ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

Доц.д-р Петко Салчев, дм

 Демографията като наука

„Демография” от demos – народ и grapho

– пиша
Демографията (Demography) е наука за
типовете, способите и природата на
възпроизводството на населението и
факторите, обуславящи и влияещи на
тези процеси
Структура на демографската наука

 Демографска теория
 Чиста (формална) демография
 Аналитична демография
 Историческа демография
 Социологическа демография
 Демографски цикъл
 Стационарен стадий
 Ранен стадий на нарастване – характеризира се с
намаляване на смъртността, при запазена на едни нива на
раждаемостта.
 Късен стадий на нарастване – смъртността продължава
да намалява, но и при раждаемостта има тенденции за
намаляване, въпреки че се запазва в по-високи нива от
смъртността.
 Стационарен стадий – характеризира се с ниски нива на
раждаемост и смъртност.
 Стадий на намаляване – раждаемостта има по-ниски нива
от смъртността.
Видове стадии при българското
народонаселение

ранен стадий на нарастване стационарен стадий

късен стадий на нарастване

стадий на намаляване
 Население и възпроизводство на
населението

 Народонаселение, население - естествена

исторически наложена и непрекъснато
възобновяваща се в процеса на живота
съвкупност от хора, основния материален
компонент на човешкото общество
 Възпроизводството на населението – това е
един от главните процеси на репродукция на
обществото и е вероятностен процес, който се
образува от маса от случайни, единични събития
– раждане и смърт
 Репродуктивно поведение

 психически регулатор на поведението,

предразположеност на личността, определяща
съгласуваността на цял ред дейности,
обусловени от положително или отрицателно
отношение към раждането на определен брой
деца
 готовност към определен резултат от жизненото
поведение, възприемането от личността за
необходимостта от раждането на един или друг
брой деца
 Демографските показатели
основни групи

 Според сложността :
– прости – отразяващи брой (население, раждания и т.н.)
– сложни – изразяващи съотношения (раждаемост, смъртност
и т.н.)
– интегрални – интегрирането на няколко здравни явления
(средна продължителност на предстоящия живот, очаквана
продължителност на живот в добро здраве и др.)
 Според вида на обекта на изучаване
– статични – брой, състав и структура на населението в даден
момент
– динамични – свързани с витални процеси в човешкия живот
или премествания на населението по територия и време.
 Показатели за статика на
населението

 Брой на населението
 Средногодишен брой на населението
Р0 + Р1
Р= -----------------
2
Където Р0 е числеността на населението в
началото на годината, Р1 е числеността на
населението в края на годината
 Брой на населението

 налично население по местоживеене

(Population de fait)
 население по местожителство (Population
reference)
 население изложено на риск (Population
exposee ou risque) – населението сред
което има най-голяма вероятност за
възникване и развитие на определено
заболяване.
 Демографски преход
етапи

 традиционен – характеризира се с високи и балансирани

нива на раждаемост и смъртност
 преходен – характеризира се с намаляване нивото на
смъртността при запазване нивото на раждаемостта
 устойчив – характеризира се с ниски и балансирани нива
на раждаемост и смъртност
 застаряване на населението – характеризира се с
увеличаване делът на възрастните хора като резултат от
снижаване на раждаемостта и увеличаване
продължителността на живота
 депопулация – характеризира се с висока миграция и
смъртност сред хората в активна възраст вследствие на
травми, хронични сърдечносъдови заболявания, СПИН,
войни и други.
Темп на демографско остаряване (Ti)

Темпът на нарастване на относителния

дял на населението над трудоспособна
възраст (според определена възрастова
граница за мъжете и жените) спрямо
предходната година. Изчислява се в
проценти.
 Промени в средногодишния брой на
населението в България за периода 1970-2004 г.

