1. S.

pyogenes
грам+ коки
три групи – група А, група Б и пневмококи.
Към група А най-съществените за човека са пиогенните – S. pyogenes.
Те са сферчини, овални или ланцетовидни. Не образуват спори, не притежават ресни.
В свежи култури могат да имат капсула от хиалуронова киселина. Факторите на
патогенността : екзотоксини и ендотоксини.

Колонизират орофаринкса на деца и млади хора. Разпространяват се по въздушно-

капков път и предизвикват различни по тежест болести:

- Гнойни: локални и системни инфекции като ангина, фарингит, скарлатина, целулити,

пневмонии, лимфаденити, остър ендокардит и др.
- Негнойно: те са усложнения на гнойните – остър гломерулонефрит, остър ставен
ревматизъм и др.

най-често се случва при деца.

Лечението е чрез пеницилин.

2. Neisseria meningitis
Менингококите са причинители на менингит, който може да се развива епидемично
или спорадично.
грам- бъбрековидни микроорганизми,
нямат ресни и не образуват спори.
Имат полизахаридна капсула и притежават фимбрии.
Имат силен афинитет към метиленово синьо.

Фактори на патогенността са именно капсулата, тъй като тя инхибира фагоцитозата

и фимбриите, тъй като те осъществяват адхезията към епителните клетки на
лигавицата на назофаринкса.
След боледуване има групово и типовоспецифичен имунитет.
За микробиологична диагноза се взема материал от ликвор, кръв, секрет и др. Правят
се посевки на шоколадов или серумен агар. Посявката може да е селективната среда
на Тайер-Мартин.
Лечението е чрез пеницилин G.

3. Микробиологична диагностика на сифилис.

Той се причинява от бактерията бледа трепонема – Treponema Pallidum,
която е грам- и притежава микрокапсула и е подвижна.
Източник на инфекцията е болният, предимно по полов път, но може и интраутеринно,
трансплацентарно и много рядко чрез целувка.
Входна врата са лигавиците на половите органи, устната кухина, конюнктивата и
охлузената кожа.
Сифилисът е хронично заболяване, което протича в 4 стадия:
- Първи стадий – появява се малка язва с твърдо дъно и ръбове – ulcus durum;
- Втори стадий – макуло-папуло-пустулозен обрив.
- Латентен период – затихване
- Третичен стадий – гуми (грануломи) по кожата, лигавиците, костите и вътрешните
органи.
За микробиологична диагностика се вземат материали от секрет от шанкъра, пунктат
от регионалните лимфни възли, от кожа и лигавици през втория стадий, кръв и др.
Тестовете се делят на нетрепонемни и трепонемни. Нетрепонемните доказват IgG и
IgM антитела чрез нетрепонемни антигени като екстракт от говеждо сърце. В България
се прилага класическият тест на Wassermann за доказване на комплементсвързващи
антитела.
Трепонемните се използват като потвърдителни за нетрепонемните. Най-специфичен е
флуоресцентният абсорбционен тест (FTA-ABS), както и индиректната
хемаглутинация.

4. Инфекции, предизвикани от род Salmonella.

грам- пръчичи
подвижни – имат ресни/перитрихи. Т
е са облигатно патогенни за човека и животните, тъй като причиняват салмонелози.
Салмонелозите се разделят на три групи:
- Тифо-паратифни – най-тежко протичащите и опасни салмонелози. Към тях се
причислява коремния тиф, който се причинява от S. typhi. Заболяваемостта е свързана с
лоша хигиена и заболяваванията са антропонози. Източникът е болният човек чрез
фекалиите и урината.
Механизъм на предаване: фекално-орален. Коремният тиф се характеризира с тежко
общо състояние, замъгляване на съзнанието с бълнуване

- Хранителни токроинфекции – най-често се причиняват от S. Enteritidis. Източникът

на заразата са гризачи, диви и
селскостопански животни, болни и заразоносители. Основният механизъм е
алиментарният – консумация на заразено месо, яйца, мляко, риба и др. Характеризира
се с анемии, безапетитие, локални абсцеси във всички тъкани или локализирани
инфекции.
Диагнозата се поставя при вземане на материали от кръв, фекалии, урина, чревно
съдържимо, храчки, повърнати материи и др.

