ИКОНОПИСТА В МЕДИИТЕ –

ТРАДИЦИОННИ И НОВАТОРСКИ РЕШЕНИЯ НА

ПРИЕМСТВЕНОСТТА

ICON-PAINTING IN THE MEDIA –

TRADITIONAL AND INNOVATIONAL DECISIONS OF CONTINUITY

Лиана Гълъбова Liana Galabova

Abstract: Presence of iconography in the media as optimal means for development of crafts and their
value is explored in this study by direct observations and theoretical and practical experience in the field of
public image of icon-painting with regard to social-media dimensions of personal and communal areas of crafts
in an environment open for sharing, effective in exchange of perfectly visualised and versatile information,
attitudes updating, adequate in contacts maintaining, and with commercial dimensions that obtain also positive
aspect in the whole process of cultural identity protection.
Keywords: iconography, traditional crafts, values, cultural identity, digital competence

Как медиите отразяват иконописта и опосредствяват целия спектър на

творческите процеси по създаване и комуникиране на сакрално изкуство? По какъв
начин медиите подпомагат техническото и организационно подсигуряване на
призванието, разнообразяват общуването на заинтересованите страни в културните
традиции и практики? Достатъчно добре ли си взаимодействат творците, естетите,
вярващите, администраторите, публиката, потребителите, специалистите при опазване,
експониране и възприемане на иконописния занаят? Как технически тези процеси
превръщат творчеството на едни в ресурс за други по пътя на динамичното
усъвършенстване на това технологично взаимодействие като рефлексия и духовна
инфраструктура на съвременния живот. Художествената, богословска и научна
комуникация в областта на иконописта като изкуство или религиозна дейност днес са
част от съвременната киберкултура. Оттам и въпросите как дигиталните медии
въздействат на състоянието на иконописта като изкуство и как посрещат
потребностите на бранша, се градят върху познаването на механизмите, по които
традиционните медии представят изкуството и вероизповеданията и как дигиталните
медии осъществяват опосредствяването на комуникацията на ценности и информация.
„Културното наследство е общ ресурс и общо благо. Като всяко друго благо то
може да бъде уязвимо ... “1 От характеристиките на състоянието на актуалния културен
фон на дадена страна зависи до голяма степен статута на занаятите и изкуствата в
местното общество към определен момент, когато се търсят възможности за реална
естетическа комуникация може да се осъществи. Оттам може и да се постави въпроса
как присъствието на българските иконописци в киберпространството се отразява на
реалното състояние на местната гилдия и мястото на родната иконопис в световната
картина на традиционните и църковни занаяти. Този текст цели да анализира някои
специфични измерения на преодоляването на съществуващите негативи като се
занимава с поставянето на въпроси за практическата страна на присъствието на
иконописния занаят в медиите и някои резултати и обобщения въз основа на
няколкогодишен опит по преосмисляне на нагласи и формиране на ценностни
ориентации.
Мисията на форумите по иконопис – конференции, семинари, срещи, интернет
форуми и др. е търсенето на оптимални решения за съхранение на утвърдените
културни, естетически и технически особености на традиционните и домашните
занаяти с тенденции към бъдещето и глобалната иконописна общност. В този контекст,
въпреки, че на пръв поглед възможностите не само у нас изглеждат твърде ограничени,
безвъзвратно загубени във времето и напълно несъвместими с приоритетите на
информационното общество, призванието на иконописта просъществува. И колкото
повече средата и занаятът се технологизират и традиционните им принципи правят
иконописта по-недостъпна, неоправдана икономически и с повече разход на ресурси,
толкова повече нараства ценността и обаянието на това сакрално по същината си
изкуство, дори не само за ограничен кръг ценители.
Колкото и общоприетият образ и творчеството на художниците в областта на
традиционната църковна иконопис, дори на професионалистите и дори в съвременното
високо технологизирано общество, обикновено да не се свързват с присъствие или
работа в медиите или постоянно поддържане на контакт в социалните мрежи, днес те
се оказват зависими от нивото на киберкултурата2 при сливането на реалния и
виртуален свят и омаловажаването на всичко неотразено в медиите до степен на нещо,
което изобщо не съществува или не се е случило. Непреходното очарование на
създадената по естествен начин красота стои над стиловите увлеченията на деня,
личните пристрастия и промените в качествата и източниците на изпитаните материали
и характерните техники и технологии, които изглеждат все по-трудоемки със
забързването на културното време, в което ако нещо не е отразено в медиите, то
отминава сякаш не е съществувало. Публичното споделяне на иконописния творчески
процес и размиването на границата на официалното и популярното одобрение на
неговите резултати е характерно за съвременността. Медиите и технологиите
проникнали до основи днешния свят и бит могат да са оптимално средство за развитие
на занаятите като изтъкват красивото, традиционното, домашното и възпитават вкуса
към изконните ценности на творческото им създаване.

Информацията или как иконописците обхващат и формират съвременния

информационен поток като експонират пред публики, колегии, религиозни общности,
общества и глобално своите постижения и нагласи, споделят опита си и търсят ресурси
и вдъхновение.

„Знаете ли този сайт...? А какво намерих вчера случайно в един коментар под
моя работа...?“ Срещата с нови респонденти или информационни ресурси може
реално да застраши разумното управление на времето, другите ресурси и ритъма на
работа на иконописците, а оттам спокойствието така необходимо в творческото им
ежедневие и отдих. Опитът в проучвателната и комуникационна работа в медиите
изисква съхранение на линковете към нужната информация за достъп в подходящо
време и степен, ако това изобщо някога се наложи и извън стереотипа, че рисуващите
не четат и общуват. „Не успявам да си намеря бързо...“ навиците за работа със
специализирана информация са ключови за ефективна работа с медиите и
положителното отношение („приятелството“ или разбирателството“ с тях). Липсата на
тренинг днес вече не е причина за отказ и негативизъм, а за разнообразяване на
съдействието от колеги на живо, чрез технологиите и чрез съответните търсачки и
форуми, което става все по-усъвършенствано и лесно за потребителя.
„Претърсили сме всичко в Интернет и няма!“ Увереността, че сред всичко в
Интернет, това именно е, което избират по свой вкус е най-директен израз на
дигитална некомпетентност по въпросите на иконописта, тъй като дигиталните ресурси
са неизчерпаеми, необхватни и непрестанно обогатяващи и подреждащи се спрямо
нашите търсения. Престижните зографски занимания, както и изисканото отношение
към иконописно изкуство и изграждане на църковен интериор, надхвърлят творческите
постижения отразени в медиите, въпреки практичността. Информирането като базова
стъпка в творческия и поръчителски процес преминава в защита от излишна
информация и съзнание за съхранение на творческата и благоукрасителската сетивност
и нагласа. Въпрос на решение и избор на иконописците и ктиторите е дали да отразят
своите иконописни постижения в медиите и до каква степен да дадат възможност за
достъп на колегията, Божия народ и други потребители до тях.
„Познаваме добре иконописното предание... “. Това е също толкова
необхватен ресурс, съвсем не документиран, дигитализиран и дори не разкрит,
възстановен и експониран напълно от археолозите и реставраторите, проучен,
публикуван и разтълкуван популярно от изкуствоведите и богословите профилирани в
тази сфера. Увереността необходима при самопредставяне, брандиране и преговори с
поръчители предполага отвореност към опознаването на нови паметници и готовност
за постигането на нови иконично-богословски решения, както е било създадено цялото
богатство на достигналата до нас традиция.
Иконографската, художествена и богословска компетентност днес изисква и
медийна и социална компетентности и опитности. Съвременните иконописци имат
преимуществото на достъпа до почти цялата съкровищница на паметниците на
църковното изкуство от всички отминали векове и на възможността за наблюдение на
актуалното развитие на бранша. Във време, когато дори традиционните медии
отразяват случващото се в социалните, известна положителна доза консервативност
може да съпътства създаването на произведенията на традиционните занаяти, стига със
сигурност да е в полза на творците.
„Всичко днес е на един клик, а на пръв поглед ми се струва необхватно...“
Инерцията от периода на разделяне между сувенирната, музейна, художествена и
църковна функция на иконописния занаят днес се преодолява най-добре именно по
най-технологизираните пътища подсигуряващи необходимата социализация и
актуализация на жанра и гилдията. Въпреки разстоянията, националните и културни,
конфесионални и обществени различия, проблеми и напрежения, в медиите
иконописците постигат общност много по-обхватна и мащабна, отколкото това е
възможно по обикновените начини от миналото, където няколко поколения утвърдени
творци са придобили социален опит. Присъствието в медиите дава сериозен потенциал
за преодоляване на границите между поколенията, школите и нивата, стига това да не
става твърде спонтанно и директно за наличните нагласи.

