Профилирана гимназия с преподаване на западни езици

,, Захарий Стоянов’’

телефон: 0878 249530 e-mail: gpze@mail.bg

РЕФЕРАТ
на тема

,, Модерната неграмотност на обществото като фактор

за неговото опитомяване’’

Име: Евгени Емилиянов Петров

е
Клас: XI

Номер: 8

Предмет: Български език и литература

Учител: Ани Иванова

Сливен, 2021г.
 През последните десетилетия се формира така наречената ,,четвърта власт’’, а именно
светът на медиите. Днес те са неделима част от обществото и слагат своя отпечатък върху
живота на отделния човек. В настоящия реферат е представена статия, в която се разглежда
историята на средствата за масова комуникация и възможността чрез тях да се въздейства и
да се внушават представи.

Авторът Антон Гецов е преподавател по съвременен български език във

Великотърновския университет ,, Св. св. Кирил и Методий”. Научните му интереси са в
областта на синтаксиса, лингвистичната прагматика, теория на речево въздействие,
медиалингвистиката. Автор е на повече от 70 монографии, студии и други публикации, сред
които се открояват книгите ,, Езикови манипулации в спортната преса’’ (2000), ,, По следите
на скрития смисъл’’ (2009), ,, Комуникативни стратегии и манипулации’’ (2011) и статията ,,
Модерната (не)грамотност на обществото като основен фактор за неговото опитомяване’’.
Последната е публикувана в научното списание ,, Проглас” ; бр. 1; 2016; с. 43-61; издание на
Филологическия факултет при Великотърновския университет ,, Св. св. Кирил и Методий”.

В около половината от обема на своето изследване ,, Модерната (не)грамотност на

обществото като основен фактор за неговото опитомяване’’ Антон Гецов представя
историческото развитие на медиите, превръщащи се в средство за масова манипулация.
Внимание се обръща на появата на т. нар. жълта преса и основателят й Джоузеф Пулицър,
чиито статии предлагат както мащабни разследвания и анализи на случаи с корупция във
властта, така и тематизират секса, скандалите и сензациите. Използвайки ,, езика на
улицата’’, той достига и повлиява на мисленето на безропотната, лишена от критически
потенциал и реактивна аналитичност, аудитория. Авторът изтъква, че впоследствие именно
конфликтът между вестниците ,, New York World’’ и ,, New York Journal’’ ражда метафорите
жълта преса и жълта журналистика.

Утвърждаването на научното направление социална психология в началото на XX век

според Гецов подпомага развитието на сугестивните стратегии и тактики и приложението им
върху емоциите и инстинктите на социума. Откроените причини са придобиването на парите
и съзнанието на хората.

Навлизането на политическата пропаганда се осъществява в САЩ през Първата и

Втората световна война, като медиите посредничат в облъчването с подходяща информация
и в контролирането на консуматорското общество. Авторът акцентира върху т. нар. азбука
на пропагандата и нейния основоположник Дуайт Харолд Ласуел, който проучва езика

6
на ,,божественото’’ озарение като олицетворение на властта, популярността и успеха,
легитимиращ надмощието на водача, който привлича тълпата.

Анализът стъпва и на възгледите на някои от идеолозите на нацизма (Адолф Хитлер,

Гьобелс, Шпеер) относно ролята на опростеното и постоянно повтарящото се слово, но и на
спектаклите, атмосферата и екстензиите на човешките сетива, парализиращи съзнанието на
личността. Това са средствата за масова комуникация.

За Антон Гецов разпространението на телевизията и радиото кара пресата да извърши

промени в съдържанието, дизайна, стила и езика на новината, която вече се фокусира върху
въпроса ,,защо’’. За да имат предприетите действия резултат, медийните експерти
анализират свойството четивност-сложността на изречените структури, честотата на
използване на специфична лексика и изрази и пр.

Използвайки труда на Уолтър Фокс, изследователят информира за работата на

медиите и за създадената формула за измерване на четивността, която въпреки
първоначалната критика е приложена. Според нея най-благоприятният стил трябва да
съдържа думи със средна дължина 1,5 срички и изречения дълги около 19 думи. Подобен
характер има и разработеният индекс на разбираемост, чието прилагане е свързано с
опростяване на съдържанието, за да е разбираемо и за хора с по-малка степен на
образование. Авторът прави извода, че това подценяване на читателите и олекотяване на
текста за сметка на неговия обем възпрепятства разбирането на истината и стимулира
дясномозъчния, сетивен подход.

Освен в опростяване на съдържанието печатните медии търсят спасение и в

употребата на стратегии за манипулиране на съзнанието като например системно повторение
на думи, фрази, образи и идеи, чрез които се илюстрира нещо, което изглежда истинно,
затова и няма нужда от доказателства. Давайки примери за подобни конструкции, Гецов
показва как в мисленето на публиката индиректно навлизат определени внушени идеи. Той
очертава и механизма на изкуствено разкъсване и наместване на информацията, което
причинява фрагментарност, непълнота и хаотичност на стила и на текста. Това се допълва и
от усещането за припряност, което резултира в сближаване на представите за ,,меки’’ и
,,твърди’’ новини, за важно и неважно, за сериозно и несериозно, както и в уеднаквяване на
поведението на масата.

Като важна част от развитието на медиите се проследява появата на интернет през

1969 година. Разработването на системата www, при която данните се показват като

6
хипертекстови документи и се намират в сървъри със стандартизиран адрес URL,
предвещава превръщането му в мащабно средство за информация и комуникация.

