ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЕДАГОГИЧЕСКИ

„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
по
Екологично образование
ТЕМА:

Вредните емисии
Изготвил: Проверил:
Пловдив

2020
Спасението на света лежи в човешкото сърце, в човешката сила да се
разсъждава, в човешката смиреност и човешката отговорност. Все още се
люшкаме в деструктивното и вярваме напразно, че човекът е върхът на
съзиданието, а не част от него… Все още не знаем как да поставим морала
пред политиката, науката и икономиката. Все още не сме в състояние да
разберем, че единственият общ стълб на всички дейности – ако трябва да
са морални – е отговорността. Отговорността е нещо по-висше от мето
семейството, моята държава, моята фирма, моя успех.

-ВацлавХавел

Когато ви карат да говорим за “околната среда”, какво мислите първо?

Евробарометър дава отговори, които включват промените в климата,

замърсяването в градовете, защита на природата, бедствия, предизвикани
от хората, като нефтени разливи, промишлени инциденти, земетресения,
наводнения и други природни бедствия и изразходването на природните
ресурси. Не е изненада, че най-важният проблем е различен в различните
страни, например замърсяването на водите в Балтийско море за
гражданите на балтийските страни, докато в Малта и България това е
замърсяването на въздуха.

Въздухът, който дишаме, може да бъде замърсен, например, от емисии от

вредни частици от моторни превозни средства и промишлеността, както и
от горивата в домакинството и тютюневия дим. Други замърсители
включват озона на ниско ниво и микроорганизмите, свързани с влагата. В
европейския регион на СЗО2, излагането на въздействието на частиците
намалява средната продължителност на живота на всеки човек със средно
от почти година. Пониженото качество на въздуха нарушава правото на
живот и до най-високия постижим стандарт на физическо и умствено
здраве.
Въпрос: По какви начини въздухът, водата и земята се замърсяват в
околната среда, където живеете?

Живеем на ограничено пространство, където всяко нещо е свързано с

друго, например, чрез хранителната верига и циклите на водата и скалите.
Съществува известна гъвкавост в природата, но сериозното нарушаване на
тези цикли, например чрез замърсяване, неподходящи селскостопански
практики, проекти за напояване или големите обеми на промишления
риболов, дестабилизират баланса в природата. Ядрените катастрофи в
Чернобил и Фукушима, загиването на дърветата в Шварцвалд в Германия в
резултат на киселинните дъждове, дезертификацията на Южна Испания,
пресушаването на Аралско море в Узбекистан и проектът за язовир Илису
в Турция са примери за начина, по който човекът в процеса на развитие
уврежда природната среда с цялата си икономическа дейност и самия
живот.

„Изгарянето на въглища, петрол и газ е най-големият източник на емисии

серен диоксид, които причиняват критични нива на замърсяване и
преждевременна смърт“, казва ЛауриМиливирта, старши анализатор в
офиса на „Грийнпийс“ в Северна Европа.

„Възобновяемата енергия може да спести милиарди евро от разходите за

здраве, както и хиляди човешки животи всяка година. Фундаментално е
правителствата да направят бърз преход отвъд въглищата и да въведат
строги стандарти за замърсителите, докато преминат на възобновяеми
енергийни източници.“

Източниците на замърсяване на въздуха могат да бъдат природни и

антропогенни.

Замърсителите на въздуха са широк спектър от вещества. Чрез

икономическата ни активност увеличаваме концентрацията им в
атмосферата, което води от една страна до замърсяване на въздуха, а от
друга до ускоряване на глобалното затопляне.

За замърсен въздух говорим тогава, когато концентрацията на

замърсяващи вещества е по-висока, отколкото в нормална среда, и това
води до влошаване качеството на атмосферния въздух. Основните
замърсители са серни и азотни съединения, органични и неорганични
въглеродни съединения, тропосферен озон, прахови частици и някои
радиоактивни вещества.

