ЧЕРВЕНИ КРЪВНИ КЛЕТКИ – ЕРИТРОЦИТИ

Зрелите еритроцити са безядрени клетки. Те имат форма на двойновдлъбнати

дискчета с диаметър 7-8μm и дебелина 2-2,5μm. Тази особена форма на еритроцитите
увеличава общата им повърхност и дава определени предимства за интензивно
извършващия се процес на дифузия на О 2 и СО2 през клетъчната мембрана. Сумарната
повърхност на всички еритроцити е около 1500-2000 пъти по-голяма от телесната
повърхност.

Строеж и състав: Червената кръвна клетка е изградена от гъста строма,

заобиколена от мембрана. Стромата е съставена от вода (60%) и сух остатък (40%). От
последния 90% се пада на хемоглобина, а 10% са белтъци, мазнини, въглехидрати и
минерални соли. В стромата на еритроцитите се съдържат почти всички йони, които
влизат в състава на плазмата, но в други концентрации. В еритроцитите в най- голямо
количество са калият, белтъците и желязото.
Мембраната е изградена от двоен липиден слой и два вида белтъци
(липопротеини и гликопротеини). Тя е деформируема, поради което еритроцитите лесно
преминават през тесните капиляри.
Брой: Нормалният брой на еритроцитите е различен за двата пола. У мъжете той е
4,6-6,2.1012 /l, а у жените е по-нисък – 4,2-5,4.10 12/l. При новородените този брой е по-
висок с около 30%. Повишеният брой на еритроцитите се означава като полицитемия, а
намаленият- олигоцитемия. Трайното намаляване на еритроцитите, съпътствано и от
намаляване на хемоглобин, се означава като анемия. Броят на червените кръвни клетки
показва физиологични колебания. След началото на физическа работа и при стресови
ситуации еритроцитите се увеличават бързо, но преходно, поради включване в общата
циркулация на кръв от кръвните депа с по-голям брой еритроцити. Образуването на
нови еритроцити (еритропоезата) се стимулира при продължително пребиваване на
голяма надморска височина и при системно извършване на физическа работа. Броят им
е намален при общо изтощение на организма, при кръвоизливи, при гладуване.
Еритропоетични органи: В ембриона до третия месец еритропоезата се
осъществява от стволовите клетки на жълтъчното мехурче, без да достига стадия на
зрели еритроцити. През третия месец еритропиетичната функция се поема от
мигриралите главно в черния дроб стволови клетки, а към 4-5 месец –от костния мозък,
който към края на бременността остава единствен орган на еритропоезата.
След раждането червеният костен мозък в дългите кости постепенно загубва
хемопоетичната си функция и при възрастните тя остава ограничена само в червения
костен мозък на гръдната кост, тазовите кости, ребрата, прешлените. Именно от тях при
диагностична необходимост се взема материал за морфологично изследване чрез т. нар.
костномозъчна пункция.
Жизнен цикъл на еритроцитите: В резултат на четири последователни
деления стволовите клетки в костния мозък се диференцират в ретикулоцити, които
постъпват в циркулацията. Този процес е сравнително бавен и изисква няколко дни.
Постъпилите в кръвта ретикулоцити за 24-48 часа доузряват в крайната клетъчна
форма- зрели еритроцити, които имат средна продължителност на живот около 120 дни.
Еритропоезата е твърде интензивен процес, тъй като чрез него се извършва
непрекъсната обмяна на около 1% от общия брой на еритроцитите дневно.
Остарелите или увредени еритроцити се разрушават в слезката, черния дроб,
лимфните възли и др. и от съдържащия се в тях хемоглобин се получават жлъчни
пигменти (билирубин, биливердин, уробилин и др.).
Хемолиза: Хемолизата е процес на нарушаване целостта на еритроцитната
мембрана и преминаване на хемоглобина в околната среда. В организма и извън него
хемолиза може да се получи под действието на различни фактори: химични, физични,
биологични.
Физична хемолиза. Според вида на фактора тя бива два вида:
-Осмотична хемолиза. Предизвиква се от навлизането на вода в еритроцитите,
когато те са поставени в хипотонична среда. Увеличаването на обема им води до
разпукване на еритроцитната мембрана и преминаване на хемоглобина в околната
среда. Издръжливостта на червените кръвни клетки спрямо хипотонични разтвори се
нарича осмотична устойчивост (резистентност) на червените кръвни клетки.
-Механична хемолиза. Тя е в резултат на механични въздействия върху
еритроцитите.
Химична хемолиза. Причинява се от определени вещества, които разтварят
липидите (етер, хлороформ) или променят белтъците (киселини, основи и др.) в
еритроцитната мембрана.
Биологична хемолиза. Предизвиква се от вещества изработени в животинския и
човешкия организъм. Такива са змийската отрова, ендогенните и бактериалните
хемолизини и др. Хемолиза от този тип се получава и при преливане на групово
несъвместима кръв.
Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ): Тъй като течната кръв
представлява суспензионна смес, относително по-тежките еритроцити имат тенденцията
да се утаяват под влияние на гравитацията. В циркулацията това не става поради
непрекъснатото движение и размесване на кръвта в кръвоносните съдове и наличието
на фактори, които поддържат един относителен суспензионен стабилитет на кръвта.
Последният може да се отчете, ако проба кръв, към която е прибавено
противосъсирващо вещество (натриев цитрат) се постави неподвижно във вертикална
стъклена тръбичка.

