КОНСПЕКТ

Теми по СГ в педиатрията

1.Основни принципи на профилактика в детската възраст.

Профилактиката в детска възраст има за задача да осигури всички
необходими условия за правилно развитие, отглеждане и
възпитание на детето, както и да се предотвратят заболявания и
увреждания на детския организъм – първична профилактика.
Профилактиката включва също ранна диагноза и своевременно
лечение на заболяванията, както и всички други мерки за избягване
и предотвратяване на рецидивите и хронифицирането на някои
важни заболявания в детска възраст – вторична профилактика.
Основната цел на профилактиката в детска възраст е осигуряване
на здрвно благополучие за всяко едно дете и предотвратяване на
болестните състояния и инвалидизирането сред децата.
Профилактиката в детска възраст бива:
 първична,
 вторична
 третична.
Първичната профилактика има за цел да предотврати появата на
заболявания. Нейните мерки са задължение на държавата,
обществото, семейството и здравната мрежа. Тя е насочена към
осигуряването на безопасна жизнена среда и ограничаване на
злополуките. Първичната профилактика бива:
експозиционна и диспозиционна.
Експозиционната трябва да създава такива условия на външната
среда, които да съответстват потребностите на дет.организъм
съобразно неговите възрастови анатомо-физиологични особености,
както и да го предпазват от възникването на заболявания,
злополуки, отравяния и др. Външната среда е всичко, което
обкръжава човека. Изключителна опасност за детето представляват
: - Замърсяването на въздуха;
- Замърсяването на водата с отпадъци от тежки метали;
- Замърсяването на почвата с хербициди и пестициди;
- Нарастващият шум и вибрациите;
- Недостигът на зелени площи и площадки за игра на децата;
- Отравяниятя, самоубийствата и други злополуки. За да се решат в
известна степен тези проблими е необходимо да се провежда
здравно-просветна дейност сред населението. Инструктирайки
родителите и учителите, лекарят е длъжен да познава семейните и
училищните рискови фактори, които най-често застрашават децата
в отделните възрастови периоди. Лекарят и учителите трябва да
осигуряват безопасност на дет.площадки и контрол при провеждане
на спортни програми. Трябва да се създават и навици у детето за
самозащита и саоопазване.
Диспозиционната профилактика има за цел да повишава
съпротивителните сили на дет.организъм. Тя включва широк кръг от
проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на детето в
най-широк смисъл. Една част от тях спадат към неспецифичната
профилактика – рационално хранене/недохранване и прехранване/,
закаляване, физкултура, хигиенни мероприятия/ подходящо
устройство на жилището и дет.заведения; санитарно-хигиенно
състояние; здравно възпитание и др./, превенция на някои
заболявания / рахит, зъбен кариес, туберкулоза идр./ и др. Друга
част се причислява към специфичната профилактика –
имунизациите. През перинаталния период се цели раждане на
здраво дете. По време на раждането трябва да се предотврати
асфикцията и родовите травми, а през ранния неонатален период –
предпазване от инфекции. През кърмаческия период трябва да се
осигури естествено рационално хранене, да се провеждат всички
имунизации и да се предпазва детето от алергии. В ранната детска
и предучилищна възраст първичната профилактика включва
предпазване от вирусни инфекции и злополуки. През училищната
възраст и пубертета трябва детето да се предпазва от стрес,
оклонения в поведението, неврози, артериална хипертония,
суицидни опити и травматизъм при активно спортуване.
Вторичната профилактика има за цел да открие рано
заболяванията, преди още клинично да са се изявили и чрез
провежданите профилактични мерки да не се допусне тяхното
клинично развитие. Това може да се постигне само чрез
скринингови изследвания – за ранно откриване на туберкулозата,
инфекциите на пикочо-отделителните пътища, ранните симптоми на
вродена луксация на тазобедрената става и др. Тази профилактика
се провежда в зависимост от особеностите на заболяванията на
децата в различните възрастови периоди. В предучилищна и
училищна възраст е важно да се профилактира ревматизма и
сърдечно-съдовите заболявания, профилактика на гръбначните
изкривявания, на рефракционните аномалии и неврозите. Промоция
на детското здраве включва тези методи от първичната и
вторичната профилактика, които активно въздействат върху
организма на детето и околната среда/хранене, закаляване,
възпитание, имунизации, саниране на околната среда/. Едни от
основните въпроси с който се занимава са сексуалните връзки и
последваща бременост у непълнолетните. За това е необходимо
добре организирано полово възпитание без ненужни забележки и
натяквания и добра информираност за използването на
контрацептивните средства.
Третичната профилактика включва мерките, които влияят върху
развитието на вече проявено заболяване/диабет, бронхиална
астма, арт.хипертония, хроничен хепатит, сърдечни малформации и
др./. Има за цел да предотврати рецидивите на заболяванията,
усложненията и инвалидизирането на децата. Тя се осъществява
чрез диспансеризиране на децата при определени заболявания с
хронично и рецидивиращо протичане. При периодичното
наблюдение се следят клиничните симптоми и параклинични
показатели.
Имунопрофилактика Специалната имунопрофилактика е метод за
създаване на изкуствен имунитет, с цел предпазване от
инфекциозни болести.
Имунитетът е невъзприемчивоста на макроорганизма към
причинителя на дадено заболяване. Видове имунитет:
вроден и придобит /естествено продобит и изкуствено придобит/.
И двата вида имунитет могат да са активни и пасивни, като
изкуствено придобитият имунитет се получава след прилагане на
ваксини, а изкуствено придобитият пасиван имунитет се получава
след прилагане на серуми и имуноглобулини.
Видове биопродукти:
- Ваксини - Серуми - Имуноглобулини
Видове ваксини – определят се от начина на производство и
извличането им: - Живи - Убити - Химични -
Анатоксични - Рекомбинатни
Начина на приложение на ваксините: - Парентерално –
интракутанно, интрамускулно, субкутанно, епикутанно - Перорално
Задължения на медицинската сестра:
А. Планиране
1. Описва всички пациенти подлежащи на имунизация в съответния
журнал.
2. Уведомява подлежащите на имунизация за деня, датата и
предварителния преглед на пациента.
3. Планира и получава от РЗИ биопродуктите, осигурява
транспорта, съхранението и приложението им в срок на годност.
Осигурява необходимите стерилни инструменти и дезинфекциращи
средства.
4. Промотира имунопрофилактиката, изготвя отчети пред РЗИ за
дейността свързана с имунизацииите.
Б. Приложение
1. Подробно се запознава с указанията за приложение на ваксините.
2. Прави оглед на опаковката за: цялост, макроскопска проверка,
данни за дозите, срок на годност.
3. Стриктно спазва правилата за асептика и антисептика.
4. Вписва данните за приложените имунизации и реимунизации в
книгата – дата, доза, вид и серия.
5. Предоставя данни за извършените имунизации на медицински
лица в училищните кабинети.
6. Изпраща за консултация в пневмофтизиатричните диспансери
пациенти, при които има затруднения при отчитането на пробата на
Манту.
7. Проследява местни и общи реакции на ваксинираните и
уведомява отдел „Противоепидемичен контрол“ за установяване на
НЛР/нежелани лекарствени реакции/.
Имунизационен календар /начин на приложение/
 Имунизация Хепатит В Рекомбинантна хепатит В ваксина
Мускулно 0,5 мл.
 Туберкулоза БЦЖ ваксина Вътрекожно 0,1 мл.
 Полиомиелит Тривалентна жива полиомиелитна ваксина През
устата х 2 к-ки
 Дифтерия, тетанус, коклюш Ваксина ДТК Подкожно 0,5 мл.
Тетанус и дифтерия ТД ваксина Мускулно 0,5 мл.
 Тетанус Тетаничен токсоид Мускулно 0,5 мл.
 Морбили, паротит и Триваксина морбили- Подкожно или
мускулно 0,5мл
 рубеола паротит-рубеола Мускулно 0,5 мл.
 Морбили Жива морбилна ваксина Подкожно 0,5 мл
Социалната медицина, като наука, изучаваща общественото
здраве, е длъжна да осигури на общественото
здравеопазване подходящи практически подходи и методи за
въздействие върху тези неблагоприятни фактори с цел
предотвратяването на развитието на заболяванията.
Развитието на практическите подходи и методи се основават
на концепцията за основание за предприемане на действия на
базата на изследването на предотвратимите събития чрез
проучване на риска и рисковия подход.
1.1Предотвратими събития – са събития, които не биха се
случили, ако няма силна експозиция към даден фактор или
няма пропуски в стандартно предприеманите здравни
интервенции или лечебни грижи.
Определянето на риска, неговото внимателно дефиниране,
изучаване на влиянието му върху дадено здравно явление, е т.н.
рисков подход, който е насочен към отдиференцирането на
определена група от населението с общи рискови характеристики,
сред която е необходимо да бъдат осъществени подходящи здравни
интервенции за намаляване на болестността и смъртността или за
повишаване на качеството на живот.
Теоретично обоснованите и разработени практически методи на
поведение от социалната медицина, насочени към общественото
здравеопазване са профилактиката – преморбидна, първична,
вторична и третична; и промоцията на здравето.
Основните модели за целенасочени здравни интервенции се делят
на две основни групи промоция и профилактика, които се
различават по обекта на въздействие – здрави хора и хора в риск.

1.2Основни етапи:
1.Изграждането на популационна диагноза – основава се на
данните от епидемиологичните проучвания.
2.Определяне и оценка на рисковия фактор – основава се на
задълбоченото изучаване на етиологията и влиянието на един или
група рискови фактори върху определени здравни явления в
популацията.
3.Определяне на причинно-следствената връзка между изучаваното
здравно явление и рисковия фактор
4.Определяне на приоритетите – извършва се на базата на
измерване нивото на риска и количественото определяне на ефекта
от последователното елиминиране на различните рискови фактори,
влияещи върху популацията.
5.Избиране и определяне на подходящия метод на здравна
интервенция
6.Мониториране на провежданата интервенция – продължителен
период на оценка прилагането на различните етапи и постигнатите
резултати от разработения интервенционен план.
7.Оценка на ефектите – основава се на оценка на резултатите от
прилаганите мерки на съответната интервенция – ефективност,
ефикасност и т.н.
8.Формулиране на стабилна здравна политика

1.3Основни методи (модели)

Промоция ;
Профилактика:
преморбидна – рисков фактор
първична – възприемчив индивид
вторична- предотвратяване на хронификацията
третична – предотвратяване на трайните увреждания

1.4Профилактика

Определение-Профилактиката е съвкупност от медицински и

немедицински мероприятия, които обществото предприема за
постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране
на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и
намаляване на техните последици (хронификация или трайна
неработоспособност-инвалидност) и преждевременните умирания.
Профилактиката бива:
преморбидна – рисков фактор
първична – възприемчив индивид. взаимодействието между
рисковия фактор и възприемчивия индивид
вторична- предотвратяване на хронификацията
третична – предотвратяване на трайните увреждания

2. Роля, задачи и участие на медицинската сестра при

провеждане на профилактичните мероприятия в детска
възраст.
Икономическите и социални условия в страната ни през последните
25 години увеличиха негативните въздействия върху здравето на
нацията, свързани с хроничния дистрес, ниската двигателна
активност, злоупотребата с цигари, алкохол, наркотици, рисково
сексуално поведение, дисбаланса в храненето и др. Увеличи се
влиянието на вторичните рискови фактори, повишаващи
вероятността за възникване на заболявания като артериална
хипертония, диабет, затлъстяване, наднормено, а напоследък и
поднормено тегло. Най- силно изложени на тези фактори са децата.
Ето защо особено актуален и значим остава проблемът за
здравното образование и възпитание още от ранна детска възраст.
Семейството е първата социална среда, в която детето усвоява
основните правила и норми на поведение. Личният пример на
родителите играе голяма роля за здравното възпитание на
подрастващите. От изключително значение е и здравното
образование първо в детската градина, а след това и в училище.
Различните периоди на израстване предполагат конкретен обем от
здравни знания, умения и хигиенни навици, изграждащи здравната
култура на човека. Здравното образование трябва да започне
навреме, по определената за конкретната възрастова група
тематика при това поднесена на лесноразбираем език. Основно
ангажирани със здравното образование в детската градина и
училище са медицинските специалисти.

2.1Медицинските специалисти от здравните кабинети на

детските заведения и училищата осъществяват задължително
следните дейности:

1. провеждане на профилактични дейности за предотвратяване или

ограничаване на рисковите фактори в детските заведения и
училищата; 2. организиране и участие в
регионални, национални и международни програми, свързани с
профилактика и промоция на здравето на децата и учениците;
3. организиране и провеждане на програми за здравно образование
на децата и учениците;
4. участие в образователното и професионалното ориентиране на
учениците при преминаване в по-горна степен на обучение;
5. наблюдение на физическото развитие и определяне на
физическата дееспособност на децата и учениците;
6. участие в подготовката, подбора и провеждането на различните
форми на отдих, туризъм и обучение на децата и учениците;
7. регистриране на здравното и имунизационното състояние на
децата и учениците в здравно-профилактичната карта, съгласно
приложение No 4, въз основа на данните, получени от личния
(семейния) лекар на детето или ученика;
8. организиране и провеждане на профилактични и
противоепидемични дейности за предотвратяване възникването и
ограничаване разпространението на заразните и паразитните
заболявания в детското заведение и училището;
9. водене и съхраняване на документацията на здравния кабинет.

2.2ПРЕПОРЪКИ:
1. Изключително важно е медицинските специалисти в детските и в
учебните заведения да подпомагат лично обучителния процес,
свързан със здравното образование не само чрез обучения, но и
чрез дейности като:
- поддържане на здравно табло, чиято информация да се
актуализира поне веднъж месечно.
- представяне на актуални здравни съобщения на
административни и педагогически съвети и на общоучилищни
събрания. - провеждане на мероприятия
за децата, учениците и/или родителите, засягащи един или
повече здравни проблеми
- ежегодно, по едно и също време провеждане на обучения за
родители по актуални за детското или учебното заведение теми.
2. С цел уеднаквяване на изискванията по отношение планиране
и отчитане на дейностите по здравно образование
Участие на МС в провеждането на преглед на дете в ДКЦ
2. Детето разглеждаме като пациент, но като здраво и болно.
Пациентът- дете е обект на медицински грижи, по-често като
здраво, отколкото като болно.
В съответните периоди на детството се отразяват различен брой
профилактични прегледи годишно, следователно както следва- в
кърмаческа възраст 10-12 прегледа,а в училищна възраст( 6-
14г.) по 2 профилактични прегледа годишно.Независимо дали е
здраво или болно, когато детето се преглежда, трябва да се
спазват всички принципи на прегледа, с цел опазване здравето
на подрастващите деца.
І. Особености на прегледа при деца.
Първата и от особена важност част е снемане на анамнезата. Тя
запознава лекаря със субективните оплаквания( ако има такива)
на детето и неговия родител/ настойник. При деца до 6
год.възраст анамнезата се снема от родителя/ настойника, като
детето може да допълва и пояснява. Казаното от детето не бива
да се взема под сериозно внимание, както и не бива да се
неглижира. Над 12г. възраст основната част от оплакванията се
съобщават от самото дете. Ако има родител с него, той допълва.
Хубаво е родителите да присъстват на прегледа с децата до
14год.възраст. Пита се за минали заболявания - варицела,
морбили, ЗД и др.
Втората част е обективното изследване от страна на анатомо-
физиологията. Детето се съпротивлява от 1 до 3 г.в. - синдром
на бялата престилка. Обективното изследване се прави от лекар
педиатъркато включва: визуално детето отговаря ли на
възрастта си; оглед на кожа и видимите лигавици-
бледорозови(норма); дихателна система- наличие на хрипове,
спазми; сърдечно- съдова система - аускултация на сърце,
сърд.шумове, характеристика на пулс; храносмилателна
система- палпация на черен дроб; оглед на крайниците.
ІI Особености на диагностичния процес - рутинни
параклинични изследвания. Избягват се апаратните
изследвания, с цел щадене на детето от психотравматизъм. Ако
състоянието на детето изисква извършването на апаратни
изследвания, то те се правят само след взето информирано
съгласие на родител/ настойник, като последното включва
разясняване на ползите и необходимостта от съответното
изследване и евентуалния риск от него, ако има такъв.
Изследвания, при които е необходимо детето да е спокойно и да
не се движи ( напр.рентгеново изсл-е) се прави премедикация с
цел максимално коректен резултат.
III Здравото дете като пациент - Медицинското наблюдение
започва още от раждането от педиатъра. В ранния неонатален
период се следи състоянието на новороденото и неговите
адаптационни способности. Наблюдава се през периоди от 1-2-
седмици. При кърмачета всеки месец се сваля медицински
статус, след 3 месечна възр.- на 6 месеца. Графикът може да
зачести, например ако детето има медико-социални проблеми
(деца отглеждани в семейства в риск; недоносени с тежка степен
на недоносеност; деца с хронични заболявания;) В детската
консултация се отразяват физическо развитие- ръст, тегло,
обиколка на глава,гърди, голяма и малка фонтанела, нервно-
психическо развитие.
Фактори и критерии за оценка на нервно-психическо развитие:
оценка на състоянието на нервната система, която осъществява
връзката на организма с околната среда; влиянието на
биологични фактори- наследственост с генетично закодирани
възможности за нервно-психическо развитие( биологично
съзряване, емоции, говор, способност за аналитично мислене,
придобиване на навици и умения); влияние на факторите на
околната среда- материална и социална среда,роля на майката
и бащата.
ІV Задължения на сестрата при преглед на дете
1. Да притежава необходимата професионална компетентност и
да следва етичния кодекс при работата с деца. Това включва:
знания и умения за работа с деца ( да познава анатомо-
физиологичните особености на детския организъм, елементите
на консултативния и лечебно- диагностичния преглед при деца,
да познава установените от СЗО препоръки за отглеждане на
децата през всички периоди от детството, за нормалното
развитие и съзряване на детския организъм)
2. Да следи санитарно- хигиенното състояние на кабинета, в
който се извършват прегледи на децата, да следи за
изправността на теглилките и ръстомерите.
3. Да регулира потока на децата за преглед по определения ред
с насоченост към застрашените контингенти, като потока от
здрави деца не трябва да се смесва с този от болни деца.
4. Да документира в личната амбулаторна карта всички
направени антропометричните изследваня, психомоторното
развитие и дадените съвети относо хранене, закаляване и др.
5. Помага на лекаря по време на прегледа, води съответните
журнали, оформя бележки и направления за изследвания, дава
поредната информация и др.
6. Активно помага на лекаря за изготвяне на етапна епикриза за
определен период от време, но задължително в края на първата
година за всяко дете.
7. Да провежда патронажна дейност
-Първият патронаж е т.н. дородов и се извършва от акушерката и
медицинската сестра в дома на бременната около един месец
преди термина на раждане. Сестрата се запознава с
обстановката в дома, проверява подготовката за очкваното дете
и дава необходимите указания.
- Вторият патронаж се осъществява до 24-и час след изписване
на новороденото от болницата. При това посещение трябва да
 се демонстрират редица манипулции - обличане, кърмене,
къпане, обработване на пъпчето и разясняване на цялостния
режим за отглеждане на детето до края на първия месец.
- Следващите патронажни посещения са по указания на лекаря,
но не по-малко от три пъти до края на първия месец. Ако детето
е с повишен медико-социален риск, то може да се наблюдава и
всекидневно до излизане от застрашеното състояние.
8. Да води и отчита диспансерните групи :
- Недоносени и близнаци
- Деца, родени с тегло над 4500 и с хипоксия за евентуално
увреждане на ЦНС и последващо забавено нервно-психическо
развитие.
- Деца, родени в рискови семейства
- Деца с рахит, хипотрофия, анемия и често боледуващи
- Изкуствено хранени, особено в първите три месеца
- Всички деца с вродени заболявания
- Изоставащи в нервно-психическото си развитие
- Живеещи при лоши социално-битови условия
9. Да изпълнява задължителните имунизации и реимунизации

3. Хранене в детска възраст. Приготвяне на храни. Хранене със

сонда.
Храненето е един от най-важните екзогенни фактори, влияещи
върху растежа и развитието на детето,трябва да е съобразена с
възрастовите особености , спомага за естествената устойчивост на
организма към инфекции. Основни принципи на рационалното
хранене – Детето трябва да поема с храната достатъчно енергия,
белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, микроелементи,
съобразени с нуждите на възрастта. Основни хранителни вещества
- Белтъчини - те участват в изграждането на всички тъкани и във
всички жизнено важни процеси в организма и са основен енергиен
източник. При малък белтъчен дефицит децата изостават на тегло,
при голям – до нарушения в нервно-психическото развитие, и
намаляване на устойчивостта към инфекции.
Мазнини - основен източник на енергия - източник на енергия, като
през първата година те осигуряват 40-55% от нея, а по-късно 30-
35%.
Въглехидрати - покриват най-голяма част от енергийните нужди на
организма, съставна част на много тъкани, спомагат за синтеза и
окислението на белтъците. Недостигът или повишения внос водят
до нарушения в обмяната, кетоацидоза, затлъстяване. Лактозата е
най-важния въглехидрат за кърмачетата; захарозата изисква
внимателно дозиране; целулозата – дозира моториката и
резорбцията в храносмилателния тракт. Витамини - участват в
метаболитните процеси, повишават устойчивостта към инфекции,
влияят върху процесите на растеж и развитие. Предимства на
естественото хранене - Кърмата е приспособена по състав към
потребностите на подрастващия организъм. Адаптирана е и за
нуждите на недоносените деца. При кърмене не се натоварват
излишно бъбреците и обмяната на веществата. Намалява риска от
развитие на диабет и алергии при бебето и се свързва с по-висок
коефициент на интелигентност, помага за по-бързо свиване на
матката и за по-бързото възстановяване на нормалното тегло на
родилката след раждане. Противопоказания за естествено
хранене – деца с вродени болести на обмяната, при инфекциозни
заболявания, тежки хронични заболявания, при психични
заболявания на майката, липса на гълтателен рефлекс, при
дихателна и сърдечна недостатъчност, травми. Хранителен режим:
1м. – 7 пъти; 2-6м – 6 пъти; 6-10 – 5 пъти; 10 -12м. – 4 пъти.
Захранване – Може да започне след 4 м. но се препоръчва – след
6м поради незрелостта на храносмилателната система. По време
на захранването бебето трябва да поема кърма, колкото иска през
останалата част на деня. Смесено хранене - при него детето
получава освен майчиното и друго (адаптирано, краве) мляко. Най-
честата причина е намаленото количество кърма. Изкуствено
хранене - детето се храни само с адаптирано мляко. Хранене на
недоносените - е проблем поради факта, че организмът на
новороденото има повишени нужди от хранителни вещества, а
храносмилателната му система има малки възможности - малък
капацитет на стомаха, ниска ензимна активност, склонност към
регургитация. Адаптирани млека – В зависимост от възрастта
адаптираните млека се делят на: Адаптирани за кърмачета от 0
до 6м.; Частично адаптирани – за бебета от 6м. до и над 1г. В
зависимост от предназначението се делят на обикновени, и
специални - млека, в които една от главните хранителни съставки
(обикновено протеинът и/или въглехидратът) е сменен с
алтернативна съставка, която бебето би понесло по-добре.
Адаптираните млека задължително съдържат пребиотици и
пробиотици, важни за стимулиране растежа на бифидус и
лактобактериите в червата. Частично адаптирани млека –
характеризират се с високо съдържание на протеини, растителни
мазнини, въглехидрати, минерали и желязо. Съставът е съобразен
с нарастващите хранителни потребности на децата в тази възраст.
Адаптирани млека за деца родени с ниско тегло - задължително
обогатени с таурин, карнитин, полиненаситени и дълговерижни
мастни киселини, необходими за развитието на нервната система и
зрението на недоносените бебета. Хипоалергенни млека - при
деца с непоносимост към протеина на кравето мляко, за деца с
различни здравни проблеми като алергичен дерматит, хранителна
алергия, астма и алергични ринити. Адаптирани млека за бебета с
непоносимост към лактоза - Млеката биват нисколактозни или
безлактозни. Лактозата улеснява абсорбцията на калций в червата,
така че бебето на безлактозно мляко рискува да не приема
достатъчно калций. Адаптирани млека за бебета с
гастроезофагеален рефлукс -Тези млека имат обозначение AR и
се изписват само от лекар. Предназначени са за лечение на
гастроезофагеален рефлукс , който се характеризира с
регургитации или повръщания след нахранване при кърмачето.
ХРАНЕНЕ НА ДЕТЕ СЪС СОНДА

3.1ОПРЕДЕЛЕНИE:
Процес, при който се внася храна при деца с липсващ или лош
сукателен и гълтателен рефлекс.
НЕОБХОДИМИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ
1. Табличка стерилна застлана с лигнин;
2. Спринцовка от 5- 10 сс;
3. Стерилни латексови ръкавици;
4. Захващащ инсрумент /кохер, пинцета/;
5. Стерилна шола със затоплено мляко 37˚С;
6. Стерилна сонда №6 / №8, №10/;
7. Пелена;
8. Левкопласт;
9. Бъбрековидно легенче;
ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ
1. Измива ръцете и дезинфекцира ръцете си.
2. Асистира на лекаря при поставянето на хранителната сонда.
3. Лекарят въвежда сондата хранопровода до стомаха и съчленява
със спринцовка.
4. Аспирира стомашно съдържимо.
5. Медицинската сестра въвежда определеното количество мляко
бавно със спринцовка.
6. По време на хранене се следи реакцията на детето /за цианоза и
дихателни смущения/.
7. При всяко сменяне на спринцовката с друга пълна, сондата се
затваря за да не се изпълни с въздух.
8. Сондата се ползва 12- 24 часа, след което се изважда и заменя с
нова. 9. Медицинската сестра нанася в
температурния лист количеството на приетата храна.
Усложнения:
1. Неправилното провеждано сондово хранене може да причини
усложнения, като например такива от механичен характер
/дразнене в носа, глътката, хранопровода, както и разязвявания,
некрози, стенози/
2. При 4- 20% от болните може да се появи диария. Причините са
разнообразни; бързо хранене, студена храна,
хиперосмоларитет, несъобразена с индивидуалните
особенности храна /например даване на много масти или
лактоза при болни с тънкочревна недостатъчност/.
3. Метаболитни усложнения са: хиперхидратация, повишаване
нивото на уреята и креатенина, електролитите и глюкозата в
кръвта.
Сериозно усложнение е аспирационната пневмония / 1% от
болните/

4. Хигиенни грижи при децата.

