4/ хигиена на атмосферния въздух. Химични фактори.

Атмосферно замърсяване –
източници,основни замърсители,преки и косвени здравни ефекти.
Химичен състав на атмосферния въздух
Постоянният химичен състав на въздуха съдържа (об. %): азот - 78.0842%, кислород
-20.9463%, аргон - 0.93422%, въглероден диоксид - 0.03811%, бодни пари - около 1% и
други (хелий, неон, криптон, ксенон, радон, водород, озон ) - 0.002%.
Кислород. От всички газове в атмосферата, той има най-голямо значение за живота на
човека защото осигурява окислителните процеси в клетките, при които от разпадането
на хранителните вещества се освобождава необходимата за жизнените процеси
енергия.
Кислородният дефицит води до различни патологични процеси, свързани с промени в
метаболизма, нарушения в термобаланса на организм (прегряване, преохлаждане),
намаляване на имунния капацитет, увеличаване на риска от инфекциозни заболявания и
пр. Особено чувствителна към хипоксията е централната нервна система. Недостигът
на кислород се позитивира при намаляване на концентрацията му под 17 об % -
критична концентрация, имаща важно значение за хигиенната оценка на въздуха.
Системното и продължително пребиваване в атмосфера с понижено кислородно
съдържание (около 17-18 об %) 8 претрупани, с недостатъчен обем, лошо вентилирани
жилища, работилници, учебни стаи, административни помещения и др., води до
натрупване на недоокислени продукти в организма, които са причина за намалена
работоспособност, телесна умора, психична възбуда, забавяне на физическото и
изоставане в умственото развитие на децата. В такава среда се повишава общата
заболеваемост и смъртност, скъсява се генната програма на дълголетието. При
съдържание на кислород до 12 об % се наблюдава силна отпадналост, виене на свят,
задух; към 10 об % настъпва загуба на съзнанието, а при 8 об % - смърт. В най-висок
риск са болните от анемии, сърдечносъдови, белодробни и нервни заболявания, поради
свързаните с тези заболявания предпоставки за дефицит в доставката на кислород до
тъканите. Най-Важният показател за хигиенната практика е парциалното налягане
на кислорода ВъВ Вдишания Въздух. При нормално атмосферно налягане, то е около
21,28 кРа, но с изкачване във височина значително намалява, като след 8-я км се
изравнява с това на водните пари и въглеродния диоксид в алвеолите. В резултат на
последното, усвояването на кислорода от въздуха става практически невъзможно и
бързо настъпва смърт.
Азот. Азотът е преобладаваща част от атмосферния Въздух, но не оказва непосредствено
влияние върху физиологичните функции на организма. При нормално атмосферно налягане той
е индиферентен газ и има значение като разредител на кислорода. В алвеолите и тъкани-
те/тъканните течности е химически неактивен. При повишаване на парциалното му налягане
над 505,6 кРа, в началото се наблюдава възбуда, а след това наркотично действие с психични
прояви (халюцинации, сънливост), разстройство в координацията на движенията и др. Пълна
наркоза настъпва при повишаване на парциалното налягане на азота до 3040-4043 кРа.
Голямо е значението на азота и като основополагащ елемент в белтъчния синтез. Чрез
усвояването му от някои бактерии и синъо-зелени водорасли, той се превръща в използваеми от
растенията и животните органични съединения. При интензивни електрически процеси в
атмосферата е възможно и свързването му с кислорода до азотни оксиди, които с атмосферните
осадъци попадат в почвата и се трансформират в усвоими от растенията нитрати. Растителният
метаболизъм ги превръща в белтъчини.
Въглероден диоксид. Източници на въглероден диоксид в атмосферата са дишането,
ферментацията, гниенето, вулканите, изветрянето на варовиците, различни
антропогенни дейности. Нормално той не се натрупва във въздуха, поради усвояването
му от растенията чрез процеса фотосинтеза, при който се трансформира в органично
вещество.
Въглеродният диоксид има съществено физиологично значение за човека.
Възбуждайки центъра на дишането, той поддържа дихателния ритъм, поради което е
наречен "хормон на дишането". Когато неговото количеството се увеличи над
допустимото ниво, се затруднява отделянето му от белите дробове, което води до
увеличаване на нивото му В кръвта и тъканите. Последствието от това е респираторна
ацидоза, затрудняваща окислителните процеси, в резултат на което се натрупват
недоокислени продукти и се създават условия за развитие на метаболитна ацидоза.
