УВОД

Продължилите вече повече от две десетилетия негативни тенденции

в развитието на демографските процеси доведоха до значими промени във
възрастовата структура на населението. Продължава да се задълбочава
процесът на неговото остаряване. Този процес оказва влияние върху
формирането на трудовия потенциал на страната и най-вече върху
неговото възпроизводство.
Днешното демографско състояние на българското население е
резултат от продължително действие на множество фактори и влияния.
Една част от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие
на европейските страни, други - със специфичните особености на
историческото, икономическото и културно развитие на Република
България.
Остаряването представлява процес на нарастване на относителният
дял на хората в напреднала и старческа възраст в общия брой на
населението. В случая се намалява нормалната възрастова структура.
Основната причина за това е промяната в режима на възпроизводство, т. е.
на демографския преход. Застаряването започва в момента на преминаване
от режим на възпроизводство, характерен с висока раждаемост и висока по
възрастова смъртност с бърза смяна на поколенията, към такъв, при който
раждаемостта и повъзрастовата смъртност са ниски, а продължителността
на живота нараства. Много често, особено за определени териториални
единици с недостатъчен стопански потенциал, застаряването е свързано и
със значителен изселнически поток. В него се включват най-вече млади
хора, което се отразява неблагоприятно върху съотношението между
основните възрастови групи и до по доброто представяне на лицата от над
трудоспособна възраст. Стесненият фертилен контингент влияе

1
неблагоприятно върху общата раждаемост. В България миграциите
допринесоха допълнително не само за значителното застаряване на
населението в големи нейни територии, а и за цялостното застаряване,
защото основната част от големия брой изселници зад граница са млади
хора.
През последните години проблемът за застаряването на населението
приема актуално значение в световен мащаб. Във всички европейски
държави населението остарява, което се изразява, както в количествено
увеличение на броя на хората във възрастовите групи над 60 години,
поради увеличаване на средната продължителност на живота, така и в
увеличаването на относителният дял на тези групи спрямо групите от
населението във, и под трудоспособна възраст, поради установилите се
трайно ниски нива на раждаемост през последните години.

I. Състояние и тенденции в демографското развитие на

България
Влияние върху демографското развитие на страната оказват общите
за развитите страни демографски процеси - намалена брачност и
раждаемост, засилена урбанизация, както и специфичните за развиващи се
страни и страни в преход, увеличена смъртност и интензивна емиграция. В
резултат на тези процеси България изпадна в сериозна демографска криза.
Спирането на нарастването на населението и процесът на неговото
намаляване, започнал преди 1989г, в периода след това се ускори. Към
31.12.2009г. постоянно живеещите лица в България са 7 576 751. В
сравнение с началото на 2000г. населението е намаляло с около 983,524
хил. души.
Намалението на броя на населението в страната е резултат както от
баланса между ражданията и умиранията, така и от баланса между
заселванията и изселванията в и от страната.

2
 1. Намаляване на раждаемостта
Тенденцията на намаляване на раждаемостта в България започва от
1925г., когато страната ни навлиза в т.нар. "демографски преход". През
целия 85-годишен период негативната тенденция е добре изразена,
независимо от известни компенсационни ефекти след 1950г. и колебания
между 1968г и 1974г. Спадът в раждаемостта е обективно обусловен от
влиянието на множество демографски, социални и икономически фактори.
Социално-икономическите промени след 1989г. ускоряват процеса на
понижаване на равнището на раждаемостта и са причина през 1997г. то да
спадне до 7,7%о. След регистриране на този минимум процесът започва да
се стабилизира, като целта е постепенно към 2020г. да се достигне ниво,
типично за повечето от западноевропейските страни (най-вероятно между
9%о и 11%о.)
През последните 15 години спад на раждаемостта се установява при
всички големи етнически общности, но той не е равномерен. При ромите и
турците се наблюдава относително по-висока раждаемост отколкото
средните за страната стойности. Заварената значително по-млада
възрастова структура на тези две групи население е важен фактор за
запазването и дори за увеличаването на техния относителен дял в ниските
възрасти в средносрочна перспектива.
От демографска гледна точка спадът на раждаемостта в страната се
дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на
намаляването на техния брой.
2. Нарастване на смъртността
Един от най-тревожните демографски проблеми в България в
момента е високото ниво на смъртност - обща, преждевременна и детска.
След 1964г., когато е регистрирана най-ниска смъртност в демографската
история на България - 7,9%о, броят на умиранията постепенно се