Предмет на хигиената е опазване здравето на човека.Mедицинската
наука и практика се делят на профилактична и
клинична/лечебна/.Терминът профилактика е с латински произход и
в превод означава предпазвам, защитавам,съхранявам.
Видове профилактика:
Конструктивна-тя уточнява система от мерки, които имат за цел да
стимулират позитивното въздействие на факторите на жизнената
среда върху здравето на човека
. Първична- представлява система от комплексни мерки, които са
насочени към недопускане на заболяване. Разработване и
внедряване на ефективни мероприятия за повишаване
устойчивостта на организма към вредното въздействие на
факторите на жизнената среда.
Вторична профилактика- Тя е съвкупност от мерки и мероприятия,
които имат за цел отслабването или прекратяването на вече
възникнал в организма патологичен процес.
Третична профилактика- При нея насочеността и е към по –
бързото възстановяване на болния човек непосредствено след
болестта. В този смисъл хигиената е основен дял на първичната
здравна профилактика. Като в тази дисциплина са застъпени
елементи на конструктивната профилактика, защото усилията на
педагозите са насочени не само към недопускане на заболявания,а
към укрепване и повишаване нивото на здравето на подрастващите.
ХИГИЕНА НА ДЕТСКАТА И ЮНОШЕСКАТА ВЪЗРАСТ.Цел-
изучава взаимодействието между организма на децата и юношите и
външната среда и разработва хигиенни принципи, нормативи и
изисквания за създаване на оптимални условия за хармонично
развитие, за запазване и укрепване на здравето на децата и
учениците.
ПЕРИОДИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦАТА И
УЧЕНИЦИТЕ.
Растеж - количествените промени, които настъпват в детския
организъм - увеличаване на размерите на
тялото;
- увеличаване на телесната маса.
Съзряване - качествените промени в детския организъм
- усъвършенстване на морфологичната организация в организма;
- усъвършенстване функционалната организация в организма.
ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ДЕЕСПОСОБНОСТ
Физическо развитие - непрекъснато протичащ биологичен
процес,зависещ от ендогенни и екзогенни фактори.
Ендогенни фактори:
1. Генетични фактори - особеностите на растежа и развитието са
кодирани в ДНК;
2. Хормонални фактори- стимулиращи растежа - растежен хормон
(соматропин) инсулин,тереоидни хормони, андрогени на
надбъбречната кора и половите жлези;
- инхибиращи - гликокортикоиди и естрогени.
3. Обмяна на веществата - ускорена при растящото дете.
Екзогенни фактори:
1. Хранене - значението макро-, микронутриентите и енергийния
внос; 2.Социално-икономически фактори - условия на
живот, профилактични и оздравителни мероприятия, здравна
култура на семейството, процесите на урбанизация и др.
3. Заболявания - честота, тежест и продължителност.
Методи за изследване на физическото развитие
1. Соматоскопия (външен оглед) – определя се общия тип
физическо развитие на подрастващите
2. Антропометрия – определят се размерите на човешкото тяло и
промените в някои функционални показатели.
Основни морфологични показатели
● Ръст - при раждането детето има среден ръст 50-51 cm;
- през първата година детето израства средно с 25-27 cm;
- след първата година увеличаването на ръста се забавя;
- от 4 до 7 години - периодът на т. нар. «първо удължаване»;
- от 11 до 15 години – период на «второ удължаване», т. нар.
«пубертетен скок»; - средният годишен прираст за момичета - 8 cm;
- средният годишен прираст за момчета - 9.5 cm.
Телесна маса- детето се ражда с телесна маса 3400-3500 g;- най-
интензивно е покачването на теглото през първата година;- следват
периоди на стабилизиране в нарастването на телесната маса;- до
края на 6-7-мата година покачването на теглото се движи около 2 kg
годишно;- при хармоничното протичане на растежа: в ранната
детска възраст се оформя т. нар. «първо окръгляване»; между 7-11-
та година - «второ окръгляване»;след 15-та година - «трето
окръгляване». Акцелерация - процес на увеличаване на размерите
на тялото,ускоряване на темповете на растеж, развитие и полово
съзряване на определена възрастова популация в сравнение с
предходното поколение.
ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА НА ЗАБОЛЯЕМОСТТА Кърмаческа,
ранна детска възраст, възраст от 3 до 6 години
- водещи са желязодефицитните анемии
Училищна възраст – преобладаващи заболявани
- гръбначните изкривявания – водещи при ученици от 7 до 18години;
- зрителните аномалии и заболявания – миопия -2.5% в начална и
18% в горна училищна възраст;
- неврози, емоционални и поведенчески разстройства;
- затлъстяване; - артериална хипертония.
Фактори, влияещи върху хроничната неинфекциозна
заболяемост
1. Нарушения във вътреутробното развитие - биологични,социални,
екологични и други фактори действащи комплексно върху организма
на бременната жена и плода;
2. Хранене – недостатъчен прием на белтъци,
въглехидрати,зеленчуци,плодове, витамини и други;
3. Отклонения във физическото развитие

5. Масаж и гимнастика в детска възраст. Закаляване.

Бебето придобива представа за заобикалящия го свят чрез игрите с
вас и с тези, които се грижат за него. Докато не започне да пълзи и
ходи, забавленията му са относително пасивни и се ограничават
единствено до неговия социален контакт с вас. Ако наблюдавате
внимателно бебето, докато си лежи в креватчето или седи във
високото си столче, ще забележите, че то остава напълно
неподвижно за много кратко време: щом си допре крачетата едно в
друго, то ги свива в коленете; протяга се да докосне някоя играчка;
опитва се да се люлее на столчето, както и да се обръща от гръб на
корем и обратно в креватчето.
Детето се нуждае от физическа активност. Играйте с детето си, но
от време на време го оставяйте на земята самичко. Така то ще
изучи своите физически способности. Ако постоянно закриляте
бебето и не му позволявате да се занимава със себе си, то няма да
осъзнае, че ако се протегне напред, полагайки физическо усилие по
собствено желание, ще стигне до играчката, която иска да вземе.

Масажът и гимнастиката подобряват работата на дихателната и

сърдечно-съдовата системи, стимулират развитието на нервната
система, сетивните органи и опорно-двигателния апарат. Те
подобряват емоционалния тонус на детето и повишават защитните
сили на детския организъм срещу различни заболявания. Чрез
навреме и правилно усвоени движения детето опознава
окръжаващата го среда, което е изключително важно за правилното
му нервно-психическо развитие.

Масажът и гимнастиката могат да започнат, след като бебето

навърши 1-1,5 месеца при условие че е напълно здраво и с тегло
над 4 кг. Най-подходящото време за гимнастика е сутрешното
бодърстване. Гимнастиката трябва да се прави, след като са
изминали 1-1,5 часа от последното хранене. Добре е да се спазят
следните условия:

 стаята да е проветрена и с температура 21-23˚C;

 бебето да е голичко и поставено върху подходяща повърхност
(например маса или диван), покрита с мека недразнеща
кожата постелка;
 ръцете на този, който ще прави масажа, е добре да бъдат
предварително затоплени, да са с добре изрязани нокти и
кожички, без бижута, които могат да наранят детето;
 по време на масажа създайте положителна емоционална
атмосфера, като пеете или говорите на детето;
 масажът се прави ежедневно с изключение на дните, в които
детето е болно. Редуват се поглаждане, почукване,
размачкване, разтриване, като всяко действие се повтаря 4-5
пъти в следната последователност – ръце, гърди, корем,
крака, гръб;
 поглаждане – извършва се от периферните части на тялото
към сърцето;
 потупване – правят се резки отчетливи движения с върха на
пръстите. Не се прилага в областта на сърцето, корема и
бъбреците;
  размачкване – извършва се върху ръцете и краката с
кръгообразни притискания, които започват от пръстите и
завършват към рамото и бедрата;
 разтриване – извършва се с дланта или пръстите. Разтриват
се предимно големите мускули на ръцете, краката, корема и
дупето. Ставите и гръбначният стълб не се разтриват.

Масажът се извършва, докато детето започне да ходи

самостоятелно.

5.1Гимнастика

През първото тримесечие гимнастиката може да е активна и

пасивна.

Пасивната гимнастика се извършва изцяло с ваша помощ:

 Разтворете няколко пъти едновременно ръчичките на детето

встрани и кръстосайте пред гърдите.
 Повдигайте ръцете нагоре – докато стигнат до двете страни на
главата, после сваляйте ръцете надолу, докато се изравнят с
дупето.
 Разтрийте дланта и всяко пръстче.
 Сгънете няколко пъти двете крачета към коремчето и
разгънете обратно без натиск.
 Сгънете крачетата в коленете, поставете дланите си върху
подбедриците, разтворете крачетата като на жабче. Повторете
няколко пъти.
 Велосипедист – движете крачетата като за каране на колело.
 Тупаница – при положение по гръб – сгъвайте и разгъвайте
допрените едно до друго крачета в коленете и бедрата.

Активната гимнастика е с активно участие на детето:

 Рефлекторно пълзене – сложете детето легнало по корем и

допрете длан до ходилата му; бебето самò изтласква тялото
си подобно на пълзене.
 Танцуване – обхванете с ръце изправеното във вертикално
положение дете, докоснете с крачетата му подложка (масата,
дивана) – детето ще се оттласка самò, усещайки опора.
 Плувец – края на третия месец; повдигнете с двете ръце
детето, запазвайки хоризонталното му положение по корем. То
ще започне да мята ръчички и крачета, сякаш плува.
През второто тримесечие мускулният тонус се нормализира и целта
на гимнастиката и масажът е да се подобри координацията на
мускулите на ръцете и тялото, да се подготви детето за пълзене и
обръщане от гръб по корем и обратно.

През третото тримесечие се налага по-малко масаж и повече

гимнастика.Така например е добре да се стимулира пълзенето, като
се поставят интересни за детето играчки на известно разстояние от
него.Подпомагане на стоенето може да се постигне, като се дава
възможност на детето да се хване за самостоятелна опора.
Обикалянето ѝ се стимулира с предлагане на различни играчки на
известно разстояние. При това детето пристъпва странично.

Четвърто тримесечие – прохождането се случва обичайно между 9

месеца и година и 1-2 месеца. Подходящо е упражняване на ходене
с помощ и придържане отначало на двете ръце до преминаване към
придържане само на едната. Добре е стимулирането на катерене
върху катерушка.

5.2Закаляване

Закаляването е основно средство за повишаване на защитата на

организма срещу заболявания. Неговата ефективност
е добре позната и потвърдена от практиката. За да се постигне
това, трябва да се спазват следните принципи:

 индивидуален подход при избора на закалителни процедури и

на техния обем;
 последователност при прилагане на закалителните процедури
от по-щадящи към по-силно действащи;
 системно ежедневно провеждане и непрекъснатост през
цялата година независимо от сезона.
При закаляването се използват естествени фактори.

Пребиваването на открито е най-обикновената и разпространена

форма на закаляване през цялата година. Свежият въздух
подобрява окислителните процеси в тялото, действа благоприятно
на нервната система. Въздушните процедури се провеждат под
формата на разходки и игри на открито. През лятото те могат да
започнат след изписване от родилния дом, а през хладните сезони –
след 10-12-ия ден до първия месец при температура на въздуха 10-
12˚С. Въздържайте се от разходка само при силен снеговалеж,
дъжд, мъгла, силен вятър. Малките бебета трябва да се извеждат
при температура над 0˚С, а към края на първата година дори при
около и над –5˚С. Свежият въздух приспива бебетата, поради което
е добре те да са в специален спален чувал или завити във вълнено
одеяло.

Въздушни бани в стаята могат да се провеждат още през първото

шестмесечие. Във времето за смяна на памперса оставяйте детето
да рита голо при стайна температура, отначало по няколко минути,
а след това увеличавайте времето до 10-15 минути. Така бебето
постепенно ще свикне да понася по-лесно по-ниските температури.
През второто полугодие въздушни бани могат да се провеждат на
открито при температура не по-ниска от 20˚С. Детето може да играе
голо на двора или в парка върху одеяло. Ако започне да
потреперва, киха, посинява, трябва да се облече.

Водните процедури започват от третия-четвъртия месец. Най-лесни

са обтриванията с мека кърпа, натопена в хладка вода. Всички деца
харесват обливанията със слънчева вода. Отначало тя трябва да
бъде с температура 36 градуса, като за децата над 1 година
постепенно се намалява до 28 градуса.

Слънчевите бани са прекрасно средство за укрепване на детския

организъм. При кърмачета се препоръчва само частично излагане
на слънце на крачетата и ръчичките. След първата година може да
се излага цялото тяло на детето, като на главичката му трябва да
има лека памучна или ленена шапка. Тук в пълна сила важи
правилото за постепенност. Започнете с 2 до 5 минути и постепенно
увеличете престоя на слънце до 30 мин. Русите със светла кожа
деца по-лесно изгарят. Слънчевата баня завършва с обливане с
хладка вода.

Слънчевите бани може да се проведат на море, на планина и у

дома. В планината въздухът е чист и богат на ултравиолетови лъчи,
които съдействат за образуване на витамин Д в кожата. Ако решите
да отидете с детето на море, подгответе детската кожа
предварително, като започнете слънчевите бани у дома. Не
забравяйте слънцезащитен крем с подходящи съставки,
предпазващи от ултравиолетови лъчи.

6.Имунитет, имунодефицитни състояния и имунопрофилактика.

Активна имунизация.
Имунитет- състояние на невъзприемчивост към генетично чужда
информация. Сложна система от защитно приспособителни
реакции. Видове ваксини- Живи (атенюирани)- при здрави индивиди.
Примерно морбили, паротит, рубеола, жълта треска, полиомиелит.
Живи ваксини са чувствителни към АБ. БЦЖ ваксина- 2-3 дни, преди
и седмица след ваксината да не се приема АБ. Ваксините се убиват
с висока t, УВЛ, комбинация от дезинфектанти: холера, бяс, коремен
тиф, паротит. Анатоксини и токсоидни- дифтериен, тетаничен,
стафилококов, антраксен.
Имунодефицитните състояния се определят като липса или
недостатъчност в един или повече елементи на имунната система.
Разделят се на вродени (първични) и придобити (вторични). И
едните, и другите се разделят на специфични, неспецифични и
комбинирани.

6.1Вродени имунодефицитни състояния

Срещат се рядко и имат наследствен характер. Характерна е
неспособността за образуване на имуноглобулини при интактен
клетъчен имунитет. Децата са по-податливи на бактериални и
вирусни инфекции и често боледуват.

6.2 Синдроми, дължащи се на Т-клетъчен дефицит:

. Синдром на Ди Джорджи (Di George)
Характеризира се с дефицит на Т-лимфоцити вследствие аномалия
в развитието на тимуса и паратиреоидните жлези. Изразява се с
неонатална тетания (поради паратиреоидния дефект), кандидоза и
други заболявания, свързани с Т-клетъчният дефицит.
. Синдром на Незелов (Nezelof)
Касае се за клетъчен имунодефицит. Клиничните прояви при децата
са свързани предимно с кожна кандидоза и хронична диария.
. Синдром на Уискот-Олдридж (Wiskott-Aldrich)
Състояние изявяващо се с екземи, тромбоцитопения и инфекции.
Установява се дисфункция на Т- и Б- лимфоцитите и силно
намалено ниво на IgM.
. Синдром на Луи Бар (Luis Bar)
Наследствено заболяване, проявяващо се с прогресивна атаксия и
дискинезия и олигофрения. Налице е хипоплазия на тимуса и
недостиг на IgA и IgE.
6.3Придобите имунодефицитни състояния
Причина за тях могат да бъдат различни неблагоприятни фактори
като непълноценно хранене, вирусни и бактериални инфекции,
продължителна диализа, цироза, захарен диабет и други.
Придобитият имунен дефицит е по-често срещан от вродения.
Пример за придобит имунодефицит е синдромът на придобитата
имунна недостатъчност (СПИН).

Основен път за предаване на инфекцията при СПИН е половият.

Парентералният път е втори по значение. Вирусът на HIV е
причинителят на този синдром. Той е РНК вирус.

Основната патогенеза е атакуването от вируса на Т-клетъчните

популации и по-специално на Т-хелперните лимфоцити.
Клиничната картина при СПИН е свързана с опортюнистични
инфекции, кандидоза, белодробни усложнения, мозъчни прояви.

6.4ИМУНОПРОФИЛАКТИКА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Повишаване на специфичната устойчивост
организма за предотвратяване на заболявания чрез образуване или
внасяне в организма на
специфични антитела.
ВИДОВЕ:
Активна - естествен път, изкуствен път
Пасивна - естествен път, изкуствен път
Имунизация: поставянето на една или няколко дози от една
определена ваксина с цел постигане на едно достатъчно високо
ниво на имунитет ( имунна защита ) срещу болестта за
която е предназначена ваксината.
Реимунизация: поставянето след определен период на
допълнителна доза от същата ваксина,чието предназначение е
поддържане на имунитета срещу болестта във времето.

6.5АКТИВНА ИЗКУСТВЕНА ИМУНОПРОФИЛАКТИКА

ВАКСИНИ
А) бактериални
живи атенюирани бактерии (БЦЖ)
убити бактерии (противококлюшна ваксина)
токсоиди (противодифтерийна,
 противотетанична)
Б) вирусни - живи атенюирани вируси
(противоморбилозна, противопоротитна)
В) убити вируси (противогрипна, противобясна)
Г) рекомбинантна ваксина (против хапатит В).
ИМУНЕН ОТГОВОР НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ВАКСИНИ
А) първичен имунен отговор
латентен стадий
нарастване на титъра на антителата
спадане на титъра на антителата
Б) вторичен имунен отговор - при повторно внасяне на същия
антиген.
Фактори, от които зависи имунният отговор при приложение на
ваксините:
 наличие на антитела, пасивно преминали трансплацентарно в
плода или чрез кърмата у новороденото
 доза, вид и начин на внасяне на ваксината
 състояние на организма, който се имунизира
 използуване на имунен "помагач" ("adjuvant")
Имунизационен календар на Република България
 Утвърдена от министъра на здравеопазването схема на
приложение на задължителните планови имунизации и
реимунизации, която включва подлежащите възрастови групи,
видовете препарати, сроковете и начина на приложението им.
Имунизационен календар /начин на приложение/

Имунизация срещу Ваксина Начин на приложение

Хепатит В - Рекомбинантна хепатит В ваксина-Мускулно
0,5 мл.
Туберкулоза- БЦЖ ваксина- Вътрекожно 0,1 мл.
Полиомиелит -Тривалентна живаполиомиелитна ваксина-
През устата х 2 к-ки
Дифтерия, тетанус,коклюш-Ваксина ДТК- Подкожно 0,5 мл.
Тетанус и дифтерия -ТД ваксина- Мускулно 0,5 мл.
Тетанус-Тетаничен токсоид - Мускулно 0,5 мл.
Марбили, паротит и рубеола- Триваксина морбили-
рубеола- паротит - Мускулно 0,5 мл.или Подкожно
Морбили- Жива морбилна ваксина- Подкожно 0,5 мл.
6.6Имунизационен календар на Република България
Ваксинацията е поставенето на една или няколко дози от една
определена ваксина с цел постигане на достатъчно ниво на
имунитет срещу болестта, за които е предназначена ваксината.
Реимунизация- поставяне на допълнителна доза от същата ваксина
след определен период, чиято е предназначена за поддържане на
имунитета във времето. През първите 24 часа, след раждането,
мускулно, 0,5 мл., прави се имунизация против хепатит тип В( I
прием).
Рекомбинантна хепатит В ваксина, Engerix; -от 48 час след
раждането, вътрекожно, 0,1 мл.Имунизация против туберкулоза;
BCG ваксина. –Един месец, мускулно, 0,5 мл. Имунизация против
хепатит В (II прием). Рекомбинантнахепатит В ваксина (Engerix). –
Два месеца, мускулно, 0,5мл. Имунизация против дифтерия,
тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце (I прием).
Комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус,
коклюш с ацелуларна компонента, инактивирана полиомиелитна
ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В.
INFANRIX- IPN- HIB/PENTAXIM. –два месеца, мускулно, 0,5 мл.
Имунизация против стрептококус пневмоние (I прием). Конюгирана
пневмококова ваксина SYNFLORIX. –Три месеца, мускулно, 0,5мл.
Имунизация против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и
хемофилус инфлуенце (II прием). Комбинирана петкомпонентна
ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна
компонента, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана
ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В, PENTAXIM. – Три
месеца, мускулно, 0,5 мл. Имунизация против стрептококус
пневмоние (II прием). Комбинирана петкомпонентна ваксина срещу
дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонентна,
инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу
хемофилус инфлуенце тип В. PENTAXIM. Четири месеца, мускулно,
0,5мл. Имунизация против стрептококус пневмоние (III прием).
Конюгирана пневмококова ваксина SYNFLORIX. –Шест
месеца,мускулно, 0,5мл. Имунизация против хепатит тип В (III
прием). Рекомбинанта хепатит В ваксина (Engerix). –седем месеца,
вътрекожно, 0,1мл. Проверка за белег след БЦЖ имунизацията. На
децата без белег се прави проба МАНТУ и отрицателните се
имунизират BCG ваксина. –Дванадесет месеца- не по- рано от 6
месеца след 3 прием (1 година) мускулно,0,5мл. Първа
реимунизация против стрептококус пневмоние(4 прием). Конюгирана
пневмококова ваксина SYNFLORIX. –тринадесет месеца, подкожно
или мускулно, 0,5мл. Имунизация против морбили, паротит и
рубеола. Триваксина морбили- паротит- рубеола (Priorix). –
Шестнадесет месеца (1 година и 4 месеца) мускулно,0,5м.
Първа реимунизация против дифтерия,тетанус,коклюш,
полиомиелит и хемофилус инфлуенце (4 прием). Комбинирана
петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с
ацелуларна компонентна, инактивирана полиомиолитна ваксина,
конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В.
PENTAXIM. –Шест години, мускулно, 0,5мл. Реимунизация против
дифтерия,тетанус,коклюш и полиомиелит. Комбинирана ваксина
срещу дифтерия, тетанус,коклюш и полиомиелит- TETRAXIM. –
Седем години, вътрекожно, 0,1мл. Реимунизация против
туберкулоза (след отрицателна проба Манту) BCG ваксина. –
Единадесет години,вътрекожно, 0,1мл. Реимунизация против
туберкулоза (след отрицателна проба Манту) BCG ваксина. –
Дванадесет години, подкожно или мускулно, 0,5мл. Реимунизация
против морбили, паротит и рубеола. Триваксина морбили- паротит-
рубеола (Priorix). –Дванадесет години мускулн, 0,5мл. Реимунизация
против тетанус и дифтерия- ТетаДиф ваксина. – седемнадесет
години, мускулно, 0,5мл. Реимунизация против тетанус и дифтерия.
ТетаДиф ваксина. –Седемнадесет години, вътрекожно,0,1мл.
Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту)
BCG ваксина. –От 25-ата година през 10 години, мускулно, 0,5мл.
Реимунизация протиф тетанус и дифтерия. ТетаДиф ваксина. –
Противотуберкулоза BCG-жива ваксина.Първична имунизация до
48ч след раждане, а реимунизация при отрицателна проба на
Манту. Местни реакции- обикновено са резултат от неправилна
техника на прилагане- обширни язви, студени абсцеси колоидни
изменения. Реимунизация- 7м; 7г.; 11г.; 17г. Ваксина против хепатит
В- рекомбинантна, не съдържа живи вируси, а само пречистен
вирусен антиген, обикновено се понася добре. Бързопреходни
местни реакции- болка, зачервяване, инфилтрат. Общи реакции-
фебрилитет, главоболие, отпадналост, раздразнителност,
сънливост, гадене, безапетитие, диария, коремни болки; редки-
артрит, алергии, енцефалит, менингит. Противодифтерийните-
съдържат обработен дифтериен токсин (анатоксин) безвреден и
имуногенен. Оток, зачервяване, алергични прояви.
Противотетаничните- обработен тетаничен токсин (токсоид)
безвреден и имуногенен. Противококлюшен- ,,убита’’ ваксина се
съдържа антигени на Бордетела пертусис. Противополимиелитична-
инактивирана ваксина. Противохемафилус инфлуенце- конюгирана
ваксина, съдържащ полизахарид на хемофилус инфлуенце тип Б.
Пневмококи- конюгиращи ваксини съдържащ от 7, 13 серотипа
Prevenat 13. Противоморбили, рубеола-вирусите култивирани върху
пилешки ембриони или човешки клетъчни култури.

7. Основни принципи на профилактика в детската възраст.

