Разграждане на целулоза,

хемицелулоза и пектин
 Целулоза

• Най-разпространения полизахарид в
растителния свят.
• В състава на целулозата влиза повече от 50% от
всичкия органичен въглерод в биосферата.
• Най-устойчиви към въздействието на
микроорганизмите са целулозата и лигнина.
• Целулозата е изградена неразклонена верига
на глюкозни остатъци, свързани с β-1-4
гликозидни връзки.
• Разграждането на целулозата е съществено за
кръговрата на въглерода, тъй като това е
основния път за връщането на СО2 в
атмосферата, както и за образуването на
хумуса на почвата.
Разграждането на целулозата от
микроорганизмите се извършва на няколко етапa:
▪ Извършва се хидролиза, под действието на
ензима целулаза. Той действа върху β-1-4
гликозидните връзки. Целулозата се превръща в
дизахарида целобиоза, а под действието на β-
глюкозидаза преминава в глюкоза.
▪ При аеробното разграждане на целулозата, от
образувалата се глюкоза, се получават CO2 и
H2O.
▪ При анаероднот разграждане, образувалата се
глюкоза се подлага на ферментационни
превръщания, като се образуват много
органични вещества, съства на които е различен
при различните микроорганизми. AEROBIC ANAEROBIC
Krebs cycle Fermentation
 Процесите на разграждане на целулозата се
извършват главно в почвата
В аеробни условия се осъществяват от:
➢Бактерии от родовете Cytophagа,
Sporocytophaga, Vibrio, Achromobacter,
Pseudomonas, Bacillus и др.
➢Актиномицети от родовете Streptomyces,
Micromonospora, Streptosporangium и
др.
➢Гъбни представители от родовете
Trichoderma, Chaetomium, Fusarium,
Myrothecium, Penicillium и др.
Анаеробното разграждане на целулозата
се извършва най-вече от бактерии от род
Clostridium.
Търбухът на приживните животни се обитава от специфични
облигатно анаеробни бактерии, които разграждат целулозата

Butyrovibrio fibrisolvens

Ruminococcus flavefaciens

Fibrobacter succinogenes
 Хемицелулоза

• Хемицелулозата влиза в състава на междуклетъчното

вещество на растителните тъкани.
• Може да се открие в значителни количества в
дървесината, сламата и др.
• Тя е хетерополизахарид, може да бъде изградена от
пентози (ксилоза, арабиноза) или хексози (глюкоза,
маноза, галактоза). Може да съдържат и уронови
киселини.
• Значително повече микроорганизми участват в
разграждането ѝ, отколкото тези при разграждането на
целулозата.
• Хемицелулозата активно може да се
разгражда от гъби, аеробни и анаеробни
бактерии.
• Oсъществява се от разнообразни
микроорганизми – гъби -от родовете
Aspergillus, Rhizopus, Polyporus, Fomes,
бактерии от родовете Clostridium,
Cytophaga, Sporocytophaga, Vibrio,
Bacillus, Streptomyces и други.
• Първоначално в резултат на
извънклетъчно разграждане, от
хемицелулозата се освобождават захари.
Ензимите катализиращи разграждането
се наричат хемицелулази.
 Пектин
Пектиновите вещества са сложни полизахариди, състоящи се от остатъци на α-
D-галактуронови киселини, които влизат в състава на междуклетъчните
вещества на растителните тъкани. Има 3 типа пектинови вещества:
протопектин (водонеразтворима съставна част на клетъчните стени); пектин
(водоразтворим полимер на галактуроновата киселина, съдържащ
метилестерни връзки) и пектинова киселина (водоразтворим полимер на
галактуроновата киселина, без метилестерни връзки).
Микроорганизмите синтезират три извънклетъчни ензима, катализиращи
разграждането на пектиновите вещества.
Протопектиназата разгражда протопектина, като се образува разтворим пектин.
Пектинестеразата, хидролизира метилестерната връзка на пектина, при което се
получава пектинова киселина и метилов алкохол. Пектиназата разрушава
връзките между остатъците на галактуроновата киселина, пектина или
пектиновата киселина с образуването на свободна галактуронова киселина.
Бактерии и гъби могат да
разграждат пектина, както в
аеробни, така и в анаеробни
условия. Висока
пектинразграждаща способност
имат бактериите от родовете
Bacillus (B. macerans,
B. polymyxa) и Clostridium
(Cl. pectinovorum, Cl. flavum,
Cl. pectinolyticum), а също така и
много гъби.
Определяне на целулозоразграждащите микроорганизми
в 1 g почва по метода на пределните разреждания

• Използва се течна хранителна

среда Хатчинсон (като единствен
източник на въглерод в средата
се поставя филтърна хартия).
След посяване на разрежданията
от почвената суспензия,
епруветките се култивират в
термостат при 28˚С.
• След няколко дни върху хартията
се наблюдава образуването на
жълтеникав налеп, а по-късно и
разпадане на хартията, в
резултат на усвояването на
целулозата.
 Ферментация на пектинови вещества

В епруветки се поставят снопчета ленени

или конопени стъбла и се оставят се да се
култивират. След 2-3 дни се наблюдава
буйно образуване на пяна върху
повърхността на течността, което
доказателство за протичането на
ферментация на пектиновите вещества.
Поради натрупването на киселини, течността
силно понижава своето pH. Периодично
могат да се правят микроскопски препарати,
за да се наблюдава морфологията на
бактериите, участващи в този вид
Clostridium pectinovorum ферментация.