CORYNEBACTERIUM

DIPHTERIAE
 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
• Corynebacterium diphtheriae принадлежи към семейство
Corynebacteriaceae и е етиологичният причинител на дифтерията.
 МИКРОБИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА

•C.diphtheriae е Грам-положителен микроорганизъм, притежаващ

леко извита или пръчковидна форма и заоблени и удебелени
краища, поради което бактериалните клетки често се оприличават
на гирички. В препарати от патологичен материал бактериите се
разполагат под формата на латинските букви L или V. В двата
полюса на клетките се разполага по едно метахроматично телце,
наричано още телце на Нилс-Бабеш, което след оцветяване по
метода на Найсер се оцветява в син до черен цвят. Дифтерийният
бактерий не образува спори и капсули, не притежава ресни и е
неподвижен.
 КУЛТУРЕЛНИ ОСОБЕНОСТИ
• Бактериите от рода са взискателни и не
растат върху обикновени хранителни
среди. Есенциални за техният растеж
са:серум;кръв;асцит;белтъци.Дифтерийни
те бактерии са аеробни микроорганизми и
в анаеробни условия се развиват оскъдно.
Оптимални за тяхното развитие са
температура от 37 градуса и рН 7,4. Най-
подходяща за развитието им е
хранителната среда на Льофлер, която
съдържа коагулиран говежди серум и
глюкозен бульон.
В твърди хранителни среди образуват дребни, кремави на цвят
колонии. Върху кръвен агар дифтерийните колонии са малки,
гранулирани, сиви и с неправилни ръбове. Колониите
достигат диаметър от 3-4 милиметра и се отличават по
външен вид от колониите на другите микроорганизми.
Възможно е наличието на малки зони на β-хемолиза.
 АНТИГЕННА СТРУКТУРА
• Дифтерийните бактерии притежават О-антигени, които са
полизахариди, специфични за коринебактериите и патогенни за
човека. Аглутинаторно (след провеждане на реакция
аглутинация) са познати 57 серологични типа , които
произвеждат един и същ дифтериен токсин.
 ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

В хранителни среди дифтерийните

бактерии се съхраняват повече от година, а
върху предмети или бельо могат да се
запазят няколко денонощия. Дифтерийната
инфекция се предава по въздушно-капков
път, като източник на заразата са болният и
заразоносителите. Рядко е възможно
заразяване чрез предмети, с които си е
служил болния. Входна врата са
дихателните пътища.
 КЛИНИЧНА КАРТИНА

• Най-видимият и често срещан симптом на дифтерия е дебелият, сив

налеп върху гърлото и сливиците. В зависимост от входната врата се
различават няколко форми.
 ДИФТЕРИЯ НА ГЪРЛОТО
• Инкубационният период е от 2 до 5 дни. Има субфебрилна температура,
леки болки в гърлото. В първите дни гърлото е зачервено, сливиците са
зачервени, уголемени, върху тях има малки сивкаво-белезникави
налепи, които лесно се отстраняват. В следващите дни налепите се
сливат, стават по-плътни, здраво свързани са с подлежащата тъкан и при
опит да се отстранят се получава кървене. Псевдомембраните могат да
се разпространят към мекото небце, увулата, назофаринкса или
ларинкса. Температурата се повишава, общото състояние е увредено.
Болните имат бледо лице, хлътнали очи, цианотични устни, лош дъх.
Подчелюстните лимфни възли са уголемени и около тях се образува
оток.
 ДИФТЕРИЯ НА ЛАРИНКСА (ДИФТЕРИЕН
КРУП)
• Може да бъде първична (при директно попадане на дифтерийния
бактерий в лигавицата на ларинкса) и вторична (при разпространение на
дифтерията на гърлото).
Наблюдават се три фази:
– дисфонична – гласът е дрезгав, постепенно отслабва и изчезва. Може
да се стигне до афония – пълна липса на глас.
– стенотична – има инспираторна диспнея.Детето е неспокойно,
изплашено, с бледо лице и периорална цианоза.
– асфиксия – дишането е учестено и повърхностно, има цианоза,
тахикардия, нишковиден пулс.
 ДИФТЕРИЯ НА НОСА

• Има серозно-кървава секреция от носа, може да има субфебрилна температура. Среща

се най-често в ранна детска възраст.
• Дифтерия на фаринкса. Гълтането е затруднено има субфебрилна температура.
• Дифтерия на очите. Конюнктивите са зачервени, оточни има сивкави налепи.
• Дифтерия на кожата. Появява се пустула, която се превръща в язва, покрита със сиви
псевдомембрани.
• Дифтерия на половите органи. Наблюдава се вулвовагинит – има зачервяване, оток,
болка.
 ПАТОГЕНЕЗА

