ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ „ЗЕМЕДЕЛСКИ КОЛЕЖ”

КУРСОВА РАБОТА
ДИСЦИПЛИНА
СТАТИСТИКА

ТЕМА
НЕОБХОДИМОСТ ОТ НОВО ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО,
ЖИЛИЩНИЯ ФОНД И ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2001 ГОДИНА

разработил:
Ф.№

проверил:
подпис: /.........................................../

Варна 2008г.
 На 18 ноември 1999 г. Министерският съвет на Република България на свое
заседание одобри проект на Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и
земеделските стопанства през 2001 година. Предстои проектозаконът да бъде внесен в
Народното събрание за обсъждане и приемане. Определеният критичен момент на
преброяването в проектозакона е 0.00 часа на 1 март 2001 година. Предвижда се
преброяването да започне на 1 март 2001 и да продължи до 14 март 2001 година. С
одобрението на проектозакона от Министерския съвет се дава реалният старт на
работата по подготовката, организацията и провеждането на преброяването. В
няколко последователни статии специалистите от екипа по преброяването в НСИ ще
представят всичките му етапи от началото на подготовката до публикуване на
резултатите. Ще се акцентира на въпроси като необходимост от преброяването и
възможни алтернативи, цел и задачи, общи принципи, законодателна основа,
програма, както и на основните дейности, от които се състои едно преброяване -
провеждане на пробно преброяване, практическо реализиране на изчерпателното
преброяване, обработка на резултатите и разпространение на получената информация.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕБРОЯВАНИЯ Преброяванията на населението и
жилищния фонд, както и селскостопанските преброявания (по-нататък в текста ще се
използва само терминът “преброяване” или “преброявания”) са част от дейността на
националната статистическа система на всяка страна. В същото време тяхното
организиране и провеждане не трябва да се приема като чисто статистическа дейност,
предназначена да задоволи професионалните потребности на ограничен брой
потребители - демографи и статистици. Преброяванията винаги са обслужвали
информационното търсене на широк кръг от специалисти във и извън управлението,
които в своята дейност се нуждаят от точна демографска и социална информация за
вземането на оптимални управленски решения. Това са най-големите, най-скъпите и
най-редките статистически наблюдения (един път на 5 или 10 години), от които днес
почти всички страни в света периодически чувстват остра необходимост.

2
 Средата на миналия век се приема за начало на поставянето на преброяванията
на научна основа и за разработването на единни международни правила за тяхното
провеждане. Фактически с провеждането на първите модерни преброявания се
формират официалните държавни статистически институции, а редовното провеждане
на преброявания се приема за една от отличителните особености на новата
статистическа ера. ОБЩИ ПРИЧИНИ Потребността от данни за населението възниква
още в древността. Тази потребност е продиктувана от политическите, стопанските и
военните нужди на съществуващите тогава държави. Има сведения за преброявания в
Египет, Вавилон, Китай и др. В съответствие с целите те са обхващали само част от
населението.
През средните векове силната раздробеност на държавите затруднява
провеждането на преброявания. Обикновено преброявания са провеждани след
продължителни опустошителни войни, епидемии, гладни години.
Редовни преброявания на населението започват да се осъществяват от средата на
XVIII в. С развитието на стоковото производство и пазара все по-необходима става
информацията за броя и състава на населението. Първите държави, положили
началото на всеобщи редовни преброявания, са САЩ (от 1790 г.), Великобритания и
Франция (от 1801 г.). Но програмите на преброяванията за дълъг период остават силно
ограничени.
Съществено значение за усъвършенстване на организацията на преброяванията
имат международните статистически конгреси. На тях се изработват основните
принципи за организация и провеждане на преброяванията, които като цяло са
съхранили своето значение и до днес. На международен конгрес през 1872 г. в
Петербург се препоръчва преброяванията да се провеждат през равни интервали от
време. Много страни, в т. ч. България, са последвали тези препоръки и започват да
провеждат преброявания през 5 или 10 години. През ХХ век страните, които
провеждат редовни преброявания, непрекъснато се увеличават.

