Ключови точки:

 Лактозния оперон на E. coli съдържа гени, участващи в метаболизма на лактозата.

Той бива експресиран, само когато е налична лактоза и липсва глюкоза.

 Два регулатора "включват" и "изключват" оперона в отговор на нивата на лактоза

и глюкоза: lac репресора и катаболитно активаторния протеин (САР).

 lac репресорът действа като сензор за лактоза. ТОй обикновено блокира

транскрипцията на оперона, но спира да действа като репресор, когато е налична
лактоза. lac репресорът усеща лактозата индиректно, чрез изомера ѝ алолактоза.

 Катаболитно активаторния протеин (САР) действа като сензор за глюкоза. Той

активира транскрипцията на оперона, но само когато нивата на глюкоза са ниски.
САР усеща глюкозата индиректно, чрез молекулата "сигнал за глад" цАМФ.

Въведение

Лактозен оперон. Това е група от структурни гени, чиято функция е да кодират

протеини, участващи в метаболизма на лактозата. Те са гени, които са подредени
последователно в генома на почти всички бактерии и са проучени добре при
бактерии Ешерихия коли.

Лактоза: Това е чудесно ястие за бактериите E. coli. Но те ще поемат лактоза,

само когато други, по-добри захари – като глюкоза – са недостъпни. В този сличай
, какво точно е лактозния оперон? Той е  група гени с единичен промотър,
транскрибирани като единична иРНК. Гените в оперона кодират протеини, които
позволяват на бактериите да използват лактоза като източник на енергия.
 Глюкозата изисква по-малко стъпки и по-малко енергия за разграждане от
лактозата. Но ако лактозата е единствената налична захар, E. coli ще продължат
напред и ще я използват като източник на енергия.

За да използват лактоза, бактериите трябва да експресират гените

на лактозния оперон, които кодират ключови ензими за прием и металболизиране
на лактоза. За да са колкото се може по-ефикасни, E. coli трябва да
експресират лактозния оперон, само когато две условия са изпълнени:

 Лактоза е налична 
 Глюкоза не е налична
Как се засичат нивата на лактоза и глюкоза и как промените в нивата влияят на
транскрипцията на лактозния оперон? Участват два регулаторни протеина:

 Единият, lac репресорът, действа като сензор за лактоза.

 Другият, катаболитно активаторният протеин (САР), действа като сензор за
глюкоза.
Тези протеини се прикрепят към ДНК на lac оперона и регулират неговата
транскрипция, въз основа на нивата на лактоза и глюкоза.

Структура на лактозния оперон

Лактозния оперон съдържа три гени: lacZ, lacY и lacA. Тези гени биват

транскрибирани като единична иРНК под контрола на един промотър.

Гените в lac оперона са специфични протеини, които помагат на клетката да

използва лактозата. lacZ кодира ензим, който разделя глюкозата на
монозахариди, които могат да преминат през гликолиза. Подобно на
lacZ, lacY кодира мембранно-свързан транспортер, който помага за вкарване на
лактоза в клетката. 
 В допълнение към трите гена, lac оперонът също съдържа няколко регулаторни
ДНК последователности. Това са области на ДНК, към които определени
регулаторни протеини могат да се прикрепят, контролирайки транскрипцията на
оперона.

ДНК на lac оперона съдържа (отляво надясно): САР свързващо място, промотър

(място за свързване на РНК полимераза), оператор (който се припокрива с
промотъра), lacZ ген, lacY ген и lacA ген. Активаторният протеин САР, когато е
свързан към молекула, наречена (цикличен аденозинмонифисфат) цАМФ, се
прикрепя към САР свързващото място и промотира свързването на РНК
полимераза към промотъра. Lac репресорният протеин се свързва към оператора
и блокира РНК полимеразата от свързване към промотъра и транскрибиране на
оперона.

 Промотърът е мястото за свързване за РНК полимераза, ензимът, който

извършва транскрипцията.

 Операторът е отрицателно регулаторно място, свързвано от lac репресорния

протеин. Оперотарът се припокрива към промотъра и когато lac репресорът е
свързан, РНК полимеразата не може да се прикрепи към промотъра и да започне
транскрипция.
 САР мястото за свързване е положително регулаторно място, което бива
свързвано от САР. Когато САР е свързан към това място, той промотира
транскрипция, като помага на РНК полимеразата да се свърже с промотъра.

lac репресорът
lac репресорът е протеин, който инхибира транскрипцията на lac оперона. Прави
това, като се свързва към оператора, който частично се припокрива с промотъра.
Когато е свързан, lac репресорът пречи на РНК полимеразата и не ѝ позволява да
транскрибира оперона. 
Когато лактоза не е налична, lac репресорът се свързва силно с оператора,
предотвратявайки транскрипцията от РНК полимераза. Но когато е налична
глюкоза lac репресорът губи способността си да свърже ДНК. Той се отделя от
оператора, разчиствайки място за РНК полимеразата да транскрибира оперона.

Когато липсва лактоза, lac репресорът се свързва силно с оператора. Той пречи на

РНК полимеразата, предотвратявайки транскрипцията.
Когато има лактоза, алолактозата се прикрепя към lac репресора и го кара да
пусне оператора, така РНК полимеразата вече може да транскрибира оперона.