Подготовката по иконопис чрез формално, неформално или аформално

образование и доколко иконописците ползват възможностите на глобалните медии за
усъвършенстване

От кого предпочитат днес да учат начинаещите иконописци и защо искат да

„рисуват икони“? Подготовката по иконопис у нас като образование, специалност,
квалификация, преквалификация отговаря на нерегулиран пазар на иконописта 3 и не
предлага реални възможности за реализация. Слабото отразяване на най-
регламентираните и институционализирани иконописно-образователни дейности в
медиите е едновременно причина, рефлексия и последствие на това хаотично
състояние на местната спрямо другите по-развити традиции. Оттам е и пътят за
коригиране на положението у нас. Демократизиращите функции на медиите 4 не
омаловажават централното значение на многомерния авторитет на ръководителя на
образователна инициатива по иконопис.
Иконописните школи и кратки курсове, ателиета и работилници, онлайн
обучението и други възможни инициативи с по-малка степен на организираност имат
по-добра връзка с медиите, тъй като мотивацията се дължи на стремежа към
утвърждаване и устойчивост. Освен религиозната мотивация на благочестиво
църковно занимание, търсенето на социална подкрепа и организацията на свободното
време, неформалното образование по иконопис поставя акцент едновременно върху
екзотичността и достъпността на иконописния занаят за да привлече необходимия брой
участници за провеждане на заниманията. Посещаването на повече образователни
цикли на едно място зависи от наличието на такса, понякога различна за отделните
участници, от екипността и предоставянето на възможности за разнообразяване на
състава на групата, надграждането на уменията, условията за работа и реализацията на
произведенията.
Целенасочена самоподготовка като аформално образование и хоби още повече
разчитат на медиите и ползват по-пълноценно техните възможности и с това дава най-
голям потенциал за разчупване на стереотипите в областта на иконописта и на
пречките за консолидиране на иконописната колегия. Преодоляването на
напреженията между иконописците с различно ниво на владеене на занаята и
художествена компетентност в гилдията и особено при присъединяването на колеги
без квалификация се преодолява от сдружаването, което комбинира тенденциите на
монополизация, глобализация, йерархизиране и еманципиране. Изолацията на по-
силните творчески индивидуалности особено се нуждае от медиите за да преодолее
невъзможоността за непосредствено участи в творчески колективи.

Комуникацията с изкуството на иконописта чрез медиите – традиционни и

дигитални като предизвикателство при даването на глас на потребителите 5 в
социалните медии или как медиите подсигуряват преоткриването на виртуалната
екипност на отделните вглъбени в своето призвание творци на иконописния занаят

Имиджът на иконописците у нас и в чужбина чувствително се разминава,

въпреки многото сходни нагласи и влияния проникващи именно чрез медиите. Иконата
и в дигиталния свят е икона, въпреки че на пръв поглед магичното отношение към
иконописта зависи от дигиталната култура и компетентност на потребителя и
създателя на съдържание или доколко иконописците проявяват въображение и
адекватност в тези различни роли да пренасят реалността чрез медията не само чрез
дигитализация, но чрез непосредствено творчество в дигитална среда. Водещо у нас е
разбирането, че „иконописците преди всичко рисуват “ отколкото да четат, да се
интересуват, общуват и „да си сверяват часовника“, докато отвън идва влиянието на
иконописта, която не може да се развива без да бъде комуникирана. Дори
брандирането на творци и ателиета, което в други браншове е условие, без което не
може, в иконописта не се приема за нещо задължително у нас. За ориентир по този
въпрос може да послужи разнообразието на гледни точки и нагласи съсредоточени в
полемиката за дигиталните икони, и в различна степен виртуалните свети места и
богослужебни практики. При един спокоен поглед към ситуацията днес, може да се
предположи, че изписаната на таблет икона и дори включена в богослужението, няма
да е нещо по-различно от щампите или нарисуваните от вярващите схеми на икони в
походните храмове, където при военни условия не са разполагали с други.
Идеята за съвременно професионално урегулиране на пазара и организирането
на гилдията у нас все още напомня на монополизацията, централизирането и
планирането на развитието на жанра от миналото. Поради това потенциалът на
медиите за постигане на някакъв обществен ред в този отрасъл не се е очертал като
полезен или като насъщна необходимост. Ценностните нагласи в обществото и
субкултурите предявяват не добре комуникирани и твърде разнородни и разногласни
изисквания към иконописците на различни нива, което създава известен хаос
затрудняващ първоначалното ориентиране, причиняват отлив от бранша и отблъскват
поръчителите като ги пренасочват извън националните предели. Хармонизирането на
ценностите, мисиите, визиите и стратегиите на всички заинтересовани страни в
църковното изкуство, култура и наследство не е нереалистичен приоритет ако се
разчита на медиите да го улеснят. Засега и по най-съвременните пътища, дори не само
у нас, все още предстои уточняване на определенията за стилна, маниерна,
художествена, мистична, иконична, канонична, свещенодостойна и др. иконопис и
съотнасянето им към динамично променящата се идея за естетично или хубаво в
конкретния момент.

