
тумори с други локализации - процес,
наречен метастазиране.
Тумор, който не инвазира околните тъкани
е доброкачествен.
Според произхода се наричат

Карциноми – от епителните клетки; покрива външни &

вътрешни повърхности (90%)

Саркоми – опорните тъкани; кости, хрущяли, мастна тъкан,

съединителна тъкан, панкреас, черен дроб.

Левкемии & лимфоми – кръвна & лимфна тъкан

Сравнение между нормален и
туморен растеж в епитела на
кожата
 Нормални клетки vs. Ракови
клетки
Нормални клетки Ракови клетки
Свързани с базална Несвързани с опора
опора
Инхибиране според Могат да растат една
плътността над друга
Ограничени митози Безсмъртни
Скъсяване на Теломерно
теломерите безсмъртие
Пролиферират само Непрекъсната
при сигнал пролиферация
Подложени на контрол Липса на контрол
Функционална Потисната апоптоза
апоптоза
 Свойства на раковите
клетки
– В клетъчна култура, нормалните
клетки могат да се трансформират
чрез химикали и вируси.
– Различните типове ракови клетки
имат общи свойства:
• Хромозомни аберации (анеуплоидии)
• Високи метаболитни изисквания
• Неконтролируем растеж
• Синтез на необичайни мембранни
белтъци
 Проверки през
клетъчния цикъл
Преминаването през
различните фази на клетъчния
цикъл (G1, S, G2, и M) се регулира
в проверовъчни пунктове.

Те са механизъм, който спира

прогресията на клетъчния
цикъл, ако не се поправят
критични увреждания.
 Циклини и циклин-
зависими кинази
 Важни белтъци за проверката са
циклините и циклин-зависимите кинази
(CDKs); формираните комплекси между
тях придвижват клетката напред.

 CDKs фосфорилират таргетните протеини,

но са неактивни ако не са асоциирани с
циклини.

 Клетъчният цикъл изисква алтернативно

формиране и деградация на циклин/CDK
комплексите.
Проверовъчен пункт
START
 Mitotic M-cyclins
/A Mitotic M-cdks
Проверовъчна система
на туморните клетки
 В туморните клетки, контролът на клетъчния
цикъл е нарушен поради генетични дефекти
в проверовъчната система, която регулира
формирането и разграждането на
циклин/CDK комплексите.

 Такива мутации са:

 В гени, кодиращи циклини или CDKs,
 В гени, кодиращи протеини, които отговарят
на циклин/CDK комплексите
 В гени, кодиращи протеини, които регулират
разграждането на тези комплекси.
 Рак и програмирана
клетъчна смърт
 Апоптозата е част от нормалната програма
на развитието и е важна за превенцията на
рака.

 Каспазите, фамилия от протеолитични

ензими, участват в апоптозата и режат
много таргетни протеини.

 Ако апоптозата е нарушена, клетка която

трябва да умре оцелява и пролиферира,
като формира потенциално малигнен клон.
 Различни форми на клетъчна смърт

Преавтофагозомна
Нагъване структура

Лизозома

Компактизация на хроматина

Автофагоцитно мехурче
Клетъчно лизиране

Автолизозома
Апоптозни телца
Автолизозома
Клетъчно и ядрено фрагментиране

Некроза Апоптоза Автофагоцитна смърт

Основни стъпки на апоптозата
Ядрено фрагментиране;
Кондензация на ДНК разцепване; клетъчно Апоптозно Фагоцитна
хроматина; нагъване фрагментиране тяло клетка
на цитоплазмата

Фагоцитоза

‘bubble”

Некроза= увреждане
Апоптоза= програмирана клетъчна смърт
 Индукция на апоптозата от смъртоносни
сигнали или чрез намаляване факторите
на оцеляване

Автопротеолиза

ATP

proteolysis
 Доказателство за генетичната
основа на рака
Малигненото състояние е клонално.

Някои вируси могат да индуцират тумори

в експериментални животни.

Ракът може да се индуцира от мутагени.

Някои левкемии са асоциирани със

специфични хромозомни аномалии.
 Рак и гени
Онкогените са гени, които при
мутация активират клетъчната
пролиферация.

