Градът и регионът

-История . Теория . Практика-

Съвременни проблеми и перспективи на регионалното

планиране

доц.д-р арх. Минчо Ненчев

1
2
 Градът и регионът

-История . Теория . Практика-

Съвременни проблеми и перспективи на регионалното

планиране

доц.д-р арх. Минчо Ненчев

3
Всяка държава по един или друг начин формира своя вътрешна регионална
политика на балансирано развитие и най-често политически и
административно това се облича в една дългосрочна държавна стратегия с цел
най – общо балансирано развитие на цялата територия на страната в интерес на
най-големи части и по принцип на цялото общество . Това не е само манифест ,
а строго провеждана последователна политика и практика . В България както
във всяка друга европейска страна - държавната политика за регионално
развитие създава условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на
районите и общините в цялата страна .*24,26. Насочена е към намаляване на
междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на развитие
и подпомагане процеса на икономическо, социално и териториално сближаване
в рамките на ЕС. В този ред на мисли - стратегическото планиране на
регионалното и местно развитие обхваща система от нормативно
регламентирани документи , с цел постигане на интелигентен , устойчив и
приобщаващ растеж и висока заетост . Специално министерство на
регионалното развитие и благоустройството дава методически указания за
разработването на документите за стратегическо планиране на регионалното и
местното развитие и организира изработването на Националната стратегия за
регионално развитие и регионалните планове за развитие.По такъв начин се
провежда държавната политика в областта на административно-
териториалното устройство , развитието и укрепването на местното
самоуправление.”Процесът на реформа в местното самоуправление и
административно-териториалното устройство на страната цели задълбочаване
на процесите на прехвърляне на правомощия и ресурси към органите на
местното самоуправление и повишаване степента на взаимодействие между
отделните нива на териториално управление и намира израз в актуализираната
Стратегия за децентрализация , приета с Решение № 454 от 2 юли 2010 г от
Министерския съвет на България и изпълнението на дейностите, предвидени в
този документ”/цитирано от материалите на МММБ/.С други думи идеалът на
регионалното планиране е възможно хармоничното развитие на отделните
местни локални общности /населени места/ и възможно най-справедливо и
балансирано използване на държавните средства за стимулиране на
урбанистичния процес на територията на цялата страна , както и разумното
използване на териториалните ресурси в интерес на цялото общество .*36
Регионалното планиране е определен вид стратегическо планиране на
регионалното и местното /локално/ развитие и обхваща цяла логично съставена
система за интелигентен растеж . Това особено ясно поставя въпросът за нов
начин , нови аспекти в класическата теория на регионалното планиране – с
оглед новите реалности и отказ от фалшиви и пожелателни неефективни
постулати . Привличането на регионалните и местните общности както в
изработването на стратегическите планови документи, така и в процеса на
тяхното изпълнение е един от основните източници на добавена стойност за
политиката на сближаване в рамките на Европейския съюз .

4
1.Градът
1.1. Градската история
1.2. Градският генезис
1.3. Градската структура
1.4. Градската структурно-пространствена организация
1.5. Градският център - обща планова структура и разположение
1.6. Градът като пространствена система
1.7. Градски териториален ръст и проблеми на комуникацията
1.8. Градската периферия

2.Регионът
2.1. Регионалната територия
2.2. Регионалните връзки - регионалната непрекъснатост
2.3. Регионалната комуникация
2.4. Регионалният скелет на градоустройствените системи
2.5. Регионалната централизация и децентрализация
2.6. Регионалният ръст - градски и регионални трансформации
2.7. Регионалната мобилност и социо-пространствената комуникация
2.8. Регионалната устойчивост и развитие

3.Устройствената теория и практика

3.1. Устройствените ракурси на урбанистичното развитие
3.2. Устройствената база на пространствените региони
3.3. Устройственото планиране на крайселищната територия
3.4. Устройствените тенденции и регионалните общности
3.5. Устройственият баланс в обхвата на локациите и регионите
3.6. Устройствените методи за прогнозиране на регионалното развитие
3.7. Устройствените аспекти за разширяване на базата на развитието
3.8. Устройствените перспективи на прилагане на теорията

4.Съвременни проблеми и перспективи на регионалното планиране

4.1. Състояние на регионалното планиране на съвременния етап
4.2. Пространствената организация и принципът на йерархията
4.3. Урбанистичните и социални процеси и промените в социално-
икономическата база на обществото
4.4. Пространствената организация на обществото и регионалните
общности
4.5. Теорията на локализацията в съвременни условия
4.6. Перспективите на регионалното развитиe

5.Епилог

5
Италия. Рим. Останки от древен Рим.

Гърция. Санторини. Древна Тира.

6
1.Градът .
1.1. Градската история
Говорейки за градска история ние обикновено разбираме не само възникването
на определен набор от постройки , а по-скоро създаването и развитието на
една обикновено сложна структура от обеми и пространства ,променяща се в
хода на нейното функциониране – понякога до неузнаваемост и споделяща
проблемите на развитието на самото общество . В днешно време все повече
въпроси относно историята намират различен отговор от този на класическото
схващане. На гребена на информационната вълна когато много въпроси
получават различен и противоречив отговор си струва да се замислим върху
новите факти и да придвижим „истината" до реалността! Без да имаме
претенцията за изчерпване на проблематиката и окончателната инстанция! .
Новият поглед върху градското развитие трябва да се основава на ясни научни
критерии, а не на пожелателни умозаключения.
Градът! -това са въпросите на генезиса , феноменологичната същност , най-
общите ни - базови познания за планирането , историческите ракурси на
градското развитие , масовите митологеми за града , теорията - като постоянно
развиваща се матрица на познанието, взаимоотношенията град-общество ,
перспективите в намирането на оптималния баланс .
-Градът като феномен.
Градът обикновено е онзи необходим праг в общественото развитие ,който
тотално променя самото общество- активизира функционалните му системи и
определя стандартната мяра в човешкото нормално съществуване.Самото
развитие се схваща като неизменна характерна черта и на социалната
сюблимация , на духовните трансформации и в частност- в материалната
диференциация на цялата сфера на човешко превъплъщение . Голямата басня ,
че „... самото съществуване на града като такъв се различава от самата проста и
стандартна множественност /съвкупност,съсредоточие/ от независими домове
.Тук цялото не е просто сума от своите части.Това е своего рода един
самостоятелен организъм...”- допринесе за града да се говори и да се изучава
чисто супрематично . Невероятни и различни митологеми за града запълниха
цял век и половина време преди да се предприемат истински научни методи за
неговото точно изучаване и проектиране.
От там водят началото си всички беди – когато предварително обречем на
неуспех или при другата крайност – принизим обекта на нашето научно
усилие. Това доведе до редица наивни схващания и пожелателни теории с
доста негативни последици в нашето ежедневие и бъдеще. Бляскавите , като
фантастика футуристични теории се сблъскаха със суровата реалност и много
бързо обществото получаваше шамар в следствие залитане в определена
невярна посока.Много похабени усилия и ресурси се хвърлиха в построяването
на съвсем абсолютно ненужни и неработещи концепции . Сега обаче –
експериментите имат твърде висока цена и за да се осъществят трябват нови
аргументи.

7
Япония. Токио. Вечерен градски изглед.

Изглед на концептуален град на бъдещето.

Господство на растерния огледален образ-несигурност в себе си или все още трябва да преоткрием себе си?!

8
Градът с появата си става онзи водораздел в развитието на човешката история
на цивилизацията, който ни дава ясната представа за цивилизационните
атрибути на самото общество - дали то е антично , допотопно , неразвито или
вече има някаква собствена утвърдила се организация и може да бъде изцяло
обрисувано с целия съвременен урбанистичен инструментариум .
Комплексът от знания и виждания за града е може би най-дискутираната тема
на бързо развиващото се гражданско общество и на този етап има всички
шансове - те да намерят своя адекватен и реален отговор – балансиран и добър
за всеки и всички . В исторически и футуристичен аспект – градът все повече
ще се превърне в основен инструмент за промени за дълги периоди от време .
Разбирането на неговата същност ще бъде мярката за неотклонение и ще
формира хоризонтите на развитието . Вече не селата ще донесат обществената
промяна , а именно градът и само градът – съвременният фокус на
общественото развитие!! В крайна сметка основната промяна – свързана с
доминантността на патриархата и тоталната експанзия на печелившата
търговия по света са вече необратими .*11,13,39,52

„Градът”като феномен в търсене на идеала за „тоталният град”

Още с възникването си градът от обикновена съвкупност от търговско-

логистични обекти /в съвременната интерпретация на градските понятия/ се
трансформира в един предварително внимателно планиран комплекс, а при
определени условия когато е натоварен с повече функции като
административен , военно-стратегически , религиозен , търговски и културен
център –при това - с изявена композиционна структура обект .
Това не е случайна приумица на древните , а по-скоро резултат на
целенасочена комплексна планова идея за изграждане на една всеобхватно
организирана градска среда . Както в описателните характеристики на
античните градове -според традиционната Скалигерова история и известните
ни класически познания - пряко отразили се върху реализацията на плановата и
пространствена организация на представителни и внушителни композиционни
оси и ансамбли - така последните археологически открития и свързаните с това
нов прочит на хронологията и нови възгледи за общественото развитие –
категорично допълват общата картина с нови факти – говорещи за дълбока
древност на знанията за изграждането на градската среда . В цялото
разнообразие на строга организация и силно управление в рамките на
познатите и признати пет световни цивилизации – особено с развитието на
обществото намират място и са прокламирани различни философски идеи за
„справедливото градско общество”. Те оказват особено влияние върху науката
за града и върху творческите търсения на проектиращите /архитекти и
управници/.

9
Сърбия. Белград. Концепция за бъдещо развитие на Белград.

Изобразителен контраст между човешкото развитие и природата.

Илюзорна е масовата представа ,че непременно трябва да се търси контрастът на променената среда-
феноменологичната картина на града сама стимулира този натрапващ се рефрен на нешето мислене.

10
Огромните и ускорени промени напоследък може да се каже , че доведоха до
факта - развитието на съвременното ни общество да встъпи изцяло в
информационната ера . Все повече хора се определят като граждани и като
такива считат , че природата е за тотална и пълна употреба .
Определяйки себе си за по-добре образовани - ежедневно "попълвайки"
информационната си база за света - дори под формата на любопитни факти ,
ние неусетно си изградихме едно много ценно качество - да се съмняваме във
всеки и във всичко!
Наред с това обаче продължава практиката на традиционната вече стандартна
дезинформация и приетата като постулат картина на света , която все повече
показва несъвършенство си , определено не отговаря на въпросите които си
поставя информирания и по-добре образован гражданин .
Дори азбучните истини ни се струват насила внушавани ! Най-вече може би -
по инерцията на наследството от образователната ни система , а понякога от
изблиците и на общественото ни развитие - ние пак ще продължаваме да
участваме в една голяма игра - играта на урбанистичната инерция , закодирана
може би в устоите на цялото ни обществено развитие с митологемите за
„блаженото бъдеще”.
Нашият кръгозор непрекъснато се променя и разширява . От наглед -
несвързани факти - особено през последните години се появиха масиви от
принципно нова информация които чакат своето логическо обяснение . Някои
от тях са свързани с изворите на класическата теория и история . Много от тях
оборват или променят редица стари постановки , считани за класически и ни
задължават да вземем нови решения , да подложим на съмнение
конвекционалните хипотези и твърдения и да се вгледаме в концепциите си ,
които по инерция внедряваме .
В основата на архитектурното и урбанистичното образование са залегнали
постулати от класическата история - история , която възприемаме априори - с
нейната строга хронологична логика и с нейните „обосновани обяснения”.
Всякакви опити да се реконструират минали събития - често се приемат
наготово , като една доказана историческа даденост .
Трябва сериозно да се укаже ,че всяка хронология преди Xlll-XlV век е повече
или по-малко преиначена- дори прочутите книги на Хермес - Трийсмегист са
в преводни варианти , цялата елинска история и философия е до голяма степен
преразказана , променена . Ние можем само да се надяваме ,че от огромното
количество „преводи“- основното не се е променило и същността се е запазила
– като исторически факти от една страна и като своеобразна истина и
обективно обстоятелство .*52
Тогава за каква автентичност да говорим и защо трябва да съдим за нещата
като за достоверни - дори възниква въпросът защо календарът ни трябва да се
определя като датата спрямо т.н. „нова ера” ?! Остават ни само артефактите ,

11
България,. Перник. Реставрация на крепост Кракра със спорна достоверност.

България, Перник. Останки от крепост Кракра.

Бутафорията като апотеоз на остарелите разбирания „да не се пипат автентичните останки“-Кому е

нужно да си представи какво е било и какво е останало-този принцип старо-ново е толкова схоластичен,че
просто води до нищета на философията-но това е истината за нивото на историческото ни разбиране!

12
археологията и точните геоложки анализи напоследък – като единствени
достоверни източници . Те съчетани с легендите, митовете и украсената
религиозна история ни създават достатъчно нов материал за размишления .
Как да датираме толкова много артефакти и как да се впишем в
хронологическата нова културна и архитектурна история ?! Какви са
движещите фактори за развитието на архитектурата и изкуството ? Именно тук
обаче възникват основни въпроси , поставящи често под съмнение както
логиката на определени събития , така и автентичността и познанието ни за тях
като съвкупност !
Потокът от информация, който ни залива в последните години все по-
настойчиво ни поставя пред дилемата дали не е крайно време да преразгледаме
нашите класически възгледи за обществото , цивилизациите и градското
развитие . Отмина времето на повърхностните и „христоматийни истини” –
поднасянето на историята като една банална хронология и лековерното
позоваване на „ класически” постулати и теории .
Непрекъснатото отместване на годината на възникване на първите градове ,
както и преоткриването на нови факти относно изпреварващото нашите най -
обикновени очаквания ниво на техническо и социално развитие , ни дава
основание да се опитаме да поставим на принципно нови основи начина на
изучаване , реалната оценка на събитията и въобще цялата хронология и логика
на развитие . Всичко това ще ни помогне да избегнем грубите неточности и
често смехотворните твърдения , както и описанията на събития , трактуването
на фактите, материалната култура , самото художественото въздействие ,
обществените феномени . Избягвайки сензацията не можем да не отбележим ,
че класическата наука все повече търпи промяна , както по отношение на
доказателства и аргументи , така и на генерални изводи . От там до коренната
промяна в познанието е съвсем близо .

- Дори най-кратките отговори на тези въпроси ни създават определени

празноти в логиката на общоприетите традиционни схващания .
- В класическата история се указва само ,че били открити някакви следи от
древни селища (градове) и че повечето от тях - били с правилна геометрична
форма - т.е. планирани ! Малко примери има от селища , които са с форма
близка до кръга , но те са повече особени селищни структури , отколкото
градове . С новите открития и с необходимостта от коренна ревизия на всички
традиционни схващания това може би ще трябва да се интерпретира по съвсем
друг, нов начин ! И то най-вече по линия на причинно-следствената връзка !
- Историците често може би от закодирана в образованието им пасивност -
описват ли , описват - и все в това омръзнало на всички минало свършено
време! Историята като такава се преподава като "история на кралете , войните
и сраженията", а също така като „история на романтичните древни
пътешествия” в търсене на "жива вода", "злато", "нова земя", "известност" и

13
Изображения предствящи културата на древните египтяни.

Тихия Океан. Великденски острови. Каменни статуи от пресована вулканична пепел.

Последните открития на археологията само за някакви си двайсетина години преобърнаха класическите

познания за света и ни показаха колко в същност не знаем за това какво точно се е случило в процеса на
общественото развитие .

14
"слава". И всички тези неща се случват абсолютно логично и последователно ,
точно "кармично" и твърде лесно. Подробностите и детайлите са на заден план.
- Смешно звучат при днешните разбирания да говорим за величави битки
между народи и държави , за случайни прокарани и следвани морски пътища и
случайни открития . Да не говорим за великите морски пътешествия които не
отчитат по никакъв начин вятъра , теченията и климатичните условия
.*17,32,39
- Може би историята ни трябва по-тясно да се обвърже с историята на
реалната търговия и нейните пътища , с градовете , с промишленото
производство , с народния бит и идеологията за това . А за кралете и войните и
смяната на престола - да пишат фантасти - историци като Шекспир и Скот .
- Историята –сведена до история на войните –интерпретирана като
непрекъснат стремеж към забогатяване и надмощие на определени части от
обществото , оставя на заден план човешката душевна същност.
- Архитектурните и урбанистични „анализи” се свеждат до описание на
волеви действия и сътворения , създадени и изградени материални обекти и
променена природна среда и само приповтарят наивистични теории за лековато
обяснение на реални факти – без да се задълбочават в причинно-следствени
връзки и детайли и без дори аргументация , а именно :
- Каква е била реалната техническа и социална култура на древните и в
отделните общества - съпоставима със съвременната или не /?/; - по
отношение на прекрасното разбиране на механиката и внедряването й в
практиката - може да се отбележи ,че това е естествения ход на
усъвършенствуването на материално-техническата база на самата цивилизация;
-Как се е осъществил скокът в социално-икономическото развитие и какви са
били реалните взаимоотношения в обществото /?/; -странно звучат всякакви
истории за революции и скокове – всичко се е основавало в крайна сметка на
стоково-паричните взаимоотношения и в този аспект решаващ е
икономическият анализ;
-До кога ще се измества хоризонтът на възникването на първите градове /?/; -
Навярно тепърва ще го преместим със седем до десет хиляди години – когато
разкрием потъналите цивилизации и когато си изясним реалната картина на
взаимовръзките, търговията и културните връзки между отделните
цивилизации;
-Може ли да съставим реална хронология и да оценим ролята на отделните
градове в историята на цивилизацията /?/ - тепърва ще се прави комплексен и
задълбочен анализ и съответно оценка на случилото се от гледна точка на
попълване на „празнотите” в историческото познание и от гледна точка на
обективността при пренебрегване на идеологемите .

15
България, Копринка. Тракийският град Севтополис.

Изображение представящо изглед на ацтекски град.

Много често приликите в бита и културата на древните цивилизации ни се поднасят като съвсем
естествени- без да си даваме сметка за истинската мобилност, регионално влияние , търговия и културни
заемки и влияния .

16
Освен ,че може да се поставят и далеч по-фундаментални въпроси –дори
отговорът на тези - посочени по-горе , би следвало да промени представите ни
за реалната градска история и да породи нуждата от нов подход , нов начин на
изследване и от там- нова хронология – в това число и на урбанизма .
Елементарен пример- строго трябва да се разграничим от традиционното
„начало” от Шумер , Вавилон , Египет и после - Елада /Гърция/ и Рим – просто
защото много факти подлагат на съмнение и противоречат на този порядък .
Порядъкът е важен по много причини – *39-
-първо –по нов начин могат да се интерпретират причинно-следствените
връзки и влияния;
-второ-не са изяснени напълно причините за „зрелостта” на определени
реализирани обекти и градски ансамбли;
-трето-забележима е наложената като принцип приемственост и определено
вписване в собствената културна традиция на заварени , местни обекти - тъй
нареченото „преименуване” или промяна на функциите без да се променя
самия обект;
-четвърто-сравнително лесно и повърхностно е да се приема бързото културно
/архитектурно/ развитие без наслагването на определени черти и заемки , като
се пренебрегва ролята на културната мобилност ;
-пето-опитът за внасяне на порядък в хронологичен аспект би спомогнало да се
избегнат приети вече и недостатъчно обосновани постулати- чиято неясна
формулировка е вече твърде амортизирана и показала дефекти в науката;
-шесто-аргументите за търсене на една нормална и реална хронология са
повече от необходими и с оглед на самото познание за събитията;
-седмо-от съществено значение е формулирането на една стройна и качествена
концепция за реалната хронология /последователност на събитията - засега
обстоятелственият материал за това е все пак доста накъсан и непълен /-която
да внесе определен порядък в качествените изследвания на проблемите на
градското и архитектурното развитие .
Може да се изтъкнат още много причини . Най-важното е ,че вече се осъзнава
от много специалисти , че трябва да се преразгледат твърде много неща – освен
постулати и възгледи - но и да се анулират погрешни съждения и факти .
По този начин до голяма степен би се променило и самото ни отношение към
историята на града и архитектурата , биха се променили и възгледите ни по
много въпроси .Това ще рефлектира като цяло върху нашите общи познания и
ще бъде една своеобразна мяра за неотклонение от реалността .
Както се казва- времената на схизмата – каквато и да е тя - отминаха .
Освен всичко изказано като логика на познанието до сега – трябва да се
изтъкне и фактически променения вече потребител – гражданинът , който по
един или друг начин е вече много повече информиран и много повече знае .Да
си припомним само до преди някакви петдесетина години какво беше нивото
на информирантост на отделните граждани и сегашното . Като се прибави

17
Англия, Лондон. Птичи поглед над града.

Франция, Париж. Птичи поглед над града.

Градовете –символи – трябва ни определено подготовка за да се сблъскаме с тяхното

възприемане.Познанията не трябва да се ограничават само във видимата част,а трябва да засягат много
по-дълбоки страни на градското им развитие.

18
огромното количество целенасочена информация – явно , че трябва цялата
наука да се промени .
Няколко предварителни думи за урбанистиката / градоустройството , още-
урбанизма / - това е на първо място многопосочната проблематика ,
субективността на повечето изтъквани възгледи , оценки и интерпретации и
феноменологичното й въздействие върху субекта на възприемането - човека
/гражданин/ и обществото.
Най-общо групите въпроси могат да бъдат съотнесени като такива към
социологията на града , т. е. към спецификата му като социален обект на
изследване и като феномен - отъждествяващ някакво единство между
обективните и субективните структури на жизнената дейност на човека .
И така - това са следните групи въпроси :
-Основания за определянето на едно селище като град;
-Причини за възникването на града;
-Фактори и тенденции за изменението на града като система/ структура/;
-Организация /структура/ на града като място /среда/ на обитаване и
определена дейност;
-Градското пространство като пространство на взаимодействията;
-Градският образ на живота- особености ;
-Урбанизацията и териториалното въздействие на градските структури;
-Същност на града-основни черти, образ, предназначение и смисъл на
функциониране и развитие.

Все още не е приключил основният спор за възникването на града – в резултат

на „земеделският експеримент“-довел до хранителни излишъци или пък се е
проявила основната роля на свещениците /шаманите/-тези пазители на
знанието ,тези които са определили и отделните специализации по професии и
са планирали !
В световната архитектурна история има много примери за категорично
вмешателство в една формирала се структура и изграждане на един принципно
нов град .
Това най- добре се илюстрира с Лондон , Париж , Филаделфия , Берлин ,
София и не малко други градове . Тогава когато стихията на градската тъкан
надделее над основния скелет, когато се предприемат значителни локални
намеси , когато се нарушат основни , жизнено важни възли и оси за конкретния
град- тогава идва времето на революционните мерки . Разбира се при наличие
на силно управление и обществен ред .
Претворяването на идеите на „сефиротичното дърво” за „Новия Йерусалим”- в
плановете на Лондон и Вашингтон , отправната композиционна точка на
храмовия комплекс в Древен Египет- Карнак - Луксор спрямо главната
композиционна ос на Париж са още и още доказателства за обоснованата
философия на архитектурата и градоустройството - като практикум на
пространственото конструиране . Изследвайки плановете на древните градове

19
Азербайджан, Баку. Градски силует.

Туркменистан, Ашхабад. Градски силует.

Масовата ориентация към по-нататъшно развитие на определено богати държави по отношение развитие
на столиците- доведе до нови експерименти с изключителното влияние на синтеза на изкуствата.Дори се
заговори за търсене на утвържадаването на национални стилове.

20
на световните признати цивилизации – в това число и на най-новата- Маргеана
/на територията на Каракум - в днешен Туркменистан /все повече можем да се
убедим , че класическите композиционни похвати за условно наречения
исторически град са повече от задължителни . На тяхното прилагане до голяма
степен дължи просперитета си всеки град.
Разбирането за съвременната - преди всичко растерна структура на града
доведе до масови трансформации - много градове просто загубиха
специфичния си облик и се унифицираха до банални градски улични и
площадни пространства с бедно обзавеждане и едва ли не типизиран стилов
образ . Масовият случай на тези градове доведоха сивотата на бита и
обезличаването, едва ли не заприличаха на продукти на „градската
конфекция”.
Цели сто години градовете се лутат и се опитват да се нагодят към
моторизацията, активността на функциите и мобилността на своите граждани .
Започнаха да се формират активни градски пространства .
Механизмът на тяхното развитие е твърде специфичен и до голяма степен е
подчинен на демографския потенциал и общественото развитие.
Какъв е механизмът на развитието на активните градски пространства?
В момента се изготвят интегрирани планове за градско възстановяване и
развитие - като търсене на онази магическа формула за интегрирането на
градовете ни в европейската общност на проспериращите градове и гаранция
за промяна към по-добро - за разлика от често пожелателните концепции за
развитие на градовете от близкото минало .
Не че в т.н. „Напреднала Европа“ няма какво да се желае и че те са идеалът за
напреднали градове – по-скоро нивото и стандарта на обитаване в тях е по-
съотносим с претенциите на съвременното ни общество .
Но докато американците са изправени пред дилемата - „накъде след
субурбията?” - то ние трябва да извървим пътя към по-благоустроения и по-
организиран , по-близък по историческия си мащаб европейски град . Откъде
да почерпим достатъчно добри и успешни примери за подражание?! Само от
Европа ли – или да погледнем в по-широк кръгозор по света ?!
Тук определено рецепта няма! Различните градоустройствени експерименти в
Китай - Шангхай ,Тянчжин и Шенчжен , в Абу-Даби - Маздар сити , в Южна
Корея - Сеул , В Азербайджан - Баку, в Туркменистан-Ашхабад са толкова
различни и с толкова несравним социален и функционален заряд – че по-скоро
доказват възможностите за разни посоки на изграждане на нови градове.
Мащабните планове на отделни напреднали в икономическо отношение
държави – свързани с очакване за изчерпване на природни ресурси след
определен – сравнително кратък период от време и желанието до тогава
битовата и социална база да е изградена напълно ни дават само някои жалони
за бъдещото развитие – но не и точната методика и концепция .*39,84,85
Новите градове винаги са символ на прогресивната мисъл на определен етап.
Те са въплъщавали и определен обществен идеал .

21
САЩ, Ню Йорк. Градска среда.

САЩ, Ню Йорк. Градска среда.

Големите градове откриха една нова възможност- да редуват обособени контрастни пространства-за
радост на гражданите и като търсене на разнообразие и близост с природата.

22
 Логиката на съвременното интегрирано планиране - каквото го познаваме в
европейски план се основава на наличния потенциал на територията,
очакванията и желанията на гражданите /от местната общност/ и
възможностите –зададени от определена стратегическа, планова и управленска
рамка . След преодоляване на увлечението по плановете за тотално
използуване на териториалните ресурси - съвсем естествено е да се пристъпи
към модел на земеползване и териториално устройство-поставен в реалистични
параметри и практически осъществим.
-Градският интериор като мяра за неотклонение в пространствено отношение

Взаимодействието на архитектурно-строителните и дизайнерските проблеми в

рамките на откритата градска среда напоследък протичат под влиянието на
значителните промени в общественото развитие , провеждането на редица
градоустройствени и благоустройствени експерименти и нарасналите
изисквания на самото градско население към качеството на средата .
Ако приемем ,че архитектурата векове е усъвършенствала своите концепции
и форми изхождайки от принципите на изявяване на отношение,съразмерност
и изразителност в така или иначе обособените в зрително отношение
пространства , то градският приложен дизайн предполага все повече нови
разновидности на формалния признак –„красота”,”структура”, „порядък” и
„баланс”и може да бъде отнесен към вторичния в сравнение със
съдържателния потенциал на формата . На практика в приложния дизайн се
решават проблемите на синтеза в изкуството .Тук е мястото да се подчертае
значението на емоционалното преживяване на пространството като
художествена ценност – едва тогава може да се говори за архитектурата като
изкуство , а градската среда- обозначена като градски интериор – като
неотменим пространствен художествен компонент на общото възприятие .
Планираният град ,замислен като статична,точна рисунка все повече доказва в
развитието си,че е динамично явление . Освен всичко той рядко се възприема
статично .Както не съвсем случайната ориентация по световните посоки на
античния град , така и самия характер на пространствените трансформации в
съвременния . *52
Художествената организация на пространството или отношението структура-
композиция по особен начин отразяват формирането на градския образ и
локалното пространствено въздействие .Така плановата и пространствената
композиция се изявяват като две части, два аспекта на една същност .
Градската обвързаност и градската художествена организация на практика са
тясно свързани с древното параметриране на града, с неговото оразмеряване на
първоначалния етап на развитие .*2,15. Принципът на композиционното
единство- изразяващо се в търсене на преднамерено хармонично
пространствено равновесие, верният пространствен мащаб , правдоподобното
отчитане и отразяване на обществените и природни фактори са всички тези
,които в крайна сметка обуславят мярата за неотклонение.

23
България, Кърджали. Останки от древния град Перперикон.

Германия, Кьолн. Градски силует от стари времена.

Естествена доминация в конкретен сложен релеф- град –господствуващ в пространствения си регион.

24
1.2. Градският генезис
Какъв е генезисът на града и основните етапи в неговото развитие ,какви са
причините за обособяването на този абсолютен обществен феномен и какви
метаморфози има в неговото планиране , управление и вътрешно развитие ,
кои са движещите сили в градската история и по какъв начин градското и
обществено развитие се припокриват и отъждествяват , какви са моделите за
„идеалния" град и какви са перспективите на града в бъдещето ,какви са
футуристичните физически трансформации на града и развитието на
обществото;

Възникването на града – или от стихийността към организацията - Теории на

революциите или прехода

Възникването на града е интерпретирано по най-резличен начин в историко-

социален аспект .До скоро се считаше ,че от малките селища - постепенно са
се развили търговски структури и тези от тях , които са били на пътя на
основната търговия са се развили като градове . Други били създадени като
военни градчета , а трети като седалища на олигархията и аристокрацията .
Особен статус имат градовете – храмови / духовни / комплекси .
Всичко това сега звучи направо наивно и извадено от съдържанието на детски
приказки – абсолютно несериозно и плакатно – на фона на най-новите
разкрития на градската археология . И въпреки това – истината бавно си
проправя път Твърде много конкуриращи се теории в момента дефинират
факторите за прехода към заседнал живот и заниманията със земеделие на
определени групи от населението - като един от факторите въобще за появата
на по-сложно и планово организирани селища и после на градовете , а именно :
-на оазисите,
-на хълмистите флангове на определени предпланини и съществуващо
естествено разнообразие,
-демографските теории за струпване на хора и необходимост от повече храна, -
на еволюционната преднамереност и постепенната еволюция и адаптация на
хора и растения за храна,
-на определен благоприятен климатичен период и изобилие,
-на дългия преход и забавеното развитие на социалните системи и т.н..
Има теория дори ,че някой е научил в рамките на някакви си 500 години
повсеместно хората да отглеждат опитомени растения за храна . Това разбира
се е несериозно . Въпреки , че още не е разгадан механизмът на древното генно
инженерство и как основно от лимец се стига до култивираната пшеница и
идеята за заседнал живот. Така и оризът, ечемикът , овесът , ръжта , просото и
царевицата като основни зърнени храни постепенно се обособяват и стават
могъщ фактор в общественото развитие – главно гарантирайки по-дълъг и
спокоен живот, в известна степен регулярно хранене и възможност за
запасяване с храна и в неблагоприятните сезони . Напоследък се приема една

25
Карта на разпоространение на неолитните докерамични и керамични култури.

Останки от неолитни жилища.

Класически похвати в археологията- търсене на артефакти –свързани с бита, хранененето,пребиваването.

Масовият принцип за отседналост в конкретната територия.

26
друга теория , че в близост до местата по света , където между преди 15 000 и
7 000 години е започнала революцията на производството на храна има големи
големи територии /суша/, които са потопени от постглационални потопи
отпреди цитирания по-горе период.
Индия- едно от древните земеделски „огнища” е загубила повече от своята
суша от 1 млн.км2 най-вече в южните и западни части и най-много на
северозапад/ т.е. близо до цивилизацията Инд-Сарасвати /, Китай и
Югоизточна Азия губят над 3 млн.км2 /от Малайзия през Индонезия и
Филипините ,Тайван и Корейския полуостров; Плодородния полумесец -
Месопотамия до наводнения Персийски залив , части от Еритрея на Червено
море ; Централна и Южна Америка -големи части от Юкатан , Никарагуа ,
Флорида и Големите Бахамски плитчини са погълнати от океана - в резултат
около 5 100г. пр.н.е. горите са били разчистени , а само сто години по-късно
вече е отглеждана култивирана царевица – областта Сан Андрес до олмекския
център Ла Вента . За тези именно земи се счита ,че са люлката на земеделието .
Доказано е ,че земята вследствие на края на ледниковия период е загубила
повече от 25 млн.км2 . *64
Именно в рамките на тези потопени територии е възникнало
растениевъдството /като един своеобразен феномен на човешкото усилие да
устои на дивата природа/ – близо до поречията на древните велики реки – там
където е имало мощен пласт плодородна почва и огромен почвен ресурс за
развитие на масови култури /макар и все още в диво състояние/. Обикновено се
счита ,че селското стопанство набира скорост чрез селективно отглеждане на
житни треви/ лимец и ечемик/, а не тези които ще подкрепят с по-голяма
възвръщаемост на калории чрез по-големи семена . И това е подкрепено с
факти - за земите на Левантийския коридор и Плодородния полумесец , а след
това –в Европа и Азия .
Говорейки за първата -„неолитната революция” обикновено се визира
голямото значение и степента на промяна в общностите , в които новите
земеделски практики са били постепенно приети и рафинирани. Така се
цитират приблизителните центрове на произхода на селското стопанство и
неговото разпространение в праисторията – Плодородния полумесец и
обособения Левантийски коридор / 11 000 BP /, басейните на реките Яндзъ и
Хуанхъ / 9 000 BP /, планините на Нова Гвинея / 9 000 - 6 000 BP/, Централно
Мексико / 5 000 - 4 000 BP / , Северна Южна Америка / 5 000 - 4 000 BP/,
Субсахарска Африка /5 000-4 000 BP - с неизвестна точна локализация /,
източната част на Северна Америка /4 000-3 000 BP/- /Северна Америка /4 000-
3 000 BP/- /BP- before present-1950/ .При този преход навсякъде се посочва ,че
е свързан с промяна от по-висока степен – от начинът на живот на номадски
ловец-събирач , към по-уреден, аграрно базиран и повлиян от местната култура
опитомител на различни растителни и животински видове човек . Парадоксът
е, че реалната загуба на време за набавянето на храна /в необходими калории/ е

27
Индия. Подводни останки.

Индия. Подводни останки.

Датата на възникването на първите градове се отмести с почти 500%-т.е. пет пъти!/И това само за
някакви си десетина години нова археология!/Обществото се забърза да навакса изгубените години на липса
на основно познание за генезиса.

28
по-голям за сметка на получаването на известен излишък и запас- един вид
свръхпроизводство с възможност за съхраняване .
Именно това е и един от факторите за по-нататъшното развитие на
обществото. Счита се ,че социалната промяна е в резултат и на по - плътната
популация - от там по-големи заседнали общности, натрупване на стоки и
разнообразие от инструменти и специализация в различни форми на нова
работна ръка . По -големите общества водят до развитие на различни средства
за вземане на решения и за обществена организация . Хранителните излишъци
правят възможно развитието на социалния елит , доминиращ цялото общност и
монополизиращ вземането на решения . Паралелно с това развитието на
селското стопанство води и до дълбоки социални разделения и насърчаване на
неравенството между половете .
Тук обаче възникна един голям проблем – не особено добрите условия за
земеделие именно на местата на най-ранно откритите следи .
Още защо цивилизациите и първите градове са се появили максимално
отдалечени от планините - където е възникнало земеделието и при това от
самото начало демонстрират плановост , характерна градска инфраструктура и
поддържане на архиви /нещо което трудно може да се определи като вродено
умение .
По някое време паралелно се проявява и т.н. „революция на вторичните
продукти“-онзи набор от селскостопански дейности и използване на всички
земеделски и животински продукти /на определен етап -одомашняването на
коня – първият „двигател“/, който е идентичен със съвременните дейности .
Доказва се и че хората не са извършили преход от ловец и събирач към номад
– скотовъдец . Появява се парадокса на „третото по вид“ население на
градовете .*52.
Истинска сензация са откритите през 1993 година подводни руини на град в
Камбайския залив / Кумари Кандам / - Индия / или още така наречения
допотопен Тенмадурай/. Най-интересното е ,че неговите размери са огромни
/към 9 км дължина/ , а датировката му е поне с 5 000 години по - ранна от
Харапа и Мохенджодаро .*64. Това окончателно доказва ,че не толкова
земеделието и търговията са предизвикали градската революция , по – скоро
обратното – самите градове са стимулирали тяхното развитие .
И като че ли нещата си идват на място – особеният и най-важен фактор за
развитието на града е светилището.
Тук е мястото да се изтъкне ,че градовете могат да се представят като една
пълна и завършена концепция за цивилизация само чрез отношението на
особената каста /прослойка / от обществото – колектори на познание и на
практика управляващи – градовете са предварително замислени изкуствени
построения- с разпознаваеми характеристики /свързани в специфичен архетип/
и свързани с огромни и все още неразгадани възможности в областта на
механиката и математиката . Самото проявление на градовете и сравнително
устойчивото им и познаваемо поведение в развитието говорят за ясни и

29
Египет. Втора неолитна епоха. Доене на домашна крава.

Шотландия.Оркнейски острови.Неп-Оф-Хауар. Жилищна постройка от неолита.

Артефактите на бита се оказват твърде показателни за развитието на градските цивилизации.

30
категорични планови характеристики – прецизно дефинирани и категорично
спазвани от всички цивилизации. Това потвърждава тезата за прото-
цивилизацията и обяснява до голяма степен етапността /периодиката/ в
цивилизационното развитие и опровергава всякакви съмнителни концепции за
извънземен произход и пр. на човешкия род.

Втората неолитна революция е осъзнаването , че опитомяването на животните

е абсолютно неотменима част от бъдещото развитие - освен като доставка на
вторични продукти , но и като храна и работна сила . Първото опитомено
домашно животно е на практика – дивата пчела – и от там добивът на пчелен
мед /най-висшето лакомство/ и пчелни продукти . Само добивът на мляко / от
одомашнени бозайници – кози , овце , крави , камили и коне / удвоява броя на
населението , а месото допълнително допринася за по-добрия уседнал живот .
Появилите се излишъци съвсем редно е да предопределят и появата и
развитието на търговията . Уседналият живот предопределя и един от най-
важните моменти в историята- преходът от привързаност към определени
части от територията/ конкретно както обработваеми - така и просто на
локацията/ към личната собственост върху земя и вещи . Това в крайна сметка
води до нарастваща сложност в социалната структура на обществото, което
неминуемо води до възникването и развитието на първите антични градове.

Възникналото на времето малко бедуинско племе на границите между Йемен и

Саудитска Арабия /известна още като „Щастливата Арабия”/ по ред причини
първо открива „печелившата търговия”.Този изключителен шанс за разлика от
равноценния обмен го превръща в един вид „търговско” племе, което иначе
представено съвсем упростено успява да се разсели по целия свят и успешно да
се натурализира във всички народи като запазва способността си да контактува
със своите членове . Именно то е носител на всички големи достижения в
цялото обществено развитие - езиците , -писменостите -като средство за
съхранение на информация и възможност за комуникация,-достиженията на
научно-техническия прогрес – но и –робството , -демокрацията , -съда и
частното право .*52
Самата древна познаваема история е написана от това племе - а по- късно с
течение на времето това съобщество щателно е следило за „качеството”на
описанията на самата история и перманентно я е поправяло с цел прикриване
на неизгодни за него истини . Тази голяма загадка в историята вече е съвсем
ясна и може да се коригира от гледна точка на истината и неистината за
определени периоди от общественото развитие и за цели догматични картини
на бита и обществото . Умението да планират се доказва най-вече с основната
цел - все по-големи печалби . Ето защо може да се твърди ,че това съобщество
е провокирало и развитие на отрасли от търговията за които е необходима
особена организация- например добивът и търговията със злато и сребро-мед .
Има неоспорими доказателства за това ,че „възникването” на разделението на

31
Египет. Земеделско обработване.

Египет. Търговия.

Осъзнаването на илюстрирания бит вече ни показва и много по-различна картина от тази на

идеологизираната

32
труда е в същност трудова специализация - предварително замислена и
провокирана от търговска специализация и по-точно една нова специализация
на стоковото производство . Един вид и основното население получава шанс за
по-добър живот и печалбата на търговската прослойка е по-висока . Може би
за това обаче в класическата ортодоксална история нищо не се споменава за
конкуренцията и за истинската основа на робството - не това на абсолютно
обезправените хора , а на наетия работник .
На практика може да се твърди ,че това съобщество е подтикнало създаването
на градовете . Абсолютно невярни са твърденията ,че едва ли не малките
селища хармонично са се развивали и постепенно са се превръщали в градове .
Самата природа на селището и градът са различни и се основават на съвсем
различни основи. В рамките на селището господствува т.н. „матриархат”-
организация на първобитен принцип, който е самодостатъчен за
съществуването на малък брой жители /най-често в роднински връзки/ на
селището .*14. Характерът на търговията е на принципа на свободната обмяна
на стоки и най-главното –липсва частна собственост . Няма как – без този
основен механизъм да се развива селището и то да прерасне в град . Просто не
са на лице основните фактори за това – а именно – търговията с печалба и
разслоението в обществото .Това се наблюдава и до сега по света . В историята
са познати много типични примери за това –селата в Индия и Китай въпреки
многочислеността си не преминават в градове , защото всичко е на принципа
на обмяната , а спомените за усвояването на Дивия Запад в Съединените щати
говори за построяването именно на нови градове-колкото и малки да са ,
поради простата причина ,че всичко е подчинено на парично-стоковите
отношения /в повечето градчета има и банкови клонове!/.
- Протоградската организация.

Едва сега можем да твърдим ,че се доближаваме плътно до значението на града

като основен носител на обществената и социална същност на обитаващия в
големи общности човек . Град и общество са на практика неотделими .
Разгледана етимологически английската дума за град-„city” е свързана с
думата „цивилизация”. Самото проявление на градовете и сравнително
устойчивото им и познаваемо поведение в развитието говорят за ясни и
категорични планови характеристики – прецизно дефинирани и категорично
спазвани от всички цивилизации . Това потвърждава тезата за прото-
цивилизацията и обяснява до голяма степен етапността /периодиката/ в
цивилизационното развитие и реалната приемственост в исторически план .
На съвременния етап класическата история представя една „класическа”
утвърдена твърда хронология на първите градове и съответно цивилизации,
а именно : -Месопотамия -края на IV и началото на III хил.пр.н.е.; Египет-края
на IV и началото на III хил.пр.н.е.; - Индия - края на IV и началото на III
хил.пр.н.е. ;-Китай - средата на II хил.пр.н.е.; -Централна и Южна Америка-
средата на II хил.пр.н.е.

33
Индия. Изображение представящо как арийците се преселват в Индия.

Индия. Ариици развиват селко стопанство в днешна Индия.

Често превратното отношение към най-древната история е „художествено претворявано“/и естествено

преиначено/ от различни художници по поръчка най-често на религиозни фанатици и като елемент от
определена идеология.

34
Всичко това се преповтаря в учебниците по история на града и на
архитектурата , като видимите нови и нови артефакти –променящи
представите за истинската хронология и особеностите в развитието се
пренебрегват .
Съвсем обясним е и повърхностния анализ на архитектурните явления , който
следва от този тъжен факт на нашето съвремие . Неумението да си изградим
една гъвкава представа за обективното и реално случващото се преди хиляди
години ни води до сегашните заблуди и лековати изводи . От изброените по-
горе „всепризнати” цивилизации - четири са ни оставили преди всичко
необикновени паметници от камък и непълни колекции от легенди , предания и
други надписи .
Изчезнали в историята - за тях може да се съди само по материалните следи ,
по различните своеобразните ”преводи” на други по-късни техни приемници .
/Съвсем наскоро се намери „четвъртата река“ и местоположението на
библейската „Райска градина“!/
Индия е по-особен случай. Цивилизацията „Инд-Сарасвати” е принципно нова
култура със забележителни постижения в строителното инженерство, с
използване на интересен изключително здрав и практически вечен строителен
материал /който и сега може да се използва/- печената тухла в единен модул и
прецизно изпълнение.
За пръв път се „експериментират” гигантски планирани градове, проектирана
е инфраструктура, дори улично осветление и събиране на отпадъци! На
практика ни се демонстрира една изключителна градска култура, която следва
да се изучи по-подробно.Може би е редно да не се слагат под общ знаменател
тези древни цивилизации и да се задоволяваме само с бегло обрисуване, малко
снимки на руини и обичайната числова легенда и мащаб.
Нещата са закодирани много по-дълбоко и си струва да се разучат и открият
като замисъл и закономерност. С овладяването на земеделието се счита ,че
започва един доста дълъг период в общественото развитие –наречен „неолит”.
Прието е да се говори за фази при него-като първата е т.н. „безкерамична”- без
използуване на каквито и да е изделия от глина .
Около 6 500г. преди н.е. вече започва втората фаза - например в Месопотамия
възникват култури които вече правят архитектура /жилища, складове,
обществени сгради/ от тухли –формовани/ отначало от непечена, а по-късно от
печена глина/.
В Пакистан /Древна Индия /- е открито и първото фермерско селище-
Мехргарх -7 000г.пр.н.е. Там също постепенно уседналите жители започват да
развиват занаяти и обработка на метали! Обществото започва да
усъвършенства своята организация- появила се е печелившата търговия и
започват да никнат керван-сараи и етажни жилища с пристроени складове.
Започва масово строителство на търговски пътища с пунктове за поддръжка .
Масово се използва животинска сила за пренасяне на товари . Самите товари
нарастват до масов обмен на търсени от цялото общество стоки .