Моделите в иконописта, авторитетът на медиите и свободата на творчески

замисъл или как да избегнем традиционния въпрос: „ти откъде го видя това?“

„Търсих нещо по-интересно в Интернет...“ При тази постановка на работа

основен въпрос е нивото на познаване на специализираните дигитални ресурси и
степента на развитие от блуждаенето в търсачката по изображение до
целенасочеността чрез многоезични браузъри и ключови думи до конкретно търсене и
способността да се отсява или профилира, спира търсенето и прекъсва дейността и
хигиената да се почива на равни интервали от време. Според това колко по-
специализирани източници се ползват и колко близо даден ресурс привлича или води
потребителя да достига по-близо до паметниците и систематизира източниците, най-
пълно може да се достигне до познаване на иконописното предание.
Зад художествените решения появяващи се в изобилие и въздействащи
неудържимо на чувствителните зрителни сетива на иконописците, които с тези сетива
възприемат красивото в природата и го претворяват стои механизъм, с който техниката
позволява медиите да бъдат настройвани в границите на допустимото и
индивидуалната зона на комфорт. Днес пред нетренирания поглед на иконописците
стоят не само ресурси, но хора и общности, а присъствието им на един клик е много
по-реално, а и изобщо възможно само чрез медиите. При цялото уважение към
споделящите и бъбривостта на непрофилираното търсене, все пак днес това е най-
нормалният и вече утвърден начин да се работи или поне да се подготвя пряката
иконописна работа. Но традиционните занаяти продължават да апелират към търсене
на вдъхновение от красотата на природата, духовността и любовта между хората. Не
само последните поколения иконописци успяват успешно да съвместят двете
тенденции и същевременно да заглушат агресивните медийни послания или поне да
излязат извън орбитата на грозното, пошлото и кича в медиите с изключителната сила
и светлина на своето изкуство. В крайна сметка, днес медията се настройва спрямо
нашите индивидуализирани търсения.
„Не намирам каквото ми трябва в Интернет...“ Предпоставка на
проучвателните, репрезентативни и комуникационни процеси свързани с иконописта в
медиите е ясен художествен замисъл, идея за брандиране или цел на общуване, водещи
за регулиране на интереса и търпението при прецизиране на търсенето и новите опити
по същия или друг начин при постепенно усвояване на възможностите за езиково,
тематично и техническо вариране. „Много ми хареса един образец в Интернет...“
Избирателността и отсяването на нужната от ненужната за конкретния проект
информация изисква дисциплина или умения за класифициране на случайно
попадналите ресурси за следващ прочит, за критичност към избраните образци или
идеи, ограничаване на време и количество на комуникацията и запазване на
самообладание и независимост при влиянието на множеството фактори концентрирани
в медийните въздействия. „Избрах си няколко варианта от Интернет...“ Разсейването
в медиите същевременно изостря чувствителността на творците към необходимостта
от последващо дистанциране и съсредоточаване чрез развитие на силна и позитивна
творческа индивидуалност, която не е за подценяване и от духовна гледна точка.
„Намерих си всичко необходимо в Интернет...“ При успешно протичане на процесите
на търсене, избор, ограничение, абстрахиране, съветване и претворяване, остава да се
балансира авторитетът на публики и експерти, до които имаме виртуален достъп, както
и резервите в полза на традиционното общуване с изкуството – в експозиции и
паметници.
Основен проблем на обогатяването на традицията днес са стереотипите за
всестранен авторитет, водеща и неоспорима изчерпателност и всеобхватност на
медиите като рефлексия на реалността, наред с отказът от разбиране на значимостта в
различна степен и масовост. Извън тези ограничения, иконописците и поръчителите
на църковно и светско иконописно изкуство могат да открият не по-малко творчески и
бизнес решения, стига да имат желание, да бъдат насочени, ако трябва и от
специалисти, и да умеят да се справят с медийните тълкувания и пристрастията на
популярността. Най-лесният и пряк начин за това е сътрудничеството на
заинтересовани страни с различни виждания и обмен на ценности и нагласи.
„Предложиха ми нещо от Интернет...“ Следването на готови и дори
тиражирани модели в иконописта днес неправилно се оценява като богословска
каноничност за сметка на естетическата. Идеологизирането и абсолютизирането на
тази тенденция има ценността на сигурно съхранение и предаване на традицията или
иконописната част от свещеното църковно предание и същностната за занаятите
приемственост. Едновременно с това крайностите на буквалистичното тълкуване на
творческия процес в иконописта дискредитират виталността на традиционния занаят и
водят до препятствия в развитието на висок индивидуален стил и създаване на
качествен художествен продукт като създават пропаст между занаят, популярно и
висше, приложно и изящно, кавалетно и монументално изкуство и между отделните им
жанрове, между хоби, квалификация, призвание, практика и сдружаване, а също така
между секторите и отраслите на туризма, бизнеса, музейното дело, градоустройството,
вероизповеданията и др.
Следването на майстор в задруга като изконен йерархичен принцип на екипна
работа в занаятите е силата, а не слабостта на иконописците и съвсем не означава
липса на взаимодействие между творците в контекста на цялото разнообразие от
стилове и течения в съвременната иконопис, включително илюстративните иновативни
иконописни постижения и археологическите тенденции на връщане към все по-стари
във времето художествени модели за изразяване на съдържанията. „Нищо от
намереното в Интернет не ми харесва...“ зрялата или висока медийна култура,
опитът, още преди квалификацията и професионализма в тази област, са достъпни за
всеки чрез критичността към медиите и активното участие в тяхното създаване и живот
е само първата стъпка към разкриване на света на творческата индивидуалност към
своята колегия и общите публики.

Създаването на информационни ресурси по иконопис или защо иконописците

да участват активно в процеса на генериране и управление на медийно съдържание и
изява @

