Клетка – жизнен и митотичен цикъл.

Митоза. Амитоза. Хромозоми

 Самовъзпроизвеждане на живата материя
➢На ниво ДНК – репликация
➢На ниво клетка – делене
➢На ниво организъм – безполово и полово
размножаване

Безполова
•Амитоза
•Митоза

Самовъзпроизвеждането на
клетъчно и организмово Полова
ниво=репродукция •Мейоза
 Делене при бактериите-
"напречно делене", "бинарно
делене“
Делящ се Bacillus subtilis
1.Бактериалната хромозома е прикрепена към
клетъчната мембрана с белтъци,един от който
е даден в червено.
2.След репликацията тези белтъци преместват
една от дъщерните хромозоми към
срещуположния полюс.
3.Когато в средата на клетката не остане ДНК,
стената расте навътре, разделяйки клетката.
Хромозомите вече са почнали нова
репликация, готвейки се за следващото
делене.

1. Хромозомна ДНК.
2. Плазмиди.
Прокариотите нямат полови процеси. Най-
близкото, което имат, е т. нар. бактериална
конюгация. Това е пренос на плазмиди или
част от хромозомата от една клетка в друга
през белтъчен“тунел”.
Плазмиди – Плазмидите са малки, двойноверижни
циркулярни ДНК-молекули, които могат да се срещнат
в клетките на бактериите, но не принадлежат към
същинската ДНК на бактериалната хромозома .
Съдържат гени в себе си отговорни за
резистентността на прокариотните организми към
някои лекарствени вещества. Пренасят се чрез
конюгация.

Любопитно…
 Причини за антибиотична
резистентност:

• Прекомерна употреба на
широкоспектърни антибиотици
или неправилна употреба на
тясноспектърни антибиотици
• По-ниска или по-висока от
оптималната за конкретния
пациент доза на антибиотиците
• Ненужно изписване на
антибиотици от страна на личния
лекар
• Твърде дълго лечение с
антибиотици
Любопитно… • Антибиотичната терапия не е
подбрана според резултатите от
микробиологичното културелно
изследване
Митоза

➢ Част от клетъчния цикъл-времето от едно делене на клетката до друго.

➢Клетъчния жизнен цикъл включва 2 фази: интерфаза и М-фаза (митоза).

➢Митозата е вид делене, при което от една диплоидна клетка (2n) се получават
две диплоидни клетки.
 ✓ G1 фаза – пресинтетична фаза, най-дълга –

Интерфаза основно настъпват процеси на транскрипция

➢90% от времето на целия цикъл
М-фаза-най-кратка
(синтез на иРНК) и транслация (синтез на
белтъци свързани с репликацията и ядрото).
Нараства обема на клетката. Инициира се
удвоявнето на центрозомите. При оплоденото
яйце кл.цикъл протича толкова бързо,че
практически фазата G1 е равна на нула.
✓S фаза – синтетична фаза, репликация на
ДНК, центрозомният материал продължава да
се удвоява, синтезират се и хистони

✓G2 фаза – постсинтетична фаза,тук се

извършва пострепликационна репарация на
ДНК и транскрипция и транслация (синтез на
белтъци за делителното вретено-тубулини).
Удвояването на центрозомата завършва.
Клетката се набавя с енергия за последващата
М-фаза и допълнително увеличава размерите
си, натрупва органели.
ЦЕНТРОЗОМЕН ЦИКЪЛ
1 центрозома=2
центриоли

В края на интерфазата:
2 центрозоми
(4 центриоли)
G0 стадий: период на покой – характерен за клетки, които не се
делят постнатално – при човек това са рабдомиоцити, неврони,
кардиомиоцити, клетки, изграждащи лещата.
Ембрионални клетки след оплождането: съкратен и ускорен клетъчен цикъл; включва
само S-фазата и митозата

➢ това е така, защото генните продукти, необходими за ранното развитие на

зиготата, са синтезирани още в овоцит І ред по време на мейозата
 Фази
на
митозата

-центрозомата се разделя, всяка дъщерна

центриола става център на отделно,
приличащо на звезда образувание – астер.
Микротубулите на всеки астер се удължават,
свързват се с полюсите и двете центриоли се
отделят една от друга, но остават близо до
ядрената мембрана- формира се
двуполюсното (астрално) делително
вретено.