3
 По данни на Икономическата комисия за Европа към ООН от общо 54 нейни
страни членки 8 са провели преброявания през 1999 г., 9 ще ги проведат през 2000 г. и
най-голям брой страни (31) ще ги проведат през 2001 година. Три страни (Израел,
Швеция и Малта) ще проведат преброяванията си през 2005 г., а 5 страни, между
които и Германия, все още не са решили този въпрос.
Защо преброяванията са все така необходими в условията на динамични
промени в общественото и технологическото развитие и усъвършенстване? Кои
обстоятелства ги правят все така незаменим източник на информация за хората на
една страна и условията, при които те живеят?

Отговорът на тези въпроси се съдържа може би най-кратко в самата дефиниция

за преброяване на населението (по подобен начин е дефинирано и преброяването на
жилищния фонд), дадена от Статистическия отдел на ООН, според която “това е общ
процес на събиране, съставяне, оценяване, анализиране и публикуване или
разпространение по друг начин на демографски, икономически и социални данни,
отнасящи се за всички лица в страната или за отделни части от нея към строго
определен момент” (Principles and Recommendations for Population and Housing
Censuses (ST/ESA/STAT/SER.M/67).
Главната цел на преброяванията е осигуряването на информация за нуждите на
управлението и формирането на социалната политика на държавата. Те изпълняват
функции, които поради своята универсална природа нито една друга дейност,
свързана със събиране на данни за населението и жилищата, не може да изпълни.
Преброяванията осигуряват изчерпателна информация за населението на
страната към определен момент, но резултатите от тях се използват през целия
период до следващото преброяване. Чрез тях се установява общият брой на
населението и неговите структури, в т. ч. неговото териториално разпределение.
Наред със статистическа информация за икономиката на страната, всички

4
правителства се нуждаят и от информация за социалното и демографското положение,
за да провеждат съответна политика. Демографските данни формират рамката на тази
обща статистическа панорама. Броят на населението е важен показател както поради
своето собствено значение, така и поради факта, че е база за изчисляването на много
други видове показатели. В повечето страни преброяванията на населението са
основният източник, който осигурява необходимите демографски данни.
Преброяванията на населението през последните десетилетия обикновено
включват както въпроси за наличния сграден, жилищен и вилен фонд, така и за
жилищните условия на населението. Тази информация е в основата на цялостната
политика, провеждана от държавата в тази област в периода между две преброявания.
Данните от преброяванията са уникален национален ресурс, който подпомага
управлението на страната и насочва дейностите на правителствата, бизнеса и частните
лица. За разлика от други национални ресурси, които се изчерпват, когато се
използват, стойността на статистическите данни от преброяванията нараства с тяхното
използване. Колкото по-често данните от преброяванията се използват за подпомагане
на различните правителствени програми, толкова по-ценни стават те.
Преброяванията осигуряват базисните данни за планиране на общественото
развитие. Без значение за коя област става дума - заетост, образование, здравеопазване
и т. н. - правителствата не могат достатъчно добре да планират и осигурят
общественото развитие без наличие на информация за възрастта, пола,
териториалното разположение и местонахождението на лицата в страната.
Преброяването е единственият източник, който може да осигури такава информация и
подробни данни, необходими на регионално ниво, включително до населено място.
Изследванията по различни проблеми от общественото развитие, провеждани по
време или след преброяванията, са изпитано средство за събиране на необходимата
информация на съответни кратки интервали и на сравнително ниска цена. Но такива
изследвания са възможни само чрез извадка, основа на която са преброяванията. Все

5
повече и повече страни разбират необходимостта от извадкови изследвания за
събиране на информация по широк кръг от теми - демографско развитие, заетост,
доходи и разходи, здравно състояние на лицата, миграция, жилищни условия и т. н.
КОНКРЕТНИ ПРИЧИНИ Посочените дотук причини имат общ характер и са валидни
за всяка страна. Специално за България съществуват и редица конкретни причини за
провеждане на преброяване през март 2001 г.:
• Сред всички централно- и източноевропейски страни България е с най-силно
изразен демографски спад. При всички демографски събития се установяват
негативни тенденции. Процесът на намаление на населението, който води началото си
от 1990 г., ежегодно се задълбочава. Настъпиха дълбоки промени и в основните
демографски структури на населението. Съхраняването на българската нация чрез
стабилизиране на демографското развитие на страната в едно недалечно бъдеще
трябва да бъде главната цел на политиката по отношение на населението. Мерките за
постигане на тази цел не могат да бъдат взети на основата на предположения.
Надеждната достоверна информация за тенденциите в развитието на демографските
процеси и за факторите, които ги обуславят, е съществена. Преброяването на
населението осигурява точно такава информация.
• Огромните политически и социални промени, настъпили след 1989 г., доведоха
до премахване на предишни бариери за свободно движение на населението както в
рамките на страната, така и извън нея. Независимо от ограниченията за свободно
влизане на български граждани в страните, подписали договора от Шенген, и мерките,
предприемани от много страни за ограничаване на външната миграция, през
последното десетилетие около 700 хил. души са напуснали България. Определено
може да се твърди, че външната миграция започва да играе първостепенна роля върху
формирането на броя на населението. Съществуват много трудности, главно от
организационен характер, за статистическо обхващане на емиграцията и последиците
от нея върху възпроизводствения потенциал на страната. Проблеми с

