Лекционен материал по учебната дисциплина „Специални грижи за

бременни и родилки с хирургични заболявания“

KOНСПЕКТ
за подготовка за семестриален изпит

Теория
1. Асептика и антисептика. Значението им в АГ практиката.
2. ВБИ – определение и фактори за възникването им. Задължения на
акушерката в борбата с ВБИ.
3. Инструментариум в АГ практиката.
4. Акушерски грижи за болните в предоперативен период. Подготовка за
операция.
5. Задължения и акушерски грижи за родилка в следоперативния период.
6. Грижи за родилки със заболявания на млечната жлеза – пуерперален мастит.
Диагноза, поведение и лечение.
7. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена–
перитонит.
8. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена–
херния.
9. Грижи за бременни и родилки със заболявания на кръвоносните съдове:
a) варици и хемороиди;
б) тромбофлебит.
10. Травма и бременност. Акушерски грижи.
11. Акушерски грижи за бременни и родилки с хирургични заболявания и
операции на червата. Чревна непроходимост и апендицит.

Практика
1. Дезинфекционни разтвори – видове и приготвяне.
2. Инструментариум в АГ – практиката
3. Хирургическа дезинфекция на ръце.
4. Обличане на операционно облекло. Поставяне на стерилни ръкавици.
5. Акушерски грижи за болните в предоперативен период. Подготовка за
операция
6. Задължения и акушерски грижи за родилка в следоперативния период.
7. Обработка на асептична рана. Сваляне на конци и дренажи.
8. Обработка на септична рана.
9. Вземане и изпращане на раневи секрет за антибиограма
10. Грижи за родилки с заболявания на млечната жлеза – пуерперален мастит.
Диагноза, поведение и лечение. Инцизия и дренаж. Задължения на акушерката.
11. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена
- перитонит.
12. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена
- херния.
13. Грижи за бременни и родилки със заболявания на кръвоносните съдове -
варици, тромбофлебит.
14. Грижи за бременни и родилки със заболявания на кръвоносните съдове -
хемороиди
15. Травма и бременност. Акушерски грижи.

Теория

Асептика и антисептика. Значението им в АГ практиката.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 Асептика. Това е метод за недопускане развитието на микроорганизмите

върху кожата и лигавиците на живите организми. Тя е метод за
предпазване от попадане на микроорганизми в оперативната рана, чрез
тяхното унищожаване по всички предмети, които ще бъдат в контакт с
неял
 Антисептика. Това е метод за унищожаването на микроорганизмите
върху кожата и лигавиците на живите организми. Тя е комплекс от
методи за борба с причинителите на инфекция, намиращи се вътре в
самата ранал
 Механична антисептика. Това представлява механично почистване на
раните от некротичните им тъкани, чужди тела, хематоми и други,
задържащи и представляващи благоприятна основа за развитието на
микроорганизми.
 Физична антисептика. Извършва се чрез дренажи или марлени
ленти/дренират се инфектираните рани.
 Дренажи. Те са изработени от пластмаса, гума, гофрирани или част от
гумена ръкавица. Всички дренажи имат предназначението да евакуират
патологичното съдържимо от раната, чрез тях се въвеждат и
антибиотици/антисептици за промивка и лаважиране. Евакуацията може
да бъде пасивна /съдържимото излиза спонтанно в превръзката или в по-
ниско поставен съд от тялото на пациента/ и активна /поставените
дренажи се включват на постоянна вакуум аспирация/
  Химична антисептика. Тя обединява в себе си всички химически
агенти, имащи бактерицидно и бактериостатично действие. Те трябва да
не са токсични за човека, да си запазват активността, да унищожават
патогенните микроорганизми за кратък период от време и в подходящи
концентрации, да са разтворими във вода и спирт, да образуват силен
разтвор спрямо ph и температурни промени.
 Антисептици. Това са химически вещества, които не увреждат
човешките тъкани. Те инактивират ензимите и увреждат клетъчната
мембрана/вътрешни структури на бактериалната клетка. Ефективността
им се определя от: концентрацията на химичните агенти, необходимото
време за неговото действие, киселинността на разтвора, както и
количеството и вида на раневите секрети. Разтворът на антисептика
трябва да е с точна концентрация, ph и температура. Той се съхранява за
определен период от време. Антисептиците са неорганични /съединения
на халогенните елементи: хлорна вода, хлорамин, йодна тинктура;
химически оксидиращи агенти: калиев перманганат, кислородна
вода3%; соли на тежки метали: живачен хлорид, сребърен нитрат/ и
органични /спирт, риванол, лизол, метиленово синьо2-5%, / химични
вещества.
 Биологична антисептика. Тя повишава имунобиологичната активност
на човешкия организъм, спрямо инфекциозните причинители. Към
биологичните антисептици се отнасят антибиотиците, сулфонамидите,
ензимите и специфичните белтъчни серуми и анатоксини. Чрез
биологичната антисептика се създава биологична несъвместимост.
Антисептиците й трябва да се използват строго индивидуално, да се
вземе под внимание чувствителността на микроорганизмите, терапията
да се сменя на 5-7дни, може да се прилага лечение с повече от един
антисептик, прилагат се локално, ентерално и парентерално.
 Стерилизация. Тя е метод за унищожаване на всички микроорганизми
/патагенни и непатогенни/ и всички техни спори /вегетативни и спорови/.
 Дезинфекция. Тя представлява комплекс от методи и средства, насочени
към унищожаване на заразното начало във външната среда. В това
понятие се включват следните раздели: дезинфекция в тесен смисъл на
думата /означава унищожаване на патогенните микроорганизми във
външната среда/; стерилизация, асептика, антисиптика, дезинсекция и
дератизация.
През 1863г. след откриването на микроорганизмите от Луи
Пастьор се постави началото на научната борба с причинителите, водещи до
следоперативни инфекциозни усложнения и разработване на методи за
профилактика.
Началото на съвременните насоки в борбата с инфекциозните агенти е
поставено от унгарския лекар акушер – гинеколог Земелвайс. През 1847г.
наблюдава и работи в периода, когато не са открити микроорганизмите. Той
установява, че при извършване на аутопсия на родилка от лекари и студенти, а
след това работят със здрави родилки, то те пренасят зарата върху здравите.
Въвежда дезинфекция /измиване на ръцете/ с хлорна вар и успява да намали
леталитета, но метода му не намира широко приложение и наскоро е забравен.
Пирогов, велик руски хирург стига до извода, че инфектирането на
раната става от ръцете на хирурга, инструментите и превързочния материал.
Той препоръчва и системата на разделното хоспитализиране.
Английският хирург Листер, изхождайки от схващането, че микроорганизмите
се намират навсякъде през 1867г. разработва метода за предпазване на
оперетивните рани от инфекции, чрез химичиски средства, т. е. въвежда
превръзките с карболова киселина, промиване на самата рана и от двете страни
на операционната маса слагал пулверизатори, които пръскали 5% разтвор на
карболова киселина. Той се смята за родоначалник на съвременната
антисептика. По – късно метода е отречен, поради токсичността на карболовата
киселина.
Руският хирург Бергман позовавайки се на опита на Пастьор, че
микробите са чувствителни на високата температура, той разработва метод за
обработка на хирургически инструменти, облекло, операционно бельо и
превързочен материал с кипяща вода и пара. Шимелбуш предлага специални
съдове /барабани на Шимелбуш/, в които да се нареждат материалите. Така се
поставят основите на асептиката.
Средствата, с които се служи асептиката са високата температура в
различните й разновидности: суха, влажна, пара под налягане, автоклавиране.
Земелвайс и Листер са откриватели на антисептиката. Необходимо е да
се подбират добре антисептиците.
В зависимост от начина на действие, методите на антисептиката са:
механични, физични, химични и биологични.

