43.

Kу-треска
остро инфекциозно заболяване,което принадлежи към групата на зооантропонозите., Човек може да се зарази
посредством непастьоризирано мляко, фекалии, урина. Инкубационният период е от 10 до 20 дни. По своето
протичане заболяването наподобява летен грип. Началото е остро, с втрисане, висока температура, силно
главоболие, световъртеж, миалгия, болки в гърба, отпадналост, болки в очните ябълки, схващане на гърба.
Повечето болни се оплакват от суха кашлица и болки в гръдния кош. Входна врата на Ку-треската могат да
бъдат кожата и лигавиците, началните органи на дихателната и храносмилателната система. Причинява се от
малката рикетсия Coxiella burneti, която е дребен плеоморфен облигатен вътреклетъчен микроорганизъм, който
се оцветява Грам - положително.
Източник на коксиелата са различните видове селскостопански животни, птици, както и над 40 вида кърлежи.
Човек може да се зарази по няколко механизма:
· При ухапване от кърлеж (трансмисивен път),
· По аспирационен път при вдишване на рикетсиите,
· По алиментарен път.
Лечението на Ку-треската е с антибиотици от групата на Тетрациклините-Тетрациклин,Метациклин,
Доксициклин,Окситетрациклин… и задължително се провежда в Инфекциозно отделение.

44.Вир. хемор. трески-кримска и с бъбр. синд.

Вирусните хеморагични трески са природноогнищни заболявания,протичащи с токсиинфекциозен
синдром,увреждане на различни органи и системи и основен симптом е – кръвотечението. Видове- Кърлежови
хеморагични трески,Комарни,Зоонозни,Марбургска церкопитекова.лКРИМСКА ХЕМОРАГИЧНА ТРЕСКА-
Вирусна инфекция,това са сферични РНК вируси.Неустойчиви в условията на външната среда и на
дезинфектанти.Входна врата на инфекцията са кожа,лигавици,конюнктиви.Клиника:Инкубационният период е
от 2 до 18 дни.Инфекцията варира от безсимптомна до типична хеморагична или ахеморагична форма.
Хеморагична треска с бъбречен синдром-Резервоар на инфекцията са полските гризачи,които отделят вирусите
с урината и фекалиите в околната среда.Човек се заразява по контактно-битов,алиментарен и аерогенен
път(основен).От входната врата(храносмилателния тракт,дихателните пътища или кожа)вирусите достигат
кръвта.Инкубационният период е 7-35 дни. Заболяването започва с фебрилитет,зачервяване на
лицето,психомоторна възбуда и замъглено съзнание.
Лечение:опит за стимулиране на диурезата,хемодиализа.
45.Бяс
Неизбежно фатален енцефаломиелит, но и предотвратим ч/з постекспозиционна имунопроф. Развива се след ухапв. на или ослюнчване от инфектирано жив. Етиол:
Причин. се от РНК вирус от сем. Rhabdoviridae, неуст.в ок. ср. С изтеглена пръчков. ф., наподоб. куршум. Епид: Разпр. по цял свят. особ. в Индия. В Австралия,
великобр., япония няма бяс, п/ди стриктния ветеринарн к-л. Ежегодно по света се рег. 30-50хил. сл. Бесът е зооноз, резервоар са дивите (лисици, вълци, чакали,
прилепи) и дом. жив. (кучета, котки, коне, говед). Ч. се зараз.при ухапв. от бясно жив. или по-рядко при конт. със слюнката. Възм. е и инхалиране на аерозолни
секреции от инфектир. жив. (в пещери), както и трансплантационно предав., ч/з инфект. тъкани и орг. ПГ: Вир. се размн. в муск. тъкан на мястото на ухапв. Това
отгов. на ИП, к. е дост. дълъг, за да се изв. вакс. След това по хода на сетивните нерви вир. се придвижва към гръбн. и гл. м. и селективно увр. сивото в-во на гръбн. м.,
амониевия рог, хипотал., лимбичната с-ма. След това отново по хода на нервите вир. се разпр. до кожата на главата, конюнкт., слюнчените жл. Вир. не прониква в
кръвта. Кл: ИП е ср. 2 мес., варира от 1 м. до 1г. При ухапване по главата е по-къс, отк. по долните кр. Започва с темп., главоб., отпадн., гадене. Появяват се
оплакванията от страна на раната, макар и оздравяла-парестезия, потрепвания. Тези прояви са насочващи за бяс, но обикн. се пропускат. След 3-4 дни се изяв.
разгърната клиника в 2 фази: 1.Енцефалитна (възбудна)- хар-ра се с пристъпи на хиперакт., флуктуиращи пром. в съзн. и болезнени спазми. С напредв. на заб.
спокойните епизоди стават по-кратки, а възбудните- по-дълги. Засягането на ВНС се изявява с повиш. слюнкоотд., потоотд., сълзотеч., хипотония, двойно виждане,
зениците се разш., темп 40. 2.Паралитична (тих бяс)- протича с асцендиращи вяли парализи. Независ. от различието в клин. протичане и 2 форми прогресират до
кома. Смърт насъпва от парализа на СС и дих. център след 4-5 дни, а в усл. на интенз. леч. 16 дни. Дг: при вс. бързо прогресиращ енцефалит тр. да се мислиза и за
бяс. За доказв. на вир. приживе се изсл. слюнка и кожна биопсия от тила на пац. за опр. на вирусната РНК. Серолог. изсл. нямат прилож., т.к. пац. умират преди да са
развили достат. антителен отговор. Леч: Липсва етиолог. Прил. се ср-ва против моз.оток, седатива, противогърч., огранич. се манипул. до мин. Прогн: неблагопр. Има
6 оживели с частична ваксинопроф. преди разгръщане на клиниката и тежки остатъчки прояви. Проф: изкл. важна, з/ди лошата прогн. Поведението при ухапване от
жив., съмнително за бяс, вкл. общи мерки и специф. проф.: 1.Общо – обилно измив. и промиване на раната с вода и сапун 15мин, дезинф. с йоден р-р. Избягва се
шиене на раната. Проф. на тетануса с тетаничен токсоид. Преценяване необх. от антимикробна химиопроф. При ухапв. от котка е наложителна – амоксиклав. 2.Спец.
проф- постекспозиционна вакс. Прави се убита вакс (активна имуниз.) със или без специф. имуновеин (пасивна имуниз.) Противобясн. е единств., к. п/ди дългия си
ИП се прави след експозиция на вир. При мн. ухапв. по лицето и ръцете се добавя противобесен имуноглобулин, к. у нас не се внася. Ако жив. при набл. от ветеринар
остане здраво до 10-я ден, вакс. се преустнов.

