Пътя на европеизация на Българската икономика е изпълнен

с множество пречки. Последвалото развитие обаче си

заслужава цената.
През 1990 година настъпва важно събитие за България във външнополитически
план, споразумението с Европейската икономическа общност за сътрудничество.
Събитието е с важен характер за прехода от планова към пазарна икономика, преход,
който ще изправи пред икономиката на страната множество пречки преди тя да бъде
стабилизирана обратно. Икономическият напредък у държавата, който ще настъпи
десетилетие по-късно трябва да бъде заслужен с цената на няколко трудни години на
преориентация на икономиката.1 2
България преминава през няколко смени на ориентация на политическия живот
в периода от освобождението до наши дни. Най-общо можем да говорим за три
периода: от освобождението до 1944 г., от 1949 г. до 1989 г. и от 1989 г. до наши дни.
Ако погледнем графика с брутния вътрешен продукт на глава от населението за
страната и проверим състоянието в периода на първата сериозна смяна на
политическата ориентация на България, периода от 1944 г. до 1949 година, ще можем
да разберем как сравнително рязката смяна на премахване на частната собственост се
отразява на този икономически показател. Забелязваме, че тъкмо претърпял растеж
показателя се срива рязко в процеса на отнемане на частната собственост. Скоро
показателя отново се стабилизира с вкарването на икономиката в ред от очакванията на
държавата. Така икономиката продължава своя ръст, ако правим оценка само по
показателя брутен вътрешен продукт на глава от населението. Това всъщност е съвсем
очаквано, защото България не се отклонява твърде много от графиката за брутен
вътрешен продукт на глава от населението за страните от източна европа. В този
смисъл би било очаквано, че при всяка такава рязка смяна на насоката ще води до крах
на икономиката, който трябва да бъде преодолян за да продължи развитието на
страната.3 4
Логично при обратния преход, от планова към пазарна икономика, се получава
аналогично нещо. Прехода очаквано се оказва и по-труден, защото българския народ е
забравил как се ръководи предприятие спрямо принципите на пазарната икономика, а и
не са изградени добри връзки с новите икономически партньори на страната.
Населението трябва да се адаптира към ситуацията и трябва да създадем икономически
взаимоотношения със страните от Европейското икономическо пространство за да
може търговията да бъде максимално изгодна за България. Докато държавата опипва
почвата Брутния вътрешен продукт на глава от населението спада с приблизително
двадесет процента. На страната и отнема почти едно десетилетие да изправи
показателя до нивата му преди промяната на икономиката. В този ред на мисли
непременно икономиката на България плаща цена за наложената промяна, но това

1
https://oxfordre.com/politics/view/10.1093/acrefore/9780190228637.001.0001/acrefore-9780190228637-e-
508
2
Павлов, Пламен и колектив, Просвета, История и цивилизация 10 клас, стр. 265 и 268
3
https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Bulgaria#/media/File:Historical_economic_growth_of_Bulgaria.jp
g
4
https://ourworldindata.org/grapher/exports/gdp-per-capita-maddison-2020.svg
действие е неизбежно, защото без него не можем да говорим за европеизация по
никакъв начин. Важен въпрос е до каква степен обаче тази цена си заслужава
усилието.5
Ако продължим да разчитаме на информацията за брутния вътрешен продукт на
глава от населението, установяваме, че след спада му за периода до 2018 г. той
нараства повече от два пъти. Всъщност обаче световната тенденция показва, че за
периода от 2000 до 2018 г. този икономически показател също нараства почти двойно.
В този ред на мисли противниците на тезата за плюсовете от европеизацията биха се
запитали дали това развитие не би могло да бъде постигнато и без затягането на
отношенията със стария континент, започнато със споразумението от 1990 г , и дори
без преминаването към пазарна икономика. Разбира се това е доста хипотетична
ситуация, но може да погледнем съществуващи държави и статистика за тях за да
отговорим на този въпрос като използваме тези държави като реален модел на
ситуацията. 6
За пример за държава, която е запазила плановата икономика по сравнително
познатия за наш начин, е Беларус. Страните разбира се имат доста различия, но като
географски показател Беларус води България по площ, население и раждаемост, но
въпреки това брутния вътрешен продукт на глава на населението в България е 20% по-
висок към наши дни.7 8
След като всички разсъждения до тук са направени на базата на брутен
вътрешен продукт на глава от населението е добре да обмислим всъщност колко точен
е този показател за измерването на икономическия просперитет на една страна. Според
съвременната икономика това е сред най-точните показатели за просперитет. Разбира
се и зад него стоят много негативи. Един от тях е, че статистиката може да бъде
изопачена, защото при бедствие брутния вътрешен продукт може да се вдигне
изкуствено, заради промяна в себестойността на парите. Важно е да отбележим, че
използваните данни за разсъждения по-горе са от графики с фиксирана стойност на
валутата за определена година, което е вариант за заобикаляне пряко на този проблем.
Налични са още множество такива, но поради липса на по-подходящ критерии ще
трябва да се примирим със статистика спрямо този. 9 10
Ако се дистанцираме от чисто икономическите показатели като мярка за
развитие и се огледаме за други признаци можем да забележим много възможности,
които страната е получила със сближаване на отношенията с Европейската
икономическа общност и с последвалото влизане на страната в Европейския Съюз.
Улеснената търговия със страни от западна Европа позволява на множество
екзотични стоки да станат по-достъпни като цена. Потребителите могат да закупят
нови стоки. Икономическата връзка позволява и разширяване на социалните

