Димитър Владев

СПЕЦИФИКА НА ГЕОГРАФСКИТЕ
ПРЕДАВАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА
НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
/1959 - 1995 г./

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
”ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
© Димитър Тодоров Владев, автор, 2018
© УИ „Епископ Константин Преславски”, 2018

В памет на Надежда!

Рецензенти: проф. д-р Ивайло Петров

доц. д-р Тихомир Личев

ISBN 978-619-201-218-2

Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“,

2018 г.
 CЪДЪРЖАНИЕ

МЕДИЙНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ПРЕЗ ХХ ВЕК ............................... 5

ИСТОРИЯ НА ПЪРВИТЕ ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ ПО

БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ. ПЪТЯТ НА БЪЛГАРСКАТА
НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕЗ ВРЕМЕТО .......................... 9

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ПРЕДАВАНИЯ ....... 24

Класификация според специфичните географски знания ... ……25

Класификация според аудиторията, към която са насочени ........ 26
Класификация според часовия пояс на излъчване ....................... 27
Други класификации ....................................................................... 28

БЪЛГАРСКИ ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ, ИЗЛЪЧЕНИ

ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕЗ
ПЕРИОДА 1960 - 1995 година ....................................................... 30

РОЛЯТА НА РАЙОННИТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ ЦЕНТРОВЕ

ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОРИГИНАЛНИ БЪЛГАРСКИ
ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ .................................................... 84

ГЕОГРАФСКАТА РУБРИКА "АТЛАС", ИЗЛЪЧВАНА ПО

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ. ОСОБЕНОСТИ
ПРИ СНИМАНЕ НА ГЕОГРАФСКИ ФИЛМИ .......................... 100

ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ, ИЗЛЪЧЕНИ ПО

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕЗ
ПЕРИОДА 1960 – 1989 година ..................................................... 124

3
БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ В
КОНКУРЕНТНА СРЕДА (1990-1995 г.). НАВЛИЗАНЕ НА
ЧАСТНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ ................ 141

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ............................................................ 162

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ........................................................................... 173

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 ........................................................................... 175

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 ........................................................................... 200

ПРИЛОЖЕНИЕ 4 ........................................................................... 206

ПРИЛОЖЕНИЕ 5 ........................................................................... 207

ЛИТЕРАТУРА ............................................................................... 209

4
 МЕДИЙНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ПРЕЗ ХХ ВЕК

През първите десетилетия на ХХ век се поставя началото

на революция в комуникациите, предопределена от бурното
развитие на науката и техниката.
Открива се техническата възможност, посредством
електромагнитни вълни да се пренася звук (на тази основа работи
радиото), звук и изображение (така работи телевизията), звук,
изображение и данни (на този тип пренос се основава
комуникацията чрез Интернет).
Актуалната обмяна на разнообразна по съдържание
информация практически се осъществява чрез навлизане на
електронните медии (радио, телевизия, интернет изданията,
мобилните телефони и др.) във всички сфери на социално-
икономическия живот.
Всички средства за масова информация се отбелязват
общо с понятието масмедии. Терминът „масмедия” е въведен в
употреба през 20-те години на ХХ век, непосредствено с
откриването на националните радиомрежи и излизането на
многотиражните вестници и списания.
Днес с помощта на интернет, GSM, различни иновативни
технически устройства, радиото и телевизията поддържаме
връзка с всички части на земното кълбо.
Компютърът и телевизорът, а не само книгата, вече са
новият отворен "прозорец към света".
От последното десетилетие на миналото и началото на
новото хилядолетие в Република България и страните от Източна
Европа се извършват мащабни обществено-икономически
промени, рекламирани шумно от масмедиите.
Водещата роля на съвременните електронни медии в
обществото поставя изключително високи изисквания към
качеството на телевизионните програми и радиопрограмите,
интернет и съвременните технически средства за комуникация.
5
 В стихийната борба за заемане на ефирни ниши, в много
държави с либерални обществени традиции при утвърждаване на
телевизията са допускани и се допускат телевизионни програми,
които имат за цел единствено висок рейтинг и печалба, а не служат
на хуманни общественополезни цели. Това са най-вече програми,
показващи насилие, кървави убийства, извращения, перверзии,
сензации, проповеди на религиозни секти и др.
От подобни предавания трябваше да се предпази и
нашето националното ефирно пространство още в зората на
утвърждаване на Българската телевизия.
Предусещащ опасността от подобен тип предавания през
далечната 1973 г., Ректорът на Бостънския университет в САЩ,
професор Даниел Марш пише: "Ако увлечението на нашите
сънародници по телевизията продължи, то имайки предвид
идиотския характер на програмите, можем да бъдем сигурни, че
ние възпитаваме поколение от слабоумни".
Разбира се едно такова крайно мнение може да бъде
оспорено, но са налице сериозни научни проучвания, които
показват сигурна зависимост между тежките криминални
престъпления и внушенията от телевизионния екран.
Отчайващи при много проучвания се оказват общите
географски знания на много американци. Западният коментатор
на „Би Би Си”, Робин Дей, на базата на собствени наблюдения,
констатира "Телевизията е не само мощно средство за
комуникация, но и грубо средство, което се стреми да
въздейства повече върху чувствата, отколкото върху
интелекта". Тази констатация е много важна, особено като се
знае, че психиката на подрастващите е лесно податлива на
отрицателни внушения.
За да изпълняват обществените си функции, телевизиите
задължително трябва да предлагат качествени образователни
предавания и предавания за култура и изкуство.

6
 Необходимостта от постоянна грижа за нравственото и
интелектуалното развитие на хората в демократичните общества
е осъзната, но все още регулацията на медиите не е достатъчно
ефективна.
Контролните органи предявяват редица изисквания към
телевизионните предавания, като тяхното неспазване е основание
за санкциониране и спиране на излъчванията на отделни
предавания. При продължаващи нарушения, законодателството в
тази сфера предвижда дори отнемане на лиценза за излъчване на
съответната телевизия, но на практика това рядко може да се
случи. Обикновено се прилагат само финансови санкции и рядко
спиране на отделни телевизионни предавания.
В развитите държави с висок стандарт на живот в
последните години все повече се налагат образователни и
развлекателни програми, свързани с наука, история, природни и
архитектурни забележителности, приключения, пътешествия и др.
Програми, които със сигурност могат да бъдат отнесени към
географските предавания, т.е. отнасящи се до заобикалящата ни
действителност.
Все повече сериозните телевизионни канали включват в
програмите си научно-популярни поредици, които задържат за
много дни зрителското внимание. Вече са необходими програми
не просто за развлечение, а програми, възпитаващи и насочващи
към хуманни действия в реалния живот.
В САЩ и някои страни от Западна Европа от много
години се излъчват телевизионни канали, предлагащи само
общогеографски знания. Разбира се, акцентът на телевизионните
програми се поставя според редакционната политика на
съответната телевизия, което често води до многообразие на
географските предавания, както е многообразен и животът около
нас.

7
 Наличието или липсата на географски програми в
българските телевизионни канали е показателен белег за целите
на телевизиите и аудиторията, към която те са се насочили.
Актуалността на географските програми в телевизията се
състои в това, че те са сериозна нравствена и познавателна
алтернатива на грубите с ниски художествени стойности
телевизионни предавания.
Посредством географските знания съвсем естествено и
непринудено се достига до положителни внушения за природата
и обществото, осъществяват се положителни образователни и
възпитателни задачи, осигурява се естетическа наслада и
готовност за природосъобразни обществено полезни дела.
Внимателният подбор и дозиране на географските
предавания, съчетани с чисто информационни, спортни и
музикални предавания, може да направи всеки телевизионен
канал предпочитан от широка зрителска аудитория.

8
 ИСТОРИЯ НА ПЪРВИТЕ ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ
ПО БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ. ПЪТЯТ НА БЪЛГАР-
СКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Географските предавания в телевизионния ефир водят

началото си още с появяването на телевизията като най-
съвършено за своето време средство за масово осведомяване.
Географската среда присъства априори на телевизионния
екран и се явява естествен „декор” на отразяваните събития от
реалния живот.
Понятието „география” има гръцки произход и включва
два съставни компонента – гея (земя) и графос (описание). Това
понятие може да се тълкува по различен начин, в зависимост от
съдържанието, което се влага в него. Най-общо може да говорим
за значение в широк и тесен смисъл на думата.
В "Български тълковен речник" (2012) е дадено
следното определение "География е наука, занимаваща се със
земната повърхност, с разпределението на живата природа и
човешката дейност по земното кълбо" (19).
Много по-широко тълкуване се дава от "Националното
географско дружество" на САЩ – "Географията включва света
и всичко в него", т.е. хора, животни, растения, история и т.н. ...,
всичко, което можем да си представим.
Първопричините, които са накарали хората още от най-
ранни времена да тръгнат по неизвестни и далечни пътища на
континенти и морета, а с това и да допринесат за развитието на
географската наука, са били главно материалните интереси,
жаждата за бързо и лесно забогатяване.
Чрез пътеписите и материалните ценности, донесени от
далечни земи, обществеността разширявала знанията си за света.
Но едва с появата на киното и телевизията, хората можели в
истинския смисъл на думата да видят много неща, за които преди
това само са чели или слушали.
9
 С помощта на кинолентата за броени минути зрителите се
„пренасяли” в различни точки на земното кълбо, чудо, за което
хората преди десетилетия дори не можели да мечтаят.
Ако искаме да определим кое е първото визуално
географско предаване в света, то трябва да се насочим към
първите излъчени документални филми.
За такива могат безспорно да се приемат показаните от
братята Огюст и Луи Люмиер на 28.ХII 1895 год. в парижкото
„Грант кафе” филми: „Излизане от фабриката” и „Пристигане
на влака на лионската гара”. По същество тези два филма са
свързани с непосредственото отразяване на видимата реална
действителност и могат да се определят като първи географски
екранни предавания.
Българската публика за пръв път се среща с "живите
фотографии" през месец февруари 1897 год. в град Русе, а през
1908 година е построен първият салон за кинопрожекции в град
София. Година-две след това са били заснети и няколко
хроникални сюжета от столицата. Името на техния режисьор,
както и датата на премиерата им, все още не са известни на
историята (14), но те са първите заснети български географски
обекти, а тяхното излъчване е първият географски български
филм.
В България успешни опити за предаване на изображение
се правят още през 1953 год., но едва на 1 май 1954 год. се
осъществява първото качествено телевизионно предаване по
безжичен път. На синия екран малцината тогава зрители гледат
„по телевизията” филма „Запорожец отвъд Дунава”. Това е и
рожденият ден на телевизионните географски предавания в
България.
При определяне на първите географски предавания става
очевидна връзката между киното и телевизията и тя е общото
изразно средство – екранният език.

10
 Макар екранността да е причина за близостта, то
комуникативната същност на телевизията, периодичността на
предаванията, както и възможността за директни предавания,
осигурява на телевизията първостепенна роля в съвременните
масови комуникации. От друга страна, в телевизията
фонограмата носи втори пласт информация, като по този начин
прибавя допълнително значение на всеки отделен кадър.
"Следователно с пълно право може да се говори за
еволюция на екранния език от чисто визуалното и визуално-
звуковото (в киното) към словесно-визуалното (в телевизията)
съобщение (43).
На 26 декември 1959 година официално е открита
Българската телевизия, а редовни телевизионни предавания
се излъчват от началото на 1960 година. Предаванията се
осъществяват по VII-ми канал и покриват в началото само
Софийското поле. Успоредно се осъществяват предавания по II
канал на Учебния телевизионен център.
Първото предаване на Българската телевизия е прякото
излъчване на 7-ноемврийската манифестация на трудещите се от
площад „9-ти септември“ (днес „Александър Батемберг“) през
1959 година.

Лого на Българската телевизия

11
 За главен редактор на Българската телевизия в края на
1959 година е назначен Борислав Петров. Той полага основите
на бъдещите художественотворчески звена в телевизията, като
привлича за сътрудници талантливи писатели, журналисти,
актьори, музиканти и др. Години по-късно Борислав Петров ще
обобщи: “Никога не съм смятал, че телевизията е нещо като
домашно кино. Убеден бях, че тя е друг феномен – много мощен
пропаганден и културен институт за разпространение на знания
и истина.” (44).

Борислав Петров – главен редактор на БТ (1959 - 1960 г)

Първият производствен носител на информация в ново-

създадената Българска телевизия е филмовата лента. В архивната
служба на телевизията и до днес са запазени кадри от някои от
първите филмови програми, както и фотонегативи, илюстриращи
началните стъпки от изграждането на телевизията в България.
Първото географско предаване по редовната програма
на канал VII на Българската телевизия е излъчено на 16
януари 1960 година от 19.10 часа в рубриката "За пионерите:
"Познавате ли родината" – "Градът в който живеем". Това е
филмов очерк за град София с автор В. Спасов.
В началото на 60-те години започва изграждането на
мрежа от предаватели и ретранслатори в цялата страна.

12
 От 1961 година за директор на Българската телевизия е
назначен Васил Баев (44). Под негово ръководство се осъществява
програмна реформа, която включва: увеличаване на дните, в
които се излъчва телевизионна програма; излъчване на театрални
постановки; излъчване на нови обществено-политически
предавания; въвеждане на телевизионни състезания за младежта
("Познавате ли своята родина"), студентите ("Весело състезание")
и cредношколците ("Вечер на петте желания"); включване на
много музикални програми.

Васил Баев – Директор на БТ (1961 - 1966 г.)

През 1962 година се създава архивно звено („Филмотека“)

на телевизията с щат от 5 – 6 служители. Успоредно с него през
следващите години се създават отдели, ангажирани с обработката
и архивирането на телевизионния фото- и фоноархив. През
първите години от съществуването на телевизията архивът се
натрупва непрофесионално. Поради липса на правилници,
регламентиращи регистрирането, категоризирането, обработката,
съхранението и контрола на ползване на телевизионната
продукция, не е създаден необходимият справочен апарат.
Филмовите материали се съхраняват при много лоши условия – в
стаите на редакциите, по коридори, в мазетата на телевизията, в
складови помещения в квартал „Орландовци“ и село Чуковезер.
Поради тази причина немалко материали от първите години на
Българска телевизия са загубени и унищожени.
13
 През 1964 година към Комитетa за култура и изкуство е
създадена Главна дирекция „Българско радио и телевизия”.
На 01.07.1966 година ръководството на БТ се поема от
дъщерята на Гео Милев, Леда Милева (44). Тя успява да повиши
значително качеството на телевизионните предавания, като не се
правят компромиси с музикалните, научните, художествените,
образователните и техническите параметри на излъчваните
програми.

Леда Милева - Генерален директор на БТ (1966 - 1970 г)

За 10 месеца през 1970 година начело на телевизията е
Павел Писарев (44). Под негово ръководство редакция
“Телевизионен театър” подготвя 78 спектакъла. От тях 41 са
оригинални постановки на театъра, 11 повторения, 8 адаптирани
спектакъла и 18 чуждестранни театрални представления.

Павел Писарев - Генерален директор на БТ (1970 г ;1990 г)

14
 От началото на 70-те години на миналия век се слага ред в
телевизионното производство, съхранението и ползването на
телевизионната продукция, като за целта започва създаването на
единен аудиовизуален архив на БТ. За нуждите на архива се
наемат за филмови хранилища и складови помещения в квартал
„Захарна фабрика“.
С управлението на Кирил Василев започват и първите
сериозни структурни промени (44): 1971 г. е създаден Комитет за
радио и телевизия, част от структурата на изпълнителната власт;
в ефир излизат съвместни радио-телевизионни предавания;
поставя се началото на изграждането на телевизионни центрове
извън София.

Кирил Василев - Генерален директор на БТ (1970 - 1972 г)

От месец март 1972 година в продължение на 10 години
генерален директор на БТ е Иван Славков (Батето). През този
период той е бил също начело на Съюза на българските
филателисти и заместник-председател на Комитета за култура.
През 1982 година е избран за председател на БОК, през 1987-ма
става член на МОК, а от 1995 г. е и президент на БФС.
По време на управлението на Иван Славков в БТ започва
излъчването на голям брой качествени програми, дава се по-
голяма свобода на изразяване, като се привличат голям брой
кадърни журналисти, станали по-късно емблематични за
Българската национална телевизия: Бригита Чолакова, Даниела
15
Кънева, Марко Семов, Любомир Коларов, Кеворк Кеворкян,
Дмитрий Иванов, Тома Томов, Димитър Езекиев, Георги Стойчев
и др.

Иван Славков - Генерален директор на БТ (1972 - 1982 г)

От 1975 година започва производството на първите

видеопрограми на двуинчови рулони в телевизионната история
на България (през 1979 г. се преминава на едноинчови рулони).
В края на 1974 г. и началото на 1975 г. започва своята
дейност Втора телевизионна програма. През годините на
своето съществуване този телевизионен канал дава предимство
на културните, документалните и географските авторски
предавания.

Промени в абривиатурата и логото на Втора телевизионна програма 1975 - 2018 год.

От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио

придобиват статут на самостоятелни юридически лица към
Комитета за наука, изкуство и култура.
По решение на Дирекционния съвет на БТ, на базата на
съществуващите „Филмотека“, служби за технически контрол и

16
зареждащия ефирните апаратни отдел „Програмен бокс“ през
1979 г. се създава отдел „Телевизионен фонд“ (от 1980 г. фондът
е член на Международната федерация на телевизионните архиви –
ФИАТ; по международния обмен 1981 г. телевизията получава
първите видеозаписи на касети Уматик; 1987 г. – Бетакам) за
съхраняване на фото, фоно и видеозаписи. Справочният апарат на
фонда включва: регистрационни дневници по съдържанието и
отчета на архива, фондова картотека, фишове, изготвени на
базата на филмотечните карти, заявки за ползване на носители,
картони за движение, актове за техническа годност и др. Приемат
се критерии за категоризация на телевизионната филмова
продукция. Последователно се създават звената „Видеотека“ (за
съхранение на видеоносители, 1984 г.), „Фонотека“ (за съхранение
на звукозаписи, 1984 г.) и „Видеопрограми” (1985 г.). Извън
архивната служба остават единствено видеоматериалите на
Дирекция „Информация“.
От 1982 до 1986 година начело на Комитета за радио и
телевизия е Стефан Тихчев (44). От 4 април 1981 до 5 април
1986 година той е кандидат - член на ЦК на БКП и заместник-
завеждащ отдел „Деловодство“ при ЦК на БКП.

Стефан Тихчев – Директор на БТ (1982 - 1986 г)

През управлението на Стефан Тихчев са спрени някои от
най-добрите предавания в телевизията, а в програмната схема се
налагат повече публицистични, документални, музикални и

17
развлекателни програми. За последните трима управляващи
Българската телевизия, е известна следната забавна закачка … по
времето на Леда Милева телевизията била МИЛА (според други –
ЛЕДЕНА), по времето на Иван Славков – СЛАВНА, а по времето
на Стефан Тихчев – ТИХА!
През 1986 г. Българската телевизия и Българското радио
отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към
Министерския съвет. За директор на БТ е назначен журналистът
Лалю Димитров (44), който продължава политиката на своя
предшественик.

Лалю Димитров - Директор на БТ (1986 г – 1987 г)

Любомир Павлов (44) е назначен за директор на
Българската телевизия на 1 септември 1987 година. Това е т.нар.
период на “перестройката”, който се характеризира с развитие на
развлекателните програми и стартирането на първите сапунени
телевизионни сериали. Постепенно медията се отваря към
световните телевизионни канали.

18
 Любомир Павлов - Директор на БТ (01.09.1987г – 04.12.1989 г)

Приетият на 25.04.1989 година Правилник за приложение

на Закона за Държавния архивен фонд обявява съществуващия
отдел „Телевизионен фонд“ за орган за управление на ДАФ
(Държавeн архивен фонд). Той има право да комплектува,
съхранява и взема самостоятелни решения за използването на
аудиовизуалната продукция на Българската телевизия.
В края на знаменателната 1989 година за генерален
директор на БТ е назначен Филип Боков (44). Той разрешава
старта на популярното студентското предаване “Ку-ку”,
излъчването на първия опозиционен митинг след 10 ноември
1989 г. и на януарския протест на СДС в началото на 1990 година.

Филип Боков – Генерален директор на БТ (05.12.1989г - 22.02.1990г )

На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание
приема решение за временния статут на Българската телевизия и
Българското радио, съгласно който двете организации се
обособяват като самостоятелни институции.
След кратко управление на Павел Писарев (1990 г.) за
генерален директор на телевизията е назначен Огнян Сапарев
(1991 г.), а след него Асен Агов (1992 - 1993 г.) (44).
През този период от 1990 до 1993 година в националната
телевизия буквално ври и кипи. Налице е сериозно политическо
противопоставяне между партиите СДС и БСП за овладяване на
телевизията. Задкулисните партийни назначения, диктувани
19
главно от бившата Държавна сигурност, както и намалените
бюджетни средства пречат за демократизацията на обществената
национална телевизия.

Огнян Сапарев - Ген. директор на БТ Асен Агов - Ген. директор на БНТ

(01.02.1991 - 06.11.1991 г) (1992 - 1993 г.)

През 1991 година започва компютърна обработка на

информацията за съдържанието и отчета на телевизионния
филмов и видеоархив.
На 1 юни 1992 година Българската телевизия е
преобразувана в Българска национална телевизия, Първа
програма е преименувана на Канал 1, а Втора програма е
наречена „Ефир 2”.

Лого на БНТ Лого на Канал 1 Лого на Първа програма

На базата на съществуващото звено „Видеопрограми“ се
създава сектор „Златен фонд“ (той включва и видеоархива на
Дирекция „Информация“, който към 1996 година притежава 8000

20
рулона, 10 000 касети Уматик и 3000 Бетакам, без информация за
съдържание, категоризация и съхранение) за обработката на
архива на телевизията и обслужване на производствените звена.
БТН приема международните критерии за категоризация на
телевизионни видеопрограми, като от 1993 година към отдел
„Телевизионен фонд“ се включва и телевизионният фотоархив.
Същата година навлизат в употреба касетите Бетакам SP (през
1997 година БНТ закрива производствения процес на филмова
лента).
Последните двама директори на БНТ през изследвания
период (1959 - 1995 г.) са Хачо Бояджиев и Иван Гранитски
(44).
Хачо Бояджиев (Хачадур Крикор Бояджиев) е емблема,
режисьор - легенда за БНТ. Той е дългогодишен режисьор на
празничните новогодишни програми на Българската телевизия,
на телевизиони постановки, класически пиеси и вариатетни
програми. При неговото управление се наблюдава известно
толериране главно на забавните и развлекателните програми.
Иван Гранитски е известен журналист, поет, редактор,
критик и публицист. Опитва се да наложи нов стил на работа в
БНТ. При неговото управление нараства броят на историческите и
публицистичните програми. Акцентира се на образователните
предавания и програмите за култура.

Хачо Бояджиев Иван Гранитски

Ген. директор на БНТ (1993 - 1995 г) Ген. директор на БНТ (1995 - 1996 г)

21
 „Ефир 2” излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г.
БНТ излъчва Сателитен канал за българите в чужбина „ТВ
България”, първоначално захранван предимно с архивни
материали. Вътрешна компютърна мрежа позволява всички
служители на телевизията да използват наличната база данни на
съхраняваните материали. През следващите години започва
компютърна обработка на информацията за съдържанието на
фото- и звуковия архив на телевизията.
От лятото на 2005 г. Канал 1 се излъчва експериментално
в цифров формат DVB-T в ефира на София на 64 канал в
дециметровия обхват.
На 14 септември 2008 година е променено името на
Канал 1 на БНТ 1. През същата година ТВ България става БНТ
Сат, а след 2010 година - БНТ Свят.

Промени в абривиатурата и логото на Българската телевизия 1959 - 2018 год.

Програмата на БНТ1 се излъчва ефирно аналогово чрез 17

основни предавателя и над 700 ретранслаторни станции, като по
този начин покрива над 90% от населението на България.
В началото на 2009 година стартира цифровизацията на
архива по линия на въведената система (АВИД) за цифрово
производство, излъчване и архивиране.
Поради набези на ромски групи в сградата в квартал
„Захарна фабрика” в гр. София се налага изнасяне на 750 тонния
филмов архив. Материалите се транспортират в складове на БНТ
в НРТЦ (Национален радио-телевизионен център) и РТВЦ-

22
Благоевград. БНТ работи паралелно с касети Бетакам SP (до 2011
г.) и DVC PRO (до 2016 г.).
През 2011 г. регионалните програми са обединени в
нов общонационален канал - БНТ 2.

Лого на БНТ 2
От 1.03.2013 г. програмата на БНТ 1 се излъчва ефирно на
национално ниво в цифров Мултиплекс-3 (до 19.12.2016 г. в
стандартна-SD и висока-HD резолюция).
От месец декември 2016 г. БНТ 1 е включена в
Мултиплекс-2 със стандартна резолюция. В началото на 2017 г.
започва преместването на Златния фонд на БНТ в нови
хранилища на ул. „Тулово” в гр. София.
Десетилетия наред БНТ изпълнява своята функция на
обществена медия, а Първа програма (К1) е символ на стойностни
новинарски, публицистични и художествени предавания.

23
 КЛАСИФИКАЦИЯ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ПРЕДАВАНИЯ

Разноликият характер на аудиторията е една от най-

важните причини, която определя нуждата от множественост на
програмите в телевизията. Който и да е член от тази аудитория е
в правото си да изисква от телевизията поне минимален брой
предавания, които да задоволяват неговите интереси.
Без съмнение сложният телевизионен поток, който
непрекъснато въздейства върху нашето съзнание, именно с
разнородните, често пъти направо противоположни съставни
части, трудно може да се подаде на класификация. А тя
безусловно е необходима, ако искаме да определим основите на
драматургията в телевизията и отделните типове географски
предавания.
Широкото тълкуване на понятието "география" - "светът
и всичко в него", според "Националното географско дружество"
на САЩ, дава основание в графата географски предавания да
бъдат включени много и разнообразни телевизионни предавания,
излъчени по екрана на Българската национална телевизия.
Определянето на всички географски предавания от
програмата на Българската телевизия за периода 1959 - 1995
година е трудоемка задача. С оглед задачите на представения
труд, е направен само общ преглед и анализ на географските
програми, без детайлно изследване на всяко отделно предаване.
Резултатите разкриват спецификата на географските предавания,
излъчени в този период от дейността на Българската национална
телевизия.
След внимателен подбор на географските предавания се
очертаха различни типове предавания, които могат да бъдат
класифицирани по следните основни признаци:
- според специфичните географски знания
- според аудиторията, към която са насочени
- според часовия пояс, в който се излъчват.
24
 За по-голяма яснота към всяка от класификациите са
посочени конкретни примери с телевизионни рубрики и
географски предавания в тях.
Класификация според специфичните географски знания:
Типично географски предавания
Рубриките:
"Пътуване без паспорт", "По пътищата на родината",
"Атлас", "Разкази за животните", "Накъде в неделя?", "Времето",
"Хубава си татковино!" и др.
Икономически предавания с географски знания
Рубриките и предаванията:
"Икономически връзки на НРБ с капиталистическите
страни", "Родината очаква", "Защо изостават пусковите обекти",
"Семена в браздите", "Семафор – 70", "При селскостопанските
труженици от Хасковски окръг" – 09.ХI, четвъртък, 1967 г., "75
години морски търговски флот" – събота 01.VII, 1967 г. и др.
Политико-географски предавания
Рубриките и предаванията:
"Светлини на петилетката", "Третият свят" – 27.VIII,
сряда, 1969 г., "Из социалистическите страни", "Туризмът паспорт
на мира", "В страната на строящия се комунизъм", "Пленници в
пижами" – 23.VII, 1968 год. "Светът в действие", след 1977 г.
Научно-популярни и учебни филми:
"Човекът и синия континент" – 09.VIII, сряда, 1967 г.,
"България гостува на Индия" – 11.ХII, понеделник, 1967 г., "Това
е Занзибар" – документален филм, 05.III, вторник, 1968 г.
Всички филми от рубриките: "За децата", "За младежта",
"За юношите", "За любознателните", "За пионерите", "За
средношколците".

25
 Екологични:
Екокамера, "За лова и защитата на природата" – 18.VII,
четвъртък, 1968 год.; "Водите текат мътни" – 06.VII, четвъртък,
1967 год.; "Вечния извор" – филм за гората, 04. IV, вторник, 1967
год.; "Планета", 25. IV 1994 год.; "Зелената революция" 12. VII,
1993 год. Ефир 2.
Забавни развлекателни предавания с географски знания:
"Обичате ли да пътувате?" – забавна програма 25.VIII,
неделя, 1968 год.
"Телевизионна среща – викторина на тема 1800 години от
създаването на Силистра" – 16.Х, четвъртък, 1969 год и др.
Класификация според аудиторията, към която са насочени:
Географските телевизионни предавания могат да се
класифицират в следните групи:
За децата: Рубриките: "Хубава си, татковино!" – сериал;
"Морски вестник" – сериал; "Разкази за животните" – сериал;
"Чудесата са край нас" – сериал; "Животни, животни, животни" –
сериал и др.
За пионерите: "Барабанче" – рубрика; "Деца на
планината" – понеделник, 27. Х, 1969 год.; "Белоградчишките
скали и Магурата" – пътепис и др.
За средношколците: "Полет" – рубрика и др.
За юношите: "Човекът и синият континент"; "Обитатели
на тропика" – сериал; "По следите на животните в Африка" –
сериал 1968 г. и др.
За младежта: "Студенти водолази" – четвъртък, 20.VII,
1967 г.; "Изчезналите цивилизации" – вторник, 25.II, 1969 г.
За любознателните: "Астрономически бюлетин" –
събота, 06.I.1968 г.

26
 За селото: "Семена в браздите"; "Бразди" – рубрика;
"Скорост 67"; "С камера на село".
Трябва да се отбележи, че подялбата на географските
предавания според аудиторията до голяма степен е условна.
Географските предавания и особено тези, свързани с природните
забележителности, са предпочитани от всички възрастови групи –
от най-малките до най-възрастните телевизионна зрители.
Класификация според часовия пояс на излъчване:
Стартирането на Българската телевизия по канал VII и
канал II на Учебния телевизионен център през 1960 год. налага
разработването на програмна схема, в която се подреждат
излъчваните телевизионни програми.
Програмната схема определя за часови пояс на
географските предавания времето между 19 и 21 часа вечерта.
С малки изключения всички географски предавания през
годините, когато телевизията излъчва само вечер, се разполагат в
посочения часови пояс.
Винаги в 19.00 часа през 1960 год. започва рубриката "За
нашите най-малки зрители". На 06.VII 1960 год. стартира втора
редовна географска рубрика "За младите пътешественици".
Тази рубрика започва винаги в 19.30 часа.
На 15.Х.1960 год. на телевизионния екран се появява
предшественикът на програма "Атлас" – рубриката "Пътуване
без паспорт". Телевизионните предавания от тази рубрика
започват винаги между 20.00 и 20.30 часа.
Научно-популярните филми се излъчват най-често в
часовия обхват от 20.00 - 20.30 часа. Продължителността на
географските предавания в тези начални години на телевизията е
от 15 до 30 минути.
В годините до 1970 год. детските географски предавания
се излъчват между 18.00 и 19 часа и по-рядко слизат от 17.30 до

27
18.00 часа или се качват от 19.00 до 19.30 часа. В неделя детските
предавания са в интервала 09.30 - 13.00 часа.
Географските предавания за средношколци и юноши са в
интервала 18.30 - 20.00 часа, а тези за възрастни - като "Накъде в
неделя?", "По пътищата на родината", "Семена в браздите", се
излъчват в по-широк часови интервал, между 19.00 и 22.30 часа.
Много от географските телевизионни предавания и
рубрики често променят часовете на излъчване и затова
класификацията по часови признак е много условна и най-общо
може да бъде дадена в следния порядък:
Детски географски предавания - сутрешен часови пояс
09 - 12.00 и следобеден 17.00 - 19.00 часа.
Младежки и юношески телевизионни географски
предавания – ранен вечерен часови пояс 18.00 – 20.00 часа и
следобеден 14.00 – 18.00 часа в почивните дни.
Географски предавания за възрастни – във вечерните
часови пояси 18.00 – 24.00 часа.
Други класификации:
По съдържание географските програми могат да бъдат
поделени на:
- учебно-образователни
- информационни
- публицистични
- художествено-развлекателни.
По жанрова форма:
- монолитни, на основата на един жанр
- комплексни, включващи много жанрове.
По метода на осъществяване:
- предварително записани на филмова или видеолента
- преки – излъчвани "на живо", в момента на ставане на
събитието
28
 - комбинирани – преки с филмови или видеоставки.
По технико-икономически особености:
- транслации – директни или на запис, неорганизирани от
телевизията
- продукции, произведени от телевизията
- продукции, произведени извън телевизията, за които
телевизията е получила права за излъчване.
По преобладаващата знакова система:
- говорни и изобразителни
- говорни, изобразителни и музикални
- изобразителни и музикални.

Сходните по тема и форма географски предавания са

обединени в едно общо звено. В програмирането роля на такава
обща "шапка" играят "рубриките".
Няколко предавания с обща тема, разработени в един или
няколко жанра, често се включат в цикъл от предавания или
документален сериал.

29
 БЪЛГАРСКИ ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ, ИЗЛЪЧЕНИ
ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕЗ
ПЕРИОДА 1960 – 1995 година

Редовни телевизионни предавания в България се излъчват

от началото на 1960 година. Те се осъществяват по VII-ми канал
в дните сряда, събота и по-рядко понеделник в часовия пояс от
19.00 часа до 22.30 часа. Вторник и петък предава Учебният
телевизионен център по II-ри канал.
Първото географско предаване по редовната програма
на VII-ми канал е на 16 януари 1960 година. В рубриката "За
пионерите": "Познавате ли родината?" е излъчен филмът
"Градът, в който живеем". Предаването започва от 19.10 часа и
е очерк за град София (автор В. Спасов).
По II-ри канал първото географско предаване е
научно-популярният филм "Светът на странните животни",
излъчен на 02.II.1960 г.
Първите телевизионни предавания се гледат само в
Софийско поле, тъй като все още не е изградена мрежата за
ретранслация на телевизионния сигнал. В началото телевизията
работи в едно студио, разположено на телевизионната кула с
площ около 80 квадратни метра. Използват се също пет стаи и
едно тясно коридорче, задръстено с кутии и куфари за техниката
и готовата продукция, разположени в бившия Търговски дом на
улица "Алабин" № 29.
В първите географски филми дикторският текст често
повтаря картината, а не я коментира или доразвива. Все още
телевизионните редактори не осъзнават, че не е достатъчно само
добре да пишеш, а е необходомо филмово виждане на отделните
кадри, преходи и монтажни връзки. Филмови разкази за
българските планини Витоша, Рила, Пирин, за реките Искър и

30
Камчия са първите географски предавания от рубриката "За
пионерите".
На 2 март 1960 година е излъчен първия репортаж от
български завод.
Особен интерес предизвиква рубриката "Пътуване без
паспорт" с начало 15.10.1960 г., която е основа на появилата се
през 1968 г. и съществуваща много години рубрика "Атлас".
Като цяло процентът на българските географски
предавания е много висок. От 26 излъчвания през годината само
6 не са произведени у нас.
През 1961 година броят на географските предавания се
увеличава, като се утвърждават много нови рубрики. Излъчват се
научно-образователни лекции и беседи с изтъкнати български
учени – проф. Бонев, акад. В. Христов и др. Утвърждава се
рубриката "Из социалистическите страни".
Много от географските предавания са насочени към
конкретна телевизионна аудитория: "За пионерите", "За
чавдарчетата", "За средношколците" и т.н.
Във вечерните часове се поставя началото на новата
рубрика "София – нашата столица”, която съществува дълги
години след това в програмната схема на Българската телевизия.
Успехите в социалистическото строителство се отбелязват с
поредицата "Разказваме за нашите дни". Това са филми за
Кремиковци и обекти в Тракийската низина.
На 4 март от 19.40 часа е предложено предаването
"Телевизионен атлас". Макар да носи това име, то няма нищо
общо с появилата се по-късно географска програма "Атлас".
През 1961 година от излъчените 50 географски
предавания, 34 (68%) са оригинално българско производство.
В първите години телевизията търси темите, с които да
привлича по-голяма аудитория, което обяснява честата промяна
на рубрики и часове на излъчване. Все пак някои рубрики

31
намират бързо своето място в програмната схема. Такава е
рубриката "Пътуване без паспорт" – излъчва се сряда и събота в
часовия пояс 20.00 - 20.30 часа.
Изпълнявайки политическите си задачи през 1962 година
телевизията показва поредица георгафски предавания с обекти
от родната икономика – завод "Васил Коларов" (26.II. 19.50 ч.),
промишленият комплекс "Марица-Изток" (12.III. 20.00 ч.),
комбинат "Медет" (06.VI. 20.15.ч.), фабрика "Изида" (29.VIII.
20.05.ч.), "Кремиковци" (17.IХ. 19.55.ч.).
Екранното изображение, което разкрива способността да
възпроизвежда реалния свят, осигурява все по-значителен
зрителски интерес. Произведенията на българските автори,
излъчвани по телевизията, стават повече, а качеството на
телевизионната продукция до голяма степен не отстъпва на
чуждите географски предавания.
Утвърждаването на жанра филмов пътепис продължава
с появата на една нова географска рубрика, озаглавена "По
пътищата на родината" (12.ХI. 20.30.ч.). С тази рубрика започва
представянето на много красиви български градове и села.
В рубриката "Пътуване без паспорт", през 1962 година,
зрителите се запознават със страни от Близкия и Средния Изток,
с юга на САЩ и прекрасните градове Венеция и Париж.
"Практиката на телевизията, показва, че в повечето случаи
редовните програми се запълват предимно с предавания от
студиите, най-често филми. Редки са случаите, когато в
редовната програма са вмъкнати и репортажни предавания"(15).
През година са излъчени 58 географски предавания, като
39 от тях (67,24%) са произведени от Българската телевизия.
С пораснали технически възможности от края на април
1963 година Българската телевизия излъчва шест дни в седмицата
(без петък), а от началото на септември – понеделник, сряда,
събота и неделя. Основните географски рубрики се запазват. От

32
рубриката "Познавате ли своята родина?" са представени
научно-популярни филми, предназначени за младежка аудитория.
За децата е въведена новата телевизионна рубрика "За вас
млади пътешественици", излъчвана в сряда от 19.00 часа. Новото
през годината е отразяването на панаирите в Бърно и Лайпциг.
От нарастналия брой излъчвания (89) 58 са собствена
телевизионна продукция. Първото специализирано предаване от
рубриката "За селото" - "Семена в браздите" е на 28.II.1964 год.,
петък от 19.00 часа. По-късно предаването е преместено в
четвъртък, като запазва часовия си пояс на излъчване.
Значителен ръст през годината бележи рубриката
"Пътуване без паспорт" – 21 излъчвания. Най-удачен се оказва
почивният неделен ден и часовият пояс 19.50 – 21.00 часа.
Към политико-географските предавания могат да се
отнесат рубриките за популяризиране на постиженията в
икономиката: "Нашият репортаж", "С камера по нашите
строежи", "В строя на петилетката", "Хора от кремиковските
скели" и т.н.
Интерес предизвиква и новата рубрика "Родината във
възход" с предавания за Старозагорски, Пловдивски и Софийски
окръг. Занимателната форма на поднасяне, според М. Минков,
"крие опасността от популярничене и плъзгане по повърхността
на фактите, вместо вникване и дълбок анализ. Такива предавания
не са малко (например е предаването за ТАБСО от цикъла
"Всички резерви в действие" – 29.V.64 г., носещо белезите на
един рекламен филм). С повече находчивост и стремеж към
оригинално поднасяне е филмовият репортаж "Компасът" – за
работата на матросите от речния флот, но и в него оригиналността
на места стига до маниерност, зад която трудно се разгадава
основната мисъл на автора. В тези и други подобни предавания
забелязаните слабости се дължат на необходимостта да се
съчетават двете изисквания - да е интересно на всички зрители, а

33
също да е полезно за конкретните адресанти, работниците от
един или друг клон на стопанството. Нещо, което рядко може да
се постигне" (11).
Повечето автори и критици на телевизията в нейния най-
ранен период поставят изисквания за точни образователни,
възпитателни и политически задачи. Търсенето на баланс е
основна задача и в географските предавания.
В списание „Български журналист”, книжка 8 от 1964
година, М. Минков предлага следния анализ на телевизионните
предавания: "Прави впечатление неравномерното отразяване на
стопанския живот. По-голяма част от досега излъчените
предавания засягат проблемите на леката промишленост и
строителството. Съвсем малко са предаванията, свързани с
тежката промишленост, машиностроенето и търговията. Особено
предпочитание телевизията има към транспорта. Може да се
каже, че повече от половината икономически предавания за един
период от година, година и половина са посветени на транспорта.
... Стесняването на обхвата и темата води до самоотстраняване от
големите проблеми на икономиката, до обедняване на програмата.
... Почти липсват предавания, посветени на конкретното
разпространяване на челния опит, на техническия прогрес, на
рационализаторското движение, на движението за комунисти-
чески труд в различните отрасли на икономиката ... Прякото
телевизионно предаване – непосредственият телевизионен
репортаж от фабрики, заводи, строежи и други обекти, в които се
съдържа най-голяма сила на телевизията, остава като далечен
спомен" (11).
Желанието механично да се пренася плановата
социалистическа икономика в телевизионните рубрики е
разбираемо за функционирането на телевизията в условията на
тоталитарното общество. Такъв шаблон е оправдан от

34
политически позиции, но не и от образователна, възпитателна и
естетическа гледна точка.
Телевизионният критик М. Минков отделя два типа
икономически предавания – в помощ на икономиката и
отразяващи социалистическата икономика, като определя и
часовите пояси за излъчването им. На първите – в помощ на
икономиката 17.30 – 18.30 часа и на вторите – отразяващи
социалистическата икономика 10.00 – 11.00 часа. Според
препоръките икономо-географските предавания трябва да се
излъчват всеки ден с изключение на събота и неделя. Важни
съвети се дават за подобряване качеството на програмате ... "тук
на помощ ще дойдат различните жанрове и форми, като
филмовите репортажи и очерци, пътеписи и др. Един резерв,
който телевизията досега недостатъчно използва в своите
икономически предавания е значителният фонд на научно-
популярни филми в нашия киноархив и от чужбина,
киножурналът "Наука и техника", различните производствени
късометражни филми и други, една продукция, която в повечето
случаи остава неизвестна на масовия зрител..."(11).
Географските предавания през 1965 год. започват с
документалния филм "Срещи с 366 дни". Той е една своеобразна
хроника на стопанските успехи от предходната година.
През 1965 година са показани общо 92 географски
телевизионни предавания, произведени от родната Българска
телевизия.
От рубриката "Пътуване без паспорт" е оригинално
направеният и поднесен пътеписен филм "С кораба "Балкан" на
далечно плаване" – 21.II.
С телевизионния икономически вестник "Светлини на
петилетката", излъчван в петък, се прави редовен обзорен
преглед на пусковите обекти на петилетката.