46.СПИН
крайната фаза на HIV инфекцията.Вирусът съдържа РНК и принадлежи към ретровирусите.Източник на
инфекцията е болен със СПИН или с HIV инфекция.Механизми на прдаване-полов и кръвен.Рискови групи са
хомосексуални,венозни наркомани,лица с честа смяна на партнъорите.При естествен ход на инфекцията т.е.
без лечение.от момента на заразяването с вируса до развитие на СПИН минават около 8-10 гидини.Ранна фаза-
При 50-70 % от заразените,2-4 седмици след попадане на вируса,се развива клиника,близка до тази на
инфекциозна моононуклеоза(температура,обрив,ангина,увеличени лимфни възли) или асептичен
менингит.Латентна фаза;Последен стадий.Основните клинични прояви при СПИН са от страна на
белодробната,храносмилателната,нервната система и кожата.
Не съществува окончателно излекуване от HIV и СПИН.
47.Листериоза
Инф. заб., к. протича с разнообр. клин. карт. и се ср. при бременни, новородени и възр. с имунен дефицит. Етиол: гр.+, неспорообраз. аероб или факултат. анаероб.
Епид: Зооантропон. Резервоар са диви и дом. жив., болни хора и здрави заразон. Епидемичната верига вкл. обикн. жив. и човек. Веднъж инф-ран, ч.също може да бъде
източник на инф. Зараз. се осъщ. по разл. мех.- алиментарен, ВК, конт.-битов и мн. рядко трансмис., ч/з ухапв.от кърлежи. Болн. бременни предават инф. на плода
трансплацентарно, перинатална (околопл. води) или постнатално. ПГ: L. monocytogenes е вътрекл. патоген. Може да бъде открит като част от чревн. флора на здрави
индив. Вх. вр. са ХС или ДС, конюнкт., кожата. По кръвен път достигат до органите и се размн. в тях. Следва продуктивен възп. пр-с. Най-силно засегнати са лимф. в.,
ч. др., слезк. и НС. Кл: ИП е 4-45дни. Хар-ра се с разл. клин. форми. 1.Л на бременност- открива се най-често в 3-то тримесечие. Протича леко с темп., отпадн.,
миалгия, б. в гърба, рядко гадене и повр. с диария и коремни б. При своевр. АБ леч. прогн. е благопр. 2.Неонатална- разд. се на ранна (п/з 1-та седм. от живота) и
късна (в следв. седм. и мес.) Ранна- сепсис или респираторен дистрес синдр., кожни обриви, хеморагии. Късна- менингит, менингоенц., моз. абсцес. 3.Л при възр. с
имунен деф.- остра ангиозна форма (тонзилит, токсоинф. синдр.), ангиозно-жлезна ф. (ангина и увел. на подчелюстн. и шийните л.в.), очно-жлезна (фибринозен
конюнкт. с увел. на предушн. л.в.- синдр. на Паринауд), септична ф. (увр. на вс. орг.), нервна (с карт. на серозен или гноен менинг. или менингоенц). 4.Стом-чревна
ф.- като хранит. токсоинф. 5.Др.- ендокардит, перитонит, холецистит. 6.Рецидивир.- в рез-т на недост. леч. Дг: пост. се по анамнестични, клинични и епидемиолог.
данни. Етиолог. се осн. на изолир. на причинит. от кръв, ликвор, амнионна течн. Леч: i.v. ампицилин или пениц. в комбин. с аминогликозид за 2-6 седм. Може и
еритром., триметоприм. Проф: да се избягва консум. на непревар. мляко и недобре топлинно обработ. хран. прод. Да се изсл. жени със спонтанни аборти.