ВБИ – определение и фактори за възникването им. Задължения на

акушерката в борбата с ВБИ

 Вътреболнични инфекции. Вътреболнична инфекция е всеки

инфекциозен процес, възникнал рли заразяване по време на болничния
престой, независимо от неговата клинична изява или заразоносителство
и независимо от срока на проявление – по време на боличното лечение
или след изписването.
  Инкубационен период. Той е различен и се обособява от нозологичната
форма и варира от няколко часа до 30 и повече дни.
 Източник на заразата. Източник може да бъдат: болни или
заразоносители сред медицнския екип, студенти, специализанти,
придружители; новопостъпили пациенти, които са заразоносители или
намиращи се в инкубационен период на дадено инфекциозно заболяване;
новопостъпили пациенти със смесена инфекция или неразпозната
инфекция, лежащо болни пациенти с проявен инфекциозен процес или
заразоносителство.
 Механизъм на предаване на заразата. Той може да е различен, т. е.
фекално – орален; въздушно – капков, кръвен и покривен.
 Възприемчивост на пациентите и имунитет. Възприемчивостта им в
стационара може да се групират в два аспекта: пациенти с изразена
чувствителност към различните инфекциозни агенти и влиянието на
социалните фактори, действащи в стационарните условия.
Боледуващият има по – голява възприемчивост към микроорганизмите,
отколкото здравия човек. Те са с изменена резистентност и силна
възприемчивост.
Вътреболничните инфекции са заболявания от инфекциозно естество
възниквали по време на полагането на стационарни здравни грижи, когато
пациента не е в бил инкубационен период преди и по време на
хоспитализацията, т. е. той се заразява през време на лечението си в
болничното заведение.
Със съвременното развитие на медицината у нас ВБИ могат да се
групират в следната класификация до 50% се падат на дихателната система,
септични рани до 25% и чревни и уроинфекции до 15%.
Клинико – епидемиологичните критерии за отдифиринциране на ВБИ от
извънболничните инфекции са: отсъствие на инфекция при постъпване в
болничното заведение и появяване на такава от 48 до 72 часа след това; наличие
на инфекция преди постъпването с последваща смяна или добавяне на нова
инфекция; поява на ендогенна инфекция след инвазивна процедура или след
приложени терапевтични средства, снижаващи защитните сили на организма;
наличие на епидемично свързани инфекции в стационара с установени
източници; наличие на инфекция с анамнестични и епидемиологични данни за
връзка с предишна хоспитализация; клинично проявяване на инфекцията в
отделението след изтичане на инкубационния период.
Взависимост от спецификата на патологията в стационара има и
предпочитания на микроорганизмите, като например: в стационара с бъбречни
заболявания се срещат ВБИ причинени от псевдомонас, протеус и гъбички, в
урологичната хирургия – псевдомонас, протеус, клебсиели, стафилококи и
кандиди, в ендокринологичното болнично заведение – грам /-/ бактерии от
чревната група, кандиди и стафилококи, в хематологията – псевдомонас,
гъбички и плесени, в родилните заведения и неонатологията – пиодермии,
омфалити, пневмонии при новородените деца, хирургични раневи инфекции и
уроинфекции при родилките и мастит, в хирургията с патология изгарания –
псевдомонас, протеус, клебсиели и стафилококи, в сърдечната и коремна
хирургия – стафилококи, клебсиели, кандиди и анаеробни стрептококи, както
и стрептококи, колибактерии и протеус.
Вътреболничните инфекции могат да се представят като развитието на
следоперативни супорации на раните, флебити, пневмонии, конюнктивит,
сепсис, уроинфекции и други.
Като източник на Вътреболнични инфекции можем да определим:
медицинския екип /носители на високо вирулентни, полирезистентни, силно
инвазивни/, пациенти хоспитализирани в инкубационен период, здрави
заразоносители, студенти, близките на пациентите, лекари – специализанти,
както и придружителите.
Пациентите в стационара са с различни здравословни проблеми и
организмът им е по – податлив към инфекции, тъй като са с намалени защитни
сили и с изразена резистентност.
Етиологичната структура на ВБИ търпи своеобразна етиология. В днешно
време е характерно, че причинителите са не толкова класическите, а на преден
план излизат условно патогенните микроорганизми, което затруднява
диагностиката им. Установено е, че до 50% от всички ВБИ се причиняват от
грам негативни микроорганизми – ешерихия коли, клепсиела, ентеробактер,
протеус, провиденция, псевдомонас.
В медицинската практика съществува понятието ”рискови болнични
отделения”, в които са налице предпоставки за развитието на ВБИ, а това са
неонатологичните, родилните, детските кърмачески, хирургически,
урологическите отделения и отделения за интензивна терапия и лечение.
Основните предпоставки за развитието на ВБИ в днешно време са:
непрекъснато увеличаващия се приток на пациенти; болнична пренаселеност;
концентрацияна множество източници на инфекция и циркулация на болнични
щамове микроорганизми; множество изкуствени пътища за заразуване
/лечебно – диагностичния процес/; нивото на санитарно – хигиенната
състояние на лечебното заведение; културата на медицинското обслужване.
ВБИ удължават болничния престой, оскъпяват лечението, намаляват
използваемостта на болничния фонд, снижават ефективността на
здравеопазването, причиняват страдание, водят до нетрудоспособност и
преждевременна смърт.
 Противоепидемичните мерки се вземат спрямо: пациента
/своевременна и правилна диагностика, ефективна санитарна обработка при
постъпването в стационара, специфична терапия/; контактните на пациента:
/микробиолигични, клинични и други изследвания; активна имунизация;
специфични средства за пасивна профилактика/; околната среда: /дезинфекция
и стерилизация/.
Мероприятията за профилактика на ВБИ включват следните
направления: откриване, регистрация и съобщаване; подобряване на
стационарната база и условията за лечение; стриктно спазване правилата на
асептика и антисептика при обгрижването на пациентите; подобряване
качеството на здравните грижи за човека – здрав или болен; клинично и
микробиологично обслужване; повишаване квалификацията на медицинския
екип относно ВБИ.
Във всяка болница трябва да има комисия за борба с ВБИ, тя се оглавява
от: председател на комисията, който е медицинския директор или
заместника му по лечебната работа, секретар – това е болничния епидимиолог
или епидемиолог от РЗИ, членове: всички началници на отделения и клиники,
клиничен микробиолог, патологоанатом, главната медицинска сестра,
икономически директор, представители на кухненския блок, пералня и други.
Задълженията и отговорностите на болничната комисия за борба с
ВБИ са: да планира цялостната работа, да изготвя годишните планове на
лечебното заведение за борба с ВБИ; да контролира изпълнението на
мероприятията; да обсъжда периодично заболеваемостта от ВБИ; да взема
конкретни мерки за повишаване квалификацията на медицинские екип;
болничната комисия да се събира най – малко веднъж месечно.

Инструментариум в АГ практиката

По време на една операция се работи с хирургически инструментариум.

Хирургичните инструменти трябва да са:
 Изработени от неръждаема стомана;
 Никелирани или хромирани;
 Леки и здрави;
 Разглобяват и почистват лесно преди стерилизация.
Хирургическият инструментариум е общ /основен/ и специален.
І. ОБЩ /ОСНОВЕН/ ХИРУРГ. ИНСТРУМЕНТАРИУМ
Той се използва при всяка операция. Разделя се на 6 групи:
1. Разединяващи тъканите инструменти.
2. Хемостатични /кръвоспиращи/ инструменти.
3. Фиксиращи /захващащи/ инструменти.
4. Инструменти Разширяващи/раздаличаващи/ оперативната рана.
5. Инструменти за защита на тъканите от увреждане.
6. Инструменти за съединяване на тъканите
І.І. Инструменти, разединяващи тъканите /режещи инструменти/
1. Скалпели
Основен инструмент. Трябва да е остър и да прерязва тъканите със слаб
натиск. Според формата си са:
1.1. Коремчести – използват се за разрез на кожа и подкожие.
1.2. Островърхи /малки, тънки/ – в очната и УНГ практика.
1.3.Прави /тънки/– за работа в дълбочина.
1.4. Ампутационни ножове /големи/ - за ампутация.
2. Ножици
2.1. Прави на Купър /Cooper/
2.2. Извити на Рихтер /Richter/
Извитите ножици могат да бъдат с извивка по плоскостта си или под ъгъл
на оста на ножицата /Ножица за епизиотомия/
Според върховете на ножицата биват:
2.3. Тъповърхи
2.4. Островърхи
2.5. С един тъп е един остър връх /бранш/
Обикновено ножиците са дълги 14-17 см. При някои операции
/гинекологични, сърдечни, белодробни/ се използват ножици с по-голяма
дължина.
3. Троакари
Използват се прорязване на тъкани с източване на събрана течност. Имат
различна форма и дебелина.
І.ІІ. Кръвоспиращи /хемостатични/ инструменти

Повечето от тях носят името на автора, който ги е създал.

