4 група

1. Елементите
- Група 4 на периодичната система, известна още като „титаниева група“, е втората
от групите на периодичната система съставена от преходни метали.

2. Титан
2.1. разпространение
- Титанът е бил открит в Англия от начинаещия геолог пастор Уилям Грегор, а е наречен
на титаните от гръцката митология от германския химик Мартин Хайнрих Клапрот. Двете
най-използвани свойства на титана са неговата устойчивост на корозия и високото
съотношение якост/тегло (най-високото спрямо всички останали метали). В чист вид без
примеси титанът има якостта на някои стомани, но е с 45% по-лек от тях. Съществуват две
алотропни форми и пет естествени изотопа на елемента – от 46Ti до 50Ti, като най-често
срещан е 48Ti. Титановите минерали са доста разпространени – титанът е седмият най-
разпространен метал в земната кора, след алуминия, желязото, калция, натрия, калия и
магнезия, но само ограничени количества се използват в индустрията.
2.2. физични свойства
- Преходен елемент, в съединенията си проявява +4, по-рядко +3 и +2 степен на окисление.
Температурата на топене е 1668 °C. Плътността е 4,5 g/cm³. Титанът е лек, як, блестящ,
устойчив на корозия преходен метал с бял сребрист метален цвят. Титанът се използва за
яки леки сплави (най-често с желязо и алуминий), а най-често срещаното му
съединение, титановият диоксид, се използва в бели багрила (пигменти). Основната
отличителна черта на титана е превъзходната му устойчивост на корозия, която е почти
толкова висока като на платината, и е способен да устои на въздействие от киселини,
хлорни изпарения и солни разтвори.
2.3. химични свойства
- Титанът е химичен елемент с означение Ti, преходен метал от 4 група в периодичната
таблица и атомно число 22. + eл. Конфигурация
- Ti + O → TiO - титанът е покрит с оксиден слой, който обикновено го прави неактивен.
2 2

Въпреки това, когато титанът започва да гори във въздуха, той изгаря с впечатляващ бял
пламък и образува титанов диоксид.
- Ti + H2 → TiH2
- Ti + 2F2 → TiF4 [бял цвят]
- Ti + 2Cl2 → TiCl4 [безцветно]
- Ti + 2Br2 → TiBr4 [оранжево]
- Ti + 2I2 → TiI4 [тъмно кафяво]
- Ti + 2H2O → TiO2 + 2H2
- Ti + 4 HNO3 → TiO2 + 4 NO2 + 2 H2O
- получаване - Поради свойството си да реагира с кислорода при високи температури
металът не може да бъде произведен с редуциране на неговия диоксид. По тази
причина се произвежда чрез процеса на Крол, който е значително скъп и трудоемък, а
също така по време на производството се консумира друг скъп метал – магнезий, което
 допълнително оскъпява производството. При процеса оксидът се преобразува в
титанов тетрахлорид (TiCl4) чрез подаване на хлорен газ към нажежена рутилна или
илменитна руда в присъствие на въглерод. След това следва пречистване и
концентриране, като се използва нагрят до 800 °C магнезий в среда от аргон.
2.4. приложение и значение
- Титанът много често се използва в сплав с различни метали като алуминий, ванадий,
мед, желязо, манган, молибден. Детайли и изделия от титанови отливки намират
широко приложение в авиационната, космическата индустрия и корабостроенето.
Също така титанов прах се използва в пиротехниката като източник на ярко светещи
частици.
- Титанът се използва и в медицината. Заради биосъвместимостта си той не е токсичен и
не се отхвърля от организма. Титанът се използва при изработката на заместители на
стави и зъбни импланти, които могат да прекарат в организма без външна намеса над
30 години. Благодарение на неферомагнитните си свойства такива протези не пречат
при извършването на изследвания с ЯМР.

