ПРАКТИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ №19

ЗДРАВНА ПОМОЩ ЗА ДЕТСКОТО НАСЕЛЕНИE – ЦЕЛИ,

ЗАДАЧИ, ОРГАНИЗАЦИЯ, СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ.
В края на занятието трябва да можете да:

1. Изброявате специфичните периоди в развитието на детето;

2. Идентифицирате факторите, които имат влияние върху здравната помощ за
децата;
3. Определяте тенденциите и основните проблеми на здравето на децата,
използвайки познатите ви вече индикатори за оценка на обществено здраве; 4.
Посочвате основните медико-социални проблеми на децата в различните периоди
на детството;
5. Обяснявате значението на семейството за здравето и благополучието на детето в
различните периоди;
6. Определяте специфичните здравни дейности по опазване здравето на децата в
различните периоди, осъществявани в доболничната медицинска помощ и в
болничната помощ.

I. Здравни и медико-социални проблеми на децата

1. Детството е критичен период в развитието на човека. Това е период на
непрекъснат растеж и развитие, на формиране на нервната система и психичната
дейност, на опознаване на заобикалящия свят и социализация, на изграждане и
утвърждаване на поведенчески модели, вкл. свързани със здравето. Децата са
бъдещите активни хора и чрез грижите за тяхното здраве и развитие обществото
гради собственото си бъдеще. Децата са хетерогенна група по своите здравни
характеристики, здравни и медико-социални потребности, и за всеки период от
детството се изисква осъществяването на специфични профилактични и
терапевтични грижи за гарантиране на здравето, правилното физическо и нервно
психическо развитие. Отговорното отношение към здравето на децата трябва да
започне още по време на вътреутробното развитие чрез грижи за здравето на
бременната жена и да продължи до достигането на възраст, приета от обществото за
възраст на пълнолетие с постигане на социална зрялост и отговорност.
1.1.Определение за дете – според различни закони, институции и агенции
съществуват различни определения на понятието. СЗО определя като дете всяко
лице на възраст под 19 години, освен в случаите, когато държавното
законодателство определя друга възрастова граница.
Конвенцията за правата на детето на ООН определя като дете „Човешко същество
на възраст под 18 години, освен в случаите, когато националното законодателство за
децата определя достигането на пълнолетие по-рано“.
Какви са аспектите на това определение, според Вас?
∙ Биологични -
………………………………………………………………………………………….. ∙ Правни -
 ………………………………………………………………………………………….

1
1.2. Периоди на детството – развитието на детето преминава през определени
периоди, характеризиращи се с процеси на адаптация, морфологични, функционални
и поведенчески промени, въздействия на разнообразни фактори от семейната и
социалната среда, както и специфични здравни проблеми.
В следващата таблица са представени периодите на детската възраст. Посочете
основните фактори, влияещи върху здравето на детето, както и основните здравни
и медико-социални проблеми във всеки период.
Таблица 1. Основни фактори и проблеми на здравето в детска възраст по периоди
Период Основни фактори на Специфични
здравето здравни проблеми

Вътреутробен Възраст на майката; Стил и Смущения в развитието

период начин на живот на майката –
хранене, физическа
- ембрионален до 3 активност; Фактори от
л.м. - фетален – 3-10 различен характер, влияещи
върху здравето на майката –
л.м.
физични, химични, биологични;
социални фактори – професия,
доходи, социална изолация
на плода – морфологични
и функционални (вродени
малформации и вродени
заболявания); нарушения
в отговорите на
организма към стрес в
следващия живот на
индивида

Период на Влияние на рискови фактори от Вродени аномалии и

новороденото страна на малформации
майката върху развитието на Недоносеност и ниската
от раждането до 28 ден плода и телесна маса при
бъдещото здраве на детето раждането

Кърмачески период Травмите и отравянията са

Основна роля за здравето на водеща причина за
от 28 ден до края детето имат рисковите смъртност, следвани от
на първата фактори на семейната среда болести на дихателната
година Висока заболеваемост, често система и вродени аномалии
боледуващи деца
В структурата на
заболеваемостта доминират
дихателните заболявания,
инфекциозните болести,
болестите на храносмилателната
система

Период на Правилно хранене (кърмене) и Свързани са с отглеждането

ранното детство захранване с нови на детето и с
храни навременната и качествена
от 1 до 3 год. Физическо развитие и растеж медицинска помощ
Нервно-психическо развитие Дихателни заболявания,