9000000

8500000

8000000

7500000
1970 1980 1990 2000 2010

Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe

.European health for all database (HFA-DB)
 Структура на населението

 Структура на населението по пол

 Структура на населението по възраст
 Анализ на съотношението на зависимите
контингенти
 Структура на население под, във и над
трудоспособна възраст
 Анализ на относителните дялове на лицата от 0-
14 г., 15-49 г. и над 50 г
 Етнически състави, религия, ползван майчин език
 Структура на населението по образование
Структура на населението по пол
Население към 31.12. по години и
пол
Години Общо Мъже Жени
1990 8 669 269 4 269 998 4 399 271
1995 8 384 715 4 103 368 4 281 347
2000 8 149 468 3 967 423 4 182 045
2001 7 891 095 3 841 163 4 049 932
2002 7 845 841 3 816 162 4 029 679
2003 7 801 273 3 790 840 4 010 433
2004 7 761 049 3 767 610 3 993 439
2005 7 718 750 3 743 327 3 975 423

Източник: НСИ,2006
 Структура на населението по
възраст

Класификации на възрастта
 Класификация според СЗО
 0-14 г. – детска възраст
 15-44 г. – млада възраст
 45-59 г. – средна (зряла) възраст
 60-74 г. – възрастни хора
 75-89 г. – стари хора (старческа възраст)
 Над 90 г. – дълголетие

 Класификация за нуждите на образованието и здравеопазването

 До 1 г. – кърмаческа възраст
 1-3 г. – ранна детска възраст
 4-6 г. – предучилищна възраст
 7-14 г. – училищна възраст
 Структурата на населението по възраст
може да се характеризира по четири
основни начина

1. Чрез построяване и анализ на възрастова

пирамида
2. Чрез съотношението на зависимите контингенти
( съотношението на децата и лицата над 65
години към трудоспособното население)
3. Чрез съпоставяне на относителните дялове на
лицата в трите основни групи 0-14 години, 15-49
год. и над 50 години.
4. Чрез относителните дялове на лицата над 60 г.
или над 65 г.
 Построяване и анализ на
възрастова пирамида

Възрастова пирамида на населението на България към Сравне ние ме жду възрастовите пирамиди на насе ле ние то
на България към 31.12.2005 в градове те и се лата
31.12.2005
100 + 100 +

95 - 99 95 - 99

90 - 94 90 - 94

85 - 89 85 - 89

80 - 84 80 - 84

75 - 79
75 - 79
70 - 74
70 - 74
65 - 69

възраст
65 - 69
възраст

60 - 64
60 - 64
55 - 59
55 - 59
50 - 54
50 - 54
45 - 49
45 - 49
40 - 44
40 - 44
35 - 39
35 - 39 30 - 34
30 - 34 25 - 29
25 - 29 20 - 24
20 - 24 15 - 19

15 - 19 10-14

10-14 5-9

5-9 1-4

1-4 0-1

0-1 250 000 200 000 150 000 100 000 50 000 0 50 000 100 000 150 000 200 000 250 000
400 000 300 000 200 000 100 000 0 100 000 200 000 300 000 400 000
мъж е-град ж ени-град
ж ени брой мъж е
мъж е-село ж ени село
 Анализ на съотношението на
зависимите контингенти

 Коефициентът на възрастова
зависимост (V) показва броя на лицата от
населението в „зависимите" възрасти
(населението под 15 и на 65 и повече
години) на 100 лица от населението в
„независимите" възрасти (от 15 до 64
години). Изчислява се в проценти.
Структура на население под, във и
над трудоспособна възраст

Възрастови групи
Години Общо Под трудоспособна В трудоспособна Над трудоспособна
възраст - % възраст - % възраст - %
1990 100 21.6 55.5 22.9
1995 100 19.1 56.6 24.3
2000 100 16.8 58.3 24.9
2001 100 16.3 59.2 24.5
2002 100 15.9 60.1 24.0
2003 100 15.5 60.8 23.7
2004 100 15.1 61.6 23.3
2005 100 14.8 62.4 22.8

Източник: НСИ,2006
Коефициенти на зависимост 2000-2005 г.

Население, осигурени лица и пенсионери за периода 2000-2005 г.

Брой
Население над пенсионери
трудоспособна към
Население възраст към Пенсионери - Осигурени осигурени
към 31.12. 31.12. общо лица лица

2000 г. 8 149 468 2 027 976 2 379 324 2 303 726 103.3%

2001 г. 7 891 095 1 929 683 2 370 871 2 311 091 102.6%

2002 г. 7 845 841 1 887 036 2 350 900 2 170 061 108.3%

2003 г. 7 801 273 1 845 175 2 336 806 2 393 927 97.6%

2004 г. 7 761 049 1 804 868 2 327 807 2 491 829 93.4%

2005 г. 7 718 750 1 759 875 2 313 744 2 597 061 89.1%

Източник: Хр. Митрева, НОИ, 2006

Анализ на относителните дялове на
лицата от 0-14 г., 15-49 г. и над 50 г.