Благодарение на изобилието и непосредствеността на информацията по

иконопис в медиите, желанието за улесняване и мотивиране на другите и
разпространение на занаята днес вече не е право пропорционално на опита,
известността и възрастта на майстора иконописец, когато повечето колеги престават да
бъдат конкуренти и утвърденият творец е достатъчно милостив към възможностите и
постижения на прохождащите си колеги. Безценно колегиално отношение е желанието
да се дадат навреме, безвъзмездно и непосредствено, а дори и неангажиращо, пример и
съвети, а не да се търсят за ученици само вече завършени творци и да се споделя само с
близките, изключително благочестивите, трудолюбивите или талантливите.
При наличие на традиционни, макар и вече не винаги книжни, ерминии на
известни иконописци от миналото, подлинници, ръководства, справочници, учебници
по различните аспекти на иконописта от водещите преподаватели по иконопис от
последния век до днес, дигитални общности на иконописци и виртуални галерии
представящи паметниците от древността до наши дни, иконописният занаят излиза
извън стереотипа, че най-ценните неща са онези, за които мрежата не знае. Въпреки
това далеч не всички произведения на църковното изкуство са достъпни чрез медиите
и това е най-ценната част от църковното културно наследство, която интригува
иконописците, наред с класическите образци. И докато удобството да са събрани на
едно място основните указания за практикуване на занаята вече не е нещо ново,
ориентирането в това пространство е отговорност, а съзнанието за неговата
неизчерпаемост е непостижим лукс за претрупаните с работа и зрителни възприятия
съвременни иконописци.
В наши дни ръководството по иконопис, ако и още да не е преминало съвсем
към най-оптималната днес аудио-визуална форма на чиракуване онлайн на живо, дори
в печатния си вид става широко достъпно, например чрез академичните портали като
Accademia.edu6, и е задължително илюстрирано, многоезично, свързано с активни
отпратки към други информационни източници и представя възможно най-отблизо
творческия процес на отделни иконописци или екипи върху конкретни паметници.
Освен технологична част, днешната ерминия съдържа и богословска, и калиграфска, и
епиграфска част и отпраща системно към „всичко, което може да се намери из
интернет“, дори на повече от един клик разстояние. В най-добрия случай,
съдържанието е синтезирано педагогически и апробирано, а потребителското
изживяване е добре отработено. Към всичко това се добавя интернет експозиция и
каталози на автори, школи и паметници, двупосочен интернет магазин – за търговия с
икони и с материали, библиотека и списание, онлайн школа или виртуално
продължение на образователната среда с допълнителни ресурси или „отворени врати“,
видео-уроци с демонстрации и презентации на курсове по иконопис, представяне на
иконописни проекти с цел набиране на средства, репортажи от иконописни форуми,
конкурси7 и др.
В голяма част от случаите комерсиалната цел на интернет присъствието на
иконописта е основна и водеща без това да се демонстрира и ефективността на тази
функционалност подсигурява, не само устойчивостта на ресурса и посещаемостта през
годините, но и нивото на поддръжка – съдържателна, медийна и дигитална). Освен в
случаите на съзнателно и значително неглижиране на дизайна (а понякога ина
функционалността) за сметка на съдържанието 8, портфолиото на иконописците днес е
обогатено дори от виртуални разходки чрез панорамни продукти експониращи
оптимално произведенията на иконописта в техния естествен интериор и ландшафт
или в експозициите, където се съхраняват, както и от онагледяване на иконописния
процес чрез анимации стартиращи заедно с църковна музика при влизане в сайта на
художник, ателие или школа и представящи интерактивно последователността на
етапите на изграждане на иконата. Наред с тези почти игрови елементи9 задължителни
за съвременните медии и привличащи аудиторията, възможността на иконописците да
изграждат непосредствено свои електронни ресурси с творбите си изисква усет за това
как да представят едновременно светското и църковното си творчество по-добре от
сайт съчетаващ още на заглавната си страница произведения със сакрален и еротичен
сюжет като естествени полюси на широк диапазон на полетата на художествена изява.
Ценни съвременни измерения на дигиталните портфолия на иконописците са
размислите, концептуализацията, техническите детайли и информация, автентичността
при разкриване на степента на професионална и религиозна заинтересованост в занаята
и др. Като цяло, оптималното представяне следва да е поне такова, че потребителите да
не се нуждаят от допълнително търсене на информация, дори и да са дадени отпратки.
Какво специализирано и популярно съдържание предпочитат да си обменят
неформално иконописците, освен да си споделят рецепти и модели, нагласи и
принципи на работа, произведения и работен процес? Истинските тайни на
иконописното призвание стоят над теоретичните, техническите и технологични
предписания, които могат и да са твърде отегчителни. Не по-малко излишни, но
задължителни са и неумелите иконописни проекти на начинаещите, които взаимно си
одобряваме с Facebook Like в израз на колегиалност или религиозност, както бихме
очаквали да бъдат уважавани и извън медиите нашия труд, културната ни традиция,
занаята и вероизповеданието, към които принадлежим като убеждения, кауза и заетост.
Следващо ниво на емпатия би било да оценяваме, че рискът от присъствието ни като
иконописна общност в медиите, наред с излишно естетическо дразнене и претоварване
на чувствителните творчески сетива на художника, понякога е оправдан от
възможността за откриване на сполучливи творчески или технологични решения,
макар и не подобаващо изпълнени или толкова съвършени, че да комплексират. Чрез
съвременната медийна изчерпателност на представянето на занаята, съчетана с
известна лаконичност и уважение към времето, зрението и чувствата на другите като
ценен ресурс, може да се преодолеят стереотипите за успеваемост чрез спестяване на
информация на другите и защита на себе си от информационно пренасищане.
Занаятчийските добродетели на постепенност и структурираност на откриването
на тайните на занаята пропорционално на развитието на уменията, таланта и
творческата принадлежност на бъдещите майстори към общността, навремето се е
съчетавала с културната практика да се следват духовните принципи ориентирани
според евангелските идеи за приоритет или поне равностойност на ползата на ближния
и обществото. Днес същите функции има образованието и професионалното
ориентиране подготвящо иконописците за реализация в неурегулиран кадрово,
ресурсно и пазарно художествен бранш 10 споделящ и проблемите от сферата на
опазване на културното наследство и църковните литургични изкуства.
„Православната храмова живопис принципно се отличава от всички видове
изобразителни изкуства. Тя е естествен компонент на християнската култура като цяло
и не съществува извън това единство. За пълноценното възприемане на сакралната
творба (икона, стенопис, мозайка или витраж) трябва да се съобразим освен с
архитектурно-стенописния синтез и с богословската функция на изображенията.“ 11. От
друга страна медиите, които отразяват настоящето, но още от миналото се проучват с
ориентация към бъдещето и днес вече изглеждат като безкрайно разнообразни и
непрекъснато обновяващи се светове на експанзиращата киберкултура 12, променят и
изкуството като всяко съдържание без да се ограничават до автентичността на
репрезентация, интерпретация и разпространение13 и така ускоряват процеса на
развитието на съзнание за формирането на дигитална религия 14, дигитално
наследство15, дигитална празничност16 при съвместяване на споделяне и публичност,
разграничаване и съотнасяне на кибер общности и кибер презентации в контекста на
осмисляне на реалната виртуалност „преходът от материални към виртуални ценности,
от обитаването на предметността към присъствието в мрежата, от принадлежностите
към свободната идентичност – преход от разпадаща се йерархичност към тотална
мрежовост“17 Високата и разнообразна квалификация на търсените кадри, които да
практикуват традиционното призвание на иконописта в съзвучие с иновационната
среда на все по-високо технологизираните медии у нас съответства на невъзможност
на местната културна общност да си ги позволи.
За да се извърви пътя от съвместното събиране на материали до преодоляването
на стереотипи и изграждане на съвременен публичен образ (имидж) на занаята,
