ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 50

Г Л А В А IV
ДЕЗИНФЕКЦИЯ С ОЗОН
За пръв път озонът беше използван за дезинфекция на водите в началото
на миналия век във Франция. Неговата употреба се разрасна и разпростря в
няколко страни на Западна Европа и дори в Северна Америка. В целия свят
има над 1 000 инсталационни системи за дезинфекция с озон, приложими
основно за третирането на води. Около 200 от тях са в Северна Америка.
Основно в тези инсталации се следи и контролира вкусът, миризмата и цветът
на водата. В днешни времена озонът се е превърнал в доста
конкурентноспособен дезинфектант на отпадъчни води от икономическа
гледна точка. При третирането на водата озонът се използва и за контролиране
нейния мирис, а също така за отстраняването на разтворими органични
вещества. Характеристиката на озонът, неговите химически способности,
анализът му като дезинфектант и представянето на самия процес на
използването на озон са представени по-надолу.
4.1. Отличителни черти на озона
Озонът е нестабилен газ, получен при разграждането на кислородните
молекули и тяхното превръщане в атомен кислород. Озонът може да бъде
получен чрез електролиза, фотохимични и радиохимични взаимодействия.
Озон се произвежда и чрез ултравиолетова светлина по време на
гръмотевични бури. Озонът е син газ с отблъскваща миризма. Поради
неприятната си миризма наличието му може лесно да бъде установено.
Стабилността на озона във въздуха е много по-голяма отколкото във вода, но
и в двата случая е не повече от няколко минути. В газообразно състояние
озонът е експлозивен когато концентрацията му достигне 240 g/m 3 (20 % тегло
във въздуха). Отличителните черти на озона са отбелязани в таблица 3.3.
Разтворимостта на озон във вода е развито в закона на Хенри. Характерните
константи за озона според този закон са отразени в таблица 4.1, 4.2, 4.3.
Таблица 4.1
Свойства на озона
Свойствa Единици Стойност
Молекулно тегло g 48.0
Точка на кипене °C -111.9±0.3
Точка на топене °C -192.5±0.4
Латентна топлина на изпарение при 111.9°C kJ/kg 14.90
3
Плътност на течността при -183°C kg/m 1574
Плътност на парите при 0°C и 1 atm g/ml 2.154
Paзтворимост във вода при 20.0°C mg/l 12.07
Парен натиск при -183°C kPa 11.0
Плътност на парите в сравнение със сух единици 1.666
въздух при 0°C и 1 atm
Специфичен обем на пapите при 0°C и 1 atm m3/kg 0.464
Критична температура °C -12.1
Критично налягане kPa 5532.3
ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 51

Таблица 4.2
Стойност на Константaта на Хенри за озон
Температура, °C Константa на Хенри, atm/mol
0 1940
5 2180
10 2480
15 2880
20 3760
25 4570
30 5980

Фигура 4.1. Елемент от системата за дезинфекция с озон: (a) блок-

схема на системата за дезинфекция с озон; (b) схема на част от
производството на озон
ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 52

4.2. Химични характеристики на озона

Някои от химичните способности на озона могат да бъдат обяснени чрез
процесите му на разлагане, отразени в уравн. 34, 37.
O3 + H2O → HO3+ + OH- (34)
+ -
HO3 + OH → 2HO2 (35)
+ -
O3 + HO2 → HO + 2O2 (36)
- +
HO + HO2 → H2O + O2 (37)
+ -
Свободните радикали НО2 и НО , които се образуват, имат много добри
окислителни качества и са най-активни по време на дезинфекцията. Тези
свободни радикали притежават силата да взаимодействат с други замърсители
във водните разтвори.