35
Кулата на Вавилон в Месопотамия от Питър Брьоргел Стария.

Изглед от другия край на кулата.

Особено е мястото на историческите събития –изобразявани чрез живопис в християнската религия.

36
Заражда се регионалната търговия и търговията със смяна на приносителя –
кораб–керван. В градовете възникват търговски делови квартали за този вид
търговия на едро. Обозначаването на дадена територия с цел маркиране на
собственост върху нейните ресурси е първата крачка към изграждането на
постоянни селищни структури.
Това е първия етап на протодържавното устройство на т.н. „човешко
общежитие”/или още-съвместно съжителство/. Заедно с концентрацията на
определени ресурси възниква и необходимостта от изготвяне на своеобразни
карти -специфични „ маршрутни анимации” на сухопътните и водни пътища
заедно с времето за достъп , налични териториални особености - планински
хребети или проходи , места за почивка с наличие на водоизточници , бродове
на реки и пр. особености и дадености на територията .
Това са на практика първите лоции и могат да се считат за първите способи за
интелектуално овладяване на пространствата. В по-нататъшен ред може да се
изброят карти и скици за големи земеделски участъци-необходими за
осушаване, заблатени територии или пък земи за напояване - като това вече е
по силите на по-централизирани и големи организирани формации . Проявява
се и една форма на разселване-като град-колония. Той е служел за овладяване
на по-плодородни земи. Тази сложна структура от урбанизирани и
обработваеми земи и участъци поражда необходимостта от организирано
налогоплащане- като основа за някакво обществено развитие и натрупване на
излишъци.*52.
Без съмнение за да се организира това е трябвало да се извърши гигантска
подготвителна работа и преди всичко – планиране и проектиране. В
исторически план цялата предварителна работа –като съвкупност от планове и
разчети е позната като „парадигма”- по-късно към нея прилагат и определени
правила и процедури на базата вече на натрупан емперичен опит и познания.
Интересен момент е развитието на този уникален строителен опит чрез
професията на архитекта като първомайстор и комплексна фигура с
изключителна роля в обществото при спазване на общоприетите за даденото
общество правила на демокрацията /или държавното устройство/. Появяват се
гигантски постройки за социалния елит . Селищата подготвят почвата за
прерастването си в градове. Отначало това са твърде характерните свързани
три или повече такива , като част от тях се специализират за обществени /най-
често религиозни/ нужди . Появяват се акрополи и изкуствено създадени
натрупани тераси в средищната част на такива поселища .
Историческата наука все още не е изяснила цялата политическа организация ,
характеризираща първите култури като Урук от края на IV хил. пр. Хр. Това
което е разкрито говори за малки държавици –поделили си обширната долина
между двете реки Тигър и Ефрат и поречието на общото трасе към постепенно
завиряващия се Персийски залив –управлявани от съвет на старейшините.
Това са държави от градски тип-т.е. силно локализирани.Често за тях се говори
за градове-държави - но в същност това наложило се понятие /заимствано от

37
Ирак. Разкопки в Лагаш.

Ирак. Изображение на някогашен Лагаш.

Често възстановката на фактите не е достатъчно убедителна и самата тя не е направена с отчитане на

реалната градска структура и изводи от ситуационното решение. Самата художественост изисква
натрупване на тежки елементи и от гледна точка на изобразителното изкуство-като технология и техника
на рисуването-доближаващо се до религиозните изображения.

38
една доста по-късна епоха- Рим/ е лишено от значение – прилагано за тази
твърде отдалечена във времето епоха. Най-правилно е те да се считат за
политически единици, съставени от различен брой социални групи/достатъчно
обособени/, които признават своята принадлежност към една и съща общност
и се вписват в територията , върху която разпростират собствен контрол и
упражняват общински права .
Появяват се и монархически режими , неизяснени достатъчно дали са изборни
или напротив -наследствени . Липсва основание да се счита ,че това са и
градове - храмове /управлявани от царе-жреци/- погрешно по аналогия с
мащаба на храмовете и пространствената доминация . В Индия това се случва ,
но не и в Месопотамия и Египет.Особен вододел при възникването и
обособяването на градовете е фактът на утвърждаването на изключителните
права върху определена територия и практически влошаването на природата на
политическите отношения със своите съседи .Това е на практика основния
претекст за непрекъснатите войни . Те обаче не се водят с цел унищожаване на
противника,а само за промяна на границите на територията и вземането на
плячка . Прословут в това отношение е стогодишният конфликт между двете
държави –Лагаш и Умма.,както и между Ур и Урук- довел до тяхното
обединяване. В историята са известни факти и за още един феномен-
стремежът на някои монарси да нарушат това привидно равновесие и да
учредят институции, надхвърлящи местните рамки и стремящи се да обединят
повече регионални съсретдоточия и сили в общността на един съюз .
Чак до 2 300 г.пр.Хр. общото равновесие е поддържано в рамките на договорни
общи управления по отношения на общо светилище . Във въпросната година е
направена първата стъпка за обхващане на цялата територия властово.За
разлика от Месопотамия /Двуречието/ в Пакистан/Древна Индия/ нещата стоят
по друг начин .
Разкритията на Мохенджо-Даро и Харапа показват,че двата града са били
нещо като „оазиси” на мира- осигурявали са кореспонденция/ търговия/ със
земи- отдалечени на огромно разстояние и същевременно няма данни за нито
една война, липсват артефакти за въоръжение и войска! Жителите им не са
практикували завоевателни походи! Там за пръв път е изграден и градски
водопровод! Освен това първите градски тоалетни и градска канализация! Това
ако не е въплътена мечта на идните поколения! Можем да направим
предположение ,че тези градове са успели да изградят един вид търговско-
логистична неприкосновеност –изгодна за всички населяващи тази немалка
територия и в същност се изявяват като един вид неутрална територия за обмен
и търговия /намерените огромни зърнохранилища/.
Много важен момент е ползването на термина „империи” от историците .
Думата е удобна , но невярна по съдържание и е твърде неясна обвивка на
качеството да съдържа понятия - като политическо обединение , параметри на
властта и географската принадлежност. Тук има място и претенциите за
овладяването на петте елемента-центъра и четирите посоки на света –което

39
Градски изглед на Урук.

Ирак. Останки от шумерският град Урук.

Пак пример за неудачна възстановка поради икономисване на информация и неумела рисунка.

40
осъществявано от отделните владетели посредством усилия за централизация и
перманентно военнолюбие се конкретизира с осигуряване на териториалната
/поземлената / основа на монархическите режими . В това отношение са
познати три направления за развитие,а именно:
-централизаторско проявление –империята като прибавяне и съвместяване на
нови територии /победители и победени/-като царствата се присъединяват
цялостно;
-перманентната война-пряко свързана с трайността на царската власт и
осигуряването на ресурса за принципно екстензивното развитие.Войната е
възприемана като естествена икономическа дейност;
-поземленият ресурс на имперските режими- подялбата на част от поземлените
имоти на победените като стимул за развитие на елита. Осигуряване на по-
сложно организиран ресурс за обезпечаване на бъдещи политически и военни
проекти.
Всичко това показва колко трудно и мимолетно е всяко равновесие, какви
противоречия непрекъснато се инициират и как обществото в градовете все
още живее на ръба на спокойствието. Всяка власт е нестабилна може би и
поради сходните възможности и съществуващите подобни ресурси .
Парадоксът е ,че конкуренцията за власт води до логическата разруха на
империята- нещо , което се повтаря и до наши дни .*39.
Постепенно обществото търпи и културно развитие –променя както модела на
империята така и традицията в съществуването на малките държавици-
създават се условия за нова доминантност и за по-големи структури . Нещо
което ще доведе и до първият мегаполис - Урук в Южна Месопотамия-
разположен на 550 хектара с крепостна стена /дори двойна на места!/ с
дължина 9,5 км и 900 кули/!/ с квадратно и кръгло сечение . Интересна е
съпоставката с хипотезата за развитието на цивилизацията Инд-Сарасвати –
основана от оцелелите от изчезнала крайбрежна цивилизация в Индия, която е
била разрушена от глобални потопи в края на ледниковия период . Въпреки , че
все още няма изцяло удовлетворителна хронология за Индската епоха- може
само по този начин да се обясни как заселилите се са вече опитни земеделци и
са поставили началото на земеделски и скотовъдни общности.
Поради верски причини обаче те развиват един съвсем утилитарен бит,
скромен и дори аскетичен начин на живот дори при организацията на по-
големи и сложни урбанистични общности . Техен прерогатив е съхраняването
и предаването на знанията отпреди потопа- това е основата на тяхната
стабилна организация на обществото . Мехргарх е типичен в това отношение –
на практика още преди 7 000г. пр.н.е. те се изявяват като добри земеделци .
Налице е и един непрекъснат в археологически аспект континуитет между
Мехргарх и възхода на Мохенджо-Даро и Харапа след 3000г.пр.н.е. . По-късно
поради неизяснени все още причини около 2600-2500г пр.н.е. се забелязва един
бум в урбанистичната експанзия. Това е забележително- почти 5000 години
обществено развитие !Забележителен е генезисът на древните градове .

41
 Карта на Герардус Меркатор включваща северния континент.

Антарктика представена по време на шумерската

и египетската цивилизация.

Фантастичните с качествата и точността си древни географски карти-един феномен на генезиса.

42
С откриването и на следи от потъналите покрай крайбрежията цивилизации ,
както и в Сибир , Шпицберген, Антарктика много скоро категорично той ще
бъде изяснен напълно и ще може да се състави една по-приемлива
хронологична картина на древния свят . А тя ни е абсолютно необходима за да
се ориентираме за нашето бъдеще .
Анализирайки древните култури трябва да си представим реалната картина на
живота на тогавашните хора, които са се опитвали по свой начин да живеят в
хармония със своята среда , които са прилагали определена смес от стратегии ,
за да си осигурят удобен живот и сигурност в бъдещето и които първоначално
успешно са избегнали капаните на милитаризма и материализма - прекаленото
консуматорство и пренаселването . Част от тези хора /граждани/ , които са
просперирали в бесните темпове на цивилизационното развитие се загубват.
Само малка част от цивилизациите оставят видими следи .
В този смисъл -коректността при изучаването трябва да бъде над всичко .
Затова трябва да се върнем в градските си анализи почти двойно повече време
по-назад . В крайна сметка самите първоизточници са най-точния и верен
критерий за истинноста - от там прогнозите ни за бъдещето ще бъдат по -
убедителни .
Урбанистът /архитектът/ - изследовател на историята обикновено си служи с
проверени материални факти . До голяма степен обаче - познаваемото от
негова гледна точка се различава от това на другите изследователи - археолози
, историци, географи , геолози , физици , културолози , теолози и т.н. Той не
трябва строго да се доверява на поднесени факти , само по откъслечни белези -
просто защото често сме свидетели на изопачени изводи и подвеждащи
анализи . Когато съпоставката е комплексна — тогава са изключени всички
изненади и погрешни и ненужни изводи .

-Градското планиране- планираният град – параметри , форма , мащаб

Може би учудващо за съвременните хора е , че почти всички находки на

градове , като се започне от най-първите /ако е възможно да се въведе такова
понятие/- са на планирани изцяло или отчасти градове . За това говорят и
древни писмени паметници –в писмото на Древен Египет „градът” и
„крепостта” се обозначават с различни йероглифи , което говори за тънкото
разбиране и разграничаване на естеството на града , като особена форма на
концентрация на хора върху една сравнително ограничена територия .
Месопотамските градове пък имат още по-сложна структура /отчитайки
заобикалящите ги територии - при Египет – пустините - даващи
преимуществото на крепост и Месопотамия - пасища и обработваеми земи -
изискващи съответно по-големи размери както на самите градове , така и на
крепостните им стени /.
Древните текстове говорят за подробно разработено градско планово
законодателство , в рамките на което много точно и конкретно са били

43
Древен Вавилон -един от старите градове на възраст повече от 5000г.

Карта показваща търговските връзки в Месопотамия.

Древните градове трябва да се ситуират върху древни карти – пример как останалите две реки в
Месопотамия-така и не се взимат предвид възникването на града в конкретния исторически период.

44
планирани буквално всички основни страни на градския живот . Тъй като
основните функционални характеристики на градовете са принципно
универсални- то градовете и системите им са създавани и планирали навсякъде
със сходен / ако не и един и същи/ набор от средства и прийоми . Има
принципни доказателства ,че в хронологичен план системата за планиране на
градовете се е заимствувала от отделните цивилизации в рамките на
историческата градска приемстваност и културни взаимоотношения . На
практика градската култура е базовият елемент при формирането на всяка нова
култура и цивилизация. Дали пряко или косвено – налице са фактите ,че
всички антични градове са познаваеми и подлежащи на описание по основно
базово функционално съдържание .
Още първите градове са ориентирани по посоките на света и съблюдават
правилна геометрична форма - нещо може би останало като следствие от
очертанията на поземлените участъци , но може би повече повлияно от
първичната идея за центричност .
Интересен момент се наблюдава при градските планове. Жилищата често са
ориентирани по посоките на света и имат най-вече правоъгълна или квадратна
форма /в първите –с изключително малки размери , като дори липсват
каквито и да е отвори за обичайните врати и прозорци , а достъпът е бил отгоре
–през покрива/. *34.
Интересен момент е налагането на квартала като основен градски елемен и
правоъгълната схема на трасиране - главно заради удобството на разчетите за
данък върху земята и от там се формира на практика универсален инструмент
на градското планиране - правилна правоъгълна мрежа на кварталите .
Наложил се като един универсален метод това води и до удобството за отказ от
ограничаващите територията крепостни стени , които вече се изграждат на
подстъпите към града , на далечните подходи и при необходими специфични
териториални особености , а не в територията на града .
Съвсем неслучаен е фактът ,че дори по време на „тъмното” Средновековие
някои владетели са се стремили при възможност да възстановят идеала на
римската планировъчна структура . Отказ от тази твърда схема се забелязва
само там, където има наличие на сложен релеф и по изключение - при наличие
на силни преобладаващи и постоянни местни ветрове.Тук е мястото да се
отбележи възникването на мащаба на градовете.
При всяка цивилизация в зависимост от преобладаващите локални ресурси той
е различен- при древногръцките /елинските/ ограничен , при Месопотамските и
Индските цивилизация –окрупнен . Приетият за мерна единица-„стадий”/около
180 метра не е много ясно от какво се е наложил . Иначе между два града
обикновено разстоянието се е измервало в „дни на преход” с кон или камила.
Появява се и една междинна дистанция –„парсанга”-/около 7 км/, която може
би е свързана с големината на най-големите градове . Все пак тази мерна
единица допринася много при разработването на плановете на новите градове.
Особен момент е дефинирането / съставянето / на твърди правила , като една

45
Алжир. Останки от римския граф Тимгад.

България. Хисаря. Южната порта на римския град Диоклецианопол.

Пример как останките в съвременна среда влияят на нашите представи за мащаба- от локалния елемент до
масовия елемент.

46
рекапитулация от емпиричния опит но по-древните известни на тях
цивилизации от римляните , които дори започват да строят нови градове като
лагери , а лагерите –като градове! Това най - вече се проявява в многото на
брой погранични градове. Към трети век от н.е. може да се говори за една
утвърдена и развита политика на териториална дисциплина в градското
развитие- при участие на архитекти и инженери/ при това тесни специалисти/.
Тази традиция се доразвива по-късно при колониалните фортове на Испания и
Португалия, византийската експанзия и т.н. чак до ХХ век .
- Генезисът на града е следствие на особени ,тотални промени в
развитието на човешкия индивид и на обществото като цяло - породени от
чисто социално-икономически предпоставки , а именно изнамирането на
печелившата търговия /търговия с отделна принадена стойност/ отначало със
сол , а по-късно с широк диапазон от стоки и възможността за неограничено и
бързо забогатяване на отделни лица или група хора за сметка на останалите и
започването на делението и разслоението на обществото по икономически
признак - съответно по социален статут .
Основните етапи в неговото развитие са присъщи за господствуващите
социално-политически и икономически отношения и се проследяват по цялата
хронология -известна ни от т.н. сътворение на света - до наши дни , като
именно двата основни компонента- пространствената среда и човешкият
фактор са обект и субект на цялото развитие .
Причините за обособяването на този всеобхватен и абсолютен обществен
феномен се коренят във факта ,че всяка активност -било то -социална или
икономическа се нуждае от определена концентрирана среда - в случая това е
градската среда .
Метаморфози в неговото развитие се проявяват с пълна сила при всеки един
етап в исторически аспект , а в неговото планиране , управление и вътрешно
развитие се наблюдават адекватни обществени реакции . Движещите сили в
градската история са на практика същите , които променят и движат
обществото - и по този начин градското и общественото развитие се
припокриват и отъждествяват, защото съвсем закономерно историята се
променя в градовете - като най-концентрирана среда. *58,59.
Моделите за „идеалния" град са по -скоро идеята за усъвършенстване на
градската среда и като една съвкупност в този прокламиран идеал са основа за
не една идеологема или концепция .
Реалните перспективи на града в бъдеще са тясно свързани с реалния му
градоустройствен потенциал ,с възможностите на обществото и с реалната
преценка на регионалната и локалната ситуация .
Футуристичните физически трансформации на града и развитието на
обществото ще отразят не толкова завършения обществен идеал ,а по-скоро
пряката нужда от усъвършенстване на градската среда в непосредствен
времеви отрязък / с малки изключения -с една обоснована национална
политика и регионална концепция/.

47
Канада. Монреал. Градски силует.

САЩ. Сан Франциско. Градски силует.

Съвременният градски силует може да се окаже изключително предопределен от региона

48
1.3. Градската структура

Говорейки за градска структура ,често разбираме онази сложна организация на

непрекъснато развиващата се градска среда която съчетава устойчиви
материални елементи и осигурява възможност да се осъществява най-различна
човешка дейност . Феноменологичната същност на тази структура все повече
се разбира като следствие от наслагване на много фактори - както в
исторически /естествен/ така и във волеви план .
Стремежът на човека-гражданин и на самото общество да усъвършенства тази
форма говори за категорично наложил се устойчив градеж , който обаче - за
разлика от често даваните за пример за подобие биологични формации -
мравуняци , термитници и пчелни колонии - се променя очебийно във времето
. За разлика от древните селища градовете са най-малкото на няколко стъпала
по-сложни като отношения между обитателите и параметрите на средата .
Независимо от най-вече красивия и романтичен привкус на връзката с
природата -човечеството няма алтернатива на града . Всички утопии за
градчета - „градини , космически и подводни колонии са само несериозен
поглед и епистолярна нищета. Много философи дълго време са се
упражнявали на тази тема . Някои възгледи сега могат да се споделят отчасти
като двигатели на градския прогрес или като особени упражнения по стил .
Редица от тях са послужили като водеща нишка в промяната на историята . Но
в крайна сметка се оказва ,че повечето са грешали в основното —
пренебрегването на човешкия фактор .
На всяко време са присъщи определени стремежи към хармоничното , към
демократичната организация и социалната справедливост . Дори героиката
като повествования е тържество на добрата воля , съюзът между светлината и
справедливостта . Този градски епос обикновено не обръща внимание на
реалните, нормални битови неща . Той естествено е насочен само към
отделния индивид . Градът обаче е колективна форма на обитаванедруд,
съжителство и развитие . По този начин неговата структура от самото начало е
закодирана още с първото трасиране на градския план . Колкото и да се
стараем да извбечем закодираната информация -толкова трябва да си даваме
сметка и за съвсем различния кръгозор и светоглед на древните хора . Някои
факти от тази твърде интересна и закодирана история ни се струват като
гениални постижения , а други напротив - карат ни да си припомняме ,че и сега
нещата не са съвършени .
Най-малкото - необяснените неща са преобладаващи и ние сравнително
лесно ги отъждествяваме с понятието „феномен" . Основният въпрос
неминуемо е „защо?". Отговорът не винаги е очевиден и лесен за откриване ,
при все че логиката е много напреднала на базата на общата информация и
освободения поглед . Градската структура освен всичко е най-солидния
аргумент на съответствието и точната адекватност на миналото развитие на
градовете .Тя е характерен отпечатък и още -неоспорим документ , съдържащ

49
Австралия, Сидни, проект за обновяване на градската среда.

Китай, Ухан, проект за обновяване на известната Han Zheng Street.

Колкото и да търсим логика- в градското планиране често вземат превес чисто прагматични идеи – свързани
с градската перспектива, локалното развитие на средата и общодържавната политика .Тук няма как да се
извлекат универсални рецепти или концепции – тук най-често доминира в избора на решението именно
устройствената традиция.

50
всички необходими аргументи за обосновка . Отмина времето на
историческите летописи - обвити в тайнствеността на битките и славата ,
бравурната хронология и пожелателната - преписвана и недостоверна история .
Всъщност историята на войните трябва да се подмени с история на градовете и
тяхната структура ! *52.
-Как се е формирала градската организация в исторически и съвременен план ,
какви са факторите за обособяване на определен тип градска структура , по
какъв начин са се обособили основните типове градско пространство , какъв е
наборът от функционални елементи на градската структура , какви са
основните структурни теории за градското развитие , градската организация /
структура / като феномен;
-Какво представлява градската тъкан , какви са основните теории за градските
трансформации , каква е същността на градската тъкан от гледна точка на
социо-пространствената комуникация , какви са методите и начините за
реконструкция на градската тъкан , какво е бъдещето на градовете по
отношение на тъкан и реално обновяване , ролята на културно-историческото
наследство , националната идентичност и локализирането на класическите
градски ценности ;

-Функцията и структурата - произход на видовете

Докато селището не развива предпоставки за развитие поради ограниченост в

самия функционален и социален състав и не подсказва каквото и да е развитие
– градовете още в първичния стадий на своето обособяване формират базова
функционална и пространствена структура .
Произходът на видовете структура може да се търси като отнапред заложен в
кода на развитие на самото общество – например общество на преобладаващи
земеделци или общество на номади , съответно на моряци , търговци и
завоеватели .
Показателен е фактът, че още от самото начало големи организационни
структури са могли да формират единствено общества осигуряващи масова
прехрана и трудова заетост и това са били най – вече земеделските общества .
Самото естество на основното занятие /основната функция/ - предопределя
големината и възможностите за изграждане и развитие .
По- късно основен тласък на самото развитие става търговията на едро /в по-
големи мащаби и в по-голям- регионален периметър/, като тази движеща сила
предизвиква и съответните специализации в обществото по отношение на
защита , охрана на придобитото и възпроизводството .
Не случайно от особено значение за градското развитие придобива
осигуряването на растеж на населението и възпитанието на младото поколение
– от една страна – нов резерв и попълнение на трудовите ресурси и от друга –
възможност за разширение на социалната основа .

51
Йемен, Шибам, реставриран древен град. Пример за високи сгради изградени главно от глина.

Северна Африка, керван-серай – убежище за изтощени пътници .

Античните градове често са нагледен пример за перфектна градска среда-отчитаща най-вече

климатичните фактори и спецификата на древния бит и култура.

52
-Историческата типология - състоятелност и особености
Обикновено тя борави с понятия – удобни за вписване в дадена историческа
епоха. Последните разнопосочни изследвания и изводи по-скоро ни карат да се
отнасяме твърде внимателно с историческата хронология и да характеризираме
градовете като определено архаични , исторически и съвременни – като при
цялото ни уважение към гражданите се очертава един особен основен
компонент на разграничаването – бързината на придвижване и най-вече с
моторно превозно средство . Това разбира се е доста условен и неточен
показател – особено за сегашните условия на градската мобилност и
възможност за достъп .В самата същност на развитието се крие може би най-
голямата загадка в историята, а именно –защо в състава на града с течение на
времето се обособяват части, модули и защо непременно йерархизирана
структура .Дали не е могло градовете да запазят самостойната си идентичност
на базата на първоначалния тласък и чак после да встъпят в етапа на някакво
усъвършенстване – категорично изявявайки според необходимостта
определени черти на градската функционална специализация?! Очевидно в
процесите на формиране и развитие на градското застрояване основно
значение придобива морфологичната структура на застрояването – било то
обществено, жилищно или смесено. Смесеният тип е характерен още с появата
на първите домове и складове за зърно към тях / главно в древния Йемен/ .
Разрастването е изключително първо във височина /до ниво седем/!/ етажа/ , а
по-късно и като прилежащи сгради .От там възникването на първата
обществена сграда – базиликата и моделът за изграждане на керван-сараи ,
съответно на нови търговски градове .Състоятелността на този сравнително
твърд модел се потвърждава от примери по целия свят . Особеностите на
историческата типология предполагат известно разнообразие най-вече в
локализирането /ситуирането/ спрямо характерни дадености и релефа на
терена ,но не и в различно общо структуриране .

-Морфологичната основа на градското развитие

Локализационните анализи на градското застрояване при отчитане на
влиянието на морфологичната организация се правят в рамките на имотните и
кварталните структури . В този аспект съвсем естествено е стремежът от
самото начало да се стимулират процесите на геометрично отлагане на градски
структури , при съблюдаване на определена йерархия и организация .
Принципно залагането на център и периферия ,т.е. центричната ориентация на
градските планове от самото начало предопределят особената организация и на
самото общество – или с други думи –обществената организация пряко
рефлектира върху морфологичната основа и градската планировка . В това
направление са извънредно много специализирани професионални изследвания
– най - вече по отношение многопосочното влияние върху развитието на
градската тъкан в социо - културен , социо - икономически и социо -
екологичен аспект . Очевидно в по-голямата част от времето на развитието си

53
Англия, конурбация наречена West Midlands, включва големи градове като Бирмингам, Улвърхамптън и други
по-малки. Тя е 3-тата по големина (според брой население) конурбация в страната .

Русия, агломерация между Новомосковск и Тула.

Особено в епохата на бурното промишлено развитие-при липса на природни ограничители се развиват

изключително мощни агломерационни експанзии и връзки

54
градовете показват един доминиращ в пространствено отношение фрагмент и
това е именно жилищният . Не случайно основен белег на почти всички
градове е ясната структура и демографският им потенциал ,според когото те се
класифицират още от момента на тяхното възникване . Практически липсват
примери за градове с липсваща жилищна функция . Самият градски начин на
живот пряко съответства на доминиращата морфологична характеристика и по
този начин е катализатор за самото градско развитие и ниво на култура .
Морфологичната основа на градското развитие може да бъде само
класическата делимост на основни структурни и функционални зони , като
предхождащи всички планове и инициативи . Инспирирането на определена
строгофункционална насоченост засяга преди всичко първоначалния, градивен
период , а после градските структурни трансформации .
-Градът като параметрично уравнение

Общоприетото понятие „град” се отнася най-вече за отделно , пространствено

обособено селищно образование с определени локални параметри ,
исторически проследимо развитие и характерни структурни характеристики .
На съвременния етап обаче признаците на специфичния градски образ на
живот / / се отнасят не задължително за автономния компактен град , а често
за разчленена урбанизирана територия , формирана на основата на цяла група
населени места /агломерация , конурбация , група населени обвързани места /.
Връзките и взаимоотношенията са в толкова тесни измерения в качествен и
количествен аспект ,че могат да се разглеждат като едно цяло в социално –
функционално и икономическо отношение. Така съвременната представа за
обекта на градоустройственото изследване и проектиране не може да се
помести в тесните рамки на термина „град”-съответстващ на историческия
стереотип .Този нов обект на изследване с право започва да се нарича
„градоустройствена система” . Тя се обозначава с определени параметри , като
вътрешна цялостност , размери и реални граници , степен на устройство
/развитие на основни структурни възли/ . Самият термин „градоустройствена
система” пренася центъра на изследванията на града точно в сферата на
същностните вътрешни взаимоотношения и взаимовръзки на обекта за
изявяване на най-съществените общи свойства на структурно –
функционалната организация . Така се дефинират и два основни термина –
„скелет” и „тъкан”. /Антропологичното означение - наименоване очевидно е
тясно свързано с паралелните експерименти и опознаването на човешкото тяло
през ХХ век и постигнатите забележителни успехи в това отношение/ .
Общата теория на градското развитие по този начин си осигурява известен
комфорт по отношение на познаваемостта и устойчивостта на процесите в
градската среда . Опитите за математически анализ на градското развитие до
голяма степен е определен напредък в изследването на потенциала за развитие
на цялата градоустройствена система . Самата диференциация на елементите
на интензивност на комплексното пространствено усвояване , вътрешният

55
 Картаген, сегашен Тунис. Пример за укрепен град с жилищни сгради и пристанище.

Мари, днешна Сирия. Град със строга кръгла форма (диаметър = 1.9км) с жилища, място
за разширение и стени около него.

Антични градове с перспективи за развитие в рамките на пространствения регион – с временни ограничители

– крепостните стени – подлежащи обаче /!/ на преместване.

56
строеж, функционирането и развитието на самата система - е в рамките на
параметричния анализ . Един вид параметричното уравнение , като
възможност за получаване на определени точни резултати до голяма степен е
определено ново , качествено ниво в градското разбиране на същността на
всички процеси – реализиращи се в градската среда . Още повече , че преди
всичко в изследванията доминиращо място заема т.н. - екологически подход ,
опиращ се на търсенията за реалното съответствие на условията за живот ,
градът и неговата структура , природата и градското общество . От една страна
това е , като че ли връщане към идеите за дезурбанизма , градът – градина ,
съвместното съжителство на градския и селски начин на живот,
здравословната градска среда . От друга обаче – всъщност се разкриват някои
страни на града - по-рано считани за второстепенни – като екологичните
мероприятия , реконструкцията , защитата от вредности и шум , икономията на
енергия , усъвършенстваната транспортна комуникация и прочие .
Възможностите за пълноценното използване на градската територия все повече
се очертава като пълноценно и надеждно направление за комплексното градско
планиране .
Основният набор от елементи – определящ градската структура

Под градски строеж се разбира онзи набор от основни структурни елементи,

които в съвкупност по някакъв начин съставят градското образование. От
самото начало градовете проявяват склонност към агломериране – почти
всички основни антични градове се появяват като съставни от няколко – най-
често три селищни модула- различни по големина и с различно
предназначение /някои представляват духовния център, други –основното
жилищно пространство, трети –търговско –управленските квартали и
пристанищата . Не случайно Троя „не е съществувала”- а това е било
съществително нарицателно - за всяко военно пристанище на Малоазийския
бряг/ след време с това наименование назовават една цяла култура/. Всъщност
спорът за Троянската война не е от вчера . Бихме го приели или в
художествения вариант или в строго реалистичния – че истинските събития са
били около Константинопол и в друго време и с други герои . Но за това
където му е мястото и времето . Постепенно - особено при развитието и
обособяването на почти завършени градски структури се различават ясно-
укрепен град, търговско пристанище и жилищни квартали, военно пристанище
и гарнизон за войската.Като основни елементи на града се изграждат
кварталите /най-вече- жилищните/, уличните пространства /улиците/,
градският център с обичаен площад или няколко площада , пристанищна зона
/крайбрежна - спрямо плавателна река или към залив/, укрепен естествен или
изкуствен хълм /акропол /, религиозен или свещен комплекс, дворцови
комплекси на социалния елит /често на местния владетел/, незастроени зони-
ползвани като резерв за разширение на града или някаква природна даденост,
на определен по-късен етап – за паркове и градски градини . На пръв поглед

57
 САЩ, Пенсилвания, Филаделфия. Правоъгълна растерна схема на град.

Древен Рим, пример за построяване на жилищните квартали извън центъра, който

е за деловите квартали.

Две структури-разнопосочността е очевидна ,но и обяснима сравнително лесно.Учудващото е

другото-защо при първия случай-Филаделфия е заменена с новия Вашингтон, а Рим- остава като
символ на историческото развитие и е оставен и като най-активен обществен център?!

58
тези основни типове градско пространство като ,че ли повтарят основните
структурни елементи , но на практика не е така .
Основните структурни елементи са по-ограничени и по-неизменяеми .
Те се залагат още в първичната схема на града и са водещите ориентири за
бъдещото развитие . Те са и строго йерархизирани в една или друга форма и
степен . Например античните градове с тяхната растерна схема от успоредна
или близка до правоъгълния растер улична мрежа все пак показват една
ориентация по отношение на световните посоки – съответно към ситуираните
там входове и изходи на града . Ориентацията към посоките на света въобще
не е случайна . Тя е свързана с древните космогонни наблюдения и особените
вярвания в тази посока . В крайна сметка още от древността „пътят на земното
светило – слънцето” е своеобразен показател за ориентация в пространството и
въобще в териториален аспект . Това е било абсолютно необходимо от
практична гледна точка и постепенно става основна /базова/ градска традиция
при създаването на градовете . Дали той ще е крепост или в последствие
крепостната стена ще бъде условно изнесена към периферията е само предлог
традиционните улици с най-голямо натоварване да имат по-голям напречен
профил и да са с доминиращи параметри . Те стават и улици на първите
шествия /било то религиозни ,социални, традиционно културно-битови или
представителни / за посрещане и изпращане на войски/. Самите квартали имат
различна функционална съставка ,която влияе пряко върху тяхното оформяне и
по-нататъшно развитие . Особен интерес също така представляват т.н. „делови
квартали” – където се е осъществявала основно регионалната търговия /на
едро/. Те са първообраз на съвременните квартали в градските центрове или на
кварталите с многофункционално застрояване . Редица примери в историята
показват решителни инвестиционни инициативи – най-вече от местния
властелин или пък от градската управа за тотален снос и едно ново изграждане
на кварталите . Така в Рим се изгарят умишлено и събарят използвани -най-
вече –жилищни квартали , в страните от изтока – се прокарват нови улици и се
строят обществени комплекси и дворци ,по-късно в Париж и Лондон –след
пожари или по – друг повод тотално се променят градските центрове .
Постепенно във всеки град на определен етап от неговото развитие се
обособява един относително стабилен и устойчив основен градски строеж ,
който на практика характеризира града като типаж и като локална структура .

Градска организация , модулна структура , йерархия и типология

Говорейки за градска структура ,често разбираме онази сложна организация на
непрекъснато развиващата се градска среда която съчетава устойчиви
материални елементи и осигурява възможност да се осъществява най-различна
човешка дейност . Феноменологичната същност на тази структура все повече
се разбира като следствие от наслагване на много фактори – както в
исторически /естествен/ така и във волеви план . Стремежът на човека-
гражданин и на самото общество да усъвършенства тази форма говори за

59
САЩ, Невада, Лас Вегас, организация на жилищни квартали.

Компютърно генерирана организация за жилищни райони.

Безкрайната скука и безличност на повторението – в каквато и да е форма- трогателни са

възможностите на малките дворчета-в смисъл-моето лично парченце природа – за китки и за
препичане на слънчице – или още как модата на бутафорното се налагаше като пример за
подражание и хуманизъм на бита.
Направо да ти се поиска да се пенсионираш.

60
категорично наложил се устойчив градеж , който обаче за разлика от често
даваните за пример за подобие-мравуняци , термитници и пчелни колонии – се
променя очебийно във времето . За разлика от древните селища градовете са
най-малкото на няколко стъпала по-сложни като отношения между
обитателите и параметрите на средата . Независимо от най-вече красивия и
романтичен привкус на връзката с природата – човечеството няма алтернатива
на града .
Всички утопии за „градини , ”космически” и „подводни” колонии са само
несериозен поглед и епистолярна нищета . Много философи дълго време са се
упражнявали на тази тема . Някои възгледи сега могат да се споделят отчасти
като двигатели на градския прогрес или като упражнения по стил . Редица от
тях са послужили като водеща нишка в промяната на историята .
Всъщност историята на войните трябва да се подмени освен с история на
градовете и тяхната структура , но и с история на реалната активност на
гражданите и обществото като цяло!

-Принципът за устойчивост на градската структура

Развитието на теорията на единното социално-пространствено проектиране е
още в сферата на частните изследвания и експериментите / с преобладаващи
най-вече - социологически изследвания/ . Дефинирането на пространствените
признаци и елементи е във връзка с традиционните първични соцални
общности . Известните експерименти за включване на градското население в
„проектирането” в днешното изграждане на средата , преосмислянето на
новите технологии ,така съвсем бързо навлезли в живота , развитието на
социалната наука за града и гражданина – всичко това на пръв поглед изглежда
, като че ли измества отчасти доста встрани „проблема на съединението , на
органичното свързване , на цялостната интеграция на съоръженията в общото
градско пространство” – „но той не е престанал да съществува /!/” .

-Модулната структура на града и проблеми на развитието

С проявлението на териториален ръст при много от градските структури
настъпва своеобразен срив в обособилата се структура и започвайки с
периферията - по-голямата част от градската територия е подложена на
основна трансформация в едни нови своеобразни модулни конфигурации –
конкуриращи се и прояваващи до голяма степен самостойност в развитието .
Краят на миналия век бе ознаменуван с още едно съществено събитие –
конверсията на индустриалните територии .Наред с новата организация на
редица градски функционални системи – класическата картина на градския
централитет започна бързо да се променя .
Основната насока бе – формиране на нови модули в градската структура и
силно разседоточаване на системата на градския център. Основните проблеми
тук се изявиха най-вече в механизма на трансформация на структурата и в
скоростта на промяна .

61
 България, пример за затворен комплекс.

Камбоджа, идея за град-градина (Garden City) съдържащ над 20 хотела, молове, казина и
развлекателни съоръжения.

Модата на затворените комплекси или опитите за обособяванане на своеобразна териториална

сегрегация- не довдоха до никакъв резултат.Утопиите за „наивен социален градеж“- много
бързо се компрометираха от постигнатите резултати /или антирезултати/. Времето на
илюзорните социални експерименти-по-скоро като инвестиционни инициативи,но не и като
завършени и обосновани концепции.

62
-Крахът на утопията наречена „йерархия на града”

От основаването си градовете се изграждат винаги на принципа на йерархията

и винаги акумулират в своето развитие първоначалния тласък на
предначертаната структура и съответните зависимости и взаимодействия ,
съответната роля на всеки отделен елемент . От това до голяма степен зависи и
самата големина на града и до голяма степен е предопределено неговото
развитие по отношение и на извънградските територии и региона му .Началото
на новия век ознаменува нов проблем – постепенното разграничаване от
строгата градска йерархия и съподчиненост на пространствата и известно
разпадане на утопията за „непрекъснатия град”. Появи се определено нова
вълна като една реакция на деформациите в градската структура . Заговори се
усилено за растерните структури и за гъвкавите модулни локални структури .
Новите утопии – „затворените комплекси” и „градът-градина”-

На практика те просъществуваха съвсем кратко-колкото да докажат

несъстоятелността си и да зачеркнат всякакви опити за наивно проектиране .
Пренасянето на преди всичко социални функции на базата на кооперирането
беше неуспешен опит за някаква мнима конвергенция и защитеност на част от
обществото. Тук именно се сблъскаха високият стандарт на обитаване –
съзнателно търсен и начинът на реализацията – определен тип кооперация .
Социалният експеримент в съчетаването на индивидуалното и колективното
просто от самото начало се оказа илюзорен и невъзможен да се защити . Оттам
произлезоха и редица проблеми на посоката за изграждане на нови структури .
Оказа се ,че това е просто един преходен етап в развитието на философията на
обитаването и някакъв стадий в развитието на градското общество – твърде къс
като реализация и съществуване .
- Градската организация в исторически и съвременен план се е формирала
двояко -от една страна като елемент на определен замисъл, а от друга -
самостоятелно в резултат на неконтролирано развитие . Факторите за
обособяване на определен тип градска структура са в резултат на исторически
обособилата се първоначална архи-форма , а впоследствие като резултат на
вътрешни и външни инвестиционни преки начинания , градски програми и
реална социално-икономическа ситуация . В този смисъл - обособилите се
основни типове градско пространство са пряко следствие на функционалната
специализация и концентрациите на функции .Дефинирането на
пространствените признаци и елементи е във връзка с традиционните
първични соцални общности .Самият набор от функционални елементи на
основната базова градска структура поставя с особена сила „проблема на
съединението , на самото органично свързване ,на цялостната интеграция на
съоръженията в общото градско пространство". Основните структурни теории
за градското развитие касаят най-вече проблема за „статичността , гъвкавостта
и устойчивостта" на градската организация / структура / като феномен .

63
Шанхай, план на модерен град.

САЩ, Колорадо, Брадбърн, план на модерно село, значително по-прост от този на град.

Градската структура съдържа и закодирана геометрия-съобразно мащаба тя се проявява и

като перспективна и гъвкава и дава направлението в реалното нарастване и обвързаност.

64
1.4. Градската структурно-пространствена организация

- Градска организация , модулна структура , йерархия и типология

Говорейки за градска структура ,често разбираме онази сложна организация на

непрекъснато развиващата се градска среда която съчетава устойчиви
материални елементи и осигурява възможност да се осъществява най-различна
човешка дейност . Феноменологичната същност на тази структура все повече
се разбира като следствие от наслагване на много фактори – както в
исторически /естествен/ така и във волеви план . Стремежът на човека-
гражданин и на самото общество да усъвършенства тази форма говори за
категорично наложил се устойчив градеж , който обаче за разлика от често
даваните за пример за подобие-мравуняци , термитници и пчелни колонии – се
променя очебийно във времето . За разлика от древните селища градовете са
най-малкото на няколко стъпала по-сложни като отношения между
обитателите и параметрите на средата . Независимо от най-вече красивия и
романтичен привкус на връзката с природата – човечеството няма алтернатива
на града . Всички утопии за „градини , ”космически” и „подводни” колонии са
само несериозен поглед и епистолярна нищета . Много философи дълго време
са се упражнявали на тази тема . Някои възгледи сега могат да се споделят
отчасти като двигатели на градския прогрес или като упражнения по стил .
Редица от тях са послужили като водеща нишка в промяната на историята .
Всъщност историята на войните трябва да се подмени с история на градовете и
тяхната структура !

Структурно – пространствена организация , скелет и тъкан

Градското пространство – основни типове - историческо обособяване .

- Какво представлява градската среда и идентичният й градски интериор ,
какви са предпоставките за развитието на градската среда в исторически и
съвременен план, какви са „идеалните" модели на градската среда и съответно
адекватност на общественото развитие , какви са съвременните процеси на
промени в градската среда по отношение благоустрояване , инфраструктурна
обезпеченост и социална комуникативност и перспективите на обективното
развитие ;*16
Дълго време-може би почти десет хиляди години структурно-пространствената
организация на града ще се основава на едни и същи устойчиви типове
пространства . Те със самото развитие на града все повече се обособяват и /
или трансформират . При планираните градове този процес е закономерен и
следва логиката на сравнително бързото изграждане на градската среда . Има
редица примери за сравнително кратък строителен период – нещо в реда на
нещата и обичайно особено за мащаба на древните антични градове. По новите
градове се характеризират с едни накъсвания в иначе добрите замисли – най-

65
 Вавилон, пример за градски център и разпределението на всичко останало според него

Месопотамия, друг пример за доминиращ център на града.

Още от самото си възникване – градът доусъвършенствува и непрекъснато промена доминантността на

своя градски център.Процесът на доминантност се утвърждава по специфични правила.Дори еднакви на
пръв поглед и като потенциал градове развиват самостоятелни и уникални центрове.