3
увеличава, а коефициентът на смъртност достига до 14,6%о през 2005г. В
сравнение с 2004г. броят на умрелите се е увеличил с 3 264 души.
Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е
процесът на демографско остаряване. Този процес се характеризира с
промени във възрастовата структура на населението и се свежда до
намаление на относителните дялове на младите лица и увеличаване на дела
на по-старите. Демографските прогнози показват, че именно поради
обективните процеси на остаряване, нивото на общата смъртност в
страната ще остане високо и непроменено в периода до 2020г.
Влиянието на остаряването на населението за увеличението на
общата смъртност се установява и от показателя за преждевременна
смъртност, който представлява относителен дял на умиранията на лица под
65-годишна възраст към общия брой умирания. От 1990г. (29,7%)
стойността на показателя намалява и през 2009г. достига до 26.2%, т.е.
почти всеки четвърти смъртен случай в страната е на лице, което не е
навършило 65г. По-ранната смъртност (свръх-смъртността) при мъжете е
по-висока във всички възрастови групи, но особено тревожна е тя в
интервала между 40 и 59 години. Смъртността при мъжете в различните
възрастови подгрупи на този интервал е два до три пъти по-висока от тази
при жените.
Свръх-смъртността на мъжете е закономерно явление и се дължи на
начина на живот, повишен риск в условията на труда и стрес.
Необичайното повишаване на тази свръх-смъртност у нас се дължи и на
съществените икономически и социални промени в прехода към пазарна
икономика. Намаляването на влиянието на рисковите фактори, обуславящи
свръх-смъртността на мъжете в интервала между 40 и 59 години, а и общо
за всички възрасти, ще допринесе за понижаване равнището на общата
смъртност в страната.

4
 По-лошата възрастова структура предопределя по-високото равнище
на смъртността сред селското население, в сравнение с градското.
Независимо, че темповете на нарастване на смъртността при градското
население са по-високи, през следващите години не може да се очаква
изравняване на двете равнища, главно поради по-големия относителен дял
на възрастното население в селата, по-трудния достъп до здравни
заведения и по-лоши битови условия.
Една от основните причини за високото ниво на общата смъртност в
България през 2009г. са болестите на кръвообращението - в 67,5% от
случаите; новообразуванията - в 14,8%; симптоми, признаци и не добре
определени състояния - в 4,1%; травмите и отравянията - в 3,5% и
болестите на дихателната система - в 2,9%. На тези пет групи се дължат
92,8% от смъртните случаи в страната и усилията за понижаване
равнището на общата смъртност трябва да бъдат насочени основно към
превантивни мерки за намаляване силата на тяхното действие.
През периода 2000-2009г. детската смъртност в страната бележи
тенденция на намаление - от 16,9%о живородени на 10.4%о. Независимо от
това, коефициентът на детска смъртност у нас продължава да бъде два до
три пъти по-висок от този в страните от Европейския съюз - 3,9%о през
2009г., като този коефициент е особено висок за две от най-големите
малцинствени етнически групи - турската (17,8%о) и ромската (25,0%о).
Основните причини за високата смъртност при тези етнически групи могат
да се търсят в по-лошите материално-икономически условия на живот,
затруднения достъп до здравни грижи и здравни ресурси и, особено за
ромската общност, значително по-ниското образователно ниво и др.
По-интензивното влошаване на икономическите и социалните
условия в селата, ограничаването на достъпа до здравни грижи и здравни
ресурси и по-ниското образователно ниво на селското население има за
последица по-висока детска смъртност. През 2009г. нейното равнище е