6
 външната миграция ще съществуват, докато не се изгради достатъчно надеждна
система за регистрация на движението на хора през границите на България. Дотогава
само едно ново преброяване може да предостави информация за броя на емигрантите
и имигрантите в страната, а оттам - и за населението като цяло.
• Чрез преброяването се получават данни за домакинствата и семействата в
България. Преброяването е единственият източник за установяване на техния състав,
вид и размер, както и на демографските и социалните характеристики на лицата, които
ги съставляват.
• Преходът към пазарни отношения и провежданата структурна реформа в
икономиката налагат нов поглед към икономическата активност на населението.
Събраните при преброяването данни ще дадат основните социално-икономически
характеристики на населението: заетост, статус в заетостта, упражнявано занятие,
отраслова принадлежност и т. н.
• Разширяващите се връзки на България със страните с функциониращи пазарни
икономики и влизането ни в редица международни организации поставят условието за
сравнимост и съпоставимост на статистическите данни за България с данните за
нейните партньори. В същата степен това се отнася и до данните за броя и
структурите на населението. Резултатите от преброяването ще бъдат в основата на
изграждането на цялостна съпоставима база за сравнения в социално-икономическата
област, с което ще се направи решителна крачка напред в международния обмен на
информация и в процеса на присъединяване на страната ни към европейските
структури. С провеждането на преброяване към 1 март 2001 г. се създава възможност
България след дълъг период на разминаване най-после да се присъедини към повечето
европейски страни, които провеждат своите преброявания в години, окончаващи на
единица. С това ще бъдат спазени препоръките на Статистическия отдел на ООН и на
Статистическата комисия на Европейския съюз (Евростат) за провеждане на

7
преброявания във всички страни с цел ознаменуване края на старото и началото на
новото столетие и хилядолетие. ПРЕБРОЯВАНИЯТА И ТЕХНИТЕ АЛТЕРНАТИВИ
За да разберем защо преброяванията имат доминираща роля сред останалите
статистически изследвания, трябва да разгледаме тяхното участие за задоволяване по-
требностите на управляващите от демографски и социални данни.
Управленските органи могат да използват данни, получени от административни
системи или от провеждани статистически изследвания. Те могат да използват и двата
източника, но естествено в повечето случаи ще предпочетат този избор, който с по-
малко средства ще задоволи специфичните потребности. Няма правителство, което да
използва скъпи изследвания, ако може да получи достатъчно задоволителна
информация от съществуващите административни системи. Нито пък ще желае да
провежда изчерпателни изследвания или преброявания, ако за тази цел могат да се
използват извадкови изследвания.
Административните източници са използвани за осигуряване на информация за
такива области като здравеопазване, образование, престъпност, транспорт и др. Но в
повечето страни не съществуват административни източници, способни да дават
адекватни демографски данни. В страните, в които са изградени национални регистри
на населението, могат да се получат част от данните, които се получават и от
преброяванията. Могат например да се получат данни за броя на населението по
възраст и пол във всяка част от страната. Но регистърът не може да предостави
информация за броя на домакинствата, за социално-икономическите характеристики
на лицата, за жилищните условия или за други характеристики, които са включени в
програмата на преброяванията. Страните с добре функциониращи регистри провеждат
преброявания, основаващи се на използването на регистри (Швеция, Нидерландия,
Финландия, Дания и др.) или като комбинация от класическо изчерпателно
преброяване и използване на регистри (Австрия, Белгия, Норвегия, Швейцария).

