КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ.

ВРИЯНИЕ НА
НЯКОИ ФАКТОРИ ВЪРХУ ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ.
РЕГУЛАЦИЯ НА ЕНЗИМНОТО ДЕЙСТВИЕ.
ДИАГНОСТИЧНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЕНЗИМИТЕ
 КИНЕТИКА НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

От гледна точка на физикохимията, химичната кинетика е раздел, който се занимава

с изучаването на скоростта и механизма на протичане на химичните реакции.

В най-общият случай, ако един химичен

процес протича при постоянни условия
(постоянна температура, налягане и обем),
скоростта му може да се изрази като функция
от концентрацията на реагиращите вещества
за определено време.
𝑑𝐶
𝑣=± .
𝑑𝑡
Всяко едно изменение от постоянните
условия, оказват влияние върху скоростта на
съответната химична реакция.
КИНЕТИКА НА ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

При химичните реакции, съществува стехиометрично равновесие между реагиращите

вещества и продуктите на реакцията. В тази връзка скоростта на химичната реакция
може да се изрази с изменението на концентрацията на всяко от участващите в
реакцията вещества (изходните вещества).
Например за процес от вида: mA+nB = AmBn , скоростта може да се изрази със следното
уравнение:
𝑣 = 𝑘. 𝐴 𝑚 . 𝐵 𝑛
к – скоростна константа

Върху скоростта на химичните реакции

влияние оказва и наличието на катализатор.
Това са вещества, които променят скоростта на
химичните процеси (повишават или намаляват),
като в края почти напълно се регенерират в
качествено и количествено отношение.
 ОСНОВНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ЕНЗИМИТЕ И
КАТАЛИЗАТОРИТЕ

Ензимите са биологични катализатори, които притежават някои особености,

които ги отличават от катализаторите в неживата природа.
 многократно по-голяма мощност – даден ензим може да ускори до 1
млрд. пъти дадена реакция
 висока специфичност – даден ензим може да катализира само една
реакция
 висока чувствителност към факторите на околната среда, което ги прави
лабилни и могат да загубят активността си.
 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ

СКОРОСТТА НА ЕНЗИМНОКАТАЛИЗИРАНИТЕ РЕАКЦИИ ЗАВИСИ ОТ:

 КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА ЕНЗИМА И СУБСТРАТА

 ТЕМПЕРАТУРАТА
 рН НА СРЕДАТА
 ПРИСЪСТВИЕТО НА АКТИВАТОРИ И ИНХИБИТОРИ
 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ
1. Влияние на концентрацията на ензима и субстрата върху скоростта на
ензимно-катализираната реакция
В повечето случаи скоростта на ензимната реакция е правопрпорционална на
количеството на ензима
𝑣 = 𝑘. [𝐸]
В организма концентрацията на ензимите е относително постоянна, но съществено се
променя количеството на отделните субстрати, поради спецификата на протичане на
ензимно-катализираната реакция (образуването на ензим-субстратен и ензим-
продуктен комплекс).

където к+1, к-1, ..... са скоростните константи на съответните стъпала (етапи) от

ензимно-катализираните реакции.
 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ

Скоросто-определящата реакция при многостъпалните процеси е най-бавната

реакция.
При ензимните реакции това е стъката, при която ензим-субстратния комплекс се
превръща в ензим-продуктен комплекс (k+2), т.е.
к+1, к-1, к+3 > к+2 и 𝑣 = 𝑘 + 2. [𝐸𝑆]

Съответно математическия израз за изчисляването на скоростта на останалите процеси

от многостъпалният механизъм на ензимната реакция е:
𝑣 1 = k+1 [E][S],
𝑣2 = k+2 [ES],
𝑣-1= k-1 [ES],
𝑣 3= k+3 [E][Р]
 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ

В НАЧАЛОТО Скоростта нараства пропорционално с

НА РЕАКЦИЯТА концентрацията на субстрата

Бързо достигане до състояние, при което се

поддържа постоянна [ES] (достига се т.нар
плато)
За да се определи количеството на ензима в този етап от механизма на ензимната
реакция се въвежда величината [E0], с която се означава началната концентрация на
ензима. Тогава свободната концентрация на [E] във всеки един момент на процеса до
достигане на постоянна концентрация на [ES] може да се изчисли по следния начин:
[E] = [E0] – [ES]
 Всички ензимни молекули са наситени със субстрат, при което
Когато [ES] = [E0] се достига до максимална концентрация на [ES] и съответно да
максимална скорост (Vmax)