5
15,3%о при 10,2%о в градовете. Внимание заслужава фактът, че през
последните години коефициентът на детската смъртност в градовете се
снижава, докато в селата той остава почти постоянен.
Значителни резерви за понижаване на смъртността има сред групата
на децата до 5 г. възраст. В България през 2009г. тя е 15,8%о или два и
половина пъти по-висока от тази в Европейския съюз - 6,4%о.
Ефектът от посочените промени в общата и повъзрастова смъртност
се проявява върху средната продължителност на живота.
3. Остаряване на населението
През последните години в България продължава да се задълбочава
процесът на остаряване на населението, което е пряка последица от
"демографския преход". За страните от Европейския съюз, изживели този
преход, са характерни ниски равнища на раждаемост и смъртност и висока
средна продължителност на живот. Остаряването на населението е един от
най-острите демографски проблеми в страните-членки на ЕС.
Нашата страна не прави изключение от останалите страни в Западна
и Централна Европа (Фиг.1, Граф 1) както по отношение на раждаемостта
и смъртността, така и по отношение на процеса "остаряване на
населението".
За влошаването на възрастовата структура у нас съществено
допринесоха мащабните емиграционни процеси предимно сред младите
възрастови групи, което пряко доведе до увеличаване на относителния дял
на възрастните сред населението. Емигрирането на цели млади семейства
(заедно с децата) обуслови ускоряването на процеса на остаряване. В
същото време, поради нарастването на общата смъртност и забавянето на
растежа на средната продължителност на живота, скоростта на остаряване
на населението не е така висока както в страните-членки на ЕС.

Възрастова структура на населението в България

6
 Под трудоспособна В трудоспособна Над трудоспособна
Година
възраст възраст възраст

2003 1 210 000 души (15.5 %) 4 747 000 души (60.8 %) 1 845 000 души (23.7 %)

2004 1 174 000 души (15.1 %) 4 782 000 души (61.6 %) 1 805 000 души (23.3 %)

2005 1 143 000 души (14.8 %) 4 814 000 души (62.4 %) 1 762 000 души (22.8 %)

2006 1 120 000 души (14.6 %) 62.8 % 1 740 000 души (22.6 %)

2007 1 106 000 души (14.5 %) 4 817 000 души (63.0 %) 1 717 000 души (22.5 %)

2008 1 100 000 души (14.5 %) 4 806 000 души (63.2 %) 1 701 000 души (22.3 %)

2009 1 099 000 души (14.5 %) 4 773 900 души (63.1 %) 1 690 700 души (22.4 %)
Фиг.1 Население на Република България по възрастови групи през периода

Граф. 1
Средната възраст на населението през 2009 година е 41,8 год., през
2008г. е била 41,7 год., а през 2001г. - 40,4 год.
В резултат от процеса на демографско остаряване на населението,
сериозни изменения претърпява неговото разпределение в трите
възрастови групи под -, в- и над-трудоспособна възраст, което има пряко

7
отражение върху икономическата и социална сфера. Фиг. 2 илюстрира
възрастовата структура на населението на Република България за 2009г.
Темповете на нарастване на средната продължителност на живота у
нас, особено след 1990г. са изключително ниски. За целия период 2000-
2009г. общото увеличение на средната продължителност на живота е само
0,86г. Може да се каже, че след стабилизирането на реформите в системата
на здравеопазването и промените в бита и поведението на хората, които
произтичат от приемането на западноевропейския начин на живот, от 2005
насам започва постепенно повишаване на продължителността на живота.
Резервите за това се крият в снижаването на детската смъртност (около два
пъти до края на периода) и на смъртността в средните възрасти (40-60г.),
където изоставането от средните европейски стойности е най-голямо.
Особено внимание заслужава и очерталият се в страната проблем,
свързан със средната продължителност на живота в добро здраве. Според
оценки на Световната здравна организация този показател за България за
2009г. е 63,0г. за мъжете и 66,8г. за жените. В европейските страни, според
същия източник, стойностите на този показател са с 5 до 9 години по-
високи.
Според прогнозите на НСИ се очаква умерено нарастване с около 1,5
години за десетилетие следващите години.
Бавният ръст на продължителността на живота, съчетан с
поколенческия ефект, води до нарастване на броя на умиранията до 2010г.,
след което заедно с намалението на поколенията той ще намалява.