1. Кохер – с дълги браншове и зъбци накрая. Бива прав и извит.
2. Терие – прилича на Кохер, с дълги браншове, но е без зъбци. Има прави и
извити.
3. Пеан – прилича на Терие, но е с по-малки размери
4. Кръвоспираща щипка Mosquito – с много фини размери. Има прави и
извити.
5. Кръвоспираща щипка Mikulicz
6. ХЕМОСТАТИЧНИ КЛАМПИ/ЩИПКИ
Това са щипки, защипващи на широк план
7. Игли на Дешан /1/ и Купер /2/- използват се за лигатури на кръвоносни
съдове или за лигиране през кървяща тъкан. Те са леви и десни.
І.ІІІ. Съединяващи инструменти
1. Иглодържатели – служат за захващане на хирургичните игли при шиене
1.1. Иглодържател на Хегар /MAYO-HEGAR/– с пръстеновидни дръжки,
които се затварят
1.2. Иглодържател на Матьо /MATHIEU/-с кръгли дръжки, които се отварят
и затвярят чрез натискане
1.3. Иглодържател на Траянов с кръгли дръжки, затварящи се чрез назъбен
перпендикулярен лост
2. Хирургични игли
3. Аграфи
4. Щипка на Мишел – за поставяне и сваляне на аграфи
Хирургични игли
Показатели:
 Дължина – реалният размер в мм
 Профил – напречно сечение на тялото на иглата
 Обли игли – с цилиндрично тяло и конусовиден връх;
 Режещи – триъгълна форма на профила;
 Комбинирани
 Форма – прави и извити
Извитите игли имат форма на дъга. Големината на извивката е : 3/8; 4/8; 5/8
от кръга.
 Диаметър
Фиксиращи инструменти
 Пинцети:
- анатомични – с гладки браншове;
- хирургични – със зъбци
 Корнцанг
- ПРАВ КОНЦАНГ
- ИЗВИТ КОРНЦАНГ
- С ЩИПКА
- БЕЗ ЩИПКА

ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА ТЪКАНИТЕ /РЕТРАКТОРИ,

ЕКАРТЬОРИ/

 ЗЪБЧАТИ РЕТРАКТОРИ /ЕКАРТЬОРИ/ СПОРЕД БРОЯ НА ЗЪБИТЕ:

• ДВУЗЪБЧАТИ
• ТРИЗЪБЧАТИ
• ЧЕТИРИЗЪБЧАТИ
• МНОГОЗЪБЧАТИ
 СПОРЕД ВИДА НА ЗЪБИТЕ:
• ОСТРИ ЗЪБЧАТИ
• ТЪПИ ЗЪБЧАТИ
 ПЛОСКИ ЕКАРТЬОРИ /ВАЛВИ/ - С РАЗЛИЧНА ФОРМА И
ГОЛЕМИНА
 РЕТРАКТОР KOCHER
 JOSEPH РЕТРАКТОР
 РЕТРАКТОР FARABEUF
 РУ РЕТРАКТОР
 CRILE РЕТРАКТОР
ДРУГИ ИНСТРУМЕНТИ

СПЕЦИАЛЕН ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТАРИУМ

1. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА КОРЕМНИ ОПЕРАЦИИ

2. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА КОСТНИ ОПЕРАЦИИ
3. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ГРЪДНИ ОПЕРАЦИИ
4. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА УРОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИ
5. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА УНГ ОПЕРАЦИИ
6. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ОЧНИ ОПЕРАЦИИ
7. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА АГ ОПЕРАЦИИ

СПЕЦИАЛЕН АКУШЕРСКИ И ГИНЕКОЛОГИЧЕН

ИНСТРУМЕНТАРИУМ
АПАРАТУРА

1. Дървена акушерска слушалка

2. Фетален доплер SonoTrax B
3. Преносимият доплер SONOTRAX е с течно-кристален дисплей,
показващ феталния сърдечен ритъм (FHR) и трансдюсер 2MHz. Включва още
три режима за обработка на сърдечния ритъм: показване на FHR в реално
време; показване на усреднен FHR и режим на ръчно управление.
Акушерски грижи за болните в предоперативен период. Подготовка за
операция
4. Фетален стетоскоп Majestic
5. Стетоскоп с иновативен дизайн, осигуряващ перфектна аускултация на
феталното сърце.
6. Вагинален спекулум Cusco
Спекулум със страничен винт. Разтварят се жлебоватите листове, след
въвеждане във влагалището.
 7. Вагинален спекулум Collin
Подходящ за колпоскопия
8. Вагинален спекулум Graves
Класически модел с отваряне на валвите успоредно и в дълбочина
9. Вагинален спекулум за еднократна употреба. Изработен от
висококачествена пластмаса. Свежда до минимум риска от внасяне на
инфекция при преглед чрез инструментариума. Заоблените ръбове на валвите
намаляват болковото усещане при въвеждане във влагалището.
10. Валви “Симс”
Единични, двустранни
11. Kristeller валви
Комплект предна и задна валва
12. Валва Doyen
Единична валва
13. Ендоцервикален спекулум Kogan
За оглед и при вземане на проба от ендоцервикса
14. Едностранни дилататори Hegar
Дилататори комплект 12 или 14 броя от цели (3-14) и половинки номера
(3.5 - 14.5)
15. Двустранни дилататори Pratt
Пластмасови флексибилни дилататори за многократна употреба. Могат
да бъдат изварявани, автоклавирани, третирани с газ при стерилизация.
16. Ендометриални кюрети
Кюрети с остър или тъп край върху гъвкава ос
17. Aбортна кюрета Pestalozza
18. Абортцанг
19. McClintock форцепс за плацента
20. Schubert Биопсична щипка, права
21. Щипка за биопсия Tischler
С единичен остър зъб на горната и долната челюст
22. Щипка за биопсия Wittner
23. Щипки за полипи Noto
24. Вагинална щипка Wertheim–Cullen
25. Tазомер Martin
26. Хистерометър, градуиран в см, 32 см
27. Хистерометър за еднократна употреба
Хистерометърът е изработен от висококачествена мека пластмаса. Може
да бъде огъван при поставянето, за да следва посоката н цервикалния канал.
Градуиран е в сантиметри за прецизно определяне на дължината на
цервикалния канал и дълбочината на маточната кухина.
 28. Акушерски форцепс
29. Двузъбец, Еднозъбец, Многозъбец
30. Ножица гинекологична 23 см
31. Ножица за епизиотомия Braun-Standler
32. Ножица за пъпна връв Busch
33. Ножица за пъпна връв Schumacher
34. Инструменти, използвани в родилна зала
35. Четка и Предметни стъкла за цитонамазка
36. АГ – ОБОРУДВАНЕ: Фетален монитор, Бинокулярен колпоскоп,
Гинекологичен стол, Гинекологичен стол – кушетка, Родилна операционна
маса.

