ЗЪБНА ПЛАКА - БАКТЕРИАЛЕН БИОФИЛМ

РАЗВИТИЕ И СТРУКТУРА
НА БИОФИЛМИТЕ
Бактериалните биофилми са триизмерни бактериални структури със
специфична екологична, физиологична, и биохимична характеристика. Те
представляват акумулация на микроорганизми, прикрепени към определена
влажна повърхност, включени в екстрацелуларен слузест слой.
Зъбната плака е пример за такъв биофилм и представлява сложна
микробна общност със специфичен бактериален растеж върху полизахариден
матрикс, прикрепена към емайла посредствум зъбната пеликула. Зъбната плака
се нарича още бактериален плаков биофилм.

Структура на биофилма
Биофилмът е изграден от (1) бактериални микроколнии, (2) екстрацелуларен
слузест слой, (3) канали за течности и (4) примитивна комуникационна система.
Бактериални микроколонии. Те са основната структура на биофилмите. Тъй
като се прикрепват към повърхности и един към друг, те образуват свързани
гроздове от микроколнии с гъбоподобна форма с тясна дръжковидна основа,
свързана с пеликулата над емайла. Всяка микроколония е мъничка независима
общност. Различните микроколнии могат да съдържат различни комбинации от
бактериални видове. Бактериите в центъра на микроколниите придобиват
качествата да живят в стриктна анаеробна среда, докато другите, намиращи се
по периферията на микроколониите и каналите могат да живеят в аеробна
среда. Чрез генетична трансформация бактериалните клетки модифицират
степента на бактериалния растеж и се адаптират по-добре към конкретните
условия. Механизмите за приспособяване се регулират и контролират чрез
приемане и преработване на химична информация от околната среда.
Екстрацелуларен слузест слой. Представлява бариера. Този слой защитава
микроорганизмите в микроколнията от антибиотици, антимикробни агенти и от
механизмите на защита на домакина.
Канали за течности. Това са канали за движение на течности, осигуряващи
хранителни съставки и кислород за бактериалните микроколонии. Те също
улесняват движението на бактериалните метаболити, отпадъчни продукти,
ензимните и сигнални системи в структурата на биофилма.
Примитивна комуникационна система. Бактериалните микроколонии
използват химични сигнали, за да комуникират помежду си.

Контрол и движение в биофилма

Известни са няколко механизма, които които са отговорни за създаването
на тази резистентност: (1) Слузестият слой предпазва микроколнията и не
позволява навлизането на лекарства в дълбочината на биофилма; (2)
Бактериалните клетки увеличават резистентността си чрез продукция на по-
дебел слузест слой; (3) Слузестият слой защитава бактериите си като атакува
левкоцитите (защитините клетки от имунната система на тялото); (4)
Благодарение на защитния слузест слой субстанциите, освободени от
левкоцитите като отговор към микроорганизмите са по-увреждащи към
тъканите на домакина, отколкото към бактериите в биофилма; (5) Поради
сложната си организация плаковият биофил има способността да се
самоизхранва дори при ограничаване на хранителните вещества; (6)
Микроорганизмите в плаковия биофилм проявяват различна физиологична
активност, резултат от промяна в генната им експресия.
Поради тези причини антимикробното въздействие върху микробните
биофилми е слабо. Те не могат да унищожат биофилма. Понякога могат да
нарушат целостта му или да попречат временно на адхезията му към
повърхността. Много по-съществено и важно е механичното почистване на
плаковия биофилм. Независимо че устната кухина се поселва с микроорганизми
веднага след раждането, бактериалният плаков биофилм се образува cлeд
пробива на първите зъби на детето. Преди пробива зъбният емайл е покрит със
зъбна кутикула, съставена от редуциран емайлов епител, базална ламина, под
която се намира остатъчен емайлов матриксен протеин. С пробива това
емайлово покритис се разгражда механично от дъвкателните сили и от
слюнчените и бактериални ензими. Така емайлът се излага на слюнката и
микроорганизмите в устната кухина. Веднага след това по емайловата
повърхност се адсорбират слюнчени компоненти и образуват микроскопична
вторична покривка, наречена придобита пеликула. По-късно по нея се поселват
микроорганизми и се поставя началото на плаковия биофилм.