3. Цирконий
3.1. разпространение
- Разпространението на цирконий в земната кора се оценява на 1,9×10-2%, което го
нарежда на 18-о място сред елементите. Свободен цирконий не се среща, а той е
силно разсеян в природата. Важни негови минерали са циркон - ZrSiO4, баделеит -
ZrO2, евдиалит (Na,Ca)6ZrOH(Si3O9)2(OH,Cl)2. Известни са около 30 циркониеви
минерала, много от които съдържат уран, хафний или торий.
3.2. физични свойства
- Цирконият е химичен елемент с атомен номер 40. Той е блестящ сиво-
бял преходен метал, подобен на титана. Използва се в производството на специални
сплави поради високата си устойчивост на корозия. Той е с плътност 6,52 g/cm3.
Цирконият е високо съвместим с биологичната тъкан и е корозионно устойчив. От него
се приготвят хирургически инструменти, протези и се използва в неврохирургията. В
зъботехниката се използва за изработване на зъбопротезни конструкции.
3.3. химични свойства
- В съединенията си проявява 4-та валентност и по-рядко 3, 2, 1 и −2.
- Цирконият е химически нереактивен. Той се атакува бавно от концентрирана
флуороводородна киселина и сярна киселина. При нагряване с въглерод той се
превръща в циркониев карбид. При нагряване с въглерод в присъствие на хлор се
превръща в циркониев тетрахлорид. Това превръщане е в основата на пречистването
на металния цирконий и е аналогично на процеса на Крол.
- ZrO2 + 2 C + 2 Cl2 → ZrCl4 + 2 CO
 - Zr + 4NaOH → Na4ZrO4 + 2H2
- ZrO2 + 4HCl → ZrCl4 + 2H2O
- ZrCl4 + 4NaOH → Zr(OH)4 + 4NaCl
- Zr + 2S → ZrS2
- получаване – редукция на ZrCl4 с Са => 2Ca + ZrCl4 → 2CaCl2 + Zr
3.4. приложение и значение
- Най-широкото приложение на циркония е в ядрените реактори, където се използва за
облицоване на горивните елементи и за изработване на активната зона. Цирконият
има много ниско сечение за топлинни неутрони и е високотопим, но дори минимални
количества хафний, които винаги съпътстват метала, нарушават тези негови качества.
Затова в ядрените реактори се използва цирконий с реакторен клас чистота.

4. Хафний
4.1. разпространение
- Хафният е на 45-о място сред елементите. Той е силно разсеян, не се среща в свободно
състояние и не образува собствени минерали. Най-често е в твърд разтвор на Zr с
негови съединения например цирконит, ZrSiO4, където е между 1% и 4%, а в редки
случаи достига 31%. Съществуването му е предречено от Дмитрий Менделеев през 1869
г. Открит е от Дирк Костер и Дьорд Хевеши през 1923 в Копенхаген, Дания и е наречен
на латинското име на Копенхаген – Хафния.
4.2. физични свойства
- Хафният е с пореден номер 72 и атомно тегло 178,49. Хафният е сребристосив блестящ
метал с плътност при 20 °C 13,3 g/cm3. Той е много твърд, пластичен, ковък и
труднотопим. Топи се при 2233 °C и кипи при 4603 °C.
4.3. химични свойства
- Хафният не реагира с въздуха и кислород на стайна температура. Прахообразният
хафний е пирофорен и се възпламенява на въздух при триене и удар, изгаряйки бързо и
при висока температура. При 500 – 600 °C слабо се окислява, а при 700 °C образува
HfO2.
- До 100 °C не взаимодейства с HCl, H2SO4 и HNO3, но реагира със смеси на
концентрирани органични киселини и HF и кипяща сярна киселина. Устойчив е на
разтвори на основи и NH3.
- При нормална температура хафният не реагира с N2 и H2. Реагира с азота при 700 –
800 °C до HfN, с халогените при 200 – 400 °C дава HfX4. При по-висока температура
образува карбиди, силициди и бориди, които са високотопими.[2] При 350 – 400 °C
взаимодейства с H2 до HfH2
- Тъй като във воден разтвор не съществуват простите йони Hf4+, се наблюдават
комплексообразувателни и хидролизни процеси. Солите на кислородсъдържащи
киселини се получават от HfCl4 и съответния оксид анхидрид.
- Tези соли могат да образуват анионни комплекси при взаимодействие с H2O2.
- получаване – редукция на HfCl4 с Mg=> 2Mg + HFCl4 → 2MgCl2 + Hf
4.4. приложение и значение
- От хафний се произвеждат електроди за изправителни и газоразрядни тръби. В
ракетната и космическата техника за изработването на горивни камери в ракетните
двигатели и за обшивки на космическите кораби се използват сплави на хафний
с Ta, W, Mo. Сплавта от HfC и TiC се топи при 4300 °C, което я прави най-високотопимото
вещество от всички известни материали. HfO2 е компонент в специални стъкла и
добавка към волфрама в жичките на електрическите крушки, за да се удължи срокът на
употребата им.