8
 Тук е мястото да се разсеят някои митове относно възможността регистрите
напълно да заместят преброяванията като източник на информация. Самият факт, че
страни със съществуващи и отлично поддържани регистри не само на населението, но
и в много други сфери (жилища, здравеопазване, образование и др.) ще проведат
преброявания, макар и основаващи се на регистрите, е достатъчно показателен.
През последните години се налага мнението, че бъдещето принадлежи на
административните регистри и че те са алтернативата на изчерпателните
преброявания. Основанието за такова мнение е, че съществуващите регистри ще
изискват значително по-малко финансови средства. Това вероятно е така, но само в
страни с много добре изградени регистри, които непрекъснато се поддържат и
актуализират. При наличие на такива регистри извличането от тях на статистически
данни действително ще бъде по-евтино отколкото провеждането на изчерпателно
преброяване. Но вън от всякакво съмнение е, че създаването и особено поддържането
на регистър на населението е много скъп процес. Преобладаващата част от средствата,
отпускани за функциониране на регистрите, са най-вече за администрирането им, а не
за извличане на статистическа информация.
Вторият мит е, че съществуват подходящи регистри, които могат да заместят
преброяванията. Наблюденията в тази област показват, че има редица причини, които
правят съществуващите регистри неподходящи за целите, които изпълняват
преброяванията. Например преброявания, основаващи се

широко на регистри, се правят в тези европейски страни, в които вече са

изградени отлични регистри и в които промените в броя и структурите на населението
са плавни и незначителни. Но въпреки това тези регистри не са разработени за
получаване на демографска информация от тях. Те са изградени, за да обслужват
административните органи на управление, а получаването на демографски данни е
второстепенна задача. Съществен е и фактът, че такива регистри функционират

9
отлично в страни, в които се приемат като нормален елемент от социалния и
политическия живот. В други страни неприкосновеността на личния живот на
гражданите е важно препятствие за съществуването и доброто им функциониране. В
трети страни има силна съпротива относно включване то в регистрите на данни, които
могат да бъдат използвани за идентифициране на лицата според някои техни
характеристики като например етническата или религиозната принадлежност.
Друго заблуждение е, че регистрите могат да осигурят пълния набор от
информация (при това с достатъчно надеждно качество), която едно преброяване
нормално е в състояние да предостави на обществото. На практика администрацията
на регистрите е мотивирана да ги поддържа на такова ниво, което е достатъчно за
обслужване на собствените им цели, и не е склонна да полага извънредни усилия за
използването на регистрите за статистически цели. Например ако всяко движение на
лицата в рамките на страната или извън нея не се регистрира, регистърът на
населението не може (както преброяването) да осигури информация за населението
като цяло за страната и за отделни нейни малки части.
Следващата заблуда на някои защитници на регистрите като алтернатива на
преброяването е погрешното твърдение, че специалистите в областта на
преброяванията в страните, използващи традиционния метод за провеждане на
преброявания, нямат още нагласа или не са опитали да използват съществуващите
регистри и административни системи. В много страни, в т. ч. в нашата (при
преброяването през 1985 г.), такива опити са правени и съществува интерес към
използване възможностите на регистрите преди преброяването за подпомагане на
редица дейности, свързани с него. Регистрите на населението се използват също в
периода между две преброявания за текущи изчисления на населението. Но трябва да
се изтъкне, че в редица страни данните от изчерпателните преброявания често се
използват за актуализация на масивите от информация в регистрите. Това ще
бъде и една от приоритетните задачи на новото преброяване в нашата страна.

10
 От изложеното дотук не трябва да се остава с убеждението, че само
традиционните преброявания могат да осигурят информация с изисквания обем и
качество на данните. Съществуват много проблеми, свързани с осигуряването на
пълнотата на обхвата и точността на регистрацията по време на преброяванията, които
са обект на контролни преброявания. Въпреки това, с всичките си слабости
традиционните преброявания осигуряват необходимата и изисквана от тях
информация, която в много редки случаи може да бъде заместена задоволително чрез
използването на други източници.
Позицията, че регистрите не могат да заместят класическите преброявания до
степента, която трябва да се очаква, не означава, че се отрича тяхната увеличаваща се
роля като част от общата система за осигуряване на управленските органи с
информация. Компютризацията на обществения сектор и администрацията ще ги
превръща във все по-сериозен източник на данни, използвани за статистически цели.
Друга алтернатива на преброяванията са извадковите изследвания, използвани
от много страни за осигуряване на данни по такива теми като заетост, раждаемост,
миграция, пътувания, здравно състояние на населението, характеристики на
домакинствата и много други. Те по правило са доброволни и обикновено процентът
на отговорилите никога не достига предварително изчисления обем на извадката.
Извадковите техники и методите за интервюиране са много добре развити и такива
изследвания могат да дадат отлични резултати. “Ахилесовата пета” на тези
изследвания са грешките на извадката (стохастичните грешки). Те ги превръщат в
неподходящ източник, особено когато са необходими данни не само за страната като
цяло, но и за отделни нейни региони. Стохастичните грешки стават все по-големи за
все по-малки части от страната или за по-малки групи от населението. Дори
задължителните извадкови изследвания не могат да заместят преброяването. Само
изчерпателното преброяване може да даде достатъчно точна оценка за броя на
населението по пол и възраст за всяка част от страната. Освен това извадковите

