КУРСОВА РАБОТА

по Статистика
на тема:
ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРЕЗ 2011 ГОДИНА –
НЕОБХОДИМОСТ, РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ

УВОД
В съвремието е трудно да определиш, в какво състояние се намира
населението, на която и да е страна. Преброяването на населението помага да се
анализа моментното му състояние и на база на това да се предприемат адекватни мерки.
Последното масово преброяване на населението на България е през 2011 година, а
следващото се пада следващата 2021 година. От данните получени по време на
преброяването през 2011 са изведени няколко резултата и извода и е посочена
необходимостта от такова преброяване. Към 01.02.2011 година населението на
България е 7 364 570 души. Жените са 3 777 999 или (51,3%) , а мъжете са 3 586 571 или
(48,7%). Начините за събиране на информация за преброяването е чрез два метода-
традиционен и електронен. Резултатите на преброяването се разделя на няколко
признака: териториално разположение, полово-възрастова структура, гражданство,
етническа структура, вероизповедание, майчин език ,образователна структура и
икономическа активност на населението и семейно положение и миграция.

I. Преброяване на населението 2011 година

Направеното през 2011 година преброяване е иновативно, защото протича чрез
два метода за събиране на информация - електронно (1-9 февруари 2011 година) чрез
on-line преброяване в Интернет (това е за първи път в България) и традиционно –
чрез посещения на преброители и попълване на книжна преброителна карта. (10-28
февруари 2011 година). Органите, които осъществяват преброяването са:
Националният статистически институт; Централната комисия по
преброяването; териториалните статистически бюра; областните
преброителни комисии; общинските преброителни комисии; контрольорите и
преброителите.

II. Необходимост
Преброяването е важен елемент в изграждането на политиката на дадена
страна, то е необходима част в изграждането на план за развитие и необходимост от
задоволяване на потребностите на това население. Колкото една държава познава
състоянието на населението си, толкова по-бързо и навременно може да предприеме
мерки по отстраняване на проблемите и факторите, който влияят негативно върху
развитието на общността и с това на самата страна. С помощта на този мега процес –
преброяването се добива изключително ценна информация за моментното състояние на
населението. Дава се възможност да се изяснят и точно да се отбележат:
 Броят на лицата и техните: собствено, бащино и фамилно име; единен
граждански номер (ЕГН); възраст; пол; състав на домакинството; постоянен
адрес и настоящ адрес; гражданство; място на раждане; семейно положение;
завършена степен на образование; етническа група; вероизповедание; майчин
език; трудов статус на лицето; професия/длъжност; икономическа дейност на
заетостта; местонахождение на работата или учебното заведение; вид на
транспорта, използван за пътуване до местоработата или до учебното заведение;
вътрешна и външна миграция на лицата и др.
 Броят на сградите и техните: вид на сградата; местонахождение на сградата;
година на построяване; застроена площ; материал на външните стени; тип на
строителната конструкция; брой на етажите; наличие на асансьор; наличие на
гараж; брой жилища в сградата; брой други обекти в сградата, които се ползват
на самостоятелно правно основание.
 Броя на жилищата и техните: вид на жилището; начин на ползване; размер на
жилището и брой на помещенията; електроснабденост; наличие на водопровод и
канализация; начин на отопление; наличие на баня и тоалетна; движими вещи и
услуги с културно-битово предназначение, ползвани от домакинството.
Този набор от данни дава възможност за анализиране и правене на определени
статистически закономерности и изводи, като например колко хора разполагат с повече
от един имот, колко чужденци имат имоти на територията на страната и други. За
страната е важно да има ясна представа за сградния фонд, възоснова на наличието на,
който да начислява данъци. Съществено-важна черта на преброяването е и броят на
населението в трудоспособна и под трудоспособна възраст, защото то е
икономическата сила на всяка държава. Ясната представа и възможността да
предвидиш тази единица е ключова за икономиките.

