12.

Детска смъртност, смъртност до 5-

годишна възраст и средна
продължителност на предстоящия живот
СМЪРТНОСТ
Смъртта е констатирано окончателно и безвъзвратно прекратяване на
признаците на живот, свързани с прекратяване на жизнените функции на един
или няколко органа или системи.

ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТТА
„Всички онези болести, патологични състояние или травми, които са довели до
настъпване на смърт или са способствали за ней ното настъпване, а също така и
обстоятелствата, довели до нещастен случай или до акт на насилие, предизвикали
всякакви такива травми”
Първоначалната причина за смърт е определена като:
„а) болест или травма, предизвикващи редица болестни процеси, непосредствено
водещи до смърт, или
б) обстоятелства, довели до нещастен случай или акт на насилие, които са
предизвикали смъртоносна травма.”

СМЪРТНОСТ - ГРУПИ ПОКАЗАТЕЛИ

 Нестандартизирани – интензивни показатели, измерващи честотата на
здравното явление за дадена година на дадена територия.
ОС = БРОЙ УМРЕЛИ ЛИЦА Х 1000/ ОБЩ БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО
При оценка на общата смъртност може да се използва скала от три степени:
- ниска – под 10 ‰,
- средна – 10-15 ‰
- висока – над 15 ‰.
 Стандартизирани – при сравняване на брутни коефициенти или
специфични показатели по причини (изчислявани за цялото население), но
при съществуващи различия във възрастовата структура на населението
на сравняваните популации.
 Стандартизацията има за цел да отстрани различията в тези фактори и да
покаже каква би било здравното явление, ако сравняваните популации
имат еднаква структура по възраст.
 Специфични коефициенти - измерват честотата на здравните явления при
различни подгрупи от населението или по различни причини.
 Пропорции – структурни или екстензивни показатели. Показват
структурата на причините за умирания.

ДЕТСКА СМЪРТНОСТ

-Високо информативен показател за нивото на общественото здраве

-В пряка зависимост от социално-икономическото развитие на дадената страна

-Чувствителен към социално-икономическите промени

-Отразява нивото, качеството и ефективността на здравната помощ

-Има най -важно значение за стой ността на СППЖ

-Измерва умиранията на децата в най -ранимия и зависим период от живота

 смъртността на децата от 0 до 1-годишна възраст

 Коефициентът на детска смъртност през 2009 е 9‰ (през 2012г. е 7.8‰)
 Независимо от тенденцията за намаляване, детската смъртност в страната е
по-висока от тази в европей ските държави.
 Коефициентът на детска смъртност общо за ЕС по данни на Евростат за 2006 г
е 4.7‰

Групи показатели :
 Некоригиран (обикновен) коефициент – изчислява се като брой умрели
деца за даден период на една територия към брой починали деца за същия
период на същата територия.
ДС = БРОЙ УМРЕЛИ ДЕЦА ДО 1Г Х 1000/ БРОЙ ЖИВОРОДЕНИ ДЕЦА ЗА
ПЕРИОДА
 Коригиран коефициент – използва се, когато раждаемостта в две съседни
години се различава значително и поради това, че част от умрелите деца от
0-1 г. са родени в предходната година, именно затова при изчисляване на
детската смъртност трябва да се взема в предвид и броя на живородените
през предходната година. Класическият начин на корекция е в знаменател
да се вземат 2/3 от живородените през дадената година плюс 1/3 от
живородените от предходната година. Други автори предлагат
коефициента да се коригира с 4/5 от живородените през настоящата
година и 1/5 от предходната.
 Възрастово – специфични показатели – отразяващи смъртността през
отделните подпериоди от 1-та година на живота на детето.
o Перинатален – 22ра гестационна седмица до 7 ден от раждане
o Неонатален – 0 – 28 ден след раждане
o Постнеонатален – 29 ден – 1 година
 Специфични показатели – измерват честотата на умиранията сред децата
от конкретни аномалии или заболявания.
 Други – по местоживеене, по пол, по степен на доносеност и други
признаци.