35
 За условията, в които се развива телевизията, съвсем
естествено е политико-географските предавания да имат
значителен превес над всички други предавания. Най-често това
са документални филми за промишлени и селскостопански
обекти. През годината напредък бележи филмовият очерк с
екранните телевизионни произведения за Батак – 25.IV.,
Разложкия край – 30.V., Созопол – 04.VI., Медет – 28.VIII и
Чирпан – 05.IХ.
През 1967 година Българската национална телевизия
излъчва през цялата седмица, а в петък предава директно
съветска телевизия.
На 16. III 1967 г. вечерта е показано първото географско
предаване от рубриката "Накъде в неделя?". Поредицата се
излъчва четвъртък вечер и предлага туристически маршрути из
България.
Филмовите поредици от рубриките "Пътуване без
паспорт" и "По пътищата на родината" обогатяват знанията на
зрителите за прекрасните кътчета у нас и в чужбина. Продължава
утвърждаването на познатата рубрика "Семена в браздите". Тя
запознава с проблемите, успехите и бита на селото. Във втората
част на всяко предаване се предлага народна музика от различни
краища на страната.
Особен вид политико-географско телевизионно предаване
е "Икономически връзки на НРБ с капиталистическите страни",
водено от академик Евгени Каменов. В него се прави анализ на
икономическите отношения, като се подчертава привързаността
на България към СИВ.
По случай годината на международния туризъм (1967 г.)
Българската телевизия излъчва серия филми под заглавие
"Туризмът - паспорт на мира". С помощта на камерата зрителят
посещава различни селища на родината, любува се на нейната

36
хубост и се запознава с ландшафта и хората от различни страни
на Европа и света.
В рубриката "По пътищата на родината", излъчена на
20.VIII.67 година от 19.40 до 20.00 часа камерата повежда
любознателния зрител из романтичните улици на Жеравна,
съхранила архитектурата на своите къщи, майсторството на
старите български зидари и неповторимия дух на Възраждането.
Нова рубрика за икономиката през годината е "Семафор 70",
която запознава зрителите с обекти на родната икономика.
75-годишнината на Българския морски търговски флот е
отбелязана с 45 минутен филм на 01.VII.1967 година. Филмът е
посветен на новия мощен корабен парк, работата на моряците и
икономическите връзки на България с различни страни от света.
На юбилейна годишнина е посветен също и филмът за
Българската електропромишленост, излъчен на 20.ХI.1967 г. В
шест предавания от 26.VI до 05.ХI.1967 година в икономическата
поредица "С паспорт на дружбата" е представено социалисти-
ческото съревнование между различните окръзи в страната.
С един 30 - минутен филмов репортаж за град Созопол
("Созополска палитра"-23.VIII.1967 год.) зрителите се "пренасят"
в един прекрасен свят, описан от писателя Серафим Северняк.
Фонограмата чудесно допълва картината: "Да се разкаже за
Созопол за "града на спасението" е трудно. Той трябва да бъде
открит самостоятелно. Една красота, която е съставена от
топлината на патинираното дърво по къщите, отразени веднъж в
сините води на морето и втори път върху червената светлина на
созополския залез, от влажния блясък на скалите и лепкавата
зеленина на дърветата, от сухия въздух на западния вятър и
грубата влажна ласка на мелтема: от острия дъх на чирози и
сладникавия мириз на смокините ..."
Под заглавие "Подножието на Космоса" – 30.Х. от 19.30
часа, телевизионните зрители проследяват серия от филмови

37
пътеписи за съветската страна. Специални екипи на Българската
телевизия са изпратени да пътуват в необятната територия на
Съветския съюз. Те посещават и снимат в най-големите градове
на СССР - Москва, Ленинград, Киев и др., пребивават на остров
Сахалин, в района на Прибалтика, необятния Сибир и др.
Екипите преминават над 30 000 км. Филмовата лента успява да
запечата само една малка част от всичко видяно и преживяно.
Кинокамерата запознава телевизионния зрител с новите градове
Братск и Южносахалинск, с древните Псков, Талин и Самарканд,
с легендарното село Волочаевка в далечния Изток и града на
академиците Крайновосибирск. Водещи автори на филмите са
поетът Николай Инджов и кинооператорът Алеко Драганов.
От 25.ХI.1967 година на телевизионния екран се излъчват
филми от рубриката "Хубава си, татковино" – предаване на
детска редакция за малките ученици. То включва следните
подрубрики: "Вечния огън", "Името на нашата улица", "Детския
радиохор в Япония", "Чудното прозорче" и други.
През годината са излъчени екологично-публицистичните
предавания "Водите текат мътни" и "Вечния извор" – филм за
гората.
В документалното телевизионно кино се налагат не само
снимките, а се прави макар и открито манипулативен опит за
анализ на фактите. Целенасоченото снимане със скрита камера и
така наречените "неорганизирани снимки" имат за цел да
създават атмосфера на достоверност.
В документалното кино се появяват пътеписи за далечни
страни, в които се предлагат картини за живота, историята и
културата на отделни народи. Но общо погледнато, тези
кинопътеписи все още не излизат от сферата на рекламния
туристически филм.
Интересен като тематика е филмът "От Картаген до
Басра" на режисьора Иван Попов. Филмът показва успехите на

38
българското строителство в страните на Близкия Изток. В него
освен модерните строежи, градени от българска ръка, са показани
и любопитни картини от бита на хората, природата и древната
архитектура на тези страни. Филмът разкрива някои присъщи за
това време слабости. По същество телевизионният материал е
една повърхностна хроника, вътрешно нестройна, обременена с
не особено полезен и интересен текст.
Към жанра на пътеписа може да бъде причислен и
филмът на Христо Мутафов "Ехо от вековете", макар че в него
присъства и чисто репортажен момент. Това е компетентен,
приятен и издържан в кинематографично отношение, кратък
разказ за стария исторически град Сиена и неговия традиционен
празник "Палио". "На празника "Палио" не се присъства, той се
изживява" ни казват авторите в края на филма. За съжаление,
разказът е твърде кратък, което създава усещането у зрителя за
една обобщеност и незавършеност.
Коментар на рубриката "На гости в завода", излъчвана
по БТ, прави Снежана Пейчева, като отбелязва: "Ясен е
стремежът на телевизионните екипи, които правят предаванията
да повлияят на зрителя с обилието на достоверни факти. Но всяка
истина, колкото и ярка да е тя, трябва да бъде, ако не оценявана,
то поне поставена в изгодна за възприятие светлина. А тук не се
използват даже онези средства за оценка, които са най-
елементарни – позицията, движението на камерата и
осветлението" (13).
Големият брой нови рубрики, представени предимно с
произведения на български автори, позволяват броят на
географските предавания през 1967 година да достигне цифрата
156, като 2/3 от тях (67%) са произведени в България.
През 1968 година телевизията излъчва програми през
всички дни от седмицата. Филмовият очерк за град Търговище
(28.I.19.20 часа) от рубриката "По пътищата на родината" е

39
посветен на 90 годишнината от освобождението на града от
Османско робство. Режисьорът М. Гетов и сценаристът Н.
Статков запознават зрителя с историческите места, улиците,
магазините и хората на този град.
Политико-географският документален филм "Виетнам се
бори и строи" (29.I. в 20. 20 ч.) на специалните пратеници на БТ
Георги Милев и Димитър Велев разказва за град Ханой.
Фонограмата на филма изобилства от клишета с натрапчив
идеологически оттенък … "спокоен и настръхнал, разрушен и
приветлив, в минути заглъхнал, но винаги жив и горд. Ханой е
едно сърце, към което всеки ден се изпращат отровни стрели, но
то в края на краищата остава незасегнато, то пулсира ускорено,
ръководи, движи една голяма свещена борба".
Младежката рубрика "Екран Младост" предлага хубавия
филм за българското село Бърдарево (излъчен на 06.02.1968 г.),
сниман под големия дъб в селото, където "с народни песни и хора
младежите посрещат гостите си. Освен репортерите на гости са и
студенти от град София, които издирват, изследват и съхраняват
нашия фолклор – богатството на български песни, носии и
обичаи" (20).
Българските традиции са представени за страните от
Интервизия с предаването "Шопски лазар" – 25.II.18.00 часа.
Показан е старинен български обичай, широко популярен сред
нашия народ. Лазарките са предвестници на пролетта, на
зараждащия се нов живот. Песните и ритуалите са пожелание за
здраве и берекет през новата година. Музиката е обработена от
Филип Кутев, а изпълнението е на фолклорния ансамбъл при
Двореца на пионерите.
Специално внимание заслужава типично географската
рубрика "Пътуване без паспорт". В нея е представена поредица
от пътеписи "От Черно море до Персийския залив" в три
последователни предавания - "През четири морета" – 10.III.,

40
"Впечатления от два града" – 17.III. и "Поречието на Тигър" –
24.III. Авторът Стойко Ганев води зрителя със съветския кораб
"Латвия" по маршрута Варна – Истанбул – Пирея – Александрия
– Бейрут – Багдад – Кувейт. Камерата се спира на интересни
природни места в страните, които посещава, като разкрива и
любопитни исторически находки от Близкия Изток.
Една нова рубрика е "Политически меридиани". Тя се
представя обикновено месечно, а в някои случаи и през месец.
Третират се различни въпроси, които са многопластови, по-далеч
от обикновенния коментар. Теми на предаванията са: "Панамски
канал", "Гибралтар" и други.
През годината рубриката "Хубава си, татковино"
предлага нови интересни предавания. В повечето от тях освен
традиционните развлечения се предлагат патриотични и
идеологически внушения. Прозрачно ясни са идеологическите
насоки, поставени от авторите на рубриката: "Идва златна есен с
най-хубавия ни празник – Деня на свободата. Идва тя с веселия
звън на школското звънче, с тихия ромон на поточетата в
слънчевите гори, с белите паяжинки, които летят в меките
слънчеви дни над полянки и долчинки. Ще тръгнем пак по
градове и селца, ще се срещнем с малките ни приятели –
чавдарчетата и пионерите. А тях сега ще ги намерим в градините
на Брезово, които са натегнали в плод, край паметника на
освободителите в Пловдив, където милият "Альоша" бди над
града, при добрия им приятел - писателя Асен Босев, който е
написал за тях нови стихове.... ще ги поведем по пътеките на
свободата, дето греят алени звезди на падналите герои, дето
шумят заводи и юзини, дето грее в усмивките на децата
щастливото бъдеще на нашата мила татковина" (21).
С цел възпитание в дух на социализъм още от най-малка
възраст на 9 септември 1968 година тръгва географската рубрика
"Барабанче". Ето какви са целите на рубриката според авторите:

41
"С идването на есента едно весело барабанче ще зове
чавдарчетата и пионерите край синия екран, ще ги води по
широките пътища на родината, дето се гушат китни селца и бели
градове. Там край натегналите от плод ябълки, из градините
където цъфтят росни димитровчета, край сините язовири, в които
играе едра риба, в слънчевите училища учат, живеят и играят
весели българчета. За тях ще бъде това предаване, което ще
показва най-хубавото, което те вършат по чети и дружини, което
краси с трудови дела техния весел и жизнерадостен път. В
първото предаване ние ще ги отведем в героичното село
Ястребино, това гнездо на герои, които загинаха за днешните
светли дни. Ще им разкажем за малкия Стойне, за Димитринка и
техните братчета и сестрички. Ще им покажем мястото, където
фашистите умъртвиха жестоко тези мили деца. Край синия Дунав
се гуши видинското селце Букувец. Ние ще видим трудовите дела
и на тамошните пионерчета. И още на много места ще заведем
нашите малки зрители: из стария Асеновград, в тихите родопски
гори, в плевенския мавзолей, в Русе ..." (23). Усеща се съвсем
ясно желанието на авторите на предаването да изградят
стереотипи за отделни факти от живота и историята, които чрез
визията да достигнат трайно до съзнанието на децата.
На 6 октомври 1968 година в ефир се появява за пръв
път логото на утвърдилата се през годините географска
рубрика "Атлас". Това е най-хубавото, съществуващо дълги
години, емблематично българско географско предаване (Прил. 1,
2). Подробен анализ на рубриката ще бъде направен в отделна
самостоятелна глава.
Един прекрасен географски филм, предложен от рубрика
"Екран Младост" на 17.IХ. от 21.00 часа, е филмът за риболовния
траулер "Пеликан", в който пътуват редакторът от младежка
редакция на БНТ Стефан Банков. Филмът разказва за далечно 180
дневно пътешествие на моряци от "Океански риболов" … "Едно

42
ново присъствие на България в далечни географски ширини.
Романтика и смелост на една професия, непопулярна, почти без
традиции. Какво е привлякло момчетата от комсомолския екипаж
към риболовната професия? Мечтата за далечни пътешествия,
екзотични страни и непознати народи? Може би! Седемдесет
комсомолци сто и осемдесет денонощия на пет хиляди мили от
България! Пътуване от Бургас през Гибралтар, Лас Палмас и
Канарските острови е не само екскурзия, а 24 часа от
денонощието, изпълнени с тежък труд. Малкото часове на отдих,
разходките до пазарите за сувенири, смешните и поучителни
историйки със западната "ефтиния", среща с нови хора и страни,
всичко това обогатява познанията, подтиква въображението.
Отдалечеността от родината, дългите самотни дни и нощи сред
океана дават възможност за високи трудови морални изяви"(22).
Политико-географското предаване "Икономически паралели"
(26.ХII.-19.10 часа) е едно от последните предавания за 1968
година. Посветено е на икономиката на България, като се цитират
данни от Икономическата комисия на ООН за Европа. С пределна
категоричност България е определена на първо място сред
европейските социалистически страни по прираст на
производството.
Статистиката разкрива, че годината е богата на
географски предавания – 210. Собствена телевизионна продукция
от тях са 163, което е значително достижение.
В края на годината тръгва рубриката "Полет",
предназначена за средношколците. До началото на 1969 г. са
излъчени две предавания. Брой трети "полита" в етера към
средношколците на 14 януари 1969 г. от 18.30 часа. Макар някои
от рубриките да са постоянни по-голяма част са разнообразни,
отразяващи различна тематика. Камерата на предаването
проследява ваканционното настроение на учениците, снима
пистата на Боровец и планинските им походи. Предложена е

43
задочна среща чрез телевизиония екран с новооткрития клуб на
Бъдещето, а пътешествениците гостуват при свои връсници в
различни части на света.
Едно типично политикогеографско предаване е "Екран
Младост" – 08.04. 21.00 часа. Ето как се прокарват партийните
решения с помоща на телевизията: … "Силата и безсмъртието на
един народ се състоят в това, че новите поколения поемат и
развиват делото на предидущите поколения – каза другарят
Тодор Живков в своя реч пред 16-тата Отчетно-изборна
конференция на Софийския Комсомол." Тези думи са и мотото на
поредния брой на "Екран Младост". След първите отзиви за речта
камерата показва как българската младеж отговаря с конкретни
дела, за да изпълни своя дълг пред времето. (!) На малкия екран
ще се срещнат студенти, работници, механизатори, творци на
изкуството. Всички носят в тази юбилейна пролет по едно
вълнение, което изпълва техния ден. Комсомолците от гара
София монтират втората по големина в Европа централна
диспечерска уредба, трактористите в Златарица бързат да засеят
на време ..." (24).
Същият възпитателен опиум се предлага и за по-малките
– пионерите и чавдарчетата в географската рубриката "Барабанче"
(30.06 – 18.10 часа): "Лятото при нас е отдавна слънчево и
засмяно. То кани чавдарчетата и пионерите на походи и
пътешествия из равнините и прохладните гори на нашите
планини. Молбата ви е, да посетим всички! Отидохме при
пионерите от Хасковски окръг. Наблюдавахме военизирани игри,
в които взеха участие 15 200 пионери. Ще ви разкажем и за
младите техници от град Русе. С пионерите от Стара Загора ще
тръгнем на походи до връх Бузлуджа. Група пионери посетиха с
учителката си родното село на най-малката партизанка Иванка
Пашкулова – Роза. Те се запознаха с живота на Роза и героичната

44
и смърт. Посетихме и пионерския лагер край село Говедарци"
(26).
През годината в постоянната рубрика "Семена в
браздите" се включва една нова част – селскостопанският
сборник "Обзор". Тази част се излъчва в края на всеки месец и
включва избрани материали от телевизиите, радиото и печата от
цял свят. Това е една мозайка от кратки филми и научни
съобщения в областта на селското стопанство.
Интеграцията между социалистическите страни се
отразява със съвместния документален филм "Одеса - Варна".
Тема на произведението е древната и сегашна дружба между
двата града. Авторите – сценаристът Никола Тихонов и
режисьорът Николай Минчев отбелязват, че „дружбата е
укрепена не по някакви административни хрумвания, а
утвърждава стари вековни връзки" (25).
Плод на интернационални приятелски чувства са и
вечерите на Тюркменската (27.05-18.40 ч) и Финландската (24.06
- 19.00 ч) телевизия.
Във филма за Тюркмения са представени смели коневъди
и сръчни килимарки, както и историята на стария град Велмурад.
Предложен е също и филм за строителството на Каракумския
напоителен канал.
Вечерта на Финландската телевизия включва географски
филм за хилядите езера и безкрайни гори, снежните "пустини" и
северни елени.
Значително обогатяване на темите през годината има
телевизионната рубрика "Екран Младост". В своя статия авторите
на рубриката представят бъдещите предавания: "Млади приятели,
някога тук имаше зелени блата, пясъчни полета и вятър, който
разсипваше сивите дюни. Някога ... сега край Свищов на това
място са корпусите на огромен химически комбинат. Строят го
комсомолци с пагони. Нашият репортаж ще ви запознае с тяхното

45
ежедневие. "Ежедневие" – това е първата рубрика, в която ще
разкажем още за екипажа на един самолет АН-24, и за
парашутистите на националния отбор, дали необичайно
обещание: за юбилейния септември – 20 нови световни рекорда.
Ще чуете разказ за Белица, за нейното минало и настояще, за
младите й хора и успехите й ..."(27). Като изключим
идеологическата подплънка, това е едно характерно блоково
географско предаване с разнообразна тематика, направено с вкус
и мярка.
На 08.VII.69 г. е показано сборното предаване за деца и
пионери под заглавие "Лято". Рубриката се излъчва всеки
вторник до края на месец август. Първото предаване е за
пионерските лагери край Берковица, Варна и Плевен.
В рубриката "Измерения" (21.VII. 19.30 ч.) е представен
филм за Варненския корабостроителен завод по сценарий и
режисура на Младен Младенов. Филмът е израз на възхищение и
гордост от огромните плавателни съдове, които се строят в
България. Заводът във Варна строи всички видове морски
плавателни съдове - пътнически, товарни, танкери, плаващи
работилници и други. Показан е строежът на десет хиляден тонен
кораб, а се проектират и двадесет и три петдесет хиляди тонни
кораби. Несъмнено мащабите за родното корабостроене наистина
са огромни.
Прилежно проектиран, сниман и озвучен е политико-
географският филм за град Ерусалим. Озаглавен е "Ерусалим –
обединен и разделен" (03.ХII. 19.25 ч.). Градът е показан
величествен, но скрит сред хълмовете на Юдея. Фонограмата
разкрива, че Ерусалим е тачен като свещенно място от
привържениците на три религии. Във филма се осъжда войната,
водена от Израел за спечелване на целия град.
Едно обзорно предаване за икономиката на България,
озаглавено "Годината, която си отива" (29.ХII.), е последното

46
географско предаване за 1969 година. През годината са излъчени
255 географски предавания, като 201 от тях са произведени от
Българска телевизия (Прил. 1).
През 1970 година чуствителен ръст бележат политико-
географските и икономо-географските предавания. От политико-
географските предавания е поредицата: "Колониалните империи
днес" (04.II. 19.30 часа), "Неоколониализмът – враг на народите
от Латинска Америка" (10.III.20.30 часа), "Португалските
колонии в Африка – последен бастион на колониализма" (29.IV.
20.30 часа). На 25.V. е представен политико-географският филм
"Африка без окови". Това е 15 минутен филм, посветен на
организацията за африканско единство, обявена в Адис Абеба от
30 африкански държави. Филмът е общ портрет на борбата за
национална независимост на народите от Африка. Специфичният
пейзаж и музика допринасят за автентичното звучене на
предлаганите визуални кадри.
От икономогеографските предавания заслужават да се
отбележат достойнствата на телевизионните очерци за ДМЗ
"Ленин" (12.I. 19.25 часа), "Родопа" (14.II. 10.45 часа), завод
"Металик" (26.VI. 09.35 часа), завод "Хидравлика" (21.VII. 18.10
часа) и ДИП "Димитър Благоев" (24.VII. 10.10 часа). Освен
познавателна страна чрез изброените предавания се преследва и
чисто пропагандна информация, целяща да покаже големите
успехи на социалистическата икономика.
"Икономическа редакция" на телевизията в рамките на
определеното й време се стреми да предлага и друг тип
икономически предавания, подчинени на разработените от
Септемврийския Пленум на БКП задачи. "Само за месец януари
1970 година от осъществените 15 предавания с общо времетраене
400 минути, 12 са посветени на задачите на Пленума на партията"
(2).

47
 Една телевизионна рубрика с огромни възможности за
визуално въздействие е "Хора и дела". Авторите на рубриката
полагат сериозни усилия да излязат извън обсега на кратките
съобщения за производствени събития и величави герои-
производственици. Дава се по-задълбочена и обхватна трактовка
на отделни телевизионни съобщения. Теми на рубриката са:
Каскадата "Белмекен-Сестримо", "Пирогов", "Оловно-цинковият
завод" край Кърджали. Слабост в тези предавания е преди всичко
уеднаквеният подход при разработване на темите. Все още не се
излиза от обсега на телевизионното интервю и телевизионната
беседа. Избягват се телевизионният репортаж и очерк, а те са
специфични жанрове, изключително пригодни за тази рубрика.
"Младежката редакция на телевизията е натоварена с
организирането на телевизионни състезания-викторини - "Кой
знае повече за Унгария?" (04.IV.18.30 часа), телевизионно
състезание "Какво знаете за ЧССР?" (27.Х.20.30 часа).
За селската младеж е предаването "Скорост", а за
младежите от града – "Електрон" (3). Общият брой на българските
географски предавания през годината е 210 (Прил. 1).
През 1971 г. продължава утвърждаването на рубриката
"Семена в браздите". Излъчва се всеки четвъртък, показвайки не
само успехите, но и слабостите в родното селско стопанство.
Филмов очерк за българите, работещи в Коми, е излъчен на 20.I. в
21.05 часа озаглавен "При нашите в Коми".
През цялата година на зрителите се предлагат някои
стойностни от географска гледна точка научно популярни филми,
като "Шелф -1" (27. I.), "Тукту" - филм за ескимосите (14. III) и др.
В програма, посветена на Арменската телевизия (4.II), е
предложен филмът "Седем песни за Армения", разказващ за
природните особености и трудовите хора на Армения.
Българската телевизия приема и излъчва от Интервизия
екологичния филм "Защита на природата" – 27.III.

48
 През годината географските телевизионни предавания
стават истински визуален източник на знания. Може да се
отбележи цикълът от телевизионните излъчвания от рубриката
"В света на животните", наречен "Природата на Азия". Той се
излъчва от 10.VI, всеки четвъртък с повторение в неделя и
включва 4 филма: "Джунглата на Малайзия", "Оранготани",
"Пеперуди" и "Морски костенурки".
Тенденцията да се показват повече географски научно-
популярни филми продължава и през следващата 1972 година.
От 15.I започва излъчването на сериала "Седемте морета". От
предложените филми зрителите научават за тайните на морските
дълбини, за редките екземпляри на морската флора и фауна, за
полярните морета, Индийски океан, Червено море, Карибско
море, Тихи и Атлантически океан. Прекрасните природни
картини се редуват със знания, предлагани зад кадър (т.е. текстът
на фонограмите).
От политико-географските предавания заслужава да се
отбележат "Английската градина" – документален филм за радио
"Свободна Европа" и предаванията на редакция "Външна и
вътрешна политика" – "С камера из Югославия" и "Среща в
Белград".
През годината се излъчва едно интересно географско
предаване, предложено в третата сряда на месец юни – "Дискусия
около кръглата маса". Обсъждат се проблемите на
Средиземноморския басейн (!). Малко странно е, че не се
споменава Черноморският басейн, а се дискутират екологични
проблеми на капиталистическите държави, граничещи със
Средиземно море.
Израз на социалистическата интернационална дружба са
предаванията, посветени на социалистическите страни.
Вечерта на Полската телевизия (22.VII.) е отбелязана с
два репортажа на екип на Българската телевизия. Първият

49
показва красивите забележителности и хората на Варшава, а
вторият е посветен на древния Краков, съхранил в себе си
романтиката и славата от вековете.
Вечерта на румънската телевизия (23.VIII) предлага
документалния филм "Дачия-Опус 1300", в който се представя
производството на румънските леки коли "Дачия".
Типично икономо-географско предаване е "София – извън
столицата" (7.ХII- 18.50 ч.) Документалния филм представя новия
столичен район "9-ти септември". Това е така наречената Голяма
София, включваща 10 квартала и 37 села. Показани са пейзажи от
София, асфалтирани улици и модерни (панелни) жилища.
По обективни причини общият брой на географските
предавания през годината е по-малък. Това се дължи на факта, че
се излъчват състезанията от Олимпийските игри в Мюнхен, както
и много филми, в това число сериалът "На всеки километър".
През 1973 г. продължава излъчването на географски
политически предавания, представящи "огромните" успехи на
социализма. Такива са рубриките "Съревнование", "Бригадирски
дни – 73" и документалният филм "Първата" (26.VII – 20.20 ч.) за
Република Куба, с режисьор Елена Панайотова.
Дискусионни по своята същност са географските
предавания: "Проблеми на движението", "Безопасно или опасно",
"Когато са на Земята" – предаване за миньорите в Рудозем.
Всеки петък през месеците юли, август от 19.45 ч. се излъчва
рубриката "Големият проблем животновъдството".
Историко-географският филм "Несебърските църкви" на
режисьора Д. Недев е предложен на зрителите на 13.VIII от 22.45
ч. Той е интересен разказ за българските църкви и тяхната
история.
Типичен географски филм, посветен на изследването на
морето, е "Черномор". Филмът предлага един репортаж, направен
на 20 метра под водата. На кея в град Бургас е съветският кораб

50
"Академик Орбели", на чиито борд се намира капсула с много
стоманени бутилки, с дължина 8 и ширина 3 метра. Отразява се
провеждането на българо-съветска експедиция в подводния дом
"Черномор"73. На 6.V. 1973 г. в 23 ч. вечерта започва потапянето
и в 24 часа подводният дом е закотвен. След изравняване на
налягането с хидростатичното на 7.V. 1973 г. трима съветски и
двама български акванавти се отправят към дъното, за да
започнат 15-дневното си подводно съществуване. След два дни
телевизионните журналисти Тодор Пасков и Борис Сирийски
получават разрешение да посетят подводния дом и направят
снимки. За запис на звука се използва телефон (30). Това
телевизионно географско произведение остава в историята като
едно от най-добрите, предлагано по Българската телевизия.
С постоянното увеличаване на потока от информация все
по-голямо значение придобиват тематично значимите географски
предавания. Такова е предаването "Пътешествие между два
бряга", излъчено от 16.50 ч. на 20.I.74 година, което представлява
един опит да се създаде с методите на документалното кино
художествен филм. Оператор е Димо Коларов. Филмът е
своеобразен пътепис за кораба "Плиска", който посещава Тунис,
Алжир, Малта, Испания, Англия, Франция и Италия.
Телевизията като активна държавна и партийна
институция, отразяваща всички сфери от живота на обществото,
на 25.I. от 18.10 часа излъчва предаване за строителите на Първа
атомна електроцентрала – Козлодуй. Подробно и широко-
обхватно е отразена неоценимата помощ на Съветския съюз и
участието на младежта в строителството.
Средата на 80-те години е време на продължаваща
идеологическа борба между системите. Активно участие в
"студената" война вземат и електронните медии. Един филм
несъмнено спекулиращ с родолюбивите чувства на българските
емигранти е "Закъснели сълзи" (14.II. - 20.25ч. и 17.II. - 14.00 ч.).

51
Филмът, предложен в рубрика "Лъч", освен всички предварително
заложени внушения, носи и географски знания за западните
държави Австрия и Федерална Република Германия. Авторите на
програмата споделят своите вълнения: "Когато тръгна в
командировка със своите журналистически задължения, екипът
на редакция "Лъч" прибави още едно: Да се срещне с хората, в
чиито десетки писма до Държавния съвет имаше само една молба
– да им се разреши да се завърнат в страната. Българите
емигранти в чужбина излагаха причините – самота, душевна
подтиснатост, липса на възможности за успех и т.н.
Редакционната кола измина стотици километри по пътищата на
Австрия и Германската Федерална Република и спираше на
посочените адреси в различни градове. Срещите и разговорите
бяха документирани на филмова лента" (31). Несъмнено
политика, нравственост и география са сложно вплетени в това
многопластово произведение.
Подобен тип географско телевизионно идеологическо
предаване през годината е "Америка набързо" - публицистично
предаване, излъчено вечерта на 27.V – (първа част) и 29.V (втора
част).
На целите на пропагандата служи и документалният филм
"ГФР-74", излъчен на 5.VIII, разкриващ тенденциозно слабостите
и премълчаващ истинските достижения на капиталистическата
държава.
По напълно противоположен начин се представят
социалистическите държави в документалното предаване "25
години СИВ и Чехословакия", излъчено на 20.VI 74 година.
Основните внушения са: висока нравственост, големи успехи,
напредък, интеграция и преднина пред капиталистическия пазар.
Визията, това силно оръжие в ръцете на можещите, създава
реална възможност чрез географските филми целенасочено да се
формира желаното общественото мнение.

52
 "По пътищата на Латвия" – 1.VI събота 15.45 часа, е
документален филм, убедително и достоверно представящ
географските забележителности на тази съветска република. На
съветската тема са посветени и документалните филми "Елате в
Пятигорск" – 23.VIII и "В планините на Киргизия" – 28.IХ.
Телевизионни предавания с обекти от България са основа
за повечето географски рубрики през годината.
С екологична насоченост са: "География на здравето:
река, море, хора" – 14.ХI и "Сушата – предаване за селското
стопанство" – 9.I.
По подобие на рубриката "Накъде в неделя?", тръгва
рубриката "Екскурзия Неделя", която предлага маршрути за
туризъм и почивка в планината. На 18.VIII рубриката отвежда
телевизионните зрители в Арбанаси, показвайки архитектурните
забележителности на комплекса.
През 1975 година главна редакция документални филми
предлага 10 филма под заглавие "Съветската страна не е
далече".
В раздела "политика и идеология" Българската телевизия
предлага документални географски знания с филми за:
"Португалия", "Куба – свободна територия на Америка" – 22.VI и
др. За съжаление в много от предаванията вместо втори пласт от
знания, чрез фонограмата звучат словесни идеологически
клишета.
През годината развитие отбелязват учебните програми,
излъчвани в часовете преди обед. Такива програми са
"Астрономия", "Хоризонти" – 10.IV, "Мигове – Рилски манастир"
– 9.IV и др. От средата на август сутрешните предавания са
спрени, за да тръгнат отново на 1.IХ.
Документалният филм за българския фолклор със
заглавие "Сътворено от камък и дърво", показващ красотите на
Родопите, родопските къщи и мостове, представя Българската

53
телевизия в първия международен телевизионен форум в
Милано. Форумът е организиран от Италианската Асоциация на
радио и телевизионните критици и няма конкурсен характер.
Типично географски научно-популярни филми показани
през годината са: "Франсис в изгубения рай" – сериен, излъчва се
през месец април, "Африкански слон", "Седемте морета" –
сериен, разказващ за всички океани и морета и други.
През годината спира да излиза програмата "Семена в
браздите", за да тръгне в следващите години под името "Бразди".
От 20.IХ в съботния ден се поставя началото на Втора
програма по Българската телевизия. В следващите години тя
се утвърждава като програма за научно-популярни и учебно-
образователни предавания.
По тази програма на 17. IV се предлага първият филм от
поредицата "Неукротения свят", озаглавен "Земя и живот".
Телевизионните излъчвания на тази много добре направена
поредица продължават и през следващите месеци с филмите:
"Живот край реката", "Пингвините", "Слоновете" и т.н.
Годината е богата на географски научно-популярни
произведения. Много от тях са обединени в цикли и рубрики,
преследващи качествено по-високи естетически и образователни
цели. Към широка зрителска аудитория е адресирана поредицата
"Загадките" на редакция "Пламък" с начало 6.V. от 18.20 часа - I
програма. С интелигентно написан текст авторите въвеждат в
проблематиката на поредицата … "Открай време хората са се
стремили да вникнат в процесите и явленията извън нас и вътре в
нас. Съвременната наука е разкрила и изследва много от тях, но и
много от проблемите, които не са изяснени все още са загадка за
нас". На някои от тези загадки е посветена рубриката и включва
разнообразни научно-популярни филми, между които могат да се
отбележат "Островът на Минотавъра", "Мохенджо даро",
"Загадките на гравитацията" и др.

54
 Една телевизионна поредица с много достойнства е
"Вселената". Първият филм е излъчен на 13.VI - "Спътниците".
Следват "Слънчева система" – 1.VII, "Звезди" – 13.VII и т.н.
Филмите са преведени и обработени в България, но по същество
са чужд телевизионен продукт.
Родно производство с добро качество са документалните
филми "Силистренци" – 6.III. и "Червен – твърдина българска".
На седмицата на морето е посветено телевизионното
състезание "България морска страна", излъчено на 8.VIII от
14.30 часа. Игровият момент, съчетан с географски и исторически
знания, създава неповторима атмосфера за участниците и
зрителите.
Последното географско научно-популярно предаване за
годината е филмът "Искър", излъчен на 19.ХII. Той предлага
географски знания за долината и природните особености в района
на поречието на река Искър.
През 1977 г. по Втора програма продължава излъчването
на поредицата "София – нашата столица". Представените
филми са многопластово предаване, посветено на всички области
от живота на столицата.
Предаването "Шуменски окръг – реконструкция и
модернизация", излъчено на 13.II, запознава с архитектурните
строителни планове и новото строителство в града.
В четвъртък вечер по II-ра програма започва излъчване на
рубриката "В края на седмицата", предлагаща маршрути за
отдих през почивните дни. "С приятели на Боровец" – 10.III от
22.10 часа, е първото предаване от тази рубрика.
През годината броят на чуждите географски предавания е
много малък, а основната част са български програми. Съществен
момент в работата на българските оператори е достигането до
редки и уникални места и прецизното им заснимане.

55
 Телевизионният журнал "Природа" предлага много
красиви и неповторими картини от България, подредени с вкус и
опит.
По Втора програма е излъчен цикълът "Човек създава -
човек руши", една история, отразяваща вредите нанесени на
природата вследствие на човешката дейност. За съвършенството
на природата е научно-популярния сериен филм "Невероятният
кръговрат", излъчван в събота по Втора програма.
През 1977 година се поставя началото на едно ново
политико-географско предаване с многопластова структура -
"Светът в действие". Името и програмата са предложени от
журналиста Тома Томов, редактор в новините на БТ от 1968
година, който привнася идеята от едноименна програма в Англия.
Какво значение за телевизионната институция има това
предаване, разкрива факта, че лично генералният директор на
Телевизията го представя с думите: "Това, на което някога хората
посещаваха целия си живот или за което пилееха съкровища -
опознаването на света, вие ще го имате във вашия дом.
Телевизионната журналистика търси откровението чрез
действието, в неубозданото море на нашия живот, изправен
сякаш пред стена от проблеми – каква по-благородна задача от
това да впрягаме в сините юзди на екрана образа на нашата
цивилизация, да тълкуваме този променящ се лик... Програмата,
която започва от днес, е опит за съвременна телевизионна
журналистика... Ще се опитваме един път седмично - всеки
четвъртък - да ви показваме света в неговата динамика. Този
стремеж роди заглавието на новата програма – "Светът в
действие". "Светът в действие", фокусиран в една единствена или
най-много две теми, вътре в скъпоценните 60 минути. Живеем в
света след Хелзинки, в света на разведряването, на диалога.
Водим актуална външна политика. От Берлин до Владивосток, от
София до Мурманск се простира един нов свят, на който трябва

56
да потърсим исторически параметри, неговото влияние върху
историческите процеси в глобален обхват..."(32).
"Светът в действие" стартира на 7 юли 1977 г. и бързо
се утвърждава като една от водещите рубрики в Българската
телевизия. Заедно с чисто информационните географски знания
рубриката предлага главно политически коментар на събития,
носещ ясни идейни позиции.
В телевизионната рубрика се изявяват двама талантливи
журналисти: Тома Томов – създава и води документално-
политическата програма и представя репортажи, коментари,
есета, документални филми и интервюта; Любомир Коларов –
водещ и главен редактор на предаването от 1982 година.

Любомир Коларов Тома Томов

През годината се излъчват географски предавания,
предлагащи важни практически знания. Такива са: "Морето
лекува и през зимата" – научно популярен филм – 6.III, "Как да
опазим реколтата от пожари" – телевизионно състезание – 4.VII
от 19.05 часа и редовна "Туристическа информация" – II
програма от 20.15. 20.30 часа от понеделник до четвъртък.
В поредицата по Втора програма "По софийските улици"
на 14 и 21.VIII, екип на телевизията ни запознава със
забележителностите на "Булевард Ленин" и историята на тази
улица.
Телевизионният очерк е основният жанр на географските
предавания в началото на 1978 година. Излъчени са филмови

57
очерци за "АПК – Поморие" – 30.I 17.20 часа, "Град Айтос" – 6.II
от 17.10 часа и "Град Созопол" – 12.II по Втора програма. Всеки
вторник по I-ва програма се излъчва телевизионния журнал
"Природа".
За трета поредна година продължава да се излъчва
рубриката "София – нашата столица", преди по Първа, а след
това и по Втора програма. Водеща е Невена Шишманова, която с
журналистическо майсторство събира различни теми в
ограниченото по време предаване. Рубриката, посветена на
проблемите на столицата, е към дирекция "Информация и
публицистика". Предлагат се любопитни факти от културата,
историята и географските особености на града.
Големият брой научно-популярни филми разнообразяват
иначе богатата на спортни, детски и публицистични предавания
програма. Предложени са научно-популярните филми "Племето
Арахна" – 8.IV от 21.30 часа втора програма, "Какви богатства
крие морето", серийният филм ""Непозната Бразилия", "Загадките
на Бермудския триъгълник" – 29.Х – 11.30 – 12.30 и др.
В една нова рубрика "Съкровищата на България" се
представят филми, някои от които вече са показвани в рубрика
"Атлас". Тъй като телевизионното производство е скъпа дейност
в много телевизии се прилага посоченият по-горе метод.
От рубриката "Служа на родината" са документалните
географско-исторически филми "Римският мост", 27.VIII от 11.30
– 12.15 часа, "Шуменската крепост", 14.VIII от 19.00 – 19.20 ч. и
др.
Особен тип географско-публицистично предаване е
дискусията "На кого принадлежи Световният океан?" от
рубриката "Гледища" – 8.ХI. В студиото са поканени различни
специалисти, които да коментират и разяснят международните
договорености за морските и океански басейни.

58
 "София – нашата столица" е постоянна рубрика на БНТ,
която кани зрителите пред телевизиония екран всеки вторник –
20.30 часа – II програма и през 1979 г. Авторите на предаването
отбелязват: "София не е само столица на социалистическата ни
родина. Тя заема особено водещо място в общонационалната ни
система – тя е най-големият наш икономически, политически,
научен и духовен център - тази характеристика на другаря Тодор
Живков стои в основата на дейността на редакцията по
отразяването на цялостния живот на столичния град... (34).
От началото на 1979 година филмите на редакция
"Документални филми" и от двата й творчески колектива -
"Летопис" и "Обзор" се излъчват всяка сряда по първа програма
от 19.00 часа.
Предлагат се филми за трудови успехи, значими събития
от обществения живот и природни забележителности. От тази
поредица е филмът "Тунелът", описващ работата на строителна
бригада, пробиваща тунел под "Витиня".
Зимната тема е застъпена от филма "Мальовица" –
сценарист Я. Антов, режисьор О. Цоков. Авторите запознават
телевизионните зрители с работата на ски школата в местността
"Мальовица".
По случай 35-годишнината от победата на
Социалистическата революция, Българското национално радио и
Българската национална телевизия предлагат съвместната
поредица "Панорама на съвременна България". Ето какви са
плановете на авторите: "Всяка седмица от 19.II до юбилейния
9.IХ БТ ще посвещава на един окръг и така за 28 седмици ние ще
пропътуваме из цялата ни страна. "Седмичната програмна схема"
ще се запази или с други думи стопанският и културен живот на
всеки окръг ще се покаже в известните на зрителите рубрики. В
началото на всяка програма ще бъде филмова импресия –
"визитната картичка" на всеки окръг, после председателят на

59
всеки окръжен съвет запознава с основните проблеми –
икономически, културни, челния опит. Вторник зрителите ще
видят най-големия завод или национален обект на окръга, сряда –
партията организатор и вдъхновител за окръжните партийни
организации от Априлския пленум до 1979 г., четвъртък –
предаване по проблемите на селското стопанство в окръга, петък
– 30 минутен филм за българо-руските и българо-съветски
отношения на територията на окръга, събота – директни
предавания "Спортен празник на окръжния стадион" и 15
минутен филм за туристически обекти и природни
забележителности на окръга, неделя - "Трибуна култура" и
"Студио М" гостуват на окръга. Заключителен концерт и слово на
първия секретар на ОК на БКП" (33).
Съдържанието на посочените предавания е един
своеобразен икономо-географски видеопреглед на постигнатото в
България. По своята информационна същност те са географски
предавания, макар и натоварени със значителни идеологически
внушения.
През годината за пионерите тръгва една нова рубрика
"Зове ни слънчева пътека", в която се предлагат туристически
маршрути в нашите планини. От тази рубрика е филмът "Към
гордия Ком", излъчен на 9.I. 1979 година.
На 35-тата годишнина от социалистическата революция е
посветена 35 серийната поредица "По хълмовете на времето"
със сценарист Иван Славков, режисьор Младен Младенов и
консултант Лилия Райчева. Филмите са една изчерпателна
кинохроника, съдържаща исторически и географски знания.
От 15.I се излъчва рубриката "Земята, която ни храни".
Тя е цикъл от документално публицистични предавания на
редакция "Агра". Включва поредицата от телевизионни филми:
"Земя – кърмилница, земя – страдалница", "Враг на земята",
"Земя в заем", "Земята всенародно богатство" и др.