Специални акушерски грижи за болна в предоперативен период

Вземането на решение за оперативно лечение става след поставяне на

диагнозата въз основа на подробно снета/събрана анамнеза, пълно обективно
и инструментално изследване на пациента. същността на болестния процес
определя характера на операцията.
Предоперативният период обхваща времето от приемането на
пациентката в хирургично отделение/клиника до момента на извършване на
операцията. Това е периодът през, който се снема подробна анамнеза, проучва
се обширно соматичния статус на жената и провеждат необходимите
лабораторни и инструментални изследвания. Продължителността му е
различна и се определя от: характера и големината на операцията; естеството
на заболяването и важността на боледуващия орган; от общото състояние и
възрастта на пациентката; наличие на придружаващи заболявания. Общо
средно той продължава от 6 до 10 дни /при онко болни е по – дълъг/ а от минути
до няколко часа при пациентки с необходимост за спешна хирургическа
терапия.
Предоперативният период започва от самото настаняване на болната в
хирургическия стационар. От важно значение за нея е внимателното й
посрещане от медицинския екип, настаняването й в подходяща за нея болнична
стая и вземане на информираното й съгласие за предстоящите изследвания.
Предоперативната подготовка на пациентката интегрира медикаментозното
лечение, манипулациите и санитарно-хигиенните грижи. Те са с цел
предотвратяване на евентуални усложнения по време на операцията и в
следоперативния период.
Хирургично болна. Това е пациентка, която се лекува предимно,
чрез оперативна намеса и изисква активно динамично наблюдение. Тя е с
лабилна психика, в тежко общо състояние, нуждаеща се от специални грижи,
динамично и активно наблюдение, за да се предотвратят редица усложнения.
Индикация за оперативно лечение. Това означава, че оперативната
хирургическа намеса е най – целесъобразна за лечението на пациентката.
Контра индикация за оперативно лечение. Това означава, че
оперативната хирургическа намеса е 100% опасна за живота на пациентката и
не трябва да се извършва.
Основните задачи на извършваните изследвания в
предоперативния период са: да потвърдят поставената предварителна
диагноза на пациентката; да открият придружаващи заболявания или получени
усложнения; да докажат необходимостта/противопоказанията от оперативна
намеса и предоперативна подготовка; да изяснят състоянието на всички органи
и системи и необходимостта от предоперативна корекция.
Клиничен минимум. Той включва група от лабораторни и уредни
изследвания, необходими задължително при всякакъв вид оперативна намеса,
изследване на: пълна кръвна картина; време на кървене и време на съсирване;
кръвна захар и урея; кръвна група и Rh /фактор/; рентгеново изследване на бял
дроб и сърце; ЕКГ и консултация с кардиолог; ежедневно двукратно
изследване на жизнено-важните функции на организма.
Изследвания, свързани с основното заболяване. Те включват:
множество лабораторни и биохимични изследвания; радиоизотопни
изследвания; функционални показатели и тестове; ендоскопски и
лапароскопски методи на изследване; специфични рентгенови изследвания;
КАТ; електромагнитен резонанс; ехография и други.
Видове хирургически операции. Те са: спешни /извършват се при
състояния, застрашаващи живота на пациентката-кървяща язва, перитонит,
остър апендицит, заклещена херния, изискващи бърза предоперативна
подготовка от минути до часове и извършване на операция с максимална
бързина/; планови /извършват се в по-продължителен период и това не
застрашава живота на пациентката-херния, сърдени операции/.
Роля на акушерката в предоперативния период. Тя включва:
подготовка на пациентката за предоперативните й изследвания; придружаване
на пациентката до съответните лаборатории за изследване и консултации;
получаване на готовите резултати.
Предоперативно медикаментозно лечение. То се извършва: за
профилактика/саниране на изявени или латентни функционални нарушения; за
ранна и непосредствена премедикация; за психопрофилактика.
Ранна премедикация. Тя осигурява на пациентката спокоен сън и
включва приемането на транквилизатори и сънотворни средства.
 Непосредствена премедикация. Тя подтиска психомоторната
възбуда, някои патологични рефлекси и продукция на секрети от горните
дихателни пътища. Това се постига чрез: психотропни средства, сънотворни,
ваголитици и аналгетици.
Лечебни манипулации. Те облекчават състоянието на
пациентката и са: поставянето на назогастрична сонда; извършването на
очистителна/сифонна клизма; инхалации с бронходилататори и муколитици;
поставяне на постоянен катетер; тоалет на гениталиите с влагалищни
промивки/обтривания с Braunol, Jodasept, тинкнура Jodi.
Предоперативна подготовка на отделните органи и системи. Тя включва:
подготовка на храносмилателната система /изпразване на стомаха и червата, с
цел намаляване на пост оперативното повръщане, изпразване на червата от
фекалии по време на операцията/; грижа за устната кухина /щателен тоалет/;
грижи за кожата /да няма кожни заболявания по нея/; грижи за отделителната
система /пикучния мехур се изпразва спонтанно или с катетер/; грижи за
сърдечно-съдовата и дихателна системи /при необходимост се провежда
предварително медикаментозно лечение/.
Предоперативни грижи за пациентката. Те включват: санитарно – хигиенна
обработка на пациентката /цялостна/частична баня с антисептичен сапун,
изрязване на нокти, проверка за паразити/; подготовка на оперативното поле
/избръсване на оперативното поле с индивидуална бръсначка непосредствено
преди операцията, ако е избръснат предния ден на мястото се поставя спиртно
– риванолов компрес/; обща подготовка в деня на операцията /пациентката не
приема през устата храна и течности в деня на операцията, сваля зъбни и други
протези, премахва всички козметични средства от лице, устни нокти, глава/;
непосредствени грижи преди влизане в операционната зала /да уринира или да
се катетеризира, да се премедикира/.
Предоперативната подготовка на пациентката е индивидуална и изисква
различно време от минути и часове при спешните операции до седмици и
месеци при плановите. Ролята на акушерката в предоперативния период е от
особено значение за правилната подготовка за операция на пациентката,
протичането й и развитието на следоперативния период.
Предоперативното медикаментозно лечение се извършва с
различни лекарствени средства перорално и парентерално.
Предоперативните грижи за пациентката включват: санитарно – хигиенна
обработка на жената; подготовка на оперативното поле; обща подготовка в
деня на операцията; непосредствени грижи преди влизане в операционната
зала.
 Задължения и акушерски грижи за родилка в следоперативния период

