Благородни газове

1. Разликата между благороден и инертен елемент

- Често назоваваме благородните газове и с друго
наименование – инертни, но каква е разликата между
двете определения, ако изобщо има такава? „Инертен“
означава химически пасивен – нереактивоспособен
елемент, което се оказва невярно за някои от елементите
от тази група. „Благороден газ“ за първи път е използвано
като определение за елементите от 8-А група от немския
химик Хюго Ердман през 1898г. – наименованието прави
препратка към термина „благородни метали“, тъй като и
газовете, подобно на металите, са ниско реактивоспособни.
Ето защо най-подхдящият термин е „благородни газове“.
2. История
- През 1785 г. Хенри Кавендиш, английски химик и физик,
установява, че въздухът съдържа малка част (малко под 1
процент) вещество, което е химически по-малко активно от
азота. Век по-късно лорд Рейли, английски физик, изолира
от въздуха газ, който според него е чист азот, но открива, че
той е по-плътен от азота, който е получен чрез
освобождаването му от неговите съединения. Той
предполага, че неговият въздушен азот съдържа малко
количество по-плътен газ. През 1894 г. сър Уилям Рамзи,
шотландски химик, си сътрудничи с Рейли при изолирането
на този газ, който се оказа нов елемент - аргон. С това
откритие двамата учени достигат до заключението, че
липсва цяла група от периодичната таблица. Рамзи
продължава търсенето си на тези газове, използвайки
метода на фракционна дестилация, за да раздели течния
 въздух на няколко компонента. През 1898 г. той открива
елементите криптон, неон и ксенон и ги наименува
съответно на гръцките думи kryptós, „скрит“, néos, „нов“ и
ksénos, „непознат“. Рейли и Рамзи получават Нобеловите
награди за физика и химия през 1904 г. за откриването на
благородните газове; по думите на тогавашния президент
на Кралската шведска академия на науките, „откритието на
изцяло нова група елементи, за които нито един
представител не е бил известен със сигурност, е нещо
напълно уникално в историята на химията, като по своята
същност е напредък с особено значение в науката."
Откриването на благородните газове помогна за развитието
на общо разбиране за атомната структура. През 1895 г.
френският химик Анри Моасан прави опитна постановка за
реакция между флуора, най-електроотрицателния елемент,
и аргона, един от благородните газове, но не успява.
Датският физик Нилс Бор предлага през 1913 г., че
електроните в атомите са подредени в орбити,
заобикалящи ядрото, и че за всички благородни газове, с
изключение на хелия, най-външната обвивка винаги
съдържа осем електрона. През 1916 г. Люис формулира
октетното правило, което гласи, че октет от електрони във
външната обвивка е най-стабилното подреждане за всеки
атом; тази подредба ги кара да не реагират с други
елементи, тъй като не се нуждаят от повече електрони, за
да завършат външния си електронен слой.
3. Елементи от 8 А група
a. Хелий - На 26 март 1895 г. шотландският химик сър
Уилям Рамзи изолира хелий на Земята чрез третиране на
минерала клевеит (разновидност на уранинит с поне 10%
редкоземни елементи) с минерални киселини. Рамзи
търси аргон, но след като отделя азота и кислорода от
газа, освободен от сярна киселина, той забелязва ярко
жълта линия, която се наблюдавана и в спектъра на
Слънцето. Тези проби са идентифицирани като хелий от
Локиър и британския физик Уилям Крукс.
 От гледна точка на квантовата механика, хелият е
вторият най-прост атом за моделиране след
водородния атом. Хелият се състои от два електрона в
атомни орбитали, заобикалящи ядро, съдържащо два
протона и (обикновено) два неутрона. Стабилността и
ниската енергия на електронния облак в хелия
обясняват химическата инертност на елемента, а също
и липсата на взаимодействие на хелиевите атоми
един с друг, което води до най-ниските точки на
топене и кипене от всички елементи.
 Хелият е едноатомен инертен газ без цвят и мирис с
температура на топене 0,95 K (−272,2°C) и температура
на кипене 4,22 K (−268,9°C) (най-студената течност,
кипи в непосредствена близост до абсолютната нула).