Азотните съединения са резултат от високотемпературно изгаряне в

някои производства , както и от природни процеси, като биологичен
растеж, разлагане, вулканична дейност, мълнии и горски пожари. Азотът е
основен газ в атмосферата, но когато негови окиси превишат определени
концентрации, те оказват вредно въздействие върху човека и природата.
Азотните оксиди участват във фотохимични реакции, при които се
образуват вторични замърсители, като приземен озон и фотохимичен смог.
Азотният диоксид (NO2) е червеникаво-кафяв газ с остра и дразнеща
миризма. Емисиите на азотни оксиди се предизвикват главно от
антропогенни горивни източници, където NO се образува при реакцията
между азота и кислорода във въздуха за горене, а до известна степен и чрез
окисляването на азота горивото. Образуваните количества зависят от
налягането и температурата на горивния процес. Малки количества NO2 се
емитират пряко чрез горенето. Основните антропогенни източници са
мобилните горивни източници (сухопътен, въздушен и воден транспорт) и
стационарните горивни източници (включително и промишлено изгаряне).
Азотните оксиди от промишлените процеси като цяло обикновено се
емитират под формата на NO2, докато промишлените горивни източници
емитират главно NO.
Серният диоксид (SO2) е един от най-често срещаните замърсители,
изхвърляни при антропогенната дейност. Заедно с него в атмосферата
постъпва и серен триоксид (SO3), който повечето пъти се получава като
вторичен замърсител, формиран при окисление на SO2. Опасността при
SO3 произлиза от там, че той бързо взаимодейства с водата в атмосферата
и формира сярна киселина (H2SO4).

Главни източници на серни съединения са изгарянето на горива,

съдържащи сяра (въглища и нефт, например), и производството на
целулоза и хартия. От естествените източници се отличават биологичното
гниене и изпарението от океаните.

Към серните съединения се причислява и сероводородът (H2S). Той е

силно отровен газ, с лоша миризма, но неговият произход е предимно
природен – анаеробно биогенно разлагане във влажните зони, вулканични
изригвания и от топлите минерални извори. Антропогенни източници на
сероводород са целулозно-хартиената промишленост, производството на
изкуствена коприна, нефтените рафинерии.

Неорганични въглеродни съединения са въглеродният оксид (СO) и

диоксид (CO2). В атмосферата постъпват при непълно или пълно изгаряне
на горивата и от анаеробното разлагане на организмите. СO е безцветен,
трудно уловим от човешките сетива, но силно токсичен газ. Най-големият
източник на СO са пожарите и вулканите, като количеството от тези
източници превишава това от антропогенна дейност. В населените места
обаче основният замърсител на въглероден оксид е транспорта и
отоплението.

Въглеродният диоксид не винаги се разглежда като замърсител. Той не е

токсичен и е основна съставна част от жизнения цикъл на растенията и
животните. Когато обаче концентрацията му превиши установените норми,
тогава вече се възприема като замърсяващ газ. При повишена
концентрация предизвиква кисел вкус в устата и жилене (дразнение) на
гърлото и носа. Възможно е да затруднява дишането при животните и
човека. Концентрацията на въглероден диоксид се разглежда и в друг
аспект. След започване на индустриалната епоха в средата на XIX век,
концентрацията му в атмосферата постоянно се увеличава и вече достига
нива, недостигани от стотици и дори хиляди години. Той е основен
парников газ и именно това превишение буди тревога. Според IPCC и
Световна метеорологична организация (СМО) именно повишението на
CO2 е една от причините за наблюдаваното глобално затопляне. Това е и
причината все повече изследвания да са насочени за изучаване и процесите
свързани с CO2 и за намаляване на концентрацията му в атмосферата.

Органичните въглеродни съединения, замърсяващи атмосферния въздух,

са различни хидрокарбони. Те постъпват от биологични процеси – гниене
във влажни зони, изтичане на природен газ, размразяване на вечната
замръзналост в полярните и субполярни зони, горски пожари и вулканична
дейност. Човек ги изхвърля, чрез транспорта, при работа на ТЕЦ, химични
заводи, петролни рафинерии. Метанът (CH4) е най-широко
разпространеният органичен въглеводород.

Доскоро не му се обръщаше голямо внимание, но напоследък се установи

голямата му роля в парниковия ефект и подобно на CO2 е сред най-
цитираните причини за глобалното затопляне. Неметановите хидрокарбони
имат важно значение за протичане на някои фотохимични реакции и
образуването на приземен озон и фотохимичен смог. Най-разпространени
са бензол, толуол, формалдехид, фенол и др.

Озонът (O3) е високо реактивен газ, който се образува в стратосферата

(най-голяма концентрация между 25 и 35 км височина – слой наречен още
озоносфера), чрез фотохимична реакция, свързваща молекули и атоми
кислород. Поглъщайки ултравиолетовата радиация от Слънцето, озонът
има голяма заслуга за съществуването на живот на нашата планета. Освен
озон в озоносферата, съществува и озон в приземния слой на въздухa. Той
се образува при фотодисоциация на NO2, при което се получава NO и
свободни атоми кислород. Те се свързват с молекулата кислород и се
получава приземния озон. Озонът е опасен за човешкото здраве, поради
токсичното си въздействие. Засяга имунната система и намалява
устойчивостта към респираторни заболявания. Най-често на рисковото
влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат
астматични заболявания.