Профилактика: това е превантивни педиатрия,което има за цел да
осигури и предостави здравно благополучие на всяко едно дете и да
предотврати развитието на болестите и инвалидността му.
Профилът включва и ранна диагноза и своевременно лечение на
заболяване както всички други мерки за избягване и
предотвратяване на рецидивирането и хронифицирането на
заболяванията или това е вторичната профилактика. -Първична
профилактика- се провежда в две направления: Експозиционна1.Да
се създават такива условия на външната среда,които да
съответстват на потребностите на детето неговите възможности и
физически особености които да ги предизвикват от заболявания и
злополуки.2.Второ направление на първична профилактика-
т.нар.диспозиционни профилактики. Има за цел да повишава
съпротивление сили на детския организъм. Този профил включва
широк ред от проблеми свързани с отглеждането и възприемането
на детето. Една част от тях са неспецифични профилактики-това са
рационално хранене, затлъстяване, физиолечебни процедури и др.
Друга част в специфичния профил,които са ваксините. Във всеки
период в развитието на детето профилът си има свои цели и
особености. Тук се включва пренатална профилактика- в нея се
включват законови наредби иса охрана на майчинството,режима на
труд на бременността,осигуряване на безплатна медицинска
помощ. За кърмаче ски период е нужно да се осигури, рационално,
естествено хранене да се направят всички задължителни за страна
на имунизации и да се води борба с алергия в тази възраст.
- Вторична профилактика- се провежда в зависимост от
особеностите заболяванията на децата в различни възрастови
периоди. В предучилищна и училищна възраст е профил на
ревматизма и сърдечно съдовите заболявания, рахита,
невролозите. Видорве ваксини са: -живи, химични, анатоксични,
рекомбинантни. Начините на прилагане на ваксини са: -парентално
те са- интракунтанно, субкутанно, интрамускулно, епикутанно и
перорално. Задължения на медицинска сестра: описва всички
подлежащи на имунизации в клиниката; -уведомява пдлежащите за
датата и предварително преглежда пациента; -планира и получава
от тях необходим брой биопродукти, осигурява тяхното правилно
транспортиране, правилно съхранение и приложени в срок на
годност;- осигурява необходими пособия за ваксинации.
Задължение на МС при прилагане на ваксини;- предварително се
запознава подробно с указанията за прилагане на ваксини; -оглед
на опаковката за прилагане на ваксини; -оглед на опаковката за
цялост; микроскопски вид; -данни за деца, срок на годност; -спазва
правилата за асептика и антисептика; -предоставя данни за
извършени имунизации на медицински училища и ваксини;
-Третична профилактика-има за цел да предотврати усложненията
на заболяванията, услужненията ин валидизирането на децата. Те
се осъществява чрез диспанзеризиране на децата. При определени
за заболявания с хранително и рецидивиращо протичане. При
периодичното наблюдение се следят клиничните симптоми и
параклинични показатели. Закаляване то е вид диспозиционна
профилактика и цели повишаване на устойчивостта и защитните
сили на детския организъм към вредните въздействия на
температурата, вятъра и тъй нататък. Закаляването влияе върху
терморегулаторите механизми осъществява се чрез общо
закалителен режим и специални процедури с натоварване те
са;закаляване чрез въздух,вода,слънце. Основни принципи на
закаляване; постепенноствнимателно увеличаване на силата на
дразнителя; -системност-всекидневно и непрекъснато провеждане; -
последователност; -от по-слабия към по-силния дразнител въздух,
вода, слънце; - индивидуален подход- взема се под внимание
възраст, реактивност и здравословно състояние на детския
организъм.

8. Роля, задачи и участие на медицинската сестра при

провеждане на профилактичните мероприятия.
Кърмаческия период обхваща времето от раждането до 12м.
възраст. Детето има бързо физическо и нервно психическо
развитие.Теглото му се отроява,удължава се около 25см.проязат му
първите зъби,удължават се крайниците,изговаря първите
думички,промени му се на начина на хранене. Профилактичен
преглед на детето се прави от личния му лекар в дома първите
24часа след изписването му от родилно отделение се прави
профилактичен преглед и между 14 и 20ден. До навършването
42дневна възраст на детето при провежадането на профилактичен
преглед се снема анамнеза и подробен обективен статус. До 1г.
възраст ежемесечно се извършва профилактичен преглед на
детето,включващ измерване на тегло ръст,обиколка на глава и
гърдии отценка на психичното развитие При навършване на 4м. се
изследват тазобедрените стави за дисплазия. На 6 и 12м. възраст
на детето се взема кръв за изследване на хемоглобин,
еритротици,левкоцити,хемотокрит,MCV,MCH,MCHC и урина за
белтък и сегмент. Общо отценка на зрението и слуха се извършва
на 6 и 12м. възраст имуно профилактика до 1г. възраст: През
първите 24часа след раждането имунизация против хепатит В
първи прием на 1м. се прави имунизация против хепатит В втори
прием. До 72часа след раждане се прави имунизация против
туберкулоза БЦЖ ваксина- на 2м. се прави полиомиелит първи
прием. Първи прием дифтерия,тетанус,коклюш.На 3м. имунизация
против полимиелит втори прием имунизация против дифтерия,
тетанус,коклюш. На 4м. се прави имунизация против полиомиелит
трети прием,за дифетрия,тетанус,коклюш. На 6м. хепатит В трети
прием. На 7м. вътре кожно 0,1мл. На детето се прави проверка за
белег след БЦЖ имунизацията. На децата без белег се прави проба
манту и отрицателните се имунизират. Първостепенен
профилактичен фактор особено през 1те 6м. след раждането е
осигуряването на майчина кърма,както и своевременното и
правилно захранване на кърмачето с адаптирани с възраста му
зеленчукови плодови местни и други храни под формата на
сокове,каши,пюрета
профилактичните мероприятия в ранна детска възраст.
Профилактиката цели да осигури всички необходими условия за
правилно развитие, отглеждане и възпитануе на детето, така че то
не само да не се разболява, но при въздействие на патологични
фактори върху него да се справи успешно без тежки последици.
Периода на ранно детство е от 1-3 год. В тази възраст се
утвърждава предвижването в изправено положение и говорът.
Характерно е бързото развитие на емоциите свързани с
контактуването с околната среда. По големите възможности за
самостоятелно предвижване на детето и любознателността му се
отразява върху заболяваемостта и смъртността. Зачестяват острите
заразни заболявания, нещастни случаи, особено отравяния,
изгаряния и др. Видове ваксини: живи, убити, химични, анатопсични,
рекомбинантни. Имунизационен календар според начина на
приложение на ваксините- роля, задача и участие на МС при
провеждане на Профилактични мероприятия в ранна детска
възраст е да познава начина на приложение на ваксините, които
могат да бъдат: парентерално, интракутално, субкутално,
интрамускулно, епикутално, перорално. Задължения на МС при
прилагане на ваксините- предварително се запознава подробно с
указанията за прилагане на ваксини; прави оглед на опаковката за
цялост; кароскопски вид; данни за доза, срок за готност; следва
правилата на асептика и антисептика; вписва данните за приложени
имунизации и реимунизации в книгата. Имунизация против хепатит
В- през първите 24ч., след раждането, В-ваксина е рекомбинантно,
прилага се интрамускулно- 0,5 мл.; за туберкулоза- вътрекожно
0,1мл от 48ч. след раждането БЦЖ ваксина; полиомиелит- 2мес,
мускулно 0,5 мл., тривалентна убита полиомиелитна ваксина;
дифтерия, тетанус и коклюш- 2мес., подкожно 0,5 мл., ваксина
ДифТетКок; морбили, паротит, рубеола13мес, подкожно или
мускулно 0,5 мл триваксина.

8.1Профилактичните мероприятия в детска възраст –

Профилактиката цели да осигури всички необходими условия за
правилно развитие, отглеждане и възпитануе на детето, така че то
не само да не се разболява, но при въздействие на патологични
фактори върху него да се справи успешно без тежки последици.
Периода на детската възраст е от 3-6 год. В този период смяната на
млечните зъби с постоянни. Динамиката показва нервно-психически
развитие. Преобладават остри заразни заболявания,
респираторните алергии, ревматоидният артрит. В детската възраст
профилактиката е насочена към предотвратяне на инфекциозните
заболявания и злополуките. Рола и задачата на МС е правилно
поставяне на диагнозата на болното дете, което е основен метод от
лечебнодиагностичния процес в педиатрията. То предполага
провеждане на комплексно, ефикасно лечение. Задължения на МС
при прилагане на ваксините- предварително се запознава подробно
с указанията за прилагане на ваксини; прави оглед на опаковката за
цялост; кароскопски вид; данни за доза, срок за готност; следва
правилата на асептика и антисептика; вписва данните за приложени
имунизации и реимунизации в книгата. Реимунизация против
дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиолит- комбинирана ваксина
срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит- Тетраксим.
Прилага се в 6 год.възраст, мускулно 0,5мл.

8.2Профилактичните мероприятия в училищна възраст –

Профилактиката цели да осигури всички необходими условия за
правилно развитие, отглеждане и възпитануе на детето, така че то
не само да не се разболява, но при въздействие на патологични
фактори върху него да се справи успешно без тежки последици.
Училищна възраст от 6-14 год.- разтежа продължава с бавно но
устойчива скорост, повечето органи и системи достигат в
морфологично и функционално отношение. Умствените
възможности нарастват, започва пубертетното развитие- при
момичетата след 8г.в., а при момчетата след 10г.в. Характерни за
училищна възраст са редица отклонения в поведението, неврозите,
гръбначните изкривявания, нарушение в рението, зъбния кариес.
Юношеска възраст от 14-18г.в.- появява се стремеж към
самостоятелност, половото влечение нараства, осъществява се
първите полови контакти. Появява се акне (младежки пъпки),
наблщдава се някои ендокринни нарушения, влияещи върху
физическото и половото развитие на децата. Най-трудните периоди
за възпитателно действие. Много ученици започват да пушат, да
консумират алкохол, при неусхепи в училище и конфликти в
семейството възникват психо- невротични реакции, възможни са
опити за самоубийство, търсене на убежище при наркоманите и др.
Рола и задачата на МС е правилно поставяне на диагнозата на
болното дете, което е основен метод от лечебнодиагностичния
процес в педиатрията. То предполага провеждане на комплексно,
ефикасно лечение. Хепатит В- В- ваксината е рекомбинантна. i.m.-
0,5 мл.;за туберкулоза-вътрекожно 0,1мл.;полиомиелит-ваксината е
тривалентна,жива полиомиелитна ваксина през устата 2 капки.;
дифтерия, тетанус и коклюш-подкожно 0,5 мл. След като пораснати
става тетанус и дифтерия,а в зряла възраст-тетанус.; морбили,
паротит(заушка), рубеола-тривалентна,подкожно или мускулно-
0,5мл.; морбили-жива- подкожно-0,5мл.
9. Физиолечебни процедури при кърмаче и дете. Физиолечение
Определение: Дял от медицината, който изучава лечебното
действие на физическите фактори от външната среда върху
човешкия организъм.
Въздействат на кожата, лигавиците, кръвоносните съдове и
подлежащите тъкани.
Физиолечебните процедури се използват с лечебни и
профилактични цели

9.1Използване на топлина-
Физиолечение- то е дял от практичната медицина, която изучава
лечебното действие на физическите фактори от външната среда
върху човешкия организъм. Те дразнят кожата и лигавиците,
кръвонозните съдове и по дълбоко лежащите тъкани и органи.
Видове физиолечебни процедури с месно приложение на топлина,
използване най-често в ежедневната медицинска практика са:
съгреваещ компрес, поставяне на грейка, вентузи, синапизми.

9.2Поставяне на грейка-
Поставя се при необходимост от общо затопляне на организма след
операция; новородено дете; затопляне на хирургическо легло и др.
Грейка не се поставя при: остър хирургически корем, пациенти в
безсъзнание и с парези и парализи.При поставянето на грейка
мед.специалисти трябва да спазват следните правила: грейката да
е здрава и да не изпуща гореща вода; да е
обезвъздушена;температурата на водата за деца да е 44-45С; да се
сменя на 1,5-2часа, при необходимост по често;да се полагат
правилни грижи за грейката след манипулацията, с цел да й се
удължи времето наползване; да се съхраниява правилно.

9.2Съгреваещ компрес-
показанията за поставянето му са:
остри възпалителни п-са на гръдни и коремни органи, флебити,
лимфангити и контузии. Той не се поставя при: кожни
заболявания, гнойно възпалителни заболявания на кожата и
мацерация.При поставяне на съгреваещ компрес мед.специалисти
трябва да спазват следните правила: да се поставя върху здрава
кожа; при подреждане на компреса да се спазва правилото: всеки по
горен слой да е с няколко сантиметра по широк от предходния;
компреса да предстои 6-8-12 часа; след свалянето на компреса
долният му слой трябва да е влажен, за да се получи лечебен
ефект.

9.3 Вентузи се прилага при:

Възпалителни заболявания на белите дробове; застой в малкия таз
на кръвообръщението; начален белодробен оток; хипертония;
некрози и др. А не се прилага при: възпалена и чувствителна кожа;
обриви; изгаряния; мацерация на кожата. Вендузите престояват при
деца до 3 минути.

9.4Синапизми-
В различните си форми на приложение са показани при:
белодробни заболявания; мялгии;необходимост от подобряване на
периферното кръвообръщение. Синапизми не се прилагат при:
обриви по кожата; изгаряния; мацерация на кожата; възпалителни
заболявания на кожата.
Синапената лапа не се поставя в областта на сърцето; синапената
лапа се приготвя екстемпоре; синапената лапа се сгъва в вид на
плик; лапата се затопля, преди поставянето й на тялото на
пациента, за да се избегне неприятното чувсто на студ.
Съотношението на синапената лапа ца деца:/над 18-1:1; от 12-18/
1:2;Деца 1:3; Кърмачета 1:4;
Използване на студ- Физиолечение- то е дял от практичната
медицина, която изучава лечебното действие на физическите
фактори от външната среда върху човешкия организъм. Те дразнят
кожата и лигавиците, кръвонозните съдове и по дълбоко лежащите
тъкани и органи. Поставяне на мехур с лед- прилага се при остри
възпалители процеси в коремната кухина; мастит; кръвотечения;
възпалителен процес на мозъка и мозъчните обвивки. А не се
прилага при пациенти в безсъзнание. Процедурите след при
възрастен пациент се прекъсват на всеки 30мин. за по 10-15мин
(при дете продължават 15-20мин, повтарят се след 30-60мин), а
след приключването й на мястото на приложение се поставя студен
компрес за 20-30мин и след това се подсушава и тампира. Студен
компрес- под прякото въздействие на студа кръвоносните съдове в
човешкото тяло се свиват и кръвоснабдяването на тъканите
намалява; намалява пропускливостта на клетъчните мембрани;
обменните процеси се забавят; повишава се тонуса на мускулите и
се засилват спастичните явления в тях; понижава се
чувствителността на периферните нерви. Студен компрес се
поставя при хипертермични състояния, главоболие, тахикардия,
кръвоизлив и нервност. Влажно обвиване- извършва се при:
хипертермични състояния, неврастения; затлъстяване; преумора;
депресия. Влажно обвиване не се извършва при: сърдечно съдова
недостатъчност; неврози; бъбречна недостатъчност.Приложението
на студени процедури е умесно при: хипертермия; травми, остър
корем; мастит; възпалителен процес в мозъка и мозъчните обвивки.

10. Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

дихателната система

10.1Остри инфекции на ГДП.

Инфекциите на ГДП са най-честите заболявания на ДС при
децата.Тези заболявания се наблюдават целогодишно с особено
зачестяване през есенно-зимния период.Предаването им става по
въздушно-капков път.
Голяма част от инф.на ГДП се причиняват от бируси напрм.-
риновируси,аденовируси,коксаки вируси,грип и парагрип.
Източник на инфекцияата може да бъде и болен човек.

10.2Остър ренит-
Е един от най-честите заболявания на ГДП.при малките деца
възпалителния процес обхваща най-често лигавицата на носа и на
фаринкса което се нрича-ринофарингит.
Причинители са риновируси,аденовируси,грипен и парагрипен
вирус.
Кл.картина зависи от възрастта.Наблюдават се високи
температури, отпадналост,неспокойствие,затруднено сукане на
кърмачето.Ностната проходимост е намалено от наличието на
секреция в носните ходове,която в началото е серозна или слузна,а
може да премине и в гнойна.Обикновено се установява суха и
зачевена задна фарингиална стена.Възможни са усложнения като
възпаление на средното ухо-отит.За лечение се прилагат капки за
нос,даване на течности през устата.При тежко общо състояние се
дават антибиотици.
10.3Остър тонзилит-е
остро възпаление на небните тонзили.Среща се при по-големите
деца.Възпалението обхваща небните дъги,увула и фаринкса.
Причинители могат да бъдат вируси или
бактерии(пневмококи,хеморагични стрептококи).Общите симптоми
на инфекцията са остро начало,висока температура,
безапетитие,отпадналост,неразположение,болки в ухото,лош дъх в
устата,увеличени лимфни възли в областта на шията.
Обективно се установяват уголемени,отточни и зачервени
тонзили(ангина,катар,катаракс),уголемени и зачервени тонзили с
точковидни налепи(фоликуларна ангина).За лечение се назначават
антибиотици.

10.4Остър субхорален ларингит-е

остро възпаление на събхоралното пространство.Най-засегнатата е
ранната детска и предучилищна възраст.В 85 % е вирусна (най-
често парагрипни вируси).В хода на инфекцияата на назорафинкса
се появява,дрезгава,лаеща кашлица,децата се събуждат
уплашено,променя се цвета на лицето,затруднява се при
дишане.Заболяването протича драматично

10.5Остри инфекции на Долни Дихатели Пътища.

Бронхиолит-касае се за инфекциозно възпаление на най-малките
бронхи и бронхиоли,някоите автори наричат капилярен бронхит.В
резултат на инфекци,хиперемия,оток и секреция на бронхиолите
са причина за тяхното почти пълно запушване.Дишането е силно
затруднено,която води до силно хипоксемия,хипоксия и и тежък
кислороден глад.
Боледуват деца под 2 г.възр.Причинители са вируси- над 60 %
респираторно-синцитиален
вирус,аденовируси,риновируси,парагрипни вируси.Детето става
неспокойно,отказва да се храни,честотата на дишането се
увеличава над 80-100/мин,чува се удължено издишване,цветът на
кожата става блед появява се ноздрено дишане,а при малките
бебета и пяна в устата.Сърдечната дейност е учестена.Хипоксияата
може да засегне и ЦНС.Лечението задължително се провежда в
болнична обстановка.прилагат се
бронходилататори,кислород,кортикоиди.
Обструктивен бронхит-касае се за възпаление на
бронхите,причинено най-често от вируси.Предимно боледуват
кърмачета и деца от ранна детска възр.Етиологияата е вирусна
респираторно -синцитиален вирус,парагрипни
вируси,аденовируси.Налице е бронхообструкция,оток на лигавицата
на малките бронхи,повишена бронхиална секреция и спазъм на
гладките мускули на бронхите.
Температура,неспокойствие,повръщане,отпадналост.Лечението
включва бронходилататори.

10.6Пневмонии в детската възраст.Пневмонията може да се

развие като усложнение на инфекция на ГДП.
Възпалителният процес обхваща бронхиоли,алвеолите и белия
дроб.
Причинители могат да са бактерии(пневмококи,стрептококи),грипни
и парагрипни вируси,аденовируси,Сoxsaki А и В вируси.Тежкото
общо състияние може да причини пневмония по хематогенен или
лимфен път.
Вродените пневмонии възникват при продължително раждане или
при заболяване бременната от сепсис или грип.При около 50% от
случаите са причина за смъртта на плода.Има прияви на асептични
пристъпи-ноздрено дишане,пяна в устата,отказ от
кърдата,отпадналост.
Аспирационни пневмонии-възникват при аспирация на
инфектирания материал(околоплодна течност,кръв).Обикновено се
раждат с асфикция,дишането им е ускорено и
неправилно,постепенно се развива и диспнея с ноздрено
дишане.Прогнозата е лоша.За лечение се дават
антибиотици,кислородотерапия.
Пневмококова пневмония-боледуват деца след 3
г.възр.Причинява се от пневмококи.Започва остро с втрисане и
повишена температура до 40 градуса,дишането става тежко,общото
състояние се влошава,със суха кашлица,която може да бъде с
кървави храчки.
Усложненияата могат да бъдат гноен
менингит,перитонит,белодробен абцес,плеврален излив.Лечението
е с антибиотици от група на пеницилин,витамини.

10.7Туберколоза в детската възраст.

Детето се заразява от своите близки предимно.Заразяването от
говежди тип микробактерии става главно чрез консумация на
непреварено мляко.оПасно е заразяването през първите 3 м.след
раждането.Установява се в 95 % от децата засягане на белите
дрбове.Началната изява е неспецифична-безапетитие,спадане на
тегло.Появява се суха кашлица.Понякога дори и направената
рентгенография не дава патологични изменения.Първичният
туберколозен комплекс е следващата фаза на заболяването.Той
включва първично огнище,лимфарингит и регионален
лимфаденит.Туберколозните бактерии провокират струпване на
макрофаги-образуват се туберкули.Туберколозата на трахео-
бронхиалните лимфни бъзли е най-честата фаза на клинично
доказване на заболяването.Тогава и рентгеновото изследване
показват промени.По хематогенен път могат да се засягат и
менингите-туберколозен менингит.
Водещите клинични симптоми при него са
главоболие,повръщане,субфибрилна температура,апатия.Може да
настъпва и парализа –болното спада в кома,парализа на черепно-
мозъчните нерви.Дишането става неправилно и към края на 3
седмица смъртта настъпва от прогресираща хидроцефалия.За
диагностика важно значение има ликворната находка при лумбална
пункция.при положителна проба се отчитат размерът на
инфилтрата изразеността му(48-72 ч.)За лечение децата се
хоспитализират в спец.детски болници.Етиологичното лечение се
провежда в комбинация от 3 или поне 2 против туберколозни
средтсва.-стрептобацили,-тубоцин,изониазид.Обиковено болните
оздравяват след 3 м.лечение.А лечението на туберколозният
менингит е по-продължително.Децата трябва да се пазят от контакт
с туберклозно болни.Ако детето не е имунизирано в болницата то
трябва да се осъществи още от 1 месец.

10.8Брoнхиална астма.
Бринхиалната астма е най-често хронично заболяване на
дихателната система в детската възраст.Представлява хронично
заболяване,което протича с повтарящи се пристъпи на възвратима
бронхиална обструкция,дължаща се на бронхиална
хипераактивност към различни причинители.Свързано е свъзпал.
промени,при което основна роля играят мастоцитите и
еосинофилите.В детската възраст се касае предимно за алергична
патогенеза.Най-честите причиняващи бронхиална астма са
инхилаторните:домашен прах,микрокърлежи,полени,косми на
животни,играят роля и инфекциозни алергени(бактериални и
фунгални-спори),както и професионални алергени(текстилни
влакна,химикали от различни производства.
Класификация на астмата:
Атопична(алергична,екзогенна)астма-причинява се от алергени.
Неатопична-причинява се от вируси,бактерии.
Смесена-най-често се касае за атопична астма,към която е
прибавена бронхо-пулмонална инфекция.
Има три форми на бронх.астма:-аспиринова,астма при физическо
усилие,психогенна астма.Началото на бронх.астма е внезапно или
постепенно,като се предшества от различно продължителни
кашлични периоди,серозна секреция от носа,промяна в
настроението на болното.
Астматичните пристъпи се характеризират с нарастващо
затруднение на дишането,хъркане и свиркане на гърдите.Детето е
неспокойно,с изплашен вид,изпотено.Кашлицата е честа и
мъчителна.Понякога кашличният пристъп завършва с повръщане на
оскъдно количество жилави храчки.Асматичният пристъп трае от
минути до часове и се прекратява спонтанно или под въздействие
на лечението.Колкото е по-малко детето ттолкова клиничните
прояви са нетипични.Това затруднява диагнозата на бронхиалната
астма до 2 г.възр.Диагнозата се поставя бъзоснова на анамнезата и
фамилната обремененост,други алергични прояви при детето в
миналото,кръвна та и назална еузинофилия.

10.9Специални сестрински грижи при деца със заболяване на

дихателната система
ОДН-е критична ситуация, която настъпва остро на базата на
неувредени предварително бели дробове.
План за сестрински грижи;Прием на болното дете и санитарна
обработка. Попълване на необходимата медицинска документация.
Запознаване на майката с правилника на вътрешния ред,с
персонала,с правата на пациента. Настаняване на легло.Стриктно
спазване на правилата да не се смесват нови деца и инфекции с
пациенти в подобрено състояние,тъй като се създават възможност
за вътре болнични инфекции. Медицинска сестра трябва да създава
приятни атмосфера за детето-постоянна аерация на
стаята,поддържане на температурата около 20-22С. Осигуряване на
оптимален психоклимат за детето. Ежедневно поддържане на добра
хигиена на болното дете. На тежко болните се прави частичен
тоалет,информация на майката-придружител на състоянието на
детето и на предстоящите за лечебно-диагностични манипулации.
Требване за храна съобразена с възрастта и естеството на
заболяването. Определяне и регистриране на основните клинични
показатели (температура,пулс,дишане,кр. Налягане,диуреза и др).
При наличие на кашлица-определяне на нейната характеристика-
суха, влажна, сутрешна, нощна, болезнена или неболезнена храчки
и др. Отразяване на повърнатите материи-цвят и количество.
Честотата и характеристика на изпражнения-
цвят,мирис,консистенция и др, патологични прими си. При отказ от
сучене по преценка на лекар се провежда хранене с сонда или
парентерално. При настъпили услужненения се уведомява лекаря.
МС активно участва в лекарствената терапия. В зависимост от
състоянието на детето и по указания на лекаря сестрата трябва да
провери начина на даване на медикамента-повръщане,супозитори,а
в случаи на липса на ефект от антипиретици, да прави охлаждане с
влажни обвивания. Преди започване на лечение с антибиотици МС
респективно акушерка прави пробва за чувствителност,стриктно
спазва интервалите на прилагане,дозировката начина на
приложение и наблюдение за странични реакции. По назначение на
лекаря се провеждат;инхалации,кислородо терапия,венозни
вливания,изписване на детето от болничното отделение след
неговото оздравяване на пациента се изготвя своевременно
епикриза,която се дава на майката при изписван

11. Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

храносмилателната система.