60
 Емоционален познавателно-експедиционен географски
филм е "С дървена яхта около света", представящ плаването на
яхтата на Българската телевизия "Тивия". На борда на яхтата са
Юлия и Дончо Папазови и петгодишната им дъщеря Яна. За 96
денонощия те правят обиколка около континента Европа.
Членове на експедицията са и четирима работници от телевизията
- опитният моряк Петър Андонов, капитан на първата яхта на
телевизията "Еол", директорът на продукцията - Симеон Идакиев
и филмовите оператори - Румен Костов и Борис Сирийски.
Направен е цветен сериен филм, проследяващ цялото пътуване.
През годината Втора програма се очертава като културно-
образователна. Образователните предавания във II-ра програма са
13.57% от всички предавания, срещу 2.21% по I-ва програма (8).
Географски филм, описващ резултатите от природно
бедствие – свлачище, сполетяло с. Орсоя е показан на 12.III от
18.50 часа. Земни маси с площ над 1 кв.км. се свличат при силно
размекване и нагъване на земните пластове, разрушени са 103
къщи, а 19 са силно напукани и стават необитаеми. Това е филм
предупреждение! Той показва последиците от едно природно
бедствие, но и поставя много актуални въпроси за възможностите
за превенция. Показана е дейността на силите на Гражданска
отбрана за ликвидиране последиците от настъпилото бедствие.
В програмите за 1980 г. се прави опит да се подредят
различните географски теми по дни и часове от понеделник до
четвъртък.
Студията за телевизионни филми "Екран" реализира
през годината около 80 документални филма, посветени на 1300
годишнината от създаването на Българската държава. Такава е
рубриката "За теб, мили роде", която предлага ежеседмично 70
минутна програма.

61
 Връзките със социалистическите страни се представят в
рубриката "Дружба". През годината са излъчени филмови
материали за почти всички социалистически страни.
По Втора програма се предлага "ТВ университет Агра" и
учебни програми, включващи географски знания.
В програмната схема се включват още 4 – 5 нови рубрики:
"Очевидци", "Български имена", "От народа сътворено",
"Приятели на България" и др.
На 29 януари 1980 година по Първа програма се провежда
пресконференция, озаглавена "Ние и бедствията". Тя е нова
рубрика на главна редакция "Съвременник", пряк наследник на
"Сто минути на зрителя". Ето какви са някои от разискваните
въпроси: … "И ако все пак земетресението е "божа работа" и
пожарите ли се раждат "от небето". Много или малко българи
гинат от гръм и отчитаните жертви винаги ли са "невинни"...
Оръжието срещу буреносните облаци достатъчно ли е и на
мястото ли си е? Можем ли да предугадим прииждането на
реките и навреме да се подготвим за него? ... Много или малко
българи се давят?" (42). По време на излъчването на
пресконференцията се предлага внимателно подбран визуален и
статистически материал. Пресконференцията е особен вид
географско-публицистично предаване, целящо превантивни
действия за опазване от нещастни случаи и бедствия.
С много големи достойнства се отличава програма
"Отечество", представяща цикъл от предавания, озаглавени
"Земята на България". Първото предаване е "Дневник на събора
на плодородието" – 5.II – 17.40 часа. В него се казва … "Не
можем да си представим нашето съществуване без плодородната
българска земя – извор на живот и най-скъпоценен капитал …
затова и привързаността на народа към земята е пословична. И
как иначе? Та нали с нея народът е свързал всичките си надежди

62
във вечната си борба за живот, векове наред я е росил с потта си,
оплождал я е с труда си."
Филмът на Е. Димитрова и П. Станчев "Кога род се
сбира" разкрива вековната любов на българина към земята.
"Достатъчно ли обичаме нашата земя? Грижим ли се за нея или
увлечени от зашеметяващите темпове на развитие и
индустриализацията на икономиката любовта ни към нея се е
превърнала само в сантиментално съзерцателно чувство? Отговор
на тези и други подобни въпроси дава филмът "Земята". Макар и
да разкрива тези проблеми върху един малък регион -
Костинбродската селищна система, филмът има общонационално
звучене, тъй като проблемът за опазване на орната българска
земя е общонационален" (9).
Всеки четвъртък се излъчва рубриката "Светът в
действие" с повторение в неделя по обяд. Предаването има голям
успех и значителна зрителска аудитория. Политико-географските
филми дават многопластова информация за представяните обекти
от различни части на света. Високият рейтинг на предаването се
поддържа и от прецизната работа на водещия журналист -
Любомир Коларов. Ето какво споделя той за едно от пътуванията
си в Южна Америка: … "Този път маршрутът ни с оператора
Константин Черкозов бе в посока - Западното полукълбо. Район
на снимане – Мексико, Коста Рика, Панама и главно Никарагуа.
Според някои съвременни теории за названието на Американския
континент, неговото име дошло именно от тук, от Никарагуа, в
чиито планини живеело индианското племе Америки, останало в
дневниците на завоевателите ... На кратера на вулкана "Масая"
направих първия си филмов репортаж за БНТ, в който търсих
символиката на този район, известен с огромното си количество
действащи вулкани и разтърсван сега от мощни революционни
трусове..." (7). Очевидно е търсеното съчетание на представените

63
забележителни географски обекти с горещи идеологически и
политически събития.
През годината напредък бележи младежката рубрика
"Студио Младост". Предаванията имат многопластова блокова
структура с еклектично обвързани разнородни части.
В последните месеци на годината приятни впечатления у
зрителя остава географската рубрика "Отечество", предлагаща
филми за архитектурата на българското село и българския град,
маршрути из страната, българските мостове, българските реки и
т.н.
Утвърдилата се рубрика "София - нашата столица"
продължава успешното си развитие и през 1981 година. Тя е
преместена в Първа програма, като се променя и часовият пояс на
излъчване – 18.00 – 18.30 часа. Това е едно от най-гледаните през
годината телевизионни предавания.
През годината политико-географската рубрика "Светът в
действие" предлага филми за капиталистическите страни -
Германска Федерална Република, Великобритания, Франция и др.
Въпреки силната политизация, визуалната информация дава
някои реалистични знания за страните от Западна Европа.
На зрителите са предложени географските предавания:
"Маршрути" ("Пътуване към извора" – 10.I.), "Море" – 11.I.,
"Родопите" – документално поблицистично предаване – 10.IХ.
14.50 часа, поредицата "България на петте континента" 16.40 часа
на 7.II.
С по-голяма гледаемост и екранни достойнства е
излъчената поредица "Планета", посветена на дивите животни.
Блестящата операторска работа е умело съчетана с прецизен
авторски текст. На 30.V от 16.05 часа е предложена серията
"Виковете на дивите гъски". Със специално предаване се чества и
"Годината на орнитолога". Показани са кадри на различни птичи
съобщества от слабо населени части на Земното кълбо.

64
 "Туристически компас" е нова рубрика, която се излъчва в
четвъртък по Втора програма. Тя запознава с условията за
почивка и туризъм в различни туристически комплекси.
През 1982 година расте броят на излъчените географски
научно-популярни филми и екологични предавания.
В рубриката "Икономическа политика" - на 11.V от 19.00
часа по Първа програма е показано екологично-публицистичното
предаване "С проблемите на Велинград". За стойността на
предаването можем да съдим по фонограмата … ". Сред
естествената красота на Родопите старите българи са "открили"
една райска котловина, а тя ни е дарила с умерения си климат,
със слънчевите си дни и нещо рядко срещано на нашата Земя –
близо 70 топли лечебни минерални извора" (35).
В много от предаванията се разискват проблемите на
туризма, старата материално-техническа база и промишлените
производства, които застрашават със замърсяване природата.
В рубриката "Тивия" на 25 април от 16.20 часа по Първа
програма е показан екологичния филм "Замърсените реки".
Анализира се пряката връзка на научно-техническия прогрес и
консумацията на прясна вода. Отчетено е, че за първите 75
години от началото на века, консумацията на прясна вода се е
увеличила седем пъти. Показан е конкретен пример, свързан със
замърсяването на река Струма.
По Втора програма се излъчва рубриката "От меридиан
до меридиан" предназначена за юношите.
Типично географска рубрика за природната среда е
"Картина на природата", която на 27.IV от 20.30 часа по Първа
програма излъчва природногеографския филм "Растителният
свят на България". Красивата българска природа е представена с
дървесни и тревни видове от различни растителни зони на
страната. Филмов очерк за град Перущица е предложен на 26.IХ,
озаглавен "Мъртвия празник на Перущица".

65
 От поредицата "България на петте континента" на 6.VI
от 16.45 часа е излъчен научно–популярният филм "В джунглите
на Перуанска Амазония".
В съботния и неделния ден програма "Планета"
представя екологични и научно популярни филми за морето.
Заслужават особено внимание и телевизионните предавания,
посветени на рекриацията и туризма. Под заглавие "Архитектура
на отдиха" с начало 20.VII от 20.00 часа по Втора програма
зрителите се запознават с архитектурните особености на най-
големите курортни комплекси на България: "Златни пясъци",
"Албена", "Слънчев бряг" и "Русалка".
От следващата - 1983 година води началото си
образователна телевизионна програма "Кръгозор". Предаванията
се излъчват от понеделник до четвъртък вечер, след новините от
17.30 часа и сутрин от 10.30 часа. По-голяма част от научно-
популярните филми под шапката на тази рубрика предлагат
общогеографски знания.
По Втора програма продължава да се излъчва рубриката
"Море", отразяваща екологични проблеми и дейности, свързани с
морето.
Постоянната през годините рубрика "София – нашата
столица", излъчвана редовно в сряда от 20.30 часа, е спирана два
пъти през годината – от 23.II до 16.III и от 23.III до 13.IV.
Извършени са промени в структурата на предаването, като се
обръща внимание на екологичните проблеми на столицата.
През 1983 г. са показани няколко поредици от научно –
популярни филми. До средата на месец април, всяка събота след
обяд се излъчва 10-серииният научно популярен географски филм
"Наследство за бъдещето". Хубав филм е също "В делтата на
Дунав", излъчен на 26.VI от 20.10 до 20.35 часа. Той запознава
любознателния зрител с природните условия и екологичните
проблеми на река Дунав.

66
 Незабравими природни картини от България предлага
една нова документалната поредица от филми: "1300 километра
по пътищата на България" - 3.IХ и "Цветовете на Родопската
дъга" – 24.IХ.
Младежкото предаване "От меридиан до меридиан",
което се излъчва всеки понеделник по Втора програма от 19.30 до
19.50 часа, е преместено (във вторник по Първа програма) поради
излъчването на географското туристическо предаване "Лято -
83". Специалното отношение към туризма намира реализация в
проведената по БНТ пресконференция "Ефективен туризъм за
всички" – 10 май - I програма 20.30 часа.
Тенденцията за намаляване на броя на политико-
географските предавания за сметка на научно-популярните и
развлекателни географски предавания се запазва и през 1984 г.
Географски научно-популярни филми се предлагат в
набиращата популярност телевизионна рубрика "ЛИК".
Предавания от тази рубрика са "Есен в Мелник" – 3.I. по Втора
програма от 20.50 – 21.15 часа, "Багри от Латвия" и др.
От учебно-образователната програма "Кръгозор" в
рубриката "Съкровищата на България" са представени
българските географски филми: "Старинни мостове" – 23.II –
19.30 часа по Втора програма; "Послание от вековете" – 4.III от
12.30 часа по Първа програма; "Калоферски дантели" – 8.III от
19.50 часа по Втора програма. Филми, носещи неповторимия
български дух от същата рубрика, са: "Бачковски манастир",
"Стария Пловдив" и "Седемте престола". Големият зрителски
интерес към тези географски предавания се дължи на
професионалната работа на авторите на филмите, избрали
актуални теми и значими обекти от българската природа и
култура.

67
 Визуални внушения чрез рекламни филми за
туристически обекти у нас предлага новата рубрика "Туризъм",
излъчвана в сряда от 21.40 часа.
От поредицата "Българско непреходно" е документалният
икономо-географски филм за Шуменски окръг - "Живият огън",
както и филма "В подножието на Еледжик" - 1.ХII, разказващ за
селищна система Ихтиман.
Като цяло, броят на българските географски предавания,
отразяващи обекти от България, е много висок. Това е една
съзнателно поддържана линия, която се наблюдава още от 1981
година, когато е отбелязана 1300-годишнината на Българската
държава.
На 16 юни от 21.25 часа по Втора програма е излъчен
филмът "Златните находища на Златоград", показващ един от
най-младите градове на България, център на селищна система. В
есеистичен план авторът на филма Златко Попзлатев разработва
два основни мотива, свързани с материалния градеж и мислещия
потенциал на местните хора. Документални икономо-географски
филми за български обекти са "В Шумен – творчество от панели",
"Белославските стъклари" и др.
Истински географски шедьоври са предложените филми
от експедиция "Еверест - 84" – първа част – 9.IХ – 16.30 часа и
втора част 16.IХ от 15.10 часа. Режисьор на филмите е Милан
Огнянов. Зрителите стават свидетели на смелостта на шепа
българи, дръзнали да покорят покрива на света – връх Еверест.
През годината са предложени филмите на Симеон
Идакиев "Един мъж, един автомобил, една камера". Изготвена с
творчески ентусиазъм и висок професионализъм, научно-
популярната поредица отвежда зрителя, който е в ролята на
откривател, до труднодостъпни природни обекти от Югоизточна
Азия.

68
 Научно-популярните филми с географско съдържание се
излъчват всяка неделя по Първа програма в часовете на програма
"Атлас", но без да са под шапката на тази рубрика. Поредицата
включва следните филми:
1. "Измерение на приятелството" – 23.IХ.1984 г.
2. "Бомбайски силуети" – 30.IХ.1984 г.
3. "Към страната на подправките" – 7.Х.1984 г.
4. "Южна Индия" – 14.Х.1984 г.
5. "Градът на Рабиндранат Тагор" – 21.Х.1984 г.
6. "ГОА" – 11.ХI.1984 г.
7. "По следите на мечтата" – 18.ХI.1984 г.
8. "Измерения на сътрудничеството" – 25.ХI.1984 г.
9. "Тигърът на снеговете" – 2.ХII.1984 г.
10."Свещената страна" – 9.ХII.1984 г.
11."Храмовете на Индия" – 16.ХII.1984 г.
12."Страната на дракона" – 23.ХII – I част,1984 г.
30.ХII – II част, 1984 г.
Подготовката и представянето на филмова поредица е голямо
постижение за Българската национална телевизия, издигащо
нивото на българския научно-популярен географски филм.
През 1985 година общият брой на българските географски
телевизионни предавания намалява. Географските рубрики са
изчистени като теми, като се поддържа високото качество на
филмите от 1984 година.
Учебно-образователните програми от рубрика "Кръгозор"
вече се излъчват само по Втора програма.
Утвърдената през годините програма за селското
стопанство "Бразди" от началото на 1985 година се излъчва по
обяд в неделния ден. През следващите години часовият пояс на
излъчване остава непроменен.

69
 Предлагат се голям брой филмови очерци: за град Ямбол
– 5.V. от 12.40 часа , "Родопа" – Ст. Загора, текстилен комбинат
"Д. Благоев", НПК "Република" – Своге – 16.II от 11.35 часа и др.
Значително се разнообразява съдържанието на рубрика
"Студио Младост". Така в предаването предложено на 31.V от
20.50 часа по Втора програма се включват следните теми:
черноморският екипаж "Бузлуджа", срещи със спортист и
актриса, ловно стопанство "Щерба", в село Драгоево – Шуменски
окръг, при жокеите в село Орешак, текстилният завод "Дружба" и
др. Посочените теми показват, че рубриката приема блокова
структура, в която съвсем ясно географският елемент заема
значително място.
От екологичната рубрика "Природа" заслужава да се
отбележи предаването "Витоша – Мащаб 1:1 милион" - 16.VI от
15.10 часа по Първа програма – I част и 23.VI – II част. В
програмата се разглеждат екологичните проблеми в Народния
парк "Витоша" през погледа на кмета на общината, БТС и
стопаните на различни туристически обекти.
В началото на 1986 година е предложен 60-минутният
документален филм, посветен на националния празник на Индия.
Показани са природните забележителности и хората на тази
необятна страна. Филмът е заснет от екип на БНТ през ноември и
декември 1985 г. Гост в студиото е журналистката Даниела
Кънева, която най-добре познава особеностите на тази далечна
страна.
През годината продължава излъчването на географски
рубрики с точно установено място в програмната схема: "София –
нашата столица" – понеделник, втора програма от 20.50 часа, в
петък по същата програма се излъчват рубриките "Море" и
"Туризъм и отдих", а четвъртък – учебно-образователната
програма "Кръгозор". От 20.30 часа всяка сряда по Втора
програма се предлага икономо-географската рубрика "Световна

70
икономика". Тя запознава любознателния зрител с достиженията
и водещите производства в развитите капиталистически страни.
В чест на ХIII конгрес на БКП се излъчва политико-
географската рубрика "Политика Априлска – политика Ленинска"
с автор професор Марко Семов. В рубриката са включени
телевизионните предавания: "От Април до Април" – 31.III от
19.10 часа по Първа програма, "Новаторският дух на БКП" –
29.III и "Сближение за милиони" – 30.III. Наред с чисто
идеологически и политически внушения се предлагат географски
знания, свързани с икономиката на България.
Любопитната камера на БНТ проследява заедно с
варненски алпинисти непознати места в Перу. Заснетият
материал за експедиция "Анди-84" е предложен на 6.IV от 21.20
часа по Втора програма в рубриката "Български маршрути".
През годината е показана рекрационно-географската
програма "Старозагорските минерални бани – възможности за
лекуване" – 27.VI по Втора програма от 18.00 часа. Тя е включена
в цикъла "ТВ журнал – Здраве", една рубрика, която по-късно
отпада от програмната телевизионна схема.
Рядко срещан географско-публицистичен жанр в
телевизията е Пресконференция на БНТ. Тема на такъв тип
предаване е "Урбанистика и териториално селищно устройство".
Визията и директното предаване позволяват обсъждане в ефир на
редица проблеми, засягащи географията на населението и
селищата в България.
От 1987 година се забелязва съществено намаляване на
броя на българските географски програми за сметка на чуждите.
Интересно научно-популярно предаване от рубриката "Прогрес"
е "Подводните ферми" – 23.II от 19.10 часа. Зрителите се
запознават с проблемите на Черно море и предлаганите нови
методи за почистване на замърсените води.

71
 По Втора програма продължава да се излъчва блоковата
рубрика "Кръгозор", включваща различни научно-популярни
филми – за организмовия свят, за спасяването на животните и др..
За децата са предложени 13 епизода от поредицата "Животните
отблизо". Първият филм е излъчен на 26 февруари. Главни герои
в документалния филм "Приказка от миналото" са деца
етнографи от Старозагорски окръг, възстановяващи стария
български обичай – кукерите. Филмът има не само етнографска и
историческа стойност, но и много художествени достойнства.
Излъчен е на 5.III по Първа програма.
От предаванията посветени на туризма специално
внимание заслужават две рубрики – "Туризъм", която от 1987 г. е
преместена в неделя, по Първа програма от 9.00 – 9.30 часа и
"Лято 87".
Последната рубрика предлага новини от черноморските
курорти, туристически реклами и маршрути за туризъм, както по
Черноморското крайбрежие, така и във вътрешността на
страната.
Сред политико-географските предавания отново се
откроява постоянната рубрика "Светът в действие", предлагаща
документални филми за различни части на света.
"Откриването на Китай" е образователен документален
филм от същата рубрика, който показва различни неизвестни
страни от живота на многоликия Китай. Филмът е реалистичен,
достоверно разкриващ истинския облик на Китайската народна
република.
Намаляването на количеството на географските програми
продължава и през следващата 1988 година. За сметка на това се
увеличават развлекателните музикални, анимационни, спортни и
филмови програми. Разнообразява се програмната схема, като се
въвеждат много нови рубрики. Някои от тях имат и географско
съдържание.

72
 От тази година на екран излиза "Космос за всички".
Рубриката се излъчва един до два пъти месечно на мястото на
програма "Атлас". Авторите твърдят: "Космосът това сме ние и
нашата планета. Осмислянето на сложната взаимовръзка човек –
Космос, космическите изследвания, като социален феномен на
нашата съвременност е основата на тематичната насоченост при
изграждането на облика на новата телевизионна рубрика "Космос
за всички"... Беспорно рубриката трябва да е познавателна със
съответна оценка и коментар на специалистите, да запознава с
личности и научни открития, с исторически факти … 1988 година
е обявена от ООН за година на Космоса" (36).
В политико-географската рубрика "Светът в действие" са
представени два филма на журналиста Асен Агов и оператора
Николай Тодоров. Първият е от три "фронтови държави" -
Зимбамве, Замбия и Мозамбик. Вторият проследява борбите на
Ангола и Ботсвана през месец декември 1987 година срещу
Южно Африканската република. Достоверно, но не особено
задълбочено и аналитично се проследяват причините за военните
конфликти и участието на великите сили в тях. Разбира се, тези
филми носят и известно идеологическо натоварване, характерно
за политико-географските предавания от това време. Такива са
характеристиките и на телевизионната рубрика "Гледища",
излъчвана в понеделник от 19.00 часа.
Екологичното предаване "В отговор на публикуваното"
от 25 февруари, по Втора програма се проследява замърсяването
на водите на река Марица.
Продължава излъчването на утвърдените географски
предавания "Световна икономика", Бразди" и др., които са в ефир
в обичайния си ден и час.
През годината се реализират много нови блокови
програми, съдържащи и географски знания. Все повече
предавания служат не за образование, а по-скоро за развлечение.

73
 1989 година е особено богата на български географски
телевизионни предавания. Водеща роля имат политико-
географските рубрики, сред които се откроява "Светът в
действие". От тази рубрика е филмът "Селям шалям" на Асен
Агов и Христо Рачев, предложен на 19 януари. Още чрез
заглавието, което означава на арабски и иврит - мир, авторите на
филма искат да ни подскажат тяхната надежда. За пръв път след
40 години се появява възможност за разбирателство между араби
и евреи. Предложени са кадри от градовета Рамаля, Налбус и
Витлеем.
От същата рубрика е документалният филм "Кувейт –
невероятната реалност" на журналиста Иван Гарелов и оператора
Ал. Мутафчиев. Той е представен като измислен град на
бъдещето, разположен сред пустинята. Ел Кувейт, както е
пълното му название, е високоурбанизиран смайващ погледа на
чуждоземеца град. "Оазис на сигурността и просперитета в един
свят, обхванат от тревога, безпорядък и раздори" – така определя
мястото на Кувейт, емирът на страната, Джабер ас Сабах.
Критична оценка на събитията от близкото минало на
Чили предлага документалният филм на Любомир Коларов "Чили
– светлина в края на тунела".
Освен поредица от политико-географски филми се
предлагат телевизионни очерци за Търновград и Пловдив.
Много научно-популярни филми са представени в
рубриката "Кръгозор": "Да живее пчелата" – 26.I, "В търсене на
пришълците" – 5.I и др.
Продължени са рубриките: "Свидетели на миналото",
"Морски спектър", "Художествена самодейност" и "Съкровища-
та на България".
По Втора програма се излъчва рубриката "Дунавски
маршрути", запознаваща с проблемите на корабоплаването по
река Дунав.

74
 Критичната рубрика "Екология" разглежда проблемите
при опазването на природата. От рубриката са предаванията
"Цената на пепелите" – 18.I, "В защита на Димитровград" – 25.I,
"Природата очаква нови технологии" – 1.II, "Разград – нови
екологични решения" – 15.II и др.
Общогеографски популярни знания предлагат рубриките
"Космос за всички", "Древния път" и "Славянската цивилизация".
Това е една от годините с най-голям брой качествени български
географски програми.
От началото на 1990 година се извършват редица
демократични преобразования в обществото, но първоначално не
се наблюдават съществени промени в темите и съдържанието на
географските телевизионни програми.
Още на 2 януари е предложен традиционният за празника
на Република Куба документален филм за успехите в развитието
на страната. На 6 януари вечерта по Втора програма подобно
предаване със същата структура е посветено на националния
презник на Камбоджа.
От началото на годината с една политическа мозайка за
изминалата 1989 година продължава рубриката "Светът в
действие". Тя се излъчва в традиционното време – четвъртък
късно вечерта по Първа програма, с повторение в събота по обяд.
За перспективата, дванадесетгодишната история и специфичните
особености на рубриката пред медиите говори водещият на
програмата журналистът Любомир Коларов: "Мисля, че всички
наши телевизионни зрители добре разбират обстановката, в която
живеем сега, и изискванията на времето към нас. Мисля, че
редакцията на "Светът в действие" през тези години, откакто е
създадена, не е нарушавала етиката и морала, не е представяла
филми, свързани с лъжи и невярно показване на действителността.
През тези години сме се старали да отразяваме онова, което
нашите репортери, специални пратеници са видели в чужбина,

75
така е било в повечето случаи. Друг е въпросът, че понякога тук,
след завръщането се е налагало нееднократно тези филми да
бъдат "консултирани" (както до сега се наричаше) и някои
неудобни или считани за неудобни моменти да бъдат избегнати,
тъй като навявали асоциации. Тук искам да кажа, че и занапред
няма да останем встрани от изискванията, свързани с нашите
национални интереси. Ние не сме частна телевизия, принадлежим
на народа и естествено интересите на българската държава стоят
над всичко .... Разкрепостяваме се от всякакви догми, които
съществуваха досега в нашата работа, указания, изисквания и т.н.
Чисто географски наблизо станаха такива събития, които коренно
промениха политическата карта не само в Европа, но и
промениха съотношението на политическите сили в света ...”
(17).
През следващите месеци в рубриката "Светът в действие"
са предложени филми на В. Михайлов за Румъния, на Николай
Конакчиев за Чехословакия, на П. Кожухаров за ГДР, на Радослав
Михайлов за Полша, филми за Унгария и Никарагуа.
На 27.IХ от 21.30 до 22.20 часа е показан политико-
географският филм "Свят без стени - Америка 90". Авторът на
филма - журналиста Тома Томов споделя: "Избрахме това
заглавие, тъй като за пръв път може да се появи филм за
Америка, освободен от каквито и да е идеологически
предрасъдъци. На второ място, защото падна Берлинската стена и
заедно с нея цялата тази идеологическа бутафория, която
фактически съсипваше живота на всеки журналист. До сега и
дума не можеше да става за такъв филм. Когато снимах през 70-
те години, ми казваха, че 50% от филма трябва да бъде Харлем,
че класовата борба трябва да е максимално отразена и т.н. Новият
филм действително е без всякаква цензура. Основната ни идея и в
двете части на филма е свободата, която е духът на Америка."
(18).

76
 От поредицата "Екология" е излъченото на 3.I от 19.00
часа предаване "Отново за екологичните проблеми на Разлог". На
същите проблеми е посветен документалният филм "Аварията" –
8.II по Втора програма. Той включва разкази на очевидци и кадри
от най-голямата производствена авария в промишления комплекс
Девня.
От 5 до 7 юни по Втора програма е излъчен трисерийнит
географски документален филм "Кръгът на живота", като
първата част е озаглавена "Портрети от Неапол" - режисьор
Александър Раковски и оператори Ивайло Кузов и Владимир
Гоневски. Зрителите се потапят в ритъма на град Неапол и
прекрасните плажове по средиземноморското крайбрежие.
През годината стартира новото информационно музикално
предаване "Добър ден!". Предаването се излъчва всеки вторник,
сряда, четвъртът и петък по Първа програма от 9.00 до 10.30 часа.
Освен чисто развлекателния си характер, програмата предлага и
редица географски знания от България и света.
През годината броят на българските географски програми
е малък, а чувствително се увеличават чуждите развлекателни и
научно-популярни географски предавания.
Голям зрителски интерес предизвиква атрактивното
географско-изследователско предаване "Летящи чинии над село
Ключ". Предложени са разкази на очевидци, в които се чувства
масовата психоза, обхванала цялото село. Не се установяват
никакви конкретни доказателства за наличие на летящи чинии и
извънземни. За сметка на това телевизионната камера запознава
подробно зрителите с ландшафта на района и геоморфоложките
особености на месността.
Атрактивно е представянето на българската география и
история в поредицата "Съкровищата на България". Тя се
излъчва от началото на годината и предлага разнообразни по тема
филми: "Човекът, грехът и стария иконопис" – 11.I,

77
"Съкровищата на Рилския манастир" – 12.I, "Тракийската
гробница край Казанлък" – 3.I, "Старите градски часовници" –
25.I, "Яйлата" – 1.II, "Златният варненски некропол" – 7.II,
"Златото на понтийските градове" – 8.II, "Възрожденският Ловеч"
– 15.II и др. Изброените телевизионни филми са една визуална
екскурзия във времето и пространството, даваща не само знания,
но и основа за високо национално самочувствие.
1990 година е богата на български научно-популярни
географско-изследователски филми. Сред тях водещо място
заемат новите 14 филма от поредното пътешествие на Симеон
Идакиев в Латинска Америка под общо заглавие "Един мъж,
една камера". Вълненията на този пътешественик неведнъж са
стигали до зрителите, разкривайки специфичните особености на
хората и природата от различни части на Земното кълбо.
През 1991 година в една главна редакция, наречена
"Меридиани", са обединени няколко отделни редакции, които
предлагат програми с географски знания.
Задачите на редакцията коментира главният и редактор,
журналистът Любомир Коларов: "В сегашната главна редакция
"Меридиани" са редакциите – "Светът в действие", която и
занапред главно чрез екипи на БНТ ще продължи да ни
посвещава аналитично с най-парливите проблеми от
международния живот. Редакция "Поглед към света", която
години наред излъчваше своята продукция по Втора програма,
сега има амбицията да излезе на Първа с едночасово журнално
предаване, включващо репортажи от различни райони на света,
филмови пътеписи, коментари на важни външно-политически
теми, портрети на видни политици, интервюта, мозайка от
любопитни факти и т.н. Редакция "Документални филми от
чужбина" всъщност приобщава към нашата програмна дейност
излъчваните и до сега, но епизодично по БНТ, без стройна
система, документално-публицистични филми и поредици от

78
чужбина, носещи по-траен и значим по тематика характер. И
"Атлас" ще се запази, но ще работи вече в тясна връзка с
колегите, подготвящи научно-популярни филми с географско-
историческа тематика и филми, разказващи за флората и фауната
в различни райони на земното кълбо. Спецификата на двете звена
ограничено се вписва в общата концепция на новата редакция
"Географско-исторически и природонаучни пътеществия и
експедиции". Вероятно ви е направило впечатление, че вместо в
рубриката "Атлас" (където му е мястото) Джак Томпсън
пътешествува в Австралия и Нова Зенландия, но в рубриката
"Документален филм". А в същото време "Атлас" отсъствуваше
от екрана на БНТ поради ... липса на подходящи филми. Това,
разбира се, повече няма да допуснем. Ще се стараем така да
съчетаваме занапред излъчването на филмите, че никой от
зрителите да не страда от липсата на любимата си рубрика, за
която споменах, да бъде богата и разнообразна" (37).
Странната смесица на разнородни редакции, под шапката
на една главна редакция "Меридиани", както и прескачането от
тема в тема в разясненията на главния редактор на редакцията
журналиста Любомир Коларов, ясно разкрива един нескопосан
опит да се запазят водещите позиции на старите кадри на БКП и
ДС в националната телевизия.
През годината продължава излъчването на поредиците
"Съкровищата на България", "Екология", "Морски спектър",
"Туризъм" и "За селото".
В края на 1991 година се отчита, че в телевизионния
архив се съхраняват 150 000 филмови обекти, 50 000 филмови
програми, 12 000 видеопрограми и около 30 000 видеообекта.
От рубриката "Знание" в началото на 1992 г. (3.I) е
излъчено предаването "Съвременни технологии". Програмата е с
екологична насоченост. Изтъква се, че години наред земята
ражда, а към нея не се полагат необходимите грижи. Тази

79
практико-приложна географска програма предлага технологии за
възстановяване и очистване на почвата. Автори са почвоведи и
еколози от института "Н. Пушкаров" в София.
На екологичната тема е посветен и документалният
филм "Австралия от близо и далеч". Филмът разказва за опита на
Австралийските еколози от движението "Гримпийс" в борбата за
опазване на околната среда. Зрителите наблюдават една високо
урбанизирана страна, в която опазването на природата е
първостепена задача.
Традиционната политико-географска програма, посветена
на Куба, тази година предлага документалния филм "Куба –
година по-късно". Коренно противоположен на възхвалите в
социалистическото строителство от преди години, филмът ни
връща в близката история на страната, засегната от безумието и
мегаломанската политика на един диктатор. Автори са Г. Ванчев
и Д. Цветков, а режисьор е Хр. Чилингиров.
Научно-популярните географски филми през годината
изцяло са изместени от чужди филми, окупирали екранното
време.
На 1.06.1992 год. Българската телевизия е преименувана в
Българска национална телевизия, Първа програма на Канал 1,
а Втора програма на Ефир 2.
Гръмко обявените намерения (39) на ръководството на
телевизията, всеки ден да има образователна едночасова програма
се спазват, но с малки изключения, почти всичко предлагано е
взето от чуждите телевизии.
Малък е броят на родни географски документални филми.
Програмите на двата канала изобилстват със следващи едно след
друго публицистични предавания - "Открита линия" (автор Лили
Маринкова), "Очевидци", "Отвъд заглавието" (Петко Георгиев),
"Форум" (Атанас Свиленов), "Ах, тези муцуни" (Екатерина Генова),

80
"Извън рамката" (Димитър Игнатиев), "Телевизионно огледало"
(Светлана Божилова), "Шок" (Снежана Атанасова) и др.
По-голяма част от изброените публицистични рубрики са
добре направени, с много достойнства, но струпването на толкова
голям брой еднотипни предавания пречи на националната
телевизията да изпълнява възложените и от обществото
образователни, възпитателни и развлекателния функции.
От новите географски програми добре направена е
програма "Еврожурнал", носеща белези на високо качествена
европейска телевизионна рубрика. Продуцент и водещ на
програмата е Мария Матева. Програмата не е образователна, а
по-скоро информационно-развлекателна, включваща следните
рубрики: "Европейската общност за вас", "Дипломатически
акценти", "Евроетикет" и "Евроигра".
През 1993 година продължават тенденциите в БНТ от
предходните години. Отчита се намаляване и на българските
детските предавания, предоставящи географски знания.
С изключение на няколко рубрики - "Атлас", "Бразди" и
"Еврожурнал", почти не се излъчват образователни български
телевизионни програми.
С географски характер е рубриката "Катаклизми",
запознаваща с различни природни и дело на човешката ръка
бедствия.
Поради несходство в творческите идеи, от програма
"Атлас" се отделя Вихра Карастоянова, която с нов екип започва
да прави магазинната географска рубрика "Те", излъчвана по
Ефир 2.
През годината се утвърждава ролята на телевизионния
журнал "Екокамера", едно навременно и добре конструирано
предаване. С екологична насоченост е вечерната рубрика
"Планета", разказваща за проблемите на земеползването
вследствие на човешката дейност.

81
 Научно-популярната поредица "Енциклопедия" с начало 8
октомври от 17.25 часа поставя въпросите: "Има ли граница
човешкото познание? и Къде свършва и къде започва една
наука?". Други водещи теми на рубриката са: "Горите",
"Океанография" и "Математика на природата".
Общо за годината броят на родните телевизионни
географски рубрики катастрофално намалява. На лице е тотално
овладяване на българския екран от западноевропейски и
американски научнопопулярни географски рубрики.
През 1994 година продължава масираното настъпление на
чуждите телевизионни рубрики и загърбването на местните
телевизионни продукции.
За съжаление в началните години на т. нар. демокрация
комерсиализацията на медиите и задълбочаващата се
икономическа криза променят облика на Българската национална
телевизия, отнемайки и много важни специфични национални
достойнства.
От българските географски рубрики, излъчвани по БНТ, с
висока образователна и художествена стойност е рубриката
"Достолепие българско". Тя представя документални филми за
български градове: Враца, Берковица (8.VI Канал 1); Тетевен,
Ловеч (20.VII Канал 1); Несебър, Созопол (3.VIII Канал 1);
Мелник (14.IХ Канал 1) и др.
Предложените през годината икономо-географски филми
запознават телевизионната аудитория с актуални данни за
икономиката, населението и селищата на България.
Ново географско предаване, третиращо проблемите на
българското село, е "С камера на село". Излъчва се два пъти
месечно, във вторник в часовия пояс 18.00 – 19.00 часа по Канал
1.
Продължава утвърдяването на блоковата журнална
географска рубрика "Те" по Ефир 2, която се излъчва в събота.

82
 Нова на екрана е рекламно-географската рубрика
"Туристическа борса" (Канал 1), която запознава зрителите с
условията за отдих по планините и черноморското крайбражие.
За съжаление, комерсиализацията на средствата за масова
информация продължава с ускорени темпове, което води до
намаляване на отпусканите финансови средства за научно-
популярни и образователни телевизионни програми.
От националния ефир през 1994 и 1995 година отпадат
много български телевизионни програми, а тяхното място се
заема с телевизионни произведения, внесени от чужбина.
Този процес на трайно намаляване на образователните
предавания се ускорява от бурните политически промени,
съпроводени с неглижирането на управляващите към проблемите
на българската наука, култура и национални медии.

83
 РОЛЯТА НА РАЙОННИТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ ЦЕНТРОВЕ
ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОРИГИНАЛНИ
БЪЛГАРСКИ ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ

Производството на телевизионна продукция е сложна,

трудоемка и много отговорна дейност, изискваща специализирана
техника, финансова обезпеченост и подготвени кадри.
Първото телевизионно студио в България извън
столицата – Пловдивското, започва своята редовна дейност,
снабдено с подвижна телевизионна станция, на 22.03.1971 г. (45).
През периода 1971 – 1977 година и периода 1983 – 1990
година Телевизионния център и Радио Пловдив са обединени в
общ Регионален радио-телевизионен център – Пловдив.
На 15.IV.1971 година в Пловдив се приема предварителна
телевизионна програма за Пловдивски окръг, като следващата
година е реализирана първата телевизионна програма "Празник
на розите" (на 4.VI.1972 г.).
Първоначално РТВЦ - Пловдив работи като Телевизионно
студио, което произвежда само кратки по време репортажи за
новинарските емисии на столичното телевизионно предаване „По
света и у нас“. По-късно в новинарските емисии на националната
телевизия все по-често започват да се включват репортажи,
подготвени извън столицата.
Един от първите телевизионни продукти на телевизионния
екип от град Пловдив е "Експедиция Хеброс" (22.Х 1972 г.). Това
е географско по своята информативност предаване, което по
нищо не отстъпва на столичните телевизионни програми.
На 4 януари 1972 година е осъществено първото пряко
включване от телевизионното студио на град Пловдив в
предавание на Българската телевизия. От този месец
телевизионният център започва редовно да предлага по около 2

84
часа телевизионна програма месечно, а през април 1972 г.
телевизионната продукция достига до 8 часа.
Преките излъчвания на програма от новообразуваното
Студио „Пловдив“ стартират през февруари 1974 г. Един от
първите документални филми с много високо качество е "За
всяка педя земя", предложен на 1.VI.1974 г.
На 5 февруари 1979 г. е открита нова сграда на РТВЦ -
Пловдив, като същата година град Пловдив става домакин на
Международния телевизионен фестивал „Златна ракла“,
организиран от БНТ. Този фестивал по традиция повече от три
десетилетия се осъществява от РТВЦ – Пловдив.
На 5 февруари 1981 година излиза в ефир първото
самостоятелно икономическо предаване на РТВЦ - Пловдив "За
един милиард". Предаването се излъчва на живо и може да се
гледа от различни градове на България.
Друго известно предаване е "Адрес 4000", което е без
аналог в историята на регионалните телевизионни центрове на
БНТ, тъй като има 14 години непрекъснат екранен живот.
Първите самостоятелни предавания на ТВ канал
"Пловдив" започват през април 1993 година. Това са едночасови
програми всеки работен ден от 7:15 до 8:15 ч., непосредствено
преди началото на програмата на Канал 1. Програмите имат
блокова структура, като предлагат и географска информация.
Пловдивският център излъчва, чрез предавателя на връх
Ботев и всички ретранслатори в зоната му, покривайки около
65% от територията на страната.
През 1995 година започва и излъчването на неделните
предавания "Винаги в неделя" в часовия пояс 8:00 – 9:20 ч. на
честотите на Канал 1 и Програма "Ева", а също и в часовия пояс
11:00 – 12:00 ч. на вълните на Ефир 2.
РТВЦ Пловдив вече разполага с две ефирни студиа, три
монтажни апаратни, ПТС и ДПТС.

85
 От началото на месец април 1998 г. ТВ канал "Пловдив"
излъчва на собствени честоти за района на Пловдив, а по-късно и
за Смолян и Кърджали. Програмата първоначално се излъчва в
часовия пояс 18:00-22:00 часа, от 6 март 2006 г. - от 17:00 до
23:00 часа, а след 2007 г. - от 16:00 до 24:00 ч.
Програмната схема на телевизионния канал включва
главно теми, свързани с местните икономически, комунални,
управленски, културни и образователни политики. Целта е да се
популяризират природните и социалноикономическите условия
на региона като добро място за живот и реализация.
Предаванията са насочени към разнородна аудитория - по
възраст, социална и образователна детерминираност.
От 15 септември 2008 година регионалният канал
"Пловдив" е преименуван на "БНТ Пловдив" с цел постигане
единен облик на всички, създавани от БНТ програми, с точна
разпознаваемост, насоченост и стилистика към зрителите.

Лого на БНТ-Пловдив
Девизът на канал Пловдив е "Телевизията с очилата – за
да виждаш по-добре". Очилата се свързват с мегасъбитието за
града от 1999 г. - "Пловдив – Европейски месец на културата".
От 16 октомври 2011 г. програмата на "БНТ Пловдив",
заедно с другите регионални канали на БНТ, става част от новия
общонационален канал БНТ 2.
86
 РТВЦ - Пловдив подготвя и излъчва самостоятелни
рубрики (включително с географско съдържание) и регионални
новини всеки ден от 19:30 часа.
На 8 септември 1972 г. е открит Телевизионният
център в град Варна, но първото включване в Централната
телевизия на новото студио е на 9 септември (51). Предложен е
репортаж в централните новини на програма „По света и у нас“.
За първи път тогава в националния ефир се появява
стилизираното лого на фар-емблема с надпис "Телевизионно
студио Варна".