Aster
alpinus
 Най-кратката фаза

През този период хромозомите достигат

най-високата си степен на спирализация и
остават фиксирани в тази плоскост за
определен период от време, който е
различен за различните клетъчни типове.
Това е най-удобния период за изучаване на
хромозомите чрез определяне на
т.нар.кариотипове за диагностика на
определени патологични отклонения.
Нишки на делителното вретено: полюсни,
кинетохорни и астрални.

✓Анафаза А- скъсяване на
кинетохорните нишки -
губят тубулинови молекули

✓Анафаза В- удължаване на
полюсните нишки на
вретеното
 Прищъпване
на цитоплазмата
между ядрата

На мястото на метафазната плоча се

наблюдава активна синтеза и формиране на
Появяват се ядърцата пръстен от актомиозин, чиято контракция е
в основата на разделянето на клетката в
телофаза на две дъщерни клетки
(цитокинеза).
Митоза
Регулация на клетъчния цикъл
1. Рестрикционни точки (контролни пунктове)
2. S-фаза активатор – цитоплазмен белтък,
даващ сигнал за началото на репликацията
3. Циклини и циклин-зависими кинази
4. Растежни фактори – действат
автокринно/паракринно
 Регулация на клетъчния цикъл.
Контролни пунктове
(рестрикционни точки)

Контролните пунктове са тези, които решават дали клетката да

продължи своето делене.
Ако бъде констатирано отклонение от нормата в някой от тези контролни пунктове,
клетъчния цикъл спира.
Има няколко контролни пунктове, но трите
най-важни са:
Следователно системата,
контролираща клетъчното
делене, може
да го спре:
•в края на G1-периода;
•между G2-периода и митозата;
•по време на митозата.

Циклините са сред най-важните
основни регулатори на клетъчния
цикъл.
Видове
циклини
Както предполага името, всеки циклин е свързан с
определена фаза, преход или поредица от фази в
клетъчния цикъл и помага за започване на
събитията от тази фаза. Например М циклинът
(MPF) промотира събитията на М фазата, като
разграждане на ядрената обвивка и
кондензацията на хромозомите.
➢За да придвижи клетъчния
цикъл напред, един циклин
трябва да активира или
деактивира много целеви
(таргетни) протеини в клетката
➢Циклините водят до началото на събития от
клетъчния цикъл, като си партнират със
семейство ензими, наречени циклин-зависими
кинази (ЦЗК/Cdks).
➢Една самостоятелна циклин-зависима киназа
е неактивна, но свързването на един циклин я
активира, което ѝ позволява да модифицира
целевите протеини чрез фосфорилиране.
Прикрепената фосфатна група играе ролята на
превключвател, който прави целевия протеин по-
активен или по-слабо активен.
❑Киназите присъстват в клетката през целия
жизнен цикъл, а циклините – само за кратък етап
от него при активиране на гените им в нужния
момент. Циклинът се свързва с определена киназа
и я кара да заработи.
❑ Когато циклинът изпълни функцията си, генът
му се деактивира и белтъкът се унищожава от
протеазомите. Лишена от циклина,
протеинкиназата губи активността си.
MPF (mitosis promoting factor) - синтезира се през G2. Представлява
циклин-зависима киназа. Името датира от 70-те години на 20-ти век,
когато учените открили, че клетките в М фазата съдържали непознат
фактор, който можел да накара насила клетки на яйце на жаба,
заседнали в G2 да навлязат в М фаза.
 Любопитно…

Лекарството Колхицин

➢Растителен алкалоид от есенния

минзухар .