полезни са информационните кампании, отразяването на различни издания и форуми
по иконопис с цел да се насърчи съществуването им и у нас, виртуалните изложби и
аукциони насочени към овладяване или поне конкурентност на виртуалния пазар,
специализираните и популяризаторски интернет-форуми и чатове, други
вдъхновяващи ресурси и неформални пътища на взаимопомощ в трудното и понякога
дори непостижимо призвание на иконописта. Пример за това е порталът Дионисий (на
името на известен иконописец от миналото) – виртуалната изложба-панаир на
майсторите на православни изкуства. „Целта ни е да сближим майстора на
православните изкуства с поръчителя. Участвайки в работата на виртуалната
изложба Вие ще успеете да подготвите своя експозиция, да разположите снимки на
работи, контактна информация, да създадете своя виртуална галерия, да поместите
видео и аудио информация, статии, да получавате отзиви и предложения от
поръчители, посетители, колеги. Да общувате работно с помощта на кореспонденция
или пряк аудио-видео контакт. Новата изложба – това са нови възможности.“18 У нас
подобна медийна възможност вероятно би се сблъскала с нежеланието на творците да
изложат своите произведения, поради опасения доколко ще бъдат защитени правата
им. Свободното репродуциране и тиражиране е общоприета църковна практика
основаваща се на идеята, че всяко произведение на иконописта е част от иконописното
предание и литургичния живот на принципа „даром получихте, даром давайте“, на
който в някои епархии се основава и обучението в свещения зографски занаят.
Публичният образ на иконописта в медиите, не само у нас е доминиран от
блясъка на туристическите реклами на светите места, съборите, сувенирните и
чудотворни икони. Преекспонирането на нещо, което често пъти няма търговски вид
съпътства връщането на тази религиозна практика на иконопочитание в обществения
живот, вече като изкуство и именно през медиите. Оттам идва и припокриването на
иконописта като произведение и ресурс, достъпен едновременно за творческа,
религиозна и бизнес дейност и за обозначаване на културна идентичност, подобно на
Руската икона, която е успешен бранд за изкуство, наследство и продукт и средоточие
на разгърната религиозна практика широко дискутирана в огромното поле православни
форуми, където иконописта е едва средно застъпена тема.
Популярното църковно изкуство присъства и в медиите с безкрайното
тиражиране на свещени образи в различни сюжети, жанрове, техники и материали и в
количества и умалени размери и малка резолюция, които почти никак не представят,
но дори девалвират художествената им стойност, но някак овеществяват религиозната
до пренасищане на пазара, бита19 и сетивата и до профанизиране на естетиката и
богословието вложени в идеята за иконопис още повече, отколкото това прави самото
ежедневие. Разминаването на естетическо и богословско възприемане на иконописта е
причина в медиите тя да е по-добре застъпена чрез специализирания интерес и
професионална ангажираност на реставратори, етнолози и краеведи и свързаните с тези
призвания институции и дейности, но това как се прави икона, как стои в храма и как
се поддържа внимателно, днес вече е актуално и за медиите свързани с богослужебния
живот на религиозните общности, макар и не в същата степен като за целите на
туризма.
Докато едни хора все още приемат медиите само за посредник в религиозната и
художествена презентация на иконописта, други оценяват преимуществата на не така
осезаемата и изискваща повече въображение и абстрактно мислене многообразна
онлайн комуникация, включително богослужебна и естетическа. Също така самите
медии най-добре балансират полемиката за това дали, ако хората снимат религиозните
обекти и паметниците на иконописта извън тях, ще се намали или увеличи
посещаемостта на светите места и другите културни институции и свързаните с тях
събития и ще се промени ли някак благоговейното и ценителско отношение на хората
към иконите и естествената им или най-благоприятната за опазването им среда. От
друга страна остава да стои и въпросът дали публикуването на икони, все пак, някак
застрашава опазването на паметника и почитта към първообраза на свещеното
изображение или ги стимулира и доколко тенденциите на православизиране и
естетизиране на публиката се пресичат.
Отговорите се съдържат в добре премерените присъствия, въздействия и
възможности на ресурсите представени едновременно добре, но по адекватен на всяка
социална мрежа начин в свой ресурс и поне в LinkedIn, Twitter, Google+, Facebook,
Pinterest (въпреки особеностите на интерфейса), Youtube, Instagram, Flickr, а не на
последно място и ВКонтакте VK, Yandex, LiveJournal (поради огромните мащаби на
рускоезичната мрежа от интересуващи се от иконопис) и мн. др. Трудно е да се
определят общи граници за умерено присъствие в медиите и критерии за етичност при
бизнес измеренията на иконописта в Интернет. Чрез медиите, полезни в пряката работа
на иконописеца могат да се окажат, както лични профили на куратори на музеи, така и
ресурсите свързани с именни дни и други празници, когато най-често се подаряват
икони. Както записките или търсенията на подрастващи и напълно начинаещи в
иконописта като хоби, недалеч от принципа „щом аз мога, всеки може“, така и
случайно „подслушаните“ разговори между професионалисти в специализирани
чатове, стига да не ги етикетираме и игнорираме като скучни или повърхностни в
процеса на отсяване. Независимо от кой край на света, от средите на кое
вероизповедание или църковна общност, естетическа, религиозна, научна, национална
или езикова традиция имаме достъп до тази информация или тя ни се поднася
анонимно, освен предпазливост и критичност, в медиите също има място, и за
благодарност, и за уважение на права.
Поклонническите пътеводители и сайтове с аудиовизуални материали, при
цялата им положителна роля20, освен че релативизират паметниците и не заменят
сувенирното значение на изданията посветени на един сакрален топос, включват наред
с археологическите обекти и възможностите за черен туризъм, който се концентрира
върху разрухата и културното наследство в риск. На тези теми са посветени множество
съвременни проектни инициативи отразявани от медиите и предполагащи
дигитализиране и социализиране на паметници. Този дискурс носи информация, и
въпреки че не вдъхновява иконописците в призванието им да създават произведения,
които ще устоят на времето, предоставя възможност за кибер поклонничество 21 и
запълва липсата на изчерпателни и атрактивни информационни материали в
религиозните центрове. Присъствието на някои изключителни образци на иконописта
единствено в тези дигитални пътеводители компенсира недостатъците на съвременната
политика по опазване, презентация и експлоатация на културното наследство, която
остава на заден план и сред добре очертаните църковни приоритети у нас.
Електронните ресурси посветени на паметниците поне отчасти се справят с
липсата на репродукции, които да се закупуват в храмовете и отсъствието на данни за
художествените произведения в религиозните обекти, както и с неоснователната не
само у нас забраната за снимане, оправдани единствено със съображения за сигурност
и с икономическите проблеми. Чрез официалните сайтове и профилите в социалните
мрежи на обектите на културно наследство – паметници, музеи, галерии, библиотеки и
чрез медийното присъствие на църковните структури22 и събитията на всички тези
средоточия на културен живот, чрез различни сфери проявяващи интерес към иконата,
но особено чрез откриваемите в търсачките репортажи на хората, иконописците
придобиват все по-директен достъп до произведенията на свещените изкуства в
реалната среда и ценност на тяхното създаване и предназначение. Утилитарното
връщане на иконата в обществения живот понякога граничещо с кича и магичността,
наред с възраженията и недоуменията на съвременното богословие, поставя редица
интересни и актуални не само за изследователите на православните субкултури
въпроси възникващи около киберкултурата на вероизповеданията като: надписите към
иконите в Интернет, обкичването с декорация, рекламата на иконите и литиите, която
чрез медиите подсигурява посещаемостта на богослужебните събития 23 и дори
практиката да се прикриват с украса разрушенията и художествените недъзи на
иконите.24Трудно е да се проследи взаимовръзката на тенденциите към кич между
медиите и създаването на нови културни практики и традиции през последните години.