5. Инфекции род Shigella.

грам-, неподвижни
предизвикват така наречените шигелози или дизентерия. Това са тежки инфекциозни
заболявания, характеризиращи се с ентероколитен синдром и патологични
изменения в дисталния отдел на дебелото черво.
Лошите санитарни условия са предпоставка.
Източник на заразата е болният човек и заразоносителите. Причинителя се излъчва с
фецеса, а механизмът на предаване е фекално-орален.
Входна врата е устната кухина.
Заболяването протича с колит, астено-адинамичен синдром и фебрилитет. Болните са
заразни във всички форми.
Материли за диагностика се вземат от фецеса, изолиране чрез посявка върху
селективни или диференциращи среди при леглото на болния.

6. Туберкулоза – специфична профилактика и туберкулинова реакция

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което засяга главно дихателните органи.
Причинителят е облигатно аеробният туберкулозен бактерий – Mycobacterium
tuberculosis, който е открит от Роберт Кох.
Специфичната профилактика се прави чрез жива BCG ваксина (Bacterium Camlette-
Guerin), като у нас се прилага лиофилизирана ваксина.
Имунитетът продължава 2-10 години и се определя като нестерилен или
инфекциозен.
На 7- и 18-годишна възраст децата и юношите се тестират с пробата Манту и
отрицателните се реимунизират.
Туберкулиновата реакция представлява кожно-алергична реакция на забавена
свръхчувствителност, която отразява развитието на КМИ срещу протелиновите АГ на
туберкулозните бактерии. Прилага се за оценка на състояните и след 48-72-часово
отчитане, ако резултатът е отрицателен, има нужда от реваксинация. Ако реакцията е
по-голяма от 10 мм, лицето трябва да се изследва за наличие на туберкулозна
инфекция.

7. Микробиологична диагностика на лаймска болест.

причинител-B. burgdorferi.
преносител за Европа е кърлежът Ixodes Ricinus. Заразяването става чрез ухапване на
кърлеж-преносител. Входната врата е мястото на ухапване и там се развива
възпаление. Причинителят достига до регионалните лимфни възли, където се
размножава и по кръвен път достига до ЦНС, ССС, слезката и черния дроб.
Лаймската болест протича в три стадия:
- Първи стадий – кожна еритема
- Втори стадий – след няколко седмици – артралгия
- Трети стадий – прогресиращ енцефало-миелит, полиартрит, кожни поражения.
За микробиологична диагностика – кожна биопсия. Доказват се антитела в серума чрез
имунофлуоресценция, ELISA и имуноблот. Откриват се специфични IgM антитела.

8. Микробиологична диагностика – хеликобактерна инфекция.

H. pilori е открит в стомаха в началото на миналия век. Приема се за причинител на
хроничния гастрит, пептична язва, стомашния карцином.
Той е грам- бактерий.
а присъствието в слюнката и фецеса говори за това, че заразяването е по фекално-
орален и орално-орален път.
Изолира се в чиста култура от биопсичен материал от стомашна лигавица или
дуоденална лигавица.
Серологичнита реакция – за доказване на АТ в серума или слюнката се базира на
ELISA, латексаглутинация, пасивна хемаглутинация, имунофлуоресценция и др.

9. Q-треска – етиология и механизми на заразяване

Q-треската е заболяване, което принадлежи към групата на зооантропонозите, тоест
засяга както животни, така и хора.
Причинява се от Coxiella burnetii (C. burnetii). Източник на заразата са кърлежи,
болни животни, селско стопанство и птици, т.е природни и селскостопански огнища.
Най-напред инфекцията преминава от диви на домашни животни чрез кърлежи и се
поддържа в тях по аерогенен път. Животните отделят количества от причинителя чрез
урина, фецес, мляко и др. Заразяването на човека става по аерогенен и алиментарен
път – при консумация на месо и мляко от болни животни.
Симптомите на Ку-треската са: главоболие, студени тръпки, фебрилитет, болки в
мускулите, кашлица, атипична пневмония.
За микробиологична диагностика се взема материал от болни – кръв, храчки, урина;
от починали – кръв, органи и от болни животни. С пробите се заразяват
експериментални животни или се пасират кокоши ембриони.

