10. Демографска статика на населението.

Миграция и здраве

----------------------------------------------------------------------------------------

Демографията е наука, която се занимава с изучаване размера, състава,

движението и възпроизводството на населението.

 Изучаването на масовите явления, свързани с населението, играят важна

роля, не само за анализа на социално-икономическото състояние, но имат и
пряко отношение към всички сфери на обществото
 Медицинската демография разглежда процесите, които протичат в
населението, в контекста на здравето
 Изучаването на населението се извършва в 2 основни направления:
-Статика на населението – брой и състав на населението в определен момент

-Динамика на населението – промените в броя и състава на населението в

резултат на естествените събития и миграционните процеси

Преброяването на населението:

 един от най -важните източници на информация за демографските процеси

 Практиката е такива преброявания да се правят веднъж на 5–10 години

Демографската статика на населението включва размера и състава на

населението.

Данни за статиката на населението се получават от преброяванията на

населението – censusи от текущата регистрация на виталните събития и
миграционните процеси

В България са проведени 16 преброявания от 1887 г. досега, последното - през

2011 г.

Брой на населението – знаменател при изчисляване на индикаторите за

оценка на общественото здраве

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СТАТИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО

 Брой
 Средногодишен брой
Р= (Р0+Р1)/2
ТЕНДЕНЦИИ НА НАСЕЛЕНИЕТО
1965г – 3,4 млрд.
2000 – 6 млрд.
 Намаляване темп на нарастване

ЕТАПИ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРЕХОД:

1. Стациониране при високи нива на раждаемост и смъртност (прединдустриален

етап)

2. Ранен стадий на нарастване на населението –смъртността намалява,

раждаемостта се запазва непроменена (ранен индустриален етап)

3. Късен стадий на нарастване на населението –смъртността продължава да

намалява, раждаемостта намалява, но е по-висока от смъртността (зрял
индустриален етап)

4. Стациониране при ниски нива на раждаемост и смъртност (постиндустриален

етап)

5. Намаляване на населението – раждаемостта е по-ниска от смъртността (етап на

инволюция)

НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ 31.12.2016

 населението на България е 7 000 039 души – 16 място в ЕС след Австрия и преди

Дания, 1.4% от цялото население на ЕС

 мъжете са 3 395 701

 жените са 3 604 338

Структура по пол (2018)

 Съотношение Мъже : жени в % 48,5:51,5

Брой жени на 100 мъже 106 ж/100 м

Брой мъже на 100 жени 94 м/ 100 ж

Сред цялото население преобладават жените

 Новородени -105-106 момчета на 100 момичета

 При 53-годишните -Изравняване на съотношението

 След тази възраст -превес на жените

Структура по местоживеене

 Съотношение градско : селско население в % (2018 г.) 73,3:26,7

 6 градове с население над 100 000 д. (33.8% от населението на страната),

вътрешната миграция е ориентирана към тях

 Медико-социални последици на урбанизацията –пренаселеност, пътен трафик и

инциденти, санитарно-хигиенно състояние и екология, изхранване и чиста
питей на вода, събиране на отпадъците, анонимност, нарушени интерперсонални
връзки, престъпност,

 Проект на СЗО “Здрави градове” – насочен към подобряване на цялостната

жизнена среда в градовете

 Здравни и социални последици на урбанизацията:

• Пренаселеност - Липса на ресурси

• Конкуренция за работа - Липса на санитарни у-вия

• Замърсена среда - Липса на жилища

• Отчуждение - Шум

• Престъпления и агресия - Интензивен трафик

• Наркомании - Бедност

• Безработица

Възрастова структура

 Класификация на възрастите

Млада възраст – до 44 г. Средна възраст – 45-59 г. Възрастни хора – 60-74 г.

Стари хора – 75-89 г. Дълголетници – над 90 г.

 0-14 г. – детска възраст, над 15 г. – възрастни лица

 Подходи за оценка на възрастовата структура

1.Чрез относителните дялове на населението на 0-14 г., 15-49 г. и над 50г.

Според количествения признак има 3 типа:

Разширено възпроизводство
  поколението на децата в количествено отношение е повече от това на
родителите като съотношението е 2.6 и повече деца в едно семей ство.
 броят на населението се увеличава като всяко следващо поколение е по-
многочислено от предходното
 При разширеното възпроизводство жените в детеродна възраст раждат много
деца (напр. в Африка)
Просто възпроизводство

 броят на децата в едно семей ство е между 2 и 2.6

 При него населението се задържа приблизително на едно и също равнище по
брой или има съвсем незначителни отклонения, то не се променя
количествено, следващото поколение е като предишното (Франция, Ирландия,
САЩ и др.)
Стеснено възпроизводство

 броят на децата в семей ството е под 2

 При населението намалява по брой , всяко следващо поколение е по-
малоброй но (България, Украй на, Русия, Румъния, Сърбия и др.)
Според историческия признак са формирани 2 основни типа

1. традиционен и
2. съвременен
Традиционният тип възпроизводство

 обхваща развитието до промишления преврат и е характерен за аграрния етап

на развитие на човечеството
 Характерна - раждаемост и смъртност, естествен прираст,
продължителност на живота
 Пример - някои африкански и азиатски страни
Съвременният тип възпроизводство

 възниква първоначално в страните на Западна Европа, които първи в света се

индустриализират и след това постепенно се разпространява в други
географски региони на света
 Характерно - раждаемост и смъртност и продължителност на живота
 Голяма част от страните в света се намират в етап на демографски преход от
традиционния към съвременния тип на възпроизводство на населението

2. Чрез относителните дялове на населението над 60 г. или над 65 г.