Сред множеството Facebook общности за популяризиране и обмен на

информация за иконописни произведения, паметници, теоретични и практически
проучвания са създадените от нас през последните пет години информационни ресурси
по иконопис за разнообразни аудитории и от разнородни материали – затворените
Facebook изследователски групи: IKONOTEXNIKA (260), IKONOLOGIA (198),
ICONHRAM (171), ICONHERITAGE (109), IKOLEGIA (75), OBRAZOPIS (55),
ICONSYNAXAR (37), IKONPOKLON (31), (подредени по броя на техните членове към
момента на анализа в презентацията представена на международната научна
конференция „Традиционните Занаяти – Минало, настояще и бъдеще” съпътстваща
XV ежегоден есенен Панаир на традиционните занаяти на 2-6 септември 2017 в ЕМО
Етър). Групите-виртуални общности следват принципа на споделяне на интерактивна
изследователска библиография с цел да организират тематичното насочване на
потребителя към най-интересната и полезна иконописна информация в
киберпространството. Управлението на тези ресурси отразява посоките на развитие на
нашите творческите интереси в областта на иконописта, а потреблението показва
доколко динамиката им дава представа за общата картина на състоянието на
потребителските интереси в тази област.
Активността на нашия опит за систематизация на ресурси по иконография едва
надхвърля функциите на библиографска справка и е ориентирана към смесена по
интереси, език, възраст, пол и други признаци аудитория. Дадени са на няколко езика
описания, ключови думи, поставени са снимки на групите от български паметници на
иконописното изкуство, допълнени са указания към потребителите за ограничаване
или приоритизиране на съобщенията идващи от групата и е направена демонстрация за
съхранение на линковете на файлове. Членовете на групите се достигат относително
ритмично със средно по един постинг на седмица, видян от 20 при средно 100
потребители, при ограниченост на възможността за коментари и само частично
оползотворяване на възможностите и функционалностите, които предлага конкретната
форма, без професионална медийна поддръжка и финансиране. Опитът от тази
инициатива показва преимуществата на ползването на подобни ресурси като онлайн
база данни, която винаги е под ръка и чрез търсачките на всяка отделна група и
евентуално чрез общата функция за търсене на социалната мрежа, може при добър
избор на ключова дума да се открие необходимата информация разпределена по
характер в отделните групи.
Ползата за всеки иконописец да документира, демонстрира и комуникира
процеса на своето информиране и подготовка по отделен проект, както и споделянето
на творчески процес в колкото е възможно по-голям детайл, според нас, повече пести,
отколкото отнема време за градивен труд, дава опора и носи вдъхновение.
Наблюдаваните от нас принципи на замисляне, създаване и споделяне на разнообразие
от материали от водещите съвременни иконописци, както и оценката на значението на
този вид комуникация в хода на собственото ни творческо и изследователско
изграждане, показва категорично, че не липсата на време, мотивация, защита на
интересите и технически средства оказват роля за динамиката на този процес. Водеща
при изтъкнатите участници в осъществяването на пълноценна комуникация с по-
напредналите и по-начинаещи от тях колеги-иконописци е личната организационна
компетентност изразена в оптимално разпределяне на ресурси до степен, която им
позволява да бъдат ефективни създатели и потребители на специализирано или
популярно медийно съдържание. Проучването на проблема с интервюта, анализ на
биографичен материал и портфолия, вероятно биха показали и по-висока степен на
социална компетентност изразяваща се в емпатия и оттам в оценяване на обратната
връзка, отработване на актуализацията, утвърждаване на автентичността и оттам на
изграждането на стратегии на профилирано насочване на адекватен практически и
теоретичен материал и вдъхновяващи послания към своите колеги и публики.
Изводите обобщават и значителните социално-медийни измерения на утвърждаващата
личностна и общностна сфери на занаятите в отворена за споделяне и ефективна за
обмен на отлично визуализирана и разностранна информация, актуална за регулиране
на нагласи и адекватна за поддържане на контакти среда, чиито приоритетно
комерсиални измерения имат и положителен аспект в цялостния процес на опазване на
културната идентичност.
Проучените на този етап проблеми на присъствието на иконописта в медиите и
поставените въпроси за решаване от изследователи и художници съвместно с всички
останали заинтересовани страни в тези процеси не се ограничават до обхванатите тук
измерения на взаимодействие. Подобно на творческия принос към развитието на
иконописното предание, отразяването на иконописта като призвание в медиите,
колкото не може да е напълно индивидуално и насочено само към самоутвърждаване и
бизнес, толкова и изисква личен уникален принос към изграждане на художествения и
сакрален образ на иконописното изкуство, извънконюнктурната обмяна на опит и
информация, образовани глобални публики и гилдия извеждащи жанра над
стереотипите и пристрастията и сътрудничещи си заинтересовани страни способни да
осъществяват на еднаква висота иконописни проекти от позиционирането на
сувенирната икона в туристическите центрове до коректното осъществяване на
мащабните стенописни и археологически монументални проекти. Състоянието на
занаята на иконописта, престижът, урегулирането на пазара у нас и глобалните
измерения на конкурентността на местните иконографи е от обществен интерес в
контекста на опазване на културното наследство.
Резюме: Пътищата на съхранение на утвърдените културни, естетически и
технически особености на традиционните и домашните занаяти в наши дни само
привидно изглеждат трудни или изгубени във времето и несъвместими с приоритетите
на информационното общество. Непреходното очарование на създадената по естествен
начин красота стои над стиловите увлеченията на деня, личните пристрастия и
промените в качествата и източниците на изпитаните материали и характерните
техники и технологии, които изглеждат все по-трудоемки със забързването на
културното време. Медиите и технологиите проникнали до основи днешния свят и бит
могат да са оптимално средство за развитие на занаятите като изтъкват красивото,
традиционното, домашното и възпитават вкуса към изконните ценности на творческото
им създаване. В подкрепа на тази теза, чрез включени наблюдения и реално медийно
присъствие, настоящият материал проучва теоретичен и практически опит в областта
на публичния образ на занаятите със сакрално приложение. Изводите обобщават и
значителните социално-медийни измерения на утвърждаващата личностна и
общностна сфери на занаятите в отворена за споделяне и ефективна за обмен на
отлично визуализирана и разностранна информация, актуална за регулиране на нагласи
адекватна за поддържане на контакти среда, чиито приоритетно комерсиални
измерения имат и положителен аспект в цялостния процес на опазване на културната
идентичност.