Тумор-супресорните гени са
гени, които при мутация не могат
да инхибират клетъчното делене.
 Онкогени
… свръхекспресия на дадени
гени
… абнормна активност на дадени
гени
…мутантен протеинов продукт.
 Тумор-индуциращи
ретровируси и вирусни
онкогени
Ретровирусите имат РНК геном.
Rous sarcoma вирус, първият тумор-
индуциращ вирус, съдържа четири гени
– gag кодира капсулния протеин на вируса
– pol кодира обратна транскриптаза
– env кодира вирусните пакетиращи протеини
– v-src кодира протеин киназа която се
промъква през плазмената мембрана на
инфектираните клетки. Генът v-src е
онкоген, отговорен за способността на
вируса да индуцира абнормен клетъчен
растеж.
 Протеини, кодирани от
вирусните онкогени
Растежни фактори, подобни на тези,
кодирани от клетъчните гени
Протеини, подобни на рецепторите на
растежни фактори и хормони
Тирозин кинази, които не преминават
клетъчната мембрана
Транскрипционни фактори,
хомоложни на клетъчни протеини
Всякакви протеини
Човек?
 Протоонкогени
Протеините на вирусните онкогени са
подобни на клетъчните протеини с
регулаторна функция.

Тези клетъчни хомолози се наричат

протоонкогени или нормални клетъчни
гени.

Нормалните c-онкогени имат интрони;

вирусните v-онкогени често нямат интрони.
 Онкогени и рак
Продуцират повече протеин от
техните клетъчни аналози.

Експресират протеини в
неподходящо време.

Експресират мутантни форми на

клетъчни протеини.
 Ракът е резултат от
няколко мутации
Единична мутация обикновено
не води до рак.

Обикновено мутират няколко

гени, които регулират
клетъчния растеж, преди да
настъпи малигнизация.
Хромозомни преустройства:
Филаделфийска хромозома
Филаделфийската хромозома е резултат
от реципрочна транслокация между
хромозоми 9 и 22 със счупване в гена c-
abl на хромозома 9 и гена c-bcr на
хромозома 22.

При това преустройство се образува

фузионен ген, който кодира тирозин
киназа, стимулираща малигнизацията на
белите кръвни клетки.
Филаделфийска
хромозома
Хромозомни преустройства:
Лимфом на Burkitt
 Лимфомът на Burkitt се асоциира с
реципрочна транслокация между
хромозома 8 и хромозоми, носещи
имуноглобулинови гени (2, 14, или 22).

 Транслокациите преместват c-myc към

гените за имуноглобулините, като
причиняват свръхекспресия на c-myc в B
клетките.

 Генът c-myc кодира транскрипционен

фактор, който активира клетъчното делене.
 Реципрочна
транслокация при
лимфома на Burkitt

8p21.1
Тумор-супресорни гени

Много видове рак се

причиняват от инактивиране
на гени, чиито продукти
играят важна роля в
регулацията на клетъчния
цикъл.
Клетъчна роля на тумор-супресорните
гени

Тумор-супресорните гени
кодират протеини, свързани с
Клетъчното делене,
Клетъчната диференциация,
Програмираната клетъчна
смърт,
ДНК поправката.
 Хипотеза на Knudson за
двойния мутационен удар
Когато има мутация в тумор-супресорен
ген, предиспозицията за развитие на рак
следва доминантен модел на
унаследяване.

Мутацията в тумор-супресорния ген е

обикновено от типа загуба-на-функция.

Рак се развива само ако в соматичните

клетки настъпи втора мутация, която
изключва функцията на дивия тип алел.
 pRB регулира клетъчния
цикъл
--Retinoblastoma, дребно-клетъчен белодробен карцином, остеосарком,
карциноми на маточната шийка, пикочния мехур и простата.
--Важен за живота.
--105 KDa.
--Ядрен протеин.
--Променя клетъчния цикъл.
p53 регулира клетъчния
цикъл и апоптозата
Тумор-супресорният протеин p53 се
кодира от гена TP53 (53 KDa).

Унаследени мутации в TP53 се

асоциират със Синдром на Li-
Fraumeni.

Соматични мутации, които

инактивират и двете копия на TP53 са
асоциирани с повечето видове рак.
 Клетъчна функция на
p53
Експресията на p53 е много ниска в
нормални клетки.

Експресията на p53 се повишава в

отговор на ДНК увреда чрез
намаляване на деградацията му.

p53 може да инхибира клетъчното

делене или индуцира апоптозата.
 pAPC контролира
пролиферацията и
диференциацията на клетките
 pAPC мутациите се асоциират с аденоматозна
полипоза на колона, която често води до колоректален
рак.

 pAPC регулира обновяването на клетките в епитела на

дебелите черва. Загубата на pAPC функция води до
формиране на полипи.

 pAPC свързва catenin, който се свързва за

транскрипционни фактори. Клетките с мутации в pAPC
губят способността да контролират нивата на catenin.