 Прогресивен тип – лицата във възрастта 0-14 г. са над

30% от общия брой население, а тези над 50 години са
под 20%;
 Стационарен тип – броя на лицата и в двете
възрастови групи 0-14 г. и над 50 г. са приблизително
равни и процентното им отношение спрямо общия брой
на населението е съответно 25% към 25%;
 Регресивен тип –лицата във възрастовата група 0-14 г.
съставляват под 20% от общия брой на населението, а
тези над 50 години – повече от 30%.
 Коефициентът на демографско
заместване

Отношението между броя на населението

във вливащата се възрастова група 15-19
г. и излизащата група 60-64 г. от
трудоспособния контингент.
 Анализ на относителния дял на
лицата над 60 или 65 години

Възрастова
Лица над 60 год. Лица над 65 години
структура

Млада Под 10% Под 5%

Застаряваща 10-15% 5-10%

Застаряла Над 15% Над 10%

 Брачност и бракоразводност
 Коефициентът за брачност (b) показва броя на
сключените бракове на 1 000 души от населението.
Изчислява се (в промили) като отношение на броя на
сключените бракове (B) през годината и средногодишния
брой на населението () през същата година.

 Коефициентът за бракоразводност (p) показва броя на

разводите на 1 000 души от населението. Изчислява се (в
промили) като отношение на броя на разводите през
годината и средногодишния брой на населението () през
същата година.
 ОСНОВНИ ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ
ЗА 2001, 2004 и 2005 ГОДИНА
2001 2004 2005
Показател
Общо Град Село Общо Град Село Общо Град Село
Полово съотношениe (брой жени
на 1000 мъже) 1 054 1 066 1 028 1 060 1 075 1 026 1 062 1 077 1 028
Брачност (на 1000 души) 4.0 4.5 3.1 4.0 4.6 2.6 4.3 4.9 3.0
Бракоразводност (на 1000 души) 1.3 1.6 0.6 1.9 2.2 1.2 1.9 2.2 1.2
Средна възраст (в години):
На населението 40.4 38.6 44.6 41.0 39.3 45.0 41.2 39.5 45.2
На майка при раждане:
На първо дете 23.8 24.4 22.0 24.5 25.2 22.4 24.8 25.6 22.5
На дете 25.1 25.6 23.9 25.8 26.4 24.3 26.2 26.8 24.4
При сключване на първи брак:
Мъже 28.1 28.2 28.1 28.8 29.1 27.5 29.1 29.4 28.0
Жени 24.8 24.9 24.4 25.5 25.9 24.1 25.8 26.2 24.5
При развод:
Мъже 39.1 39.1 39.4 40.6 40.5 41.3 41.1 40.8 42.1
Жени 35.8 35.8 35.7 37.2 37.1 37.6 37.6 37.4 38.4
 Етнически състави

Разпределение на етносите в България към 2001 г. в %

други
роми(цигани) 2%
5% непоказано
0%
турци
9%

българи
84%

Източник: НСИ, 2005

 СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Вероизповедание 1910 1920 1926 1934 1946 1992 2001

Брой
Общо 4 337 513 4 846 971 5 478 741 6 077 939 7 029 349 8 487 317 7 928 901
Източно-православно 3 643 918 4 062 097 4 569 074 5 128 890 5 967 992 7 274 592 6 552 751
Мюсюлманско 602 078 690 734 789 296 821 298 938 418 1 110 295 966 978
Католическо 32 150 34 072 40 347 45 704 - 53 074 43 811
Протестантско 6 335 5 617 6 735 8 371 - 21 878 42 308
Юдейско 40 067 43 232 46 431 48 398 43 335 2 580 653
Армено-грегорианско 12 259 10 848 25 402 23 476 - 9 672 6 500
Друго и непоказано 706 371 1 456 1 802 79 604 15 226 7 784
Не се самоопределя - - - - - - 308 116

