Днешното състояние на българското население е резултат от

продължително действие на множество фактори и влияния, една част от

които са свързани с общите тенденции, характерни за европейските
страни, а други - със специфичните особености на историческото,
икономическото и културното развитие на страната. Сериозно влияние
върху демографското развитие на страната оказват общите за развитите
страни демографски процеси, като засилена урбанизация, намаляваща
раждаемост, както и увеличена смъртност и интензивна емиграция. В
резултат на тези процеси България изпадна в сериозна демографска криза.

I. Население
Съвкупността от живи човешки индивиди, живеещи на дадена
територия в определен исторически момент (дата, период от време), която
се променя в резултат от ражданията, умиранията и миграциите.
Икономиката на труда разглежда населението предимно като основен
ресурс за осъществяване на всяка трудова дейност.

II. Раждаемост
1. Основни показатели, характеризиращи раждаемостта :
 общ брой на живородените деца за период обикновено то една година;
 общ коефициент на раждаемост- показва броя на живородените деца,
падащи се на 1000 жители от населението(обикновено се изчислява за
период от една година);
 коефициент за плодовитост на родилните контингенти- брой на
живородените деца, падащи се на 1000 жени във фертилна възраст
(обикновено от 16 до 49 години), като най- често се изчислява за
период от една година;
 тотален коефициент на фертилност (интегрална фертилност)- показва
средния брой живородени деца на една жена за целия фертилен
период;
 показатели, оказващи косвено влияние върху раждаемостта:
 брой сключени бракове за период най- често от една година, като се
наблюдава и броят на разтрогнатите бракове за същия период;
 коефициент на брачност- брой на сключените/разтрогнати бракове,
падащи се на 1000 жители от населението за период от една година;
 броят на направените аборти- най- често за една година, както и
броят на абортите, падащи се на 1000 души от населението за същия
период и др.
 коефициент (бруто и нето)на възпроизводство на населението;
2. Фактори оказващи влияние върху фертилното поведение на
населението:
 икономически фактори- тук се включват равнището на
икономическо развитие и жизнения стандарт. То е сравнително

1
 устойчиво- при по- силно развити страни и ориентирано към раждане
и отглеждане на повече деца- при по слабо развити страни;
 социално- психически фактори- особеностите на националната
психика и ценностна система-бит, религиозни убеждения, численост
на семейството, равнище на здравеопазване и др.
 възрастово- полова структура на населението;

III. Смъртност.
1.Основни показатели, характеризиращи смъртността:
 общ коефициент на смъртност- брой на починалите лица падащи се
на 1000 жители от населението за определен период, най- често една
година. Този показател мойе да се детайлизира по пол, възраст и др.
Също така може да се използва показател, отразяващ смъртност по
основни възрастови групи- показател за преждевременна смъртност,
която се изменя с относителния дял на починалите лица под 65г. към
общия брой на починалите лица.
 брой на починалите деца за определен период, най- често една година-
този фактор се детайлизира, като се отчита броя на починалите лица по
причини за настъпване на смъртта- по възраст, пол, местоположение и
др.
 средна продължителност на живота( вероятна продължителност на
бъдещия живот)- брой години, които може да живее средно един човек,
роден през съответната година. Най- често се диференцира по пол и
местоживеене, но могат да се използват и други признаци.
 детска смъртност- показва броя на починалите деца до навършване
на една година, падащи се на 1000 живородени деца през съответния
период (най- често година);
 средна възраст на населението, измерена в години към даден момент
или за даден период.
2. Фактори оказващи влияние върху смъртността:
 параметри на жизнената среда- климат, почва, климат и др.
 особености на жизнената дейност (труда)- риск за здравето и живота;
 състояние на системата за здравеопазване;
 здравна и хигиенна култура на населението;
 специфични фактори- епидемии, войни, национални особености и др.
 други фактори;

IV. Миграция
Преместване на хора с цел смяна на местоживеенето. Миграциите
могат да бъдат:
 Вътрешни - преместване на хора в границите на държавата;

2
  Външни - преместване на хора извън общността им - държавата,
континента.По отношение на формите на миграция, външните
миграции биват:
- емиграция - напускане на местоживеенето;
- имиграция - пристигане на ново местоживеене;

V. Естествен прираст на населението

Разликата между общия коефициент на раждаемост и общия
коефициент на смъртност за съответния период (най- често една година).
Това е показател по който се отбелязва дали населението на дадено
населено място нараства, намалява или не се променя. Естествения
прираст на населението може да бъде:
 Положителен естествен прираст - когато ражданията (и/или броя на
имигрантите) са повече от смъртните случаи. В много от развитите
страни раждаемостта е изключително ниска, но поради високата
имиграция прирастът на населението е положителен.
 Отрицателен естествен прираст- когато съответно броя на смъртните
случаи (и/или броя на хората напуснали (емигрирали от) страната) е по-
висок от броя на ражданията. Днес много страни в света имат
отрицателен прираст, поради високата смъртност и/или емиграция.

