31.

Епителна тъкан: покривен епител

Еднослойните епители, независимо от формата и големината на клетките, са
разположени в един ред в/у базална ламина.
Еднослойният плосък епител изгражда серозните обвивки (мезотел), намира се в
кръвоносните съдове (ендотел), капсулата на Бауман на гломерулите на бъбрека и
алвеолите на белия дроб. Клетките са плоски и имат полигонална форма. В цитоплазмата
си имат много пиноцитозни везикули и микротубули. Освен покривната си функция този
епител има роля в редица метаболитни процеси: обмяна на кислород и въглероден
диоксид през алвеоларната стена, на АК – през ендотелните кл на съдовете и др. Освен това има
и бариерна ф-я, както и да навлажнява съответната повърхност – мезотела на серозните кухини.

Еднослойният кубичен епител се състои от кл с кубична форма. Ядрото лежи в

долната част на клетката. Той може да бъде предимно покривен в началната част на
отводящите канали на екзокринните жлези, но може да бъде секреторен и резорбционен
(в извитите каналчета на нефрона). Покрива яйчника, пигментният епител на ретината,
който има и фагоцитарна ф-я и този а съседните сплитове – plexus chorideus.
Еднослойният призматичен епител обхваща 6 подвида:
1) Едноредният призматичен покривен епител изгражда предимно отводящите
канали на екзокринните жлези. Морфологично всички клетки си приличат.
2) Едноредният призматичен резорбционен епител се състои от три вида
клетки: резорбционни, секреторни и заместителни. Такъв е епителът на
чревните въси. Резорбционните клетки (ентероцити) са високи с изразена
микровилозност на апикалната повърхност. Една клетка има около 3000
микровили. Чрез тях се увеличава резорбционната им повърхност. Ядрото е
удължено и се намира в долната трета на клетката. В цитоплазмата над ядрото
се намират удължени митохондрии, цистерни на ендоплазменият ретикулум и
апаратът на Голджи. Слузните (чашковидни) клетки са разположени м/у
резорбционните. Ядрото им е приплеснато най-често в базалната част. Апаратът
на Голджи е много добре развит, разположен е супрануклеарно. Цялата клетка,
особено апикалната част е изпълнена с PAS позитивен секрет, съдържащ
гликозаминогликани. Горната част, заемаща 2/3 от кл е силно разширена и се
нарича theca, тъй като е изпълнена с везикули съдържащи секрет (муциген).
Отделеният чрез екзоцитоза (по мерокринен начин) гликопротеин муцин,
производен на муцигена, поема вода и се трансформира в мукус, който постила
повърхността на епитела. Заместителните кл имат пирамидна форма и лежат
под другите два вида. От тях се образуват нови чревни епителни клетки.
3) Еднослойният призматичен секреторен епител постила стомаха. Слузният
секрет се намира предимно в апикалната част на клетката. Тези кл дават PAS
позитивна р-я. Ядрата са сферични и се намират в средата на клетката.
 4) Еднослойният призматичен ресничест епител се състои от високи клетки с
около 250 киноцилии на всяка кл. Тъй като ресничките са подвижни се нарича
понякога вибриращ епител. Такъв е в параназалните синуси, дисталните
въздухоносни пътища, матката, маточната тръба, централния канал на гр мозък.
5) Сетивният епител изгражда вкусовите луковици в езика и мекото небце,
сетивните клетки на Кортиевия орган, възприемащи слуховите дразнения и
сетивните клетки в равновесната част на вътрешното ухо (cristae ampulares,
mascula utriculi, mascula sacculi). Към този вид епител могат да се причислят и
обонятелните сетивни клетки в горната част на носната кухина.
6) Привидно многослойният призматичен епител е изграден от кл, които са
призматично-конични и са вклинени една в друга така, че широкият край
приляга към тесния на съседната кл. Тъй като ядрото се намира винаги в
широката част, то в епитела ядрата са разположени на различни нива и създават
измамно впечатление за многоредност. Базалната част на вс кл лежи в/у
базалната ламина, но апикалната част на не вс кл достига до повърхността на
епитела. В него се намират пет вида клетки: ресничести – това са призматични
клетки, на чиято апикална повърхност има киноцилии, чашковидни –
секретират мукус, четковидни – на апикалната си повърхност имат микровили
формиращи четковидна повърхност, малки зърнести – съдържат секреторни
везикули и базални – стволови клетки, разположени в базалната част на
епителния слой. Този епител се намира в носната кухина, гръкляна, трахеята и
бронхите.
Многослойният епител се изгражда т 2-30 и повече (стотици) реда клетки.
1) Двуредният кубичен или призматичен епител се намира сравнително рядко
в човешкото тяло – отводните канали на мерокринните и апокринните потни
жлези. ДКП пигментен епител се намира в ресничестото тяло на окото. Горният
слой е призматичен, а долният кубичен, съдържащ меланин
2) Преходният епител на Хенле ср намира в лигавицата на бъбречните чашки,
