Проект

по
Социална Медицина

1
 I. Кратко описание на страната

 Географско положение
България е европейска, балканска,
черноморска и придунавска държава. Разположена е
в Северното полукълбо спрямо Екватора и в
Източното спрямо Гринуичкия меридиан,
в Югоизточна Европа, в североизточната част
на Балканския полуостров. България граничи на
север с Румъния, на запад със Сърбия и Северна
Македония, на юг с Гърция и Турция, а на изток
с Черно море. Река Дунав, от устието на река Тимок
до Силистра е естествената природна граница
между Република България и Румъния. 
 Климат
В България преобладава умереноконтинентален климат (от 2000 до 2400
слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със
снеговалежи и средна температура от 0 °C, хладна и по-често влажна пролет, топло и
дъждовито лято, в началото на сезона и с горещо и сухо време, през останалата част със
средни температури от 23 °C и топла, слънчева и ветровита есен. Средната годишна
температура е 10,5 °C.
 Топография
Релефът на България е предимно
равнинно-хълмист, с равнини в северната и
югоизточната част на страната и сравнително
малка средна надморска височина (470 m), с
голямо вертикално разчленение и наличие на пет
височинни пояса (низинен, равнинно-хълмист,
нископланински, среднопланински и
високопланински), западно-източно простиране
на едрите форми на релефа. Съвременният релеф е резултат предимно на процеси в
литосферата през по-младите геоложки епохи (неоген-квартернера).
Гледано от север на юг, страната се разделя на четири геоморфоложки области,
заемащи териториите в посока север-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска
низина и Рило-Родопски масив.
 Икономика
Икономиката на България е отворена пазарна икономика, на 70-то място в света
през 2011 г. според външни оценки. Тя е сравнително индустриализирана, със средно
развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия.
Валута – български лев (BGN)
2
БВП на глава от населението - $23,207 (ППС, 2018) , $9,080 (номинален, 2018) 
БВП по сектор - земеделие (7,5%), индустрия (27,6%), услуги (64,9%) (2009)
Работна сила -3.357 милиона (2017)
Безработица – под 5% (май 2018)
 Главни производства
Развити сектори в България са енергетика, машиностроене, хранителна
промишленост, химическа промишленост, производство на строителни
материали, металургия. 
 Земеделие
Земеделието в България е основен стопански отрасъл. То осигурява
изхранването на населението и суровини за леката и хранително-вкусовата
промишленост. Основни отрасли в растениевъдството са производството на зърно
(пшеница, царевица) и маслодайни култури – слънчоглед, и маслодайна роза, а
в животновъдството –говедовъдството, свиневъдството, овцевъдството,
птицевъдството, козевъдството, пчеларството, бубарството, зайцевъдството,
рибовъдството.
 Етноси
Според преброяването на населението през 2011 г. 84,8 % са се определили като
етнически българи, 8,8 % – като етнически турци, 4,9 % – като етнически цигани
 Вероизповедание
На преброяването през 2011г. лицата,
самоопределили се към
източноправославното християнско
вероизповедание, са 4 374 135 души (76.0%)
от лицата, отговорили на въпроса.
Католическото вероизповедание са посочили
48 945 души (0,8%) , протестантско - 64 476
души (1.1%) от отговорилите. Мюсюлманско
вероизповедание имат 577 139 души (10%).
Други вероизповедания изповядват 11 444
души или 0.2% от отговорилите. Нямат
вероизповедание 272 264 лица (4.7%) и 409 898 (7.1%) не се самоопределят.
 Езици
Официален език на България е българският език. Според преброяването от 2011
г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % – турският, за 4,2 % –
циганският, а за останалите 1,5 % – други езици или не е бил посочен майчин.

3
 I. Демографски показатели на здравето на населението

 Общ брой и гъстота на населението

Период Брой на
населението 7800000 Брой на население
2006 7 679 290
7600000
2007 7 640 238
2008 7 606 551
7400000
2009 7 563 710
2010 7 504 868
7200000
2011 7 327 224
2012 7 284 552 7000000
2013 7 245 677
2014 7 202 198 6800000
2015 7 153 784
2016 7 101 859 6600000
2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
2017 7 050 034