Отношението на скоростните константи се обединява в

обща константа, наречена константа на Mihaelis и
Menten – Кm, която показва зависимостта между
концентрацията на субстрата и скоростта на реакцията.
Уравнението за скоростта може да се даде във вида:

Константа на Mihaelis-Menten (Кm) е равна на тази

концентрация на субстрата, при която скоростта на
реакцията е равна на половината от максималната
скорост.
 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ

По константа на Mihaelis-Menten (Кm) можем да се ориентираме за скоростта на

протичане на ензимните реакции.
Когато Km има ниска стойност за ензимен процес от вида:

това означава, че равновесието на процеса е изтеглено по посока на образуване на [ES],

което може да се тълкува високото сродство на ензима към субстрата. При това
състояние, ензима се насища при ниски концентрации на субстрата и се достига
максимална скорост на реакцията за кратка време.

Kолкото Km е по-висока, толкова сродството на Е спрямо S e по-малко и обратно.

Кm има размерност на концентация на S.

 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ
2. Влияние на температурата върху скоростта на ензимно-катализираната реакция

С повишаване на температурата се увеличава

скоростта на образуване и особено на разграждане на
[ES], в резултата на което ензимната активност се
увеличава.

Това продължава до достигане на

определена температура, наречена
температурен оптимум.
Температура по-висока от
стойностите на температурен
оптимум водят до денатурация на
белтъчната част на ензима, което
води до загуба на ензимна
активност.
 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ
3. Влияние на промяната на рН на средата върху скоростта на ензимно-
катализираната реакция.

Едно от условията за протичане на ензимно-катализираните реакции е контактните и

каталитичните групи от активния център на ензима да бъдат в йонизирано състояние.
Това зависи от рН на средата.

 При повишаване на рН се увеличават броя на йонизираните ензимни молекули. При

достигане на стойности на рН означени като рН оптимум, се постига максимално
йонизиране на всички ензимни молекули, което е предпоставка за протичане на
реакцията с максимална скорост.
 Отдалечаването от стойностите на рН оптимума се характеризира с понижаване на
скоростта на реакцията.
 Изменението на рН повлиява ензимната активност, тъй като се нарушава връзката
между апоензима и кофактора.
 КИНЕТИКА НА ЕНЗИМНИТЕ РЕАКЦИИ
3. Влияние на активатори и инхибитори върху скоростта на ензимно-
катализираната реакция.

АКТИВАТОРИ ИНХИБИТОРИ

Повишават активността Понижават активността

на ензимите на ензимите

• редуктори • различни метаболити

• метални катиони • структурни аналози на метаболоти
• някои аниони • синтетични вещества
ВЛИЯНИЕ НА АКТИВАТОРИ И ИНХИБИТОРИ ВЪРХУ СКОРОСТТА
НА ЕНЗИМНО-КАТАЛИЗИРАНИТЕ РЕАКЦИИ
 ВИДОВЕ ИНХИБИРАНЕ ПРИ ЕНЗИМНО-
КАТАЛИЗИРАНИТЕ РЕАКЦИИ

1. Необратимо инхибиране – инхибитора се свързва ковалентно с ензима.

Необратимо инхибиране могат да предизвикат различни химични вещества.
Пример: действието на невропаралитичните отрови върху ацетилхолинестеразата
(съществуват данни за тяхното приложение като терапия срещу заболяването
Алцхаймер- https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0223523413006314).

1. Обратимо инхибиране – връзката между ензима и инхибитора е слаба.

Обикновено ролята на обратими инхибитори се изпълнява от клетъчните
метаболити или техни структурни аналози.
 ОБРАТИМО
ИНХИБИРАНЕ

КОНКУРЕНТНО НЕКОНКУРЕНТНО АКОНКУРЕНТНО

съществува конкуренция инхибитора се свързва с образува се ензим-субстран-

между субстрата и ензимната молекула като инхибиторен комплекс, като
инхибитора предизвиква конформационни привидно се повишава сродството
промени на ензима към субстрата
 КОНКУРЕНТНО ИНХИБИРАНЕ
 Инхибиторът е структурен аналог на субстрата, поради което се конкурира с
него за АЦ на ензима.
 Инхибиторът се свързва само със свободен ензим.
 При повишаване на концентрацията на субстрата намалява инхибиращото
въздействие.
Пример:
Алопуринол - структурен аналог на хипоксантин.
Използва се при лечението на подагра (свръхпродукция на пикочна киселина и
отлагане на кристали от пикочна киселина по ставните повърхности и вътрешните
органи).
 НЕКОНКУРЕНТНО ИНХИБИРАНЕ

 Инхибиторът се свързва като със

свободен ензим, така и с ES комплекс.
 Свързва се в т.нар. алостеричен център
(участва при регулацията на ензимната
активност)
 AКОНКУРЕНТНО ИНХИБИРАНЕ

 Инхибиторът се свързва само с ES

комплекс.

