Езофагити. Баретов езофаг.

Неоплазми
на хранопровода.
Възпалението на хранопровода е най -често вторично, рядко първично. Развива се при:
- Въздей ствие върху лигавицата на различни химични вещества с корозивно дей ствие
- Употреба на много гореща храна или течност
- Въздей ствие на едногенни токсични продукти, на първо място уремия
- Бактеруални и гъбичкови инфекции
- Най -често при гастроезофагеален рефлукс във връзка с хиатусна херния, язвя и др.
- Болест на Крон, продължително стомашно сондиране, химиотерапия и радиация
Клниниката включва преди всичко дисфагия, ретростернална болка, рядко хематемеза.
Ендоскопски трябва да се разлчичи от постморталните изменения в лигавицата т.нар.
езофагомалация. При нея поради нарушение на сфинктерните механизми в кардиоезофагеалната
зона, настъпва автолиза на лигавицата и субмукозата. Поради хидролиза на хемоглобина
лигавицата се оцветява в кафяво червен цвят т.нар. леопардови петна. Важно за
отдиференцирането е липсата на възпаление при езофагомалация.
Промените включват хиперемия. Оток, зедебеляване на стената, отлагане на фибринен налеп като
псевдомембрани, повърхностни некрози и разязвявания.
Степента и вида на промените зависят от вида и продължителността на дей ствие на агента:
- При дей ствие на корозивни вещества се развива масивна некроза с тотално или частично
свличане на лигавичния слой и дори перфорация
- При уремия – развива се псевдомембранозен езофагит с тъмно оцветен цвят
- При рефлукс езофагит има ерозии и язви
- При кандидоза има иво бели, окръглени или с неправилна форма петна

Остър езофагит.
Промените зависят от характера на дразнещия агент.
При катаралния има инфилтрат от неутрофили в собствения слой , единични могат да се
открият и в многослой ния плосък епител съдовете се силно кръвонапълнени.
При фибринозното има фибринов налеп по повърхността на мукозата. Може да е флегмонозен,
ерозивно-чзвен или дори гангренозен.
При корозивните форми напълно или частично липсва лигавицата. Тя е некротична с масивни
кръвоизливи и не особено обилна възпалителна реакция.
При кандидоза се виждат участъци с повърхностни ерозии или по-дълбоки язви по
лигавицата, в които има силно ПАС(+) псевдомицели или псевдоспори. Възпалителната
реакция в епитела и собствения слой е от левкоцити. В дъното на язвите освен детрит,
фибрин, левкоцити и колонии кандида, може да се открие и разрастване на млада
граулационна тъкан.

Хроничен езофагит – в собствения слой има кръглоклетъчна инфилтрация, ня места с

образуване на лимфни фуликули. Инфилтрацията прониква и сред епителния слой , кой то е
акантотично задебелен с проява на пара- или хиперкератоза. Спинозните клетки са с празна
цитоплазма, окръглено светло ядро, редукция на гликогена т,нар. балонна дегенерация.
Папилите са дълбоки, пронизват половината или цялата дебелина на епителния слой и са
увеличени по брой . Също има базалноклетъчна хиперплазия. Като резултат могат да се
развият фиброзносклеротични усложнения със стеноза или стриктура на хранопровода.

Гастро-езофагеален рефлукс
Наблюдават се ерозии и язви, чиято тежест зависи от продължителността и съдържанието на
рефлукса – солна киселина, лизолецитин, жлъчна киселина.

Баретов езофаг –
Замества се плоския епител в дисталната част на хранопровода с цилнидричен, подобен на
стомашния. Разглеждат се 2 типа Баретов езофаг:
- Придобит (типичен)- има възпалителна генеза, на базата на гастро-езофагеален рефлукс.
В хода на този хроничен процес настъпва непълна регенерация, с последваща метаплазия
на лигавицата на стомаха. Метаплазията е на не повече от 3 см от прехода на хранопровода
в кардията.
- Вроден тип – вродена ектопия на стомашна лигавица в стомаха. Среща се преди всичко у
възрастни 50-70г.
Клиниката е неспецифична, с болки и парене в епигастриума. Почти винаги болния има и язва
на стомаха и дуоденума.
Макроскопски езофага представлява мозаичност от различни по големина поленца или плаки
с червен цвят и вид на стомашна лигавица, рязко контрастираща с нормалния
сивкавобелезникав цвят на езофагеалния епител. Може да има полипозно разрастване на
епитела.
Микроскопски плоският епител минава в цилиндричен , муцинозен идентичен с лигавицата
на кардията. По-рядко се появяват главни и пристенни клетки и жлезите имитират
фундусните.

Тумори на хранопровода
Доброкачествени тумори
Мезенхимни тумори – по-редки, интрмурално разположени предимно в субмукозата. Малки,
не повече от 3см, плътни със сивкав цвят. Най -често лей омиоми, хемангиом, неврофиброми,
фиброми.
Плоскоклетъчен папилом – диагностицира се при ендоскопско изследване. Представлява
полипозно-папиларно разрастване на лигавицата с малки размери, разположени на тясна и
по-широка основа в дисталната част. Може да има кръвоизливи на повърхността и лесно
кърви при допир.
Плоскоепителни папиларни разраствания или протрузии, тапициращи фиброза строма, богата
на съдове. Подреждането на епителите е запазено, но е налице базлноклетъчна хиперплазия и
акантоза. ДД – трябва да се диференцира от левкоплакия и възпалителни полипи.

Злокачествени тумори
Карцином на хранопровода.

Page 2
Премалигнените и ранните промени протичат безсимптомно, и при поява на гълтатаелни
смущения вее е напреднал. В 5% се наблюдава 5 годишна преживяемост.
В 40-50% от случаите е в долната трета. Ранните лезии са малки, сиво-бели плакоподобни
уплънения на лигавицата. Растат по надлъжната ос и постепенно обхваща циркулярно стената
или проминират в лумена.
Има три макроскопски форми:
Язвена форма – една от най -честие. Централно в разрастналата туморна маса настъпва
некроза със запазване на периферните участъци. Когато периферните участъци изпъкнат се
образува рак с форма на „паница“. Некрозата може да обхване цялата стена и туморът да
инфилтрира в околните тъкани с развитие на медиастинит, плеврит, перикардит.
Полипозно-папиларен рак – рядка форма. Разраства към лумена – тип „цветно зеле“. При
вторичен разпад се трансформира в язвена форма.
Скирозна форма – белезникаво уплънение, което обхваща стената циркулярно. Тя става
плътна и ригидна. Постепенно настъпва стсняване и дефорация. Няма сколнност към
разязвяване. В 80-90% е плоскоклетъчен. Инфилтративният растеж може да е ограничен в
рамките на субмукозата или мускулния слой или да обхваща тотално стената с инфилтрация в
околните тъкани. Рядко е аденокарцином.
Метастазира главно в регионалните лимфни възли. Медиастинални лимфни възли.
Сквамозният карцином е по-чест. Рискови фактори са дълготраещ езофагит, ахалазия,
тютюнопушене, алкохол, диета, генетични фактори. 50% в средната една трета.
Аденокарцинома се среща при баретов езофаг на базата на метаплазия. По-често в дисталната
част.

Page 3