II. Методи за характеризиране на демографското остаряване

8
 Част от изследванията у нас са посветени на теоретични и
методологични проблеми. Науката не може без този фундамент, върху
които се базира изследователският процес. Всеки проект има съответна
теоретична и методологична част, понятиен апарат, съобразени с
тематичната му насоченост и изследователските му цели. Самата наука за
стареенето на населението търпи развитие, подчинява се на нова
философия, включва и разрешава нови научни проблеми. В
изследователската практика имат място обогатяването на статистико -
демографските методи за измерване и анализ на остаряването и влиянието
му върху показателите за демографските процеси, разработването на
модели за характеризирането му, изследването на факторите,
детерминиращи новите тенденции.
По въпроса за стареенето са правени много изследвания. На базата
на проучване на извършеното в другите европейски държави в рамките на
международния проект “Европейското изследователско поле по въпросите
за стареенето на населението (ERA-AGE)”, Центърът за изследване на
населението (ЦИН) при БАН прави опит за известен анализ на
изследователската дейност по проблемите на възрастните хора в България
в края на миналия и началото на настоящия век. Това е опит да се направи
някакъв преглед на извършеното в областта на изследователската дейност
за стареенето. Една част от проведените досега изследвания по въпросите
за застаряването на населението са дело на автономни научни институции,
които определят тематиката на проектите си и си поставят определени
задачи, друга част от тях за са резултат от спечелени конкурси и защитени
проекти пред различни финансирани институции - Световната банка,
Фонда за научни изследвания на МОН, Програмата “Леонадро да Винчи”,
Програмата “Сократ/Еразмус” на ЕС и други. Трета част са плод на
двустранни договори и обществени поръчки, при което научната

9
институция изпълнител осъществява волята на възложителя по отношение
на обекта и предмета на изследването.
Прегледът на българската изследователска практика през последните
години дава основание да се направят някои основни обобщения:
“В страната е налице определен изследователски потенциал и
съществува безспорен интерес към тази проблематика. По не пълни данни
през последното десетилетие на миналия и началото на новия век над 15
научни институции и над 50 български изследователи имат научни
проучвания в тази област.
Със задълбочаването на тенденцията за остаряването на населението
и осъзнаването на възникващите в резултат на това проблеми, с
повишаването на вниманието на международните и регионалните
организации за съобразяване на политиките за населението с тази даденост
и у нас, интересът на научната общност видимо нараства. Само за периода
след 2000г. са завършени или са в процес на осъществяване над 25
научноизследователски проекта, в които се анализират различни аспекта
на стареенето.
Най-непосредствено свързан с проблемите на стареенето е Центърът
за изследване на населението при БАН, приемник на института по
демография. В Центъра от 4 години съществува секция “Смъртност,
стареене и жизнен потенциал”, където е средоточено това научно
направление. Но проекти свързани със стареенето имат и другите му звена.
Научноизследователски проекти се разработват и в институти на БАН –
Икономически институт, Институт по социология, Институт по
психология и други. В рамките на проекта “България: предизвикателствата
на бедността”, финансиран от Световната банка, научни работници от
Икономическия институт при БАН, НСИ и УНСС (Цанков, В. Б. Богданов
и др.) са изследвали профилите и факторите на бедността,
характеристиките на бедните домакинства, които по признака възраст

