В

ТР ИЩ
СТ
МА

ОЙ
УС ЕЛ
ТЕ

С
Н О Е,
АВ И
Ж ЕН
Л
СЕ

ИЗГОТВИЛ: Петя Пеева – преподавател по География и

икономика в 18 СУ „Уилям Гладстон“ – гр. София
НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Общественото развитие на
България е резултат от
продължителното влияние на
разнообразни фактори –
природни, социални,
икономически, политически.
Тяхната динамика предопределя
съвременната демографска
ситуация в страната,
тенденциите и перспективите
за естествено и механично
движение, брой, структура и
географско разпределение на
населението
 СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
УРОК. 22.

Кои са характерните
черти на
съвременното
движение на
населението в
България?
 СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО

ВИДОВЕ СТРУКТУРИ
ПОЛОВО-ВЪЗРАСТОВА
 Важни показатели за оценка на
ЕЗИКОВА
съвременната демографска
ситуация в страната са: РЕЛИГИОЗНА/
 Етническата КОНФЕСИОНАЛНА
 Религиозната
 половата, възрастовата и ОБРАЗОВАТЕЛНА
образователната структури,„
 съотношението градско-селско ПРОФЕСИОНАНА
население
 трудовата заетост и др РАСОВА/ЕТНИЧЕСКА

СЕЛИЩНА
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

 Тя се установява при преброяванията.

 Принадлежността към даден етнос се посочва доброволно.
 Българите са най-голямата етническа група – близо 85%.

ОБЩНОСТ/ ГРУПА ГОДИНА НА ПРЕБРОЯВАНЕ

1890 1920 1946 1956 1965 1975 1992 2001 2011

БЪЛГАРСКА 77,1 83,3 84,0 85,5 87,9 90,0 85,7 83,9 84,8

ТУРСКА 14,2 10,7 9,6 8,6 9,5 8,4 9,4 9,4 8,8

РОМСКА /ЦИГАНСКА 2,4 2,0 2,4 2,6 1,8 0,2 3,7 4,7 4,9

ДРУГА И НЕПОКАЗАНА 6,3 4,0 4,0 3,3 0,8 1,4 1,2 2,0 1,5
ЕТНИЧЕСКА ГРУПА
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

А) СЪЩНОСТ

 Съществуват
териториални
различия в
етническата
структура.

Гъстота на населението в България по области към 2019 г. (д./кв.

км)
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

А) БЪЛГАРИ

 Населението на
страната е предимно
българско – почти 85%
от общия брой.

Друг
Турци; 8.8 Цигани; 4.9 и; 0.7 Не се
само
опре
деля
т; 0.8

Българи; 84.8
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

Б) ТУРЦИ

 Най-голямо малцинство
са турците – 8,8%.
 Те имат значителен дял
в Кърджалийска област
и в Североизточна
България.
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

В) ЦИГАНИ/РОМИ

 Циганите са трети по
брой – близо 5%, в някои
общини до 30%.

Друг
Турци; 8.8 Цигани; 4.9 и; 0.7 Не се
само
опре
деля
т; 0.8

Българи; 84.8
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

Г) ДРУГИ
 В България живеят
малък брой арменци,
евреи, гърци, руснаци и
др.
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

 Над 9% от
населението не са
отговорили на
въпроса за
етническа
принадлежност
при преброяването.
Това са 684 хил. д.
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

 Особеностите на историческото развитие,

географската среда, религиозната
принадлежност и културните традиции са
причини за обособяването на специфични
български етнографски групи – родопчани,
тракийци, македонци, шопи, торлàци,
кàпанци, добруджанци и др. Разликите
между тях са по отношение на диалект,
традиционни облекла, някои обичаи, песни,
танци и др.
 Специфична етнографска група са българо-
мохамеданите, живеещи предимно в
Родопите.
 1. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

