Shigella

Дизентерийни бактерии
1. Какво причинява?
- Дизентерия (шигелоза): остро инфекциозно заболяване
- Ентероколитен синдром с патологични изменения в дисталния отдел на
дебелото черво
2. Морфология
- Грам –
- 2-3µm
- Нямат капсули
- Не образуват спори
- Неподвижни – нямат ресни
3. Физиология и култивиране
- Факултативни анаероби
- рН 6,7-7,2
- Т 37°
- Невзискателни
- Върху обикновен агар, диференциращи и селективни (Гаснер, Ендо, апохолат-
цитрат, SS-агар) хранит. среди: S-колонии (неголеми, кръгли, гладки, прозрачни)
и R-колонии (по-едри, плоски, грапави, непрозрачни)
- В течни среди: S-формите предизвикват равномерно помътняване; R-формите –
утайка, като средата остава бистра
- Разграждат въглехидрати с образуване само на киселина
- Не разграждат лактоза ( с икл. На S. sonnei)
- Манито-отрицателни (подгрупа А); манито-положителни (подгрупи В,С и D)
- Не втечняват желатина
- Не съсирват млякото
- Не образуват Н2S
4. Антигенна структура
 Соматични О-антигени
-срещу тях в организма се изработват О-аглутинини
 Някои серотипове имат и К-антигени (повърхностно разположени,
маскират О-аглутинацията)

Подгрупи (серогрупи)
 Подгрупа А – S. dysenteriae
 Подгрупа В – S. flexneri
 Подгрупа С – S. boydii
 Подгрупа D – S. sonnei
5. Резистентност
- Сравнително малко устойчиви
- Запазват се в почва, вода, хранит. продукти 1-2 седмици
 - Чувствителни към фагите
6. Патогенност
- В естествени условия единствено човекът боледува
- Еднотоксин (ЛПЗ) – резорбира се от лигавицата на червата и попада в кръвта –
предизвиква интоксикация
- Екзотоксин Shiga – разгражда рРНК от 60S рибозомната субединица; уврежда
съдовият ендотел; има силни невротропни свойства
7. Клиника и епидемиология
- Роля в разпрастранението: лоши санитарни условия; преносители (мухи)
- Източници на зараза: болен човек и заразоносител
- Механизъм на разпространение: фекално-орален
- Входна врата на инфекцията: устна кухина
- По-голямата част от бактериите загиват в стомаха и тънкото черво
- Бактериите колонизират и се размножават в лигавицата на тънкото и дебелото
черво ( в епителните клетки, без да проникват в кръвта)
- Ендотоксинът причинява възпаление на лигавицата на дебелото черво с
инфилтрация, язви, покрити с фибринозен налеп
- Клинична картина: колит, диария, обща слабост, главоболие, Т
- Заболяването продължава 6-10 дни; може да премине в хронична форма
8. Имунитет
- При преболедували: краткотраен (няколко месеца)
- Антитоксичен имунитет при S. dysenteriae
- Антибактериален, типово специфичен имунитет при останалите от рода
9. Микробиологична диагноза
 Материали за изследване: фецес от болни, чревно съдържимо от починали, кръв от
преболедували
 Микроскопиране: полиморфонуклеарни левкоцити и еритроцити – показател за
инвазивна чревна инфекция
 Посяване на култура:
-селективни и диференциращи хранит. среди
-посявката се прави до леглото на болния (бактериите загиват бързо); ако не е
възможно – транспортиране на фецес в консервант и ниска Т
- от лактозоотрицателните колонии се изолира ЧК и се правят биохимични тестове
-определяне на антигенната структура чрез тест на Грубер с типовоспецифични
серуми
10. Профилактика и терапия
- Перорални живи ваксини – създават локален имунитет
- Профилактични мероприятия (обществена хигиена и повишаване на здравната
култура)

11. Химиотерапия
- Самоограничаваща се инфекция – не се налага приложение на антибиотична
терапия
- При по-тежки случаи: ципрофлуксацин, ампицилин, хлорамфеникол
- Бързо се развива резистентност