10
предлагат интересни анализи за социален статус и качество на живот на
възрастните хора.
По своя специфика има проблематика на проектите в Института по
психология, в които се съдържат проблеми на възрастните и препоръки за
тяхното решаване. В института по социология, работят учени, известни с
изследванията си в областта на социалната стратификация на
съвременното общество и социалната диференциация на населението, на
социалното изключване, отчуждението и маргинализацията, на
междугенерационните отношения, които имат изключително активно
звучене за хората в третия жизнен цикъл.
В научноизследователската дейност на Географския институт при
БАН намират място географските аспекти на депопулацията и
пространствените особености на остаряването (Младенов, Ч., Е. Димитров
и др. ).
Стареенето на населението има и своите правни аспекта, които са
обект на изследване в Института за правни науки в БАН.
Голямо внимание в научните изследвания заслужава проблемът как
на практика се реализира правото на възрастните да продължат да работят,
за да си осигуряват при нужда доходи, какво е положението им в
неформалната икономика, проблемът за възрастовата дискриминация, за
самонаемането.
Демографското остаряване е процес на промяна на възрастовата
структура на населението, което може да бъде “откъм основата” или
“откъм върха”. Когато раждаемостта намалява, демографското остаряване
е “към основата”, когато имаме намаление на смъртността, увеличаване на
средната продължителност на живот на хората, това води до натрупване на
по-голям брой стари хора в населението и демографското остаряване е
”откъм върха”.

11
 Погледнато в глобална перспектива, днес Европа е региона с най-
възрастно население. Бъдещият размер на населението и неговата
структура се определя, както по възрастовата му структура в момента, така
и в бъдещите тенденции в трите основни демографски компонента:
раждаемост, смъртност и миграция.
Първите съвсем слабо изразени елементи на демографското
остаряване започва да се проявяват през 40-те години на миналия век,
когато върху възрастовата структура на населението започват да дават
отражение намаляващата раждаемост и смъртност, започнали през втората
половина на двадесетте години на миналия век.
Основната причина за застаряването на населението е много ниската
плодовитост в България. Формират се малобройни детски контингенти,
които обхващат възрастовия диапазон 0-14г. В демографията под
понятието “деца” се разбира категорията население, която не е достигнала
зрялост. Броят на относителният дял на детския контингент зависи най-
вече от нивото на раждаемостта в изследваната територия за последните
години. Върху формирането на детския контингент от значение са още
нивото на детската смъртност и миграционните движения. Именно
днешният безпрецедентно нисък дял деца, който показва много голямо
остаряване от към намаляване на относителния дял на младото население,
е резултат от рязко спаднала плодовитост от началото на 90-те години на
отминалия век, която макар и слабо нарастваща през последните няколко
години, не може да осигури нормална заменяемост на поколенията. През
1900г. България е имала коефициент на тотална плодовитост от 6,98. От
края на 20-те и през 30-те години на миналия век, във връзка със
започналия демографски преход, той се движи около 3,5, като в края на 50-
те вече се приближава границата на простото възпроизводство.

12
 Разглежданият коефициент през 2009г. е 1,29. По този начин у нас се
формира крайно ограничен контингент лица от най-ниските възрастови
групи - 14,6 % население от възрастова група 0-14г”.
Делът на децата има значение и при определяне на възрастовата
структура на населението на дадена страна или район.
Промяната във възрастовата структура и респективно и дела на
децата може да се проследи за един повече от 100-годишен период според
всички общобългарски преброявания. В края на миналия век възрастовата
структура у нас не е от прогресивен тип, като до голяма степен е такава до
преброяването от 1910г. Това е период, когато при нас още не е започнал
демографския преход, т.е. наблюдават се много високи нива на раждаемост
и смъртност, продължителността на живота е ниска и смяната на
поколенията се извършва много бавно. През 30-те години на 20 век
характерът на възпроизводството се променя, като наред със смъртността
намалява и раждаемостта. Именно по тази причина спадът в относителния
дял на децата между преброяванията от 1934 и 1946г. е над 7 пункта. Така
започва и демографското застаряване у нас. При преброяването от 1965г.
възрастовата структура у нас е вече преходна към регресивен тип, което
все повече се изразява при преброяването от 1975г. При преброяването
през следващите близо три десетилетия регресивен тип възрастова
структура се задълбочава още повече и съотношенията между отделните
възрастови групи придобиват съвсем негативен характер. В следвоенния
период (след 1946г.), когато започва застаряването при детския
контингент, най-голямо е намалението в най-ниската подгрупа (0-4 г.). От
9,4% през 1945г. относителния дял на децата в този възрастов интервал
спада до 4,1% (2001г.).
Преходът от социалистическо към демократично общество след
1989г. в България, подобно на останалите държави в Източна Европа, се
характеризира с изключителни икономически, политически и