III. Резултати

Резултатите от преброяването на населението могат да се разделят на няколко

признака. В курсовата работа ще се разгледат по-подробно някой от тях, а други ще
бъдат само отбелязани.
1. Население – брой и
териториално разпределение
6. Образователна структура
2. Възрастова и полова структура
7. Икономическа активност
3. Гражданство
4. Семейно положение 8. Миграционни процеси
5. Етно-демографски 9. Жилищни условия – вид на
характеристики жилища, среден брой
обитатели, средна площ
10. Битова осигуреност на
домакинствата
 1. Население – брой и териториално разпределение
Към 1.02.2011 г. населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777
999 (51.3%) са жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат 1
053 жени.
От диаграмите се вижда, че
населението от 1985 г. започва да
намалява, а заедно с това се запазва
и тенденцията на увеличаване на
относителния дял на градското
население и намаляване на
населението в селата. В градовете
живеят 5 338 261 души, или 72.5%, а
в селата живеятДиаграма 1 Преброяването
2 026 309 души, или на населението на България през годините
Диаграма 1 Брой на населението на България през годините
27.5% от населението на страната.
Факторите, оказващи
влияние върху броя на
населението на страната, са
естественото движение
(раждания и умирания) и
външната миграция, а в
териториален аспект – и
вътрешната миграция на
населението, и
административно-
териториалните промени. В
периода между двете Диаграма 2 Брой на населението на България в градовете и
селата през годините
преброявания 2001 – 2011 г.
населението на страната
намалява с 564 331 души, при средногодишен темп на намаление 0.7%.
Брой
Населени Население
места
Без население 181 0
1 - 10 417 1 960
11 – 50 703 19 596
51 - 100 522 38 923
101 - 500 1927 501 828
501 - 1000 750 529684
1001 - 10000 725 1685472
10001 - 50000 58 1237904
50001 - 100000 12 876356
Над 100000 7 2472847
Общо 5302 7364570
Фигура 1 Териториално разпределение на България към 1.02.2011

Таблица 1 Разпределение на населените

места според броя на населението им
към 1.02.2011 година
 От данните от Фигура 1, Най-голяма по
Населени места
брой на населението е област София (столица), 40.00%
36.34%
в която живеят 1 291 591 души, или 17.5% от 35.00%
30.00%
населението на страната, а най-малката е област 25.00%
20.00%
Видин с население 101 018 души (1.4%). Шест 15.00% 13.26%
9.85%
14.15%13.67%
7.86%
са областите с брой на населението над 300 хил. 10.00%
5.00%
3.41%
1.09%0.23%0.13%
души, като в три от тях – София (столица), 0.00%
Пловдив и Варна, живее общо една трета от
населението на страната
Четвърта по брой на населението е
област Бургас с население 415 817 души, а
Диаграма 3 Населени места в България към
непосредствено след нея се нареждат областите
1.02.2011 г.
Стара Загора - 333 265 души, и област
Благоевград с население 323 552 души. За периода между двете преброявания се
е увеличило само населението на областите София (столица) и Варна –
съответно със 120 749 души (10.3%) и с 13 061 души (2.8%). Във всички
останали области населението намалява, като за областите Бургас, Пловдив,
Благоевград и Кърджали
относителният дял на намалението е
по-нисък от средния за страната. С над
20 на сто е намаляло населението на
областите Враца и Видин. В седемте
града с население над 100 000 души
живее 33.6% от общото население на
страната. За периода между двете
преброявания през 2001 и 2011 г.
четири от областните градове имат
положителен прираст – София, Варна, Бургас Диаграма 4 Население
и Велико Търново.в седемте най-големи
Най-много е града
в България към 1.02.2011 година
намаляло населението на градовете Ловеч (-17.1%), Видин (-16.2%), Силистра (-
15.1%), Разград (-13.0%), Плевен (-12.2%) и т.н.
2. Възрастова и полова структура
В периода между двете преброявания настъпват изменения във
възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на
демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и
относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на
населението на 65 и повече години. През 2001 г. под 15-годишна възраст са били
15.3% от населението в страната. През 2011 г. техният дял намалява на 13.2%.
Незначително се увеличава делът на населението във възрастовата група 15 – 64
години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 0.4% и от 67.9% е достигнал 68.3%.
 Най-голямо увеличение
има в дела на населението над
65 години - от 16.8% през 2001
на 18.5% през 2011 година. Най-
голям е относителният дял на
населението на 65 и повече
години в областите Видин
(25.5%), Монтана и Габрово (по
24%), Ловеч (23.3%) и
Кюстендил (22.8%). Най-нисък
е делът на възрастното
Диаграма 1 Население по възрастови групи и години на
население в областите Благоевград,
преброявания за периода 1992 - 2011г.
Варна и София (столица) - 16%

