IVA ГРУПА - ВЪГЛЕРОДНА ГРУПА

ОБЩ ПРЕГЛЕД.
В IVА група влизат елементите: въглерод С , силиций Si, германий Gе, калай Sn
и олово Рb. Електронната конфигурация на последния електронен слой на тези
елементи е ns2np2 . В предпоследния електронен слой С и Si имат съответно 2
и 8 електрона, което е причина тези елементи да се различават по свойства от
останалите, които имат по 18е в предпоследния си слой и са пълни електронни
аналози.
Сравнително големият брой електрони във външния електронен слой определя
по принцип неметалния характер на елементите. При прехода от С към Рb
нараства атомният радиус и намалява силата на привличане на електроните от
ядрото. Това води до отслабване на неметалния характер, поради което при Gе
вече се проявяват метални свойства, а при Sn и Рb - металните свойства
преобладават. Si и Gе и техните съединения имат качества на полупроводници.
Неметалният химически характер на елементите от IVА група е по-слабо изразен
от тези на VA , VIA и VIIA група.
Простите вещества на елементите от групата при обикновени условия са
твърди. Алотропни форми имат само С и Sn.
При химични взаимодействия елементите проявяват както окислителни
свойства - степен на окисление (4), така и редукционни свойства - степен на
окисление (+4) и (+2). В реда от С към Рb, с отслабване на неметалния характер,
висшата степен на окисление (+4) става по-малко характерна.
Елементите образуват съединения с водорода, кислорода, неметали и метали.
Водородни съединения (хидриди) образуват всички елементи от групата. В
реда:

CH4 SiH4 GeH4 SnH4 PbH4

трайността расте

Метанът CH4 има здрави ковалентни връзки и е устойчив, докато силикометанът

- SiH4 , има по-слаби връзки и се разлага при нагряване.
Водните разтвори на хидридите ЕН4 имат неутрален характер.
Спрямо кислорода - елементите се проявяват като редуктори и дават два вида
оксиди ЕО и ЕО2 със степен на окислени (+2) и (+4), съответно. Висшите
оксиди на С и Si - СО2 и SiО2 , имат здрави ковалентни връзки. Те са устойчиви
и имат киселинен характер. Нисшият оксид на С - СО , е по-неустойчив,
поради силните си редукционни свойства. Той има неутрален характер.
За калая и оловото са по-трайни нисшите оксиди - SnO и PbO. При това тези
оксиди и съответните им хидроксиди - Sn(OH)2 , Pb(OH) 2 ,имат амфотерен
характер, като при Pb(ОН)2 основният характер е по-силно изразен.
ВЪГЛЕРОД
C (Z = 6) 1s2 2s2 2p2
I. ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА.
В природата се срещат две алотропни форми на въглерода - диамант и графит.
Диамантът има атомна кристална решетка със здрави ковалентни връзки. Той е
най-твърдото известно вещество. Безцветен и прозрачен, пречупва по-особен
начин светлинните лъчи, което е причина за високите му качества като
скъпоценен камък. Диамантът е химически инертен.
Графитът има слоеста структура. Той е сиво-чер, със слаб метален блясък,
мазен на пипане, електропроводим.
1
Двете алотропни форми могат да се превръщат една в друга:
1800оС
ДИАМАНТ ГРАФИТ
3000оС и високо налягане
Разновидности на въглерода са още коксът, активният и дървесният въглен,
които се състоят от микроскопични графитни кристали.
II. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
Въглеродът е химически активен само при висока температура, като най-устойчив
е диамантът, а най-активни - въгленът и саждите, поради голямата си
повърхност.
1. Спрямо водорода - свързва се директно при висока температура (1200 оС) до
метан:
С + 2Н2 СН4 + Q (баланс!)
Тъй като правата реакция е екзотермична , то равновесието може да се изтегли
надясно при ниски температури, но при това условие скоростта на реакцията
практически е нула. В присъствие на катализатор Ni и повишено налягане,
равновесието може да се изтегли към метан при умерено високи температури, но
добивът е много малък.
2. С метали - въглеродът реагира при висока температура и образува карбиди
(Ве2С , Аl4С3 ):
4Аl + 3С Аl4С3 (баланс!)
Карбидите са съединения предимно с йонен характер. Карбидите, съдържащи
карбидният йон С4 , лесно хидролизират във вода, при което се отделя метан
(наричат се още метаниди):
Аl4С3 + 12Н2О 4Аl(ОН)3 + 3СН4 (метод за получаване на метан)