Източник: НСИ, 2005

 Разпределение на населението по вероизповедание
към 2001 г. в %
Мюсюлманско Друго Не се
12,20 0,19 самоопределя
3,57 непоказано
Католическо
0,31
0,55

Протестантско
0,53

Източно-
православно
82,64

Източник: НСИ, 2005

 Структура на населението по
образование

Разпределение на населението по образование в %

без образование
0% висше
основно 24%
20%

средно
56%

Източник: НСИ, 2005

 Демографски показатели за
динамика на населението
Динамични
демографски
показатели

Механично Естествено
движение на Интегрални
движение на населението показатели
населението (витални процеси)

СППЖ HALE
Външна Вътрешна Средна Очаквана
Раждаемост продължителност продължителност
миграция миграция на предстоящия на живо в добро
живот здраве

DFLE QALY
Средна
Години живот
Имиграция Урбанизация Смъртност продължителност на
съобразени с
предстоящия живот
без инвалидност качество на живот

DALY
Махаловидна Естествен Години живот
Емиграция съобразени с
миграция прираст
недееспособност
Показатели за механично движение
на населението

 Външната миграция
 Вътрешната миграция
 Махаловидната миграция
Показатели за естествено движение
на населението

Основни понятия
 “Раждане" означава завършване на бременност, която има
за резултат раждане на дете
 За живородено се смята дете, което при завършване на
бременността, независимо от продължителността й, е с тегло
1 000 или повече грама и е дало признаци на живот
 За мъртвородено се смята дете, което при завършване на
бременността не е показало признаци на живот и дължината
му е 35 и повече сантиметра или бременността е продължила
не по-малко от 28 седмици
 За аборт се смята прекратяване на бременността, когато
плодът не е показал признаци на живот и дължината му е под
35 см., или бременността е продължила по-малко от 28
седмици
 Коефициент за раждаемост
(Birth rate)

Брой живородени деца през годината х 1000

Раждаемост =
Средногодишен брой на населението

За оценка на раждаемостта се използва тристепенна скала:

 ниска раждаемост – под 15%,
 средна – 15-25%
 висока – над 25%.
 Тотален коефициент на плодовитост (фертилност)
(General fertility rate)
Брой живородени деца х 1000
Фертилност =
Средногодишен брой на жените от 15 до 49 г.
Раждаемост и тотален коефициент на плодовитост на населението (1990-
2005)
Раждаемост Тотален коефициент на
Години
(на 1000 души) плодовитост3
1990 12.1 1.81
1995 8.6 1.23
2000 9.0 1.27
2001 8.6 1.24
2002 8.5 1.21
2003 8.6 1.23
2004 9.0 1.29
2005 9.2 1.31
Източник: НСИ, 2006
Коефициента за повъзрастова фертилност
(Age-specific fertility rate)

Представлява честотата на раждане на живи

деца на 1000 жени от дадена възраст за една
година
 Повъзрастова плодовитост в
България за периода 1980-2000 г.

Повъзрастова плодовитост
210
200
190
180
170
коефициент

160
150
140
130
120
110
100
90
80
70
60
50
40
30
20
10
0
15-19 20-24 25-29 30-34 35-39 40-44 45-49

1980 80,3 192,8 92,8 32,2 9,7 2,1 0,1

1990 68,3 159,4 78,3 28,8 9,4 1,8 0,1
1995 53,5 100,6 61,8 22,4 7,5 1,5 0,1
1997 45,1 85,2 56,9 22,4 7,3 1,6 0,1
2000 45,5 89,7 72,9 32,3 9,5 1,9 0,1

възраст

Източник: НСИ, 2006

 Специфични показатели за оценка на
възпроизводството на населението

 Сумарна плодовитост (Total fertility rate) –

представлява средния брой деца, които би родила една
жена през целия й фертилен период, ако
повъзрастовата плодовитост се запази такава, каквато е
в момента, за който тя се изчислява;
 Бруто процент на възпроизводство на населението е
сложен показател и означава средния брой на
момичетата, родени от една жена във фертилна
възраст;
 Нето коефициента на възпроизводство на
населението е средния брой момичета, родени от една
жена през целия й фертилен период (15-49 г.), които ще
доживеят до възрастта, която майка им е имала в
момента на раждането им.
 Пример за изчисляване на сумарна
плодовитост и бруто коефициент за
възпроизводство