11.1Хронични заболявания на храносмилателната система

Хроничен гастрит:Хронично възпаление на стомашната лигавица,
което често се съчетава с хроничен дуоденит. Вторичен хроничен
гастрит съпътства или е последица на други
заболявания (дихателни, сърдечни и др.). Хроничния гастрит е
много рядък преди 3 годишна възраст.
Етиология: неправилно хранене, инфекция с Helicobacter pillory, и
др.
К.К.: рецидивиращи коремни болки с различна интензивност, по-
често след хранене;гадене; повръщане; хроничният гастрит често се
съчетава с хроничен дуоденит.
Диагноза: функционално и ендоскопско изследване на ГИТ /гастро-
интистинален тракт/.
Лечение: диетично, медикаментозно.
11.2Язвена болест:
Хронично, рецидивиращо заболяване на стомаха и дуоденума.
Дуоденалната
локализация преобладава над стомашната. По-рядко се наблюдава
под 6 годишна възраст.
Етиология: наследственост. Солната киселина е главен фактор за
развитието на язвена болест, когато киселинната секреция в
стомаха надвиши двукратно нормалната стойност защитната
бариера може да се наруши. В 85% от дуоденитите с язвена болест
се открива H.pilory.
К.К. : при стомашна язва - водеща е коремната болка локализирана
в епигастриума.
Налице е безапетитие, гадене, повръщане; при дуоденална язва -
болка на гладно,повръщане и прояви на хиперсекреция, пирозис,
парене зад гръдната кост, жажда,повишено слюноотделяне.
Диагноза: основава се на ендоскопия, Rö gr. на стомах и дуоденум.
Лечение: важен е диетичния режим, храната трябва да е щадяща в
химично и механично отношение, млякото и млечните храни
повишават pH, грубите и пикантни храни засилват оплакванията и
повишават киселинността. В лечението се включват средства срещу
агресивните фактори (Famotidin), блокери на протонната
помпа(Omeprazol), витамини.
Усложнения: кръвоизливи и перфорации.

11.3Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)

Хронично възпалително, неинфкцозно заболяване на дебелото
черво. Боледуват деца над 10 годишна възраст, но се наблюдава и
при кърмачета. Заболяването протича с коликообразни болки,
диария примесена с кръв, висока температура,
безапетитие,повръщане, отпадналост. Наблюдават се и прояви от
страна на жлъчните пътища,черният дроб, опорно-двигателния
апарат (артрити). Тежестта на клиничната картина е в зависимост от
броя на дефекациите ,наличието на промени.
Лечение: включва диетично хранене с богати на белтъци и бедни
на целулоза храни.
Медикаментозно: Кортикстероиди – локално, чрез клизми и
системно при тежки форми.

11.3Болест на Крон:
Хронично, възпалително, неифекциозно заболяване на червата,
локализирано най-често в терминалния илеум, но може да засегне
всяка част на храносмилателната система.
К.К: В началото неспецифични - субфебрилитет, безапетитие,
коремни болки. След известно време - диария с примес на кръв,
изоставане във физическото и сексуално развитие.

Лечение: диетично хранене, КС и Salazopyrin, хирургично лечение.

11.4СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ
- Лечението се провежда в ИО под непрекъснат надзор на лекар и
М.С;
- Редовно се извършва тоалети на детето;
- Смяна на положението му в леглото при коматозни състояния - по
възможност се взима на ръце;
- Особено внимание се обръща на лигавиците, които вследствие на
дехидратацията изсъхват;
- Лигавиците на очите се овлажняват с физиологичен разтвор;
- Устната кухина се почиства с марлички напоени с физиологичен
разтвор;
- На всеки час се проследяват и се вписват в реанимационен лист
стойностите на показателите - пулс, температура, дишане, диуреза;
- Всички изхождания и повръщания се описват по вид, количество,
примеси;
- Рехидратация - парентерално. Наблюдава се мястото на вливане,
реакциите на детето;
- При гърчове м.с трябва да има готовност за адекватна намеса с
потивогърчови средства→като едновременно с това уведомява
лекар;
- Дава съвети относно правилното отглеждане на децата;
- Приучава детето към спазване на диетичен режим→без пикантни
храни,
газирани напитки и др.
СГ за болното дете със заболявания на ХС:

*Децата с остри диарии се приемат в ИО в отделни боксове.

Веднага се вземат изпражнения , регистрира се броя на
изхожданията и се описват хар-те. Тоалет на генеталии с топла
вода и сапун + крем. При тези с повръщания-колко , какво? ,
дезинфекция на ръце и всичко ! Изпражненията се заливат с
дезинфектант. Важно място заема пероралната рехидратация –
шипков , липов чай , оризова вода , супа Моро , рехидратин. Дават
се 1-2 лъжички на 5-10 минути.Ако не тази терапия – парентерално
вливане. Много внимателно започва захранването.
Естественохранените деца се кърмят. За изкуствено хранените се
приготвят диетични храни – лечебна хумана , диетична попара.

*За децата с токсикоза – ИО на реанимация , следят се жизнените

показатели на перфузор N.B. !→ Калиев хлорид се влива много
бавно при добра диуреза. Струйно може да доведе до смърт + ЕКГ.
*При гърчове – противогърчови средства. МС участва и в
профилактиката на острите диарии – да се избегнат диетични
грешки и без инфекции в храната.

*При децата с ГЕР се следи телесна маса + повръщането.

*При гастрит – в болница и диетична храна. Ограничават се с

контрол и чревните паразити (за ясли и градини),индивидуални
гърнета , бельо , миене на ръце и т.н.Не се допуска контакт с кучета
с оглед предпазване от ехинококоза.

Участие в подготовката и извършване на изследване

*Изпражненията
а) грахово зърно, ако има слуз – гной от нея част, кръв – не
(бактерицидни с-ва) в стерилно шише – без забавяне за изследване
б) от ректума – със стерилен тампон , внимателно
в) за окултни кръвоизливи – детето се оставя 3 дни на диета без
желязосъдържащи храни , т.нар. бяла диета,
включваща мляко , млечни храни , брашнени каши , без месо и
зеленчуци. Изпражненията се вземат след
спонтанна дефекация от различни места , в химическо чисто шише.
г) за количество – за 24 часа и се теглят изпражненията

*Стомашно сондиране – в к-т , детето се планува , остава гладно.

*За Ro скопия на стомах и черва – планува се , осигурява се

контраст , 1-2 дни не се дават лекарства дразнещи стомаха , клизми
, очистване на газове , сутринта не закусва , не пие нищо.

*За иригоскопия и графия : запланува се , осигурява се бариева

каша , 2-3 дни храната да е бедна на газообразуващи съставки
очистителни клизми – 2 бр. , психическа подготовка , придружаване

*За ултразвук – дата и час , лека храна вечерта , не закусва ,

придружаване на детето.
*Фиброгастродоуденоскопия – 6-8 часа преди това не сеприема
храна , психическа подготовка , местна анестезия с проба.

*При ректороманоскопия – не се изисква предварителна диета , 2

очистителни клизми , псих. подготовка

*При лапароскопия – както при коремна операция , прави се кръвна

картина , кръвна група , време на съсирване и кървене , изследва се
урина. Проба за анестетик , очистителни клизми 2 бр. , без храна 12
часа.
След изследването – детето на легло , наблюдава се биологични ,
хемодинамични и хематологични показатели.

*При сцинтиграфия на ЧД – не се изисква подготовка – планува се

и се завежда до кабинета.

11.5Най-често срещани проблеми при храненето

1. Гастроезофагиален рефлукс при естествено хранено

кърмаче
Леки епизоди на рефлукс са често срещани и не изискват лечение.
В отделните случаи достатъчно е само повишаване на
консистенцията на храната и смяната на положението в леглото.
2. Запек при кърмачето
Това е често срещано явление. Необходимо е да се увеличи приема
на течности –преварена вода или разреден плодов сок. Ако детето е
на изкуствено хранене е необходимо да се увеличат плодовите и
зеленчуковите пюрета. При упорит запек в кърмаческа възраст
трябва да се изключат органични заболявания/спастична
мускулатура на аналния сфинктер и др./.
3. Честота и вид на изхожданията
Могат да бъдат няколко на ден, до едно на няколко дни. Цветът
варира от зелен до жълт.
Много бледи изпражнения при деца с жълта оцветка на кожата
насочват към механична жълтеница. В тези случаи трябва
незабавно да се провери нивто на билирубина.
4. Тревожност у родителите относно храненот на тяхното дете
Родителите често се притесняват, че тяхното дете не яде
достатъчно, особено ако е на майчина кърма. Необходимо е да се
прецени схемата на хранене и количеството, което детето изсуква.
Да се изследва детето и да се направи преценка на показателите за
физическо и нервно-психическо развитие. Ако увеличаването на
теглото е адекватно и не се установява нищо анормално,
родителите могат да се успокоят. Може да се осигури по нататъшно
наблюдение чрез посощения на домашния лекар.
5. Транзиторна лактозна непоносимост
Клиничиски се изявява с гастоентерит; диарията се появява при
въвеждане на обикновеното адаптирано мляко. Лактозата се
намира в изпражненията. Обикновено не е нужно да се спира
кърменето. Ако детето се храни с адаптирано мляко, то трябва да
се замени с безлактозно за 2-3 седмици.
Специални сестрински грижи при деца със заболявания на
храносмилателната система
Язва обработка нейната резорбция и отделянето на отпадните
продукти.Храносмилателният апарат на 2 части: горен
храносмилателен тракт-който включва устна кухина, фаринкс,
хранопровод, стомах и долен храносмилателен тракт-
дванадесетопръстник, тънко и дебело черво, анус, големи жлези,
черен дроб, задстомашни жлези.Язвена болест-хронично
рецидивиращо заболяване на стомаха и дуоденума. Броят на
язвено болните деца е около 2 %.Възрастта на началната изява е
между 10-14 г.възр.Децата от кръвна група 0 боледуват почесто от
язвена болест. Солната киселина е главен фактор в причините за
язвената болест-когато киселинната секреция в стомаха надвиши
двукратно нормалната стойност, защитната бариера може да се
разкъса. Общи и специални СГ включват- изследване на
стомашната секреция, киселинността на стомашния сок. Рентгенови
изсл. на стомаха-това е метод за установяване промените във
формата, големината, структурата и разположението спрямо
др.органи. Предварителна подготовка се прави преди 3 дена за
изследване. Преди изследване болния трябва да е на лека храна
преди 12 часа да не е приемал храни и течности. И преди 24 часа да
не е пил газирани и спиртни напитки.Необходима е контрастно
вещество, което съдържа бариева каша 1- 2 пакетчета като
изследването се запланува в рентгеново отделение.Извършва се
сутрин на гладно. Гастроскопско изследване на стомашната
лигавица-чрез него се прави щателен преглед на
хранопровода,стомаха,дванадесетопръстника. Необходима е
пациентът да не е приемал храна и течности от 6 до 12 часа. МС
трябва да дава информация на лекаря за всички приемани
лекарства, който болния е приемал за наличие на алергии или
др.заб. Основните жизненоважни показатели-RR, t, пулс, дишане;
брой и вид на изхожданията; брой и вид на повърнатите
материали;кол. на отделената урина; тургор на кожата; прояви от
страната на ЦНС.

11.6Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

храносмилателната с-маНевъзпалителни и възпалителни остри
храносмилателни разстройства-
Причините за храносмилателни разстройства се оформят в 3 групи:
диетични грешки; инфекциозни причинители, при които
патологичните причинители се внасят с храната; конституционални
причини- те са редки и са в резултат от липса или недостиг на някои
ферменти в храносмилателния канал или на непоносимост на някои
храни.
Клинични форми на остри разстройства се разделят на 2 групи: 1.
Невъзпалителни ХР- диспепсии, проста диспексия, токсична
диспепсия. 2. Възпалителни заболявания на храносмилателния
канал- гастрит, ентерит, колит. Тук внимание се обръща на водно-
солевия механизъм т.е дехидратацията. В резултат на обилно
повръщане, силна диария, водеща до отрицателен воден баланс.
Повече течности се губят от белите дробове, дишането става
учестено, поради ацидозата. В зависимост от това има 3 степени на
дехидратация: 1 степен-лека-детето е загубило 5 % от теглото си,не
се засяга общото състояние, еластичността, на кожата е слабо
(леко)повлияно.2.степен(средна)-загуба на тегло до 10%. Имаме
олигурия , хлътнала фонтанела,променен фациес.3. Степен(тежка)-
детето е загубило повече от 10% от теглото си. Силно намалена
еластичност на кожата,фациесът е хлътнал с подскрижени очи,
лигавицата на устата е суха и имаме олигурия до анурия. Лечението
се провежда в интензивно отделение по непрекъснатия надзор на
лекар и сестра. Поради влошения тургор и кожна еластичност се
поддържа добра хигиена на кожата. Редовно се извършват тоалета
на детето. Положението му в леглото се сменя често, по
възможност болното се взема на ръце. Особено внималние се
обръща на лигавиците, които вследствие на дехидратацията
изсъхват. Лигавицата на очите се овлажнява със стерилни
тампончета, напоени с физиологичен разтвор, като се сменя
неколкократно на ден. Устната кухина се почиства и овлажнява с
марлички напоени с физ.разтвор. При тежки нарушения в
киселинно-алкалния и в електролитния баланс се подготвят
необходимите медикаменти за корекция. Водно-солевата
реанимация се ръководи от лекар, но МС я осъщестява. Тя трябва
да знае, че разтвора на калиевия хлорид се влива много бавно чрез
инфузионна система при добра диуреза. При проява на гърчове МС
трябва да има готовност за адекватна намеса с противогърчови
средства, като едновременно с това се повиква лекар.МС трябва да
убеди майката, че кърмата е най-добрата храна за малкото кърмаче
и го предпазва инфекции.

11.7Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

храносмилателната системаПровеждане на рехидратация-

Остри и хронични разстройства при деца. Възникването се обуславя

от редица фактори: Анотомо-физиологични особености на децата –
Храносмилателната с-ма на кърмачетата е с незавършено
развитие. При него поради хидролабилността лесно се губят много
течности при повръщане и диарии. Горещините-те благоприятстват
за възникването на диарии,като повишават околната темп. и то води
до понижаване на функциите на всички органи и
системи.Горещините създават условие за лесно разваляне на
храните. Други фактори са мухите,които пренасят (които са
преносители) на чревните инфекции.
Провеждане на рехидратация-Дехидратацията се компенсира с
рехидратацията. Това трябва да стане в болницата,бърз и сигурен
начин,обикновено по интравенозен път. Трябва да се направят
няколко неща:трябва да се изчислят необходимите за 24 часа
количеството течности да се определи количествения състав на
водно-солевите разтвори и да се определи скоростта на вливане.
Всичко това се прави от лекар, а задачата на МС са тези при
провеждане на инфузионна терапия и да има осигурен санитарен
пост.Венозното вливане продължава 1-2 дни. През това време
детето не получава храна т.е. храната е перорално. Капкова
рехидратация бързо освежава детето и се подобрява общото
състояние на детето. И постоянно детето приема течности, без да
повръща,капковата рехидратация се заменя с
перорално.Медикаментозно лечение е с антибиотици,поради
наличието на вторична инфекция и опастност от чревна
инфекция.Захранването на детето става много внимателно,като се
има в предвид.

11.8Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

храносмилателната системаПрофилактични мероприятия –

Профилактика: това е превантивни педиатрия, което има за цел да

осигури и предостави здравно благополучие на всяко едно дете и да
предотврати развитието на болестите и инвалидността му.
Първичната профилактика има за цел да предотвратява
заболяванията и уврежданията в детския организъм . Тя се разделя
на: 1.Експозиционна профилактика-осигурява благоприятна и
безвредна среда за живеене и защита от инфекциозни ,алергични и
други вредни въздействия върху детския организъм.
2.Диспозиционната-има за цел да повишава съпротивителните сили
на детския организъм чрез здравословен начин на
живот,рационално хранене, имунопрофилактика и закаляване.
Първичната профилактика освен към укрепване към устойчивостта
на организма, тя се насочва и към предпазване на детето от
характерните за съответната възраст заболявания: -кърмачето от
рахит, хипотрофии, анемии и диарии; - деца на ранна и
предучилищна възраст- остри инфекциозни заболявания, злополуки
и отравяния; -деца от училищна възраст- гръбначни изкривявания,
неврози, злополуки. Вторичната профилактика включва ранна
диагноза и своевременно лечение на заболяването, както всички
други мерки за избягване и предотвратяване нарецидивирането и
хронифицирането на заболяването. Третична профилактика- тя
влияе върху развитието на вече проявеното заболяване, цели
предотвратяването на рецидиви, усложнения и инвалитизация на
детето. постига се чрез диспанцеризация при дадени заболявания.
Роля и задача на МС е правилно поставяне на диагноза на болното
дете, което е основен метод за лечебно- диагностичния процес в
педиатрията.

12. Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

сърдечно-съдовата система.
Специални сестрински грижи при деца със заболявания на
Сърдечно-съдовата система
Сърдечно-съдовата система се състои от сърце и съдове, по които
циркулира кръв и лимфа. Чрез нейната нормална функция тъканите
и
клетките се снабдяват непрекъснато с кислород и хранителни
вещества и се
освобождават от крайните продукти на обмяната на веществата.
При нея
артериите изнасят кръвта от сърцето и я доставят до капилярите,
през които
се извършва обмяната на веществата, а вените приемат кръвта от
тях и я
връщат в сърцето. При здрав човек тя поддържа в необходимият
размер
ударният и минутен обем, обема на циркулиращата кръв, скоростта
на
кръвообръщение и кръвното налягане.
При зародиша формирането на ССС започва след 15 ден от
оплождането
на яйцеклетката. Първичната сърдечна тръба нараства бързо и
чрез прегъване и усукване се образуват отделните сегменти на
сърцето и излизащите от него големи кръвоносни съдове. След
вторият месец се образува плацентата, която доставя
необходимите хранителни вещества от кръвта на майката
посредством фетално кръооббръщение с два екстракардиални
шънта и един
интракардиален. След раждането настъпват промени във
феталното
кръвообръщение и шънтовете се затварят и престават да
функционират.
Анатомо-физиологични особености на ССС в детската възраст
Сърдечно-съдовата система се характеризира с два
екстракардиални шънта:
венозен и артериален проток, и един интракардиален шънт през
foramen
ovalae. При това белите дробове са консуматори, а не доставчици
на кислород за организма. Черният дроб получава кръв с най-високо
кислородно съдържание, мозъкът - с по-ниско, а останалите органи -
с най-ниско кислородно съдържание. Тази функционална
хипоксемия се компенсира от увеличеното съдържание на Нb и
еритроцити в кръвта.
Сърцето у новороденото и кърмачето е относително голямо. Двете
камери са еднакво мощни. Кръвоносните съдове са относително
широки, със слабо
развити мускулни и еластични влакна. Пулсът у новороденото и
кърмачето е учестен в сравнение с по-големите деца. Артериалното
налягане е по-ниско поради по-широките артерии. То се увеличава с
израстването на детето. У новороденото систоличното артериално
налягане е около 80 mm Hg.Диастоличното артериално налягане е
2/3 от систоличното.
Снемането на анамнеза е един от методите за изследване,
например се пита
майката дали детето се изморява по време на физически усилия
(сукане).
Обективното изследване включва оглед за наличие на цианози,
палпация на
пулс и за хепатомегалия, аускултация на сърдечните шумове. Други
методи
за изследване са измерване на кръвното налягане, ЕКГ,
ехокардиография,
рентгенография и други.
Заболяванията на ССС при деца имат своя етиология и ние трябва
да сме
запознати с тях. Те изискат полагането на специални сестрински
грижи,
съобразно заболяването, задоволяването на основните им жизнени
потребности и адекватни сестрински грижи, които да доведат до
получаване
на добър лечебен ефект и положителен емоционален тонус на
детето.
Работата на м.с. в детско кардиологично отделение е много
отговорна и
свързана със задаването на много въпроси от страна на родителите
и техният
негативизъм и недоволство от операцията/лечението и е насочен
срещу
персонала.
Друг основен момент, е че при изследванията на ССС се работи в
екип с
други отделения и ако се познават алгоритмите на самото
изследване биха се приложили най-добрите сестрински грижи за
детето за правилното
провеждане и постигане на най-добър резултат. Той ще бъде един
от
основополагащите елементи за правилното провеждане и лечение
на
заболяването. Така се повишава квалификацията на медицинските
сестри,
постига се добра взаимовръзка между отделните звена и добро
качество на
екипната работа, което от своя страна води до повишаване на
здравното
обслужване и високата удовлетвореност на пациента.
12.1ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И АНАТОМИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА
СЪРЦЕТО У НОВОРОДЕНИ И КЪРМАЧЕТА
Ударен обем е количеството кръв, изразено в милилитри, което
сърцето
изтласква при едно свое съкращение, нормално по време на покой
при здрав
човек е 60-100 мл на квадрат.
Минутният обем е количеството, което сърцето изтласква за една
минута и е равен на ударния умножен по честотата на сърдечната
дейност.
Основните понятия са:
- Сърце - изпомпва кръвта в човешкото тяло.
- Артерии – транспортират кръвта от сърцето към периферията и
изравняват пулсовото налягане.
- Артериоли и венули – регулират капилярното налягане и кръвотока
към
тъканите в човешкото тяло
- Вени – са резерв и транспорт на кръв от периферията към сърцето
- Капиряли - мястото на размяна на субстанции с интерстициална
течност.
Сърцето у новороденото и кърмачетата е относително голямо с
еднаква
мощност на двете камери и еднаква тънкост на мускулните влакна в
миокарда. Съединителнотъканните елементи в сърцето са слабо
изразени.
Кръвоносните съдове са относително широки със слабо развити
мускулни и
еластични влакна, което ги прави по-лесно късливи и пропускливи.
Лежащото положение на кърмачетата се отразява върху позицията
на сърцето и развитието на венозната мрежа. След прохождането
им сърцето заема
полувертикална позиция и венозната мрежа в долната част на
тялото започва интензивно да се развива.
Пулсът при тях е учестен, което осигурява поддържане на
адекватен минутен сърдечен обем, което задоволява повишените
нужди от кислород и
хранителни вещества на клетките в растящия организъм.
Артериалното
налягане по-ниско поради по-широките и с намален тонус артерии,
което се
увеличава с израстването на детето.
12.2ОСНОВНИ СИМПТОМИ И СИНДРОМИ НА СЪРДЕЧНО-
СЪДОВАТА СИСТЕМА
Основните синдроми при заболявания на сърдечно-съдовата
система са :
сърдечна недостатъчност, периферна съдова недостатъчност,
разстройства на сърдечния ритам, проводимост и коронарна
недостатъчност. Основните
симптоми на тези заболявания са: лесна умора, задух при
физически усилия и покой, кашлица, оттоци, повишено кръвно
налягане, отпадналост, бледност,цианоза, болка в гърдите, учестен
или забавен пулс, тахикардия и аритмия.
Промените в сърдечните съкращения са тахикардия, брадикардия и
аритмия.
Промените в сърдечните тонове и наличието на сърдечни шумове
са основни симптоми, долавящи се с аускултация.
Увеличените размери на сърцето се диагностицират с рентгеново и
ехографско изследване.
Повишеното артериално налягане се диагностицира след
четирикратно
измерване на високи стойности за възрастта на детето.
Хипертонията в детска възраст е есенциална и симтоматична.

12.3СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ /СН/

Сърдечната недостатъчност е синдром, при който сърцето не е в
състояние да изпомпи достатъчно кръв, която да задоволи нуждите
на организма, и/или да поеме връщащата се към него кръв.
Причините водещи до появата на СН са :
- вродени сърдечни малформации; миокардити и миокардиопатии;
предсърдно мъждене; артериална хипертония; белодробно сърце;
- сепсис; тежки анемии; хипогликемии; засягане на централната
нервна
система;
- ятрогенни причини- венозно вливане на големи количества
течности,
съдържащи белтък – кръв, плазма.
Клинически протича с намалена физическа активност, обилно
изпотяване,
безапетитие, отслабване на тегло, уголемяване на сърцето,
симтомите на
лявокамерна и дясно камерна сърдечна недостатъчност.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните изследвания,
рентгеновото изследване, където се установява белодробен застой
и ехокардиография, като при нея се наблюдават разширение на
сърдечните кухини и смущения в сърдечната функция.
Чрез лечението се подобрява помпената функция на сърцето;
облекчена
работата на сърцето, чрез физически и психически покой; лечебното
хранене е на малки порции, през по-кратки интервали от време, като
храната е богата на калий и бедна на натриев хлорид, и диуретици.
Увеличаването на съкратителната функция на миокарда става чрез
прилагане на сърдечни
глюкозиди и нормализиране на нарушенията от СН функция на
органите и
системите в детския организъм. Успешното лечение на СН зависи
от
навременното откриване и отстраняване на причината.
Прогнозата зависи от причината, която я е предизвикала, от
своевременното и правилно лечение, което се провежда в
отделения за интензивно лечение.

12.4АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ ПРОЯВЯВАЩА СЕ В ДЕТСКА

ВЪЗРАСТ
Артериалната хипертония представлява повишено над нормата за
възрастта
на детето систолично и/или диастолично налягане.
Причините за появяването на това заболяване са различни и в
зависимост отмтях има :
първична /есенциална/ и вторична / симптоматична – при бъбречни
и сърдечно-съдови заболявания, при засягане на ендокринната и
централната нервната системи, интоксикации/ хипертония.
Повишеното артериално налягане обременява сърцето и е в
основата на
дегенеративните промени на съдовете и води до атеросклеротични
поражения. В детска възраст то остава безсимтомно и се открива
случайно
при профилактични прегледи. При по-продължителна високо
артериално
налягане детето се оплаква от: главоболие, световъртеж, лесна
раздразнителност и понижаване на успеваемостта в училище.
Диагнозата се поставя след четирикратно измерване на
артериалното
налягане при спокойно състояние на детето. От анамнезата се
търси
наследствен фактор, изследват се всички органи и системи, имащи
за
симптом артериална хипертония.
Лечението включва :премахване на причината, водеща до
повишеното на
артериалното налягане, чийто симптом е хипертонията. Използват
се
диуретици при патогенетичното лечение, както и бета – блокери и
други
повлияващи кателохаминовите депа.
Назначава се безсолна, богата на калиий храна с избягване на
животински
мазнини, препоръчва се предпазване от стрес, да се намали
физическото и
психическо натоварване. Прогнозата зависи от етиологичния
момент на
заболяването.