Емисиите на азотни оксиди се предизвикват главно от антропогенни

горивни източници, където NO се образува при реакцията между азота и
кислорода във въздуха за горене, а до известна степен и чрез окисляването
на азота горивото. Образуваните количества зависят от налягането и
температурата на горивния процес. Малки количества NO2 се емитират
пряко чрез горенето. Основните антропогенни източници са мобилните
горивни източници (сухопътен, въздушен и воден транспорт) и
стационарните горивни източници (включително и промишлено изгаряне).
Азотните оксиди от промишлените процеси като цяло обикновено се
емитират под формата на

NO2, докато промишлените горивни източници емитират главно NO.

ПОСЛЕДСТВИЯ

Промяна на климата

Влошаващото се качество на околната среда на планетата Земя и явното

увеличение, сила и честота на природни бедствия като циклони,
наводнения и засушавания, увеличават човешката уязвимост спрямо
несигурността за изхранването, заболяванията и нестабилния начин на
живот.

Програма за околната среда на ООН (UNEP).

Съгласно четвъртия експертен доклад 8 на междуправителствения съвет

по промяна на климата (IPCC), „През последните няколко години научните
изследвания и познанията по промяната на климата напреднаха
значително, потвърждавайки че настоящото затопляне на земния климат с
голяма вероятност се дължи на човешката дейност, като изгаряне на
изкопаеми горива. Затоплянето на Земята вече има измерими последици и
бъдещото въздействие се очаква да бъде широкомащабно и скъпо“.
Докладът задава ниво на вероятност 90 %.

В басейна на река Дунав всички страни работят по национален план за

управление и си сътрудничат на международно ниво чрез Международния
съвет за опазване на река Дунав, с цел изпълнение на целите за опазване на
околната среда на Рамковата директива за водите на ЕС до 2015 г.5

Изгарянето на изкопаеми горива е основната човешка дейност, която

допринася за промяната в климата. Когато горивата изгарят, те отделят
въглероден диоксид, водни пари, метан и азотен оксид в земната
атмосфера, където тези газове улавят енергия от слънцето и предизвикват
глобално затопляне. Процесът понякога се нарича „парников ефект“.
Въглеродният диоксид е най-важният парников газ, защото се задържа в
атмосферата дълго време. Настоящите атмосферни нива далеч превишават
естествения диапазон на въглеродния диоксид през последните 650 000
години. Ефектът е сериозен. 11 от 12-те години през периода от 1995 до
2006 година са измежду 12те най-топли години по отношение глобалните
повърхностни температури, рекорд от 1950 г. (началото на
индустриализацията) насам.“9Някои от настоящите и очакваните
последици на глобалното затопляне включват:

 Промяна на морското равнище. Повишеното морско равнище ще

потопи някои малки, ниски островни държави и ще постави милиони
хора в ниските зони в опасност от наводнение. Навлизането на
солената вода ще окаже влияние върху ниско разположените
земеделски земи. Въздействието вече се усеща в различни региони
по света, особено по островите на югоизточния Тихи океан и
Югоизточна Азия.
 Екстремни метеорологични условия. Наводнения, суши и бури ще
станат почести и по-силни.
 Измиране на видове. Ако глобалните температури се повишат с два
градуса по Целзий, се очаква 30 % от всички сухоземни видове да
бъдат застрашени от повишен риск от измиране.10
 Недостиг на храна. При повишаване на температурите и промяна на
схемата на валежите реколтите ще е намалят значително в Африка,
Близкия изток и Индия.
 Недостиг на вода. Промяната в схемата на валежите ще доведе до
засушаване и наводнения. Ще има по-малко вода.
 Болести. С повишаване на температурите болести, като малария,
западнонилска треска, тропическа треска и речна слепота ще се
появят в други райони.
 Разрушаване на уязвимите райони. Увредените райони, като
презатревени природни пасища, обезлесени планински склонове и
оголени селскостопански площи, ще станат по-уязвими отпреди на
промените в климата.11
 Екологични бежанци. Промяната в климата, заедно с други
екологични проблеми, допринася за силно увеличение на броя на
 хората, принудени да емигрират или да търсят център за бежанци от
промените в своята среда.

Можете ли да идентифицирате последиците от промяната в климата, които

вече са оказали влияние на вашата страна?

Ефектите от промяната в климата се усещат по различен начин в света.