➢То се свързва на определени

места по цитоскелетния протеин
тубулин и нарушава микротубулната
полимеризация.
Колхицинът потиска
неутрофилните гранулоцити.
➢Ефекти: инхибиране на
вътреклетъчния транспорт на
везикули, нарушаване на Потиска възпалителния отговор при
клетъчната миграция и инхибиция подагра, перикардит.
на клетъчното делене (К-митоза). Антимитотичното му действие намира
приложение и в онкологията.
Отклонения от нормалното протичане на
митозата и мейозата
Реституционна митоза (К-митоза) – пълно неразделяне на
сестринските хроматиди в анафаза поради блокада в нишките
на делителното вретено (колхицинът води до това отклонение) Полиплоидия:
увеличаване на
Ендоредупликация (политения)- интерфазните хромозоми хромозомите, което е
многократно се реплицират, но получените хроматиди не се
отделят, а остават в общ сноп. След S-периода на интерфазата кратно на хаплоидният
удвоените хромозоми не се спирализират и скъсяват и клетката хромозомен брой -
никога не встъпва в митоза. 3n,4n,5n
Ендомитоза - след репликацията на ДНК, ядрото не
се разделя, а запазва своята обвивка.
В резултат се получават клетки с особено големи размери и
тетраплоидни хроматиди.Не се разделя също и цитоплазмата
на клетката.

Някои хепатоцити и
мегакариоцитите са
получени чрез
ендомитоза
Отклонения от нормалното протичане на
митозата и мейозата
Неразделяне на хомоложните хромозоми по време на първо
мейотично делене и на сестринските хроматиди по време на
митоза и при второ мейотично делене. Анеуплоидия:
увеличаване или
Забавена анафаза - една или няколко нишки на делителното нямаляване броя на
вретено загубват контрактилната си способност, процесите в
клетката продължават - настъва телофаза и тези хромозоми хромозомите некратно
остават отвън от ново формиралото се ядро. на хаплоидното
Многополюсна митоза - повече от две “полувретена“, в резултат
число n
се получават анеуплоидни клетки с неравномерно
резпределени хромозоми.

Тризомия
21
 Мейоза – стои в основата на гаметогенезата и половата репродукция

➢ Първо мейотично делене – намаля на половина хромозомния набор

➢Второ мейотично делене – намаля на половина масата на ДНК
➢Между двете деления липсва S-фаза (т.е репликация)

Без S
фаза

Профаза 1: лептотен(компактизиране на
интерфазните хромозоми) зиготен От 1 клетка с
(образуване на биваленти) пахитен диплоден набор
(кросинговър), диплотен(разделяне на се получват 4 с
бивалента), диакинеза – преход към хаплоиден (n)
метафаза набор
➢При този вид делене не се нарушава
интерфазния вид на ядрото.
➢В зависимост от начина на делене на ядрото
има няколко форми на амитоза:
➢Чрез прищъпване-ядрото се удължава и
прищъпва на две части, като те може и да не са
напълно еднакви, т.е често се наблюдава
неравномерно разпределение на генетичния
материал. (така се дели голямото ядро на
чехълчето). Понякога при тази форма
разделянето на ядрото не винаги се
съпровожда от разделяне на цитоплазмата-
получават се многоядрени клетки.
➢Друга форма на амитоза е чрез фрагментация  ядрото придобива
на ядрото-при нея старото ядро се разпределя форма на пясъчен
между дъщерните клетки. часовник

➢Протича по-бързо от митозата.

➢Репаративна амитоза – при
регенерация на увредени
тъкани (черен дроб)

➢Дегенеративна амитоза –
предшества умирането на
клетката (при клетки, които не
могат да се делят митотично)

➢Често се наблюдава и при

патологични състояния като
възпаление и др.
 Хромозоми – субмикроскопска
структура

oХромозоми наричаме плътните

компактни структури, които се образуват
при крайната степен на спирализация на
хроматина.

oНаблюдават се с оптичен микроскоп по

време на метафазата, когато са най-
спирализирани.

oМатериалът, от който са изградени, се

нарича хроматин.
 Хроматин
o Комплекс от ДНК, хистонови и нехистонови белтъци.