Следоперативен период. Това е времето, обхващащо периода от края на

оперативната намеса до изписването на пациентката от специализираното
хирургическо заведение /възстановяване на трудоспособността й/.
Ранен /близък/ следоперативен период. Той се дели на начален
стадий /обхваща периода от първите 2 – 3 дни след операцията, когато
пациентката усеща болки, няма апетит, има леко повишена температура –
субфебрилна, изявен метеоризъм и нарушено уриниране/ и втори стадий /касае
времето от 3-ия ден след операцията до към 20-я, свързан е с зарастване на
оперативната рана и възстановяване на всички нарушени функции в организма
на пациентката/
Късен /отдаличен/ следоперативен период. Той продължава от
3-я ден до пълното възстановяване на трудоспособността на оперираната
пациентка. Зараства оперативната рана и се възстановяват всички жизнено-
важни функции.
Грижите за оперираната болна в следоперативния период включват:
1. Подготовка на хирургичното легло за приемане на оперираната жена от
операционна зала.
2. Пренасяне на болната от операционната маса на количка до леглото
3. Настаняване на оперирана в болничното легло
4. Прилагане на непосредствени следоперативни и следанестезиологични
грижи
4.1. Изследване на Дишането /честота, ритъм, участие на двете гръдни
половини и диафрагмата, цианоза, Тираж/. Дишането се мониторира при
необходимост.
4.2. Изследване на сърдечната дейност, чрез проследяване на Пулса /честота,
ритъм, напълненост/. Мониториране при необходимост.
4.3. Изследване цвета на кожата и видимите лигавици, признаци на
кръвозагуба /бледа кожа и лигавици/ и смущения в дишането /цианоза по
ноктите/, студена пот, зачервяване на кожата и лицето /начало на трескаво
състояние/, алергични реакции /обрив и отоци по кожата/.
4.4. Изследване на Диурезата /часова, денонощна, цвят на урината/
4.5. Изследване на ЦВН
5. Прилагане на специални грижи при установяване на отклонения в
наблюдаваните показатели след анестезията
След анестезията са налице често нежелани странични реакции: възбуда,
треперене, делириум, цилкелаторни и дихателни смущения, болка, гадене,
повръщане.
Прилага се симптоматично лечение за облекчаване на симптомите.
6. Борба с болката /прилага се медикаментозна обезболяваща терапия/ в
първите 2-3 дни след операцията.
7. Наблюдение на жизнено-важните показатели
7.1. Температура /резорбтивна: 37.5*С-38*С в първите 2-3 дни след
операцията/. Задържането на висока температура след 3-я ден е признак за
започваща постоперативна инфекция.
7.2. Пулс /тахикардия/ и RR /хипотония/-при кръвоизлеви
7.3. Постоперативна хипотензия, вследствие на хиповолемията
7.4. Постоперативна хипертензия /първите 30 минути след събуждането/
7.5. Дишане /дихателна гимнастика: на всеки час извършват по няколко
дълбоки вдишвания и максимално разгъване на гръдния кош; да се изкашлят и
изхрачват, т. к. задържащите секрети водят до ателектаза и възпаление на белия
дроб/. Белодробната емболия е сериозно усложнение, появява се внезапно на
8-10 ден след операцията. Откъсва се тромб от от дълбоките вени.
Характеризира се с болка в гърдите, задушаване, загуба на съзнание цианоза,
смърт.
7.6. Диурезата е показател за бъбречната функция, обема на циркулиращата
кръв и перфузията на тъканите. Следи се 24-ричасовата. Промяна в цвета на
урината.
8. Борба с безсънието
9. Лечебен режим
10.Медикаментозна терапия
10.1. Инфузионна терапия /1-я ден около 2l за 24 ч., след това индивидуално,
продължава 1-2 дни след захранването/
10.2. Аналгетици /подтискат болката/
10.3. Седативни средства /при безсъние/
10.4. Антибиотична терапия
10.5. Кръвопреливане при нужда
10.6. Кислородотерапия
10.Хранене /ранно захранване, след преминаване действието на анестезията се
разрешава течности на глъдки-вода, подсладен чай; през първите 2-3 дни или
до появата на ефективна перисталтика оперираната е на течна храна-чай,
айран, компот; на 3-я ден-течно-кашева храна, бульон, пюре, каша; на 4-я-ден
супа; на 5-я ден-обща храна/. Болната е с безапетитие. Да не се допуска
гладуване, т. к. води до дехидратация, хипогликемия, авитаминоза.
11.Раздвижване /ранно раздвижване от кинезитерапевт-рехабилитатор; първо
сяда в леглото; пуща краката от леглото; прави няколко крачки около леглото;
самостоятелно придвижване в стаята и отделението; изготвя се план за
рехабилитация и физиотерапевтични процедури/.
12. Хигиенни грижи /лична хигиена, ефективна профилактика против
декубитус/.
13.Наблюдение и грижи на оперативната рана
13.1. Раната зараства първично /per primam/ или вторично /per secundam/. При
първичното зарастване на раната оперативните ръбове се слепват и покриват с
епидермис. А при вторичното-стените им се допират и ръбовете им са
раздаличени, има наличие на серозно-кървениста до гнойна секреция от
раната. Между ръбовете се разраства зърнеста тъкан, нар. гранулационна.
Периодът на заздравяване е по-дълъг и се образуват груби операционни
цикатрикси.
13.2. Ежедневно се следи състоянието на раната
13.3. Превръзката се сменя по назначение на лекар
13.4. При супорация на раната се взема раневи секрет
13.5. Следят се дренажите и вида на дренажната течност
13.6. Конците се свалят на 7-8-я ден при неусложнен следоперативен период.
14. Извършване на изследвания
14.1. Изследване на кръв /пълна кръвна картина, КАС, ДКК, СУЕ, кръвна
захар, урея, креатенин, АСАТ, АЛАТ/
14.2. Изследване на урина /белтък, захар, билирубин, уролиноген, седимент/
14.3. Микробиологични изследвания
14.4.Рентгенови изследвания
14.5. Специални изследвания
15.Общуване с пациентката
16.Обучение на пациенткага, относно настъпващите промени в огранизма й по
време на следоперативния период
Основните задачи на акушерката в ранния следоперативен период са:
профилактика и лечение на болковия синдром, инфузионна терапия и хранене,
борба с инфекцията, грижи за оперативната рана и лечение на всички
настъпили усложнения.
Основни задачи на акушерката в ранния следоперативен
период. Те са: борба с болката /продължителна перидурална аналгезия – освен
аналгетичния ефект, подобрява и трофиката на тъканите/; инфузионна терапия
/поддържа адекватна хидратация, постоянен кръвен обем, профилактика на
водно – електролитните нарушения, липса на появата на появата на анемичен
синдром, помощно или цялостно парентерално хранене/ в първите 24 часа след
операцията общото количество на вливките е около 2 литра;
а след това се определя индивидуално за всяка пациентка, съобразно
диурезата, загубата на течности чрез повръщане, дренажи и др., като към това
количества се прибави още 1 литър за загубите от изпотяване и дишането, а
при висока температура се прибавя още 1 литър; качествения състав на
инфузионните разтвори зависи от оперативната намеса, състоянието на
пациентката и лабораторните й показатели; терапията продължава и 1 – 2 дни
след захранването/; борба с инфекцията /включват се широко спектърни
антибиотици/; грижи за оперативната рана /превръзки, контрол на раната и
околните тъкани за хиперемия, инфилтрати, гнойна секреция, наблюдение на
дренажите, сваляне на конците/.
Задължения на акушерката при полагането на специални грижи за
оперирано болната жена
1. Вземане на информирано съгласие от пациентката
2. Подреждане на хирургическото легло за пациентката
3. Приемане на болната от операционната зала
4. Придвижване на оперираната до болничната й стая
5. Настаняване на пациентката в леглото и придаване на необходимото й
положение
6. Изследване и регистриране на жизнено-важните функции на жената
7. Наблюдение на цвета на кожата и лигавиците й
8. Грижи за гаденето и повръщането на жената
9. Правилно захранване на пациентката
10.Наблюдение на дренажите и дренажната течност
11.Грижи за оперативната рана и наблюдение за признаците на инфектиране
12.Поддържане на добра лична хигиена на оперираната жена
13.Провеждане на ефективна профилактика против декубитус
14.Правилно раздвижване на пациентката
15.Проследяване за появата на следоперативни усложнения
16.Стриктно прилагане на назначената медикаментозна терапия
17.Поддържане на постоянен венозен съд и грижи за него
18.Подготовка на пациентката за провеждане на необходимите
следоперативни изследвания
19.Вземане и изпращане на материалите за изследвания получаване на
готовите резултати
20.При установяване на отклонения от наблюдението на жената в
следоперативния период акушерката незабавно информира лекаря
21.Общува с пациентката и я уведомява за настъпилите промени в организма й
след операцията
22.Обучава жената как да й протече по-леко следоперативния период
23.Акушерката трябва да е запозната и да умее да работи с мониторите,
аспираторите и другата използвана медицинска апаратура и техника в
следоперативния период. През следоперативния период могат да се развият
сериозни усложнения.
 Усложнения в следоперативния период. Те са от страна: на
нервната система /шок и следоперативни психози/; на сърдечно – съдова и
дихателна системи /следоперативни венозни тромбози; сърдечно – съдова
недостатъчност; хипотония; емболия – въздушна, мастна/; в стомашно –
чревния тракт /повръщане, стомашна дилатация, чревна непроходимост,
перитонит и други/; в гениталиите /хеморагия, сепсис/; декубитус;
хипертермия и други.

Грижи за родилки със заболявания на млечната жлеза – пуерперален

мастит. Диагноза, поведение и лечение

Пуерпералният мастит представлява възпалителен процес на млечната жлеза

с инфекциозно - микробен характер.
Най- често възпалителния процес се развива на 20- 21 ден след
раждането. За честотата на заболяването значение имат броят на ражданията /
при първескини мастита се среща по- често поради недобра подготовка на
гърдите за кърмене или неправилна техника на кърмене поради липса на опит/,
културния статус, конституционалните особености.
Предразполагащи фактори за появата на пуеперален мастит са
рагадите на гръдните зърна, задръжката на кърма, неправилната техника на
кърмене, неподготвени за лактацията гърди, недобра хигиена от страна на
родилката и обслужващия персонал.
Основен причинител на следродилния мастит са стафилококите и
стрептококите. Причинителят попада чрез ръцете на обслужващия персонал и
родилката, устната кухина на кърмачето, лохиалния секрет, от
генерализираните следродилни инфекции по хематогенен път.
Формите на пуерпералния мастит, според клиничния стадий на
заболяването са:
 Начален /серозен/ мастит
 Инфилтративен мастит
 Гноен мастит
Клиничните форми на гнойния мастит са:
 Инфилтративно- гноен
 Абсцес на млечната жлеза
 Гнойно- некротичен
 Флегмонозен
 Гангренозен
Началният /серозен/ мастит се характеризира с:
 Студени тръпки;
  Болки в млечната жлеза;
 Покачване на температурата до и над 39 С;
 Застой на мляко;
 Явява се болезнен и подут участък на инфилтрация;
 Аксиларните лимфни възли са увеличени и болезнени;
 Нарушено общо състояние - главоболие, безапетитие, безсъние.
При инфилтративния стадий на пуерперален мастит при палпация
на гърдата се установява добре ограничен инфилтрат с гладка
повърхност и неравни контури. Аксиларните лимфните възли са
увеличени и умерено болезнени при палпация.В протичането на този
стадий се отбелязват периоди на изостряне, които се характеризират с
субфебрилна температура и засилване на болката в засегнатата гърда.
При стадия на гноен мастит температурата се повишава, родилката се
оплаква от безсъние и безапетитие. Кърменето от засегнатата гърда е
силно болезнено. Млечната жлеза е уголемена, кожата е хиперемирана
със синкав оттенък. Палпацията силно болезнена. Движенията на
ръката откъм засегнатата гърда са ограничени и болезнени. В даден
участък от инфилтрата се палпира флуктуация. Пулсът е ускорен, СУЕ
е ускорена.
При флегмонозния мастит клиничната картина има септичен характер.
Температурата достига 40С, гърдата е силно увеличена и болезнена при
палпация, кожата е оточна, блестяща, синкаво- червена. Състоянието на
родилката наподобява сепсис. При инцизиране на гърдата изтича гъста гной,
примесена с некротични материи.