Период Гъстота
Темп на прираста нана
населението- -0,7% годишна промяна (2017 г.)
населението Наблюдава се процес на намаляване на населението и
2010 66.78 задълбочаване дисбаланса в териториалното разпределение
2015 64.73 на населението.
2016 64.32
2017 63.89
 Състав на населението по местоживеене, пол
и възраст, средна възраст на населението, коефициенти на социална
зависимост, възрастово-полова пирамида
Период Структура на населението Перио Структура на населението по
по местоживеене % д пол %
Град Село Мъже Жени
2006 70.6 29.4 2006 48.5 51.5
2007 70.7 29.3 2007 48.4 51.6
2008 71.1 28.9 2008 48.4 51.6
2009 71.4 28.6 2009 48.3 51.7
2010 71.6 28.4 2010 48.3 51.7
2011 72.7 27.3 2011 48.6 51.4
2012 72.9 27.1 2012 48.7 51.3
2013 73.0 27.0 2013 48.6 51.4
2014 73.1 26.9 2014 48.6 51.4
2015 73.1 26.9 2015 48.6 51.4
2016 73.3 26.7 2016 48.6 51.4
2017 73.5 26.5 2017 48,5 51,5

4
 Наблюдава се урбанизация на населението – повече от 2/3 от населението живее
в градовете.

Период Структура на населението по възраст % Период Средна възраст

0-14 15-64 65+ на населението
2006 13,44 69,31 17,25 2006 41,4
2007 13,39 69,29 17,32 2007 41,5
2008 13,37 68,86 17,33 2008 41,7
2009 13.57 68.90 17.53 2009 41,8
2010 13.76 68.50 17.74 2010 41,9
2011 13.37 68.78 18.85 2011 42,7
2012 13.59 67.25 19.16 2012 42,8
2013 13.75 66.69 19.57 2013 43,0
2014 13.86 66.14 20.00 2014 43,2
2015 13.95 65.61 20.43 2015 43.5
2016 14.10 65.18 20.73 2016 43.7
2017 14,25 64,73 21,02 2017 43.7

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2017 г. лицата на

65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от населението на страната. В
сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3
процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 4.1 процентни пункта. Процесът на застаряване е
по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на
възраст над 65 години е 24.4%, а на мъжете - 17.4%. Тази разлика се дължи на по-
високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна
продължителност на живота при тях.

Възрастова пирамида (2017 г.)

5
 o Коефициент на възрастова зависимост – 54,5% (2017)
 Коефициент за обща раждаемост, сумарна плодовитост, повъзрастова
плодовитост

Период Коефициент за обща Сумарна

Период
раждаемост ‰ плодовитост
2006 9.6 2006 1.38
2007 9.8 2007 1.42
2008 10.2 2008 1.48
2009 10.7 2009 1.57
2010 10,0 2010 1.49
2011 9.6 2011 1.51
2012 9.5 2012 1.50
2013 9.2 2013 1.48
2014 9.4 2014 1.52
2015 9.2 2015 1.53
2016 9.1 2016 1.54
2017 9.0 2017 1.56

Възраст Повъзрастова
плодовитост (2017) Наблюдава се ниска раждаемост,която
15-19 39,7 продължава да намалява, както и ниска
сумарна 20-24 74,2 плодовитост, под 2,3 , коeто не е
25-29 90,5 достатъчно за стационарно възпроиз-
водство. 30-34 71,5
35-39 33,2
40-44 7,0
45-49 0,85
Период Брой
2006 1 852 093  Брой жени в репродуктивна
2007 1 834 575 възраст (15-49 години)
2008 1 815 002
2009 1 790 090
2010 1 757 380
2011 1 632 475
2012 1 625 104
2013 1 601 157
2014 1 581 005 6
2015 1 561 363
2016 1 539 270
2017 1 517 487
  Брутен коефициент за обща смъртност, повъзрастова смъртност (за
последната година), основни причини за смърт

Период Брутен коефициент Възраст Повъзрастова

за обща смъртност смъртност (2017)
2006 14.7 0-4 0,07
5-9 0,01
2007 14.8
10-14 0,01
2008 14.5 15-19 0,02
2009 14.2 20-24 0,03
2010 14.6 25-29 0,05
2011 14.7 30-34 0,06
2012 15.0 35-39 0,10
2013 14.4 40-45 0,19
45-49 0,31
2014 15.1
50-54 0,48
2015 15.3 55-59 0,77
2016 15.1 60-64 1,15
2017 15.5 65-69 1,63
70-74 1,87
75-80 2,15
80-84 2,84
85+ 3,83
В България в последните години се наблюдава висока смъртност.