Предучилищна Правилно хранене (кърмене) и
възраст захранване с нови
храни
от 3 до 6 год. Физическо развитие и растеж
Нервно-психическо развитие
Ранна училищна Дихателните заболявания
възраст остават водещи в
заболеваемостта, а
от 6 до 11 г.
травматизмът – в смъртността
Средна Дихателните заболявания
училищна остават водещи в
възраст заболеваемостта, а
травматизмът – в смъртността
от 11 до 14 год.
Юношеска Дихателните заболявания
остават водещи в
възраст от 14 до заболеваемостта, а
травматизмът – в смъртността
пневмонии и грип
Ваксинопредотвратими
болести
Свързани са с отглеждането
на детето и с
навременната и качествена
медицинска помощ
Физическо развитие и растеж
Нервно-психическо развитие
Дихателни заболявания,
пневмонии и грип
Ваксинопредотвратими
болести
Нараства честотата на
гръбначните изкривявания,
очни аномалии,
психо-емоционален
стрес,затлъстяване,
алергични заболявания,
астма.
Дихателните заболявания и
травматизмът остават
водещи здравни проблеми
Увеличава се делът на
заболяванията, свързани
с
неправилно хранене и
хиподинамия
Експериментира се с
тютюнопушене, алкохол,
психоактивни субстанции
Нараства честотата на
диабет, астма, алергични
заболявания, депресии,
хронично главоболие,
метаболитен синдром
Ранен полов живот,
сексуално-трансмисивни
инфекции,
нежелана бременност
Увеличава се делът на
заболяванията, свързани с
неправилно хранене и
хиподинамия
Експериментира се с
 18 г. Ранен полов живот,
сексуално-трансмисивни
инфекции,
нежелана бременност
тютюнопушене, алкохол,
психоактивни субстанции
Нараства честотата на
диабет, астма, алергични
заболявания, депресии,
хронично главоболие,
метаболитен синдром
Дихателните заболявания
остават водещи в
заболеваемостта, а
травматизмът – в
смъртността

2
2. Тенденции на детското здраве в различните региони на света Въз основа на
Вашите знания за общественото здраве, запишете в таблицата какви са нивата и
тенденциите на съответните индикатори в развитите и в слабо развитите
(развиващите се) страни и попълнете водещите проблеми, за които те
сигнализират:
Таблица 2. Нива и тенденции на детското здраве в развитите и развиващите се страни
Индикатори Тенденции в: Специфични
1. Развити страни здравни проблеми
2. Слабо развити страни

Детска смъртност 1. Ниски нива – средно 3‰, Липса на антенатални

намаляват или остават грижи, недостиг на
постоянни медицински грижи при
2. Все още много високи нива от раждането, намаляване на
50-80‰, намаляват недоносеността и
основните причини за
детска смъртност –
недохранване, инфекциозни
болести, липса на
медицинска помощ

Перинатална висока
смъртност по- ниска

Смъртност под 5- висока

годишна възраст ниска

Заболеваемост на висока
децата висока

3. Семейството и здравето на децата – здравето и развитието на децата се

 определят от взаимодействието на множество фактори, но ролята на семейството е
решаваща. В семейството детето получава грижа, обич и привързаност, средства и
ресурси за здраве, растеж и развитие, организация и дисциплина в ежедневието,
безопасна и сигурна среда, подкрепящи отношения, които са сред най-важните
фактори за отглеждането на здраво и добре адаптиращо се дете. Компетентността и
капацитетът на родителите да осигурят ключовите функции, свързани с оптимална
грижа за техните деца, както и да осигурят достатъчни материални условия –
жилище, хранене, достъп до образование, здравна помощ, културни събития и спор,
са други важни измерения, свързани със социалния контекст, в който се развиват
децата.
Семействата могат да имат както позитивен, така и негативен ефект върху детското
здраве и развитие.
В ежедневната работа лекарите оценяват рисковете от семейната среда за
здравето и живота на децата. Изберете 2 от следващите фактори на семейната
среда и посочете възможните им негативни ефекти върху детското здраве.
1. Млада възраст на майката;
2. Ниско образователно ниво на родителите;

3
3. Детето се отглежда от един родител, без наличие на подкрепящи роднини;
4. Семейството има 5 деца;
5. Наличие на чести конфликти между родителите в семейството;
6. Родителите са много заети и не общуват достатъчно с детето;
7. Един от родителите физически малтретира детето;
8. В семейството има алкохолик или злоупотребяващ с психотропни субстанции;
9. В семейството има болен от психично заболяване;
10. Семейството има ниски доходи.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
 …………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
4. Кърменето е основен начин на хранене за децата през първата година от живота.
Майчината кърма осигурява незаменими хранителни вещества, вкл. имуноглобулини,
витамини, микроелементи и др. СЗО препоръчва ексклузивно кърмене на децата до
6-месечна възраст.
Анализирайте данните на фиг. 1. Кои страни показват най-нисък дял на кърмене и
кой са с най-висок дял? На какви причини може да се дължи наблюдаваната картина?
Какви дейности е необходимо да се предприемат, за да се увеличи делът на децата,
кърмени на 6-месечна възраст в страните с нисък дял?