Течният хелий е свръхпроводим и притежава
свойството свръхфлуидност. (видео)
 Не се разтваря във вода
 Има девет известни изотопа на хелий, но само хелий-3
и хелий-4 са стабилни. Хелий-4 е най-често срещаният
изотоп на Земята, изключително стабилен, получава
се чрез алфа-разпад на по-тежки радиоактивни
елементи, като напълно йонизираното му атомно
ядро представлява α-частица. Огромни количества от
хелий-4 са образувани по време на Големия взрив.
  Повечето хелий извън Земята е плазма в звезди, със
свойства, доста различни от тези на атомния хелий. В
плазмата електроните на хелия не са свързани с
неговото ядро, което води до много висока
електрическа проводимост. Заредените частици са
силно повлияни от магнитни и електрически полета.
Например, в слънчевия вятър заедно с йонизирания
водород, частиците взаимодействат с магнитосферата
на Земята, пораждайки полярно сияние.
 Хелият има нулева валентност и е химически
нереактивен при всички нормални условия. Той е
електрически изолатор, освен ако не е йонизиран.
 Хелият може да образува нестабилни съединения с
волфрам, йод, флуор, сяра и фосфор, когато е
подложен на светещ разряд, на електронно
бомбардиране или редуциран до плазма по друг
начин. Молекулните съединения HeNe, HgHe10 и
WHe2 и молекулните йони He+2, He2+2, HeH+ и HeD+
са създадени по този начин. HeH+ също е стабилен в
основното си състояние, но е изключително реактивен
- това е най-силната позната киселина на Брьонстед и
следователно може да съществува само изолирано,
тъй като ще протонира всяка молекула или
противоанион, с които контактува.
b. Неон - Поставен в газоразрядна тръба, неонът дава
плазма с червено-оранжев цвят. Освен това той има най-
тесния диапазон на втечняване от всички химични
елементи: от 24,55 K до 27,05 K (−248,45 °C до −245,95 °C,
или −415,21 °F до −410,71 °F).
  Газовият разряд в неон образува плазма с най-
интензивно светене от всички благородни газове при
нормално напрежение и ток. Човешкото око
възприема цвета като червено-оранжев поради
множеството спектрални линии в тази област.
 Неонът е първият химичен елемент, за който е
доказано, че се състои от няколко изотопа.
Съществуват три стабилни изотопа на неона: неон-20
(20Ne) (разпространение 90,48 %), неон-21 (21Ne)
(0,27 %) и неон-22 (22Ne) (9,25 %).Повсеместно
преобладава лекият изотоп 20Ne.
 В много минерали, проявяващи алфа радиоактивност,
относителното съдържание на тежките изотопи 21Ne
и 22Ne е десетки и стотици пъти по-голямо от
съдържанието им във въздуха. Това се дължи на
факта, че основни механизми за образуване на тези
изотопи са ядрени реакции, протичащи при
бомбардиране на ядрата на алуминия, натрия,
магнезия и силиция с продукти от разпада на тежки
елементи. Освен това подобни реакции протичат в
земната кора и земната атмосфера под въздействието
на космическите лъчи.
c. Аргон - Аргонът има приблизително същата
разтворимост във вода като кислорода и е 2,5 пъти по-
разтворим във вода от азота. Аргонът е безцветен, без
мирис, незапалим и нетоксичен като твърдо вещество,
течност или газ. Аргонът е химически инертен при
повечето условия и не образува потвърдени стабилни
съединения при стайна температура.
  Основните изотопи на аргона, открити на Земята, са 40
Ar (99,6%), 36 Ar (0,34%) и 38 Ar (0,06%). Естествено
срещащ се 40 К, с период на полуразпад 1,25×109
години, се разпада до стабилни 40 Ar (11,2%) чрез
улавяне на електрони или излъчване на позитрони, а
също и до стабилни 40 Са (88,8%) чрез бета разпад.
Тези свойства и съотношения се използват за
определяне на възрастта на скалите чрез K-Ar
датиране. В земната атмосфера, 39 Ar се произвежда
от дейността на космическите лъчи, предимно чрез
улавяне на неутрони от 40 Аr, последвано от емисия
на два неутрона. В подземната среда той също се
произвежда чрез улавяне на неутрони от 39 K,
последвано от протонна емисия. 37 Ar се създава от
улавянето на неутрони от 40 Ca, последвано от емисия
на алфа частици в резултат на подземни ядрени
експлозии. Има полуживот от 35 дни.
d. Криптон - благороден газ без цвят, мирис и вкус, който се
среща в следи от атмосферата и често се използва с
други редки газове във флуоресцентни лампи.