66
вече обусловени от местното съперничество и нестабилната обстановка на
междуособици и войни . Търговското съперничество често е довеждало до
унищожаване частично на редица градове и околната им територия . След
промишлената и търговската революция и ожесточените вече станали - масови
войни водят до западане на цели региони и държави , а заедно с тях и на
градовете като основен носител на обществения живот .Още със създаването си
първите типове градско пространство , които формира града са пространството
на улицата и пространството на квартала.Тези два основни типа безпорно
формират основната структура на града, неговия рисунък и пространствени
взаимоотношения, неговата пространствена , но и функционална организация
.Съвсем естествено там , където е било необходимо се оформят площадни
пространства ,различни временно неусвоени терени , използвани за пазарища и
тържища .Някои квартали не са били с ясно очертана структура ,но са
предлагали определени възможности за развитие на занаяти и местни услуги –
един вид първично производство .Особен момент представлява главният
градски център, който е бил най-вече символа на града .Там са се разполагали
главните сгради или се е оформяло главното пространство . В някои градове се
оформят отделни терени за производство и за складове. Появяват се
транспортните възли –под формата на пристани , пристанища /търговски и
военни /, доста по-късно – пасажерски , морски гари ,терминали . Някои терени
в града остават залесени и се съхраняват като градски паркове и градини. Но
това е вече в един по- късен период на развитие.
Типологията на градските пространства може да се дефинира със следните
елементи :
-имот - възможно най-малката единица поземлена собственост в града, част
от територия с вътрешно —присъща пространствена характеристика за
конкретната функция , същинският най-малък тип , определено носител на
основни градски функции и същевременно определител на пространствени
взаимодействия. Интерес представлява какво се случва в самите имоти с
течение на времето . В самото начало е имало известни правила на застрояване
- свързани със собствеността и функционалното му предназначение . Не се е
говорело за засенчване и отстояния - просто конкретната градоустройствена
традиция постепенно налага емпирични правила , които са се спазвали твърде
строго - на практика данъкът върху недвижимата собственост е един от
основните за древните градове .*58 Сградите са били обект на строителни
ограничения не толкова от конструктивните възможности на строителните
материали и конструкции /до седем нива са били възможни в Древния Йемен и
Етиопия , значително повече - в древна Индия и Пакистан , в Месопотамия -
т.е. земята на печената глина , повече от шест нива в Древен Рим -при употреба
на „римски цимент" и пр./колкото от конкретното им предназначение -
обществени или жилищни . Начинът на застрояване е стимулиран да се
ориентира към групово /комплексно/ от гледна точка на минимализиране на
уличните пространства , а от там по-висока плътност на обитаване и по-малък

67
 Древен Рим, Помпей, улица с двустранно застрояване.

САЩ, Ню Йорк, съвременна улица с натоварено движение и двустранно застрояване.

Отделните основни градски елементи се развиват и като архитипове- със собствена номенклатура
,компоненти,параметри и показатели .Това е доказателство за изключителната културна градска експанзия
още с възникването на античните градове.Формата се оказва ,че е налучкана много бързо- остава
различното по скорост и мащаб развитие – плавно или скокообразно –но винаги свързано с основните градски
функции и с културата на обитаването . Ето по това всички градове си приличат .

68
размер на града .Свободното застрояване е било за малка част обществени
сгради и за дворци на аристокрацията .Много интересен момент е развитието
на вътрешните дворни пространства или дори на система от вътрешни дворни
пространства - при сградите-структури . Освен основното си застрояване -
имотът развива и втори тип -допълващо застрояване, което често комплексно
го доизгражда и е базата на градската тъкан-разбирана в съвременен план .
Имотът и в днешната си интерпретация е основен градски тип , който
позволява до голяма степен да се оперира с неговото развитие или промяна , а
оттам и с развитието на самия град .
-улица – линеарно издължено пространство обикновено с успоредни
фронтове, фланкирано най-често двустранно със сгради , с напречен и
надлъжен профил , с настилка предназначена за движение на хора, животни
/впрегатни / и моторни превозни средства , както и за специфични съоръжения
за придвижване . В исторически план уличното пространство е третирано по
различен начин - като възможност за провиране и достъп до сгради , като
естествено водоотвеждащо съоръжение и път в градски условия , като място за
комуникация и транспорт , като възможност за провеждане на групи хора и
товари в наситената градска среда, като пространство за съобщаване между
различните части на града , площадите или системата от откритите
пространства , за евакуация при нужда , за определени церемонии ,
манифестации и пр.Още в най-древните градове е имало улици с трайна
настилка и осветление /!/ , което периодично като че ли се забравя, но все пак
преобладаващите улици са били с трайна настилка - предвид по-натовареното
използване . Превръщането на улицата в своеобразен основен елемент от
градската композиция й привнася все повече завършеност и помпозност на
силуета или на определени части от уличната фасада , преувеличава размерите
й до твърде внушителни напречни и надлъжни профили , дори драстично
увеличава нейната обща дължина с пряката посредническа комуникация с
извънградските магистрали. Улицата е може да се каже - първото
„съществително собствено име" в града .Тъй наречената пешеходна улица е
проявление на едно завръщане към възможността за проявлението на
класическите градски ценности - като търговската улица , взаимодействието на
екстериора и интериора , въздействието на витрината по отношение реклама ,
информация и ориентация в градската среда .Това е крачка назад към времето
на преходния период - точно когато историческия град прераства в съвременен
, като моторното движение е съзнателно отделено от пешеходното с цел
привнасяне и елемента на „градското стъргало"- алеята зя разходки /която
иначе е присъща на градския парк/. Този подход е до голяма степен причина и
сега да се търсят типично „ретро" изразни средства при самото
благоустрояване и постигане на единен образ . Това е и своеобразна ремарка
,че стиловете са по-дълговечни отколкото на пръв поглед изглежда. Не на
последно място това е и потвърждение, че ползването на естествени материали
винаги допринася за солидността в комплексната реализация.

69
 САЩ, Ню Йорк, разделение на кварталите.

Ватикана, площад Св. Петър, пример за място, на което могат да се

саберат по-голям брой хора за определени събития.

В зависимост от големината – всеки град развива и определени главни модул-пространства .Те вкомпонират
в себе си онази акумулирана мощ на структурата – която на определен етап от развитието предизвиква
пространствен скок-значителна промяна.

70
-квартал- съвкупност от няколко имота ,чийто смисъл е икономия на
пространство на улицата/носител на комуникацията/ и възможност за по-
голяма функционална концентрация .Кварталът произлиза от първичното
разделяне на цялата градска територия спрямо световните посоки /респективно
четирите основни улици от центъра/ и в самото начало е окрупнена територия -
по-късно неговият мащаб издребнява с прокарването на повече улици . Самият
квартал по принцип е ограден от улични пространства /в периферията може да
контактува с градската стена или с границата на урбанизираната територия . В
рамките на градското развитие търпят промени и самите квартали - едни
остават големи по площ, други се обособяват като по-дребни структури .
Основен проблем като цяло е техният характер на застрояване - от значение за
пряката градоустройствена инвестиционна или функционална намеса . В
съвременен аспект най-важно е неговата локация в рамките на структурата на
градския център - оттам - значимостта на всеки един и неговата сегашна и
бъдеща функционална специализация .Кварталът притежава известна статика
по отношение на образ и основна функция - в този си вид той е удобен
градоустройствен модул- затова се предпочита промените да са вътрешни в
очертаната и изградена вече пространствена рамка , а необходимото
разширение да се търси за сметка на уплътняване в хоризонтален или
вертикален аспект .
-площад- пространство - получило се най-често като уширение на улица
или като уширение на кръстовище , или планирано като самостоятелно
пространство за поместване едновременно на повече хора и е в повечето
случаи - с различно функционално предназначение . В исторически план
основното за обособяването на площада е било съответствието му с основната
функция при неговото първоначално възникване или проектиране . С
развитието на градовете площадът е често пространството с най-големи
промени по отношение на допълнителни функции , намеси и художествено
развитие . Освен , че той е част от системата за градска ориентация, той
постепенно чрез специализирането си започва да се утвърждава и като
своеобразен символ на конкретния град . Особено главните градски площади
стават пространствени определители на градския мащаб , предопределят
основните направления на градското развитие в центъра и стават първата база
на по-големите градски метаморфози и промени.Независимо, че под площад се
разбират разнообразни по големина открити градски ограничени пространства
/или закрити -!/ подходът към тях обикновено е насочен към стабилизиране на
определена простраствена композиция - с цел изявяване на смислова
доминанта и главни оси .Тези параметри на площадите са основни в самата
практика на градския дизайн и влизат в творческия портфейл на великите
архитекти . Не случайно грандиозните сгради са символът на архитектурата , а
грандиозните площади /не и по големина , а по скоро като замисъл и
завършеност !/ са символ на градовете /още -визитна картичка , основен образ/.
Смисълът от определена класификация на площадите -освен по
функционалното им предназначение има смисъл да бъде пречупен през

71
САЩ, Ню Йорк, градска среда.

Франция, Париж, обновяване на градската среда.

Принципът на натрупването се откроява повсеместно.Всяко обособяване на пространство се свързва с

градския живот-така например Париж-т.н. „Големите булеварди“-те стават основно трасе за масови
манифестации/с още 28 други ,но не толкова прави маршрута/. Ню Йорк пък формира различни знакови
пространства и след доста трансформации обособява Манхатън. Тези най-знакови града допреди стотина
години оставиха абсолютно неизгладим отпечатък върху всички модни градски инвестиционни напъни –
както по отношение параметри,мащаб и образ –така и като философия – преди всичко философия на
запомнящия се образ и неотличима характеристика на градския живот.

72
призмата на съвременната сложна социо-пространствена комуникация на
конкретния град , през базата за бъдещи промени , като естествена най-активна
градска зона .От особено значение е анализът на структурата на площадите да
се обвърже с анализа на цялата централна зона -в това число улиците ,
кварталите и всички други обекти -от неговия генезис - през неговото
следващо развитие и обособеното му място в градската структура . Само
маркирането на външните , локални белези -какъвто подход все още се
практикува -няма да ни отведе доникъде - защото площадите са именно
своеобразните терминали във функционален , пространствен и социален
аспект - на практика те преобразяват както връзки ,така и пространствени
взаимодействия, така и социални характеристики на градската принадлежност
и активност . Подценяването в този аспект е повече от очевидно -самодейните
локални мероприяттия обикновено освен ,че демащабират самите
пространства,но и понякога задълбочават функционалните противоречия . По
отношение на самата композиционна характеристика - тя винаги е предимно
архитектурна /не архитектурно-художествена - както до скоро се
употребяваше като термин с някаква идея да се открои значението на
архитектурата/ . Естествено като първоначално основание гражданите да
възпитат в своите възприятия - художествената абстракция и характеристика
на пространството в градската среда - площадът започва да се утвърждава като
архитектурно-градоустройствен обект - т.е. като по-сложна , съставна
структура и като такъв съчетава освен възможността да бъде възприеман -
възможността и да бъде променян в зависимост от базовите архитектурни
характерикстики и авторов замисъл . Съвсем неслучайно площадните
пространства са в основата на всички футуристични идеи на града на бъдещето
. Те са символ , мода и стил ,те са също - определен достигнат стандарт , ниво ,
марка на бъдещето .*73,74
- Градската среда и идентичният й градски интериор се изграждат на
принципа на проявление на архитектурната и приложната дизайнерска дейност
. Възприемането на типичната архитектурна композиция с появата на новите
средства на градското благоустройство образуват един модерен и съвършено
нов комплекс от определени естетически въздействия , които съществуват
често независимо или дори въпреки художествените взаимоотношения-
формирани в средата чрез пространствени способи и средства . Самите
предпоставки за развитието на градската среда се коренят в съчетаването на
планирано и свободно отлагане на инвестиционни инициативи върху полето на
градския план и от друга страна -стремежът към усъвършенстване на средата .
Дефинирането на точни и ясни - „идеални" модели на градската среда се
сблъсква с очевидните затруднения да се осигури съответна адекватност на
общественото развитие . Съвременните процеси на промени в градската среда
се оказват в недостатъчна степен обезпечени и последиците и резултатите са
незадоволителни . Перспективите на обективното развитие визират - ясни цели
и комплексни програми на базата на комплексни проекти , а не на спорадични
мероприятия.

73
 Великобритания, Лондон, пример за модерна сложна схема на град.

Ирак, древен Багдад, пример за древна сложна схема на град.

Сложността очевидно се разбира по различен начин- като растер и пресичане на основни пространства и
като натрупване и повторение на елменти.

74
1.5. Градският център - обща планова структура и разположение

Какво представлява градският център в аспекта на градското развитие ,как се е

усложнявала неговата организация ,какви са принципите за обособяването на
градския централитет ,как се е развивала градоустройствената форма и в този
аспект какви са ресурсите за развитието на градския център ,какви са новите
футуристични модели на градския център по отношение стабилизирането на
градските структури;

-Основните структурни форми и разположение

Съществуват различни градоустройствени категоризации , които разглеждат

градовете като комплексни структури и дефинират различни критерии – най-
вече трите основни групи критерии – градоустройствена категоризация /на
базата на демографския потенциал/ , социално-икономическите функции ,
местоположението /локализацията/ в рамките на общата мрежа от населени
места . Естествено обикновеното най - стандартно усъвършенстване на
нормативната система крие определена опасност по отношение ефективност и
логика на промяната . По този начин то само по себе си не би могло да бъде
мощен стимулатор и основен критерий за верността на проектните решения .
Ето защо е необходим конкретен аргументиран структурно-функционален
анализ и съответни изводи за ясни направления на проектирането . На
практика типологията на системата на градския център предопределя
динамическите характеристики на социалната комуникация в тези системи . На
тази база е възможно близкото прогнозиране и планиране на функционалните
изменения /перспективи и ръст / на системата и може да се предвиди
податливостта й към функционална йерархизация .
Анализът на общото развитие на функционалните структурни форми в
динамичен аспект се определя от динамиката на социо - пространствената
комуникация изцяло за града и локалните взаимоотношения град - формиран
център . От гледна точка на формата съществуват няколко стандартни типа –
компактна , разчленена и линеарна . Те дават известна информация и
аналогови перспективни модели за развитие . Но от друга страна -
структурната форма освен общи „формови” белези съдържа и самостойна
„генетическа” организация –изявяваща се в съответната еволюция в
историческото развитие , определена степен на съподчиненост и йерархичност
и вътрешна динамика . Анализът на отношенията част - цяло , център –
съставни елементи спомага за изясняване на социално - пространствените
зависимости и връзки . В този смисъл структурата може да се разглежда като
„проста” и „съставна” или още – моноструктура - неразложима и
полиструктура - съставена от повече или по -малко еднотипни пространствени
модули . В градоустройствената практика често се среща един своеобразен
„исторически” подход при решаване на структурните проблеми . Той се състои

75
Индонезия, Суматра – скелетоформиращи връзки.

Гърция, Санторини – пример за естествени ограничители в пространственото развитие.

Основен параметър на пространствения регион-мащабът на природните ограничители. Съпоставимостта

на градските структури и основните релефни и природни ограничители е от първостепенно значение за
самите скелетоформиращи експлананти и връзки.

76
в определяне ролята на централното градско ядро в разширеното еволюционно
развитие на града и от там да се определи някаква закономерност в етапите на
развитие .Те са свързани с определена флуктоация от локални моноструктури –
последователно през формиране на нова йерархизация в структурата ,
изграждане на нови скелетоформиращи връзки и обособяване на
пространствени модули , ново преструктуриране на базата на обособяване на
нов тип ядра- подцентрове /нови пространствени модули – административно-
делови центрове , производствени и жилищни комплекси , засилване на
социалната и пространствена комуникация , развитие на на външни връзки /.
-Териториалният ръст и проблеми на комуникацията

В исторически план динамиката на вътрешноструктурните връзки се определя

от пешеходния изохрон и свободата в избора на посоката , а за съвременния
град – от начина на реализация на мрежите от връзки . Често се среща
видоизменяне на относително устойчивите до определен момент балансирани
структурни мрежи и доразвиване системата на градския център с нови
структурни ядра . Праговите нива са свързани с обособяването на нови
пространствени възли предимно в по- големите градове /центроформиращи
звена/ и се изявяват като своеобразни качествени определители на центъра .
Вътрешно – структурните нива са предимно естествени ограничители в
еволюционното развитие както на локалните връзки в пространствения модул
/вътрешни пулсации / ,така и на пулсациите в изявения териториален ръст . Те
остават вътрешни , защото са ограничени ат общите за градската локализация
пространствени структурни ограничители . Влиянието на външните връзки
най-вече се проявява при средните по големина нови градове с население до
50000 души , при които всяко нарастване е от съществено значение . Системата
на градския център , освен пределната за даден град функционална
концентрация изразява и определено качествено разнообразие . С това тя се
превръща във възлов пункт и най- активна част от градската структура . Друг
важен момент е формирането на транспортни структурни звена /своеобразни
терминали/, които пряко ще определят пространствено –времевата
характеристика на градската активност . Съвремието ни се характеризира с
интегрално усложняване на общата градска социална мобилност .
Формулата –„максимум контакти при минимум загуба на време” , както и
принципът за широка свобода в избора на направление са в пряка зависимост
от отношението транспортна инфраструктура – градски структурно-
функционални ядра .Тенденциите за създаване на „непрекъснати” системи на
градския център се основават на показателя - „време на достъп” – като
”радиусът на достъп” е само локален параметър . Обособяването на
балансирана функционално – пространствена система е във връзка със
стабилната транспортна специализация на градската улична мрежа и
условията и скоростта на съобщение . В най-голяма степен то е зависимо от

77
 САЩ, Пенсилвания. Пример как транспортната инфраструктур а продължава да се
усложнява непрекъснато.

Тайланд, Бангкок, пример за смесено движение по главна улица.

Няма рецепта в разрешаването на транспортната натовареност-по това има велики нации ,които можем
да наречем –„пешеходно-велосипедни“-Индия,Китай,Индонезия и други –възприели присърце моторното
движение и прескъпото комуникационно провеждане на движението.Например –уникални за индийските
големи градове са градските железници-най-натоварените в света ,но и с най-голямо значение за самото
градско общество.Тук движението на хора/без багаж/,товари/в т.ч. обяд за служители-работещи на повече
от 100 километра разстояние и изградените своеобразни щафетни пощенски експресни системи е направо
безпрецедентно.

78
диференцирането на транспортни нива в регионалната и локалната/градската/
комуникация . Взаимоотношенията между транспортната инфраструктура и
града се изразяват в няколко аспекта – и докато анализът на транспортната
инфраструктура на града характеризира определена степен в динамиката в
структурен план – то - анализът на ниво система на градския център
характеризира съществени страни от структурно-функционалната организация.
Така според параметъра „достъпност” центърът се дефинира като –отворен и
затворен тип . В същност решаването на комуникационните проблеми са във
връзка с основните параметри на градското развитие .В развитието на
комуникационната инфраструктура при обновяване и реконструкция на
основни структурни звена в системата на центъра се изявяват различни групи
проблеми, а именно : -на структурна обвързаност и съподчиненост ; -на
функционална обвързаност и съподчиненост ; -на композиционна обвързаност
и съподчиненост . С изграждането на пешеходни пространства в централните
ядра и най- вече с изграждането на обходни улични пръстени възниква
проблемът с напречните оси . Главната улица обикновено е носител на смесено
или само на пешеходно движение /понякога само в участъка на централното
ядро/.Това поражда необходимостта от нови функционални активатори в
напречна посока .Залагането на пешеходни търговски пасажи се наложи като
мода и постепенно стана универсално средство при обновяването на градски
квартали най-вече в градските центрове. Но това не е панацея . Неудържимият
пазар доказа ,че принципно няма реални ограничители при реализации на
големи инвестиционни инициативи . Примерът с Лондонският Харолдс и
неговите скромни показатели /80000м2/ за съвременните –ситуирани в
типичния град нови молове е показателен .
-Спецификата и развитието

Системата на градския център изразява интегралното усложняване на

проблемите на формирането на непрекъснати системи заедно с изявяващата се
напоследък „градоустройствената мобилност”, които се отразяват и върху
съответната конкретна йерархична система . Все повече се налага цялата
система на центъра да се изгражда на принципа на конкуриращите се ядра ,
като организацията им е основана на единството и противоречията
/концентрация – деконцентрация/ . Количествените показатели отстъпват
място на възможността за избор в цялата система . Динамиката в еволюционен
план се изразява в изразената /обособената/ поетапна специализация,
изразяваща се в следното :-формиране на централно ядро със смесени функции
; -постепенно разширение с функционални концентрации ;
-развитие на диференцирани функционални оси – известна специализация в
централното ядро и възникване на точкови концентрации ; - обособяване и
развитие на обслужващи подцентрове ; -функционално зониране в централното
ядро /концентрация на функции и дейности , локална йерархизация в системата
на центъра ,специализация на подцентровете / ; -концентрация на функции в

79
 Либия, Римски път. Предоставя лесна мобилност и функционалност.

Шопинг мол, пример за публична зона за активна социална комуникация.

Интегралното усложняване на функционалната концентрация в градската среда не винаги логично е

овладяна.Инвестиционният бум по отношение на „моловете“може би ще се окаже лош пример за
спорадично и необмислено решение – главно и заради безпардонността на завладяването и прекрояването на
градската структура.

80
старото централно ядро – усъвършенстване на функционалните връзки в
системата , тласък на регионалната комуникация в рамките на градския регион
; - териториален ръст на града – дебаланс в системата , деконцентрация на
функции , функционални проблеми , свързани с обособяването на пешеходни
зони – преструктуриране в централното ядро ; -проблемът за формиране на
органична структура в локален и регионален план -Градската мобилност и
социо-пространствената комуникация

Пробуждането на града - осъзнатата банална необходимост на мобилността в

градската среда- в исторически план не само като праволинейно движение от
центъра към периферията /околностите или друг град/ , а като възможност за
осъществяване на определена социална дейност.*39 Не случайно при строго
организираната територия на Рим – наличието на много пътища – заложени в
градската структура дават възможност гражданите да се чувстват удобно –
почти като съвременните . Римските пътища –в т.ч. в градска среда стават
символи на епохата – в тях мобилността е гаранция за развитието на градската
структура и за неотклонение при непрекъснатите трансформации .
Сравнявайки последните открития за появата , структурирането и развитието
на градовете започваме да се съмняваме в посоката в която се развиваме като
градско общество.Тъкмо си мислехме ,че не ни трябват площади за
манифестации и хоп- кризата в гражданската структура ни показа, че не сме
римляни, нито пък някакви „декоративни” демократи и ни трябват публични
пространства, зони за активна социална комуникация! Метаморфозите на
градската структура и рязката смяна на системата тотално промениха
градската среда. От една що-годе лесна за описание градоустройствена
структура-с ясно изразено централно градско ядро и сравнително балансирани
съсредоточия на формиращи се вторични градски центрове и жилищни
територии –в по-голямата си част –„комплекси- спални”– изведнъж от нищото
се появи новото градско „зло”-наречено „мол” / „шопинг мол”/.
И докато това чисто американско явление от 50-те години/Виктор Груен/
съответствуваше на американския начин на живот-със съботното пазаруване и
запасяване със стоки и продукти -то цялата философия на европейската
търговия все още предпочита пешеходната търговска улица и реновирането на
старите търговски градски ансамбли.
В Европа това се отрази главно по отношение на степенната система на
обслужване и търговия и като реакция на все по-развиващия се пазар на стоки
и услуги.От друга страна това съответствуваше на стремежа на хората към по-
висок стандарт на обитаване. Получи се парадокс-от развитие на
йерархизирана и силно центрова система която в първите години след 1990
година все повече набираше скорост и като че ли съответствуваше най-добре
на градоустройствената структура изведнъж през последните години се
сблъскваме с абсолютно хаотичния напън за повече и повече търговски
площи,повече и повече затворени търговски комплекси.

81
Шопинг мол, съставени от по-голяма квадратура , без комплексна структура, този проблем произлиза от
заинтересуваността на инвеститора от някакво си търговското простраство, а не от място в градската
среда с определен и запомнящ се образ.Разчита се на бума на момента .

Пример за мол погледнат отвън, показва се огромната площ, която се заема, и която създава проблеми за
градската среда. Самата безлична фасадна обработка-липсата на всякаква тектоника и замисъл като
архитектура до такава степен се проявява като гротеска,че всичко в един момент започва да въздейства
като в Дисниленд – гигантска бутафория и измама.Другият проблем е гигантоманията-водеща до чисто
функционални проблеми и липса на целесъобразност и ефективност на решенията.

82
Започна офанзивата на търговските гиганти . Основната им цел беше само
повече количество , но не и качество-чрез проектантска градоустройствена
концепция . Странното е ,че те пренебрегнаха нормалния и основен принцип на
въздействието - екстеоризация на интериора и въвеждането на чисто
екстериорния ефект на „търговската улица” и доразвиване на „пасажните”
пространства , редуването на анфиладни пространства , фасади на отделни
търговски единици , подход в това „вътрешно-квартално” пространство.
Повечето такива обекти бяха проектирани от изтъкнати и добри наши колеги ,
с опит и определен творчески заряд . Резултатът обаче освен от
характеристиката и капацитета на конкретната ситуация и като основен
недостатък обаче си остана – изявеното надмощие на инвеститора в лошия
смисъл-повече и повече квадратура , не -комплексна структура , а по-скоро-
голям магазин с многобройни щандове-бутици, често с много лоша
ориентация, с лош подход и съответно с изкуствена вентилация и
климатизация , безлични и еднотипни .
Тези преоразмерени свръхсгради освен другото похабиха огромни квартални
пространства и се наместиха на места с претенцията да образуват градски
функционални възли .Тук е мястото да се анализира какво е точно
обвързването на „моловете” с градската структура . Съвременното градско
развитие е пряко свързано с всички характерни белези на динамиката в
развитието на самото общество. Без излишно да си поставяме свръхзадачи от
сорта на планиране на целия град , анализирайки последните трансформации в
характерните , знакови пространства на големите градове в България и особено
в София- ние не можем да не отбележим ,че мярата в градоустройствената
намеса е надхвърлена и развитието тотално скъсва с каноните-определяни
вековe наред.
Самата морфологична основа на градоустройството се разкъсва и от стройна и
логична и дефинирана все пак система –структура се прехвърля в полето на
случайното хрумване на амбициозния инвеститор – вълнуващ се само от
количествени показатели /търговска и складова площ/ , но не и от градска
среда .На заден план са оставени такива определящи елементи като – подход
към сградата, логично и хармонично вписване в ситуацията , осигуряване на
главен вход – ориентир в знаково пространство , а не подход от подземни нива
и паркинги. Основен недостатък на всички изграждащи се молове е именно в
това ,че са се превърнали в депа за търговия от сорта на „кеш-кери” , а не
естествени градски доминанти – формирани на принципа на естествената
градска концентрация и свързана със социалната активност на гражданите . Не
само концентрацията – случайно ситуирана в неподходяща градска територия е
само бедата , а въздействието което оказва изграждането на тези
свръхструктури върху градската тъкан на прилежащите квартали . Самата зона
около моловете се третира обикновено като съпътствуващи паркинги и
озеленена територия – в рамките на урегулираните поземлени имоти . Това
създава на практика пропаст в самата градска структура и дисонанс между

83
Холандия, Флагтведе – пример за формови и качествен определител в градската среда.

Великобритания, Търговски мол – дисонанс в естественото градско развитие.

84
концентрираната сграда-структура и околното застрояване . Тук не можем да
говорим нито за улични силуети , нито за мащабирани фасади , нито за
хармонично изградено улично пространство .
Самият център е затворена структура и е обърнат /насочен/ отвътре - навън ,
само че връзката е опосредствена чрез комуникационните връзки , а не
подчинена на логичното градско развитие и улично – квартална мрежа .С други
думи – логиката на ситуиране /изграждане / на новите обекти – моловете е в
дисонанс с естественото градско развитие. Те създават не само местни
пространствени колизии , но и изземват редица от функциите на типичния ,
класически градски център като го разконцентрират и изпразват от
функционално съдържание /при все ,че много от функциите в самите молове са
излишно повтарящи се и резултат на стихийния пазар/.
-Локализация на градския център

Разглеждайки системата на градския център в локален / градоустройствен /

план , за всеки пространствен регион на град или агломерация може да се
изтъкне една съществена връзка между типа на градската структура и
характера и динамиката на пространствената организация и вътрешноградска
комуникация . При това в типа са заложени както формови, така и качествени
определители за системата на центъра .
Праговите нива в исторически план са свързани с обособяването на нови
пространствени възли / центроформиращи звена/ и са характерни повече за по-
големите градове . Вътрешно – структурните нива са естествени ограничители
в еволюционното развитие, както на локалните връзки в пространствения
модул /вътрешна пулсация / така и на пулсациите в териториалния ръст .Те
остават вътрешни защото са ограничени от общите за конкретната локализация
външни пространствени и структурни ограничители . Особено през
последните тридесет години се забелязва известно „социализиране” на града
на базата на пространствена интеграция на градските функции и пълно
съчетаване на архитектурно-композиционното своеобразие на градската среда
с изявяване на историческите и съвременните градски ценности –чрез една
активна междуличностна комуникация в разнообразните й форми и
проявления . Очевидно съществува пряка обвързаност между социална
структура в полосата на пряката комуникация и функционално –
пространствените характеристики на градската среда .
В този смисъл именно -„социалната мобилност обуславя пространствения
експеримент” ,т.е. градоустройствената намеса . На тази база е формулирана и
концепцията /теорията/ за „ареала”-номиниран типологично като –
производствен , възпроизводствен /или- битов/ , обществен/ или-социален ,
публичен/, рекреативен, комуникативен.*39
Така предложената „ареална”структура на урбанистичната система / в частност
-силно засягаща системата на градския център /се основава плътно на
динамиката и своеобразието на социалната структура на обществото .Свързана

85
Италия, Милано – градски център.

Италия, Сиена – градски център.

86
с проблемите на структурно-функционалната организация на градския център
тя доказва несъстоятелността на опита за елементарен анализ на
пространствените структури ,основаващ се единствено на стойностни
емперични и териториално- количествени планиметрични показатели .
Често в системата на градския център се изявяват трайни тенденции към
пространствена експанзия ,като следствие на чувствителна концентрация в
градските ядра –породени от неконтролиран масов инвестиционен пазар .При
отсъствие на някакви реални параметри , комплексно характеризиращи
оптималната среда – известни ресурсни характеристики и генетични за
градската структура нива въвфункционалното развитие на града ще зависят от
параметъра –„предел на плътността” – дефиниращ определени критични
стойности в концентрацията на функции и прагове на деструктуриране.
Темповете на градски растеж очевидно влияят върху качествата на средата . Те
са по-важни и съществени от градацията на абсолютната величина и в този
смисъл – проблемът за оптимална величина на града от социално-ценностна
гледна точка ,като че ли е лишен от практически смисъл .Реални са
оптимумите за по-малките общности , за по-малките градове.
- Градският център в аспекта на градското развитие е онази възлова
структура , която изначално предопределя общата градска структура .
Неговата организация се е усложнявала паралелно на развитието на целия град
и е изпреварвала в много отношения самото развитие на обществото , като е
пряко свързана с градската мобилност и социо-пространствената комуникация
.
Принципите за обособяването на градския централитет са пряко отражение на
социално-икономическия подход и са предопределени от социалната
подвижност и гъвкавост на градското общество .
Прокламирането на определени социални модели по устройството на бита - в
една или друга степен са повлияли на спецификата на урбанистичните процеси
в регионален и локален план ,като силно са повлияни и от конюктурата на
глобалния икономически пазар и политическото обособяване и устройство .
Развитието на градоустройствената форма се е влияло най-вече от
концентрацията на функции в локален план и от избраната от съответното
общество организация на градския начин на живот .
В този аспект - ресурсите за развитието на градския център са заложени в
социално-икономическата обществена градска база и не могат да бъдат
особено самостоятелни и свободни , а ще бъдат съобразени с възможностите
на целия град ,регион , държава .
Новите футуристични модели на градския център по отношение
стабилизирането на градските структури са ясно изражение на съвременните
схващания за обособяването на гавкава среда и устойачиво място за
проявление на гражданската активност .

87
Древен Урук, разделен на региони с радиус 400м, в които хора могат да достигнат до всяка точка за до
5минути, стената на града съдържа 900 укрепления през около 12 метра.

Израел, руини на град Овдат(Авдат или Ободат).

88
1.6. Градът като пространствена система
-Градът като дебалансирана система

Широко разпространените напоследък социологически анализи на

отношението център-градска периферия в рамките на развитието на
конкретния град и неговия регион изясняват до голяма степен основните
социални взаимоотношения – оптималната градация и съподчиненост в
социалната система на центъра ,мярата в доминантността ,границите на
самостоятелност ,социалния и екологичен баланс . Класическата схема на
градския централитет вече се пречупва през специфичната призма на откритата
мобилна , пространствена и функционална структура .
Стени, граници и пътища Градовете се превръщат постепенно в центрове на
властта - градове-държави, които стоят в центъра на земеделски район.
Първият от тези градове-държави, които познаваме е Урук, който става
прототип на града в древния свят. През 2 700 г. пр.н.е. към него принадлежали
седемдесет и шест близки села, а самият град се е простирал на повече от 4 кв.
км.. В него са живеели вече към 50 000 ж.За да се защити от враговете градът е
бил обграден от стена дълга близо 10 км. и висока над 10 м. Подобен е и по-
късния Ур - с 30 000 жители, с огромна градска стена, при това обхваната от
два канала, с две вътрешни пристанища и канал, който минава през самия
град. Стената е първата граница, която отделя - Градът от още примитивната
и заплашителна периферия. Стени престават да се градят много късно, когато
границите са изнесени далеч извън метрополиите. Но позицията остава - стена,
граница, която в чистия си вид отделя центъра от периферията.
Друга основна структурна позиция е Пътят - линията, свързваща два центъра и
обслужваща размяната на стоки между тях. Тази размяна създава ресурс и
може да бъде самостоятелен стимул за създаване на център - такъв е случаят с
Овдат, за който стана дума по-рано .Пространството, през което минава пътят е
незащитено и опасностите повишават цената на стоките. Тази територия се
владее от роля, която наричаме с различни имена през времето ("войнстени
племена", пирати, разбойници, хайдути, рекетьори и пр.).
И така, в заключение може да се каже, че асиметрията, която се появява с
интензивно-земеделското общество е функция на две първоначални
достижения: хранителни излишъци и колективно усилие. Впоследствие се
добавя и нов, много мощен фактор, а именно властта върху знанието, добита от
изобретяването на писмеността. В така очертаващата се човешка география се
появяват много остро диференцирани ролите на хората от центъра (на
културата, властта) и другите ("варварите"). Основни териториални деления са
границите, а основни свързващи линии - търговските пътища. Едно
съпътстващо знание, което се добива, е как Центърът е изменял своите
представи за Периферията и как тези изменения са били огледално отражение
на собственото му състояние.

89
България. Пловдив. Индустриални зони изнесени в периферията на града.

България София. Офис сгради изнесени в периферията

90
1.7. Градски териториален ръст и проблеми на комуникацията

Градската периферия и териториалният ръст

С развитието на градовете и още с първата промишлена революция – част от

периферията на града се обособява като индустриален териториален
модул.Това вече не е старият „условно-исторически” град с неговите жилищни
покрайнини , а принципно нов град – с нова , по-сложна структура ,обикновено
дебалансиран и парцелиран , с полоси на необходимата на индустрията
съответна комуникационна и инфраструктурна мрежа .Такова зониране с
особена сила поставя своя отпечатък върху еволюционното до тогава лежерно
градско еволюционно развитие .От друга страна – масираната инвестиционна
експанзия отначало търси подходящ и евтин източник на енергия /водната сила
/, след това лесен и евтин достъп за подвоз на суровини и извозване на готова
продукция /пак воден път, плавателен канал или река,после железница
/.Колкото и парадоксално и в разрез със здравия разум – стремежът към
печалба от всичко води до икономия и от транспортиране на работната
ръка/сила/,като в непосредствена близост до индустриалните и складови
площадки възникват „работнически жилищни квартали”-обиталища на един
вид – закрепостени работници и техните семейства .Този процес се наблюдава
все още и в наши дни, макар в основните индустриални и развити държави да
беше вече на практика преодолян .
Друг голям проблем са масовите мигранти към градовете – процес започнал
като интернационален в средата и към края на ХIХ и направо взривил се в
началото на и в средата на ХХвек. И сега с нова сила – разделението вече не
„Изток – Запад” , а „Север-Юг” отново усилва този процес и го прави в
постоянен катализатор на икономическото развитие . Националната и другата
-интернационалната миграция са основни фактори в съвременния градски общ
демографски дисбаланс – най-вече заради своята спорадичност и
невъзможността за прогнозирането им . Този процес реално заплашва да стане
неудържим и в геостратегически и глобален аспект се проявява като основен
проблем дори и вече в междудържавните отношения .
След Втората световна война миграцията от селото към града бе обусловено от
редица държавни политики на интензивно и масово индустриализиране
.Такива бяха всички страни с променени социално-икономически системи
/социалистическите , и повечето т.н.-демократични , в същност
постколониални държави/ които се стремяха към определено развита
индустриална и икономическа стабилност .
Прокламираната от тези държави масова социална защитеност и набелязаната
икономическа политика – в първия етап –прекалено екстензивна –доведе до
стабилен ,ежегоден ръст на градското население и бягство от селата . Селата
бяха забравени за сметка на новите градове-които изискваха
индустриализацията . В социологически план този процес бе провъзгласен за

91
България. Стара Загора. Цигански гета.

Кения. „Бидонвили“
Съвременен ужас – в какъвто и аспект да го погледнем – престъпленията на цяла плеяда управници през
последните стотина години – няма оправдание за управленските грешки.и безгрижие .И не може да има.

92
закономерен , понеже отговаряше на стремежите на масовото население към
по-добро битие . Градовете си спомниха миналото-когато бяха по-добри места
за живеене . Всъщност населението масово се превърна в наемна работна сила /
както древните граждани/.
Градът определено примамваше с осигурена сигурна работа , заплата и
социални придобивки и бонуси за всеки гражданин . Обикновеният човек се
откъсна от земята и не беше вече пряк производител на храна / в смисъла на
зает в селското стопанство/. Разчиташе се на новата система от одържавено и
кооперирано фермерство-дори на места доведено до крупни аграрно -
промишлени комплекси и свързано с реалния пазар на прякото потребление . В
класическите капиталистически страни напливът към градовете
/забележителен е масовият поход към Калифорния в САЩ през 30-те години
на ХХ век/ стана възможен в следствие на несъвършенството на пазара и
големите катаклизми в системата-Великата депресия , периодичните
икономически кризи и т.н.
Стремежът на големи групи от граждани към икономическа свобода породи
разцвета на синдикалното движение,което съчетано с концепцията на Форд
/този модерен Мойсей на икономиката/ доведе до развитие на една от най-
важните съставки на градския живот-възможността за свободно полагане на
труд в едни подходящи условия и съответна материална и социална
компенсация , както и адекватна градска среда . Последствията са повече от
очебийни и очаквани .
Появата на т.н. „бидонвили” е резултат на особени социални сътресения - най-
напред в страните от Третия свят. Постепенно обаче това се пренесе и в
останалите –по-развити страни . Дори в най-напредналите градове се
установиха своеобразни жилищни територии – гета . Масовата миграция от
селата , интернационалната емиграция , която въпреки непрестанните мерки
продължава да функционира и доведе до огромен дисбаланс в
градоустройствените системи и появата на едни безкрайни „предградия”-
незаконни и необезпечени в техническо отношение .
Определена устройствена политика –свързана с прилагането на Атинската
харта до голяма степен доведе до логичното възникване на жилищни
комплекси-спални.Те бяха плод и на недоразвитата още строителна индустрия
и желанието за бърза реализация-поради необходимост от голяма жилищна
база .Тези нови жилищни модули тотално деформираха градската естествена
структура . Тяхното точно локализиране в градската периферия допринесе за
прекалено удължаване на комуникационните и транспортни връзки и в
съчетание с недобре планираната и изпълнена градска среда се
трансформираха в своеобразни съпътстващи територии /един вид комплекси-
спътници /. Дори се обособиха нещо като паралелни градове – спални . На
практика градската територия механично се разчлени до някаква съвкупна
агломерационна структура –нещо , което често се наблюдаваше при някои
древни съставни градове.

93
САЩ. Канзас сити. Американска субурбия.

САЩ. Канзас сити. Американска субурбия.

Раят на отчуждението и необмислената неограничена консумация- ситият затлъстяващ и сравнително
слабо интелигентен градски тип – добре манипулиран чрез телевизията се управлява лесно.

94
Трансформираният нов мащаб на новите структури силно ограничи
нормалната , естествена градска активност.Подобно на известната „субурбия”-
възникнала като желание за гарантиране на по-висок стандарт на обитаване –
периферията на градовете се превърна в специфична територия , която бе
провъзгласена за моделът „съседска единица”, към който трябва да се стремят
проектантите на жилищната среда . Там се прогнозираха – освен особен статус
и известна свобода и близост с природата. Това бягство от града не можа да се
осъществи в някакъв йерархичен порядък и в контраст на всички очаквания
показа известна несъстоятелност и деформации , получиха се своеобразни
луксозни социални гета на индивидуалисти с липсата на целия комплекс от
естествената за града социална ангажираност и комуникация . Не беше
логично да се извършва един вид сегрегация на градското население –при
условие , че то на практика контактуваше в активния градски център и многото
обслужващи територии , както и в местата за полагане на труд .Тези
„изкуствени села” в рамките на градовете в същност се оказаха малотрайни .
Това е и едно от обясненията за практикуваната вътрешна миграция / в
развитите страни и особено в САЩ/. В последните обаче десетилетия в редица
градове, в периферията възникнаха цели квартали /в рамките на стари
амортизирани или на съвсем нова територия/ - населени с мигранти , най-често
чужденци . Там местните общности са тотално разбити и традиционните
социални активности са сведени до минимум .Тези зони по начало са изцяло -
безперспективни за развитието на градовете и представляват солидни буфери в
развитието на градските центрове , както и на паралелните на градското ядро
територии и пречат за стабилизирането на градската структура и хармоничното
осъществяване на териториален ръст . *7,18,19,20,21,27
Те водят до деконцентрация , хаос и колизии в нормалното и естествено
функциониране на града .
Градската периферия често е подлагана на урбанистична експанзия . Особено
при съседство със специфични територии , най-вече благоприятни и с добра
обща екологична характеристика за обитаване . Въпреки стремежът в известна
степен градът да усвоява все повече благоприятни територии – масова
практика е с общите устройствени планове да се налагат ограничения с оглед
съхраняване на достатъчен ресурс за зелена територия и среда за отдих и
рекреация . В същото време все повече се задълбочават масови проблеми и
периферията на основни градски райони –вече почти половин век се
осъществява една солидна концентрация на социални групи -от така
наречената „периферия на обществото”-социално незаангажирани и на
практика безпомощни групи –на изключително бедни семейства –
съществуващи на социални помощи , просия , дребни престъпления и кражби .
Тези гета са изключително трудни за каквато и да е промяна.В повечето
развити страни се обособяват административни структури , които осигуряват
уравновесено развитие между града и неговата обща периферия.
Координацията на управлението на големите градове и на тяхната периферия е

95
Белгия, Валония, Предложение за пространствената структура на Валония.

Швеция, Стокхолм, Регионалния план на Съвета на графството.

96
проблем с възможности за различни решения като всяко от тях има предимства
и недостатъци. Най-общо се различават следните модели:
а) съединяване на периферните общини с града–център;
б) определяне на специални отговорности на териториалните общности от по-
високия ешелон;
в) създаване на специални органи на метрополисна власт в мащаба на
агломерацията;
г) традиционно общинско коопериране.
-Съединяването на общините на града-център с периферните в една
комплексна административна общност е най-радикалното решение за
координация на всички проблеми в урбанистичен контекст.
Все пак то не е достатъчно да елиминира пряко абсолютно всички
несъответствия между административните граници и комплекса от
съществуващи многобройни взаимовръзки в практиката между метрополиса и
неговата периферия - ежедневни миграции, публични услуги и т.н. *56
Обаче общото съединяване повишава техническата и икономическата
ефективност на цялото управление . При една обединена административна
местна общност , компетентна за комплексната урбанизирана зона, е по-лесно
да се разпределят разходите за социалната политика между всички
данъкоплатци от агломерацията . При повечето от европейските страни се
изразява -ясно предпочитание за решенията от типа на съединяване. Такъв е
случаят в Дания, в Белгия, в Испания - големият град и неговите предградия
образуват една община.*57
- Придаването на специални функции на административната териториална
общност от по-високия ешелон има предимства когато не е толкова радикално,
че да елиминира съществуващите общини и съществуващата агломерация не
надхвърля административните граници на по-горния ешалон. Последните
продължават да функционират, въпреки че техните компетенции са намалени.
За региона на Стокхолм -Съветът на графството е отговорен за устройството на
територията, за транспортната мрежа и за здравните грижи За агломерацията
на Женева -Кантоналната власт упражнява компетенции в областите на
публичния транспорт и полицията. Аналогична ситуация съществува във
Виена, Берлин, Хамбург и Бремен.
-Създаването на специалните административни органи става със закон, който
им дава мандат да упражняват някои определени специални функции в полза
на цялата териториална общност . Добрите резултати зависят от начина, по
който администрацията държи сметка за гледната точка на гражданите.
Нормативно регулираните органи на метрополисна власт най-често са
публични учреждения с осигурена финансова и административна независимост
и компетенции в областите на териториалното устройство, околната среда и
природните ресурси, различни услуги вкл. транспорт и комуникации,
извозване на отпадъците, услуги в областта на публичното здраве и др.

97
Bangsamoro, Традиционно общинско коопериране – зони на съвместно коопериране.

България, Пловдив,РУС Пловдив – пример за общинско коопериране.