 Високата концентрация на субстрата

повишава инхибиращото въздействие.

 ЕS комплекс създава стерично или

химично удобство за присъединяване на
инхибиторната молекула
 РЕГУЛАЦИЯ НА ЕНЗИМНАТА
АКТИВНОСТ
 Регулаторен (скоростоопределящ) ензим - ензимът, който
катализира най-бавното стъпало в метаболитния път.
 Регулаторните ензими катализират първата реакция или реакция в
началото на веригата, или при разклонения на веригата.
 Инхибитори - най-често са крайните продукти на веригата -
инхибиране по типа на обратната връзка (ретро инхобиране)
 Активатори най-често са субстратите на регулаторния ензим или
на метаболитната верига
 РЕГУЛАЦИЯ НА ЕНЗИМНАТА
АКТИВНOСТ

 АЛОСТЕРИЧНА РЕГУЛАЦИЯ;
 КОВАЛЕНТНА МОДИФИКАЦИЯ;
 ГЕНEТИЧНА РЕГУЛАЦИЯ – индукция, репресия и депресия;
 АКТИВИРАНЕ НА ПРЕЕНЗИМИТЕ.
1. АЛОСТЕРИЧНА РЕГУЛАЦИЯ
 Някои ензими имат алостеричен център - място за свързване на регулатони молекули
към ензима, различно от активния център.
 Алостеричен модулатор - молекула, която променя конформацията на ензима след
свързването си с алостеричния център. Това води до промяна в активността на ензима
- активиране или инхибиране.
 Алостеричната регулация се извършва много бързо (модулаторите са вътреклетъчни -
метаболити от метаболитния път или от други метаболитни пътища) и има голямо
значение за нормалното протичане на метаболизма.
Алостеричните активатори променят конформацията на ензима след
свързването им с алостеричния център. Това води до повишаване сродството на
ензима към субстрата и до повишаване на скоростта на реакцията.

Алостеричните инхибитори
променят конформацията на ензима
след свързването им с алостеричния
център, но това води до намаляване
на сродството на ензима към
субстрата. В този случай не може да
се осъществи ензимно-катализирана
реакция.
2. КОВАЛЕТНТА МОДИФИКАЦИЯ
Активността на ензима се повлиява чрез свързване на модулираща група:
• фосфатна (фосфорилиране) ,
• аденилатна (АМФ) (аденилиране),
• уридилатна (УМФ) (уридилиране)
• АДФ-рибозилова (АДФ-рибозилиране),
• ацетатна (ацетилиране),
• метилова (метилиране)
Най-често - фосфорилиране-дефосфорилиране
Отрицателно заредените фосфатни групи
образуват Н-връзки с базични АК групи или
отблъскват други отрицателни групи - промяна в
конформацията на ензима→промяна в активния
център.
Фосфорилирането се катализира от протеин кинази
Дефосфорилирането се катализира от протеин
фосфатази.

Процесът се регулира от извънклетъчни сигнални

молекули.
3. ГЕНЕТИЧНА РЕГУЛАЦИЯ:
It is regulated the attendances of enzyme in the cell.
The gene expression of intracellular regulatory enzymes are subjects
to control.

 Inductions – the expression of genes lead to synthesis regulatory

enzymes.
 Repression – the suppression of genes leads to depress of
synthesis regulatory enzymes.
 Depression is accumulation of specific metabolites in definite
period of cellular development and tissue differentiation.

The factors impact on gene expressions:

 Intracellular metabolites (the products of metabolite pathways)
 Hormones (extracellular factors).
4. АКТИВИРАНЕ НА ПРЕЕНЗИМИТЕ

Aктивиране на синтезираните в неактивна форма ензими (преенензими, зимогени),

чрез вътрешно-молекулна органична протеолиза на някои връзки в биологично важни
групи, при което се извършват конформационни промени в полипептизната верги.

ентерокиназа
трипсиноген трипсин
трипсин
 ДИАГНОСТИЧНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЕНЗИМИТЕ
Определяне ензимната активност в телесни течности (плазма, серум, урина,
дуоденален и стомашен сок и др.) и сравняването им с референтните стойности
(границите на стойностите при здрави хора) стои в основите на принципа на
ензимната диагностика.