Тази промяна в lac репресора е причинена от малката молекула алолактоза,

изомер на лактозата. Когато е налична лактоза, някои молекули ще бъдат
преобразувани в алолактоза вътре в клетката. Алолактозата се свързва
с lac репресора и го кара да промени формата си, така че вече да не може да се
свърже с ДНК.

Тази малка молекула задейства експресията на ген или оперон. lac оперонът

може да бъде изключен, но може да бъде включен при наличието на индусера
алолактоза.

Катаболитно активаторен протеин (САР)

Когато е налична лактоза, lac репресорът губи ДНК-свързващата си способност.
Това освобождава пътя за РНК полимеразата да се прикрепи към промотъра и да
транскрибира lac оперона.

Оказва се, че РНК полимеразата сама не се прикрепя много добре към

промотъра. Тя може да направи няколко транскрипта, но няма да направи много
повече, освен ако не получи допълнителна помощ от катаболитно активаторния
протеин (САР). САР се свързва с област ДНК точно преди промотъра и помага на
РНК полимеразата да се свърже с промотъра, задвижвайки високи нива на
транскрипция.
Има 2 случая: Ниски нива на глюкоза и високи нива на глюкоза.

Когато нивата на глюкоза са ниски, цАМФ бива произведен. цАМФ се прикрепя към
САР, позволявайки му да се прикрепи към ДНК. САР помага на РНК полимеразата
да се прикрепи към промотъра, водейки до високи нива на транскрипция.

Когато нивата на глюкоза са високи не се произвежда цАМФ. САР не може да се

свърже с ДНК без цАМФ, така че транскрипцията протича само на ниско ниво.

САР не винаги е активен. Вместо това е регулиран от малка молекула,

наречена цикличен АМФ (цАМФ). цАМФ е "сигнал за глад", произведен от E. coli,
когато нивата на глюкоза са ниски. цАМФ се прикрепя към САР, променяйки
формата му и правейки го годен да се прикрепи към ДНК и да промотира
транскрипцията. Без цАМФ САР не може да се прикрепи към ДНК и е неактивен.

САР е активен, само когато нивата на глюкоза са ниски (цАМФ нивата са високи).
Следователно, lac оперонът може да бъде транскрибиран само при високи нива,
когато липсва глюкоза. Тази стратегия осигурява, че бактериите ще
 включат lac оперона и ще започнат да използват лактоза, само след като са
използвали целия си енергиен източник.

lac оперонът ще бъде експресиран във високи нива, ако две условия са

изпълнени:

 Трябва да не е налична глюкоза: Когато не е налична глюкоза, цАМФ се прикрепя

към САР, правейки го способен да се прикрепи към ДНК. Свързаният САР помага
на РНК полимеразата да се прикрепи към промотъра на lac оперона.

 Трябва да е налична лактоза: Ако е налична лактоза, lac репресорът ще бъде

освободен от оператора. Това позволява на РНК полимеразата да премине
напред по ДНК и да транскрибира оперона.

Тези две събития в комбинация – свързването на активатора и освобождаването

на репресора – позволяват на РНК полимеразата да се свърже силно към
промотъра и да му даде чист път за траскрипция. Те водят до силна транскрипция
на lac оперона и производството на ензими, необходими за използването на
лактоза.

Да сглобим общата картина

Сега, когато видяхме всички движещи се части на lac оперона научаваме как
оперонът реагира на разнообразие от различни състояния

 Налична е глюкоза, липсва лактоза: Не протича транскрипция на lac оперона.

Това е понеже lac репресорът остава свързан към оператора и предотвратява
транскрипция от РНК полимеразата. Също, цАМФ нивата са ниски, понеже нивата
на глюкоза са високи, тоест САР е неактивен и не може да се свърже към ДНК.
 Налична е глюкоза, налична е лактоза: Протича слаба транскрипция
на lac оперона. lac репресорът бива освободен от оператора, понеже индусерът
алолактоза е наличен. цАМФ нивата обаче са ниски, понеже е налична глюкоза.
Следователно САР остава неактивен и не може да се прикрепи към ДНК, така че
транскрипцията протича само при ниско ниво.

 Липсва глюкоза, липсва лактоза: Не протича транскрипция на lac оперона. цАМФ

нивата са високи, понеже нивата на глюкоза са ниски, така че САР е активен и ще
бъде свързан към ДНК. Но lac репресорът също ще е свързан към оператора
(поради липсата на алолактоза), действайки като блокер за РНК полимеразата и
предотвратявайки транскрипцията.
 Липсва глюкоза, налична е лактоза: Протича силна транскрипция
на lac оперона. lac репресорът е освободен от оператора, понеже индусерът
(алолактоза) е наличен. цАМФ нивата са високи, понеже липсва глюкоза, така че
САР е активен и свързан към ДНК. САР помага на РНК полимеразата да се
прикрепи към промотъра, позволявайки високи нива транскрипция.

Обобщение на отговорите на lac оперона

 CAP се Репресорът се Ниво на
Глюкоза Лактоза свързва свързва транскрипция
Няма
+ - - + транскрипция

Слаба
+ + - - транскрипция

Няма
- - + + транскрипция

Силна
- + + - транскрипция