За да илюстрира новите тенденции, авторът посочва медийния магнат Кейт Рупърт

Мърдок, който въвежда така наречените от Гецов ,,меки’’ новини в консервативния вестник
The Times. Впоследствие моделът easy-to-read(лесен за четене) се разпространява в медиите,
а изследователят разкрива успешния вестник като такъв, който улеснява възприемането на
света, съдържа малко текст и много графични елементи. Използва и разяснява термините
infotainment и infosnacking, за да покаже прехода към втория тип, като примери за неговото
навлизане са промените в някои култови вестници, свързани със създаване на кратки
новинарски текстове и резюмета на основните статии.

Въз основа на направените наблюдения Антон Гецов стига до извода, че

иконичността и калейдоскопичността са основите стратегии за влияние, а консервативната
преса е заместена от булевардната. В подкрепа на тази теза са думите на Мартин Карбовски
и Александър Кьосев, които забелязват ужаса и цинизма в българските медии.

Акцентира се още върху появата на нова грамотност и осъществяването на идеята на

Маршал Маклуън за триумфа на цивилизацията на образите. Свидетелство за това според
учения е използването на емотикони и конкретно споменати в статията абревиатури и
атрибути на неграматичния език.

Той изразява възмущението си към навлязлото в българската медийна среда модно

общуване, познато под различни имена, едно от които е шльокавица, която според него е
показателна за менталните нагласи и поведението на хората и е израз не само на техническа
невъзможност да се пише на кирилица, но и на неграмотност, духовна бедност и
интелектуална слабост. Комуникацията е принудена да си служи с ограничена реч, която е
суха, хаотична, повърхностна, еднообразна, пошла и криптирана, а не изящна, динамична,
сериозна, точна, нюансирана и поучителна. Така опитът за изясняване на сложни идеи се
сблъсква с един опростен и анемичен език и получава карикатурен характер.

Социални мрежи като Facebook използват подобни езикови средства, а хората

предпочитат SMS-ите пред телефонното общуване, в което авторът вижда елементарни
мисловни усилия и флегматично поведение, поставени на пиедестал. Доказателство за това е
разработването и налагането на краткото текстово съдържание, известно още като headline-
журналистика, поради масовата употреба на смартфоните.

Това е последният известен етап към утвърждаването на новата грамотност. За да

обоснове твърденията си, Антон Гецов си служи с изследване, фокусиращо хората в сайтове,

6
които ,оказва се, заменят традиционното четене с прескачане между статиите в търсене на
бързи отговори. Това е нова форма на възприемане на информацията, разкриваща новото
мислене на читателите.

Авторът обръща внимание и на медиите, които се възползват от разконцентрираната

аудитория, лишена от критическо и аналитично мислене, и заличават границата между
крайностите. Човешките протези или екстензии, както те са наречени, се стремят да облъчват
хората със сигнали, които да се запаметят в съзнанието им. Изтъква се обаче, че те няма да
допълнят сетивата, а ще ги заменят, ще се превърнат в новия човешки мозък.

Част от прехода към елементаризиране на психическите нагласи и плашещо

унифициране на поведенческите е разрастването на четивната неграмотност. Това явление
има глобален характер, като в България то е отчетено от изследване на PISA, което
изследователят използва. То разкрива, че близо една трета от петнайсетгодишните не могат
да разбират, да използват и да рефлектират върху текст, което води до невъзможност да се
осъществят в обществото. Медиите усилват този ефект, поднасяйки ексклузивна и обемна,
но несъдържателна информация. Професорът нарича това информационен парадокс.

Налагането му се осъществява чрез интернет и медиите. При това тяхното разделение

на средства за масова информация и средства за масова комуникация е обвързано с
разделението в обществото на свръхинформирано малцинство, притежаващо аналитичност и
критичност, и субпролетариат, който единствено консумира подадената му информация.
Елитът контролира масата, като умело селектира и пресътворява информацията, затова и
предпочита креативните функции на интернет, интерактивната телевизия и качествените
принтмедии. Обратно, мнозинството се оставя да бъде насочвано, напътствано и дори
ръководено. То се интересува от телевизията и таблоидната преса, отдавна възприели
,,новата грамотност”.

Антон Гецов заключава, че медийният език става иманентна част от съществуването

на масовия човек, и завършва разсъжденията си с мисълта на Нийл Постман ,, Езикът прави
разликата между святото и светското’’ и с прозрението, че от нас зависи дали тази разлика
ще се съхрани.

Обобщението на наблюденията и изводите в реферираната статия води към

заключението, че същността на медиите не е свързана единствено с доставяне на
информация и осигуряване на поле за комуникация между хората. Чрез проследяването на
историческото им развитие до значението им в съвременността текстът дава ново поле за
размисъл по посока на тяхната роля като средство за въздействие и манипулация спрямо

6
отказалите да разсъждават самостоятелно. Статията, представена в настоящия реферат, би
била полезна на специалисти филолози, на ученици и студенти, интересуващи се от тази
проблематика, а също и на експерти в областта на онлайн и принтмедиите, социалните
мрежи и др.

Използвана литература

Гецов, Антон. ,,Модерната (не)грамотност на обществото като фактор за неговото

опитомяване’’. – В: Проглас, 2016, № 1, с. 43-61, http://journals.uni-
vt.bg/proglas/bul/vol25/iss1/3