 Криптонът се характеризира с няколко резки
емисионни линии, като най-силните са зелена и
жълта. Криптонът е един от продуктите на деленето на
уран; твърдият криптон е бял.
 Естествено срещащият се криптон в земната
атмосфера е съставен от пет стабилни изотопа плюс
един изотоп (78Kr) с толкова дълъг период на
полуразпад (9,2 × 1021 години), че може да се счита за
стабилен.
e. Ксенон - течният ксенон има висока поляризуемост
поради големия си атомен обем и по този начин е
отличен разтворител. Може да разтваря въглеводороди,
биологични молекули и дори вода. Това е плътен,
безцветен благороден газ без мирис, открит в земната
атмосфера.
 Естествено срещащият се ксенон се състои от седем
стабилни изотопа: 126Xe, 128–132Xe и 134Xe.
Изотопите 126Xe и 134Xe са предсказани от теорията,
че ще претърпят двойно бета разпадане, но това
никога не е било наблюдавано, така че те се считат за
стабилни. Освен това са изследвани повече от 40
нестабилни изотопа. Най-дълготрайните от тези
изотопи са първичният 124Xe, който претърпява
двойно улавяне на електрони и 136Xe, който
претърпява двоен бета разпад. 129Xe се произвежда
чрез бета разпад на 129I, който има период на
полуразпад от 16 милиона години. 131mXe, 133Xe,
133mXe и 135Xe са някои от продуктите на делене на
235U и 239Pu и се използват за откриване и
наблюдение на ядрени експлозии.
f. Радон - Радонът е идентифициран за първи път през
1900 г. от немския химик Фридрих Е. Дорн; той става
член на групата за благородни газове през 1904 г.
 Радонът е химичен елемент със символа Rn и атомен
номер 86. Той е радиоактивен благороден газ без
цвят, мирис и вкус. Той се среща естествено в малки
количества като междинна стъпка в нормалните
вериги на радиоактивен разпад, през които торият и
уранът бавно се разпадат на различни краткотрайни
 радиоактивни елементи и олово. Самият радон е
непосредственият продукт на разпадане на радия.
Неговият най-стабилен изотоп, 222Rn, има период на
полуразпад от само 3,8 дни, което го прави един от
най-редките елементи. Тъй като торият и уранът са
два от най-разпространените радиоактивни елементи
на Земята, като същевременно имат три изотопа с
период на полуразпад от порядъка на няколко
милиарда години, радонът ще присъства на Земята
дълго в бъдещето въпреки краткия си период на
полуразпад. Разпадането на радон произвежда много
други краткотрайни нуклиди, известни като "радонови
дъщери", завършващи като стабилни изотопи на
оловото.
 Радонът няма стабилни изотопи. Охарактеризирани са
тридесет и девет радиоактивни изотопа с атомни
маси, вариращи от 193 до 231. Най-стабилният изотоп
е 222Rn, който е продукт на разпадане на 226Ra,
продукт на разпадане на 238U. Следи от (силно
нестабилния) изотоп 218Rn също са сред дъщерите на
222Rn.
g. Оганесон - Оганесон е синтетичен химичен елемент със
символа Og и атомен номер 118. За първи път е
синтезиран през 2002 г. в Обединения институт за
ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, близо до Москва,
Русия, от съвместен екип от руски и американски учени.
През декември 2015 г. той бива признат за един от
четирите нови елемента от международните научни
органи IUPAC и IUPAP. Официално е наименуван на 28
ноември 2016 г. Името е в чест на ядрения физик Юрий
 Оганесян, който изиграва водеща роля в откриването на
най-тежките елементи в периодичната таблица.
Оганесон има най-голямо атомно число и най-висока
атомна маса от всички известни елементи.
Радиоактивният атом оганесон е много нестабилен и от
2005 г. насам са открити само пет (вероятно шест) атома
на изотопа оганесон-294. Въпреки че това позволява
много малко експериментално характеризиране на
неговите свойства и възможни съединения,
теоретичните изчисления водят до много прогнози,
например, въпреки че оганеосонът е член на група 18
(благородните газове) – първият синтетичен елемент,
който е такъв – той може да бъде значително реактивен,
за разлика от всички други елементи от тази група.