Лого на Телевизионно студио Варна

На 27 декември 1972 г. от телевизионното студио във
Варна е излъчено първото самостоятелно предаване в национален
ефир – “Черноморски спектър”. В това предаване се съдържа
визуална информация, която може да бъде определена и като
географска.
През периода 1973 – 1975 година центърът е оборудван с
високотехнологична апаратура и цветна подвижна телевизионна
станция (ПТС). През следващата година се открива нова сграда
на Телевизионния център – Варна, която е първата в страната,
построена специално за нуждите на регионалното телевизионно
производство.

87
 От 1980 година РТВЦ – Варна, се утвърждава като
самостоятелно звено на Българската национална телевизия.
Творческите му екипи осигуряват телевизионна продукция за
новините („По света и у нас“), спортните и публицистични
предавания на БНТ.
РТВЦ – Варна се специализира в отразяването на
големите международни културни и спортни прояви в морската
столица на България: „Международен балетен конкурс“,
Международен музикален фестивал „Варненско лято“, филмовия
фестивал „Любовта е лудост“, театралния фестивал „Варненска
сцена“, фестивала на "червенокръстните филми" и др.
На зрителите се предлагат поредица от географско-
информационните програми: "Варненско лято" - излъчва се 4-5
пъти месечно, "Срещи в каюткомпанията" - телевизионен цикъл
по проблемите в корабоплаването и др.
Втори цикъл на ТВ център е "Добруджански пътища", от
който е излъчен очеркът "Щедри делници" - за социалните
придобивки на село Овчарово.
В програмата на Телевизионния център са включени
географските научно-популярни филми за пристанище "Варна-
запад", за Военно-морския флот "Мирна вахта" и др.
По време на летните месеци през периода 1976 – 1985
година Регионалният телевизионен център – Варна, реализира
ежедневни самостоятелни програми за чуждестранните туристи
по Черноморието. Предаванията се излъчват чрез мрежа от
предаватели в черноморските курорти на чешки, полски, немски
и руски език.
През 1993 година започва излъчване на регионалния ТВ
канал Море, преименуван през 2008 г. на БНТ Море.
От месец май 1993 година РТВЦ – Варна излъчва всеки
ден (от 15.45 до 24.00 ч.) самостоятелна регионална програма
“Море” за българското Черноморие. Мотото на новинарските

88
емисии е “Животът край морето”. От понеделник до петък (от
18.50 до 19.20 ч.) се акцентира на тематични предавания:
"Избрани от нас", "На пазар", "Доктор", "На училище", "Бизнес
море", "№1-Туризмът", "Темата" и "Седмицата".
В предаването "Вечерно море" (от 19.20 до 19.50) се
разглеждат актуални събития от деня (с гости в студиото,
репортажи и интервюта).

Лого на ТВ Канал Море Лого на БНТ Море

В събота и неделя “БНТ Море” излъчва предавания с

тематична насоченост – спорт, култура, история, музика,
фолклор, за децата. Предлагат се разнообразни рубрики, повечето
от които с географска насоченост: “По брега” (за култура),
“Паметта ни...” (за исторически събития, обекти, личности),
“Път към храма” (за православните ценности), “Тихо!” (за
децата), “Страхотен ден” (с туристически маршрути), “Спорт
Море” (за спортни събития) и “Гласовете на рока” (за музика –
съвместно ТВЦ-Русе).
Екипите на ТВЦ – Варна, всяка година създават по около
10 – 15 продукции извън програмната схема – документални
филми, фолклорни предавания, записи на концерти и др.
Документални филми на ТВЦ – Варна, са печелили много
награди от престижни български и международни фестивали:
89
“Златна ракла”, “Осма муза”, Международния фестивал за
подводни филми в Белград, Международния фестивал за
документално кино в Биариц-Франция, Фестивала за операторско
майсторство “Димо Коларов”, Международния фестивал “Закон и
общество” в Москва, филмовия фестивал “Вяра, надежда и
любов” в Киев и др.
“БНТ Море” излъчва и подбрани документални и научно-
популярни поредици.
На 16 октомври 2011 г. каналът “БНТ Море” става част от
мрежата на БНТ 2.
Регионалният телевизионен център Русе е създаден
през 1972 година. Първата му изява в ефир е на 7 ноември 1972
г., когато смесен екип от централата на БНТ в София и от Русе
излъчва "на живо" празнична манифестация в чест на Великата
октомврийска социалистическа революция (52).
Официалното откриване на РТВЦ – Русе е на 12 февруари
1973 г. (Постановление № 80 на МС на НРБ от 14.02.1973 г.), като
той е третият регионален център на БНТ след Пловдив и Варна.
На 26. IХ 1973 г. от 19.10 часа е представена рубриката
"Северна врата на родината". Тя е с географско съдържание,
като предлага социалноикономическа и природна оценка на
северната граница на НР България. Предлага се актуална
информация за големите градове и осъществяваните всестранни
връзки с държавите, през които протича река Дунав.
В първите години РТВЦ – Русе реализира публицистични
и художествени предавания (новели и телевизионни театри),
както и географски програми в областта на икономиката на
страната. Други рубрики с географско съдържание са поредиците
"Екран на кинолюбителя", "Дунавски маршрути", "Дунавски
вахти" и др.
От 1976 година телевизионният център произвежда и
излъчва своя регионална програма на принципа на кабелната

90
телевизия (поставя началото на кабелната телевизия в България),
а две години по-късно започва излъчване на ежеседмични (всеки
четвъртък от 19:00 ч. по Първа програма) блокови предавания в
рубриката „Север“.
РТВЦ – Русе е медиен партньор на много национални и
международни музикални (напр. ежегодния международнен
фестивал "Мартенски музикални дни"), спортни и други значими
събития (директно или запис) за град Русе и региона. Осигурява
новини за информационните емисии и други актуални предавания
на БНТ1 и БНТСвят.
Екипът на РТВЦ - Русе първи документира събитията в
Румъния през 1989 година и участва с репортажите си в
световните информационни емисии.
От 1993 година започва излъчване регионалният ТВ
канал Север, лицензиран през 2001 година. Той се излъчва всеки
ден от 16:00 до 24:00 часа за района на градовете Русе, Разград,
Велико Търново и Силистра. Програмата предлага новини,
актуални предавания, игрални филми, сериали, документални и
научно-популярни филми с географско съдържание.

Лого на БНТ Север

Собствената програма на РТВЦ – Русе, е 4 часа всеки ден,
а останалата част от ефирното време се осигурява с програми от
БНТ и другите три РТВЦ – в Пловдив, Варна и Благоевград.

91
 През 2008 година ТВ канал Север е преименуван на
БНТ Север. На 16 октомври 2011 г. каналът става част от мрежата
на БНТ 2.
През последните години екипите на центъра са създали
над 40 документални филма, някои от които са в Златния фонд на
БТН. Много от филмите имат географско съдържание, като са
получили награди от фестивали на българското документално
кино – „Златният ритон” и „Осма муза” (Голямата награда в
раздел „Телевизия” за 2006 г.).
Регионалният телевизионен център в Благоевград
осъществява първото си самостоятелно ефирно излъчване на 9
септември 1975 година, с участието на Иван Славков – генерален
директор на БНТ.
За кратко време Телевизионният център се утвърждава
като една от най-авторитетните и уважавани медийни институции
в Югозападна България (53).
В РТВЦ – Благоевград се подготвят и излъчват
телевизионни програми с широк тематичен жанров спектър:
актуални новини, проблемни репортажи, документално-
публицистични програми, свързани с националното историческо,
културно и фолклорно наследство, спорт и др.
Популярни рубрики на РТВЦ – Благоевград са: „От
извора” – първото фолклорно състезание в националната
телевизия от края на 70-те, „Студио Българска история” –
дискусионен форум на живо с водещи Михаил Неделчев и
Валери Яков, „От песен в песен”, „Бисери от Македония”,
„Фолклорни срещи”, „Студио 64”, „Фолкшоп”, „Изкуството да
живеем”, „Още за риболова” и др.
В РТВЦ – Благоевград са произведени стотици
документални филми, свързани с национални събития и
личности със значим принос в българската история.

92
 Откривателска по своята същност е поредицата от
документални филми за българите в Албания, както и за
българското духовно, културно и просветно наследство в
Македония, Гърция и Албания.
Автор и режисьор на филмите “Българите в Албания” (5
филма за българското средновековие и запазените български
паметници на Балканите), “Преди 1000 години”, “Самуил –
следите на времето” и “България след Самуил” е Валери Янков.
Това са стойностни документални филми, съдържащи освен
исторически данни и разнообразна географска информация за
природата, населението и икономическото развитие на Албания,
Гърция и Македония.
През 1988 година влиза в експлоатация нова телевизионна
база, която е построена специално за телевизионния център.
Тя включва административна сграда, апаратно-студиен комплекс
с 2 студия (от 40 и 200 кв.м.) и апаратни за реализация, обработка
и излъчване на телевизионни програми. РТВЦ – Благоевград, е
единственият по това време телевизионен център извън
столицата, в който е изградено високотехнологично музикално
студио за производство на собствена музикална продукция.
От 1992 година започва излъчването на регионалната си
програма „Канал Пирин“.

Лого на „Канал Пирин“

93
 През годините творческия екип на РТВЦ – Благоевград,
доказва своя висок професионализъм, както в предавания на
националната телевизия, така и на международни телевизионни
представяния. Филмът на БНТ и РТВЦ – Благоевград „В степите
на Калмикия” получава голямата награда “Синият Дунав” на
международния фестивал за документално кино „Силафест”,
проведен през 2009 година в Белград, а документалните филми –
"Десницата на Св. Иван" и "Да построиш чешма", са сред
лауреатите на Международния фестивал на туристическия филм,
в категорията "Вяра и традиции", на състоялия се във Велико
Търново кинофестивал "На източния бряг на Европа" (2016 г.).
През 2017 година е заснет при много трудни
метеорологични условия документален филм с природно-
географско съдържание за 25-годишнината от обявяването на
Национален парк „Рила“ (режисьор В. Янков).
Съвместна дейност на регионалните телевизионни центрове след
откриването на Втора програма на Българската телевизия
Съгласно Решение на Министерския съвет №189/18.05.1974 г.
на 9 септември 1975 година е открита Втора програма на
Българската телевизия. Тя започва да излъчва телевизионни
предавания на 20.09.1975 г. (отначало само в събота), като бързо
се утвърждава като водеща програма за учебно-образователни и
научно-популярни филми, в която широк достъп имат програмите
на районните телевизионни студиа.

94
 Лого на Втора програма на БНТ
Още в първите години след откриването на Втора
програма на БТ обмяната на качествена телевизионна продукция
и реализирането на съвместни телевизионни предавания на
регионалните телевизионни центрове в Пловдив, Варна, Русе и
Благоевград нараства значително.
През 1976 година в гр. Сандански е проведен "Първи
преглед на програмите на телевизионните студиа". Репортаж от
това мероприятие е предложен на 22.IV от 13.00 часа. От региона
на Русенското ТВ студио са предаванията "С полета на птиците"
– 3.VII и "Един град в Лудогорието" – 10.VII .
През 1977 година се увеличава значително броят на
географските телевизионни предавания от районните центрове.
"Когато Пловдив беше столица: Обществото" (5.IV.1977
г.) е документален филм на ТВЦ – Пловдив, който представя
географски аспекти на втория по големина град в България.
Същия ден е показан документалният филм на ТВЦ –
Благоевград "Делници", а на 21.IV телевизионният журнал от Русе
– "В света на социализма: Незабравими дни".
"Втори преглед на програмите на районните
телевизионни центрове" – гр. Сандански – 1977 г. е проведен
през месец май, а Телевизионен репортаж е показан по Втора
програма на 11.V от 19.00 до 21.30 часа.
Програма, предлагаща общогеографски знания, е "В
долината на меловете" на ТВЦ – Благоевград (5.VI), излъчена по
Втора програма.
От района на ТВЦ – Варна са икономическите географски
предавания "Градче на химика" – 17.VIII, документален филм за
град Девня и програмата, посветена на Военно морския флот
"Море на сигурността" – 10 VIII.
Набрали опит през годините, районните телевизионни
центрове осигуряват все повече актуална информация и по-добри

95
географски филми. Запомнящи се предавания през 1978 година
са: "Добруджански коледари" на ТВЦ – Русе, излъчена на 22.I. от
19.30 часа по Първа програма; "Горяха земя, камъни, стомана" на
ТВЦ – Варна, излъчена на 13.II по Първа програма;
"Черноморска лоция – Калиакра" – ТВЦ – Варна (26.II); "Пасаж
риби на хоризонта" – ТВЦ – Варна (14.III); документалния филм
"Към морето" на ТВЦ – Варна (17.III); "Срещи в Одеса" на ТВЦ
– Варна и др.
От средата на 1978 година, с оглед порасналите
технически възможности на Районните телевизионни центрове се
приема решение по Втора програма от вторник до събота да се
излъчват районни телевизионни програми.
Във вторник се предлага програмата на ТВЦ – Пловдив, в
сряда на ТВЦ – Варна, в четвъртък на ТВЦ – Русе и в петък на
ТВЦ – Благоевград. Тази схема понякога се нарушава, като се
сменят дните на излъчване. Всички програми се излъчват от 18.00
до 18.30 часа, а от следващата година от 20.00 до 20.30 часа.
Всеки телевизионен център включва предлаганата от него
телевизионна продукция в една повтараща се рубрика:
ТВЦ – Пловдив – "Среща в шест";
ТВЦ – Варна – "Черноморски спектър";
ТВЦ – Русе – "Север";
ТВЦ – Благоевград – "Пирински алманах"
и "Край брега на тиха Струма".
Регионалните центрове предлагат през 1979 г. програми,
които почти винаги носят значителни географски знания. По-
малко на брой са художествените или публицистичните
предавания.
Интересен филмов очерк, озаглавен "Архитектурни
бисери от Пиринския край", е излъчен на 5.I.1979 г. от ТВЦ –
Благоевгтрад. С историко-географско съдържание е и филмът

96
"Сандански в древността", предложен на телевизионните
зрители на 4.Х. по Втора програма.
В рубриката "Магистрала на дружбата" ТВЦ – Варна,
представя филма "Фериботът Варна-Иличовск" – 6.Х. от 9.30-
10.00 часа.
Освен самостоятелните рубрики телевизионните центрове
продължават да подават всекидневна актуална информация и да
подготвят програми с по-висока художествена стойност.
През 1980 г. районният телевизионен център в гр. Варна,
предлага рубриката "Каюткомпания", посветена на проблемите
на морето и живота на моряците. Освен нея в петък по Втора
програма от 21.00 часа се излъчва географската рубрика "Море",
която е със сходна тематика. От тази рубрика са: "Проблеми на
стария град" – 8.I по Първа програма, "Измерения на
дружбата", "За чисти води" – 9.II по Втора програма, "Имената
на лодките" – 16.II по Втора програма, "Таляни" – 15.III по Втора
програма и др.
Всички телевизионни центрове предлагат информации,
които често се обединяват и подхранват от информационни и
общообразователни програми.
През 1981 г. са подготвени много предавания, посветени
на 1300-годишнината от създаването на Българската държава.
Всяка година пълната информация на рубриката "Лято" се
осигурява от РТЦ – Варна.
В районните центрове се осъществява значителна по обем
монтажна работа за Българска национална телевизия, като се
предават готови монтирани материали, които могат да се
излъчват направо в ефир.
Научно-популярен филм с много полезни географски,
екологични и общонаучни знания е "Защита на морския бряг от
ерозия и абразия". Той е подготвен от ТВЦ – Варна, и излъчен по
Втора програма на 21.VII.84 г.

97
 През 1985 г. в чест на 50-годишнината от създаването на
Българския речен флот, ТВЦ – Русе излъчва рубриката "Дунавски
маршрути". От тази рубрика е научно-популярната поредица
"Българско речно плаване" – 22.III.
В много от блоковите предавания на националната
телевизия (например студио "Младост") отделни подрубрики се
подготвят изцяло от районните телевизионни центрове.
През 1986 – 1987 година районните центрове подготвят
материали за рубриките: "Туризъм", "Здраве", "Лято 86”, "Лято
87”, "Кръгозор" и др.
Традиционната рубрика "Море" се излъчва в петък по
Втора програма вечерта.
С увеличаването на броя на рубриките по двата канала на
Българската телевизия в следващите години се осъществява все
по-добро взаимодействие на районните центрове с телевизията –
майка. Всички клонове работят в синхрон като единна
телевизионна институция.
В края на 80-те години в българския ефир се излъчват все
повече чужди телевизионни програми, които бързо изместват
много от програмите на телевизионните центрове. Все пак в
осигуряването на актуална информация за новинарските емисии
телевизионните центрове продължават да имат значителна роля.
В географските рубрики, свързани с екология, етнография
и история, районните центрове вземат също дейно участие.
С отпадането на много от рубриките, отчитащи огромни
успехи в строителството на социализма, намалява обемът на
икономо-географските предавания, но това не засяга програмите,
посветени на българската природа. В някои регионални
телевизионни центрове се запазват характерни икономо-
географски рубрики. Например в програма "Море" на РТВЦ –
Варна, във всички неделни предавания редовно се представя

98
един общ видео икономо-географски преглед на селище от
Варненска област.
След началото на новото телевизионно предаване на БНТ
"Добър Ден!" в него активно се включват всички районни
телевизионни центрове. Заедно с любопитните и актуални
информации се предлагат и много географски знания от различни
места на България.
Регионалните телевизионни центрове вече излъчват
повече свои телевизионни програми за националната телевизия.
Утвърдилата се през годините програма "Море" на РТВЦ – Варна
е в ефир всяка сутрин от 7.30 до 9.30 часа (без петък и събота). Тя
се излъчва на честотите на Канал 1, като се гледа от Бургаски,
Шуменски, Добрички и Варненски окръг. Почти всички рубрики
са с географски знания – "Прогноза за морето", "Седмият
континент", "Океанското дъно" и др.
Телевизионната програма "Север" се излъчва вторник,
сряда, четвъртък и петък от 7.30 до 9.30 часа. Включва
рубриките: КПП "Дунав мост", "Нашите кораби по Дунав",
"Времето днес" и новини. Всички рубрики са с географско
съдържание.
С по-малко на брой географски предавания се отличава
телевизиония канал "Пловдив" (излъчващ в неделя), а почти без
географски предавания остава телевизионният канал "Пирин" на
РТВЦ – Благоевград.
Натрупаният през годините опит в производството на
телевизионни предавания (вкл. и географски) на работещите в
БНТ и регионалните й центрове е гаранция за успешна
реализация на обществено-отговорната мисия на Националната
телевизия, която има за цел запазването и популяризирането на
истинските национални стойности в духовната и материалната
култура.

99
 ГЕОГРАФСКАТА РУБРИКА "АТЛАС", ИЗЛЪЧВАНА ПО
БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ СНИМАНЕ НА ГЕОГРАФСКИ ФИЛМИ

На 6 октомври 1968 година за първи път на малкия екран

се появява емблемата на телевизионната рубрика "Атлас".
В програмната схема е определено излъчванията да стават
всяка неделя от 19.00 часа.
"Атлас" е типично географско предаване, което се явява
продължител на излъчваното без водещ от 15.Х.1960 год. до
06.Х.1968 год. предаване "Пътуване без паспорт", с редактор
Мария Танева.
Още с първото излъчване на „Атлас” авторите на
програмата си поставят благородната задача да запознават
зрителите с близки и далечни страни и народи, с тяхното минало,
бит и култура.
За водещ на рубриката е избран университетският
преподавател по икономическа география в УНСС и ръководител
на секция в Географския институт при БАН – професор Тянко
Йорданов (1914 – 2003 г.).

Професор Тянко Йорданов в студиото на „Атлас”

Ерудиран и сладкодумен разказвач, той за кратко време прави
телевизионната рубрика "Атлас" любима на много българи.
Проф. Тянко Йорданов е водещ на предаването в продължение на

100
17 години (1968 – 1985 г.). Предлаганите филмови пътешествия
са придружени с кратка беседа, която допълва онова, което не е
могла да улови любопитната камера.
През първите месеци стриктно се спазва схемата – едно
предаване за необятната съветска страна, две за страни от света и
едно за забележителен географски обект от България.
От 06.Х.1968 год. до края на годината на телевизионните
зрители са предложени два филма от СССР – "Из Тюркмения" и
"Преобразен край" – (за Башкирия).
Първите български филми за географски обекти в
Народна Република България са: "Очерк за Перущица" (10.ХI.
1968 г.) и "Очерк за Свищов" (08.ХII.1968 г.). Няма ограничения в
представянето на обекти от света (Прил. 1, 2).
През следващите години телевизионната рубрика набира
нова твърде разнородна по състав аудитория.
Авторският екип си поставя задача да снима и обработва
свои оригинални филми. Така на 02.III.1969 г. от 18.45 часа е
излъчен географският филм "Тунис – земята и хората", заснет от
екип на БНТ. С операторско майсторство е показана работата на
българските специалисти в тази далечена северноафриканска
страна.
Часовият пояс на излъчване на "Атлас" е 18.00 – 20.00
часа в неделя. По изключение, четири пъти през годината,
програмата се излъчва извън определения часови пояс:
29.VI.1969 г. (10.30 – 11.10), 13.VII.1969 г. (17.35 – 18.00), 07.IХ.
1969 г. (17.20 – 17.55) и 21.IХ.1969 г. (22.00 – 22.30). Такива
премествания в програмната схема най-често са налагани поради
излъчване на други програми с актуално звучене.
Средната продължителност на предаванията на рубриката
"Атлас" през първите години е около 30 минути, а темите са най-
разнообразни.

101
 Поради проявен значителен зрителски интерес през 1970
година са повторени излъчените през 1969 година филми:
"Париж в нашите спомени", "Мексико" и "Тунис – земята и
хората". През същата година са показани оригинални,
произведени от Българската телевизия, предавания "Габровски
окръг", "Из старо Карлово", "Хисар", "Великата рилска пустиня"
и др.
През 1971 година в рубриката "Атлас" са излъчени 45
програми с географски филми. Повторен е филмът "Из Старо
Карлово" и са показани новите български географски популярни
филми "Странджа", "Трявна" и "Мелник". Същата година екипи
и сътрудници на програмата заснемат филмови пътеписи за
Лондон и Средна Англия, Норвегия, Атина, Истанбул и Латвия –
излъчени през 1972 год.
Въпреки политическата конюнктура в България, големият
брой филми за капиталистически страни показва, че на екипа не
са налагани ограничения да снима. Така за 1972 година повече от
2/3 от предаванията са за обекти извън социалистическия лагер.
Ето какви са били плановете на екипа тогава: "От 26.II ще
започне излъчването на няколко серийния филм "Планета
Бразилия" – един интересен пътепис за огромната, приказно
богата страна, пълна с контрасти – непроходими джунгли,
екзотична флора и фауна, многомилионни градове с неонови
светлини и небостъргачи и хора, които все още живеят в
каменния век. През месец април се подготвя цикъл от предавания
за Индокитай, който включва филми за Хонконг и Макао, за
Камбоджа, остров Бали, Южен и Северен Виетнам и други
страни. Подготвени са и два очерка за Искърския пролом и за
град Нова Загора. Освен това ще бъдат показани и няколко
пътеписа за Съветския съюз и страните от социалистическия
лагер. Предвижда се през второто полугодие в рубриката "Атлас"
да бъдат излъчени и цикли за латиноамериканските страни –

102
Перу, Венецуела, Мексико, Чили и Аржентина, за Япония (4
сериен филм) за някои африкански и Европейски страни" (28).
С малки изключения (без филми за Япония и Виетнам)
поставените задачи са изпълнени.
През 1973 година са показани голям брой български
филми за градовете Елена, Смолян, Плевен, Чирпан и Бургас.
Повторени са и филми за родни обекти, излъчвани в предишните
години. Броят на предаванията се увеличава в резултат на
приетата практика, програмата излъчвана в неделя, да бъде
задължително повтаряна в четвъртък сутрин. Поради това през
годината е поставен абсолютният рекорд на излъчени програми
на "Атлас" - 96 (Прил. 1.).
В следващите две години продължава практиката да се
реализират по две предавания седмично.
През 1974 година са показани серийните филми за
съветските средноазиатски републики - Туркмения, Узбекистан,
Киргизия и Таджикистан. Показана е поредица от четири филма
за Австралия и сниманите през 1972 година филми за
Югоизточна Азия. На фона на другите географски предавания
през годината "Атлас" се отличава с разнообразната си тематика.
През 1975 година, година на разведряване в отношенията
изток-запад и на съвместния Съветско-Американски космически
полет "Союз-Аполо", предаванията за света са най-много. Всяка
неделя зрителите очакват сигнала на рубрика "Атлас", за да могат
да "посетят" близки и далечни страни, да се срещнат с културата
на различни племена и народи. През годината са показани много
филми за страни от Европа и Азия, за столиците – Бон, Атина,
Париж, Лисабон и Букурещ.
От 1976 година значително намаляват излъчваните в
"Атлас" предавания. Това се дължи на утвърждаването на нови
самостоятелните рубрики за история, животни и Космоса, както и
на няколко поредици на научно-популярни филми.

103
 Във времето на "Атлас" в неделя се излъчва поредицата
"Светът, в който живеем". Забелязва се желание у авторите на
програмната схема да се увеличи броят на чуждите научно-
популярни предавания. В края на годината за пръв път се отчита
изравняване по брой на "Атлас" за 1977 год. и 1978 год. Спрени
са сутрешните програми през седмицата, а неделните излъчвания
са до два пъти месечно.
В "Атлас" основно е заложена познавателната насока, но
освен нея се търси и известен пропаганден характер. Тези цели
по-добре се постигат с новата рубрика "Светът в действие",
която придава така нужното политическо звучене на
видеоматериалите.
Наблюдава се ясна тенденция за обогатяване на
телевизионната програма с повече спортни предавания, филми,
срещи с известни личности, което също е причина част от
предаванията на "Атлас" да слязат от ефир.
От 1977 година, със спонсорството на БГА "Балкан", се
снимат филми за страни и градове, до които летателната
компания има редовни линии. Филмите се излъчват в рубриката
"Авио Атлас" през неделните дни и се повтарят следващата
седмица в сряда сутринта.
От поредицата "Авио Атлас" са филмите за градовете
Прага, Варшава, Дамаск, Брюксел, Копенхаген и др., излъчвани
през 1978 – 1981 год. Не е забравена и българската тема –
излъчени са филмови очерци за град Варна и град Шумен (Прил.
2).
През 1979 година, без сериозна аргументация рубриката
"Атлас" временно е прехвърлена по Втора програма.
От началото на 1980 година за водещ на рубриката
„Атлас” е привлечен журналистът, пътешественик, леководолаз и
ветроходец Симеон Идакиев (46).

104
 На мястото на програма"Атлас" от 07.VI.1981 година се
излъчват няколко документални филма на Симеон Идакиев "Един
мъж, един автомобил, една камера". Те са обединени в общия
цикъл "България на петте континента".

Симеон Идакиев
През следващите три години - 1981, 1982 и 1983 год. в
чест на 1300-годишнината от основаването на България са
заснети документални филми за градовете Свищов, Клисура,
Златоград, Видин, Ботевград, Ловеч, Каварна, Етрополе, Балчик,
Белоградчик и др. Изпълнява се стриктно една обща програма на
Телевизията, посветена на юбилейната годишнина.

Лого на програма „Атлас”

С годините се утвърждава практиката "Атлас" да се спира
от екран, когато има европейски и световни спортни състезания.
105
Така е през 1981 година, когато през септември се провежда
Световно първенство по тежести, 1982 година, юни и юли -
Световно първенство по футбол, 1984 година, февруари - Зимни
олимпийски игри в Сараево и т.н.
Особен интерес предизвиква 16 серийната поредица
"Европеецът", която се излъчва в рубриката "Атлас", през лятото
на 1983 година. Тя разкрива историята на държавите в Европа,
прекрасната природа и националните особености на жителите от
континента.
В българските филми прави впечатление насочването към
природни и архитектурни забележителности – Земенски пролом,
Родопите, Чепеларе, Мелник, Копривщица, река Янтра, Ахтопол,
Еминска планина и др. Това са телевизионни произведения,
разкриващи не само очарователната ни природа, но и внушаващи
родолюбиви чувства и национална гордост.
След септември 1984 година отново самостоятелно извън
програма "Атлас", но на нейния ден и час, се излъчва нова
поредица на Симеон Идакиев – "Един мъж, един автомобил,
една камера".
От началото на 1985 година рубриката "Атлас" започва да
променя своя облик. Поне веднъж в месеца утвърдената
традиционна форма – географска беседа, последвана от филм, се
замества с едно по-пълно представяне на световно известни наши
и чужди пътешественици, мореплаватели и учени със
забележителни успехи в своята област.
Сред предаванията се откроява участието на кандидата на
медицинските науки Юрий Сенкевич, водещ една от най-
популярните програми на Централната съветска телевизия "Клуб
на пътешествениците", трикратен участник в забележителните
експедиции на Тур Хейердал с трастиковите лодки "Ра I" и
"Тигрис". От този обаятелен събеседник зрителите научават
интересни подробности за полярната станция "Восток" в

106
Антарктида, за подготовката на съветската и българската
експедиции към Еверест, за опасностите на експедициите по
море.

Юрий Сенкевич Кшиштоф Барановски

През 1985 година в програма "Атлас" участва и Кшиштоф

Барановски (мореплавател, журналист, педагог-50), а през 1986
година са поканени такива известни личности като Тур Хейердал
(норвежки географ-етнограф и пътешественик-54), Тимоти (Тим)
Севърин (писател, пътешественик и изследовател-47) и Райхнолд
Меснер (алпинист, пътешественик и изследовател-48).

Тур Хейердал Тим Севърин Райхнолд Меснер

Особено внимание в програмата се отделя на българските

експедиции в Непал и Мозамбик. Поканени са участници в
студиото и са излъчени филми за дейността на експедициите.
На 22.IХ.1985 година е излъчен филмът "Човекът към
дълбочините", който отразява дейността на "Института по
107
океанология" в град Варна. Показан е първият в България опит за
проникване на човек под 100 метра.
Към красивите кътчета на България е насочена камерата
на създателите на "Атлас" и през следващата година. "С камера
из Пирин" е един прекрасен филм за резервата "Баюви дупки",
Василашките езера и връх Вихрен.
На река Янтра и Велико Търново е посветен филмът
"Търновград – хроники от едно лято 1985".
Морската тема намира отражение във филмите "Шиперът
на Тангра", разкриващ плаването на яхтата на Николай
Джамбазов и "Експедиция "Аргонавтика" – организирана от
Научно-експедиционния клуб на ЮНЕСКО в Егейско море.
Едно научно-образователно географско телевизионно
предаване е "Институтът, който прави времето". То е
посветено на "Института по хидрология и метеорология" в гр.
София и в него участват учени, отговарящи за отделни
направления в института.
През 1987 година от общо 46 излъчвания на рубрика
"Атлас", 42 са за страните от света и само 4 за СССР и България.
Много от филмите са за обекти от Австралия, Нова
Зенландия и Африка. Красивият национален парк "Какаду",
природните феномени на о-в Тасмания, скалите "Ноурланджи" -
резервата на аборигените са основните обекти в прекрасния филм
"Непознатата Австралия". В "Земята на дългия бял облак" се
представят "Маорите", първите заселници на Нова Зенландия.
От 21.VI.1987 година "Атлас" започва представянето на
филмовата поредица от ГДР – "Монголски пейзажи". През цялата
година са показани прекрасни филми за животинския и
растителен свят, пустини, равнини и планини от различни краища
на Земята.

108
 Географската тема се допълва с филма "Откритието",
отразяващ откриването на гроба на Александър Македонски и
разговор с откривателя, гръцкият археолог Манолис Андроникос.
Представени са и два филма за вулкани на Земята.
"Лансароте, Луна на Земята" – филм за остров от Канарските
острови, чиято външност е напълно изменена от активната
вулканична дейност и "Асо сан" – филм за един от най-големите
действащи вулкани в префектура Кумамото (Япония).
На 15.ХI.1987 год. в студиото на програма "Атлас" е
алпинист №1 в света - Райхнолд Меснер. В беседа със Симеон
Идакиев той споделя мислите си за планината, за волята към
успех и подкрепата на човека до теб при екстремни природни
условия. Филмът "Пътя е целта" проследява експедициите на
Райхнолд Меснер при покоряването на 14-те осемхилядници на
планетата.
Желанието да се представят пътешественици и
експедиции е отразено и в предложените за 1988 година заглавия:
"С "Норд" през Атлантика", "Ама Даблам 87", "Пътешествие на
Тигрис" и "Завръщане към Еверест".
"С "Норд" през Атлантика" е филм за подготовката и
реализацията на плаването на братята Васил и Неделчо Куртеви и
географските и историческите особености на Бахамските,
Бермудските и Азорски острови, а "Алма Даблам"87 е филм
отразяващ дейността на българските алпинисти и медицински
работници в едноименната Хималайска експедиция.
Заслужава много висока оценка упоритостта на водещия
рубрика "Атлас" Симеон Идакиев да осигури присъствието на
известни световни пътешественици в програмите. Така на
10.VII.88 год. в студиото е представен известният учен и
мореплавател Тур Хейердал. Той разказва за експедициите с
трастиковите лодки "Ра I", "Ра II" и "Тигрис". Разказите за
експедициите и научните експерименти, подкрепени от

109
двусерийния научно–популярен филм "Пътешествие на Тигрис",
помагат на зрителите да се потопят в атмосферата на едно
невероятно приключение.
В края на годината с един великолепен филм на
Националното географско дружество на САЩ, озаглавен
"Завръщане към Еверест", "Атлас" припомня на любознателните
българи историята на покоряването на най-високия връх на
планетата от Едмънт Хилари и Тензинг Норгез на 29 май 1953
год. Основната тема на филма обаче е за следващите три
десетилетия от живота на Едмънт Хилари. С личните му усилия и
създадената от него фондация са построени пътища, болници и
училища в Непал. Филмът разкрива богатата душевност на
алпиниста и приятелските му контакти с местните хора.

Лого на популярни ТВ канали на „НГД на САЩ”

Когато през 1989 година в брой 7 на списание "Български
журналист" са публикувани данните от социологическите
изследвания на редакция "Проучване на аудиторията" към
Комитета за телевизия и радио, сигурно не малко читатели са
изненадани от осмото място на рубриката "Атлас", избрана сред
най-добрите рубрики на Българската телевизия. "Атлас" се
нарежда непосредствено след информационно-публицистичните
предавания и преди "Студио Х".
На въпроса на журналистката Анелия Дошева от в-к
"Телевизия и радио": Как оценява социологическото проучване?
– Симеон Идакиев отговаря:"Това, което ме огорчава, е не осмото
място на "Атлас", а това, че той зае това място и поради
нередовно излъчване на рубриката – поради честата смяна на
110
деня и часа на излъчване. 20 години "Атлас" се излъчваше в
неделя след обед преди "Всяка неделя" (откакто тя съществува) и
зрителите знаеха това. Но изведнъж рубриката ни започна да се
появява в събота. Защо трябва да се измества нещо, което е
добро? А ако не е, трябва ли въобще да бъде в програмата? И се
получава парадокс – зрителите се сърдят на нас, без да подозират,
че и ние търсим причините за свалянето или промяната на деня
на излъчване. Но те трябва да знаят, че съществува дирекция
"Програма", която безапелационно определя това. И сега боксът
ни е задръстен с предавания, но кога ще бъдат излъчени, не знае
никой. Освен това всяка четвърта седмица вместо "Атлас" се
излъчва "Космос за всички". Това е главният ни протест – нека на
новите рубрики да им се търси мястото, без да се разрушава нещо
вече хомогенно, изградено и ползващо се с приличен
авторитет"(6).
Този протест наистина има сериозно основание, защото
всеки разбиращ от телевизия знае колко важен е изграденият
зрителски стереотип. Освен това часовият пояс от 16.00 до 17.00-
17.30 часа в неделя е наистина една блестяща позиция за
завоюване на зрителска аудитория, която "Атлас" не може да си
позволи да загуби.
До средата на април 1990 год. "Атлас" предлага на
вниманието на зрителите една обширна разходка в страните на
Южна Америка – Мексико, Боливия, Бразилия и др.
Дали в резултат на политическите събития в България или
на така направени планове, през цялата година не е излъчено
нито едно предаване за обект, намиращ се в България. Затова пък
се излъчва серия предавания за животни – африкански лъвове,
полярни мечки и китове.
Прекрасни са филмите "Животните, които никой не
обичаше" на Националното географско дружество на САЩ.
Първата серия, с блестяща операторска работа, разкрива живота и

111
навиците на гърмящите змии и койотите, а втората е посветена на
дивите коне – мустангите. За остров Ява, неговата природа и
население са двете серии на филма "На изток от Кракатау",
излъчени през месец ноември.
В обявеното социологическо проучване на редакция
"Проучване на аудиторията" за зрителския рейтинг за 1991 год.
"Атлас" е извън първата десетка, което е съществено отстъпление
от завоюваните позиции. Причините са, както от обективен, така
и от субективен характер – уточняване на критериите и промяна в
състава на редакцията.
През 1992 година 15 програми на "Атлас" са посветени на
държави от Европа и света. По оригинален начин започва
телевизионна програма, посветена на Дания. Камерата показва в
един от парковете на Копенхаген статуя на жена с разпилени
коси, пришпорила 4 бивола ... а зад кадъра се разказва легендата
за Дания: … бог дал всичко на шведите и забравил за датчаните.
Тогава при него отишла една датчанка и той и дал едно рало с
думите "колкото отореш от изгрев до залез Слънце, ваше ще
бъде". Рало имало, но нямало кон да го тегли, тогава жената
превърнала четиримата си сина в биволи и препуснала по равната
земя ...".
За отбелязването на 24-годишнина от началото на "Атлас"
гост на предаването на 11.Х.1992 година е професор Тянко
Йорданов. След кратък разговор в студиото е представен филм за
красивия италиански град Генуа.
На вулканите, тези подземни врящи котли, са посветени
филмите на Националното географско дружество на САЩ –
"Към неизвестното" и "Операторите, които дръзнаха".
Филмът "Към неизвестното" показва забележителното
дело на семейство Катя и Морис Крафт, които вървят по следите
на вулканите от Хавайските острови през Индонезия до Исландия.

112
Те са звезди в света на вулканологията, видели може би повече
изригвания и вулкани от всекиго на Земята (55).

Катя и Морис Крафт

Друг филм, който всеки трябва да види, е "Операторите,
които дръзнаха". Невероятно красиви пейзажи, но и ситуации, от
които могат да ти настръхнат косите. Величествени експлозии,
потоци от нажежена лава ... и отново невероятни снимки, при
които дъхът спира и зрителят се пита: Как е снимано всичко
това?
"Една одисея в джунглата" е филм за българския
художник Димитър Кръстев, емигрирал в САЩ преди 45 години,
а от 20 години живеещ сред индианците на Южна Америка.
През годините "Атлас" доказва правото си да съществува
на националния екрана. На въпроса: Какви са проблемите и
перспективите на програмата? продуцентът на рубриката
Симеон Идакиев отговаря: „ …"Атлас" почти не се е променил
през годините по форма – беседа + готов филм. Това наистина е
една добра форма, но като всичко познато и тя старее. Това не
означава, че трябва да се отхвърля, а да се търси ... Имали сме и
събеседници в студиото, но основно оставаше едно и също -
"Атлас е студийно предаване, което през последните месеци вече
просто не върши работа. Защото "Атлас", според мое дълбоко
убеждение, не бива да се приема като чисто географска рубрика.
Та нали светът, който ни обкръжава, не е само география. Нали
сред този свят, сред тази природа пътуват хора пътешественици,
към които аз имам особена слабост и чиито проявления трябва да
113
следим. А днес? Не станахме ли изведнъж неактуални? Причините
могат да се намерят в тромавия начин на производство, беседите
се готвят много преди излъчването на програмите. Така ние
безкрайно изоставаме от събитията и аз се чувствам засрамен.
Разбира се, "Атлас" се занимава с география и е неполитичен,
което е хубаво, тъй като трябва да има и такива рубрики. Но той
не може да бъде остро екологичен и социално значим. Например
защо да няма "Атлас", "Еко пост"? Да се излъчват данни за
екологичното състояние на страната, по-задълбочено да се
изнасят ежедневните сводки, които радиото започна да прави?
Защо не? При това придружено с картина и с коментар на
специалисти. Иска ми се да актуализираме нашето предаване,
затова помолих за 10 минути на живо преди излъчването на
готовия филм. Тогава и новината от вчера и днес би могла да се
вплете в беседата или диалога, за да бъдем много по-актуални.
Иска ми се и да "извадим" предаването от студиото – да
излъчваме например от Софийски университет "Климент
Охридски" или от някоя пещера, да бъдем по-различни" (6).
Задържането на зрителската аудитория става все по-
трудно.Така в класацията на редакция "Проучване на зрителската
аудитория" за 1992 год. "Атлас" е извън първата десятка. Трябва
да се отчете, че на всеки 3 седмици има само 2 излъчвания на
рубриката, което е крайно недостатъчно.
Истината вероятно е, че не "Атлас" е станал по-слаб, а по-
скоро фактът, че в ефир се излъчват много добри телевизионни
програми със сходна тематика.
В неделя след обяд, в дните, когато не се излъчва "Атлас",
се предлага документалната поредица "С Джак Томпсън в
Австралия и Нова Зенландия".
В програмната схема са и предавания като "Ушуайа" -
търсачи на силни усещания", "Тайни и загадки", шестсерийният

114
филм на Националното географско дружество на САЩ "Към
неизвестното", "Пътешественик – светът на НГД" и др.
Следващите години са трудни за "Атлас", но авторите
продължават да предлагат научно-популярни филми, които
задържат голяма зрителска аудитория.
Такива са предложените през 1993 година филми на
Националното географско дружество на САЩ: "Напред в
подводниците" – за състезание с подводници, провеждано във
Флорида – и "По дирите на линейния кораб "Бисмарк".
Преди излъчването на филмите в студиото е поканен
контраадмирал Петър Страничевски, който запознава зрителите с
интересни данни за кораба "Бисмарк" – гордостта на Третия Райх.
Българската тема е представена от филма "Планината и
хората", предлагащ ни чудни картини от "зимните" планини в
България.
"Завръщане към Еверест" е предаване, посветено на 40-
годишнината от първото покоряване на Еверест (8848 м.).