 Фамилна Аденоматозна Полипоза (ФАП):рядко

автозомно-доминатно заболяване
 phMSH2 регулира
геномната
нестабилност
Протеинът phMSH2 е хомолог на бактериалния
и дрождев MutS протеин, който участва в ДНК
поправката.
Мутации в hMSH2 гена са асоциирани с
наследствен неполипозен колоректален
карцином (HNPCC), автозомно-доминантен
синдром.

Клетките при HNPCC туморите се

характеризират с генетична нестабилност.
BRCA1 и BRCA2 регулират
ДНК поправката
Мутации в тумор-супресорните гени
BRCA1 (Ch17) и BRCA2 (Ch13) са
отговорни за наследствения рак на
млечната жлеза и яйчника.

Двата гени кодират протеини, които се

намират в ядрото и съдържат области на
транкрипционна активност.

BRCA1 и BRCA2 участват в ДНК

поправката на клетката.
Генетични пътища на
рака
Ракът възниква при
акумулиране на соматични
(повече от една) мутации в
прото-онкогени и тумор-
супресорни гени.
 Множество мутации
при рака
Малигнените тумори не се дължат
на мутация в единичен ген.

Туморното формиране, растеж, и

метастазиране зависи от
акумулиране на мутации в различни
гени.

Генетичните пътища на рака са

сложни и разнообразни.
 Пътища при
метастатичния
колоректален рак

Карцином-епителни клетки.
Аденом-жлезисти клетки.
 Пътища при андроген-
независимия простатен
карцином
 Особености на
молекулните пътища
при рака
1. Раковите клетки придобиват само-
достатъчност в сигналните процеси,
които стимулират деленето и растежа.

2. Раковите клетки са абнормно

нечувствителни към сигнали, които
инхибират растежа.

3. Раковите клетки избягват програмираната

клетъчна смърт (апоптозата).
 Особености на
молекулните пътища
4.
при рака
Раковите клетки придобиват
неограничен пролиферативен потенциал.

5. Раковите клетки развиват пътища да

се самообновяват.

6. Раковите клетки придобиват

способност да инвазират други
тъкани и да ги колонизират.
Наследствени ракови
синдроми
 Генетични синдроми,
асоциирани с ракови
•
заболявания
Пациентите са с дисморфизъм и
характерни аномалии, както и с
предразположение към тумори
– Beckwith-Wiedemann syndrome
– Bloom syndrome
– Diamond-Blackfan
– Down syndrome
– Fanconi anemia
– Neurofibromatosis type I and II
– Gorlin syndrome (basal cell nevus syndrome)
– Rothmund-Thomson syndrome
– Tuberous sclerosis
– Werner syndrome
 Наследствени синдроми за рак
на млечната жлеза
• Наследствен рак на млечната жлеза и яйчника
(5%)
• Li-Fraumeni синдром (~1%)
• PTEN хамартома (<1%)
• Peutz-Jeghers синдром (<1%)
• Наследствен дифузен стомашен рак

• Също:
– Автоимунен лимфопролиферативен синдром (ALPS)
– Атаксия телеангиектазия
– Bloom синдром
– Фамилен меланом
– Werner синдром
– Ксеродерма пигментозум
 Наследствен рак млечна
жлеза/яйчник
Мутации в BRCA1 и BRCA2

Честота на носителство 1 на 300

(BRCA1) до 1 на 800 (BRCA2)
– Ashkenazi Jewish (1 на 40)

Отговаря за >90% от фамилните

случаи на рак на млечна жлеза/яйчник
 Наследствен рак млечна
жлеза/яйчник
• При BRCA1 мутации:
– 50-80% риск от инвазивен рак на млечната жлеза -
жени
• ~1% риск за мъжете
– До 60% риск от серозен овариален карцином
– До 30% риск от простатен карцином
– 1-3% риск от рак на панкреаса

• При BRCA2 мутации:

– 40-85% риск от инвазивен рак на млечната жлеза -
жени
• 6-7% риск за мъжете
– До 35% риск от серозен овариален карцином
– До 39% риск от простатен карцином
– 2-7% риск от рак на панкреаса

Van der Kolk et al. Breast Cancer Res Treat 2010;124:643-51 .