АЛГОРИТЪМ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА АКУШЕРКАТА ПРИ НАЧАЛЕН

ПУЕРПЕРАЛЕН МАСТИТ
1. Изпраща се млечен секрет за микробиологично изследване и изготвяне на
антибиограма.
2. До получаване на резултата се прилагат широкоспектърни антибиотици /
линкомицин, гентамицин, цефалоспорини/.
3. Родилката е под активното наблюдение на акушерката.
4. Предават се по рапорт данните за общото й състояние, измерванията на пулс
и температура, назначената от лекаря терапия.
5. Прилагат се инхибитори на пролактиновата секреция /бромкриптин 2х1
табл. до подобрение на състоянието и още 5- 6 дни по 1 таблетка дневно/.
6. За подпомагане на млечната секреция се използва Сандопарт, Окситоцин.
7. Препоръчват се физиотерапевтични процедури /радар/ за 10- 12 дни.
8. Родилката се подпомага при кърмене на новороденото. Тя кърми от здравата
и болната гърда.
9. Прилага се общоукрепващо лечение, средства за повишаване
имунорезистентността на организма /стафилококов анатоксин, гамаглобулин и
др./.

АЛГОРИТЪМ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА АКУШЕРКАТА ПРИ ГНОЕН

ПУЕРПЕРАЛЕН МАСТИТ
1. Засегнатата гърда се инцизира, поставят се дренажи.
2. Изпраща се гноен секрет от инцизираната гърда за микробиологично
изследване и изготвяне на антибиограма.
3. До получаване на резултатите се прилагат широкоспектърни антибиотици.
4. Родилката е под активното наблюдение на акушерката.
5. Акушерката изпълнява предписаната терапия от лекаря.
6. Предава данните за общото състояние на родилката, измерванията на пулса
и температурата и назначената от лекаря терапия по рапорт
7. Препоръчват се физиотерапевтични процедури /радар терапия/.
8. Прилагат се инхибитори на пролактиновата секреция / бромкриптин/.
9. В лечението се включват и средства за повишаване на имунорезистентността
/стафилококов анатоксин, гамаглобулин/.
10.Общоукрепващо лечение.
11.Новороденото се кърми от здравата гърда.

Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната

стена– перитонит

АКУШЕРСКИ ГРИЖИ ЗА РОДИЛКА С ПЕРИТОНИТ

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
 ЕТИОЛОГИЯ И ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ
 КЛИНИЧНА КАРТИНА
 ИЗСЛЕДВАНИЯ
 ЛЕЧЕНИЕ
 СПЕЦИАЛНИ АКУШЕРСКИ ГРИЖИ
 ПРОФИЛАКТИКА
 ПРОГНОЗА

ПЕРИТОНИТ – остро възпаление на перитонеума.

Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той
се причинява от различни болестотворни бактерии - стрептококи,
стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти.
Той се развива след спукване (перфорация) на кух коремен орган
(стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур, генитали), след травма с разкъсване
на коремни органи и по други причини. Болните се оплакват от остро
възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се
втвърдяват (мускулна защита). Болката е силна, коремната стена е опъната и
много болезнена дори и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа
на чревната перисталтика и коремът се подува. Още в началото се появява
гадене, хълцане, понякога и повръщане.
Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена,
лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност
също се учестява, а артериалното налягане спада.
Лечението е оперативно. Операцията трябва да се извърши рано,
още в началото на заболяването. Прогнозата е сериозна. При закъсняла
оперативна намеса - след четвъртия час от началото на перитонията -
прогнозата рязко се влошава и става крайно неблагоприятна.

Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната

стена– херния

АКУШЕРСКИ ГРИЖИ ЗА РОДИЛКА С ХЕРНИЯ

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
 ЕТИОЛОГИЯ И ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ
 КЛИНИЧНА КАРТИНА
 ИЗСЛЕДВАНИЯ
 ЛЕЧЕНИЕ
 СПЕЦИАЛНИ АКУШЕРСКИ ГРИЖИ
 ПРОФИЛАКТИКА
 ПРОГНОЗА
ХЕРНИЯ – излизане на вътрекоремни органи през патологични или
нормално съществуващи, но патолагично разширени отвори на коремната
стена. Те имат: херниален отвор /пръстен/, хепниарта торбичка /сак/,
херниално съдържимо.
Хернията представлява излизане на орган или част от орган през вроден или
придобит дефект в мускулна или съединително-тъканна обвивка.
Най-често хернии се образуват на коремната
стена. Поради вродена или придобита слабост на
коремната стена. В нея може да се появи отвор,
през който мастна тъкан или част от коремен
орган да излезе навън.
Етиология: Причините за появата на хернията са: вродено
устройство на коремната стена с недостатъчно мускулно покритие и вродена
или придобита и прогресивно нарастваща слабост на опорните тъкани на
организма с течение на неумолимото време.
ВИДОВЕ ХЕРНИИ
 ИНГВИНАЛНА
 ПЪПНА - също една от най-разпространените хернии, в областта на
пъпа.
 СЛЕДОПЕРАТИВНА
 ПОРТ ХЕРНИЯ - това е вид постоперативна херния, която е следствие
от лапароскопски, т. нар. „безкръвни" манипулации в хирургията,
гинекологията и урологията.
Част от коремните органи постепенно започват да излизат през
това слабо място, наречено херниален отвор и се формира т. нар. херниален
сак. Естественото развитие обичайно е прогресивно - хернията нараства.
Клиника: подутина в слабините или корема; болка при вдигане на тежки
предмети; тъпа болка при продължително движение; затруднение и болка по
време на уриниране при засегнат пикочен мехур; теглещи болки в областта
около пъпа при пъпна херния.
Лечение: оперативно

АЛГОРИТЪМ ЗА ПОЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ АКУШЕРСКИ ГРИЖИ ЗА

БРЕМЕННА И РОДИЛКА С ХИРУРГИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА
КОРЕМНАТА СТЕНА

I. ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА БРЕМЕННА И РОДИЛКА С

ХИРУРГИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОРЕМНАТА СТЕНА

II. СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА БРЕМЕННА И РОДИЛКА С

ХИРУРГИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОРЕМНАТА СТЕНА

Грижи за бременни и родилки със заболявания на кръвоносните съдове:

варици и хемороиди; тромбофлебит

Основни понятия:
  Варици – разширението и удължаването на вените в известна
анатомична област, което винаги се придружава от изминения в стената
на вената;
 Тромбофлебит – възпалителен процес на стените на вените;
 Хемороиди - Хемороидите, са уголемени и разширени вени в областта
на ректума.

ВАРИЦИ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА И СЛЕДРОДОВИЯ

ПЕРИОД

Препоръки при варици:

1. Да се избягва дългото стоене в изправено положение и продължителното

ходене.
2. Да се започне използването на еластичен чорапогащник още в началото на
бременността.

3. При спаднал свод и болки в стъпалата да се носят ортопедични подложки и

обувки с ток между 3 и 5 см.
4. Да не се използват горещи вани. След къпане да се обливат краката с хладка
вода.
5. Вкъщи, многократно да се повдигат краката на високо, така че стъпалата да
са на 10 см над нивото на сърцето.
6. Плуването в морето или в басейн с хладка вода тонизира венозните съдове.
7. Да не се излагат краката продължително време на слънчевите лъчи.
8. При продължително пътуване с кола да се прави почивка на всеки 1-2 часа и
да се раздвижва бременната жена.

9. Да не се носят стегнати дрехи.

10.Да се избягва употребата на алкохол.

11.При зачервяване, уплътнение и болка по хода на вече съществуваща

разширена вена незабавно да се направи консултация към съдов хирург.