Установено е, че даже краткотрайно пребиваване в помещения с 0,5 об % съдържание
на С02 води до промени в дишането, периферното кръвообращение и електрическата
активност на мозъка. Концентрация на С02 над 2 об % предизвиква тежки смущения -
задух, учестено дишане; при 5 об % се наблюдава загуба на съзнанието а при 8-10 об %
- смърт. Повишеното ниво на СО обикновено се съпровожда с нарастване на
концентрациите и на други вредни вещества, увеличаване броя на микроорганизмите,
неблагоприятни промени в микроклиматичните условия, йонизацията на въздуха и пр.
Въглеродният диоксид в атмосферата има и важно екологично значение. Той е основният
компонент в спектъра на термодинамично активните парникови газове.
Водни пари. Те постъпват в атмосферата от изпарението на океаните, моретата и другите бодни
басейни, разположени на сушата. Основното количество водни пари се намира в слоевете близо
до земната повърхност (височина 2-3 кт).Наличието на водни пари в атмосферата е
изключително важно по няколко причини - образуват облаците и валежите, участват в
атмосферните топлообменни процеси и поглъщат лъчиста енергия (дълговълно-вата радиация).
Озон. Образува се в атмосферния Въздух под влияние на късовълновите ултравиолетови лъчи
и при бури с интензивни електрически разряди; най-голямо количество от него се натрупва над
моретата, на височина 20-40 км. Общо-биологичното му значение в стратосферата се изразява в
защита на земния живот от убийствените къси ултравиолетови лъчи. При нормални условия (в
незамърсена атмосфера) озонът е една от природните съставки на парникови газове в
тропосферата, задържащи необходимата инфрачервена радиация от слънчевия спектър, с което
допринася за запазване на топлинния баланс в приземните слоеве на атмосферата.
С масивното атмосферно замърсяване, съпровождащо научно-техническото и индустриално
развитие на човечеството, възникнаха два озонови проблема:
1. Намаляване на стратосферния озон (5-6 % на десетилетие, причинено главно от хлор-
флуорвъглеводородите и други газоВе с антропогенен произход) - "озонова дупка".
- Изтъняването на озоновия слой беше констатирано най-напред над Антарктида, но по-късно се
установи и над Арктика, както и над Австралия. Счита се, че една от основните причини за
намаляването на озона в стратосферния слой е изхвърлянето на фреони (хлор-флуор-
въглеводороди) в тропосферата. Те са изкуствени съединения, създадени за първи път през
1930год. с масово приложение в хладилници, климатици и др. В тропосферата остават
непроменени, но издигайки се във височина, техните молекули се разграждат под въздействието
на енергията от УВ лъчи и освобождават хлор, който разрушава озоновата молекула.
Сl + 03 -+ СlO + 02
Сl O + О, -> 02 + Сl
Принос в намаляването на озоновия слой имат и азотните оксиди, отделяни от авио-транспорта
и бром-флуор-въглеводородите (халони).
2. Непрекъснато увеличаване на тропосферния озон (10-12 % на десетилетие),
инициирано главно от азотни оксиди, въглероден монооксид, летливи въглеводороди и
други антропогенни замърсители). Значението на тоВа увеличаване е, че се Включва в
причинния комплекс, предизвикващ глобалните климатични промени на нашата
планета. От друга страна, Влиянието на озона като силен оксидант, корелира
положително с повишената честота на носо-гърлени, дихателни, очни и други
заболявания в замърсените райони.
Атмосферно замърсяване - същност, здравно значение, профилактика
Един от най-важните критерии за оценка на жизнената ни среда е качеството на атмос-
ферния Въздух. Под "качество на атмосферния въздух" се разбира състоянието на
приземния атмосферен слой, определено от състава и съотношението на
естествените съставки и добавените Във въздуха вещества от природен или
антропогенен произход. Това понятие отразява нивото на атмосферно замърсяване,
респ. вида и количеството на атмосферните замърсители. Като "атмосферен
замърсител" се определя всяко пряко или косвено постъпващо в Въздуха вещество,
което е в състояние да окаже определено вредно въздействие върху населението и
околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или
предотврати възможностите за използване на полезните качества на природната
среда.
Класификация.
1.Според химичната си природа атмосферните замърсители се разделят на органични
и
неорганични.
2.Според агрегатното си състояние те биВат твърди и течни аерозоли, газове и пари.