11
изследвания могат да бъдат използвани само когато вече има структуриран брой на
населението, който да може да се използва като рамка за излъчване на извадката от
жилища, домакинства или лица.
Определено може да се смята, че в повечето страни не съществува практическа
алтернатива на преброяванията. Но преброяванията като инструмент за получаване на
изчерпателна информация са завоювали това си право и с редица други достойнства.
Едно от тях, което ги прави особено ценни, е, че дават възможност за комбиниране на
данните по различните признаци и съответен анализ. Например може да се проучи как
заетостта или посещаването на учебно заведение варират с възрастта и с етническата
група или каква е зависимостта между здравето и качеството на жилищните условия,
като при това може да се установи дали настъпват промени с течение на времето.
Както всички статистически източници преброяванията имат и недостатъци. По
повечето от включените в преброителните карти въпроси лицата трябва да могат сами
да отговарят, с други думи, те трябва да са разбираеми. Това ограничава вида на
информацията, която може да бъде събирана. Преброяването никога не може да
бъде перфектно. Някои хора могат да бъдат преброени два пъти, други (обикновено
повече) - нито един път. Не всички отговори, давани от лицата, са коректни. Тези
грешки могат да бъдат

минимизирани чрез добра работа на терена, но не могат да бъдат елиминирани.

Но чрез подходящи контролни преброявания размерът на грешките може да бъде
установен.
Всичко това превръща преброяванията в гръбнака на демографската и
социалната статистика. В тях участва цялото население, поради което те почти винаги
предизвикват широк обществен интерес. ЗАДАЧИ ПРЕД НОВОТО ПРЕБРОЯВАНЕ
Ключовите задачи пред преброяването на населението, жилищния фонд и

12
земеделските стопанства през 2001 г. са обусловени от обстоятелството, че то като
единствен източник трябва да предостави информация за:
• Важни за управлението на държавата данни относно броя и демографските,
социалните и икономическите характеристики на населението. Тази информация ще
подпомогне централните органи на управление при планирането и оценката на
разходите, необходими за здравното, търговското, транспортното и битовото
обслужване в областите и общините. Централната власт може да използва тази
информация за определяне на неоходимите бюджетни средства за всяка област и
община. Местните органи на самоуправление от своя страна ще използват резултатите
от преброяването, когато планират обслужването в своите региони.
• Основните социално-икономически характеристики на населението.
Преброяването ще покаже колко хора работят; какви са техните занятия; в какви
отрасли са заети; колко от заетите са в частния бизнес; какви са източниците на
доходи им. Това ще подпомогне управленските органи както на национално, така и на
местно равнище.
• Броя, вида и състава на семействата и домакинствата в страната. Ще се
осигури информация за родствените отношения между лицата, преброени в едно
жилище и в едно домакинство. Информацията може да бъде използвана от
правителствени и неправителствени организации, които се занимават със семейно
планиране и оказване на помощ на семействата с един родител.
• Наличието на малки групи от населението. Етническата структура на
населението е един подходящ пример в това отношение. Информацията по този
въпрос, комбинирана с въпросите за жилищната задоволеност, заетостта и
възрастовото разпределение, ще подпомогне всички институции при разработването
на програми, съобразени с потребностите на представителите на различните
етнически групи, и за осигуряване на равни възможности пред всички групи.