12.5ЕХОКАРДИОГРАФИЯ И АНГИОКАРДИОГРАФИЯ
Ехокардиографията дава възможност на екран посредством
отразяването на
звука от сърцето и големите кръвоносни съдове да се видят
измененията в
сърдечно-съдовата система на екран, и да се заснимат и разпечатат
на хартиенносител.
Подготовката на пациента за това изследване не е наложителна.
Изследването е безвредно както за болния така и за лекаря.
Един от най-лесните образни методи на изследване е
рентгенографията на
сърце и бял дроб. При нея на дигитална касета се прави рентгенова
снимка,
която след това се обработва дигитално и се получава образ на
сърцето на
фона на беля дроб. Рентгенолога разчитайки снимката дава мнение
за
конфигурацията, разположението и размерите на сърцето и
аортната дъга и
установява наличието или липсата на белодробен застой.
Подготовката на пациента е да бъде заплануван в отделение по
Образна
диагностика, да свали метални украшения и да бъде съпроводен от
медицинска сестра до отделението с историята на заболяването.
След това се връща в болничната стая, а резултата се получава по-
късно.
Ангиокардиографията е рентгеноконтрастен метод за прецизна
диагностика
на сърцето и кръвоносните съдове, при който се въвежда конрастна
материя
директно се прави бърза серия от рентгенови снимки. Тя може да
бъде
венозна, като при нея контрастната материя се въвежда в
периферна вена и
дава информация за дясната половина на сърцето и малкия кръг на
кръвообръщение и селективна- контрастната материя се въвежда в
артериален съд или на определено място в сърцето и дава
информация за
лявата половина и съответните съдове.
Подготовка на пациента:
-Пациента е гладен и жаден, не е пил вода в последните два часа.
-Преди изследването е приел медикаментите за кръвно и сърце.
-Хидратация преди контрастно рентгеново изследване с
физиологичен серум с цел профилактика на контраст индуцирана
нефропатия.
-Подготовка с антиалергични при анамнеза за алергия или асма.
-Спрял е приема на антикоагуланти/синтром/ При прием на
синтром,е
увеличено времето на кървене и времето на съсирване
-Направени са лабораторните изследвания: хемопоказатели,
коагулограма..
След ангиография се наблюдава пункционното място за кървене,
липса на
пулс, побледняване или изстиване на крайника, поява на болка.
През първите 6 часа след изследването медицинската сестра следи
на два часамчестотата на пулса, на кръвното налягане и сърдечния
ритъм.
Внимание за късни алергични реакции!
Преди процедурата се поставя периферен венозен източник.
Дадено и подписано информирано съгласие.
Противопоказания:
- Алергия, астма или анамнеза за алергия към контрастни средства
- Наскоро преживян инфаркт на миокарда
- Бъбречна и чернодробна недостатъчност
- Коагулопатия
- Вродена-хемофилия
- Пурпура на шолайн-хенох, ДИК синдром
- Тромбоцитопении-вродени, тромбоцитопатии-придобити, намален
брой на тромбоцитите
- Анемия
- ИМИ в последния месец
- Нестабилна хемодинамика
- Тиреотоксикоза
- Феохромоцитом
- Инфекциозно заболяване.

12.6 ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАФИЯ, ФОНОКАРДИОГРАФИЯ И

ПОЛИГРАФИЧЕСКИ ЗАПИС
Електрокардиографията/ЕКГ/ е графично регистриране на
електродвижещото напрежение, което се създава в сърцето преди
всяко негово съкращение и се
провежда до всички части на тялото.
Подготовката на пациента включва: вземане на информирано
съгласие,
обясняване на същността на изследването и липса на риска за
здравето му,
създаване на спокойна обстановка, затопляне или охлаждане на
функционалния кабинет, изключване на електроуреди, които биха
повлияли
на ЕКГ записа, заземяване на апарата, осъществяване на
психически и
физически покой, разсъбличане на пациента до кръста,
разсъбуване на
долните краиници, настаняване на пациента в хоризонтално и
удобно
положение.
Техниката на извършване на ЕКГ включва: подготовка на следните
необходими пособия: електрокардиограф/едно, три, шести и повече
канален/,табличка със съд с памучни тампони, банка с
физиологичен серум – 0,9%,туба със специална паста/гел/, пяна за
бръснене, индивидуална
самобръсначка, захващащ хирургически инструмент, болнично
легло; вземат информирано съгласие; настаняват пациента в
изискваното положение и го разсъбличат и ръзсъбуват. Осигуряват
добър контакт между електродите и кожата посредством намазване
с гел; поставят електродите за периферните отвеждания по следния
начин:
червен – отвеждане от дясна ръка/aVR/,
черен –отвеждане от десен крак/aVR/, жълт- отвеждане от лява
ръка/aVL/, зелен –отвеждане от ляв крак/ aVF/ и електродите за
прекордиалните отвеждания:
червен – четвърто междуребрие до десен стернален ръб/V1/,
жълт – четвърто междуребрие до ляв стернален ръб/V2/,
зелен – /V3/по средата между V2 иV4,
кафяв – пето междуребрие на медиоклавикуланата линия/V4/,
черен -пето междуребрие на лява предна аксиларна линия/V5/,
лилав – пето междуребрие на лява средна аксиларна линия /V6/.
Пуска се апарата, прави се запис, надписват се имената на
пациента, скоростта на лентата,отвежданията, дата и час на
изследването и подпомагат пациента да стане.
След това електрокардиограмата се разчита от кардиолог.
Фонокардиографията е метод за графично регистриране на
звуковите
феномени на сърцето и чрез нея се получава по- точна и детайлна
характеристика на сърдечните тонове и шумове.
Подготовката на пациента включва заплануване за изследването,
вземане на информирано съгласие , осигуряване на спокоен сън и в
деня на изследването придружаване на пациента и връщането му в
болничната стая, след което се получават резултатите.
Полиграфическите записи определят точно времето на отделните
фази на
систолата и диастолата на сърцето.

12.7СЪРДЕЧНА КАТЕТЕРИЗАЦИЯ И ОСЦИЛОГРАФИЯ

Сърдечната катетеризация представлява въвежда на тънък, дълъг,
стерилен
катетър в някоя от сърдечните кухини под рентгенов контрол в
операционна
зала.
Подготовката на пациента включва: заплануване на пациента,
вземане на
информирано съгласие, осигуряване на спокоен сън, проба за
чувствителност към контрастната материя, предупреждение да не
закусва в деня на изследването; съпровождане на пациента и след
връщането му в болничната стая активно наблюдение на
пункционното място и следена на два часа на сърдечната дейност.
Осцилографията е метод, чрез който се регистрира по механичен
път
пулсовият обем на определен участък на дадена артерия.
Подготовката на пациента включва заплануване за изследването,
вземане на
информирано съгласие , осигуряване на спокоен сън и в деня на
изследването придружаване на пациента и връщането му в
болничната стая, след което се получават резултатите.
СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ ДЕЦА СЪС СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Кл. картина:
- сърдечен шум
- увеличени размери на сърцето
- хипоксия
- изоставяне в развитието на детето
- нарушение в обменните процеси
- цианоза
- учестено или затруднено дишане
- жажда
- промяна в крайниците фаланги на пръстите
Изследвания:
- ЕКГ
- Обзорна рентгенография на сърце
- Ангиография
- Изследване на кръв – ПКК, ДКК, биохимия
- Изследване на урина – функционално, качествено и количествено

12.8ПЛАН ЗА СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ:

1. Приемане на детето в детско кардиологично отделение с
майката/
придружител
2. Запознаване с вътрешния ред, с правата на пациента и с
персонала
3. Поставяне на детето на първи режим
4. Детето трябва да заеме Фаулер положение
5. Измерване на соматичните показатели
6. Вкл. на монитор за следене на всички жизнени показатели
7. При наличие на пристъп – овладяване на пристъпа и провеждане
на медицински манипулации
8. Разговор с родителите за събиране на данни за снемане на
анамнеза и попълване на необходимата документация
9. След назначената от лекар изследвания – попълване на фишове
за
тях, фиш за кръв, за урина, за рентг.изследване; м.с да подготви
необходимите пособия; м.с взема материалите за излседване; м.с
отговаря за опаковане, транспорт, съхранение и получаване на
резултатите
10. Следи се външен вид, лицеизраз
11. Овладяване на цианоза и задух
12. Требване за храна според възрастта и диетата
13. Попълване на лекарствена табела според назначенията от
лекар
медикаменти
14. Изпълняване на назначената от лекар медикаменти – дозиране
на
сърдечни гликозиди
15. Провеждане на кислородолечение – дозата се назначава от
лекар
16. Извършване на всички хигиенни тоалети
17. Осигуряване на детето на добър емоционален комфорт;
18. Проследяваме за наличие на болка – къде и кога се проявява
19. Разговор с майката за двигателен и хранителен режим
20. М.с непрекъснато провежда здравно-просветна дейност
21. Провеждане на учебни дейности и занимални
22. Подготовка на документите за изписване
23. Изписване на пациента

12.9Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

сърдечна-съдовата система

Хипертонична болест- При зародиша формирането на ССС

започва след 15 ден от оплождането на яйцеклетката. ССС се
състои от сърце и съдове, по които циркулира и клетките се
снабдяват непрекъснато с кислород и хранителни
вещества.Заболяванията на ССС се разделят на: Заболяване на
сърцето; заб. на миокарда; заб. на ендокарда;заб. на перикарда;заб.
на кръвоносните съдове- артерии и вените.Осн. синдроми при заб.
на ССС са: сърдечна недостатъчност, периферна съдова
недостатъчност, разстройства на сърдечния ритъм, проводимост и
коронарна недостатъчност. Остра сърдечно-съдова недостатъчност
или сърдечен шок е синдром, който се изразява в неспособност на
ССС да достави на клетките необходимия им кислород и
храанителни вещества и да отстрани метаболити.
Хипертонична болест- е социално значимо забол. и представлява
повишаване на систоличното артериално налягане над 140mm/Нg и
диастолично налягане над 90 mm/Hg при трикратно изследване през
кратък период от време при психически и физически покой.
Педразполагащи фактори са генетични,неправилен режим на
хранене,стрес и фамилна обремененост.Уврежда очните
дъна,сърцето,бъбреците.
Специални СГ-те включват следене на жизнено-важните му
функции (соматични показатели) на монитор или от мед.
Специалисти и ги регистрират в мед. му документация:
температура, пулс,артериално налягане, диуреза, дефекация,
дишане, кислородотерапия. Провеждане на назначените му
изследвания; прилагане точно и прецизно назначеното
медикаментозно лечение, целящо да подобри функциите на
сърдечния мускул и да намали циркулаторните смущения; стриктно
прилагане на сърдечните глюкозиди,антиаритмични
средства,диуретици;следене на електролитното равновесие,защото
пациента може да изпадне в хипокалемия, хипохлоремия,
хипонатриемия, вземане на активно участие и асистира в
кардиостимулацията при ритъмни нарушения и по-тежки
увреждания на проводната с-ма на сърцето;асистиране при
поставяне на електростимулатор на миокардапейсмейкър.

12.10Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

сърдечна-съдовата системасърдечна недостатъчност-
При зародиша формирането на ССС започва след 15 ден от
оплождането на яйцеклетката. ССС се състои от сърце и съдове, по
които циркулира и клетките се снабдяват непрекъснато с кислород и
хранителни вещества.Заболяванията на ССС се разделят на:
Заболяване на сърцето; заб. на миокарда; заб. на ендокарда;заб. на
перикарда;заб. на кръвоносните съдове- артерии и вените.Осн.
синдроми при заб. на ССС са: сърдечна недостатъчност, периферна
съдова недостатъчност, разстройства на сърдечния ритъм,
проводимост и коронарна недостатъчност. Остра сърдечно-съдова
недостатъчност или сърдечен шок е синдром, който се изразява в
неспособност на ССС да достави на клетките необходимия им
кислород и храанителни вещества и да отстрани метаболити.
Сетрински грижи-децата в шоково състояние се настаняват в
интензивно отделение,на втори двигателен режим,с цел
ограничаване на двигателната активност;положението в леглото е
тип Фаулер, с повдигнати крайници за по ефективно
кръвооросяване на органите;хигиенните грижи и тоалетите (тоалет
против декубитус) се извършват на легло; МС контролира
непрекъснато жизнените показателисърдечна честота, кръвно
налягане, ЕКГ (мониториране), дихателна честота, часова диуреза,
температура, състояние на периферно кръвообръщение (кожна
темп.), воден баланс, централно венозно налягане (ЦВН); МС взема
мерки срещу прегряване или оглаждане, следи за физическото и
психическо спокойствие на болното дете; всяка манипулация се
извършва щадящо и по правилата на асептика;извършва
кислородотерапия по лекарско назначение, следейки стриктно за
прояви на въздух, цианоза по кожата и видими лигавици.

Анатомо-физиологични особености на ССС: ССС започва да се

формира към 15 ден след оплождането. Сър цето у новороденото и
кърмачето е относително голямо.Двете камери са еднакво
мощни.Кръвоносните съдо ве са относително широки , със слабо
развити мускулни и еластични влакна , което ги прави по-лесно
късливи и пропускливи. Пулсът у новороденото и кърмачето е
учестен в сравнение с големите деца , а RR е по – ниско поради по-
широките и с ↓тонус артерии. У новороденото систоличното
арт.налягане е около 80 mm.Hg. В кър маческата възраст – сист.
арт. налягане е равно на 80 + месеците на детето х 2 . След
първата година: 90 + годините на детето х 2 . Диастоличното
налягане е 2/3 от систоличното.
Изследване на ССС: За диагнозата на ССЗ важно значение имат :
анамнестичните данни от наблюдението на майката; оплакванията
на самото дете ако е по-голямо; обективното изсл. на ССС с оглед
палпация и ауск ултация. Голяма диагностична стойност имат
инструменталните изсл.– ЕКГ(диагностицират се ритъмните сму
щения на сърцето , определя се обременяването на сърдечните
кухини, прави се преценка за състоянието на миокарда), RO(дава
информация за големината и конфигурация та на сърцето и за
състоянието на БД), ехокар диография(разкриват се структурните и
функционални промени в сърцето и големите съдове).
Основни симптоми и синдроми при заболявания на ССС
1. Промени в честотата на сърдечните съкращения :
а) тахикардия- проявява се като: *синусова тахикардия – чест
симптом и може да възникне при физио логични състояния, а така и
при патологични (инфекциозни заб, заб.протичащи със сърдеч на
недостатъчност, анемии с Hb под 80 g/l, ендокринни заб-
тиреотоксикоза , феохромоцитом и др.); *параксизмална тахикардия
– в зави симост от мястото на възбудното огнище – надкамерна(по-
честа в детската възраст) и камерна; *предсърдно трептене-проява
на миокардно увреждане
б) брадикардия – диагностицира се като пулсова честота е под 100 в
кърмаческата възраст и под 70 при по-го леми деца. Синусова
брадикардия – дължи се на ↑ тонус на парасимпатикуса при
повишен вътречерепен натиск ,повръщане , бъбречна колика ,
интоксикации със сърдечни глюкозиди и др.
2. Аритмии – нарушения в сърдечния ритъм.Аритмиите се
проявяват като :
а) синусова аритмия – тя обикновено е физиологично състояние.
Изразява се с учестяване на сърдечната дей ност по време на
вдишване и забавянето и по време на издишване – дихателна
аритмия.
б) екстрасистоли – биват надкамерни и камерни.Те често
възникват в здравото сърце и се дължат на нервнове гетативни
смущения , но могат да бъдат признак на миокардит ,
миокардиопатия , интоксикации и др.
в) предсърдно мъждене – израз на тежко миокардно увреждане
г) синдром на болния синус-дължи се на нарушена функция на
синусовия възел , в който се зареждат импул сите на нормалната
сърд.дейност.Проявява се с бради и тахикардия.Среща се при
миокардни увреждания и като усложнения след сърдечни операции.
3. Промени в сърдечните тонове и наличие на сърдечни
шумове
4. Увеличение на сърдечните размери (кардиомегалия)-
диагностицира се чрез Ro и ехокардиографско изсл.
5. ↑ на RR – диагностицира се като при четирикратно измерване на
арт. налягане (установят се стойности над нормата за съответната
възраст).
Грижи за болното дете със заболяване на ССС: Изискват
специални сестрински грижи. Децата са с обикно вено намален
апетит. Храната трябва да се поднася по-често, по-малко, в
апетитен вид.Диетата-според състоя нието. С храната да се доставя
достатъчно енергия за сметка на въглехидрати, пълноценни
белтъчини , вита мини, калий.Нужен е свеж въздух, чисти легла,
полуседнало положение, психическо спокойствие, добра хигие
на.На I режим-обслужване само от м.с. Тя проследява жизнените
показатели. RR мерене – с детска маншета. От 10 г.в. - като
възрастните апарата. М.с. следи телесната маса, прилага
медикаментозно лечение (сърд.глю козиди, диуретици).За
оперираните деца – още от залата грижи. Децата с шок в
интензивно. За изследвания : *ехокардиография – неинвазивен
метод , с електрокардиографи – м.с. да осигури спокойствие на
детето; *за RO – предварително плануване , придружава , държи
детето; *ЕКГ – премидикация – да не мърда; *диспансеризация –
следене на RR за хипертоници , затлъстели деца (диета и режим и
т.н.)
Грижи за сърдечно болни деца. ССЗ изискват специални грижи и
голямо внимание, защото децата не винаги преценяват правилно
тежестта на състоянието си. Режимът е строго постелен, за да може
да се спазва от децата сестрата трябва да осигури занимания в
леглото. Напускането на леглото особено при ревматичен или
дифтериен миокардит, може да бъде фатално. Обслужването,
хигиена, хранене, трябва да става изключително в леглото при най-
малки усилия от страна на детето. Занимания – в легнало/ седнало
положение с минимални усилия от страна на детето Положение в
леглото – седнало или наведени леко напред Непрекъснато
наблюдение – 24 часово наблюдение на пулс, дишане,
температура, АН и регистриране на стойностите в температурен
лист или дневник, диуреза и дефекация Храна – лека, без сол –
нужните минимални количества се съдържат в хранителните
продукти и не се добавя никакво количество, на 5 приема в малко
количество, диета 10 Стаята – чиста, проветрена, под наблюдение
Условия за декубитус – поради задръжката на течности се
образуват отоци и принудителното легнало положение опасността
от развитието на декубитус е голяма, затова грижите трябва да са
насочени към профилактика срещу тях. Смяна на положението в
леглото, масаж и разтривки, противодекубитални дюшеци и т.н.
Места за инжекции – поради отоците да се внимава за определяне
на местата и да се съобрази дължината на иглата Раздвижване,
рехабилитация – започва се с масаж, пасивна гимнастика и под
лекарски контрол се включва активна гимнастика с внимателно
увеличаване на натоварването.

13. Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

отделителната система.
Бъбреците играят важна роля в човешкия организъм. Чрез урината
те излъчват от организма разпадни продукти, участват в
регулацията на водно-солевото равновесие, имат хормонална
функция. Заболяванията на бъбреците са доста чести и изискват
продължително лечение. М.с. трябва да полага много грижи и
умение, както в диагностичните изследвания, така и в
самостоятелно приложение на редица манипулации.
Болестите на бъбреците и пикочните пътища са често срещани в
детска възраст, тъй като изискванията от отделителната система в
детска възраст са големи (във връзка с интензивната обмяна).
Анатомичните особености в устройството на пикочната система се
отразяват неблагоприятно.
Анатомо-физиология на отделителната система при деца
Отделителната система на човека се състои от два бъбрека, два
покочопровода(уретери), пикочен мехур и уретра. Бъбреците са
чифтни органи, разположени в коремната кухина. У новороденото те
са относително големи(горният им полюс лежи на нивото на 11- ти
гръден, долния на 6-ти лумбален прешлен, на две годишна възраст –
на нивото на първи и трети лумбален прешлен). До двегодишна
възраст бъбреците са налобени, легенчета и уретерите са
относително по широки със слабо развита гладкомускулна и
еластична тъкан. Уретерите у новородените са леко нагънати по
дължината си и са дълги 6-7 см. Уретрата у новородените момичета
е дълга около 5-6 см, а у момичетата 0,5 до 1 см.
Пикочният мехур у новороденото е с вместимост до 3 см3, на
една година около 100 см3. Отделеното количество урина през
първите две денонощия е оскъдно тъй като новороденото приема
малки количества кърма и течности. Диурезата средно е 6-7 мл. на 1
см. от ръста на детето. Първите дни след раждането урината на
детето е с цвят на чай(керемиден) от обилното съдържание на
урати, дължащо се на значителния клетъчен разпад. През
кърмаческия период урината е съвсем бистра, почти безцветна, ако
има промени те са в резултат на заболяване или приемане на
лекарствени средства.
Бъбреците имат три основни жизненоважни функции –
екскреторна (отделителна и очистителна), хомеостатична и
еднокринна функция. След раждането бъбреците поемат
поддържането на хомеостазата на организма. Те участват и в
регулирането на артериалното налягане чрез системата ренин-
ангиотензин, преценява се чрез системно проследяване на
артериалното налягане и изследване на ренина.
Късата уретра, особено у момичетата, и близостта й с аналното
отвърстие създават благоприятни условия за инфектиране на
пикочните пътища. По-голямата извитост и недостатъчната
еластична и мускулна тъкан на уретрите довеждат да застой на
урината и благоприятстват преминавано на инфекцията към
бъбречното легенче.
Основни симптоми при заболявания на отделителната система и
най-често срещаните заболявания на отделителната система в
детска възраст:
 Дизурия – чести и мъчителни позиви за уриниране,
съпроводени с парене, болка в пикочния канал и чувство за
недовършено уриниране;
 Полакиурия – често уриниране;
 Никтурия – смущение в ритъма на отделяне на урината през
денонощието;
 Олигурия – намалено отделяне на урина;
 Анурия – невъзможност на бъбреците да отделят урина;
 Полиурия – увеличено отделяне на урина над 2000 мл. за 24
часа;
 Хематурия – наличие на кръв в урината;
 Протеинурия – наличието на протеин в урината;
 Енурезис – неволно напикаване, поради незадържане на
урината;
 Левкоцитурия – наличие на левкоцити в урината;
 Бактериурия – наличие на бактерии в урината;
 Ретенция – задръжка на урина при пълен пикочен мехур.
При децата се срещат и вродени аномалии на бъбреците и на
пикочните пътища. Аномалиите на бъбреците са: агенезия(липса на
бъбрек), хипоплазия(бъреците са с намалени размери и по-малък
брой нефрони), подковообразен бъбрек(бъбреците са сраснали в
долните си полюси), бъбречна дистония(ненормално разположение
на бъбрека), дисплазия на бъбрека(силно увредена бъбречна
функция с оскъден брой нефрони) и др.; пиелоуретрална
обструкция с хидронефроза; аномалии във формата, дължината,
ширината и броя на уретерите; мега мехур(пикочен мехур с голям
капацитет, рядко уриниране); стеноза на уретрата;
хипоспадия(отвора на уретрата е в долната страна на пениса);
еписпадия(отвора на уретрата е в горната страна на пениса) и
други.
Функция на бъбреците и уринарната система – знания придобити
по анатомия, физиология, вътрешни болести. Особености при
децата:Вместимост на деския пикочен мехур в края на 1 година е
30-45 мл.
Класификация на заболяванията:- цистит ; - остър и хроничен
нефрит - след прекарани инфекциозни болести, полесно може да
се диагностицира наличието на остър гломерулонефрит. симптоми:
високо кръвно налягане, отоци и видими за окото промени в
урината, пациентите се оплакват от обща слабост, повишена умора,
тъпи болки в лумбалната област. Картината на остър
гломерулонефрит може да се прояви и с недостиг на въздух,
сърцебиене, повишена жажда, гадене, повръщане. Количеството на
отделената урина е намалено. В кръвта може да се увеличи
съдържанието на азотни токсини/ Пациентите подлежат на
хоспитализация.
- пиелонефрит ; - бъбречна недостатъчност ; - камъни в
бъбреците ; - бъбречна туберкулоза ; - новообразования
Изследвания на отделителната система  функционални
изследвания – диуреза, Фолхард, Зимницки ( изучено в първи курс)
 Изследване на урината – макроскопско(количество, относително
тегло, цвят, прозрачност, миризма, рН и ....), химическо(белтък,
захар, кетонни тела, билирубин, уробилиноген), микробиологично,
микроскопско (седимент);  рентгенови изследвания – суха
(нативна) снимка, снимки с контраст – ретроградна цистография,
венозна урография. Томография  ехография на пикочен мехур и
бъбреци;  Инструментални – Цистоскопия;  радиоизотопни
изследвания
Лечение – медикаментозно по лекарско назначение
Специални сестрински грижи за деца със заболявания на
отделителната система.
• следене и документиране на микция и диуреза; • измерване и
регистрация на АН и температура; • проследяване на поети течност;
• измерване на тегло; • грижи за личната хигиена; • обучение на
майката да прави тоалет на децата по правилата на науката.
Обучение на децата над 8 години как сами да извършват тоалета
си. • Вземане на материал – урина за изследване. Вземане на
„стерилна” урина за изследване (изучено 1 курс, Вземане на урина
от момиче и момче кърмаче за изследване) • спазване на
подходяща диета, според заболяването и назначението на лекар и
диетолог. • Участие в подготовката за изследванията. Грижа за
пациента след изследвания. • Спазване на лечебно охранителен
режим. Изготвяне на план за занимания при деца с наложен 1 или 2
режим; • водене на медицинска документация
 Уроинфекции в детска възраст. Бактериалните инфекции са
често срещани заболявания на отделителната система. За тях се
мисли, когато има неясен фебрилитет, анорексия, повръщане,
хипотрофия, промяна в цвета и миризмата на урината, неясни
коремни болки, микционни смущения. Причиняват се от ешерихия
коли, протеус, ентерококи. Предразполагащи фактори са локални
фактори създаващи условия за уростаза и общи метаболитни
смущения. Клиниката е характерна за различните възрасти на
детето: при новородено- безапетитие, апатия, повръщане,
намаляване на тегло, повишена температура, поява на иктер в хода
на септичното заболяване; при кърмачетата и ранна детска възраст
– нефиширано начало, безапетитие, повръщане, диспепсия,
хипотрофия, субфебрилитет; в предучилищна възраст –
полакиурия, дизурия, енуреза, а може да протече и остро с висока
температура, болки в корема и кръста, повръщане, отпадналост,
бледност, сухи е зачервени лигавици. Диагнозата се поставя след
провеждане на изследвания на отделителната система,
лаб.изследвания на кръв и урина. Лечението трябва да бъде
достатъчно продължително: етиологично след антибиограма,
симптоматично, прием на повече течности, диета №7,
диспансеризация.
Нефротичен синдром. Характерна е масивната протеинурия,
хипопротеинемия, диспротеинемия, хиперлипидемия. Клинически се
наблюдава първичен, вторичен и наследствен нефротичен синдром.
Предразполагащи фактори са инфекции, алергични реакции,
медикаменти. Вторичният нефротичен синдром е усложнение на
заболяване: колагинози, неоплазми, диабет, отравяне с тежки
метали, тромбози. Клиника: масивни и генерализирани оттоци,
изливи в телесни кухини(плеврална, коремна, скротална), олигурия,
коремни болки, диария, анорексия. При изследване на урината:
протеинурия, хипопротиенемия, диспротиенемия, увеличен
хорестерол, ускорено СУЕ. Биопсия за потвърждаване на
диагнозата. Лечение: кортикостероиди, плазма и албумин за
коригиране на кръвните показатели; диуретици; АБ; диетично
лечение.
Нефритен синдром. Обединява група заболявания със засягане
на гломерулите. Клинически се изявява при: остър постстрептококов
гломерулонефрит, бързо прогресиращ гломерулонефрит, нефрит
на Борже.
Острият постстрептококов гломерулонефрит и
инфекциозно имунно заболяване, протичащо след остри инфекции
на горните дихателни пътища, причинени от бетахемолитичния
стрептокок от група А. Клинически се проявява с общо
неразположение, висока температура, отпадналост, главоболие,
гадене, повръщане, болки в корема и лумбалната област; сутрин
след ставане от сън с отоци около очите и по клепачите; хематурия
за дълго време; хипертония – бързо преходна; лаб.изследвания –
ускорено СУЕ, хематурия, протеинурия. Усложнения – остра
бъбречна и сърдечна недостатъчност, енцефалопатия. Лечение –
етиологично срещу стрептококовата инфекция; възстановяване на
бъречната функция – първи постелен режим, диета №7 А с
ограничение на солта, белтъчини и течности; антихипертензивни.
Профилактика – предпазване от стрептококови инфекции.
Бързопрогресиращ гломерулонефрит. С неизяснена етиология
и различни патогенетични механизми. Развитието е прогресиращо
с намаление на бъбречната функция и тотална недостатъчност за
седмици и месеци. Заболяването започва остро с проявите на
нефритния синдром(олигурия до анурия). Диагнозата се поставя
след биопсия. Лечението – антихипертензивни, поддържане на
водно-електролитен баланс, ранно свключване на хемедиализа.
Нефрит на Борже. С неизяснена етиология и водещи клинични
симптоми – макрохематурия с лека протеинурия. Отоците на са
характерни, артериалната хипертония е късен симптом.
Диагнозата са потвърждава чрез биопсия. Постепенна прогресия и
завършва с бъбречна недостатъчност. Няма ефикасно лечение.
Изследвания подпомагащи поставянето на точната диагноза при
заболявания на отделителната система в детска възраст.
В детска възраст за уточняване на заболяване на отделителната
система могат да бъдат назначени: клинико-лабораторни
изследвания(относително тегло на урината, реакция, цвят,
седимент); бактериологично изследване на урината(урокултура);
функционални методи на изследване - проба на Зимницки,
клирънсови изследвания; образни изследвания – обзорна
рентгенография на корема, екскреторна урография, микционна
цистография, коремна ехография, радиоизотопна цистография;
инвазивни методи - перкутанна бъбречна биопсия.
За венозна урография детето трябва да се подготви
предварително. Вечерта преди изследването се взема очистително,
сутринта да не закусва. Прави се очистителна клизма. За да се
изпита чувствителността към йодния препарат се инжектира 1ml от
него i.v. и се изчаква няколко часа. При липса на оплаквания се
инжектира i.v. необходимото количество контрастно вещество.
Освен венозната пиелография се назначава и ретроградна
цистография, за извършването на която е необходимо да се
направи катетеризация на пикочния мехур.
Провеждане на пробата на Зимницки – детето се поставя на
втори режим; подканя се в 6 часа сутринта да уринира извън
адресираните осем съда с паспортните му данни; започва
изследването на празен пикочен мехур в 6 часа сутринта; събира в
продължение на 1 денонощие на тричасови диурези(на всеки 3 часа
болното дете уринира в отделен съд – осем порции); м.с. измерва
количеството и относителното тегло на всяка порция; регистрира
измерените стойности в документацията на детето.
Бъбречна биопсия – хистологичен метод за изследване на
бъбречната тъкан, взета чрез специална пункционна игла. Може да
бъде закрита и открита. Подготовка за изследването: заплануване;
вземане на информирано съгласие от майката/придружителя;
предаване по рапорт; ултразвуково изследване за определяне на
разположението на бъбреците с ехографски апарат; определяне на
коагулационният статус-време кървене и съсирване, протромбиново
време, кефал-каолиново време, тромбоцити, кръвна група и Rh
съвместимост, СУЕ, креатенин, кр.урея; изследване на урина;
измерване на артериално налягане; консултация с анестезиолог;
детето се придружава до кабинета за провеждане на процедурата;
м.с. получава резултатите.
Катетеризация на дете. Това е манипулация, при която чрез
специален катетър се прониква през уретрата в кухината на
пикочния мехур с лечебна или диагностична цел. Тя се налага при
задържане на урината в пикочния мехур, освен това чрез нея може
да се взема стерилна урина, може да се извърши промивка на
пикочния мехур и други. Извършва се чрез специални катетри, които
биват твърди и меки. Меките катетри биват нелатонови, тиманови,
пецер и др. Твърдите катетри са с по-различно устройство според
анатомичните особености на мъжката и женската уретра.
Катетеризацията се извършва при строго спазване на правилата за
асептика и антисептика. Катетеризацията на момичета се извършва
от медицинската сестра с помощна на санитарка или друга м.с. При
момчетата и мъжете се извършва от лекар с асистираната помощ
на м.с.
Необходими пособия: няколко катетъра(меки и твърди); стерилни
инструменти(кохер, тирие, пинцети); стерилни и химически чисти
шишенца х 2 бр.за вземане на материал за изследване;
съпроводителни писма; стерилно олио(катежил); стерилна
спринцовка със стерилна вода; стерилни марли; стерилни ръкавици-
2 чифта; дезинфектант за кожа; бъбрековидни легенчета-2 бр.;
пособия за тоалет на гениталии.
Техника на извършване:
 Детето се поставя да лежи по гръб с мушама и чаршаф, и
подлога под седалището;
 Извършва се хигиенен тоалет на гениталиите;
 М.с. си поставя стерилни ръкавици;
 С едната ръка разтваря лабиите, за да открие уретрата, а с
другата ръка с марлен тампон напоен с антисептичен разтвор
и захванат с инструмент дезинфекцира външния отвор на
уретрата с едно движение(от горе на долу);
 С ръката държаща инструмента хваща с него катетъра на 5-10
см. от върха и със същата ръка с палеца и показалеца хваща
края на катетъра;
 Въвежда катетъра в уретрата и след преодоляване на
съпротивлението от външния и вътрешния сфинктер попада в
пикочния мехур;
 Раздува се балончета на катетъра със стерилна вода;
 След приключване, катетъра се издърпва навън леко с
инструмента(проверяваме застопоряването му).

13.1Сестрински грижи
1. При деца болни от нефрит трябва постоянно да се полагат
грижи. Децата трябва да спазват постоянен режим. Те трудно
привикват към определената диетична храна и обичат да
консумират неразрешени храни, което рязко може да влоши
състоянието им. Трябва да се следи и количеството на
приетите течности. Децата трябва да бъдат приучени да
уринират в определено гърне. Денонощното количество на
урината се измерва и се нанася в температурен лист. От тази
урина- общото количество- се измерва относително тегло и се
изпраща за количество албумин в клинична лаборатория.
Необходимо е да се следят телесно тегло и пулс.
У децата с уремия трябва да се провеждат мероприятия за
предпазване от декубитус. Необходимо е да се следи да не
развият усложнения като остра сърдечна слабост, еклампсия.
2. При деца с нефротичен синдром трябва да се поддържа
изрядна чистота. Тези болни са предразположени към
декубитуси, за това лежат на антидекубитален дюшек. Трябва
 да се внимава с мускулните инжекции – да се правят в
делтоидния мускул, а не другаде, където се получават големи
оттоци. Децата трябва да бъдат предпазвани от контакти с
болни от катари на ГДП, пневмонии и други заболявания, към
които болните от нефротичен синдром са особено податливи.
3. При деца с възпаление на пикочните пътища – необходимо
да се следи за спазването на режим на легло. В много случаи
се налага да се вземе стерилна урина.
4. Диурезата – важен показател за бъбречната функция. Тя се
променя при повечето заболявания на отделителната система
и е ценен показател за хода на заболяването. Първостепенна
задача на м.с. е да я следи ежедневно и да я отразява в
температурен лист. Олигурията е тревожен признак, а
анурията – застрашаващ живота симптом. Тези смущения се
дължат на намалена продукция на урина или на задръжката й
в пикочния мехур. В последния случай се говори за ретенция
на урината. При нея може да се види леко издуване в областта
на симфизата, а при палпация се опипва напрегнат пикочен
мехур. М.с. е длъжна да уведоми лекаря. Грижите при
ретенция на урината се определят от причината. При остри
възпалителни процеси на долните пикочни пътища в областта
на пикочния мехур се поставят грейки. Може да се опита
рефлекторно повлияване на акта на уриниране като се пусни
чешма в стаята или като се промие половата област със струя
от топла вода. В тежки случай се налага катетеризация. Тези
процедури нямат ефект, ако олигурията е резултат на
недостатъчна продукция поради увреждане на бъбречния
паренхим. При тези случай на детето се осигурява пълен
покой и под кръста се поставят грейки (индивидуално). По
лекарско назначение се прилагат диуретични средства. Ако и
това не помогне, детето се подготвя за диализа.
Спонтанна или медикаментозно провокирана полиурия след
остър нефрит, нефротичен синдром и др. остри състояния е
благоприятен белег. Но полиурия в термален стадий на хроничен
нефрит насочва към бъбречна склероза и е прогностично
неблагоприятна.
Едновременно с диурезата м.с. измерва и отностително тегло
на урината, като стойностите се съпоставят. С отпадането на
бъбречната функция намалява концентрационната способност,
относителното тегло спада и се развива хипостенурия. Тези
изследвания са залегнали в основата на функционалните проби
за концентрация и разреждане на Фолхард и Зимницки.
Провеждат се с прякото и активно участие на м.с. Тези проби
имат рядко приложение в детската практика.
Най-често се извършва изследването на урината за белтък,
както и нейния седимент. Изследването трябва да се извърши,
колкото е възможно по-бързо след получаването на урината. При
престой бързо се развиват образуващи амоняк бактерии, които
изменят нейното Ph. Само след половин час по-голяма част от
клетъчните елементи на седимента (Er, Leco, цилиндри) се
разрушават. При по-големи деца се взема сутрешна урина, а при
кърмачета тогава, когато се получи, като веднага се изпраща в
лаборатория за изследване.
5. Урокултура – бактериологичното изследване на урината,
съчетано с антибиограма, има голямо значение за диагнозата
и лечението на възпалителните заболявания на пикочните
пътища. За по-точни резултати детето не бива да взема
антибиотици 2-3 дни преди изследването.
6. Показатели
а) сърдечно-съдова дейност – м.с. измерва основни жизнени
показатели по стандарт, а при някой деца – неколкократно по
назначение на лекаря. При бъбречни заболявания се покачва
предимно диастоличното налягане. Пулсът се забавя при
хипертония и се учестява при настъпваща сърдечна слабост.
Може да се развие и остър белодробен оток. М.с. незабавно
уведомява лекаря, а до идването му поставя детето в
полулегнало положение и осигурява чист и свеж въздух в
стаята. Дава на детето бъбрековидно легенче за събиране на
пенестите храчки. Поставя грейка на краката. При нужда
подава кислород. Същевременно подготвя необходимите
лекарствени средства за инжектиране.
Повишеното артериално налягане, съчетано с упорито и
силно главоболие, невлияещо се от обичайните аналгетици,
неспокойствието, появата на потрепквания на отделни мускули
на лицето и крайниците са симптоми, които трябва да наведат
вниманието на м.с. към възможността за развитие на мозъчна
еклампсия. В подобни случай тя успокоява детето и подготвя
необходимите противогърчови средства, както и необходимия
инструментариум за лумбална пункция.
б) антропометрични размери – внимателното измерване на
теглото ежедневно е задължение на м.с. При развитие на
отоци теглото се повишава и обратното-при разнасянето им –
теглото намалява.
в) режим – за доброто лекуване на бъбречно болни е
необходим подходящ режим. Той има значение преди всичко
 при остри гломерулонефрити с отоци и хипертония – децата се
поставят на постелен режим до изчезване на възпалителните
явления. Съображенията за това са следните:
- намалява се до минимум разходът на енергия, а от там и
разпадните продукти, които се излъчват(напр.урея);
- при лежане кръстната област се затопля, това води по
рефлекторен път до по-богато кръвооросяване и подобряване
на функцията на бъбреците;
- физически и психически покой допринасят за спадане на
повишеното артериално налягане, пулсът се нормализира,
самочувствието се подобрява. При останалите бъбречни
заболявания режимът е по-свободен;
г) лична хигиена - чистотата на кожата оказва благотворно
въздействие по нервнорефлекторен път. При лоша хигиена
болното дете се чувства неудобно в леглото, може да има
сърбеж по кожата, сънят се нарушава, настроението се
понижава. Чистотата на кожата е от особено значение при
деца с отоци и при уремично болните. Отточната кожа е със
смутено кръво- и лимфообръщение. Защитните й функции са
понижени. За това инфекциите по кожата са чести и протичат
тежко. При уремично болни уреята се отделя и през кожата и
лигавиците и по тях се отлагат кристалчета пикочна киселина.
Появява се тежък уринозен дъх от устата, лигавицата й се
разязвява и става входна врата за инфекции.
При бъбречна недостатъчност, остра или хронична, се
използват диализационни методи.
д) диетично хранене – м.с. запланува диетата на болния в
зависимост от вида и фазата на бъбречното заболяване и
контролира точното й спазване. Детето винаги спазва диета,
често предписаната храна му е неприятна и то понякога тайно
консумира неща, които му харесват. Важно е проследяването
на поетите течности. Претоварването с тях може да увеличи
наличните оттоци и да влоши състоянието на и без това
претоварената сърдечно-съдова система. При добра диуреза
детето поема течности според нуждите си. При настъпването
обаче на олигурия или полиурия точното определяне на
внесените течности има значение за предотвратяване но
нежелани усложнения. Количеството течности се определя от
лекаря, а м.с. следи тяхното приемане.
Роля на м.с. в психологичната и педагогическата подготовка на
хоспитализирани деца
Болестта е преди всичко нарушение, отпадане на
нормалните механизми за уравновесяване, за приспособяване
 на организма към обкръжаващата го среда. Голямо значение
има правилното организиране на цялата обкръжаваща го
среда. За протичане на оздравителния процес влияние оказва
психическото състояние на болното дете и на първо място
неговото емоционално състояние. Необходима е такава
организация на средата, която да създава и поддържа
положителен емоционален тонус. Настроението на детето,
неговото отношение към всичко, което го заобикаля,
преобладаването на положителни емоции трябва да са в
центъра на общия лечебен процес. Преходът от познатата
домашна обстановка към болничната често се явява
травматизиращ момент и причина за потиснатост, тъй като
постъпването в болница е свързано с нарушаване на
установения ред в живота. За да се предотврати чувството на
страх от болница, е необходимо да се отдели внимание при
оформянето на приемната стая, таке че тя да бъде
привлекателна за детето. В нея трябва да има картини, ярки и
интересни играчки, които да са достъпни за детето. Още при
приемането на детето в болницата е необходимо да се
съберат сведения от родителите/придружителите относно
обстановката, в която е живяло, характера на храненето, да се
изясни спазвало ли е определен режим и какви са
особеностите на неговото поведение и психическо развитие.
Особено важно за поддържането на положителен
емоционален тонус е възможността за разнообразни игри. В
игрите детето забравя за болестта си и повишава активността
си, което влияе благоприятно на оздравителния процес.

13.2Грижи за болното дете със заболявания на ОС .

Определят се от общите симптоми и специфичните прояви от
страна на пикочоотделителната с-ма.Детето в стационара се
настанява в легло заедно с дете със сходно заболяване. Децата са
на 1 режим в острия стадий до стихване на възпалителните
явления.Съображения за това са :при затопляне в поясната
област ,при лежане рефлекторно се подобрява кръвооросяването и
функцията на бъбреците;разходът на енергията се
намалява,увеличава се излъчването на отпадни
продукти,физическият покой води до нормализиране на
арт.кр.налягане и пулсовата честота.МС извършва хигиенните
грижи. Особено при децата с отоци.При деца с уремия-поява на
уринозен дъх от устата.Лигавиците лесно се инфектират.Важно
място заема диетичното хранене.Ограничава се солта,намален
прием на течности,внос оптимален на белтъчини.Изисква се строг
контрол на храните.Следят се приетите течности и отделената
урина.
Поведение при коликообразна болка.МС ↓
->настаняване на детето на легло
->поставяне на топла грейка в областта на кръста
->поднасяне на течности за оводняване
->следи за повръщане
->осигурява гърнета и подлоги за уриниране
->следи и регистрира цвета на урината ,диурезата
->при отделяне на конкремент го изпраща за хим.анализ
->провежда предписаната терапевтичната програма
Ако детето е за хемодиализа:
->закусва преди диализа (лека и богата на белтъци –
сирене,кашкавал,салам),тъй като по време на диализа белтъкът
намалява ,както и калцият,а се увеличава фосфорът.
->Мед.сестра подготвя апарата, включва го,осигурява филми,следи
състоянието,РР,4 часа след диализа не се разрешават мускулни и
подкожни инжекции,поради опасност от хематурия.
Изследвания:
-стерилна урина от кърмачета и малки деца само чрез пункция от
пикучния мехур.
-след тоалет на гениталийте в колектор и стерилно шише.
-диуреза в отделен съд
-контрасна урография->заплануване-изписване на конт.в-во,проба
за чувтвителност,изследване на уреята,диета за намаляване на
газовете (мезим форте),псих.подготовка успокояващи,евентуално
борба с шоко?,наблюдение за късна алергия.
-за цитоскопия-проба за чувствителност към местен
анестетик,псих.подготовка,уриниране и тоалет на
гениталийте,съпровожда се до кабинета,осигуряват се
антиалергични медикаменти.
-биопсичен материал от бъбрек може да се вземе по 2 начина :
*по хиръргичен
*чрез перкутанна пункция
Подготовката включва:изследвания като за оперативна
намеса,проба за чувствителност ,изкъпване на
детето;псих.подготовка +успокоителни,детето не закусва преди
биопсията,мери се Т и РР,подготват се инструментите ,материалът
се изпраща за изследване,наблюдава се 24 ч.
14. Специални сестрински грижи при деца със заболявания на
нервната система.

Нервната система е най-сложната и най-обширната система в

човешкото тяло. Тя представлява милиони свързани по между си
нервни клетки наречени неврони. Тя ръководи, координира и
интегрира функциите на всички останали органи и системи. Състои
се от периферна и централна нервна система( главен, малък,
продълговат и гръбначен мозък). Периферните нерви произлизат от
12-те чифта черепно-мозъчни нерви.

В детска възраст заболяванията на НС са сравнително чести.

Значението им нараства и поради обстоятелството, че детето се
засяга по време на изграждането му като личност. Причините за
заболяванията на НС са разнообразни. Докато при възрастните
преобладават съдовите нарушения и туморите, при децата са по-
чести последиците на родовите травми, възпалителните процеси и
някои типични само за детската възраст обменни дефекти. Поради
нарушения в координацията заболяванията на НС често се
съпровождат и с промени и на останалите системи(дихателна,
сърдечно-съдова и др.). Медицинската сестра има за задача да
съдейства във възстановяването на нарушените функции и по този
начин да осигури правилно развитие на детето.

14.1 Сестрински грижи при остри възпалителни заболявания на

ЦНС
Острите възпалителни заболявания на ЦНС са чести поради
лесната ранимост на детския мозък, намалената имунобиологична
защита, повишената пропускливост на кръвно-ликворната бариера.
Развиват се енцефалити и менингити, менингоенцефалити.
Причинители могат да са вируси, бактерии. Роля играят също
автоимунни и алергични процеси. Симптоматиката е разнообразна и
зависи от възрастта на детето и от локализацията на пораженията.
Характерно е настъпването на промени в съзнанието с преходи от
силна възбуда до пълна кома, упорито главоболие, повръщане,
гърчове, промени в психиката. Такова дете се настанява в отделна
стая и му се осигурява пълен психически и физически покой. Стаята
може да се затъмни, ако се появи фотофобия и детето се обръща
на противоположната на светлината страна. Ако има изразени
прояви на моторна възбуда се прилагат успокояващи лекарствени
средства. Осигурява се индивидуален санитарен пост.
Необходимо е да се изследва цереброспинална течност.
Медицинската сестра приготвя необходимите пособия за лумбална
пункция и полученият ликвор заедно със съпроводителните писма
да бъде изпратен за микробиологично и биохимично изследване.
След пункцията детето се поставя да лежи по корем и на една
страна поради опасност от повръщания и евентуална аспирация.
При проява на гърч мед.сестра уведомява незабавно лекаря и
приготвя необходимите противогърчови средства (Диазепам,
Фенобарбитал и др.). При засягане на черепно-мозъчните нерви със
смущения в гълтането и храненето се осигуряват необходимите
разтвори за парентерално хранене. Непрекъснато се следят:
температура, пулс, АН, дишане, количество на прелетите и на
отделените течности чрез диурезата, повръщането, дефекацията.
При задълбочаване на състоянието детето изпада в кома,
което е състояние на безсъзнание и може да изчезнат някои
рефлекси. Резултатът е тежко мозъчно засягане с опасност от
настъпване на необратими промени и за това сестринските грижи са
непрекъснати. Детето е поставено в положение Тренделенбург и се
прави щателна профилактика против декубитус. Необходими са
особени грижи за поддържане на кожата чиста и суха, особено след
изхождане.
Дихателните смущения са особено чести, тъй като пряко се
засяга дихателния център или поради запушване на дихателните
пътища от секрети, повърнати материи, които се задържат поради
потискане на кашличния рефлекс. Важно задължение на
медицинската сестра е да поддържа горните дихателни пътища
проходими. Тя почиства секретите с марлени тампони или ги
аспирира. Промяната на положението на тялото и перкуторният
масаж допринасят за по-лесното дрениране на дихателните
пътища. В критични ситуации се налага извършването на
ендотрахеална интубация или трахеостомия. Налага се подаването
на кислород.
Храненето на болното дете изисква специално внимание. Това
е изключително важна и само сестринска задача. Понякога комата
може да продължи няколко дни и ако детето не е хранено изпада
бързо в състояние на хипотрофия и защитните му сили намаляват.
Храненето се осъществява по два начина: чрез венозни инфузии и
чрез стомашна сонда. За да се избегне честото сондиране и
дразнене на детето сондата се въвежда перназално и се закрепва
за бузата с лепенка. Въвежда се добре пасирана и затоплена храна
чрез спринцовка, бавно, на малки порции. Сондата се промива с
чиста вода след всяко хранене, за да не са запуши от хранителни
остатъци.
Следят се и се регистрират основни жизнени показатели и се
отчитат промените в периферното оросяване(цвят на кожата,
топлина, капилярен пулс и др.). при отклонения в температурата
(под или над нормата) медицинската сестра предприемат
физиолечебни охлаждащи или затоплящи процедури и
антипиретична терапия.

14.2 Сестрински грижи при гърчове

Гърч (конвулсия; convulsio) е неконтролируемо мускулно
съкращение на една или повече мускулни групи със или без загуба
на съзнанието. Когато гърчовете обхванат цялата мускулатура
детето свива и разпуска крайниците си независимо от волята му,
лицето се обхваща от гримаси, като очите се обръщат нагоре и
съзнанието се помрачава. На устата може да се появи пяна, която
при ухапване на езика може да се окървави. В най-тежките случай
детето се изпуска по малка или дори по голяма нужда.
Температурен (фебрилен) гърч
Един от най-честите симптоми в детска възраст е болестно
повишената телесна температура. Фебрилитетът е признак на
инфекциозни или имуномедиарни възпалителни процеси в
организма. Високата температура причинява страдание на болното
дете, влияе неблагоприятно на метаболизма, на сърдечната
дейност и дишането и провокира фебрилен гърч. Той се изявява при
3-5% от децата във възрастта от 6 месеца до 5 години. Гърчат може
да бъде генерализиран – на мускулите на цялото тяло или
ограничен(парциален) – на един мускул или мускулна група.
По своя характер гърчовете се разделят на:
· Тонични – при които мускулното съкращение трае по-
продължително време (от няколко секунди до половин минута и
повече)
· Клонични – краткотрайни, бързоследващи едно след друго
съкращение на мускулите
· Тонично-клонични – съчетание от двата вида гърчове
Температурният гърч е винаги провокиран от повишение на
телесната температура, обикновено при стойности над 38.0 градуса
по Целзий. Най-често е краткотраен, генерализиран, тонично-
клоничен. Тялото на детето е извито като дъга отворена назад,
главата е извита в крайно задно положение, погледът е забит
нагоре, ръцете и краката извършват бързи некоординирани с малка
амлитуда движения, дишането е бавно и шумно, като може да спре
за 1-2 минути(цианоза на устата). Обикновено няма изпускане по
малка и голяма нужда.
При фебрилен гърч медицинската сестра предприема бързи
мерки за понижаване на температурата чрез частични влажни
обвивания или обтривания, прилага антипиретична терапия – най-
често ректално супозитории Copyrkal и др. + противогърчови
лекарствени средства – Diazepam в доза 0,25 до 0,50 mg\kg телесна
маса i.v. или i.m.(алтернативен е Midazolam/Dormicum 0,2 mg/kg от
разтвор 5mg/ml – като капки върху назалната или бокалната
лигавица) или Phenobarbital по 8-10 mg/kg телесна маса i.m.
Постоянно се измерва и следи температура, пулс и дишане на
детето. Предупреждава се майката да сменя бельото след всяко
изпотяване на детето. Осигурява се чист и прохладен въздух. След
гърча детето се оставя на течна лека храна и обилно се дават
течности.