Взимаме данните за Възраст 2000 Умножено

коефициента за повъзрастова година по 5
плодовитост за дадена година. 1 2 3
Коефициентите за всяка
възрастова група се умножават 15-19 45,5 227,5
по 5 (колона 3 от таблицата),
което ще ни даде информация 20-24 89,7 448,5
колко живи деца биха родили
1000 жени през съответния пет 25-29 72,9 364,5
годишен интервал.
Произведенията от колона 3 се 30-34 32,3 161,5
сумират (сумата е 1259,6) –
това са броя на живородените 35-39 9,5 47,5
деца, които биха родили 1000 40-44 1,9 9,5
жени за следващия след 2000
45-49 0,1 0,5
година пет годишен интервал .
 Пример за изчисляване на сумарна
плодовитост (продължение)
Накрая разделяме тази сума на
1000 и получаваме сумарната
плодовитост, която е 1,26, което
означава, че ако не настъпят
промени в повъзрастовата
плодовитост, то една жена от
поколението на 15-годишните,
които през 2000 година са
встъпили в репродуктивна
възраст, до своята 49 годишнина
ще имат средно по 1,26 деца.
Ако се има в предвид, че една
семейна двойка се
самовъзпроизвежда ако има
поне две деца, то от този
показател е ясно, че към 2000
година България е в стадий на
стеснено възпроизводство.
Сумата на колона (3) е 1259,6.
1259,6 : 1000 = 1,26
Сумарна плодовитост = 1,26
Бруто коефициента се изчислява
като сумарната плодовитост
(БКСП) се умножи по
относителния дял на момичетата в
структурата на живородените за
съответната година. За 2000 г.
относителния дял на момичетата е
0,488. Следователно бруто
коефициента за 2000 година е:
БКСП = 1,26 х 0,488 = 0,61
 Мъртвораждаемост и честота на
абортите

Брой мъртвородени деца х 1000

Мъртвораждаемост
= Брой родени (живо- и мъртвородени)

Брой аборти на дадена територия в даден период х 1000

Честота на абортите =
Брой на жените (15-49 г.) на същата територия и същия период
 200000
Общ брой аборти за всички
възрасти

150000

100000

50000

0
1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000 2004

Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe .

European health for all database (HFA-DB)
 Причини за смърт

„Всички онези болести, патологични

състояние или травми, които са довели
до настъпване на смърт или са
способствали за нейното настъпване, а
също така и обстоятелствата, довели
до нещастен случай или до акт на
насилие, предизвикали всякакви такива
травми”
Първоначална причина за смъртта

Първоначалната причина за смърт е

определена като:
„а) болест или травма, предизвикващи
редица болестни процеси,
непосредствено водещи до смърт, или
б) обстоятелства, довели до нещастен
случай или акт на насилие, които са
предизвикали смъртоносна травма.”
 Международна форма на медицинско
свидетелство за причина за смърт

Приблизителен
период от време
Причина са смъртта между началото на
патологичния процес
и смъртта
І. Болест или състояние, а) …………………………..
непосредствено довели до предизвикана (или дължаща се на) …………………………..
смърт*
Предшестващи причини б) …………………………..
Патологични състояния, ако е имало предизвикана (или дължаща се на) …………………………..
такива, които са довели до в)……………………………
възникване на по-горе предизвикана (или дължаща се на)
посочената причина; г)……………………………
Основната причина за смъртта се ……………………………
посочва на последно място
ІІ. Други важни състояния, .....………………………….
способстващи за ……………………………….
настъпването на смърт, които …………………………….
не са свързани с болестта или
патологичното състояние,
довели до нея
* Тук не се включват симптомите и явленията, съпровождащи настъпването на
смъртта(механизма на смъртта), като сърдечна недостатъчност,
нарушаване на дишането и т.н.. Включват се болести, травми и усложнения,
довели до смъртта.
Пример за определяне на причината
за смърт

Медицинското свидетелство за смърт,

съдържащо четири явления във веригата от
събития, довели непосредствено до
настъпването на смърт, трябва да се попълва по
следния начин[1]:
а) Емболия на белодробната артерия
б) Патологично счупване
в) Вторичен рак на бедрената кост
г) Рак на млечната жлеза
[1] Примерът е от МКБ Х ревизия том ІІ.
 Смъртност
групи показатели

