ШУ “КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

РЕФЕРАТ

Същност и типологизация на медиите

Изготвил: Проверил:

Маноела Димитрова доц. д-р Л. Лозанова

4 курс педагогика
2040010007
 Съдържание:

Увод
1. Същност на медиите
2. Характеристика на медиите
3. Типологизация на медиите
3.1. Електронни медии
3.2. Печатни медии
3.3. Интернет като медия
4. Медиите в педагогическата практика
Заключение
Литература
 Увод

Средствата за масова информация или още масмедиите е термин, който е

използван да се означи като клас, частта от медията специфично обърната към
широката аудитория. Терминът масмедия е въведен през 20-те години на XX-ти
век. Те са - печатът: вестници и списания; радио и телевизия; информационните
агенции; интернет: блогове.
В съвременния свят медиите влияят върху всички поколения хора, независимо
от пол, възраст и демографски характеристики. Посланията им имат не само
информационна стойност, но въздействат върху емоционално-волевата сфера на
потребителите, носят ценностни послания и целят постигането на личностно
значим ефект.

1. Същност на медиите

Медиите като част от обществения живот съществуват с основната задача

да предоставят информация. Информацията може да бъде от най-различен
характер - научна, културна, спортна, актуална, свързана с политиката, за
известни личности и разбира се много други. Медиите отразяват най-често
актуални въпроси и проблеми на обществото. Често обаче биват представени и
образи на различни обществено значими фигури. Медиите са онези сили, които
поставят една личност в центъра на общественото внимание, насочвайки
светлината на прожекторите към нея или развенчават със същата бързина, с
която възвеличават образа на значима за обществото личност. Те правят това
посредством изразните средства, въплътени в различните журналистически
жанрове.
Съвременните медии имат следните общи черти:
➢ те са комуникационни канали, които пренасят определени знакови
системи. Тук се имат предвид преди всичко определени технически
възможности на медиите
➢ медиите са комплексни организации, които се грижат най-вече чрез
разпределението на труда да реализират различни функции в името на
обществото
➢ медиите в модерното общество са включени в обществената регулаторна
система, като извършители на определени услуги - в съответствие с
техните икономически и политически отношения
➢ медиите често са огромни корпорации, осигуряващи заетост и работни
места за хиляди служители.
Медиите в съвременния свят се използват далеч не само за
информиране на обикновения потребител. Те са и:
➢ носители на различни идеи – политически, икономически и други;
➢ те дават възможност за провеждане на разнообразни кампании- на
корпорации, на неправителствени организации и др.
➢ те дават възможност да се решават или поне оповестяват различни
социални проблеми свързани с наболели въпроси за обществото и
други;
➢ чрез медиите се осъществява и активна комуникация между членовете
на обществото.

2. Характеристика на функциите на медиите

 Основна функция на съвременните медии вече не е информационната, а
социалната. Тя е насочена към социализиране на отделните членове на
обществото.

Съществуват четири типични социализатора в масовата комуникация.

➢ редакцията в печата, радио- телевизионната станция или филмово студио.
Социализиращата сила на подобни учреждения се изразява преди всичко
в обезпечаване на равномерността, периодичността и последователността
на продукцията;
➢ естествените личности - коментаторите, автори на персонални рубрики,
говорители, майстори на шоуто и забавните игри, които предават
засилената илюзия за лични срещи;
➢ литературните символни фигури, които обикновено подтикват към
подражание, тъй като се идентифицират с положителен или отрицателен
идеал;
➢ герои - от филми и други постановки.