Съгласно IPCC, за най-бедните хора в света има вероятност да пострадат
най-силно. Развиващите се нации, поради своето географско
местоположение, нисък доход, слаби институции и по-голяма степен на
разчитане на чувствителни към климата сектори, като селско стопанство,
нямат ресурсите, за да се адаптират (например чрез отглеждане на
различни култури, които са по-подходящи за по-влажни или по-сухи
условия).

Другият аспект на проблема за равнопоставеността е как да се споделят

разходите за смекчаване на последиците, например разходите за
пренасочване към модерни технологии, които изгарят горивата по-
ефективно или възобновяеми ресурси, като вятърна, водна или слънчева
енергия.

Въпросът как да се разделят отговорностите беше основното препятствие

на 17-та конференция на страните по рамковата конвенция на ООН по
промяната в климата в Дърбан през 2011 г. и това остава
предизвикателство за преговарящите. Въпросите за равнопоставеността са
обвързани с концепциите за справедливост и много хора говорят за
концепция за климатична справедливост, означаваща „визия за размиване
и облекчаване на нееднаквото бреме, създадено от промяната в климата.
Климатичната справедливост представлява справедливо третиране на
всички хора и свобода от дискриминация със създаване на стратегии и
проекти за борба с промяната в климата и системите, които създават
промяната в климата и запазват дискриминацията“.12

„Промяната в климата е реална заплаха за международния свобода и

сигурност“

- Бан Ки-Мун

Промяната в климата може да е най-голямата заплаха за дългосрочното

благополучие на човека и несъмнено изисква спешно разглеждане.
Фокусирането върху промяната в климата може да има злополучни
последици: или не се обръща достатъчно внимание на други екологични
проблеми, като замърсяване, прекомерен промишлен риболов или градско
развитие, или последиците от този натиск се отдават на промяната в
климата, докато всъщност има други причини, които изискват внимание.
Заплахите за кораловите рифове са добър пример. По-високите
температури на морето, повишените нива на морското равнище и
окисляването на океаните, в резултат на промяната в климата, със
сигурност са потенциална заплаха за кораловите рифове и оттам за правата
на тези хора, които изкарват прехраната си или прекарват свободното си
време, разчитайки на тях. Непосредствените заплахи от замърсяването,
утаяването в резултат на увеличената ерозия, свързана с промените в
селскостопанските практики, прекомерният риболов на риба от рифовете,
събирането на риба, раковини и корали от любителите-аквариумисти и
добивът на корали за цимент и пътни настилки, са няколко от
непосредствените опасности, които могат да разрушат рифовете дълго
преди последиците от промяната в климата да окажат влияние в рамките
на 70 години.

Екологични бедствия от вредни частици:

Екологичните бедствия, като тези в Севезо през 1976 г., Бопал през 1984 г.,
Чернобил през 1986 г., разливът на отпадни води в Испания през 1998 г. и
разливът ДийпуотърХърайзън през 2010 г. доведоха до големи съдебни
процеси, но нито бъдещите поколения, нито околната среда, сами по себе
си, не са били представени някога в съдебните процеси.

Убедителен процес може са се организира, като срещу бизнеса, който

предизвиква големи екологични щети, се заведе съдебно дело. Терминът
„екоцид“, който отразява широкомащабно разрушаване на естествената
среда, е въведен след хербицидното бедствие в Югоизточна Азия през
Виетнамската война.

Чернобилска авария

Чернобилската авария е тежка промишлена авария, възникнала на 26 април

1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала.

Обикновено тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената

енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година, тя е
едно от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени
събития.

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава

над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в
днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души
са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните
отпадъци падат на територията на Беларус.

Едва след Чернобилската авария (26 април 1986 г.) се правят достатъчно
сериозни анализи, които показват, че единственият начин да се достигне до
аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия
на персонала (в случая на АЕЦ-а) и конструктивен дефект във водещата
част на управляващите реакцията пръти.

След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК

се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ
поколение реактори РБМК. При тези реактори е невъзможно да се
достигне положителен коефициент на реакцията, което означава, че при
тях е невъзможно да се повторят процесите довели до аварията в
Чернобил.

Подробна информация около случая Чернобил:

https://uard.bg/files/custom_files/files/documents/New%20knowledge/
year2_n2/paper_koparanov_y2n2.pdf

Окисляване на водите и океаните:

Окисляването на океана е явление, при което киселинността на океанската

вода се увеличава поради нарастването на концентрацията на въглероден
диоксид в атмосферата през последните години.

Въглероден диоксидCO2

CO2в атмосферата реагира с водата и създава хидрониеви йони (H+{H+,

които водят до намаляване на нивото на pH на морската вода (pH> 7).