4.3. Компоненти на системите на дезинфекция с озон

Една завършена озонова система за дезинфекция, като тази показана във
фигура 4.1, се състои от следните компоненти: 1. захранване; 2. устройства за
подготовка на снабдяването с газ; 3. устройства, в които да се осъществява
контакта между озона и течността, която ще бъде подложена на дезинфекция;
4. устройства за разграждането на свободния газ (Райс, 1996 г.).
Таблица 4.3
Типична енергия изисквана при употреба на озон
Компонент Озон, kWh/kg
Подготовка на въздух (компресор и сушилня) 4.4-6.6
Произвеждане на озон:
Захранване с въздух 13.2-19.8
Чист кислород 6.6-13.2
Озон контакт 2.2-6.6
Всичкият различни употреби 1.2-2.2

4.3.1. Енергийни изисквания

Основното изискване тук е превръщането на кислорода в озон.
Допълнителна мощност е необходима за захранването с газ, осъществяване на
контакт с озона, разграждане на остатъчния озон и за контролирането,
оборудването и съоръженията за наблюдение и контрол. Енергийните
изисквания са отразени в таблица 4.3.

4.3.2. Подготовка на захранването с газ

Озонът може да бъде придобит от въздуха, от високо обогатен на
кислород въздух и от кислород с висока чистота. Ако за получаването на озон
се използва обикновен въздух, от него трябва да бъдат отстранени влагата и
другите съставни частици. Обработката на въздуха преминава през: 1.
компресия на газ; 2. охлаждане и изсушаване на въздуха; 3. филтриране на
въздуха. Ако се използва висококачествен чист кислород не е необходимо да
се следват някакви стъпки.
ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 53

4.3.3. Производство на озон

Тъй като озонът е много нестабилен, той много лесно се трансформира в
кислород, поради което трябва да бъде произвеждан навън. Най-ефикасния
метод за производството на озон в днешно време е чрез електрическо
освобождаване. Озонът се получава от въздух или кислород с голяма чистота
при подаването на високи волтове ток през дупките на тесни електроди (фиг.
4.1б). Високо волтажния ток разгражда една молекула кислород, която се
трансформира в две други кислородни молекули и се образуват две озонови
молекули. Струята газ, която се получава ще съдържа в теглото си от 1-3 %
озон, а ако озонът се образува от чист кислород с най-новите и модерни
генератори, този процент ще нарасне до три пъти (3-10 %).

4.3.4. Реактори за контакт с озон

Концентрацията на озон, придобит от въздуха или от чист кислород е
толкова ниска, че за трансформирането му до течна фаза възниква сериозна
загриженост от икономическа гледна точка. За тази цел се използват дълбоки
и покрити места. Схематична диаграма на типичния процес на дезинфекция с
озон е представена във фигура 4.2. От тази фигура можем да видим, че се
използват покрити контактора с три кухини. На дъното на първата се
инжектира озонът. Тук се осъществява и първата бърза реакция на озона.
Смесената течност от отпадъчни води и озон след това преминава във втората
кухина на контактора. Тук реакциите са по-забавени отколкото в първия.
Обикновено тук се извършва дезинфекцията. В третата кухина на контактора
обикновено се дозавършва бавната реакция на взаимодействие от втората
кухина и озонът се трансформира. Специални миксери също се използват за
разграждането на озона. Чрез добре изграден дифузер може да се постигне до
90 % трансфер на озона.

Фигура 4.2. Типична технологична схема за употреба на озон за

дезинфекция
ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 54

4.3.5. Разрушаване чрез външни (свободни) газове

Външните (свободните) газове трябва да бъдат използвани за
разрушаването и унищожаването на останалия озон, тъй като той е
изключително раздразнителен и токсичен. Продуктът, който се получава при
разрушаването на озона е чист кислород и той може да бъде рециклиран, но
ако първоначално озонът е получен от чист кислород.

4.4. Ефективност на озона като дезинфектант

Озонът е изключително реактивен оксидант. Смята се, че унищожаването
на бактериите чрез озон става директно поради факта, че пряко се разрушава
клетъчната стена. Влиянието на характеристиките на водите върху
дезинфецията с озон е представено в таблица 4.4. Наличието на окисляващи
съединения ще доведе до възходящо преместване на кривата на деактивиране.
Озонът също така е много ефективно противоглистно средство и се смята,
че в тази насока е дори по-ефективен и от хлора. В резултат на използването
на озон не се разграждат твърди частици.

