Апендицити

Това са възпалителни заболявания на апендикса, които са едни от най -честите причини за остър
корем.
Остър апендицит.
Често заболяване, което се развива във всяка възраст. По-рядко засяга деца и възрастни. Засяга
юноши и млади.
Патогенеза
Важна е ролята на ентералните бактерии за автоинфекция. Ососбено значение има Е.коли,
ентерококи, б-хемолитичен стрептокок. Причините, които способстват за активирането на
вирулентността и инвазията им в стената са преди всичко застой ни явления в лумена. В 50-80%
от случаите е в резултат на луминална обструкция от фекалии, фекалити, стеркорални камъни
– жлъчни камъни, тумор, червеи. Повишеното интралуминално налягане в тези случаи
причинява колапс на съдовете в стената и се създават условия за увреждане на повърхностния
епител. През лезиите на мукозата става възможно внедряването на бактериите. Стазата
стимулира пролиферацията на бактериите, исхемията, водещ до тъканен оток и неутрофилната
инфилтрация на лумена, мускулната стена и периапендикуларните меки тъкани. Първоначално
възниква ограничено възпаление в лигавицата, а след това възпалителният процес се
разпространява и обхваща дифузно стената, като се развива дифузно, гной но или флегмонозно
възпаление.
Макроскопски луменът на апендикса е изпълнен със стерколити или с гной на материя. Серозата е
с кръвонапълнени съдове или е покрита с фибринозно-гноен или гноен налеп. При гангренозен
серозата и стената са със зеленикавочерен цвят и налепи. Стената е оточна кръвонапълнена,
със задебелен мускулен слой . Лигавицата е също хиперемирана и набъбнала.

Микроскопски
Различна в зависимост от вида на възпалението.
Остър ( ранен) апендицит
Най -леки и ранни промени. В капилярите и венулите има стаза, в лигавицата оток, малки
кръвоизливи, наличие на сидерофаги и перивазални неутрофилни инфилтрати ( във всички
слоеве на стената). Поради възпалителната реакция лъскавата сероза става мътна, грануларна
и еритематозна. За диагноза на острия апендицит е нужно да има неутрофили в мускуларис
проприя. С напредване в лигавицата се появяват огнища на гной но възпаление, които имат
конусовиден вид. На върха на конуса, кой то е към лумена се виждат дефекти( повърхностна
некроза) на лигавицата.
Остър гноен( флегмонозен) апендицит
За 24 часа инфилтрата обхваща цялата стена. По серозата има фибринозен или фибринозно-гноен
ексудат. В стената могат да се образуват абсцеси ( апостематозен апендицит). При наличие на
масивно разязвяване на лигавицата апендицитът е флегмонозно-язвен.
Гангренозен апендицит
Лигавицата е почти изцяло разрушена, има масивни кръвоизливи. Некрозата може да обхване
цялата стена до зерозата и да причини перфорация. Гной ната инфилтрация пропива стената,
може да преминава и да обхваща околните тъкани.
Усложнения, които могат да се развият от апендицит са: перфорация на апендикса,
периапендикуларен абсцес, самоампутация на апендикса, емпием на апендикса, периапендицит
и перитифлит, гноен тромбофлебит на съдовете в мезото, септицемия.

Хроничен апендицит
Изключително рядко първична, по-скоро след прекаран остър. Тука възпалителните изменения в
стената се заместват от гранулационна тъкан, която по-нататък се превръща в зряла фиброзна.
Апендиксът изглежда изтънен, плътен, с редуциран или напълно облитерирал лумен. В някои
случаи има вид на фиброзна връв.
Във всички слоеве се вижда мононуклеарна инфилтрация, която е особено масивна в
субсерозните участъци, където се формират големи лимфни фоликули. Лигавицата е
атрофична, субмукозата е фиброзно разширена. Могат да се видят огнища на липоматоза.
Серозата е фиброзно задебелена.
Фиброзно-склеротичните изменения водят до облитерация в проксималната част, при което в
лумена се задържа серозно-слузест секрет, причиняващ разширението му и подчертано
изтъняване на стената. Превръща се в кистозно образувания със сферична или
издължена(фузиформен) форма и слузесто съдържимо т.нар. мукоцеле на апендикса. При
руптура на стената слузта попада в коремната кухина и по перитонеума се виждат
миксоматозни възелчета, наподобяващи метастази от желатинозен карцином – псевдомиксома
на перитонеум.

Page 2