2.

Дерма и хиподерма
Дермата е най-здравата част на кожата. Тя лежи непосредствено под епидермиса и
е здраво свързана с него чрез дермоепидермалната гранична зона. Разполага се
върху възглавницата от подкожната мазнина и е 15-40 пъти по дебела от
епидермиса. Състои се предимно от неклетъчни елементи, съставени от колаген,
еластични влакна и основно вещество, в които са вложени нерви, кръвоносни и
лимфни съдове, мускули, комено-мастно-апокринните и екринните потни
структури.
Дермата се състои от фиброзни елементи, основна субстанция и подвижни
клетъчни елементи. Напълно сформираната дерма се разделя на два слоя:
Stratum papillare
Тънка зона разположена непосредствено под епидермиса. Състои се от
конусообразни папили, които в различните части на тялото имат различна височина.
Те са съставени от нежна хлабава съединителна тъкан, съставена от тънки
колагвнови снопчета и фини еластични влакна, насочени вертикално и ограничен
брой клетки.
Л.Състои се от тънки колагенови снопчета, нежни еластични влакна, малко
ретикуларни влакна,голям брой клетъчни елементи.
Stratum reticulare
Състои се от по-едри фиброзни компоненти и желатинозна основна субстанция и
малко клетъчни елементи.
Колагеновите влакна са групирани в снопчета, като се преплитат успоредно на
повърхността на кожата и образуват сложна мрежа. Молекулата на колагена се
състои от три полипептидни (алфа) вериги, формиращи тройна спирала
(неразклонена колагенова молекула – трипоколаген – 3 ППВ от АК). Известни са над
10 типа колаген. Неговото образуване започва в фибробластите от АК глицин,
пролин, хидроксипролин и др., от които се получава проколаген. Хидроксипролинът
не се среща в други белтъци на организма и неговото съдържание в кръвта и
урината е показател за скоростта на синтезата и разграждането на колагена. След
преминаването на проколагена в извънклетъчното пространство се превръща в
тропоколаген, при хидроксилирането на който се образува колаген.
Ретикуларните влакна не се различават по състав от колагена, но при напречен срез
имат по-малък диаметър. Състоят се от фибрили и интерфибриларна субстанция.
Образуват решетка. Ретикуларните фибрили са незрял колаген – преколаген.
Разполагат се в субепидермалната зона, коло потните и мастните жлези, около
космените фоликули.
Еластичните влакна представляват нагънати дебели влакна, образуващи снопове.
Образуват гъста мрежа без периодична набразденост. Съставляват по-малко от 1%
от сухото тегло на дермата и са високо специализирани структури, на които се
дължи свойството на кожата да се възвърне към първоначалното си състояние след
въздействие на деформиращи сили. В спокойна фаза те са контрахирани, но имат
способността да удвояват дължината си. Отсъстват при ръбцови процеси и са
намалени до липсващи при стрии, атрофии и генетични дефекти – кутис лакса.
Състоят се от два отчетливи компонента – еластин, аморфен, неразтврим протеин
90% и микрофибриларен електронно плътен неразтворим гликопротеин. Богато са
на валин и аланин, а бедни на метионин и цистин.
Имат плоска, цилиндрична или лентовидна форма. Състоят се от микрофибрили и
аморфен грануларен еластин. В еластина има две характерни АК: десмозин и
изодесмозин.
Основното вещество е аморфна извънклетъчна материя, залавя влакнестите
компоненти на дермата. Представлява съединителна тъкан съдържащ съставки
постъпващи от плазмата и продукти от метаболизма на клетките в дермата – вода,
електролити, плазмени протеини и мукополизахариди и протеогликани. По-важни
ГАГ са хиалуронова киселина, намираща се в папиларния слой на дермата, около
кожните придатъци и съдове, хепарин в мастоцитите. ГАГ намаляват триенето на
колагеновата мрежа при движение. ГАГ допринасят за обяма на дермата като
задържат вода в количество 1000 пъти по-големи от собствения им обем. Учатват в
поддържането на водно-солевия баланс, метаболизма на съединителната тъкан,
колагеновата синтеза при заздравяване на рани. Обуславят гъвкавостта на кожата.
Клетъчните съставки се намират повече в папиларния слой на дермата и около
съдовете. Фибробластите продуцират ГАГ богати на хиалуронова киселина и
дерматан сулфат. Имат голямо ядро и богата на гранули ендоплазматичен
ретикулум. Хистиоцитите са с ексцентрично раположено ядро и много ондулиращи
мембрани. Мастоцитите съдържат много гранули оградени с мембрана. Те са
разположени около съдовете, в папилите и около космите. Гранулите съдържат
хепарин, хистамин, серотонин, АТФ, хиалуронова киселина, кинини и др вещества.

Хиподерма
Произхожда от мезодермата, а клетките му от фибробластоподобни клетки.
Образувана е от съедининително тъканни повлекла от колагенни и иеластични
влакна, които образуват мрежа между дермата и подкожните фасции и ги свързват.
Съдържат кръвоносни и лимфни съдове и нерви. Пространствата между влакната са
изпълнени с мастна тъкан – lobuli adipose. Лобулите се състоят от липоцити –
изпълнени с мастни капки, тънка цътоплазма и периферно разположено ядро.
Има различна дебелина в различните части на тялото. Липсва под нокти, клепачи,
скротума и др., а най-дебела е под гърдите, корема, седалището, длани и ходила.
Тя действа като топлинен изолатор, абсорбер на ударите, хранителен резерв.
Улеснява подвижността на кожата спрямо подлежащите структури. Тази функция
липсва при склеродермия, защото мастната тъкан се замества от фиброзна.

Дермо-епидермална граница
Осугурява високо специализирана връзка между дермата и епидермиса. Тя е
вълнообразна поради вдаване на епидермалните гребени между дермалните
папили. Така наречената базална мембрана се вижда при обработване с ПАС-
реакция или с имунофлуоресцентни методи. При ЕМ се различават 4 елемента: 1)
клетъчна стена на базалните клетки на епидермиса 2) светъл слой lamina lucida
свързан с базалните клетки посредством хемидесмозоми 3) електронно-плътен
слой lamina densa съдържаща главни тип 4 колаген 4) фиброзна зона съставена от
три главни структури – закотвящи фибрили, тип 3 колаген влакна и дермални
снопчета от микфрофибрили.
Изпълнява четири главни функции – прикрепяща, поддържаща, рагулация
пропускливостта през дермо-епидермалното пространство, роля в ембрионалната
диференциация.