Главният фактор, който повлиява СУЕ са плазмените белтъци.

Високомолекулните белтъци и особено фибриногенът повишават агрегацията на
еритроцитите в т. нар. монетни стълбове, с което утаяването им се ускорява. Обратно
действие имат нискомолекулните албумини в плазмата.
 Еритроцитите имат едноименен отрицателен заряд, който ги отблъсква един от
друг и забавя образуването на монетни стълбове, а с това и утаяването на
еритроцитите. Плазмените белтъци чрез повлияване на заряда им оказват посочения по-
горе ефект.
Големината и броят на еритроцитите също могат да променят скоростта на
утаяването. Така по-малките еритроцити се утаявят по-бързо в сравнение с по-
големите. Намаленият брой на еритроцитите също предизвиква известно ускоряване на
утаяването.
Най- често използваните методи за определяне на СУЕ са тези на Вестергреен и
Панченко. Нормалните стойности за СУЕ са различни за двата пола: за мъже – 3-11mm,
а за жени – 5-12,5mm.
Физиологично състояние, което ускорява СУЕ, е бременността, когато нивото на
плазмения фибриноген започва да се повишава. Незначително ускорение на СУЕ се
наблюдава след нахранване, преди менструация. Особено ускорено е то при
възпалителни процеси, туберкулоза, ракови заболявания.
Хемоглобин. Съединения на хемоглобина . Главната функция на еритроцитите е
транспортът на О2 и СО2. Те свързват О2 в белите дробове и го пренасят до тъканите, а в
обратна посока транспортират СО2. Тази функция еритроцитите изпълняват
посредством съдържащото се в тях багрилно вещество, наречено хемоглобин.
Хемоглобинът е глобуларен белтък с относителна молекулна маса 64 500,
съставен от белтъчна част- глобин и небелтъчна част- хем. Последната е тази, която
придава характерния червен цвят на хемоглобина, а с това и на кръвта.
Глобиновата част е изградена от четири отделни полипептидни вериги- 2α и 2β,
които се групират в субединици по една α и една β. Към всяка от четирите
полипептидни вериги на хемоглобина е конюгиран по един хем (4 пиролови пръстена,
свързани с един атом Fe2+). Именно посредством желязото става и лабилното свързване
на О2 с хемоглобина.