Афективно-респираторните пристъпи(гърчове)
Срещат се при около 5% от децата между 6 и 48 месеца.
Обикновено се получават като проява на някаква емоция – страх,
болка, гняв, инат …, най-често като се вземе някаква играчка на
детето или се извърши нещо друго нежелано от него действие.
Провокират се от грубо отношение или наказание, каприз,
болезнена манипулация и др. Пристъпът започва с плач, появяват
се захласване и посиняване, а в по-тежки случаи – тонично-
клонични потрепквания. Сестрата държи детето на отворен
прозорец, напръсква го със студена вода. Лечението включва най-
вече възпитателни и педагогически мерки, като целта е детето да
разбере, че не всяко негово желание ще се изпълнява и да свикне с
това положение. При по-тежки случаи се дават успокояващи
средства.
Епилептични гърчове
Епилептичните гърчове биват:
· Голям припадък (Grand mal) – генерализиран тонично-
клоничен гърч; възниква на възраст 3-30 години
· Малък припадък (Petit mal) – абсанс; проявяват са на възраст
между 4-9 години като кратковременни пристъпи на загуба на
съзнание, с внезапно начало и край, с продължителност по-малко от
10 сек (рядко до 45 сек).
Епилептичният пристъп (ЕП) е внезапно, преходно нарушение
на нормалната мозъчна дейност, проявяващо се със загуба или
промяна в съзнанието, поява на неволеви движения (тонични и
клонични гърчове), изменения в сетивността и поведението. ЕП
настъпва в резултат на патологична и свръх силна възбуда на
мозъчните нерви. ЕЕГ промени са особено важни за
характеризирането на ЕП. Един-единствен ЕП не е достатъчен за
поставянето на диагноза епилепсия, освен когато е придружен с
данни за увреждане на мозъка и промени в ЕЕГ.
Епилепсията е хронично заболяване предизвикано от
различни етиологични причини, което протича с повтарящи се ЕП,
които са резултат от свръх силни невронни разряди, изявяващи се
с разнообразни клинични и параклинични белези.
Лечението на епилептичните гърчове е възможно и
продължително. Необходимо е системно и продължително
антиконвулсивно лечение. Изборът на медикаменти се определя от
вида на епилепсията. При продължителна употреба са възможни
странични явления (потискане на хемопоезата, увреждане на
черния дроб и бъбреците, набъбване на венците и др). Поради това
тези деца се контролират периодично клинично и параклинично и
се диспансеризират. Диспансеризацията на деца с доказана
епилепсия се извършва, защото това е хронично заболяване и има
голямо медико-социално значение и трябва да бъде контролирано
до пълното оздравяване на детето.
 14.3 Задълженията на медицинската сестра при тези болни
деца се свежда до:
- Подготовка за ЕЕГ – заплануване на изследването в съответната
лаборатория; предаване по рапорт; вземане на информирано
съгласие от родителя/настойника; 3-4 дни преди изследването
пациента да не е взимал сънотворни ЛС; вечерта преди
изследването главата на детето да е измита със сапун и топла вода;
в деня на изследването пациента се придружава до лабораторията
за функционална диагностика; получават се готовите резултати.
- Подготовка за ЕМГ – заплануване на изследването в съответната
лаборатория; предаване по рапорт; вземане на информирано
съгласие от родителя/настойника; в деня на изследването пациента
се придружава до лабораторията за функционална диагностика;
получават се готовите резултати.
- Подготовка за контрастно рентгеново изследване на ЦНС -
заплануване на изследването в съответната лаборатория;
предаване по рапорт; вземане на информирано съгласие от
родителя/настойника; изписване и получаване от аптеката на
контрастната материя; изпитване на индивидуалната
чувствителност към контраста; вечерта преди изследването се дава
на пациента сънотворно ЛС; в деня на изследването: се свалят от
пациента всички метални украшения/предмети, придружава се до
рентгенологично отделение пациента, получават се готовите
резултати.
- Подготовка за рентгеново изследване на череп и гръбначен стълб
- заплануване на изследването в съответната лаборатория;
предаване по рапорт; вземане на информирано съгласие от
родителя/настойника; в деня на изследването: се свалят от
пациента всички метални украшения/предмети, придружава се до
рентгенологично отделение пациента, получават се готовите
резултати.

14.4 Сестрински грижи при деца с ДЦП

Детска церебрална парализа е симптоматична диагноза,
която посочва мозъчно увреждане. Тя е диагноза поставена чрез
неврологично изследване локализиращо увредата, елиминираща
възможността за прогресивен характер на състоянието и показваща
необходимостта от лечение и интервенция на нейните вторични
състояния, които могат да се променят, като във времето се
подобряват, влошават или не се променят.
Мозъчното увреждане, чиито симптоми отговарят на
картината на ДЦП е свързано с нарушаване функциите на
моторните центрове в мозъка. Локализацията на увреждането
определя формите на заболяването и съответната частична или
пълна загуба на функции. Диагнозата ДЦП се поставя не по-рано от
възрастта една година и половина. Да тази възраст се говори за
„рискови за церебрална парализа” новородени и кърмачета. При тях
се наблюдават вяли движения, сученето е затруднено. След
третият месец се наблюдават контрактури на пръстите на ръцете и
спазъм на мускулите на вътрешната страна на бедрата. Детето
закъснява със сядането, изправянето и прохождането.
Болестта се изявява напълно в следкърмаческа възраст, с
прогресивно засягане на нервно-мускулната система и траен
мускулен спазъм, като ръцете са свити в лактите и китките, а
пръстите са свити към дланите. Бедрата са сгънати и завъртяни
навътре, а стъпалата са превити надолу. Мускулатурата е
напрегната. При опит крайникът да се постави в нормално
положение мускулният спазъм се засилва. Походката е крайно
затруднена. Стъпването е на пръсти, със сгънати бедра и с триене
на коленете едно в друго.
Да година и половина детето има шанс да догони 100%
моторните, говорните и психичните показатели на развитието. След
тази възраст патологичните форми на движение, координация и
равновесие се фиксират в моториката на детето като я деформират
– малко, много или напълно я блокират като се развива картината
на ДЦП.
ДЦП може да се класифицира по типа на двигателния проблем
(такъв като спастична или атетоидна ЦП) или чрез включените
части на тялото (хемиплегия, диплегия или квадриплегия).
Спастичността представлява неспособността на мускулите да се
отпускат, докато атетозата представлява неспособността за контрол
върху движението на мускулите. Хемиплегията включва едната ръка
и единият крак от една и съща страна на тялото, докато диплегията
включва двата крака. Квадриплегията засяга четирите крайника,
както и мускулите на трупа и шията. Моторният дисбаланс на
децата варира много при различните деца, за това състоянето може
да бъде разделено на много субгрупи. Съществуват и термините
параплегия, двойна хемиплегия, триплегия и дори пантаплегия,
които също са базиране на броя на засегтнатите части на тялото.
Думите тежка, умерена и лека също могат да бъдат използвани в
комбинация с анатомичните и моторни класификации.

14.5Общи терапевтични интервенции:

- Физикална терапия ;- Трудова терапия ;- Езикова терапия ;-
Лекарствена терапия
Роля на медицинската сестра при деца с ДЦП
1. Идентифициране на деца с ДЦП в дома. Образование на
родителите за признаците при ДЦП.
Физически белези:
- Лоша поза на главичката след 3 месец
- Особености при бутане с ръцете или краката или дъга назад
- Стойка на тялото
- Затруднено сучене и хранене
- Увеличени прости рефлекси
- Дистония
- Детето не може да седи седнало без подкрепа на 8 месеца
- Използване само на едната половина на тялото, само на ръцете
или само краката
Поведенчески знаци:
- Екстремни раздразнителност или плач
- Липса на усмивката след 3 месеца
2. Оценка на детето при съмнение за ДЦП
Целта на сестринските грижи за дете с ДЦП е да бъде
консултирано семейството. За домашни грижи се подготвя
терапевтичен план и подпомагане на семейството при
проектирането и промяната на съоръжение и дейности за
продължаване с програмата в дома.
2.1. Родителите и семейството – диагноза и прогноза по време
на криза
- Да се убедят родителите и членовете на семейството от
необходимостта от продължително лечение
- Предоставяне на емоционална и психологическа подкрепа
- Да се разясни необходимостта от продължително и стриктно
прилагане на медикаментозната терапия
- Образование на родителите за ранно откриване и грижи за
очаквана криза
2.2. Подпомагане на семейството за използването на
обществени ресурси
- Организиране на срещи с добре справящи се родители на деца с
ДЦП
- Информиране за образователни възможности
2.3. Грижи за себе си – грижи за кожата, устна хигиена, храна и
хранене, безопасност
Кожа
- Позицията на тялото се променя на всеки 2-3 часа
- Съхраняване на кожата суха и чиста
- Използване на крем за суха кожа
- Използване на специални матраци
Устна хигиена
- Профилактика на зъбният кариес
- Изплакване на устата след всяко хранене
- Изчеткване на зъбите два пъти на ден
- Избягване на сладките храни след измиване на зъбите
- Очакване на „хлабави” зъби
- Даване на богати на калций храни
Храна и хранене
- Затруднено сукане
- Затруднено отхапване
- Затруднено дъвкане
- Забавено сътрудничество между ръката и устата
- Осигуряване на адекватно хранене и хидратация
- Спазване на калорийните нужди
- Осигуряване на храни, които детето може да яде
- Сервиране на храната в атрактивен вид
- Малки и чести хранения
- Намаляване на стреса по време на хранене
Безопасност
- Насърчаване на детето към безопасност за недопускане на
аварии
- Приучаване на детето да се подчинява на правила и регламенти
- Избиране на играчки според възрастта
- Мебели със заоблени ръбове
- За избягване на контрактури: използване на стол с висока
облегалка и с каишка за гърдите
- Прилагане на скоби през деня и шини през нощта
- Извършване на активни и пасивни разтягащи упражнения
2.4. Език/реч, зрение, слух
- Улесняване на вербалната и невербална комуникация
- Да се говори бавно на детето
- Да се задава само по един въпрос
- Да се използват сигнали
- Да се разбират сигналите подадени от детето
- Да се осигури време, за да изразят идеите си децата
- Приемане на детето като личност
- Осигуряване на обратна връзка
- Насърчаване на детето да има собствени мисли и поведение
- Изграждане на положителна самооценка

14.6СГ при деца със заболявания на нервната система

Анатомични особености Главния мозък в момента на раждането
тежи 300-350 гр. И
представлява около 10 % от тeлесната маса на новороденото,
докато у възрастния е само 2 % от нея. Мозъкът продължава да
расте интензивно и след раждането през кърмаческия период. За
една година обемът на мозъка се увеличава с около 80 % , към 8
год. структурата на мозъка на детето наподобява този на
възрастния.

Физиологични особености. Функционалната незрялост на

мозъчната кора обуслава следните функционални особености на
ЦНС:
1. Повишен мускулен тонус през първите 3 месеца след раждането
2. Неволеви, некоординирани движения, които постепенно се
усъвършенстват
3. Емоционална лабилност
4. Бързо изтощаване на мозъчната кора , поради което
новороденото и малкото кърмаче бодърства кратко време , бързо
заспива и спи продължително време
5. Наличие на патологични рефлекси (бабински до 2 год.)
6. Поради инсуфициентна хематоенцефална бариера и бързо
разпространение на възбудните процеси децата изпадат по - често
в гърч.

Развитие на анализаторите:
а/ вестибуларния анализатор функционира вътреутробно (затова
детето реагира при промени в положението на бременната)
б) тактилният анализатор е силно развит анализатор
непосредствено след раждането в първите месеци от живота
в) вкусовия анализатор - добре развит новороденото и кърмачето
предпочитат сладки храни
г) обонятелния - реагират само на силни дразнения
д) слуховия - развит , но възприема само определени звуци
е) зрителния - е развит и реагира на силна светлина. Към края на 1
месец детето се заглежда в блестящ, а по- късно цветен предмет ,
особено ако е подвижен.

Изследвания на НС
а) анамнестични данни
б) обективно изследване- съзнание , двигателност,сетивност ,
състоянието на черепно-мозъчните нерви , признаци на менинго-
радикулерно дразнене, състояние на зениците
в) параклинични изследвания-изсл. на ликвора , чрез лумбална
пункция ;обзорни изследвания – КТ, ЯМР; ЕЕГ и ЕМГ

14.7Основни симптоми и синдроми при заболявания

1. Нарушения в съзнанието- израз на смущения на функцията на
клетките на мозъчната кора.В зависимост от степента на
смущението се различават: -> сомнолентност - детето е
вяло ,сънливо ,унесено,но може да се събуди.-> сопор - налице е
дълбок сън ,от който детето трудно се разбужда, голямо дете
трудно отговаря на зададен въпрос или не отговаря.-> Кома-
съзнанието е напълно подтиснато, но вегетативните процеси са
запазени, не реагира на болка , зениците реагират трудно на
светлина.->децеребрация –към пълнаа загуба на съзнание се
добавят мускулна ригидност,загуба на зенични реакции и смущения
в дишането и кръвообращението

2. Гърчът - представлява частични или генерализирано мускулни

съкращения със или без загуба на съзнанието. Дължи се на силно,
надпрагово дразнене на клетките на мозъчната кора.Гърчовете
биват: тонични, при които засегнатите мускули са трайно
съкратени;клонични - при които са налице ритмични потрепвания на
засегнатите мускули ; и смесени ,тонично-клонични при които след
краткотрайна тонична фаза започват мускулни потрепвания .
3. Главоболие - чест, но не винаги диагностициран симптом в
детската възраст. Децата под 5 год. възраст не са в състояние да
изразят субективното оплакване главоболие и за него може да се
съди по неспокойствието , светобоязъна , триенето на очите и
изпискването.

4. Повишен вътречерепен натиск –той възниква при увеличаване на

интракраниалното съдържимо - ликвор, оток на мозъчната тъкан ,
кръвоизливи, тумори , кисти. Признаците, които го характеризират
са :постоянно главоболие , което се засилва при движение ,
скачане, кашляне ; смущения в зрението - двойно
виждане,нистагъм, гадене и повръщане; нарушение в походката
залитане, падане до отказ на детето да върви , промени в
психиката; гърчове.
При кърмачетата фонтанелата често се опипва като "бомбирана"
под повърхността на черепните кости. При лумбална пункция
ликвора изтича под увеличено налягане.

5. Менинго- радикулерно дразнене- дължи се на възпаление на

менингите и засягане на коренчетата на черепномозъчните и най-
вече гръбначномозъчните нерви. Проявява се със: отмятане на
главата назад и изкривяване на цялото тяло като дъга ; заемане на
характерна поза в леглото (поза на лежащо куче); вратна ригидност
6. ликворен синдром - нормалният ликвор е бистра, безцветна като
вода течност, която при лумбална пункция изтича на капки.

Грижи за болното дете

Децата с невроинфекции изискват незабавно настаняване за
лечение в болнична обстановка -при осигурен максимален
физически и психически покой. При прояви на раздразнение и
фотофобия –стаята се затъмнява. Мед. сестра се грижи за добра
лична хигиена както мерки срещу засъхване на лигавиците. Мерят
се жизнените показатели , приетите и отделени течности ,
дефекацията.Участва в храненето- каквото е назначено. При поява
на гърч - уведомява лекар и противогърчова терапия.
При изпадане на детето в кома - в инт. с-р. Поддържат се
проходими дихателните пътища - чрез аспирация. Кислород -
терапия!

Прави се вибрационен масаж на гърба , обръщане(усложнения).

При дълбока кома се налага интратрахеална интубация и
асистирано дишане (да е чиста и проходима). Храненето -
парантерално , чрез стомашна сонда, или по двата начина.
Почиства с вода. Кожата да е суха и чиста , Поставят се кръгове , да
има постоянен венозен път. Може да се постави катетър - мерене на
диуреза. Гърчовете - чест симптом. Тежестта им зависи от тяхната
честота и продължителност. Фебрилните са най - чести -влажни
обвивки и т.н. В режима на детето с епилепсия е важно да се
осигури достатъчен отморяващ сън , ограничение на шоколад , чай ,
много течности. При деца с ДЦП - насочват се към специализиран
център за рехабилитация, където има екип от различни специалисти
(да не лежат непрекъснато , да няма социална изолация,да усвоява
умения и навици).

Грижи за децата с олигофрения са индивидуализирани и

съобразени с нивото на тяхната интелигентност (грижи за да живее
и оцелява).
При неврогенно безапетитие - следене на теглото. Не бива детето
да се храни насилствено , да не се забавлява докато яде, а да се
стимулира самостоятелност. При изследвания м. с. има
задължения: лумб. пункция ->подготвя инструментариума,
принадлежностите , успокоява детето , осигурява имубилизацията,
наблюдава го след това.->ЕЕГ - планува го , измива главата
предварително , псих. подготовка , "смешна шапка" , обилна закуска,
придружава го и т. н. ЯМР , КТ, ЕМГ ,Ро - без предварителна
подготовка -планува ги.

15. Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

ендокринната система и обмяната на веществата.
Жлезите с вътрешна секреция осигуряват правилното протичане на
обмяната на веществата, растежа, половото и психическото
развитие. дейността им може да се наруши като хипер- или хипо-
функция, в следствие на възпалителни процеси, тумори, аплазии,
ензимни дефекти. Взаимоотношенията между отделните жлези са
сложни и могат да бъдат синергични или антагонистични.
1. Сестрински грижи при заболявания на щитовидната жлеза –
наблюдаване на важни показатели - грижи за болното
2. Грижи при заболявания на паратиреоидни жлези
3. Грижи при заболявания на хипофизата
4. Грижи при заболявания на въглехидратната обмяна – захарен
диабет
5. Грижи при заболявания на надбъбречните жлези Сестринските
грижи при всяко заболяване имат своите специфични
характеристики, но могат да се обединят около следните основни
моменти:
a) познаване клиниката на заболяванията;
b) следене на основни жизнени показатели
c) владеене техниката на взимане на кръв, венозна инжекция и
вливане
d) познаване на специфичните изследвания използвани само при
диагностика и контрол на заболяването
e) умение да общува с пациентите и родителите им, да ги разбира,
изслушва, да подпомага в приемането на заболяването и
формиране на необходимите навиците.
f) умение да планира лечението и да синхронизира работата на
различните лаборатории и свободното време на родителите
g) умение да изготвя правилен хранителен режим, и да обучава
пациентите и родителите им да го спазват
h) разбиране на нуждите на детето и изготвяне на индивидуален
двигателен режим
i) участие в ресоциализацията на детето – подпомагане на
родителите да имат правилно възпитание и отношение към болните
деца, осигуряване на първи контакт между родителите и социални и
неправителствени организации имащи отношение към спецификата
на заболяването.
j) работа с училищата за прием и правилно отношение към деца със
заболявания на ендокринната система.
k) обучение на родители и деца за владеене на специфични умения
(напр. при диабетно болни деца сами да си определят хранителния
режим) Да могат сами да проследяват соматичните си показатели и
да познават симптомите, предвестници на криза. Да изградят
умения за справяне с криза, настъпила извън болнично заведение,
и как правилно да потърсят помощ.
l) диспансерно проследяване на децата

15.1Сестрински грижи при деца със заболявания на

ендокринната система и обмяната на веществата.
Анатамофизиологични особености на ендокринната с-ма.Тя
включва:хипоталамус,хипофиза,щитовидна,паращитовидна,надбъб
речни и полови жлези.
->Хипоталамусът е разположен в дъното на 3-я вентрикул и има 4
ядра.Изпълнява следните функции:
-регулира телесната Т,ритъма на съня и бодърстването,контролира
апетита,поддържа водноелектролитния и енергийния баланс,както и
хормоналната хомеостаза.
->Хипофизата-състои се от 2 различни по произход и функции
части:предна (аденохипофиза) и задна
(неврохипофиза).Разположена е в турското седло.Аденохипофизата
има централно значение за регулиране на синтеза и секрецията на
хормони в тиреоидеята,надбъбречните и половите жлези.
->Епифиза-представлява струпване на мозъчни епендимни
клетки,разположени в задната част на 3-я вентрикул (има значение
за активността на клетките).
->Щитовидната жлеза –състои се от 2 лоба-ляв и десен
лоб,свързани с фиброзна прослойка истмус.Тя се състои от
лобули.Всеки от тях съдържа от 20 до 40 фоликула,чийто лумен е
изпълнен с тиреоглобулин.Тиреоцитите синтезират тиреоидните
хормони: трийодтиронин (Т3) и тетрайодтироксин(Т4).ТТХ
осъществява регулацията на хормоналната функция на ЩЖ.
->Паращитовидните жлези-4 на брой,разположени на задната
повърхност на ЩЖ.Отделя хормона паратхормон,който регулира
калциево-фосфорната обмяна.
->Надбъбречните жлези-състоят се от кора и
медула.Надбъбречната кора се състои от 3 зони,които секретират 3
вида хормони-глюкокортикоиди,минералкортикоиди и
андрогени.Медуларната част произвежда кетехоламини 80-90 %
адреналин;10-20% норадреналин и 1-2% допамин.
->Половите жлези са женски (яйчници) и мъжки
(тестикули).Яйчниците отделят яйцклетки и образуват мъжките
полови хормони андрогени.

15.2Изследвания при заболявания на ендокринната система

1.Специфични методи на изслед. на ендокринната с-ма

а)хипоталамо-аденохипофизарна система
->ренгенография на черепа ,КТ,ЯМР
->изследване на растежния хормон,след съответна физиологическа
стимулация:сън,физ.упражнения и специална стимулация:Insulin,
глюкагони др.
->определяне на тиреотропния хормон,гонадотропин и пролактин.
2.Хипоталамо-неврохиповизарната система
->тест с жадуване:детето се лишава от вода сутрин след ставане от
сън за 4-6 часа,при което количеството на урината следва да
намалее и относителното тегло да се повиши
->вазопресивен тест с интраназално накапване на вазопресин
(диференцира бъбречния от хиповизарния безфкусен диабет)
3.Епифиза-КТ,ЯМР
4.Щитовидна жлеза
->определяне на серумната концентрация на хормоните Т4
белтъчно свързан йод и ТТХ
->УЗД на ЩЖ
->сцинтиграфия на ЩЖ с йод
->определяне на костната възраст
->хистология,получена чрез пункционна биопсия
5.Паращитовидни жлези
->определяне на нивото на Са,фосфор,магнезий в серума
->изследване на АФ
->изследване на Са и фосфор за 24 часа
6.Надбъбречни жлези
->УЗД,КТ,ЯМР
->хистологично изследване на материала получен чрез биопсия
7.Тестикули
->изследване на нивото на тестостерона
->спермограма
->хистология
8.Яйчници
->УЗД
->определяна нивото на естрогените,прогестерона и пролактина

15.3Основни симптоми при заболявания на ендокринната

система

1.Нисък ръст (нанизъм)-диагностицира се при ръст под долната

граница на нормата за съответната възраст.
2.Виско ръст(гигантизъм)-обратно на нанизма
3.Хирзутизъм(хипертрихоза)-по-обилно окосмяване или окосмяване
на необичайни места.Дължи се на повишена продукция на
глюкокортикоиди при тумори на надбъбречните жлези.
4.Алопеция-липса на косми или опадване на косми в отделни
огнища или дифузно при хипотериоидизъм,кретенизъм и т.н.
5.Затлъстяване,отслабване и измършавяване-срещат се при
ендокринни смущения
6.Гинекомастия-увеличаване на мл.жлези у момчета.Дължи се на
повишена секрециа на естрогени у момчета или повишена
конферсия на андрогени в естрогени.
7.Вирилизъм-появата у момичета на някои вторични полови белези
характерни за мъжкия пол(окосмяване от мъжки тип,хипертрофия на
клитора,мъжкия тип телосложение,акне и др.).Дължи се на усилено
производство на андрогени.

Грижи за болното дете със заболявания на ендокринната система.

Грижите за болните деца се свеждат главно до подготовката им за
специални изследвания.При дете с хипофизарен нанизъм се
съставя морфограма ,която представлява графично изобразяване
на физическото развитие чрез използване на някои телесни
параметри.Чрез нея нагледно се определя пропроционалността на
детското тяло,преценява се дали растежът е нормален,забавен или
ускорен.
За Ро гр. На черепа ,за КТ,ЯМР-специална подготовка не се налага-
само плануване,бланка.
Психо-социалните проблеми,възникващи при тези деца изисква
компетентна намеса от лекар
ендокринолог,МС,психолог,соц.работник.СГ при хипотериоидизъм
се определят от състоянието на детето и клиничните изяви на
болестта.Измерват и регистрират се жизнените показатели както и
коефициента на интелигентност.Лечението е в точен час с което се
преодоляват отпадналостта и сънливостта.
Следят се тахикардия,безсъние,изпотяване,диария-за добър дневен
режим.
МС или акушерката участва в провеждането на неонаталния скриниг
за хипотиреоидизъм чрез вземане на кръв от новороденото.Сутрин
на гладно при физическо и психическо спокойствие се изследват
тиреоидните хормони.Радиоизотоп за ЩЖ (10 дни без
бром,йод,сулфонамиди).Ехографията е мотод кои=йто често се
използва.Биопсията на ЩЖ се извършва с оглед цитологично
изследване на материал от „суспектни”зони на ЩЖ.