10. Кратка характеристика на кандидозите

Кандидите принадлежат към групата на несъвършените гъби, причиняващи кандидоза.
Те са грам+, с овална или кръгла форма, аспорогенни. Размножават се чрез
пъпкуване и могат да образуват псевдомицел.
Оптимални условия живот – 37 градуса, рН 6-6.5 в среда на Сабуро.
Те са нормални обитатели на почвата, но и на лигавиците и кожата. При
продължително нерационално лечение с антибиотици голяма част от нормалната флора
загива и се създават предпоставки за развитие на кандидоза. Кандидозата може да
протече като пневмония, колит, хепатит, холецистит. Типична форма е соорът – сиво-
жълтеникави налепи по устата и влагалището с блезненост на подлежащите тъкани.
За микробиологична диагностика се вземат материали от гърлен секрет, храчки,
урина, фецес и др. Посявка се прави в среда на Сабуро с добавен пеницилин.
Специфична профилактика се прави с нистатин.

11. Морфологична характеристика на род Mycoplasma, лечение на плазмени

инфекции.
Микоплазмите са бактерии без клетъчна стена – паразити, коменсали и сапрофити,
много от които са патогенни за човека и животните. Разделят се на 2 семейства в
зависимост от нуждата им от холестерол.
Те са факултативни анаероби, много малки и са обвити само в ЦПМ –
цитоплазмена мембрана.
Не образува спори и капсули и нямат ресни. На твърди среди са кълбообразни, а в
течни – нишковидни и разклонени.
Оцветяват се по Гимза.
Микоплазмите причиняват различни остри, хронични и латентни инфекции, като за
човешката природа най-важни са: M. pneumonie, M. hominis и др.
M. pneumonie – източник на заразата са болните хора, а механизмът на предаване е
въздушно-капков.
За микробиологична диагностика се вземат материали от храчки, грълен секрет,
уретрален, цервикален, урина и др.
Лечението е чрез тетрациклини и еритромицин.

12. Микробиологична диагноза на газова гангрена.

Газовата гангрена е смъртоносна инфекция на дълбоките меки тъкани. Тя се причинява
от анаеробни спорообразуващи бактерии – предимно C. perfringes. Те не образуват
капсула, но имат паритрихиално разположени ресни. Образува спори субтерминално
или парацентрално. Механизми на предаване:
- при нестерилни инструменти и консумативи при лечебно-диагностични процедури
- ендогенен път – следоперативна газова гангрена.
Заболяването се характеризира с некроза, оток, образуване на газ.
За микробиологична диагностика се вземат материали от ранев ексудат, гной, късчета
некротична тъкан, кръв; от починали – кръв от сърцето, парче от черен дроб, слезка.
Използват се:
- микроскопско изследване – оцветяване по Грам
- културелно изследване – посевки на твърди или течни хранителни среди
- биологично изследване – заразяване на морски свинчета с материали от болни
- бързи методи – имунофлуоресцентен метод, газова хроматография