Фиг 1. Относителен дял на децата, кърмени на 6-месечна възраст, към 2015 г.

4
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
5. Имунизациите на децата имат важно значение за профилактиката на
инфекциозните заболявания, които продължават да причиняват смъртта на много
деца в слабо развитите страни и отново покачват нивата си в развитите страни. В
отделните страни на децата се прилагат рутинно различни ваксини, напр. в България
за децата до 13-месечна възраст са задължителни имунизациите против 11
 инфекциозни причинителя. Възможностите на имунизационните програми не винаги
се използват пълно, като обхватът в редица слабо развити страни остава ограничен.
Ниските нива на обхват с имунизации, както и отказът от имунизации в развитите
страни, се повлияват от социални фактори.
5.1. На фиг. 2. са представени данни за обхвата с три приема на ваксината срещу
дифтерия, тетанус и коклюш (ДТК) на децата на 1-годишна възраст в Афганистан,
2013 г. Коментирайте влиянието на отделните социални фактори върху обхвата с
ДТК ваксина на децата.

Фиг.2. Влияние на социалните фактори върху обхвата с ДТК ваксина

Източник:WHO. Exploration of inequality. Childhood immunizations. 2018.
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….

5
5.2. В следващата таблица посочете поне по 6 социални фактори, които според Вас
имат влияние върху обхвата с имунизации в развитите и в слабо развитите страни.
Има ли разлика във вида на факторите, които препятстват имунизациите в двата
типа страни? Предложете обществено-здравни мерки за намаляване делът на
родителите, които са против поставянето на ваксини на техните деца
(антиваксери).
Таблица 2. Социални фактори, влияещи върху обхвата с имунизации
Развити страни Слабо развити страни

1. Безопасност на ваксините…. 1. Образование на родителите…

…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.

6. Здраве на подрастващите – СЗО определя лицата от възрастовата група 10-19 г.

като подрастващи. Това е време на бързо физическо, невропсихическо и социално
развитие, с което се осъществява превръщането на детето във възрастен индивид. В
този период децата търпят универсални биологични промени, известни като пубертет.
Продължава развитието и утвърждаването на здравното поведение на децата,
придобиват се позитивни и негативни здравни навици, развиват се уменията за
вземане на решения, планиране и организиране на бъдещето, контрол над емоциите
и импулсите. Формират се умения за общуване с други хора, развива се
сексуалността, преживяват се емоциите на първите интимни връзки. Всички промени
в периода имат отражение върху физическото и психическо здравето на
подрастващите и могат да променят траекторията на индивидуалното здраве в
дългосрочна перспектива.
6.1. Смъртност при подрастващите –днес в света има 1,2 милиарда подрастващи, от
които близо 1 млн. загиват годишно, основно от предотвратими и лечими причини.
Фигури 3а и 3в илюстрират водещите причини за смъртност при подрастващите
момичета и момчета през 2016 г. Идентифицирайте и обяснете на какво се дължат
съществуващите различия:
1. в причините за смърт по пол;
2. при децата с еднакъв пол – в причините за смърт по възраст.
 6

……При децата 15-19 години значително се повишава делът на загиналите при

катастрофи, вероятно причината е, че това е периодът, в който те получават
разрешение за управление на автомобил. ( това е по- разпространено сред
момчетата). В тази възраст при момичетата водещо място заемат майчините причини
и самоубийствата. Вероятно това се дължи на факта, че момичетата са
по-чувствително и емоционални, освен това е периодът, в който те се изгрфаждат
кати личности.
…………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………………….
6.2. Физическата активност е универсален позитивен фактор на здравето. Редовните
занимания с физическа активност (всеки ден поне 1 час умерено интензивна
физическа активност) стимулират физическото развитие на подрастващите,
подобрява когнитивните способности, редуцира тревожността и депресивните
настроения, подобрява адаптивността, предпазва децата от затлъстяване,
ограничава придобиването на вредни за здравето навици.
Данните на фиг.4 представят относителния дял на редовно спортуващите 15-
годишни в избрани европейски страни. (Източник: https://gateway.euro.who.int/en/indicators/)
Фиг. 4. Относителен дял на 15-годишните с редовна физическа активност, към 2016 г.

