Видове мастити

Изготвил: Рада Красимирова Добрева, 3-ти курс, 4-та група, 16237

 МАСТИТЪТ Е ЕДНО ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
• Най-често възпалението на млечната жлеза се дължи
на заразни причинители.

• Най-често срещаният инфекциозен причинител на

мастита е Str. Agalactiae, както и Str. Aureus.

• В млякото и лигавицата на млечните пътища има

различни туморални фактори (IgA, IgG, лактоферин и
др.) , които имат инхибиторен ефект върху
бактериалния растеж и спомагат за опазването на
млечната жлеза от бактериална инфекция.
Различните микроорганизми попадат в млечната
жлеза през млечните канали (галактогенно,
каналикуларно) и по-рядко по кръвен път
(хематогенно) при различните септицемии и
бактеремии. В по-редки случаи инфекцията настъпва
и по лимфогенен път след травми на кожата и
млечната жлеза. При някои видове мастит
причинители и токсини могат да постъпват в кръвта
от мястото на възпалителния процес и да предизвикат
различни септични състояния.
 Остър неспецифичен дифузен мастит
● Предизвиква се от голям брой бактерии и гъбички

● Основният път на инфекцията е галактогенният

● Макроскопски, засегнатите участъци са увеличени, с плътна

консистенция и пъстра разрезна повърхност. Често млечната
жлеза е асиметрична, а засегнатите участъци наподобяват по
цвят и консистенцип на ЧД и лесно се режат. Разрезната
повърхност на възпалените участъци в едни случаи е влажна,
блестяща, гладка и сиво-розова (при серозно възпаление). В
други случаи тя е влажна, сиво-жълта или жълто-зелена и при
натиск от нея се отделя мътна гноевидна течност, примесена с
мляко(при гнойно възпаление). В трети случаи участъците са
червени или черно-червени а разрезната повърхност е гладка,
влажна, червено оцветена и при натиск от нея изтича мътна
червеникава течност (при хемораргично възпаление). В
четвърти случаи разрезната повърхност може да бъде суха,
гранулирана, сива или сиво-жълта (при фибринозно
възпаление). Мукозата на цистерната и млечните канали на
засегнатите участъци от жлезата е хиперемирана,
едематизирана, понякога с кръвоизливи или с полепнал
сивожълтеникав и провлачен гнойно-фибринозен ексудат.
Остър неспецифичен дифузен мастит
● Микроскопската находка при този мастит се влияе от силата и характера на възпалителния процес и
съответства на макроскопската картина. При серозно възпаление междуалвеолната съединителна
тъкан е разширена и пропита от серозен ексудат. Интерстициалната съединителна тъкан е умерено
едематозна с малко на брой мононуклеарни клетки. При катаралното възпаление се установява силно
едематизиране на междуалвеолната и интерлобуларната тъкан, с наличие на малко повече
неутрофилни левкоцити, хистоцити и силно разширени лимфни съдове, а в серозната течност
изпълваща алвеолите се установяват повече десквамирани епителни клетки. При хемораргично
възпаление имаме по-силна хиперемия, както и еритродиапедаза в едематизираната междуалвеолна
и интерлобуларна съединителна тъкан, в алвеолите и в и в интерлобуларните каналчета. При гнойно
възпаление миграцията на неутрофилни левкоцити в междуалвеоларната и интерлобуларната тъкан,
в алвеолите и в интралобуларните каналчета е много по-силна. На по-късен етап може да настъпи и
гнойно-некротично разтапяне на тъканта и образуване на абсцеси (апостематозно възпаление)
● При фибринозното възпаление на мл. жлеза се установяват фибринни нишки и мрежи в алвеолите и
интралобуларните каналчета, в които има вплетени доста неутрофилни левкоцити.
● Супрамамарните лимфни възли при неспецифичния дифузен мастит са увеличени, със зачервена
разрезна повърхност и показват признаци на лимфаденит.
● Изходът от острите форми на серозен, катарален и хемораргичен мастит често е резорбция на
възпалителния ексудат, регенерацип на увредения епител и възстановяване на функцията. При
гнойно и фибринозно възпаление, процесът често преминава в хронична форма.
 Хроничен неспецифичен дифузен мастит