Литература и електронни ресурси:

Атанасова, К. Бъдъмба. Българският средновековен костюм, http://badamba.info,
(09.10.2017, 19:52)
Бакалова, Е. Култът към реликвите и чудотворните икони. Традиции и
съвременност. БАН-ИЕФЕМ, 2016.
Божилов, С. Църковна живопис след 1944 г. – В: Василчина, В., Д. Грозданов, Д.
Дилова, С. Стефанов, Ч. Попов. 120 години българско изкуство – приложно,
декоративно, монументално. С., СБХ, 2014, с. 206-219.
Владимиров. Р. Ръководство за изписване на икони. Пособие за начинаещи. Шумен,
2006, Българска православна църква „Свети иван Рилски“ в Монреал 2002,
http://www.stivanrilski.org/biblioteka/Rykovodstvo_ikoni.pdf, (09.10.2017, 19:52)
Гергова, Л. Киберобщности или киберпрезентации? – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л.
Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния
терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 11-17; Нови форми на празнуване и празнично
съпреживяване в киберпространството. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С.
Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С.,
ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 123-138.
Гергова, Я. Харесай и сподели и всички твои желания ще се сбъднат. Чудотворните
икони в социалните мрежи. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска
(съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014,
с. 245-260.
Гладышева, Е., Л. Нерсесян. Словарь-указатель имен и понятий по древнерусскому
искусству, http://rus-sky.com/history/library/slovar.htm/, (09.10.2017, 19:11)
Демина, О. Как правильно обращаться с иконами. О грехе небрежения и об истинном
благочестивом отношении к иконам. М., Центр Благо, 2000,
http://lib.pravmir.ru/library/readbook/1361/, http://nesusvet.narod.ru/ico/books/kak.htm,
http://www.pagez.ru/olb/049.php#01, (09.10.2017, 16:18)
За интегриран подход към културното наследство на Европа. Съобщение на
Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален
комитет и Комитета на регионите. Брюксел, 22.7.2014, COM (2014) 477 final.
Иконописка. https://ikonopiska.alle.bg, http://ikonopiska.blogspot.bg/ (08.10.2017, 21:59)
Илиева, А. Киберпространството – пространство на сериозното и игровото. – В:
Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия!
Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 140-145.
Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия!
Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014.
Йовчев, К. Средновековните църкви в България. https://medchurches.livejournal.com/
(09.10.2017, 00:14)
Йорданов, А. Terra Byzantica. http://terrabyzantica.blogspot.bg/ (08.10.2017, 00:22)
Казаларска, З. Културно наследство в нули и единици. – В: Илиева, А., Л. Гергова,
Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния
терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 278-282.
Кам'янець-Подільська іконописна школа на честь апостола і євангеліста Луки.
https://vk.com/luk_icon/ (08.10.2017, 21:37)
Карина, Е. Издательский центр Коломенская Верста. Russian modern Orthodox icon.
2007-2017, http://versta-k.ru/, https://www.facebook.com/kolomenskayaVersta/; Divine
temple catalogue. 2009-2017. Contemporary Christian icons, mosaics, mural-paintings,
restoration, http://www.versta-k.ru/catalog/, https://www.facebook.com/Divine-Temple-
215216192007406/ (09.10.2017,12:02)
Кондратович, И. Дионисий. Виртуальная выставка-ярмарка мастеров православных
искусств, http://dionisi.ru/, (06.10.2017, 13:57)
Красавин С. и Екатерина Красавина. Иконописная мастерская Сергея и Екатерины
Красавиных. Воронеж, 2006-2017, http://sankire.ru/File.html (08.10.2017, 13:57)
Круглов, С. Для чего нам святынки на стелажах? Православие и мир,
http://www.pravmir.ru/dlya-chego-nam-svyatyinki-na-stellazhah/ (08.10.2017, 13:36)
Малахит. Сообщество любителей церковного искусства, https://vk.com/malahut
(08.10.2017, 21:40)
Митрович, Т. Основи на църковната живопис. Наръчник. С., Омофор, 2014,
https://independent.academia.edu/AnaPiljicMitrovic, (09.10.2017, 14:22)
Московский иконописный центр „Русская икона“. 2001-2017, http://www.rusicon.ru/,
(08.10.2017, 22:27)
Моя икона твори с открытым сердцем, http://djonson.ru/xmap.html/, (09.10.2017,
20:10)
Несусвет 2001. Икона. Иконография. Иконопочитание. Сайт посвящен всему, что
связано с иконой, иконописью, иконографией, иконопочитанием.
http://www.nesusvet.narod.ru/ico/, (09.10.2017, 14:49)
Николаев, С. Иконы в нашем доме. О молитве. О милостыне. М., Даниловский
благовестник, 1997, https://azbyka.ru/ikony-v-nashem-dome, (09.10.2017, 17:15)
Образ. Подробная интернет-энциклопедия православной иконы, http://obraz.org/
(08.10.2017, 22:23)
Павлов, Р., Л. Драганов, Л. Павлова-Драганова,Д. Панева–Маринова.
Виртуална енциклопедия на Българската иконография. Проект: Дигитални библиотеки
с мултимедийно съдържание и приложения в българското културно наследство,
http://bidl.cc.bas.bg/, (09.10.2017, 11:24)
Панин, Д. Коллекция икон. 1997-2001, http://www.icons.spb.ru/icon_html/icon58.html/,
(08.10.2017, 22:33)
Пейчева, Л. Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. Антропология и
дигитален терен. Антропология на дигиталния терен. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л.
Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния
терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 7-10.
Православие. Иконография. Виртуальный каталог икон, http://wcomega.ru/icons/,
(08.10.2017, 22:20)
Православный Форум Апостола Андрея Первозванного „Без Любви всё ничто“.
Форум. Иконография. Символика образа, http://www.cirota.ru/forum/main.php?
section=57, 1999-2017, Vinchi Group, http://www.vinchi.ru (07.10.2017, 13:56)
Русская икона. Церковное искусство. http://www.ruicon.ru/arts-new/find.php/,
(09.10.2017, 11:05)
Русская икона на рубеже ХХ-ХХ1 вв. 2001-2017, http://www.icon-art.narod.ru/,
(08.10.2017, 01:11)
Свечников, В. Икона – в Церкви и в доме. АНО Православие и мир 2003-2017,
30.01.2008, http://www.pravmir.ru/ikona-v-cerkvi-ikona-v-dome/, (09.10.2017, 17:19)
Святая Гора Афон. Написать икону на Афоне. http://www.isihazm.ru/?id=2023, Vinchi
Group, 1998-2017, http://www.vinchi.ru (08.10.2017, 14:35)
Симеонова, Х. Посредници между земята и небето – документална поредица за
иконопис и православна култура. Телевизионен канал Дестинация БГ, 2014.
https://www.youtube.com/watch?v=7_5If1IkqYw (08.10.2017, 13:36) http://destination-
bg.tv/index.php?p=telecast&id=31 (08.10.2017, 13:40)
Современное православное церковное искусство. Проблемы, задачи, достижения.
Интернет проект при поддержке Искусствоведческой комисии при Московской
епархии, http://www.art-sobor.ru/, (09.10.2017, 19:00)
Стоева, С. Кибер р/е/волюции. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С.
Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С.,
ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 111-122.
Троева, Е. Религиозното в интернет.– В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С.
Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С.,
ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 101-110.
Христианство в искусстве: иконы, фрески, мозаики…,
http://www.icon-art.info/links.php?lng=ru (08.10.2017, 01:11)
Чараклиев, Г. Свети места. Фондация Свята България, http://svetimesta.com/
(09.10.2017, 00:22)