 С етнографско разнообразие се
отличава и турското население на
България – селджуки, юруци, алиани,
бекташи и др. Част от тях
изповядват шиизъм – едно от
религиозните направления в исляма.
 Често към турците неправилно се
причисляват татари, гагаузи и
черкези, както и роми, изповядващи
исляма.
 2. РЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА

Състав на населението на
 Тясно обвързана с България според майчин
етническия състав е език и изповядвана религия
(Национално преброяване
религиозната структура през 2011 г.)
на населението.
 Най-голям дял (76%) имат
християните (почти
всички българи и 3/4 от
ромите).
 Около 10% изповядват
исляма (предимно
сунизъм) – почти всички
турци, 1/4 от ромите и
около 2% от българите
 2. РЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА

Религиозна структура на населението в

България, 2011 г., %
80.0 76

70.0
 Днес в България са регистрирани:
 2 576 православни църкви и 60.0

манастири 50.0
 1 401 мюсюлмански джамии 40.0
 36 католически църкви 30.0
 84 протестантски 20.0
10
 8 арменски църкви 7.1 4.7
10.0 1.1 0.8 0.2
 3 юдейски синагоги 0.0
т
но
с к о
л я ма ск
о
с ко уг
и
ав ан де Ня т че р
сл м е тан и Д
аво юл
опр тес тол
опр юс ам о
Пр
о Ка
чн М
то сес
Из Не
 3. ПОЛОВА СТРУКТУРА

А) СЪЩНОСТ

 Представлява съотношение между мъжете и жените.

 Има отражение върху възпроизводството и трудовата дейност на населението.

Полово-
възрастова
структура на
населението в
България през
1950-та и 2015 г.
 3. ПОЛОВА СТРУКТУРА

Б) ФАКТОРИ

 Етническата принадлежност,
културната традиция и
съвременните тенденции на Раждаемост (на 100
социално-икономическото Продължителност на
момичета се
развитие оказват съществено живота: жените
раждат 105
влияние върху естественото и живеят по-дълго
момчета)
механичното движение на
населението.
 Важни резултативни показатели
на тези процеси са
количествените сравнения мъже- Миграции
жени, както и между отделните
възрастови групи.
 3. ПОЛОВА СТРУКТУРА

В) СЪОТНОШЕНИЕ

 Непосредствено след Освобождението

2017
съотношението между броя на
мъжете и жените у нас е 51:49, като в
градовете достига дори 52:48.
 Днес по-голямата част от населението
на страната са жени (51,5%), а при
хората в надтрудоспособна възраст
делът им достига 60%.
 Причина - по-високата им средна
продължителност на живота (около
78,5 години) в сравнение с тази на
мъжете (71,5 години).
 3. ПОЛОВА СТРУКТУРА

В) СЪОТНОШЕНИЕ

2000 - 2017
ЖЕНИ МЪЖЕ
 3. ПОЛОВА СТРУКТУРА

В) СЪОТНОШЕНИЕ Полова структура на населението в България, жени на

1000 мъже

1061
1053 1053
 Относителният дял 1035
на жените 1019
непрекъснато се 1004 1003
1002 1000
увеличава. 997
990 990
 През 2018 г. на 1000
мъже се падат 1061 962
966

жени.

1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2018
 3. ПОЛОВА СТРУКТУРА

Г) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Повече мъже: райони с

младо население и
промишлени райони

Повече жени: Краище,

Северозападна България,
Странджа (застаряло
население).
 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

 групиране на населението според възрастта.

 Извършва се от гледна точка на възпроизводствените възможности и на трудовите
способности.
 Структурата според възпроизводствените възможности е:

0 – 14 г. 15 – 49 г. Над 50 г.

Поколение на Поколение на Поколение на

децата родителите прародителите
 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

Б) ФАКТОРИ

Демографски Социално-икономически

• Естествено движение; • Социално-икономическо

• Миграции; развитие;
• Продължителност на • Жизнено равнище.
живота.
 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

В) СТРУКТУРА СПОРЕД ВЪЗПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Делът на младите хора е по-малък, отколкото на по-

възрастните.