● Характеризира се с разрастване на
съединителна тъкан на мястото на
увредените ацини, където не е
настъпила регенерация. Отначало
съединителната тъкан е
гранулационна, а по-късно става
фибринозна. Поради притискане на
съседни неувредени ацини и
интралобуларни каналчета
разрасналата се съединителна
тъкан се стига до тяхната атрофия.
Понякога се появяват цисти поради
притискане на интралобуларните
млечни каналчета при запазване
на паренхима. Това разрастване на
съединителна тъкан в млечната
жлеза в крайна сметка води до
настъпване на индурация на
млечната жлеза.
 Некротизиращ гангренозен мастит
● Той се среща най-често при овце и кози (Mastitis gangraenosa ovis et carpi) и протича ензоотично или
епизоотично. Причинители на заболяването са Micrococcus mastitidis и Pasteurella haemolytica.
● Възпалителният процес често се причинява от механични травми на цицката при доене или при
прескачане на телени огради.
● Смъртността е висока – до 25% от животните в стадото. Животните които оживяват често развиват
абсцедирания и фистули в засегнатата половина от жлезата.
● Макроскопски се наблюдава силно уголемяване и уплътняване на отделни части от млечната жлеза –
обикновено едната половна от млечната жлеза е тотално засегната, уголемена и уплътнена.
Млечният секрет става воднист и съдържа парцалчета. Появява се дифузен подкожен оток и
виолетово-червено оцветяване на кожата. Разрезната повърхност е пъстра, като жлезните ацини са
оцветени в сиво, сиво-червено или черно-червено. Микроскопски се устанпвяват силна хиперемия,
едематизиране и кръвоизливи в междуалвеолната и интерлобуларната съединителна тъкан, и
изпълване на алвеолите и интралобуларните каналчета със серозно-клетъчен ексудат. Лимфните и
венозните съдове в околната тъкан са тромбозирани. Некрозите са коагулационни и се дължат както
на прякото токсично действие на бактериите, така и на тромбозирането на съдовете. При попадане
на гнилостни микроорганизми се развива влажна гангрена и тогава некротичната маса е втечнена
или шуплеста, вследствие на появата на газове.
● При аутопсията се установява картина на сепсис: увеличаване на далака и лимфните възли,
хеморагична диатеза, зърнеста дистрофия на черния дроб, бъбреците и сърцето, едем на белия дроб
и др.
Acute septic (gangrenous) mastitis in sheep
● Both mamary glands swollen ,edematous and have a odor of fermentation when cut. Remarks: Some may
smell more of sepsis than just fermentation.
 Колимастит при говедото
● Най-често при кравите
● Протича под формата на тежък некротичен мастит, който често има летален край.
● Инфекцията става по галактогенен или хематогенен път.
● Причинява се от патогенни серотипове E. Coli, които отделят силни токсини, водещи до некроза на
жлезния паренхим.
● Макроскопски се установява, че засегнатите участъци са уголемени, плътни и лесно се режат.
Подкожната тъкан на млечната жлеза е силно едематизирана, особено в основата на цицката.
Млечният секрет е оскъден и воднит, мътен и кървавочервен, като съдържа флокули от фибрин и
коагулирал казеин, които могат да запушат каналите (запушалки). Супрамамарните лимфни възли са
увеличени и при разрез се установяват червени или сивобели некротични участъци.
● Микроскопски се установява серозно-клетъчно възпаление, преминаващо бързо в хемораргично-
некротично възпаление. Наблюдава се хиперемия и пропиване на паренхима със серозно-клетъчен
ексудат, богат с неутрофилни левкоцити и еритроцити. Интерстициалната тъкан е едематозна, с
множество кръвоизливи и тромбозиране на венозните и лимфните съдове.
● Изходът от колимастита често е летален, с картина на сепсис, но без увеличение на далака,
характерно за колисептицемията. Понякога животните оздравяват, но след организиране на
некротичните участъци се стига до фиброзиране и индурация на млечната жлеза.
 Стрептококов мастит
● Един от най-често срещаните
● Боледуват предимно крави, овце и кози
● Причинява се основно от Streptococcus agalactiae.
● Някои от животните са резистентни, но други са много високочувствителни
към причинителя. Стрептококовите бактерии се запазват дълго време в
млечните цистерни на жлезата, а стрептококовата инфекция обикновено