Медиите притежават и ориентировъчно- информационна функция,

снабдявайки ежедневно с информации, медиите създават предпоставки за бърза
ориентация в една все по-необозрима и особено динамична околна среда.
Медиите ни помагат да оползотворим стоки и услуги, предлагани в развитите
индустриални общества, да наваксаме недостига от първични социални
контакти и опит, и да се държим в ежедневието в съответствие с времето и
пространството. В първобитните общества всеки сегмент от общността
изпълнява всички функции, необходими за справяне с живота, преживяванията
и действията са общи. В модерните индустриални общества наистина се
увеличава делът на преживените действия на другите, но намалява делът на
заедно изживените преживявания. Опитът в тези общества става толкова
разнообразен, че отделният човек е невъзможно да разполага с всички готови
начини за мислене и действие.
Медиите имат и интегративна функция. Интеграцията е многообразно
понятие осъществяване на връзка между елементите на дадено цяло по начин,
който не позволява разпадането му и подпомага функционирането му като цяло.
Същевременно отдавна се счита, че днес ние живеем непрекъснато под угрозата
от разцепление, дезинтеграция, тъй като сме обособени в различни образувания
според различни интереси. Колкото по-комплексно е едно общество, толкова
повече се нуждае от интеграция. Изграждането и запазването на интеграцията
може да бъде разбирано като обществена цел, която може да бъде достигната в
индустриалните общества все повече само с помощта на масмедиите. Медиите
обаче изпълняват тази своя функция само тогава, когато предават обществено
признати начини и норми на поведение, съответно създават масова лоялност
към валидността на тези /социални, политически и правни/ норми. Счита се, че
медиите се грижат за това човек да вижда извън хоризонта на собствения си
опит.
Чрез медиите се пресъздават и различни политически платформи и идеи,
следователно, медиите имат и политическа функция. Чрез медиите, политиците
изграждат публичност. Публичността се реализира по силата на факта, че
публикуваните в масмедиите информации стават обществено достъпни.
➢ Стават платформа на идеи - публичността става възможна, когато
масмедията помага представените мнения и интереси да бъдат изразени
/артикулирани/.
➢ Дават възможности за политическо образование - медиите имат принос в
създаването на граждани, които участват в политическия процес. Това
означава формиране на способност у човека да възприема информация и
да я разбира свързано. Оптималното постижение на политическата
образованост накрая кулминира в способността да се формира мнение.

Медиите са и бизнес организации, което означава, че имат икономически

функции. Това са тези икономически постижения на медиите, чрез които те
достигат до обществената среда. От друга страна, медиите са бизнес системи -
следователно, те са работодатели, платци на данъци, създатели на национален
продукт.
Медиите имат социално- терапевтични функции. С тази функция медиите
удовлетворяват необходимостта на реципиентите да намерят възможности за
разтоварване и за компенсиране на дефицитите си, които са характерни за
собствения им социален живот. Що се отнася до недоволството от собствения
личен живот, при тази функция една често използвана стратегия може да
предизвика различни ефекти. Например, известните личности от света на
илюстрираните списания като представители на "света на мечтите" помагат на
част от публиката да се почувства илюзорно като част от блясъка и славата, от
материалната презадоволеност и т. н. Успешността на тази стратегия се
подсилва, когато на съответните известни личности се присъди аурата на
обикновени хора. За друга част обаче това е повод за песимизъм. За трета е
валидна притчата, че там, където светлината е най-силна, сенките са най-черни.
Т.е. животът на богатите и известните е излишно усложнен и тогава е по-добре
да си един "нормален смъртен".

3. Типологизация на медиите
3.1. Електронни медии

Съвременните електронни медии имат безспорни предимства пред

останалите / печатни/ медии поради следните причини - те осигуряват
най-голяма аудитория, те разпространяват най-бързо информацията, имат
условията и възможностите да въздействат емоционално като предоставят и
интерактивен вид информация, предпочитани са от младите хора.
При тях аудиторията в различните части на денонощието е динамична и има
различни характеристики - при добро познаване на конкретната медия
посланията могат да се планират в подходящи времеви пояси и да достигнат до
желания адресат. Следователно широкия мащаб и приложимост на
електронните медии определят и тяхната съвременна водеща роля.
Една от най- масовите медии е радиотото. Като носител на информация, то
има най-големи възможности да реагира в рамките на минути, като също така
предвид развитието на съвременните технологии може да достигне до своята
публика практически по всяко време и на всяко място. Слушането на радио
като правило съпътства други занимания, често информацията се възприема
частично, периферно, несъсредоточено. Това изисква посланията да са кратки,
лесно разбираеми. От друга страна ролята на радиото в съвременния
информационен свят е, че освен информация осигурява и развлечение.
Телевизията като медия е - това е медията с най-богат арсенал за
въздействие. Гледането на телевизия е по-обсебващо вниманието, отколкото
слушането на радио. Телевизионното производство е значително по-скъпо, а
компромисите с качеството за сметка на цената не са препоръчителни.
Телевизионното производство обаче е по-тромаво, изисква
по-продължителна подготовка, за това технологичните срокове са по-дълги.
Когато се търси сътрудничество с телевизия, трябва да се подготвят и
предложат атрактивни сюжети - прояви, "измислени" специално за камера.