13
 • Географското разположение на населението, включително и за най-малките
административно-териториални единици. Чрез няколко въпроса за месторождението,
гражданството и постоянния адрес на лицето към определена дата в миналото ще се
получи надеждна информация за вътрешната и външната миграция. За нашата страна
решаването на този въпрос е от изключително важно значение, като се имат предвид
значителните затруднения при оценката на външната миграция, отличаваща се с
висока интензивност през последните 7-8 години.
• Жилищните сгради и жилищата. Преброяването на жилищните сгради и вилите
ще даде пълна техническа и архитектурно-строителна характеристика на жилищния и
вилния фонд в страната. Ще се установи прирастът на жилищните сгради и жилищата
през периода между последните две преброявания. Ще се получи подробна
информация, ха-рактеризираща количествените показатели за жилищата (брой стаи,
жилищна площ) и качествените им особености (водопровод, канализация, централно и
местно парно отопление и др.). Материалният бит на населението ще бъде анализиран
чрез предметите за дълготрайна употреба, с които са обзаведени жилищата.
Жилищата ще бъдат наблюдавани във връзка със своите обитатели, което ще даде
възможност за анализ на връзката “семейство-жилище” от гледна точка на
формирането на демо-графското и социалното поведение на индивида и семейството,
които са в основата на всички демографски и социални процеси.
• Важни за страната данни от провеждани по време на преброяването
репрезентативни извадкови наблюдения, които характеризират тенденциите в
развитието на процеси като раждаемост, заетост и безработица, здравно състояние на
населението, миграция на населението и използване на наличния фонд време от
лицата 1.
1 По-подробно всяко от тези изследвания ще бъде представено в следващите
статии.

14
 • Транспортното обслужване на населението. Преброяването ще представи
информация за броя на лицата, пътуващи до друго населено място, в което работят
или учат. Тази информация може да подпомогне планирането на бъдещото пътно и
улично строителство.
• Характеризиране на земеделските стопанства. На този въпрос е необходимо да
се отдели повече внимание, тъй като има сериозни възражения на идеята за
съвместяване на двата вида преброявания. Известно е, че нито преброяванията на
населението, нито преброяванията на жилищата са свързани толкова тясно с
преброяванията на селското стопанство, колкото помежду си. Засилващата се
интеграция на програмите за събиране на данните прави връзките между
преброяванията на населението и земеделските преброявания по-тесни днес отколкото
преди, макар че преброителните единици са различни. В селскостопанското
преброяване единицата на преброяване е стопанството, т. е. технико-

икономическа земеделска единица; при преброяванията на населението

единиците на преброяване са домакинството и съставящите го лица.
През последните години не съществува практика да се комбинира провеждане
на преброяване на населението с преброяване на земеделските стопанства. Данни за
заетостта на земеделското население могат да бъдат получени чрез преброявания на
населението или извадкови анкети на домакинствата. Неслучайно в Програмата на
световното селскостопанско преброяване през 2000 г. се препоръчва събирането на
ограничен брой данни за демографските характеристики и икономическата активност
на членовете на земеделските домакинства.
Потребителите на земеделските преброявания могат да се позовават на данни от
преброяванията на населението за лицата, заети в земеделския отрасъл.
Преброяванията на населението и жилищата предоставят информация за заетите
в селското стопанство, както и за земеделското население, т. е. за съвкупността на

15
лицата, зависими от този сектор. Оттам може да се получи приблизителна оценка,
като се добавят членовете на домакинствата, начело на които са лица, заети в селското
стопанство.
Съществено е между двата вида преброявания да има пълна съвместимост
между използваните дефиниции с цел получените резултати да бъдат взаимно
използваеми.
Включването на преброяване на земеделските стопанства към програмата на
преброяването през 2001 г. трябва да се разглежда като възможност чрез
преброяването на населението и жилищата да се подготви преброяване на селското
стопанство. Могат да се използват същите преброителните участъци или да се
предвиди възможността за събиране на някои основни земеделски данни, които ще
улеснят по-късно подготовката на преброяването на селското стопанство.
Преброяванията на населението и жилищния фонд например могат да предложат
удобно средство за идентифициране на земеделските стопанства. Съществува
възможност също да се съберат данни за някои демографски или социални
характеристики на заетите със земеделска работа лица, като за целта се използват
същите определения и номенклатури, които са използвани в преброяването на
населението, за да се получи възможно най-голяма сравнимост между резултатите от
двете преброявания. В някои случаи прибягването към допълнителни извадки,
свързани с едното или другото преброяване, може да осигури желаната информация за
връзките между характеристиките на населението от стопанствата и характеристиките
на самите стопанства.
Изброените възможности на преброяването като източник на информация далеч
не изчерпват неговата значимост за обществото като цяло и в частност за системата на
националната статистика. Получените данни се използват за анализ на тенденциите на
развитие и бъдещо прогнозиране в области като здравеопазване, образование,
национална сигурност, социално осигуряване, териториално развитие, жилищно