VI. Анализ на демографските процеси в България към 2007г– по

данни на Националния статистически институт;

1. Население в резултат на демографските и миграционните процеси в

края на 2007 г. изчисленото постоянно население на България е 7 640 238
души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 39 хил.
души, или с 0.5%.

Население към 31.12. по години и пол

Години Общо Мъже Жени
1990 8 669 269 4 269 998 4 399 271
1995 8 384 715 4 103 368 4 281 347
2001 7 891 095 3 841 163 4 049 932
2005 7 718 750 3 743 327 3 975 423
2006 7 679 290 3 720 932 3 958 358
2007 7 640 238 3 699 689 3 940 549

3
 Запазва се тенденцията броят на жените да надвишава този на
мъжете и през 2007 г. те са над 51, 6% от общия брой на населението-на
1 000 мъже се падат 1 065 жени.
Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в
продължаващия процес на остаряване, което води до нарастване на
показателя за средната възраст на населението. През 2007 г. средната
възраст на населението общо за страната е 41.5 години.
Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в
неговата основна възрастова структура - разпределение на населението
под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на
населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на
населението, така и законодателните промени в определянето на
възрастовите граници на населението при пенсиониране.

Население под, във и над трудоспособна възраст (брой)

Населението над трудоспособна възраст през 2007 г. е 1 717 хил.

души. За една година то е намаляло с 22 хил. души. Това се дължи на
естественото движение на населението (смъртността) и на изключването от
тази категория на част от жените поради промяната във възрастовата
граница за пенсиониране и отнасянето им към трудоспособното население.
Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна
тенденция на намаление. През 2006 в сравнение с 2005 г. намалението на
тази категория население е с 23 хил. души, а през 2007 г. спрямо
предходната - с 14 хиляди. Към края на 2007г. населението под
трудоспособна възраст възлиза на 1 106 хил. души.

2. Раждаемост- наблюдава се повишаването на равнището на

раждаемостта. През 2007 г. в България са родени 75 915 деца, от които
75 349, или 99.3%, са живородени. В сравнение с предходната година
броят на живородените се е увеличил с 1 371 деца. Коефициентът на

4
раждаемост е 9.8 %. От всички живородени през 2007 г. 38 822 са момчета,
а 36 527 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 941 момичета.
Увеличение на раждаемостта е регистрирана, и в градовете, и в селата.

Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението

Естествен Тотален
Раждаемост
прираст коефициент
Години (на 1000
(на 1000 на
души)
души) плодовитост4
1990 12.1 -0.4 1.81
1995 8.6 -5.0 1.23
2001 8.6 -5.6 1.24
2005 9.2 -5.4 1.31
2006 9.6 -5.1 1.38
2007 9.8 -5.0 1.42

Влияние върху раждаемостта у нас оказват:

 повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена
чрез тоталния коефициент на плодовитост. Докато през 2002 г. средният
брой живородени от една жена е бил 1.21 деца, то през 2006 г. той
достига 1.38, а през 2007 г. е 1.42 деца. Увеличеният брой на
ражданията се дължи предимно на второто дете.

Сключени бракове и живородени деца (брой), коефициент на плодовитост

 средната възраст на жените при сключване на брак и раждане на

дете. След 1995 г. започна нарастване на средната възраст при раждане

5
 на първо дете – от 22.2 до 25.3 години през 2007 година. През същия
период средната възраст на жените при сключване на първи брак е
нараснала от 22.6 на 25.9 години. При сравняване на тези два показателя
за средната възраст на жените при раждане на първо дете и сключване
на първи брак се очертава обща тенденция раждането на първото дете
да предхожда сключването на брака. Настъпилите изменения в
посочените средни възрасти трябва да се приемат като положителна
тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната.

Средна възраст на жените при сключване на I брак, раждане на I дете и

на фертилните контингенти (в години)

През 2007 г. се наблюдава висока извън брачна раждаемост- броят на

живородените извънбрачни деца е 37 825, или 50.2%. Високата
извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното
нарастване на броя съжителствата сред младите хора без те да са
оформени в юридически брак. За 62.4% от извънбрачните раждания има
данни за бащата, а за 18.9% от всички живородени деца бащата е
"неизвестен".

 Коефициенти на брачност и бракоразводност- През 2007 г. намалява

броя на сключените бракове- регистрирани са 29 640 юридически брака,
които са с 3 хил. по-малко от предходната . Броят на регистрираните
бракоразводи през 2007г. е 16 347 и е близо с 1 500 по-голям от този
през 2006 година.

6
 Коефициенти на брачност и бракоразводност (%)

3. Смъртност- наблюдава се високата смъртност в сравнение с

останалите европейските страни. Броят на умрелите през 2007г. е 113 хил.
души. Той е намалял с 434 души, в сравнение с предходната година, но
коефициентът на обща смъртност (14.8%.) е с 0.1% по-висок от този през
2006 г., което се дължи на общото намаление на населението. Смъртността
продължава да бъде по-висока сред мъжете (16.1%) отколкото сред жените
(13.5%) и в селата (20.7%) отколкото в градовете (12.3%).