98
Такива органи са създадени в Италия, в Гърция за Атина и Солун, в
Португалия – за двата мегаполисни региона Лисабон и Порто. В Англия със
закон за местните общности са създадени три различни „съвместни власти” -
власт на полицията, власт на противопожарната защита и за гражданска
отбрана и власт на масовия транспорт.
-Традиционно общинско коопериране - в много случаи , а най-вече, когато
законът не е предвидил специфични структури за решаване на проблемите на
координация между града и неговата периферия, се прибягва до асоцииране
или коопериране на местни общности най - често в секторите на устройството
на територията , освен това на движението и транспорта , на икономическото
развитие , на социалните грижи и социалните дейности .
В тази система асоциираните общини делегират по тяхно желание съответните
функции на една обща власт, която ги изпълнява от собствено име .
Органът за вземане на решение принципно е събрание , съставено от делегати
на общините – членки . В Австрия има някои синдикати на общини , чието
създаване юридически е задължително и те са установени на базата на
нормативни разпоредби. Във Финландия действа Съвет на метрополисния
регион на Хелзинки, в Испания - метрополисен съвет на Хорта (метрополисна
зона) на провинция Валeнция. Може да се счита, че взетите решения при
общинско коопериране ще бъдат по-добре приети от тези, взети от автономна
метрополна власт, които ще рискуват да породят рефлекс на противопоставяне.
В България нормативното регулиране е законодателно уредено и
регламентирано, както следва:*56,57
-Общините могат да сътрудничат помежду си, с областите, с юридически или
физически лица и да създават сдружения, чрез които да постигат цели от
взаимен интерес и на които да възлагат изпълнението на дейности,
произтичащи от техните правомощия.
Основни принципи за осъществяване на общинското сътрудничество са
доброволност, взаимен интерес, активен избор, гъвкавост и динамичност,
прозрачност и отговорност.
Общинскотосътрудничество се осъществява на основата на подписано
споразумение, което се одобрява от общинския съвет. В споразумението се
определят страните, обхватът и предметът, целта, формите, правата и
задълженията, делът на участие, правилата за конституиране, вземане на
решения и прекратяване на междуобщинските съвети и/или комисии, както и
техните компетенции, когато общините са постигнали съгласие за създаването
на такива органи.
Всички държави членки на Съвета на Европа признават необходимостта от
структури и съответна институционална уредба за координация в
управлението на големите градове и тяхната периферия. *23,37,38
Важно е да се прецени необходимо ли е изработване и прилагане на еднакви
принципи и стандарти за всички европейски агломерации.

99
 Англия, Бристъл – Градският централитет и градската периферия.

Русия, Москва, Нов градски квартал за жилищни нужди.

100
1.8. Градската периферия

Какво представлява градската периферия в исторически и съвременен план ,

какви са отношенията център-периферия по отношение динамиката на
градското развитие и териториалния ръст , как градската периферия се
трансформира в своеобразна локализация на обособения град , периферни
влияния по отношение на градския регион;
Градският централитет и градската периферия

Трансформациите в периферните градски части имат както своята еволюция ,

така и свое социално основание – градът се променя – обществото се променя.
В зоната на максималната градска гъвкавост и мобилност се зараждат наглед
случайни процеси на концентрация /респективно на деконцентрация/ които
пряко се отразяват на логиката на структурното развитие на градовете .
Социологическият анализ на отношението център-периферия изтъква
тенденции на пространствена експанзия в системата , като същевременно се
запазва една сравнително устойчива доминантност на централното ядро .
Принципите за оптимална градация и йерархизация в социалната система на
центъра обаче не намират отражение в проектните решения . Градската
периферия в цялата история на градското развитие на практика се е считала
като една типично гранична територия , недостатъчно населена и
благоустроена и на границата с ненарушената природна среда .В съвременен
аспект това съвсем не е така – градовете са толкова вече дебалансирани , че тя
се превръща в поле на най-активни инвестиционни инициативи, като най-
интересната и перспективна градска територия . Архитектите като че ли се
умориха от гъстозастроените централни градски територии и насочиха
вниманието си там ,където най-лесно можеха да реализират „архитектурата на
мечтите си”. От това естествено се родиха толкова много нови проблеми за
самите градове ,че чак обществото –до скоро нехаещо за това какво се случва с
жизнената му среда разбра ,че е излъгано и че бленуваните зелени клинове и
връзка с природата /планината/, екологични нови жилищни условия и
благоустроени пространства са се превърнали в една химера . Градската
периферия е своеобразен лакмус за градоустройствената дейност .*19,20,21
-Еволюцията на градския централитет
Градоустройствената практика все още се свързва с принципите /дори
идеологията и езика / на модернистичното градоустройство – ортодоксалния
функционализъм . Тя се основава на популярната все още теза за „оптимален
градски център” ,като най-общо плановата структура на центъра се разчленява
на „статична”, „преходна” /полугъвкава/ и „динамична”/гъвкава/ - при това с
фиксирани тенденции и основни направления на развитие . Все повече обаче
тази теза отстъпва на концепцията за „взаимосвързани подсистеми в системата
на градския център” .На практика нормативният подход доказва своята

101
Украйна, Киев, изоставен план за реконструкция на центъра – преструктуриране на центъра.

Дания, община Brøndby, Brøndby Haveby – модулната организация.

Типичен пример за разлика в подхода в центъра и периферията-академичността понякога е доста весела по

отношение на реалните резултати – често мярата просто се забравя, а увлечението е неудържимо.

102
неефективност и несъстоятелност както по отношение на реалните резултати –
обедняване на градската среда откъм редица традиционни дейности и
функции, недостатъчно внимание на съществуващите ресурси и традиции ,
така и по отношение на оценката на реалната сложност на развиващата се
система на центъра . През последните 30-40 години се открояват различни
етапи в градоустройственото проектиране – в зависимост от прякото
изпълнение на конкретните градски управленски програми да развитие , а
именно:-формирането на нов тип градски център се свързва с опитите за
формулиране на принципите на „ансамбловото застрояване”- проектират се
обществени сгради- уникати ,представителни площадни пространства; -
изявяване на центъра чрез включване на силни планировъчни оси и
стереотипен функционално - смислов елемент / обособен централен площад ,
благоустроена главна улица / - основен принцип фиксиране на „социален и
идеологически” контекст със средствата на архитектурата ; -преструктуриране
на центъра – прилагане на формално – естетски модели , формиране на нови
ансамбли на базата на интеграция на набор от основни функции , -основен
принцип –„композиция-отворена към града и природата?! ; - обновяване и
реконструкция на центъра – поглед към „класическите ценности на старите
градове” , търсене на определена мяра в градоустройствената намеса ,
”човекоцентризъм”,- основен принцип – възраждане и преоценка на
класическите ценности на средата .Анализът на последните градоустройствени
практики до голяма степен изяснява границите на преструктурирането във
всеки отделен случай . Развитието следва определен ход – от идеята за нов тип
център- адекватен на социалното развитие на града –през изявяването му в
структурно-функционален план , формирането му като система с изявен
териториален ръст и търсене на открити , гъвкави схеми за развитие чрез
дебаланс и преструктуриране и главното – преосмисляне на социалната
значимост на обновяването и реконструкцията .Въпреки ,че цялото развитие е
подчинено на идеята за „оптимален градски център” – се забелязват и
признаци за интеграция на подсистеми в общата система . Все още обаче –
„структурната комплексност на естествения град”, на „полурешетката” се
заменя с програмираната йерархия и с възгледи – близки до „квантовия модел”
и „модулната организация” . При малките градове –единствено закъснялото в
общ план развитие ги е запазило от масирана ,”моделирана” интервенция .*39
В условията на общия програмен стремеж за постепенно изравняване в
статуквото на отделните региони в рамките на националните селищни мрежи –
с все по-голяма сила се изявяват въпросът за адекватен на конкретната
специфична исторически обособена и социално детерминирана градска среда
образ . Освен ясно изразена етапност в развитието на концепциите и
съответното им отражение в проектирането на градските центрове могат да се
направят и някои по-обобщени изводи , а именно : - концепцията за оптимален
градски център трябва да се пречупи през призмата на нарастващото значение
на социо-пространствената комуникация и на ролята на отворените системи ;

103
 Германия, Мюнхен, Междурегионална обвързаност на междуфирмените
мрежи на съвременните производствени услуги.

Австралия, Мелбърн, изохрони на пътуване с влак и трамвай, около 1920г.

104
- мярата в пространствената и функционална експанзия е в обобщените
граници и прагови нива на структурното развитие ;- трябва градският
централитет да се разглежда като обвързаност на подсистеми в регионален и
локален аспект /отношението център-периферия ще отрази основните
направления за развитие на структурните параметри ;- такъв динамичен по
своя характер модел и социологическият анализ най-реално ще се доближат до
действителността , до сложното и променящо се непрекъснато функционално
състояние на центъра . Все пак основен проблем си остава формулирането на
вярна концепция за планова структура , органично свързана с концепцията за
функционалните перспективи на центровете . Главната отличителна черта на
селищната мрежа е обусловена от историческите фактори в развитието и от
характера на природо-географските фактори – най-вече релефът и климатът .
Редица общотеоретични положения , залегнали в основата на най-различни
концепции за градските системи се проявяват като рационални за изявяване на
структурата и пространствената организация на градовете и техните
пространствени региони .Различни понятия като „природен скелет” и „скелет
на урбанизацията” , идеите за функционално-типологическата диференциация
на елементите на същия този скелет, както и „степен на дисперсност на
селищната територия” и други . При въвеждането им при експертна оценка на
проектни решения обикновено те играят ролята на допълнителни показатели за
реална ефективност и адекватност .Степента на взаимообвързаност на
елементите в различните пространствени градски системи силно се различават
.Определящо обаче за границите и устойчивостта на взаимовръзките най-често
е времето за достигане до центъра на града . Съществуват различни модели и
способи за определяне на т.н. „агломерационни граници” – на базата на
„интензивност на връзките” , чрез метода на „часовите изохрони” , модел за
„интеграция на елементите в урбанизираната територия”. Те обаче третират
отношението градски център- градска периферия като отношение между
пространствени локализации . Най-често се прилага модел за организация на
селищната мрежа на принципа на „йерархична структура , включваща
първични и вторични центрове” . Тези центрове са своеобразни опорни
пунктове . По такъв начин всички населени места , намиращи се в основата на
пирамидата , според йерархичната стълбица могат по определен набор да
бъдат третирани като вторични /или подцентрове/ на по-горе стоящите такива .
Критериалният апарат за установяване на такива подцентрове е традиционният
стандартен – свързан с природо-географските , икономическите , социалните ,
административните и исторически фактори . Така формираните
микротериториални системи вътре в пространствения регион са силно
иотворени , което предопределя обикновено малка степен на самостоятелно
планиране - респективно неравномерно развитие и силно функционално
влияние на главния градски център .Необходимо условие за насочване на
развитието им в рационална посока е освен преценката за функционалната им
и социална съподчиненост , но и на ролята им в

105
САЩ, Илинойс, Cahokia, най-голямото местно общество по средата на 12 век – пример за
протоцивилизация.

САЩ, Северна Каролина, Райли – „социо-пространствена” комуникация.

106
пространственото взаимодействие – особен в случаите , когато главните
градски центрове са достатъчно обособени и стабилни в своето досегашно
развитие . Градската периферия в исторически и съвременен план до голяма
степен изразява дебалансираната система на самия град и онази периферна на
градския център част от града , характерна със значително по-малка
концентрация на функциите и силна зависимост от центробежните промени в
града . През цялото съществуване и развитие на града - отношенията център-
периферия са се явявали като определящи в динамиката на градското развитие
и териториалния ръст . Пак градската периферия се трансформира в
своеобразна локализация на обособения град като едно следствие на
демографски и социално-икономически процеси на пределна концентрация -
особено в периода на масовата индустриализация и в периода на масови
технически преобразования в цялото общество .
Определени периферни влияния се забелязват /открояват /по отношение на
градския регион -като те рефлектират в самия характер на развитието и
обновяването на градската структура .
Макар и по-близка до другата урбанистична форма - тази на селището /селото/
- градската периферия запазва преимуществено тясната си връзка с най-
активната част на града - градския център и пряко зависи от неговото
състояние , потенциал и перспективи за развитие .
Самото проявление на градовете и сравнително устойчивото им и познаваемо
поведение в развитието говорят за ясни и категорични планови характеристики
– прецизно дефинирани и категорично спазвани от всички цивилизации.*28,31
Това потвърждава тезата за прото-цивилизацията и обяснява до голяма степен
етапността /периодиката/ в цивилизационното развитие и опровергава
всякакви съмнителни концепции за извънземен произход и прочие на
човешкия род.

Феноменът „социо-пространствена” комуникация

На практика основата за развитието на градовете е градската мобилност или

социо-пространствената комуникация . Често приписваната на градовете
самостойна флуктоация , без задълбочаване в нейната същност , в причините
за определени трансформации / а те са най-вече пространствен израз на
икономически в основата си взаимоотношения / задълбочават неясната
картина на историята на градоустройствените идеи. Още от най-дълбока
древност се забелязват ясни доказателства за плановия характер на
подавляващото количество градове . *107,39
Явно за да се стабилизира и обособи същински град е било необходимо
прилагането на определени принципи . Стихийните веднага са се сблъсквали
дори в това относително по-спокойно по отношение на комуникацията време с
нерешими проблеми , които са ги компрометирали като структура и съответно
са просъществували твърде кратко време .

107
Япония, Токио, Токио от високо CHRIS LUCKHARDT – пример за градски регион.

САЩ, Тексас, Хюстън (1873), илюстрация на града – пример за градски регион в исторически план.

108
2.Регионът

2.1. Регионалната територия

. Съвсем отскоро градският регион като понятие се наложи в
градоустройствената лексика и практика . Най-после обществото узря и разбра
,че пространството е неделимо при съвременната комуникация , че в рамките
на немислими времеви интервали , дори най-обикновеният гражданин може да
се придвижи в териториалния обхват на цял континет, камо ли на държава или
регион .Самите градове в чисто икономически и социален план вече
достатъчно ясно проявяват агломерационни активности .
Появи се новото понятие – социо-пространствена комуникация като един
абстракт , един тезис на всеобщите връзки и зависимости в пространствен ,
функционален и социален аспект .
Градовете вече се възприемат като активни ядра в регионалната социо-
пространствена комуникация .Това е пътя за гъвкаво и перспективно градско
развитие . Структурно-пространствената организация на града е най-солидната
база за познание на същността на дадено общество . Именно в рамките на града
протичат онези скрити на пръв поглед процеси на концентрация на функции и
наред с ежедневния градски ритъм протичат по-важните събития за даденото
общество .
Градът само задава рамките . Той е и тотално средство за разрешаване на
функционални противоречия , като реакцията винаги се отразява в
пространствен или териториален план във вид на реорганизация на градската
структура или нов тип конфигурация на градската тъкан . Съществува един
парадокс на градското развитие - колкото по-съвършена среда - толкова по-
силен натиск за промени .Това е пряко свързано с податливостта на
обществото към определени трусове и промени и с желанието при всички
случаи да се извърши пространствена реализация , без оглед на съгласуване с
възможности и необходимост . *9,66
Какво представлява градският регион в исторически и съвременен план , каква
е регионалната организация , какви са основните параметри на региона и какви
са взаимоотношенията му с града , какви са перспективите на развитието на
градските региони с оглед на бурната урбанистична експанзия;
Урбанистичната теория-исторически и философски аспекти

Геополитическите и геостратегически промени в края на осемдесетте години

изявиха нови политически, икономически, социални и културно-исторически
реалности в световното и европейското пространство. С тях в значителна
степен се преодолява съществуващия стопански и енергиен дебаланс, високата
степен на ресурсна неопределеност, пазарна несигурност, суровинна
зависимост, политическа религиозна и етническа конфронтация, блокова
затвореност и противостоене, характерни за двуполюсния модел на световно
развитие.

109
Индия, Нагпур, Измерване на компактанат градска форма: композитен модел на пространствена
организация на града (разпределение на гъстотата, транспортни движения, вторични центрове и
притегателен център – Sitabuldi)

Франция, Париж, Структурно – функционалната организация на икономиката в Парижкия басейн.

110
- Градският регион в исторически и съвременен план е разглеждан като една
разширена общност на градската локализация с определени , пряко обособени
връзки и отношения спрямо системата на градския център и града като
разширена териториална общност .Регионалната организация -най-често
организирана на принципа на йерархична структура , включваща първични и
вторични центрове и пряко отразяваща пулсациите в градските ядра и
мобилността най-вече в преките връзки.
Градският регион е основно поле за проявление на социо-пространствената
комуникация и един вид сфера на проявление на регионалните зависимости
във времето на определена зрелост на развитие на техническата база .
Основните параметри на региона са обикновено занижени като участие и
тежест в цялата структурно-функционална организация на комплексната
единна градска система .
Взаимоотношенията му с града се осъществяват в много отношения в рамките
на комуникационни коридори - действащи двупосочно - към периферията и
към центъра .Перспективите на развитието на градските региони с оглед на
бурната урбанистична експанзия ще се осъществяват в рамките на вече
установилите се стабилни връзки ,а при поява на комплексна инвестиционна
инициатива - чрез агломериране на нова структура и вкомпониране на нови
елементи. Все повече ще се налагат пространствени връзки на базата на
облекчена и солидна транспортна и комуникационна мрежа .
Въпреки , че тенденциите за тотално използване на териториалните ресурси не
е още на дневен ред - все повече пазарът предопределя експанзия на ново
място по отношение определяне локализацията на промишлена и логистична
база. *48,73,77
Структурно - функционалната организация до голяма степен е податлива на
известно описание , но то е точно доколкото обхваща повече страни от
конкретния казус и решително скъсва с откъслечните доктринерски есета -
съчинени сякаш да подкрепят само проектно решение и концепция , но не и да
изяснят реалната картина . Дълги години този тип доктринерство се е считал за
достатъчен и едва ли не се е приемал за реалистичен маркер . На това е била
подчинена градската организация , опираща се най-вече на минималистичните
потребности на новите градове и на принципа на достатъчността .
По отношение на градското развитие почти всеки град има свое функционално
противоречие - изразяващо се най-вече в недобра структурна организация .
Това се случва най-вече по време наопределени чувствителни обществени
промени .Градските центрове преживяха истинско торнадо на смяна на
функциите на преобладаващото количество търговски и обслужващи обекти.
Възникването на случайно място и в случайно време на един вид -случайни
обекти бе чиста проба търговски авантюризъм на едно ново поколение хора -
които никога не са практикували този бизнес .
Това доведе до голяма социална подвижност и активност, която обаче така и
не прерастна в някаква логична и развиваща се форма .

111
Франция, Париж, Регионална структура – граници на градския регион.

Франция, Париж, Ефекти на привличане и бариера в Парижкия басейн – стимулиране на опорни звена
/селища/ в рамките на изяснения конкретен скелет на регионалната социо-пространствена комуникация.

112
Трябваха няколко години за да довтасат без всякакви препятствия новите
супермаркети , аутлети и молове . Израждането на структурната форма - като
определено традиционен тип в течение на много години доведе до
чувствителна диспропорция в характера на социалната комуникация вътре в
градската среда и в рамките на региона .
Регионалната структура е основата за формирането на границите на градския
регион . Именно тук е разковничето на цялото планиране до сега .
Изясняването на основните параметри на региона върви паралелно с
развитието на основния град- център .
В исторически план може да се твърди ,че по известни рационални и
релативни мотиви - обкръжението на града , обозначавано като негов регион
може да се транскрибира по различни начини, а именно:
-като землищна територия /регион/; - като административна територия ;
-като териториално - селищна единица /регион/;
-като пространствен регион/ в аспекта на анализ на градоустройствената
система/ .
Регионът като понятие е на практика полето за осъществяване на паралелни
действия , които са пряко свързани с развитието на града , неговия център и
крайселищната територия .Освен територия с определен потенциал тя често е
подложена на динамичния натиск на развитието на урбанистичния процес.
Основните проблеми - освен преотреждането на определени функции - най-
често промяната е свързана с желанието за урбанизиране на територията за
сметка на премахване на чисто земеделската функция - като типични проблеми
на практика се оказват - локализирането на инфраструктурните мрежи,
съчетаването им с комуникациите и опазването на природната среда .
Създаването на нови селищни образования често откликва на пазарния натиск,
но най-често е свързано със спекулативни стремежи и необосновани
инвестиции на фона на естественото градско развитие .В регионален план най-
отчетливо се усещат социалните проблеми на обявените за „безперспективни
територии" /най-често малки населени пунктове, които не издържат на
урбанистичните колизии/ .Основен начин за стабилизиране на урбанистичните
процеси е опитът за стимулиране на опорни звена /селища/ в рамките на
изяснения конкретен скелет на регионалната социо-пространствена
комуникация . Естествената тенденция за децентрализация на градската
активност предопределя и пространственото разсредоточаване на скелета на
градоустройствената система - т.е. на онази относително устойчива ,
структурнообразуваща част на системата , която концентрира в себе си
основните социални , икономически и други процеси в жизнената дейност на
градското население . В границите на пространствения регион е съществено да
се определят праговите значения на относителната му мощност , в пределите
на които ще се осъществи циклично развитие на цялата система .

113
Франция, Париж, Основни трудови пътувания в Парижкия басейн.

Франция, Париж, Основни трудови пътувания в Парижкия регион.

114
2.2. Регионалните връзки - регионалната непрекъснатост

Регионалните взаимовръзки непрекъснато се обогатяват и усложняват /търпят

развитие в качествени нива/ и отношението между центъра на системата и
останалите територии не може да се разглежда като просто отношение на
център и периферия /като локални общности/, а само в пряка структурна и
функционална съподчиненост .
Това са елементи от единна структура в пространствен аспект . Характерното
за високоурбанизираните зони и особено при големите градове -агломериране
и сливане на отделни населени места е един вид проявление на „принципа за
пространствена непрекъснатост” . *23,67,70
Най-често се отчитат стабилни пространствени връзки между центровете,
подцентровете и останалата територия, които се осъществяват на базата на
комуникационни коридори –имащи значими пространствено- времеви и
социални характеристики и измерения .
На практика коридорите действуват двупосочно – към центъра и навън от
центъра –като осигуряват полето за осъществяване и прилагане на определени
структурни и въобще на на градоустройствени трансформации .
Или може да се говори за „пространствена комуникация” между определени
формирани пространствени структури .
В зависимост от взаимодействието си с градоустройствената система могат да
се разграничат три основни типа комуникационни коридори , именно:
- център-друг център/ако има агломерирана голяма структура/,
-център-други подцентрове/подцентър/,
-център-елементи от системата прилежащи населени места и територия.
Характерът на взаимовръзките в структурно-функционален план може в
абстрактния модел на градоустройствената система да се дефинира и
идентифицира с присъщите й основни елементи –„структурен скелет”, „тъкан”
и „плазма”. Макар и сравнително разнородни -тези понятия имат право на
употреба за целите на комплексния анализ – защото най-точно
„материализират“ комплекса от фактори и ресурсен потенциал .
Основните характеристики /параметри/ на комуникационните коридори в
пространствения коридор могат да се определят ,като:
-демографски потенциал,
-териториален обхват и степен на усвоеност на пространството
/местоположение в структурата на връзките/ ,
-степен на достъпност,
-динамика на комуникацията,
-пространствен потенциал и мощност на скелета .
По този именно начин коридорите се проявяват като скелетоформиращи за
цялата система – от самото и създаване и развитие . Именно това е най-важната
им характеристика в комплекса от взаимовръзки и взаимоотношения .

115
Италия, Северни Алпи – пространствена комуникация.

Гърция, Санторини – пример за влиянието на релефната ситуация/ от съществено значение /за развитието
на начина на пространствена комуникаци в рамките на града и региона..

116
Следователно определянето на праговите значения е свързано с определянето
на фазите на структурната обща реорганизация и наред с изясняването на
строежа и начина на функциониране на градоустройствената система /т.е. със
статическото и динамическо описание / - пред градоустройствения анализ стои
проблемът за изследване на еволюционната динамика на структурните
взаимовръзки в системата .
Това е на практика точно - формирането и развитието на регионалната
пространствена комуникация.
Издига се определена хипотеза ,че –„Структурните реорганизации в целия
пространствен регион са свързани с пространственото разширение
/разсредоточаване/ на скелета на градоустройствената система на нейния
център .
Решаващото влияние е по направление именно на формираните и развиващите
се и укрепващи комуникационни коридори”. *39
Като следствия могат да се изтъкнат следните изводи – на основата на анализ
на фактическото реално състояние и ниво на развитие на градоустройствената
система , трябва да се установят в достатъчно ясни граници праговите
значения на структурните реорганизации в градската система , а чрез
изследване на характеристиките на ръста на целия град и център му ,
включвайки анализ на структурните изменения трябва да се определят
тенденциите в пространствените изменения като цяло .
Тук се налага определен коментар – реално - праговите значения на
пространствените разширения са свързани с оптималното функциониране /в
определени граници ,но не като екстремни стойности / както в ядрото , така и
на останалите елементи на системата .
Важен момент в укрепването и стабилизирането на комуникационните
коридори е конкретното местоположение на поделементите в рамките на
пространствения регион . От гледна точка на формирания от релефа
пространствен скелет и обособения на тази база пространствен регион - може
да се степенува конкретната релефна ситуация ,като обект на изследване ,а
именно като –проста , усложнена и сложна .
Самото стимулиране на пространствената комуникация в голяма степен
зависи от пространствените /на практика –съвсем геометрични / параметри на
коридорите .
Може де се дефинира понятие –„комуникационна проницаемост на релефа и
вертикалното зониране” –като елементи на пространствена комуникативност .
Иначе казано –релефната ситуация е от съществено значение за
пространствената комуникация, за характера и разчленеността на
пространствената структура ,за формирането на микроклиматични и
пространствени параметри на всяка локализация в рамките на пространствения
регион на града /ветрови режим,микроклимат, замърсявания с шум и
вредности,ослънчаване ,екологическа комплексна характеристика/ .

117
ОАЕ, Дубай – пример за развитие на градско ядро, което е център и на пространствения регион.

САЩ, Джаксънвил – комуникационен коридор.

118
Според съждението ,че градът се ражда два пъти- като чисто пешеходна
локализация /условно-исторически град/ и като комуникационен и транспортен
възел и център /условно- съвременен град / -разделянето на градовете е начин –
най-добре на се разбере тяхното естествено ниво на развитие и влияние в
рамките на прилежащия им пространствен регион . Докато при първия тип –
има твърде ниска динамика на социално-икономическите процеси –
респективно на социо-пространствената комуникация – то при втория
динамиката е изключителна и дори много трудно поддаваща на анализ .
Комуникационните коридори оказват съществено влияние и върху плановата
структура на центъра – град . Наслагването на обособената историческа
/първична , локална/ и новата /териториална/ структура е много , дори -
изключително сложен процес .
Разликата в развитието на градските ядра, които са центрове и на
пространствените региони определя и различното ниво на развитие и
потенциал на градските структури .
В процеса на териториален ръст в градската структура протичат процеси ,
които са нееднородни .
Те са свързани с определени етапи – които за първия тип се характеризират със
следното – формиране на първична структура с пространствен локален фактор
/особеност на релефа ,наличие на крайбрежие-река или море/езеро/, -развитие
на вторична но все още компактна структура с минимално териториално
разрастване .
При втория тип тези етапа са следните:
– обособяване на пространствена локализация –при това със забележим
териториален ръст /промишлено развитие, нови обособени функционални
възли /,
- стабилизиране на пространствената локализация с изразена динамика във
вътрешноградското развитие /предимно на градския център/ , силно развитие
на града-център и трансформирането му в нов комплекс .
Създаването на нови селищни образования често откликва на пазарния натиск,
но най-често е свързано със спекулативни стремежи и необосновани
инвестиции на фона на естественото градско развитие .В регионален план най-
отчетливо се усещат социалните проблеми на обявените за „безперспективни
територии" /най-често малки населени пунктове, които не издържат на
урбанистичните колизии/ . Основен начин за стабилизиране на урбанистичните
процеси е опитът за стимулиране на опорни звена /селища/ в рамките на
изяснения конкретен скелет на регионалната социо-пространствена
комуникация .Самата териториална и пространствена експанзия /заедно с
непрекъснатата концентрация и деконцентрация в старото централно ядро/ ще
се изчерпи едва след едно обособяване на оптималната скелетна конфигурация
и съответното формиране на т.н. "органична" структура /естествено не става
дума за фиксирана структура,а за определена динамична регионално-локална
структура/.

119
САЩ, Майами, „Венецианските острови” – пример за градоустройствена структура,
детерминирана от самия конкретен тип и характер на пространствената локализация.

Япония, Токай – пример за подниво, което има значение за развитие на градския център.

120
2.3. Регионалната комуникация

-Формирането на пространственият регион и социо-пространствената

комуникация
Пространствената комуникация в рамките на региона е пряко следствие на
пулсациите в градските ядра и потенциала най-вече на преките връзки . Както
някои оприличават градските ядра сравнявайки ги с „колебателен контур”, в
рамките на който се извършва постоянен преход на системите от едно
енергетично състояние в друго , благодарение на което полето – създавано от
тях с определена периодичност съществено изменя своите характеристики .
Градската мобилност и социо-пространствената комуникация

Плановото изражение на конкретните резултати от изследванията на градовете

и техните центрове и съпътстващия структурен анализ на системата за
конкретната локализация и конкретния регион ще има определено методическо
значение при разработването на съответните „генерални схеми за структурно
развитие”. В този смисъл концепциите за градоустройствена „планова”
структура на градовете и центровете им ще детерминира съответни програми и
решения . Самата формулировка ще бъде спрямо съответното планово ниво,
именно :
-на регионално ниво –формиране на полицентрична структура,тип
конфигурация/обикновено примково линейно-полицентрична и прилежащи
линейни клонове/ , структурно-функционален потенциал на взаимовръзките и
структурно-функционален потенциал на локалните градоустройствени
системи;
- на ниво пространствен регион на града –определено два типа центричност-
моноцентричност и йерархизирана полицентричност;
-на локално ниво-концепцията за градоустройствена структура се детерминира
от самия конкретен тип и характер на пространствената локализация,от самата
специфика на формиране и развитие на конкретната градоустройствена
система .
Отделните поднива имат определено свое собствено значение за
детайлизиране на най-общата структурна идея за развитието на системата на
градските центрове. В такъв случай основно значение на формирането на
концепция за всяка градоустройствена структура на конкретния градски
център ще бъде изясняването на границите на структурния баланс в системата
или определянето на праговите базови значения на структурните
реорганизации.Фактически анализът може да изясни оптималната локална
конфигурация и оптималния структурно – функционален потенциал на
взаимовръзките .
Особена е ролята на терминала в рамките на града или неговия регион и
съответната нова структура .На ниво градоустройствен модул и още по-ниско –
ниво модул или ансамбъл –основен проблем е обвързването на старата и

121
САЩ, Аризона, „Градът на слънцето” – пример за обособяване на базови градски пространства.

САЩ, Ню Йорк – обособяване на комплекс от аранжирани цели

в градското пространство.

122
новата структура . Докато при малките градове реконструкцията на градската
тъкан /възпроизводството на стереотипни нейни елементи/ много пряко ще
зависи от мощността на външния /регионален/ скелет и съответната му
трансформация , при по-големите /средни/ градове на този етап на развитие
структурно-функционалният потенциал на скелета на градоустройствената
система е с достатъчни резерви за съответната пространствена експанзия /
териториален ръст – нови жилищни и индустриални структури /.
В процеса на формирането на съвременната оптимална конфигурация на
скелета на градоустройствените системи / в т.ч. на скелета на системата на
центъра/ на тези градове все повече ще се изявяват трансформациите на
градската тъкан, както в старите градски ядра , така и в новите прилежащи
структури .
Самата териториална и пространствена експанзия /заедно с непрекъснатата
концентрация и деконцентрация в старото централно ядро/ ще се изчерпи едва
след едно обособяване на оптималната скелетна конфигурация и съответното
формиране на т.н.”органична” структура /естествено не става дума за
фиксирана структура,а за определена динамична регионално-локална
структура/.
Голямо значение придобиват въпросите на обособяване на базови и смесени
типове градски пространства , местоположение и връзки на терминалите ,
завършеността на пространствената структура и композиция . Концепцията за
градоустройствена структура има пряко отношение към усъвършенстването на
съгласуването при решаването на структурните задачи при различните нива в
проектирането. *15,22,
Известното обединяване на регионални и локални нива в това отношение
трябва да предопредели съответен процес на детайлизация не само на общите и
типични за нивото цели , а и на целевите ограничения, произтичащи от
йерархизацията такива ограничения- /приемани на принципа –по-високите
нива са определящи за по-ниските/-обезпечават необходимия преход в
решаването на композиционните проблеми от общо към частно /главно –
второстепенно /. По отношение на системата на градския център може да се
изтъкне обособяване на комплекс от аранжирани цели /в съответствие с
пространствените нива/:
-регионална концепция –отразяваща мястото ,характера на взаимовръзките и
потенциала на системата в рамките на региона;/трябва да се има предвид ,че тя
има определена генезисна насоченост и при всички случаи е по-консервативна
при реализацията ;
-концепция за пространствения регион- детайлизация на ролята на
центъра,изчерпателен комплексен структурно - функционален анализ и
тенденции на развитието в рамките на целия пространствен регион , изявяване
на външния регионален скелет на социо-пространствена
комуникация;концепция за градоустройствената структура в рамките на
пространствената локализация –отбелязвайки едно определено наслагване на

123
Мексико, Мексико сити – първичен и вторичен градски център.

Китай, Джулонгжен – пример за взаимообвързването и пространствена интеграция на отделните.

124
външен и вътрешен скелет на градоустройствената система ,общи структурни
тенденции и перспективи, реализиране на съществени конструктивни идеи за
оптимална конфигурация на системата на градския център , въвеждане на
прагови ограничители в структурното развитие ;
-концепция за градоустройствена структура за централните и вторичните
градски ядра –това са преди всичко - общите проблеми на главния структурен
скелет и градските ансамбли – де факто – проблемите на пространствените
рамки и застрояването. Сложната права и обратна връзка в реализацията на
структурно-композиционните цели и ограничения изискват определена
съподчиненост на междинните нива .
Градската мобилност –

Социо-пространствената комуникация - по принцип регионалната общност в

пространствената организация се изразява преди всичко в специфичните
характеристики на взаимообвързването и самата пряка пространствена
интеграция на отделните функционални типове / по един или друг начин
определени от конкретната градоустройствена система/.
Същественото нарастване на ролята на транспортната инфраструктура се
отразява пряко върху плановата структура на по-малките градове – центрове
под формата на формиране на транспортни възли за пътнически съобщения .
Обикновено повечето се намират в полосите на транзитни комуникационни
коридори и значение придобива влиянието , което те ще окажат , както върху
функционалната комплексна организация на елементите на обществените
центрове – така и върху създаването на обществено-транспортен комплекс .
Самата степен на централизация на функциите в градовете от по-нисък ранг ще
се определя от необходимостта за достигане на функционална цялостност в
рамките на регионалната общност .
В тази връзка са възможни различни варианти на концентрация на функции на
промеждутъчни / допълващи/ нива . Те просъществуват обикновено в рамките
на 5-10 години и са спомагателни в регионалната комуникация и в
стабилизирането на регионалния скелет .Факторите , особено влияещи върху
формирането на специфични типове пространствени структури основават
общата регионалната общност .
Особеностите на цялата пространствена организация се основават на
интеграционната комуникация и съподчиненост както на главните –така и на
вторичните центрове .
Нарастването на пространствения потенциал на интеграционните социални и
пространствени връзки между самите отделни системи е в пряка зависимост от
нарастването или обратно – на намаляването на локалните скелети и от
развитието на конкретния комуникационен скелет.В този смисъл е обективно и
възникването на контактна зона-обособяваща нови активиращи звена в
комуникацията . Контактната зона ще бъде пряко зависима от града – център и
от потенциала на цялата система – в зародиш и в развитие като перспектива .

125
Филипините, Манила – градоустройствен скелет.

Италия,Рим-градска структура,организация.

126
2.4. Регионалният скелет на градоустройствените системи

Дали градът се е развивал върху основата на произволна, чисто пазарна

структурна ситуация или пък е следствие на обмислена инвестиционна акция –
това е определен резултат на обособяване на фактическа градска строителна
активност . Със самото си възникване в контекста на градското развитие се
залага проблемът на съединението , на обвързаността на всички елементи ,
участвуващи в градския „театър” на действието . *
Именно градската структура –т.е. –начинът на организацията /с всички
произтичащи от това следствия / е основният феномен на градската същност .
Тя може да бъде познаваема и да послужи като базов концепт при
описателните и същностни типологии на градските планове , като най-точно
изразяваща взаимоотношенията между елементи и обекти .
Новата вълна на 90-те години като една реакция на деформациите в градската
структура се изразява най-вече в назрялата необходимост от скъсване с
традициите на строго йерархизирания град , с умишленото „сертифициране" на
градската територия като успешно прогресиращ градски център и
самостоятелно развиващи се забравени и низгвернати периферни територии .
Нарастналата подвижност на населението , промените в трудовата
характеристика , мобилната социална структура предопределят едно ново ,по-
реално отношение към града и неговата структура .
Един вид - въздействие с цел по- хармонично действие . В европейски план
след големите промени през 90-те години на миналия век - с цел преодоляване
на различията във формирането на съвременна и устойчива градска среда сред
отделните градове /отчитайки най-вече националната идентичност/ се
провежда неформална среща на министрите , отговарящи за развитието на
градските райони и териториална кохезия в Лайпциг на 24 - 25 май 2007 г.
Те приемат специална харта за развитие на всички европейски градове и
демонстрерат освен загриженост- воля за съвместна работа за решаване на
наболелите проблеми,които по един или друг начин стоят за разрешаване пред
тях. Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове е документ на
държавите-членки, съставен с широкото и прозрачно участие на
заинтересовани страни от Европа .*56
Ангажиментите в това направление са следните :
- иницииране на политически дебати в отделните държави относно това как да
залегнат принципите и стратегиите на Лайпцигската харта за устойчиви
европейски градове в политиката за националното , регионалното и местното
развитие ;
- използване на инструментариума на интегрираното развитие на градските
райони и свързаното с това управление за прилагането му и за тази цел
създаване на необходимата рамка на национално равнище ;
- насърчаване създаването на балансирана териториална организация въз
основа на европейската полицентрична градска структура.

127
София, кв. Младост – жилищни сгради;

Шотландия, Глазгоу,жилищни сгради;

128
Градовете в Европа притежават редица уникални културни и архитектурни
качества , силна способност за включване на обществото и изключително
добри възможности за икономическо развитие. Самото понятие „Старият свят"
е луксозна визитна картичка и символ за просперитет . Но същевременно те
страдат от демографски проблеми, социално неравенство , социално
изключване на конкретни групи от населението, липса на евтини и подходящи
жилища , предизвикват ежегодни екологични проблеми . В дългосрочен план ,
градовете не биха могли да изпълняват своята роля на двигатели на социалния
напредък и на икономическия растеж , както е посочено в Лисабонската
стратегия , ако не се запази социалното равновесие вътре в тях и помежду им .
Трябва да се гарантира и в бъдеще тяхното културното многообразие и да се
създаде висококачествена градска среда , архитектура и дизайн .Вече се
нагледахме на типизирани „жилищни“ комплекси – тези в Глазгоу/Шотландия/
са идентични с комплекса „Младост“ в София .Градовете не могат да се
развиват в някакъв бравурен план ,те не са нито градинки, нито декоративни
площадки за показни мероприятия . За тяхното развитие трябват обосновани
програми . Дълготрайната традиция на градската йерархия , разбирана най-
вече в отношението център - периферия на съвременния етап показва една
определена несъстоятелност . Градската среда вече се разбира като един
комплекс , като една интегрирана във времето и пространството структура
която макар и да изявява определен афинитет към модулиране винаги ще търси
онази тънка връзка на равнопоставеността ,която в същност е и двигател на
прогреса . Аспирациите на гражданите са именно в тази насока - те виждат
инвестиционната активност именно в някакъв баланс спрямо градската
територия -независимо от локацията - център или периферия. Така именно ще
може да се прогнозира и необходимият реален ръст за реорганизация и зоната
на функционалната концентрация .
Различните периоди в развитието на градската структура демонстрират
определена концентрация или деконцентрация , като това най-вече е изявено в
градските центрове . Извънредно сложният баланс винаги зависи от
качествените разлики - промяната на характера на търговията /до голяма
степен ограничена и дори отчасти едва ли не примитивна - приличаща в някои
времена на система за дестрибуция и псевдосоциална купонна система/ до
голяма степен предизвика мощни промени във функционалната база - оттам и
в самата структура . Парадоксът на търговията се състои в това ,че на времето
от изключително богатите сезони /четири/!/ реколти на годината /-излишъците
в „Райската градина“/Щастливата Арабия/ - накарала местните да се
организират в своеобразни кооперации заради излишеците от храна и
мъдреците да решават как тези излишеци да се реализират най-рационално за
сметка на благоприятно развитие на местната локация /общност/ . След
откриването на солта - като най-печеливша стока – простата размяна /първична
търговия/ се превръща вече в истинска търговия с неотменен фактор
конкуренцията между отделните индивиди . Появява се и частната собственост
и това е признак за деление в обществото .

129
Испания, Мадрид – главен градски център.

Италия, Торино-главен градски център.

130
2.5. Регионалната централизация и децентрализация

Градските пространства с развитието на града все повече се обособяват или

трансформират . При планираните градове този процес е закономерен и
следва логиката на сравнително бързото изграждане на градската среда .
Още със създаването си първите типове градско пространство , които формира
градът - са пространството на улицата и пространството на квартала .Тези два
основни типа безпорно формират основната структура на града, неговия
рисунък и пространствени взаимоотношения, неговата пространствена , но и
функционална организация .
Съвсем естествено там , където е било необходимо се оформят площадни
пространства , различни временно неусвоени терени , използвани за пазарища
и тържища . Някои квартали не са били с ясно очертана структура ,но са
предлагали определени възможности за развитие на занаяти и местни услуги –
един вид първично производство .
Особен момент представлява главният градски център, който е бил най-вече
символът на града .Там са се разполагали главните сгради или се е оформяло
главното пространство . В някои градове се оформят отделни терени за
производство и за складове . Появяват се транспортните възли –под формата
на пристани , пристанища /търговски и военни /, доста по-късно – пасажерски ,
морски гари ,терминали . Някои терени в града остават залесени и се
съхраняват като градски паркове и градини . Но това е вече в един по- късен
период на развитие .
-Историческа типология на структурите

Все още няма точни методи за ретроспективна оценка на значението най-вече

на структурно-функционалния потенциал за един обозрим и достатъчно дълъг
градски живот по отношение на конкретните градски локализации .
Градският център в исторически план винаги е представлявал пространствен
фокус на града . Това се потвърждава от характера на възникването на
повечето планирани градове.
Системата на градския център възниква на базата на разрастването на
централното градско ядро . В самото начало тя е главна пространствена и
функционална ос за града . Напоследък обаче центроформиращата и роля е
усложнена /закодирана/, тъй като често тя не съвпада вече с тези оси .*15
Особено това с пълна сила важи за предимно малките градове - с
неразчленима почти структура , с малък структурен потенциал и обикновено
стандартна градска история . От там имайки предвид , че различни
градообразуващи и структуроформиращи фактори слагат свой собствен
специфичен отпечатък върху структурата на центъра - напълно на този фон се
изявява противоречието между форма и съдържание .То е обусловено най-вече
от това ,че селищната структура е по принцип по-консервативна , по-бавно
реагираща от функционалното съдържание . Влиянието на главната улица е в

131
Ирак, Ербил – пример за първична историческа структура.

Франция, Париж – устойчиви признаци в структурното развитие.

132
тясна зависимост от типа структурна форма на целия град . При компактните
структури има тенденция към формиране на дублиращи артерии . При по-
големите градове се обособяват съпътстващи улици с районно значение .
Балансът в комуникационния скелет зависи от достъпа до центъра и от
структурата на насочената мрежа на социалната активност .
От съществено значение е наличието на скок /рязка промяна/ в структуро-
формиращия потенциал на главната улица . На практика скоковете в
преструктурирането са предшествани от силен териториален ръст и
конкуриращи се структурни ядра .
На определени етапи при някои градове се забелязва хармонично единство
между структура и съдържание /най-вече при по-малките локализации –
незасегнати от новите структурни промени /. Същото с особена сила се отнася
за старите градски ядра и отделни градски ансамбли /своеобразни запазили се
модули/ .
На практика може да се откроят два основни исторически типа- на първичната
и на вторичната структура .
-Първичната е характерна за градове със значително запазили се стари градски
фрагменти/ цели квартали и дори райони/ .
За нея е характерно съхраняването на затворена , почти компактна форма като
основен белег .
-Вторичната е формирана в резултат на нова усложнена структурно-
функционална организация / сравнително по-динамична и многофакторна/ . Тя
е свързана най-вече изключително с динамиката на вътрешно-градското
развитие и с териториалния ръст .
Освен това , включвайки елементи от първичната вторичната структура се
доразвива в резултат на външни въздействия .
Градският център вече формира система и придобива нова роля – на
структурно – функционален определител на пространствено – планировъчното
построение на целия град .
Системата на градския център обезпечава онези усктойчиви признаци в
структурното развитие , които гарантират определено безконфликтно
нарастване, възобновяване и баланс – на практика физическата приемственост .
Всяко активно вмешателство в структурата на центъра видоизменя общата
градска структура .*16
Териториалният ръст на определен етап от развитието неминуемо ще породи
диспропорции в размерите и структурно – функционалния потенциал на
локалното градско ядро и на полюсите .
Неизбежната „централизация” ще доведе и до нов цикъл –този път на
„децентрализация”, като следствие на дебаланс на определен етап .
Тази своеобразна пулсация в исторически план трудно може да се оцени без
все още неразработените ясни „методи за ретроспективна оценка на значението
на структурно-функционалния потенциал” .
Твърде дълго особено през периода

133
Великобритания, Лондон – 1572г.