Общо
Причини за смъртта,
МКБ - Х ревизия всичко мъже жени
Общо 109 791 56 781 53 010
Клас I. Някои инфекциозни и паразитни болести 701 413 288
(A00-B99)
Клас IІ. Новообразувания (C00-D48) 17 429 10 106 7 323
Клас III. Болести на кръвта, кръвотворните органи 140 79 61
и отделни нарушения, включващи имунния
механизъм (D50-D89)
Клас IV .Болести на ендокринната система, 1 585 713 872
разстройства на храненето и на обмяната на
веществата (E00-E90)

7
Клас V. Психични и поведенчески разстройства 78 44 34
(F00-F99)
Клас VI. Болести на нервната сиситема (G00-G99) 884 462 422
Клас IX. Болести на органите на кръвообращението 71 997 34 782 37 215
(I00-I99)
Клас X. Болести на дихателната система (J00-J99) 4 561 2 706 1 855
Клас XI. Болести на храносмилателната система 3 877 2 569 1 308
(K00-K93)
Клас XII. Болести на кожата и подкожната тъкан 55 20 35
(L00-L99)
Клас XIII. Болести на костно-мускулната система и 34 14 20
на съединителната тъкан (M00-M99)
Клас XIV. Болести на пикочо-половата система 1 552 833 719
(N00-N99)
Клас XV. Бременност, раждане и послеродов 5 - 5
период (O00-O99)
Клас XVI. Някои състояния, възникващи през 208 123 85
перинаталния период (P00-P96)
Клас XVII. Вродени аномалии (пороци на 105 56 49
развитието), деформации и хромозомни аберации
(Q00-Q99)
Клас XVIII. Симптоми, признаци и отклонения от 3 883 1 926 1 957
нормата, открити при клинични и лабораторни
изследвания, некласифицирани другаде(R00-R99)
Клас XX. Външни причини за заболеваемост и 2 696 1 934 762
смъртност (V01-Y98)

 Общ коефициент за детска смъртност, смъртност под 5-годишна възраст,

неонатална и постнеонатална (за последната година)

Период Детска Период Смъртност до 5-

смъртност годишна възраст
2006 9.7 2006 11,6
2007 9.2 2007 11,0
2008 8.6 2008 10,3
2009 9.0 2009 10,6
2010 9.4 2010 11,1
2011 8.5 2011 10,2
2012 7.8 2012 9,5
2013 7.3 2013 9,1
2014 7.6 2014 9,0
2015 6.6 2015 7,8
2016 6.5 2016 7,6
2017 6.4 2017 7,8

8
 o Неонатална смъртност - 2,81 (2017г.)
o Постнеонатална смъртност - 2,58 (2017г.)

II. Заболяемост
 Модел на заболяемост- преобладаващ тип болести
(инфекциозни/неифекциозни)
В България неифекциозните заболявания са водеща причина за
смъртността. На първо място са болестите на органите на кръвообращението,
следвани от новообразуванията и болестите на дихателната система.

 Заболяемост от някои инфекциозни болести (Заболяемост от:

туберкулоза, СПИН, вирусен хепатит С, тетанус, морбили, остър
полиомиелит, коклюш, заушка,рубеола)

Данните са от 2017 г. на 100 000 души население.

o Заболяемост от туберкулоза- 56,4

o Заболяемост от СПИН
o Заболяемост от вирусен хепатит С – 1,13
o Заболяемост от тетанус – 0,06
o Заболяемост от морбили- 2,4
o Заболяемост от остър полиомиелит – 0,00
o Заболяемост от коклюш- 1,6
o Заболяемост от заушка – 0,21
o Заболяемост от рубеола – 0,03

 Заболяемост (болестност от някои хронични неифекциозни болести:

болести на органите на кръвообращението, неоплазми – общо и рак на
шийката на матката, рак на гърдата, рак на трахеята, бронхите и белия
дроб, захарен диабет, психически разстройства

o Болести на органите на кръвообращението – 988,5

o Неоплазми- 424,8
o Рак на шийката на матката – 24,9 на 100 000 жени
o Рак на гърдата – 48,1
o Рак на трахеята, бронхите и белия дроб – 40,5
o Захарен диабет -
o Психически разстройства- 1 627,4

9
  Хоспитализация на 100 000 души от населението за болести на
кръвообращението, неоплазми, травми и отравяния

o Хоспитализация за болести на кръвообращението – 283,7

o Хоспитализация за неоплазми – 2 364,1
o Хоспитализация за травми и отравяния – 1 907,4

III. Здравна система

 Вид на системата,финансиране и мениджмънт

Здравната система в България е осигурителна. Здравеопазването е смесено –

държавно и частно, като системата на държавното здравеопазване и отчасти частното
функционира чрез месечни "осигурителни вноски", които имат смисъла да заплащат
услугите в здравната сфера.
Финансирането на системата на здравеопазване може да се разгледа през
призмата на източниците на средствата за финансиране. Те са публични и частни и
постъпват от:
o Данъци;
o Вноски в системата за социално здравно осигуряване;
o Вноски в частни здравно осигурителни фондове;
o Лични средства на гражданите.