Въглеродът взаимодейства със силиция, при което се получава карборунд:

С + Si SiC
Карборундът има атомна кристална решетка, подобна на диаманта, има голяма
твърдост и устойчивост на високи температури.
3. Спрямо кислорода - въглеродът се отнася като редуктор. При пълно горене
се получава СО2, като се отделя голямо количество топлина:
С + О2 СО2 + Q (баланс!)
СО2 може да се получи и при термично разлагане на карбонати:
СаСО3 t СаО + СО2
или при разтварянето им в киселини:
СаСО3 + 2НСl СаСl2 + Н2О + СО2
СО2 се разтваря значително във вода и взаимодейства с нея, като се образува
слабата двуосновна въглеродна киселина Н2СО3. Н2СО3 се дисоциира на две
степени:
H2CO3 + H2O H3O+ + HCO3
HCO3 + H2O H3O+ + CO32

СО2 не поддържа горенето - по-тежък е от въздуха, поради което се използва в

противопожарната техника. Малки количества СО2 , разтворени в кръвта,
възбуждат работата на дихателния център, поради което минимално количество
от този газ трябва да присъства във въздуха. По-големи количества от него
действат задушаващо.
Поради значителната си плътност СО2 се натрупва в по-ниските слоеве на
атмосферата и пречи на свободния топлообмен на Земята с космическото
2
пространство. Това е т.нар. “парников ефект”, който води до бавно повишаване
температурата на Земята с фатални екологични последици.
При непълно горене на С се получава въглероден оксид СО.
СО е безцветен газ, слабо разтворим във вода и не взаимодейства с нея - т.е.
той е неутрален оксид. Силно отровен е и е особено опасен, защото няма
характерна миризма и отравянето с него може да стане неусетно и необратимо.
Промишлено СО се получава при превръщане на твърдото гориво в газово -
т.нар. “газификация на въглищата”. Това става при непълно горене на
въглищата, при което в сместа кислород-въглерод се осъществяват процесите:
С + О2 СО2 + Q
2С + О2 2СО + Q
2СО + О2 2СО2 + Q
С + СО2 2СО - Q
По-ефективното използване на въглищата води до получаването на т.нар.
“воден газ” - чрез продухване на нагрята водна пара над нажежени въглища:
С(тв) + Н2О(г) СО(г) + Н2(г) - Q
Водният газ е с по-висока калоричност, поради наличието на две “горливи”
компоненти - СО(г) + Н2(г) .
Основната химическа функция на СО е редукционната, при което той отнема
кислород и се превръща във СО2.
Така например той широко се използва като редуктор в металургията за
получаване на метали от техните оксиди:
Fe2O3 + 3CO 2Fe + 3CO2 (баланс!)
Взаимодейства и с други окислители - напр. Cl2 , при което се получава
карбонилхлорид по уравнението:
CO + Cl2 COCl2
Карбонилхлоридът има тривиално наименование “фосген” и представлява
бойно отровно вещество.
4. Спрямо по-електроотрицателни елементи.
Въглеродът реагира с всички халогенни елементи и образува съединения с обща
формула СX4:
С + 2X2 СX4 (баланс!)
Стабилността на тези съединения намалява от флуор към йод. Особено важни
са тетрахлорометанът СCl4 (добър органичен разтворител) и
тетрафлуорометанът СF4 (за получаване на полимеризиран тетрафлуороетен -
(С2F4)n - т.нар. “тефлон”).
При висока температура С се съединява със сярата:
С + 2S СS2 (баланс!)
Получава се сяровъглерод, който е много добър и широко използван органичен
разтворител.
III. ЗНАЧЕНИЕ И УПОТРЕБА.
Въглеродът е най-важният в биологично отношение елемент. Неговите
съединения се формират и разрушават при всички процеси, свързани със
зараждането, развитието и умирането на живите организми.
Добрите редукционни свойства на С се използват в металургията за получаване
на метали от техни окиси:
CuО + С СО + Cu (баланс!)
Други подробности по употребата и значението на С - в Учебника за 8 кл.