Великобритания, Лондон – 1700г.

134
от Втората световна война до днес обществото живееше с илюзията за
неизчерпаемите териториални ресурси .
Малкото тревожни гласове едва през последните няколко години успяха да
надделеят и да заемат своеобразна доминираща роля в концепциите за
градското развитие .
Търсенето на мярката в урбанистичната експанзия в същност е може би
главният проблем в рационалното функциониране на региона и градския му
център . Съотношението на център и периферия в такъв случай ще се диктува
не от чисто инвестиционни съображения или проявление на случайния пазар ,
а ще бъде една алтернатива на баланса в системата .
Затова критерият за обективност ще бъде вътрешната непротиворечивост на
основните изводи от анализа и тясната връзка между общоприетите доказани
истини и резултатите от практическите изследвания .
Силната тревога относно изчерпващите се ресурси и проблемите на градското
управление -особено на големите градове от третия свят , както и засилващите
се екологични проблеми изведоха на преден план проблемите на
преосмислянето на оптималния баланс в града или с други думи - една нова
необходимост от адекватна на конкретната ситуация в която се намира
определен град , свързана и с неговия демографски потенциал особена
квалификационна характеристика и местоположението и ролята му в
регионалната структура .
Това в същност е първото условие към града да се приложат определени
специфични модели или методи за планиране и управление . Един обзор на
днешното състояние на градовете - отнесено към традиционните
класификации ще ни докаже определената специфика в отделните държави , а
и несъстоятелността на стандартното подражание в отношението към
градското развитие . Преклонението и сляпото подражание на определени
„необразци“-обекти по – скоро ориентирани на конюктурата на пазара ,
отколкото на разумния градоустройствен подход доведохо до ожесточаване на
проблемите в отделните локални възли – обикновено свързани с неизяснени
пространствени и функционални проблеми и силно напрежение в рамките на
конкретната територия .
Определено типологичните характеристики следва да се конкретизират и
обновят и то като се започне още от самото начало на градското развитие. Така
може да се проследи естествения ход и реалния потенциал на всеки град и
цифрата на броя на обитателите му ще бъде обвързана с широк набор от
локални и национални характеристики и специфични параметри и няма да
бъде обикновена гола статистика - незначеща нищо /или почти нищо/. Не
бройката като любопитна цифра е от значение за града , а широк списък от
параметри , които трябва да се изучават и анализират в духа на
широкоспектърния анализ на градската среда .

135
Следи от древни цивилизации.

Концепция за хексагонните жилища – пример за социо – пространствена комуникация.

136
2.6. Регионалният ръст - градски и регионални трансформации
Градското развитие и оптималният баланс

Анализирайки древните култури трябва да си представим реалната картина на

живота на тогавашните хора, които са се опитвали по свой начин да живеят в
хармония със своята среда , които са прилагали определена смес от стратегии ,
за да си осигурят удобен живот и сигурност в бъдещето и които първоначално
успешно са избегнали капаните на милитаризма и материализма , прекаленото
консуматорство и пренаселването .*64
Част от тези хора /граждани/ , които са просперирали в бесните темпове на
цивилизационното развитие се загубват. Само малка част от цивилизациите
оставят видими следи .В този смисъл -коректността трябва да бъде над всичко
. Затова трябва да се върнем в градските си анализи почти двойно повече по-
назад . В крайна сметка самите първоизточници са най-точния и верен
критерий за истинноста - от там прогнозите ни за бъдеще ще бъдат по-
убедителни .
Урбанистът /архитектът/ -изследовател на историята обикновено си служи с
проверени материални факти . До голяма степен обаче - познаваемото от
негова гледна точка се различава от това на другите изследователи - археолози
, историци, географи , геолози , физици , културолози , теолози и т.н. Той не
трябва строго да се доверява на поднесени факти , само по откъслечни белези -
просто защото често сме свидетели на изопачени изводи и подвеждащи
анализи . Когато съпоставката е комплексна — тогава са изключени всички
изненади и погрешни и ненужни изводи .
На практика основата за развитието на градовете е градската мобилност или
социо-пространствената комуникация . Често приписваната на градовете
самостойна флуктоация , без задълбочаване в нейната същност , в причините
за определени трансформации / а те са най-вече пространствен израз на
икономически в основата си взаимоотношения / задълбочават неясната
картина на историята на градоустройствените идеи . Още от най-дълбока
древност се забелязват ясни доказателства за плановия характер на
подавляващото количество градове .
Явно за да се стабилизира и обособи същински град е било необходимо
прилагането на определени принципи . Стихийните веднага са се сблъсквали
дори в това относително по-спокойно по отношение на комуникацията време с
нерешими проблеми , които са ги компрометирали като структура и съответно
са просъществували твърде кратко време .*52
Възникването на градската теория или доколкото може да съдим за нея трябва
да се търси още в градоустройството на първите градове /за сега известни като
потъналата цивилизация от Камбайския залив . Линеарната структура говори
много . По всяка вероятност - това е една крайбрежна агломерация с вероятно
обособяване на трите центъра - на властта, на духовността и на гражданите .
Задълбоченият анализ за периодичните потопи в Индия , породени от

137
 Гърция, Пирея

Гърция,Родос

138
климатичните промени в Хималаите и Каракорум /периодите на силно
застудяване и обледеняването на обширни територии и свързаните с това
природни катаклизми / - съответно локализирането на земеделието в доста по-
южно разположени земи от до сега известните и фактите на определено
привнасяне на вече високо развита земеделска култура - допълват комплекса
от фактори по развитието на градовете .
Особен момент са може би най-старите за сега тамилски истории - тези за
„сангамите" /"академиите" -трите или седемте? !/-на практика криещи темата
за ентропията и дегенерацията, която се спуска спираловидно надолу през
поредица от етапи след златната епоха .*64
Градовете в по-голямата си част независимо от демографските проблеми на
всяка държава преобладаващо растат особено с развитието на урбанистичния
процес и от гледна точка на развитието на световната икономика.
Разбира се това са преобладаващо градове —озовали се в територии със
значителен потенциал на ресурси.
През последните години се оказа ,че класическата класификация изобщо не
върши вече работа- още повече ,че оптимумът за град /имайки предвид
класическия древен град /- Аристотел беше определил на 7! /седем факториел/
или математически определен- 5040 души - не отговаря на реалната структура
на съвременния град. Може да гадаем какво е имал предвид древноелинският
философ - но най-вече - 1! - е индивидът,самостоятелният човек , 2! - е
семейството /или родител и дете/ , 3! - / 6 / е семейство с повече деца или с
възрастни родители , 4! - /24/ е вече фамилия /род/ , 5! - /120/ - е солиден род с
няколко семейства и поколения - които живеят в един квартал , а вече 6! - /720/
са няколко близки фамилии или хора със сходна професия или роднински
връзки и това вече е малък град. Всичко това е с оглед и на самата пешеходна
достъпност в рамките на гъсто застроените градчета и фактът , че не е имало
необходимост от развитие в дълбочина на територията . Основните фактори са
били ограничеността на търговията и най-вече търсенето на гъвкавост в самото
общество .
Характерът на самото общество предопределя малки стандарти за града. Ако
се вярва на Аристотел архитектът и философ Хиподам/ живял през втората
половина на VВ. Пр.н. е. и освен това строител и предприемач/ е обосновал
необходимостта от град с регулирана геометрия и „идеално градоустройство".
Той бил построил Пирея /Древна Гърция /-през 446-445 г пр.н. е. и
препроектирал родния си град Милет през 479 г. пр.н.е. ,както и проекта за
град Родос на едноименния остров .
Може да отдадем заслуженото на Хиподам , въпреки че не той е измислил
правилната правоъгълна улична мрежа . Но все пак той е изразител на
концепцията за град с население до 10 000 жители , с правилни пропорции на
сгради и пространства и съвършенство и хармония на градската среда .Това е
именно питегорейската представа за „съвършенния град". В този ред на мисли
градът трябва да има три части- свещена , обществена и частна .

139
България, Троян – пример за град, попадащ в категорията „средни градове”.

Швейцария, Берн, пример за регионален център.

140
В плановете на тогавашните архитекти , градостроители и философи -
управници не са влизали нарастването на построените градове .Те са били
възприемани като самодостатъчни структури . Самата мисъл за т.н. държава е
била тя да бъде малка и „обозрима". Оттам и посочената по-горе „норма" . В
последствие - следващите култури доразвиват този модел и се появяват и по-
големи градове , но всичките те са ограничени от пешеходния и конен изохрон.
Буди недоумение фактът на „цитирания" на летописци , че някой древен град е
достигнал милионно население. Такава гъстота на обитаване в историческия
град е била непосилна нито в арабския свят , нито в римския, нито в индийския
/индуския/. Характерът на жилището и строителните материали на жилищните
сгради сами говорят за това / пожарите в Рим по времето на император Нерон ,
многобройните исторически сведения за древни пожари в други градове/.
На практика историческият град се оказва силно ограничен по отношение
както на големината , така и по отношение на територията и населението.
За съвременните градове това не се отнася.
Много са на брой опитите за категоризация - най-вече по брой на населението ,
а именно:
-много малък град -до 500 души ,
-малък град- 1000-5000 души ,
-малко по-голям град- 7 000- 20 000 души ,
-среден град -30 000-50 000 души ,
-регионален център-100 000-200 000 души ,
-голям град-300 000-500 000 души ,
-много голям град-700 000-1 000 000 души ,
-център от национално значение- 2 000 000-5 000 000 души ,
-мегаполис- 10 000 000 души ,
-свръхмегаполис- над 15 000 000 души .
Разбира се това е условна категоризация и има особености в национален и
глобален аспект. Показателно е конкретното значение на темповете на
нарастване на населението. В световен план през последните години се
забелязва устойчив ръст на мегаполисите в редица развиващи се страни.
Градът се превръща в една своеобразна конурбация с изключително сложна
система на градски центрове и обслужващи възли, тясно обвързана или
пораждаща съответна сложна комуникационна мрежа.
Като че ли отмина времето на устойчивите -наложили се като символи
световни градове като Токио , Ню Йорк , Лондон , Париж .
Тяхно място заеха отначало - Мексико Сити , а по-късно - Рио де Жанейро,
Сао Паоло , Кайро, Джакарта , Сеул .
Новите градове вече нямат строго изразена централна част и периферия , а
създават сложна структура от няколко центъра и пътни терминал и. Редица

141
Швейцария, Женева – пример за град, попадащ в графата „малки градове”.

ЮАР, Кейптоун – пример за африкански „мега град”.

142
урбанисти предлагат по принципно нов начин да се разглеждат
класификационните характеристики и градското развитие най-вече от гледна
точка на перспективността на всеки отделен град и реалната му роля в
националната селищна мрежа.
Като такава се посочва типология, основаваща се на три основни типа- а
именно :
-„световен град"-многомилионни градове с ясно изразен демографски ръст -
мегаполиси и свръхмегаполиси с глобално влияние по отношение развитие на
икономиката, центрове на постиндустриална икономика, финансови структури,
мениджърски и консултационен ресурс, иновационни и медийни производства,
борси - определящи глобален геоикономически ракурс и пространство;
-„регионални индустриални градове" - центрове на промишлени комплекси,
информационни технологични възли, логистични терминали и
комуникационни развръзки .Тези градове се проявяват и като отделни „сити-
типове"- по признак произхода си - европейски и американски -от гледна точка
на пространствената структура на основното ядро. При европейския тип има
историческо централно градско ядро и добре развити периферни райони в
някаква унаследена ,естествена развита връзка. При американския тип -поради
относително по-краткотрайната история на градското развитие - центъра е
преди всичко делови-тип „даунтаун". По отношение на перманентността на
развитие при общия тип градове се забелязва пряка зависимост от
индустриалното развитие в конкретния исторически отрязък- най-често
непосредствено след Втората световна война и през осемдесетте години на
миналия век. На практика тясната зависимост е в най-голяма степен дори
предопределена от ролята на конкретната индустрия. Тези градове по правило
са с население между 800 000 и около 1 000 000 души. Като занижен клас може
да се класифицират градове-„промишлени центрове"- с население от 500 000
и центрове на конкретни производства и индустриална база и се вписващи се
по-гъвкаво в реалната територия. На практика те са в тясна връзка с
регионалната икономика и като такива имат определена специализация . -
„малките градове" - те имат население гравитиращо към 300 000 души . По
принцип те са със слаборазвита или частично развита икономическа база.
Градообразуващият им фактор не винаги е определено предприятие /с
изключение на специализираните градове/.Възможен е значителен все още
неразкрит потенциал за сметка на постиндустриално производство, туризъм
или развитие на индиго-технологиите в рамките на индустриални паркове и
комплекси.
Особен момент в тази типология е , че тя не отговаря на съвременните явления
като азиатските, африканските и южноамериканските „мега градове"-появили
се и доразвили своя исключителен ръст по причина на хаоса в урбанистичното
развитие. Тук е мястото да се отбележи ,че някои страни имат специфична
управленска класификация на градовете.

143
 Бангладеш, Дака

Индия, Бангалор
В тази изключителна гъстота на градската среда – всички градове изглеждат като своеобразна концепция –
излязла от строителната машина – никаква идея за пропорционалност,водещо
пространство,пространствена ос – всичко изниква спонтанно и спонтанно си и пречи, а качеството на
градската среда е от второстепенно значение- всичко става анонимно .

144
 Така Китай- има три „нива" на градовете- градове на провинциално ниво
/общини и с особен статут/, градове-ниво префектура и градове - ниво окръг.
Пример- въз основа на данни от 2010година - най-големите „градове" са
четири централно администрирани общини –Чунцин -28 840 000 души ,
Шангхай – 23 010 000 души , Пекин -19 610 000 и Тиендзин -12 930 000 души .
След това са субпровинциалните градове Шенгзю , Гуанджоу, Харбин ,
Шенжен , Ухан , Кингдао , Хангджоу, Ксиан , Шенгянг, Нанджин , Чанчун ,
Нингбо, Дзинан , Далиан и Ксиамен. Само вторият и третият са известни в
световен аспект, а всеки един от тях е с население по-голямо от Лос Анджелис
, дори първите -петорно. Последните публикации /2014г./ говорят за един
небивал ръст на градското население- за 19 години от 1991 година около 60
милиона души са се преселили в китайските градове,а в следващите 14 години
се очакват още 300-340 милиона ! Това е една цяла нова Северна Америка!
Очаква се към 2040 година най-големият световен град да бъде старата
китайска столица Чунцин, който в момента /2014/ е с население около 7 000
000 но има стабилен прираст от 1 500 000-2 000 000 души годишно и да
достигне 50 000 000души .
Индия е друг особен случай - има 28 обединени "държави" /щати/ и седем
присъединени територии-като някои от столиците на тези щати са и най-
големите градове на страната ,а за другите не се държи сметка за
демографската им характеристика . По данни от 2011година - класацията е
както следва – Мумбай – 18 414 288 души , Делхи – 16 314 838 души , Колката
/Калкута/ - 14 112 536 души , Шенай – 8 696 010 души и Бангалор - 8 499 399
души . За разлика от Китай –тук преобладава т.н. класически мегаполис с
комплексно управление- считан за естествено развил се град.През последните
години значителен е ръста на Мумбай и Делхи ,които значително изпревариха
старият Калкута . Това се дължи на редица разнообразни фактори , но най-
вече на индустриалния ръст на тези градове. Смесената специализация със
съжителство на лека и тежка и друга промишленост, с огромен дисбаланс от
ускорена индустриализация и екстензивно национално развитие водят до
нерегулирани свръхструктури с огромни проблеми дори по отношение на
основни градски базови градиенти - например в Дака /Бангладеш/ -
основен проблем е най-вече водоснабдяването и канализацията, в Мексико
Сити - замърсеният въздух , в Лагос /Нигерия/ - гъстотата на населението, в
Кайро /Египет/, Момбай /Индия/, Сао Паоло /Бразилия/ - градските битови
отпадъци.Особен, неподлежащ на класификация вид е една структура развила
се в следствие на ускорено , стихийно и нерегулирано развитие най-вече на
индустриални производства . Това са най -вече мегаполиси в Америка , Европа
и Азия и са познати като центрове на постиндустриалното производство.
Такива структури са с трудно определими граници и територии, демографски и
комуникационен потенциал. Например в Япония - Токио-Иокохама-Кавасаки и
Сейтана- с повече от 34 000 000 жители - в тази структура влизат 23 специални
области, 26 големи обособени града, 5 града и 8 села -всичките с локално

145
Китай, Гуанджоу – пример за градове с голяма гъстота на обитаване.

Южна Кореа, Сеул

146
местно управление. В Южна Корея — Сеул- с най-голяма гъстота на
населението в света- с население повече от 25 000 000 жители. Особен случай е
намиращият се в Китай – Гуанджоу /Кантон/ с население около 24 000
000жители / по някои данни дори 72 000 000 ако се разшири още повече
присъединената територия/ . Това са свръхурбанизации, които преминават в
друго измерение . Важна особеност на съвременното постиндустриално
развитие на градовете е точно ускореното формиране на мегаполисите .Това
съединяване в териториален аспект на няколко агломерации и локализации
има смисъла на надеждата за общо по-успешно и хармонично управление и по-
добро използване на териториалните ресурси - особено в страните с голям
демографски прираст . Съвременната обща глобализация пряко влияе върху
формирането на определени тенденции /при ползване на вече утвърдената
типология/, а именно:
-за световните градове -определено те се ориентират към интеграция в
световната икономика ,с развитие на определена екстериториалност и
независимост , с преход към вече утвърдилата се масова култура на
потребление на иновации ;
-за регионалните градове- самото неособено устойчиво развитие на
постиндустриалната икономика е свързано със значителни деформации -
изнасяне на производства , промяна на функции и ново разширено усвояване
на територия ,формиране на агломерации ;
-за малките градове - двояки тенденции - преход към индустриално развитие
/чрез изграждане на градообразуващо основно предприятие ,агро-
индустриален парк/ или чрез по - хипотетичен преход към постиндустриалната
икономика чрез развитие на сектора на услугите .
Основни особености на постиндустриалния град са денонощната активност на
деловия живот ,търгонвията и развлеченията - един вид „градът ,който никога
не спи",но освен това -свръхвисоко енергопотребление и висока обезпеченост
на съвременен формат на търговията,услугите и храненето, развити публични
пространства,нови форми на потребителската култура / /. Друга особеност на
съвременният град е преходът от монофункционалност към
полифункционалност на територията . Това поставя в центъра на проблемите и
една съвкупност чието разрешаване е особено важно , а именно -транспортния
проблем ,инфраструктурния проблем ,проблема за качеството на градската
среда . Същността обаче си остава ,че големите градове са способни ефективно
да концентрират различни функции - от там по-хармонично развитие на града .
Феноменът на праговите нива в пространствен аспект

Съвременните схващания за параметричност на градското пространство са

един израз на непрестанните търсения за обяснението на основните процеси в
градската среда .Специфичната картина на прогностиката се обуславя освен от
необходимостта за пълни параметрични количествени показатели и данни , но

147
Сирия, Палмира

САЩ, Сан Франциско – пример за градска мобилност на различни нива.

148
и от твърде неясната картина на развитието на обществото . В рационален
социално- икономически и философски план - на практика се получи ,че макар
класическото образование да е основано на познанията за света —
информационната ера разкри цялата несъстоятелност на половичатите и
приети априори постановки освен в духовната - но и в естествено-научната
сфера . Свидетели сме на масово натрупване на база данни и нови артефакти за
историята - което поставя в нова светлина самото хронологично развитие на
обществото и самата трайност на признатата фактология . Идеологическите
изкривявания -наложени в духовен план с цел запазване на определено
статукво на обществена доминантност вече все повече отстъпва от резонното
право на реална информираност и собствена преценка за събитията от страна
на всеки човек - в нашия случай - гражданин . Тогава когато този гражданин е
достатъчно добре информиран и възпитан - неговите потребности могат да се
прогнозират сравнително точно . Съответно самото градско развитие ще се
изчисти от ненужните идеологически товари и ще се освободи достатъчна
ниша за рационално проектиране - пряко съответстващо на гражданските
постулати за бъдещето . Това ще бъде своеобразен рационален прагматизъм .
Праговите нива в пространствен аспект са свързани с постигането на
определени етапи в развитието на конкретния град. Проследявайки
хронологически историята на превръщането на града от „условно-
исторически" в „условно-съвременен" ние лесно ще се убедим ,че този общ
разрез е повече от недостатъчен . Няма как този сложен процес на
преструктурирането да се дефинира с твърди периоди - при това само два
условни . Оказва се ,че и моторното движение /разбирайки -автомобила/ вече
няма да е толкова определящо за градската структура .Редица примери от
миналите 50 години показаха едно сравнително успешно сепариране на
пешеходно и моторно движение в градските центрове - особено в
историческите ядра - където отказът от моторни превозни средства възроди
старите класически градски пространства и ги превърна практически в градски
оазиси на търговията и социалната комуникация . Преосмислянето на този нов
по своему подход при формирането на градската среда намери отражение и в
пренаселените мегаполиси - с тенденцията обикновените търговски пасажи да
нарастват по размери до цели рекреационни пиацети и все по-обширни
пространства за градско общуване . Дори стремежът за изграждане на мега-
структури като търговски или офис комплекси бяха пренасочени към отдаване
на минимум една четвърт, а на места целия партер за широк обществен достъп
.По този начин градовете се сдобиха соще един вид пространство- покритият
градски площад / градина . По друг начин се подхожда и по отношение на
масовия градски обществен транспорт . Макар и да останаха като своеобразни
градски стожери /определители/,стандартните извънградски железници при
мегаполисите се специализираха в обединяване на няколко типа връзки - с
градската железница /метро/ , с масовия колесен транспорт и такситата , с
велосипедния достъп и с редица нововъведения - подвижни тротоари и
екскаватори , минитрамваи и совалки на горно ниво

149
Италия, Венеция – пример за морски градски транспорт.

САЩ, Саутхемптън – пример за жилищен комплекс тип „многофункционална спалня”.

150
/електрозадвижване и магнитна възглавница/, дори въжени линии .
Съчетаването на различни видове транспорт вече се осъществява на принципа
на дублирането на скоростен и нормално движещ се транспорт . По този начин
всеки гражданин може да осъществява комбинирано придвижване според
собствените си нужди .
Другият положителен момент е уплътняването на графика и намаляването на
транспортните разходи с подходящи програми за управление . Гражданинът
все повече разчита на системата на масовия градски транспорт . Тя освен ,че
му спестява време е и чувствително по- гъвкава и евтина . Несъизмерими са
разходите за лично превозно средство в големия град и цената на
придвижването чрез добре организиран масов транспорт. Въздушните средства
/хеликоптери , екранолети и подобни на тях/ все още са в процес на
утвърждаване. Опитът с лични средства за придвижване /на електрическа тяга/
все още са ограничени .
Само в някои градове с изградена традиция се разчита на лодките , водните
таксита и моторниците , мотоциклета , велосипеда и тротилетката като
превозно средство . Рикшите - това екзотично превозно средство ще запазят
традицията си може би поне още някое и друго столетие .
В крайна сметка в близко бъдеще не може да се очаква отказ от наложилото се
през последните сто години автомобилно движение . Може би то ще стане по-
екологично по отношение на използваното гориво и начин на задвижване , но
за сега то е основно и в същност всяко градско реконструиране трябва да се
съобрази с него . Опити ще има за бързо развитие както в личната ,така и в
колективната мобшлност .
Праговите нива в пространствен аспект се очертават както по отношение на
мобилността в градската среда ,така и по начина на обособяване на жилищната
среда . Огромните жилищни комплекси - трансформирани от живота в
практически монофукционални градски спални вече не съответстват на начина
на живот и на претенциите на гражданите .
Забелязваният регрес в семеен план -намаляването на официалните семейни
двойки до голяма степен променя самата социална поръчка по отношение на
характера и набора от помещения на самите индивидуални жилища . И
занапред ще се търсят още нови и нови възможности за отказ от унификация и
търсене на индивидуален облик на всяко жилище - не само чрез средствата на
интериора ,но и чрез образа на градския интериор , т.е. на средата . Това в
същност е отправната точка в направленията на градското планиране .
Очевидно разковничето е търсене на смесени форми и стабилизиране на
градоустройствения скелет .
Така праговите нива могат да се дефинират чрез основните пространствени
преобразования на градския център и формирането на основните типове
жилищна среда , чрез етапа на преструктуриране на индустрията по пътя на
конверсията в териториален аспект и чрез развиването на пространствената
експанзия в регионален аспект. Тези прагови нива са определящи и за самата
прогностика .

151
 Швеция, Стокхолм – структурно – пространствена организация .

Испания, Барселона – структурно – пространствена организация.

152
2.7. Регионалната мобилност и социо-пространствената комуникация
Социо-пространствената комуникация - по принцип регионалната общност в
пространствената организация се изразява преди всичко в специфичните
характеристики на взаимообвързването и самата пряка пространствена
интеграция на отделните функционални типове / по един или друг начин
определени от конкретната градоустройствена система/. Същественото
нарастване на ролята на транспортната инфраструктура се отразява пряко
върху плановата структура на по-малките градове – центрове под формата на
формиране на транспортни възли за пътнически съобщения . Обикновено
повечето се намират в полосите на транзитни комуникационни коридори и
значение придобива влиянието , което те ще окажат ,както върху
функционалната комплексна организация на елементите на обществените
центрове – така и върху създаването на обществено-транспортен комплекс .
Самата степен на централизация на функциите в градовете от по-нисък ранг ще
се определя от необходимостта за достигане на функционална цялостност в
рамките на регионалната общност .В тази връзка са възможни различни
варианти на концентрация на функции на промеждутъчни / допълващи/ нива .
На практика всяка пространствена локализация в регионалната структура
предполага решаването на широк комплекс структурни задачи – съгласувано
развитие на обекти на междуселищната инфраструктура , при отчитане
потенциала на търговията и обслужването, определяне на параметрите на
транспортните обекти, обезпечаващи необходимия обем социални връзки,
установяване състава и капацитета /мощността/ на инженерно-техническите
обекти с оглед на конкретната ситуация . Факторите , особено влияещи върху
формирането на специфични типове пространствени структури основават
общата регионалната общност . Особеностите на цялата пространствена
организация се основават на интеграционната комуникация и съподчиненост
както на главните –така и на вторичните центрове . Нарастването на
пространствения потенциал на интеграционните социални и пространствени
връзки между самите отделни системи е в пряка зависимост от нарастването
или обратно – на намаляването на локалните скелети и от развитието на
конкретния комуникационен скелет.В този смисъл е обективно и възникването
на контактна зона-обособяваща нови активиращи звена в комуникацията .
Структурно-пространствената организация на града е най-солидната база за
познание на същността на дадено общество . Именно в рамките на града
протичат онези скрити на пръв поглед процеси на концентрация на функции и
наред с ежедневния градски ритъм протичат по-важните събития за даденото
общество . Градът само задава рамките .Той е и тотално средство за
разрешаване на функционални противоречия ,като реакцията винаги се
отразява в пространствен или териториален план във вид на реорганизация на
градската структура или нов тип конфигурация на градската тъкан .
Съществува един парадокс -на градското развитие - колкото по-съвършена
среда ,толкова по-силен натиск за промени .Това е пряко свързано с

153
 Гърция, Атина – структурно-функционална организация

ОАЕ, Дубай – локална характеристика на градоустройствен

елемент.

154
податливостта на обществото към определени трусове и промени и с
желанието при всички случаи да се извърши пространствена реализация , без
оглед на съгласуване с възможности и необходимост . Този на пръв поглед
необективен ракурс е често срещан в градската история . Най-често в този
аспект всяка частна инициатива е била извършвана за сметка на известно
затормозяване в градското функциониране. Но този период се е приемал за
напълно закономерен и естествен и сме свидетели за масови прояви на градски
нихилизъм по отношение на материални ценности и среда . Появата на
съзнанието за съгласуване в рамките на комуникацията на функции и дейности
като общоградски проблем при решаване на насоки за бъдещо развитие е
проблем , който е заложен във философията на градското съжителство още от
самото възникване на града . И при най-древните цивилизации грижата за
опазване, сепариране , локализиране , разделяне , защита на определен набор
от присъщи и необходими за просперирането на конкретния град функции е
твърде забележим . От една страна е формата на градския план , растерирането
на градската територия и търсенето на баланс в натоварване с население и
функции , а от друга е вида и степента на благоустройството - локалната
характеристика на всеки тип градски елемент . Самото обособяване на
допълнителни смесени типове като следствие на специфично градско развитие
и функция говори за определена гъвкавост на традиционните форми и
възможността те да се развиват във функционално и пространствено
отношение . В този ред на мисли може да се изтъкне ,че градската организация
е своеобразна и има доста сложна философска основа . Парадоксът се състои в
това ,че като рефлексия на разнообразните основи на отделните градски
общества -те в крайна сметка са стигнали до съпоставими форми -именно
градската организация . Защо тя се е оказала толкова универсална и гъвкава е
въпрос на комплексния градоустройствен анализ . Очертават се близо десет
хиляди години стабилна градска история . Направо - приказка ! Следвайки
логиката в редица случаи се забелязват дълги статични периоди и някак
неусетно се натрупва потенциал за промени . Това е самата функционална
флуктоация , която в определени случаи е забележима , но в други - абсолютно
дискретна . Структурно - функционалната организация до голяма степен е
податлива на известно описание , но то е точно дотолкова , доколкото обхваща
повече страни от конкретния казус и решително скъсва с откъслечните
доктринерски есета - съчинени сякаш да подкрепят само проектно решение и
известна концепция , но не и да изяснят реалната картина . Дълги години този
тип доктринерство се е считал за достатъчен и едва ли не се е приемал за
реалистичен маркер . На това е била подчинена градската организация ,
опираща се най-вече на минималистичните потребности на новите градове и на
принципа на достатъчността .По отношение на градското развитие почти всеки
град има свое функционално противоречие – изразяващо се най-вече в недобра
структурна организация . Това се случва най-вече по време на определени
чувствителни обществени промени .*39

155
Китай, Чонкпинг – градската джунгла.

ОАЕ, Маздар-сити

156
2.8. Регионалната устойчивост и развитие

. Градът вече трябва да се възприема не като екстензивно развиваща се

територия .Освен ,че той трябва да изяви определена устойчивост –той трябва
да бъде достатъчно познаваем за прогнозното си развитие .В аспекта на
градския футуризъм вече няма фантастични нотки и неосъзнат идеализъм .
Здравият смисъл би трябвало да се търси именно в разбирането за
комплексността на средата , в нейното качествено разнообразие и в сложния
модел на нейното функциониране . Всяка помпозност и фамозна оригиналност
в името на идеалистичните клишета –предначертания са колкото наивни и
необосновани ,толкова и вредни за общественото развитие . Градското
развитие е в пряка зависимост от общественото развитие – а там място за
неинформирани мечтатели и позьори – фаталисти просто няма. Градското
бъдеще е в същност градският реализъм .
Градският футуризъм не се изразява в идеалистични картини . Срещат се и
редица песимистични , скептични нотки в описателната характеристика на
бъдещите градове и по -скоро на моделите за функциониране на все по-
нарастващото население на Земята . От неомалтусианските теории и
футуристичните картини за „градската джунгла" обаче редица съвременни
нови теории надделяват и описват една доста по-опнимистична картина на
обществения бит . Тревогата на хората и обществото намери добро
потвърждение в редица художествени произведения -най-вече филми . Те
третираха както глобални ,така и локални проблеми в социален , социално-
психологически и екологичен план .
Имаше повик - „Назад към природата“ - отначало като едно връщане към
селския забравен бит или като наивно бягство от „джунглата на големия град“.
Заговори се за „градска умора“ . Това обаче не е самата и обективна истина за
състоянието на градското и регионалното развитие . Не това трябва да се търси
в анализа на структурно-пространствените и функционални и социални
проблеми .Определено достойнство в тях е самата формулировка на проблема ,
който в една или друга степен най-пряко влияе върху градското развитие .
Градският футуризъм освен описателна типология развива и определено
голяма област на иновации ,свързани с бита и управлението на града .Самата
теза за бъдещия „умен град „ - като естествено продължение на темата за
„умното жилище /"умния дом"/ - със стремежа за снижаване на разходите по
експлоатацията , както и ефективното управление на градската флуктоация и
градското функциониране е все повече обект на смели експерименти .
Като ,че ли се започна със структурите на Паоло Солери , премина се в
експерименталните „биосфери" за намиране на съответствие с космическите
експедиции и съвсем логично този проблем се пренесе в глобален мащаб за
цял съвременен град .Такъв пример е Маздар-сити /в Абу Даби /на Норман
Фостър . Един пример как идеята може да се осъществи с определен размах .

157
Франция, Париж – градът на бъдещето;

Франция, Париж – утопия или реална визия ?

158
-Градът на бъдещето - урбанистичният феномен
Градът като универсално човешко поселение-каква е реалната социално-
пространствена структура на градовете на бъдещето? Някои твърдят, че градът
се е превърнал в концентриран израз на усилието за социална реализация и
като такъв е развил една сложна система за мобилност на отделните граждани
или на определен поток от тях. Като че ли отмина времето на споровете за типа
градска структура- растерна или дървовидна /йерархизирана/, за логиката на
нарастването по отношение доразвиването на структурния скелет, за
всеобхватните градски ансамбли и представителни градски центрове.
Много сложен е за изследване проблемът с градския силует, с т.н. „даунтаун"-
градското „сити"- извисяващият се в техногенен аспект градски център- като
че ли търсещ досег с космоса.
Говорейки за стремежът към височините, към градската доминанта- ние
отново може да говорим за съзнателно търсене на композиционен смислов
елемент.Той обаче няма да има нищо общо с идеята за „Новия Йерусалим"- т.е.
за новия световен град на „справедливото" общество, а просто ще си постави
прагматични задачи- да осигури на своите граждани максимално динамична и
гъвкава градска структура и съответно четливи композиции- с ясното
съзнание, че гъвкавостта и многовариантността са присъщи на високата
скорост на обществената комуникация.
Тепърва започва разговорът за регионалната територия, за нашето обкръжение
и за това как хищнически се отнасяме с това което е малбо по-далеч от наст и
не е в пряката ни видимост .парадоксът на прякото възприятие тепърва ще се
изживява .
От футуризъм-към рационална ординерност , от утопия-към реална визия , от
стихийното и случайното - към целенасоченото - ...или как да се постигне така
желаната цялостност? Не трябва да се учудваме на желанието на всички да са
рационални в ирационалното , да предпочитат само маркери! *11
Парадоксът на тази своеобразна пространствена „директория" се състои в
бързата смяна на приоритетите , пространствените параметри и темпоралните
ограничения в градската среда – господствували вече твърде дълго време .
Не случайни са търсенията за директно и пряко съобщение и придвижване,
изборът на самото средство за това и от там-оползотворяването на активното
време.
Изучавайки опита на древните и не дотам древни общества все повече си
даваме сметка,че най-важното е личното време на гражданина и той трябва
лично да има възможност за избор на формата на пребиваването в градското
пространство- като пешеходец, като съзерцател в масовия градски транспорт,
като активен участник в движението или като свободно пребиваващ в
рекреативна среда .
В крайна сметка локалната структура – градът и териториалната общност –
регионът освен ,че зависят един от друг – те са планирани да се развиват
паралелно с оглед плановете за общественото развитие .

159
САЩ, Калифорния – контраст между екстериора и интериора.

Италия, Лука – симбиоза между старото и новото.

160
3.Устройствената теория и практика

3.1. Устройствените ракурси на урбанистичното развитие

Развитието на теорията на единното социално-пространствено проектиране е

още в сферата на частните изследвания и експериментите / с преобладаващи
най-вече - социологически изследвания/ . Дефинирането на пространствените
признаци и елементи е във връзка с традиционните първични соцални
общности . Известните експерименти за включване на градското население в
„проектирането” в днешното изграждане на средата , преосмислянето на
новите технологии ,така съвсем бързо навлезли в живота , развитието на
социалната наука за града и гражданина – всичко това на пръв поглед
изглежда като че ли измества отчасти доста встрани „проблема на
съединението , на органичното свързване , на цялостната интеграция на
съоръженията в общото градско пространство” – „но той не е престанал да
съществува /!/” .
До колко е проектируема градската и регионалната среда? Този въпрос виси
във въздуха и отеква при формирането на общественото мнение за бъдещето
на нашите градове и крайградската им територия , а така също и на обширните
неурбанизирани територии . Обосноваването му може да бъде направено само
след точно формулиране на концепция за перспективно развитие на градските
ансамбли в големите градове на - изследвана през призмата на градския дизайн
и концепция за регионално структурно-функционално и пространствено
развитие на регионите . Въпросната теза е на практика основна на търсенията в
градоустройствената теория .
Трябва да се решат редица задачи , а именно: търсене на известна
хармонизация в градската среда и региона (чрез прилагане на различни
способи за симбиоза и контраст между „старото" и „новото" , между
„класическото " и „модерното ", между „екстериора " и „интериора") , едно
точно обосноваване и разкриване на механизма на развитието, както и
разкриване на особеностите при формирането и развитието на градските
ансамбли най-вече в големите градове - защото при тях най-добре се проявяват
особеностите и проблемите на градското развитие и на отделни структури в
региона – наследили най-често волунтаризма на пазара .
Друг съществен проблем е изследването на методико-плановите аспекти при
прилагане на прийоми на градския дизайн за градските ансамбли и за
урбанизираните територии в рамките на региона . Това е особен въпрос и
опира до разработване на модел за приложение в съвременната и бъдещата
практика . Чак след това може да се формулира концепция за перспективно
развитие на градските ансамбли в големите градове и съответно регионална
концепция . Взаимовръзките, взаимоотношенията и зависимостите в
пространственото и функционалното , в художественото и утилитарното - това
е предмет на един разширен анализ , а обхвата - знаковите ансамбли и

161
Сирия, крепостта Алеппо;

Пример за модулната структура и мястото на човека в градската среда.

162
свободните регионални неурбанизирани или частично урбанизирани
територии . Навярно си струва да се направи хронологична съпоставка и
структурен паралелен анализ на развитието и обособяването на отделните
градски структури ,като се отчитат специфичните белези в културно-
исторически и функционален аспект . При все ,че са известни изключително
много факти по отношение на градската специфика - този ранен етап на
развитието на градовете все още се подценява и пренебрегва . Дори се правят
прибързани изводи на базата на устойчивото клише за „несъвършенството „ на
обществените взаимоотношения и недоразвитостта на технологиите . До сега
също се пренебрегваха и специфичните постановки на геологията
геоморфологията , климатологията ,минералознанието и металургията ,
корабоплаването и хидрологията , археологията , математиката , геодезията ,
ботаниката , зоологията , генетиката , антропологията , историята на
обществените науки и философията , социологията - въобще огромен списък
от теоретични и приложни науки .
Колкото и силно да звучи - редица автори и теоретици изтъкват , че това може
би било е съзнателно поддържано в такова състояние от чисто егоистични
властови подбуди на редица олигархически кръгове .Самата постановка за
погрешните изводи и необходимостта от бърза и адекватна реакция на това е
най-добрата изява на съвременната евристика и науката за града и неговото
прогнозно развитие . Тук трябва доколкото можем да се откажем от всякакви
псевдонационалистични подбуди и пристрастия и действително да търсим
истината и реалните факти и изводи .
Няколко примера в това отношение -може ли да си позволим масирани
анализи на чудесата и необяснените артефакти , може ли да отделим много
повече средства за археология и оценка на артефактите , може ли да направим
повече за градоустройствения и архитектурен анализ на всичко , с което
разполагаме като фактология и паметници , може ли да се отърсим от
идеологемите и направим реална хронологична картина на нашата история ?
На пръв поглед - утвърдителният отговор е много труден ,но това не може да е
основание да не работим в тази насока .

Източници за теорията –
Все пак трябва да сме наясно с какъв демографски потенциал разполагаме по
отношение на градското население . Вземайки предвид някои изследвания на
ООН експертите —историци указаха една приблизителна цифра от 300
млн.души към Новата ера , към 1000 г. от н.е. населението на Земята е вече -
около 400 млн., към 1500 г. от н.е. -500 млн., а към 1820 г. от н.е.вече достига 1
млрд .души .
Анализирайки темповете на нарастване излиза ,че към 2000г. пр.н.е. -
населението е било около 200 млн.души , а около 6000 г.пр.н.е. -около 100
млн. души . Втори важен момент- чак през 2009 г. от н.е. градското население
достигна 50 %. Ако предположим ,че в крайна сметка се открият още по-
древни градове може би ще трябва да се отговори на въпроса —дали има

163
Хонг Конг – пример за град, силно влияещ на регионалната си територия;

Япония, Токио – влияние върху територията, усвояване на площи от водата;

164
някакъв критичен минимум население за да се появят градовете . По тази
сравнително проста зависимост -около критичните дати след потопа /един от
големите катаклизми -около 14 500 г.пр.н.е. цялото население не е
превишавало 50 млн. души —като начало може би 5-6 % са стартирали като
граждани - т.е. около 3 000 000 души .Имайки сведения и предположения за
населението на тези градове -това са на практика 500 града по 5 000 души и
около 20 по-големи -до 25-30 000 души. Звучи напълно правдоподобно .
Древните текстове описвайки периода след последния потоп от 5600 г. пр.н.е.
говорят за десетки и стотици унищожени градове - т.е. дори да приемем за
хиперболизиран отчасти този брой- нещо доста често случващо се при
описанията - напълно е възможно началото да е с няколко стотици града -/
потенциал в наличност по това време е имало наличен /.
Устройствените ракурси на урбанистичното развитие на съвременния етап
вече са свързани с една твърде развита градоустройствена структура , с едни
градове – изживявящи последиците от известни структурни преобразования и
реално силно влияещи на регионалната си територия. Влиянието не се
изчерпва само по отношение едва ли не на резервна територия за градска
експанзия , а като резултат от сложната техническа революция – като
привързана , присъединена територия с тесни и преки връзки с града-център .
Сравнително дългият период на осъзнаване същността на проблематиката
говори за изключително сложния характер на градското развитие . При всички
случаи може да се изтъкне многоаспектността и дискусионния характер на
всички гледни точки и оценки на интерпретацията на градския живот и самия
град като обект на изследване .
Друг основен проблем е самите особености на урбанистичния език / онзи
специфичен комплекс от нови изследователски термини /и преди всичко
неговата конвекционалност , комплексна ограниченост от общите постановки
на съвремието на дадения момент и твърде големите различия с обществените
нагласи и очаквания . От тук до схематизма и често до несъстоятелността на
самия анализ има една крачка .
Твърде дълго науката за града е в рамките на есеистиката и пожелателната
картина - схема , много от концепциите са чиста проба утопии защото в
тяхната основа не лежи основното — човешкия фактор . *39 На практика
науката за града получи особено развитие в средата на двадесети век , поради
необходимостта да се регулира огромното по своя размах масово строителство
и първоначално придоби всички елементи на конструктивната и инженерно-
приложна целесъобразност . Така се постави началото и на съвременното
градоустройство като наука как да се построи или планира един град , а не как
той е устроен и функционира . В средата на миналия век се забелязват и
редица опити това положение да се поправи и се развива мощното течение на
социологията на града . Основните проблеми на тази социология могат да се
дефинират , като:
-причините /основанието/ за определение на града - класификационни
характеристики - имащи рещаващо значение за неговото планиране ;

165
САЩ, Флорида – разнородност в градската структура;

САЩ, Флорида – жилищен квартал;

166
-генезисът , причините за възникването на града и факторите , влияещи върху
неговото изменение като система;
-градската структура и особеностите на града като местообитание; -
спецификата на градското пространство , с всичките най-важни особености на
самото пространствено въздействие; -особеностите на градския начин на
живот;
-последствията от градското развитие и урбанизацията въобще като процес
върху самото развитие на обществото;
-същността на града , особеностите на градския бит и мобилност - един вид
социо-пространствената комуникация в рамките на една непрекъснато
развиваща се и променяща се структура .
Въпреки новите задачи , науката за града има да извърви дълъг път на
развитие - в това число и в наши дни - когато принципно „непознаваемостта „
на града от гледна точка на реалното управление често водят до задънени
пътища .
Градът е идеалния обект за изследване развитието на всяка цивилизация и
като тъкъв той е своеобразен трезор на паметта за миналото ,съсредоточие и
място за сблъсък между най-острите проблеми , формат за всякакви
обществени модулации . Има и една особеност - градът е може би
единственият достоверен източник за точното историческо познание . Именно
в това се състои неговия феномен . В същото време повече от учудващо е
състоянието на съвременното знание за града и региона - с определена
фрагментарност , разпокъсаност , разнородност и липса на каквито и да е
връзки в градската и региона памет . Липсата на правдива картина ни отправя
в една пожелателна област за бъдещето , където научният инструментариум е
подменен с прокламации и графики - твърде фриволни ,за да са верни ! Много
известни урбанисти си задават въпроса - „... а сега накъде , след ... еди какво
си?"- като имат предвид - било социалният бум , било субурбията , било
демографските проблеми , било енергийните и екологичните проблеми .
Всичко това обаче не дава ясен и точен отговор , нито пък води до
конкретното разрешаване на градските задачи . Призивите за гражданската
инициатива не може да заменят комплексния анализ на градското развитие .
Прекалено наивно е да се смята , че с чисто волеви и „декоративни" решения
може да се създаде нещо позитивно и дългосрочно .
Самото лутане и призивите за връщане „назад към природата" само подсилват
безпомощността на градските анализатори и показват колко науката за града
все още изостава на емпирично ниво и на стадия на ориентацията в комплекса
от фактори .
По своята същност съвременната градоустройствена теория е сформирана в
резултат на редица преки и последователни опити да се заличи елементарното
несъответствие между сложния обект , какъвто е града и първоначалната
базова елементарна форма на неговото описание чрез принципа на
функционалното зониране . Фактът ,че всички прекрасни планове /картини/ на

167
Испания, Алмерия – геоландшафтен аспект на територията;

Китай, Гуанджоу – Икономически ресурс – пример за производствено – икономически функции;

168
планираното се оказваха остарели почти веднага след тяхното одобрение от
съответните власти доказа както на урбанистите , така и на обществото ,че така
повече не може да се процедира . Каквито е да се измисляха поправки ,
допълнения , изменения , план-програми и концепции - всички те не можаха да
отстранят принципните дефекти на функционалистичния модел .
Модата на обобщената „градска сепарация" като , че ли отмина . Времето
сравнително бързо показа, несъстоятелността на този пространствено -
функционален модел с липсата на всякаква оперативност и гъвкавост .
Към града не можеше вече да се подхожда с наивността да древните
философи , а и с елементарността на безгрижието и неангажираността !
Основните предметни области на науката за града може да се типологизират в
съответен ракурс , който дава определен резултат , но който не може да бъде
абсолюта на познанието , но в достатъчни граници за да бъде завършен и по
всяка вероятност краен .
- Териториално- селищен / заселнически,урбанистичен / ракурс ; -Градът
винаги се е разглеждал като място за концентрация на хора - заети с дейност
различна от селското стопанство .
Типологията на градовете се разглежда като типология по производствени
функции и размери . В този случай предмет на социологическия анализ е
геоландшафтния аспект на територията .Социално - екологическия аспект на
територията е градът като ареал на взаимодействие на човешки и природни
елементи на средата за обитаване .
Много разпространено е изучаването на средовата парадигма по отношение
на самия град и неговия пространствен регион. Особено увлечение -почти
половин век е твърдението ,че градът е цялостен и индивидуален „
организъм". Това увлечение често води до заблудата ,че градът е
саморегулираща се самостоятелна структура и няма нужда от управление .
Развива се цяло направление на социално-екологическа типология на
градската територия . Освен това важен фактор е демографското развитие и
на тази база — типология на градовете по демографски признак .
Това е все пак един минал етап от възгледите за града - съответствуващ
повече за периода след 60-те до 80-те години на XX век . Въпреки съжденията
той изиграва известна рола в обосноваването най-вече на несъвършенствата
на градоустройствения анализ и практически допринася за разгръщане на
нови търсения по отношение на развиващия се град . Тук за пръв път се
застъпва тезата , че териториалният ръст не е безкраен .
-Икономически ракурс ; -Градът се разглежда като производствено-
икономическа система. Типологията в този аспект е по следните признаци -
производствено-икономически функции и ранга на териториалния статус и
зона на влияние . Самите икономически фактори , определящи градската
структура и динамиката на изменение са базовият характер на вида
производство , типа на политико-икономическата система , характерът на

169
Франция – селско стопанство;

Франция, Гримо – естетическо въздействие на градоустройството;

Това в същност е отражението във възприятията – предизвикано от съчетанието на естествени и
изкуствени елементи от ландшафта, чието натрупване е станало неотличимо и практически
паралелно е довело до засилено общо въздействие-при това с високи качества от гледна точка на
естетическия идеал.Другото би било твърде самонадеяно казано и не е с такава сила .