Trombophlebitis puerperalis /Пуерперален тромбофлебит/ - възпалителен

процес на стените на вените.
Етиопатогенеза – в прекапилярите и капилярите на мястото на
инфектираната рана се образуват тромби от възпалително естество, които се
инфектират и разпространяват по венозните съдове. Най-често те се развиват
по съдовете на плацинтата, съдовете на стената на матката и се нарича
Metrophlebitis. Тромбите могат да се разпространяват във вените на таза или
ретроградно във вените на долните крайници.
Клиника на метрофлебита и тазовия флебит – манифестира се на 4-5-я
ден след раждането, може и по-късно. Започва с необяснимо на пръв поглед
ускорен пулс, след това с втрисане и покачване на температурата до 40*С.
общото състояние на жената бързо се влошава. Разтрисането се повтаря след
1-2 дни.
Матката е по-голяма /subinvolutio uteri/, мековата, силно болезнена при
палпация. Лохиите са по-обилни и имат кръвенист характер.
Клиника на тромбофлебита на бедрото – заболяването започва към 8-12-
я ден след раждането, като се засяга обикновено единия крак, много рядко
двата. Манифестира се с болка по вътрешната част на бедрото, с последващ
оток на бедрото и висока температура. Подвижността на засегнатия крайник е
силно намалена, а при палпация по хода на вена феморалис се установява
значителна болезненост.
Повърхностен тромбофлебит по време на бременност
Хемороидите при бременност са често срещани, особено през третия
триместър на бременността. Появяват се в резултат на силните напъни по
време на раждане. Те обикновено се свиват след първите два или три
следродови дни и изчезват напълно след няколко месеца.
Матка оказва натиск върху тазовите вени, които получават кръв от
долните крайници. Това забавя циркулацията и по-точно връщането на кръвта
от долната половина на тялото, което увеличава вените по тялото. Запекът по
време на бременността е друг често срещан проблем, който може да
предизвика или усложни хемороидите. Това е така поради трудното изхождане
и напрежението на вените около ректума. В допълнение увеличаването на
хормона простегерон по време на бременност причинява отпускане на стените
на вените, което им позволява да се подуват по – лесно. Прогестеронът също
допринася за запек от забавянето на чревният тракт.
Как да се избегне появата на хемороиди при бременност?
1. Да не се стига до състояние на запек:
 бременната да яде богати на фибри храни: пълнозърнест хляб, боб,
плодове и зеленчуци;
 Да пие достатъчно вода;
 Да играе редовни физически упражнения;
 Да не стои дълго време в седнало положение.
2. Да се осигури редовна дефекация.
3. Ежедневно да се правят Кегел упражнения, защото те увеличават
циркулацията на кръвта в областта на ректума и укрепването на мускулите
около тялото. Те засилват мускулите около влагалището и уретрата, което
помага бързото възстановяване след раждането.
4. Ако жената има работа със заседнала дейност, да се изправя и движи по
няколко минути на всеки час.
Какво може да се направи за облекчаване на състоянието Хемороиди?
1. Да се избягват всякакви оперативни и инвазивни методи за лечение!
2. Най-добрият начин за справяне с хемороидите при бременност е
подходящия диетичен режим с много течности и богата на фибри храна.
3. Да се лежи и спи по възможност настрани, а не на гръб за да намалите
налягането във венозната система на малкия таз.
4. Да се движи повече. Да не се застоява дълго в една позиция.
5. Да се спазвайте добра лична хигиена с хладка вода или запарка от
Смрадлика.
6. Винаги след лекарска консултация да се използват лекарства – локални
кремове или супозитории. Да не приемайте лаксативни средства!

АЛГОРИТЪМ ЗА ПОЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ АКУШЕРСКИ

ГРИЖИ ЗА БРЕМЕННА И РОДИЛКА С ХИРУРГИЧЕСКИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ВЕНОЗНАТА СИСТЕМА
1. Постелен режим
2. Обездвижване на засегнатия крайник
3. Повдигане на крайника на височина 30-35*
4. Поставяне на компрес с Риванол, с топла вода, превръзка с Кинитол
5. Прилага се симптоматично лечение
6. Прилага се етиологично лечение
7. Избягват се венозните манипулации
8. Изследва се: Протромбиново време; Кефал-каулиново време; фибриноген;
СУЕ
9. Правилно раздрижване след нормализиране на t*; пулса; СУЕ
10.При метрофлебит /противовъзпалителни; антикуагуланти; антибиотици;
избягват се активни движения при уриниране, дефекация, смяна на бельо/
11.Профилактика на следродилния тромбофлебит – свежда се до профилактика
на инфекциозните заболявания в следродовия период; ранно ставане от
леглото; следродилна гимнастика. Всички те допринасят за избягване
развитието на следродилния тромбофлебит.
12. Гимнастика на Кегел.
 Травма и бременност. Акушерски грижи

Видове травми през периода на бременността:

 Външна травма на: външни репродуктивни органи; перинеум; интроитус
вагинале /до хименалния пръстен включително/;
 Вътрешна травма: влагалище, включително и съдовете; маточна шийка;
 Дълбока травма: корпус утери; яйчници; параметрии;
 Усложнена травма: уретра; пикочен мехур; анус; ректум;
 Усложнена тазова фрактура: костен таз
Поведение при външна и вътрешна генитална травма:
 Хирургическа обработка на раната след обезболяване;
 Малките хематоми се третират с лед;
 Налагане на тампонада със стерилна марлена лента при нужда;
 При рани от ухапване се изрязва увредената тъкан;
 Промиване обилно с дезинфектанти;
 Прилагане на тетаничен анатоксин;
 Катетеризация на пикучен мехур;
 Ректално туше за определяне целостта на ректума;
 Ехографското изследване дава информация за наличието на свободна
течност /кръв/ в коремната кухина при съмнение за проникваща травма.
 Коремна пункция за доказване на свободната течност;
 Пункция на задния влагалищен свод.
Генитален травматизъм след сексуално насилие:
 Преглед: оглед на перинеума и външните полови органи и химена;
 По време на прегледа се събират веществени доказателства, всяко от
които се поставя в отделна опакавка и с името на пострадалата, мястото
от където е взето и името на лекаря;
 Взема се и се изпраща кръв за тест Lues, HIV, Hepatit B, изследванията
се повтарят след 6 седмици, а тест HIV и след 6 месеца за трети път;
 При необходимост се прави хирургическа обработка на раните.
Коремна травма при жени в напреднала бременност:
 Матка: проникващи наранявания на матката; контузия на матката;
ruptura uteri violenta. Етиология: причинени от хладно оръжие,
огнестрелно оръжие, експлозии, автопроизшествия, падане от високо,
премазване и други.

Възможни ситуации при коремна травма на жена в напреднала

бременност и поведение при тях
АЛГОРИТЪМ ЗА ПОЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ АКУШЕРСКИ ГРИЖИ ЗА
БРЕМЕННА С ТРАВМИ

І. ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА
II. СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ

Акушерски грижи за бременни и родилки с хирургични заболявания и

операции на червата. Чревна непроходимост и апендицит

Илеусът представлява остра чревна непроходимост, която се

характеризира с прекъсване в пасажа на храносмилателния тракт. Това
прекъсване може да бъде причинено от запушване на чревния лумен при
различни процеси – заклещване, срастване, усукване, притискане
отвън, парализа на мускулатурата на червата.
Главната проява на заболяването е острата болка, която настъпва много
внезапно и има различна сила и вълнообразен характер. Най-високата степен
на болката е позната като илеусен писък, защото е толкова силна, че болният
не успява да си намери място и начин за успокоение. С своите по-ниски
степени болката има тъп характер и се усеща по целия стомах. При
обтурационния илеус болката има коликообразен характер, а при
странгулационния е с постоянен характер и рядко може да се усили по време
на пристъп на заболяването. Други чести прояви на илеуса са повръщането и
задържането на газове или фекални маси, тежък метеоризъм. Той се изразява в
къркорене на червата, болка и силен дискомфорт в областта на стомаха.
Илеус – остра чревна непроходимост
Механичен – задръжката на чревно съдържимо се дължи на механични
причини. Механичният илеус се среща почесто и се дели на две групи:
• обтурационен - запушен е само лумена на червото; Обтурационният
илеус се причинява от запушване на червото от твърди изпражнения,
жлъчни камъни, чужди тела и притискане на червото отвън от тумори и
сраствания.
• странгулационен - освен запушването на червото се засяга и
мезентериума. тежка интоксикация на организма поради разпадане на
чревното съдържимо в патологично изменения район с нарушено
кръвоснабдяване и трофика.дължи се на:инкарцерация,волвулос и
инвагинация.
Динамичен – имаме смущение на чревната проходимост от функционално
естество.
Клинична картина
 силни болки (коликообразни по целия корем);
  задръжка на газове и изпражнения;
 корема се раздува;
 упорито повръщане – в началото на стомашно, след това на жлъчно и
накрая чревно съдържимо.
 Наблюдава се рязко прекъсване на чревния пасаж с разстройство на
моториката,водещо до тежка интоксикация с обезводняване и
пенетрация на биактерии от лумена на червото към стерилната коремна
кухина в следствие на възпалението и се оформя картината на перитонит.
Диагнозата се поставя с ренгеново изследване в изправено положение.
Специални грижи при илеус
 започват незабавно;
 спешна реанимация - възстановяване на водно-електролитния баланс, на
алкално – киселинното равновесие, подобряване на сърдечно съдова
дейност и диурезата.
Следоперативно лечение
 Фаулер положение;
 поставя се дуоденална сонда;
 газова тръба;
 микроклизма се прави по назначение на лекар;
 на болния се дават контактни супозитории – Вisalaх;
 акушерката следи дефикцията и газоотделянето;
 помага и следи раздвижването и ставането на болния;
 акушерката провежда всички следоперативни грижи.