В серума се различават 2 групи ензими:

ФУНКЦИОНАЛНИ плазмени ензими

НЕФУНКЦИОНАЛНИ плазмени ензими

Секреторни ензими
Клетъчни ензими
 Концентрация в Нормално присъстват в Може да се усановят в
плазмата плазмата във висока плазмата в много ниски
концентрация концентрации,

Функция Изпъняват различни Нямат функция в плазмата

функци в плазмата
Субстрат винаги присъства в не се наблюдава в
плазмата плазмата
Къде се синтезират в черния дроб в различни органи

Концентрация при намаляват при увеличават се при

заболяване заболявания на черния заболявания на органите,
дроб в които се синтезират
Примери за функционални ензими са: липопротиен липаза,
проензими на фактори на кръвосъсирването и др.
Примери за нефункционални ензими са: ALT, AST, LDH, алкална
фосфатаза и др.
 Аланин-Аминотрансфераза АлАТ = Глутамат-Пируват
Трансаминаза ГПТ

Референтни стойности: мъже: до 23 U/L

жени: до 19 U/L

Увеличава се предимно при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища,

панкреаса, и при хемолитични анемии.

Използва се при диагнозата на остри хепатити, особено при вирусни хепатити –

увеличава се до 100 пъти.
Повишава се към 15ти ден (поява и на жълтеница) и се нормализира след 45-90ти ден.
 Аспартат-Аминотрансфераза (АсАТ) = Глутамат-Оксалацетат
Трансаминаза (ГОТ)

Референтни стойности: мъже: до 18 U/L

жени: до 15 U/L

Съществуват два изоензима на AсAT – цитоплазмен (35%) и митохондриален

(65%), като в кръв на здрави индивиди се среща само цитоплазмен ACAT.

Най-често се използва при диагностика на:

 Сърдечен инфаркт
 Заболявания на черния дроб (остър вирусен хепатит, тежка интоксикация)
 Мускулни заболявания (прогресивна мускулна дистрофия)
 Лактат дехидрогеназа (LDH)

Референтни стойности: до 240 U/L

миокард и еритроцити LDH1 черен дроб и скелетна мускулатура

Най-често се използва при диагностика на:

 Инфаркт на миокарда (LDH1, по-слабо LDH2)
 Миопатии (LDH2)
 Миокардит (LDH1)
 Хемолитични анемии (LDH1 и LDH2)
 Остри левкози (LDH3)
 Злокачествети тумори (LDH3)
 Вирусен хепатит и други остри хепатоцелуларни увраждания (LDH5)
 Креатин киназа (КК)

Три изоензима – КК1-ВВ (мозък, простата, бели дробове);

КК2-МВ (миокард) –до 6% от КК при здрави;
КК3-ММ (скелетна мускулатура)- 94-100% от КК.

Реф. стойности: мъже – до 10-80 U/l

жени – до 10-70 U/l

Най-често се използва при диагноза на:

 инфаркт на миокарда (МВ)
 прогресивна мускулна дистрофия (ММ)
 полимиозит (ММ),
 дерматомиозит (ММ),
 хирургически интервенции (ММ)
 мозъчен инсулт и мозъчни тумори (ВВ)
 менингит и енцефалит (ВВ)
 карцином на простата и бял дроб (ВВ)
 Алкална фосфатаза (АФ)
Пет изоензима – АФ1- (чернодробен, термостабилен);
АФ2- (костен, термолабилен);
АФ3- (чревен)
АФ4- (плацентарен, термостабилен);
АФ5- (жлъчно-капилярен)
Реф. стойности: възрастни – 50-170 U/l; деца – 60-470 U/l
При деца стойностите на ензима са многократно повишени (2-2.5х), дори 5-6х; при
бременни стойносите също са повишени; при някои тумори се установява
туморноасоцииран изоензим (Regan-изоензим), сходен до плацентарни
Най-често повишени нива се наблюдават при:
 заболявания на ч. дроб (холестаза, цироза, тумори)
 заболявания на костата система, свързани с пролиферация на остеобластите
(рахит, остеомалация, костни тумори)
Намалени нива при:
 хипофостатемия, хипотиреоза, хипервитаминоза на ВитD
 Кисела фосфатаза (КФ)

Четири изоензима – КФ1- (черен дроб, слезка);

КФ2- (кости, простата);
КФ3- (Thr, Er)
КФ4- (слезка и РЕС);

Реф. стойности: до 11 U/l

Най-често се изследва при:

 карцином на простатата (особено при метастази)
 остеокластни тумори
 тромбоцитоза, тромбофлебит