1. Еухроматин 2. Хетерохроматин

-по-плътен
-по-рехав -10%
-90% -тъмен
-по-светъл -метаболитно НЕактивен (гените
-метаболитно активен НЕ са способни да се
транскрибират)
(гените са способни да се
-конституционален(структурен)-
транскрибират) кондензиран през целия живот на
-съдържа повече клетката. Нормална находка в
нехистонови белтъци центро- и теломерите на
-по-малка степен на хромозомите, сателитите, по
повторяемост на дължината на цялото рамо при
нуклеотидни двойки някои хромозоми (половите)
-съществени генетични -факултативен – преходно
кондензиран, след
последствия след увреда
декондензиране се превръща в
еухроматин.

Количеството на хистоните е еднакво в еу- и хетерохроматина.

 Функциите на хетерохроматина са
главно свързващи – свързва
хроматиновите нишки с ядрената
мембрана.

 Хетерохроматинът се реплицира, но не
се транскрибира.
ДНК метилирането и хистоновото
деацетилиране водят до
кондензиране на хроматина и
блокиране на транскрипцията.
❖ Телце на Бар- при жените се среща и ❖Y хроматин- характерен за У хромозомата
представлява сферична или полулунна при мъжете , която притежава една голяма
структура в близост прилепнала по част хетерохроматин
вътрешната мембрана на ядрото (клетки от
бузата) или като барабанна палка
(гранулоцити) –едната от двете Х
хромозоми е неактивна по време на
интерфазата . Пример за факултативен
хетерохроматин.

Y-хромозомният
хроматин в
трофобластни клетки

➢ Въпреки инактивацията някои гени я избягват

➢Цел: еднаква експресия на Х-свързаните и се експресират-т.н”гени бегълци”(около 20% от
гени при двата пола всички гени на Х-хромозомата)
 Инактивацията на Х-хромозомата не е
перманентна, тъй като кондензираната Х-
хромозома се реактивира при формирането
на половите клетки на жената.
В хроматина ДНК се свързва с белтъци в съотношение
около 1:1. Белтъците биват хистонови и нехистонови.
Хистоните са характерни само за ядрото и са базични
белтъци. Те са + заредени и съставляват 45% от
масата на хроматина.Не са видово специфични -
консервативни белтъци (еволюционно стабилни)
Съществуват 5 вида хистона, 4 от които се определят
като нуклеозомни хистони (Н2А, Н2В, НЗ и Н4), тъй
като те образуват нуклеозомите. Петият тип хистон
(Н1) участва в подреждането на хроматиновите
нишки и е свързан с линкерната ДНК. Н4 е най-силно
консервативен, а Н1- най-слабо.

Нехистоновите белтъци са кисели белтъци:

разнообразна група от ензими, регулиращи
репликацията, репарацията, транскрипцията с
голяма видова и органна специфичност, роля – при
генната дерепресия и реализация на гените.
По две молекули от всеки от тези четири хистона (H2A, H2B, H3, H4) изграждат т.н.
нуклеозома. Първото ниво на спирализация на ДНК е образуването на нуклеозома.
Тя има диаметър около 11nm и представлява октамер. Около минималната нуклеозома се
навива почти в два оборота ДНК-спиралата. Друг участък от ДНК свързва две минимални
нуклеозоми, нарича се линкерна ДНК. С линкерната ДНК е асоцииран петият тип хистон
Н1.