Млада страна - под 10% или съответно под 5%

В преддверието на старостта -10 – 15% или съответно 5 – 10%

 Стара страна - над 15% или съответно над 10%

България 31.12.2018 г. 26,6% или съответно 21,3%

3. Чрез съотношенията на зависимите контингенти

Съотношение деца 0-15 г./трудоспособно население

Съотношение възрастни 65+ г./трудоспособно население

Съотношение деца +възрастни/ трудоспособно население

България 2018 г. - Съотношение (деца 0-15 + възрастни)/трудоспособно

население - 55,5%

Съотношение възрастни 65+/трудоспособно население - 30,2%

Деца – 1 066 х., (15,1%)

Възрастни над 65 г. – 1 736 (24.6%)

Трудоспособни – 4 248 х. (60,3%)

В 28 области – съотн. (деца 0-15 + възрастни)/трудосп. насел. e над 50%

4.Чрез построяване на възрастовата пирамида

 Полово-възрастовата структура се представя и изучава най -добре чрез полово-

възрастовата пирамида. Възрастовата пирамида е графичен израз
едновременно на възрастовата и на половата структура на населението. Чрез
нея може да се проследи демографската история на населението. За всеки тип
възрастова структура има типичен модел възрастова пирамида
 Лявата част на пирамида е разпределението на мъжете и дясната част на
жените по възрастови групи. Населението е групирано по 5-годишен интервал,
като най -младите най -отдолу и най -възрастните - най -отгоре.
Възрастово-полова пирамида на България

 През 2012 г. продължава процесът на остаряване на населението в страната,

кой то е характерен и за по-голямата част от страните в Европа.
 Значително нисък е относителният дял на лицата на възраст до 15 г. - 13.6%, а
този на населението > 65-г. възраст непрекъснато нараства и сега е 19.2%
 Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата
основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над
трудоспособна възраст
 Остаряването на населението води и до средната възраст на населението,
която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 42.8 години през 2012 година

Остаряване на населението

 Едно от най -забележителните достижения на 20-ти век е увеличаването на

средната продължителност на човешкия живот навсякъде по света.
 В същото време се съкращава количеството на новородените, защото хората
имат все по-голямата възможност да планират своите семей ства и броя на
желаните деца.
 Тези две събития са в основата на друга, много характерна тенденция в
демографското развитие на света и общото стареене на населението.
 Средната продължителност на живота на населението у нас нараства от 70.91
години за периода 1992 - 1994г. на 71.70 години за 1998 – 2000г. (74.33г. за
2014)
 Продължителността на живота сред жените (75.28 г.) e по-висока с 6.7 г. от
тази при мъжете - 68.58 г.

Влияние на миграционните процеси върху общественото здраве

 Миграцията на населението в зависимост от видовете и интензивността

оказва съществено влияние върху всички сфери на живота на една страна
 Демографските показатели, които са едни от основните за оценка на
здравето на цялото население, се повлияват непосредствено
 Така например, емигрирането на голям брой млади хора довежда до
промяна във възрастовата структура на населението и в редица показатели
характеризира виталните събития
 Една от характерните особеностите на развитието на обществото изобщо,
която има все по-непосредствено отношение към здравното състояние на
населението, продължава да бъде бързият прираст на градовете и
непрекъснатият темп на увеличение на градските жители
 Много често, струпването на големи маси население на сравнително малка
територия, както е в големите градове, създава проблеми с чистотата,
сигурността, усвояването на недостатъчните територии

МЕХАНИЧНО ДВИЖЕНИЕ
МИГРАЦИЯ
Показатели за механично движение на населението
 Външната миграция - преместване на хора извън общността им –
държавата, континента. (емиграция, имиграция)
  Вътрешната миграция - преместване на хора в границите на
държавата, което в българския език е възприето да се нарича с
общата дума миграция; (урбанизация и др.)
 Махаловидната миграция – ежедневно пътуване до друго населено
място за работа

ПРИЧИНИ
- Международни конфликти
- Социално – икономическо развитие
- Политика на държавата

УРБАНИЗАЦИЯ
Урбанизацията е продължителен процес на нарастване на броя, ролята и
големината на градовете. Последиците от нея са увеличаване на относителния
дял на градското население, променяне на функциите на градовете и
разпространяване на градския начин на живот. Урбанизацията влияе главно
върху: развитието на селищата по страни и региони; връзките между различните
по-големи градове и цялостния живот на населението.