7
Кои страни имат най-висок дял активно спортуващи и в кои страни техният дял е
най-малък. Свържете тези данни с данните от фиг.5, илюстрираща дела на
подрастващите с наднормено тегло и затлъстяване. Какви дейности бихте
препоръчали за увеличаване делът на активно спортуващите подрастващи?
………………………………………………………………………………………………………
…. В страникте, в които броят на спотуващите е по- нисък, то броят на децата с
наднормено тегло расте. Това показва, че телосложението, респ. здравеето на
подрастващите е в пряка зависимост от физическата им активност.. Следователно в
страните с нисък дял на спортуващите е от важно значение да се насърчават
спортът и физическите дейности като цяло. Това би повишило психическо и
физическото здраве на
подрастващите.……………………………………………………………………………………
…………………….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
6.3. Наднорменото тегло и затлъстяване сред подрастващите са универсален
здравен проблем с многофакторна генеза и множество негативни последици. Около
10% от децата на възраст 5-17 г. са с наднормено тегло или затлъстяване, като
честотата на двете състояния застрашително нараства в последното десетилетие в
редица страни. Затлъстяването в детска и юношеска възраст е резултат от
взаимодействието на генетични, невроендокринни, метаболитни, психологически,
екологични и социо-културни фактори. Множество други ко-морбидни състояния като
 метаболитни, сърдечно-съдови, психологически, ортопедични, неврологични,
чернодробни, белодобни и бъбречни нарушения се наблюдават в асоциация с
затлъстяването в детска възраст. То е независим рисков фактор за сърдечно
съдовите заболявания и метаболитни нарушения в зряла възраст.
Данните на фиг. 5. представят относителния дял на 15-годишните с наднормено
тегло и затлъстяване в избрани европейски страни. Определете кои страни имат
най-висок дял подрастващи с тези състояния и в кои страни техният дял е
най-малък. Какви дейности бихте препоръчали за намаляване честотата на децата
и подрастващите с наднормено тегло и затлъстяване?

Фиг. 5. Относителен дял на 15-годишните с наднормено тегло и затлъстяване, към 2016 г.

Източник: https://gateway.euro.who.int/en/indicators/

8
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
6.4. Тютюнопушене – придобитите през тийнейджърските години вредни навици имат
важно значение за здравето и са свързани с редица хронични неинфекциозни
заболявания през зрелите години. Тютюнопушенето се нарежда на второ място сред
рисковите фактори, придобити от подрастващите, по приноса си за лошо здраве в по
късните етапи на живота. Данните за света показват, че 10% от момичетата на
възраст 13-15 г. и 20% от момчетата на същата възраст пушат. Въпреки че честотата
на тютюнопушенето сред подрастващите в част от развитите страни е намаляла
 наполовина, в страните с ниски доходи се наблюдава по-ранно започване на
тютюнопушенето, нарастващ дял на пушещите момичета, както и на пушещите
повече от 20 цигари дневно деца.
Фиг. 6 представя данни за средните стойности на тютюнопушене в четири групи
страни на европейския регион. Графиката описва медианните стойности на
относителния дял на пушачите сред 15-годишните по пол в 4 групи европейски
страни и общо. Определете в коя група страни делът на пушещите момичета и
момчета е най-висок, и в коя – най-нисък. Как бихте обяснили различията в
наблюдаваните нива при момичетата и при момчетата в отделните групи страни?
Какви мерки за ограничаване на тютюнопушенето сред подрастващите бихте
препоръчали?

Фиг. 6. Относителен дял на тютюнопушенето при 15-годишните, 2012-2014 г. Източник:

WHO. Regional office for Europe Situation of child and adolescents health in Europe. Copenhagen,
2018.
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….
………………………………………………………………………………………………………
….