16
строителство и жилищна политика, транспорт, търговия и много други. На фона на
прехода, който осъществява страната, всичко това придобива допълнително значение.
В областта на статистическата практика преброяването се използва като рамка
за други статистически изследвания, особено за извадкови изследвания (на
домакинските бюджети, на заетостта, на потребителското търсене и др.) чрез
изграждането на постоянна извадка от домакинства. Данните от новото преброяване
са естествено продължение на динамичните редове от предишни преброявания, някои
от които са с над стогодишна продължителност. Не на последно място по значимост е
възможността на преброяването да осигури важна информация за изграждането на
бази от статистически данни, което е тенденция в развитието на всяка модерна
статистика: база данни население, база данни икономика, база данни за жените и др.
Преброяването на населението трябва да се използва най-пълноценно и за
създаването на географска информационна система (ГИС). То дава уникалния шанс
всяка сграда с точното є местонахождение (населено място, квартал, улица, номер) да
бъде въведена в ГИС с нейните характеристики както по отношение на самата сграда
и жилищата в нея, така и по отношение на лицата, обитаващи я постоянно. Наличието
на такава информация е в основата на ГИС-технологиите.
Новото преброяване на населението и жилищния фонд, съобразено с
международните препоръки и чрез внедряването на нови, съвременни технологии за
въвеждане, обработка и разпространение на получените данни, ще увеличи
възможността резултатите да бъдат международно съпоставими (основно изискване
на международните статистически организации) и ще бъде една голяма крачка за
приобщаването на наша-та статистика към тези в напредналите страни. ПРИНЦИПИ
Принципите, на които ще бъде подчинено преброяването на населението и жилищния
фонд в България през 2001 г., са:
• Индивидуално преброяване. Това означава, че всяка жилищна сграда, всяко
жилище и всяко лице се преброяват отделно и техните характеристики се записват

17
отделно. Този подход дава възможност данните за различните характеристики на
обектите на преброяване да бъдат комбинирани помежду им.
• Изчерпателност. Преброяването обхваща цялата територия на страната. Това
означава, че всяко лице, присъстващо и живеещо в страната, както и отсъстващите
лица (при определени условия) подлежат на преброяване. Преброяването на
жилищните сгради и жилищата обхваща всички жилища независимо от типа им.

• Едновременност. Всички данни за обектите на преброяване трябва да бъдат

събрани към предварително определен критичен момент. ООН и Евростат
препоръчват преброяванията в страните от Европейския съюз да се извършат между 1
март и 31 май 2001 г. В проектозакона критичният момент на преброяването е 0.00
часа на 1 март 2001 година. Изборът на този критичен момент, от една страна, се
обуславя от провеждането на парламентарни избори в България през пролетта на 2001
г. и, от друга, от възможността предварителните резултати от преброяването да бъдат
използвани при определянето на общия брой гласоподаватели във всяка област, във
всяка община, във всяко населено място.
• Периодичност. Преброяването представлява снимка на населението към даден
момент. Ползата от преброяванията се увеличава многократно, ако съществуват
такива единични снимки през равни интервали от време. Само по този начин могат да
се откроят тенденциите в демографското и социално-икономическото развитие на
страната. Данните от преброяванията дават възможност да свържем миналото с
настоящето и да прогнозираме бъдещето, с което се подпомага формулирането на
политика в съответствие с очакваното демографско развитие. С възприемането на
2001 г. за година на следващото преброяване, от една страна, се запазва установилата
се периодичност, а от друга, се приобщаваме към многочислената група на страните,
провеждащи преброявания в години, окончаващи на единица.

18
 Преброяването, както никое друго статистическо наблюдение, се вписва в
историята на дадена страна. За разлика от други статистически изследвания, то не е
рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Не може да бъде и
другояче, когато става дума за дейност, изискваща участието и сътрудничеството на
всички граждани в страната. Преброяването има значение, защото всеки отделен
човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него
принадлежат на всички.

19