Според принципа на принципа на Льо Шателие-Браун, ако CO2} се добави

към околната среда, ще се образуват други молекули въглеродна киселина
и цялата реакция ще се наклони наляво. Това води до увеличаване
концентрацията на хидрониеви йони. С увеличаването на количеството на
добавения въглероден диоксид се увеличава и количеството произведени
хидрониеви йони – водата става по-кисела.

Германски климатолози с помощта на математически модел оцениха

последиците от окисляването на океаните за всички представители на
морската фауна и установиха, че най-много от това ще пострада
потомството на някои видове риби.

Световният океан е един от най-големите природни резервоари на

въглероден диоксид. В момента морските и океански води са погълнали
голяма част от "излишъците" въглеводород, които възникват благодарение
на човешката дейност. Повишаването на концентрацията на въглероден
диоксид във водата разтваря и отслабва раковините морските организми,
използващи варовика в качеството на основен строителен материал за
своите черупки.

Астрид Витман и Ханс Пьортнер от Центъра за полярни и морски

изследвания в Бремерхафен са се опитали да установят как този процес ще
повлияе върху всички морски обитатели. Те са създали математически
модел, който прогнозира промяната на техния живот при увеличаване на
окисляването на световния океан.

Учените са взели предвид не само условията на околната среда, но и

характерните особености на самите животни - скоростта на техния
метаболизъм, способността им да се движат и редица други параметри.

Всички представители на морската фауна с черупки са реагирали много

чувствително на повишаващата се киселинност. Те достатъчно силно са
страдали от това явление. Още по-силно са пострадали обаче малките на
някои видове риби, чиито организми не са защитени от аномалното pH на
ранните си стадии от развитие. Друго неочаквано откритие е, че част от
коралите неочаквано добре са се съпротивлявали на окисляването, въпреки
мнението, че те са изключително уязвим вид.

Вреда върху човека и неговото здраве причинени от вредните частици.

Някои от симптомите, свързани със замърсяването на въздуха, включват:

  Главоболие;
 Дразнене на очите, носа и гърлото;
 Увреждане на дихателните пътища, белите дробове;
 Повишен риск от развитие на астма;
 Влошаване на съществуваща астма или други белодробни
състояния.

По всеобщо признание днес праховите частици, азотния диоксид и озонът

в близост до земната повърхност са трите замърсителя, които засягат в
най-голяма степен човешкото здраве. Излагането на тези замърсители
редовно или при върхови концентрации упражнява различно по своята
сериозност въздействие ― от смущения на дихателната система до
преждевременна смърт. Около 90% от градското население на Европа са
изложени на замърсители в концентрации, по-високи от нивата на
качеството на въздуха, считани за вредни за здравето. Например фините
прахови частици (PM2.5) във въздуха намаляват очакваната
продължителност на живота в ЕС с повече от 8 месеца. Бензо(а)пирен е
канцерогенен замърсител, пораждащ нарастваща загриженост, с
концентрация над прага, определен за защита на човешкото здраве, в
няколко градски района, особено в Централна и Източна Европа.

Вещество опасно за здравето на човека!

Диоксин, устойчив биоакумулативен токсин (РВТ), създаден по време на

производството на PVC и винил, не се разрушава бързо и пътува по
земното кълбо, натрупвайки се в мастните тъкани и концентрирайки се
докато преминава по хранителната верига. Диоксини в опасни
концентрации се намират дори в тъканите на полярните мечки и
майчиното мляко на ескимосите.
„Светът не е наш, земята не е наша. Тя е съкровище, което ни е
поверено за бъдещите поколения“

- Африканска пословица
Източници:
Повече за замърсяване на въздуха с вредни частици може да прочетете
тук:

https://uard.bg/files/custom_files/files/documents/New%20knowledge/
year2_n2/paper_adem_y2n2.pdf

Чернобилска авария-https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Чернобилска_авария

Факти за чернобил -https://youtu.be/IyaG8mze9yM

http://www.healthybuilding.net/pvc/facts.html

http://www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg1/en/ch2s2-3.html#2-3-1

IPCC, “Въглероден диоксид в атмосферата”, Доклад от четвъртата оценка

на IPCC: промяната в климата 2007,

http://www.greenfacts.org/en/climate-change-ar4

13 Л. М. Брандър и др., “Икономическият ефект на окисляването на

океаните по кораловите рифове”, Институт за социално-икономически
изследвания, работен доклад № 282, м. февруари 2009 г.

Вреда върху човека: https://www.eea.europa.eu/bg/themes/air/intro