9
6.5. Алкохолната употреба е често явление в юношеската възраст, като момчетата
употребяват алкохол в по-големи количества и повече пъти седмично в сравнение с
момичетата. Алкохолът при подрастващите повишава риска от травматизъм,
насилие, непротектиран секс, опити за самоубийство, негативно повлиява общото и
психично здраве и води до сърдечно-съдови, чернодробния, психични и други
увреждания в дългосрочна перспектива.
Фиг. 7 описва относителния дял на употребяващите алкохол веднъж седмично при
15-годишните момичета и момчета в 4 групи европейски страни. Определете в коя
група страни делът на употребяващите алкохол момичета и момчета е най-висок, и
в коя – най-нисък. Какви мерки за ограничаване на алкохолната употреба сред
подрастващите бихте препоръчали?

Фиг.
7. Отн. дял на алкохолна употреба веднъж седмично при 15-годишните, 2012-2014 г.
.……………………………………………………………………………………………..……………
.
.…………………………………………………………………………………………..….…………
…
.…………………………………………………………………………………………..….…………
…
.………………………………………………………………………………………………...………
…
.…………………………………………………………………………………………………...……
…
.……………………………………………………………………………………………………...…
…

II. Здравна помощ за децата

7. Организация на здравната помощ за децата – основна цел на здравната помощ за
децата е осигуряване на правилното физическо и невропсихическо развитие във
всички периоди на детството – от раждането до достигане на пълнолетие, за да може
детето да достигне своя потенциал за развитие. В обхвата на здравната помощ за
децата се включват редовни профилактични прегледи (детска консултация),
имунизации, съветване на родителите относно отглеждането и здравето на детето,
домашни посещения, консултации със специалист и комплексно лечение на
заболяванията. Съществуват различни подходи за организация на здравната помощ
за детското население: само с участието на общопрактикуващ лекар; само с
участието на специалист – педиатър; съвместно участие на общопрактикуващ лекар
и педиатър. В България доминираща роля в здравното обслужване на децата има
общопрактикуващият лекар.

10
Посочете какви специфични дейности по отношение на детското здраве се
осъществяват в първичната медицинска помощ, в специализирана извънболнична
помощ и в болничната помощ в България:
Табл. 3. Профилактични и лечебни дейности за детското здраве
Ниво на Дейности
здравна
помощ

Първична Програма „Детско здравеопазване“ за децата от 0-18 г.

медицинска помощ
Антропометриране
Анамнеза и клиничен статус
Обща оценка на зрение и слух
Клинико-лабораторни изследвания
Оценка на психическо развитие
Профилактични имунизации
Съвети за отглеждане и хранене на детето

Специализира Програма „ Детско здравеопазване“ за здрави деца по

на желание на родителя
педиатрична
извънболнична Дейности на общопрактикуващия лекар по програма
помощ “Детско здравеопазване”:
Рутинно изследване на здравното състояние на
децата в различните възрасти:
до 1 –годишна възраст:
- в първите 42 дни – веднъж до 24-я час от изписването и
още два пъти между 15-20 ден след изписването
- редовно наблюдение веднъж месечно
От 1 до 2-годишна възраст – четири пъти годишно
В периода на бърз растеж (от 2 до 7 г.) – два пъти
годишно
В училищна възраст (7 до 18 г.) – един път годишно

Болнична Лечение на болни деца, чиито случаи не могат да бъдат

педиатрична разрешени в извънболничната помощ
помощ
Съвременно здравно образование на деца и
родители;
предоставяне на знания и формиране на
убеждения, умения и нагласа за активно
отношение към здравето;
избор на здравословен начин на живот;
ранна диагностика и лечение, като част от
комплекса профилактично-промотивни мерки
за контрол на хроничните неинфекциозни
заболявания.
 Използвана литература и източници на данни:
1. Pettoello-Mantovani M, Campanozzi A, Maiuri L, Giardino I. Family-oriented and family-centered
care in pediatrics. Ital J Pediatr. 2009 May 12;35(1):12. doi: 10.1186/1824-7288-35-12. 2. WHO.
Explorations of inequality: childhood immunization. Geneva: WHO; 2018. WHO. Regional office for
Europe. Adolescent obesity and related behaviours:trends and inequalities in the WHO European
Region, 2002–2014. Copenhagen, 2017.
3. WHO. Regional office for Europe. Situation of child and adolescents health in Europe.
Copenhagen, 2018.
4. Wolfe I, McKee M. European Child Health Services and Systems: lessons without borders.
Maidenhead: Open University Press/McGraw-Hill, 2013. 295 p.
5. Wolfe I, Satherley RM, Scotney E, Newham J, Lingam R. Integrated Care Models and Child
Health: A Meta-analysis. Pediatrics. 2020 Jan 1;145(1). https://doi.org/10.1542/peds.2018-3747

11