13. Листериоза в неонаталния период – механизъм на заразяване, протичане и

микробиологична диагностика
Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което засяга новородени, лица с
имунодефицити и е особено опасно за бременни.
Причинител на листериозата е Listeria Monocytogenes (L. monocytogenes), който е
грам+ бактерий, който не образува капсули и спори. Добре подвижен е и може да се
размножава дори при 4 градуса.
В неонаталния период се предава диаплацентарно – от бременната на плода, може да
предизвика сепсис на плода.
Източникът на инфекцията може да е: диви животни (гризачи) и домашни животни.
Заразяването става по контактен път – обработка на животински продукти и
консумация на заразено месо.
Входна врата е тънкото черво. Веднъж попаднал в кръвта, достига и се размножава в
черния дроб, слезката и лимфните възли. Може да достигне и до ЦНС.
За микробиологична диагностика от новородено се взема кръв от пъпната връв,
околоплодни води, мекониум или плацента. Гледа се вида на колониите, наличието
на бета-хемолиза и биохимичната производителност.
14. Културелни особености на H. influenzae
Haemophilus influenzae е грам- кокобактерий, който образува капсула.
Не образува спори и няма ресни.
Той е факултативен анаероб, за който оптималните условия са 37 градуса, рН 7.3-7.5.
Култивира се успешно в среди с кръв или хемоглобин. След инкубиране за 24 часа
колониите на капсулните щамове са 1 мм, матови с мукоиден вид. Безкапсулните са по-
дребни, гладки, прозрачни и леко изпъкнали. Не образуват хемолиза. Про
коекзистенция с други бактерии, продуциращи фактор V, колониите придобиват по-
голям диаметър – феномен на сателитен растеж. Ферментира глюкоза и захароза до
киселина без газ, образува индол и малка утайка.
Важно културелно изследване се прави върху шоколадов и кръвен агар, а материали
се вземат от назофарингеалния секрет, храчки, гной, ликвор, кръв и др.
15. Патогенеза и клинични форми на чума.
Чумата е заразна епидемична болест. Тя се причинява от бактерия Yersiniq pstis (Y.
pestis), която е грам- къса пръчица, която не образува ресни и спори. Има способност
за образуване на капсула, която е един от факторите на патогенността. Още фактори на
патогенността са: екзотоксини и ендотоксини, и ензими с патогенетично значение.
Механизмът е трансмисивен. Източниците са диви гризачи, домашни животни и
болни хора. От тях към човека се пренасят чрез ектопаразити – най-често бълхи –
След развиване на белодробна чума, заболяването може да се предава и по въздушно-
капков път.
Основните клинични форми са:
- Бубонна – най-честа, силно увеличени ЛВ, халюцинации, бълнуване – без лечение
следва смърт в 50-60% от случаите.
- Белодробна – протича като тежка пневмония с кървенистопенести храчки и цианоза.
- Чревна – при консумация на заразено месо, кървава диария
- Септична – тежко протичане с кръвоизливи по кожата, лигавиците и вътрешните
органи.
Без лечение леталитетът в последните 3 форми достига 100% от случаите.
16. Патогенеза на холера
Холерата е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с интоксикация, чревни
поражения, ГИТ явления, дехидратация и тенденция за епидемично и пандемично
разпространение.
Причинителят е Vibrio cholerae от групата на холерните вибриони.
Източникът е болен човек, реконвалесцентен или здрав заразоносител. Заразяването
става чрез консумация на заразена вода, храна; контакт с предмети и бельо и др.
Инфекциозната доза е голяма.
Ако успеят да преминат през стомаха, вибрионите достигат до червата и се
размножават там. Адхезират към епитела на лигавицата, освобождават ентеротоксин, а
след смъртта си и ендотоксин. Основният фактор на патогенността е термолабилният
екзотоксин.
17. Инфекции, причинени от Pseudomonas aeruginosa
Грам- неферментиращи аеробни бактерии обитават почвата и разграждат
органичната материя. Част от тях са патогенни за хора и животни. Най-голяма роля
като причинител на опортюнистични инфекции играе P. aeruginosa. Той е третият по
честота причинител на ВБИ и първи като причинител неопластични инфекции и
изгаряния. Причинява:
- Псевдомонадни инфекции в дебелото черво
- Кожни инфекции при рани и изгаряния и кожни язви
- Пневмония
- Урологични инфекции
