Коринебактерии(Род Corynebacterium)

Corynebacterium diphtheriae
1. Какво причинява?
- Дифтерия (респираторна и кожна форма)
- Фарингити
- Ендокардити
- Недифтерийните коринебактерии колонизират кожата, лигавиците на горните дих.
пътища, ГИТ, урогениталния тракт

2. Морфология
- Грам + пръчици, 1-8 µm
- Заоблени и удебелени краища (гирички)
- В полюсите имат по едно метахроматично телце (оцв. се синьо/черно;
цитоплазмата се оцв. в жълто)
- Разполагат се по двойки V или Y –образно
- Нямат капсула
- Не образуват спори
- Нямат ресни – неподвижни

3. Физиология и култивиране
- Аероби
- 37°С, рН 7,4-7,8
- взискателни (хранит. среди с добавени серум или кръв)
- разграждат глюкоза и малтоза до киселина, без газ
- върху средата на Льофлер растат бързо (~10ч) и образуват дребни кремави колонии
- редуцират калиев телурит до елементарен телур в кръвно-телуритните среди на
Клауберг и МакЛеод като образуват черни колонии
- в течна среда растат равномерно – образуват слабо помътняване, утайка и ципа

Културелни типове:
-gravis: R-колонии; сиви кръгли, с изпъкнал черен център, бледа периферия и
набраздена повърхност
-mitis: S-колонии; гладки, блестящи, сиви/черни, изпъкнали
-intermedius: междинно положение

4. Антигенна структура
- О-антиген (полизахариди;групово специфични; патогенни)
- К-антиген

5. Фактори на патогенност и вирулентност

 Екзотоксин – много силна отрова
-термолабилен
-потиска белтъчния синтез
 -при обработка с формалин и топлина губи токсичните си свойства, но
запазва имуногенните си – използва се за създаване на антитоксичен
имунитет

6. Епидемиология, патогенеза и клинична картина

- Източник на заразата: болен човек и заразоносител
- Механизъм на предаване: въздушно-капков път (рядко по контактен път с
предмети)
- Входна врата на инфекцията: дихателни пътища
- Локализация: лигавицата на гърлото, сливиците, носа, ларинкса, наранена кожна
повърхност, ухо, вулва и др.
- Бактериите се размножават на мястото на внедряването и предизвикват
възпалителен процес с формиране на фибринозни налепи
- Екзотоксинът блокира синтеза на белтъци в клетките – причина за токсичното
увреждане; след което се резорбира от подлежащите здрави тъкани и се
разпространява из целия организъм
- Увреждат се главно невроните, миокардът, надбъбреците, паренхимните органи

7. Имунитет
- Преболедувалите имат напрегнат антитоксичен имунитет

8. Микробиологична диагноза
!!! лечението на болния с противодифтериен серум започва незабавно, преди
резултата от микробиологичното изследване
 Материали за изследване: секрети (от носа, гърлото, рани, очите, вагината)
 Микроскопиране: оцветяване по Найсер и Грам; наблюдават се
пръчковидни, Грам + бактерии с характерно подреждане и метахроматични
телца
 Посявка:
-среда на Льофлер/кръвен агар/кръвно-телуритна среда
-от поникналите колонии се приготвят препарати по Грам и Найсер
-изолира се ЧК, на която се изследват биохим. производителност и
токсигенността
Тестове за токсигенност:
 Реакция на преципитация в агаров гел (метод на Елек)
-върху твърда хранит. среда се поставя филтърна хартия, напоена с
антитоксичен противодифтериен серум
-перпендикулярно на филтърната хартия се посяват изследваните
култури и един контролен, сигурно токсигенен дифтериен щам
-токсигенните щамове образуват преципитационна линия

9. Профилактика и терапия
- Противодифтерийна ваксина (от втори месец след раждането; реимунизации – на
24месец, 6-7 и 11-12 година) -> създава се напрегнат продължителен антитоксичен
имунитет
- Химиотерапия: пеницилин, еритромицин, тетрациклини, широкоспектърни
антибиотици9ikm