Антибиотици

Определение - антибиотиците са вещества от биологичен произход, използвани като

бактериостатични (потискащи) или като бактерицидни (разрушаващи) средства против
болестотворните микроорганизми.
Антибиотиците трябва да отговарят на следните условия:
1. да имат ефект при минимални дози на препарата
2. да липсва токсичност или поне да имат ниско ниво на токсичността
3. да бъдат лесно разтворими във водни разтвори
4. да имат стабилност при обикновени условия на съхранение
5. да бъдат колкото се може по-слабо алергизиращи за организма
Правила при прилагане на антибиотиците
1) Спазване правилата за асептика и антисептика
2) Да се сазва стриктно дозата назначена от лекаря
3) Да се спазват часовете за назначение
4) Разтворът за инжекции да се приготвя непосредствено (extempore) преди прилагането с
двойно дестилирана вода или физиологичен разтвор или Lidocain, Procain, Novokain (трябва
да се направи проба за чувствителност)
5) трябва да се изчака изпаряването на спирта, с който е била дезинфекцирана кожата
6) Най-често антибиотиците се прилагат мскулно, но при някои случаи може и венозно при
строга преценка, в система с 5% глюкозен разтвор или физиологичен серум капково и то
самостоятелно.
7) Смесването на антибактериалните препарати с други средства е нежелателно и опасно
8) Антибиотичната терапия трябва да бъде изградена върху индивидуалните особености на
даден болен. Тя трябва да бъде съобразена с характера на протичането на заболяването.
9) За да се избере най-подходящ антибиотик, който да даде най-добър ефект, трябва да се
постави бактериологична диагноза, т.е да се определи видовата принадлежност на
болестотворния микроорганизъм. Материалите, които се взимат за изслевдане могат да бъдат
гърлен секрет, кръв, урина. След определяне на вида на болестотворния микроорганизъм
следва ад се направи антибиограма (т.е към кой антибиотик микроорганизмите са най-
чувствителни)
10) Антибиотиците трябва да бъдат прилагани в достатъчно в достатъчно високи дози и
достатъчно продължително време. 3 до 5 дни най-малко. От решаващо значение за дозата са
начинът на приложението, тежестта на заболяването
11) Преди прекъсване на АБ терапия не трябва да се преминава към низходяща дозиравка.
12) Продължителността на антибиотичното лечение се обсъжда периодично въз основа на
клиничните симптоми и параклиничните показатели
13) Бактерицидните антибиотици имат предимство пред бактериостатичните
14) При избор на антибиотичен препарат трябва да се избере такъв, който най-добре прониква в
огнището на увреждането, т.е да притежава своеобразен тропизъм.
15) Когато се избира антибиотик, трябва да се внимава да не се увеличава токсичността му при
комбинация с други лекарствени средства (например при комбинация с аспирин или аналгин
може да се получат левкопения, тромбоцитопения; при комбинация на тетрациклин с аспирин
може да се получи кръвотечение от лигавиците)
Инжекционното приложение на антибиотиците засега се преценява като най-сигурното, най-
ефикасното и с на-малки странични действия и токсичност.
При провеждане на антибиотична терапия винаги трябва да има готовност за антишоково
лечение. Ако настъпи трябва:
* незабавно да се прекрати антибиотичното лечение
* Осигуряване на венозен източник за капково вливане на физологичен разтвор
* Инжектиране на кортикостероидни препарати – урбазон

1
 Всяко отделение са длъжи да имат постоянно зареден набор за противошокова терапия, който да
е лесно достъпен и редовно попълнен.
Пробите за чувствителност към антибиотиците са:
* Кожни проби – скарификационна и епикутанна проба
Начини на приложение на антибиотиците
Общо/системно/ и локално
 Общата АБ терапия се провежда :
- Орално- под формата на таблетки, капсули, сиропи
- Интрамускулно
- Интравенозно
- Под формата на интравенозна трайно капкова инфузия
Най-естествения път на приемане е оралния но резорбцията през червата е бавна и не всеки
АБ е пригоден за орално приложение.Предимство е по-добрата поносимост при алергични
пациенти, анафилактичния шок е изключително рядко при оралния прием.
При парентералното приложение най-използван е интрамускулния начин. Трябва да се
аплицира строго мускулно на определени интервали , които трябва да се спазват за да се
поддържа уравновесено плазмено ниво.Чрез венозните инфузии се достига най-бързо до
високо серумно ниво и добра дифузия в тъканите. Разтворите трябва да са изотонични с Нр на
серума. При бързо въвеждане може да се получи увреда на интимата на съда /тромбоза/. АБ се
влива самостоятелно без да се смесва с други медикаменти за да се избегне евентуална
химическа и физикална несъвместимост. Венозното приложение е показано при остри
състояния и след превъзмогване на острата фаза се преминава към интрамускулно или орално
приложение а може и комбинация от тях.