Възраст Численост/Дял (%)

(години)
Общо Мъже Жени
Общо 7 364 3 586 3 777
570/100.0 571/100.0 999/100.0
85+ 107 479/1.5 36 390/1.0 71 089/1.9
80 – 84 191 309/2.6 71 526/2.0 119 783/3.2
75 – 79 301 851/4.1 119 774/3.3 182 077/4.8
70 – 74 345 327/4.7 143 726/4.0 201 601/5.3
65 – 69 415 431/5.6 182 565/5.1 232 866/6.2
60 – 64 540 980/7.6 248 710/6.9 292 270/7.7
55 – 59 523 827/7.1 251 297/7.0 272 530/7.2
50 – 54 516 851/7.0 256 509/7.2 260 342/6.9
45 -49 495 672/6.7 251 056/7.0 244 616/6.5
40 – 44 513 814/7.0 263 969/7.4 249 845/6.6
35 – 39 545 332/7.4 281 170/7.8 264 162/7.0
30- 34 533 945/7.3 276 726/7.7 257 219/6.8
25 – 29 491 088/6.7 255 616/7.1 235 472/6.2
20 – 24 488 807/6.6 251 720/7.0 237 087/6.3
15 – 19 377 585/ 5.1 194 099/5.4 183 486/4.9
10 – 15 315 466/4.3 162 159/4.5 153 307/4.1
5 -10 316 643/4.3 163 076/4.6 153 567/4.1
0–4 343 163/4.7 176 483/4.9 166 680/4.4
Диаграма 2 Възрастова-полова пирамида
Таблица 1 Възрастова структура на. по численост и дял(%)

Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в

неговата основна възрастова структура – разпределението на населението под,
във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхват на населението във и
над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и
законодателните промени в определянето на възрастовите граници за
пенсиониране. Близо 62.2% от населението в страната е в трудоспособна
възраст, т.е. това са 4 576 904 души. 52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% -
 жени. 65% от населението в градовете е в трудоспособна възраст, а в селата -
54.7%. Броят на населението под трудоспособна възраст към 1 февруари 2011 г.

е 1 039 949 лица, или 14.1% от цялото население. Преобладаващ е делът на мъжете -
51.4%, при 48.6% за жените. Около 3/4 от лицата под трудоспособна възраст живеят в
градовете - 72.6%, 27.4% - в селата.
3. Гражданство
Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 677 лица с чуждо
гражданство и те представляват 0.5% от населението на страната. По-голямата
част от тях (83%) живеят в градовете на страната, като 56% от всички чужди
граждани са жени. Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно у
нас, е от европейска държава извън Европейския съюз. Преобладават лицата с
руско гражданство - 11 991 (65.1%), 22 следват гражданите на Украйна - 3 064
(16.6%), Република Македония - 1 091 (5.9%), Молдова - 893 (4,8%), и Сърбия
569 - (3.1%). Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444
граждани на Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани. Сред тях
преобладаваща част са гражданите на Обединеното кралство 2 605 (30.9%),
следват гражданите на Гърция -
1 253 (14.8%), Германия - 848
(10%), Полша - 819 (9.7%), и
Италия - 456 (5.4%). Лицата,
декларирали, че притежават
двойно гражданство - българско
и друго към момента на
преброяването, са 22 140 души,
или 0.3% от населението на
страната. С най-голям
Диаграма 1 Структура на лицата с чуждо гражданство, пребиваващи на
относителен дял сред
територията на страната, по континенти към 1.02.2011 година
тях са лицата с
българско и руско гражданство - 5 257 (23.7%),следват лицата с българско и
турско гражданство - 4 282 (19.3%), българско и гражданство на САЩ - 1 725
(7.8%).
4. Семейно положение
Към 1.02.2011 г. в страната са преброени 2 921 950 (39.7%)
неженени/неомъжени, 3 259 954 (44.3%) женени/омъжени, 754 526 (10.2%)
овдовели и 428 140 (5.8%) разведени
лица. Най-общата тенденция в
структурата на населението по семейно
положение за изминалите 10 години се
изразява в намаляване на дела на
женените/омъжените лица за сметка на