170
икономическата ситуация за конкретния момент /урбоикономическия баланс/
, градският бюджет .
Тук може да се изтъкне значението на този ракурс най-вече по отношение на
новите градове - особено в СССР и САЩ свързани с бурната експанзия на
промишлеността и селското стопанство - считано от края на 30-те до 70-те
години на XX век .
-Градоустройствен ракурс ; -Градът се анализира като система на социално-
функционалното разселване - място за полагане на труд , обитаване ,
рекреация т.н. Тук градът е изцяло искуствено създадена среда за обитаване -
една съвкупност от архитектурна и инженерна инфраструктура . Тук са и
опитите градът да се разглежда като обект на естетическото възприятие — с
поставяне изобщо на въпроса за естетическите основи на градоустройството .
Градът още се разглежда като форма на социалното конструиране и като
опредметен социокултурен проект. Възможно най - общия ракурс , насочен
най-вече към желанието на проектантите да се създаде един специализиран
специфичен обект на изследване,който да е познаваем и подлежащ на
прогнозиране . Често желанието се преплита и деформира с краткосрочни
инвестиционни забежки , които само още повече усложняват реалната
ситуация - вместо да я изясняват и да и дадат адекватно решение . Основното
е ,че се набляга на пространствените взаимоотношения и функционално -
икономическата и социална диференциация .
- Исторически ракурс; - Градът е пространство за политически и културен
живот , пространство на зараждане на новия социално-политически , а по-
нататък и икономически строй. Тук историята на града е фокус на борбата
между т.н. „буржоазни" слоеве и феодалния строй . Исключително много
неточности , особено като вече се разбира , че идеологизирането не помага да
се прикачват клишета на градската история и фактически капиталистическата
основа на града -на практика предхожда при повечето случаи феодалната . От
значение за този ракурс е административно- политическото значение на
градовете . Това е твърде субективна оценка - често закъсняваща с повече от
50-100 и повече години . Наглед ясната история дори на световни събития
често се оказва преиначена , скрита и необективна . Особено що се отнася за
събития от голям мащаб -примери- всички световни революции , всички
световни войни , всички отклонения от естествения ход на събитията , всички
опити за обобщение в аспекта на една или друга държавна доктрина .Налагат
се описание и анализ на социалните антагонизми и конфликти в градовете ,
изучаване на възможностите на базовите основи на управлението на
социалните процеси , произтичащи от прилежащите територии . Стимулира
се анализът на основните социокултурни функции на градовете -
интегративната и комуникативната - като се налага определена специфика на
менталността на европейския град - утвърждаването му като един вид
световен еталон /европоцентризъм, старият „класически „ град/ . Съвсем
естествено - базиран на възможно най-неточната и недоразвита наука към
сегашно време - историческата е да се очаква ,че историческият ракурс на

171
Саудитска Арабия, „палатковият град” – пример за психологически ракурс;

Аржентина, Ла Плата – пример за семиотически ракурс;

172
самия градски анализ е най-незадоволителният от гледна точка на реалната
същност на града и перспективите за неговото развитие
-Психологически ракурс ; -Градът е своеобразна среща на обективната и
субективната реалност с всичките присъщи атрибути като „възприятие" ,
„образ", „архитип" на града . Интерпретаци в анализа като конструиране на
градския живот , предполагане на явления и събития .Всичко това под мотото
на социално психологическите проблеми на градския живот . Един
своеобразно - допълващ ракурс на общата картина на града.
-Семиотически ракурс ; -Градът е като „текст" , като континиум на
съобщества и градски субкултури . Анализът на градския живот и градските
отношения чрез понятия като „тезаурус" /сборник/, „семантична ситуация" ,
„комуникация „,"текст" като продукт на една комуникативно - семиотическа
дейност . Понятието „диалог" като основна характеристика на комуникацията
откъм процесуалната страна . Понятието „дискурс" като структурна
характеристика на комуникацията . Всичко това води до една особена страна
на анализа - обобщения на знакови и доминантни преди всичко събития на
определения времеви прозорец. Изпълнен с голяма доза субективизъм по
отношение на оценката - този ракурс е повече помощен , отколкото основен .
-Философско - методологически ракурс ;-Основава се преди всичко на
системния анализ на градските процеси . Системен подход в проектирането
на градската среда . Основен въпрос е въпросът за непреходните ценности .
Вярно е ,че манифестирайки загриженост и обръщайки непрекъснато
внимание на системността до голяма степен ще бъдем съхранени и готови за
сложните метаморфози в градското развитие .
-Социологически ракурс ;-Градът като социално-отношенчески феномен .
Интегративни възможности на социологическата методология при
изучаването на града . Появяват се все нови и нови страни на принципно
непознати и неизследвани до сега детайли от феномена на градското
развитие. От особено значение е фактът с преоткриване на считани до сега
стандартни ситуации , свързани с несъвършенството на научния апарат и
реалното състояние на информационната база за конкретния град .
-Параметричен ракурс ; -Градът като параметрично уравнение . Най-новият
вик на модата на урбанистичната либертарианска теория .Опити да се
обоснове пространството въз основа на техники „алтер-его" , разкриване на
„второто „ лице на градския интериор и привидната свобода за комуникация
на материя/тъкан / и функционален пълнеж /гражданите/.
Наред с изброените ракурси се появява и проблемът с дефиницията на града .
Вече се осъзнава ,че териториално-демографското , политико-
административното и икономическото основание за определението на града
.Социоструктурното основание изявява града като място за концентрация на
социалните структури / групи и институти/ и ролевите функции , с
пространство за социокултурна активност , като среда за иновационна
експанзия от гледна точка на високото ниво на социокултурната динамика и
мобилност .

173
Йордания, Петра – градът, като обект на географията;

Русия, Санкт Петербург – градът, като еластична система;

174
3.2. Устройствената база на пространствените региони

Градът не може на практика да съществува без своето обкръжение . Древните

градове може би не са отчитали твърде точно този факт , поради кратката
градска история и са заплащали винаги висока цена за това - в това число и със
самото си съществуване . В този смисъл градът не е само географско понятие ,
а и още и топологическо - на мястото .
Понятийният апарат на географията на града е повече от фундаментален -като
основният признак на града е „урбанистичната концентрация". Тя е твърде
обширна и включва цял комплекс от елементи . От гледна точка на
урбанистичната концентрация /съответно включваща в себе си концентрация
на разнообразието / , многофукционалността , динамиката на протичащите
процеси , елементът на саморазвитието в неговата специфична динамика ,
историческата многослойност и противоречивост - градът най-добре се
поддава на обект на описание от географията . Само по себе си развитието на
всеки един град е парадоксално . Наглед икономическата изгода от
урбанистична концентрация е съпроводена в същото време с екологични
проблеми . Самото концентрично / и центробежно / развитие на града в
определен момент започва да затормозява само себе си . Съжителството на
определено позитивно настроено за промени гражданско общество и някои
маргинални групи от населението води до голямо несъответствие на
развитието на градските центрове и останалите градски периферии .
Възниква парадоксът на обитаването - несъответствие на среда /бит / и
социална характеристика . Доста често въпреки постигнато добро ниво на бита
се развиват затворени общности с психични заболявания ,често в градските
квартали по периферията пък благодарение на „здрава „ амбиция се получават
по-добри резултати в образователно и културно отношение .
Целият парадокс е именно в самото непълно съответствие между среда и
интелект и особеностите на човешката психика . Редица изследователи
подчертават този парадокс свързвайки го с известна доза консервативност на
общественото развитие в сравнение с по-бързите промени понякога в
градовете . Градът е парадоксален и като понятие защото обхваща широк
спектър от обекти , които по своите числени показатели могат да се различават
на четири порядъка .
Въпреки еластичността си градът като система изразява едно тясно
преплитане и взаимодействие на социалния , икономическия ,
инфраструктурния , транспортния и планировъчния компонент. Самата
система — град има своеобразна собствена история на развитието си , затова
всяко едно разглеждане без ретроспективен анализ би довел до нелогични
изводи . Големите градове не са съвкупност от автономни райони , а единен
комплекс . Затова всички решения на проблемите засягат комплексната
инвазия въобще , в рамките на цялата структура .

175
Египет – подземен комплекс;

Турция, Кападокия

176
„Хоризонталният град"-Обикновено се счита ,че градът се развива обикновено
в хоризонтална плоскост.Усвояването на подземното пространство дълги
години се е считало като приоритет само на малка група граждани и то
принадлежащи към управляващия елит . Макар че още в дълбока древност има
факти за използване на огромни подземни пространства под някои обществени
сгради, религиозни комплекси ,крепости , градски центрове - за широката
публика това подземно пространство обикновено е било или сакрално
/погребалните комплекси в Египет , Йерусалим и Рим/ или абсолютно
недостъпно /катакомби -използвани за различни цели от управляващите.Малки
изключения са подземните структури в Кападокия /Турция/ -но това е твърде
специфично .Най-общо казано градът по отношение на терена е използвал
максимум едно или две подземни нива и то под единични сгради. Тази
традиция се запазва чак до осъществяване на пробива с подземните железници
и комуникациите под големите градове. През XX век по време на твърде
дългото противопоставяне около Втората световна война и после по време на
„Студената война" в някои страни се изграждат огромни подземни градове и
комуникационни тунели като Германия , Съветския съюз ,Япония,
Съединените щати , по- късно Китай и Корея . Под земята се локализират
секретни заводи и складове , електроцентрали , дори запасни жилища и
обслужващи ги звена ,като болници и болнични комплекси , училища ,
евакуационни пунктове ,търговски и обслужващи обекти .Страхът от атомна
агресия и Трета световна война изби в масова параноя и човечеството
буквално потърси „спасение" под земята . Естествено това не е естественият
ход на градското развитие и нямаше връзка с нормалната еволюция на
градовете , но на практика послужи като един скъпо струващ експеримент за
това какви са възможностите за усвояване на подземното ниво.Както се казва -
всяко зло -за добро.След преминаване на всеобщата криза някои от тези
обекти бяха запазени и включени в градската структура, но много голям
процент от всички тези подземни обекти остават или неизползвани или просто
похабени. За много от тях липсва и реална представа за техния обем , а там са
вложени огромни материални средства . Бъдещето ще покаже дали
конкретните градски власти ще съумеят да използват този огромен резерв.
„Вертикалният град"- В древността строителните материали са били тези ,
които са ограничавали усвояването във височина . Малката градска мобилност
също не е предполагала необходимост от масови височинни сгради.
Единствено сградите -символи на царската и духовна власт- дворците и най-
вече големите църкви са предполагали височинна доминанта над всички
останали градски квартали . Теорията за вертикалния град напоследък намира
определено развитие в изявите на редица теоретици и практици -
утвърждаващи тезата за овладяване на обратните височини/подземната
урбанизирана среда / и новата роля на високите сгради — хотели и жилищни
сгради . Много примери в тази насока показват определен интерес на
обществото именно към такива реализации .

177
САЩ, Меса – пример за „затворения град”;

Китай, Шенжен – пример за „регионалния град”

178
 „Затвореният град"-Още от древността се е считало ,че масовите градове
трябва да са „обозрими"- малки и ограничени , дори „затворени".Така по-лесно
е могло да се прогнозират условията и необходимите ресурси за тяхното
функциониране , а и това все пак е била своеобразна гъвкавост на
регионалните структури - по този начин се е гарантирало и взаимното развитие
без налагане на доминиращ център .
„Отвореният град"-Тезата за отворения град се наложи след декларираните от
метаболистите през 60-те години на XX век идеи за огромните агломерации на
бъдещето . Те бяха замислени като модулни структури - неограничени в пряко
пространствено отношение , които се съобщаваха на принципа на модулните
връзки .
Считаше се , че най-важно е създаването на микросреда - за отделния
гражданин и семейство и неограничена среда за придвижване и усвояване . По
отношение на социалната комуникация цареше едно наивно мнение за
наистина безпроблемно общуване и свободно придвижване без социални
конфликти .
„Регионалният град" - Идеята за безкрайните агломерации /конурбациите/
като предварително замислена структура намери отражение и в Европа и в
останалия свят .Твърде рационалното в този набор от модули е идеята за
новото функционално диференциране и изграждането на максимално
интензифицирани гъвкави структури ,които да поемат основната тежест на
индустриалните и логистични функции, за да се съхрани един вид - останалата
територия /своеобразна идея за ефективност в териториален аспект/.
Градът изявява два основни типа функции -градообразуващи и
градообслужващи .
Градообразуващите са свързани със специализацията на града в системи от
висок ранг.
Градообслужващите съществуват за самия град , вкомпонирайки се в него .
Функционалната структура на града са в съответствие с неговия ранг /
значимост , доминантност / .
Малките градове най -често са монофункционални .
По- големите са като правило - многофункционални .
В развитието на науката за града особено значение има т.н. планова
/планировъчна / структура на града . Това понятие най-често се свързва с
взаимното разполагане и съединяване на различни и отделни териториални
елементи в рамките на сложно устроен и с висока концентрация градски
участък / модул , локализирана територия , регион / . Дори се говори за
„концентрация на разнообразието" . То е така изначално заложено ,че самата
планова структура е повече инерционна в сравнение с функционалната .
Пример в това отношение са редицата неуспешни опити да се промени
функционално съставящата компонента на историческото ядро на старите
градове — главният възел на плановия скелет.

179
Испания, Севиля – геометризъм на пространството;

Великобритания, Пилтън – декоративизъм на пространството;

180
3.3. Устройственото планиране на крайселищната територия

Науката за града и региона безпорно се основава на комплекс от понякога

твърде разнородни и противоречиви знания и оценъчни показатели . Самата
задача -опознаване на един пределно сложен комплекс , какъвто е градът и
прилежащия му регион - който на всичкото отгоре -непрекъснато се променя и
развива , който обединява и съвсем противоречиви компоненти като човешката
активност и логическите резултати от развитието на обществото и
непрекъснатото търсене на новата алтернатива на функционално -
структурното статукво е особено трудна без ясното съзнание за
всеобхватността и генезиса на урбанистичния процес . Архитектурата на града
и региона не изчерпва цялата наука за града и регионалната територия или
простото регионално планиране - при всичките превратности на мисленето ,
заблудите и наивните концепции .
С течение на времето се осъзна и един прост факт — геометризмът е само
външното проявление на отношението и взаимовръзките и не трябва да
изчерпва един вид крайни познания .
Въпреки потребността от онагледяване и илюстриране на този вид външно
познание за формата , съдържанието , процеса и взаимовръзките и
взаимоотношенията - проектирането все повече се обвързва и с модерните
научни средства за пълноценното описание на потенциала , посоката на
развитие и степента на участие на всеки един елемент в сложната картина на
градските и регионалните трансформации .
Градският дизайн вече не е само конкретното виждане на „главния майстор"-
архитекта . Регионалното планиране и проектиране не са само някакви
регионални схеми и концепции за съсредоточия и локализации . Колкото и да
ни се струва пряка връзката проектиране - изпълнение трябва да се отдаде
дължимото на т.н. „обоснована обществена поръчка". Не е по силите на
отделен колектив или на отделен архитект — ръководител на колектива , дори
със сравнително добър опит да проектира всеобхватно и комплексно - по
простата причина , че вече времето на нескончаемите експерименти ,
декоративизма и волевите решения - като че ли е отминало .
Съвсем отделно внимание заслужава проповядването на т.н. „генетическа"
типология на градовете /в рамките на регионалното статукво/. Такава така и не
получи отзвук сред научните среди по ред причини - най-вече поради
затрудненията да се проследят някакви устойчиви и твърде общи белези ,
които да създадат предпоставки за качествена диференциация .
Функционалната типология се наложи като основна въпреки , че при нея
трудно се разграничава градообразуващата и градообслужващата функция.
Напоследък се разработват още два вида типология на градовете -
синергетично-функционална и социално-географска .Те обаче са в стадия на
предварително проучване и имат пряко отношение като оперативен
инструмент в някои сфери на разработване на нашумелите интегрални планове
за градско възстановяване и развитие .

181
Германия, Шъост – възприятие на града и региона;

Казахстан, Астана – градски дизайн;

182
Градът като база за сравнение и обект на възприятие е част от сложния и
относителен отражателен аспект на географските похвати в урбанистиката .
Регионът може да се разглежда като поле за осъществяване на пространствени
и функционални връзки . Сравнителните характеристики на града и региона са
неотменима черта на сравнителния анализ в географията .Тук изборът на
обекти за сравнение зависи пряко от целите . Резултатът може да бъде както
интегрален , така и специализиран . При сравняване на градове често
обикновено се прави предварителен подбор на самите градове по определена
обща базова черта . Градът освен описателна характеристика търпи още едно
важно въздействие , което е отражението на т.н. „възприятие" на града и
региона .
В аспекта на професионалното отражение - много е важно да се дефинират
всички възможни зрителни ракурси - подходящи за визуално наблюдение .
Това са най-вече общата панорама на града от характерен поглед /връх ,
исторически обособено място за възприемане - един вид визуален маркер / ,
характерния силует на града и центъра , главната улица , основните градски
ансамбли . Особеното е , че както изтъква Якоб Бургхарт - чувството за
красота , като че ли се е появило на определено късен етап от градското
развитие .Може би по-склонен да бъде обект на естетическо въздействие ,
отколкото древния е съвременният човек – понеже непрекъснато си задава
въпроса – какво е загубил вече и какво е успял да запази ..
-Проявление, специфика, научен инструментариум и практически прийоми

Принципно проявлението на градския дизайн става посредстом подробните

устройствани планове като парадоксът е ,че със силуети се загатва някакво
отношение към формирането на градския образ . Своеобразен абсурд на твърде
плоскостното мислене . Становището - чисто в управленски порядък ,че само
спазването на определени нормативи /удивителното е те на каква мисъл са
плод !/ е гаранция за постигането на добрия резултат - доведе до истински
застой в иначе нелошите квартално - застроителни разработки . Илюзията се
поддържаше от непременното бягство от схемите на индустриално
изгражданите комплекси и се търсеше мащаба на самостоятелната кооперация
- идеализирана като „западната перфектна съседска единица". Неяснотата в
определянето на мащаба на структурната интервенция се разпростираше по
цялата градска територия и извън нея – често в градските очертания на
периферията .Дори се търсеха определени малки свободни територии в
обхвата на града за превръщането им в нови структурни образования .
През деветдесетте години на миналия век покрай промените в социално-
икономическата база и политическата организация на обществото
централизираното икономическо планиране беше тотално отречено. Заедно с
него беше изоставено и пространственото /регионално/ планиране – въпреки ,
че в това отношение България имаше определени постижения в сравнение с
другите страни както от СИВ , така и от Европа .Започна ерата на т.н.

183
Районна устройствена схема;

Районна устройствена схема;

184
„пещерен капитализъм“ , а без идеологеми - на неконтролиран и абсолютно
свободен конюктурен пазар на недвижимата собственост – едно връщане към
епоха отпреди 50 -години и определено ново отношение към територията .
Наново сформиращият се пазар и база на собствеността доведе до определен
хаос както в градските и селски територии – така и в извънградските такива .
Настъпилата абсолютна криза в планирането и породилият се дефицит от
планови документи , планове и материали на всички нива породи т.н. „криза на
комплексното планиране“. Всичко се решаваше на парче или с оглед някаква
конкретна ситуация – засягаща единичния имот, комплекс или локализация .
На дневен ред царуваха парадоксалните волунтаристки „частични изменения“
- тотално унищожили всякакъв баланс на територията и без никаква идея за
общото , комплексното . Безхаберието /демонстрирано понякога абсолютно
умишлено/ на управляващите чак до към 2010 година допринесе НКУС
/Национална комплексна устройствена схема/ и РУС/Районни устройствени
схеми/ и ОУС/Областни устройствени схеми/ да не се възлагат- което беше в
услуга на определени инвеститори ,но не и в интерес на обществото –
респективно на градовете . Едва след 2005 година започнаха да се възлагат и
изпълняват ОУП/Общи устройствени планове на градове и общини/- които все
пак бяха първа крачка към установяване на някакво статукво . На общини така
и не се процедираха и през 2012 г. -ЗРР -Законът за регионалното развитие на
практика отнема тази проблематика и я подчинява на регионалното развитие .
Този своеобразен абсурд – стратегическото планиране да бъде подчинено на
частното , стоящо в нисък ранг планиране -се дефинира и като някакъв вид
дейности/!През 2012г. се изготвя НКПР/Национална концепция за
пространствено развитие/ - съвсем редуциран и непълен вариант, с частично
съдържание НКУС/Национална комплексна устройствена схема/. При това
този вариант е създаден и определен само за нуждите на ОПРР/Оперативната
програма за регионално развитие/.Това естествено рефлектира по посока на
разграничаване и дезинтеграция на малките градове /естествена опора на
селищната мрежа/ от нормалното развитие на селските райони ./Парадокс е
регламентирането на пространственото планиране в два закона -ЗРР и ЗУТ/.
Противоречието е най-вече при подхода на прилагането на плана от гледна
точка на аспекта на плановия концепт – в териториален или в пространствена
смисъл .*57
След 90-те години на миналия век избухна като бомба един мощен структурен
преобразувател - възвръщането на по-рано експорприираната градска
собственост . Макар и по-своему справедлив - той не отчете важен момент, а
именно , че на практика е минал почти половин век и градовете не са това ,
което бяха .Третирането на присъединените територии /предимно земеделски и
пустеещи земи/ в урбанистичните граници породи нов проблем - принципното
ощетяване на масата безимотни граждани за сметка на граждани от селски
произход до само половин век .Отново се заложи едно неравенство,един
неравен старт по отношение на недвижимата собственост .

185
България, Банско – пример за интензивно хотелско строителство в планините;

България, Созопол – пример за интензивно хотелско строителство по Черноморието;

186
 Другата проблемна ситуация - масовото колективно жилище върху държавна
или общинска земя - гражданите притежаваха само жилище и отстъпено право
на строеж , но не и земя .Това породи съмненията ,че тези жилища са
безперспективни по отношение на промени и блогоустрояване и тотално
опорочиха току-прохождащия пазар .
Дори се продължи в безумието за по-високите квадратури да се строят
неприсъщи гигантски структури в крайградските територии /дори във вилни
зони/. На практика държавата сама провокира безпринципното презастрояване
не само на крайморските територии , но и на повечето крайградски територии
на градовете.
Още един момент беше недоизяснен - имотните граници и максимума на
строителните показатели . Строително-техническите показатели -от средство
за сравнение и анализ на жилищната среда се превърнаха в основен
законодателен елемент, а прилагането им в един вид „архитектурна
пародонтоза"-строеж върху изначално неподходящо /гнило/място .
Израждането на архитектурния образ достигна почти безпредела си . В унисон
на това — яркия контраст с т.н. помпозен „мутробарок" -един подражателски и
безвкусен „стил" на парвенюто , недостатъчно възпитано , но достатъчно
гъвкаво да натрупа известен „капитал" и да се стреми да се реализира .Този
период все още не е изживян и обществото може би още дълго време ще
страда . Другият особен момент е строителството на огромно количество
хотелска база по морето и в планините -с цел реализация на солидни печалби
от кредити и пране на пари от сивата икономика . Ако се говори за
спецификата на градската среда - то трябва да се изтъкне огромния
териториален резерв вследствие на преориентацията на икономиката.
Ликвидирането на големите държавни производствени комплекси и
предприятия доведе до поява на нов тип - частен бизнес - в по-голямата си част
- естествено чувствително по-малък , но и по-гъвкав . Всичко това е една
възможност за осъществяване на масова конверсия на средата , защото
световният опит показва , че по този начин се постига по-голяма ефективност ,
а и градската среда не се подлага на чувствителни сътресения по този начин .
Научният инструментариум се основава основно на два подхода , а именно:
-на първо място е комбинираният интегриран държавно - общински програмен
управленски портфейл с основно позициониране на стратегически задачи в
регионален и локален аспект ,
- на второ /но не по-малко важно / място - частната инвестиционна инициатива
, подплатена с мениджърски план-програма за реализиране . Основен елемент
и при двата подхода следва да бъде -оценка на икономическия и социален риск
и оценка на въздействието на околната среда . Само по този начин може да се
осъществи хармоничното взаимодействие помежду им и да се стигне до
разумна реализация.
Практическите прийоми все още не са застъпени в масовата практика .
Общинските администрации постоянно се оплакват от липса на експерти ,
специалисти и най-вече средства - но това по принцип е световен „генетичен"

187
България, Хасково – „паметник на завистта” – пример за помпозността;

България, Хасково – „статуя на Баба Яга”, пред общината – пример за художественост,

която се приема трудно от обществото.

188
за обществото проблем /в масовия случай/ -така че оправдания за липса на
реална визия и от там на апатия винаги ще има .Тук е задачата на проектантите
-експерти да послужат действително за положителен пример и да инициират
активност .
Често се случва градските управи да изпаднат в същата неловка ситуация - от
една страна трябва да реализират предоставения им шанс по най-добър начин
и да не проиграят ситуацията .От друга страна обаче -тъй като това не е тяхно
ежедневие - никой не ги поставя в ситуация на непрекъсната конкуренция -
липсва реалният стимул на дълбокото познание - нещо което е подвластно
само на проектантите .
Трети фактор се намесва -дългото отсъствие на реална практика по проблема
.Масовката и помпозността , дитирамбите от количествените показатели са
неприсъщи на тази дейност , за това и по-лесния начин за изява са т.н.
„ритуални строежи" - където количествените показатели са от особено
значение .
Трудно се сравняват художествени и утилитарни качества ,трудно може да се
осъществи нещо -и то да се приеме в художествен план от мнозинството . В
този ред на мисли - съвсем естествен е стремежът на градоуправляващите да
не се интересуват от тези проблеми , а да залагат само на инфраструктурни
строежи , помпозни сгради-структури и на типови обекти - при които не могат
да ги обвинят в липса на художествен усет и вкус . Това е основният проблем
на общинските и държавните администрации .
Какво може да се обобщи по отношение на устройственото планиране на
крайселищната територия -регионът в исторически и съвременен план е
разглеждан като една разширена общност на градската локализация с
определени , пряко обособени връзки и отношения спрямо системата на
градския център и града като разширена териториална общност . Регионалната
организация -най-често е организирана на принципа на йерархична структура ,
включваща първични и вторични центрове и е отразяваща пулсациите в
градските ядра и мобилността най-вече в преките връзки .
Градският регион е основно поле за проявление на социо - пространствената
комуникация и един вид сфера на проявление на регионалните зависимости
във времето на определена зрелост на развитие на техническата база
.Основните параметри на региона са обикновено занижени като участие и
тежест в цялата структурно-функционална организация на комплексната
единна градска система . Взаимоотношенията му с града се осъществяват в
много отношения в рамките на комуникационни коридори - действащи
двупосочно - към периферията и към центъра .
Перспективите на развитието на градските региони с оглед на бурната
урбанистична експанзия ще се осъществяват в рамките на вече установилите се
стабилни връзки ,а при поява на комплексна инвестиционна инициатива - чрез
агломериране на нова структура и вкомпониране на нови елементи.

189
Южна Кореа, Бусан – пример за прагово равнище в жилищната среда.

Мексико, Мексико сити – пример за прагово равнище.

190
3.4. Устройствените тенденции и регионалните общности

Все повече ще се налагат пространствени връзки на базата на облекчена и

солидна транспортна и комуникационна мрежа . Въпреки , че тенденциите за
тотално използване на териториалните ресурси не е още на дневен ред - все
повече пазарът предопределя експанзия на ново място по отношение
определяне локализацията на промишлена и логистична база .
Праговите нива в пространствен аспект се очертават както по отношение на
мобилността в градската среда ,така и по начина на обособяване на жилищната
среда . Огромните жилищни комплекси - трансформирани от живота в
практически монофукционални градски спални вече не съответстват на начина
на живот и на претенциите на гражданите . Забелязваният регрес в семеен план
-намаляването на официалните семейни двойки до голяма степен променя
самата социална поръчка по отношение на характера и набора от помещения
на самите индивидуални жилища .
И занапред ще се търсят още нови и нови възможности за отказ от унификация
и търсене на индивидуален облик на всяко жилище - не само чрез средствата
на интериора ,но и чрез образа на градския интериор , т.е. на средата . Това в
същност е отправната точка в направленията на градското планиране .
Очевидно разковничето е търсене на смесени форми и стабилизиране на
градоустройствения скелет .
Така праговите нива могат да се дефинират чрез основните пространствени
преобразования на градския център и формирането на основните типове
жилищна среда , чрез етапа на преструктуриране на индустрията по пътя на
конверсията в териториален аспект и чрез развиването на пространствената
експанзия в регионален аспект.
Тези прагови нива са определящи и за самата прогностика .

Праговите нива в пространствен аспект са свързани с постигането на

определени етапи в развитието на конкретния град. Проследявайки
хронологически историята на превръщането на града от „условно-
исторически" в „условно-съвременен" ние лесно ще се убедим ,че този общ
разрез е повече от недостатъчен .
Няма как този сложен процес на преструктурирането да се дефинира с твърди
периоди - при това само два условни .
Оказва се ,че и моторното движение /разбирайки -автомобила/ вече няма да е
толкова определящо за градската структура . Редица примери от миналите 50
години показаха едно сравнително успешно сепариране на пешеходно и
моторно движение в градските центрове - особено в историческите ядра -
където отказът от моторни превозни средства възроди старите класически
градски пространства и ги превърна практически в градски оазиси на
търговията и социалната комуникация .
Преосмислянето на този нов по своему подход при формирането на градската
среда намери отражение и в пренаселените мегаполиси - с тенденцията

191
Китай, Шенжен – пример за обширно пространство за градско общуване.

Холандия, Амстердам – пример за град с добре развито велосипедно движение.

192
обикновените търговски пасажи да нарастват по размери до цели
рекреационни пиацети и все по-обширни пространства за градско общуване
Дори стремежът за изграждане на мега-структури като търговски или офис
комплекси бяха пренасочени към отдаване на минимум една четвърт, а на
места целия партер за широк обществен достъп .
По този начин градовете се сдобиха соще един вид пространство- покритият
градски площад / градина . По друг начин се подхожда и по отношение на
масовия градски обществен транспорт .
Макар и да останаха като своеобразни градски стожери
/определители/,стандартните извънградски железници при мегаполисите се
специализираха в обединяване на няколко типа връзки - с градската железница
/метро/ , с масовия колесен транспорт и такситата , с велосипедния достъп и с
редица нововъведения - подвижни тротоари и екскаватори , минитрамваи и
совалки на горно ниво /електрозадвижване и магнитна възглавница/, дори
въжени линии .
Съчетаването на различни видове транспорт вече се осъществява на принципа
на дублирането на скоростен и нормално движещ се транспорт . По този начин
всеки гражданин може да осъществява комбинирано придвижване според
собствените си нужди . Другият положителен момент е уплътняването на
графика и намаляването на транспортните разходи с подходящи програми за
управление .
Гражданинът все повече разчита на системата на масовия градски транспорт .
Тя освен ,че му спестява време е и чувствително по- гъвкава и евтина .
Несъизмерими са разходите за лично превозно средство в големия град и
цената на придвижването чрез добре организиран масов транспорт.
Въздушните средства /хеликоптери , екран олети и подобни на тях/ все още са
в процес на утвърждаване . Опитът с лични средства за придвижване /на
електрическа тяга/ все още са ограничени .
Само в някои градове с изградена традиция се разчита на лодките , водните
таксита и моторниците , мотоциклета , велосипеда и тротилетката като
превозно средство . Рикшите - това екзотично превозно средство ще запазят
традицията си може би поне още някое и друго столетие .
В крайна сметка в близко бъдеще не може да се очаква отказ от наложилото се
през последните сто години автомобилно движение . Може би то ще стане по-
екологично по отношение на използваното гориво и начин на задвижване , но
за сега то е основно и в същност всяко градско реконструиране трябва да се
съобрази с него .
Съвременните схващания за параметричност на градското пространство са
един израз на непрестанните търсения за обяснението на основните процеси в
градската среда .
Специфичната картина на прогностиката се обуславя освен от необходимостта
за пълни параметрични количествени показатели и данни , но и от твърде
неясната картина на развитието на обществото .

193
Примери за „идеални градове”;

194
В рационален социално- икономически и философски план - на практика се
получи ,че макар класическото образование да е основано на познанията за
света — информационната ера разкри цялата несъстоятелност на половичатите
и приети априори постановки освен в духовната - но и в естествено-научната
сфера . Свидетели сме на масово натрупване на база данни и нови артефакти за
историята - което поставя в нова светлина самото хронологично развитие на
обществото и самата трайност на признатата фактология .
Идеологическите изкривявания -наложени в духовен план с цел запазване на
определено статукво на обществена доминантност вече все повече отстъпва от
резонното право на реална информираност и собствена преценка за събитията
от страна на всеки човек - в нашия случай - гражданин .
Тогава когато този гражданин е достатъчно добре информиран и възпитан -
неговите потребности могат да се прогнозират сравнително точно . Съответно
самото градско развитие ще се изчисти от ненужните идеологически товари и
ще се освободи достатъчна ниша за рационално проектиране - пряко
съответстващо на гражданските постулати за бъдещето . Това ще бъде
своеобразен рационален прагматизъм .
Идеалният град е мечта не само на утопистите и масоните, но и на
обикновения гражданин . Буквално създаването на традицията на градския
референдум или на съседската анкета по отношение на качеството на
градската среда и перспективите на градското развитие отприщи един небивал
ентусиазъм в душите на гражданите от по-напредналите страни , че те по
своеобразен начин ще участват в новото строителство и управление на своя
бит. Разграничаването от малката клетка - под формата на загриженост за
общите условия , комплексната жизнена среда породи една нова форма на
градски взаимоотношения и активира небивала социална активност - особено в
тези части на града които по-начало бяха на основата на кооперативността .
Докато кооперацията на село беше само форма на обединение на група хора по
трудов / професионален или фирмен / признак - то сега в самите рамки на
кварталните комплексни структури се очерта едно принципно ново начало - на
участие в проектно-управленския процес .
Друг важен момент е засилването на ролята на общинските власти и
основаването им на максимално демократична форма и норми на управление и
баланс в цялата структура на обществото .
Този изключително ценен опит е време да се прехвърли и върху регионалното
планиране . Устройствената практика до сега не познава пряк механизъм за
участие на гражданите – но той лесно може да се създаде чрез т.н.
интерактивни групи за обсъждане на устройствените концепции на региона .
Именно такива трябва да са лостовете на гражданското „проектиране“ , а не
спорадичните и закъснели протести / най-вече на екологична база/ при вече
осъществена урбанистична интервенция . Трябва да се прави разлика между
добронамерени инвестиционни намерения и чисто егоистични спрямо
обществото интервенции . Първите заслужават поощрение , а вторите нямат
право на съществуване и осъществяване .

195
САЩ, Сан Франциско – мобилна структура в градската среда;

Малдиви, Мале – локализиране, в зависимост от релефни особености;

196
3.5. Устройственият баланс в обхвата на локациите и регионите

Какъв е идеалът за развитието на един град и неговият регион - дали трябва да

се идентифицира с обществено-политическите и икономически процеси или
трябва да е само брънка от смазаната обществена машина за търговското
процъфтяване ?! Има теории , че произходът на градовете трябва да се търси
като последица от процъфтяващата търговия и нейната инвазия в световен
план - от там формирането на градското общество и държавите като вид
организация . За това говори и пропорционалното локализиране в зависимост
от континенталните особености - климат, релеф, население- не на последно
място - възможностите за реализация на местна продажба и натрупване на
печалба . Устройственият баланс в обхвата на локациите и регионите може да
бъде осъществен само и единствено въз основа на солидно аргументиране на
урбанистичната дейност .
Новата информационна революция и всеобхватната електронна ера ни променя
като индивиди и като носители на социалната градска мобилност . Все още
говорим за трудови пътувания и за несъвършени битови условия, градска
хигиена, придвижване и паркиране. Все още лошо се ориентираме в градската
среда и непълноценно провеждаме свободното си време. От друга страна-
характеристиката на градския бит е чувствително променена- сравнително
устойчивата единица, като жилището/къщата или апартаментът в
кооперацията/до голяма степен се запазва като съответствие на
преобладаващата семейна обществена структура/един вид-малко или голямо
домакинство/.Кварталът обаче, като съседска единица се трансформира
чувствително в зависимост от локализирането и характеристиката на градския
сегмент. Тук са както познатите класически градски и крайградски форми ,
така и тези на „субурбията"в Северна Америка, на безкрайните растерни
структури в Китай, дървовидните структури в Латинска Америка , селските
териториални единици /на родов признак/ в Африка , Азия , затворените
квартали в Европа , Близкия Изток .
Интересно е , че се наблюдава размиването на границите на старото ядро - то
постепенно се анимира и разраства . Друго значение придобиват улицата и
алеята - като пространства за провеждане на движението в градска среда.
Идеите за съхраняване на непреходните ценности на класическата градска
структура не са от вчера . Но те придобиват нови черти по отношение
пространствено-функционалния континюитет . Често свободният , /разпуснат/
неограничен пазар и стремежът за инвестиционна реализация противоречат
както на нормалните темпове за промени в градската структура,така и на
обществените потребности .
Пример в това отношение- хиперболизацията в т.н. молове-градски комплекси
но не съвсем/по-скоро сгради-структури/.В български вариант те още с
построяването си показват удивителна неадекватност на градоустройствените

197
Индия, Калкута

ОАЕ, Абу Даби

198
ситуации, отчуждение, непригодност и агресивност, нефункционалност.Често
се случва пълна деградация на градската среда-истинска катастрофа в
градската структура.
В наши дни всяка градска администрация безуспешно се стреми да ограничи
градския ръст, да създаде един вид динамична и устойчива структура.Тук
познанието за „генезиса на града" ще ни изясни онзи вътрешни-структурен
контекст на развитието, което устойчиво направлява градското развитие.Този
комплекс от феноменологични свойства на града все още се оказва
недостатъчно изучен и анализиран.Това ни затруднява в прогнозите и ни
тласка към недостатъчно обмислени и рационални идеи.
А знаем ли до колко може да се разраства един град? Докато символи на
миналото бяха-Ню Йорк , Токио , Калкута и Мексико Сити - то сега говорим за
Гуанджоу , Сеул , Шангхай , Мумбай - за урбанистични агломерации и
конурбации . Дали не трябва да се върнат метаболистите ? Градовете търсят
своята посока-било по отношение на своето обкръжение, било-усвоявайки
подземните нива или извисявайки нов силует.Опитите за нови градове често се
свързват с урбанистични експерименти освен в плоскостта на техногенните
възможности на новите технологии и материалидака и в многоплановостта на
определени държавни концепции като-петдесетте градове - десетомилионници
в Китай , новите футуристични градове в Абу Даби , Сеул , Дубай , Баку.
Именно тук може да се отбележи, че феноменът на „генезиса на града"- като
причинно-следствена връзка не е напълно изяснен и обяснен . Прокламираните
„класически ценности на градската среда"- също!
Дали ще се продължи с експерименти по пътя на „футурология в класиката"
или съвременните технически и икономически ресурси ще ни позволят да
надскочим утопиите за „град-градина", "град-организъм", "град-театър", "град-
триумф на композицията" и „град-машина за живеене"?!
Темповете на промените все повече се усилват. Градското развитие ще се
отклонява от класическите пътища на постепенния и бавен ръст . Значението
на енергията /потреблението/, мобилността , социалната активност ,
независимостта и гражданската свобода ще променят драстично
пространствено-функционалната характеристика на градския интериор. В този
аспект съхраняването на устойчивост, като че ли е позакъсняла.
Към какво се стремим като общество- естествено-за мир по целия свят,
паркове и градинки по целия град и чиста природа -ама абсолютно навсякъде!
Друг е въпросът дали това е осъзнатата необходимост! Както похабихме
морското крайбрежие, реализирахме „успешна" интервенция в горите и
планините си, опустошихме селската природа и индустрията си- така с лека
ръка се опитваме да преструктурираме градовете си с неумелите опити „да
интегрираме", "да преустроим", "да развием", "да променим","да осъществим"-
една нова градска среда ! До колко я познаваме, в каква степен сме
анализирали творческите си увлечения и грешките от миналото и в крайна
сметка -дали не попадаме пак в „капана на урбанистичните утопии"?*39

199
Регулационен план на гара Канджулица.

Устройствен план на Пловдив.