3.2. Печатни медии

Въпреки мрачните прогнози отпреди няколко години, свързани с печатните

медии и техния евентуален крах предвид развитието на електронните медии,
следва да се посочи, че тяхното значение в обществото все още е съществено.
Печатните медии са традиционно информационно средство, предпочитано от
много специалисти по комуникация заради оставащото "черно на бяло" слово.
Разбира се, те имат значително по-ограничена публика, в български условия
цената на вестниците и особено на списанията е висока за масовия потребител.
Печатните медии са много по - ограничени по отношение на възможностите
им да "поемат" информацията в сравнение с електронните - затова е необходимо
да се познава редакционната им политика, тематичните приоритети,
технологичните им срокове - планьорки, затваряне на броя. В същото време,
поради принципа "Ефирът не помни", печатните издания са предпочитани за
по-обемни и задълбочени материали, анализи, анкети, обзори.
Тук подходите са задължително функция на типа издание - безмислено е да се
предлага публикация на специализиран текст в тиражен всекидневник, насочен
към най-широка публика. За печатните издания е необходимо да се осигуряват
илюстративни материали, което допълнително повишава приемането на
информация.

3.3. Интернет като медия

Още в края на миналия век, значението на интернет като медия започна

силно да доминира. Нещо повече, постепенно нарасна и ролята на интернет в
общуването между хората, в създаването на връзки и отношения, постигането
на обществени цели, влияние или промяна в нагласи и поведение.
Следователно, интернет като медия се свързва не само с основните функции на
медиите изобщо (социална, информативна, икономическа), но и по отношение
на комуникациите и взаимоотношенията вътре в обществото. Следва да се
посочи, че интернет се приема и като вид корпоративна медия. Интернет
страниците на организациите са своеобразна медия и в зависимост от
находчивостта и смелостта на екипа те се използват или за едностранна, или за
интерактивна комуникация. Все повече нараства употребата на социалните
мрежи като Facebook, LinkedIn, Myspace и др. Сред модерните форми на
интернет комуникация са блоговете и форумите.
Blog (или Web log-буквално а "log" of the web) представлява често обновяван
интернет дневник, в който автора ("blogger") може да включва новини, мнения,
коментари, както и връзки към други интернет страници, които той или тя
смятат, че са интересни. Автор на блог може да бъде всеки - от политик,
журналист, мениджър на корпорация и т.н. до обикновен потребител и
гражданин. Блогът се характеризира със силна субективност, тъй като по
същество представлява личен дневник. Авторът е този, от когото зависи
съдържанието.
Коментарите по мнението са анонимни (често не се изисква регистрация или
ако има такава няма пречка тя да пази анонимността на автора). Важна разлика
на блога от останалите уеб приложения е това, че авторът сам поддържа
съдържанието - т.е. няма нужда от уеб администратор.
Макар че възникват още през 90-те години на ХХ в., блоговете едва сега се
превръщат в online publishing event. На тях се гледа като на съвременна кибер
журналистика, наричани още consumer generated media. Тяхното
предназначение в голяма степен зависи от автора. Така, например, ако той/тя е
известен политик, журналист или обществено призната личност от бизнеса или
културата, блогът дава възможност за изразяване на мнение по определена тема,
което може да бъде коментирано от читателите. Използва се като инструмент за
въздействие и оформяне на обществено мнение, служи и като форма на
обществено обучение. В случаите, при които автор на блога е мениджър на
известна фирма, нерядко блога се използва и като инструмент за управление на
репутацията.
Интернет - форум е място в мрежата, в което се водят дискусии. Съществува
още от 1995 г. Форумите обикновено се създават около определени теми.
Редовните посетители на един форум придобиват чувството за виртуална
общност. При форумите съдържанието зависи от цялата група, която участва в
него. В класическия случай всеки форум си има модератор (администратор),
който направлява дискусията. Обикновено те определят т.нар. нетикет (правила
за комуникация в мрежата), тъй като форума лесно може да се превърне в
безсмислена дискусия или самоцелно публикуване на мнения.
Администраторът на форума има права да редактира, изтрива, премества и
изобщо по всякакъв начин да модифицира форума.
За разлика от блоговете, във форума всеки може да създаде нова тема или да
отговаря на съществуваща вече тема. В блога нова тема може да зададе само
неговия автор. Наред с това блог- посетителите са наясно, че могат само да
коментират мнението на автора, но не и да говорят помежду си. Форумите в
масовия случай изискват регистрация, макар че в тях се публикуват и анонимни
мнения. Често във форумите участват хора с псевдоними, които създават
паралелна идентичност за себе си - илюстрират мнението си с картинка, която
ги олицетворява или си създават специални подписи.
Разновидност на Интернет-форума е т.нар. discussion board. Това уеб
приложение е най-разпространеното в българските on-line издания, където под
определена публикация е създадено пространство за мнения и коментари.
Техните автори обикновено използват псевдоними, по правило коментират
съдържанието на материала, под който пишат, но не рядко влизат в дискусии и
помежду си, включително и по теми нямащи нищо общо с основния материал.
Интернет комуникациите са от особена важност и значение в случаите на
криза - както по време на кампания, така и по отношение на репутацията на
организацията или коалицията в една застъпническа или лобистка кампания.
Не бива да се забравя и значението на интернет като форум за публикации
на печатните издания. Огромна част от съвременните печатни издания имат уеб
– приложения, които могат да се четат безплатно или пък след заплащане на
регистрация или абонамент. Това осигурява удобство за читателя, които може да
чете своето любимо или предпочитано издание по начин и време, което си
избере.