4. Химични свойства
- (вече говорено за хелий)
- Неонът не образува химични съединения, запазва своята
инертност;
- През август 2000 г. аргон флуорохидрид (HArF) е образуван
от изследователи от университета в Хелзинки, чрез
облъчване на замразен аргон с ултравиолетова светлина,
съдържаща малко количество флуороводород с цезиев
йодид. Това откритие води до заключението, че аргонът
може да образува слабо свързани съединения.
- При екстремни условия криптонът реагира с флуор, за да
образува KrF2 съгласно следното уравнение:
 - След откритието на Нийл Бартлет през 1962 г., че ксенонът
може да образува химически съединения, биват открити и
описани голям брой ксенонови съединения.
 Известни са три флуорида: XeF2, XeF4 и XeF6.
Теоретизира се, че XeF е нестабилен. Това са
отправните точки за синтеза на почти всички
ксенонови съединения. Твърдият, кристален
дифлуорид XeF2 се образува, когато смес от газове
флуор и ксенон се изложи на ултравиолетова
светлина. Ултравиолетовият компонент на
обикновената дневна светлина е достатъчен.
Дългосрочно нагряване на XeF2 при високи
температури под NiF2 катализатора дава XeF6.
Пиролиза на XeF6 в присъствието на NaF дава XeF4 с
висока чистота.
 Ксенонът не реагира директно с кислорода;
триоксидът се образува чрез хидролиза на XeF6.

 Може да взаимодейства и с въглерод.

- Единственият потвърден изотоп на оганесон, 294Og, има
твърде кратък период на полуразпад, за да бъде химично
изследван експериментално. Следователно, все още не са
синтезирани съединения на оганесон. Свързването между
оганесон и водород в OgH се предвижда да бъде много
слабо и може да се разглежда като чисто взаимодействие
на Ван дер Ваалс, а не като истинска химична връзка.
5. Приложения
- Докато балоните са може би най-известната употреба на
хелий, те са незначителна част от цялата употреба на хелий.
 От световното общо производство на хелий през 2014 г. от
около 32 милиона кг (180 милиона стандартни кубични
метра) хелий годишно, най-голямата употреба (около 32%
от общото количество през 2014 г.) е в криогенни
приложения, повечето от които включват охлаждане на
свръхпроводящите магнити в медицински MRI скенери.
Други основни приложения са системи за херметизиране и
прочистване, заваряване, поддържане на контролирана
атмосфера и откриване на течове.
- Неонът често се използва в табели и произвежда
безпогрешна ярка червеникаво-оранжева светлина.
Въпреки че тръбните светлини с други цветове често се
наричат "неонови", те използват различни благородни
газове или разнообразни цветове флуоресцентно
осветление.
- Неонът се използва във вакуумни тръби, индикатори за
високо напрежение, мълниеотводи, телевизионни тръби и
хелиево-неонови лазери. Втечненият неон се използва в
търговската мрежа като криогенен хладилен агент на мест,
които не изискват по-ниския температурен диапазон,
постижим с по-екстремно охлаждане с течен хелий.
- Kато работен газ в плазмените технологии, в
криохирургията за унищожаване на ракови клетки, за
аргонови лазери, поради инертните си свойства се
използва в музеите за запазване на важни документи и
предмети от стареене, използва се в производството на
вино за третиране на съдовете, в които то се съхранява.
Отнема кислорода от тях и по този начин предотвратява
превръщането на виното в оцет;
- Множеството емисионни линии на Криптон правят газовите
разряди на йонизиран криптон да изглеждат белезникави,
което от своя страна прави базираните на криптон крушки
полезни във фотографията като източник на бяла светлина.
Криптон се използва в някои фотографски светкавици за
високоскоростна фотография. Криптон-83 има приложение
в магнитно-резонансната томография (MRI) за
изобразяване на дихателните пътища. По-специално, той
позволява на рентгенолога да прави разлика между
хидрофобни и хидрофилни повърхности, съдържащи
дихателни пътища.
- Ксенонът се използва в устройства, излъчващи светлина,
наречени ксенонови светкавици, използвани във
фотографски светкавици и стробоскопични лампи.
Ксенонът се използва и за анестезия, но е по-скъп от
конвенционалните анестетици.