Влошена Благоприятна
• Краище; • Поречието на р.
• Северозападна места;
България; • Източни Родопи;
• Средна Стара • Лудогорието;
планина; • Източна Стара
• Повечето села и планина.
малки градове.
 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

В) СТРУКТУРА СПОРЕД Полово-възрастова пирамида -

ВЪЗПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ България, 2018 г., %
90 +
85 - 89
80 - 84
 Най-важната характерна особеност на 75 - 79
70 - 74
съвременната демографска ситуация у 65 - 69
60 - 64
нас е „застаряването на населението“. 55 - 59
50 - 54
 Този процес е резултат от: 45 - 49
40 - 44
 изселването на значителен брой младо 35 - 39
30 - 34
население 25 - 29
 намаляващата раждаемост в съчетание с 20 - 24
15 - 19
увеличаващата се средна 10 - 14
5-9
продължителност на живота. 1-4
0-1
-12 -9 -6 -3 0 3 6 9 12

Жени Мъже
 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

В) СТРУКТУРА СПОРЕД Полово-възрастова Полово-възрастова

ВЪЗПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ пирамида - България - пирамида - България -
ВЪЗМОЖНОСТИ градове, 2018 г., % села, 2018 г., %
90 + 90 +
85 - 89 85 - 89
80 - 84 80 - 84
75 - 79 75 - 79
70 - 74 70 - 74
65 - 69 65 - 69
60 - 64 60 - 64
55 - 59 55 - 59
 Малко по-благоприятна е 50 - 54 50 - 54
45 - 49 45 - 49
ситуацията в градовете. 40 - 44 40 - 44
35 - 39 35 - 39
 Най-влошена е 30 - 34 30 - 34
25 - 29 25 - 29
възрастовата структура в 20 - 24 20 - 24
15 - 19 15 - 19
селата. 10 - 14 10 - 14
5-9 5-9
1-4 1-4
0 0
-12 -9 -6 -3 0 3 6 9 12 -12 -9 -6 -3 0 3 6 9 12

Жени Мъже Жени Мъже

 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

 групиране на населението според възрастта.

 Извършва се от гледна точка на възпроизводствените възможности и на трудовите
способности.
 Структурата според трудовите способности е:

0 – 14 г. 15 – 64 г. Над 65 г.

Подтрудоспособна Надтрудоспособна
Трудоспособна възраст
възраст възраст
 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

Възрастова структура на Възрастова структура на

Г) СТРУКТУРА СПОРЕД населението в България, населението в България,
ТРУДОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ Югозападен регион, 2018 г., % Северозападен регион, 2018 г.,
%
Надт Надт
р. Подт р.
р. Подт
възра възра р.
ст; възра ст;
ст; възра
22.6 29.8 ст;
15.0
14.4

Трудоспособн
Труд
а възраст;
оспо
62.4
собн
а
 Най-благоприятно е възра
съотношението в Югозападния
ст;
регион, а най-влошено – в Северозападния регион.
55.7
 4. ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА

Г) СТРУКТУРА СПОРЕД
ТРУДОВИТЕ
ВЪЗМОЖНОСТИ

 Делът на населението
в надтрудоспособна
възраст бързо се
увеличава.
 5. РАБОТНА СИЛА
А) СЪЩНОСТ

Работна сила в България по

 Обхваща региони, 2018 г., %
населението,
1200.0 1089.2
способно да се
труди. 1000.0

 Включва основно 800.0

655.7
хората в
600.0
трудоспособна 439.0 475.9
357.1
възраст. 400.0 309.0

 Възлиза на 3,33 млн. 200.0

д., повечето от които
0.0
(2/3) – в Южна

н
н

н
н

н
де
де

че
ле

че

ле
па
па
България.