Христо Проданов

На 20 април 1984 година в 18 часа и 15 минути сам и без

кислороден апарат Христо Проданов се изкачва на връх Еверест,
но неуспява да се завърне.
115
 В студиото са поканени алпинистите Методи Савов, Иван
Вълчев и Дойчин Василев. Излъчен е филмът "Еверест – радост
и мъка".
Заслужават да се отбележат и филмите: "Зовът на
морето" – творчески портрет на Тодор Пасков – журналист,
леко-водолаз, автор, режисьор и оператор на десетки филми за
морето.
През тази година на специална среща в Зала 2 на
Националния дворец на културата е отбелязана 25 годишнината
на програма "Атлас". Срещата е излъчена на запис.
По предложение на Симеон Идакиев от 8 август 1993 год.
се поставя началото на нов аспект в развитието на програмата –
участие на зрителите в телевизионните предавания със собствени
любителски видеоматериали.
Поради липса на финансови средства редакцията на
"Атлас" се насочва към използване на стари филми от фонда на
БНТ, които преработва и подчинява на ново авторско виждане.
Такива филми са предложени в рубриката "Древните култури".
Включени са стари филми на Симеон Идакиев за Мексико,
Колумбия, Еквадор и др., и два стари филма за Австралия.
През 1994 год. "Атлас" продължава да търси новия си
облик, като не нарушава традицията да представя всички по-
големи изяви на български експедиции. За съжаление, не се канят
световно известни пътешественици поради липса на средства.
Макар че е по-евтино да се платят пътните на един чужденец,
отколкото екип да пътува и снима на място.
Една съвсем нова Турция е представена във филмите
"Турция позната и не съвсем" (16 и 23 I.1994 г.).
Показани са и филми за Япония, Индонезия, Парагвай и
Уругвай. Продължава да се развива и новата подрубрика "Вие
правите Атлас" (27.03. и 19.06), в която зрителите участват в
програмата със собствени материали.

116
 В структурна схема на Българската национална телевизия
за 1994 – 1995 година рубриката "Атлас" е включена към
направление "Култура и развлекателни програми". Творческият
колектив на предаването по това време включва:
Симеон Идакиев – делигиран продуцент
Николай Йотов – оператор и режисьор
Георги Георгиев – оператор
Ганчо Йотов – режисьор
Росица Маринова – асистент режисьор
Ани-Анжел Радева – редактор и уредник програма
Редакцията има своя вътрешна концепция за работа и поставя
акцента върху професионализма.
Николай Йотов е един от най-добрите оператори,
снимащи географски филми в България. Той участва и като
режисьор в монтажния етап от подготовката на филмовия
материал.
Симеон Идакиев е в програма "Атлас" от 1980 г. и зад
гърба му са хиляди пропътувани километри на седемте
континента, хиляди метри филмова лента, филми и неуморен
труд за това "Атлас" да бъде винаги на върха. Всички големи
успехи на рубриката са свързани най-вече с неговото име. Водещ
на рубриката от 1985 г.
Ани-Анжел Радева е редактор и уредник програма.
Работила е в редакцията на програма "Съвременник". От 1988
година е в телевизията, а от 1990 години работи в програма
"Атлас". Редактор е на няколко географски филма, снимани в
България.
С дългогодишен режисьорски опит е Ганчо Йотов, чийто
съвети са изключително полезни при подготовка на филмовия
материал.
Целите на редакцията, посочени от професионалния екип,
са насочени към осигуряването на разнообразни филмови

117
материали така, че да не се допусне в един месец да се излъчват
еднотипни предавания, т.е. предавания, които да отразяват само
една тема – например само за животни, само за планини, само за
градове и т.н.
Оригиналните географски филми, произведени от
програма "Атлас", са два типа – такива, които отразяват обекти от
България, и отразяващи обекти в чужбина. Към оригиналните
географски предавания могат да се отнесат и разговори в
студиото с поканени събеседници, с включване на видеоставки,
взети от фонда на БНТ.
Липсата на финансови средства кара екипа на "Атлас" да
се насочи към киностудиите на бившите "Екран" и "Време". От
киностудио "Време" режисьорът Константин Григориев предлага
биологични и исторически филми.
Екипът "Атлас" използва филма "Подводния камък" и
поредицата "И сътвори човек - човека" (субективна преработка
на Библията). Двата филма са включени за излъчване през 1995
година.
От бившата киностудия "Екран" (придадена към "Атлас")
също се подбират подходящи филми.
От закупените от Българската телевизия чужди
географски филми програма "Атлас" получава само някои
заглавия. С висока художествена стойност са всички филми на
Националното географско дружество на САЩ, направени с
професионализъм и съвършено качество, но механизмът за
разпределение, техническо адаптиране, превеждане и озвучаване
в отдел "Обработка на чужди програми" е доста несъвършен.
Много от най-добрите географски филми не могат да
достигнат до програма "Атлас", а се оказват в програми, нямащи
нищо общо с тематиката на филмите.
Личните контакти на продуцента на програмата Симеон
Идакиев помагат програма "Атлас" да получи безвъзмездно от

118
посолствата на Австрия и Франция филмовите поредици
"Световното семейство" и "Растения и животни" (40 серии).
Някои от тези филми са излъчени в програмата през 1994 – 1995
г. Спонсор на програма "Атлас" през тези години е Първа частна
банка, но поради въведените вътрешни правила от рекламите по
време на излъчване само 10% от сумата остава за "Атлас", а 90 %
отива във финансовия отдел на БНТ.
Тревогата на екипа на програма "Атлас" е основателна,
защото „за снимане на едно 50 минутно предаване през 1994
година, редакцията разполага само с 3500 лв. сума, която може да
покрие само разходите за гориво на един автомобил! Така
единствена алтернатива е спонсорството. Правенето на
телевизионни географски филм освен солидно финансиране
изисква и редица операторски и режисьорски умения.
Филмите на "Атлас" през периода 1991 – 1994 г. се правят
с видеокамера "Ампекс". Редакцията разполага с около 500
рулона, които се използват за прехвърляне на филмовия
материал. Нормативът при снимане е 3:1 (на 3 минути снимки 1
минута трябва да е полезен материал). За сравнение в
"Националното географско дружество на САЩ" това
съотношение е 25:1. Най-често в "Атлас" не се прави
предварителен сценарий, а се изготвя само общ плен какви
обекти да бъдат заснети.
По традиция филмите на "Атлас" се снимат за кратко
време и са много по-евтини от подобни филми, правени в
чужбина. След монтажния период и мишунга филмът минава
през технически и програмен преглед и снабден от редактора с
паспорт, филмотечна карта и друга необходима документация
влиза в програмния бокс. Готовите филми се прехвърлят на
видеокасети "VMATIK" и се съхраняват в архива на БНТ, след
излъчването им в Ефир. Всички ефирни програми на "Атлас"
след 1987 година са запазени.

119
 При снимането на географски филм трябва да се
преодолеят редица специфични трудности. Ето какво споделя
може би най-добрият автор на български географски филми,
Симеон Идакиев: "Поредицата "Един мъж, една камера"
озаглавих така, защото сам пътувах и сам снимах. Автомобил
липсваше, не само защото е трудно да се набави, но и защото още
по-трудно е да се прехвърли на друг континент. Латинска
Америка ми беше добре позната, макар че в две от страните –
Боливия и Бразилия, отивах за пръв път. Помагаха ми много хора
– местни жители и българи емигранти, но най-вече наши
дипломати и търговски представители. Тежичко беше, но аз
отдавна съм си изработил система. Пристигнах с 290
килограмовия си багаж и го стоварих в посолството. А след това
с една камера, магнетофон, осветление и кашон материали
тръгвах по страната. Това е нещо, което човек, макар и трудно,
може да побере на гърба и в двете си ръце. Разбира се, тежко е
дори твърде тежко понякога, но не това е най-важното. А и никой
не ме е задължавал да го правя. Аз просто обичам да го правя и
ме крепи надеждата, че ще се получи нещо добро. Благодаря на
спонсора "Машиноекспорт", който ми помага за втори път –
първият беше в пътуването до Австралия и Нова Зенландия. Това
е една много удобна и полезна форма и за БНТ, и за спонсора. За
"Машиноекспорт" реализирах два филма, а спестих средства на
БНТ, тъй като две трети от валутата бяха поети от спонсора. И
така заснех материал за 14 филма, които бяха включени в 13
предавания. Те обхващат страните Куба, Мексико, Еквадор,
Перу, Боливия и Бразилия. Иска ми се да вярвам, че част от моето
вълнение и от наученото е стигнало до всеки телевизионен
зрител."
Едни от последните филми през периода 1993 – 1995 г.,
снимани при екстремни условия в чужбина за рубриката "Атлас",
са: "Докосване до Антарктида" на Симеон Идакиев и Николай

120
Йотов, "Българи на края на света" и "Южно лято" на Христо
Пимпирев (Прил. 2).
Първите два филма са свързани с българската
изследователска експедиция в Антарктида от края на 1993 и
началото на 1994 година, а третият от декември 1994 и първите
месеци на 1995 година.
Филмът "Докосване до Антарктида" е за опита на група в
състав Юлия Гурковска (Джу), Соломон Паси, Симеон Идакиев и
Николай Йотов да достигне до българската полярна база на
остров Ливингстън (Антарктида). Въпреки че групата не достига
до полярната база, от гледна точка на телевизионната работа, е
направен един много хубав филм за природата и животинския
свят на Антарктида.
Пред мен Христо Пимпирев, автор на документалния
филм "Българи на края на света" и ръководител на експедицията,
сподели: "Снимането на филма и осъществяването на
експедицията стана възможно благодарение на неоценимата
помощ на "Българска пощенска банка", "Обединена българска
банка", "Първа частна банка", авиокомпания "Балкан", „Българска
национална телевизия", "Застрахователна и презастрахователна
компания България", "Ванто Трейд Ауто" и "Янко Христов - Ажи
Си Си". За разлика от първата експедиция, когато снимах с една
примитивна съветска камера "Красногорск", сега Телевизията ми
беше дала кинокамера "Волекс" 16 мм с 3 сменящи се обектива.
Основният филмов материал беше "ORVO" 14 дина и много
малко "AGFA" също 14 дина. Снимките направих без
предварителен сценарий, спазвайки хронологията на събитията.
Особено внимание отделих на екстремните моменти:
- дебаркирането на континента
- изпълнението на научната програма
- природата и животинския свят на Антарктида
- човешкото присъствие на континента.

121
Общата продължителност на заснетия материал, непосредствено
преди обработването, беше 4 часа. Около 3 – 4 минути от
снимките, които правих вътре в полярната база на 27 дина
чувствителност, не бяха добри и отпаднаха после при монтажа.
Друг материал, който отпадна, е от Буенос Айрес, защото там се
бях поувлякъл в снимането... След пристигането в София, филмът
беше обработен изцяло в БНТ. След прегледа материалът се
раздели на рулони по теми, определиха се връзките между
отделните части. След навързването подготвих текст и
направихме мишунга (озвучаването). По план-сметката на
експедицията общият бюджет беше 1641000 лева, като само
билетите на БГА "Балкан" са на стойност 600 хил. лева (за 6
души, научно оборудване, свърх багаж и др.). Снимането и
обработването на един географски филм е сериозно начинание,
затова без солидно спонсорство подобно предизвикателство е
предварително обречено".
Правенето на оригинални филми през тези трудни години
е изключително важно за "Атлас". Само така програмата може да
устои на внасяните от чужбина евтини и висококачествени
филми и телевизионни научно-популярни програми. Създаването
на национални телевизионни продукти е важно не само за
"Атлас", а и за телевизията като национална българска медия.
Много неща са се променяли през годините в Българската
телевизия, но "Атлас" устоява на превратностите на времето.
Към 1995 година след "По света и у нас", "Атлас" е най-
старата рубрика на телевизията с 26-годишно присъствие на
екрана. Тази "възраст" означава зрялост и жизненост на
предаването, която според авторите на рубриката се дължи на
няколко фактора: традиционен интерес към този тип предавания,
необходимост от задоволяване на познавателните потребности,
непроменящата се форма на поднасяне на рубриката - беседа
плюс готов филм.

122
 Създателите на "Атлас" вярват, че формата на поднасяне
на научно-популярния материал чрез беседа и филм е много по-
удачна от блоковите предавания, в които отделните части най-
често са еклектично навързани, като се губи основното внушение,
а програмите нямат завършен вид.
Рубриката "Атлас" е жизнено необходима на българския
зрител, защото задоволява не само познавателни, но и естетически
и културни потребности, а силата на визията и словото зад кадър
са магията, която привлича зрителите.

123
 ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ПРЕДАВАНИЯ, ИЗЛЪЧЕНИ ПО
БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕЗ
ПЕРИОДА 1960 – 1989 година

Географските предавания, като част от телевизионната

журналистика, се появяват на екран със стартирането на
Българската телевизия. Въпреки незначителния опит на
работещите в Телевизията, още от първите години основната част
от географските програми са дело на български автори.
През 1960 година 90 % от излъчените рубрики са
български. Кадри от чужди телевизии се предлагат в рубриката
"С камера по света", даваща актуална информация за събития и
обекти от различни държави.
За децата са излъчените на 17.VIII.1960 г. съветски
научно-популярен филм "Що е облак и що е дъжд" и румънският
научно-популярен филм "Прелитане на птиците" – 8.Х.1960 г.
В следващата година броят на чуждите програми е около
30 % от всички географски рубрики. Основно това са съветски
научно-популярни филми - "Москва – столица на СССР" (25.I),
"Съвременна Етиопия", "Дом край морето" и др.
За децата на 31.I.1962 г. е излъчен първият филм на ГДР
по Българската телевизия "Животните зиме", а на 28.IV.1962 г.
първият филм на КНР "Огнената планина".
Количеството на чуждите телевизионни географски
програми се запазва. Всички програми са предоставени от
телевизиите на братските социалистически страни.
През 1963 г. само около 25 % от географските програми
са от чужбина, основно научно-популярни филми.
От 1964 година по "Интервизия" се предлагат филми от
телевизионните студия на Киев и Москва: "Туристическа
разходка" – 5.IХ. (московска телевизия), "Киев крачи към

124
бъдещето" – 27.ХI и "Народни съкровища" – 18.ХII.
(телевизионно студио Киев).
Нов начин за поднасяне на географски знания предлагат
излъчените през годината документални филми – двусерийният
филм на ГДР "Руското чудо" - 13 и 15.V и "Твоят град" –
съветски – 2.ХI.
Едва 20% от всички географски програми, излъчени през
годината, са произведени в чужбина. Политическото и
икономическото обвързване на НРБългария със СССР дава
отражение и в телевизионните програми на Българската
телевизия. Чуждите географски предавания с малки изключения
са дело на Съветската телевизия.
През 1965 година броя на произведените в чужбина,
излъчени по Българската телевизия, предавания значително
нараства. За излъчване в ефир се предлагат политико-
географските филми: "Индустриална Литва" – 12.II. 1965 г., "Не
от Бога, а от човека" – 6.I.1965 г., постояната рубрика "Кремъл
вчера и днес" и др.
От 18.V.1965 година започва редовно излъчване на
Московската телевизия в петъчния ден.
Чрез телевизионния спътник "Молния – I” директно от гр.
Владивосток са предложени филмите "Тайната на дяволския
храст" – 12.VII и "Брегът на седемте съкровища" – 9.VIII.
С развитието на космонавтиката в Съветския съюз се
поставя нова тема в географските предавания. През годината са
предложени научно-популярните филми "Колумбовци на
космическата ера" – 19.VIII. и "Меридианите" - 30.Х.
Любознателният български зрител гледа (чрез спътника
"Молния"I) за пръв път на телевизионния екран на 25.ХII.1965 г.
директен "Репортаж в орбита".
Освен съветски, през годината са предложени и много
други чужди телевизионни програми. Връх на операторско и

125
режисьорско майсторство е английският документален филм
"Покоряване на връх Джомолунгма (Монт Еверест)" – 13.IХ,
20.05 – 21.30 часа. Показани са невероятни кадри от Хималаите и
тежките природни условия, съпътстващи експедицията.
С типично географско съдържание е и пътеписът "В
очакване на Кордилерите", документален филм от ФРГ – 25.ХI и
"Брандербургската врата" – ГДР – 6.Х.
През 1966 година "35 % от рекламните филми в света се
предлагат като филми с общ познавателен характер, а 15 % от
филмите, които популяризират научни постижения, преследват
също търговски цели" (5).
За ускоряване на интеграцията между социалистическите
държави в телевизиите на тези страни се откриват рубрики
предлагащи икономгеографски знания.
В Българската телевизия се излъчва рубриката "Из
социалистическите страни", предлагаща изготвени в чужбина
географски програми.
И през 1967 година чуждите географски телевизионни
програми не надминават 30 % от общата телевизионна продукция
с географски знания.
Продължават да се излъчват съветските филми за
Космоса – "Човекът изпреварил века" – 12.IV, "Има ли предел за
човека във Вселената?" – 23.Х и др.
Чрез спътници е осъществена сборна програма на
социалистическите телевизии под заглавие "Нашият свят" –
25.VI. 21.00 – 23.00 часа.
По случай годината на международния туризъм (1967 г.)
Българската телевизия излъчва български и чужди програми в
рубриката "Туризмът – паспорт на мира".
През следващата 1968 г. едва 23 % от всички географски
предавания са подготвени в чужди телевизии. Съветската
телевизия предоставя значителен брой късометражни (20-

126
минутни) географски филми. От тях с по-големи художествени
достойнства са: "По еленова следа" – 17.III, "Южния град на
виелиците" - 18.III., "Невски проспект" – 2.IV., "Суздал – град-
музей" – 14.IХ. и др.
Продължава излъчването на поредицата за юношите
"Обитатели на тропика", предлагаща срещи с различни
животински видове.
По "Интервизия" са излъчени поредица съветски филми:
"Архитектурни паметници" – 4.II., "Зима" – 4.II., "Мчета –
древната столица на Грузия" – 28.IV. и "Ханският дворец в
Баку" – 13.Х.
Интересен за зрителите е четирисерийният документален
филм от ГДР, озаглавен "Пилоти в пижами". Авторите на филма,
Хайновски и Шойман, предлагат изобличителен политико-
географски материал за свалени американски самолети над
Демократична Република Виетнам. Те твърдят, че високо
специализираните офицери от ВВС на САЩ са се превърнали в
инструмент на империализма, че са загубили общочовешката си
хуманност и са психически объркани. С помощта на
документални кадри зрителят е въведен в атмосферата на Военно
въздушните бази на САЩ и в увеселителните клубове за летци.
Прозрачно ясни са политическите послания и манипулативният
характер на документалния филм.
Водещо място сред чуждите географски програми през
1968 година заемат научно-популярните филми. През годината са
излъчени филмите: "10 години от космическата ера" – съветски,
3.Х., "Южносахалинск, покрит от снежни бури" – 3.III. и
шведският документален филм "Кон-Тики" – 20.V.
Силното присъствие на български географски филми на
телевизионния екран продължава и през 1969 г. – 78 % от всички
географски програми са произведени в Българската телевизия.

127
 На 1 януари е излъчен филмът "Господари на дъжда",
дело на холандския режисьор Йорис Ивънс. Той е продължение
на снимания от същия автор през 1949 г. филм "Първите години".
Тема на първия филм е животът на селяните от с. Радилово
(Пазарджишко), тръгнали да търсят подземни води в долината,
за да докарат вода до сухите лозя. 20-години по-късно Йорис
Ивънс, сценаристът Мариот Мичъл и българският режисьор
Христо Ковачев продължават филмовия разказ с някогашните
герои, които са "възмъжали, помъдряли, станали господари на
живота".
По "Интервизия" през годината са показани съветските
филми с познавателен характер: "Крепостта на Сиварското
езеро" – 2.II., "На терасите на Ока" – 2.IV., "Съкровищата на
Ленинград", "Хотел Росия" – 22.VI., "Градът на Нева" – 10.VIII.,
"Древното Талинско кметство" – 17.VIII., "Михайловски замък"
– 7.IХ. и др. Всички филми предлагат географски знания за
различни части на необятната съветска страна. Те разнообразяват
програмата на Българската телевизия и допринасят за нарастване
на зрителската аудитория.
Отново чрез "Интервизия" е представена политико-
географската рубрика "По ленинските места". Макар да е
натоварена с естествени за времето си идеологически внушения,
рубриката предлага разнообразни картини и знания за историята
и географията на градовете Уляновск и Казан.
На 30.III. зрителите са поканени от телевизионния екран
на вълнуваща разходка из столицата на Унгарската народна
република – Будапеща. Филмът "Архитектурните паметници на
Будапеща" представя града в целия му блясък, с великолепни
сгради и богата история.
Заслужава да се отбележи също излъчената през годината
поредица от пет икономо-географски филма от ГДР – "Пътища
през страната". Текстът е натоварен с идеологически клишета,

128
но в географски аспект зрителите се запознават с икономическите
успехи и природата на социалистическа Германия.
През 1970 г. чуждите телевизионни географски програми
са само 18% от всички програми, предлагащи географски знания.
Българската телевизия ревниво пази ефирното време за български
програми с високи стойности. Отново съветските телевизионни
програми са най-много сред чуждите предавания.
Продължават географските филми за интересни обекти от
Съветския съюз, излъчвани по Интервизия. Зрителите получават
знания за: "Проспект "Калинин" в Москва" – 11.I., "Странните
църкви на Москва" – 8.II., "Кремълските реставратори" – 12.VII.
и др.
Не са забравени и най-малките зрители. За тях е
предложено от Ленинград предаването "Разказваме на децата за
животните" – 17.I.
Космическата тема е представена от документалния филм
"Хората и Космосът", проследяващ дванадесетте години в
овладяването на Космоса след изстрелването на първия изкуствен
спътник на Земята.
За пионерите е предназначен филмът на телевизионната
студия в Курск "Операция Чукотка". Зрителят е в ролята на
изследовател и участва в едно „истинско” приключение в тези
далечни земи.
В края на 1970 година (на 16.ХII) БТ представя интересен
многопластов коментар, с подбрани моменти от филм на "Би Би
Си" за град Чикаго.
През 1971 година броят на излъчените чуждестранни
телевизионни географски предавания от Българската телевизия
остава почти непроменен.
На 4.II. в програмата, посветена на Арменската телевизия,
е представен филмът "Седем песни за Армения". Той дава

129
исторически и географски знания за Армения, за нейната природа
и трудови хора.
На екологична тема е предаването от Интервизия –
"Защита на природата" – 27.III.
На географията на населението и селищата зад Северния
полярен кръг е посветен серийният научно-популярен филм за
ескимосите – "Тукту", 14.III.
1972 година е богата на научно-популярни и политико-
географски чужди телевизионни програми. На 18.I. е представен
английският документален филм за радио "Свободна Европа",
озаглавен "Английската градина".
Типичен политико-географски филм е "Трудните години
на Китай". Съветските автори изграждат филма по документални
кинокадри, предоставени им от френски, италиански, английски,
холандски и други западни журналисти, а също и с материали от
китайската официална кинохроника. Филмът е един красноречив
видеодокумент, разкриващ пагубната роля на пекинското
ръководство за развитието на Китайската народна република.
Авторите са съпричастни на китайския народ, като изтъкват:
"Филмът носи нашата дълбока тревога и дълбока вяра в
духовните и творчески сили на китайския народ, който
непременно ще прозре истината и правдата. Защото "и след най-
дългата зима, все пак идва пролетта" - казва една китайска
пословица" (29).
Водеща роля в телевизионните географски предавания
имат документалните кадри, отразяващи реалната многопластова
информация за света. 1973 година предлага много такива филми,
които не са само географски, а включват общогеографски знания.
През годината е продължена китайската тема със
съветския филм "Пекин – безпринципен прагматизъм", разказващ
за същността на Великата китайска революция и яростния
китайски антисъветизъм.

130
 Значителен ръст през годината имат научно-популярните
чужди географски филми. Анализът на тези филми като визуална
телевизионна продукция разкрива, че те с нищо не превъзхождат
хубавите български географски филми.
Съветският филм "Елате в Пятигорск" – 23.VIII.74 г. е
историкогеографски разказ за успехите в социалистическото
строителство в града и самочувствието на новия съветски човек.
Малко са хубавите по сценарий и проблематика съветски филми.
Изключение прави документалният филм "В планините на
Киргизия" – очарователен философски видеоразказ с кадри от
склоновете на планините и побелелите им върхове.
През 1975 година като резултат на военното разведряване
между Изтока (страните от социалистическия блок) и Запада
(САЩ и капиталистическите страни от Западна Европа) се
провежда първият общ космически полет на СССР и САЩ.
На 15, 16, 17 и 18 VII. по Интервизия се предават вечерни новини
(от 21.30 ч. до 22.10 ч.) за съвместния полет "Союз-Аполо". В
неделния ден се предава директно от Москва, а в понеделник
(21.VII) е излъчен репортаж от приземяването на съветския кораб
"Союз". До петък (25.VII) всеки ден се предлагат новини от
орбита, а на 25.VII от 17.30 часа "Интервизия" показва
приводняването на американския кораб "Аполо". Зрителите
стават съпричастни на едно истинско космическо приключение.
Телевизията им помага да се почустват едва ли не участници в
полета.
През 1975 и 1976 година са излъчени много чужди
географски научно-популярни филми.
"Човек – Земя – Вселена" (25.VII.75) е филм,
продължаващ темата за Космоса.
През 1976 г. е излъчена рубриката "Вселена", включваща
епизодите: "Спътници" (13.VI.), "Слънчева система" (1.VII.),
"Звезди" и др.

131
 Своеобразен географски видеопътепис е съветският филм
"Архипелагът край нас".
Източник на природо-географски знания е серийният
научно-популярен филм "Светът, в който живеем". Той се
излъчва в неделя на мястото на програма "Атлас".
Един истински изследователски географски шедьовър е
научно-популярният филм за "Антрактида", пренасящ зрителите
в суровите зимни условия на южния материк. Авторите на филма
запознават зрителите с ледените планини и суровите климатични
условия, в които живеят различни животински видове.
Поредицата "Вселена" продължава да се излъчва и през
1977 година, с филмите "Астрономия и наблюдение", "Астероиди
и комети", "Галактики" и т.н.
Филмът пътешествие "По поречието на Амазонка",
предложен по Втора програма на 6.I., е изследователска разходка
из непроходимата джунгла в района на р. Амазонка, сред пъстрия
животински свят. Фонограмата надгражда прекрасните природни
картини.
С редица достойнства е документалният съветски филм
"Сихоте Алин", разказ за планинския хребет с чудни пейзажи към
долините на спускащите се от планината реки. За съжаление,
текстът на филма не е преведен на български и прекрасните
картини като че ли остават незавършени.
През годината чуждите географски предавания не са
много. За сметка на тях са увеличени чуждите музикални и
спортни програми. Тази тенденция продължава и през 1978 г. –
много детски филми, публицистични предавания и художествени
филми задържат зрителската аудитория.
Любопитно предаване е "Загадките на Бермудския
триъгълник", в което са представени документални кадри и
мнения на специалисти във връзка с изчезващи самолети и
кораби в района.

132
 По традиция основната част от предложените чужди
програми са дело на съветската телевизия. Как ръководството на
телевизията приема мястото на съветската тема в българската
телевизия, можем да разберем от социалистическия патос в
интервюто на Константин Ангелов пред в-к. "Телевизия радио"
(15.12.1978 г.): "Всестранната информация, която възприемаме за
Съветския съюз, навлезе трайно в съзнанието на нашия народ.
Една от положителните черти на нейните програми е
възможността да срещнем в тях, независимо от съдържанието им,
образа на съветския човек, човека – строител, учен, творец, войн,
богатството от положителни качества на неговия характер. Това
позволяват както художествените програми, така и
документалните предавания. В интервюта и очерци за заводи,
колхози, строителни обекти се търси преди всичко трудовата
актуалност на съветския човек .... Документалните поредици като
"Волга – главната улица на Русия", "Нашата биография",
филмите на Валентин Зорин с големи публицистични форми
разказват за основните насоки на вътрешната и външната
поликита на КПСС и съветската държава, за крупни
международни събития. В други програми се предлага
информация за най-големите, решаващите обекти на петилетката
– строителството на БАМ, експлоатацията на нефтените и
газовите находища в Сибир. В отделни предавания или цикли се
пропагандират научни открития, постиженията в овладяването на
Космоса и Световния океан, челният опит в материалната
дейност" (1).
Познавателни съветски научно-популярни филми се
предлагат и през следващата 1979 година. Това са филми за
природата и животните, предназначени за младежка аудитория:
"На лов за северни елени" (16.II.), "Дивият свят на животните"
(21.II.), филмовите импресии "Сибирски багри" (16.III.), "В
янтарния край" и др.

133
 Документални филми, предоставящи географски знания
за СССР, са: "Градът герой "Новоросийск" (4.V.), "Цъфти
Башкирия" (3.VII.), "През Тюркменските блата", "Арваня -
туркменската камила" (21.ХII.) и други. Някои от филмите се
излъчват в ефир непреведени, което затруднява възприемането
им.
Филми с природно-географски знания са "Оазис в
Ледовития океан" (18.Х.) и серийния филм "Африканските диви
животни" (с начало 11.IХ.).
С политико-географско звучене е съветският
документален филм "Китай – изгубени победи" (16.Х.),
запознаващ зрителите с проблемите в Китай в резултат на
агресивната маоиска политика. Авторите ни развеждат в
провинциите на Китай за да почувстваме бита на народа и
китайския дух за оцеляване.
Космическата тема е продължена през годината с научно-
популярния филм "Сами ли сме във Вселената" (24.IХ.).
През 1980 година по договор с турската телевизия у нас
се излъчва филм, посветен на икономическите успехи на
Република Турция - 31.I.
В петъчните дни се предлагат съветски географски
научно-популярни филми на руски език, които запознават с
обекти от съветската страна: "Ижевск" – 1.II., "Потребни ли са
сините далечини" – 15.II., "Южния град Кушка" – 22.II.,
"Ледниците на Урал" – 21.III., "Медобори" – 23.V., "Тайния свят
на Грузия" – 2.VI. и други.
Телевизията, която е едно широкодостъпно средство за
информация, обогатява знанията и мирогледа на зрителите, но
през годината пропагандните съветските филми са изключително
много: "Времето на първите пътища" – 4.I., "Горите и езерата
на Източен Казахстан" – 18.I., "Какво е това БАМ" – 19.II., "В
Удорската тайга и още на север" – 28.III., "Новоросийск помни"

134
– 25.IV., "Голямото табло на Олимпиадата" – 5.VII., "Зад
полярния кръг" – 18.VII., "Десет дни на Курската магнитна
аномалия" – 2.VIII., "Песни за Башкирия" – 5.IХ. и други.
По оригинален начин предоставя географски знания
съветската филмова импресия "През зимата на Камчатка" –
15.II. В нея се редуват прекрасни зимни пейзажи с подходяща
музика и текст. Това е повече художествено, отколкото научно-
популярно предаване. На руски език е предложен географският
документален филм "Близки звезди" – 7.III.
Документалните филми "Звездни мигове" – 9.IV., "В
зоната на постоянната видимост" – 10.IV. и "България ви
прегръща" са посветени на космическите успехи на съветско-
българския екипаж на кораба "Съюз - 33". Филмите са направени
с помощта на съветската телевизия и проследяват любопитни
подробности от полета и живота на космонавтите.
На космическата тема са посветени също документалните
филми: "Магистралният път в Космоса" (24.VI.), "Парола във
Вселената" (13.VII.) и "От десетия – към звездите" (9.VIII.).
Уникалните визуални образи не могат да бъдат заменени с
описания на книга. Зрителският интерес към тези предавания
винаги е бил много голям, а съветските автори безспорно са
майстори в снимането на такива филми.
През годината е показан серийният италианско-
югославски игрален филм "Великата северна одисея" (26.III.,
първа серия), който е направен по книгата на Джек Лондон.
Филмът запознава с природните условия в района на Северните
географски ширини.
От 1981 година броят на чуждите географски програми в
Българската телевизия рязко намалява. Причина за това е
увеличеното производство на родни географски програми,
посветени на 1300-годишнината от създаването на Българската
държава.

135
 Все пак съветската тема и предавания продължават да са
основна част от чуждите географски програми. Продължават да
се излъчват някои научно-популярни филми, посветени на обекти
на съветската икономика.
Интересен е историко-географският документален филм
"Потомци на инките" (6.I.), който запознава зрителите с
днешните индианци, тяхната култура и съвременен начин на
живот.
От 1982 година чувствително намаляват политико-
географските чужди програми. На тяхно място се предлагат
програми с общогеографско звучене.
Основната част от съветските научно-популярни и
документални филми се излъчват в петъчния ден. През почивните
дни в най-гледаното телевизионно време на екран са чужди
географски програми с по-високо качество. В неделните дни се
излъчва поредицата "Пещери – свят без слънце". На зрителите са
предложени изследователски кадри от най-дълбоките пещери в
света.
С висок професионализъм е сниман, монтиран и озвучен
научно-популярният филм "Рифът при Рас Мохамед" (21.V.),
описващ кораловите колонии по крайбрежието на Индийския
океан.
От 1983 година на телевизионния екран се появява
образователната програма "Кръгозор". Излъчва се сутрин от
понеделник до четвъртък, а понякога и вечер, след първите
телевизионни новини. Повечето филми са предназначени за деца
и юноши и дават разнообразни знания за света.
От 26.II започва излъчването на научно-популярната
поредица "Земята, на която живеем", включваща филми с
общогеографски знания. Първата серия "Раждането на Земята"
предлага увлекателен разказ за геоложката история на планетата.

136
 От края на годината (18.ХII) Българска телевизия започва
да излъчва научно-популярната поредица на САЩ "Космос".
Автор и водещ на сериала е американският професор Карл
Сейгън, който увлекателно и достъпно запознава телевизионните
зрители с историята на Земята и Космоса. Поредицата се излъчва
и през 1984 година. Научно-популярните филми проследяват
историята на Слънчевата система, нашата галактика "Млечния
път" и най-далечните обекти в Космоса – квазерите.
Географските програми, излъчвани през годината, са
предимно научно-популярни и документални филми, изготвени в
чужбина. Броят на тези предавания намалява през следващата –
1985 година.
От 24.II.1985 г. започва излъчването на серийния научно-
популярен филм "Седемте чудеса на света". Сериите са
посветени на най-големите архитектурни достижения на
човешкия гений в древността. Всички филми се излъчват в
удобно за гледане време – в съботните и неделните дни.
През годината са излъчени сериите: "Статуята на Зевс в
Олимпия" (24.II.), "Родоския колос" (24.II.), "Халикарнаският
музей" - I и II еп. (2.III.) и "Храма на Артемида в Ефес" (9.III.).
Всички филми са с много високо качество и прецизно подготвен
текст.
Вярна на традициите си да показва и най-недостъпните
места на планетата, Българската телевизия предлага два филма за
връх Еверест.
Първият филм – "На Еверест без кислородна маска"
(24.VIII), проследява експедицията на Тензинг и Хилари до най-
високата точка на Земята. При изкачването на върха алпинистите
преодоляват не само ледените склонове на планината, но и
острия кислороден глад на височина над 8000 метра. С големи
достойнства е и вторият филм – "Експедиция Еверест 78",
излъчен на 31.VIII. Темата за алпинизма и човешкото мъжество е

137
представена и във филма "Северната стена на Айгер" - 16.ХI.
Всички филми са документални и отразяват реални събития и
факти. Визуалните кадри показват истинската цена на успеха при
покоряване на най-високите точки на планетата.
През 1986 година продължава излъчването на
образователната програма "Кръгозор". В нея са включени
български и съветски филми.
Интересен като изследователски видеоматериал е
унгарският научно-популярен филм "Грабливи птици" на
режисьора Д. Йеней. Той проследява живота на хишните пернати
санитари на природата и техните привички в ловните им
територии.
С интерес се гледа също серийния научно-популярен
филм "Животни пред камерата". Всяка серия е посветена на
отделен животински вид, като проследява ареалите на
разпространение и биологичните особености на животните.
Ръст през годината бележат чуждите екологични и
природно-географски филми.
"Острови между морето и крайбрежните заливи" (3.III)
е филм за резерватите в ГДР – "Хидензее", "Феринзел" и
"Ясмундс". Представена е природната среда и богатия птичи свят
в резерватите.
С висока познавателна стойност са сериините научно-
популярни филми за природата "Екзотика, тропици, култура" –
ФРГ и "Светът на джунглата" – САЩ.
Темата за Космоса е продължена с шестсерийният
съветски документален филм "Космическия век", който акцентира
върху успехите на съветската космонавтика и проследява етапите
на усъвършенстване на космическите кораби "Союз".
В края на годината се излъчва поредицата "Земята, на
която живеем". От нея е шестсерийният научно-популярен
английски филм за континента Африка, запознаващ с историята

138
на древните африкански цивилизации и расизма в съвременните
условия.
От 1987 година образователното предаване "Кръгозор" и
голяма част от научно-популярните чужди географски филми
преминават във Втора програма.
Една много хубава филмова поредица е "Живата
планета" (англ.), запознаваща с флората и фауната на планетата
Земя.
Истински шедьовър обаче е съветския научно-популярен
филм "Ад в облаците". С голямо операторско майсторство са
заснети неповторими кадри от най-големия действащ вулкан на
Камчатка – Ключевският.
На 14 август в рубриката "С мащабите на бъдещето" е
представен документалния филм "Земя, голяма като небето".
Разкрива се целенасоченото и планово преобразуване на Сибир и
гигантското по своите размери строителство.
В съветската рубрика "Естеството на нещата" са
представени поредица разнообразни по тема географски филми.
До края на годината и през 1988 г. са показани филмите "Живот
под броня" – 12.IХ., "Маските чокуе" – 12.IХ., "Един ден в
Лондон" – 19.IХ., "Въпроси на праисторията" – 19.IХ. и други.
Абсолютният брой на географските програми през
годината намалява, защото се излъчват спортни предавания от
ХV олимпийски зимни игри в Калгари и от Европейските
лекоатлетически състезания.
На 6 май 1988 година е излъчено уникалното
международно телевизионно състезание "Какво? Къде? Кога?, с
участието на отбори от СССР, НРБ, Полша и САЩ.
В ефир пробиват все повече географски научно-
популярни филми от западноевропейските страни и Америка.
Интересни, произведени в чужбина, политико-географски
предавания се предлагат през 1989 година.

139
 Филмът на Унгарската телевизия "В сянката на по-
големия съсед" среща зрителите с различни социални слоеве от
населението на Канада. Обсъжда се въпросът за свободната
търговия между САЩ и Канада. Предлагат се мнения на
издатели, търговци, професори, студенти и бизнесмени.
Поредицата "Наука, техника, технологии" представя
"Технологичните центрове на развитите страни" – 23.I.
Шестсерийният английски географски филм "Последната
точка на Земята" разкрива епичната надпревара за покоряването
на Южния полюс между английския капитан Робърт Фолкън
Скот (1868 – 1912) и норвежеца Роалд Амундсен (1872 – 1928).
Филмът се отличава с достоверност и документално звучене.
В образователната програма "Кръгозор" се предлагат
общогеографските филми "Културите на Европа", запознаващи с
градовете Лисабон (21.II.), Венеция (22.III.), Прага (11.IV.),
Мюнхен (18.V.), Брюксел (20.IХ.) и Мадрид (27.IХ.). По-голяма
част от програмите са научно-популярни филми.
С висока художествена стойност са поредиците
"Съкровищата на британския музей" и "Светът на барока".
През годината са показани много малък брой руски
географски предавания за сметка на западноевропейските
програми. Продължава излъчването на рубриката "Естеството на
нещата" с поредицата "Крехката земя".
Чужди географски филми се излъчват и в образователния
цикъл "Кръгозор".
След 1989 година количеството на излъчените по БТ
чужди, главно американски и европейски, географски програми
нараства многократно.

140
 БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ В
КОНКУРЕНТНА СРЕДА (1990 – 1995 г.). НАВЛИЗАНЕ
НА ЧАСТНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ

Paзчупването на държавния монопол в радио-

телевизионния ефир в България започва след 1989 година, като
резултат от естествената промяна на социално-икономическата
система на страната.
В първите години, през които започва изграждането на
демократично общество в България, Министерският съвет на
Република България на няколко пъти дава специални разрешения
за експериментално излъчване на частни медии. Излъчванията се
осъществяват по определени от Министерския съвет условия за
откриване, лицензиране и функциониране на електронните медии.
Единственият закон по това време, определящ дейността
на електронните медии, е Законът за съобщенията, в сила още
от 1975 година, който макар и на няколко пъти изменян и
допълван, не отговаря на новите обществено-икономически
условия.
С цел пускането в ефир на частни радио и телевизионни
станции в България на 9 януари 1992 година с Решение на
Парламентарната Комисия по радио и телевизия, съвместно с
Комитета по пощи и далекосъобщения, е създаден Временен
съвет за радиочестоти и телевизионни канали.
За две години тази държавна структура – Временен съвет
за радиочестоти и телевизионни канали, одобрява през различен
интервал от време 72 кандидатури за ефирно радио, 44
кандидатури за жично радио, 32 кандидатури за ефирна телевизия
(13 със собствени програми) и 112 кандидатури за кабелни
оператори.
От одобрените 72 кандидатури за ефирно радио 10 са за
чужди станции - 8 на "Свободна Европа"1 (Radio free) и по една

141
на "Дойче Веле”2 (Deutsche Welle и "Би Би Си"3 (British Broadcasting
Corporation ).

Лого на радио „Свободна Европа” Лого на „Дойче Веле”

Лого на „Би Би Си”

───────────────────────────────────────────
1
Радио „Свободна Европа“ е създадено през 1949 г., като започва предавания на 1 май
1951 г. от Ню Йорк. Първият директор на българския отдел в Ню Йорк през периода
1951-1953 г. е Димитър Мацанкиев, български политик-земеделец, публицист и адвокат.
На 1 септември 1951 г. радио „Свободна Европа“ започна да предава от Мюнхен на
български език световни новини и излъчва до 2004 година. До 1972 година радиото се
финансира от правителството на САЩ и ЦРУ. Централен офис: Прага 10, Чехия.
2
„Дойче веле“ е международна медия в Германия, включваща телевизия, радио и
информационен портал в интернет. Първото радиопредаване е излъчено на 3 май 1953 г.
От 1 август 1963 г. има българска редакция. Официална цел на медията (според Закона
за „Дойче веле“) е „да разпространява в чужбина широкообхватната картина на
политическия, културния и стопанския живот в Германия, и да представя германските
възгледи по важни международни и световни въпроси“. Финансира се от правителството
на Германия (год. около 270 млн. евро). Предлага радио и интернет на 30 езика, а 24-
часовата телевизионна програма се излъчва на немски, английски, арабски и испански
език. В „Дойче веле“ работят близо 1500 души от 60 националности.
3
„Би Би Си" (British Broadcasting Corporation ) е британски радио-съобщителен и
телевизионен комплекс, създаден през 1922 година като първата частна радиостанция в
света. През 1927 година същата придобива специален статут, като се финансира
самостоятелно от събираните лицензни такси. Във Великобритания BBC не
излъчва реклами и платени съобщения.