Коефициенти на обща, детска и преждевременна смъртност

Обща Детска
Преждевременна
Години смъртност смъртност6
смъртност7 -%
‰ -‰
1990 12.5 14.8 29.7
1995 13.6 14.8 28.3
2001 14.2 14.4 25.2
2005 14.6 10.4 24.6
2006 14.7 9.7 24.6
2007 14.8 9.2 24.1

Наблюдава се намаляване коефициентът на детска смъртност. През

2007г. в страната са умрели 690 деца на възраст до една година, а
коефициентът на детска смъртност е 9.2%. Това е най-ниското равнище на
детската смъртност в България.

7
 Коефициенти на обща и детска смъртност (‰)

Съществено е намалението и на преждевременната смъртност –

24.1%. Следователно поддържането на високото равнище на смъртността
се дължи на умиранията в по-високите възрасти.
У нас средната продължителност на предстоящия живот при раждане
е 72.7 години за периода 2005 - 2007 година. При мъжете тя е 69.2 години,
а при жените е със седем години по-висока - 76.3 години.

4. Миграция- регистрираните емигранти през 2007г са 2 960 души.

Имигрантите за същата година са 1 560 души. В резултат на двата потока
на външната миграция населението на страната е намаляло с 1 400 души.
Трябва да се има предвид, че външно-миграционните потоци обхващат
значително по-голям брой лица.

Структура на вътрешномиграционните потоци през 2007 година (%)

8
 5. Естествен прираст на населението- в България се наблюдава
отрицателен естествен прираст на населението. Това се дължи на високата
смъртност и емигацията. През 2007 г. абсолютният брой на естествения
прираст е минус 37 655 души. Стойността на коефициента на естествения
прираст е минус 5.0%. Той е с много голяма отрицателна стойност в
селата - минус 12.2%, докато в градовете тази стойност е минус 1.9%.

Коефициенти на раждаемост, смъртност и естествен прираст (%)

VII. Анализ на демографските процеси в България към 2008г.- по

предварителни демографски данни на Евростат.
1. Население- в резултат на естествен прираст и на имиграция през
2008г. като цяло населението на 20 страни-членки ще се увеличи, а в
останалите седем – ще намалее, като се очертава твърде голяма разлика
между първите и последните в подреждането. Така населението на
Ирландия ще нарасне с 26.1 на хиляда, на Люксембург с 16.2, на Кипър с
15.5, на Словения с 13.51 на Испания с 12.5 на хиляда. С най-много ще
намалее населението на България – с 5 на хиляда, на Литва с 4.8 и на
Латвия с 4.3 на хиляда.
2. Раждаемост- очакваната раждаемост в България за изминалата
2008г. е 9.4 раждания на 1000 души от населението. Раждаемостта общо в
целия съюз ще бъде 10.8 на 1000 жители. Най-висока се очаква да бъде
раждаемостта в Ирландия - 18.1, Великобритания - 13.0 и Франция - 12.9
на хиляда. Най-ниска е раждаемостта в Германия - 8.3, Малта и Австрия –
с по 9.2, Италия и Португалия – с по 9.6 на хиляда.
3. Смъртност- най-висока е смъртността в България - 14.2 на хиляда.
Най-близо до България в негативната част на класацията са Латвия – 14,
Литва – 13.2 и Унгария – 13 на хиляда. Броят на починалите през 2008 г. в
ЕС ще е 4.8 млн. души, което прави обща смъртност 9.7 на хиляда.
Най-ниска смъртност са Ирландия – 6.1, Кипър – 6.6, Люксембург – 6.9 и

9
Малта – 7.7 на хиляда. Съответно най-висок естествен прираст има
Ирландия - 12.0 на хиляда, изпреварвайки значително Франция, която е с
4.5 на хиляда, Люксембург с 4.3, Кипър – 3.9 и Великобритания с 3.6 на
хиляда.
4. Естествен прираст на населението- през 2008г. в България се
очаква отрицателен естествен прираст -населението на страната ще
намалее с 4.8 на хиляда, отделно ще се задълбочава проблемът от
емиграцията. Пред нас са Латвия –минус 3.2, Унгария – минус 3.1, Литва –
минус 2.6 и Германия с отрицателен прираст от 2 на хиляда.

VIII. Заключение
През последните години започна формирането на положителни
тенденции в демографското развитие на страната. Те се изразяват в
забавяне темповете на намаляване на населението, повишаване на
раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти, намаляване на
детската смъртност, увеличаване на средната продължителност на живота,
намаляване на размерите на външната миграция и други. Все още значими
проблеми за страната, в сравнение с другите европейски страни,
продължават да бъдат високите равнища на общата и детската смъртност,
преждевременната смъртност, по-ниската средна продължителност на
живота и отрицателното външно-миграционно салдо.
Тенденции на повишаване на основните демографски показатели на
България дават основание да се счита, че страната излиза от тежката
демографска криза, в която се оказа през последното десетилетие на
миналия век. Ако се запазят политическата стабилност, политиката на
провеждане на реформи, на управление, икономическата стабилност,
смятам, че ще се постигнат добри резултати през следващите 10-15 години,
т. е. можем да очакваме, макар и малък, но положителен демографски
прираст.

10
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

11