4. Медиите в педагогическата практика

В педагогическата практика на водещи страни в света все повече се използва

медийна информация в учебния процес като част от медийното образование.
Представянето и при провеждане на уроците по различни учебни дисциплини
цели постигането на по-голяма интерактивност, актуализирани на учебното
съдържание, провокиране на активност и интерес у обучаемите. Водещи
педагози отчитат положителният ефект върху учениците от съчетаването й с
научните текстове в учебниците.
Чрез медиите не само се повишава интереса на обучаемите към учебния
процес но и се надграждат знания и умения. В интернет са позиционирани
необхватни данни, които могат да бъдат прилагани от учителите за работа с
надарени деца, за развитие на интересите на учениците по всички възможни
теми и учебни предмети. Приобщаването не се отнася само до обучение на деца
с увреждания, то се отнася до качествени условия за обучение на всички деца
включително и за развитието на талантите им.

Заключение

Съвремените медии далеч вече не се възприемат като само информационни

носители. Много области на действителността не могат да бъдат опознати по
друг начин, освен чрез опосредяването с помощта на една медия, изглежда още
повече засилва това обстоятелство. На практика като съществен белег на
медиите може да се определи, че те влияят решително върху нивото на
познание на нашето общество преди всичко доколкото няма възможност за
първичен опит.
Функциите и съответно ролите на медиите в обществото са много. Нещо
повече, всяка от отделните медии имат своеобразна функция или ориентация
към определена аудитория.
Така например, интернет е ориентиран към по - младите и на средна
възраст потребители, телевизията е за масовия потребител, печатните медии
рядко са насочени към най-младите членове на обществото.
Предвид значението на съвременните медии, следва да се посочи, че за да
осъществяват своите функции, те трябва да осигуряват най- вече обективност.
Това понятие е основно в науката и практиката на публицистиката и
комуникацията, и същевременно е едно от най-неясните в областта на масовата
комуникация. Фактически във всяко представяне на информация има елемент
на субективизъм. В началото даденото събитие се наблюдава от конкретен
медиен специалист - той непременно внася свой поглед при представянето на
това събитие. След това съответната редакция взима решение от подбора и
мястото на разположение до формулирането на конкретното съобщение в
програмата. Във всеки момент от работата на отделните специалисти се внасят
елементи на субективизъм, на известно деформиране на първичната
информация. Т.е. всяка новина не е само репродуктивна, а неизбежно и
продуктивна - тя е трактовка на действителността. Но това е невъзможно да се
избегне. Ето защо обективността се определя като най-приемливо и
неизкривено отразяване на действителността. Въпросът е да сме в състояние да
отделим "добавените" компоненти на съобщението.
Други изискване е разбираемостта. Това е изискване за поднасяне на
информациите за събитията и проблемите разбираемо и за несведущите
граждани. Тук обаче съществува опасност от опростяване на съдържанието на
съобщенията. Доближаването до способността за разбиране от всички
реципиенти следователно крие опасности и същевременно остава важен фактор
за мащаба на публиката.

Литература

1. Бонев, Хр., Новата "обективна" журналистика НАУЧЕН АЛМАНАХ

НА ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ "ЧЕРНОРИЗЕЦ
ХРАБЪР", Кн. 13, 2006, с. 186-192.
2. Буркарт, Р., Наука за комуникацията, ПИК, Велико Търново, 2000
3. Шопова, Т., Култура и комуникация, Универс. изд. "Неофит Рилски",
Благоевград, 2001