Таблица 4.4
Влияние на състава на отпадъчните води при употребата на озон за дезинфекция на отпадъчни води
Състав Въздействие
BOD, COD, TOC, Органични съединения, които включват BOD и COD
и т. н. могат да проявят нужда от хлор. Степента на намеса
зависи от техните функционални групи и химичната
им структура
Хумусен Влияе на степента на разграждане на озона и на
материал нуждата от озон.
Масло и грес Може да проявява нужда от озон
TSS Нарастваща нужда от озон и защита на прикрепените
бактерии
Aлкaлии Никакъв или много малък ефект
Твърдост Никакъв или много малък ефект
Амоняк Никакъв или много малък ефект може да се
предизвика при високо pН
Нитрити Окислява се от озон
Нитрати Възможно е да се редуцира активно от озона
Желязо Окислява се от озон
Манган Окислява се от озон
pH Въздейства върху степента на разграждане на озона
Производствен В зависимост от съставките може да се появят дневни
отток или сезонни вариации в нуждата от озон

Процесите на озониране не се влияят от амониевите йони или от нивото

на pН. Именно поради тази причина употребата на озон се счита за
алтернативен метод дори и пред хлорирането и хипохлорирането, особено ако
след използването на хлорните методи се налага дехлориране. В таблица 2.4
ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 55

беше предоставена информация за ефективността на озона при

унищожаването на бактериите.

4.5. Моделиране на процеса на дезинфекция чрез озон

Както вече беше обяснено в предната част, моделите, разработени да
опишат процесите на дезинфекция с хлор се използват и за описване на
процесите, при които се използва озон, като уравнение 38 се променя в
уравнение 39.
N/N0 = 1 при U < q (38)
-n
N/N0 = (U)/q] при U > q (39)
където N = количество на организмите останали след дезинфекцията;
N0 — количество на организмите присъствуващи преди дезинфекцията;
U = утилизиране (или трансфериране) дозата на озон, mg/l;
n = наклон на съответната линия на дозата;
q = стойност на x прекъсване когато N/N0 = 1 или log N/N0 = 0.
Трябва да бъде увеличена дозата на озона. Необходимата доза е посочена
в уравнение 40.
D = U (100 / TE) (40)
където D = необходимата доза озон, mg/l;
U = утилизиране (или трансфериране) дозата на озон, mg/l;
TE = трансферираща способност на озона, %.
Типичния коефициент на полезно действие за трансфер на озон варира от
80 до 90 %.

4.6. Необходими дози озон за дезинфекция

Изискваната доза озон може да бъде установена чрез: 1. първоначалната
нужда на отпадъчните води от озон и 2. изискваната доза озон според
уравнения 39 и 40. Необходимата доза изисквана, за да срещне
първоначалните нужди зависи от съставните части на отпадъчните води.
Типични стойности за нуждата от озон при разнообразни отпадъчни води при
контактно време от 15 min са отразени в таблица 4.5. Трябва да се има
предвид, че данните от таблица 4.5 се използват по-скоро като напътствия при
определяне на дозите озон, които се изискват. В повечето случаи те не са
достатъчни и се налага провеждането на специални проучвания (фиг. 4.3), за
да се установят дозите на необходимия озон.

4.7. Формирането на странични продукти и техния контрол

Както и при хлора, така и при дезинфекцията с озон могат да се получат
нежелани странични продукти. Формирането и контрола на такива са
разгледани в таблици 4.5, 4.6 и фигура 4.3.

Таблица 4.5
Типични дози озон необходими за достигане на дезинфекция стандартни
колиформи в различни отпадъчни води при 15 min време за контакт
Тип на отпадъчните води Начален брой Доза озон, mg/l
ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 56

колиформи, Стандартни отпадъчни води,

MPN/100 ml MPN/100 ml
1000 200 23 ≤ 2.2
Необработени отпадъчни 107-109 15-40
води
Първично обработени 107-109 10-40
отпадъчни води
Обработени с Trickling 105-106 4-10
филтър
Обработени с активeн 105-106 4-10 4-8 16-30 30-40
въглен
Филтрирани през активен- 104-106 6-10 4-8 16-25 30-40
въглен
Нитрифицирани отпадъчни 104-106 3-6 4-6 8-20 18-24
води
Филтрирани след 104-106 3-6 3-5 4-15 15-20
нитрифициране отпадъчни
води
Микрофилтрирани 101-103 2-6 2-6 3-8 4-8
отпадъчни води
След обратна осмозаa 0 0 0 0 1-2
От септичен резервоар за 107-109 15-40
отпадъчни води
След периодично действащ 102-104 4-8 10-15 12-20 16-25
пясъчен филтър

