Парников ефект

ИЗРАБОТИЛ: АЛЕСИА ПЕРЕГО

 Последици

 Парниковият ефект е процес, чрез който лъчепреминаването през атмосферата на

планетата, затопля земната повърхност до температура над тази, която би била
без тази атмосфера. При него се наблюдава повишена температура на ниските
слоеве на атмосферата в сравнение с топлинното излъчване на
планетата. Газовете, чиито молекули го предизвикват се
наричат парникови газове. Парниковите газове са не повече от 1% от
земната повърхност и въпреки това, те регулират климата като
създават "завивка" от топъл въздух около Земята.
 История

 За първи път парниковият ефект е наблюдаван от Жозеф Фурие

през 1824 г. и е проучен количествено от Сванте Арениус през 1896
г. Името идва от аналогията с ефекта, който се получава
в парниците, използвани в селското стопанство.
 Необходимост

 Те смятат, че без него средната температура на Земята би била -

18°C вместо сегашната 15 °C. Това би направило живота на Земята
невъзможен, тъй като би означало лишаване на планетата от вода
в течно състояние, а тя е основната предпоставка за възникването
и разнообразието на живота.
 Зло

 Човешката дейност води до увеличаване на парниковите

газове в атмосферата, което причинява нагряване на ниските ѝ
слоеве. Всяка промяна, която настъпва в способността на Земята
да отразява или поглъща топлина, води до изменение на
температурата на атмосферата и океаните и може да доведе до
промяна в климата на цялата планета или до т.н. глобално
затопляне. Повишаването на температурата може да доведе до
отдръпване на ледниците, повишаване на нивото на океаните и
промени в количеството на валежите. Като следствие от това се
увеличават броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и
други природни бедствия.
 Предотвратяване

 Някои начини за предотвратяване:

1. Рециклиране на хартиени продукти
2. Спестяване на енергия
3. Запазване на дърветата
 Парникови газове

 Основният фактор за парниковия ефект в земната атмосфера са водните пари. Озонът се е увеличил с около
30% вследствие на индустриализацията. Той е една от основните причини за формирането на смог в
големите градове и промишлените центрове, както и за парниковия ефект. Метанът (CH4) е безцветен и
запалим газ, без миризма. Формира се при разлагане на биологични отпадъци. Наричан е още блатен газ,
защото е в изобилие около блата. За последните три столетия неговата концентрация е станала двойна, но
се очаква за следващите 100 години да се удвои отново. Метан се отделя при отглеждането на добитък,
добиване на въглища, сондиране и от боклука, който изхвърляме всеки ден и който след това е оставян да
се разлага на открито. Диазоният оксид (N2O), известен още като „райски газ“, често се използва в
медицината като обезболяващо средство. Създаван е най-вече от човешки и животински отпадъци. Макар
неговата концентрация да не се е увеличила драстично, той успява да се задържи в атмосферата повече от
100 години.
Край!!!