48.Тетанус
остро,тежко протичащо антропонозно заболяване, често с фатален край.Той е ранева
инфекция,характеризираща се с тризмус,мускулна ригидност и мъчителни тонични гърчове. Причинителят е
Грам(+) бактерий – Clostridium tetani,строг анаероб. Човек се заразява с тетануса след попадането им в
областта на наранена кожа или лигавица.Инкубационният период е от 24 часа до 50-60 дни и по-вече,но най-
често е от 4 до 14 дни. Първите белези на заболяването включват парене, бодежи в мястото на раната. Скоро
след това се появява и повишаване на мускулния тонус, най-напред в дъвкателната мускулатура с трудно
дъвчене и отваряне на устата. Крайниците обикновено не се засягат. Стената на корема става опъната и
болезнена. При заболяването се установяват фебрилитет и изпотяване. При средно до тежка клинична картина
се наблюдават и гърчове, ЛЕЧЕНИЕ: При тетанус болният се изолира в инфекциозно отделение. Фактори
дразнители се свеждат до минимум – осигурява се покой, тишина, затъмнена стая. Лечението започва
с хиперимунен човешки имуноглобулин , приложен мускулно, при липса на достъп до такъв – се прибягва
до атитоксичен серум. Допълнително се започват и антибиотици от групата на бета-лактамите.

49.Антракс
остро инфекциозно зооантропонозно заболяване. У човека протича като кожна форма и много рядко като
белодробна, стомашно-чревна или генерализирана форма. Причинителят е грам (+) спорообразуващ
бактерий Bacillus anthracis. Източник на инфекцията, предизвикана от Bacillus anthracis са болни животни,
основно едър рогат добитък, коне, овце. Най-честия път на заразяването с антракс е контактния - при клане на
животни, при обработване на животински продукти от заразени животни.
По същия начин заразяването е възможно по въздушно-капков път или при консумиране на заразено
месо.Инкубационният период е от 2 до 10 дни,най-често 3-4 дни. Общото състояние е засегнато, болните са с
висока температура, прострация.
Заболяването почва като бронхит, впоследствие се появяват стягане и болки в гърдите, затруднено, ускорено
дишане, кашлица е мъчителна с кървава храчка. Стомашмо - чревната форма е рядка. Тя се развива при
консумация на заразена храна. Общото състояние е засегнато, болните са с висока температура. Появява се
мъчителна болка в корема с гадене и повръщане. Има запек или кървава диария. Лечението на антракса е
задължително в болнично заведение.Като при белодробната,чревната и септичните форми се работи като при
особено опасна инфекция. То се провежда с антибиотици, при тежките форми уместно е прилагането на
противоантраксен антибактериален хетероложен серум.

50.Чума и туларемия
Чумата е остра зооантропонозна,протичаща с токсиинфекциозен синдром,различни органни изяви и висок
леталитет.Заразяването се осъществява по трансмисивен път,въздушно-капков и алиментарен път.От входната
врата-кожата,по лимфен път бактериите достигат лимфните възли.Инкубационният период е между 1-6
дни.Чумата започва остро с внезапно покачване на температурата,втрисане и бързо влошаване на общото
състояние на болния.Той се оплаква от главоболие,отпадналост,мускулни болки.Лицето е зачервено,болният
има неясен говор,залитаща походка и прилича на пиян.В устната кухина се появяват язви и
кръвоизливи.Езикът е покрит с дебел бял налеп-,,тебеширен език,,.Слезката и черния дроб се
увеличават.Лечение:Задължителна изолация и хоспитализация.Антибиотици-
тетрациклин,гентамицин,витамини,анагетици,антипиретици.
Туларемия: Туларемията се среща рядко,но е потенциално фатална зооноза.Туларемията е остро инфекциозно
заболяване. Основен източник и резервоар на заразата в природата са различни животни – основно гризачи,
хищници и птици. От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи обитаващи
жилищата (най-често по трансмисивен път). Механизъм на предаване:
-хранителен – чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни
животни;
-трансмисивен – при ухапване от кърлежи и комари;
-аспирационен – вдишване на заразен прах при обработване на кожи;
-контактен – проникване през кожата и лигавиците;
Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек. Клиничната картина е твърде
разнообразна. Инкубационният период е от 3 до 5 дни. Болестта често започва с треска, главоболие, обща
слабост, болки в мускулите по цялото тяло, висока температура (до 39 - 40°С).ЛЕЧЕНИЕ: Основното лечение
на туларемията е антибиотичното.Стрептомицин,гентамицин-те се орилагат парентерално в продължение на
10 дни.Като алтернатива-Doxycycline-21 дни и Ciprofloxacin-10 дни.