200
3.6. Устройствените методи за прогнозиране на регионалното развитие

Прогнозирането на регионалното развитие предполага определен набор от

устройствени методи които като съвкупност съответствуват на класическите
виждания за развитието на регионалните общности от периода на т.н.
екстензивно развитие.
Последните изследвания в това направление предполагат прилагане на методи
от по-ниските нива - както при интегрираните планове – с прилагане на по-
обширна и ефективна методика – свързана най-вече с интензификацията на
параметри и стойности . Интересен е опитът по повишаване ефективността на
плановото устройство в рамките на развитите страни от Европейския съюз .
Общи принципи на ефективност
Управляваното развитие на населените места и прилежащата им територия
предполага две тясно свързани дейности - изработването на политики за
развитие и тяхната реализация чрез устройственото планиране . Ефективността
на устройственото планиране зависи на първо място от адекватността на
заявените в политиките за развитие цели и задачи и на второ място - от
коректното прилагане на устройствените планове . Стратегическите цели и
задачите са изразени с много общи понятия като осигуряване на устойчиво
развитие на населените места , опазване на околната среда , природните и
историческите местности , опазване на земеделските земи и природните
ресурси и т.н. Тези общо формулирани цели и задачи , обаче се материализират
в устройствените планове с много детайлни решения за разполагане ,
използване и обем на устройствените работи .
Най-разпространени практики в Европейската общност / като отговор на
съответните базови проблеми и въпроси/ са :/по статията на Л.Славков/
1. Осъществяване на общите политики за развитие чрез устройственото
планиране.
Отговорът би трябвало да бъде недвусмислен. Ефективността може да бъде
определена посредством наблюдение на крайните резултати. Има случаи, обаче
когато общите положения на устройствената политика отстъпват място на
други материални интереси, на социални и икономически фактори, пазарни
механизми и частния сектор. В този случай не става дума за ефективно
осъществяване на устройственото планиране, а дали то способства за
постигане на общото планиране респ. Развитие.
2. Решаване на конфликтите.
Друг основен въпрос за ефективността на планирането е доколко
целесъобразни са задачите на устройствената политика. И възниква друг
въпрос - чии задачи. Правителството и общината са отделни органи на властта
в обществения сектор. Всеки отговаря пред различни категории избиратели в
рамките на йерархичната структура. В някои случаи може да не се наблюдава
конфликт между нивата на власт. Ефективността на политиката в този случай
се потвърждава с регионалните инструкции, с утвърждаването на

201
България. Стара Загора. Устройствен план на парк „Бедечка“.

България.Стара Загора. Устройствен план на града.

202
устройствения план/схема, с решенията по възраженията. От друга страна
възникват конфликти между групи с различни интереси или между различни
сектори на пазара на недвижима собственост. В този случай ефективната
система на планово устройство на територията е в задоволяване интересите на
различните страни и в решаване на конфликта чрез разработване на
устройствен план/схема и чрез провеждане на контрол по неговата реализация.
Ефективността, оценена чрез разходите и предимствата за всички засегнати
групи е необходимо да държи сметка за ценностите на различните групи по
интереси, които влияят върху политиката на публичните власти и по
демократичен начин да се постигат общите цели. Доколкото решенията,
свързани с плановото устройство в крайна сметка имат политическа намеса,
решаването на конфликтите е отговорност на местните органи на властта и в
случай на необходимост на правителството. Остава открит въпросът напълно
ли са взети под внимание последствията, например, за цените на жилищата, за
определянето на поземлените имоти, за избора на търговско разпродаване, за
икономическа ефективност и притокът на работна сила.
3. Ефективност на управлението Ефективността на плановото устройство
зависи и от ефективността на управлението, което е длъжно да оценява и да
коригира качеството на крайните резултати. По принцип, на всяко ниво
администрацията е свободна да провежда собствената си политика и да
изработва правила, при условие те да не влизат в конфликт с политиките или
правилата на по-високото ниво на власт. Разпределянето на отговорностите
включва гъвкавост на упражнявания контрол на централно ниво, делегиране на
власт и разпределяне на ресурси. Властите трябва да започват изработването на
плана тръгвайки от планово задание – процедура, позволяваща да се поставят
на светло съществуващи противоречия, да се покажат празнотите на
информиране, кои са проблемите на ресурсите, изискващи особено внимание.
Плановото устройство може да бъде започнато от различни гледни точки: -
колективен интерес или интерес на една клиентела; - планово устройство
тръгващо от базата или от върха; - изолирани въпроси или общи въпроси; -
търсене на консенсус или усилие за убеждаване; - колективна или
индивидуална мотивация; - реализъм или хипотези; - потребности или
възможности; - изследващо разсъждаване или детайлно предвиждане и други.
Отговорите на тези противоречиви възможности ограничават приложните
методи за оценяване на ефикасността на плановото устройство. Новите методи
на планово устройство изискват сътрудничество със засегнатите страни от
плана. Това е форма на планово устройство, която поражда повече преговори
отколкото правила. Тя е в пълно съответствие с фундаменталните правила на
равновесието между социалните, икономическите и екологични фактори и с
изискването да се прави съвместно с обществото. Общата еволюция е на
децентрализация на планирането, но диаметрално противоположни са случаите
за координиране на секторните планове и на програмите на местно ниво. При
тези случаи местното планиране става недействащо. Децентрализацията на

203
България. Върщец. Урегулиран поземлен имот.

План на урегулиран поземлен имот.

204
дейностите на местното планиране в полза на общините изисква наличност на
голяма компетентност от тяхна страна. Те трябва да бъдат в състояние да
комуникират с обществеността и да излагат приетите от тях насоки по ясен
начин, за да получат официално политическо утвърждаване. Необходимо е да
доказват, че разполагат с капацитет преди да бъдат удостоени да изработват и
реализират планове. В случаи на недостигът на квалифицираните специалисти
се възпрепятства ефективната децентрализация на планиране в полза на
общините. Бързата еволюция на социалната структура, на икономическата
ситуация и на технологичните средства е причина властите да се отказват да
фиксират точни цели и да предпочитат сценарии за развитие. Акцентът в този
случай се поставя върху промяната и върху аспектите на процедурата.
Възприетите процедури изискват участието на местното население и на тези,
чиито интереси са засегнати. Задачата за консултиране на различните групи по
интереси трябва да бъде призната при изготвяне на работните програми.
4. Нормативна система на устройственото планиране
Мотивът за нормиране на плановото устройство е да се гарантира здравето,
сигурността и комфортът на гражданите в жилището или на работното място и
при придвижване в града. Затова се прибягва до ограничаващи или
задължителни норми в съответствие със закона. Повишаването на
ефективността на устройственото нормиране изисква да бъдат съобразявани
тенденциите в промените на начина на живот; изострянето на екологичните
проблеми; тенденциите на техническо развитие в промишлеността,
строителната техника и технологии, транспорта, инженерното обзавеждане.
Опитът по прилагане на нормите в устройственото планиране показва
необходимостта от установяване на по-строги изисквания за опазване на
средата и природата, повишаване интензивността на използване на
територията, икономия на енергийни ресурси и др. и от друга страна –
придаването им на по-голяма гъвкавост, в съответствие с местните условия за
осигуряване по-гъвкави устройствени решения
5. Поземлена политика
Публичната собственост на терените дава големи предимства за реализиране
на плановете. Отчуждаването по причина публична полза е най-използваното
средство за важни операции. Правото на първи купувач в полза на общините
понякога може да бъде ефикасно средство за реализиране на устройствените
планове било чрез фиксиране на цената на терените от администрацията, било
на пазарна цена. Също така има различни формули на договори между
общините и собствениците. Най-общо, няма пряко възстановяване от местните
общности на повишената стойност на имотите, създадена от собствениците. От
друга страна поземлената политика трябва да съхрани стратегически важни за
екологичното равновесие, за природната устойчивост и за качеството на
живота озеленени терени, паркове, земеделски земи, горски площи от
усвояване за целите на жилищно и курортно строителство. Ефективността на
тази политика се измерва с адекватността на механизмите за обвързване на

205
България. Плевен.Общ устройствен план на града.

България. Устройствен план на „Марица-север“.

206
частните, кооперативните, общинските и държавните интереси и ресурси за
хармонично изграждане на средата.
6. Реализацията на устройствените планове
Отговорността за оперативна реализация е на местните власти, но често с
помощта на регионите и на държавата. Успоредно с това тенденцията е на
развитие на частната инициатива съгласувано с местните общности,
асоциирано с публичния сектор и частния сектор, за да се динамизира
реализацията на плановете. Ефeктивността в прилагането на устройствените
планове изисква приемане на многогодишни договори: - за отчуждаване на
терени за публични дейности; - за координиране на участието на различни
публични администрации в реализация на обекти и инфраструктури; - за
изработване и реализация на програми за социална и икономическа дейност; -
за осигуряването на устойчиво градско развитие, например прилагането на
техники с висок енергиен полезен коефициент в концепцията на жилищата и на
сградите, в оценяването на земите и в структурирането на населените места.
Извършва се значителна еволюция на отношенията между урбанистичното
планиране и неговата реализация.
Очертават се две тенденции:
-първата -. Традиционното пространствено планиране, където изхождайки от
целите на урбанистичната политика изработеният план определя моделите на
реализация с правила и норми. Одобреният план се налага административно на
всички участници, което изисква труден за изпълняване контрол в процеса на
различните еволюции на ситуацията.
-втората - Използване на нови и модерни средства, техники, процедури и
подходи - ”в движение”, които са по-гъвкави и позволят на общинското
управление по-добре да съобразява и по-ефикасно оперативно да решава
трудните проблеми на градско или социално функциониране. Тези нови
подходи, процедури или инструменти се обръщат към многобройните
партньори - публични, парапублични, асоциативни или частни, което е условие
за ефективност. / /
По-ясно може би не може да бъде постулирано . Така може сравнително лесно
да се дефинират и самите устройствени методи .Практиката в Европа в
същност показа достатъчно добра ефективност при изпълнението на
различните действия - но и ,че все пак е нужна една утвърдена традиционна
система при финансирането на устройствената политика /приоритет на
местните управи !/.Новите държави /от списъка на присъединяващите се/ ще
трябва много бързо да се ориентират преди всичко към прилагане на по-прости
/семпли/ решения и отлагане на действени мерки върху територията без
стъпалообразния ефект на йерархичното одобрение . Ефективността в прякото
и бързо качествено действие е по - висока от умозримата синергичност . На
практика простата мултипликация от субекти от един клас е по-добро от
търсенето на комплексния ефект и излишното понякога мъдруване за т.н.
„риск“.Той винаги ще присъства – но това не е фатално и от значение.

207
България. Туристическо райониране според Zieger, 1997г.

България. Туристическо райониране според ЕТУП, 1978г.

208
3.7. Устройствените аспекти за разширяване на базата на развитието

Разглеждайки времето на изготвянето на ЕТУП на България можем да кажем

,че регионалната схема на урбанистичното развитие беше ограничена в
рамките единствено на страната – без да се вземат и да се отчитат реалното
развитие на урбанистичния процес в другите съседни страни . Граничните
райони се оказаха тупикови в една принципно йерархизирана структура, която
страдаше и от политически ограничения .При създаването на Европейската
общност ситуациите се измениха коренно – граничните територии получиха
шанса да се трансформират в преходни ,дори в центрично положение в
рамките на междунационалното трансгранично сътрудничество и
взаимоотношения .
Желаният резултат ще се постигне чрез многоаспектни действия, насочени в
един фокус – сближаване. Сближаването се разбира като намаляване на
неравенствата (икономически и социални) и като реализиране на по-добра
свързаност (функционална и пространствена).
Сближаването предполага намаляване на неравенствата, но запазване на
различията и идентичността на районите, които се оценяват като конкурентни
предимства.
Сближаването има три аспекта – икономическо, социално и териториално
сближаване, както и три нива – европейско – с регионите на ЕС, национално –
между българските райони и вътрешно регионално – между общините в
отделните райони.
Първият аспект – икономическото сближаване, означава намаляване на
разликите в основните показатели за икономическо развитие на трите нива –
европейско, национално и вътрешно регионално. Основните двигатели на
икономическо развитие са: конкурентоспособност, стимулиране на иновациите
и икономика на знанието.
Вторият аспект - социалното сближаване е пряк резултат от икономическото и
се изразява в общо повишаване на стандарта на живот (заетост, доходи,
потребление, екология) и качеството на човешкия ресурс (образование,
здравеопазване, социални услуги, култура). И тук стремежът е към намаляване
на разликите в социалната сфера и качеството на живот в трите нива на
сближаване – европейско, национално и регионално.
Третият аспект – териториалното (пространствено) сближаване визира всички
форми и мащаби на сътрудничество (трансгранично, междурегионално и
транснационално), водещи до взаимна изгода за районите и страните. То
включва и интегрирано развитие на градовете, и свързването им в мрежи на
сътрудничество, както и съхраняване на природното и културно богатство и
идентичността.
Териториалното сближаване е свързано и с реализирането на физически
елементи за по-голяма пространствена свързаност, включително всички видове
линейни инфраструктури.

209
 България. Локални културни системи (Стратегически план за развитие на културния туризъм) 2009г.

България. (Национална стратегия за екотуризъм) 2003г.

210
Устройствените аспекти за разширяване на базата на развитието в същност ще
бъдат обединени в своеобразна триада – в икономически , социален и
териториален план . Макар и твърде пожелателен като стил – това е достатъчно
да се маркират конкретни хоризонти за постигане на реални резултати – без да
се пренебрегват и методологическите страни на взаимодействието между града
и региона – който не попада в полезрението на тези планови нива . Това идва
да ни покаже ,че прякото прилагане на европейската практика е ефективно
само при изградена основа , база за това .За да не се окажат стратегическите
цели едно пожелание и ли философско отклонение -трябва да продължат
комплексните местни анализи както по отношение на традиционните
икономически дейности , така и по отношение възможностите за прилагане на
иновационни методи .Съвременната информационна ера дава неограничени
възможности в това отношение .
В българската практика все още не са залегнали солидни методики за
планиране и управление на икономическите дейности . Провъзгласените
приоритети са твърде добри ,но не са придружени с конкретни указания за
тяхното осмисляне и прилагане – прост факт – много се говори за туризма и
темата се раздъвква до безкрайност - но до нивото на лаика -без никакъв ясен
икономически и социален анализ,без концепция за коопериране на
положителни резултати и без трайно утвърждаване на неговата база .
Характерът на отношението обикновено се изчерпва с едни пожелания и
естествено с несбъднати очаквания. Дори се срещат парадокси от количествен
характер -диспропорции между туристи и база , туристи и услуги /обслужващ
персонал/ , неизяснени местни и регионални приоритети , липса на концепция
за комплексно управление на туристическия продукт, немощна реклама, липса
на ясни виждания в перспектива на развитието .
И тук наличието на много отглаголни съществителни не доказват
действеността на програмата и нейната реална стойност .
Прави впечатление прокламираната стратегическа цел №2 -... за социалното
сближаване и за човешкия капитал ... Такава пламенност в изказа по-скоро
обърква и пречи , отколкото да свърши работа .Неяснотата и смесването на
принципно различни субекти води до абсолютна безпринципност – която на
местно ниво се изразява в демонстриране на пълна апатия относно
усъвършенствуването на местната организация на живота и единствено кухо
администриране – изразяващо се най-често в декоративни и показни абсолютно
безполезни инициативи .
Често обществото е занимавано с активността на определени малки групи от
хора , които експлоатират чувствата за справедливост и социална активност .
Това не е богатството на социалния живот – а по-скоро прилича на ужасните
реклами по медиите , които замениха утехата от контакта между хората и
удовлетворението от свършената работа . Като че ли обществото се оказа
подвластно на безконтролното йезуитско пасторство на консумацията , а не на
реалните истински и всепризнати морални стойности и добродетели .

211
Стратегически цели и преоритети за развитие на транспортния сектор в България до 2020г.

Концепция за екологичен градски транспорт..

212
3.8. Устройствените перспективи на прилагане на теорията

-Градското и регионалното бъдеще - по отношение развитие на обществените

отношения с пълна сила се дефинира въпроса за перспективите на развитие на
градовете и крайградските им територии с оглед - преди всичко на глобалното
икономическо и обществено развитие . От друга страна - засилващите се
тенденции за прилагане на специфични методи на планиране и реализиране на
градски политики , съобразени с националната специфика и освен това тясно
обвързани с широк набор от специфични параметри изявяват бъдещата градска
същност.
-В рамките на всяка отделна страна се приемат определени национални
доктрини по отношение на хармоничното развитие на градовете . Голяма част
от градовете обаче се намират още в етапа на първичното екстензивно
развитие на структурата си и попадат в списъка на проблемните територии .
Не е решен повсеместно проблемът с демографското развитие в един или друг
аспект - на силен прираст и на обезлюдяване .
Въпросът за устойчивостта на градските системи все повече застава в центъра
на проблематиката . Увеличаването на градската мобилност и масовите
трансформации в социалната и информационна сфера определено води със
себе си положителния , оптимистичен заряд на трайното и безоблачно бъдеще
на обществения бит .
Перспективите на европейските региони очевидно ще зависят както в
древността от разширяването на трансрегионалните връзки .
В аспекта на прокламираната и заложена в НСРР на България – основна
стратегическа цел 3 - „Териториално сближаване и развитие на
трансграничното , междурегионалното и транснационалното сътрудничество“.
Освен поетиката на стратегическите нива тук прозира естествената тенденция
към разширяване кръгозора на отделните страни и тяхното своеобразно
отваряне към страните от общността – а когато те са съседни – перспективите
за формиране на съвместна регионална политика и концепция за развитието на
географските региони от наднационален мащаб .
Стратегическата цел 4 -“Балансирано териториално развитие чрез укрепване
на мрежата от градове - центрове, подобряване свързаността в районите и
качеството на средата в населените места“ - разчита преди всичко на
концентриране на инвестиционни ресурси и социални усилия на локално –
градско ниво , както и на усъвършенствуване на инфраструктурните мрежи .
Като основен инструмент в реализацията най-после се очертава публично-
частното партньорство което е доказало ефективността си в цялата съвременна
история през последните двеста години .
Градът и неговите функции
Градът обикновено изявява като сложен обект два основни типа функции -
градообразуващи и градообслужващи. Градообразуващите са свързани със
специализацията на града в системи от висок ранг. Градообслужващите

213
България. София. Градски изглед.

България. София. Градски изглед.

214
съществуват за самия град , вкомпонирайки се в него . На съвременния етап
започва да се чувства сближаване и на двата типа функции не само в локалната
градска среда , а и в региона . Функционалната структура на града е в
съответствие с неговия ранг / значимост, доминантност . В развитието на
науката за града особено значение има т.н. планова /планировъчна / структура
на града . Това понятие най - често се свързва с взаимното разполагане и
съединяване на различни и отделни териториални елементи в рамките на
сложно устроен и с висока концентрация градски участък / модул ,
локализирана територия , регион / . Дори се говори за „концентрация на
разнообразието" .
То е така изначално заложено ,че самата планова структура е повече
инерционна в сравнение с функционалната . Пример в това отношение са
редицата неуспешни опити да се промени функционално съставящата
компонента на историческото ядро на старите градове — главния възел на
плановия скелет . Съвсем отделно внимание заслужава проповядването на т.н.
„генетическа" типология на градовете . Такава така и не получи отзвук сред
научните среди по ред причини - най-вече поради затрудненията да се
проследят някакви устойчиви и твърде общи белези , които да създадат
предпоставки за качествена диференциация .
Функционалната типология се наложи като основна въпреки , че при нея
трудно се разграничава градообразуващата и градообслужващата функция.
Напоследък се разработват още два вида типология на градовете -
синергетично-функционална и социално-географска .Те обаче са в стадия на
предварително проучване и имат пряко отношение като оперативен
инструмент в някои сфери на разработване на нашумелите интегрални планове
за градско възстановяване и развитие .
Градът като база за сравнение и обект на възприятие е част от сложния и
относителен отражателен аспект на географските похвати в урбанистиката .
Сравнителната характеристика на града е неотменима черта на сравнителния
анализ в географията .Тук изборът на обекти за сравнение зависи пряко от
целите. Резултатът може да бъде както интегрален , така и специализиран .
При сравняване на градове често обикновено се прави предварителен подбор
на самите градове по определена обща базова черта . Градът освен описателна
характеристика търпи още едно важно въздействие , което е отражението на
т.н. „възприятие" на града .
В аспекта на професионалното отражение - много е важно да се дефинират
всички възможни зрителни ракурси - подходящи за визуално наблюдение .
Това са най-вече общата панорама на града от характерен поглед- връх ,
исторически обособено място за възприемане - един вид визуален маркер,
характерния силует на града и центъра , главната улица , основните градски
ансамбли .
Особеното е , че както изтъква Якоб Бургхарт - чувството за красота, като че
ли се е появило на определено късен етап от градското развитие . Може би по-

215
„Градът на слънцето“ от Томазо Кампанелла.

Адонцентио е градът на Хермес.

216
склоен да бъде обект на естетическо въздействие , отколкото древния е
съвременният човек .
Съвременното градоустройство е насочено към една обща цел - изграждането
на хармонична и художествена среда на човек – както в рамките на
конкретното му жилище , привична жилищна среда - квартала или общо
казано-в рамките на любимия град , но напоследък като пряко следствие на
нараснарлата мобилност и възможност за социална комуникация и в
прилежащия регион . Един вид локалното поле е вече твърде разширено .
Сравнително дългият период на осъзнаване същността на проблематиката
говори за изключително сложния характер на градското развитие . При всички
случаи може да се изтъкне многоаспектността и дискусионния характер на
всички гледни точки и оценки на интерпретацията на градския живот и самия
град като обект на изследване .
Друг основен проблем са самите особености на урбанистичния език / онзи
специфичен комплекс от нови изследователски термини /и преди всичко
неговата конвекционалност , комплексна ограниченост от общите постановки
на съвремието на дадения момент и твърде големите различия с обществените
нагласи и очаквания . От тук до схематизма и често до несъстоятелността на
самия анализ има една крачка .

Теория на града - градът като обект за комплексно изучаване -

Науката за града особено в последните години си поставя все по-сложни
задачи . На определени етапи от нейното развитие тя в голяма степен се
припокрива със социалните утопии на такива светли умове в историята , като
Джордано Бруно , Робърт Оуен , Томазо Кампанелла . Опитите за описание на
„идеалния град" , като образец за устройство на обществото често се основават
само на чисто философска основа , като едно ново учение за едно
футуристично „братско" и справедливо общество .
Като че ли някакъв далечен спомен от предците непрекъснато се възражда в
умовете и се прокрадва стремежът към създаване на една по-добра и
справедлива градска организация .Трябва ли да се допуска стихийност и
демащабиране на градовете - при все ,че те още и наполовина не са
благоустроени ? Примерите в това отношение са много - при ситуирането на
всяка мегаструктура в градска среда - независимо била тя търговски
център/мол/, делова или логистична и производствена сграда - се създава
практически нов извънмащабен обемно - пространствен възел , който е в пълен
дисонанс с естественото и хармонично развитие в класически аспект .Поради
това огромна част от територията на града е почти безвъзвратно
компрометирана и загубена като структурен елемент и като пространство .
Формирането на нови преоразмерени елементи -съчетани с експанзията в
крайселищната територия тотално демащабираха традиционната градска
структура . Загуби се предишният модел - на ясно обособения център с
градско компактно ядро и вторични градски центрове - сравнително
логично балансиращи цялата структура .

217
България. Урбанистичен модел.Изходно състояние.

България. Териториално-урбанистична структура.

218
4.Съвременни проблеми и перспективи на регионалното планиране

4.1. Състояние на регионалното планиране на съвременния етап

На съвременния етап се разработва Национална стратегия за регионално

развитие (НСРР) за периода 2012-2022г. в съответствие с нормативните
изисквания на Закона за регионално развитие. Това е на практика основният
документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за
постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за
преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия
/неравенства - в контекста на общоевропейската политика за сближаване и
постигане на интелигентен , устойчив и приобщаващ растеж . Европейската
политика , към която България ще се придържа в своето близко развитие е
твърде открита и в общи линии изяснена с оглед на реалната обществено-
икономическа ситуация в страната . Европейският модел за развитие е в
момента основополагащ и сравнително дълготраен – той е резултат на
определени усилия от всички европейски страни и не само от финансова , но и
от социална и дидактическо – методична гледна точка .
Териториалният дневен ред на ЕС (2007) е документ, който обединява
страните-членки около провеждането на политиката за териториално
сближаване и развитие . Териториалното сближаване , интегрирането на
глобалните екологични цели в процеса на регионалното и устройствено
планиране и изграждането на информационното общество се съдържат в
Териториалния дневен ред (2009), включващ приоритети , валидни не само за
настоящия програмен период , но и за периода след 2013 година .
-Укрепване на полицентричното развитие и иновациите чрез мрежа от градове-
центрове на региони и други градове;
-Развитие на нови форми на партньорство и управление на територията на
базата на интегрирани стратегии за развитие на урбанизираните и селските
райони;
-Насърчаване на регионалните клъстери за конкурентоспособност и иновации
на цялата територия на Европа;
-Укрепване и разширяване на трансевропейските мрежи от транспортен,
информационно-комуникационен и енергиен характер);
-Управление на трансевропейския риск, включително на въздействието от
промяната на климата;
-Укрепване на екологичните структури и културните ресурси като източник на
добавена стойност в развитието.

Регионалната политика на ЕС след 2013 г.

В резултат на поуките, извлечени от кризата, страните-членки на ЕС са
изправени пред предизвикателството да гледат отвъд краткосрочната
перспектива. За излизането на ЕС от икономическата и финансовата криза през

219
Трансевропейски коридори преминаващи през България.

Неравномерно разпределение на градовете в България.

220
2010 г. бе приета Стратегията „Европа 2020”, в която са дефинирани
приоритетите, водещите цели и инициативи за стимулиране на напредъка по
приоритети на ЕС. Стратегията „Европа 2020” налага нов подход и метод на
планиране и програмиране на регионалното развитие за постигане на
координация и обвързване на различни политики и национални стратегии с
подчертан акцент върху териториалната кохезия. През плановия и програмен
период 2012-2022 г. при стратегическото планиране на устойчиво интегрирано
регионално и местно развитие актуални са следните свързани въпроси :
-Постигане на съответствие с целите и приоритетите на секторните политики и
стратегии за периода след 2013 г., като се анализират техните териториалните
аспекти и въздействия , възможните синергични ефекти , както и на
механизмите за регионална координация и териториална концентрация на
ресурсите за развитие ;/много хубаво казано – но липсва каквото и да е
обяснение за инструментариума!/
-Дефиниране на общ подход за извеждане и съгласуване на приоритетните
области за подпомагане на регионалното развитие в съответствие с изискванията
на европейските фондове и бъдещите оперативни програми за България; /само с
дефиниране не става – резултатът трябва много точно да бъде ограничен в
дългосрочни рамки и да не се разпилява неговота значение относно постигане на
определено ниво! /
-Интерпретиране и отразяване в стратегиите и плановете за регионално и
местно развитие по подходящ начин /кой ще даде оценка на това -
„подходящ“?!/ на специфичния принос на различни териториални нива за
постигане на общите цели на Стратегията „Европа 2020”, в т.ч. и приносът на
българските райони и общини към европейските цели под формата на
„Регионален и местен дневен ред 2020”, представен чрез конкретни целеви
стойности за постигане към края на 2020 година ;
-Интегриране на екологичните аспекти в процеса на стратегическо планиране
на регионално и общинско ниво и предприемане на адекватни действия за
очакване и посрещане на предизвикателствата;/последната модна дума -
“предизвикателства“ е абсолютно ненужна и вредна дори – защото прехвърля
проблемите в един несвойствен емоционален план !/
-Използване на възможностите на информационното общество в процеса на
стратегическото планиране чрез изграждане на интегрирани информационни
системи за ефективно наблюдение и оценка на резултатите и въздействието в
областта на регионалното и местното развитие и постигане на съвместимост и
взаимодействие между системите за планиране и информационната система за
управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България.
/много общо казано – като ,че ли обществото от само себе си ще се организира
и информира в една твърде специфична област!/.
-Европейските градове са във фокуса на кохезионната политика и финансовите
инструменти за икономическо, социално и териториално сближаване. Поради
това следва да се търси и прилага интегриран подход за решаване на

221
Урбанистичен модел за България 2020г.

222
проблемите на градското възстановяване и развитие и укрепване на връзката
град-регион ./един вид – съчетаване на рационалното и актуалното!/
Преди всичко -обхванатият от НСРР период от 2012 до 2022 г. е период, в
който се очакват сериозни промени в световен и общоевропейски мащаб,
период на появата на нови сътресения пред Европейската общност и
европейските държави, свързани с преодоляването на ефектите от дълговата
финансова криза и по-нататъшното успешно провеждане на политиката на
сближаване и запазване на националната и регионалната идентичност в
процеса на развитие и балансиране като обща структура . Най-големите
изпитания пред Европа и европейските страни са:“глобализацията,
демографското развитие, изменението на климата и енергийната зависимост“ -
така поне се прокламира в НСРР на България .
Проблем обаче може да възникне при едно пряко и „папагалско“ цитиране на
европейски документи без вникване в ориентацията на глобалната политика.
Европейската политика през този период ще бъде адаптирана така, че да
помогне на регионите да бъдат подготвени да посрещнат тези изпитания и
предизвикателства и всеки регион да намери индивидуални решения за
справяне с трудностите, пред които е изправен.
Това е чудесно - но няма указани резултати от анализ на силните и слабите
страни на един затворен в глобален аспект пазар – какъвто все повече се
очертава като следствие от напреженията между големите играчи на
политическата сцена и огромните разлики между страните от Севера и Юга .
Европа е само част от глобалната картина и тя все повече загубва темпа на
развитие в сравнение със страните от БРИГС , регионалните тигри като една
Турция , Иран , страните -подложени на демографски натиск – Нигерия и
Индонезия и да не се забравят интересите на свръхбогатите независими/
неприсъединени към военно-политически съюзи/ страни . Огромният проблем
с бежанците покрай-африканските и азиатските военни конфликти също се
явяват пречка в естественото развитие. Противопоставянето в глобален план
най – вече на Русия и в по-малка степен на Китай и Индия , активизирането на
псевдоислямските реакционни движения и в икономически план – натиска
върху енергийните източници и пазарите – всичко това говори за една
неспокойна и нелицеприятна картина за бъдещето на Европа .В отговор на
изискванията на стратегия „Европа 2020” се разработва „Националната
програма за развитие : България 2020” като рамков дългосрочен документ,
който определя визията и общите цели на политиките за развитие за период от
10 години за всички сектори на държавното управление, включвайки и техните
териториални проявления .
НСРР за периода 2012-2022 застъпва цели, приоритети и специфични цели,
допринасящи за постигането на целите на стратегия „Европа 2020” при
отчитане на постановките на “Териториален дневен ред Европа 2020” и на
Националната програма за развитие “България 2020”.

223
Концепции за развитие на Югозападния район.

224
Структурата на НСРР е изградена строго в съответствие изискванията на ЗРР и
съдържа:
-анализ на социално-икономическото и териториално развитие на районите;
-цели и приоритети за регионално развитие за определения период;
-оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията;
-критерии и индикатори за оценка изпълнението на стратегията;
-стратегически насоки за разработване на регионалните планове за развитие за
определения период;
- необходими действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване
на информация и публичност.
По принцип структурирането може доста да се критикува защото има
големи диспропорции между отделните райони и те на практика
произтичат от старите добре познати области и общини – без да се отчита
реалното развитие през последните двадесет години на градовете
/общините/ и реалните дългосрочни икономически перспективи .Може би
поради липса на време -тази стратегия е прието съвсем лесно без да бъде
подложена на коректив. При липса на държавен планов комитет – това
може допълнително да се окаже сериозна пречка за развитието . Анализът
показва голямо изоставане на българските райони от средно европейските
нива на развитие на регионите.
Изключение прави само Югозападният район, чиито демографски,
икономически, социални и инфраструктурни показатели го открояват над
останалите райони и го приближават до средното равнище на
европейските региони. Приносът на Югозападния район в националния
БВП (48,3%) е почти изравнен с приноса на останалите пет района, взети
заедно. Парадоксалното е включването в състава му на столицата и
утвърждаващата й се роля на свръхцентър . В същото време,
Северозападният район заема последното място по почти всички основни
показатели за развитие. Останалите райони и особено Северният
централен район, обаче, са по-близо по развитие до Северозападния
отколкото до Югозападния, от който изостават сериозно. Устойчивото
развитие на районите в България е затруднено поради общата тенденция за
намаляване на населението в страната, за обезлюдяване на по-слабо развитите
райони и за миграция към по-привлекателните райони и градове, какъвто е
столицата София. Икономическата криза задълбочава демографските проблеми
и засилва диспропорциите в териториалното разпределение на населението.
Картината надиспропорциите в регионалното развитие се определя най-вече от
развитието на големите и средно големите градове в България . Най-висок дял
във формирането на националната брутна добавена стойност и брутен
вътрешен продукт имат София и т.н. шест големи града .Те не са истински
големи градове съобразно световните разбирания , а само в сравнение с

225
 Концепции за развитие на р. България.

Общоевропейски коридори през България.

останалите . Мрежата от големи градове, които са ключови центрове и

генератори на растеж и развитие е неравномерно развита в територията на

226
страната и спрямо регионите за развитие и спрямо главната национална
комуникационна мрежа . Това поражда и акумулира проблеми от типа “център-
периферия” и обуславя възникването на междурегионални и
вътрешнорегионални различия/неравенства и противоречия особено в
осъществяването на баланса . Липсват и така необходимите регионални
терминали . А на всичко отгоре -столицата освен ,че расте неконтролируемо
продължава да излъчва погрешни сигнали към останалите градове по
отношение на миграцията и условията за живот .
На времето /1990г./ основно научно и проектантско звено по отношение на
регионалното планиране беше КНИПИТУГА- София. Съчетавайки т.н.
стратегическо планиране и проектиране /свързано с т.н. капитално
строителство/- в рамките на страната се водеше отчет за сравнително най-
мащабните проекти. Имаше възможност да се приемат етапни планове за
регионално развитие ,които се съчетаваха с общите градоустройствени
планове. Строгата йерахия на проектирането беше в основата на принципа –
стратегие – териториални икономически концепции – пространствено
проектиране .
Държавата се явяваше като строг поръчител и прилежен изпълнител с редица
основни звена . Националната концепция /разбира се в определени
идеологически окраски/ беше насочена към прокламираното интензивно
развитие на държавата и в рамките на кооперирането в икономическия съюз -
СИВ.
Тясната специализация в този съюз имаше определени предимства -яснота на
планирането, сигурност на пазарите , възможност за сравнително лесно и точно
прогнозиране на базата на едни твърди и сигурни показатели .
След 1990 г. Когато стана ясно ,че България трябва да смени социално-
икономическата си система и принципите на функцииониране на самото
общество по социално-икономически признак се разбра ,че новото е доста
трудно и свързано с огромно напрежение от всякакво естество .
Анализите на прехода към свободни пазарни отношения и икономика –
основана на конкурентния принцип – тепърва ще се правят . Самата
икономическа материя е толкова сложна , че на практика едва ли цялата истина
може да бъде изнесена наяве, а и липсата на прецедент в това отношение често
се представя като копиране на грешки или като неизвестно развитие на
принципа проба-грешка .
По отношение на регионалното планиране може да се направи един единствен
извод -недоразвита база за планиране и проектиране .регионалното планиране е
оставено в полето на свободния пазар до голяма степен и това – съчетано с
държавното набавяне на необходимата информация по отношение на ресурси
,скрит бизнес и липса на определена държавна дългосрочна визия е направо
фатално за качеството на планирането.

227
България. София. Градски изглед.

България. София. Градски силует.

228
4.2. Пространствената организация и принципът на йерархията

Градско пространство – флуктоации и метаморфози

Когато се говори за пространствена организация винаги се разглежад
принципно обособила се съвкупност от населени места – извървели пътя си от
малък град /респективно селище/ към някакво развитие и екстензивно
разширение - достигнали до определен етап от положителна демографска ,
социално-икономическа база и съхранили някаква форма на устойчива
регионална структура . Главната отличителна черта на селищната мрежа е
обусловена от историческите фактори в развитието и от характера на
природогеографските фактори - най-вече релефът и климатът .
Редица общотеоретични положения , залегнали в основата на най-различни
концепции за градските системи се проявяват като рационални за изявяване на
структурата и пространствената организация на градовете и техните
пространствени региони .
Различни понятия като „природен скелет" и „скелет на урбанизацията" , идеите
за функционално-типологическата диференциация на елементите на същия
този скелет, както и „степен на дисперсност на селищната територия" и други .
При въвеждането им при експертна оценка на проектни решения обикновено те
играят ролята на допълнителни показатели за реална ефективност и
адекватност . Степента на взаимообвързаност на елементите в различните
пространствени градски системи силно се различават .Определящо обаче за
границите и устойчивостта на взаимовръзките най-често е времето за
достигане до центъра на града – респективно до периферията на региона .
Съществуват различни модели и способи за определяне на т.н.
„агломерационни граници" - на базата на „интензивност на връзките" , чрез
метода на „часовите изохрони" , модел за „интеграция на елементите в
урбанизираната територия". Те обаче третират отношението градски център-
градска периферия като отношение между пространствени локализации .
Най-често се прилага модел за организация на селищната мрежа на принципа
на „йерархична структура , включваща първични и вторични центрове" . Тези
центрове са своеобразни опорни пунктове . По такъв начин всички населени
места , намиращи се в основата на пирамидата , според йерархичната стълбица
могат по определен набор да бъдат третирани като вторични /или под
центрове/ на по-горе стоящите такива .
Необходимо условие за насочване на развитието им в рационална посока е
освен преценката за функционалната им и социална съподчиненост , но и на
ролята им в пространственото взаимодействие - особено в случаите , когато
главните градски центрове са достатъчно обособени и стабилни в своето
досегашно развитие . Пространствената комуникация в рамките на региона е
пряко следствие на пулсациите в градските ядра и потенциала най-вече на
преките връзки . Както някои оприличават градските ядра сравнявайки ги с

229
Пътни проекти за България.

Концепции за прекарване на трасета.

230
„колебателен контур", в рамките на който се извършва постоянен преход на
системите от едно енергетично състояние в друго , благодарение на което
полето - създавано от тях с определена периодичност съществено изменя
своите характеристики . Взаимовръзките непрекъснато се обогатяват и
усложняват /търпят развитие в качествени нива/ и отношението между центъра
на системата и останалите територии не може да се разглежда като просто
отношение на център и периферия /като локални общности/, а само в пряка
структурна и функционална съподчиненост .Това са елементи от единна
структура в пространствен аспект .
Принципът на йерархията естествено е породен от базовите характеристики на
всеки един селищен елемент /град ,село или селищно образование/, но също
така и от основното развитие на града-център . По това дали неговото развитие
е интензивно и перспективно или обратно -най-често се съди и за цялата
регионална общност .
Анализът за нуждите на регионалното развитие в НСРР е изготвен така, че да
отрази състоянието, проблемите и възможностите за развитие на районите, да
бъде пречупен през призмата на териториалното измерение на развитието и да
отчита целите на европейската политика за сближаване и за постигане на
интелигентен, устойчив, приобщаващ растеж . Тук е мястото за изясняване на
това какво точно представлява „потенциала“ на една структура , обект или
система в аспекта на регионалното развитие и функциониране . Дълги години
поради незрелостта на информационното обезпечаване /визираме едва
прохождащите ЕИЦ в окръжните градове/ държавата като че ли се
самозаблуждаваше с изобилие от неясни и ненужни данни – подходящи за
доклади с дитирамби , но не и за реален анализ . Поради интердисциплинарния
характер на информацията – в следствие може би на недостатъчна грамотност
от страна на местните /а и на централните ръководители – управленци/ често се
смесваха самоволно показатели и пожелателно се обвързваха с някакво
„изпълнение“ на концепции , планове и стратегии .
Това безмислено отчитане на някаква дейност се отчете като огромна грешка
още след промяната през 1990г. Защото нито беше нужна на държавата ,нито
на обществото. Често споменаваната „стъкмистика“/вместо статистика! /- вече
нямаше право да съществува . Беше просто безмислено харчене на пари, освен
това държавата вече даде път до голяма степен на свободния пазар и реалната
икономика . И така може да се каже ,че през 1990-1995г. най-после се пристъпи
към едно по-реалистично мислене и оценка на реалните потребности на
градските структури и региони , на регионалната територия и на структурно-
функционалната и пространствена специфика .Време беше да се направи
тотална преоценка на редица ценности и да се прецени накъде да се върви в
развитието . Въпреки ,че съществуват огромни трудности в обществената
организация , въпреки многото „проби-грешки“ ние трябва да се ориентираме
своевременно и творчески да приложим европейския и световен опит , като
подберем най-доброто .

231
България. Идеен проект за продължаване на автомагистрала „Хемус“.

България. Идеен проект за продължаване на автомагистрала „Хемус“.

232
4.3. Урбанистичните и социални процеси и промените в социално-
икономическата база на обществото

Визията и целите в НСРР за периода 2012-2022 г. са формулирани в контекста

на следните основополагащи и целеполагащи постановки на цитираните
документи:
- превръщане на районите в по-атрактивни места за живеене и работа чрез
подобряване на транспортната им свързаност, повишаване на трудовата
заетост, нивото и качеството на образованието, на услугите и съхраняване
на природното им равновесие и културната им идентичност;
- съчетаване на икономическите цели в развитието, с опазването на
качествата на околната среда;
- свързването на екологичните, ландшафтните и културните ценности на
регионите и разглеждането им като добавена стойност на развитието;
- изясняване на степента на уязвимост на регионите пред
предизвикателствата на глобализацията, демографските промени,
климатичните промени, енергийната зависимост;
- насърчаване и подкрепа за развитие на икономика на знанието и
иновациите;
- засилване на териториалното измерение в стратегиите за развитие;
- поддържане на балансирана полицентрична мрежа от градове-центрове и
подобряване на взаимодействието им със заобикалящите ги селски
територии, както и с периферните и пограничните територии;
- постигане на свързаност на регионите чрез подобряване на транспортната и
другите инфраструктури, които гарантират достъп до здравеопазване ,
образование, високоскоростен Интернет и енергийни мрежи;
- използване на трансграничното , транснационално и междурегионално
сътрудничество като влиятелен инструмент за решаване на регионални и
местни проблеми с широк спектър – от въпроси на ежедневното пътуване до
опазване и подобряване на околната среда;
- провеждане на политики за интегрирано развитие на градските райони .
От гледна точка на регионалната философия - всички тези визии и цели са
формулирани като един много красив и естетски документ – дори с излишна
помпозност .Това звучи повече като прокламация , отколкото на програма за
ясни тектически действия – може би умишлено стратегията е описана в едни
такива розови краски , а не е обвързана с ясни икономически разчети .Това
напомня много на порочната практика на много от европейските програми –
когато се правят ориентировъчни „базови“ разценки на инвестиционни
намерения и проектиране – вместо най-напред да се процедира точното
проектиране при познаване на проблема и при признаване обективността от
необходимата реализация на базата на проекта да се прави каквото и да е . И
тук се разчита нещата да се случат някак от само себе си , а не на принципа на

233
 Схеми представени чрез ГИС-системи.

Схеми представени чрез ГИС-системи.

234
ясната икономическа адаптация и обосновка .Разчита се и на абсолютно
благоприятно стечение на обстоятелствата .
Прокламираната главна стратегическа цел е формулирана като -... „Постигане
на устойчиво интегрирано и балансирано регионално развитие с използване на
местния потенциал и сближаване на районите в икономически , социален и
териториален аспект“- Прави впечатление излишната словесност и
натруфеност с богата емоционална зарядка и като стилистика съвсем близка до
тази на политическите агитатори . Четейки страничният все пак – интелигентен
читател разбира ,че тук нещо не е наред – щом има изброяване , много
прилагателни и лелеян образ на един административен концепт – който е само
форма за организация и управление . Явно е ,че формулировката е
социологическа и отчасти икономическа, но не и урбанистична . На всичко
отгоре се твърде ,че т.н. стратегически цели обхващат основните аспекти на
това приказно сближаване – икономическо , социално и териториално
/пространствено/. По нататък са предложени текстове-поясняващи
предстоящата дейност/в т.ч. на обществото-!/ в които са включени огромен
брой разностранни и привидно нямащи връзка между себе си аспекти на
обществото, обществената структура и обществения градски живот .
До колко това ще свърши работа като „пътеводен документ“ е друг въпрос.
Отделяйки емоционалната страна от съществената /както плявата от житото!/ -
ние можем да защитим именно урбанистичния ракурс чрез едно по-дълбоко
вникване на структурните и функционални взаимодействия в рамките на
общия пространствен регион . За целта трябва да се направят няколко
съществени неща , а именно:
-спиране на емоционалните изблици по отношение на волеви и планови
инициативи , прекратяване на пожелателни концепции и декоративно и
помпозно стандартно проектиране/особено когато то е пренесено в ненормална
ситуация и несвойствен мащаб;
-тотално преосмисляне на информационната система и залагане основно на
ГИС-системите по отношение на оценъчните критерии и количествените
показатели;
-осигуряване на открита /в максимална степен/ информационна действена
система за своевременно отчитане на постигнати резултати от определени
инвестиционни действия;
-изясняване на взаимодействията между отделни пространствени субекти в
рамките на балансирана пространствена система – отчитаща градската
активност и регионалната устойчивост;
-осигуряване на максимално ниво на гражданска активност,чрез
безконфликтно публично – частно партньорство;
-периодична и постоянна мониторингова система на наблюдение на
изпълнение и управление.
Всичко това може да доведе до определени добри резултати и би стимулирало
по естествен начин гражданската инициатива и активност .

235
Демографски характериситики на репбулика България.

Популация на република България.