13
институционални трансформации, както и със съществено промени в
процесите на формиране на семейството и раждаемостта. “В България през
1997 година ТКП (тотален коефициент за плодовитост) достига най-
ниското ниво от 1.09 и нивата му в следващите години, които бележат
слабо увеличение, но се задържат на нива под 1.3 деца средно на една
жена, поставят страната ни в групата на страните с най-ниска раждаемост.”
Най-съществените характеристики, съпровождащи тази промяна са
на първо място нарастването на средната възраст при раждане на дете,
промяна на разпределението на родените деца по ранг, като се увеличи
относителният дял на родените от първи ранг, за сметка на тези, родени от
втори ранг, което е индикатор за намаляващия брой на семействата с
повече от едно дете, т. е. налице е преход към нов тип репродуктивно
поведение.
Изключително неблагоприятна тенденция се очертава в изменението
на коефициента на демографско заместване (отношение на населението на
възраст 15-19г. към това на възраст 60-65г.), който характеризира
възпроизводството на трудоспособното население. След 2009г. се
предвижда, че няма да се осигурява дори просто възпроизводство на
трудоспособния потенциал, което ще даде отражение върху
икономическия растеж на страната. С особена острота стои този проблем в
селата, където още през 2008г. 100 излизащи от трудоспособна възраст
лица от населението (на възраст 60-64 години) се заместват от 70 души на
възраст 15-19г. Очевидно, ако в съвсем близко бъдеще не настъпят
промени в държавната и регионална политика по отношение на селата,
техният принос в икономическото развитие все повече ще намалява.
Остаряването на населението е процес, който има сериозни
последици в различни сфери на обществения живот: икономическия
растеж, спестяванията и инвестициите, работната сила и заетостта,
пенсионната система, здравеопазването и грижите за възрастните,

14
трансферите между отделните поколения, формирането на семействата и
жизнените планове и др.
Отрицателният естествен прираст в комбинация с остаряването на
населението силно влошава възпроизводствените възможности, което се
потвърждава от стойностите на основните демографски показатели.
Влошаването на възрастовата структура на населението рефлектира
и върху размера и качеството на трудовите ресурси. Застаряването на
работната сила в условия на динамичен пазар на труда с постоянно
променящи се изисквания към квалификацията и професионалните умения
на заетите, поражда необходимостта от непрекъснато повишаване на
общия потенциал и учене през целия живот на работната сила.
Нарастващият брой и дял на старите хора (на 65+г.) поставя
сериозни предизвикателства пред социално-осигурителната система,
системата за социално подпомагане и здравеопазването. Като цяло
социалните трансфери за лицата на възраст над 65 години ще нарастват.
Повишената смъртност през последните години забави до известна степен
остаряването на населението към върха на възрастовата пирамида. В
недалечно бъдеще обаче, когато смъртността – детска и обща, ще спре своя
разтеж и ще започне да намалява, ще се появи много по-голяма потребност
от грижи за старите хора, особено за тези на възраст над 75 години.

15
 Заключение

Проблемът с остаряването на населението в България и

деформираната възрастова структура са изключително остри и значими.
Основание за подобна оценка дава обстоятелството, че днешната структура
ще определя възпоизводството на населението ни през следващите
десетилетия.
Безпрецедентните демографски промени, свързани с естественото
движение на населението променят нашия свят. Понижаващата се
раждаемост и увеличаването на продължителността на живота очевидно
ще наложат множество неизбежни промени в структурата на обществата
на всички страни. Преди всичко ще се изменят представите за старост и за
работоспособност. Неминуемо ще се наложат важни икономически и
социални промени и преди всичко ще се увеличи пенсионната възраст,
което в началото на тази година е факт. Те ще създадат нови възможности
за развитие на живота на хората и обществата, но ще станат причина и за
дълбока криза, за която голяма част от държавите в света не са подготвени.

16