Нуклеозомата е основна структурна единица на хроматина. Образуваният от ДНК и

хистоните комплекс се нарича ДНП-нишка. На това ниво на спирализация молекулата на
ДНК се скъсява около 7 пъти.
Нуклеозомата под електронен микроскоп
изглежда като броеница.
Второто субмикроскопско ниво на
спирализация на хроматина. е т. нар.
“соленоид” или елементарна хроматинова
нишка - нуклеозомите се огъват около една
ос, като на всяка завитка има по 6
нуклеозоми. Получената структура има
диаметър около 30 nm, като при нея
дължината на ДНК молекулата се скъсява 40
пъти.

Третото ниво на спирализация е

свръхспиралата (суперспиралата) от
трети ред (бримковата структура на
хроматина)- d-300 nm, скъсяване на
ДНК над 200 пъти, в една бримка 20
000-80 000 нуклеотида; характерна за
профазата, във формирането й
участват ДНК-свързващи нехистонови
белтъци.

Четвъртото ниво на спирализация е хроматида,

d-700 nm:
- метафазна хромозома - диаметър -1 400 nm,
изградена от две хроматиди, съдържащи две
молекули ДНК.
ПРОТАМИНИ – аналог на хистоните в сперматозоидите, осъществяват
свръхспирализацията на генетичния материал в сперматозоидите.
 Микроскопска структура

➢ Хромозомите се състоят от 2 хроматиди. ➢В нуклеоларния организатор (вторично

До края на метафазата те се свързват в
областта на центромера.
➢Центромерната област съдържа 2
протеинови кинетохора за свързване с
делителното вретено.
прищъпване) на акроцентриците са
съсредоточени гените за рРНК, които
образуват ядърцето на интерфазното ядро.
Когато вторичното прищъпване не е към края
на хромозомата и теломерът след него е къс
и овален-той се означава като сателит.
Сателитите са изградени от хетерохроматин.
Теломерите представляват крайните участъци
на хромозомите. Те имат специфична структура. На това място ДНК образува характерна гънка. В
теломера има протеини и ензимът теломераза, които предпазват края на хромозомата от
увреждане и способстват за правилното протичане на репликацията. Приема се, че теломерите на
възрастни индивиди са по-къси и може би са свързани с процеса на стареене.

тандемни повторения на една и съща къса

последователност (например при човека – ТТАГГГ)
❑ Метацентрични – двете рамена са
почти еднакви по дължина
❑Субметацентрични – различна
дължина на рамената- р (късо) и q
(дълго)
❑ Акроцентрични – центромерът е
разположен почти в единия край на
хромозомата (едното рамо е много
по-дълго)
❑Телоцентрични- липсват теломери
от едната страна и в края е
разположен центромера.
 Любопитно
…

Склеродермия

➢ Автоимунно заболяване

➢При една от формите на

склеродермията (CREST
синдром) се откриват
автоантитела към
кинетохора.
 Гигантски (политенни) хромозоми -

✓Получават се в резултат от многобройни

удвоявания на ДНК и получаване на много
копия на ДНК без последващо разделяне
на тези копия.
Drosophila melanogaster
✓Когато определен участък от политенната
хромозома започне да се транскрибира, се
раздува странично като формира »пуфа».
Бримката ДНК в издутата част се
деспирализира, което позволява
активиране на гените.

✓При кондензацията положението на всеки

ген съвпада за всички копия и участъкът на
този ген се вижда като диск (напречна
ивица).

✓Установяват се в слюнчените жлези на

някои насекоми (винената мушица).
 Хромозоми тип “Лампови четки”

Хромозомите тип ,,Лампови четки’’

са характерни за диплотенния ✓По време на мейозата в овоцитите на
стадий на профаза I (виж мейоза). земноводните ясно личи бримковата
структура на хроматина.

✓Хромозомите силно се удължават и пускат

встрани тънки бримки, видими със
светлинен микроскоп. Тези бримки са
участъци от ДНК(еухроматин), разгънати, за
да могат да се презаписват. Синтезираната
върху тях РНК е необходима за нарастването
на клетката. Цялата хромозома прилича на
четка за лампи.
Благодаря за вниманието!

Изготвил: Стоян Стоянов, 6 курс