В еритроцитите на възрастните хора се съдържа хемоглобин А (НbА), а в

еритроцитите на плода – фетален хемоглобин (HbF).
Синтезът на хемоглобин се извършва в клетките от еритроцитния ред, намиращ
се в еритропоетичните органи. Необходимото Fe2+ за изграждането на хема постъпва в
тях след свързването на специфични мембранни рецептори с трансферина- белтък на
плазмата, който транспортира желязото.
Съдържанието на хемоглобина в кръвта е различно за двата пола: при мъжете-
140-160g/l, а при жените – 120-140g/l. Тази разлика се дължи на по-малкия брой на
еритроцитите у жената.
 Физиологичната роля на хемоглобина се изразява главно с участието му в
транспорта на О2. Последният се свързва лабилно с Fe2+ на хема, образувайки
оксихемоглобин, и под тази форма се отнася до тъканите. Лабилната връзка обуславя
лесното отдаване на О2 от оксихемоглобина.
Хемоглобинът играе важна роля и в преноса на СО 2 посредством образуването на
лабилна карбаминова връзка между СО 2 и глобина и превръщането му в обратимо
съединение карбхемоглобин. Под тази форма част от СО2 се пренася от тъканите до
белите дробове.
Други съединения на хемоглобина, които могат да се срещнат в кръвта, са
метхемоглобинът и карбоксихемоглобинът.
Метхемоглобинът е трайна окислена форма на хемоглобина, при която Fe2+
преминава в Fe3+ и съединението се изключва от транспорта на О 2 към тъканите.
Карбоксихемоглобинът е съединение на СО с хемоглобина. Афинитетът на СО
към хемоглобина е около 200 пъти по-висок от този на кислорода, като полученият
карбоксихемоглобин бавно и трудно дисоциира.
Регулация на еритропоезата: Тя е нервно-хуморална, като основна роля в нея
играе еритропоетинът- плазмен гликопротеин, който стимулира образуването на нови
еритробласти от чувствителните към еритропоетин стволови клетки в костния мозък.
Образува се главно в юкстагломеруларния апарат на бъбрека (90%) и в черния дроб
(10%). Произведеният в бъбрека еритропоетичен фактор (БЕФ) взаимодейства с един
плазмен α2- глобулин (еритропоетиноген), който се превръща в еритропоетин.
Основните фактори, които повишават секрецията на БЕФ и нивото на
еритропоетина са хипоксията, остра и хронична кръвозагуба, усилена хемолиза.
Пониженото парциално налягане на О2 директно и по рефлексен път с участието на
химиорецептори и симпатикоадреналната система стимулира образуването на БЕФ в
бъбрека.
Други фактори, повлияващи еритропоезата, са някои хормони, които нямат пряко
регулаторно участие в нея, но определят нивото, на което тя протича. Такива се
гликокортикоидите от надбъбречната кора, хормоните на щитовидната жлеза и мъжките
полови хормони, които имат стимулиращ ефект върху еритропоезата. Обратно
действие- потискане на еритропоезата имат женските полови хормони и по-специално
естрогените.
За нормалното протичане на еритропоезата определена роля играят някои
фактори, постъпващи в организма чрез храната. Такива са металите желязо, мед, кобалт,
редица витамини като В2, В6, В12 и фолиева киселина. Желязото се съдържа в голямо
количество в месото, черния дроб, яйчния жълтьк, спанака, копривата и др.
Витамин В12 (цианкобаламин) има съществено значение за метаболизма и особено
за синтезата на ДНК във всички клетки на организма. Съдържа се в храните от
животински произход и особено в месото и черния дроб. За резорбцията на Витамин В 12
е необходимо свързването му с определен гастромукопротеин, който се образува в
стомашната лигавица. Това вещество е наречено още вътрешен фактор на Кесъл за
разлика от външния фактор на Кесъл, за който се доказва, че е Витамин В 12. Полученият
комплекс е биологично активен стимулатор. Той се резорбира и попада в черния дроб, а
оттук в костния мозък, където стимулира образуването на еритроцитите. При недостиг
на витамин В12 в храната или при смутена секреция на вътрешния фактор се получава т.
нар. злокачествена анемия.
 Фолиевата киселина също участва в регулацията на метаболитните процеси и е от
значение за синтезата на ДНК в еритропоетичните клетки. Съдържа се в много храни от
растителен и животински произход.