 Туморни
характеристики
Туморът на гърдата произхожда от епителни
клетки
– Позитивни за базален кератин
Често се диагностицира инвазивен лобуларен
или дуктален карцином, както и DCIS
Голяма вероятност за ниско-диференциран
карцином и позитивни лимфни възли
– Естроген-рецептор негативни
– Прогестерон-рецептор негативни
– Her2/neu негативни
Асоциира се със серозен овариален
аденокарцином
 Индикации за генетична
диагноза
• Рак на млечната жлеза <50 г.
• Троен негативен рак на млечната жлеза
– 11-28% имат BRCA1 мутации
• Два първични тумора на млечната жлеза в
една пациентка
– ~30% риск от втори първичен тумор в 10 годишен
период за BRCA1/2
• Рак на млечната жлеза или яйчника на всяка
възраст при Ashkenazi Jewish
• Рак на млечната жлеза на всяка възраст и…
– ≥1 близък роднина* с рак на гърдата <50 г.
– ≥1 близък роднина* с епителен овариален
карцином на всяка възраст
– ≥2 близки роднини* с рак на гърдата и/или
панкреатичен рак на всяка възраст

NCCN Guidelines: Genetic/Familial High-Risk Assessment: Breast and Ovarian

*Includes third degree relatives
 Индикации (2)

• Комбинация на рак на гърдата с един или повече

други туморни типове в близки родственици:
– Тиреоиден рак
– Саркома
– Ендометриален рак
– Панкреатичен рак
– Мозъчни тумори
– Дифузен рак на стомаха
– Дерматологични симптоми и/или макроцефалия
– Левкемия/лимфома
• Рак на яйчника с фамилна история за рак на
млечната жлеза/яйчника
• Рак на млечна жлеза при мъже
– 4-14% се дължат на BRCA2

NCCN Guidelines: Genetic/Familial High-Risk Assessment: Breast and Ovarian

 Li-Fraumeni Синдром

• Честота: До 1 на 20,000

• Унаследяване: Автозомно-доминатно

• Ген: TP53

• Доживотен риск от рак:

– 50% за възрастта 30-35 г.
– 90% за 60 г.
– Доживотен риск при жени е 90%
– Доживотен риск при мъже е 70%
– 57% риск от втори първичен тумор
 LFS- Диагностични
критерии
• Пробанд със саркома <45 г.
• Роднини от първа степен с какъвто и да е рак <45 г.
• Роднини от първа или втора степен с какъв да е рак
<45 г. или саркома на коя да е възраст

• LFS-асоциирани карциноми:
– Рак на млечна жлеза
• Най-честия LFS-свързан рак
• Доживотен риск 49%
• <1% от всички случаи; по-вероятен при диагноза <30 г. (до 7%)
• Най-вероятно тройно-позитивен
– Меки тъкани и костни саркоми
– Мозъчни тумори
• Тумори на хороидалния плексус
– Адренокортикален карцином
• LFS отговаря за 80% от детските ACC
– Левкемии
– Бронхоалвеоларен рак

NCCN 1.2012 Guidelines: Genetic/Familial High-Risk Assessment: Breast and Ovarian

Masciari S et al. Breast Cancer Res Treat 2012;133:1125-30.
 Li-Fraumeni Синдром

Noncarrier
Bilateral Breast, 40 TP53-
carrier
Affected
with cancer
50 Breast, 40 Leukemia, 33
Osteosarcoma, 42

Breast,
35 Brain tumor, 32

Soft tissue
sarcoma, 7 Leukemia, 6
ASCO
 PTEN Хамартоматозен
Синдром
Cowden синдром, Bannayan-Riley-
Ruvalcaba синдром

Честота: 1 на 200-250,000

Унаследяване: Автозомно-
доминатно

Ген: PTEN
Planchon S M et al. J Cell Sci 2008;121:249-253
 PTEN Хамартоматозен
Синдром
• 25-85% доживотен риск
– <1% от случаите на рак на млечната жлеза
– Средна възраст на диагноза 38-46 г.

• 5-28% доживотен риск от ендометриален карцином

• 3-35% доживотен риск от немедуларен (фоликуларен)

карцином

• 40-93% доживотен риск от полипи (хамартоми)

– 9% доживотен риск от КРК
– Ганглионевром
– 13% от PTEN асоциираните мутации развиват КРК <50 г.