142
 Първата официално заработила българска частна
радиостанция е "FM+"4. Тя започва излъчване в град София в
17:16 часа на 15.Х.1992 година с песента „Radio Ga Ga” на
състава Queen. Това е рожденната дата на българските
частни електронни медии. Официалното откриване на частното
радио "FM+" е на 22.Х.1992 год. (16).

Лого на радио „FM+”

През месец май 1994 година стартира процедура по
издаването на лицензи за радиоизлъчване и частна ефирна
телевизия в национален мащаб.
От 62-те български кандидатури за ефирни локални
радиостанции лицензи получават и реално започват да работят
над 30: девет в София ("FM+", "Експрес", "Тангра", "Дарик",
"Радио 99", "Витоша", "Сигнал+", "Вива" и "Радио 7 дни"),
четири в Пловдив ("Канал Ком", "Ти Ен Ен", "Атлантик" и
"Веселина"), две във Варна ("Галатея" и "Канал Ком"), две в
Бургас ("Гларус" и "Южен бряг"), две в Русе ("Пристис" и
"Темпо"), две в Сливен ("Бимако" и "Канал Ком"), две в
Благоевград ("Мая" и "Аура"), едно в Търговище ("Радио
Търговище"), едно в Петрич ("Белла"), едно в Стара Загора
("Трели"), едно във Велико Търново, едно в Ямбол ("Веселина"),
едно в Шумен ("Форте") и едно в Гоце Делчев ("Неврокоп").
───────────────────────────────────────────
4
Радио „FM+" е създадено от Петър Пунчев, Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо
Автов през 1992 година. През годините се разраства до национална радиомрежа, като
достига до над 16 града на страната. Радио FM+ е многократно награждавано за свои
кампании в полза на обществото: два пъти е Радио на годината (2003; 2005), печелило е
също и наградата "Сирак Скитник" на БНР и др.

143
 От 13-те кандидатури, получили одобрение за ефирна
телевизия в началото на 1995 година, реално започват да
работят само: "Телевизия Родопи – ООД" в Кърджали, "Нова
телевизия" в София и "Александър Телевизия" в Добрич (с
авторски новини и образователни предавания). Последната
телевизия стартира на 28.Х.1994 година след преминат
задължителен изпитателен срок от месец и половина
Регионални телевизионни програми по това време
излъчват: Програма "Море" – гр. Варна, телевизионен канал
"Пловдив", телевизионен канал "Пирин" – гр. Благоевград и
програма "Север" – гр. Русе.
Лиценз получава и частната телевизия "Темпо", а
права за изграждане на кабелна телевизия в няколко големи
града получава телевизия "Глобо-Вселена".
Официален кабелен оператор през 1994 година не е
заработил, тъй като първите седем лицензи са издадени към
средата на 1994 г.
В началото на 1995 година се отчита, че в страната без
разрешение работят около 120 кабелни оператори, като само в
София броят им е 40.
Още в зората на частните електронни медии на всички
работещи журналисти и собственици на медии става ясно, че
борбата за зрителска аудитория ще е много жестока.
Според представително проучване на Европейската
аудиовизуална обсерватория, обявено на семинар в София през
лятото на 1994 година: "Българинът гледа телевизия 3–4 часа
дневно, а в празничните дни се застоява пред екрана между 5.5 и
6 часа. До 10 часа сутринта "Канал 1" няма алтернатива, в
следобедните часове се изравнява с "Ефир 2" (който покрива 83-
87% от територията на страната), а в по-късните часове "Ефирът"
взема предимство. По данни от месец май 1994 година 7% от
населението гледат кабелна и сателитна телевизия, като през

144
януари 1994 година са били 4%, а през 1991 годино само 0.1%.
Най-облагодетелствани в това отношение са софиянци. Между 12
и 15% от тях следят кабел и сателит, с което се отнемат 3-4 на сто
от аудиторията на националната телевизия (41).
Известни са и други проучвания от тези години, но се
коментира само изследването на Европейската аудиовизуална
обсерватория, защото е известно мнението на специалистите, че
социологически проучвания в тази област не трябва да се
поверяват единствено на местни звена с такъв предмет на
дейност. Такива „изследователи” най-често са зависими от силни
икономически групировки, а оттам се пораждат сериозни
съмнения за обективността на предлаганите данни.
Резултатите от представеното проучване показват ясна
тенденция зрителската аудитория да се насочва все повече към
чужди частни (сателитни, ефирни и кабелни) телевизии.
Приобщаването на България към демократична Европа и
света след 1990 година се осъществява включително и чрез
повишения интерес на българите към програмите на чуждите
телевизии. Този процес се е състоял през годините с различна
интензивност в много от развитите държави в света и не е
учудващо, че това се случва и в България.
За най-добрите световни телевизии, специализирани в
отразяването на определени сфери от обществения живот, е
характерно, че поддържат високи стандарти и излъчват качествен
телевизионен сигнал чрез спътници.
През периода 1990 – 1995 година на геостационарна
орбита над Европа, между 45° западна и 60° източна дължина
(спрямо Гринуич) се намират около 35 спътника, които излъчват
над 100 телевизионни и 60 радиопрограми.
Независимо от специализацията си, повечето водещи
телевизии излъчват и географски програми, които обогатяват
програмните им схеми.

145
 Един общ поглед върху спътниковите телевизии дава
възможност да се направят изводи за мястото на географията в
световните телевизионни медии през периода 1990 – 1995 г. (38)
и реалната конкурентна среда, в която попада Българската
национална телевизия.
Чрез сателитни антени и кабел в България през първите
години на демокрацията се гледат предимно:
чрез Intelsat VAF 11
"BBC TV Europe" - излъчва предаванията на "BBC-1" и
"BBC-2". Програмите са новинарски и блокови, съдържащи
разнообразна географска информация.
CNN International /Cable News Network/ – основана през
юни 1980 г. (в гр. Атланта, САЩ, собственик Тед Търнър) като
първи канал в света за непрекъсната телевизионна информация.
Основната информация на телевизионния канал са нон-стоп
новини от цял свят, които се актуализират на всеки 30 минути.
Традиционно включва директни репортажи от мястото на
събитието, чрез които се получават и географски знания. Между
основните рубрики се излъчват рекламни туристически спотове,
съдържат географска информация.
Evronews – експериментално излъчван европейски
телевизионен информационен канал. Приема се чрез спътник и
кабел на пет езика - английски, френски, немски, испански и
италиански. Предлага географски знания предимно за Европа.
Canаl infos /Франция/ е първият френски изцяло
информационен канал, предлагащ от началото на месец декември
1988 година 18 часа дневно новини, включително преглед на
печата, предназначен за местните кабелни телевизии. Този
телевизионен канал предлага географски знания преди всичко за
Франция.
Skynews /Великобритания/ – работи от февруари 1989
година. Предава информация (предимно директна, от мястото на
146
събитието) 24 часа в денонощието. Skynews заедно със Sky One,
Sky Movies и Eurosport са притежание в тези години на медииния
магнат Мърдок. С географски знания са всички репортажи "от
мястото на събитието".
All News Channel /САЩ/ е в ефир от октомври 1983
година. Централата на телевизията се намира в гр. Минеаполис.
Излъчва новини от САЩ 24 часа в денонощието и се използва
като борса за местни информационни програми.
NOW /Великобритания/ предлага новини и голямо
количество образователни програми в това число и географски.
CNBC /САЩ/ – е филиал на телевизионната мрежа NBC,
като предава информация от областта на икономиката 24 часа в
денонощието. Има ясна икономо-географска насоченост.
чрез Astra 1A
Поддържа 16 телевизионни канала, като е един от
основните спътници за потребителите от Западна Европа през
периода 1990 – 1995 г.
Денонощната "Eurosport" е спортна програма на "Sky TV"
и няколко ТВ-компании на Европейския съюз. Основна част от
предаванията са репортажи от Европа. На спорта са посветени и
две английски сателитни телевизионни станции – "Sky Sports"
/Небесен спорт/ и "Sports screen" /Спортен екран/. По-голяма част
от предаванията са купени от САЩ и се монтират отново, но има
и предавания на "живо".
Със седалище в гр. Амстердам е сателитната "Sports
Network" /Спортна мрежа/, предаваща 18 часа в делничните дни и
24 часа в събота и неделя. Чрез спортните новини и репортажи
(директно или на запис) зрителите получават автентични
географски знания за градове, пустини, морета, плажове,
курорти, планини и други обекти. При автомобилното състезание
рали "Париж-Дакар" например се прекосяват цели континенти и

147
много държави, като видео-информацията за природната среда не
може да се замени и с най-добре написания разказ.
RTL-Plus е една от двете основни частни програми в
Германия с разнообразни блокови предавания, игри, дублирани
на немски език американски филми. Между тях се предлагат
новини, спорт и дебати. Често се излъчват географски филми за
тропиците, пустините, природни бедствия и други.
SAT-1 е водеща германска търговска програма. В много
отношения прилича на RTL-Plus – новини, спорт, развлекателни
програми, включително и кратки географски рубрики.
Pro-7 е ситуирана в Мюнхен. В програмата преобладават
приключенски, документални и научно-популярни филми. През
1994 г. се излъчват филмите: "Книга на джунглата", "В света на
дивите животни" /САЩ/, "Царството на живите животни",
"Световно сафари" /Австрия/, "Приключение в Атлантическия
океан" и др. Голяма част от излъчваните филми носят достоверни
географски знания за градове, природни обекти, население и др.
"Sky Movies" - предлага нови филми, които обикновенно
се появяват в програми от 18 до 24 месеца след пускането им по
екраните. За видеофилмите 12 – 15 месеца (винаги преди "BBC" и
"ITV"). Програмата е кодирана. Малко са рубриките с географско
съдържание.

чрез Eutelsat IF 4
Един от двата Европейски комуникиращи спътника (1994-
95), използващи се за излъчване на телевизионни програми към
кабелните мрежи.
Super Chаnnel е наследник на бившата "Бестъв Бритиш".
През 1994 година програмата е италианска собственост, най-
добрата извън Astra 1A. Включва блокови предавания с музика и
разнообразна информация. Вечер се предлагат приключенски и
документални филми. Излъчва 24 часа в денонощието на
148
английски, немски и холандски. Предлага голям брой програми с
географски значения. През 1993 – 1994 година се излъчват
научно-популярните поредици "Дивата Америка", "Оцеляване",
"Отвъд утрешния ден" и др. Традиционно се излъчват
"Икономически новини" – от Европа, САЩ, Китай и др.
Разнообразна научно-популярна информация предлага
европейската образователна програма "Chаnnel Е". Това е един
от най-богатите телевизионни канали, излъчващ чужди
географски програми.
чрез Eutelsat IF 5
"3 Sat" е ТВ програма, резултат от сътрудничеството между
германски, австрийски и шведски обществени разпръсквателни
компании. Преобладават културните предавания, класическата
музика, дебати, документални и научно-популярни филми с
географско съдържание.
През 1993 г. са излъчени документалните филми: "Да се
вгледаме в страната си" филм за обичаите в Горна Австрия,
"Свидетелят на глетчера" – филм за намерената през есента на
1991 г. мумия в Алпите, "Зад желязната завеса" – документален
филм за научна експедиция в Сибир, "Когато водата загуби
чистотата си" – показва грижите на индианците от Големия
каньон в САЩ за опазването на водите, "Смъртоносен капан в
Урал" – документален филм на ZDF за природните условия в
Урал.
От научно-популярните филми с успех се излъчват: "С
камера сред дивата природа" – сериен филм за животните,
"Срещи с природата" и 11 серийният филм "Природа и
медицина". Типично географски са рубриките "Картини от
Австрия" и "Картини от Германия", които се излъчват през
периода 1992 – 1994 г. Предлагат се и германските програми
"Евротуризъм", "Германските градове и пейзажи", "Растенията
живеят", "Приятели на животните" и др. Това е един от най-
149
богатите на географски рубрики канали в Европа, което го прави
желан от широка зрителна аудитория.
чрез Telekom - 1
Френски спътник със средна мощност. Излъчва 5 френски
телевизионни програми почти всички на SЕКАM. Под носещите
честоти на телевизионните канали се излъчват голям брой
музикални радио станции.
"TV 5" – през периода 1992 – 1995 година предлага много
познавателни телевизионни рубрики. Програмата за пътешествия
и открития "Не трябва само да се мечтае" се излъчва в
четвъртък от 21.00 часа. В същия часови пояс всяка събота в ефир
е програма"Таласа". Тя запознава с проблемите на морето. Всеки
ден (без неделя) излъчва рубриката "Адски риболов". Оригинални
географски програми, произведени във Франция, са основна част
от излъчваните предавания. С голям зрителски интерес се следят
програмите: "Рам Дам" – за културния живот на Париж,
"Магелан" – образователна програма, "Ин си тю" - предаване за
африканската култура, "Градината на животните", "Светлините
на Париж" – културни вести,програма "30 милиона приятели" –
за домашните любимци, рубриката "40 градуса на сянка",
метеорологична прогноза за 5-те континента и др. Всички
географски програми са с високо качество, професионално
направени, като се държи много и на обратната връзка –
мнението на зрителите.
чрез TDF - 1A, TV Sat 2, Оlimpus
Изброените спътници от Земята изглеждат като един
спътник. Първият TDF – 1А е френски, Sat 2 е немски, а Оlimpus
е експериментален спътник на Европейската космическа агенция.
Географски предавания се излъчват редовно по ТВ канал
"SW"3. През 1994 г. във вечерните часове се излъчват рубриките
"Пътувайте из ..., Пътувайте към ...". На отдиха и релаксацията
150
са посветени "Свободно време: Туризъм" и "Туристически
маршрути". Програмите "Телевизионен глобус" и "Европейски
журнал" предлагат разнообразни географски знания. Значителен
е броят на научно-популярните филми: "Земни сили и природни
напеви ", "Маршрутите през Франция", "Маймуните" и други.
VOX е телевизионен канал с рубрики, посветени на
природата. През проучваните години редовно се излъчват
рубриките "Туристически журнал", "Естествените паркове в
света", "Журнал за околната среда" и др. През 1994 година се
предлагат филми от документалните поредици "Синята пустош",
"Приключения в дълбочините", "Синята джунгла", "Северо-
американски ловци" и др.
N3 е един от най-богатите на географски предавания
европейски телевизионни канали през изследвания период.
Редовно в един и същи часови пояс се излъчват рубриките
"Екскурзия", "Природа", "Репортажи за животните","Журнал
за архитектура", "Когато животните напуснаха гората",
"Приключения оцеляване", "Репортажи от Северна Германия" и
др. Преобладават образователни и научно-популярни филми.
С географска насоченост са много от рубриките в
германската сателитна телевизия ARD. През 1994 г. се открояват
популярните рубрики: "На лов по света", "Пътешествие към...",
"Еврожурнал", "Пътуване по света", "Творци на един свят",
"Чудесата на Земята", "Журнал чужбина" и др. Това е само една
малка част от предлаганите рубрики с ясно географско звучене.
С подобна програмна схема, предлагаща голям брой
географски рубрики, е германската телевизия ZDF. Интересни
нейни рубрики са: "Съседите в Европа", "Желание за екскурзия",
"Опазване на природата", "Градините по света", "Околна
среда", "Журнал за чужбина" и др.
Руският телевизионен канал "Останкино" излъчва много
филми с географско съдържание, като повечето са местно руско

151
производство. Такива през 1993 – 1994 година са поредиците
"Клуб на пътешествениците", "В света на животните",
"Планета", "Зад кулисите" и др. Излъчват се поредици, които са
предлагани и по БНТ – "Подводната одисея на Жак Ив Кусто",
"Нощния живот на големите градове", "Еврожурнал" и други.
Като национална медия, държавният телевизионен канал
"Останкино" предлага разнообразни по съдържание тв-програми.
Съвсем естествено за тази огромна по размери страна е много от
телевизионните рубрики да включват разнообразни географски
знания.
"Discovery chаnnel" е най-популярната телевизионна
програма за популярни знания. Основана е на 17 юни 1985 година
от Джон С. Хендрикс (Discovery Communications) в САЩ. (44).

Лого на „Discovery chаnnel”

Във визитната картичка на програмата като основни
рубрики са посочени: история, природа, хора и места, наука,
приключения, технологии и пътешествия.
От 1989 година предаванията на „Discovery Сhаnnel” се
ретранслират чрез спътниците "Intelsat" (на честота 11.175 GHz,
без код) и над Европа. В началото предимство имат кабелните
абонати във Великобритания и страните на Скандинавския п-ов.
После програмата е прехвърлена кодирана чрез сателита Astra 1A
на един от каналите на платения пакет Sky Multi Channels. Ето
какво мисли за прехвърлянето на програмата чрез сателита, Крис
Търнър – мениджър по маркетинга на Discovery: "Това, че
успяхме да се преместим в Astra, е невероятно добър шанс за нас.
Винаги сме знаели, че броят на потенциалните ни зрители е

152
шесторно по-голям от досегашния. Абонаментите само в
Обединеното Кралство за кратко време след прехвърлянето са
много красноречиви” (10).
През 1994 година абонатите на програмата в САЩ са 60
милиона, а още 3 милиона кабелни абонати в Европа плащат
редовно, за да гледат „Discovery Сhаnnel”. Никой обаче не знае
колко точно са зрителите на програмата сред собствениците на
сателитни антени, тъй като не е възможно да се пресметне броят
на продадените пиратски декодери и изградените пиратски
кабелни телевизионни мрежи.
Подобно прехвърляне на нов спътник плюс кодирането
му е използвано от собствениците на аналогичния испански канал
"Докумания", който за известно време остава без код, но скоро
след това и той е кодиран.
Програмната политика на „Discovery Сhаnnel” се свежда
основно до постоянно актуализиране на програмите, плюс
универсализация, така че всяко предаване да бъде интересно за
всеки член от семейството. Някои от най-интересните поредици
на Дискъвъри-Европа през проучваните години са:
- Дискъвъри: Лох Нес – собствено изследване на ТВ
канала, което тече от лятото на 1994 г. Всяка седмица зрителите
научават за резултатите от експедицията.
- Подводниците: стоманените акули – коментари от
професионални цивилни и военни подводничари за новостите в
тази област – от двигателите до въоражението.
- Магията на медицината – поредицата е базирана върху
въпроса: защо при толкова добре развита медицина пациентите
твърде често търсят помощ от алтернативните й форми?
- Острови в Пасифика – най-доброто развлечение за тези,
които предпочитат да пътуват, без да напускат креслото и хола
си. Невероятни снимки от Хаваите, Западна Самоа, Нова
Каледония и Нова Зенландия.

153
 - Тези, които посмеят ... – поредица за хората с
професии, които изискват често да си рискуват живота –
бомбаджии, пожарникари, гмуркачи, летци и т.н.
Телевизията предлага също много научно-популярни
филми за експедиции, животни, растения, планини, ледници и
други интересни обекти. Безспорно това е водещият в света
канал, предлагащ географски програми.
Корпорацията Discovery Communications стартира
експериментално през 1995 година прехвърляне (чрез спътници)
в Европа и на други американски програми, като с най-голям
интерес се очаква "дъщерният канал" на Discovery – The Learning
Chanel /Образователен канал/.
Географските предавания намират своето място в
програмите на първите частни телевизионни канали в България,
още при тяхното създаване.
В "Нова телевизия" през 1994 – 1995 г. се излъчват
поредиците: "Наклон 23 1/2 градуса" /САЩ/, "Железопътните
приключения из Европа", "Гореща линия" и др. Всички изброени
географски програми са произведени в чужбина.
Малък е предвиденият брой географски програми в
частните телевизии "Темпо", "Глобо-Вселена" и "Александър
Телевизия" - гр. Добрич.
Разбира се, частните телевизионни канали преследват
строго комерсиални цели и затова донякъде липсата им в тези
телевизии е разбираема.
Попадайки в началото на 90-те години на миналия век под
ударите на убийствената чуждестранна частна и държавна
телевизионна конкуренция, Българската национална телевизия се
оказва напълно неподготвена за този процес на свободно
съревнование с най-добрите телевизии в Европа и света.
Първоначалният рефлекс за оцеляване и приспособяване
към новата реалност принуждава ръководството на телевизията

154
да включи в програмната си схема възможно най-голям брой
атрактивни чужди телевизионни продукции.
Истинското настъпление на чужди научно-популярни
филми в Българската телевизия започва още в началото на 1990
година, когато се представят географските поредици "Африка" и
"Наутилсън".
В съботния и неделния ден се излъчват все повече
забавни, разлекателни и образователни чужди географски
програми: поредиците "Имат ли граница човешките
възможности" – САЩ, "Природата на Австралия", "Поглед към
животните на свобода" и др.
Приключенско-занимателна е географската рубрика "В
името на рекорда" - Австралия. В 39 серии се проследяват най-
невероятни човешки постижения. Филмите са с много добра
операторска работа и висока художествена стойност.
През годината са предложени интересните научно-
популярни филми: "Ловци в небето" (англ.) – 1.IХ., "7000
острова – пътуване във Филипините" – 11.VIII., "Страни, хора,
приключения" – ФРГ, "Калифорния" – САЩ – 15.IХ. и други.
Всички филми са направени с висок професионализъм,
съобразени със световната телевизионна конкуренция.
Присъствието на такива телевизионни предавания на
екрана на БНТ повдига значително летвата на изискванията към
производителите на географски филми у нас.
Популярни икономо-географски знания дава поредицата
"Животът в големите градове", която е част от рубриката
"Градски нрави". От нея са излъчени филмите: "Осло" – 13.I, "Лос
Анжелес днес" – 27.I и други.
По Втора програма се предлагат сериите на научно-
популярния филм "Космос".
На тази тема е посветен също 19 серииния канадски
документален филм "Завоюването на Космоса". Поредицата

155
тръгва в ефир на 8 октомври и разказва за едно от най-
интересните приключения на човека – пътуването в Космоса.
Прави се преглед на знанията за Вселената от древността до днес.
Авторите на филма се спират на американските и съветските
космически програми – "Восток", "Союз", "Меркури", "Джемини"
и "Аполо".
Една поредица, предизвикваща истинска естетическа
наслада, е "Английската градина" – начало 16.I. Втора програма.
Оператоорската камера предлага на телевизионните зрители
очарователна разходка в старинни английски замъци с лятни
градини и паркове около тях.
През 1992 г. продължава безпрепятственото нахлуване на
чужди телевизионни програми.
От географските предавания заслужават да се отбележат
поредиците "Синята планета", "Животни в действие",
"Екология", "Планета" и др.
На 31.III стартира 28 серийния документален филм
"Пътят на коприната". Първите филми са "Художествената
галерия на пустинята" и "Черната крепост".
Още в първия филм от тази поредица зрителя се въвежда
почти веднага след първите кадри в темата на предаването с
няколко изречения … „историята на замъка Карахото, намиращ
се по Пътя на коприната, разрушен от Чингис Хан е много
интересна. Хората от областта се наричат тангут, а царството
Сиха ...”. Лаконично и кратко фонограмата оставя кадрите да
„говорят”!
Истинско приключенско географско предаване е
поредицата "С Джак Томпсън в Австралия и Нова Зенландия".
Излъчва се в неделя след обяд и запознава с особеностите на
континента Австралия.
С географски популярни знания е поредицата "Тайни и
Загадки", водена от писателя учен Артър Кларк. Поднесени по

156
оригинален начин, филмите "Потъването на Лузитания",
"Вулканите" и др. задържат значителна зрителска аудитория.
Трябва да се отбележи преди всичко добрата операторска работа,
която безспорно повишава качеството на филмите.
На високо равнище е поредицата на САЩ "Проект НЛО".
В 26 серии се проследяват обекти от проекта "Синя книга" на
Американските военно въздушни сили. Документалният характер
на поредицата поддържа големия интерес към филмите.
Прекрасни разходки в морските дълбини предлага
френската географска поредица "Подводния свят на Жак Ив
Кусто". Тя е образец на изследователски географски филми,
предназначени за широка телевизионна аудитория.
Значителни географски знания дават игралните филми
"Улиците на Сан Франциско", "Завръщане в Рая" и други.
За сметка на много български телевизионни програми
през годината продължава утвърждаването на високостойностни
чужди географски предавания.
През 1993 година с ударни темпове продължава вноса на
чужди телевизионни предавания, но общото количество на
чуждите и български географски предавания намалява за сметка
на развлекателните програми. Това се дължи на факта, че от края
на месец март за шеф на телевизията е избран проф. Хачо
Бояджиев. При неговото управление се лансират главно забавни
и развлекателни програми.
От географските чужди програми през 1993 година
продължават да се излъчват поредиците "Пътят на коприната",
"Дивата Америка", "Да спасим планетата" и др.
С високо качество е и френската занимателно географска
поредица "Ушуайа". Тя предлага екстремни кадри на смели хора,
търсещи силни усещания и приключения, рискувайки живота си
в най-невероятни ситуации.

157
 За децата в рубриката "Детски свят" се излъчват научно-
популярни филми, по-голяма част от които дават общи природно-
географски знания. Това са: "Животът на тюлените фока" –
11.I., "Мегалити" – 12.I., "Сафари на вода" – 25.I., "Викове на
сивите гъски" – 30.I. и др.
В съботния ден по "Ефир 2" се излъчва американската
научно-популярна поредица "Животни, животни, животни" –
начало 1.Х. Тя запознава с биологичните особености и живота на
различни животински видове. Сериозните научни знания се
редуват с лек хумор и оригинални анимационни кадри.
Друг съвършен телевизионен продукт е поредицата
"Изчезналите градове". От нея е епизодът "Чанам – азиатския
Рим" разказващ за величието и падението на древния град.
Поредица от шест филма на Националното географско
дружество на САЩ, озаглавена "Към неизвестното", запознава с
малко известни научни открития в природата (начало 25.IХ.).
В 26 поредни седмици, от 2 октомври 1993 година по
Канал 1 на Българската националта телевизия се предлага едно
незабравимо световно пътешествие, озаглавено „В света на
Националното географско дружество на САЩ". Всички филми
са с много високо качество, добре озвучени и преведени.
Филмовият сериал "Сентръл телевижън" представя
малко познати чудеса на нашата забележителна планета.
Зрителите се потапят в един огромен свят на приключения и
странствания в дивата природа. Благодарение на богатия
фотоархив зрителите се срещат с много смели хора, екзотични
растения и най-недостъпните места на Земята.
Цели седмици през 1994 година програмата на
Българската национална телевизия остава без нито едно родно,
българско географско предаване. За сметка на това през тези
седмици се увеличават развлекателните и образователните чужди
географски програми.

158
 Предвидени брой часове за излъчване на програми,
съобразно жанровите им особености (1994 г.)
Жанрови особености Ефир 2 Канал 1
информационни 452 часа 587 часа
предавания
културна публицистика 22 часа 121 часа
образователни програми 0 часа 101 часа
религия 0 часа 21 часа
чужди спортни програми 113 часа 0 часа
чужди музикални 124 часа 0 часа
програми
документални и научно 0 часа 5 часа
популярни филми
(в. „Демокрация” бр.136/1328/20.06. 1994г.)
Възможно е представените данни да не са съвсем точни,
тъй като цитираният вестник (12) е политически орган на партия
и преследва специфични пропагандни цели, но от програмите на
БНТ е видно, че се проявява пренебрежително отношение към
образователните, научно-популярните и географските рубрики.
През 1994 г. БНТ сключва договори с „Би Би Си” и
"Дойче Веле" (4) за излъчване на част от програмите им, какъвто
договор има и със „Си Ен Ен”.
През годината продължава излъчването на географската
поредица "Пътешественик – светът на Националното
географско дружество на САЩ", "Зоологическите градини на
света", "Живописната Америка" и др.
В рубриките за деца също преобладават чужди
телевизионни програми. Телевизионните поредици са тематично
свързани с природната и социално-икономическата география, с
животинския свят и екологията.
С такт и професионализъм е поднесена информацията за
различни животни в научно-популярната поредица "Кожа,
козина, пера". Във филмите липсва многословие и показна
159
всезнайковщина. Разчита се предимно на визията, която е
основен носител на информация. Фонограмите просто допълват
излъчваните кадри, без да ги обясняват, формирайки втори пласт
от географски знания.
Прекрасни видеокартини предлага научно-популярната
поредица "Подводен свят". От нея са филмите "Карибски басейн,
Кайманови острови, Хаваите" (30.V.), "Калифорния, Хондурас и
Пуерто Рико" (1.VI.), „Сейт Винсент, Хондурас, Белиз, Езерото
Мичиган” (8.VI.) и „Червено море, Египет, Бекуи - бисерът на
Гренадите” (10.VI.).
Част от научно-популярните филми представят разходки
и приключения в различни части на Земното кълбо. Към тази
група се отнасят "Загадките на пирамидите" (11.VI.), "Очи в очи
с животните" (18.VI.), Средна Европа (12.II.) и поредицата
"Земята на белите мечки" (3.VIII.).
Интерес у зрителите през годината предизвиква също
поредицата "Свят на открития", от която са епизодите "Разкази
за акулата" (4.VIII), "Отмъщението на крокодила" (11.VIII),
"Царството на змията" (18.VIII) и др..
Излъчената през годината френска поредица "Ателие"
представя Изследване на морското дъно край Монако (10.VIII.),
Галерията "Земпер" в Дрезден (11.VIII.), Изкуството да оцелееш
в пустинята (1.IХ.), Тайната на самопочистването на
природата (2.IХ.), Гробниците на скитите в Исик (16.IХ.) и
Луксозните магазини в Китай (24.IХ.).
Популярните географски знания предлагат филмовите
поредици "Икономиката на САЩ", "Метеорологични изследвания
в Арктика" (19.VIII.) и "Лов на жени в Коста Рика" (5.VIII.).
Географската информация, представена във филмите е така
подбрана и увлекателно поднесена, че се възприема без усилие от
широката телевизионна аудитория.

160
 В краткия преглед на излъчените по БНТ географски
програми не могат да бъдат описани абсолютно всички
предавания, но за периода 1990 – 1995 година е ясна тенденцията
за комерсиализация на Телевизията и настъпление на чуждите
географски програми, които почти изцяло изместват родните.
Качествата на чуждестранните телевизионни продукции
не могат да бъдат отречени, но възниква естественият въпрос за
мястото и бъдещата роля на БНТ – най-старата обществена
телевизия в България.

161
 ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През първите 10 – 15 години след откриването на

Българската телевизия превес в националния ефир имат
политико-географските предавания. Това са предимно репортажи,
документални и научно-популярни филми, поредици за
българските градове, села, курорти, исторически местности,
етнографски комплекси, обекти на промишлеността, селското
стопанство, транспорта и др.
Осъзнавайки големите възможности на телевизионната
медия като пропагандна машина на тоталитарната власт,
ръководството на Българската комунистическа партия и
държавата назначава в Българската телевизия свои кадри, като
внимателно следи какво, кога и как се излъчва в националния
ефир.
Усърдието на назначените да оправдаят доверието може
да се илюстрира с отчета на журналиста Петър Бакърджиев за
дейността на водещата по това време "Икономическа редакция":
… "Само за месец януари 1970 година от осъществените 15
предавания с общо времетраене 400 минути, 12 са посветени на
задачите на Пленума на партията" (2).
Почти всички географски програми в този първи етап от
развитието на националната телевизия се излъчват на запис, след
като предварително са одобрени от специализирани съвети, а
предаванията „на живо” са по-скоро изключение.
В най-гледаното телевизионно време (праимтайма) се
представят дейности по изпълнението на петилетните планове,
очерци за заводи, строителството на пътища, жилищни сгради и
др., като се подчертава, че в основата на всички успехи стои
ръководната роля на Българската комунистическа партия.
За възпитанието на чавдарчета и пионерите във вярност
към идеите на социализма, в програмната схема на телевизията са

162
включени специализирани рубрики, предназначени за всяка една
от групите – за децата, за младежите и за средношколниците.
Всички телевизионни рубрики и предавания са планирани,
изготвени и реализирани в ефир така, че да постигнат възможно
най-голям ефект, отговаряйки на интересите на Българската
комунистическа партия.
Престараването в писането на политически ангажирани
текстове е налице в много предавания, включително и в
географските, като фонограмите често нямат нищо общо с
кадрите и звучат като пришити пропагандни клишета.
Малко са на брой необременените от политически
внушения филмови пътеписи и програмите за култура и туризъм.
През първоначалния 15-годишен период от развитието на
Българската телевизия основната част от излъчените чужди
географски програми са произведени в Съветския съюз.
Чрез международния обмен по Интервизия в националния
ефир на Българската телевизия се представят документални
филми, възхваляващи успехите на братските социалистически
държави.
Почти липсват политико-географски предавания за най-
големите капиталистически държави, а доколкото ги има,
видеоматериалите подчертават, че това са бивши колониални
империи с експанзивна политика и големи социални проблеми. В
тенденциозните коментари манипулативно не се споменават
реални постижения и успехи в различни сфери на обществено-
икономическия живот.
Географските предавания за капиталистическите страни
са съсредоточени главно в рубриката „Атлас”, като тематично те
са свързани предимно с природата и животинския свят.
След стартирането на Втора телевизионна програма (през
1975 година) в националния ефир се забелязва нарастване на

163
географските предавания, документалните поредици и авторските
предавания за изкуство, култура и образование.
Периодът 1975 – 1990 година на Българската телевизия се
характеризира с много промени в програмната схема и
представянето на разнообразни по жанр програми с географско
съдържание.
Към средата на 80-те години на миналия век по Първа
програма се излъчват по-малко на брой политико-географски
предавания. Това се дължи както на специализацията на Втора
телевизионна програма в излъчването на научно-популярни и
учебно-образователни филми, така и на настъпилото временно
политическо разведряване между СССР и САЩ. Връх на
сътрудничество между двете страни е съвместено проведения
космически полет Аполо-Союз (Apollo-Soyuz Test Project) през
месец юли 1975 година. Полетът е широко отразен в медиите.
Разбира се, международното разведряване не означава,
че е намалял броят на така наречените "консултирани" програми
по Българската национална телевизия.
През втората половина на 80-те години на миналия век
започва излъчваното на поредици, станали емблематични за БТ
рубрики, като: „София – нашата столица” (от 1976 г.), „Светът
в действие” (от 7.07.1977 г.), Съкровищата на България (от 1978
г.) и др.
Типични политико-географски рубрики, посветени на 35
годишнината от Деветосептемврийската социалистическа револю-
ция, излъчени през 1979 година, са: „По хълмовете на времето”
и „Панорама на съвременна България”. Филмовите поредици
представят трудовото ежедневие на българите, обновените
български градове и села, както и големите обекти на
социалистическото строителство.
През 1979 година е премиерата на най-популярното и
харесвано предаване в цялата история на българската телевизия –

164
"Всяка неделя". Водещият на предаването Кеворк Кеворкян
налага нов стил в телевизионното общуване, както и нови
жанрове и формати.
През 1980 година само Студията за телевизионни филми
"Екран" реализира около 80 документални филма, а от 1980 до
1985 година се появяват и утвърждават на малкия екран нови
качествени рубрики с географско съдържание: Наследство за
бъдещето (от 1983 г.), Туризъм (1983 г.), Лик (1984 г.), Експедиция
Еверест (1984) и др.
През 1983 година стартира образователната програма
„Кръгозор”, която години наред е сред най-гледаните предавания
на телевизията. Част от предаванията са в помощ на обучението
по география в училище.
В Българската телевизия постепенно се утвърждават
тематично изчистени телевизионни предавания, свързани с
пътешествия, екология, туризъм и др.
В текстовете на географските предавания вече не се
открива оня сладникаво-сантиментален патос, характерен за
произведенията на социалистическия реализъм.
Истински географски шедьовър е поредицата от
географски филми на Симеон Идакиев „Един мъж, един
автомобил, една камера”, представени през 1984 година.
Излъчването на чуждите географски програми, получени
от държавни и частни телевизии извън социалистическия лагер,
се увеличава едва след 1985 година. Общият брой на географските
предавания е намален, но се запазват утвърдените и добили
популярност през годините рубрики: „Атлас”, „Светът в
действие”, „Туризъм” и „Кръгозор”.
При представянето в студиото на екологичните рубрики
„Природа”, „Световна икономика”, „Дунавски маршрути” и „В
отговор на публикуваното” се дава възможност на гостите
свободно да изразяват личното си мнение.

165
 Идеологическите предразсъдъци постепенно отстъпват
пред желанието на телевизионните екипи да осигурят една нова, с
много по-високо качество национална телевизия. Предлага се
обективна информация, като се признават някои очевидни успехи
на капиталистическите страни.
В програмните схеми на двата национални телевизионни
канала (БТ 1 и БТ 2) са включени едни от най-успешните
географски рубрики, чиито права за излъчване са закупени от
големите световни телевизии. Такива са рубриките: „Живата
планета” (1987 г.), „Естеството на нещата” (1987 г.), „Космос
за всички” (1988 г.), Последната точка на Земята (1989 г.),
Културите на Европа (1989 г.), "Съкровищата на британския
музей" (1989 г.), "Светът на барока" (1989 г.) и др..
След 1990 година, в резултат на политическите борби за
влияние в Българската национална телевизия, се наблюдават
чести промени в програмната схема, като редица от утвърдените
географски предавания отпадат от ефир.
Поради намален финансов бюджет на Българската
национална телевизия става все по-трудно производството на
оригинални програми. При тези условия ръководството на
националната телевизия предпочита да закупи пакети от евтини
чужди филми, които могат да задържат за по-дълго време
вниманието на българския зрител.
В програмната схема на БНТ остават малко на брой
стойностни български географски програми, а телевизионният
екран се наводнява с чужди забавно-развлекателни, спортни и
музикални програми.
От средата на април 1994 година Парламентарната
комисия за телевизия и радио приема единодушно четири
принципа за коопродукции и използване на външни продуценти в
БНТ. Предложените от външни продуценти готови филми и
предавания могат да се излъчват и по двата канала на БНТ, както

166
и коопродукции, при които партньорът на телевизията получава
само правото името му да бъде изписано "преди и/или след
излъчването".
Стресиращите промени в начина на живот и труд, както
и реалното социално-икономическо разслоение на обществото
през началните години на демокрацията, довеждат до редица
национални проблеми– демографски, икономически, финансови,
политически, образователни и др., някои от които дори поставят
под въпрос бъдещото съществуване на българската държава.
Безконтролното нахлуване в родния ефир на огромен
брой комерсиални електронни медии, наред с изброените
проблеми, съдейства за девалвация в ценностната система на
обществото и подмяната на почти всичко стойностно. Медиите
като част от пъблик рилейшънс се стремят към една основна цел -
да контролират мисленето на обществото. Достатъчно е да се
прегледат и анализират публикациите във вестниците,
списанията, излъчените телевизионни програми и осъществените
радиопредавания през периода 1990 – 1995 година. Новинарските
емисии ежедневно прокламират, че в обществото няма
справедливост, че престъпните и безотговорни действия на
определени хора остават ненаказани, че политиката е мръсна
работа, че по света и у нас се случват предимно лоши неща … и
след многократното повтаряне на такива новини, в общественото
съзнание се налага мнението, че всичко изброено е напълно
нормално!
Злоупотребата със свободата на словото, чрез тържеството
на отрицателни новини, има за цел да държи хората в страхова
невроза и предубеденост, че нещо лошо може да им се случи.
Целенасоченото сплашване трябва да направи хората послушни
фаталисти, които лесно могат да бъдат управлявани.
Собствениците на обществото (хората с огромни парични
средства и власт) не искат телевизията да възпитава, образова и

167
повишава интелекта на огромни маси от хора, те нямат интерес
обществото да бъде насочено към толерантност и градивен начин
на живот. Вместо това, на зрителите се предлагат алтернативни
псевдоценности, като лесно смилаемо "изкуство" - сапунени
сериали, сензационни глупости, шоу и развлекателни програми,
от ефира бомбардират реклами, които убеждават, че най-важното
в живота и да имаш материални ценности … а в същото време,
телевизията не се излъчва важна и интелектуално полезна
информация.
За такива трудни времена е особено актуална мисълта на
Платон, че „най-опасно за обществото е да размени местата на
ценното и малоценното, на потребното и непотребното”.
Анализът на излъчените телевизионни предавания по
БНТ за периода 1990 – 1995 година показва, че телевизията не
изпълнява качествено обществените си функции. Основни
причини за това са: липсата на политическа воля за реални
промени, липсата на утвърдени стандарти в програмната
политика, лошото управление и организация на телевизията, и
разбира се недостатъчното финансиране.
От програмата на БНТ през годините отпадат много
интересни и общественополезни, научно-популярни, географски
и образователни предавания, както и програми за придобиване на
практически опит и знания.
В тези най-трудни пет начални години на демократични
промени БНТ се адаптира и оцеля, но при новите обществено-
икономически условия, телевизията трябваше да отговори на
много актуални въпроси. Най-важните от тях са:
Какви са целите и задачите на БНТ в съвременното
демократично общество?
Какво трябва да е % съотношение на български към
чужди предавания в националната медия?

168
 Какви трябва да са по съдържание българските рубрики в
националната медия?
Отговаря ли БНТ на всички високи изисквания, за да бъде
истинска обществената телевизия?
Натрупаният през годините на изграждане на
демократичното общество опит показва какво е ценно и какво не
трябва да се допуска в една национална обществената медия.
В световен мащаб в развитите държави с висок стандарт
на живот се отчита непрекъснато увеличаване на образователните
и развлекателните географски програми, свързани с история,
приключения, пътешествия, екология, архитектурни и природни
забележителности. И това не е случайно, защото водещите
обществени телевизии се стремят да въздействат не толкова
върху чувствата, а по-скоро върху интелекта на зрителите.
В тази насока съществена роля за утвърждаване на
националния характер на БНТ имат българските географски
програми. Затова, без да се преувеличава тяхната роля, трябва да
се осигури надежно финансиране и производство на качествени
национални географски телевизионни програми.
За съжаление, ниският жизнен стандарт и липсата на
големи инвестиции в родната икономика продължават да
затрудняват финансирането на БНТ. В такива времена често
моралът се предава пред парите, а информацията се анализира
тенденциозно.
В Българската национална обществена телевизия трябва
да се осъзнае, че е опасно да се допусне милиони хора да останат
в духовна нищета. Пътят на прерастване на образованието и
морала в култура е дълъг и мъчителен. И само държавите, които
създават целенасочено условия за развитие на интелекта на
своите граждани, могат да постигнат значителен прогрес в
бъдещето.