- Ендокардит
- Остеомиелит, очни инфекции и др.
18. Патогенеза и специфична профилактика на дифтерия
Дифтерията е заболяване на горните дихателни пътища, чийто причинител е грам+
бактерий C.diphteriae. Той не образува спори и капсули и е неподвижен. Има
заоблени и удебелени краища (гирички). Разлага глюкозата и малтозата до киселина без
газ. Произвежда екзтотоксин, който е силна отрова.
Източник на инфекцията е болният човек и заразоносителя, като механизмът е
въздушно-капков. Входна врата са най-често
дихателните пътища. Екзотоксинът блокира синтезата на белтък в клетките. Резорбира
се от подлежащите тъкани и се разпространява в целия организъм. Уврежда главно
нервните клетки, сърдечната мускулатура, надбъбреците и паренхимните органи.
Преболедувалите придобиват антитоксичен имунитет.
Профилактика се прави в комбинация с противококлюшна ваксина и тетаничен
анатоксин на всяко дете от втория месец след раждане в 3 дози + 3 реимунизации
(1-6-7ма години).
19. Патогенеза и лечение на псевдомембранозен колит
Псевдомембранозният колит е заболяване на дебелото черво, причинено от Clostridium
difficile. Това е грам+ микроорганизъм, анаеробен и спорообразуващ. Има ресни.
Предава се по фекално-орален път. Заболяването може да се развие при лечение с
широкоспектърни антибиотици. При това се потиска нормалната чревна
микрофлора и c. difficile се размножава и продуцира екзотоксин, който има
цитопатичен ефект. Заболяването е тежко, леталитет между 20 и 44% от случаите.
Медиаторите на възпалението увреждат епителните клетки на лигавицата и се
получават колики, фебрилитет, дехидратация, левкоцитоза.
За лечение – спира се антибиотичната терапия. Започва се лечение с
метронидазол/ванкомицин – рагетни за c.difficile, при което се нормализира
флората.
20. Клинични форми на антракс и микробиологична диагноза
Антраксът е тежко заразно заболяване, което се характеризира с тежка интоксикация.
Причинява се от B. anthracis, който е грам+ и когато е в неблагоприятни условия
образува спори, които не деформират вегетативната клетка. Има капсула. Факторите
на патогенност са капсулата и екзотоксина.
Източникът на заразата са болни животни както и техните продукти и суровини (месо,
кожи, вълна и т.н.). Пътищата за предаване са контактен, аерогенен и алиментарен.
Различават се 4 клинични форми:
- Кожна форма – засяга ръцете, лицето и шията – характеризират се с папула
- Белодробна форма – пневмония с пенесто-кървави храчки
- Чревна форма – тежък гастроентерит
- Септична форма – септични огнища в белите дробове, менингите, червата и др.
Без лечение последните три форми водят до смърт.
За микробиологична диагностика се вземат материали от съдържимото на везикули,
пустули, язви, храчки, фецес и кръв.
Културелни изследвания – посевки върху твърди или течни среди.
Микроскопско изследване – оцветяване по Грам.
Биологично изследване – заразяване на мишки, морски свинчета.
Бързи метод: - имунофлуоресцентен.
Профилактиката е с два вида ваксини – жива и химична.
21. Тетанус – патогенеза и специфична профилактика.
Тетанусът е инфекциозно заболяване, което се причинява от Clostridium tetani – грам+
микроорганизъм, който образува перитрихиално разположени ресни.
Не притежава капсула и извън организма образува спори.
Факторите на патогенността се обуславят от екзотоксина, който е термолабилен и е
един от най-силните екзотоксини. Има два компонента – тетаноспазмин и
тетанохемолизин. Тетатичният синдром се причинява от тетаноспазмина,
предизвикващ хиперактивация на
постсинаптични спинални неврони с развитие на тонични мускулни спазми и
хиперрефлексия.
Източникът на заразата са тревопасни животни, от които микроорганизмите попадат в
почвата. Съдържат се още в праха в жилищни, работни и болнични помещения. Това е
покривна инфекция и се развива при попадане на спори на причинителя в наранени
кожа и лигавица. Често се среща по време на войни заради множеството
повърхностни наранявания. Може да бъде и ендогенен – при перфорация на черво.
Тетанусът се развива десцендентно – първо се появява ригидност и гърчове на
дъвкателната мускулатура, след това мимическа мускулатура, след това
мускулите на врата, гръбначния стълб и т.н. Характерно е дъговидното извиване