3.Според произхода си, атмосферните замърсители са първични и вторични.
Първичните
атмосферни замърсители попадат в атмосферата без промяна от отделящите ги
източни-
ци, а вторичните се образуват при Взаимодействие между първичните и/или между
първичните и нормалните съставки на атмосферата.
Тъй като съвременното население прекарва по-голямата част от ежедневието си в за-
крити помещения е важно да се има предвид и замърсяването на атмосферата в дома,
на работното място и пр. Замърсяването на "вътрешната среда" може да се дължи на
тютюнопушене, на различни отоплителни системи, на отделящи се химични вещества
от пластмасови покрития, бои и много др. Различно по количество и състав е и
проникващото "отвън" замърсяване в зависимост от Височината (етажа), на която е
разположено помещението, което още повече затруднява индивидуалната експозиция.
В тази част на изложението са представени само елементите на въпроса, отнасящи се
до атмосферното замърсяване в селищната среда.
Източниците на атмосферно замърсяване
1.Природни източници са вулканичната дейност, пустинните пясъци, морският
(солев) прах, космичният прах, растителните аерозоли, микроорганизмите, спорите и
др.
2. Антропогенните източници, които в нашата съвременност са с много по-голямо
значение от природните, са:
а. Промишленост
• черна металургия (СО, СО2, S02, Н2S, прах, фенол, бензол, олоВо, манган, барий и др.)
• цбетна металургия (РЬ, Сu, Zn, Сd, Аs, Мn, S02 , прах редки метали и др.);
• производство на строителни материали (прах, РЬ, Аs, Мn, СО, С02, S02и др.);
• химическа (амоняк, азотни и серни оксиди и киселини, Въглеводороди, СО, С02, СS2,
СI и др.) и фармацевтична промишленост (алкохоли, естери, антибиотици, прах, хлоро-
форм, тетрахлорметан, анилин и др.);
• целулозно-хартиено производство, машиностроене и др.;
б. Топлоелектроцентрали, промишлени, обществени и частни котелни инсталации
особено тези, използващи твърдо гориво;
в. Инсинерация (изгаряне на отпадъците - комунално-битови и промишлени) -
диокси фурани и др.;
г. Транспортът (автомобилен, въздушен, Воден) - над 200 Вида завърсители;
 д. Опитите с различни Видове оръжия (голям брой газови замърсители, прах,
радиоактивни елементи);
е. Селско стопанство (разпространяване на замърсители в атмосферата при торене,
обработка с пестициди, събиране и съхранение на животински отпадъци и др.)
Трябва да се отбележи, че промишлените предприятия и топлоелектрическите централи
бяха най-масивните източници на атмосферни замърсители до втората половина на 20
век.
УслоВия, влияещи върху нивото на атмосферното замърсяване.
Концентрациите на атмосферните замърсители във въздуха зависят от следните основни
фактори:
-Количеството на емисиите
-Посоката и скоростта на вятъра
-Температурата на въздуха
-Влажността на въздуха
-Разстоянието от източника
-Височината на комините.
Най-висока концентрация на атмосферните замърсители се установява в това направление, в
което духат преобладаващите ветрове. Това има изключително голямо значение за вземане на
правилни управленски решения, относно зонирането на населените места и ситуирането на
обектите, които отделят атмосферни замърсители. Тази част от територията на едно селище,
която е разположена в посоката на преобладаващите ветрове, се определя като надветрена зона,
а противоположната й част - като подветрена зона. Например, ако в едно селище западните
ветрове са с най-голям относителен дял спрямо ветровете от другите основни посоки, западната
част от територията на това селище е надветрената зона, а източната й част - подветрената зона.
Правилното зониране налага обектите, изискващи повишена здравно-екологична защита (напр.
големи учебни и здравни комплекси) да бъдат разположени в надветрената зона, а
предприятията, които са източници на атмосферни замърсители - в подветрената зона.
Стриктното спазване на това правило е изключително трудно, особено за силно урбанизираната
селищна среда. Много често един промишлен обект (източник на замърсяване) е правилно
разположен в подветрената зона на едно селище, но попада в надветрената зона на друго, близко
разположено населено място.
От височината на комините в голяма степен зависи разсейването на замърсителите. Колкото те
са по-високи, толкова замърсителите се разсейват на по-голямо разстояние, разреждат се в по-
голям обем въздух и концентрациите им в населеното място са по-ниски.