•  Дифтерийният бактерий продуцира екзотоксин, кайто има основна роля в

патогенезата и клиниката на заболяването.
Входна врата на инфекцията най-често са лигавицата на гърлото, ларинкса,
носа, по-рядко рани по кожата, лигавицата на външните полови органи,
конюнктивата и др. Дифтерийният бактерий остава на мястото на входната
врата и предизвиква локално възпаление. Образуват се сивобелезникави
налепи (псевдомембрани), здраво свързани с подлежащите тъкани и при
опит за отстраняването им се получава кървене.
Коринебактериите се размножават и продуцират екзотоксин, който се
разнася по кръвен път в целия организъм и уврежда сърдечната
мускулатура, нервната тъкан, бъбреците.
 МИКРОБИОЛОГИЧНА
ДИАГНОСТИКА
• При съмнение за дифтерия лечението трябва да бъде
започнато незабавно, преди да е пристигнал резултатът от
микробиолочната лаборатория.
• Изследват се:гърлен секрет;носен секрет;раневи
секрет.Изготвените препарати се оцветяват по Грам или
Найсер. Извършва се посявка върху кръвен агар и биологична
проба върху опитни животни.
 ИМУНИТЕТ

• Преболедувалите от дифтерия придобиват напрегнат

антитоксичен имунитет, за доказване на имунитет при
преболедували се използва пробата на Шик - върху
вътрешната повърхност на предмишницата се
въвеждат о,2 ml дифтериен токсин, ако след 72 часа се
появят зачервяване и инфилтрация на мястото на
въвеждане, организма не притежава имунитет.
 ПРОФИЛАКТИКА

• Провежда се специфична профилактика с дифтериен

анатоксин най-често в комбинация с тетаничен анатоксин
(ваксината дифтет) или и с убити коклюшни бактерии
(ваксината дифтеткок).
• Ваксината представлява комбиниран продукт срещу причинителите на
трите инфекциозни заболявания.Ваксината съдържа инактивирани
клетки на Bordetella pertussis (причинителя на коклюш) и пречистени
тетаничен и дифтериен токсоиди, като осигурява активен имунитет с
различна продължителност.Причинителите на тетанус и дифтерия
отделят токсини, водещи до характерните клинични признаци, които
при създаването на ваксината са извлечени и инактивирани по химичен
път.Инактивираните токсини се наричат токсоиди и за тях е характерно,
че не могат да предизвикат заболяване, но представляват достатъчно
силен стимул за активиране на имунната система и производство на
антитела.Компонентът във ваксината, предпазващ от коклюш, съдържа 2
до 5 различни токсини, инактивирани по химичен път.
• В България ваксината се прилага по схема, съобразно
задължителния актуален имунизационен календар на
страната.Прилага се интрамускулно в доза от 0,5 милилитра
под формата на комбинирана ваксина.На различна възраст се
прилагат определени комбинирани продукти, както следва:
• 2 месеца: шествалентна ваксина (дифтерия, тетанус,
коклюш с ацелуларна компонента, хепатит В,
инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана
ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В)
• 3 месеца: шествалентна ваксина
• 4 месеца: шествалентна ваксина
• 1 година и 4 месеца: първа реимунизация с
петвалентна ваксина
• 6 години: реимунизация с четиривалентна ваксина
(дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит)
• 12 години: реимунизация против дифтерия и
тетанус
• 17 години: реимунизация против дифтерия и
тетанус след навършване на 25 години през всеки 10
години се извършва реимунизация срещу дифтерия
и тетанус.
 ЛЕЧЕНИЕ
• Болният незабавно трябва да се изолира.
Прилага се противодифтериен антитоксичен серум за
неутрализиране на циркулиращия в кръвта дифтериен
екзотоксин.Бактерията е силно чувствителна на
антибиотици,лекува се с
пеницилин,еритромицин,рифампин,клиндамицин и
тетрациклин.Има докладвания за случаи,в които е
резистентна към пеницилин.
• Патогенетично лечение – вливане на водно-солеви разтвори,
витамини, кортикостероиди. При нужда трахеотомия или
• Изготвил:Стефани Димитрова Костова; 4 гр.
• Фак.номер- Med35

• Използвани източници:
Medpedia.framar.bg;Microbiologyinpictures.com;Microbeonline.com;
• Medicine.net;
• Mикробиология Автор: Г. Митов, Ю. Дочева