236
4.4. Пространствената организация на обществото и регионалните
общности

Има определена традиция общата визия /или картина , образ / на регионалното

развитие на България да се определя предимно от по-големите и солидните
средни градове . Ако разглеждаме ситуирането на големите градове и
столицата – то трябва да се отбележи ,че то неизменно е неравномерно спрямо
цялата територия на страната и няма изгледи да се балансира в скоро време .
Освен това -прекалено големи са заложените междурегионални различия и
абсолютно неравностойни позиции .Освен това все още не може да се изживее
строгойерархизираната мрежа от населени места спрямо граничните
територии/региони8 , които продължават да възпроизвеждат отношения от
тупикови коридори от типа -“център-периферия“. На всичко отгоре има и един
проблем ,който все повече се задълбочава – неограничения ръст на столицата
/деформиращ цялата регионална картина/.
PPS, EU27=100%,

на
БВП на човек в

в
на

Брой области и
общини в района
Коеф. на заетост
населението

безработица
Територия

Население

Население
градовете
Райони
Гъстота

2008г.

Коеф.

км² брой д/км² % % % % брой

Северозападен 19 070 847 138 44,42 28,0 11,0 40,0 63,2 5 / 51

Северен
14 974 861 112 57,50 30,0 11,5 42,0 66,5 5 / 36
централен

Североизточен 14 487 966 097 66,68 37,0 14,5 45,9 72,7 4 / 35

Югоизточен 19 798 1 078 002 54,45 36,0 10,6 45,1 71,3 4 / 33

Южен
22 365 1 479 373 66,14 30,0 11,4 45,1 66,7 5 / 57
централен

Югозападен 20 306 2 132 848 105,03 73,0 6,8 54,0 83,1 5 / 52

България 111 001 7 364 570 66,34 43,0 10,2 46,7 72,5 28 / 264

Източник: НСИ, 2011

При всички положения трябва да се вземе предвид, че в рамките на т.н.

локални градски региони не всичко е безметежно и безпроблемно. Формират се
и като твърде устойчиви структури -депресивни региони – с изоставащи н
цялостното си обществено – икономическо развитие градове /общини/ -
центрове, с малък капацитет за да инициират от себе си някаква осезаема

237
Комплексна устройствена схема за устойчево развитие на отдиха и ландшафта на българското
Черноморие.

238
инициатива , с огромни демографски проблеми . При една все още неразвита
инфраструктура и най-вече комуникация – трябва просто да се забрави и за лъч
надежда ,че с магическа пръчка ще се променят нещата .
Именно тук е мястото на държавата – да си даде ясна сметка в глобален за
страната мащаб какво точно трябва да се предприеме – не за уравниловка и
баланс , а по-скоро за изпреварващи съществени инициативи и мероприятия .
Не трябва да се самозаблуждаваме с пожелателни концепции и необосновани
регионални стратегии .
В световен и европейски аспект имаме стотици превъзходни примери за
интересни начинания и добре проведени мащабни политики по определен
специфичен казус или проблем – който е рефлектирал положително в
регионалното планиране и развитие .
Локалните решения – преценени като стратегически инвазии доста често дават
добър резултат . Мобилността на целите и средствата на съвременния етап
също говорят за един нов подход , за една определена гъвкавост в
регионалните концепции .
Осигурявайки минималния пакет от стратегически цели за регионалното
планиране на България – обществото ни може да очаква през следващия
период – след 2022 до 2030 година да бъдат достигнати качествени нива в
развитието, което да ни даде възможност за пряка съпоставка с качеството на
живот в развитите държави .
Не сляпото копиране е добрият пример ,а по-скоро интерпретирането през
българската специфика и през българската традиция на бита . Тогава ще има и
сигурност и време за по-комплексни оценки .тогава може да се направи и една
цялостна оценка на ценностите .
Може да се изброят редица основополагащи „постановки“ в НСРР,а именно:
- превръщане на районите в по-атрактивни места за живеене и работа чрез
подобряване на транспортната им свързаност, повишаване на трудовата
заетост, нивото и качеството на образованието, на услугите и съхраняване
на природното им равновесие и културната им идентичност;-
/атрактивността е пряко зависима от възможностите за мобилност , както и
от традиционното изповядване на ценностите/
- съчетаване на икономическите цели в развитието, с опазването на
качествата на околната среда;-/осигуряване на свобода на бизнеса чрез
улеснения в чисто бюрократичен план, като се запази единствено контрола
по отношение законност, финансова коректност и екологосъобразност/
- свързването на екологичните , ландшафтните и културните ценности на
регионите и разглеждането им като добавена стойност на развитието;-/на
практика добавената стойност се придобива при определено изяснена роля
на бизнеса и обикновения гражданин/
- изясняване на степента на уязвимост на регионите пред
предизвикателствата на глобализацията, демографските промени,
климатичните промени, енергийната зависимост; -/няма и не може да има

239
Развитие на социализацията и експонирането на историческото наследство на българското Черноморие.

240
- абсолютна сигурност-затова трябва да се предвиждат както резерви , така и
защитни механизми за известни компенсации/
- насърчаване и подкрепа за развитие на икономика на знанието и
иновациите;-/в информационната ера – знанието , познанието и
интелигентността са основния капитал на развиващото се общество/
- засилване на териториалното измерение в стратегиите за развитие; -
/изясняване териториалните измерения и ограничения и наборът от
параметри на градското развитие/.
- поддържане на балансирана полицентрична мрежа от градове-центрове и
подобряване на взаимодействието им със заобикалящите ги селски
територии , както и с периферните и пограничните територии;-/прилагане на
местни инициативи и политики на т.н.“зелено съжителство“ с природата/.
- постигане на свързаност на регионите чрез подобряване на транспортната и
другите инфраструктури, които гарантират достъп до здравеопазване,
образование, високоскоростен Интернет и енергийни мрежи;-/категорично и
скоростно изграждане на магистралния пръстен на България и създаване на
паралелни междурегионални оси на развитие/.
- използване на трансграничното , транснационално и междурегионално
сътрудниче ство като влиятелен инструмент за решаване на регионални и
местни проблеми с широк спектър – от въпроси на ежедневното пътуване до
опазване и подобряване на околната среда;-/тотално скъсване с тупиковите
ситуации на крайграничните райони, ориентация към отворени граници и
сътрудничество/.
- провеждане на политики за интегрирано развитие на градските райони.-
/това не трябва само да е пожелание, а перманентна регионална и местна
политика .
Само по този начин може все пак да се подкрепи прокламираната визия и ще се
намали най-важното неравенството/ и тоталното изоставане в определени
отношения / . Разчита се ,че рязко подобряване на условията за живот ще се
предизвика ответната реакция на гражданина в положителна посока . Примери
в това отношение – най- ярки в Китай и новите икономически тигри, както и в
много от напредналите страни с традиционно висок стандарт на обитаване .Те
освен ,че се стремят да доразвият традиционните си и вече изпитани средства
за регионална политика успяват в голяма степен да експериментират и с
иновации – свързани с новата информационна ера . Новото означава –
сигурност, благоустройство ,екологосъобразност и хигиена на бита ,активна
социално-пространствена комуникация .
Критерии и индикатори за оценка изпълнението на НСРР
/така както са залегнали в самата стратегия/
„За оценка на изпълнението на НСРР са формулирани следните критерии и
индикатори, които характеризират изпълнението на целите и приоритетите в
тематичните рамки на икономическите, социалните, териториалните,

241
 БВП на европейски страни (2005-2011).

Икономически показатели (1990-2002).

242
политическите и екологическите условия и изисквания и кореспондират с
индикаторите за постигане на целите на стратегия "Европа 2020":
– БВП на глава от населението;
– Дял на БВП на човек от средната стойност за ЕС 27;
– Ниво на безработица;
– Ниво на заетост сред населението на възраст от 20-64 г.;
– Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в % от БВП;
– Дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление;
– Повишаване на енергийната ефективност;
– Намаляване на енергийната интензивност на БВП;
– Намален дял на преждевременно напусналите училище;
– Нарастване на дела на висшистите във възрастовата група от 30-34 г.;
– Намаляване на броя на хората под прага на бедността...“

Този пакет от критерии говори най-вече за една преориентация към

ефективността на регионалното планиране и възможностите на съвременния
етап на обществото . По принцип доминирането на количествените критерии и
показатели е признак за определена обективнтост при оценките. Съчетани с
добре формулирани цели на краткосрочни програми , инициативи и планове –
това е най-сигурния и гарантиран начин за постигане на високи резултати и
избягване на грешки .В тези по-ниски нива естествено ще има и други
специфични количествени индикатори – ориентирани към съответните
специфични цели .В този род стратегии обикновено има водещи, приоритетни
цели и те трябва да са най-обвързани с безпристрастната оценка .Друг
интересен момент е осигуряването на възможно най-голяма откритост във
всички процедури и споделена отговорност – не твърде завоалирана
„гласност“/но не и „чуваемост“/ ,а пряка и отговорна диалогичност между
изпълнители и контрольори /в случая големи общности/.Градското и
регионалното развитие и планиране не са волунтаристични пориви на
нереализирана детска мечта или несдържана алчност , а процес изцяло
подлежащ на обективна оценка и контрол .Именно към това трябва да се
стреми нашето общество в аспекта на прилагане на Националната стратегия и в
унисон с избраната европейска ориентация . Не трябва да се забравя , а трябва
обективно да се отчита и местната специфика и националната ни
принадлежност.Независимо от периодично проявяващите се спорадични и
неочаквани /непрогнозируеми дори/ протектонистични действия на наши
задгранични партньори ние също можем , но само в интерес на твърде
изяснени интереси да осъществяваме такъв протекционизъм . В крайна сметка
той за определен етап от развитието и при неравностойно ниво се оказва
здравословен за общественото развитие . За България най-болния проблем е
селското стопанство ,високите технологии , енергийната независимост и
обезпеченост и ниската производителност на труда,ниската наукоемкост и
лошото качество на произвежданата разнообразна продукция .

243
Концепции за развитие (2007-2013).

Кохезионна политика (2007-2013).

244
4.5. Теорията на локализацията в съвременни условия

Регионалната политика на ЕС и в България Кохезионната политика на ЕС

(2007-2013 г.)
След присъединяването на Р България към ЕС от 01.01.2007 г. настъпиха
съществени изменения в икономическите, политическите и международните
условия за развитие на регионите в страната. Стартира прилагането на
кохезионната политика на ЕС 2007-2013 г., която предопредели рамката на
развитие на регионите в страните-членки през изтичащия програмен период.
Основна цел на регионалната политика на Европейския съюз е укрепване на
икономическото, социалното и териториалното сближаване (кохезия) на
регионите и държавите-членки чрез намаляване на различията между нивата на
просперитет и постигане на хармонично, балансирано и устойчиво развитие.
Политиката на сближаване на ЕС отразява дневния ред от Лисабон и Гьотеборг
и е насочена към постигането на три приоритетни цели : конвергенция,
регионална конкурентоспособност и заетост и териториално сътрудничество.

Целта „Конвергенция” се свързва с подкрепа на растежа и създаване на работни

места в най-слабо развитите държави-членки и региони чрез нарастване и
подобряване качеството на инвестирането във физически и човешки капитал,
развитие на иновациите и на общество, основано на знанието, адаптивност към
икономическите и социалните промени, опазване и подобряване на околната
среда и административна ефективност. За постигането на тази цел съществена
роля се отрежда на повишаването на капацитета на институциите и
ефективността на публичната администрация, най-вече нейния управленски
капацитет за планиране и програмиране на фондове на ЕС. Структурните фондове
и Кохезионният фонд допринасят за постигането на целта „Конвергенция”.
Териториалният обхват на програмите по цел „Конвергенция” се идентифицира
на основата на райони NUTS II. Програмите дават възможност по правило да се
обхващат повече от един район. Структурните инструменти на ЕС са насочени
към осъществяване на инфраструктурни проекти, инвестиции в производството и
трансфер на технологии и ноу-хау, както и за развитие на човешкия капитал и
информационното общество в по-малко проспериращи региони и териториални
общности.

Целта „Регионална конкурентоспособност и заетост” се отнася за райони извън

териториалния обхват на цел „Конвергенция”. Това са райони в които се
очаква засилване на регионалната конкурентоспособност и тяхната
атрактивност, на заетостта в тях чрез прогнозиране на икономически и
социални промени, свързани с отварянето на търговията, подобряване
качеството на човешкия капитал, иновации и подкрепа за развитието на
обществото на знанието , предприемачество , опазване и подобряване на
околната среда, подобряване на достъпността до района, адаптивност на

245
 Североизточен район за планиране.

NUTS региони в България.

246
работещите и бизнеса и развитие на трудовия пазар. Финансирането на
регионални програми отнасящи се до изпълнение на мерки за насърчаване на
икономически промени в индустриални, градски и селски области чрез
подобряване на тяхната конкурентоспобоност и атрактивност се осъществява
по линия на Европейския фонд „Регионално развитие” (ЕФРР). Европейският
социален фонд (ЕСФ) финансира национални програми за изпълнение на
мерки за подпомагане на мобилността и адаптирането на хората към
икономическите промени в съответствие с приоритетите на Европейската
стратегия за заетостта. Те са насочени към осигуряване на пълна заетост,
качество и производителност на труда, активно социално включване.
Целта „Европейско териториално сътрудничество” се обвързва с по-
нататъшното хармонично и балансирано интегриране на територията на ЕС по
пътя на подкрепа на регионите в ЕС за трансгранично сътрудничество:
осъществяване на общи инициативи на местно и регионално ниво; създаване на
транснационални и трансгранични междурегионални мрежи. Дейностите
свързани с постигане на целта „Европейско териториално сътрудничество” се
финансират от ЕФРР. В този аспект теорията на локализацията трябва да се
приведе в съответствие най-вече с икономическите постановки на Европейския
пазар . Всички проблеми на локалните обекти и региони се поставят в
плоскостта на една сравнително висока база за сравнение . Европейските
страни съумяха в рамките на петдесетина години от края на Втората световна
война да стабилизират в държавен план икономиките си и най-вече да
възстановят всички негативни последствия от войната . След дострояването на
градовете - разрушенията и новите жилищни квартали,след демографското
съживяване и бурно развитие на инфраструктурата и комуникацията – дойде
ред на чисто регионалните взаимоотношения и съхраняването на околната
среда . Към осемдесетте години дойде ред и на високите технологии и
кооперирането в регионален аспект, по-натам възникнаха и индустриалните
паркове и логистичните терминали . Като че ли новата „ъп-урбия“/up-urbia/
заплашваше със своите нови структури и мащаби да обезличи старите градове
– особено в свръхиндустриализираните региони на Германия , Великобритания
и Италия .Все пак подходът към решаването на този проблем малко закъсня ,
но определено даде отражение върху подхода към регионалното развитие и
планиране на останалите – сравнително стандартни ситуации . Заговори се за
регионални особености и специализации , за дозиране на урбанистичната
намеса , за определени рамки на урбанистичната експанзия .Започна да се
гледа с друго око на градското развитие – не само градоустройствен факти
история , а като едно сложно изражение на социопространствената обвързаност
в рамките преди всичко на градската среда и нейната логична
последователност към прилежащия пространствен регион – интегриращ
характера на взаимоотношенията в цялата система .

247
България. София. Новият бизнесцентър.

България. София. Новият небостъргач.

248
4.6. Перспективите на регионалното развитиe

- Градското бъдеще

По отношение развитието на обществените отношения с пълна сила се

дефинира въпроса за перспективите на развитие на градовете с оглед - преди
всичко на глобалното икономическо и обществено развитие . От друга страна -
засилващите се тенденции за прилагане на специфични методи на планиране и
реализиране на градски политики , съобразени с националната специфика и
освен това тясно обвързани с широк набор от специфични параметри изявяват
бъдещата градска същност. В рамките на всяка отделна страна се приемат
определени национални доктрини по отношение на хармоничното развитие на
градовете . Голяма част от градовете обаче се намират още в етапа на
първичното екстензивно развитие на структурата си и попадат в списъка на
проблемните територии . Не е решен повсеместно проблемът с демографското
развитие в един или друг аспект-на силен прираст и на обезлюдяване .
Въпросът за устойчивостта на градските системи все повече застава в центъра
на проблематиката . Увеличаването на градската мобилност и масовите
трансформации в социалната и информационна сфера определено води със
себе си положителния ,оптимистичен заряд на трайното и безоблачно бъдеще
на обществения бит .
Градският футуризъм не се изразява само обаче в идеалистични картини .
Срещат се и редица песимистични , дори -скептични нотки в описателната
характеристика на бъдещите градове и по -скоро на моделите за
функциониране на все по-нарастващото население на Земята. Така - реалната
перспектива за устойчиво градско бъдеще ще бъде именно възможната форма
на социалната концентрация и от там -реализацията на модерна градска
структура.
Регионалната /градската/ наука

Разглеждайки проблемите на регионалното планиране и прогнозиране на

обществеите системи в научен план трябва и занапред още по-усилено да се
търси и изясни ролята на регионалното планиране в регионалното научно
познание/като особена интердисциплинарна дейност с необходимост от
постоянно обновяваща се и пълна разнообразна информация/ , видовете
регионално планиране, отражението на глобализацията върху естеството на
регионалното планиране, да се дефинират методически проблеми на
регионалните планове и най-вече тяхното прилагане и управление,
информационно осигуряване на регионалното планиране . Огромен кръг от все
нерешени проблеми .
Акцентът на разработките трябва да се свърже по-тясно с методиката и
методологията на планирането и финансирането на развитието на
пространствено-икономическите устойчиви структури , на урбанизираните
пространствени структури , на управляемите вече формирани териториални

249
България. София. Нови офис сгради.

България. София. Нови офис сград

250
общности . Отделно внимание трябва да се обърне на регионалната политика
като фактор за ускоряване на регионалното развитие .
Редица въпроси могат да се засегнат в аспекта на пространното и комплексно
изследване – всички те могат да се впишат в един своеобразен пакет от
методически правила и познавателни концепти – обединени в няколко радела,
а именно: /интерпретирани според академичните правила и текстове/-/ /
А.Връзката икономическа система, системен подход, прогнозиране и
планиране

-“Прогнозирането и планирането като процес на приложение на системния

подход в управлението на икономическите системи” /Преходът към епохата на
сложните системи и необходимостта от системно мислене и системен подход;
еволюцията на развитието и процесът на трансформация на стопанството и
неговите елементи в икономически системи; прогнозирането и планирането на
икономическите системи като приложение на системния подход в тяхното
изследване и управление; прогнозирането и планирането в системата на
икономическото управление; структурният анализ на икономическите системи
и разграничителната линия между прогнозиране и планиране; връзката
прогнозиране, планиране (програмиране), моделиране; типологията на
икономическите системи и спецификата на прогнозиране и планиране на
тяхното функциониране и развитие; понятията планиране, бизнес планиране,
инвестиционен бизнес проект /-този базов набор от знания е необходим
абсолютно като задължителен за всички участници в процеса на регионалното
планиране .
Б . Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на националната
икономическа система

-“Националното стопанство като сложна икономическа система” /- Определяне

на критерии за обособяване на демографската система и на националната
икономическа система и на нейните подсистеми; характеристика на
отношенията на обуславяне между демографската система и подсистемите на
националната икономическа система; характеристика на отношенията на
свойства на националната икономическа система и техните изисквания към
системата на прогнозиране и планиране/-тук вече се изисква основно познаване
на традициите в развитието на националната икономика .
-“Типология на модерната пазарна икономика“/ трансформирането на
командните стопанства в пазарни и необходимостта от прогнозиране и
планиране- преходът към пазарна икономика; еволюцията на националното
планиране в страните с пазарна икономика; предразсъдъците относно мястото
и ролята на националното планиране; какво е и какво не е националното
планиране;планирането като процес на развитие на възможностите за развитие;

251
Схеми за развитие

Схеми за развитие

252
планирането като научно-изследователски процес; планирането като
социологически процес – като процес на генериране на идеи, интереси и
инициативи за творчество, като процес на координация на идеи, интереси и
инициативи за творчество/-тук е възможността за създаване на определени
механизми за стиковане на познанията и постигане на добри резултати в
съвместната дейност .
-“Методология на разработване на макроикономическа стратегия” -Същност и
съдържание на макроикономическата стратегия за развитие и
преструктуриране; опорни точки на методологията за разработване на
макроикономическа стратегия; прогнозиране на измененията в екзогенната за
националната икономика среда (разработка на икономически, социално-
демографски, екологически и технически прогнози); извеждане на
въздействията на измененията в елементите на обкръжението върху
националното стопанство (и на допълнителните благоприятни възможности за
развитие на националното стопанство, и на допълнителните заплахи и
трудности пред това развитие); методология на очертаване на статуса на
икономиката в стартовия момент на стратегията ; оценка на инерционността на
икономическата система и на възможностите за развитие , съдържащи се в
унаследения икономическа база ; методология на извеждане на бъдещия
“образ” на икономиката, който тя трябва да получи в резултат на изпълнението
на стратегията; -необходимост не само от базови икономически познания , но и
специализация в макроикономическите стратегии.
-“Външноикономическите връзки и стратегията за икономическо развитие” -
Икономическа изгода и еквивалентност на външнотърговския обмен;
ефективност на външната търговия; разработване на стратегия за ефективен
износ; разработване на стратегия за ефективен внос; разработване на стратегия
за ефективен външнотърговски стокообмен в цялост; валутният курс като
стратегическа макропроменлива; промяната в политическото приятелство и
покровителство и стратегията за външноикономически връзки на страната-
задълбоченото познаване и следене на икономическото развитие на
крайграничните партньори и въобще на основните икономически партньори с
цел синтезиране на дългосрочни стратегии за икономическа взаимопомощ и
развитие .
-“Функционални стратегии за развитие” -Стратегия за жизнено равнище и
социално развитие; стратегия за развитие на научно-техническия прогрес и за
структурно обновление на икономиката; стратегия за опазване, рехабилитация,
възпроизводство и подобряване на природната среда; стратегия за регионално
развитие – дефиниране на различни стратегии и изследване на отражението им
в дългосрочен и краткосрочен план .От особено значение е насоката на
паричните потоци и тяхното управление по отношение на природната среда .
-“Финансово прогнозиране и програмиране (прогнозиране на бюджета и

253
Регионално развитие 2014-2020;

Проекти влезли в действие.

254
платежния баланс), и на паричните агрегати.”-също специфични познания и
умения и специфична база данни .
-“Необходимата икономическа политика за реализация на националната
стратегия за развитие и на функционалните стратегии” -Координираност
между елементите на икономическата политика и координираност на
политиката с целите и задачите на стратегиите; координираност на научно-
техническата и инвестиционна политика, на ценовата политика, на фискалната
политика, на паричната политика, на валутната политика, на социалната
политика на държавата с целите на националната стратегия за развитие и на
функционалните стратегии – една комплексност на държавната икономическа
политика по отношение изобщо на регионалното планиране .

В.Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на

териториалните (регионалните) икономически системи
-“Специфика на прогнозирането и планирането на развитието на
териториалните (регионалните) икономически системи в сравнение с
прогнозирането и планирането на националното стопанство” -Териториалните
единици като икономическа система; териториалната инфраструктура като
система; нестопанските дейности като елемент на териториалните системи-
специфични познания на взаимовръзките и взаимоотношенията на високо
равнище .
-“Архитектура на стратегията за регионално развитие. Елементи и
взаимодействия между структурните елементи на стратегията за регионално
развитие” -Стратегически аспекти на развитието на регионалната икономика на
национално ниво; стратегии за развитие на районите за планиране, на
областите от даден район за планиране, на селищата от дадена област- тук
изразът „архитектура“ е употребен в смисъл - „структура“.
-“Методология на разработка на стратегическите аспекти на развитието на
регионалната икономика на национално ниво” - Очертаване “образа” на
съществуващата регионална икономика; очертаване бъдещия “образ” на
регионалната икономика; извеждане на кривата на прехода от съществуващия
“образ” на регионалната икономика до нейния необходим бъдещ “образ”- тук
става по-скоро дума за методика , а не за методология – в смисъла на прилагане
на определени методични формати в аспекта на комплексния анализ.
- “Снемане статуса на икономиката на регионално ниво през филтъра на най-
добрите световни практики в тази област, през филтъра на обективните
тенденции на развитие на икономиката, през призмата на сравнителния анализ
на икономиките на районите за планиране” -Сравнителен анализ на социално-
икономическото развитие по райони на база Индекс на човешкото развитие
(ИЧР); сравнителен анализ на база принос на районите в създаването и
потреблението на Брутен вътрешен продукт (БВП). Извеждане на възловите
проблеми на регионалното развитие. Разкриване на конкурентните предимства

255
Икономическо състояние по райони.

Икономическо състояние на южните райони.

256
на регионите. Разкриване на изискванията на присъединителния и
интеграционен процес на България в Европейския съюз към развитието на
икономиката й по региони. Разкриване на основните ограничения пред
развитието на регионалната икономика.- много важен пункт по отношение
прякото прилагане и резултата от планирането .
- “Очертаване стратегическото бъдеще на регионалната икономика в България”
-Относно парадигмата на разработка на стратегическото бъдеще на
регионалната икономика; разработка на възможните сценарии на бъдещи
изменения в екзогенната за националното стопанство и регионалната
икономика среда; разработка на възможните сценарии на развитие на
вътрешната обстановка в България и на варианти на тяхното въздействие върху
развитието на националното стопанство и икономиката на регионите;
извеждане на стратегическата цел и подцели на регионалното развитие в
България; извеждане и обосновка на приоритетите на развитие на регионалната
икономика; извеждане на необходимите мероприятия и действия на
национално ниво за реализиране на стратегията за регионално развитие;
разработка на въпросите на организацията и контрола по реализацията на
стратегията за регионално развитие; уточняване реда за актуализация на
стратегията за регионално развитие- осъществяване на благоприятни условия
за реализацията на сценария .
-“Стратегията за развитие на даден район. Елементи и взаимодействия между
структурните елементи на стратегията за регионално развитие” -Стратегия за
развитие на икономиката на района; градоустройствен план за развитие на
района; стратегия за социално развитие на района; стратегия за екологическо
равновесие в района; стратегия за научно-техническо развитие на района,
очертаване “образа” на съществуващата икономика на района; очертаване
“образа” на бъдещата икономика на района; очертаване кривата на прехода от
съществуващата икономика на района към “образа” на неговата бъдеща
икономика- регионалното ниво на стратегиите .

Г . Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на фирмената

икономическа система

-“Различието в прогнозирането и планирането на фирмено равнище в

сравнение с прогнозирането и планирането на национално и регионално
равнища” -Фирмата в качеството й на сложна икономическа система.
Еволюцията във взаимоотношенията фирма-екзогенна среда и измененията в
задачите, ролята и ендогенната структура на фирмата.-изключително важно за
конкретното развитие на всяка една фирма .
-“Единство и различие между стратегическо, тактическо и календарно
планиране на фирмата.”
-“Формиране на портфейл от стратегически бизнес зони -Преход от
поединично изследване на стратегическите бизнес зони към формиране, т.е.

257
 България. Пловдив. Интегриран план за градско възтановяване.

Стратегии за велосипедна мобилнет в българските градове.

258
към селекциониране на портфейл от зони .Направления на алтернативността, с
които трябва да се справи процесът на формиране на портфейл от
стратегически бизнес зони. Експлоатационните разходи и разходът на ресурси
(в т. ч. и особено на стратегически ресурси) като ос на селекцията и
формирането на портфейл от зони. Алтернативността по линия на пазарите и
формирането на портфейл от стратегически бизнес зони. Алтернативността по
линия на капитала и рентабилността и формирането на портфейл от
стратегически бизнес зони. - цял набор от документи и планове – даващи
възможност за алтернативно планиране и развитие на базата условията на
свободния неограничен пазар .

На съвременния етап има реален шанс определени планове – регламентирани

по ЗРР и ЗУТ да се обединят – защото на практика изразяват идентични
въпроси и проблеми . Това са ОУПО/Общ устройствен план на общината/ и
ОПР/Общински планове за развитие/. По един или друг начин за конкретните
общини на България в следствие на ограничени възможности и капацитет за
финансиране и изготвяне ОПР изпревариха ОУПО. Това се отразява най-вече
върху застрояването в извънурбанизирани територии. Несвързването на двата
процеса по двата плана допуска в бъдеще пак да се появят проблеми от
волунтаристки характер .
ОУПО е по принцип стратегически документ с дълготрайност/визия/ - 20 и
повече години .ОПР е документ със седемгодишна давност/оперативност/.
Правилно би било от методична гладна точка ОУПО да предхождат и именно
те да се свързван пряко с по-едрите инвестиционни намерения и инициативи в
регионален аспект.
Интегриран подход за планирането в бъдеще

Обвързването на ОУПО и ОПР по отношение на отделните общини като че ли

е най-обещаващия и перспективен възел и проблем за разрешаване на
съвременния етап .Само по този начин ще се навакса изоставането и градовете
/общините / ще се откъснат от безметежния сън на безплановостта и стихията
на пазара .Самият пазар в същност ще бъде отчасти дисциплиниран и
същевременно предпазен от излишни териториални и енергийни рискове . Това
ще даде и определен тласък на планирането на устройството на всички нива -
национално, регионално, областно /общинско/ , локално . Както се предлага в
някои документи / /-бъдещето е на съгласуван и синхронизиран -общ
Общински план за устройство и развитие -ОПУР.
Съчетаването на общинските планове и програми с професионално
разработените планови материали в рамките на регионалното планиране са
достатъчно аргументи за едно активно и целенасочено проучване на
крайградските територии и влиянието на градовете в рамките на
пространствените региони .Това е и своеобразна гаранция за съблюдаване на
така необходимата мяра в развитието и инвестициите .

259
Китай. Древният подводен град Ши Чен.

Камбоджа. Древеният град Ангкор.

260
5.Епилог

- Какво представлява градският регион в исторически и съвременен план ,

каква е регионалната организация , какви са основните параметри на региона и
какви са взаимоотношенията му с града , какви са перспективите на развитието
на градските региони с оглед на бурната урбанистична експанзия ;
Съвсем отскоро градският регион като понятие се наложи в
градоустройствената лексика и практика .
Най-после обществото узря и разбра ,че пространството е неделимо при
съвременната комуникация , че в рамките на немислими времеви интервали ,
дори най-обикновеният гражданин може да се придвижи в териториалния
обхват на цял континент, камо ли на държава или регион .
Самите градове в чисто икономически и социален план вече достатъчно ясно
проявяват агломерационни активности .
Появи се новото понятие – социо-пространствена комуникация като един
абстракт , един тезис на всеобщите връзки и зависимости в пространствен ,
функционален и социален аспект .
Градовете вече се възприемат като активни ядра в регионалната социо-
пространствена комуникация .Това е пътят за гъвкаво и перспективно градско
развитие .
Градският регион в исторически и съвременен план е разглеждан като една
разширена общност на градската локализация с определени , пряко обособени
връзки и отношения спрямо системата на градския център и града като
разширена териториална общност .
Регионалната организация - най - често организирана на принципа на
йерархична структура , включваща първични и вторични центрове и пряко
отразяваща пулсациите в градските ядра и мобилността най - вече в преките
връзки .
Градският регион е основно поле за проявление на социо - пространствената
комуникация и един вид сфера на проявление на регионалните зависимости
във времето на определена зрелост на развитие на техническата база .
Като какво се очертава градското бъдеще - по отношение развитие на
обществените отношения , увеличаването на градската мобилност и масовите
трансформации в социалната и информационна сфера , в какво се състои на
практика реалната перспектива за устойчиво градско бъдеще.
Градското бъдеще - по отношение развитие на обществените отношения с
пълна сила дефинира въпроса за перспективите на развитие на градовете с
оглед - преди всичко на глобалното икономическо и обществено развитие .
От друга страна - засилващите се тенденции за прилагане на специфични
методи на планиране и реализиране на градски политики , съобразени с
националната специфика и освен това тясно обвързани с широк набор от
специфични параметри изявяват бъдещата градска същност.

261
Концепции за градът на бъдещето.

Концепции за градът на бъдещето.

262
 В рамките на всяка отделна страна се приемат определени национални
доктрини по отношение на хармоничното развитие на градовете .
Голяма част от градовете обаче се намират още в етапа на първичното
екстензивно развитие на структурата си и попадат в списъка на проблемните
територии .
Не е решен повсеместно проблемът с демографското развитие в един или друг
аспект-на силен прираст и на обезлюдяване .
Въпросът за устойчивостта на градските системи все повече застава в центъра
на проблематиката . Увеличаването на градската мобилност и масовите
трансформации в социалната и информационна сфера определено води със
себе си положителния , оптимистичен заряд на трайното и безоблачно бъдеще
на обществения бит .
Градският футуризъм не се изразява само обаче в идеалистични картини .
Срещат се и редица песимистични , дори -скептични нотки в описателната
характеристика на бъдещите градове и по - скоро на моделите за
функциониране на все по-нарастващото население на Земята .
Така - реалната перспектива за устойчиво градско бъдеще ще бъде именно
възможната форма на социалната концентрация и от там - реализацията на
модерна градска структура.
Градът вече трябва да се възприема не като екстензивно развиваща се
територия .Освен ,че той трябва да изяви определена устойчивост –той трябва
да бъде достатъчно познаваем за прогнозното си развитие .
В аспекта на градския футуризъм вече няма фантастични нотки и неосъзнат
идеализъм . Здравият смисъл би трябвало да се търси именно в разбирането за
комплексността на средата , в нейното качествено разнообразие и в сложния
модел на нейното функциониране .
Всяка помпозност и фамозна оригиналност в името на идеалистичните клишета
–предначертания са колкото наивни и необосновани ,толкова и вредни за
общественото развитие . Градското развитие е в пряка зависимост от
общественото развитие – а там място за неинформирани мечтатели и позьори –
фаталисти просто няма . Градското бъдеще е в същност градският реализъм .
Едно действие - действително изстрадано и преминало през всички стадии на
изкуството на живота .
Като че ли градът мълчаливо през цялото време на своето съществуване е
очаквал гражданинът да го приеме не като някакво странно същество , а като
пряко формиращ общественото развитие фактор.
Каквото и да съдим за развитието на обществото то е неразделно от градското
развитие . В исторически аспект , а и в бъдещ - градът все повече ще се
превърне в основен инструмент за промени за дълги периоди от време .
Разбирането на неговата същност ще бъде мярката за неотклонение и ще
формира хоризонтите на развитието.
Вече не селата ще донесат обществената промяна , а именно градът и само
градът - съвременният фокус на общественото развитие!!!

263
------

Посочената библиография съдържа основни точки на изследванията.Целта е не

точно цитиране на източниците, а указване на насоките на мисленето и
научните резултати.Авторът не претендира за откривателство-защото при
всички изложения на мислите се ползва определено дискусионен подход –
указване на проблеми,недостатъци и погрешни съждения.
В хода на проучванията библиографският и информационен материал е
десетократно по-голям, но не е необходимо да се упоменава като източник по
причина на детайлни факти и подробности.
Авторът
Библиография
1.Александров А. – Променящият се град. С.1997
2.Бархин М.Григорьевич- Город .Структура и композиция. М.Н.1986
3. Бархин М.Григорьевич- Динамизм архитектуры. М.Н.1991
4.Бовал Р.-Загадката Орион.Свещената тайна на египетските пирамиди. С.1994
5.Бовал Р.,Г. Хенкок – Талисман.Свещени градове,свещена тайна. С.2004
6.Бруно Д.- Архитектурни предизвикателства. С. НиИ.1984
7.ВасилеваЛ.,и др.- Регионално планиране и прогнозиране /4.1.Методически
проблеми на планирането. С.2002
8.Витрувий М.П. –Десет книги за архитектурата – www
9.Витюк Е.Ю.- Линейная модель разселения:Ретроспективный анализ
концепции идеального города-М.Архитектон,Известие Вузов №47/2014
10.Вранчева Св.- Модерният град и националната идентичност. С.2012
11.Глазичев В.Л. –Город без границ. М.2011
12. Глазичев В.Л.- Организация архитектурного проектирование. М.1977
13. Глазичев В.Л- Урбанистика. М.2011
14.Гласнер Ж.Ж. - Месопотамия
15.Гутнов А. – Эволюция градостроительство. М.1984
16. Гутнов А.,В.Глазичев- Мир архитектуры. М.1990
17.Джордано Бруно- За безкрайността,вселената и световете- www
18.Димитров С.-Съвременни градоустройствени постановки. С.1996
19.Доксиадис К.А. –Антрополис .1974-www
20.Доксиадис К.А.-Екистика.1968-www
21.Доксиадис К.А- Екуменополис. 1974-www
22. Доксиадис К.А-Строителна ентопия.1975-www
23.Еврев П.-Пространственото планиране и кампанията „Общински
устройствени планове“.С. С-Гр.-3.5.2015

264
24.Закон за регионалното планиране-www
25.Закон за Черноморското крайбрежие-www
26.Закон за устройство на територията-www
27.Калинков К.- Функционалният подход в устройството и развитието на
градовете-В.2010/Год.на ИУ,том82
28.Кларк К.- Цивилизацията.С.1977
29.Ковачев А.Градоустройство –ч.1.С.1996
30. Ковачев А.Градоустройство –ч.2.С.1996
31.Кремю М.,Р.Томпсън- Скритата история на човешкия род/Забранената
археология.1993-94
32. Кремю М.,Р.Томпсън- Човешката деволюция. 2003
33.Ладовский Н.А.- О динамической планировочной структуре города. М.
СтрМ-1930№1
34.Лафорг Ж.- Древни цивилизации. С.2007
35.Милютин Н.А.- Соцгород. М.Госиздат-1930
36.Национална стратегия за регионално развитие. С.2012
37.МРРБ-Регионален план за развитие на Северозападния регион С.2012
38. МРРБ-Регионален план за развитие на Югозападния регион С.2012
39.Ненчев М.Н.-Градски изследвания и пространствено планиране. С.УАСГ-
2010,2011,2012,2013,2014,2015 –Годишник на УАСГ
40.Никифоров И.Н.- История на градоустройството. С.ЧХ 2008
41.Никифоров И.Н.-Планиране на селищата. С.1982
42.Никифорова Р.- Дизайн в архитектурната среда.С.Сл. 2008
43.Овчаров Н.- Един археолог пътешества по света. С.С. 2010
44.ОУП на Бургас-www
45.ОУП на Варна-www
46.ОУП на Пловдив-www
47.ОУП на София-www
48.Панчев М.-Екология и архитектура.С.,МД.,2006
49.Пеловски Л. и Ненчев М.-Експертно становище -Варна-С.,САБ-2012
50.Програма за докторанти по планиране.-С.,УНСС.,2014
51.Пронин Е.С.-Теоретические основы архитектурной комбинаторики. -М.,А-
С.,2004
52. Синюков Б.П.-Логическая история земной цивилизации -М.,Самиздат
53.Сичин З.-Дванадесетата планета-С.,Б.,2002
54.Сичин З.-Завръщане към Битие.-С.,Б.,2007
55.Сичин З.-Стълба към небето.-С.,Б.,-2003

265
56.Славков Л.-Големите градове и техните периферии.-С.2008
57.Славков Л.-Ефективност на устройствената политика.-С.,2009
58.Ташев П.-История на градоустройството.-С.,1973
59.Тонев Л.-Градоустройството в НР България.-С.,1984
60.Тонев Л.-Композиция на съвременния град.-С.,1971
61.Тонев Л.-Селищата в България до 2000г.-С.,1976
62.Хенкок Г.-В търсене на изгубената цивилизация.-С.,Б.,2006
63.Хенкок Г.-Знакът и печатът.-С.,Б.,2002
64.Хенкок Г.-Потънал свят.-С.,Б.,2008
65.Хенкок Г.-Следите на боговете.-С.,Б.,2002
66.Яргина З.Н.-Градостроительный анализ.-М.,С.,1984
67.Яргина З.Н.-Эстетика города.-М.,С.,1991
68.Arnold J.Toynbee- A Study of History-1934-1961
69.Christopher Alexander-A City is not a Tree – 1965
70.Christopher Alexander-A new Theory of Urban Design- 2001
71.Christopher Alexander- A Pattern Language- 1977
72.Christopher Alexander- Notes on the Synthesis of Form- 1984
73.Christopher Alexander-The Nature of Order-2001
74.Christopher Alexander-The Oregon Experiment-1975
75.Christopher Alexander- The Timeless Way of Buildig-1979
76.Jane Jacobs-Cities and the Wealth of Nations-1984
77.Jane Jacobs-The Death and Life of Great American Cities-1961
78.Jane Jacobs-The Economy of Cities-1969
79.Jane Jacobs-Systems of Survival-1992
80.Le Corbusier-Urbanism.-http://boldm.ru/books
81.Lucy Wyatt- Approaching Chaos-could an ancient Architecture cave
Civilisation?-2010
82.Lucy Wyatt- Megaliths, Shamen & the City Builders- the hidden Conections.-
2010
83.Nikos Salingaros- Antiarchitecture and Deconstruction.,2004
84.Nikos Salingaros- A Theory of Architecture .,2006
85.Nikos Salingaros- Principles of Urban Structure.,2005
86.Palacio Navascues- La ciudad lineal de Arturo Soria.-http:/oa.upm.es
87.Robert Dale Owen-A new View of Society.-1813
88.Robert Dale Owen- The Book of the new moral World.-1836
89.Robert Moses-Theory and Practice in Politics/The Godkinlectures/-1939

266
Допълнителна библиография-творчеството на :
-Фоменко,Носовский-Новата хронология
-Норман Фостър
-Кевин Линч
-Скрябин-Третото хилядолетие

Становище

От д-р арх. Омар Ал Куатли-

Декан на Архитектурния Факултет при Университета на Дамаск , Сирия

Относно: Представена за рецензиране монография – „Градът и регионът”

от доц.д-р арх. Минчо Нетов Ненчев от Архитектурен Факултет при УАСГ – София ,
България
Представената монография е с обем 265 страници и е озаглавена – Градът и регионът –
История , теория , практика – Съвременни проблеми и перспективи на регионалното
планиране . Авторът е избрал интересна форма на текстови форммат – 1 + 1 –всяка втора
/четна/ страница е базов текст , а всяка първа/нечетна/-пояснителен
текст,библиография/цитиране/ и илюстративен материал към базовия текст .
Тази форма е особено удобна за четене-предвид аудиторията за която е предназначен
материалът – архитекти , урбанисти ,експертни по регионално планиране , проектанти и
студенти . Материалът е представен в четири основни части и епилог/заключение/-
съответно : 1.-Градът; 2.-Регионът ; 3.-Устройствената теория и практика ; 4.-Съвременни
проблеми и перспективи на регионалното планиране .
Съвсем неслучайно са озаглавени отделните глави към всяка една част – като по този начин
се постига абсолютна убедителност и последователност на изложението . Така към част
Първа – главите са съответно: градската история , генезис , структура , структурно-
пространствена организация , център - обща планова структура и разположение ,
пространствена система , териториален ръст и проблеми на комуникацията , периферия .
Към част Втора съответно : регионалната територия , връзки и регионалната непрекъснатост
, комуникация , скелет на градоустройствените системи , централизация и децентрализация ,
ръст-градски и регионални трансформации , мобилност и социо-пространствена
комуникация , устойчивост и развитие . Към част Трета съответно – устройствените ракурси
на урбанистичното развитие, база на пространствените региони , планиране на
крайселищната територия , тенденции и регионални общности , баланс в обхвата на
локациите и регионите , методи за прогнозиране на регионалното развитие, аспекти за
разширяване на базата на развитието , перспективи на прилагане на теорията . Към глава

267
Четвърта -състояние на регионалното планиране на съвременния етап , пространствената
организация и принципът на йерархията , урбанистичните и социални процеси и промените
в социално-икономическата база на обществото , пространствената организация на
обществото и регионалните общности ,теорията на локализацията в съвременни условия
,перспективите на регионалното развитиe . В епилога е направена рекапитулация на
изложеното в предидущите части като се подчертава ролята на градският регион в
исторически и съвременен план , каква е регионалната организация , какви са основните
параметри на региона и какви са взаимоотношенията му с града , какви са перспективите на
развитието на градските региони с оглед на бурната урбанистична експанзия . Направени са
заключения по отношение комплексността на средата и градското бъдеще.
Материалът се отличава с пряк и интересен език , ясна логика на изложението ,обилен
доказателствен материал на изтъкнатите постулати и мисли . Избягнато е ненужното
философстване и стандартното изложение на мисълта , повторението на класически
параметри . Като основна теза на автора е изтъкната голямата сложност на проблематиката
и увереността, че с интердисциплинарни анализи и пълна и достоверна информация ще
може да се определи коректно бъдещето на градските региони и на градовете въобще .
Голямо внимание и критичен поглед има върху българската теория и практика . Изтъкнати
са световни положителни практики .
Впечатлението от монографията са изцяло положителни –материалът е особено ценен както
с изводите , така и с количеството и качеството на анализирания опит и практика .

Препоръчително е да се отпечата и предложи на специализираната аудитория в България , а

и като достоверна и навременна информация за българския опит и практика .

Становището ми по отношение на материала е изцяло положително!

Изготвил: Д-р арх. Омар Ал Куатли

03.2015год.-Дамаск-София

268
www.uacg.bg

269