уретерите и пикочния мехур (уротел/уроепител). Морфологията му се мени в
зависимост от напълването на пикочните органи с урина. Базалните кл са малки,
средните слоеве по-големи и полигонални, крушовидни и др. На повърхността
кл са плоски, понякога с чадъреста форма и имат две ядра. По апикалната част
на кл мембрана има вдлъбнати уротелиални плаки разделени с тесни
шарнирни области. Така апикалната клетъчна мембрана образува дълбоки
инвагинации. При изпълване на тези кухи органи с урина, инвагинациите се
изглаждат и апикалната мембрана има гладка повърхност. Тази апикална част
на кл мембрана е асиметрична. Във външния липиден монослой има
специални протеини, които са пет вида и се наричат уроплокини.
3) Многослойният призматичен епител се среща сравнително рядко. Постила
лумена на уретрата, както и големите отводящи канали на жлезите и
конюктивата, където има силно навлажнена повърхност.
4) Многослойният плосък вроговяващ епител изгражда епидермиса на кожата. Той
се състои от 5 слоя:
1. Stratum basale – изграден от клетки с призматична форма, в които често се
виждат митози. В цитоплазмата им има множество интермедиерни
кератинови филаменти. Кл лежат в/у базалната ламина.
2. Stratum spinosum – изгражда се от полигонални кл, които с цитоплазмени
израстъци (шипчета) осъществяват контактите м/у кл чрез десмозоми. В
цитоплазмата им се намират снопчета от интермедиерни кератинови
филаменти – тонофиламенти. Те са предшественици на кератина. В кл на
този слой започват да се образуват ламеларни тела или везикули.
3. Stratum granulosum – в този слой кл вече са приплеснати и са наредени в 3-4
реда. В тях има множество гранули изградени от филаментсвързващи
протеини флагрин и трихохиалин. Тези гранули не са обвити от мембрана. Те
са силно базофилни. Двата филаментсвързващи протеина осъществяват
агрегацията на интермедиерните филаменти, което води до образуването на
тонофибрили. В резултат на този процес наречен кератинизация, клетките от
роговия слой ще се изпълват с кератин. В кл на този слой се намират и
ламеларните тела, които представляват ламеларни пластинки от липиди
обвити с мембрана. Образуват се от цис-мрежата на апарата на Голджи и са с
диаметър 0.06 – 0.2 микрометра. Те съдържат фосфолипиди,
гликосфинголипиди и церамиди. Посредством екзоцитоза съдържанието на
тези ламеларни тела, попада в междуклетъчното в-во и взема участие в
образуването на епидермалната бариера на водата.
4. Stratum lucidum – Кл са приплеснати, а в цитоплазмата им се намира полутечно
маслоподобно белтъчно в-во – елайдин, придаващо блясък на този слой. Този
слой се намира само при по-дебел епидермис. Еозинофилен
5. Stratum corneum – роговият сой е изграден от приплеснати рогови кл
кератиноцити, с диаметър около 30 μm и дебелина 0.5-0.8 μm. Броят на
слоевете кл варира в зависимост от областта на тялото – от 15-20 при кожата на
корема до няколкото стотици в плантарната повърхност на ходилото и на
дланта. В кл има остатъци от кл органели. Изпълнени са с кератин
(склеропротеин, съдържащ цистин и множество дисулфидни групи),
представляващ хомогенен материал, в който се намират филаменти. Този
материал е толкова по-хомогенен, колкото клетките са по-близо до
повърхността. Кератинът в тези кл се нарича мек кератин, за разлика от
твърдия в ноктите и космите. По вътрешната повърхност на кл мембрана на
кератиноцитите има слой изграден от редица протеини (инволуцин, елафин,
лорицин и др), който се нарича клетъчна обвивка. Към него са прикрепени
кератиновите интермедиерни филаменти. Прикрепена по външната повърхност
на кл мембрана на кератиноцитите се намира 5нм дебела липидна обвивка. Тя
е изградена от сфинголипиди (церамиди), свободни мастни киселини,
холестерол и важния за този слой ацилглюкозилцерамид. Клетъчната и
липидната обвивка осъществяват водната бариера на епидермиса.
Повърхностно разположените кл на този слой непрекъснато се излющват. За
едно денонощие човек губи около 8гр от своя епидермис.
5) Многослойният плосък невроговяващ епител изгражда част от лигавицата на
устната кухина, част от гълтача, хранопровода, част от аналния канал и
влагалището. Той е устойчив на механични въздействия. Кл са разположени в
20-30слоя. Тези в първите слоеве лежащи в/ъ базалната ламина са
призматични, с чести митози. Постепенно нагоре кл стават полигоналани, а на
повърхността плоски, но винаги са с ядра. Този епител може да метаплазира.
6) Сперматогенен и фоликулен епител – Сперматогенният епител се намира в
стената на извитите семеобразуващи каналчета на тестиса. Изграден е от
сперматогенна популация кл – сперматогонии, сперматоцити 1,2ред,
сперматиди и сперматозоиди и Сертолиеви клетки. Фоликуларният епител
изгражда яйчниковите фоликули. Той се състои от овогониите, овоцитите
1,2ред, фоликулни клетки.