A Reader's Guide to Orthodox Icons. Feeble words about powerful images,

https://iconreader.wordpress.com/, (09.10.2017, 11:05)
2006-2017 Artlessons. Агиографията е живописното изобразяване на свещените лица и
религиозните сцени от живота на светиите на нашата църква,
http://www.artlessons.gr/τέχνες/αγιογραφία, (09.10.2017, 20:25)
BLAGO Fund. Благо Treasure. http://www.srpskoblago.org/ (08.10.2017, 21:36)
Dimov, E. Наръчник за начинаещия занаятчия. Dimov engraving studio, 2008-2012,
http://www.i-school.dimovengraving.com/2009/06/blog-post_14.html,
https://www.facebook.com/dimovengravingstudio/, (09.10.2017, 19:59)
Facebook група ICONHERITAGE, https://www.facebook.com/groups/iconheritage/
Facebook група ICONSYNAXAR, https://www.facebook.com/groups/iconsynaxar/
Facebook група IKOLEGIA, https://www.facebook.com/groups/ikolegia/
Facebook група IKONOLOGIA, https://www.facebook.com/groups/ikonologia/
Facebook група IKONPOKLON, https://www.facebook.com/groups/ikonpoklon/
Facebook група IKONOTEXNIKA, https://www.facebook.com/groups/ikonotexnika/
Facebook група OBRAZOPIS, https://www.facebook.com/groups/obrazopis/
Facebook група ICONHRAM, https://www.facebook.com/groups/iconhram/
Facebook страница, Facebook група и Alle.bg блог на Българско иконографско
сдружение, https://www.facebook.com/bisbgikonografi/, I Иконописецъ,
https://www.facebook.com/groups/BISBG/, https://bis.alle.bg/ (08.10.2017, 21:58)
Iconari in Otopeni. http://iconariotopeni.blogspot.bg/, (08.10.2017, 22:35)
Ikonografia + Иконография + Αγιογραφίας + ხატწერა + Iconography,
https://www.facebook.com/groups/ikonografia/, (09.10.2017, 17:35)
Pageau, J., A. Gould, S. Justiano, J. Wilson. Orthodox Arts Journal 2012-2017. Articles
and news for the promotion of traditional Orthodox Christian liturgical arts,
https://www.orthodoxartsjournal.org/, https://www.facebook.com/OrthodoxArtsJournal/,
(09.10.2017, 12:17)
Skyscrapercity. http://www.skyscrapercity.com/, (09.10.2017,12:52)
Stefas, N. ΑΓΙΟΓΡΑΦΙΑ. Προσωπικές μου σημειώσεις για την αγιογραφία,
http://stefasnikos.blogspot.bg, (09.10.2017, 20:19)
Studio of Byzantine icons "Theophanis the Cretan", http://www.eikonografos.com/
(08.10.2017, 16:03)
The Resurrection of Jesus Christ. International icon painting competition of the
Interparliamentary Assembly of Orthodoxy (I.A.O.), http://eiao.org/contest/index.html/,
https://www.facebook.com/CompetitionOfTheIAO, (09.10.2017, 16:09)
Whispers of an immortalist. Beauty of Orthodox Christianity,
http://whispersofanimmortalist.blogspot.bg/2015/07/beauty-of-orthodox-christianity.html,
https://www.facebook.com/BeautyOfOrthodoxChristianity/, (09.10.2017, 13:30)

Лиана Константинова Гълъбова

1
За интегриран подход към културното наследство на Европа. Съобщение на Комисията до Европейския
парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Брюксел, 22.7.2014,
COM (2014) 477 final. с. 2.
2
Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния
терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014.
3
Божилов, С. Църковна живопис след 1944 г. – В: Василчина, В., Д. Грозданов, Д. Дилова, С. Стефанов, Ч.
Попов. 120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално. С., СБХ, 2014, с. 206-219, с. 208.
4
Гергова, Л. Киберобщности или киберпрезентации? – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска
(съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 11-17, с. 11.
5
Стоева, С. Кибер р/е/волюции. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в
Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 111-122, с. 113.
6
Митрович, Т. Основи на църковната живопис. Наръчник. С., Омофор, 2014,
https://independent.academia.edu/AnaPiljicMitrovic, (09.10.2017, 14:22)
7
The Resurrection of Jesus Christ. International icon painting competition of the Interparliamentary Assembly of
Orthodoxy (I.A.O.), http://eiao.org/contest/index.html/, https://www.facebook.com/CompetitionOfTheIAO, (09.10.2017,
16:09)
8
Несусвет 2001. Икона. Иконография. Иконопочитание. Сайт посвящен всему, что связано с иконой, иконописью,
иконографией, иконопочитанием. http://www.nesusvet.narod.ru/ico/, (09.10.2017, 14:49)
9
Илиева, А. Киберпространството – пространство на сериозното и игровото. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л.
Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия!
Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 140-145.
10
Божилов, С. Църковна живопис след 1944 г. – В: Василчина, В., Д. Грозданов, Д. Дилова, С. Стефанов, Ч.
Попов. 120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално. С., СБХ, 2014, с. 206-219, с. 208.
11
Божилов, С. Църковна живопис след 1944 г. – В: Василчина, В., Д. Грозданов, Д. Дилова, С. Стефанов, Ч.
Попов. 120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално. С., СБХ, 2014, с. 206-219, с. 208.
12
Пейчева, Л. Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. Антропология и дигитален терен.
Антропология на дигиталния терен. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре
дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 7-10, с. 8.
13
Казаларска, З. Културно наследство в нули и единици. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С.
Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 278-282, с.
279-280.
14
Троева, Е. Религиозното в интернет.– В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре
дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 101-110, с. 101.
15
Казаларска, З. Културно наследство в нули и единици. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С.
Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 278-282, с.
279.  
16
Гергова, Л. Нови форми на празнуване и празнично съпреживяване в киберпространството. – В: Илиева, А., Л.
Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-
БАН, 2014, с. 123-138, с. 127.
17
Гергова, Л. Киберобщности или киберпрезентации? – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска
(съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 11-17, с. 11.
18
Кондратович, И. Дионисий. Виртуальная выставка-ярмарка мастеров православных искусств, http://dionisi.ru/,
(06.10.2017, 13:57)
19
Круглов, С. Для чего нам святынки на стелажах? Православие и мир, http://www.pravmir.ru/dlya-chego-nam-
svyatyinki-na-stellazhah/ (08.10.2017, 13:36)
20
Гергова, Я. Харесай и сподели и всички твои желания ще се сбъднат. Чудотворните икони в социалните мрежи. –
В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния
терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 245-260, с. 247.
21
Чараклиев, Г. Свети места. Фондация Свята България, http://svetimesta.com/ (09.10.2017, 00:22)
22
Троева, Е. Религиозното в интернет.– В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре
дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 101-110.
23
Гергова, Я. Харесай и сподели и всички твои желания ще се сбъднат. Чудотворните икони в социалните мрежи.
– В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния
терен. С., ЕФЕМ-БАН, 2014, с. 245-260, с. 245-246, 249-250.
24
Горбунова-Ломакс. И. Икона: правда и вымыслы (Глава 12. Иконопочитание и оценка художественного уровня
иконы), http://krotov.info/library/04_g/or/bunova_0.htm/, http://krotov.info/library/04_g/or/bunova_1.htm#12/ ,
http://mmekourdukova.livejournal.com/ (09.10.2017, 00:08)