Диаграма 1 Структура на населението по юридическо

 неженените/неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак Два пъти се
увеличава делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен
юридически брак - от 4% през 2001 г. той достига близо 8% през 2011 година.

Диаграма 2 Структура на населението по фактическо семейно положение

към 1.02.2011 г
5. Етно-демографски характеристики
Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през
последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в
страната, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата
структура на населението в годините между последните две преброявания.
Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84.8% от лицата,
доброволно декларирали етническото си самоопределение. Делът на българската
етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0.9
пункта. В началото на 20 век българският етнос е 77.1% от населението и от
1910 година до сега относителният му дял е над 80%, като през 1910 година е
81.1% и с най-висока стойност през 1975 година - 90.9%.
Турската етническа група е втората по численост, като към 1.02.2011 г.
588 318 лица са се самоопределили като етнически турци. Те представляват 8.8%
от всички лица. Относителният им дял намалява с 0.6 процентни пункта в
сравнение с 2001 година. При преброяванията от 1900 до 1926 г. делът на
турската етническа група е над 10% и от
1934 г. този дял е в границите от 9.7%
през 1934 г. до 8.4% през 1975 година.
Етническа група
Ромският етнос традиционно е Ромска Българска
Не се 4%
третият по численост. Към 01.02.2011 г. Турска
самоопредел Турска
9% ят
наброява 325 343 души според Ромска
1%
самоопределянето на лицата, с Друга Друга
относителен дял от 4.9% или с 0.2 1%
Не се
процентни пункта повече от 2001 самоопределят
година. Българск
а
85%
 Към други етнически групи са се самоопределили 49 304 души, или
0.7%. Тук се включват лицата от други етнически групи: руска - 9 978, арменска
- 6 552 души, влашка - 3 684 души, гръцка - 1 379, еврейска - 1 162 души,
каракачанска - 2 556 души, македонска - 1 654 души, румънска – 891 души,
украинска - 1 789 души, и други - 19 659 души. Диаграма 1 Етническа структура на
наслението на България към 1.02.2011 г.
Таблица 1 Разпределение на населението по етническа
Майчин език структура и майчин
език към 1.02.2011 г. Данни на отговорилите и на двата въпроса .
не се
Етническа Общо български турски ромски друг
самоопределят
група
Общо 6 611 513 5 631 759 604 246 280 979 47 017 47 458
Българска 5 604 300 5 571 049 15 959 7528 7511 2253
Турска 585 024 18 975 564 858 549 87 555
Ромска 320 761 24 033 21 440 272 710 1905 673
Друга 48 321 10 726 397 26 361 196 976
Не се
53 107 6976 1592 166 1372 43 001
самоопределят

6. Образователна структура

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени

години, значително се подобрява, следвайки ясно изразената тенденция на
увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование, при
същевременно намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.
Към 1.02.2011 година броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил., или
всеки пети (19.6%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване
относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5 процентни пункта.
7. Икономическа активност