СИЛИЦИЙ

3
Това е вторият (след кислорода) по разпространение на Земята химичен
елемент. Като SiО2 (кварц) той влиза в състава на много минерали (силикати) и е
основен елемент в литосферата.
I. ПОЛУЧАВАНЕ.
1. Промишлено - при редукция на кварцов пясък (SiО2) с въглерод:
SiО2 + 2С 2СО + Si (баланс!)
2. Лабораторно - при редукция на кварцов пясък (SiО2) с активни метали:
SiО2 + 2Мg 2МgО + Si (баланс!)
II. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
Si е химически инертен елемент - при стайна температура реагира само с
флуора, хлора и алкалните основи:
Si + 2КОН + Н2О К2SiО3 + 2Н2
Si 4е  Si .1
4+

2Н+ +2е  Н2 .2

Разтваря се само в смес от азотна и флуороводородна киселина - получава се

хексафлуоросилициева киселина:
3Si + 4HNO3 + 18HF 3H2SiF6 + 4NO +8H2O
Si 4е  Si 4+
.3
N +3е  N
5+ 2+
.4

Реагира с активните метали и образува т.нар. “силициди”:

2Са + Si Са2Si (баланс!)

ПО-ВАЖНИ СЪЕДИНЕНИЯ
ХИДРИДИ (Силани)
Получават се при взаимодействие на силициди с киселини:
Мg2Si + 2Н2SО4 SiН4 + 2МgSО4
Получава се смес от водородни съединения на силиция - наречени “силани”,
които образуват хомоложен ред с обща формула SinН2n+2 (n= 1 до 6). В сместа
преобладава най-простият от тях - моносиланът SiН4.
В сравнение с въглеводородите силаните са много по-реактивоспособни, поради
което не могат да образуват дълги силициеви вериги. За разлика от метана,
силанът взаимодейства с вода и се получава метасилициева киселина:
SiН4 + 3Н2О Н2SiО3 + 4Н2
Si 8е  Si .1
4 4+

2Н+ + 2е  Н2 .4
ОКСИДИ
Силициев диоксид SiО2 (кварц) това е устойчиво съединение, което се разтваря
само във флуороводородна киселина:
SiО2 + 4НF SiF4 + 2Н2О
При нагряване се стапя и при охлаждане се получава стъкловидна маса -
кварцово стъкло.
SiО2 е анхидрид на ортосилициевата киселина Si(ОН)4 или Н4SiО4 . Нейните
соли са стабилни само в силно алкални разтвори. При подкисляване тя бързо
полимеризира и се получава продукт с извънредно развита повърхност -
SiО2.xН2О , известен като силикагел - един от най-добрите адсорбенти и
сушители.

4
 ВЪГЛЕРОДНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА СИЛИЦИЯ
При висока температура силицият се свързва с въглерода и образува карборунд -
SiС (вж. по-горе при въглерод!). Това не е единственото съединение между тях.
Известни са т.нар. органосилициеви хидроксиди, наречени силаноли:
R OH , където R е алкилов или
Si арилов радикал
R OH
Силанолите участват в поликокондензационен процес, при което се получават
съединения с полимерни вериги, наречени силикони:
R R R R

НО Si ОН + НО Si ОН  Si О Si

R R R R
Силиконите имат много ценни качества и намират най-разнообразни приложения
- изкуствени протези, сърдечни клапи, високотемпературни масла, каучуци.
Основното им качество и най-голямо предимство е тяхната химическа и
температурна устойчивост.
СИЛИКАТИ
Това са най-многобройните и най-важни съединения на силиция. Те изграждат
земната кора, стъклото, керамиката, порцеланa, цимента и др.
Един от най-важните, изкуствено получени силикати е стъклото. Получава се при
съвместно стапяне на сода, варовик и пясък:
Na2CO3 + CaCO3 + 6SiO2 Na2O.CaO.6SiO2 + 2CO2
стъкло
Получената безцветна вискозна стопилка застива в прозрачна стъкловидна маса.