 Нестандартизирани – интензивни показатели, измерващи

честотата на здравното явление за дадена година на дадена
територия.
 Стандартизирани – при сравняване на брутни коефициенти
или специфични показатели по причини (изчислявани за
цялото население), но при съществуващи различия във
възрастовата структура на населението на сравняваните
популации.
 Стандартизацията има за цел да отстрани различията в тези
фактори и да покаже каква би било здравното явление, ако
сравняваните популации имат еднаква структура по възраст.
 Специфични коефициенти - измерват честотата на
здравните явления при различни подгрупи от населението
или по различни причини.
 Пропорции – структурни или екстензивни показатели.
Показват структурата на причините за умирания
Нестандартизирани показатели за
смъртност

Брой умрели лица х 1000

Обща смъртност =
Средногодишен брой на населението

При оценка на общата смъртност

може да се използва скала от три степени:
 ниска – под 10 ‰,
 средна – 10-15 ‰ и
 висока – над 15 ‰.
 Обща смъртност ‰ в България (1965-2005 г.)
с изчислен тренд

18,0
16,0
14,0
12,0
y = 0,528x + 8,7962
10,0
8,0
6,0
4,0
2,0
0,0

Източник: НСИ, 2006

 Стандартизирани показатели за
смъртността
Фиг.10. Стандартизиран коефициент на смъртност в България на 100000
1500

1400

1300

1200

1100

1000
1980 1985 1990 1995 2000 2005 2010

Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe .

European health for all database (HFA-DB)
 Стандартизиране на честоти
Стандартизирането на честоти е набор от
техники, използвани за отстраняване,
доколкото е възможно, на влиянието на
различни възрастови и полови
разпределения, когато се сравняват
смъртността или заболеваемостта на
населението на една или повече страни или
други избрани групи. За сравняване на
честотите от различни групи се използва
стандартно население, чиято възрастово-
полова структура е известна.
Стандартизацията може да се извърши чрез
директен/пряк или индиректен/ косвен метод.
Пряк метод на стандартизация
Използването на този метод се прилага,
когато възрастово-специфичните показатели
на сравняваните групи са известни. Тези
показатели се прилагат по отношение на
стандартното население за изчисляване на
очаквания брой случаи (умрели, заболели) за
всяка възрастова група, при положение, че
тяхната възрастова структура е такава,
каквато е на стандартното население.
Получените числа се събират и разделят на
общия брой на стандартното население.
Брой наблюдавани
Стандартизирана случаи х
честота за = 100
Брой очаквани
смъртност
случаи
(SMR)
Косвен метод на стандартизация
Този метод се използва, когато възрастово-
специфичните честоти за смъртност на дадено
население липсват или когато броят в някои
възрастови групи е много малък.
Така изчисления очакван брой случаи се сравнява с
действително наблюдавания брой случаи от дадено
здравно явление. Отношението
наблюдавани/очаквани се умножава по 100, за да се
получи стандартизирано съотношение, което показва
сравненията без замъгляващи фактори като различна
възрастова структура.
Пример. Смъртност от заболяване х при младежи в
регион у.
Общ брой наблюдавани3850Брой умирания от заболяване
х (при съответна възрастово-специфична смъртност
сред цялото население)32Очаквани умирания
0,14Стандартизирана смъртност32/0,14=228,6
 Пример
Смъртност от заболяване х при младежи в
регион у

Общ брой наблюдавани 3850

Брой умирания от заболяване х (при 32

съответна възрастово-специфична
смъртност сред цялото население)
Очаквани умирания 0,14

Стандартизирана смъртност 32/0,14=228,6

 Специфични показатели за
смъртност

 Смъртност на населението по
местоживеене
 Смъртност по пол
 Смъртност по възраст
 Смъртност по причини
 Смъртност на населението по
местоживеене
Смъртност на населението на България
по местоживеене (1965-2000)

25,0

20,0

15,0

10,0

5,0

0,0
1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000

градове села

Източник: НСИ, 2006

 Смъртност по пол

Стандартизирана смъртност по пол в България

(1970-2000)

15,0

10,0

5,0

0,0
1970 1980 1990 2000

Общо Мъже Жени

Източник: НСИ, 2006

 Смъртност по причини – 2004 г.