5
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/46/Historical_economic_growth_of_Bulgaria.jpg
6
https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD
7
https://www.macrotrends.net/countries/BLR/belarus/gdp-per-capita
8
https://versus.com/en/belarus-vs-bulgaria
9
https://www.thebalance.com/gdp-per-capita-formula-u-s-compared-to-highest-and-lowest-3305848
10
https://web.northeastern.edu/econpress/2017/01/23/a-critique-of-gdp-per-capita-as-a-measure-of-
wellbeing/
взаимоотношения между хората от България с хора от чужбина. Социалното влияние
позволява на хората да ръководят бизнес използвайки европейски способи. По-късно
страната влиза в Европейския съюз. Започват да се получават различни субсидии като
това пряко стимулира икономиката ни финансово. 11
Подписването на споразумението за търговия и икономическо сътрудничество
между България и Европейското икономическо пространство се оказва изключително
съдбоносно събитие за цялостната външна политика на страната. Макар и това събитие
да не довежда твърде рязко до последвалия икономически срив то е пряко свързано.
Следващото десетилетие е необходимо за да се възстанови икономиката на страната до
състоянието и преди да се задействат промяната от планова към пазарна икономика и
смяната на икономическите партньорства. Макар и икономиката да претърпява
очаквания срив типичен за всеки политически преход в България, последвалото
развитие на страната като брутен вътрешен продукт на глава от населението и като
възможности за цивилното население заслужава цената платена за него.
Ориентирането на страната към европеизация след 1989 г. се оказва добро решение
спрямо политическата ситуация по онова време.

11
https://op.europa.eu/webpub/com/eu-and-
me/bg/HOW_IS_THE_EU_RELEVANT_TO_YOUR_DAILY_LIFE.html
 Библиография
1. Павлов, Пламен и колектив, Просвета, История и цивилизация 10 клас, стр. 265 и
268
2. https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD
3. https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Bulgaria#/media/File:Historical_economic
_growth_of_Bulgaria.jpg
4. https://op.europa.eu/webpub/com/eu-and-
me/bg/HOW_IS_THE_EU_RELEVANT_TO_YOUR_DAILY_LIFE.html
5. https://op.europa.eu/webpub/com/eu-and-
me/bg/HOW_IS_THE_EU_RELEVANT_TO_YOUR_DAILY_LIFE.html
6. https://ourworldindata.org/grapher/exports/gdp-per-capita-maddison-2020.svg
7. https://oxfordre.com/politics/view/10.1093/acrefore/9780190228637.001.0001/acre
fore-9780190228637-e-508
8. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/46/Historical_economic_growth
_of_Bulgaria.jpg
9. https://versus.com/en/belarus-vs-bulgaria
10. https://web.northeastern.edu/econpress/2017/01/23/a-critique-of-gdp-per-capita-
as-a-measure-of-wellbeing/
11. https://www.macrotrends.net/countries/BLR/belarus/gdp-per-capita
12. https://www.thebalance.com/gdp-per-capita-formula-u-s-compared-to-highest-and-
lowest-3305848