ОЛОВО , КАЛАЙ, ГЕРМАНИЙ

Оловото и калаят са едни от първите метали на човечеството. Трите елемента са
пълни електронни аналози.
Германият е твърдо, трошливо вещество с метален блясък. Има свойства на
полупроводник.
Калаят има три алотропни модификации - сив, бял и ромбичен (трошлив) калай.
Белият и ромбичният имат метална кристална решетка и метални свойства, а
сивият има решетка от ковалентен тип. Калаените изделия се правят от бял
калай, като интересното е, че появата дори на следи от сив калай води до
спонтанно превръщане на белия калай в сив. Бързото протичане на процеса има
за резултат разрушаването (разпрашаване) на калаените изделия - т.нар.
“калаена чума”.
Оловото има само една модификация - той е сивкаво бял метал, мек и ковък.
Германият намира приложение в микроелектрониката, поради качествата си на
полупроводник.
Калаят се използва като антикорозионно покритие.
Оловото е един от най-опасните за живите организми елемент. Попаднало в
организма, то не се отстранява - кумулира се. Натрупва се най-много в костната
система, където замества калция. Най-значителни замърсявания с олово
предизвикват двигателите с вътрешно горене, работещи с обикновен (оловен)
бензин.

5
I. ПОЛУЧАВАНЕ
Металите се получават от техните най-разпространени руди (галенит - PbS ,
каситерит - SnО2), чрез редукционни процеси:
SnO2 + 2C Sn + 2CO (баланс!)
При оловото рудата първоначално се “пържи”:
2PbS + 3O2 2PbO + 2SO2
след което се извършва редукция на оксида:
PbO + C Pb + CO
или: PbO + CO Pb + CO2
или: 2PbO + PbS 3Pb + SO2
II. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
1. С водорода - не реагират директно, но са известни хидриди с обща формула
ЕН4.
2. Спрямо киселини - оловото се разтваря лесно в разредени азотна и оцетна
киселини, както и в концентрирана азотна киселина, но солната и сярната го
пасивират, поради образуване на неразтворими бели утайки , съответно от
PbCl2 и PbSO4 .
Pb + 4HNO3 Pb(NO3)2 + 2NO2 + 2H2O (баланс!)
Pb + 2CH3COOH Pb(CH3COO)2 + H2 (баланс!)
3. Оловото реагира с разтворими соли на метали, стоящи след него в РОА :
Pb + CuSO4 PbSO4 + Cu
4. В концентрирани алкални основи оловото и калаят се разтварят:
при стапяне: Pb + 2NaOH Na2PbO2 + H2
натриев плумбат(II)
а във воден разтвор на основи образуват тетраходрокси комплекси:
Pb + 2NaOH + 2H2O Na2[Pb(OH)4] + H2
5. С кислорода - оловото се съединява директно до PbО. Този оксид може да се
получи и при термично разлагане на соли на Pb(II). PbО се разтваря в
киселини, но не в солна и сярна (вж. по-горе!).
В присъствие на силни окислители може да се получи PbО2.
За оловото са известни два смесени оксида - PbО.PbО2(Pb2О3) и
2PbО. PbО2(Pb3О4). Pb3О4 - т.нар. “миний” представлява оранжев прах. Лесно
се разтваря в безир и този разтвор се използва като грунд преди нанасяне на
блажна боя върху железни предмети.
6. С халогенните елементи реагират директно, като се получават предимно
тетрахалогениди - EX4 .
7. От сулфидите най-стабилни са тези , в които елементите са в степен на
окисление (+2) - SnS (тъмно кафяв) , PbS (чер) . PbS е най-малко
разтворимото съединение на оловото. Получава се при утаяване на
разтворими соли на оловото със сяроводород или разтворими сулфиди
(алкални или амониеви):
Pb(CH3COO)2 + H2S PbS + 2CH3COOH
(Na2S) ( 2CH3COONa)
или (NH4)2S 2CH3COONH4
III. УПОТРЕБА И ЗНАЧЕНИЕ
За оловото - Учебника