Апендицит
Апендиксът е орган, разположен в началната част на дебелото черво.
Представлява тръбовидно образувание, завършващо сляпо от едната страна и
с отвор към червото от другата. Възпалението му се развива при проникването
на коли бактерии и ентерококи в стената.Причинява се от застой на чревно
съдържимо при консумация на белтъчна храна и гладкомускулен съдов спазъм
,който води до застой в израстъка, проникване на чревна флора , нагнояване и
бурна лимфна реакция. Деструкцията на стената на апендикса може да се
усложни с перитонит.
Бременността не предразполага към апендицит.
Апендицит и бременност се среща 1 път на 2000 бременни.
Апендицитът увеличава риска от спонтанен аборт и преждевременно
раждане.
• Острият апендицит причинява т.нар. коремна драма.
• Развива се в следните форми:
 остър катарален апендицит – възпалителния процес засяга само
лигавицата;
 флегмонозен – в стената на апендикса се развиват некротични процеси,
водещи до перфорация към свободната коремна кухина като
предизвикват развитието на перитонит.
 гангренозна форма интоксикация с бледост,отпадналост, тахикардия,
понижено артериално налягане,сух и обложен език.
 перфоративната форма е най-тежка-болният е неподвижен, чертите на
лицето са изострени.
Клинична картина
• пристъпа започва внезапно;
• постоянен симптом е болката, която започва в епигастриума или около
пъпа;
• болката обхваща целия корем и след кратко време се локализира в
долната дясна част на корема;
• болката е с постоянен засилващ се характер;
• симптом е мускулният дефанс- това е опънатостта на мускулите на
коремната стена.
• важен симптом е на Блумберг Щеткин (при палпация в илео-цекалната
област при внезапно дърпане на ръката, болния усеща силна болка -
показател за перитонеално дразнене ).
• температура - 37,5 до 38,5 º С.
пулс - учестен до 100-200 удара в мин.;

Диагноза
• от оплаквания и симптоми;
• при измерване на ректална и аксиларна температура. Когато разликата
между тях е повече от 1º се говори за апендицит в подкрепа на
диагнозата.
Диагноза при бременност
• Диагнозата се затруднява поради изместване на апендикса по-високо от
увеличената матка и много често се мисли за чернодробно, жлъчно или
бъбречно заболяване. }
• Диферециална диагноза:
- извънматочна бременност когато е през първата половина на
бременността.
- пиелонефрит
- некротична миома.
 • Лечението е оперативно, а при бременност и незабавно.
При съмнение за апендицит не се правят клизми и не се дават очистителни
средства, болкоуспокояващи, не се слагат грейки на корема.
• Изследване на кръвната картина – левкоцитоза
Специални грижи
• температура
• пулс
• дишане
• следи за евентуална задръжка на урина и газове
• болния в първите 5-6 дни е на течно-кашева храна
• ранно раздвижване на болния и грижи за оперативната рана

Перитонит
Остро възпалително заболяване на обвивката на коремните органи и
вътрешната част на коремната стена, наречена перитонеум. Перитонитът е
състояние, което изисква спешна хирургична намеса, в противен случай
изходът е летален. Една от най-честите причини за възникване на перитонит е
проникване на бактерии в коремната кухина. Това могат да бъдат
пневмококи, стрептококи, ентерококи, гонококи, колибактерии. В редки
случаи перитонитът може да бъде предизвикан от различни токсични
продукти, които са попаднали в коремната кухина. Причините за възникване
на перитонитът са няколко.
Причините за възникване на перитонит
 Апендикуларен перитонит - причинява се от възпаление на апендикса,
наречено апендицит и то в случайте, когато правилната диагноза се
забави и се допусне възпалението да се разпространи по перитонеума;
 Холецисто-панкреатичен перитонит. тук се включват възпалтелните
заболявания на жлъчния мехур и панкреаса – холецистит, панкреатит;
 Перфоративен перитонит – получава се, когато се пробие стената на
кух коремен орган (стомах, тънки, дебели черва) и съдържимото в органа
се излее в коремната кухина;
 Травматичен перитонит – той се получава от различни травми,
засягащи коремните органи – прободни рани, разкъсвания, кръвоизливи
и т.н.;
 Гинекологичен – отделен е в различна група и тук се включват всички
заболявания на женската полова система, които могат да причинят
перитонит – андексити, колпити, перфорации на кисти, полово
предавани болести и др.;
 Следоперативен перитонит – явява се усложнение на операции, при
които се отваря коремната кухина.
 Основните патологични процеси

които предизвикват остра поява на перитонеално дразнене в гинекологията и

акушерството са четири:
 хеморагия;
 некроза;
 възпаление;
 нарушение в целостта на кух орган (формация).
 В реална обстановка обикновено е налице едновременно развитие на
няколко патологични процеса.
 Например, при руптура на маточна тръба вследствие тубарна
бременност имаме нарушение в целостта на кух орган и хеморагия; при
руптура на жълтото тяло – некроза, нарушение в целостта на формация
и хеморагия.
 Обикновено един от процесите има водещо патогенетично значение.
Клинична картина на начален перитонит
• силна болка в корема, в областта на възпаленото огнище, мускулен
дефанс, симптом на Блумберг– Щеткин (силна болка при дълбока
палпация и внезапно отдръпване на ръката), тежко общо състояние, сух
език, пулс 100-200 у/мин. разликата между аксиларната и ректалната
температура е повече от 10 с. дишането е повърхностно, учестено,
урината е намалена, променена по цвят, повишени са стойностите на
левкоцитите.
Интраабдоминална хеморагия
• двете най-често срещани състояния, при които водещо значение се пада
на хеморагията, са:
• ектопична бременност
• хеморагия от жълтото тяло на яйчника.
Ектопична бременност
Възможните варианти за ектопично разположение на бременността са много,
но в практиката най-често се среща тубарна бременност. При нея плодното
яйце е в маточната тръба. Там условията за развитието му са неподходящи,
тубарната лигавица не е пригодена да осигури нормална имплантация, а
тубарните стени не са в състояние да създадат необходимото пространство за
нарастване на плодното яйце. Поради това, рано или късно тубарната
бременност се нарушава. Както самото развитие, така и нарушението й
предизвикват болестни признаци.
Нарушената тубарна бременност представлява непосредствен риск за живота
на бременната.
Руптура на маточната тръба при тубарна бременност
• При руптура на маточната тръба клиничната картина е доминирана от
признаците на хеморагичен шок.
• Налице е хемоперитонеум, като кръвта е ясночервена. Целостта на
маточната тръба е нарушена, възможно е в стената на лезията да се
виждат съдови лумени – източник на кървене. Адекватната операция
представлява салпингектомия.
Тубарен аборт
• С термина тубарен аборт обозначаваме загинало плодно яйце, чиято
експулсия през ostium abdominale tubae е в ход или, в по-редки случаи, е
завършила.
• Клинични признаци на хеморагичен шок може да има или да липсват.
Хемоперитонеум
• Характеристиките на хемоперитонеума са различни от тези при тубарна
руптура.
• Част от кръвта може да е прясна, но обикновено са налице и признаци на
престояването й в коремната кухина (коагулация, хемолиза, потъмняване
и др.).
• В cavum Douglasi често се попада на голям кръвен коагулум с признаци
на организация (haematocele retrouterina). Маточната тръба е променена,
предимно за сметка на деформация и имбибиране( просмукване) с кръв.
Торзия на яйчник
• По-склонен към торзия е единичният яйчник, останал в организма след
едностранна аднексектомия.
Асептичен перитонит
• Среща се и асептичен перитонит, който се предизвиква от дразнещи
химични вещества: кръв, урина, пробив на кисти (яйчникови),
ехинококова киста и неинфектирана жлъчка.
Видове перитонит
• В зависимост от характера на ексудата перитонитът бива: серозен, серо-
фибринозен, гноен, гнилостен, хеморагичен.
• Най-често острият гноен перитонит се предизвиква от стрептококи,
стафилококи, коли бактерии, ентерококи, а при жените от гонококи, m.
tuberculosis и анаеробни микроорганизми.
Пътищата за проникване на микроорганизмите в коремната кухина са:
• кръвен път – възниква хематогенен перитонит;
• лимфен път – възниква лимфогенен перитонит;
• асцендентен път – от гениталиите – гонококов и пневмококов
перитонит;
• отвън – при коремни травми;
• при оперативна интервенция.