на тялото, при което болният се опира само на петите и тила, докато е в пълно
съзнание. Смъртта може да настъпи поради асфиксия след парализа на дихателната
мускулатура.
Профилактиката се прави с ваксина – тетаничен анатоксин, като у нас ваксината е
задължителна. Същестува практика при нараняване да се прави ваксина на
пострадалия, независимо от възрастта.
22. Инфекции, предизвикани от Chlamydia trachomatis
Хламидииете са облигатни вътреклетъчни грам- бактерии, които се размножават
само в еукариотни клетки. Chlamydia trachomatis паразитира само в човека. Рецептори
за нея се откриват по епителните клетки в уретрата, цервикса, ендометриума,
фалопиевите тръби, респираторния тракт и конюнктивата. Тя причинява:
- Трахома: конюнктивит + кератит, предаването става със замърсени ръце, кърпи и
бельо.
- Конюнктивит с включвания: боледуват предимно новородени след заразяване при
раждане от майката, болна от урогенитална хламидиаза.
- Урогенитални инфекции: при жени могат да се засегнат всички органи от
репродуктивната система до матката.
- Lymphogranuloma venerum: венерическо заболяване, при което се наблюдават
неболезнени папули по гениталиите.
- Неонатална пневмония: кашлица, учестено дишане, двустранна интерстициална
пневмоиня. Боледуват новородени, деца и юноши.
23. Инфекции, предизвикани от условно патогенни чревни бактерии (сем.
Enterobacteriaceae)
Това са много видове микроорганизми, които обитават червата на хора и житвотни,
както и външната среда. За родоначалник се счита Е. coli. Представителите на това
семейство могат да предизвикат заболявания като коремен тиф, паратифове,
дизентерия, хранителни токсоинфекции и др.
Грам- пръчици са.
Не образуват капсули или микрокапсули.
Не образуват и спори.
Повечето са подвижни – с ресни.
Те са част от нормалната флора на дисталните участъци на ГИТ още от раждането. При
различни количествени промени могат да доведат до дизбактериоза. Отделят се с
фецеса, входната врата е устната кухина, а механизмът на предаване е фекално-
орален. Често предизвикват менингити у новородени.
24. Гастроентерити, предизвикани от E. coli – патогенеза и микробиологична
диагностика
В зависимост от клиничното протичане E. coli могат да бъдат:
- EPEC – ентеропатогенни – предимно при новородени и деца в ранна детска възраст, с
висока смъртност. Причиняват гастроентерити, като се адхезират локално към
ентероцитите и разрушават ресничестия епител и цитоскелета на микровилите.
Предизвикват дифузни диарии и нарушения на водно-електролитния баланс.
- ЕТЕС – ентеротоксигенни – при деца между 5-6 годишна възраст, като
предразполагащия фактор е лошата хигиена. Прикрепят се с фимбриите за
ентероцитите и отделят ентеротоксини.
- EIEC – ентероинвазивни – доказва се чрез причиняване на кератоконюнктивит на
морско свинче.
- EHEC – ентерохеморагични – изолирани щамове от болни с хеморагичен колит.
Предизвикват кървави диарии и коли.
E. coli предизвиква и несвързани с ГИТ заболявания като уроинфекции, менингити у
новородени и сепсис. Предизвиква заболявания в устната кухина и лицево-челюстната
област, като тези инфекции не се предават по контактен път от болен на здрав човек.
25. Кратко описание на заболяванията, предизвикани от S. aureus.
Стафилококите причиняват най-често срещаните инфекции в човешката патология,
като най-честият причинител е S. aureus. Той е най-честият причинител на
стафилококови гнойновъзпалителни инфекции, които не могат да се лекуват с
бета-лактами.
Представлява грам+ микроб, неподвижен,
не образува спори, а по-вирулентните могат да имат капсула.
Факултативен анаероб е.
Изолира се от носната кухина, гърлото, ръцете, перинеума и изпражненията на здрави
деца.
Инфекцията може да бъде екзогенна (от болен на здрав човек) или ендогенна
(от колонизиращи стафилококи).
Входна врата са кожа и лигавици.
S. aureus причинява токсин-медиирани и инвазивни заболявания.
Към първите спадат токсичният стафилококов синдром, острите хранителни
интоксикации и синдромът „попарена кожа“.
Инвазивните се делят на първични (фурункули, абсцеси, флегмони, остеомиелити и
др.) и вторични (бактериемия, ендокардит, сепсис и септикопиемия).
Резистентен е на penicillin G.