15.4ЗАХАРЕН ДИАБЕТ. КЕТОАЦИДОЗА. ЛЕЧЕНИЕ.

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ: Определение - социално значимо,
наследствено, мултифакторно заболяване, дължащо се на пълен
или частичен инсулинов дефицит, който води до нарушение в
цялостната обмяна на въглехидрати, белтъци и мазнини.
Захарният диабет е едно от най-честите хронични заболявания в
детството и засяга децата във всяка възраст, включително и
новородени. Боледуват еднакво двата пола, като пик на
заболяемостта има през пубертетната възраст. Захарният диабет в
детството повишава риска за поява на усложнения. Повече от 200
деца ежедневно заболяват от захарен диабет тип 1. Над 70 000
деца по света отключват захарен диабет тип 1 всяка година.
Етиология: Заболяването е наследствено. Отключващи фактори
са: Вирусни инфекции ( коксаки, паротит, рубеола, варицела,
морбили, инфекциозна мононуклеоза, грип, парагрип и др. Нитрати
в хранителните продукти; Медикаменти; Стрес. Патогенеза :Касае
се за автоимунен процес, водещ до увреждане на
инсулинпродуциращите B клетки на Лангерхансовите острови с
последващ инсулинов дефицит. Настъпва повишена гликогенолиза,
протеолиза, липолиза и затруднено усвояване на глюкозата от
клетките. Това води до хипергликемия, а в по-късен етап до
кетонурия и кетоацидоза. Хипергликемията води до осмотична
диуреза, причиняваща полиурия и полидипсия. Класификация:
Инсулинозависим диабет, тип І – унаследява се генетично.
Представлява абсолютен инсулинов дефицит. Отключващ фактор –
вирусни инфекции, започва остро, има склонност към кетоцидоза.
Инсулинонезависим диабет, тип ІІ – унаследява се генетично,
дължи се на инсулинова резистентност, поради дефицит на
глюкокиназа. Рядко се среща у деца. Клинична картина: Обща
симптоматика: уморяемост, сънливост и др. Симптоми вследствие
хиперинсулинизъм: силен глад, изпотяване, главоболие. Симптоми
вследствие хипергликемията и глюкозурията с развитие на
осмотична диуреза: полиурия, полидипсия, загуба на тегло ; Кожни
прояви: Пруритус (сърбеж по кожата); Бактериални/гъбичкови
кожни инфекции ; Rubeosis diabetica. В детска възраст бързо се
развива кетоацидоза, повръщане, нарушено съзнание и в 3% от
случаите настъпва кома. Диагноза: Анамнестични данни; Клиничен
преглед; Параклинични изследвания: хипергликемия над
7,8мкмол/л на гладно, глюкозурия, метаболитна ацидоза, гликиран
хемоглобин. Лечението е комплексно и включва инсулинолечение,
диетолечение, физическа активност и самоконтрол.Използват се
два вида инсулинови препарата: Бързодействащ – с начало на
действие 30 мин. и продължителност до 8 часа. Бавнодействащ с
начало на действие на 2 час и продължителност 16 часа. Инсулинът
се дозира по 0,5 до 1Е/кг за 24часа, разделена на три приема,
сутрин и обед – бързодействащ, вечер комбинация от бързо и
бавнодействащ инсулин.

15.5План за сестрински грижи

1. Приемаме болния в отделението

2. Настаняваме го в съответната стая и легло според пола,
възрастта и състоянието му
3. Запознаваме го с вътрешния ред с правата на пациента, с
персонала и с болния по съседство.
4. Попълваме мед документация - ИЗ, температурен лист,
тетрадка за новоприети болни
 5. Требваме болния за храна.на диета №9
6. МС попълва фишовете за лабораторните изследвания.
Взима кръв.
7. Измерва и регистрира соматичните показатели на
пациента 8.
Наблюдава външния вид на пациента
9. МС трябва ежедневно да контролира телесното тегло на
пациента 10. МС трябва да
следи количеството и вида на отделената урина от пациента
12. МС трябва да извършва всички хигиенни тоалети на
пациента за да го предпази от инфекции.Много важна е
хигиената на краката за да предпази пациента от диабетното
ходило.Трябва да полагат ежедневни грижи за стъпалото и
пръстите,подбор обувки ,изпиляване на нокти,ежедневно
измиване и подсушаване.
13. МС трябва да сменя редовно постелното бельо и бельото
на пациента
14. МС трябва да обясни на пациента ,че трябва да се движи
активно без да се преуморява много
15. МС трябва да осигури на болния тишина и спокойствие.
16. МС запознава майката и детето със същността на
заболяването и необходимостта от лечение с инсулин.
17. Обучение на майката и детето относно работата с
инжекционни устройства,характеристиката на различни видове
инсулинови препарати,места на инжектиране,промяна в
дозировката на инсулина според обема приета храна и
физическа активност

16. Специални сестрински грижи при деца със заболявания на

кръвта, кръвотворния апарат и лимфната система.
Провеждане на ЛОР При някои от кръвните заболявания в
определена фаза и за сравнително кратко време, налага болното
дете да бъде на легло. При вторични инфекции или при
хеморагични прояви. Децата обикновено са в тежко състояние и
обслужването се поема от МС. Всички назначения трябва да се
извършват точно. Цялостният и частичният тоалет се прави в
леглото, като особено внимание се обръща на кожата и лигавиците
особено при кървене, като кожата старалелно се почиства от
изсъхнала кръв, а лигавицата на устата се почиства след всяко
хранене и се намазва с никотинглицерин. Храненето на детето
трябва да стане внимателно и търпеливо. Храната също е
съобразен със състоянието на децата при изгаряне на лигавицата
се прилага течно-кашава храна. Поради повишената склонност на
вторичните инфекции трябва да се избягва контакт с други болни.
Често пъти се налага изолирането на детето, най-често болни от
лефкоза, тъй като при тези деца заболяването протича със
септични прояви. Повечето от кръвните заболявания имат хронично
протичане и децата с полеки стадии на заб. се лекуват в дома. МС
трябва да бъде любезна към родителите, но не й е разрешена да
дава сведения за състоянието на децата и за прилаганото лечение.
Това е право и задължение само на лекуващия лекар.
Задълженията на МС се свежда до: подготовка и участие в
извършването на някои специфични и лечебно-диагностични
манипулации. Провеждане на съвременно медикаментозно
лечение, провежданена ЛОР и решаване на някои психологически
проблеми. Специалните лечебно-диагностични процедури, на
костна мозъчна пункция- с изследване на костно-мозъчния пунктат
се изследват важни елементи от диагностиките на кръвните
заболявания, както и резултат от проведеното лечение.

17. Специални сестрински грижи при спешни състояния в

педиатрията.

17.1Специални сестрински грижи при спешни състояния в

педиатрията Анатомични особености на деца „Азбука на
живота”.
Грижи за спешно болни деца-Спешно болни са тези деца,които се
нуждаят от неотложна мед.помощ.Спешни болни са болни в
хематозно и шоково състояние,с травми и счупвания на
костите,болни с остри нарушения в кръвообръщението с остри
отравяния,болни засегнати от ел.ток,болни с изгаряния.При деца
такива са:болни с пневмонии,менингит,гърчове и др.Спешността се
определя не от заболяването,а от състоянието на детето.МС има
водеща роля при приемането и обслужването на спешно болните.Тя
е първата която се среща с детето и да организира бързото му
приемане. Анатомични особености (ССС; Дихателна система).
Физиологични особености (Повишен метаболизъм; Дишане;
Бъбреци). Фармакологични особености: дозирането на
медикаментите в детска възраст се основава в/у телесната
маса.”Азбука на живота”- А- Поддържане на чисти и проходими
дихателни пътища; Б-Провеждане на изкуствено дишане; В-
Провеждане на сърдечен масаж,осигуряващ изкуствено
кръвообръщение.

17.2ССГ при спешни състояния в педиатрията-Нарушения на

дихателната функция.-
Спирането на дишането е главна причина за спиране на сърдечната
дейност при децата: -при кърмачета се следи за движението на
гръдния кош и корема,а при по-големи деца,при налично спонтанно
дишане в горната част на гръдния кош; -прави се опит да се чуе
движение на въздух през носа или устата,като се постави ухо
непосредствено до тях,или със стетоскоп; -прави се опит да се
почувства струята на издишвания въздух като се доближи буза до
носа или устата на детето; -аускултира се гръдния кош или
трахеята.При кърмачета-Детето се поставя да язди ръката на
мед.специалист,като главата му е по-ниско от торакса.При по-
големи деца-При дете в съзнание мед.специалист е зад
детето,обхванал кръста му с ръце.Юмрукът се обхваща с другата
ръка и се притиска в корема с бързи насочени навътре
движения.Всеки тласък трябва да е отделно и завършено
движение.Серията продължава до изхвърляне на ЧТ или до 10
опита.При дете в безсъзнание/лежащо/-Мед.специалист го обръща
по гръб.Коремът се притиска с бързи движения навътре и
нагоре.Серията продължава до 6-10 движения,всяко едно отделно и
завършено.Изкуствена вентилация-При наличие на проходими ДП и
спонтанно дишане се подава кислород чрез:Кислородна
маска,Назални канюли,Кислородни каски,Кислородни палатки.

17.3 ССГ при спешни състояния в педиатрията-Нарушения на

сърдечно-съдовата функция.
Прави се оценка на:цвета на кожата и лигавицата,периферна
перфузия,периферен пулс,ЕКГ,постоянно следене на АН на
монитор.1.Сърдечно притискане.При кърмачета:сърдечното
притискане се извършва с 2 или 3 пръста.Дълбочината му 1,5-2,5
см. И съотношение притискане/дишане 4:1.В Края на всяко
притискане налягането се прекратява,без пръстите да се отделят от
тялото и се оставя стернумът да се върне в нормално
положение.При деца над 1 година: С помощта на втори и трети
пръст на ръката,намираща се към краката на
детето,мед.специалист определя долната граница на ребрената
дъга. Притиска се с една ръка на дълбочина 2,5-3,8 см., в
съотношението притискане/дишане 5: 1.Гръдния кош трябва да се
върне в изходно положение след всяко притискане, но ръката не
трябва да се отделя от гръдния кош. 2.Осигуряване на венозен път.
Периферните вени, макар и лесно достъпни, не се предпочитат,
поради по-бавно постъпване на медикаментите в централното
кръвообръщение. Използват се катетри с подходящ номер за
възрастта. 3.Лекарствена терапия: Адреналин, Натриев бикарбонат,
Атропин, Глюкоза, Лидокаин, Допамин, Калий, Налоксон,
Кортикостероиди.

17.4ССГ при спешни състояния в педиатрията-

Хипертермия в детска възраст.Хиперпирексия е температурно
състояние над 41 градуса и е сериозен проблем при деца, и може
да застраши живота им.Най-чести причини за фебрилитет:
ИнфекциозниЦНС/менингити,менингоенцефалити/
Гърчове,съчетани с фебрилитет,могат да са симптом на
животозастрашаваща инфекция на ЦНС.Динамично проследяване
на виталните функции ; апаратно подпомагане поддържане на
дихателната функция при неосъществена оротрахеална интубация
или трахеотомия – болния да се постави в странично положение
чести аспирации на оралните секрети извършване на почукващ и
вибрационен масаж на гръдния кош наблюдаване на честотата и
ритъмът на дишане наблюдение на ССС – при нарушения
своевременно медикаментозно лечение епилептиформени гърчове
– уведомяваме лекаря развиване на терморегулаторни
нарушения,което изисква измерване на температурата на 2-3 часа
физикални средства при хипертермия.

18. Медико-социални проблеми в педиатрията.

Методи за изследване в педиатрията -ДС. Диагностичния процес
в педиатрията заема основно място в процеса на правилното и
ефикасно лечение на болното дете,тъй като само при правилно
поставена диагноза може да се излекува. През цялото денонощие
МС е тази която найблизко до болното дете и нейните наблюдение
са от решаващо значение за поставянето на точната диагноза т.е.
тя е ценен помощник на лекуващия лекар и диагностичния му
процес. Методите на изследване в педиатрията са;снемане на
подробно анамнеза,физикално изследване,извършване на
лабораторни,инструментални и изобразителни изследвания.
Психомоторно развитие на детето-време на задържане на главата,
усмихване, изпряване, ходене и др. Минали заболявания-
инфекциозни и други заболявания, установени алергия,тавми.
Имунизации и ваксинации-видове реакции и услужнение.
Изследване на сегашното обективно състояние. Тя включва; оглед,
палпация, перкусия, аускултация; Оглед-цвят на
кожата,лигавицата;палпация-опипване корем,краъници; перкусия-
пречукване на белия дроб,корем,бъбреци;аускултация-преслушване
на дихателната с-ма. Основните лабораторни,инструментални
изследвания:-специални изследвания за белия дроб-функционални
изследвания на дишането. -Подготовката на детето предварително
включва 2 дни преди изследването,да се осигури добро
функционално състояние на дихателните пътища.
Непосредствената подготовка включва:- детето не трябва да
закусва; -ако е голямо да му се обясни процедурата; -
рентгенография, рентгеноскопия, бронхоскопия. При необходимост
на детето се прави: ехография на коремни органи и сърце,ЕКГ,ЕЕГ.

18.1Методи на изследване в педиатрията-

ССС – ССС се състои от сърце и съдове. Чрез нейната нормална
функция тъканите и клетките се снабдяват непрекъснато със
кислород и хранителни вещества и се освобождават от крайните
продукти на обмяната на веществата. Функцията на сърцето е да
изпомпва кръвта в човешкото тяло. При зародиша формирането на
ССС започва след 15 тия ден от оплождането на яицеклетката.
Ехокардиографията дава възможност на екран посредством
отразяването на звука на сърцето и големите кръвоностни съдове
да се видят изменения в ССС на екран и да се заснимат и
разпечатат. Подготовката на пациента е да бъде заплануван в
отделение по образна диагностика, да свали метални украшения.
Ангиокардиографията е рентгено контрастен метод за прецизна
диагностика на сърцето и кръвоностните съдове, при които се
въвежда контрастна материя директно се преви бърза серия от
рентгенови снимки. След ангиографията се наблюдава пукциооното
място за кървене, липса на пулс, побледняване или истиване на
крайниците, поява на болка. През първите 6 часа след
изследването МС следи на 2 часа честотата на пулса, RR
сърдечния ритъм. Електрогардиографията е графично регистриране
на електро движещето напрежение, което се създава в сърцето
преди всяко негово съкращение и се провежда до всички части на
тялото. Фонокардиографията е метод за графично регистриране на
звуковите феномени на сърцето ичрез нея се получава по точна и
детайлна характеристика на сърдечните тонове и шумове.
Полиграфическите записи определят точно времето на отделните
фази на систолата и диастолата на сърцето, т.е едновременното
регистриране на ЕКГ, фонокардиограма, каротидна сфигмограма.
Сърдечната катетиризация представлява въвеждане на тъник,
дълък, стерилен катетър в някоя от сърдечните кухини под
рентгенов контрол в операционна зала. Осцилографията е метод,
чрез който се регистрира по механичен път пулсовия обем на
определен участък на дадена артерия.

18.2 Методи на изследване в педиатрията- ОС-

отделителната с-ма осъществява непрекъснато отделяне на
продуктите от обмяната на в-ва и изхвърлянето им навън под
формата на урина.В тази с-ма основен орган е
бъбрекът.Отделяната урина от него преминава последователно
през:бъбречните чашки,бъбр.легенче,пикочопровода,пикочния
мехур.Бъбречна биопсия-тя е хистологичен метод за изследване на
бъбречната тъкан,взета чрез специална пункционна игла,чрез която
се пунктира бъбречна тъкан и под вакуум се взема парченце за
хистологично изследване.Цистоскопия-тя е метод за директно
оглеждане на вътрешността на пикочния мехур с помощта на
специален уред-цитоскоп.Катетеризация на пикочния мехур-тя
представлява въвеждане на катетър през уретрата в пикочния
мехур с цел: изпразване на пикочния мехур урината в него;
диагностика; терапия. Бъбречна сцинтиграфия- тя ни дава
информация за формата, големината, местоположението и
структурата на бъбреците. Чрез нея се диагностицират тумори и
кистозни образувания. Изследване на урина: тя е първото
изследване, което се прави на п-та с заболяване на ОС, тъй като е
краен продукт на многостранната бъбречна дейност и нарушенията
й променят физичните и химичните свойства на урината. Излседва
се качествено и количествено за: количество, цвят, прозрачност,
реакция, специфично тегло, осмоларност; химическото изследване
на урината включва: белтък, глюкоза, кетотела, жлъчни пигменти.
Други методи на изследване са: функционално излседване на
бъбреците, ултразвуково излседване на бъбреците.

18.3Методи на изследване в педиатрията-НС-

основната структура на НС е нервната тъкан, тя е изградена от
същински нервни клетки и глиални клетки. В топографско
отношение се дели на: ЦНС включваща: главен и гръбначен мозък;
и ПНС, образуване от нерви и нервни възли. Основните методи за
изследване на пациента в неврологията са: изобразяващи методи,
които са: неинвазивни методи, те са: конвенциално рентгеново
изследване (рентгенографско изсл. на черепа и на гръбначния
стлъб;рентгенова компютърна томографски; ядрено-
магнитнорезонансна компютърна томография; доплерова
сонография; ендофотонна емисионна компютърна томография;
позитронна емисионна томография; инвазивни методи,те са:
мозъчна ангиография: ликворна диагностика; клинична
неврофизиология те са: електроенцефалография,
електромиография, електроневрография, реоенцефалография;
изследване на слухововестибуларния апарат,те са:аудиометрия;
изследване на очни дъна; мозъчна сцинтиграфия.Други методи на
изследване са: рентгенографско изследване на (краниография);
рентгенографско изследване на гръбначния стълб
(спондилография); електромиография; офталмоскопия.

18.4Методи на изследване в педиатрията-ЕС-

ЕС е съставена от жлези с вътрешна секреция.Основна функция на
жлезите с вътрешна секреция е да произвеждат и отделят в кръвта
хормони, които регулират дейността на целия човешки организъм.
Методи за изследване на хипофизата са: клинично изследване-
анамнеза и физикално изследване; рентгеново и КАТ
изследване;определяне на очните параметри и очни дъна;
определяне на нивото на СТХ, АКТХ, ТТХ, чрез радио имунологично
изследване; проби за определяне на функционалната годност на
клетките в хипоталамичните ядра. Методи на изследване на
щитовидната жлеза са: клинично изсл., практически изсл.:
определяне степента на поглъщане на радиоактивния йод от щит.
жлеза; радиоимунологично определяне на тиреоидните хормони Т3
и Т4 в плазмата. Методите за изсл. на надбъбречните жлези са:
кл.изсл.; рентгеново изсл. -КАТ на надбъбр. жлези; ехография;
хормонални изсл.; стимулиране на кортизоловата секреция;
секреция на адреналина и норадреналина с урината. Методи за
излседване на половите жлези: кл. Изследване, параклинични
методи: изследване на сперма (pH, брой сперматозоиди,
подвижност на сперматозоидите, биопсия на тестиси.

18.5Методи на изследване в педиатрията-

Кръвотворна система- кръвта е вътрешната среда на организма,
чрез нея се доставят на тъканите и органите хранителни в-ва. Тя се
състои от течна част (кръвна плазма) и форменни елементи, които
са еритроцити, тромбоцити, левкоцити. Лабораторно и биохимично
изследване на кръвта: -общи клинично- морфологични показатели
на кръвта. Те са хемоглобин, хематокрит, еритроцити, тромбоцити,
СУЕ, левкоцити.; – хемостазен профил на кръвта- той включва
време на кървене, време на съсирване, протромбиново време,
фибриноген, нефал- коалиново време; - биохимично изследване на
кръвта- то включва изследването на белтък, кръвна захар, урея,
креатинин, пикочна к-на, амоняк, билирубин, масти, пилопротеини,
холестерол, фосфолипиди; - серологично изследване на кръвта- то
включва изследване за СПИН; -микробиологично излседване на
кръвта- включва хемокултура и вирусологично излседване.
Клинично лабораторните изследвания са важен раздел от
медицината. Те предполагат лекаря при поставяне на диагнозата,
провеждане на правилно лечение, избор на подходящ момент за
операция и поставяне на прогноза за заболяването. Обект на
анализ са: артериалната, венозната и периферната кръв. Изследват
се: общите и клиничните морфологични показатели; хемостазен
профил; биохимично; серологично; микробиологично изследване и
кръвна група и Rh-фактор, също така и клинично лабораторна
цитология, хемостаза и коагулация.

19. Сексуално възпитание при децата.

СЕКСУАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ е процес на целенасочено и
управлявано взаимодействие на възпитаника със социализиращите
фактори, в хода на който се формират знания, умения и установки
на личността, свързани със социално ценните отношения и начини
на поведение в сексуалната сфера.Тъй като сексуалната активност
е една от съществените и важни насоки на активност на човека,
резултатът от сексуалното възпитание е сред значимите страни на
цялостното и хармонично развитие и реализация на човека.
Сексуалното възпитание започва от детството
Децата на 4-5 години вече показват първите признаци на срам.
∗ Не искат чужди хора и дори родителите да присъстват, когато се
обличат или събличат.
∗ Изказванията и обясненията на родителите по темата сексуалност
имат голямо значение за детето.Те могат също да диференцират и
коригират погрешни или твърде едностранчиви сексуални
представи, които вече са се изградили в съзнанието на детето. ∗
Достатъчно е родителите да отговарят спокойно на всички
поставени въпроси. Съществуват три обособени модела на
сексуално възпитание, а те са : РЕСТРИКТИВЕН
(ОГРАНИЧАВАЩ)
∗ Основаващ се на едностранна етическа, идеологическа или
религиозна концепция, затворена в границите на един
социокултурен контекст и налагаща вече разработени идеи.
∗ Този модел включва активен трансфер на ценности от старото към
новото поколение при минимум странична информация.
∗ Счита се, че има само един правилен начин на сексуално
действие, който трябва да се усвои, като при това детето се
предпази от всички други вероятности,тълкувани като перверзии.
Съществуват три обособени модела на сексуално възпитание, а те
са : ПЕРМИСИВЕН (РАЗРЕШАВАЩ)
∗ Той се основава на неутрално отношение към
възпитаника,препятстващо обмена на мнения и ценности между
поколенията.
∗ Акцентира се върху два основни принципа: свобода на достъпа до
всякаква информация и свободен избор на различно поведение.
∗ В ценностния модел на този тип сексуално възпитание влизат:
отрицание на традицията; изключване на чувството за вина и
тревожност; свобода от възрастните; независимо формулиране на
нравствени норми; пълнота на сексуалните изживявания; лична
морална отговорност за сексуалните отношения
МЕДИАЛЕН (СРЕДИНЕН)
∗ Основаващ се на идеологически плурализъм, позволяващ
диалог,уважаващ възгледите и на детето, и на възрастните
(родители, учители и др.). ∗ Счита
се, че човек трябва да получи цялата информация и заедно с нея и
границите на препоръчителното (но не и задължително) поведение.
∗ Ценностният модел включва както репродуктивен (демографски) и
здравен, така и хедонистичен, етически, психологически и
фамилиарен аспект.
Към целите и задачите на сексуалното възпитание, актуални за
нашето съвремие спадат:
* Усвояване на научно верни знания за биологичните, хигиенните и
социални проблеми на пола, развитието и поведението на мъжа и
жената; мъжествеността, женствеността и андрогинността; половият
и сексуалния живот.
* Овладяване на елементите на морала, регулиращи сексуалните
отношения. * Формиране на знания
и установки за социалната и индивидуална значимост на
сексуалните отношения и на тази основа умение за правилно от
нравствена гледна точка решение на конкретни личностни
проблеми. *
Подготовка за здрав и пълноценен сексуален живот. Овладяване на
техниките на секса и начините за контрацепция.
* Полова и сексуална идентификация, индивидуализация и
персонализация, разглеждани като стадии на психосексуална
социализация на личността. *
Изграждане на култура на проявление на интимните чувства, така,
че задоволяването на емоционалните и сексуални потребности да
става на основата на социалните норми и в дейностни форми,
взаимоприемливи за партньорите и без засягане на благополучието
им.
* Овладяване на умения за общуване със сексуалния партньор, за
съобщаване на собствените сексуални желания, за откриване на
неговите, за свободно обсъждане на сексуални въпроси.
Медиалният модел на сексуално възпитание има етическа
основа, която може да се систематизира в следните няколко
тезиса:
* Сексът е важна страна на човешкия живот.
* Обществото има право и задължение да ограничава сексуалните
потребности и желания на хората, тъй като те не могат да се
разглеждат като напълно частно и индивидуално дело.
* Трябва да се унищожат лъжливите и лицемерни препятствия,
анахронизми и предразсъдъци.
* Хората са свободни и равни, но колкото повече свобода се дава на
хората, толкова те трябва да са по-зрели и отговорни.
* Сексуалното възпитание трябва да създава добре очертани
модели на желаемите установки и типа поведение.
* Ясно трябва да се формулират сексуалните етически норми, за да
се постигне хармония с обществото.
* Моралната ценност на секса не зависи от отношението му към
закона и религията * Допустимите форми на
сексуална активност се определят от физическата, психическа и
социална зрелост на двамата и доброволното и отговорното им
участие. * Верността към партньора не
се отнася само до сексуалните отношения.Тя е морално
задължителна за брака.
* Профилактика на неправилната психосексуална социализация.
Ресоциализация при необходимост.
* Подготовка за семеен живот, изразяваща се във формиране на
отговорно поведение и достигане на щастие в семейните
отношения; даване на знания за правата и отговорностите на
семейния човек; умение за общуване и вземане на рационални
решения относно семейния живот, отношенията в семейството и
социалните му връзки.