перзистира в стадото и е практически перманентна.
● Пътят на заразяването е най-вече галактогенен. Като често причина за
възникване на инфекцията може да бъде травматичното увреждане на
цицките.
● Макроскопски при остро протичане засегнатите участъци на жлезата са
увеличени и с плътна консистенция. Разрезната повърхност е влажна и при
натиск от нея се отделя мътна гноевидна течност, като на отделни места се
установяват жълто-зелени участъци (гной). Млечната цистерна и каналите са
разширени и изпълнени с мътен кърваво-гноен ексудат.
● Микроскопски в острите случаи се установява серозен-гноен мастит и
галактофорит. Алвеолите и каналчетата са изпълнени с гноен ексудат,
единични десквамирани епителни клетки и множество стрептококи.
Интералвеолната съединителна тъкан е едематизирана и инфилтрирана с
неутрофилни левкоцити, хистиоцити и стрептококи. Лимфните съдове са
разширени, а някои от тях са тромбозирани.
 Стафилококов мастит
● При кравите и овцете
● За разлика от стрептококовия мастит, в повечето случаи стафилококовият
мастит протича перакутно или хронично. Този стафилокок е патогенен за
човека, като патогенността му се свързва с отделянето на токсини.
● Перакутната форма- наблюдава се скоро след разждането и често завършва с
гангрена. Засегнатата четвъртина е уголемена, темперирана, плътна и много
болезнена. Млечната секреция е почти напълно преустановена и може да се
отдели само малко кол-во сламено-жълтеникава, кафеникава или кървава
водниста течност. Гангрена обикновено засяга цицката и съседния паренхим,
но може да обхване и цялата четвъртина.
● Макроскопски, след настъпване на гангрената, съответната тъкан добива
синкав или черен цвят, става по-мека и губи чувствителността си, а в околната
тъкан се разива едем
● Микроскопски се установяват отделни гангренозни огнища, оградени от
левкоцитен вал от околната здрава тъкан, а в съдовете се установява
тромбоза.
● Протрахираната форма- установява се в случаите когато проникването на
причинителят от цистерната и каналите в паренхима не е толкова масивно и
отделеният токсин не е в много голямо количество. Микроскопски се
установяват малки некротични огнища в мястото на проникването на
причинителя от млечните канали в интерстициума.
 Пиогенен мастит
● Предизвиква се от Corynrbacterium pyogenes, a при кравите
понякога от Corynebacterium bovis.
● При остро протичане засегнатите четвъртини са
увеличени и твърди, а в млечния секрет се установяват
гнойни флокули.
● Микроскопски се установяват много неутрофилни
левкоцити в алвеолите, каналчетата и едематизираната
междуалвеоларна съединителна тъкан.
● При хронично протичане се установяват единични или
многобройни капсулирани абсцеси. По-дълбоките абсцеси
образуват трудно зарастващи фистули, които се отварят
най-често в основата на цицката. Цистерна и каналите са
изпълнени с гнойни маси, а стените им са
съединителнотъканно удебелени.
● Микроскопски се установяват множество капсулирани
абсцеси в междуалвеолната и интерлобуларната
съединителна тъкан. Жлезните ацини на места са
атрофични, а около тях се е разрастнала фиброзна
съединителна тъкан.
 Микоплазмен мастит
● Причинители могат да бъдат различни видове микоплазми: Mycoplasma bovigenitalium, bovis,
bovirhinis, axanthum, modicum.
● Маститът често е комбиниран с пневмония, гастроентерит, генитални инфекции при крави и бици,
както и с артрити при младите животни.
● Протича епизоотично в стадото, обхваща и нелактиращи животни
● Обхваща бързо всички четвъртини на млечната жлеза
● Макроскопски засегнатите четвъртини са уголемени, плътни и неболезнени, а разрезната
повърхност е влажна и сиво-жълта до сиво-червена.
● Микроскопски се наблюдава серозно-клетъчно възпаление с преобладаване на еозинофилни
левкоцити в ексудата. Установява се хиперплазия на епитела на алвеолитем каналчетата и млечната
цистерна, както и периферно разсрастване на съединителна тъкан, образуваща полипозни вдавания
към лумена на каналите и млечната цистерна. Междуалвеоларната съединителна тъкан е
едематизирана и инфилтрирана с еозинофилни лешкоцити. По повърхността на мукозата на
цистерната и каналите се установяват и малки ерозии.