Скала за оценка:

 Мн. ниска – под 10 на 1000

 Ниска – 10 – 14.99 на 1000

 Средна – 15 – 24.99 на 1000

 Висока – 25 - 49.99 на 1000

 Мн. висока – над 50 на 1000

СМЪРТНОСТ ПО ПЕРИОДИ ОТ ПЪРВАТА ГОДИНА НА ЖИВОТА

 Ранна неонатална смъртност - измерва честотата на умиранията на децата
в периода 0-7 д. на 1000 живородени

 Късна неонатална смъртност - измерва честотата на умиранията на децата

в периода 7-28 д. на 1000 живородени, преживели 7-ия ден

 Неонатална смъртност - измерва честотата на умиранията на децата в

периода 0-28 д. на 1000 живородени

 Постнеонатална смъртност - измерва честотата на умиранията на децата в

периода 28–365 д. на 1000 живородени, преживели 28-ия ден

ПЕРИНАТАЛНА СМЪРТНОСТ

Мъртвораждаемост + Ранна неонатална смъртност

ПНС =бр. мъртвородени фетуси + умрели деца в периода 0-7д.*1000/ общ брой
родени деца

СМЪРТНОСТ ДО 5-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ (U5MR) - Измерва

честотата на умиранията на децата от 0 до 5-годишна възраст на 1000
живородени в дадена територия за 1 год. = бр. умрели деца 0-5 годишна
възраст*1000/общ брой живородени деца

България 2015 г. – 10,24 на 1000

СТРУКТУРА НА ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ

По периоди на първата година: Неонаталната и постеонаталната смъртност

показват съотношение, подобно на това в развитите страни, но
постнеонаталната смъртност може да бъде снижена още. До 1 г.в. – вродени
аномалии и перинатални състояния, свързани с преждевременно раждане
(най -често са в неонаталния – ранна неонатална смъртност). В постеонаталния
период проблем са дихателните заболявания, пневмонии и грип, чревни
инфекции, преждевременно раждане с ниско тегло (често в развиващите се
страни).

СТРУКТУРА НА ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ В РАЗВИТИТЕ СТРАНИ И

БЪЛГАРИЯ (2016 г.)

По причини (отн. дял в % в България):

 1. Някои състояния в перинаталния период –48,4%

2. Вродени аномалии – 23,6%

3. Болести на дихателната система – 9,7%

4. Болести на органите на кръвообращението – 4,5%

В България:

В градовете – водещи са вродени аномалии

В селата – болести на дихателната система

СТРУКТУРА НА ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ

По причини:

1. Ваксинопредотвратими инфекциозни болести (морбили, дифтерия, коклюш,

неонатален тетанус, полиомиелит)

2. Остри респираторни заболявания

3. Диарий ни заболявания

ФАКТОРИ НА ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ И СМЪРТНОСТТА ПОД 5-ГОДИШНА

ВЪЗРАСТ В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ

 Осигуреност и достъп до медицинска помощ

 Ниво на здравната помощ за бременните жени и децата

 Обхват с имунизации

 Социално-икономическо развитие на страната

 Санитарно-хигиенни условия на жизнената среда

 Хранене

 Възраст на май ката

 Образование на май ката

ИНТЕГРАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

Този вид здравни индикатори са интегрални, защото комбинират информацията
относно продължителността на живота и качеството на живот, което в случая се
изразява чрез термините здраве и болест. При изчисляването на този тип
показатели се използват таблиците за смъртност. Включвай ки преобладаването
на „добро” или „ лошо” здраве при тези показатели се получаване разделянето им
на очаквана продължителност в добро или лошо здраве.

СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА

Годините живот, които средно преживява дадено поколение.

СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ЖИВОТ

Броя на годините от предстоящия живот, при условие, че през цялата
продължителност на предстоящия живот на това поколение смъртността се
запазва същата, каквато е в момента на изчисляване. Средната продължителност
на предстоящия живот е един от най -информативните и важни здравни
индикатори.
Средната продължителност на предстоящия живот е условен показател, защото
изисква запазване на показателите за повъзрастова смъртност непроменени,
което е практически невъзможно. Освен това всяка настъпваща промяна в нивото
на коефициентите за смъртност в различните възрасти води до съответна
промяна в този показател (напр. повишаване на смъртността във възрастовите
интервали води до намаляване на този показател).
У нас средната продължителност на предстоящия живот при раждане е 72.7
години за периода 2005 - 2007 година. При мъжете тя е 69.2 години, а при жените
е със седем години по-висока - 76.3 години.
Таблицата за смъртност представя модела на измиране на хипотетично
поколение от 100000 лица от дадена популация, като се прилагат средните
повъзрастови коефициенти за смъртност, установени при наблюдение на
реалните повъзрастови коефициенти за смъртност в същата популация за 3
последователни години.