• Диспластичен ганглиоцитом

• Може още да се асоциира с бъбречен карцином и

меланом
 Наследствени
синдроми на КРК
• Около 5-10% от всички случаи на КРК

• Полипозен тип:
– Аденоматозни
• Фамилна аденоматозна полипоза (<1%)
• MYH-асоциирана полипоза (<1%)
– Хамартоматозни
• Ювенилна полипоза (<1%)
• Peutz-Jeghers
• Cowden (PTEN)

• Lynch syndrome (2-3%)

– Често нямат полипи, но могат и да имат

• Рядко при:
– Синдром на Блум, наследствен дифузен стомашен
карцином, и Li-Fraumeni синдром
 Lynch Синдром
• Наследствен неполипозен колоректален рак

• Честота: 1 на 440

• Отговаря за: MSH6

– 2-10% от всички КРК MSH2
– 2% от овариалните карциноми
– 2-5% от ендометриалните
• 9-20% от тези <50 г.

• Автозомно-доминатни PMS1

• Множество гени (MLH1, MSH2, MSH6,

MSH3, PMS1, PMS2, TACS (EPCAM),Chr
TD12 )
 Lynch Синдром –
Злокачествен риск
• 22-92% доживотен риск от КРК
– Средна възраст от 44 г. (MLH1 или MSH2)
• 6-19% доживотен риск от рак на
стомаха
– Най-често в Япония
• 20-70% риск от ендометриален рак
– MSI-IHC тестуване
• 4-12% риск от овариален рак
• 18% хепатобилиарен рак
• 5-10% уроепителен рак
• Може също:
– Тънки черва, панкреатичен рак
– Кожа: (себацейни карциноми,
кератокантоми, и епителиоми)
– Мозъчни тумори, специално
глиобластоми
 Lynch Синдром -
Амстердам II
Амстердам II критерии (всички трябва да
са изпълнени):
– ≥3 членове на семейството, един от тях е
родственик първа степен на другите двама,
с HNPCC-свързани карциноми (КРК,
ендометриален, стомах, тънки черва,
хепатобилиарен, бъбречно легенче, или рак
на уретера)
– Две последователни поколения
– Един или повече HNPCC-свързани
карциноми диагностицирани преди 50 г.
 Lynch Синдром -
Бетесда
Модифицирани Бетесда критерии (някой от
следните):
– КРК диагностициран <50 г.
– Наличие на синхронен или метахронен КРК, или други
HNPCC-свързани тумори (КРК, ендометриален,
стомашен, овариален, панкреатичен, уретер, жлъчен
тракт и мозъчни тумори) независимо от възрастта
– КРК с микросателитна нестабилност <60 г.
– КРК в ≥1 роднини първа степен с HNPCC-свързан тумор
<50 г.
– КРК в ≥2 роднини първа и втора степен на всяка възраст
 Lynch Синдром - MSI
• Микросателитна нестабилност
– Микросателитите: високо-повторена
ДНК последователност
– Подложени на динамични промени
при дефекти в mismatch repair
гените

• MSI-high= нестабилност >30% от

клетките
• MSI-low= нестабилност <30% от
клетките
• MSI стабилни= няма
доказателство за MSI
 Lynch- MSI

• 90% от наследствените тумори са MSI-

high
• MSI-high се причиняват от много
соматични (ненаследствени) мутации,
най-вече BRAF метилиране/мутации
• Някои пациенти с Lynch синдром имат
MSI-low или MSI-стабилни тест-
резултати
• Имунохистохимия за mismatch repair
протеини (MLH1, MSH2, MSH6, PMS1,
PMS2) се прави като допълнително
изследване
 Lynch - Генетично
тестуване
• Ако са изпълнени Амстердам II
критериите, се препоръчва генетично
тестуване

• Ако са изпълнени Бетесда критериите, се

препоръчва тестуване на туморната проба
с MSI/IHC и евентуално генетично
тестуване

• При MSI-high и IHC позитивни тумори (т.е.