Фигура 4.3. Типична пилотна инсталация с контактор употребяван за

тестване на въздействието на озон за дезинфекция и окисление на
органиката

Таблица 4.6
ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 57

Представяне на дезинфекционните вторични продукти резултат от

озониране на отпадъчни води съдържащи органични и подбрани неорганични
съставки
Алдехиди Бромни вторични
a
Формалдехид продукти
Ацеталдехид Бромен йон
Глиоксал Бромoформ
Метилглиоксал Бромоцетни киселини
Киселини Бромпикрин
Оцетна киселина Бромен ацетoнитрил
Мравчена киселина Цианогенен бромид
Оксалова киселина Други
Сукцинова (янтарна) Водороден прекис
киселина
Алдо- и кетокиселини
Пирова киселина
(Пироват)
a
Бромният йон трябва да присъства в бромните вторични продукти

4.7.1. Формиране на нежелани странични продукти в резултат на

използването на озона като дезинфектант
Едно от предимствата на озона е, че той не формира хлорирани странични
продукти като трихалометани (THM’s), халоoцетни киселини (HAA’s) (табл.
2.7). Въпреки това обаче е факт, че озонът също формира вредни страничини
продукти като алдехиди, различни киселини, алдо- и кетокиселини. В
присъствието на бром пък могат да се образуват и други нежелани остатъчни
продукти като неорганични броматни йони, бромоформ, бромна оцетна
киселина, бромни ацетонитрили и цианобром (таблица 2.7). В някои случаи
може да бъде образуван и водороден пероксид. Количествата ще зависят от
първоначалните компоненти. Тъй като характеристиките на водата варират на
различните места, трябва да бъдат правени пилотни тестове, за да може да се
установи ефективността на озона като дезинфектант.

4.7.2. Контрол върху формирането на вредни остатъчни продукти в

резултат на дезинфекцията с озон
Тъй като небромните съединения лесно деградират, те могат да бъдат
отстранени с помоща на различни биологично активни процеси. Много по-
комплексно е премахването на страничните вредни продукти, ако се
наблюдава наличие на бром. Ако наличието на бромни остатъчни продукти се
яви сериозен проблем, то може би добра алтернатива ще бъде да разгледаме
използването на ултравиолетовата радиация за целите на дезинфекцията.

4.8. Влияние на използването на озон върху околната среда

ТУ-Габрово ДИПЛОМНА РАБОТА ЛИСТ No 58

Докладвано бе, че озоновите остатъци могат да бъдат изключително

токсични за водния живот. Както и да е, тъй като озонът се разсейва лесно, до
момента на изтичането на отточните води в приемащите ги води, обикновено
няма да има намерени озонови остатъчни продукти. Няколко изследователя са
докладвали, че използването на озон може да доведе до производството на
някои видове токсични и канцерогенни продукти. Тези продукти са нетрайни
и присъствието им във водата е в рамките сами на няколко минути. През 1999
г. Уайт заявява, че озонът разрушава някои вредни органични субстанции като
хумусната киселина (предшественик на трихалометан) и малатион. Дали ще се
формират някакви междинни вредни токсични продукти по време на процес
на обработка с озон зависи от дозата озон, времето за контакт и природата на
съставките.

4.9. Други предимства от използването на озон

Допълнително предимство на озона, свързано с употребата му като
дезинфектант е, че концентрацията на разградения кислород в отточните води
ще се издигне почти до точката на насищане, т. к. озонът лесно се разгражда
до кислород. Увеличената кислородна концентрация може да елиминира
нуждата от реаерация на отточните води. Тъй като озонът се разгражда бързо
не се появяват някакви химични остатъчни продукти за отстраняване, както е
при хлорните остатъци.