Таблиците за смъртност са:

 пълни – изчисляват СППЖ за всяка година възраст

 кратки – изчисляват СППЖ за възрастови интервали

ОЧАКВАНО ЗДРАВЕ
 Очаквана продължителност на живота в добро здраве –
Health expectancy (НЕ) се употребява в най -общ смисъл, като включва
цяла група показатели, отразяващи условията на средната
продължителност на живота при дадено здравно състояние. Това е
хипотетично изчислен показател, комбиниращ смъртността и оценката на
наличното здравно състояние. Основните показатели в тази група са:
 Очаквана продължителност на живота без увреждане
(Impairment-free life expectancy) – средния брой години, които
индивидът се очаква да преживее без увреждания на здравето при условие,
че моделите на смъртност и увреждане се запазват непроменени.
  Очаквана продължителност на живота без физическа
недееспособност (Disability-free life expectancy) – изразява
средния брой години, които се очаква индивидът да преживее без
нарушения във физическата си дееспособност, ако моделите …
 Очаквана продължителност на живота без функционални
ограничения (Functional limitation-free life expectancy) –
изразява средния брой години, които се очаква индивидът да преживее без
функционални нарушения, ако моделите …
 Очаквана продължителност на живота свободен от
ограничения в активността (Activity restriction-free life
expectancy) – изразява средния брой години, които се очаква индивидът
да преживее без ограничения в активността си, ако моделите …
 Очаквана продължителност на живота свободен от социална
недостатъчност (Handicap-free life expectancy) – изразява
средния брой години, които се очаква индивидът да преживее без социална
недостатъчност, ако моделите на смъртност и социална недостатъчност се
запазват непроменени.

ПОКАЗАТЕЛИ, ОСНОВАВАЩИ СЕ НА САМООЦЕНКА НА ЗДРАВЕТО

Тази група показатели се основава на изчисляването на интегрален показател при
използване на два вида информация – за смъртността и за конкретната
самооценка на здравето на базата на социологическо интервю. При използването
на този метод е необходимо да се спазват препоръките на СЗО за прилагането на
унифицирани и разбираеми, с възможност за сравнения въпросници. При
събирането на данни за показателите в тази група се препоръчва използването на
пет-степенна скала, която да включва всички възможни степени на оценка от
„много добро”, през „добро”, „задоволително”, „лошо” и „много лошо”.
 Очаквано здраве според възприемането му (самооценката) (Perceived health
expectancy) – включва група показатели, при които оценката на здравното
състояние се определя на базата на самооценка от страна на индивидите по
конкретна скала.
 Очаквана продължителност на живота в добро здраве на основата на обща
самооценка (life expectancy in good health) – това е средния брой години,
които индивидът може да очаква да преживее в здравно състояние,
определено от самия него като „добро”, ако моделите за смъртност и здраве
се запазват непроменени.

ПОКАЗАТЕЛИ, ПОЛУЧЕНИ СПОРЕД ОЦЕНКА, ВКЛЮЧВАЩА

ПРЕТЕГЛЯНЕТО НА ЗДРАВЕТО (АДАПТИРАНО ЗДРАВЕ
ПРЕЗ ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ)
В тази група показатели се включват такива, при които се прави оценка чрез
претегляне на здравето, за да се отчете тежестта на определено здравно
състояние.
 Очаквана продължителност на живота в добро качество на
живот (health-adjusted life expectancy – HALE) – „години живот,
които едно новородено дете може да очаква да преживее в състояние на
 пълно здраве при отчитане на сегашните коефициенти за смъртност и
влошено здраве.
 Очаквана продължителност на живота, адаптирани към
състояние на физическа недееспособност (disability-adjusted
life years – DALY) – показател, отчитащ както загубените години живот
поради преждевременна смърт, така и загубените години при физическа
недееспособност.
 Очаквана продължителност на живота съобразени с
качество на живот (quality-adjusted life years – QALY) –
специфичен показател, чрез кой то се измерва ползата (в години спечелен
живот) от прилагането на различни здравни интервенции и оценка на най -
изгодните за обществото.

Трябва да се има в предвид, че всеки здравен проблем може да има следните

изходи – смърт, физическа недееспособност преди смъртта, постоянна физическа
недееспособност или пълно възстановяване.
DALY – продължителността на времето, изгубено при смърт на всяка възраст,
което се използва за измерване на загубения живот поради преждевременна
смърт (или броя години живот достигнати поради предотвратена смърт). Тук
трябва да се има предвид, че продължителността на живот е лимитирана. За
специфичен стандарт- където очакваната продължителност на живот за жените
при раждане е 82,5 години, а при мъжете е 80 години.
QALY – аритметичен продукт на очакваната продължителност на живот
(количеството) и качеството на живот в оставащите години (качеството).
Въпросник – с три нива на отговор:
 Подвижност
 Болка/дискомфорт
 Самообслужване
 Безпокой ство/депресия
 Обикновени дей ности
Основната идея за QALYs е, че времето, прекарано в един здравен статус, е
тежестта на мярката за полза от дадена интервенция върху здравето. Смята се, че
една година в перфектно здраве е равна на 1 QALY, докато една година преживяна
в здравен статус 0,5 е еквивалента на половин QALY.