липса на някой от протеините)
вероятността за Lynch е висока и се
препоръчва генетично тестуване
 Фамилна Аденоматозна
Полипоза (FAP)
• Синдром на Turcot или Gardner

• 1 на 6-20,000 живородени

• Държи се на генетичен дефект в

APC
– Ако е негативен, обсъжда се MYH

• Отговаря за <1% от случаите на

КРК

• Отличителна черта е
аденоматозната полипоза
– 20-100% пенетрантност в дуоденума

• 100% доживотен риск за КРК със

средна възраст на диагноза 39 г.
 FAP- Асоциирани
рискове
• 4-12% доживотен риск от други интестинални карциноми
– 0.5-2% стомашен
– 5% дуоденален

• 1-2% риск от панкреатичен рак и немедуларен тиреоиден

• 0.6% риск от хепатобластома преди 6 г. и 1-2% доживотен

риск

• 10-30% доживотен риск от дезмоидни тумори

• Също: медулобластома, глиома и епендимома

• CHRPE- вродена хипертрофия на пигментния ретинален

епител
 Peutz-Jeghers
Синдром
• Честота: 1 на 25-280,000
• Унаследяване: Автозомно-доминатно
• Ген: STK11
• Хамартоматозна и аденоматозна
полипоза особено в тънките черва
• 37-93% доживотен риск от рак
– 38-66% гастроинтестинален
• 2-39% КРК
• 29% стомашен
• 11-36% панкреатичен
– 30-54% риск от рак на млечната
жлеза
– Доживотен риск от рак на матката 9-
21%
– Доживотен риск за белодробен рак Лабиална и орално-
15% мукозна
– Включва тумори на яйчника и хиперпигментация
половата връв
Генетична консултация
Кога се подозира наследствен раков
синдром
• Рак в два или повече близки
родственици
• Ранна възраст на диагноза
• Множество първични тумори
• Билатерални или множествени тумори
• Констелация на туморите със
специфичен раков синдром (например
млечна жлеза и яйчник)
• Доказателство за автозомно-
доминатно предаване
 Генетичното консултиране –
мултистъпков процес
• Подробна и разширена фамилна
история
• Оценка на риска според етноса
• Разпознаване на типово групиране
– Млечна жлеза-яйчник-панкреас
– Макроцефалия-кожни лезии-млечна
жлеза
• Събиране на необходимите медицински
документи
• Определяне на индивидите за тестуване
• Здравно-застрахователни въпроси
• Избор на тест
• Пре- и пост- тестово консултиране
• Психосоциална подкрепа
• Интерпретация на резултатите от теста
• Помощ за информирането на
индивидите в риск
 Събиране на фамилна
история за ракови
заболявания
• Най-малко три последователни
поколения

• Въпроси за всички индивиди в

семейството и отчитане:
– Възраст на диагностициране на рака,
възраст и причина за смъртта
– Първичен vs метастатичен рак
– Прекурсорни лезии, билатерален рак
– Физикални белези
– Вродени дефекти
– Други диагнози

• Отчитане на етнос и раса

 Изясняване на
фамилната история
Ревизирано родословие,
Устно направено родословие
базирано на документи

Stomach Ca Ovarian Ca
dx 43, d. 49

Bone Ca Prostate Breast Ca BPH

d. 59 Ca dx 45 dx 54
d. 59
 Тестуване на най-подходящите
индивиди в семейството

Colon Ca, 42 Да се тества пръв, ако е

възможно

Colon Ca, 38 Colon Ca,

d.45 45 Пробанд

Ако е намерена мутация в засегнатия индивид,

тестът ще бъде информативен и за други
членове на семейството
Лична или семейна история, предполагаща
генетична предразположеност към рак

Тестът може да се тълкува адекватно и

постави в клиничния контекст

Резултатите ще помогнат при

диагностицирането ИЛИ повлияят клиничното
поведение при пациента / семейството
 Информираното Съгласие:
Ползи от генетичния тест
Подобрено управление на риска от рак
Освобождаване от несигурност и
безпокойство относно риска от рак
Информация за индивидите и
членовете на семейството
Вземане на решение за начина на
живот
 Информираното Съгласие :
Потенциални рискове от
генетичното тестуване
• Психологически стрес
• Тревожност / страх
• вина
• депресия
• скръб
• Загуба на неприкосновеност на личния
живот

• Дискриминацията от страна на
работодателите и осигурителите

• Промяна в динамиката в семейството

• Нарушено чувство на сигурност

Информираното Съгласие :
Ограничения на генетичното
тестуване
• Не всички мутации са откриваеми

• Несигурно значение на някои мутации

• Отрицателен резултат е напълно

информационен само ако мутацията е
била идентифицирана в семейството

• Резултатите показват вероятност, а не

сигурност за развитие на рак

• Недоказана ефикасност на повечето

интервенции
ASCO
 Отражение върху цялото
семейство
• Обсъжда се влиянието на
тестуването върху всички членове
на семейството
• Абсолютно, тестуването е избор на
индивида

ASCO