Към 1.02.2011 г. в страната има 3 282 740 икономически активни лица

на възраст между 15 и 64 години. Общо за страната коефициентът на
икономическа активност е 65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените).
Коефициентът на икономическа активност е изчислен като отношение на броя
на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 - 64
навършени години. От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011 г.
2 834 834 са заети, а 494 849 - безработни. От всички заети 1 470 063 са мъже
(51.9%), а 1 364 771 - жени (48.1%).
8. Миграционни процеси

В периода 2001 – 2011 г. 379 181 лица са променили своето

местоживеене в страната от едно населено място в друго. През периода 1980 -
2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина в България.
 От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой в
чужбина. Близо 73% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина,
17.1% - от шест до десет години, и 7.2% - повече от 11 години. От пребивавалите
в чужбина 56.8% са мъже.

9. Жилищни условия – вид на жилища, среден брой обитатели, средна площ

По данни от преброяването към 1.02.2011 г. жилищата2 в страната са 3

887 149. От тях 3 861 422 се намират в жилищни сгради, 21 338 - в нежилищни
сгради, 792 са колективни и 3 547 - примитивни и подвижни жилища. Броят на
жилищата е нараснал със 198 347 в сравнение с предишното преброяване през
2001 година. В градовете се намират 2 566 601 жилища или 66% от жилищния
фонд, а в селата техният брой е 1 320 548.
10. Битова осигуреност на домакинствата

Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата,

са електрификация, водоснабденост, канализация, наличие на тоалетна и баня,
както и вид на отоплението. Електрифицирани са почти всички жилища в
страната. Делът на неелектрифицираните е 0.02% от всички жилища. По
отношение на битовата осигуреност сравнителните данни от последните две
преброявания показват значителна промяна в битовата осигуреност на
домакинствата през последните 10 години. Към 1.02.2011 г. телевизор има в
97.8% от обитаваните жилищата, Компютър имат съответно 56.3 и 21.9% от
жилищата в градовете и в селата, докато през 2001 г. е имало само в 4% от
всички обитавани жилища. Достъп до интернет имат 53.5% от обитаваните
жилища в градовете и 19.8% в селата. Сателитна антена са имали 6% от
жилищата през 2001 г., докато през 2011 г. техният дял е 23.9%.

IV. Изводи
Благодарение на Преброяване 2011, могат да се изведат няколко извода
и тенденции. Първият извод е, че населението намалява, което се дължи на
отрицателния естествен прираст, високите нива на смъртност и ниските такива
на раждаемост. През 2011 година живо родените са 70 846, умиранията са 108
258 и естествен прираст -37412. Това е сред основните проблеми пред
управляващите. Друг показател е миграцията, към 2011 г. 2 036 092 са
българите, които живеят в чужбина. Обнадеждаващо обаче е ,че през периода
1980 – 2011 год. 233 463 са променили своя настоящ адрес от чужбина в
България, като от тях 91.9% са се завърнали. Тенденцията за урбанизиране се
запазва. Образованите лица с висше и средно са се увеличили, както и броя на
 икономически активното население. Благосъстоянието на населението се е
променило към по-добри показатели.
Заключение
По официални данни населението на страната ни е 7 364 570, като по-
голяма част на населението са жени. Основната задача за преброяването е
получаването на статистически данни за броя и състава на населението по пол,
възраст, икономическа активност. Изводът от преброяването на населението, че
населението ни намалява и застарява, като естественият прираст е отрицателен,
поради редица признаци.

Източници

1. https://www.nsi.bg/census2011/NPDOCS/Census2011final.pdf
2. https://www.nsi.bg/
3. https://www.nsi.bg/bg/content/560/basic-page/%D0%B7%D0%B0%D0%BA
%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF
%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%8F
%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-2011
4. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F
%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%8F
%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD
%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD
%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB
%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(2011)
5. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB
%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_
%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
6. https://tuk-tam.bg/2036092-bulgarians-live-abroad/
7. https://www.infograf.bg/article/1496042439000