169
 Пропадането на държавите в съвременния свят най-често
започва с отслабването и дори ликвидирането на националната
им интелигенция. От историята са известни много случаи, когато
държави с големи природни богатства и развита икономика,
остават бедни с години, поради недостиг на неподатливи на
чужди влияния интелектуални сили.
Съществена роля за повишаване на интелигентността на
населението имат националните обществени телевизии, в чиито
програмни схеми са заложени за излъчване образователни и
географски програми.
Важно за българската нация е да се запази родното
ефирно телевизионно пространство за стойностни продукти,
преследващи не лесна печалба, а възпитаващи и подтикващи към
природосъобразни хуманни обществено полезни дела.
Какво трябва да се направи в БНТ:
В сферата на законодателството
- Да се осигури необходимият финансов ресурс на БНТ,
чрез държавно и общественото финансиране.
-Да се осигури надежден закон за спонсорството, който да
стимулира частни фирми и обществени организации да
финансират значими географски телевизионни проекти.
В работата на БНТ
- Да се осигури качествена и гледаема програма, чрез
изготвяне на програмна стратегия, на концепции и облик на
различните типове предавания.
- Да се осигури балансирано присъствие на географски
предавания в програмната схема на телевизията, чрез:
1. Увеличаване на българските научно-популярни и
образователни програми.
2. Издирване и заснимане на интересни, включително
малко известни, обекти – природни, обществени, туристически,
исторически и др. Представяне на социално значими програми.

170
 3. Използване ресурса на регионалните телевизионни
центрове, като се търси ефективна обратна връзка със зрителите.
4. Внимателно проучване на телевизионния архив и
показване на най-добрите образци. Преработка на архивни
материали и новото им излъчване.
5. Чрез излъчването на постоянни географски рубрики да
се създава зрителски стереотип на "очакване" и "търсене" на
определени географски програми.
6. Възможно по-голям брой директни репортажи "от
мястото на събитието", които носят значителна географска
информация.
7. Лансиране на нови лица и автори на географски
програми.
8. Да се предлагат копродукции с чужди (предимно
европейски) обществени телевизии.
9. Да се избягва грубото електично навързване на
географски материали с ниски художествени стойности. По-
малко на брой, но с по-високо качество географски програми.
10. Недопускане в ефир на географски програми с
идеологически, расови, националистически, политически и други
разединяващи нацията внушения.
11. Поддържане на контролиран баланс между български
и чужди географски програми /поне 60:40/, което ще гарантира
националния характер на БНТ.
Изброяването на полезни препоръки може да продължи,
но едва ли могат да бъдат изброени всички мерки и най-важни
характеристики на многообразните географски програми. Едно е
сигурно, географските програми трябва да са с високо качество и
да отговарят на днешния и утрешния ден. Вече са необходими
програми не просто за развлечение, а по-скоро възпитаващи и
насочващи към хуманни действия в реалния живот.

171
 Географските знания осигуряват положителни внушения
за природата и човека. Внимателният подбор на географски
програми, съчетани с информационни, публицистични, спортни,
музикални и други предавания, може да направи всеки
телевизионен канал предпочитан от широка зрителска аудитория.

172
 ПРИЛОЖЕНИЕ 1

БРОЙ ПРЕДАВАНИЯ В РУБРИКА "АТЛАС"

---------------------------------------------------------
ГОД БЪЛГАРСКИ СОЦ. СССР ОТ С НЕИЗЯСНЕН ОБЩО
СТРАНИ СВЕТА ПРОИЗХОД
---------------------------------------------------------
1968 2 - 2 5 1 10
---------------------------------------------------------
1969 3 - 6 5 25 39
---------------------------------------------------------
1970 4 3 5 10 3 27
---------------------------------------------------------
1971 6 1 8 21 9 45
---------------------------------------------------------
1972 2 5 7 36 30 80
---------------------------------------------------------
1973 13 1 14 30 38 96
---------------------------------------------------------
1974 5 1 18 26 21 71
---------------------------------------------------------
1975 3 4 5 42 25 79
---------------------------------------------------------
1976 8 9 9 9 - 35
---------------------------------------------------------
1977 3 1 5 8 1 18
---------------------------------------------------------
1978 3 2 2 5 2 14
---------------------------------------------------------
1979 7 - 2 22 1 32
---------------------------------------------------------
1980 19 2 5 15 5 46
---------------------------------------------------------
1981 11 1 4 15 - 31
---------------------------------------------------------
1982 13 1 3 8 - 25
---------------------------------------------------------
1983 13 - 2 16 17 48
---------------------------------------------------------
1984 9 - 4 6 9 28
---------------------------------------------------------
1985 7 2 4 14 5 32
---------------------------------------------------------
1986 7 - 5 6 13 31
---------------------------------------------------------

173
 1987 1 - 3 21 21 46
---------------------------------------------------------
1988 2 - - 17 12 31
---------------------------------------------------------
1989 5 - - 18 3 26
---------------------------------------------------------
1990 - 1 1 11 20 33
---------------------------------------------------------
1991 3 - - 12 12 27
---------------------------------------------------------
1992 3 - - 21 9 33
---------------------------------------------------------
1993 4 - - 14 17 35
---------------------------------------------------------
1994 9 - - 14 9 32
---------------------------------------------------------

174
 ПРИЛОЖЕНИЕ 2
СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННАТА
РУБРИКА "АТЛАС" 1968 – 1994 г.
1968 г.
13. X. - "Из Тюркмения"
24. X. - "Мексико"
03. XI. - "Преобразен край – филм за Башкирия"
10. XI. - "Очерк за Перущица"
24. XI. - "Впечатления от два града – Единбург и Амстердам
01. XII. - "Абу Симбел" – филм за Египет
08. XII. - "Очерк за Свищов"
15. XII. - "Остров Бали"
22. XII. - "Кипър"
29. XII. - "При огнедишащите планинини"
1969 г.
05. I. - "Атлас"
12. I. - "Адилея" Iч.
19. I. - "Адилея" IIч.
26. I. - "Аз съм Камчатка" Iч.
02. II. - "Аз съм Камчатка" IIч.
09. II. - "Адилея" IIIч.
16. II. - "Сан Марино и Люксенбург"
24. II. - "Париж в нашите спомени"
02. III. - "Тунис – земята и хората"
09. III. - "Атлас"
23. III. - "Атлас"
30. III. - "Казахстан"
06. IV. - "Атлас"
13. IV. - "Атлас"
20. IV. - "Градът на Ленин"
27. IV. - Атлас
04. V. - "Атлас"
11. V. - "Атлас"
18. V. - "Лудогорска земя"
26. V. - "Атлас"
01. VI. - "Изчезналите кралства на Арабия"
08. VI. - "Атлас"
22. VI. - "Атлас"
29. VI. - "Брат на океана"
13. VII. - "Хисар"
20. VI. - "Ритуали на индианците от племето Камаюра"
27. VII. - Съвет

175
03. VIII. - "Атлас"
10. VIII. - "Атлас"
17. VIII. - "Среща с Перу"
24. VIII. - "Атлас"
05. IX. - "Атлас"
07. IX. - "Аз съм Камчатка"
12. IX. - "Атлас"
14. IX. - "Атлас"
19. IX. - "Атлас"
21. IX. - "Атлас"
26. IX. - "Атлас"
28. IX. - "Атлас"
1970 г.
04. I. - "Атлас"
11. I. - "Сахалин"
18. I. - Филм за Габровски окръг
25. I. - "Атлас"
01. II. - "Хора от лодките"
08. II. - "Париж в нашите спомени"
15. II. - "Острови Капри и Майорка"
22. II. - "Атлас"
01. III. - "Из старото кралство"
08. III. - "Атлас"
15. III. - "Атлас"
22. III. - "Атлас"
29. III. - "Атлас"
05. IV. - "Атлас"
12. IV. - "Екатерининския дворец"
19. IV. - "Атлас"
26. IV. - "Атлас"
03. V. - "Атлас"
10. V. - "ЧССР – непозната земя"
17. V. - "Атлас"
31. V. - "Бразилия"
07. VI. - "Хисар"
14. VI. - "Мексико"
21. VI. - "Атлас"
28. VI. - "Карпатски етюди"
12. VII. - "Атлас"
19. VII. - "Изгубеният свят на Калахари"
26. VII. - "Атлас"
02. VIII. - "Атлас"
09. VIII. - "Раждането на един остров"
16. VIII. - "Тунис – земята на хората"

176
23. VIII. - "Картини от Румъния"
30. VIII. - "При изворите на древната река"
06. IX. - "Атлас"
13. IX. - "Атлас"
20. IX. - "Осло"
27. IX. - "Атлас"
04. X. - "Турция"
11. X. - "Срещи с Казахстан"
18. X. - "Атлас"
25. X. - "Тук тече Амудара"
01. XI. - "Великата рилска пустиня"
08. XI. - "Новгород Велики"
15. XI. - "Атлас"
22. XI. - "Пакистан и Авганистан"
28. XI. - "Латвия за половин час"
06. XII. - "Пътуване из Алжир"
13. XII. - "Пигмеите"
20. XII. - "Венеция"
27. XII. - "Атлас"
1971 г.
03. I. - "Градът сред пясъци"
10. I. - "Хора от лодките"
17. I. - "Атлас"
24. I. - "Гвинея"
31. I. - "Ленинград"
07. II. - "Многоликия Пакистан"
14. II. - "В страната на двуречието"
21. II. - "Конго – Бразивил"
28. II. - "Из старото Карлово"
07. III. - "Писма от Тимпу"Iч.
14. III. - "Писма от Тимпу" IIч.
21. III. - "Флоренция"
28. III. - "Урал – златна земя"
04. IV. - "Атлас"
11. IV. - "Странджа"
18. IV. - "Трявна"
25. IV. - "Перлата на равнината"
02. V. - "Пътуване в страната на майте"
09. V. - "Съдби"
16. V. - "Капри и Палма де Майорка"
23. V. - "Мелник"
30. V. - "Здравей Судан" Iч.
06. VI. - "Здравей Судан" IIч.
13. VI. - "Здравей Судан" IIIч.

177
20. VI. - Бетестанска балада
04. VII. - "Великотърновски окръг"
11. VII. - "Екатерининския дворец"
18. VII. - "Атлас"
25. VII. - "Капри и Палма де Майорка"
01. VIII. - "На руска земя"
08. VIII. - "Сирия"
15. VIII. - "Братислава"
22. VIII. - "Атлас"
29. VIII. - "Среща с Коми"
12. IX. - "Аз съм Камчатка"
19. IX. - "Тук тече река Аму"
26. IX. - "Пътешествие в Африка" Iч.
03. X. - "Пътешествие в Африка" IIч.
10. X. - "Пътешествие в Австралия и Н.Гвинея" Iч.
17. X. - "Пътешествие в Австралия и Н.Гвинея" IIч.
24. X. - "Пътешествие в Австралия и Н.Гвинея" IIIч.
31. X. - "Пътешествие в Австралия и Н.Гвинея" IVч.
28. XI. - "Към ледения покрив на горещия континент"
05. XII. - "Зеленото сърце на Африка"
12. XII. - "При изворите на древната река"
19. XII. - "Етиопия"
1972 г.
09. I. - "Пигмеите"
23. I. - "Замбези"
27. I. - "Атлас"
30. I. - " Съдби"
06. II. - "Последното пътешествие на Д. Скот" Iч.
10. II. - "Последното пътешествие на Д. Скот"
27. II. - "Планета Бразилия" Iч.
01. III. - "Атлас"
05. III. - "Планетата Бразилия" IIч.
09. III. - "Атлас"
12. III. - "Планетата Бразилия" IIIч.
16. III. - "Атлас"
19. III. - "Пътуване в страната на майте"
26. III. - "Лондон"
30. III. – "Атлас"
02. IV. - "Пътуване в средна Англия"
06. IV. - "Атлас"
09. IV. - "Град сред пясъците"
13. IV. - "600 г. Кечкемет"
16. IV. - "Латвия"
20. IV. - "Атлас"

178
23. IV. - "Иран"
27. IV. - "Атлас"
07. V. - "Новгород Велики"
14. V. - "Страната на двуречието"
18. V. - "Атлас"
21. V. - "Балканските страни"
25. V. - "Атлас"
28. V. - "Искърския пролом"
01. VI. - "Атлас"
04. VI. - "Картини от Румъния"
08. VI. - "Атлас"
11. VI. - "Югославски мотиви"
15. VI. - "Атлас"
25. VI. - "Един ден в Атина"
02. VII. - "Истанбул"
09. VII. - "Един ден в Москва"
16. VII. - "Пътешествие из Австралия и Нова Гвинея" Iч.
20. VII. - "Пътешествие в Австралия и Нова Гвинея"
23. VII. - "Пътешествие из Австралия и Нова Гвинея" IIч.
27. VII. - "Атлас"
30. VII. - "Пътешествие из Австралия и Нова Гвинея" IIIч.
03. VIII. - "Атлас"
06. VIII. - "Пътешествие из Австралия и Нова Гвинея" IVч.
10. VIII. - "Атлас"
13. VIII. - "Към леденото сърце на горещия континент"
17. VIII. - "Атлас"
20. VIII. - "Зеленото сърце на Африка"
24. VIII. - "Атлас"
27. VIII. - "Атлас"
03. IX. - "Ескизи от Литва"
17. IX. - "Атлас"
21. IX. - "Атлас"
24. IX. - "Замбези"
28. IX. - "Атлас"
01. X. - "Тук започва Русия"
05. X. - "Атлас"
08. X. - "Полуостров Индустан"
12. X. - Атлас
15. X. - "Делхи"
19. X. - "Атлас"
22. X. - "Бомбай"
26. X. - "Атлас"
29. X. - "Бангладеш"
02. XI. - "Атлас"
05. XI. - "Младостта на деветвековния Минск"

179
09. XI. - "Атлас"
12. XI. - "Писма от Тимпу" Iч.
16. XI. - "Атлас"
19. XI. - "Писма от Тимпу" IIч.
23. XI. - "Атлас"
26. XI. - "Многоликия Пакистан"
30. XI. - "Атлас"
03. XII. - "Берлин – столицата на ГДР"
07. XII. - Атлас
10. XII. - "Един ден в Ленинград"
14. XII. - "Атлас"
17. XII. - "Децата на Нубия"
24. XII. - "Атлас"
1973 г.
07. I. - "гр.Елена"
11. I. - "гр.Елена"
14. I. - "Ексизи от Литва"
18. I. - "Ексизи от Литва"
21. I. - "Атлас"
25. I. - "Висла от Варшава до Гданск"
28. I. - "Татрите бели и зелени" и "Зима в Беловежката гора"
01. II. - "Татрите бели и зелени" и "Зима в Беловежката гора"
04. II. - "Лондон"
08. II. - "Лондон"
11. II. -"Атлас"
15. II. - "Атлас"
18. II. - "Из старото Карлово"
22. II. - "Атлас"
25. II. - "Пътуване по Козирога" I
01. III. - "Пътуване по Козирога" I
04. III. - "Пътуване по Козирога" II
08. III. - "Пътуване по Козирога" II
11. III. - "Пътуване по Козирога" III
15. III. - "Пътуване по Козирога" III
18. III. - "Атлас"
25. III. - "Шестият континент"
29. III. - "Шестият континент"
01. IV. - "Атлас"
05. IV. - "Атлас"
08. IV. - "Азърбейджан,Азърбейджан..."
12. IV. - "Азърбейджан,Азърбейджан..."
15. IV. - "Планета Бразилия" I
22. IV. - "Планета Бразилия" II
26. IV. - "Планета Бразилия" II

180
29. IV. - "Планета Бразилия" III
06. V. - "Чирпан"
10. V. - "Чирпан"
13. V. - "Странджа"
17. V. - "Странджа"
20. V. - "Скандинавски страни"
27. V. - "Пролет на Север"
31. V. - "Пролет на Север"...
03. VI. - "Страната на фиордите" I
07. VI. - "Страната на фиордите" I
10. VI. - "Страната на фиордите" II
14. VI. - "Страната на фиордите" II
17. VI. - "Шведска панорама"
24. VI. - "Острови в облаците" I
01. VII. - "Атлас"
08. VII. - "Атлас"
12. VII. - "Атлас"
15. VII. - "Лято в Исландия"
19. VII. - "Лято в Исландия"
21. VII. - "Една седмица в Париж"
29. VII. - "Един ден в Атина"
02. VIII. - "Атлас"
05. VIII. - "Истанбул"
09. VIII. - "Истанбул"
12. VIII. - "Замбези" I
19. VIII. - "Замбези" II
23. VIII. - "Замбези" II
30. VIII. - "Замбези" III
13. IX. - "Смолян"
16. IX. - "Париж"
20. IX. - "Изкушението да се завърнеш отново" I
23. IX. - "Париж"
27. IX. - "Искърският пролом"
30. IX. - "Изкушението да се завърнеш отново" II
04. IX. - "Изкушението да се завърнеш отново" I
07. IX. - "Атлас"
11. IX. - "Изкушението да се завърнеш отново" II
18. X. - "Гренада"
21. X. - "Шерпите на Хималаите"
25. X. - "Шерпите на Хималаите"
28. X. - "Плевен"
01. XI. - "Плевен"
04. XI. - "Кавказките републики"
08. XI. - "Кавказките републики"
11. XI. - "Грузия" I

181
22. XI. - "Грузия" II
25. XI. - "Ереван" I
29. XI. - "Ереван" I
02. XII. - "Азърбейджан" I
06. XII. - "Азърбейджан" I
09. XII. - "Азърбейджан" II
13. XII. - "Азърбейджан" II
16. XII. - "Неапол"
20. XII. - "Неапол"
23. XII. - "Неапол" II
27. XII. - "Неапол" II
30. XII. - "Бургас"
1974 г.
03. I. - "Бургас"
06. I. - "Торонто" и "Индианско селище"
10. I. - "Торонто" и "Индианско селище"
13. I. - "Първите австралийци"I
17. I. - "Смолян"
20. I. - "Първите австралийци" II
23. I. - "Първите австралийци" I
27. I. - "Първите австралийци" II
05. II. - "Първите австралийци" III
07. II. - "Първите австралийци" III
10. II. - "Първите австралийци" IV
14. II. - "Първите австралийци" IV
17. II. - "Лапландското лято"
21. II. - "Лапландското лято"
28. II. - "Хроника за един град"
03. III. - "Плевен"
07. III. - "Плевен"
10. III. - "Близкоизточната криза в Азия"
14. III. - "Югоизточна Азия"
17. III. - "7000 сълзи в морето" I
21. III. - "7000 сълзи в морето" I
24. III. - "7000 сълзи в морето" II
28. III. - "7000 сълзи в морето" II
31. III. - "Тайланд"
04. IV. - "Тайланд"
07. IV. - "Хонконг-Макао"
11. IV. - "Хонконг-Макао"
14. IV. - "Темпарите"
19. IV. - "Сингапур"
21. IV. - "Остров Бали" I
25. IV. - "Остров Бали" I

182
28. IV. - "Остров Бали" II
05. V. - "Молдовски ескизи"
09. V. - "Молдовски ескизи"
12. V. - "Сингапур"
16. V. - "Сингапур"
19. V. - "Сингапур – град на лъвовете"
23. V. - "Сингапур – град на лъвовете"
26. V. - "Градът на поета"
30. V. - "Градът на поета"
13. VI. - "Лаоските тъкачи на коприна"
16. VI. - "Остров Гоцо" I
20. VI. - "Остров Гоцо" I
23. VI. - "Остров Гоцо" II
27. VI. - "Остров Гоцо" II
30. VI. - "Атлас"
04. VII. - "Атлас"
07. VII. - "Младостта на деветвековния Минск"
11. VII. - "Младостта на деветвековния Минск"
14. VII. - "Северна Нигерия"
18. VII. - "Северна Нигерия"
21. VII. - "Хора от делтата на Нигер"
28. VII. - "Туарегите"
04. VIII. - "Донбай – планини и легенди"
18. VIII. - "Румъния посреща слънцето"I
29. IX. - "Средиземноморски съветски републики"
03. X. - "Средиземноморски съветски републики"
06. X. - "Туркмения" I
13. X. - "Туркмения" II
27. X. - "Атлас"
03. XI. - "Узбекия" I
10. XI. - "Узбекия" II
17. XI. - "Киргизия" I
21. XI. - "Киргизия" I
24. XI. - "Киргизия" II
28. XI. - "Киргизия" II
01. XII. - "Таджикистан" I
05. XII. - "Таджикистан" I
08. XII. - "Таджикистан" II
12. XII. - "Таджикистан" II
22. XII. - "Село в средногорието"
1975 г.
05. I. - "Кюстендил"
12. I. - "Нюерите"
19. I. - "Бон"

183
26. I. - "Атлас"
02. II. - "Атлас"
06. II. - "Атлас"
09. II. - "Мароко и магическото пет" I
13. II. - "Мароко и магическото пет" I
16. II. - "Мароко и магическото пет" II
19. II. - "Мароко и магическото пет" II
23. II. - "Племето Тебу от Сахара"
02. III. - "Атлас"
09. III. - "Атина"
13. III. - "Атина"
16. III. - "Бахрейн"
20. III. - "Бахрейн"
23. III. - "Бон"
27. III. - "Бон"
30. III. - "Изгубен народ"
03. IV. - "Изгубен народ"
13. IV. - "Бали" I
17. IV. - "Бали" I
20. IV. - "Бали" II
23. IV. - "Бали" II
27. IV. - "Остров Гоцо"
03. V. - "Ереван"
11. V. - "На границата между два свята"
15. V. - "На границата между два свята"
18. V. - "ГДР"
22. V. - "ГДР"
29. V. - "Атлас"
01. VI. - "Средиземноморски ескизи" I
08. VI. - "Средиземноморски ескизи" I
12. VI. - "Средиземноморски ескизи" I
15. VI. - "С камера и молив из Нигерия"
22. VI. - "Ислянско лято"
26. VI. - "Ислянско лято"
29. VI. - "Атлас"
03. VII. - "Атлас"
06. VII. - "Под слънцето на Испания"
10. VII. - "Под слънцето на Испания"
13. VII. - "Гренада"
20. VII. - "Гренада"
24. VII. - "Гренада"
27. VII. - "Париж"
31. VII. - "Париж"
03. VIII. - "Лисабон"
10. VIII. - "Венеция"

184
17. VIII. - "В страната на древния кедър"
24. VIII. - "Сингапур"
31. VIII. - "Букурещ"
04. IX. - "Букурещ"
07. IX. - "Габрово"
18. IX. - "Габрово"
21. IX. - "Догоните" I
28. IX. - "Догоните" II
05. X. - "Хималаите"
12. X. - "Загадките на мъртвата пустиня"
16. Х. - "Загадките на мъртвата пустиня"
19. Х. - "Гневът на Чингиз хан"
23. Х. - "Гневът на Чингиз хан"
26. Х. - "5000 години Инд"
30. Х. - "5000 години Инд"
02. XI. - "Гневът на Чингиз хан"
06. XI. - "Гневът на Чингиз хан"
09. XI. - "Узбекия" I
13. XI. - "Узбекия" I
16. XI. - "Узбекия" II
20. XI. - "Узбекия" II
23. XI. - "5000 години Инд"
27. XI. - "5000 години Инд"
30. XI. - "Аден" и "Ескиз"от древността"
04. XII. - "Аден" и "Ескиз"от древността"
07. XII. - "Кравата изяде боговете"
11. XII. - "Кравата изяде боговете"
14. XII. - "Страна на палми и сняг" I
18. XII. - "Страна на палми и сняг" I
28. XII. - "Страна на палми и сняг" II
1976 г.
04. I. - "Богота"
08. I. - "Богота"
11. I. - "Уагадугу"
15. I. - "Уагадугу"
18. I. - "Будапеща"
23. I. - "Будапеща"
25. I. - "Цариград – Търново"
29. I. - "Цариград – Търново"
01. II. - "Белград"
08. II. - "Цариград – Търново"
15. II. - "Арбанаси"
19. II. - "Арбанаси"
29. II. - "Украйна"
07. III. - "Съветска Латвия"
185
11. III. - "Съветска Латвия"
14. III. - "КНДР"
04. IV. - "Русе"
18. IV. - "Сирия"
08. V. - "Минск"
13. V. - "Минск"
16. V. - "Брацигово"
20. V. - "Брацигово"
06. VI. - "Ориноко"
10. VI. - "Ориноко"
20. VI. - "Чехословакия"
24. VI. - "Чехословакия"
25. VII. - "КНДР"
10. X. - "Непал"
31. X. - "Тюркмения" 1 ч.
04. XI. - "Тюркмения" 1 ч.
14. XI. - "Тюркмения" 2 ч.
18. XI. - "Тюркмения" 2 ч.
28. XI. - "Монголия" 1 ч.
12. XII. - "Монголия" 2 ч.
26. XII. - "Eтиопия"
1977 г.
16. I. - "Австрия"
06. II. - "Северна Осетия" 1 ч.
10. II. - "Северна Осетия" 2 ч.
27. II. - "Тихи океан" 1 ч.
03. III. - "Тихи океан" 2 ч.
13. III. - "Тюркмения" 1 ч.
17. III. - "Тюркмения" 2 ч.
20. III. - "Бирма"
08. V. - "Афганистан"
22. V. - "Варна"
12. VI. - "Буратил"
27. VI. - "Авиоатлас: Варшава"
18. IX. - "Несебър"
09. X. - "Сингапур"
30. Х. - "Тайланд"
13. XI. - "Латвия"
04. XII. - "Несебър"
11. XII. - "Перу"
1978 г.
08. I. - "Сибир"
22. I. - "Полша"
19. II. - "Чехословакия"
186
26. III. - "Пловдив"
11. VI. - "Фуланите на Рей Буба"
13. VI. - "Фуланите на Рей Буба"
01. VII. - "Авиоатлас: Ангола"
08. VII. - "Пигмеите"
16. VII. - "Еквадор"
12. VIII. - "Авиоатлас: Ленинград"
20. VIII. - "Англия"
17. IX. - "Град в долината" – Гоце Делчев I
24. IX. - "Град в долината" – Гоце Делчев II
15. X. - "Тунис"
1979 г.
07. I. - "Атлас: Сахара"
14. I. - "Португалия"
18. I. - "Португалия"
21. I. - "Венесуела"
04. II. - "Франция"
11. II. - "Белгия"
18. II. - "Смолян"
25. II. - "Бутан"
11. III. - "Горема"
25. III. - "Литовска СССР"
01. IV. - "Швеция"
15. IV. - "Кюстендил"
22. IV. - "Гърция" 1 ч.
29. IV. - "Гърция" 2 ч.
13. V. - "Япония"
03. VI. - "Априлци"
10. VI. - "Хон Конг и Макао"
17. VI. - "Тайланд"
01. VII. - "Сингапур"
05. VIII. - "Последният куива"
11. VIII. - "Ембера"
19. VIII. - "Мехинаку"
26. VIII. - "Шерпите на Непал"
02. IX. - "Сливен"
16. IX. - "Австралия" 1 ч.
30. IX. - "Австралия" 2 ч.
14. Х. - "Финландия"
21. Х. - "Чукотка"
28. Х. - "Кувейт"
04. XI. - "Велинград"
18. XI. - "Малайзия"
15. XII. - "Шумен"

187
1980 г.
06. I. - "Варна – древна и съвременна"
20. I. - "Черни Лом"
27. I. - "Твърдица"
03. II. - "Атлас"
10. II. - "Сливен"
24. II. - "Стара Загора"
06. III. - "Шумен"
09. III. - "Шест дни на път"
16. III. - "Варна – древна и съвременна"
30. III. - "Шумен"
06. IV. - "Априлци"
13. IV. - "С любов в сърцето"
04. V. - "От Рона до Алпите"
11. V. - "Между Сона и Лоара"
13. V. - "Между Сона и Лоара"
18. V. - "Помпей"
25. V. - "Антарктида"
08. VI. - "Зараждането но мусоните над Индийския океан"
15. VI. - "Бразилия" 1 ч.
22. VI. - "Бразилия" 2 ч.
29. VI. - "Минск"
06. VII. - "Вилкабамба"
09. VII. - "Вилкабамба"
13. VII. - "Финландия"
17. VII. - "Финландия"
20. VII. - "Грузия"
03. VIII. - "Памир"
10. VIII. - "Калофер"
17. VIII. - "Шри Ланка"
24. VIII. - "Беловежката пуща"
26. VIII. - "Авиоатлас: С БГА "Балкан" в Прага"
31. VIII. - "Шри Ланка"
14. IX. - "Мексиканска фиеста"
20. IX. - "Авиоатлас: С БГА "Балкан" в Брюксел"
21. IX. - "Харманли"
28. IX. - "Памир"
19. Х. - "Между Сона и Лоара"
29. Х. - "Авиоатлас: С БГА в Дамаск"
02. XI. - "От Бомбай до покрива на света"
05. XI. - "От Бомбай до покрива на света"
16. XI. - "Резерватите на Африка"
23. XI. - "Закопане"
06. XII. - "Авиоатлас: С БГА във Варшава"
188
07. XII. - "Рощок"
21. XII. - "Един ден в толбухин"
28. XII. - "Мексиканска фиеста"
1981 г.
11. I. - "Троянски ескизи"
18. I. - "От Меконг до Червената река"
25. I. - "Свищов"
01. II. - "Клисура"
18. II. - "Авиоатлас: Първа линия"
01. III. - "Златоград"
15. III. - "Тасили"
19. III. - "Тасили"
22. III. - "Видин"
05. IV. - "Каварна"
12. IV. - "Ловеч"
19. IV. - "Ашхабад"
26. IV. - "Бигор"
03. V. - "Ботевград"
17. V. - "Ашхабад"
21. VI. - "Авиоатлас: С БГА "Балкан" в Копенхаген"
19. VII. - "Манчестер"
16. VIII. - "Самоков"
29. VIII. - "Авиоатлас: С БГА "Балкан" в Малта"
06. IX. - "Кишинев"
18. X. - "Златоград"
22. XI. - "Етрополе"
1982 г.
10. I. - "Октомври в Будапеща"
24. I. -"Златоград"
14. II. - "Мозамбик" 1 ч.
21. II. - "Мозамбик" 2 ч.
14. III. - "Балчик"
21. III. - "Бангладеш"
28. III. - "Стара Загора"
11. IV. - "Одеса"
16. V. - "Белоградчик"
30. V. - "Девин – млад и древен"
13. VI. - "Поморие"
27. VI. - "Каварна"
18. VII. - "Бразилия"
25. VII. - "Царевград – Търново"
01. VIII. - "Гръцки ескизи"
15. VIII. - "Странджански мотиви"

189
29. VIII. - "Киев"
05. IX. - "Чепеларе"
19. IX. - "Враца"
03. Х. - "Баку"
24. Х. - "Етрополе"
31. Х. - "Стокхолм"
14. XI. -"Тутракан"
21. XI. - "Стокхолм"
27. XI. - "Със знака на щастието"
01. XII. - "Елзас"
1983 г.
09. I. - "Килифарево"
16. I. - "Сопот"
23. I. - "Един ден в Толбухин"
30. I. - "Русе"
06. II. - "Балада за град Елена"
13. II. - "Чепеларе"
20. II. - "Брегът на спасението"
13. III. - "Атлас"
20. III. - "Берковица"
27. III. - "При потомците на Зенобия"
03. IV. - "Атлас"
10. IV. - "Земенски пролом"
17. IV. - "Родопски щрихи"
24. IV. - "Край – близък и непознат"
08. V. - "Образи от дивата природа"
05. VI. - "Пътят към Заскар"
11. VI. - "Синята река"
18. VI. - "Европеецът" 1 ч.
19. VI. - "Европеецът" 2 ч.
25. VI. - "Европеецът" 3 ч.
26. VI. - "Европеецът" 4 ч.
02 .VII. - "Европеецът" 5 ч.
03. VII. - "Европеецът" 6 ч.
09. VII. - "Европеецът" 7 ч.
10. VII. - "Европеецът" 8 ч.
16. VII. - "Европеецът" 9 ч.
17. VII. - "Европеецът" 10 ч.
23. VII. - "Европеецът" 11 ч.
24. VII. - "Европеецът" 12 ч.
30. VII. - "Европеецът" 13 ч.
31. VII. - "Европеецът" 14 ч.
04. IX. - "Саранск"
06. IX. - "Европеецът" 15 ч.

190
07. IX. - "Европеецът" 16 ч.
14. IX. - "Тутракан"
18. IX. - "Западногерманският северен елен"
21. IX. - "По пътя на керваните"
28. IX. - "Поврут – означава възвръщане"
02. X. - "Михайловград – революционна легенда"
09. X. - "Съприкосновение"
16. Х. - "Господарят на Унгава"
06. XI. - "Рига"
20. XI. - "Копривщица – единствена"
27. XI. - "Със знака на щастието"
04. XII. - "Зелено, сиво, край"
18. XII. - "За поведението на бобъра"
24. XII. - "Зеленото море"
1984 г.
08. I. - "Бунтовно гнездо" филм за Бутан
15. I. - "Памир"
22. I. - "Причина да внимаваш"
29. I. - "Атлас"
05. II. - "Страна на Балканите"
26. II. - "Атлас"
11. III. - "Ташкент"
18. III. - "Музеи под открито небе"
25. III. - "Самоков"
01. IV. - "Атлас"
08. IV. - "Скици от Япония"
15. IV. - "Нова Загора"
22. IV. - "Любимият Киев"
06. V. - "В планинският резерват"
13. V. - "Макумба"
20. V. - "Малта – кръстопът на историята"
27. V. - "Витоша"
17. VI. - "Берберска рапсодия"
24. VI. - "Пътешествие по Москва"
01. VII. - "Перу"
15. VII. - "По завоите на Янтра"
22. VII. - "Земенски пролом"
29. VII. - "У нас в Кирнит чал" 1 ч.
05. VIII. - "У нас в Кирнит чал" 2 ч.
12. VIII. - "Северно черноморие"
19. VIII. - "Планината Тесон"
26. VIII. - "От Ахтопол до Геминска планина"

191
1985 г.
06. I. - "Първата българска научна експедиция в Непал"
13. I. - "Будапеща"
20. I. - "Мальовишка Рила"
27. I. - "Град Горки"
03. II. - "Ветроходецът"
17. II. - "Будапеща"
24. II. - "Волгоград"
03. III. – Трявна – хубост българска"
17. III. - "Жълтата река"
23. III. - "Минск"
31. III. - "Подземният Еверест"
14. IV. - "Святовете при Кътина"
21. IV. - "Утрото на света – о-в Бали"
05. V. - "Край педа"
19. V. - "Шри Ланка – красивият остров"
02. VI. - "Трявна – хубост българска"
09. VI. - "Хюе – възраждане от пепелта"
30. VI. - "Срещи отвъд Ламанша"
07. VII. - "Пътешествие в Ладак"
14. VII. - "Мексико между миналото и настоящето"
21. VII. - "Борободур – ще живее във времето"
04. VIII. - "Атлас"
18. VIII. - "Атлас"
01. IX. - "Експедиция Мозамбик"
22. IX. - "Човекът към дълбочините"
06. X. - "Витоша"
20. Х. - "Дряново"
02. XI. - "Гостува ни Москва "Клуб на кинопътешествеников"
09. XI. - "Свещенната крава на Индия"
01. XII. - "Експедиция Ланг – Танг – Непал"
22. XII. - "Панаре строят Дом"
1986 г.
05. I. - "Училище под платна"
12. I. - "Кения – настрана от туризма"
19. I. - "С камера из Пирин"
26. I. - "Градът на Томас Мюнцер"
02. II. - "Хора и вулкани" I
09. II. - "Хора и вулкани" II
16. II. - "Кения – настрана от туризма"
09. III. - "Синовете на Луната" 1 ч.
16. III. - "Синовете на Луната" 2 ч.
23. III. - "Слънцето над Таймир"

192
13. IV. - "Хората от долината на Балием"
20. IV. - "Антрактида"
11. V. - "Дагестан" I
18. V. - "Дагестан" II
01. VI. - "Експедиция "Агронавтика"
15. VI. - "Търновград – хроника от место"
22. VI. - "Орджоникидзе"
06. VII. - "Наниз от Арда"
20. VII. - "Езерото Малави"
27. VII. - "Гърмящата вода"
03. VIII. - "Шкиперът на Тангра"
17. VIII. - "Ние, челябинците"
12. X. - "По следите на легендите" 1 ч.
19. X. - "По следите на легендите" 2 ч.
26. X. - "Сърница"
02. XI. - "Институтът, който прави времето"
08. XI. - "Парангалица"
16. XI. - "Асмат" 1 ч.
30. XI. - "Асмат" 2 ч.
07. XII. - "Аляска"
21. XII. - "Непознатият Хавай – о-в Кауай"
1987 г.
11. I. - "Сингапур"
18. I. - "Непознатата Австралия"
25. I. - "Австралийски етюди"
01. II. - "Земятя на дългия бял обрак"
08. II. - "Земята на дългия бял облак – Северен остров"
15. II. - "Сепик"
22. II. - "Лансароте луна на земята"
01. III. - "Откритието"
15. III. - "По следите на древността"
22. III. - "Изкуството на о-в Ява"
29. III. - "Кораловите колонии на Хургада"
05. IV. - "Бангкок"
12. IV. - "Там от където извира Нил"
19. IV. - "Алжир – белият град"
26. IV. - "С кораб и камера"
10. V. - "Епонски етюди – Токио"
17. V. - "Атлас"
24. V. - "Осем стомни жива вода"
31. V. - "Коканд"
07. VI. - "Бутан – страна на дракона"
14. VI. - "Град в сянката на пирамидите"
21. VI. - "Срещи край свещенната планина"

193
28. VI. - "Дните и нощите на Кувейт"
05. VII. - "Приключение пустиня"
19. VII. - "При народите Бамбара и пьол"
26. VII. - "През вътрешната делта към Тимбукту"
02. VIII. - "От Сахара до Атлант – "ок" – 3 част от филма за река Нигер"
09. VIII. - "На път през степта"
16. VIII. - "Етоша – долината на сухата вода" 1 ч.
23. VIII. - "Етоша – долината на сухата вода" 2 ч.
30. VIII. - "Водопадът Игуасу – Южна Америка"
20. IX. - "Португалия – красивият край на Европа"
27. IX. - "К-2 Планината убиец" 1 ч.
04. Х. - "К-2 Планината убиец" 2 ч.
11. Х. - "Бяля Черква"
18. Х. - "Тайните на животните в Австралия" 1 ч.
25. Х. - "Тайните на животните в Австралия" 2 ч.
01. XI. - "Към Циклатите"
08. XI. - "Новият Хихани"
15. XI. - "Пътят е целта"
29. XI. - "Акулите" 1 ч.
06. XII. - "Акулите" 2 ч.
13. XII. - "Акулите" 3 ч.
20. XII. - "В планинската тайга"
27. XII. - "В царството на тигъра" 1 ч.
1988 г.
03. I. - "В царството на тигъра" 2 ч.
17. I. - "Новият Хихани"
24. I. - "С "Норд"през Атлантика"
31. I. - "Новият Хихани"
07 II - "Живите съкровища на Япония" 1 ч.
14. II. - "Живите съкровища на Япония" 2 ч.
13. III. - "В планинската тайга"
20. III. - "Родени от огъня"
17. IV. - "Добруджа – зима"
24. IV. - "Добруджа – лято"
08. V. - "В подножието на спящия вулкан"
15. V. - "Атлас"
22. V. - "Кенийски контрасти"
12. VI. - "Ама Даблам 87" 1 ч.
19. VI. - "Ама Даблам 87" 2 ч.
10. VII. - "Пътешествие на Тигрис" 1 ч.
17. VII. -"Пътешествие на Тигрис" 2 ч.
21. VIII. - "Буенос Айрес – градът и хората"
04. IX. - "Равносметката"
09. Х. - "Бали – божественият"

194
16. Х. - "Майка на водата" 1 ч.
23. Х. - "Държавните гори"
06. XI. - "Като песен за Суоми"
13. XI. - "В хармония с природата и времето – филм за Финландия"
20. XI. - "Нова Зенландия"
11. XII. - "Завръщане към Еверест" 1 ч.
18. XII. - "Завръщане към Еверест" 2 ч.
1989 г.
07. I. - "Маите"
15. I. - "Царството на алигатора" 1 ч.
22. I. - "Царството на алигатора" 2 ч.
05. II. - "Непал"
19. III. - "Индия"
24. III. - "Магическия фес"
02. IV. - "Роденият от паната"
09. IV. - "Кирения – пътуване към древността"
16. IV. - "Реюнион – островът на парфюма"
23. IV. - "Приближаване към Дания"
04. VI. - "Китовете не плачат"
11. VI. - "Тим Северин – кръстоносецът"
17. VI. - "Макао"
15. VII. - "Земята на дългият бял облак"
05. VIII. - "Дъждовните гори" 1ч.
12. VIII. - "Дъждовните гори" 2 ч.
19. IX. - "Експедиция "Антарктида""
23. IX. - "Атлас"
07. Х. - "Добруджа – зима"
14. Х. - "Добруджа – лято"
29. Х. - "Горила" 1 ч.
11. XI. - "Горила" 2 ч.
18. XI. - "Вулканът Стромболи"
09. XII. - "Микомос – островът на светлината"
16. XII. - "Къде е Африка"
24. XII. - "Микомос – островът на светлината"
1990 г.
07. I. - "Маите"
14. I. - "Мексико"
21. I. - "Страна на Екватора"
04. II. - "По следите на древнике култури"
11. II. - "Рио"
18. II. - "Бразилски фрагменти"
18. III. - "Паракас"
01. IV. - "Боливия"

195
08. IV. - "Кубински етюди"
22. IV. - "Маркизките острови"
29. IV. - "Тайланд – среща с Азия"
06. V. - "Лъвовете на африканската нощ" 1 ч.
13. V. - "Лъвовете на африканската нощ" 2 ч.
20. V. - "Кайро – подреденият хаос – ФРГ"
10. VI. - "Големите китове" 1 ч.
17. VI. - "В сянката на Везувий" 1 ч.
01. VII. - "В сянката на Везувий" 2 ч.
08. VII. - "Тревога – полярни мечки" 1 ч.
15. VII. - "Тревога – полярни мечки" 2 ч.
29. VII. - "Сами в леденото море" 1 ч.
05. VIII. - "Сами в леденото море" 2 ч.
19. VIII. - "Майстори"
26. VIII. - "Северен Кавказ"
30. IX. - "Животните които никой не обичаше" 1 ч.
07. Х. - "Животните които никой не обичаше" 2 ч.
14. Х. - "Сага за острова на подправките" 1 ч.
21. Х. - "Сага за острова на подправките" 2 ч.
18. XI. - "Страната на пурпурния цвят"
25. XI. - "Танцът на войните" 1 ч.
02. XII. - "Танцът на войните" 2 ч.
16. XII. - "На изток от Кракатау" 1 ч.
23. XII. - "На изток от Кракатау" 2 ч.
30. XII. - "Скитници мечтатели на Борнео" 1 ч.
1991 г.
05. I. - "Мадагаскар"
20. I. - "Кусто преоткрива света" 1 ч.
27. I. - "Кусто преоткрива света" 2 ч.
03. II. - "Спасете пандата"
24. II. - "Филмови приключения"
03. III. - "Егепет в търсене на вечността"
17. III. - "Сред дивите шимпанзета"
24. III. - "Три дни в столицата на Бавария"
31. III. - "Акулите от Острова на съкровищата"
07. IV. - "Последна спирка в Рая"
12. V. - "Морските костенурки"
19. V. - "Моят крехък свят – Галапагос"
14. VII. - "Самаите – последните номади на морето"
21. VII. - "Австралия последната бариера"
22. IX. - "Двуетажният Ню Йорк"
29. IX. - "Железният Ню Йорк – художници и театър"
06. Х. - "Зов за завръщане"
13. Х. - "Призракът на костенурката"