 Локално приложение:
Цели висока концентрация в огнището на инфекцията. Показания: гнойни рани, септични
операции, ограничени гнойно-септични огнища, инфектирани тъканни кухини, гнойни
процеси в плевра, перитонеум, стави и др.Локалното приложение не изключва общото
приложение на АБ.
Приложението локално може да бъде – еднократно, фракционирано и трайно.АБ , които се
прилагат локално трябва да имат добра степен на поносимост, да не смущават процеса на
зарастване, да имат слабо сенсибилизиращо действие. Опасността от алергизиране при
локално приложение е много по-голяма от общото приложение. Никога за локално
приложение не се прилагат АБ които пациента приема парентерално.

Форми на локално приложение на АБ.

- Чрез кожа:
- Намазване –унгвенти, аерозоли, р-ри за пулверизиране, емулсии, р-ри за обмиване и др.
- Инфилтрация на АБ р-р непосредствено в огнището и перифокално.Показано при форункули,
карбункул, флегмони и др. Инфилтрирането е болезнено и може да се приложи след
анестезия или в комбинация с Прокаин.
- Чрез капки – в очите, ушите и носа
- Чрез инхалация
Други методи на локално приложение :
- Инстилация: осъществяват се чрез въвеждане на разтворени в изотонични р-ри /Натриев
хлорат/ на АБ в гнойно-инфектирани кухини / плевра, перикардит и др/. Въвеждането на АБ
се извършва след евакуиране на гнойната колекция.Често еднократното инстилиране не е
достатъчно и се налага поставянето по време на операция на инстилационна тръбичка през
която фракционирано се въвеждат АБ р-ри.
- АБ промивен дренаж
- Интраосално приложение
- Включване на АБ в костен цимент и в различни имплантационни протезни материали /
сърдечни клапи, изкуствени стави, дренове и др./, хирургични конци, протезно платно и др.

2
 - Септопалови /гентамицинови/ РММА зърна или огърлици.Екстракорпорално втърдени зърна
с 0,2г маса, съдържащи 4,5 мг Гентамицинова основа и20мг контрастно
вещество.Употребяват се поединично или нанизани на полифилна тел до 30
зърна.Освобождаването на Гентамицин става протрахирано в продължение на няколко
седмици.Имплантирането на перлите става по оперативен път. По принцип престояват 10-14
дни и 1месец до месец и половина при хронични заболявания . Отстраняването им до 10-14
ден може да е и неоперативно а след това по оперативен път. Използването за локално
лечение на Септопалови перли не изключва парентералното приложение на АБ ако е
показано.

Необходими принадлежности
 Табличка, бъбрековидно легенче
 Картон
 Антибиотика – фл. или ампула
 Физиологичен разтвор банка или ампули за разтваряне и дозиране
 спринцовки и игли за разтваряне, дозиране и приложение
 Спирт, памучни тампони
 Ръкавици
 Маска
 Шарп контейнер
 ножица и левкопласт за надписване ако е необходимо

Часовете, в които се дават антибиотици:

1 път – 6h
2 пъти – 6-18h
3 пъти – 6-14-22 h
4 пъти – 6-12-18-24 h

2/3 Иван Петров 48г.

Rocephin fl.1.o

2 х 1 i.v.
Разред. до 20мл. с
физ. р-р. 0,9%

6ч. – 18ч.

25.03.2020г. м.с.

2/3 Иван Петров 48г.

Rocephin fl.1.o

2 х 1 i.m.

6ч. – 18ч.

25.03.2020г. м.с.