102.Пикорнавируси (Сем.Picornaviridae).

Вируси на полимиелита
(Virus poliomyelitidis)

1. Какво причинява?
- Полимиелит – остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с възпалителни
изменения в сивото в-во на гр.мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и
висок леталитет;

2. Структура и морфология.
- Едни от най-малките вируси;
- Средни р-ри 28nm;
- Кубична симетрия с иксоаедрична ф-ма;
- РНК – има инфекциозни св-ва; защитена е от капсид (от 60капсомера); не съдържа
липиди (причина за устойчивостта им на етер и натриев дезоксихолат);
- Нямат хемаглутиниращи св-ва;

3. Физиология и култивиране.
- Облигатни паразити – развиват се само във възприемчив организъм, преживяващи
клетки и клетъчни култури;
- Най-широко приложение за култивиране намират еднослойните клетъчни култури
от маймунски и човешки произход;
- Разможаването на полиовирусите в еднослойните кл.култури – развитие на
характерни цитопатични промени (дребнозърнеста клетъчна деструкция);

4. Антигенна структура.
- Познати са три самостоятелни серологични типа – 1,2 и 3;
- Най-тежки паралитични ф-ми – полиовирус тип 1;
- Организъм на преболедувалите реагира с образуване на типовоспецифични
антитела, които се намират в серума им;

5. Резистентност.
- Устойчиви на физ. и хим. въздействия;
- При 50° С се разрушават за 30мин., при 100°С – моментално;
- В присъствие на 1М разтвор на MgCl2 – магнезиевият катион повишава тяхната
термоустойчивост; при тези у-я – съхраняват се за повече от 24 часа при 50°С;
- Във фецес, хр.продукти, питейна вода – могат да се запазят до 6 месеца;
- В замразено с-е (от -20 до -70°С) – съхраняват се с години;
 - Особено чувствителни са на хлорни препарати;
- Под въздействие на формалин – инактивират се, НО запазват своята имуногенност;

6. Епидемиология, патогенеза и клинична картина.

- в естествени у-я – животните НЕ боледуват;
- засягат САМО човека;
- единствени източници на заразата са: болният, реконвалесцентният и транзиторният
вирусоносител;
- заразата се определя и разпространява с фецеса (по-рядко с назофарингеалният
секрет) по контактно битов път и обикновено заразяване става по алиментарен път;
- въздушно-капков мех. за предаване – възможен, но няма епидемиологично зн-е;
- в организма – вирусът се разможава в епитела на тънково черво, в сливици, Пайерови
плаки и лимфни възли -> попада в кръвта;
- по кръвен път -> достига ЦНС, засягайки особено силно двигателните неврони в
предните рога на гр.мозък;
- Ранен период -> вирусът е в кръвта на болния;
- Виремия -> изчезва след 1-2 дни, а понякога и до 20 дни след заразяването;
- Няколко дни преди възникване на заболяването ВИРУСЪТ се отделя с гърления
секрет; с фецеса се излъчва още в продромалния период и след това още 2-7
седмици;
- Инкубационен период: 7-35 дни, средно 1-2 седмици;
- Кл.Картина - > заболяването започва с повишаване на темп., главоболие и болки в
гърлото (1-2дни); в сл.дни -> темп. се понижава и състоянието видимо се подобрява, за
да се влоши отново; вторият пристъп -> повишаване на темп., повръщане, ригидност
на мускулатурата на врата и вяли парализи; при тежки поражения – летален завършек;
- ! ! ! може да протече и атипично;

7. Имунитет.
- Висока възприемчивост на човека към полиомиелитния вирус (до 86%);
- Преболедували – придобиват траен, напрегнат, типовоспецифичен имунитет;
- Възможно е повторно боледуване, предизвикано от друг тип полиовирус;
- За формиране на имунитета голямо значениа имат антителата:
вируснеутрализиращи, комплементсвързващи(по-късно се появяват) и
преципитиращи;
- Местна резистентност в чревния тракт – механизмът е свързан с наличие на
локално секретирани IgA(SIgA) антитела в чревната слуз;

8. Специфична профилактика.
- По-рано (1954-1957г) -> ваксина на Салк (убита ваксина); представлява смес от 3те
типа патогенни полиовируси; прилага се вътрекожно,подкожно или мускулно
(трикратно); напълно безопасна е ваксината, ареактогенна, създава имунитет от 70
до 80% у имунизираните;
 - Засега – най-активна се смята живата ваксина на Себин, приготвена от 3те типа
полиомиелитни вируса, атенюирани ч/з култивиране на температура, по-ниска от
нормалната; приема се перорално в течно с-е (или дражета) с трите типа поотделно
или смесена триваксина; у нас – задължителна ваксинация по схемата 3-2-1;
- Живата ваксина създава напрегнат и траен хуморален имунитет и местна
резистентност на храносм.тракт при повторно заразяване;
- !!! характерна особеност за ЖИВАТА ваксина – неимунизирани деца могат да
придобият имунитет по контактен път с имунизираните;

9. Микробиологична диагноза.

*Материали за изследване:

от болни -> гълен секрет, фецес, и ликвор (взети в първите няколко дни от началото на
заболяването) и кръв за серологично изследване;

- Първа проба -> в ранния период;

- Втора проба -> след 7-10-20 дни;

От починал -> главен и гръбначен мозък, лимфни възли, чревно съдържимо;

От външната среда -> канални води, мухи и др.

!!! Взетите материали – съхраняват се и се транспортират в замразено с-е.

!!! Преди изследване на материалите – трябва да се освободят от страничната микрофлора

(ч/з обработване с антибиотици като пеницилин и стрептомицин).

 Изолиране на вируса.
- Извършва се в/у кл.култури (най-подходящи са еднослойните кл.култури от
трипсизирани бъбреци и кожно-мускулна тъкан на човешки ембрион и бъбреци на
маймуни).
- Цитопатичния ефект се появява след 3-7дни;
- Постепенно ЦПЕ засяга целия слой на кл.култура до пълното му разушаване.
- Типът на изолирания вирус – ч/з вирусонеутрализираща р-я с хиперимунни
типовоспецифични противополиомиелитни серуми.

 Серологични изследвания.
- Използват се : вируснеутрализираща, комплементсвързваща реакция и преципитация в
агаров гел.