то
ра

ра
то
за

за
из
нт

нт
из

го
ро

го
це

це
ро

Ю
ве

Ю
ве
н

н
Се

ре

же
Се
ве

Ю
Се
 5. РАБОТНА СИЛА

Б) БРОЙ

 Регионите в Северна
България изпитват
недостиг на работна
сила.
 Най-голям е делът на
заетите в третичния
сектор.
 5. РАБОТНА СИЛА

В) БЕЗРАБОТИЦА

 Тя е голям социален
проблем.
 Включва лицата без
работа, но търсещи
активно работа и
регистрирани в
бюрата по труда.
 През последните
години тя намалява.

БЕЗРАБОТИЦА ПО ОБЛАСТИ 2018 В %

 5. РАБОТНА СИЛА
В) БЕЗРАБОТИЦА Коефициент на безработица в България,
 Най-висока е безработицата в Северна България. 2018 г., %
 Минимална е безработицата в Югозападния 12.0 11.2
регион.
10.0

8.0 7.4
6.7

6.0 5.2 5.4

4.2
4.0
2.6

2.0

0.0

н
ия

де

ле

че

ле

че

де
ар

ра

ра
па

па
то

то
лг

нт

нт
за

за
из

из
Бъ

го

ро
це

це
го

ро
Ю

ве
Ю

ве
н

н
же

ре

Се
Се
ве
Ю

Се
 6. СЕЛИЩНА СТРУКТУРА
 Представлява
разпределение по
местоживеене – градско и
селско население.
 74% от населението
живее в градовете.

Относителен дял на градското население в България по

области към 2019 г. (%)
 6. СЕЛИЩНА СТРУКТУРА
 В Югозападния регион градското население достига почти
Селищна структура на населението в
84% (София-град – 96%). България, 2018 г., %
 Под 50%: области Кърджали, Разград и Силистра.

Южен централен 67.6 32.4

Югозападен 84.3 15.7

Югоизточен 72.6 27.4

Североизточен 73.4 26.6

Северен централен 67.3 32.7

Северозападен 63.8 36.2

Общо за страната 73.7 26.3

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

Градско население Селско население

 7. ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА
 Представлява разпределение на населението според Население на 7 и повече години според
степента завършено образование. степента на завършено образование, 2011
 Най-голям е броят на лицата със средно образование. г., хил. д.

 Броят на хората с висше образование се увеличава. 2,990

3000.0
 1 млн. д. в България имат начално или незавършено
образование 2500.0

2000.0
1,591
1500.0 1,349

1000.0
537
500.0 329
81
0.0

е
но

о
сш

ищ
вн

лн

лн
ед

ча

ча
но
Ви

ил
Ср

На

на
Ос

уч
о

и
ен

ал
рш

ав
щ
въ

се
за

по
Не

Не
 Посочете верния отговор

Кое от следните твърдения е вярно?

o Делът на населението под 14-годишна възраст е по-голям от този над

65-годишна възраст.
o Относителният дял на мъжете на възраст над 65 години е по-голям от
този на жените.
o В България жените са повече от мъжете.
o Тенденцията за демографско остаряване на населението е характерно
само за селата.
 Посочете верния отговор

От коя структура на населението е семейното положение?

o брачна

o религиозна

o полова

o етническа
 Верни или неверни са твърденията?

ВЯРНО НЕВЯРНО
Възрастовата структура се определя от
естественото и механичното движение и от
средната продължителност на живота.
Населението на България е застаряващо.

Варненска област е с най-голям дял на

населението над 65 години.
Вътрешните миграции влияят положително върху
възрастовата структура.

В България се провежда демографска политика,

насочена към повишаване на раждаемостта.
 Попълнете празните полета.

• Механичното движение на населението представлява придвижването на

населението от едно място на друго.

• Миграциите биват вътрешни (в границите на една държава) и външни

(извън тях).

• Разликата между броя на живородените деца и броя на умрелите за една

година формира естествения прираст на населението