1. Здравноосигурителни вноски
Основен приходоизточник в здравноосигурителните системи са
здравноосигурителните вноски, плащани от здравноосигурените лица. В България
вноската в здравно осигурителната каса е задължителна и възлиза на 6 % от дохода на
лицето, като се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение
50:50
2. Бюджетно финансиране
Вторият основен източник на финансиране на системата са приходите в
държавния бюджет. Разходите за здравеопазване, които се покриват от набраните
приходи в държавния бюджет, могат да се обобщят в следните няколко групи:
o плащане на здравните осигуровки на определени социални групи –
учащи, пенсионери, безработни;
o плащане на субсидии на болничните заведения чрез Министерството
на здравеопазването;
o плащане на разходите за определени групи лекарства чрез
Министерството на здравеопазването;
o плащане на издръжката на Министерството на здравеопазването.

10
 3. Преки плащания
Прякото заплащане на конкретна медицинска у извършва без посредници от
потребителите към изпълнителите, оказващи медицинска или стоматологична помощ.
Здравен мениджмънт
Съгласно действащото законодателство, държавната политика в областта на
здравеопазването се осъществява от Министерския съвет, а специализиран орган, който
ръководи и контролира националната система за здравеопазване, е министърът на
здравеопазването. В своята дейност той се подпомага от Министерство на
здравеопазването. Приоритетите в сектора са заложени в Национална здравна
стратегия, която се предлага от министъра и се приема от Народното събрание. В
зависимост от оценката на здравното състояние на населението, демографските
тенденции и ресурсните възможности на здравеопазването се съставят националните
здравни програми, с които да се удовлетворят специфичните нужди на гражданите.
НЗОК е учредена като независима публична институция, която е отделена от
структурата на публичната система на здравеопазване и има свои собствени органи за
управление. Основна цел на НЗОК е да осигурява и гарантира свободен и
равнопоставен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по
вид, обхват и обем пакет от здравни дейности.

 Основни структурни елементи- първична здравна помощ, болнична

помощ,спешна помощ
Първична здравна помощ. Организацията на първичната медицинска помощ е
подчинена на потребностите на пациента и предлагането на здравни услуги и
медицински грижи, които трябва да отговарят на следните основни принципи –
достъпност, равнопоставеност, непрекъснатост, качество и ефективност. Организацията
на доболничната медицинска помощ е концентрирана върху решаването на здравните
проблеми на пациентите и е разположена в хоризонтала и вертикала. Хоризонталните
връзки са на ниво доболнична помощ между общопрактикуващите лекари,
специалистите и медицинските лаборатории (клинични и технически). Вертикалните
връзки са с другите нива на медицинска помощ – високоспециализираната и
болничната медицинска помощ; както и с другите системи – социалната,
образователната, правната и т.н
Болнична помощ. Болничната помощ се осигурява от общи и специализирани
болници, диспансери, хосписи и старчески домове; болници за остри, хронични,
дългосрочни грижи и рехабилитация.
Може да се лекуват в болница само тези, които са здравноосигурени.
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща за диагностика и лечение на
здравноосигурени граждани по 266 клинични пътеки (КП). Личният лекар или
специалистът изпращат пациента с талон-направление в избрана от него болница, която
е сключила договор с НЗОК за лечение на съответното заболяване по клинична пътека.

11
Направлението за хоспитализация е валидно 30 дни до прегледа в диагностично-
консултативния блок на болницата. Лечението по клинична пътека включва и до два
контролни прегледа в рамките на 30 дни след изписването от лечебното заведение. От
болницата издават документ „епикриза“, който трябва да бъде предоставен на личния
лекар, защото той продължава да наблюдава здравословното състояние на пациента.
Спешна помощ. Спешната помощ в България е напълно безплатна по закона за
Здравето.

 Частен сектор на медицинската помощ

 Удовлетвореност на пациентите от здравно-медицинското обслужване

Източници:
https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=3
http://www.nsi.bg/
https://www.wikipedia.org/

12
13