Източник: НЦЗИ, 2006

 Майчина смъртност

 Майчината смъртност отразява честотата

на смърт при бременни жени или родилки до 42
ден след завършването на бременността,
независимо от продължителността й, от
някои причини, свързана с усложнена
бременност или от начина на протичане на
раждането.
Брой умрели бременни или родилки х 1000 000
Майчина смъртност =
Брой живородени деца
 Основни причини
за майчината смъртност

 преки акушерски причини – умирания в резултат на

акушерски усложнения на бременността,
раждането или следродовия период от
интервенцията; пропуски; неправилно лечение или
поредица от събития, като резултат от някои от
горепосочените фактори;
 екстрагенитални причини – умирания в резултат
от предшестващо заболяване или състояние,
проявило се по време на бременността, което не се
дължи на пряка акушерска причина, но е утежнено
от физиологическите последици на бременността.
 Детска смъртност
Групи показатели :
 Некоригиран (обикновен) коефициент – изчислява се като брой умрели деца
за даден период на една територия към брой починали деца за същия период
на същата територия
 Коригиран коефициент – използва се, когато раждаемостта в две съседни
години се различава значително и поради това, че част от умрелите деца от
0-1 г. са родени в предходната година, именно затова при изчисляване на
детската смъртност трябва да се взема в предвид и броя на живородените
през предходната година. Класическият начин на корекция е в знаменател да
се вземат 2/3 от живородените през дадената година плюс 1/3 от
живородените от предходната година. Други автори предлагат коефициента
да се коригира с 4/5 от живородените през настоящата година и 1/5 от
предходната.
 Възрастово – специфични показатели – отразяващи смъртността през
отделните подпериоди от 1-та година на живота на детето.
 Специфични показатели – измерват честотата на умиранията сред децата от
конкретни аномалии или заболявания
 Други – по местоживеене, по пол, по степен на доносеност и други признаци
 Некоригиран (обикновен)
коефициент

Общ коефициент на детската смъртност

Брой умрели деца до 1 г.

Детска
смъртност = х 1000
Брой живородени деца за същия период

При сравнителни анализи за оценка на детската смъртност -

пет-степенна скала
• много ниска – под 10 ‰;
• ниска – 10-14 ‰;
• средна – 15-24 ‰;
• висока – 25- 49 ‰;
• много висока – над 50‰.
Периоди в детската възраст до 1 година

 перинатален – (от peri – около и natus – раждане) – от 22-

та пълна гестационна седмица (154-я ден от
вътреутробния живот на плода – тегло приблизително 500
г) до 7-я пълен ден от раждането
 неонатален – този период започва от раждането и
завършва до 28-я пълен ден от раждането. Този период се
разделя на:
– ранен неонатален – от 0 до 6-я ден вкл. от раждането
– късен неонатален период – от 7-я ден до 28 ден вкл. от
раждането
 постнеонатален - от 29-я ден от раждането до 1 година
 Възрастово-специфични
показатели за детска смъртност
Брой на мъртвородените + живородените, умрели
Перинатална през първите 6 дни след раждането
детска смъртност = х 1000
Брой на родени деца (мъртво- и живородени)

Брой на умрелите деца от 0 до 28-я ден,

Неонатална детска
включително
смъртност = х 1000
Брой на живородените

Брой на умрелите деца от 0 до 6-я ден,

Ранна неонатална
включително
детска смъртност = х 1000
Брой на живородените

Брой на умрелите деца от 7 до 27-я ден,

Късна неонатална
включително
детска смъртност = х 1000
Брой на живородените минус умрелите до 6 ден

Брой на умрелите деца от 28-я ден до 1 година

Постнеонатална
детска смъртност = х 1000
Брой на живородените минус умрелите до 27 ден
 Други коефициенти и показатели

 коефициент за вътреутробна смъртност

 коефициент за мъртвораждаемост
 коефициент за мъртвораждаемост с отчитане на
теглото
 коефициент за ранна неонатална смъртност с
отчитане на теглото
 показател за перинатална смъртност с отчитане
на теглото
 показател за неонатална смъртност с отчитане
на теглото
 Естествен прираст

Брой на живородените минус броя на умрелите

Естествен = х 1000
прираст
Средногодишен брой на населението