196
19. Х. - "Страната на живите тотеми"
03. XI. - "Тайланд – продуктите на морето"
10. XI. - "Живите съкровища на Япония"
17. XI. - "Седмият континент" 1 ч.
24. XI. - "Седмият континент" 2 ч.
01. XII. - "Седмият континент" 3 ч.
08. XII. - "Седмият континент" 4 ч.
15. XII. - "Седмият континент" 5 ч.
22. XII. - "Седмият континент" 6 ч.
1992 г.
05. I. - "Мадагаскар"
12. I. - "Португалия"
26. I. - "Португалия"
09. II. - "Уругвай"
16. II. - "Доминиканска република"
01. III. - "Руанда"
08. III. - "Испания"
15. III. - "Нидерландия"
22. III. - "Дания"
29. III. - "Гоа"
05. IV. - "Австралия"
12. IV. - "Човешкото лице на Тихи океан" 1 ч.
19. IV. - "Човешкото лице на Тихи океан" 2 ч.
26. IV. - "Тайланд – продуктите на морето"
03. V. - "Британска Колумбия"
10. V. - "Атлас"
17. V. - "Швейцария"
21. VI. - "От Катманду до Пекин"
28. VI. - "Швейцария"
05. VII. - "Шри Ланка –боговете на джунглата" 1ч.
26. VII. - "Шри Ланка – боговете на джунглата" 2ч.
16. VIII. - "Развитието на света продължава"
20. IX. - "Образи на Ориента"
04. Х. - "Към неизвестното"
11. Х. - "Генуа"
18. Х - "По дирите на неизвестното"
01. XI. - "Планината остава вечна" и "Прилепите"
08. XI. - "Операторите които дръзнаха..."
15. XI. - "Една одисея в джунглата"
29. XI. - "Древните култури"
06. XII. - "Омагьосаното село" и "Откровения на Земенския зограф"
13. XII. - "Към неизвестното: Каньонът на дълбочините"
27. XII. - "Атлас"

197
1993 г.
03. I. - "Древните култури"
10. I. - "Напред в подводниците"
17. I. - "По Алековите места"
24. I. - "По дирите на линейния кораб "Бисмарк""
07. II. - "Аз, операторът от телевизията"
21. II. - "Древните култури"
07. III. - "Стълбата на огъня"
15. III. - "Моите крилати, рогати и опашати герои"
21. III. - "Харчило"
28. III. - "Планината и хората"
11. IV. - "Пролетни гласове"
25. IV. - "Бутан"
16. V. - "Кумари – детето бог или странната история на Непалското кралство
30. V. - "Завръщане към Еверест"
06. VI. - "Дубай"
13. VI. - "Усмивки на природата"
20. VI. - "Зовът на морето"
27. VI. - "Масаите"
11. VII. - "Мъртвата долина" и "Морски свят"
25. VII. - "Дивите животни в Америка"
08. VIII. - "Вие правите "Атлас""
19. VIII. - "Апел Ел – забравения везир"
22. VIII. - "Йслан – хроника на туарегите"
29. VIII. - "Гъбите"
05. IX. - "Световното семейство" 1 и 2 ч.
12. IX. - "Кипър" и" Енергия 2000"
03. Х. - "Световното семейство" 3 и 4 ч.
10. Х. - "Белоградчишкото каменно чудо" и "Дихание за живот"
17. Х. - "25 години "Атлас""
24. Х. - "Белеп – танц около Земятя"
31. Х. - "Австралийски етюди"
07. XI. - "Племето на твърдокрилите"
14. XI. - "Тъжните тропици"
21. XI. - "Завръщането на лешоядите"
05. XII. - "Древните градове край Понт"
26. XII. - "Виена и Залсбург"
1994 г.
09. I. - "Атлас 93 "
16. I. - "Турция позната и не съвсем" 1 ч.
23. I. - "Турция позната и не съвсем" 2 ч.
30. I. - "Алжирския бряг на Камю"
06. II. - "Котка в мрежата"

198
13. II. - "Измяната на вечността" и "Нежното чудовище"
06. III. - "Резервите на Португалия"
13. III. - "Докосване до Антарктида"
20. III. - "Домашният тигър"
27. III. - "Вие правите "Атлас"
03. IV. - "Трите столици на Япония"
10. IV. - "Световното семейство"
17. IV. - "Още една представа за Япония"
24. IV. - "Българи на края на света"
08. V. - "Завръщане към Еверест"
05. VI. - "Уругвай – република на източния бряг" и "Парагвай"
19. VI. - "Вие правите "Атлас""
03. VII. - "Ода за блатото"
17. VII. - "Денят на един цар"
24. VII. - "Индонезия"
31. VII. - "Сребърна"
07. VIII. - "Световното семейство" 15 и 16 ч.
14. VIII. - "Стълба към огъня"
21. VIII. - "Световното семейство" 11 и 12 ч.
28. VIII. - "Световното семейство" 13 и 14 ч.
04. IХ. - "Турция позната и не съвсем"
11. IХ. - "Световното семейство" 9 и 10 ч.
18. IХ. - "Гостува ни Националното географско дружество на САЩ "
30. Х. - "Денят на един цар"
13. ХI. - "Австрия"
20. ХI. - "Световното семейство" 8 и 9 ч.
27. ХI. - "История на астрономията"

199
 ПРИЛОЖЕНИЕ 3
Национални канали, пълноформатни политематични канали и Канали на ТВ компании, разпространяващи национална ефирна ТВ
Дата на Предишни Свързани Собственост Език на
ТВ канал Лого Вид Интернет страница Седалище Страна Формат Онлайн Ефирно Сателитно Кабелно IPTV
стартиране наименования канали на звука
БТ (1959-
1975)
БНТ Свят Българска MUX3 Intelsat 12
БТ1 (1975- 16:9
БНТ 1 poly 26.12.1959 БНТ 2 http://www.bnt.bg/ национална София BG MUX Hellas Sat 2
1992) България SD/HD
БНТ HD телевизия BUL12-1 Astra 4A
Канал 1
(1992-2008)
БТ2 (1975-92)
Ефир 2 (1992-
2000)
София, Вар
БНТ Север БНТ Свят Българска Intelsat 12
на, Пловдив 16:9
БНТ 2 poly 16.10.2011 БНТ Пирин БНТ 1 http://www.bnt.bg/bnt2 национална BG MUX3 Hellas Sat 2
, Русе, Благ България SD/HD
БНТ Пловдив БНТ HD телевизия Astra 3B
оевград
БНТ Море
БНТ София
(2008-2011)
БНТ 1 Българска
BG
БНТ HD poly 06.02.2014 / БНТ 2 http://www.bnt.bg/ национална София 16:9 HD
България ЕN
БНТ Свят телевизия
ТВ България
БНТ 1 Българска
БНТ (1999-2008) http://www.bnt.bg/bnt- 16:9 BG
poly 02.05.1999 БНТ 2 национална София Astra 3B
Свят БНТ САТ world/ SD/HD ЕN

200
БНТ HD телевизия България
(2008-2010)
bTV
Comedy
bTV
Central European Intelsat 12
Cinema 16:9
bTV poly 01.06.2000 / http://www.btv.bg/ Media София BG MUX2 Hellas Sat 2
bTV България SD/HD
Enterprises Astra 3B
Action
bTV Lady
RING
ТОП ТВ
bTV
(1998-2004)
bTV
CTN (2006-
Cinema Central European Intelsat 12
bTV 2007) 16:9
poly 22.01.2011 bTV http://www.btv.bg/action Media София BG Hellas Sat 2
Action TV2 (2007- България SD/HD
Comedy Enterprises Astra 3B
2009)
bTV Lady
PRO.BG
RING
(2009-2011)
bTV
Телевизия bTV
bTV Триада (1997- Cinema Central European Intelsat 12
comedy http://www.btv.bg/comed 16:9
Comedy 01.10.2009 2005) bTV Media София BG Hellas Sat 2
& soaps y България SD/HD
GTV (2005- Action Enterprises Astra 3B
2009) bTV Lady
RING
 Национални канали, пълноформатни политематични канали и Канали на ТВ компании, разпространяващи национална ефирна ТВ
Дата на Предишни Свързани Собственост Език на
ТВ канал Лого Вид Интернет страница Седалище Страна Формат Онлайн Ефирно Сателитно Кабелно IPTV
стартиране наименования канали на звука
bTV
bTV
Action Central European Intelsat 12
bTV 16:9
film 07.12.2009 / bTV http://www.btv.bg/cinema Media София BG Hellas Sat 2
Cinema България SD/HD
Comedy Enterprises Astra 3B
bTV Lady
RING
bTV
bTV
Action
Central European Intelsat 12
bTV comedy bTV 16:9
28.01.2012 / http://www.btv.bg/lady Media София BG Hellas Sat 2
Lady & soaps Comedy България SD/HD
Enterprises Astra 3B
bTV
Cinema
RING
bTV
bTV
Телевизия
Action Intelsat 12
Ринг Central European
bTV 16:9 Hellas Sat 2
RING sport 1998 Ринг + http://www.ring.bg/ Media София BG
Comedy България SD/HD Astra 3B
Ring TV Enterprises
bTV Astra 1G
RING.BG
Cinema

201
bTV Lady
Кино
Нова
Нова
Спорт Intelsat 12
Нова Modern Times
телевизия
poly 16.07.1994 / Диема http://www.nova.bg/ София 16:9 SD BG MUX2 Hellas Sat 2
Group България
Диема Astra 3B
Фемили
Диема
Спорт
Нова ТВ
Кино
Нова
Нова Intelsat 12
Диема+ Modern Times
Диема poly 15.05.1999 Спорт http://www.diema.bg/ София 16:9 SD BG Hellas Sat 2
(1999-2007) Group България
Диема Astra 3B
Фемили
Диема
Спорт
Нова ТВ
Кино
Александра Intelsat 12
Диема comedy Нова http://diemafamily.novatv Modern Times
01.08.1999 ТВ (1999- София България 16:9 SD BG Hellas Sat 2
Фемили & soaps Нова .bg/ Group
2006) Astra 3B
Спорт
Диема
 Национални канали, пълноформатни политематични канали и Канали на ТВ компании, разпространяващи национална ефирна ТВ
Дата на Предишни Свързани Собственост Език на
ТВ канал Лого Вид Интернет страница Седалище Страна Формат Онлайн Ефирно Сателитно Кабелно IPTV
стартиране наименования канали на звука
Диема
Спорт
Нова ТВ
Нова
Спорт
Intelsat 12
Кино Diema 2 Диема Modern Times
film 11.08.2003 http://www.kinonova.bg/ София България 16:9 SD BG Hellas Sat 2
Нова (2003-2011) Диема Group
Astra 3B
Фемили
Диема
Спорт
Нова ТВ
Кино
Нова
Intelsat 12
Нова ММ (1997- Диема Modern Times 16:9
sport 30.04.2010 http://sport.novatv.bg/ София България BG Hellas Sat 2
Спорт 2010) Диема Group SD/HD
Astra 3B
Фемили
Диема
Спорт
Нова ТВ
Кино
Нова
21.02.2015 Intelsat 12

202
Диема Diema Extra Нова http://www.diemasport.bg Modern Times 16:9
sport (HD) София България BG Hellas Sat 2
Спорт (2005-2007) Спорт / Group SD/HD
08.08.2015 (2) Astra 3B
Диема
Диема
Фемили

ТВ канал с кодирани ТВ канал от специални платени

ТВ канал със свободен достъп
платени програми пакети
Формат на картината
— 16:9 — 16:9 HD /
— 4:3 SD — 4:3/16:9 SD — 16:9 SD HD 3D
Вид предавания
— новини, информация, — документални и
poly — политематичен info docu
обществени теми научнопопулярни филми
— детски и юношески филми, comedy & — комедии, ТВ-сериали,
kids film — игрални филми (кино и ТВ)
анимация soaps реалити
— хоби, кулинария, домашен
sport — спорт и спортни новини music — музика hoby
майстор, градинанарство и др.
— политика, религия и — бойни спортове и - телепазар, лайфстайл, мода,
unconv extrem adult
неконвенционални възгледи екстремни развлечения хазарт, 'ХХХ'
 Национални канали, излъчвани от гр.София Български информационни канали

Канал 3 (от 1993) (София Кабел до 1998) /кабел, сателит/
Евроком (от 1996) /кабел, сателит/
VTV (от 2003) (Еко ТВ до 2008) /кабел, сателит/
ВТК (Военен телевизионен канал) (от 2003) /кабел, сателит/
TV1 (от 2004) (Estate TV до 2008) /кабел, сателит/
Bulgaria ON AIR (от 1994) (MSAT до 2011) /кабел, сателит/
Информационни новинарски канали
• Европа (телевизия) (2001) /кабел, сателит/
• TV+ (2005) /кабел, сателит/ (стартира като инфоканал нa Булсатком)
• България 24 (2014) /кабел/
• Bulgarian International Television (BiT) (2014)

Новини за икономика, бизнес, селско стопанство

• AGRO TV (2013) /кабел, сателит/

• Bloomberg TV Bulgaria (2015) /кабел, сателит/

203
Канали за туризъм, изкуство, научнопопулярни и документални филми

Канали на Глобус България • BG-DNES.TV (2007) /кабел, сателит, интернет/

•Travel TV (2005) /кабел, сателит/ • Tvart (2009-2016) /кабел, сателит, интернет/
•Travel HD (2009) /кабел, сателит, fullHD/ • Wness TV (2016) /кабел, сателит, интернет/
• Community TV (2011 - 2015) /кабел, сателит/ • Телевизия Туризъм (TVT) /кабел, сателит, интернет/ (2010)
Дестинация BG /сателит/ (2013) • Българска История /сателит/ (2014)
The World /кабел/ (2015)

Канали за политика, религия и неконвенционални възгледи

СКАТ /Бургас/ (от 1992) /кабел, сателит/ • БНП ТВ (от 2008) /кабел, интернет/
Алфа ТВ (2011) /кабел, сателит, интернет/ • ППТВ (Пловдивска Православна ТВ)
 Филмови и развлекателни канали

EKids /кабел, сателит/ (от 1999) (Детска кабелна ТВ "Евроком" - до 2008) • Vivacom Arena (от 2012) /сателит/ (собственост на Vivacom)
MovieStar (от 2012) /кабел/ • Film+/сателит/ (собственост на Bulsatcom)
Канал 4 /кабел/ (собственост на "Канал 4"ООД) • Cinema+ /сателит/ (собственост на TV+ и Bulsatcom)
Action+ /сателит/ (собственост на TV+ и Bulsatcom) • Comedy+ /сателит/ (собственост на TV+ и Bulsatcom)

Музикални канали

City TV /кабел, сателит/ (от 2005)
Magic TV /кабел, сателит/ (от 2013)
Планета ТВ /кабел, сателит/ (от 2001)
Планета HD/кабел, сателит/ (от 2010)
Балканика ТВ /кабел, сателит/ (от 2005)
• The Voice /кабел, сателит/ (от 2003) (Веселина ТВ до 2006)
• BOX TV /кабел, сателит/ (от 2010)
• Планета Фолк /кабел, сателит/ (от 2007)
• Фен ТВ /кабел, сателит/ (от 2003)
• Фолклор ТВ /кабел, сателит/ (от 2007)

204
Фен Фолк /кабел, сателит/ (от 2013) • Родина ТВ /кабел, сателит/ (от 2004)
Тянков ТВ /кабел, сателит/ (от 2007) • Тянков Ориент Фолк /кабел/ (от 2013)
Тянков Поп Фолк /кабел/ (от 2013) • BG Music Channel /кабел, сателит/ (от 2013)
BG TOP Music /сателит/ (от 2009) (Pop Core TV до 2013) • DSTV /кабел, сателит/ (от 2010)
359 TV /кабел, сателит/ (от 2015) • HIT MIX Channel /кабел, сателит/ (от 2016)

Спорт, спортни новини, хоби

Eurosport 1 /кабел, сателит/ (чуждестранен с превод на Български) • Мотоспорт ТВ /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком)
Eurosport 2 /кабел, сателит/ (чуждестранен с превод и локализация за България) • Sportal TV (от 2013) /кабел, сателит, интернет/
Хоби ТВ /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) • Mtel SPORT1 (канал на Телекомуникационния оператор M-Tel)
Хоби Лов ТВ /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) • Mtel SPORT2 (канал на Телекомуникационния оператор M-Tel)
F+ /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Булсатком) • EDGE (канал на Телекомуникационния оператор M-Tel)
Sport+ /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Булсатком)
 Регионални канали
Кабелни телевизии с регионално покритие
ТВ Варна (1995) Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ • ТВ Черно море (2004) - Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ (Варна ТВ до 2009)
ТВ Шумен /бивша ефирна, аналогов ефир/ • Канал 0 - Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/
СКАТ+ - Поморие, Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ • ТВ Добруджа - Добрич /бивша ефирна, аналогов ефир/
Телевизия Родопи - Кърджали /бивша ефирна, аналогов ефир/• Рекординг - Хасково /бивша ефирна, аналогов ефир/
ТВ Сопот (1992) /бивша ефирна, аналогов ефир/ • ТВ Карнобат (1996) /бивша ефирна, аналогов ефир/

Местни кабелни телевизии (локални за една или няколко общини)

6ТВ – Шумен • Канал 9 – Попово • ТВ9 – Батак • Айда ТВ – Хасково • Елитком - Съединение
ТВ Алеко – Свищов • ТВ Алиса – Своге • ТВ Агарта – Златица • Ариел ТВ – Варна • ТВ Алома - Гоце Делчев
ТВ Астра – Чепеларе • ТВ АстраПан –Панагюрище • ТВ Ател – Гулянци • ТВ Ахелой – Ахелой • БАЦ - Петрич
Беев и Беев – Велинград • ТВ Ботевград – Ботевград • Булсат – Пещера • Балкан ТВ – Карлово • ТВ Вега - Сандански
ТВ Враца – Враца • Телекабел – Пазарджик • ТВ Видин -(от 1994 г.) • ВТВ – Враца • Видеосат – В. Търново
Габрово Кабел • Телевизия Виж – Козлодуй • ТВ Вършец – Вършец • ТВ Дартс – Благоевград • Диана кабел - Ямбол

205
Делта ТВ – Русе • ДКТВ – Пловдив • ТВ Дунавци – Дунавци • Добруджа кабел – Добрич •Евроком Царевец – В.Търново
Деймос ТВ – Ракитово • ЕТА-Рава - Бяла Слатина • ЕТВ – Хасково • ТВ Запад – Кюстендил • Зетра ТВ - Ловеч
Зоната – Свищов • Загора ТВ - Стара Загора • ТВ Изт. Родопи-Кърджали• ТВ Изгрев – Сандански • ТВ Ивайловград - Ивайловград
ИХТВ – Ихтиман • Кабелсат ТВ – Пазарджик • Колор ТВ – Кюстендил • Кракра ТВ – Перник • Канал 9 - Търговище
КИС М+ - Русе • КТБ – Благоевград • КТВ – Созопол • КТВ Странджа – Елхово • КейбълТел
Канал Котел – Котел • Каварна САТ – Каварна • КаСат – Съеденение • КТС – Симитли •Телевизия Хан Кубрат - Кубрат
ТВ Лудогорие – Разград • Монт 7 – Монтана • Медия+ - Мездра • ТВ Микс – Бургас • Канал М - Раковски
НИМ ТВ – Свиленград • Нове ТВ – Свищов • Нико Нет Ком – Чирпан • ТВ Несебър – Несебър • НРГ Вижън - Търговище
ТВ ОКО – Благоевград • Орбител ТВ – Петрич • ПОТВ – Пловдив • ППТВ – Пловдив • Прес ТВ - Казанлък
ТВ Панорама - Карнобат• ТВ Пантера – Стралджа • Прима ТВ – Исперих • ТВ Поморие – Поморие • ТВ Провадия - Провадия
Плевен Спринт – Плевен •Раховец ТВ – Г. Оряховица • ТВ Регияна – Русе • ТВ Рила – Дупница • Канал Рила - Самоков
РодопиСАТ+ - Смолян • РеТе+ - Поморие • ТВ Росат – Преслав • Росица ТВ – Омуртаг • Римекс - Враца
ТВС – Г. Оряховица • ТВ САТ КОМ – Асеновград • Туида ТВ – Сливен • Супер Вижън Плюс – Ямбол •Северозапад Мюзик -Враца
ТВ Спринт – Плевен • Родопи Сат ТВ – Смолян • ТВ Стара Загора –Ст. Загора• Канал 6 – Сливен • Скай ТВ - Карлово
ТВ Средногорие - Пирдоп•Херос ТВ – Варна • Фанти Г – Видин • Фотон К – Смолян • Фокус ТВ - Севлиево
Фар ТВ – Бургас • Щерев ТВ – Сопот • Яница ТВ - Нова Загора
 ɉɊɂɅɈɀȿɇɂȿ 4.
ɑɭɠɞɟɫɬɪɚɧɧɢ ɤɚɧɚɥɢ ɫ ɥɨɤɚɥɧɚ ɜɟɪɫɢɹ ɡɚ Ȼɴɥɝɚɪɢɹ
Ɏɢɥɦɨɜɢ ɢ ɪɚɡɜɥɟɤɚɬɟɥɧɢ ɤɚɧɚɥɢ
AXN Ȼɴɥɝɚɪɢɹ|, AXN Black (AXN Sci-Fi) Ȼɴɥɝɚɪɢɹ|,AXN White (AXN Crime) - Ɍɟɥɟɜɢɡɢɢ ɨɬ əɩɨɧɢɹ | ɋȺɓ
FOX Ȼɴɥɝɚɪɢɹ|, FOX Life Ȼɴɥɝɚɪɢɹ|, FOX Crime Ȼɴɥɝɚɪɢɹ| - Ɍɟɥɟɜɢɡɢɢ ɨɬ ɋȺɓ
24 kitchen Ȼɴɥɝɚɪɢɹ| - Ɍɟɥɟɜɢɡɢɹ ɨɬ ɋȺɓ
Cartoon Network Ȼɴɥɝɚɪɢɹ| - Ɍɟɥɟɜɢɡɢɹ ɨɬ ɋȺɓ
Disney Channel (ɛɢɜɲ Jetix ɢ Fox Kids) Ȼɴɥɝɚɪɢɹ| - Ɍɟɥɟɜɢɡɢɹ ɨɬ ɋȺɓ
Boomerang - Ɍɟɥɟɜɢɡɢɹ ɨɬ ɋȺɓ
Nickelodeon - Ɍɟɥɟɜɢɡɢɹ ɨɬ ɋȺɓ
TV 1000 - Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍɟɥɟɜɢɡɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ
ɇɚɭɱɧɨɩɨɩɭɥɹɪɧɢ
Animal Planet Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ: ȼɟɥɢɤɨɛɪɢɬɚɧɢɹ [Ɇɟɠɞɭɧɚɪɨɞɟɧ: ɋȺɓ]
Discovery Channel Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ: ȼɟɥɢɤɨɛɪɢɬɚɧɢɹ [Ɇɟɠɞɭɧɚɪɨɞɟɧ: ɋȺɓ]
Discovery Science Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ: ȼɟɥɢɤɨɛɪɢɬɚɧɢɹ [Ɇɟɠɞɭɧɚɪɨɞɟɧ: ɋȺɓ]
TLC Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ: ȼɟɥɢɤɨɛɪɢɬɚɧɢɹ [Ɇɟɠɞɭɧ.: ɋȺɓ]

206
Discovery World Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ: ȼɟɥɢɤɨɛɪɢɬɚɧɢɹ [Ɇɟɠɞɭɧɚɪɨɞɟɧ: ɋȺɓ]
Investigation Discovery Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ: ȼɟɥɢɤɨɛɪɢɬɚɧɢɹ [Ɇɟɠɞɭɧɚɪɨɞɟɧ: ɋȺɓ]
National Geographic Channel Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ɋȺɓ
National Geographic Wild Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ɋȺɓ
Viasat Explorer Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ
Viasat History Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ
Viasat Nature Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ
Viasat HD Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ
History Channel Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ
Crime & Investigation Network Ȼɴɥɝɚɪɢɹ Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ
ɋɩɨɪɬɧɢ
Eurosport Ȼɴɥɝɚɪɢɹ - Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ: ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ [ Ɏɪɚɧɰɢɹ) ]
Eurosport 2 Ȼɴɥɝɚɪɢɹ (ɫɚɦɨ ɡɚ Ȼɭɥɫɚɬɤɨɦ) - Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ: ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ [ Ɏɪɚɧɰɢɹ) ]
Eurosport News - Ɍȼ-ɤɨɦɩɚɧɢɹ ɨɬ: ȿɜɪɨɩɟɣɫɤɢ ɫɴɸɡ [ Ɏɪɚɧɰɢɹ) ]
 ɉɊɂɅɈɀȿɇɂȿ 5
Ȼɢɜɲɢ Ɍȼ ɤɚɧɚɥɢ, ɪɚɡɩɪɨɫɬɪɚɧɹɜɚɧɢ ɜ Ȼɴɥɝɚɪɢɹ
Ȼɢɜɲɢ ɧɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɹ ɧɚ ɞɴɪɠɚɜɧɢ ɤɚɧɚɥɢ
Ȼɴɥɝɚɪɫɤɚ ɬɟɥɟɜɢɡɢɹ, ȻɌ (1959-1975)
ɉɴɪɜɚ ɩɪɨɝɪɚɦɚ, ȻɌ1 (1975-1992)
ȼɬɨɪɚ ɩɪɨɝɪɚɦɚ, ȻɌ2 (1975-1992)
Ȼɴɥɝɚɪɫɤɚ ɧɚɰɢɨɧɚɥɧɚ ɬɟɥɟɜɢɡɢɹ, ȻɇɌ (1992-)
Ʉɚɧɚɥ 1 (1992-2008)
ȿɮɢɪ 2 (1992-2000)
Ɍȼ Ȼɴɥɝɚɪɢɹ (1999-2008), ȻɇɌ ɋɚɬ (2008-2010)
Ɍȼ ɤɚɧɚɥ ɉɥɨɜɞɢɜ (1998-2008), ȻɇɌ ɉɥɨɜɞɢɜ (2008-2011) /ɟɮɢɪɧɚ/
Ɍȼ ɤɚɧɚɥ Ɇɨɪɟ (1998-2008), ȻɇɌ Ɇɨɪɟ (2008-2011) - ȼɚɪɧɚ /ɟɮɢɪɧɚ/
Ɍȼ ɤɚɧɚɥ ɋɟɜɟɪ (1998-2008), ȻɇɌ ɋɟɜɟɪ (2008-2011) - Ɋɭɫɟ /ɟɮɢɪɧɚ/
Ɍȼ ɤɚɧɚɥ ɉɢɪɢɧ (1993-2008), ȻɇɌ ɉɢɪɢɧ (2008-2011) - Ȼɥɚɝɨɟɜɝɪɚɞ /ɟɮɢɪɧɚ/
Ȼɢɜɲɢ ɧɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɹ ɧɚ ɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɢ ɤɚɧɚɥɢ

207
ɌɈɉ Ɍȼ (1998-2004) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: CTN/
CTN (2006-2007) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: TV2/
TV2 (2007-2009) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: PRO.BG/
PRO.BG (2009-2011) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: bTV Action/
Ɍɪɢɚɞɚ Ɍȼ (1997-2005) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: GTV/
GTV (2005-2009) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: bTV Comedy/
RD-TV (1996-2004) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: ȼɚɪɧɚ Ɍȼ/
ȼɚɪɧɚ Ɍȼ (2004-2009) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Ɍȼ ɑɟɪɧɨ Ɇɨɪɟ/
ȼɟɫɟɥɢɧɚ Ɍȼ (2003-2006) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: The Voice/
ɋɨɮɢɹ Ʉɚɛɟɥ (1993-1998) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Ʉɚɧɚɥ 3/
Estate TV (2004-2008) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: TV1/
ȿɫɟɬ Ɍȼ (2003-2009) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Ɂɧɚɧɢɹ Ɍȼ/
ȿɤɨ Ɍȼ (2003-2008) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: VTV/
Ⱦɢɟɦɚ ȿɤɫɬɪɚ (2005-2007) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Diema Sport/
• Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɪɚ Ɍȼ (1999-2006) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Diema Family/
• Diema + (1999-2007) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Diema/
• Diema 2 (2003-2011) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Kino Nova/
• MM (1997-2010)/ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Nova Sport/
• Ɇɭɫɬɚɧɝ Ɍȼ (1994-1999) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: M-SAT/
• M-SAT (1999-2011) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Bulgaria on Air/
• ɉȾɆ (1996-2000) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: Ⱦɟɦɨ Ɍȼ/
• Ⱦɟɦɨ Ɍȼ (2000-2003) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: ȻȻɌ/
• ȻȻɌ (2003-2013) /ɨɩɟɪɢɪɚ ɩɨɞ ɧɨɜɨ ɢɦɟ: News7/
 Ȼɢɜɲɢ ɟɮɢɪɧɢ Ɍȼ-ɤɚɧɚɥɢ, ɩɪɟɭɫɬɚɧɨɜɢɥɢ ɞɟɣɧɨɫɬ
7 ɞɧɢ Ɍȼ (1995-2009) /ɟɮɢɪ, ɤɚɛɟɥ, ɫɚɬɟɥɢɬ, ɢɧɬɟɪɧɟɬ, ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ/
ɌɈɉ Ɍȼ /ɪɟɝɢɨɧɚɥɟɧ: ɋɟɜɟɪɨɢɡɬɨɱɧɚ Ȼɴɥɝɚɪɢɹ, ɫ ɥɢɰɟɧɡ ɡɚ ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ/ (1998-2004)
CTN /ɪɟɝɢɨɧɚɥɟɧ: ɋɨɮɢɹ ɢ Ɂɚɩ.Ȼɴɥɝɚɪɢɹ, ɫ ɥɢɰɟɧɡ ɡɚ ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ ɨɬ ɌɈɉ Ɍȼ / (2006-2007)
TV2 /ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ ɫ ɥɢɰɟɧɡ ɨɬ CTN/ (2007-2009)
PRO.BG /ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ ɫ ɥɢɰɟɧɡ ɨɬ TV2/ (2009-2011)
TV7 (2005-2016) /ɟɮɢɪ, ɤɚɛɟɥ, ɫɚɬɟɥɢɬ, ɢɧɬɟɪɧɟɬ, ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ/
ȻȻɌ (2003-2013) /ɟɮɢɪ, ɤɚɛɟɥ, ɫɚɬɟɥɢɬ, ɢɧɬɟɪɧɟɬ, ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ/
News7 (2013-2016) /ɟɮɢɪ, ɤɚɛɟɥ, ɫɚɬɟɥɢɬ, ɢɧɬɟɪɧɟɬ, ɧɚɰɢɨɧɚɥɟɧ/
ɑɭɠɞɟɫɬɪɚɧɧɢ Ɍȼ-ɤɚɧɚɥɢ, ɢɡɥɴɱɜɚɥɢ ɜ ɛɴɥɝɚɪɫɤɢ ɟɮɢɪ
ɉɴɪɜɚ ɩɪɨɝɪɚɦɚ ɧɚ ɐɌ ɧɚ ɋɋɋɊ, ɉɴɪɜɢ ɤɚɧɚɥ ɧɚ Ɉɫɬɚɧɤɢɧɨ, ɈɊɌ, ɉɟɪɜɵɣ ɤɚɧɚɥ Ɋɨɫɫɢɢ /ɋɋɋɊ, Ɋɭɫɤɚ ɮɟɞɟɪɚɰɢɹ/ (1985-1997) ɋɋɋɊ ;
Ɋɭɫɢɹ
TV5 Europe (1991-1997) Ɏɪɚɧɰɢɹ
CNN International (1993-1997) ɋȺɓ
NBC Europe (1990-ɬɟ) /ɡɚ ɘɠɧɚ Ȼɴɥɝɚɪɢɹ — ɨɛɥɚɫɬ ɉɥɨɜɞɢɜ/ ɋȺɓ
ɋɚɬɟɥɢɬɧɢ ɢ ɤɚɛɟɥɧɢ ɬɟɥɟɜɢɡɢɢ, ɩɪɟɭɫɬɚɧɨɜɢɥɢ ɞɟɣɧɨɫɬ
Ⱦɟɧ Ɍȼ (1994-2003) /ɘɧɢɴɧ Ɍɟɥɟɜɢɠɴɧ ɞɨ 2000/ • ɐɟɧɬɪɭɦ Ƚɪɭɩ (1994-2007) • ATV (1995-?) • MɆ (1996-2010)

208
Ɂɞɪɚɜɟ Ɍȼ (2000-2009) /ɋɨɮɢɹ Ʉɚɛɟɥ 2001 ɩɪɟɡ 2000; Ʉɚɧɚɥ 2001 ɞɨ 2005/ • ɇɨɜɚ+ (2004-2008) • M2 (2003-2007)
Sport7 (2008-2009) • Super7 (2007-2016) • ȼɟɤ Ɍȼ (1999-2003) • ȼɹɪɚ Ɍȼ (2006-2009) • ɂɧɮɨ Ɍȼ (?)
TV Guide Bulgaria (2004-2010) /eTV ɞɨ 2007/ • CTV (2006-2007) • See TV (2006-2007) • BG Motors (?-2007)
Ʉɚɧɚɥ 88 (2000-2006) /Ʉɚɧɚɥ 8 ɞɨ 2006; Urban TV ɩɪɟɡ 2006/ • Ɉɧɢɤɫ Ɏɨɥɤ (1999-2003) • ɏɢɬ Ɍȼ (2005-2007)
RE:TV (2008-2009) • ɋɨɮɢɹ Ʉɚɛɟɥ Ɏɨɥɤ (1994-2005 ɢ 2007-2009) • ɋɨɮɢɹ Ʉɚɛɟɥ Ɏɢɥɦ (2002-2005)
ɋɨɮɢɹ Ʉɚɛɟɥ ɂɧɮɨ (2002-2005) • NBT-ɉɥɨɜɞɢɜ (1997-2013) /ȿɜɪɨɤɨɦ Ȼɴɥɝɚɪɢɹ ɞɨ 2008/ • Mad TV (2006-2011)
BGTV (1997-2015) (Ȼɴɥɝɚɪɢɹ ɤɚɛɟɥ Ɍȼ - ȻɄɌȼ ɞɨ 2006) /ɤɚɛɟɥ, ɫɚɬɟɥɢɬ, ɢɧɬɟɪɧɟɬ/ •EBF (2005-2015) /ɤɚɛɟɥ, ɫɚɬɟɥɢɬ/
Gordimy (ɢɧɬɟɪɧɟɬ ɤɚɧɚɥ ɧɚ BGTV, ɨɬ 2012)
Ɉɪɝɚɧɢɡɚɰɢɢ ɢ ɪɟɝɢɫɬɪɢ
ɋȿɆ - ɋɴɜɟɬ ɡɚ ɟɥɟɤɬɪɨɧɧɢ ɦɟɞɢɢ
ȺȻɊɈ Ⱥɫoɰɢɚɰɢɹ ɧɚ Ȼɴɥɝɚɪɫɤɢɬɟ ɪɚɞɢɨ- ɢ ɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɢ ɨɩɟɪɚɬɨɪɢ (ABBRO - Association of The Bulgarian Broadcast and Radio Operators)
Ɋɟɝɢɫɬɴɪ ɧɚ ɢɡɞɚɞɟɧɢɬɟ ɢɧɞɢɜɢɞɭɚɥɧɢ ɥɢɰɟɧɡɢɢ ɡɚ ɨɫɴɳɟɫɬɜɹɜɚɧɟ ɧɚ ɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɚ ɞɟɣɧɨɫɬ ɱɪɟɡ ɤɚɛɟɥɧɢ ɢ ɫɚɬɟɥɢɬɧɢ ɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɢ ɦɪɟɠɢ
Ɋɟɝɢɫɬɴɪ ɧɚ ɢɡɞɚɞɟɧɢɬɟ ɢɧɞɢɜɢɞɭɚɥɧɢ ɥɢɰɟɧɡɢɢ ɡɚ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟ ɧɚ ɬɟɥɟɜɢɡɢɨɧɧɢ ɩɪɨɝɪɚɦɢ, ɩɪɟɞɧɚɡɧɚɱɟɧɢ ɱɪɟɡ ɫɩɨɫɨɛ ɧɚ ɪɚɡɩɪɨɫɬɪɚɧɟɧɢɟ
ɧɚ ɚɧɚɥɨɝɨɜɨ ɢ ɰɢɮɪɨɜɨ ɧɚɡɟɦɧɨ ɪɚɞɨɪɚɡɩɪɴɫɤɜɚɧɟ
https://bg.wikipedia.org/wiki/˃̨̛̛̛̛̖̣̦̦̏̚_̡̛̦̣̌̌_̏_ʥ̛̻̣̬̐̌́
 ЛИТЕРАТУРА

1. Ангелов, К., Съветската тема и телевизията, вестник "Телевизия

радио", 15 декември 1978 г.
2. Бакърджиев, П., Умно, научно, емоционално, списание "Български
журналист" книжка 4, 1970 г.
3. Бончев, Ил., Младежките телевизионни предавания, списание
"Български журналист" книжка 9, 1970 г.
4. Вълканова, Ел., Националната телевизия сключи договор с ”Би Би
Си” и "Дойче Веле", вестник "Демокрация", 14 юли 1994 г.
5. Давидов Ив., В кинематографията, списание "Български журналист",
книжка 1, 1966 г.
6. Дошева, Ан., Атлас - вчера и днес, списание "Телевизия радио", брой
5, 1990 г.
7. Коларов, Л., Срещи с никарагуанската република, вестник "Телевизия
радио", брой 16, 1980 г.
8. Константинова Ел., Втора програма търси облика си, вестник
"Телевизия радио" брой 4, 1979 г.
9. Ликин, М., Земята на България, вестник "Телевизия радио" брой 4,
1980 г.
10. Любенов, Вл., Да обикаляш света без да излизаш от хола, вестник
"Демокрация", 6 юни 1994 г.
11. Минков, М., Малкия екран и големите проблеми на икономиката,
списание „Български журналист” книжка 8, 1964 г.
12. Ончева, Юл., Хачо отчете приноса си към бедната телевизия,
вестник "Демокрация", брой 136/1328, 20 юни 1994 г.
13. Пейчева, Сн., Прякото телевизионно общуване чака своите майстори,
списание „Български журналист”, книжка 5, 1967 г.
14. Райчева, Л., Творческият процес в телевизията, Университетско
издателство "Св. Климент Охридски", София, 1991 г.
15. Русев, М., Разговор за телевизията, списание „Български журналист”
книжка 2, 1962 г.
16. Саракинев, Георги - Председател на Времения съвет за радиочестоти
и тeлевизионни канали, Как тръгнаха частните радио и телевизия,
вестник "Демокрация", 23 юни 1994 г.
209
17. Стойнов, Ив., По горещите следи на времето - разговор на Иван
Стойнов с журналиста Любомир Коларов, вестник "Телевизия радио"
брой 4, 1990 г.
18. Томов, Т., Свят без стени - Америка 90, вестник "Телевизия радио",
брой 37, 1990 г.
19. Български тълковен речник, Издателство „Наука и изкуство”,
София, 2012, 1094 стр.
20. Вестник "Радио-телевизионен преглед", 2-9 февруари 1968 г.
21. Вестник "Радио-телевизионен преглед", Хубава си татковино, брой
36, 2-8 септември 1968 г.
22. Вестник "Радио-телевизионен преглед", Екран младост, брой 38, 16-
22 септември 1968 г.
23. Вестник "Радио-телевизионен преглед" брой 41, 7-13 октомври 1968 г.
24. Вестник "Радио-телевизионен преглед", Екран младост, брой 15, 7-
13 април 1969 г.
25. Вестник "Радио-телевизионен преглед", Одеса-Варна брой 18, 28
април – 4 май, 1969 г.
26. Вестник "Радио-телевизионен преглед", Барабанче, брой 27, 30 юни
– 6 юли 1969 г.
27. Вестник "Радио-телевизионен преглед", Екран младост, брой 27, 30
юни – 6 юли 1969 г.
28. Вестник "Телевизия радио", "Атлас", брой 7, 10 февруари 1972 г.
29. Вестник "Телевизия радио", Трудните години на Китай, брой 7, 10
февруари 1972 г.
30. Вестник "Телевизия радио" брой 32, 2 август 1973 г.
31. Вестник "Телевизия радио", Закъснели сълзи, брой 7, 1974 г.
32. Вестник "Телевизия радио", Генералния директор на БТ Иван
Славков представя "Светът в действие", брой 29, 8 юли 1977 г.
33. Вестник "Телевизия радио", Панорама на съвременна България, брой
6, 1979 г.
34. Вестник "Телевизия радио", София - нашата столица, брой 48, 26
септември – 2 декември 1979 г.
35. Вестник "Телевизия радио" бр.6/1982г.
36. Вестник "Телевизия радио", Космос за всички, брой 5, 1988 г.
37. Вестник "Телевизия радио", С поглед към света, брой 36, 29 август
1991 г.
210
38. Вестник "Телевизия радио", Сателитни програми, брой 35, 10 август
1990 г.
39. Вестник "Телевизия радио", Обявени намерения, брой 20, 1992 г.
40. Вестник "Телевизия радио", Новото в националната медия, брой 42,
6 октомври 1994 г.
41.Доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория, София, 1994 г.
42. "Пресконференция на БТ" - "Ние и бедствията"
43. Списание „Български журналист”, Някои проблеми на
телевизионната журналистика, книжка 2, 1973 г.
44. http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8733
45. http://www.predavatel.com/bg/istoriya/bnt-plovdiv
46. https://bg.wikipedia.org/wiki/Симеон_Идакиев
47. https://bg.wikipedia.org/wiki/Тим-Севърин
48. https://bg.wikipedia.org/wiki/Райхнолд_Меснер
49. https://bg.wikipedia.org/wiki/Юрий_Сенкевич
50. https://uk.wikipedia.org/wiki/Кшиштоф_Барановский
51. http://www.pamettanabulgarite.com/page/bnt-regionalen- televizionen
52. http://www.predavatel.com/bg/istoriya/bnt-sever
53. http://tv.dir.bg/news.php?id=7084025
54. https://bg.wikipedia.org/wiki/Тур_Хеердал
55. https://en.wikipedia.org/wiki/Katia_and_Maurice_Krafft

211